ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

А-АБЮ, АВ-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

акв_, аке_, аки_, акк_, акл_, акм_, акн_, ако_, акр_

академизъм; академизъм - (от гр. akademikos) - 1. Чисто теоретичен подход, издържаност в научните и учебните занимания, понякога свързан с откъснатост от практиката и от изискванията на живота; 2. изк. Направление в изкуството през XVII и XVIII в. в Италия и по-късно в други страни, което догматизира външните особености на античното и ренесансовото изкуство; 3. Придържане към установени традиции в науката и изкуството; 4. прен. Теоретичност без практическо значение

академик; академик - (гр. akadēmikós) - 1. Действителен член на академия; 2. Древногръцки философ, член на академията - 1.; 3. прен. Опитен в своята дейност човек, особено в областта на науката и изкуството

академист; академист - (от гр.) - остар. 1. Привърженик на академията; 2. Студент в академия

академичен, академически; академичен, академически - (гр. akadēmikós) - 1. Принадлежащ или свойствен на академия или на висше учебно заведение; 2. С качества на завършващ или следващ академия, с качества на висше образование; 3. Който е в духа на академизма 2.; 4. Теоретичен, без практическо значение; 5. прен. Образцов, превъзходен, издържан във висока степен, отличен, класически (в научно и художествено отношение); академичен съвет - Ръководно тяло на висше учебно заведение

академия; академия - (гр. akadémeia от собс.) - 1. Философска школа на Платон в древна Гърция, наречена по името на градина край Атина, посветена на митичния герой Академ, където Платон излагал своята философия пред учениците си; 2. Най-висшето научно учреждение за развитие на науката и изкуствата; 3. Висше учебно заведение (военна, художествена, музикална, духовна, селскостопанска, медицинска и др.)

акажу; акажу - (фр. acajou от порт. acaju) - 1. бот. Тропическо дърво с хубава дървесина в червеникав цвят, употребявана за скъпи мебели, шперплат и др.; от плодовете му се добиват масла и смоли; махагон; 2. Дървесина и мебели от това дърво

акант; акант - (гр. ákantha) - 1. бот. Южно декоративно растение с големи нарязани листа; корените му се употребяват като лекарство; 2. арх. Aрхитектурен орнамент във форма на лист от растението акант, употребяван при капителите на коринтските и композитните колони, а през Възраждането - при украса на фризове и корнизи

а капела; а капела - (ит. а cappella) - муз. Хорово пеене без инструментален съпровод

акар; акар - (гр. ákarí „кърлежче”) - зоол. Акарида

акарет; акарет - (ар.-тур. akarat) - Недвижим имот

акари; акари - (Acari) - Подклас паякообразни с кожеста обвивка и дължина на тялото от 0,1 до 10мм, рядко до 30мм. Съществуват около 10 000 вида, предимно паразити. Кърлежите, представители на семейство Acaridae, Psoroptidae и Demodecidae, паразитират в кожата на животните и предизвикват красти (акароза, псороптоза, хориоптоза, ното-едроза, кнемидокоптоза и демодикоза), а представителите на семейство Yxodidae и Argasidae са преносители на протозойни заболявания по домашните животни, а някои - и по човека. Акарите се срещат и по растенията и хранителните продукти. Обикновеният червен акар вреди на над 200 овощни, зеленчукови, цветни и диви растения. Лозовият акар е разпространен по лозята в цяла България. При силно нападение загубите на реколтата достигат до 30-50%. Сърбежният акар паразитира главно по зърнения молец и по копринената буба. В миналото, особено в средата на 30-те години на XX в., предизвиква масови епидемии от сърбежна треска по населението. Брашненият акар е опасен неприятел по брашното, складираните зърнени и зеленчукови семена, сушените плодове и зеленчуци. Причинява големи загуби на стопанството и смущения в отделителната система у човека и домашните животни. Борба против акарите се води с акарициди и чрез фумигиране.

акариазис; акариазис - (гр. akaríasis) - 1. Болест по листата и пъпките на растенията във вид на червеникави петна; 2. Болест, краста по кожата на животни, причинена от паразити; сравни с: акарида

акарида; акарида - (гр. ákari, лат. acarus) - Кърлеж

акаталектичен; акаталектичен - (гр. akatalēktikós) - литер. Несъкратен (за стих)

акаталепсия; акаталепсия - (гр. akatalēpsía) - 1. Неспособност да се разбере нещо, непонятност; 2. мед. Неопределеност в признаците на болест

акатист; акатист - (гр. άκάυιοτος / akáthistos от гр. а- и katízō „седя”) - църк. 1. Вид богослужебно хвалебствено песнопение, при което богомолците стоят прави; 2. Богослужебна книга с такива песнопения; 3. Църковна служба, през време на която се пеят такива песни

акатма; акатма - (тур. akıtma) - Вид суха палачинка с шупли

акация; акация - (гр. akakía, лат. acacia; Robinia) - бот. Род дървета и храсти от семейство бобови с гроздовидни ароматни цветове. Съществуват около 10 вида в Северна и Средна Америка, някои са култивирани в Европа (от 1638г.); в България растат 2 вида. Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia) - най-широко култивираното в България екзотично дърво. Високо до 25м, короната рехава, неправилна, листата перести, цветовете бели. Расте много бързо, размножава се предимно с издънки. Разпространено в цялата страна, в планините - в ниския пояс. На неплодородни почви остава с ниско стъбло или се изражда в храст. Декоративно, използва се и за укрепване на подвижни почви и стръмни места. Дървесината е здрава и трайна, с широко тъмно ядро и тясна беловина, използва се в строителството, за мебели, стругарски изделия и др. Медоносно. По-рядко, присадена върху бялата акация, се отглежда като декоративно растение червената акация (Robinia hispida), която е с червени цветове; салкъм

НАЧАЛО

аква; аква - (лат. aqua) - спец. Вода; аква дестилата - (aqua destillata) - Дестилирана вода

аквааеробика; аквааеробика - (от лат. aqua „вода” и аеробика) - Аеробика във вода

акваланг; акваланг - (англ. aqualung от лат. aqua „вода” и англ. lung „бял дроб”) - мор. Апарат със сгъстен въздух, който се прикачва на гърба при плуване за дишане на човека под водата при леководолазен спорт и подводни изследвания или работа

аквалангист; аквалангист - (англ. aqualung) - Водолаз, снабден с акваланг

аквамарин; аквамарин - (лат. aqua marina „морска вода”) - мин. Скъпоценен камък със синьо-зелен цвят

акванавт; акванавт - (от лат. гр.) - Лице, което се занимава с акванавтика

акванавтика; акванавтика - (лат. aqua „вода” и гр. nautiké „изкуство за плуване”) - Подводно плуване с научна, практическа или спортна цел

аквапарк; аквапарк - (лат. aqua „вода” и парк) - Воден басейн, води на море, океан

акварел; акварел - (ит. acquarello) - 1. Водна боя; 2. Рисунка с водна боя; 3. муз. Наименование на инструментална пиеса с по-лека, ефирна звучност; например: Акварели за пиано от П. Владигеров

акварелист; акварелист - (от ит.) - Художник, който работи предимно акварели - 2.

аквариум; аквариум - (лат. aquarium „басейн”) - 1. Съд със стъклени стени, в който се отглеждат риби и други водни животни или растения; 2. Музей със сбирка от водни животни и растения за показ или научни изследвания; 3. Учреждение, което изучава морската и речната флора и фауна

акватинта; акватинта - (ит. acquatinta от лат. aqua „вода” и tinctus „оцветен”, „боядисан”) - 1. печ. Ръчен дълбокопечатен способ, при който образите се нанасят върху метална плоча, покрита с прах от колофон или асфалт и неколкократно обработвана с киселина, така че се получават отпечатъци с цветове, наподобяващи размит туш или акварел; 2. Графична творба, направена по този начин

акватипия; акватипия - (лат. aqua „вода” и typos „образ”, „отпечатък”) - Печатане на цветни рисунки като имитация на акварел - 2.

акватория; акватория - (лат. aquatoria) - 1. Участък от водно пространство на пристанище между кея и вълнолома; 2. Водно пространство, използвано за излитане, кацане и престой на водосамолети; 3. Всяко ограничено водно пространство с определена цел

акведук(т); акведук(т) - (лат. aquaeductus) - ист. 1. Водопровод; 2. Съоръжение във вид на мост над река, долина, път, върху което има водопровод

аквизитор; аквизитор - (лат. acquisitor „човек, който придобива, припечелва”) - спец. Лице, което е упълномощено да търси клиенти и да събира суми за сметка на дружество, предприятие и др.

аквилон; аквилон - (лат. aquilo, -onis) - 1. геогр. Силен северен вятър; 2. мит. Бог на северния вятър според римската митология

аквипар; аквипар - (лат. aqua „вода” и pario „раждам”) - биол. Животно, което ражда малките си във водата, напр.: кит

НАЧАЛО

акефал; акефал - (а- и гр. kephalé „глава”) - спец. Безглав, който няма глава

акизиция; акизиция - (фр. acquisition) - Принос, придобивка

акин; акин - (казах.) - Народен певец в Казахстан, Киргизия и др.

акинджи, акинджия; акинджи, акинджия - (тур. акınсı) - Наемен разбойник, нападател, грабител

акинезия; акинезия - (гр. akinēsía) - мед. Неподвижност, парализа

акинет; акинет - (гр. akinētos „неподвижен”) - спец. Неподвижна клетка във водорасли, образувана по безполов начин

аккабзалъ, ак-кабзалия, aккапзалия; аккабзалъ, ак-кабзалия, aккапзалия - (от тур. ak и kabza) - Който има бяла дръжка, бял чирен, най-често за нож: ак-кабзалии ножове

акламация; акламация - (лат. acclamatio) - Израз на възторжено одобрение, възторжени ръкопляскания и възгласи

акламирам; акламирам - (от лат. acclamo) - Поздравявам възторжено, приветствам, изразявайки пълно одобрение, посрещам с акламация

аклиматизация; аклиматизация - (къснолат. Acclimatisatio; от лат. ad - „към”, и гр. klima - „климат”) - 1. Приспособяване на живите организми към нови условия на съществуване (климатични, географски, почвени, хранителни и др.), при които те се развиват нормално и дават жизнеспособно поколение; 2. Придаване на въздуха определена постоянна температура и влажност чрез специални приспособления; прилага се в някои производства (на хартия, на платове, при печатане на фини изделия и пр.); 3. Престояване на материали (прежди, хартии и пр.) в определена температура и относителна влажност на въздуха, за да се постигнат най-големи механични и технологични качества;
Аклиматизацията на растенията води към разширяване на ареала (областта на разпространението) им. Тя бива естествена - при случайно пренасяне на диви растения в нови условия (чрез вятъра, водните течения, реките, животните, човека и др.), и изкуствена - при интродукция на растенията (съзнателна и целенасочена аклиматизация на диви и културни растения). Географското положение на България е главният фактор за непрекъснат приток на нови растителни видове от Азия, Африка и Америка. Разпространените в България културни растения са с твърде различен произход. Голям брой се срещат в пределите на страната в диво състояние (ряпа, пащарнак, моркови, овес, копър, кориандър, резене, фий, ягода, орех, череша, мушмула и др.). При тях аклиматизация не е правена, тъй като те и като културни растения се намират при същите климатични условия, при каквито са и в диво състояние. Друга голяма група културни растения, отглеждани в България, произхождат от по-близки или по-далечни райони: леща, грах, ябълки, вишни - от Закавказието; фасул, царевица, слънчоглед, тикви, бяла акация - от Северна Америка; пипер, картофи, домати, тютюн, фъстъци - от Латинска Америка; цитрусови, ориз, патладжан, краставици - от Югоизточна Азия; рицин, сусам, конски кестен, диня, пъпеш - от Африка, и др. По-голямата част от тях не идват направо от районите, от които произхождат, а са пренесени отначало в други места, с условия, сходни на българските, а оттам - в България. Тяхната аклиматизация в основната си част става в районите, от които идват. Научните проблеми на аклиматизацията се разработват от селскостопанските научноизследователски институти. Внасят се образци от много страни с разнообразни климатични условия и се търсят пътища за повишаване на тяхната способност за аклиматизиране. Използват се различни агротехнически методи: присаждане на устойчиви подложки, резитби, поливане, специално торене, третиране с растежни регулатори и йонизиращи излъчвания, фотопериодично въздействие, хибридизация, полиплоидизация и др. Непосредствено след Втората световна война 1939-45г. в България се правят опити в широк мащаб с аклиматизация на някои цитрусови култури: чай, юта, рами, женшен, китайски лимонник и др. Опитите обаче са изоставени поради слабата икономическа ефективност на производството им при новите климатични условия. Изпитват се успешно: крамбе, чуфа, батати, бамбук и др. Аклиматизация на чужди сортове от култури, отглеждани в България, става сравнително лесно, без те да загубят продуктивните си качества.
Аклиматизация на селскостопански животни се предприема с цел да се заменят нископродуктивни породи с високопродуктивни. Когато разликата между условията на живот в родината на породата и в новото място е малка, аклиматизацията протича лесно и животните не променят съществено качествата си. Когато разликата е голяма, животните се аклиматизират трудно и продължително, като променят повече или по-малко качествата си. При рязка промяна те не могат да се приспособят и се израждат или загиват. При аклиматизация животните прекарват аклиматизационна криза. Абсолютно необходимо е да се осигуряват пълноценно хранене и хигиенно гледане. Сравнително успешно се аклиматизират младите животни (1/2-3/4 от възрастта, при която завършва растежът). Животните се приспособяват по-лесно към по-хладен климат. В по-топли райони се пренасят през есента. Аклиматизацията на селскостопански животни в България започва скоро след Освобождението 1878г. Чрез чистопородно развъждане и кръстосване са аклиматизирани много породи: коне - арабски, английски чистокръвен, англо-арабски и др.; говеда - кафяво алпийско, сименталско, червено датско, черношарено и др.; свине - германска благородна, голяма бяла, шведски ландрас и др.; овце - меринофлайш, асканийска, кавказка и ставрополска тънкорунна, цигайска и др.; биволи - мура; кокошки - легхорн, бял плимутрок, корниш, нюхемпшир и др.; пуйки - бял емпайер, белтсвилска и др.; патици - пекинска; гъски - емденска и тулузка; зайци - ангорски, чинчила и др. Аклиматизацията на източнофризийската овца не е успешна.
Аклиматизация на диви животни се извършва с цел да се обогати фауната; да се компенсират намалените ресурси от дадени видове с въвеждането на сходни, които притежават и по-високи качества; да се въведат животни, които оползотворяват неизползвани от местните видове естествени хранителни ресурси или са източници на висококачествени продукти и суровини (месо, кожи); да се аклиматизират видове (също раси и породи), които са обект на изкуствено отглеждане; да се даде убежище на изчезващи животни. Аклиматизацията на въведените в България животни се извършва изкуствено, по изключение някои имигрират. Началото е поставено с риби - през 1898-1900г. със създаването на 3 държавни рибовъдни станции се внася американска дъгова пъстърва, а през 1924г. - сивен. През 1941-42г. се аклиматизират културни раси шаран. През 1963г. се внасят азиатските видове толстолоб и бял амур, които усвояват водната растителност. От тях се произвеждат значителни количества - общо около 500τ (1972). През 1966г. се аклиматизират пеляд и чудски сиг. Не са успешни опитите с аклиматизация на ряпушка и рипус. През 1973г. е внесен липан от Чехословакия. Аклиматизирани са само 2 вида птици - пръстенчатият и семиреченският фазан. Кръстосани с местния колхидски фазан, те оформят широко разпространения ловен фазан (250 000 екземпляра). Не е успешна аклиматизацията на американска дива пуйка и тетрев. Аклиматизация на бозайници започва през 1904г., когато от Германия е внесен средиземноморски елен лопатар - сега наброява над 1500 екземпляра и планомерно се използва за лов. След няколко неуспешни опита в миналото, едва през 60-те години успява аклиматизацията на муфлона, който през 1975г. наброява над 550 екземпляра, но ползването му е все още ограничено. През 1956-58г. се внася малка партида зубри (европейски бизони - преди населявал обширни райони в Европа, включително и българските земи), пуснати в оградена площ в ловното стопанство „Воден”, които през 1973г. са 42 екземпляра. През 1965г. се внасят ондатри, по-късно сами идват по българския бряг на река Дунав едновременно от Югославия и Румъния. Към 1970г. в Смолянско е пуснат петнистият (японският) елен, наричан още сика, който успешно се аклиматизира. Неуспешни са опитите за аклиматизиране на елена вапити, белия алпийски заек, нутрията, норката, сребристочерната лисица.
Аклиматизацията на насекомите много често води до появата на нови опасни вредители по растенията. В България такива са филоксерата, кръвната въшка, колорадският бръмбар,бялата американска пеперуда и др.
Аклиматизацията на човека - в България се наблюдава при сезонните промени в климата или при увеличаване на надморската височина. Сезонната аклиматизация е сбор от физиологични процеси, които се изразяват в съпротива на външните термични влияния (закаляване) и в социално организирана обстановка на бит и труд (жилище, работни помещения, облекло, отопление и др.). При изкачване в планината прогресивно спада концентрацията на кислорода в атмосферния въздух, понижават се температурата и влажността му, расте интензивността на слънчевото лъчение и скоростта на вятъра. Недостатъчното снабдяване на тъканите с кислород е причина за планинска болест, която се наблюдава в типична форма при височина над 4000м; в България се срещат само частични нейни прояви при височини над 2000м. Аклиматизацията към височина се изразява в промени в редица физиологични функции и главно в състава на кръвта (увеличаване броя на червените кръвни клетки и техния хемоглобин и др.). Достатъчна аклиматизация се развива 3-4 седмици след преминаването в по-големи планински височини, но се затвърдява след по-дълъг период; при връщане в низината тя постепенно изчезва. Нарушаването на всеки вид аклиматизация може да предизвика болестни смущения и заболявания. Аклиматизацията има значение за здравето на човека, в туризма, спорта, отдиха в планината, за горските работници, при високопланинското строителство и др.
Източници: Ив. Б. Боров. Медицинска климатология. С, 1961; Л. Стоянов. История и произход на нашите културни растения. С, 1948; Ив. Т. Странски. Диви и културни растения в България. С, 1963.

аклиматизирам; аклиматизирам - (от къснолат.) - 1. Приспособявам към нови климатични, географски и др. условия, правя аклиматизация; 2. прен. Привиквам, приучавам; аклиматизирам се - Привиквам към някакви условия на живот или към обществена среда, работа и др.

НАЧАЛО

акме; акме - (от гр. akmē „връх”) -  Връх

акмеизъм; акмеизъм - (от гр. akmē „връх”) - литер. Течение в руската литература от началото на XX в., противопоставящо се на символизма чрез утвърждаване на живота и опростяване на стила, което счита творчеството си за връх (акме) на художествената правда

акне; акне - (от гр. akmē „връх”) - Младежки гнойни пъпки по лицето, предизвикани от възпаление на мастните жлези

аколада; аколада - (фр. accolade от лат. ас „при” и colum „врат”) - 1. ист. Обредна прегръдка и докосване с плоското на меч при посвещаване на рицар; 2. Скобка за съединяване на два или повече редове или петолиния, което показва, че свързаните нотни редове трябва да се изпълняват едновременно т един или повече изпълнители

аколутия; аколутия - (гр. akoluthía) - църк. Църковна служба или последване на църковна служба; литургия

акомодация; акомодация - (лат. accomodatio) - Приспособяване, нагласяване, нагаждане; акомодация на окото - Способност на окото при човека и животните да се пригажда да вижда ясно предмети на различни разстояния

акомодирам; акомодирам - (от лат.) - книж. Приспособявам, нагаждам

акомпанимент; акомпанимент - (фр. accompagnement) - Музикален съпровод (инструментален или вокален) на инструментална или вокална солова или ансамблова пиеса

акомпанирам; акомпанирам - (фр. accompagner) - 1. муз. Съпровождам с песен или инструментална музика солова или ансамблова песен; 2. прен. Съпровождам, придружавам

акомпанятор; акомпанятор - (фр. accompagnateur) - муз. Лице, което акомпанира

аконит; аконит - (гр. akóniton) - 1. Отровно растение, използвано и за лечение; самакитка, трескавиче, омайниче; 2. мед. Лекарство за успокояване на болка, понижаване на температура и др.

аконитин; аконитин - (гр. akóniton) - Отрова от растението аконит

аконто; аконто - (ит. а conto) - търг. За сметка на

акорд; акорд - (фр. accord „съгласие”) - 1. муз. Съчетание, съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат наредени по терци; 2. Система на отчитане и заплащане на труда на работниците в зависимост от общия обем на извършената работа, без да се взема под внимание времето

акордант; акордант - (от фр.) - остар. Лице, което взема работа на акорд - 2.

акордеон; акордеон - (фр. accordeon) - Музикален инструмент с клавиатура за дясната ръка и няколко реда копчета за лявата ръка за отделните басови тонове и за готови акорди. Акордеонът е конструиран през 1829г. от Сирил Демиан - производител на органи и пиана.

акордеонист; акордеонист - (от фр.) - Лице, което свири на акордеон

акордирам; акордирам - (фр. accorder) - Установяване на точния строй на музикален инструмент

акордьор; акордьор - (фр. accordeur) - Лице, което настройва музикални инструменти, предимно пиана

акостирам; акостирам - (фр. accoster) - мор. Приближавам до брега (за кораб)

НАЧАЛО

акран(ин), акранка; акран(ин), акранка - (тур. akran) - разг. Връстник, връстница

акратотерми; акратотерми - (гр. akratés „безсилен” и thermós „топъл”) - Горещи, но слабо минерализирани извори

акредитив; акредитив - (лат. accreditīvus „доверителен”) - 1. банк. Писмено нареждане на кредитен институт до друг кредитен институт или на частно лице за изплащане сума на трето лице; 2. пол. Пълномощие, документ, който удостоверява назначаването на дадено лице за дипломатически представител

акредитивен; акредитивен - (лат. accreditīvus) - 1. Който се отнася до акредитив, който принадлежи или е свойствен на акредитив; 2. Който упълномощава, дава доверие или потвърждава назначаването на дипломатически представител

акредитирам; акредитирам - (от лат.) - 1. Откривам някому кредит; 2. Давам пълномощие за получаване на сума; 3. Упълномощавам някого като дипломатически представител при друга държава

акрибия; акрибия - (гр. akríbeia) - книж. Точност, научна точност

акрида; акрида - (гр. akrís, -ídos) - зоол. Вид скакалец

акридин; акридин - (от лат. acer, acris „остър”) - хим. Химическо органично съединение, което влиза в състава на каменовъглената смола; някои от неговите производни се употребяват като бои за кожа и като лекарства

акрил; акрил - (от лат. acer, acris „остър”) - спец. Синтетична материя, полимер на акрилонитрила, от която се произвежда текстил или прозрачна като стъкло пластмаса

-акрил - (от лат.) - втора съставна част на сложни думи със значение: Акрилен, съдържащ акрил

акрилен; акрилен - (от лат.) - Който е произведен от акрил; акрилна киселина - хим. Органично съединение, от чиито естери чрез полимеризация се получава органично стъкло, пластмаса

акрилонитрил; акрилонитрил - (от акрил и нитрил) - хим. Органично съединение, един от основните индустриални мономери, от които се получават полимерите

акрихин; акрихин - (лат. acrihinum) - фарм. Синтетичен препарат, който служи за лекарство против малария, като заменя хинина

НАЧАЛО

акс_, акт_, аку_, акц_, акч_, акъ_

акробат; акробат - (гр. akrobátes „който ходи нависоко”) - 1. Цирков артист, който изпълнява гимнастически и еквилибристични номера; 2. прен. Ловък, опитен в „извъртането”; въжеиграч, хитрец

акробатизъм; акробатизъм - (гр. ákros „връх” и báinō „вървя”) - Ловкост, опитност при извършването на гимнастически упражнения, изкуство на акробат

акробатика; акробатика - (гр. akrobatiké от гр. akrobatéo - „издигам се нагоре”) - 1. Вид гимнастика със спортна насоченост. Любителската акробатика започва да се изпълнява в първите години на XX в., когато в Русе, София и другаде се създават групи по акробатика към гимнастическите дружества „Юнак”, а по-късно - и към гимнастическите чети „Спартак”. През 1948г. акробатиката се включва като отделна дисциплина в Републиканския физкултурен комплекс „Готов за труд и отбрана” (ГТО). През 1951г. се избира комисия по акробатика към Републиканската секция по гимнастика. Републикански първенства по акробатика се организират от 1952г., а от 1955г. се отделят от първенствата по спортна гимнастика. През 1953г. акробатиката се включва в Единната републиканска спортна класификация (ЕРСК). Първи републикански шампион по акробатика за висш раздел става М. Тодоров (1952г.). През 1956г. Д. Костин и К. Багренски изпълняват за пръв път на официални състезания по акробатика в България сложното упражнение двойно задно превъртане. От 1953г. се организира (с прекъсване) републиканско първенство за студенти; от 1959г. - за юноши и девойки и за селска младеж; от 1963г. - работническа спартакиада, от 1964 - републиканско първенство за пионери и пионерки. В различните първенства по акробатика годишно участвуват 500-600 души. Със званието „заслужил майстор на спорта” са удостоени 10 дущи, с „майстор на спорта” - 157 души (до 1976г.). Първото международно състезание по акробатика се организира във Варшава на 6 октомври 1957г. с участието на отбори от ПНР, СССР, ГДР и НРБ; в София - на 29 октомври 1959г. - между националните отбори на ГДР и НРБ. Световни шампионки стават: Ст. Спасова и К. Лечева на двойка-жени в многобой (1974г.), М. Димитрова, Б. Енчева и М. Матеева на тройка-жени в многобой - I комбинация (1976г.). Националният отбор е световен вицешампион на I (1974г.) и II (1976г.) световно първенство и на II място в шампионата за световните купа (1975г.). Българската федерация по акробатика е създадена през 1964г. България е една от инициаторките и основателките на Международната федерация по спортна акробатика (МФСА) - 22 февруари 1973г. Пръв неин председател е Ст. Сотиров; Спортната акробатика съчетава елементи от акробатиката и гимнастиката и се изпълнява с хореография в дисциплини: двойки - жени, мъже, смесена; тройка - жени; четворка - мъже. Оценява се от съдийски състав, а класирането е по отделни съчетания и многобой.
2. Основен цирков жанр. В България акробатиката намира приложение още в програмата на първия български цирк - „Българско знаме”, чийто основател и създател на школа (1900г.) П. Панайотов е гимнастик и акробат. Използват се трите й разновидности: силова, скокова и волтижна акробатика. Голямо внимание отделя на акробатическите номера и Л. Добрич, който създава своя школа непосредствено след Първата световна война 1914-18г. През 50-те години на XX в. се създават големи акробатични трупи под ръководството на Л. Добрич и на братя Г. и М. Силаги. През 60-те години на XX в. освен новите трупи на Добрич и на Силаги се утвърждават и колективите на Н. Бойчанов, Р. Малеволти, Д. Ковачев и др. Голямо развитие в България получават партерните акробатични номера (шаривари) и акробатичните номера с трамплини, донесли на българските циркови артисти световно признание. В трупите „Силаги” и „Бойчанови” има изпълнители на изключително трудния трик - рундат флик флак двойно салто, както и на темпови салто-мортали, други сложни скокове, скокови съчетания на колони (на тройна, четворна и на петорна колона). Много добре е развита и волтижната акробатика. Сред известните български акробати-волтижори са артистите Л., А. и С. Мечкарови с ръководител Ат. Мечкаров.

акрокефал; акрокефал - (гр. ákros „остър” и kephalé „глава”) - спец. Човек с продълговата и заострена глава

акрокефалия; акрокефалия - (гр. akrokephalía) - спец. Πрοдълговата и заострена форма на черепа

акролеин; акролеин - (лат. acer „остър” и oleum „масло”) - фарм. Отровна течност с остър мирис (смесена с формалин, служи за дезинфекция)

акромегалия; акромегалия - (гр. ákros „краен”, mégas и -lē „голям”) - мед. Несъразмерно и голямо нарастване на части от тялото, особено на крайниците, поради заболяване на хипофизата

акромонограма; акромонограма - (гр. ákros „връх”, „край”, mónos „сам” и grámma „буква”) - литер. 1. Стихотворение, при което крайната сричка на стиха се явява като начална на следващия; 2. Стихотворение, при което крайната дума на предходния стих се римува с първата дума на следващия стих

акроним; акроним - (гр. ákros „краен” и ónyma „име”) - езиков. Съкращение на сложно название, съставено от първите букви на думите в него, които могат да се прочетат като една дума, напр.: БАН (Българска академия на науките), НЕК (Национална електрическа компания)

акропетален; акропетален - (гр. ákros „краен” и лат. peto „стремя се”) - бот. Който е насочен към върха (за растение)

акропол; акропол - (гр. akrópolis от ákros „висок” и pólis „град”) - Най-високата и укрепена част на древногръцки град, градска крепост; сравни с: хисарлък

акростих; акростих - (гр. akróstichon) - литер. Стихотворение, на което началните букви на стиховете образуват дума или изречение

акростол; акростол - (гр. akrostólion) - мор. 1. в древността: Издигнатата част на двата края на кораб; 2. Украшение на предната част на древен кораб, което представлява сирена, дракон, статуя и др.

акротер(ий); акротер(ий) - (гр. akrotérion „връх”, „край на предмет”) - арх. Статуя, поставена на ъглите или на върха на фронтон (човек, животно и др.)

акрофобия; акрофобия - (гр. ákros „висок” и гр. phóbos „страх”) - мед. Болезнен страх у някои хора при изкачване нависоко или при гледане отвисоко

акроцефал, акроцефалия; акроцефал, акроцефалия - вж. акрокефал, акрокефалия

НАЧАЛО

аксамит; аксамит - (гр. εξάμιτο) - Кадифе

аксамитен, -а, -о; аксамитен - (от гр.) - Кадифен

акселбант; акселбант - (нем. Achselband от Achsel „рамо” и Band „връзка”) - воен. Плетеница от златни или сребърни шнурове с метални краища, поставена през дясното рамо на униформа на щабни офицери, адютанти и др.

акселерат, акцелерат; акселерат, акцелерат - (от лат.) - Юноша (младеж, девойка) с ранно умствено развитие и наднормен растеж на височина

акселерация, акцелерация; акселерация, акцелерация - (лат. acceleratio „ускоряване”) - 1. спец. Ускоряване на някакъв процес или действие; 2. Ранно и буйно физическо и полово развитие на младежи, ранна полова просвета и умствено израстване

акселерограф, акселерометър; акселерограф, акселерометър - вж. акцелерограф, акцелерометър

аксесоар; аксесоар - (фр. accessoire) - книж. 1. Добавъчно украшение към дреха, като чанта, обувки, ръкавици и подобни; 2. мн. ч. Дребни вещи, като странични подробности при театрално представление; 3. Предмети, които допълват нещо, представят го по-цялостно

аксиален; аксиален - (лат. axis „ос”, axialis „осов”) - техн. Който е свойствен или принадлежи на ос; осов

аксиология; аксиология - (гр. áxios „ценен” и lógos „наука”) - Учение за ценностите изобщо, в областта на социологията, етиката, естетиката, религията и т. н., породило се в началото на XX в

аксиома; аксиома - (гр. axíōma) - 1. първоначално: Очевидно съждение, което било считано за толкова очевидно, че да не се нуждае от доказване; 2. според съвременните представи: Съждение, получено чрез обобщаване или абстракция, което се поставя в основата на определен дял на науката и от което се извеждат други твърдения по правилата на логиката. Аксиомата не се доказва в научната дисциплина за която се отнася, приема се априори; Множество от аксиоми, което е крайно или поне обозримо и изразява основните факти на една не непременно математическа теория, образува система от аксиоми. Съжденията, получени от нея по правилата за логически извод, се наричат верни съждения на съответната теория, а самата теория се нарича аксиоматична теория. Аксиоматиката изследва въпросите за непротиворечивост, пълнота и независимост. Една аксиоматична теория се нарича формално непротиворечива, ако в нея е невъзможно едновременно да се докаже верността на едно твърдение и на неговото отрицание. Други дефиниции на непротиворечивостта се отнасят до възможността за реална интерпретация на основните понятия на теорията. Пълнотата на една теория означава, че за всяко твърдение, което може да се формулира, от аксиомите може да се изведе или то, или неговото отрицание. Независимостта означава, че никоя от аксиомите не може да се изведе от останалите; 3. прен. Неоспорима истина, очевидна истина

аксиометър; аксиометър - (лат. axis „ос” и métron „мярка”) - 1. мор. Уред за определяне ъгъла на отклонението на кормило по отношение на диаметралната плоскост на параход; 2. техн. Инструмент, с който са снабдени някои уреди, за определяне отклонението на оста на уреда от началната плоскост

аксон; аксон - (гр. áxōn „ос”) - биол. Израстък на нервна клетка, който дава начало на нервно влакно

аксонометрия; аксонометрия - (гр. áxōn „ос” и гр. metréō „меря”) - геом. Метод за изобразяване на геометрични тела, основан на успоредното им проектиране в пространствената координатна система

НАЧАЛО

акт - (лат. actus „извършен”) - 1. Отделна проява на човешка дейност; действие, постъпка, дело; 2. юр. Документ, с който се удостоверява някакъв факт, установен пред свидетели; обвинителен акт - Излагане данни за обвинение на подсъдим от обвинителната власт; 3. Документ (название на различни видове документи: напр.: нотариален акт); 4. театр. Отделно действие на пиеса; 5. Тържествено заключително събрание на учебно заведение; 6. худ. Рисунка на голо човешко тяло

актант; актант - (лат. ago „върша”, actus „вършещ”) - езиков. Лице, предмет, който върши глаголното действие; сравни с: агенс

актарски; актарски - (от ар.-тур. aktar) - Бакалски

актив; актив - (лат. activus „деен”, „действителен”) - 1. пол. Най-дейните членове на партийна или друга организация; 2. фин. Доход, приход, всичките налични материални средства на една организация, предприятие или отделно лице; 3. прен. Делата на едно лице, които са в негова полза при оценка на дейността му; успех; заслуга, противоположно на: пасив; 4. грам. Деятелен залог; противоположно на: пасив

активатор; активатор - (новолат. activator) - спец. 1. Химикал, който се прибавя към рудна каша, за да ускори и увеличи флотирането на минерала в пяната, за да изплува; 2. Химически смеси, които усилват действието на ферментите и катализаторите; 3. Усилвател

активация; активация - (лат. activatia) - 1. Засилване на химическите, физическите и биологичните свойства на тяло; 2. Подбуждане към действане; 3. Обработка на порести тела (напр.: дървени въглища) за увеличаване на тяхната поглъщателна способност на газозе, течности и др.; 4. Довеждане на молекули или атоми в състояние, при което най-лесно влизат в химически реакции

активен; активен - (лат. activus „деен”) - 1. Деен, енергичен; 2. Който действа, който въздейства; 3. фин. Положителен, с по-големи приходи от разходите; активен залог - грам. Отношение на глаголното лице към глаголното действие, при което подлогът (глаголното лице) върши действието; деятелен залог

активизация; активизация - (от лат.) - 1. Засилване на дейност; 2. Подтикване към решителни действия

активизирам, активирам; активизирам, активирам - (от лат.) - 1. Увеличавам енергия на тяло или организъм; 2. Подтиквам към усилена дейност; 3. Раздвижвам, докарвам от бездействие в действие

активист; активист - (фр. activiste) - Член на актив - 1., деен член на организация

активност; активност - (от лат.) - 1. Енергична дейност, дейно участие в нещо; 2. Способност на организъм да реагира на външни дразнения

актиниди; актиниди - (гр. aktís, -ínos „лъч” и eídos „вид”) - хим. Радиоактивни елементи от трета група на периодическата система на Менделеев. Актиниди са актиний, торий, уран, нептуний и др.

актинии, морски хризантеми; актинии - (Асtinaria) - Разред шестлъчеви безскелетни корали. Прикрепени са поединично, рядко са колониални. Тялото е цилиндрично, с диаметър от милиметри до 1м, на горната страна с отвор, ограден с пипала, осеяни с копривни клетки. Съществуват около 200-300 вида, разпространени по всички морета и океани, главно по топлите крайбрежия. По Българското черноморско крайбрежие се срещат 3 вида: конска актиния (Actinia aequina) - най-често срещана, с диаметър 2-3см, оцветена в кафяво или зелено; едвардзия (Edwardsia sp.) - живее в тръбички в тинесто-пясъчни дъна; актинотое (Actinothoe clavata) - висока до 4 см, зелено-кафява, с надлъжни светли ивици, живее по места с каменисто дъно на дълбочина 1-20м.

актиний; актиний - (гр. aktís, -ínos „лъч”) - хим. Радиоактивен химически елемент, знак „Ас”, пореден номер 89, ат. тегло 227; съдържа се в урановите руди

актиния; актиния - (лат. actinia от гр.) - зоол. 1. Морско мешесто животно от рода на полипите: има много пипалца около устата си, разположени лъчеобразно; вж. актинии

актино- - (гр. aktís, -ínos „лъч”) - съставна част на сложни думи със значение: Лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия и др.

актинограф; актинограф - (актино- и гр. gráphō „пиша”) - Уред за автоматично регистриране на енергията на слънчевите лъчи, които падат върху Земята

актинолит; актинолит - (актино- и гр. líthos „камък”) - мин. Вид минерал, силикат от групата на амфиболите, лъчист камък

актинометрия; актинометрия - (актино- и гр. metréō „меря”) - Дял от метеорологията, който изучава разпределението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, а така също и методите и апаратите за измерването й

актинометър; актинометър - (актино- и гр. métron „мярка”) - спец. 1. Уред за измерване на лъчиста енергия (напр.: на Слънцето); 2. Фотоуред за определяне времето на експозицията

актиномикоза; актиномикоза - (актино- и микоза) - мед. Специфично заболяване при човека и животните, което се причинява от лъчистата гъбичка и се проявява в гнойни подутини

актиномицети; актиномицети - (актино- и гр. mýkēs „гъба”) - биол. Низши растителни микроорганизми с черти на бактерии и прости гъби

актинон; актинон - (от гр.) - спец. Продукт от разлагането на актиний

актиноскопия; актиноскопия - (актино- и гр. skopéō „гледам”) - Изследвам чрез лъчи

актинотерапия; актинотерапия - (актино- и терапия) - мед. Лекуване с лъчи

актинотое - (Actinothoe clavata) - вж. актинии

актриса; актриса - (фр. actrice) - Артистка

актуален; актуален - (лат. actuālis) - Който се отнася до настоящия момент, важен за момента; съвременен, навременен

актуализъм; актуализъм - (от лат. actuālis) - геол. Учение, според което развитието на природата е станало при същите природни закони, които действат и сега (които и сега са актуални)

актуалност; актуалност - (от лат.) - 1. Навременност, злободневност

актуарий; актуарий - (лат. āctuārius „бързоходен”) - 1. остар. Деловодител, протоколист, регистратор; 2. Актюер

актьор; актьор - (фр. acteur) - Изпълнител на роли в театрални, музикални и др. представления; артист

актюер; актюер - (фр. actuaire от лат. āctuārius „книговодител”) - Специалист по приложна статистика и теория на вероятностите за нуждите на финансовото проектиране и застраховките

НАЧАЛО

акузатив; акузатив - (лат. accusatīvus) - грам. Винителен падеж

акула; акула - (исл. acula) - 1. зоол. Голяма морска хищна риба (достига до 8 м дължина); 2. прен. Ненаситен, алчен човек, грабител, хищник, експлоататор; вж. акули и акулови

акули, същински акули; акули - (Selachoidei) - Подразред хрущялни акулови риби. Тялото е торпедовидно, дълго от 16см до 18м. Съществуват около 200 вида морски (няколко вида са сладководни), хищни (китовата акула е планктоноядна). В България (Черно море) живее бодлоперата (кучешката; черноморската) акула (Squalus acanthias), разпространена и в Атлантическия и в Тихия океан. Тя е дънна стадна риба, дълга до 1,5м, тежи до 10-12кг. Яде главно дребни риби, по-малко безгръбначни и е безопасна за човека. Бодлоперата (кучешката; черноморската) акула е живородна - 16-32 малки. Използват се кожата, месото, черният дроб (81% мазнини). Световният й годишен улов (около 1975г.) възлиза на 400 000 т; в България се ловят по около 10т. Много рядка за Черно море е малката акула (Squalus blainvilli), край българските брегове е отбелязан само 1 екземпляр.

акулови; акулови - (Elasmobranchii, Plagiostomi) - Подклас риби с хрущялен скелет. Древна група, съществуват около 600 вида, почти изключително морски, разпределени в 2 основни групи - акули и скатове. В България (Черно море) обитават 3 вида, дънни: представител на акулите е бодлоперата акула, на скатовете - морската лисица (ватус) и морската котка. Акуловите са постоянни обитатели на българското крайбрежие. Имат слабо стопанско значение

акумулатор; акумулатор - (къснолат. accumulātor „събирател”) - физ. Уред за събиране и натрупване на енергия (предимно електрическа), за да се използва при нужда

акумулация; акумулация - (лат. accumulatio „натрупване”) - 1. Натрупване, събиране, съсредоточаване на нещо; 2. геол. Натрупване на наносни материали върху сушата или по дъното на водни басейни, при изригване на вулкани, при наводнения, при силен вятър и др.; 3. икон. Превръщане на принадената стойност в капитал

акумулирам; акумулирам - (от лат. accumulo „трупам”) - Натрупвам, събирам

акупресура; акупресура - (лат. acus „игла” и pressūra „натискане”) - мед. Лечебен метод, при който определени точки на тялото се притискат с различна продължителност на определени интервали

акупунктура; акупунктура - (лат. acus „ игла” и punctūra „бодване”) - мед. Китайски лечебен метод, който се състои в забождане на дълги и тънки игли в определени точки на тялото; иглотерапия

акуратен; акуратен - (лат. accurātus) - Грижлив, точен, старателен, изпълнителен

акустика; акустика - (гр. akoustiké от akoúō „слушам”) - 1. физ. Дял от физиката, който се занимава със звука; изследва механичните трептения и вълни, тяхното пораждане, разпространение и улавяне, тяхното управляване и възпроизвеждане; 2. Съвкупност от всички фактори, които осигуряват добро чуване в едно помещение

акустичен, акустически; акустичен, акустически - (гр. akoustikós) - 1. Звуков; 2. Който служи за слушане, като засилва звука; 3. Който има добри условия и уредба за слушане, който предава добре звука

акут; акут - (лат. acutūs „остър”) - езиков. 1. Повишаване на гласа при произнасяне на определена сричка; 2. Знак за това повишаване на гласа ('); остро ударение

акутен; акутен - (лат. acūtus „остър”) - 1. мед. Остър, който изисква бързо лекуване (за заболяване); 2. езиков. С остро ударение; 3. остар. книж. Належащ, който не търпи отлагане

акушер; акушер - (фр. accoucheur) - Лекар, който оказва помощ при бременност и раждане

акушер-гинеколог; акушер-гинеколог - (акушер и гинеколог) - Лекар, който е специалист по акушерство и гинекология

акушерка; акушерка - (от фр.) - 1. Лекарка, която оказва помощ при бременност и раждане; 2. Специално подготвена жена от средния медицински персонал, която помага при раждане

акушерство; акушерство - (от фр.) - 1. Дял от медицината, който изучава процесите в организма на жената при бременност и раждане и прилага методи за медицинска помощ при тях; 2. Занятие на акушер

акушерство и гинекология; акушерство и гинекология - вж. медицински науки

акуширам; акуширам - (фр. accoucher) - Помагам при раждане, „бабувам”

НАЧАЛО

акцелератор, акселератор; акцелератор, акселератор - (лат. accelerātor „ускорител”) - 1. техн. Специален лост в машина за ускоряване на движението; 2. Педал в автомобил за регулиране подаването на горивна смес от карбуратора в цилиндъра на двигателя с вътрешно горене, като по този начин се изменя скоростта на движението на автомобила; 3. хим. Вещество, което ускорява протичането на химическа реакция; 4. Вещество, което ускорява някой процес (гипс - втвърдяването на цимент, натриев карбонат - действието на проявител, и др.)

акцелерация; акцелерация - (лат. acceleratio - „ускоряване”) - Ускорено физическо и физиологическо развитие при човека. Изразява се в уголемяване на тялото и изменение на фазите на развитие в периода на нормалната функционална дейност - по-ранно полово съзряване (особено при момичетата) и по-късно застаряване. В някои европейски страни ръстът на децата и юношите (в сравнение със Средновековието) е увеличен с около 20см, на възрастните - с 10см, а половото съзряване настъпва 3 години по-рано. За проучването на акцелерацията в България се извършват масови измервания и изследвания на хора, на човешки скелети и предмети, открити при разкопки. Броните на тракийските воини са малки за съвременния човек със среден ръст; украшения на тракийки стават само на 11-12-годишни момичета. За 70 години (1900-70г.) ръстът на населението в България е увеличен с около 3см при мъжете и с 2см при жените, теглото - с 2,5-9кг, половото съзряване настъпва 2 години по-рано.

акцелерограф; акцелерограф - (лат. accelero „ускорявам” и гр. gráphō „пиша”) - Уред, който записва скоростта на движение (особено скоростта на движението на снаряд в дулото на оръдие); акселерограф

акцелерометър; акцелерометър - (лат. accelero „ускорявам” и гр. métron „мярка”) - Уред за отбелязване скоростта на движеща се машина: кола, самолет, автомобил и др.; акселерометър

акцент; акцент - (лат. accentus „припев”, „ударение”) - езиков. 1. Ударение, усилване на гласа при произнасяне на една сричка в отделна дума; вж. ударение; 2. Знак за ударение; 3. Съвкупност от особености при изговаряне, свойствени на един език, на отделен диалект, на отделно лице; особеност при говорене на чужд език; 4. муз. Ударение, подчертаване на някой тон или акорд с по-голяма сила в сравнение с обкръжаващите го. Акцентите биват реални и въображаеми. Реалните акценти се основават на физическа промяна в силата на тона, а въображаемите, без наличието на такава промяна, се възприемат от слушателя само по силата на музикалната логика; 5. прен. Важност, подчертаване, значение

акцентирам, акцентувам; акцентирам, акцентувам - (от лат.) - 1. Произнасям с ударение, поставям ударение; 2. Поставям знак за ударение; 3. прен. Подчертавам, изтъквам нещо

акцентология; акцентология - (лат. accentus и гр. lógos „наука”) - езиков. Дял от езикознанието, който се занимава с ударението на думите

акцентуация; акцентуация - (къснолат. accentuatio) - 1. Произнасяне с ударение, изтъкване на логическото ударение; 2. Поставяне на ударение; 3. Системата на ударенията в един език

акцепт; акцепт - (лат. acceptus „приет”) - юр. 1. Писмено съгласие на едно лице, че ще плати определена сума в договор; 2. Самото подписване, подпис на документа, надпис върху полица, с който се дава съгласие за плащане; 3. Съгласие да се сключи договор при условията, които се определят от другата страна

акцептант; акцептант - (от лат.) - спец. Лице, което е дало писмено съгласие да плати определена сума

акцептация; акцептация - (лат. acceptatio) - спец. Съгласяване, приемане на нещо

акцептирам; акцептирам - (от лат.) - 1. спец. Приемам да изплатя полица в определен срок; 2. Подписвам полица; 3. прен. Приемам, признавам, одобрявам

акцептор; акцептор - (лат. acceptor) - хим. Вещество или елементарна частица, които приемат нещо (напр.: атом, който приема електрони)

акцес; акцес - (лат. accessus) - мед. Болезнен припадък, пристъп на болест

акцесионен; акцесионен - (от лат. accēdo, -cēssi „притурям се”) - спец. Който се прибавя към друг, допълнителен, присъединен (договор, списък и др.)

акцесорен; акцесорен - (лат. accessorius) - 1. Добавъчен, допълнителен; 2. Второстепенен, случаен

акцидентен; акцидентен - (лат. accidens, -entis „случващ се”) - 1. книж. Случаен, страничен, несъществен; 2. печ. Който се отнася до малки печатарски работи или е предназначен за печатане на такива работи (покани, обяви, писма и подобни)

акциденция; акциденция - (лат. accidentia „случайни неща”, „случайност”) - 1. фил. Случайно, преходно, несъществено свойство на предмет; 2. печ. Печатница или отдел в голяма печатница, в която се печатат дребни по обем поръчки (покани, писма, обяви и др.); 3. Дребни печатарски работи

акциз; акциз - (фр. accise) - икон. Държавен косвен данък, наложен върху стоки за широка употреба (захар, алкохол и др.) и включен в продажната цена

акцизен; акцизен - (от фр.) - 1. Свойствен на акциз или отнасящ се до акциз; 2. Който ръководи служба по акциз

акционен; акционен - (от лат. actio) - 1. Който се отнася до акция; 2. Който е предназначен да действа за постигане на някоя цел

акционер; акционер - (фр. actionaire) - Член на акционерно дружество, притежател на акции в предприятие

акционерен; акционерен - (от фр.) - Който се отнася до акции или акционери; акционерно дружество - Стопанско предприятие, в което участват лица с дялов капитал, разпределен в акции

акция; акция - (лат. actio) - 1. Действие, дело, постъпка в полза на известна идея, задача, възглед или програма; 2. фин. Документ за внесен дял в капитала на акционерно дружество, който дава право за участие в управлението и печалбите на предприятието съразмерно на внесената сума; 3. воен. Бойни действия на войска, полиция, партизански отряд и др.

акче; акче - (тур. akçe) - ист. Стара сребърна турска монета, обезценена през XIX в.,  равна на три пари, аспра

акъл; акъл - (тур. akıl) - разг. Ум, разум, разсъдък

акъллия; акъллия - (ар. тур. akıllı) - разг. Умен, разсъдлив

акънтия; акънтия - (тур. akıntı „течение”, „поток”, „наклон”) - диал. Разсипия, провал; на акънтия - На провала; Както попадне, безредно, безразборно; подкарваме (удряме) го на акънтия - Вършим го безогледно

акър; акър - (англ. асге) - Английска мярка за повърхнина, която е равна на 4047 кв. м

НАЧАЛО