ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я
А-АБЮ, АВ-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

алб_, алв_, алг_, алд_, але_, али_

ал - (тур. al) - Ален

ала; ала - (фр. á la) - Като, по; ала турка - По турски

алабастър; алабастър - (гр. alábastron, alábastros) - мин. 1. Бяла ситнозърнеста разновидност на гипса; 2. Специално изпечен и ситно смлян гипс, който се употребява за мазилка, за отливане на скулптурни произведения, в зъболекарството и др.; 3. Бял варовит камък, който прилича на мрамор и служи за изработване на различни потреби и съдове

алабаш, гулия; алабаш - (тур. al „червен” и baş „глава”; Brassica caulorapa) - бот. Двегодишно растение от семейство кръстоцветни. В България е една от най-старите зеленчукови култури, пренесена и разпространена от турците. Отглежда се навсякъде из страната на малки площи заради стъблоплодията му, които се консумират почти изключително в прясно състояние. Те съдържат около 2% протеин, 5% захари, 40-50 мг% витамин С и други хранителни елементи. Средният добив (около 1975г.) е 2300-3000кг/дка. Разпространени сортове: ранни - Дворски бял и Виенски бял; късни - Местен (Турски, Едър син, Едър зимен).

алабраце, а-ла-браце; алабраце, а-ла-браце - (рум. la braţa) - Под ръка: хванати алабраце

алаброс; алаброс - (фр. á la brosse „като четка”) - 1. Вид мъжко подстригване, при което косата остава изправена; 2. Мъжка прическа, коса нагоре и назад

алагатор; алагатор - (лат. allagator) - ист. в средновековна България: Командир на военен отряд

аладжа; аладжа - (тур. alaca „пъстър”) - остар. Тънък домашен или фабричен плат, вълнен, памучен или копринен на разноцветни райета (отначало само червен или с червени нишки: al - „червен”; в последствие: най-често червен с бели, жълти и черни ивици). Използва се за ушиване на някои горни женски и мъжки дрехи от носиите (вж. антерия). Най-широко приложение има в женските носии от Гоцеделчевско, Кърджалийско, Хасковско, Харманлийско и Свиленградско. От копринена аладжа е венчалният женски костюм.

аладжак; аладжак - (тур. alacak) - Дълг, вземане

аладжах; аладжах - вж. аладжак

аладжен, -а, -о, аладжан; аладжен, аладжан - Ушит от аладжа

алай; алай - (тур. alay) - 1. Войскова част, полк; 2. Войскова част за съпровод, свита, дружина, кортеж; 3. Тържествен ход на войска, парад; 4. Пасаж от риба

алай; алай - (тур. alay „присмех”) - 5. Присмиване, подигравка

алай бей; алай бей - Полкови командир

алайка; алайка - (от тур. alay) - Прислужница, която прави компания на господарката си

алалем; алалем - (ар.-тур. Allah alem) - Като че ли; струва ми се; кой знае

алалия; алалия - (гр. alalía от а- и гр. laliá „говор”) - мед. Психофизическо разстройство, което води до загубване на способността да се говори правилно или изобщо да се говори

аламан, аламана; аламан, аламана - (тур. alamana от ит. alamana) - мор. Голяма лодка или мрежа за морски риболов

аламански; аламански - (от фр. allemand) - Немски

аламбик; аламбик - (фр. alambic от ар.) - остар. Съд за дестилация, дестилатор

аламинут; аламинут - (фр. à la minute) - 1. Бърз начин за приготвяне на някои ястия; 2. Веднага, бързо, на минутата; 3. Ястие, което се приготвя бързо, в момента

алан; алан - (тур. alan) - остар. Площад, мегдан

алани; алани - Ираноезично племе, родствено със скитите и сарматите. Първоначално живеят между река Дон и подножието на Кавказ. Около началото на новата ера се откъсват от сарматите и се заселват край Азовско море. В 372г. са разбити от хуните, част от тях се придвижват заедно с хунските племена. През V-VII в. някои алани се смесват с номадски прабългарски племена в донските степи, други - с кавказки племена. През VIII в. са включени в Хазарския хаганат, в който влизат и прабългари. Участвуват в създаването на високоразвитата Салтово-Маяцка култура (вж. Салтово-Маяцка култура). Преки наследници на аланите са ираноезичните осетинци

аланкоолу; аланкоолу - (от тур. yalan „лъжа” и oğul „син”) - В презрително или пренебрежително обръщение: глупако, простако

алар; алар - (от тур. ağalar) - При обръщение към турци: ага

аларма; аларма - (фр. alarme, ит. all' arme „на оръжие”) - 1. Сигнал за вдигане на тревога; 2. прен. Тревога, смут, вълнение, шум

алармаджия; алармаджия - (аларма- и тур. -сі) - Човек, който създава голям шум или тревога, паника

алармирам; алармирам - (от фр.) - 1. Давам сигнал за тревога; 2. прен. Предупреждавам, подканвам към действие или съдействие

алармист; алармист - (фр. alarmiste) - Сигнализатор

алат, алият; алат, алият - (тур. alât от ар.) - диал. Занаятчийски инструменти, сечива, оръдия за работа и производство

алатурка; алатурка - 1. - (гр. αλλά τουρκα) - Турски, по турски; 2. Кафе, поднесено в широка чаша без дръжка

алафранга; алафранга - (ит. alla franca - „по френски”, през гр. al lá phránga; αλλά υράγκα) - 1. остар. По френски, по европейски; 2. Френски, европейски; 3. арх. Цветник; Неголяма, полукръгла в план засводена стенна ниша с декоративен характер. Среша се в представителните помещения на по-богатите къщи от средата на XIX в. в Пловдив, Копривщица, Карлово, Казанлък, Сливен и другаде. Изгражда се в средата на заетите с долапи стени, между 2 врати (вж. абзаца - Вътрешната украса на Родопската къща… :или е самостоятелен елемент. Служи за поставяне на огледало, цветя или се покрива с декоративна стенопис - екзотични и фантастични пейзажи, вази с цветя. Изписаните алафранги често се възприемат като прозорци, през които илюзорно се гледа към външния свят. Хубави образци на алафранги са запазени в къщата на Недкович и на Степан Хиндлиян в Пловдив, в Ослековата къща и Лютовата къща в Копривщица, в Маринкевата къща в Сливен и др.; 4. ист. Модно облекло през Възраждането, създадено по подражание на западноевропейското (главно френското) градско облекло

алах; алах - (ар. allâh) - вж. аллах

алаша; алаша - (татар.-тур. alaşa) - Кон, впрегнат да вади вода от дълбок кладенец

алашик, алашък; алашик, алашък - (тур. alışık) - диал. Навикнал

алащисвам, алащисам; алащисвам, алащисам - (тур. alışmak) - диал. Навиквам, свиквам, добивам навик, обръгвам

НАЧАЛО

алба; алба - (прованс. alba „разсъмване” „зора”) - литер. Сантиментална любовна песен през средните векове, в която централно място заема раздялата на влюбените при разсъмване

албанци; албанци - Нация, основно население на Република Албания и Косово. Компактни маси албанци живеят и в Черна гора, Македония, Сърбия и Гърция. Преди и след Освобождението 1878г. в България има твърде малко албанци, които идват у нас като трудови емигранти. Албанците говорят на албански език, от семейството на индоевропейските езици. Настаняват се главно в градовете, известни като занаятчийски и пазарни центрове, и отварят дюкяни - „бозаджийници”. Занимават се предимно с производство и продажба на сладкарски произведения. В миналото албанците са носили тесни дълги гащи, обшити около колената с черен гайтан, бели плисирани фустанели, бели ризи и антерия, а на главата - плъстено таке. Тези албанци нямат нищо общо с т. нар. арнаути (на тур. език се наричат арбанаси), преселили се в България по стопански и политически причини от западната част на Балканския п-в през XV до ХVIII в. Някои от арнаутите са говорили и на албански език.

албатрос; албатрос - (исп. albatros от ар.) - Голяма океанска птица (до 4 метра с разперени криле); буревестник

албедо; албедо - (лат. albēdo „светлина”) - астр. Числото, което показва количеството светлина, отразявана от една повърхност

албигойци; албигойци - (от собс.) - Привърженици на религиозна секта във Франция (XII- XIII в.), близка до богомилството, която отричала папската власт (по името на гр. Алби)

албидум; албидум - (от лат. albus „бял”) - Белота на кожа, косми или пера поради вродена липса на пигмент

албинизъм; албинизъм - (от лат. albus „бял”) - Вродена пълна или частична липса на пигмент в тъканите, вследствие на която се явяват бели косми, бяло-розова кожа, розово-червени очи и нарушено зрение

албинос; албинос - (исп. albino, мн. ч. albinos от лат. albus „бял”) - Човек или животно с бяла кожа и косми поради албинизъм

Албион; Албион - (келт. Albion) - Старо име на Англия

албит; албит - (от лат. albus „бял”) - мин. Минерал, удобен за керамични изделия

албум; албум - (лат. albus „бял”, фр. album) - 1. Специална книга или тетрадка за подреждане на картички, снимки, пощенски марки и др.; 2. Книга или тетрадка за писане или рисуване на спомени, събиране на автографи и др.; 3. Издание със снимки, карти и др.; 4. остар. Книга за вписване на студенти във висше учебно заведение; университетски албум

албумин; албумин - (лат. albūmen, -inis „белтък”) - 1. науч. Белтъчно вещество, разтворимо във вода (твърде разпространено в природата, важна съставна част на всички животински и растителни тъкани); 2. вж. албуминурия; 3. Технически продукт, който се употребява при щамповане на платове, при производството на платове и шперплат, в сладкарството и др.

албуминоид; албуминоид - (лат. albūmen „белтък” и гр. éidos „вид”) - биол. Белтъчно вещество, което се съдържа в рога, косми и др.

албуминурия; албуминурия - (лат. albūmen и urina „урина”) - мед. Болестно състояние, при което в урината има албумин

НАЧАЛО

алвеола; алвеола - (лат. alveolis „коритце”, „жлеб”) - 1. анат. Всяка една от крайните най-малки разширения в разклоненията на бронхиолите на белия дроб; 2. Неголяма вдлъбнатина в челюстната кост, в която се намира коренът на зъб; 3. Килийка на восъчна пита

алвеолар; алвеолар - (лат. alveolaris) - езиков. Звук, който се произнася с допиране върха на езика до корена на зъбите (д, т)

алвеолен, алвеоларен; алвеолен, алвеоларен - (лат. alveolaris) - 1. Който има вид на килийка, клеткообразен; 2. езиков. Който се произнася с допиране върха на езика до корена на зъбите (д, т)

алга; алга - (лат. alga) - бот. Водорасло

алгебра; алгебра - (лат. algebra от ар. al džabr „нареждане”) - 1. Един от най-древните дялове от математиката; класическа алгебра - Занимава се с решаването на уравнения. Името „алгебра” произлиза от латинизирането на арабското название на труда със задълбочени математически изследвания „Хисаб филджабр вал Мукабала” на средновековния математик Ал-Хорезми; 2. Учебник по алгебра

алгин; алгин - (от лат. alga) - Лепливо вещество, което се получава от водорасли

алгол; алгол - (съкр. от англ. algorithmic language) - инфор. Алгоритмичен език, използван за програмиране в информатиката

алгология; алгология - (лат. alga и гр. lógos „наука”) - Дял от ботаниката, който изследва водораслите

алгонкска ера; алгонкска ера - (от гр.) - вж. еозойска ера

алгоритъм; алгоритъм - (от ар. собс.) - мат. Крайна поредица от правила, според които след краен брой еднозначно дефинирани стъпки се постига решение на дадена задача. Правилата трябва да се формулират на език, разбираем за изпълнителя (човек или автомат)

алграфия; алграфия - (лат. alumínium „алуминий” и гр. gráphō „пиша”) - печ. Начин на литографско печатане с алуминиева плоча

НАЧАЛО

алдехид; алдехид - (съкратено от: alcohol dehidroge-natum „алкохол без водород”) - хим. Органическо съединение, летлива течност, продукт на непълно окисляване на спирта

алдине; алдине - (от собс.) - 1. печ. Вид печатарски латински шрифт; 2. библ. Образцово напечатани книги през XV-XVI в. в печатницата на Алд Мануций (Aldus Manutius)

алдоза; алдоза - (от лат. aldehyd) - хим. Монозахарид, съдържащ алдехидна група

алдол; алдол - (фр. aldol) - мед. Химически продукт от полимеризацията на алдехид, употребяван като успокоително средство

ал дракулуй; ал дракулуй - (рум. al dracului) - Като цял дявол

алеатор; алеатор - (лат. aleator от alea „зар”) - остар. Човек, който играе на комар, който рискува

алеаторика; алеаторика - (лат. aleātor „играч на зарове” от alea „зар”, „случайност”, „риск”) - муз. Авангардистко течение в съвременната музика, което определя случайността като главен фактор при композирането

алебарда; алебарда - (фр. hallebarde) - ист. Старинно оръжие във вид на копие, което има накрая брадва

алебардист; алебардист - (фр. hallebardier) - ист. 1. Войник, въоръжен с алебарда; 2. Телохранител

алегория; алегория - (гр. allēgoria) - литер., изк. 1. Дума или израз с иносказателен смисъл; 2. Изобразяване на отвлечено понятие с конкретен образ (напр.: скелет, въоржен с коса, е алегория на „смърт”)

алегрето; алегрето - (ит. allegretto, умал. от allegro) - муз. 1. Умерено бързо - бързичко (за темпо); 2. Част от музикално произведение с такова темпо

алегри; алегри - (ит. allegri) - спец. Лотария, при която печалбата е означена върху билета и се дава веднага

алегро; алегро - (ит. allegro - весело) - муз. 1. Бързо, живо, весело (за темпо); 2. Музикално произведение или част от произведение, която се изпълнява бързо; 3. в балета: Бързата част на някои видове танц или развит масов заключителен танц в действието

александрин; александрин - (от собс.) - литер. Дванадесетосричен стих от шест ямбически стъпки с цезура след третата; александрийски стих - (по името на поема за Александър Велики, написана в такъв размер) - Александрин

александрит; александрит - (от собс.) - мин. Скъпоценен камък с изумруденозелен цвят, който при изкуствено осветление изглежда виолетов (по името на руския цар Александър I)

алексин; алексин - (от гр. аléхо „защитавам”) - Защитно средство в кръвта

алексия; алексия - (а- и гр. léxis „говор”, „дума”) - мед. Загубване на способност за четене, макар зрението да е запазено, поради заболяване на лявото полукълбо на главния мозък

алектромантия; алектромантия - (гр. aléktōr „петел” и mantéia „предсказание”) - Предсказване, гадаене по пеенето на петлите

алелодидактичен, алелодидактически; алелодидактичен, алелодидактически - (гр. allélōn „взаимно” и didaktikós „учителен”) - Взаимоучителен; алелодидактична метода - Взаимоучителна метода, при която по-силните ученици обучават по-слабите или по-напредналите - по-новите; вж. взаимоучителна метода

алелопатия; алелопатия - (гр. allélōn „взаимно” и гр. páthos „страдание”) - бот. Забавяне или спиране на растежа на растение под влияние на съседството с други растения и отделяните от тях вещества

алеманда; алеманда - (фр. allemande) - Старинен танц от германски произход с плавен и равномерен ритъм

ален; ален - (тур. al) - Ясночервен, червен

алергени; алергени - (новолат. alergenum от гр. állos „друг” и érgon „работа”) - мед. Антитела, които се образуват в организма под действието на различни външни и вътрешни фактори и причиняват алергия

алергизирам; алергизирам - (от гр. állos „чужд” и érgon „дело”) - мед. Повишавам чувствителността на организма спрямо различни фактори - причинители на алергия

алергия; алергия - (новолат. allergia от гр. állos „чужд”, „друг” и érgon „дело”) - Изменена реактивност на животинския и човешкия организъм към известни вещества (лекарства, цветен прашец, ягоди, белтъци и др.), които предизвикват образуване на антитела

алест; алест - (тур. al) - Червеникав, възчервен (предимно за кон)

алеста, алестра; алеста, алестра - (ит.-тур. alesta) - Готов (за тръгване)

алея; алея - (фр. allée от aller „вървя”) - 1. Път между дървета или между лехи с цветя; 2. Пътека в парк или градина

НАЧАЛО

али; али - (ар. ali) - 1. Титла на високопоставени хора в Турция и арабските страни

али; али - съюз - Ами, та

али; али - частица - Ето

алиаж; алиаж - (фр. alliage „сплав”) - Проба, съдържание на благороден метал в сплав по отношение на другите метали

алиани, къзълбаши; алиани (тур. kızıl - „червен”, и baş - „глава”; червеноглави) - Членове на мохамеданска секта, пренесена през XVII в. от Персия (днес Иран) в българските земи. Почитат зетя на Мохамед - Али, откъдето произхожда и името им. Алианите живеят в отделни села или махали в Лудогорието и в Кърджалийско. Говорят тюркски диалект. Не посещават джамии, а се събират на 2 август (Илинден) в текета (например: Демирбабатеке в Лудогорието, където е гробницата на светеца Демирбаба -. Във всяко село алианите имат свой деде; вечерно време той събира в определен дом членовете на сектата, където певец и свирач на тамбура изпълнява религиозни песни. Алианите са преследвани и подлагани на кланета от правоверните мохамедани по време на османското иго. Те дружат повече с българите, обичат български гости, празнуват Гергьовден (Идрилдес); не приемат турци-мохамедани в своя дом, за разлика от тях пият ракия и вино. Жените им не носят фереджета, палят свещи в текетата. Антропологическата характеристика на алианите показва много светлопигментирани (руси) расови типове, харакчерни за славяните. Възможно е основната част от алианите да са потомци на потурчено българско население.
Източници: В. Маринов, 3. Димитров и И. Коев. Принос към изучаването на бита и културата на турското население в Североизточна България. II. Алиани, къзълбаши. - Известия на Етногр. инст. с музей. Кн. 2. С, 1955

алианс; алианс - (фр. alliance) - 1. Дружество, съдружие, съюз; 2. Основна школа за изучаване на чужди езици у нас

алиби; алиби - (лат. alibi „другаде”) - юр. Доказателство за невинност, основано на това, че обвиняем по престъпление се е намирал в момента на извършването му на друго място, а не на мястото на престъплението

алибия; алибия - (чуж.) - Навит на руло плат

алигатор; алигатор - (ит. alligatore от лат. lacerta „гущер” през исп. el lagarto) - зоол. Вид крокодил, който се среща в Америка и Китай

алиенация; алиенация - (лат. alienatio) - 1. юр. Отчуждаване на имот, прехвърляне имот на друго лице; продажба; 2. мед. Полудяване, лудост; 3. Отчуждаване, склонност да се живее изолирано от другите от обществото

алиенизъм; алиенизъм - (фр. aliénisme от лат. aliēnus „чужд”) - мед. Дял от медицинската наука, който изследва и лекува душевните болести

алиенист; алиенист - (фр. aliéniste) - Лекар-специалист по душевните болести; психиатър

ализарин; ализарин - (исп. alizarina от ар.) - Багрилно вещество, добивано по изкуствен начин или от корените на някои растения (служи за приготвяне на разноцветни бои: червена, розова, жълта, синя)

алилодидактичен; алилодидактичен - вж. алелодидактичен

алилуя; алилуя - (гр. allēlúïa „хвалете Бога” от евр.) - 1. Славословен възглас в края на молитва; 2. прен. Край, завършък (понеже с тази дума завършват много църковни песнопения); 3. Църковно песнопение за покойник; 4. разг. Маслиново масло, олио

алимент; алимент - (лат. alimentum) - 1. Храна, прехрана, хранително средство; 2. мн. ч - вж. алиментация

алиментация; алиментация - (лат. alimentatio) - 1. Хранене; издръжка на нетрудоспособни лица от семейството; 2. Задължение по закон на едно частно лице да осигурява издръжката на друго, напр.: родителите на децата и обратното

алиенатор; алиенатор - (лат. alineātor) - Геодезически уред за прокарване на линии

алинея; алинея - (лат. а linea „от линията”) - 1. Нов ред; 2. Текст между два нови реда в закон, правилник и др., параграф и др.

алис; алис - (тур. alis) - Как така?

алитерация; алитерация - (къснолат. alliteratia от ad „към” и littera „буква”) - литер. Стилна фигура, при която в стих или проза се повтарят еднакви или сходни звукове в началото, по средата или в края на думите за по-голяма музикалност и изразителност, напр.: Рано е Радка ранила

алитирам; алитирам - (нем. aliteren) - техн. Покривам метал или повърхност на метално произведение с алуминий за създаване на огнеупорност

алище; алище - вж. халище

НАЧАЛО

 

 

алл_, алм_, ало_, алп_, алс_, алт_, алу_, алф_, алх_, алч_, алъ_, алю_

алказар; алказар - (исп. alcazar) - 1. Разкошен дворец на арабски владетел в Испания в мавритански стил; 2. прен. Дворец, разкошна постройка

алкали; алкали - (ар. al-cali „морска трева”) - хим. Основи на окисите на металите натрий, калий, литий, рубидий и цезий; луга, поташ (вещество със сходни свойства на содата)

алкализация; алкализация - (къснолат. alcalisatio) - хим. Превръщане в луга

алкалиметрия; алкалиметрия - (от алкали и гр. metréō „меря”) - Анализ за количествено определяне на алкално действащи вещества при неутрализиране на техния разтвор с разтвор на киселина с известна концентрация

алкалоиди; алкалоиди - (алкали и гр. éidos „вид”) - Голяма група органични азотсъдържащи съединения, обикновено от растителен произход, с определено физиологично въздействие върху организма. Такива са: никотин, морфин, хинин, кокаин, стрихнин, атропин и др.

алкалоидностни растения; алкалоидностни растения - Растения, които съдържат алкалоиди във всички или само в някои органи. Алкалоидностни растения има в почти всички големи растителни групи, липсват при водораслите и същинските мъхове. В България е изследвано обстойно съдържанието на алкалоиди в около 40 вида диви и културни растения. Всички представители на семействата макови, киселотрънови, картофови и др. съдържат алкалоиди, някои в голямо количество. Не са открити при растенията от семействата лападови, каменоломкови, розоцветни и др. В изследваните растения са установени около 100 алкалоида, от които над 30 са изолирани и характеризирани за пръв път. Алкалоидностните растения са отровни растения, могат да предизвикат разстройства, дори и смърт при хора и животни. Много видове са широко използвани в народната медицина. Голяма част от алкалоидностните растения са лекарствени или се използват като суровина във фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоиди или за производство на лечебни препарати, някои от които са патентовани български производства (нивалин и др.). Важни суровинни източници са мораво рогче, чемерика, блатно кокиче, напръстник, беладона, татул и др.; от културните видове - мак, тютюн, индийски татул и др. Наличните ресурси на А. р. в повечето случаи са небостатъчни, затова се проучват възможностите за култивиране на нови местни и чужди видове.

алкание; алкание - Силно желание, жажда

алкая; алкая - Силно желая, жадувам

алкил; алкил - (алкохол и англ. oil „масло”) - хим. Едновалентен въглероден радикал от мастния ред, получен чрез отнемане на един водороден атом от наситен въглеводород

алкин; алкин - (от алкохол) - хим. Въглеводород от ненаситен хомоложки ред, производен на ацетилена, с тройна връзка в химическата структура

алков; алков - (фр. аісôvе, исп. alcoba от ар.) - 1. Ниша в стена, вдлъбнато място в стена за поставяне на легло, закривано със завеса; 2. прен. Спалня, легло

алкохол; алкохол - (ар. al-kohol „нещо тънко, фино”) - 1. хим., мн. ч. Органически съединения, в които водородът е заместен от хидроксилна група; 2. Добита чрез дестилиране течност от ферментирали захари (грозде, овощия и др.); спирт; 3. прен. Силно питие (ракия, вино и др.)

алкохолизация; алкохолизация - (къснолат. от ар.) - 1. Засилване на питие чрез прибавяне на спирт; 2. Прибавяне на алкохол в течност

алкохолизирам; алкохолизирам - (фр. alcooliser от ар.) - Насищам със спирт, обогатявам със спирт; алкохолизирам се - Пропивам се, ставам алкохолик

алкохолизъм; алкохолизъм - (фр. alcoolisme от ар.) - 1. Болестно пристрастяване към спиртни напитки, прекомерна употреба на спиртни напитки; пиянство; 2. мед. Остро или хронично отравяне със спиртни напитки и заболяване поради прекомерната им употреба

алкохолик; алкохолик - (от ар.) - Лице, което прекомерно употребява спиртни напитки и се пристрастява към тях

алкохолиметрия; алкохолиметрия - (алкохол и гр. metréō „меря”) - Определяне количеството спирт в една течност чрез алкохолиметър

алкохолиметър; алкохолиметър - (алкохол и métron „мярка”) - Спиртомер

алкохолтестер; алкохолтестер - (алкохол и англ. tester „прибор за изпробване”) - спец. Портативен апарат за установяване на количеството алкохол в кръвта посредством процентното съдържание на алкохол в издишания въздух

НАЧАЛО

аллагатор; аллагатор - (от ит.) - Командир на военен отряд

Аллах; Аллах - (ар. Allah) - Бог; аллах керим - Бог е милостив

Аллах керим; Аллах керим - (ар.-тур. Allah kerim) - Добър е Господ, каквото даде Господ

алма; алма - (от тур. elma) - Украса на женска дреха, на кожух

алма матер; алма матер - (лат. alma mater „майка-хранителка”) - книж., прен. Почетно название на университет или висше учебно заведение

алманах; алманах - (къснолат. almanachus от ар. almanah „календар”) - 1. Сборник от кратки произведения с литературен, исторически и публицистичен характер; 2. остар. Вид календар с астрономически, астрологически, научнопопулярни и забавни четива; 3. Ежегоден справочник със списък на лица, които упражняват едно и също занятие (медицински, адвокатски списък и т. н.); 4. Годишник, годишно издание

алмандин - Вид магнезиево-мангано-железен гранат; вж. гранати

алобагатур, алобоготур; алобагатур - Титла в средновековна България от прабългарски произход. Означава „храбър юнак”. Титлата алобагатур носи предводителят на българската войска, която през май 926г. по заповед на цар Симеон нахлува в Хърватско.

алогизъм; алогизъм - (от гр. álogos „неразумен”, „нелогичен”) - 1. Нещо, което противоречи на логиката; нелогичност, безсмислица; 2. фил. Схващане, според което истинско познание не може да се постигне по логичен път, а само чрез мистично вглъбяване и съзерцание

алогичен; алогичен - (гр. álogos) - Нелогичен, безсмислен

алогия; алогия - (гр. alogía) - 1. Нелогичност, безсмислица; 2. мед. Загуба на способност за логично изразяване

алограф; алограф - (гр. állos „чужд” и гр. gráphō „пиша”) - Чужд, несъщински почерк

алод; алод - (нем. Allod) - ист. при феодализма в Западна Европа: Пълна собственост на земята; земя, свободна от феодални повинности, но под разпоредба на владетеля

алое; алое - (гр. аіóē, лат. aloe) - 1. бот. Многогодишно тропическо растение с дебели и сочни листа, от които се добива гъст като смола сок; 2. Гъст сок от листата на това растение; сабур; алоево дърво - Вид многогодишно дърво в Индия с червена ароматна дървесина

аломорф; аломорф - (англ. allomorph от гр.) - езиков. Разновидност на морфемата

алонж; алонж - (фр. allonge) - фин. Прикрепен към използваната вече менителница нов лист, на който се извършва понататъшното й използване

алоним; алоним - (гр. állos „друг” и ónyma „име”) - 1. Друго име, второ име за едно и също понятие, напр.: Сердика - София; 2. Вид псевдоним, който представлява име на съществувало лице: Марко Поло - Ячо Кабаивански

алопат; алопат - (гр.) - мед. Лекар, който лекува чрез алопатия

алопатия; алопатия - (гр. allopátheia „противоположно страдание”) - мед. Традиционен начин за изцеряване, при който болестите се лекуват със средства „противоположни на страданието”; антоним на: хомеопатия - Лекува със средства „подобни на страданието”

алопластика; алопластика - (гр. állos „друг” и plastikê „ваятелство”) - мед. Замяна на орган или част от него с нов орган или протеза; сравни с: трансплантация, инплантация

алотриофагия; алотриофагия - (гр. allótrios „чужд” и phágos „лакомник”) - спец. Извратеност на вкус, при която човек има желание да яде нехранителни неща

алотропия; алотропия - (гр. állos „друг” и trópos „начин”, „вид”) - хим. Свойство на отделни химически елементи да съществуват в свободно състояние в няколко форми, различни по физически и химически свойства; напр.: въглеродът се среща като въглища, графит, елмаз

алофон; алофон - (англ. allophone от гр.) - езиков. Разновидност на фонемата

алофраза; алофраза - (гр. állos „друг” и фраза) - езиков. Вариант на изречение, израз, напр.: Благодаря от сърце - Благодаря от душа

алохтонен; алохтонен - (гр. állos „друг” и chthón „земя”) - Който е от друго място, пренесен от другаде (за руди, дървета и пр.)

НАЧАЛО

алпака; алпака - (исп. alpaco) - 1. Бяла сплав от мед (65%), никел (15%) и цинк (20%), която се употребява за домашни потреби, музикални инструменти и др.; вид изкуствено сребро; 2. Предмет от тази сплав

алпака; алпака - (ам. alpaka) - 3. зоол. Южноамериканско домашно животно от рода на ламите; 2. Вълна от това животно; 3. Плат от вълната на това животно; 4. Вид изкуствена качествена вълна

алпари; алпари - (ит. al pari „по равно” от лат. par „равен”) - фин. 1. Пълно съответствие с номиналната цена на книжните пари на металната (златната, сребърната, платинената) валута; 2. Пълно равенство на пазарния курс на ценни книжа с номиналната им стойност

алпенщок; алпенщок - (нем. Alpenstock „алпийски бастун”) - Дълъг бастун с железен шип за изкачване на планини

алпийски; алпийски - (лат. Alpinus) - 1. Свойствен или принадлежащ на Алпите; 2. прен. Високопланински; 3. Свързан с алпийски спортове; алпийски спорт (дисциплина) - Зимен спорт, който се практикува във висока планина (ски, биатлон, слалом и др.)

алпийски тектонски движения - геол. Движения на земната кора през мезозойската и неозойската ера (алпийска тектонска ера)

алпинеум; алпинеум - (от собс.) - Градинска част, оформена с камъни, скални високопланински цветя и планински храсти

алпинизъм, планинско катерене; алпинизъм - Вид спорт, преминаване на труднодостъпни теренни форми - планински стени, ръбове, гребени, високи върхове и ледници. В България алпинизмът се развива на основата на високопланинския туризъм. През 1929г. е основан Български планински клуб, преименуван през 1932г. в Български алпийски клуб (БАК). Неговите членове Ал. Белковски, М. Кръшняк, Н. Миронски, К. Саваджиев, Л. Телчаров, И. Шехтов и др. преминават първите по-трудни алпийски маршрути и поставят начало на съвременната алпийска техника в България. От 1953г. алпинизмът е включен в Единната републиканска спортна класификация (ЕРСК). При летни и зимни условия се преминават най-трудните стени на върхове в Рила и Пирин - Злия зъб, Дяволските игли, Иглата, Двуглав, Ловница, Вихрен и др. Провеждат се републ., общостудентски и окр. алпи-ниади, зимни изкачвания и траверси. През 1976г. има около 1000 активно практикуващи алпинисти, обединени в 30 алпийски клуба. Подготовката на млади алпинисти се осъществява главно в Централна планинска школа „Мальовица”. Големи международни успехи постигат Г. Атанасов, А. Аврамов, Хр. Проданов, Е. Петков, К. Долапчиев, Тр. Джамбазов, Ив. Вълчев, Д. Василев, Т. Тончев, Н. Петров, З. Петров, К. Досков, З. Хорозов, М. Савов, Й. Димитрова, Б. Димитров, Г. Динев, Р. Рачев, О. Стойков, П. Панайотов, Л. Янакиев, С. Желязков, П. Тотев, М. Занковски, Е. Деянов, Т. Тодоров, С. Малинов, М. Христова, Х. Христов, Д. Боянов, Ц. Мишева и др. Български алпинисти изкачват Безенгийската стена (1964г.) и върховете Ушба (1967.) и Шхелда (1971г.) в Кавказ. В Алпите са изкачени стените Пти Дрю (1963, 1977г.), Гранд Капуцин (1965г.), Чима Гранде (1965г.), Мармолада (1966г.), Гранд Жорас (1967г.), Матерхорн (1974г.), Айгер (1975, 1978г.), ръба Френе (1969г.) към Монблан и др. В планината Памир са изкачени връх „Ленин” (7134м) през 1967, 1969, 1970, 1975 …2003г. и връх Гармо (7495м; по-рано - вр. „Комунизъм”)  през 1972, 1985г.. Самостоятелна експедиция изкачва вр. Нощак (7492м) в пл. Хиндукуш (1976г.). Българската федерация по алпинизъм при БТС е учредена през 1957г. и днес се нарича Българската федерация по катерене и алпинизъм. България членува в Международния съюз на алпийските асоциации (ЮИАА) от 1958г. Покорените от Българи осемхилядници са Еверест (8848м - 1984, 1997, 2004г.); Лхотце (8516м - 1981г.); Макалу (8463м - 1998г.); Чо Ойю (8201м - 1991, 1999г.); Дхаулагири (8167м - 1995, 1997г.); Нанга Парбат (8125м - 1993г.); Анапурна (8091м - 1989г.); Броуд пик (8047м - 1990, 2001г.); Гашербрум-2 (8035м - 1992г.); предвърха на Броуд пик (8035м - 2001г.); Шиша Пангма (8013м - 1999г.)
Източници: Ив. Янакиев. Исторически бележки. - В: Γ. Г. Атанасов, Г. Щерев и Ив. Янакиев. Алпинизъм. 2 прераб. и доп. изд. С, 1973, с. 22-33

алпинист; алпинист - (фр. alpiniste) - Човек, който се занимава с високопланински туризъм

НАЧАЛО

алсеко; алсеко - (ит. al secco „по сухо”) - спец. Стенна живопис с водни бои по суха мазилка; сравни с: алфреско

алт - (ит. alto - „висок”, лат. altus, vox alta) - муз. Противоречивото значение на думата алт - висок, на съвременната представа за алт - нисък женски глас, се е породило в миналото поради обстоятелството, че тоновете на този глас звучат и се записват над тези на тенора; 1. Хорова партия на ниските детски и женски гласове (медзосопран и контраалт); 2. Наименование на струнния инструмент виола: руски альт, фр. alto; 3. Наименование на инструменти с алтов обем - алтхорн, алттромбон и др.

алтар, жертвеник; алтар - (лат. altāre от лат. altāria - „жертвеник”) - в античната религия: Първоначално название на мястото, а по-късно и на самия камък, където се принася жертвата на божеството. Алтарът е цилиндричен или най-често призматичен, с разширена долна и горна част. Атрибут е на съответно божество, което се изобразява върху него. Когато алтарът е оброчен паметник, понякога върху него има надпис с името на посветителя или изображение - на жертвеното животно или на божеството, на което е обречен. Обикновено алтарът се поставя вън от храма - на площади и улици, на кръстопътища и в градини. Съществували са и обществени алтари - големи култови постройки. Езическият алтар прераства в олтар на християнската черква. Някои от първите открити в България алтари са публикувани от В. Добруски в Археологически известия на Народния музей в София; сравни с: олтар

алтерация; алтерация - (от лат. altera „променям”) - 1. муз. Понижаване или повишаване на степените на звукореда с половин или цял тон (отбелязва се с диез, бемол, двоен диез, двоен бемол, бекар); 2. мед. Промяна, смущение или повреждане на тъкан, особено на стените на кръвоносен съд; 3. спец. Изменение (на звук, структура и др.)

алтернариоза - Заразна болест по растенията, причинявана от фитопатогенни гъби на род Alternaria; вж. гъбни болести

алтернатива; алтернатива - (фр. alternative от лат. alternus „един след друг”) - Възможност да се избере само едно от две или няколко взаимно изключващи се неща, постъпки

алтернативен; алтернативен - (фр. alternatif) - 1. Който допуска само една от две или няколко възможности; 2. Друг, различен, различен от някой определен

алтернатор; алтернатор - (къснолат. alternātor) - елек. Еднофазен или многофазен генератор за променлив ток

алтернация; алтернация - (къснолат. alternātio) - 1. Редуване; 2. езиков. Редуване, сменяване на звукове в основата на една и съща дума или в редица думи от един и същ корен (напр.: човек и човешки, тека и ток)

алтея; алтея - (гр. althaía) - бот. Многогодишно тревисто растение, което има приложение в медицината като лекарство; градинска ружа

алтиграф; алтиграф - (лат. altus „висок” и гр. gráphō „пиша”) - техн. Уред за автоматично записване височината при летене на летателен апарат

алтиметър; алтиметър - (лат. altus „висок” и métron „мярка”) - техн. Уред за измерване височината на полета на летателен апарат; висотомер

алтист; алтист - (ит. altista) - муз. Човек, който пее алт или свири на алтов инструмент; алт

алтитуда; алтитуда - (лат. altitūdo) - спец. Височина на точка от земната повърхност по отношение на морското равнище; надморска височина

алтруизъм; алтруизъм - (фр. altruisme от лат. alter „друг”) - Безкористна грижа за доброто на другите, липса на себелюбие; безкористност; противоположно на: егоизъм

алтруист; алтруист - (фр. altruiste) - Човек, който се грижи безкористно за доброто на другите; противоположно на: егоист

алтън; алтън - (тур. altın) - остар. 1. Жълтица, злато; 2. Златен; 3. прен. Много хубав

алтънлия; алтънлия - (от тур.) - Златен или позлатен

алтъпатлак; алтъпатлак - (тур. altıpatlar) - Револвер с шест патрона

НАЧАЛО

алувиален; алувиален - (лат. alluviālis) - геол. Наносен, утаен от течаща вода

алувий; алувий - (лат. alluvium) - геол. Наносен слой от глина или пясък, който остава след оттеглянето на вода; нанос

алудел; алудел - (от ар.) - Вид глинен съд без дъно, който се употребява в механиката и лабораториите

алудур; алудур - (от алуминий и лат. durus „твърд”) - спец. Сплав на алуминий с мед и желязо, която е много твърда и затова има широко приложение

алумел; алумел - (съкр. от алуминий) - спец. Сплав на никел с алуминий, манган, силиций; употребява се за направа на електроустойчиви жици и др.

алуминат; алуминат - (къснолат. aluminatus) - хим. Сол на алуминиева киселина

алуминен; алуминен - (от лат.) - 1. Който е от алуминий; 2. Който е за добиване на алуминий или за изработване на алуминиеви произведения

алуминий; алуминий - (от лат. alūmen, -inis „стипца”) - Химически елемент, знак „Al”, пореден номер 13, ат. тегло 26,98; най-разпространеният метал в земната кора; има сребристобял цвят, много ковък, лек, добър проводник на топлината и електричеството

алуминотермия; алуминотермия - (алуминий и гр. thermós „топъл”) - 1. Начин за получаване на метали и неметали чрез редуциране на техните окиси с алуминий; 2. Начин на заваряване на стоманени изделия с помощта на този способ

алунд; алунд - (от Aluminiumoxid и korundum) - хим. Чист алуминиев окис, който се получава с промиване и калциране на глина чрез стопяване

алунит; алунит - (фр. alunite от лат. alumen „стипца”) - минер. Минерал, от който се получава стипца

НАЧАЛО

алфа; алфа - (гр. álpha) - 1. Името на първата буква в гръцката азбука 2. прен. Начало; основа; 3. бот. Многогодишно тревисто растение в средиземноморските области; 4. истор. Най-светлата звезда във всяко съзвездие; алфа и οмега - Най-важното, най-същественото нещо, същността; алфа-лъчи - Поток от положителни частици, който се движи с огромна скорст (300 000км в секунда), излъчван от радиоактивни вещества при тяхното разпадане

алфабет; алфабет - остар. вж. алфавит

алфавит; алфавит - (от гр.) - остар. Азбука (по името на двете първи букви от гръцката азбука с новогръцко произношение: алфа и вита. На старогръцки втората буква се произнася „бета” и затова в повечето западни езици думата е алфабет)

алфавитен; алфавитен - (от гр.) - остар. 1. Азбучен; 2. Разположен в азбучен ред

алфенид; алфенид - (от собс.) - спец. Бяла метална сплав, изкуствено сребро за домашни прибори - лъжици, ножове и др. (по името на химика Халфен)

алфонс; алфонс - (от фр. собс) - Развратен мъж, издържан от жени

алфреско; алфреско - (ит. al fresco „по неизсъхнало”) - спец. Стенна живопис с водни бои по още влажна мазилка: сравни с: фреска, алсеко

алхимик; алхимик - (от ар.) - 1. Личност, която се занимава с алхимия; 2. прен. Мистик

алхимически; алхимически - (от ар.) - 1. Който е свойствен или принадлежи на алхимията; 2. прен. Нереален, мистичен

алхимия; алхимия - (ар. al-kimiya през лат. alchemia) - Средновековното название на химията. На алхимията се приписва търсенето на „философски камък” - всемогъщо средство според тогавашните вярвания, с което ще се лекуват всички болести и всички неблагородни метали ще се превръщат в злато

алча; алча - Жадувам, лакомя се

алчак; алчак - (тур. alçak) - Ниско място или ниска гора

алчба; алчба - Жажда

алчущ, алчащ; алчущ, алчащ - Жаден за нещо, жадуващ

НАЧАЛО

алък; алък - (тур. alık) - Гордост

алъш-вериш; алъш-вериш - (тур. alışveriş) - 1. Вземане-даване, купуване-продаване, покупкопродажба; търговия; 2. прен. Работа, дела; общуване

алъщисам; алъщисам - вж. алащисвам

алюзия; алюзия - (фр. allusion) - Намек, подмятане, загатване за нещо

алюр; алюр - (фр. allure от aller „вървя”) - 1. Вид бърз ход, начин на вървеж на кон (галоп, тръс и др.); 2. прен. Начин на държане, отношение

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги