ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

амб_, амв_, аме_, ами_, амн_

амазонка; амазонка - (гр. amazónes „които нямат гърди”) - 1. мит. Представителка на баснословно племе само от жени, войнствени ездачки, живели по малоазиатското крайбрежие на Черно море (според легендите амазонките си изрязвали дясната гърда за удобство при стреляне с лък); 2. прен. Ездачка; 3. прен. Женска дреха за езда

амалгама; амалгама - (от фр. amalgame, от гр. málagma „размекване”, „мачкане”) - 1. Сплав от живак и някой метал; 2. прен. Смес от различни неща; смесица

амалгаматор; амалгаматор - (къснолат. amalgamator ог гр.) - спец. Уред за бърза амалгамация

амалгамация; амалгамация - (къснолат. amalgamatio от гр.) - спец. 1. Получаване на амалгама чрез разтваряне на метал с живак; 2. прен. Покриване с амалгама; 3. Начин на извличане злато и сребро от ситно смлени руди, основан върху свойството на живака да образува амалгама с металите

амалгамирам; амалгамирам - (от гр.) - спец. 1. Разтварям метал с живак, получавам амалгама; 2. Покривам с амалгама; 3. Добивам злато или сребро от ситно смляна руда чрез съединяване на живак с метал

аман; аман - (тур. aman от ар.) - разг. 1. Боже мой, смили се; 2. Милост (повик за милост и пощада при мъка и отчаяние); 3. Додея ми, омръзна ми; пази боже!

амане; амане - (вместо: маане) - Песен

аманет; аманет - (тур. emanet от ар.) - разг. 1. Залог, нещо поверено за пазене и предаване; 2. Знак, белег, известие

аман-заман; аман-заман - (ар.-тур. aman zaman) - Помощ, в крайна нужда съм!

аманитин; аманитин - (гр. amanítes „вид отровна гъба”) - спец. Алкалоид в отровната гъба мухоморка

амарант; амарант - (гр. amárantos „който не умира”) - бот. Вид тревисто растение с красиви тъмночервени цветове (символ на безсмъртие в древността)

амарилис; амарилис - (гр. amáryllis) - бот. Едногодишно луковично растение, отглеждано и като декоративно

аматьор; аматьор - (фр. amateur) - Любител

амачево; амачево - Смахнат човек, ахмак: питам като амачево - Питам като ахмак

НАЧАЛО

амбалаж; амбалаж - (фр. emballage) - 1. Промишлени изделия от хартия, дърво, изкуствена материя и др., в които се поставят стоки за запазване, за по-удобно пренасяне и за продаване; 2. Опаковка

амбалирам; амбалирам - (от фр.) - книж. Опаковам стока

амбар; амбар - (перс. ambar) - вж. хамбар

амбаркадер; амбаркадер - (фр. embarcadére) - спец. 1. Място, от което се товарят кораби; 2. Място, от което се качват пътници на превозно средство

амбасада; амбасада - (фр. ambassade) - дипл. 1. Посланичество, пратеничество, чуждо представителство; 2. Сграда на чуждо представителство; посолство, легация

амбасадьор, амбасадор; амбасадьор, амбасадор - (фр. ambassadeur) - дипл. Посланик (дипломат с по-висок ранг от пълномощен министър)

амбивалентен; амбивалентен - (лат. ambo „две” и valenda „сила”) - книж. Който има двойна природа, два типа качества; двойствен, противоположен

амбилогия; амбилогия - (лат. ambo „две” и гр. lógos „наука”) - Двусмислица, двойно значение, което се получава обикновено при особено подреждане на думите, напр.: „Петко рита” и „пет корита”

амбициозен; амбициозен - (лат. ambitiōsus) - 1. Който има амбиция, честолюбив, славолюбив; 2. Който е свързан с амбиция, със смели проекти

амбицирам; амбицирам - (от лат.) - Подбуждам към дейност, насърчавам, създавам у някого амбиция; амбицирам се - Залавям се за нещо със страст

амбиция; амбиция - (лат. ambitio) - 1. Голямо и страстно желание за постигане на нещо; 2. Самолюбие, честолюбие

амблигонит; амблигонит - (гр. amblýs „тъп” и gōnia „ъгъл”) - мин. Бял, полупрозрачен минерал с бледозелен, жълт, сив или друг оттенък, от който се добива литий

амблиопия; амблиопия - (гр. amblýs „тъп”, „отслабен” и ōps, ōpós „око”, „зрение”) - мед. Намалено, отслабено зрение

амбо; амбо - (исп. ambo от лат.) - Два номера, изтеглени или взети заедно (в лотария)

амболясвам; амболясвам - (гр. - (a)mpoliádrō „инжектирам”, „инжектирах”) - остар. Ваксинирам; сравни с: болясвам

амбоцептор; амбоцептор - (лат. ambo „две”, „двама” и capio „хващам”) - мед. Защитно вещество, което се образува в кръвната суроватка при имунизация и помага за убиване на микроби

амбра; амбра - (фр. ambre от ар. anber) - 1. Прилично на восък благовонно вещество, което се образува в червата на кашалотите и има приложение в парфюмерията; 2. прен. Аромат, благовоние

амбразура; амбразура - (фр. embrasure през рус.) - 1. арх. Отвор в стена за прозорец или врата, който се разширява навътре; 2. воен. Отвор в отбранителни съоръжения за стрелба през него; бойница; 3. Отвор в пещните стени на парен котел

амбре; амбре - (фр. ambré) - книж. 1. Есенция от амбра; 2. Благовоние, приятна миризма

амбреаж, амбреяж; амбреаж, амбреяж - (фр. embrayage) - Механизъм за пускане на машина в действие, като я свързва с мотора; съединител

амбриаж; амбриаж - вж. амбреаж

амброзия; амброзия - (гр. ambrōsia) - 1. Според гръцката митология храната на боговете, която ги правела вечно млади и безсмъртни; 2. прен. Вкусно ястие

амбулантен; амбулантен - (лат. ambulans, -antis „разхождащ се”) - Който се движи, ходи от място на място (за търговец, продавач и др.)

амбуланца, амбуланция; амбуланца, амбуланция - (лат. ambulantia) - остар. Подвижна болница; Подвижна военна болница

амбулаторен; амбулаторен - (лат. ambulatōrius) - 1. Който се отнася до амбулатория или принадлежи към нея; 2. Който се лекува, като прихожда (а не лежи) в лечебно заведение

амбулатория; амбулатория - (лат. ambulatorium) - Здравно заведение за оказване на лечебна помощ на приходящо болни и за обслужване на болни по домовете с медицинска помощ от общ характер. Обществената амбулатория в България се създава след Освобождението 1878г. в състава на различни държавни, ведомствени и общински (градски и селски) здравни служби. Функциите на амбулаториите са лечебна дейност и борба със заразните и т. нар. „социални” болести. До 1944г. в България има 950 амбулатории. Техният брой нараства до 1951г., когато при обединяването на болничните с амбулаторните заведения по-голямата част от амбулаториите се трансформира в здравни пунктове към обединените болници. Под тяхно ръководство се разширява обемът на диагностичната и лечебнопрофилактична дейност на амбулаториите. През 1966г. се извършва реорганизация на здравната мрежа и се създава нова номенклатура на здравните заведения, в която наименованието амбулатория отпада. Използва се груповото название „амбулаторно-поликлинични заведения”, към които се отнасят поликлиниките, диспансерите, ведомствените, работническите и селските здравни заведения за оказване на извънболнична помощ.

амбушюр; амбушюр - (фр. embouchure) - муз. 1. Част от духов инструмент, която се поставя на устните при свирене; наустник; сравни с: мундщук; 2. Положението и действието на устните и езика при свирене на духов инструмент. Амбушюрът като умение да се извлича тон от духовите инструменти се придобива чрез упражняване и продължително трениране на устните и лицевите мускули в процеса на обучението. Изпълнителите на духови инструменти казват, че нямат амбушюр, когато след като продължително време не са свирили, не са господари на устните си, или пък, когато са неразположени или преуморени.

НАЧАЛО

амвон; амвон - (гр. ámbōn) - 1. църк. Издигнато място в храм за проповядване, четене на евангелие и др.; 2. прен. Възможност за проповядване

амеба; амеба - (лат. amoeba от гр. amoibé „изменение”) - зоол. Най-простото микроскопично едноклетъчно животно, което няма постоянна форма и се движи с лъжекрачета

амеби; амеби - вж. кореноножки

амелиоративен; амелиоративен - (от фр.) - Който е предназначен за подобряване на нещо; сравни с: мелиоративен

амелиорация; амелиорация - (фр. amélioration от лат. melior „по-добър”) - Подобрение

аменорея; аменорея - (a-, гр. mēn „месец” и rhéō „тека”) - мед. Липса на менструация през време, когато трябва да я има

аменция; аменция - (от а- и лат. mens, -entis „ум”, „разум”) - мед. Лудост вследствие на инфекция или автоинтоксикация

амер; амер - (фр. amer) - Вид горчив ликьор

американ; американ - (от собс.) - Просто фабрично памучно платно (първоначално само от американски памук)

американизъм; американизъм - (от собс.) - 1. Свойство, особеност на американския начин на действие и живот; 2. езиков. Особеност на английския език в Америка

американка; американка - (от собс.) - 1. Жителка на Америка; 2. печ. Малка печатарска машина; 3. Специален апарат за промиване на златоносен пясък; 4. Вид пшеница (в Русия и др.)

америций; америций - (лат. americium) - хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, знак „Am”, пореден номер 95

аметист; аметист - (гр. améthystos „трезвен”) - Полускъпоценен камък с морав цвят (в древността го смятали като талисман против пиянството)

аметрия; аметрия - (а- и гр. metréō „меря”) - книж. Несъразмерност

аметропия; аметропия - (a-, гр. métron „мярка” и ōps „зрение”) - мед. Ненормалност на зрение, която се компенсира с очила

НАЧАЛО

амиант; амиант - (гр. amíantos „чист”) - минер. 1. Влакнест минерал, огнеупорен, разновидност на азбеста; 2. Стрит талк или алабастър

амигдал; амигдал - (гр. αμύγδαλον) - Бадем

амигдалин; амигдалин - (гр. amýgdalos „бадем”) - хим. Органическо съединение, което се съдържа в горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове; има приложение в медицината, парфюмерията и др.

амиго; амиго - (исп. amigo) - Приятел

амид; амид - (амоняк и гр. éidos „вид”) - Амоняк, чийто водород е заместен с киселина

амидол; амидол - (амид и лат. oleum „масло”) - Вещество, което се употребява като проявител във фотографията

амикрон; амикрон - (а- и микрон) - Най-малката колоидна частица, която не се разпознава дори с ултрамикроскоп

амил; амил - (гр. ámylon „скорбяла”) - хим. Безцветна течност с мирис на етер и парлив вкус, съставена от въглерод и водород

амилаза; амилаза - (от гр. ámylon „брашно”, „скорбяла”) - Фермент, който разлага скорбялата и гликогена и спомага за превръщането им в малтоза и декстрин (съдържа се в слюнката, в сока на панкреаса и др.)

амилацетат; амилацетат - (гр. ámylon „скорбяла” и ацетат) - Безцветна възпламеняваща се течност  (употребява се при производство на лакове)

амилоза; амилоза - (гр. amýlōsis) - спец. Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбелните зърна

амилов; амилов - (от гр.) - Който съдържа амил; амилов алкохол - Вид алкохол, безцветна течност с характерна миризма, която се използва в промишлеността за лакове, есенции и др., както и като разтворител

амилоид; амилоид - (гр. ámylon „скорбяла” и éidos „вид”) - 1. Вещество, което се отлага в растенията като запасен хранителен продукт, особено в семената; 2. Продукт, който се получава при действие върху целулоза със силна сярна киселина; 3. Белтъчно вещество, което се явява в тъканите на организъм при продължително нарушение на тяхното хранене (рак, туберкулоза, гнойни процеси и др.)

амимия; амимия - (а- и гр. miméomoi) - мед. Липса на движение в лицев мускул, неподвижност

амин; амин - (гр. amēn от староевр.) - 1. рел. Истина, така е; 2. прен. Край (понеже с амин завършват много молитви); 3. прен. Вовеки; да бъде

амин; амин - (новолат. ammomium от гр.) - 4. хим. Органично съединение, изградено на принципа на заместване на един или повече водородни атоми от въглеводородните с аминогрупа; има голямо приложение като изходен продукт при синтетичните багрила

амино-; амино- - (новолат. ammomium от гр. ammoníakon „смола”) - хим. Първа съставна част на сложни термини за съединения, в състава на които има амоняк

аминогрупа; аминогрупа - (от амино- и група) - хим. Атомната група ΝΗ2, която се съдържа в амин - 4.

амиотрофия; амиотрофия - (a-, гр. mŷs „мускул” и trŷphō „храня”) - мед. Отслабване, атрофия на мускул, нарушаване храненето на мускул

амитоза; амитоза - (а- и митоза) - биол. Пряко или просто деление на клетъчното ядро

НАЧАЛО

амнезия; амнезия - (гр. amnēsía от а- и гр. mimnéskō „помня”) - Отслабване или загубване на паметта поради заболяване на главния мозък, нараняване на черепа и др.. Загубва се споменът за миналото, забравят се окончателно събития, факти, научни знания, понятия и пр.

амнион; амнион - (гр. amníon) - биол. Най-вътрешната ципа, която обвива зародиша при влечугите, бозайниците и човека

амниот; амниот - (гр. amniōtēs) - Гръбначно животно, зародишът на което има амнион

амнистирам; амнистирам - (от гр.) - 1. Давам амнистия; 2. Опрощавам

амнистия; амнистия - (гр. amnēstía „опрощение”, от а- и mimnéskō „помня”) - 1. Опрощаване или намаляване на наказание, освобождаване от наказание, което се дава от върховната власт; 2. прен. Милост, прошка, помилване

НАЧАЛО

амп_, аму_, амф_

амок; амок - (мал.) - Остра психоза, изблик на силна лудост, която се явява поради дълга употреба на опиум или поради някой силен афект - ревност, гняв, омраза и пр. Болният става невменяем и затова болестта се нарича още матаглаб - (мал. „сляпо око”)

амонал; амонал - (амоняк и алуминий) - Взривно вещество, в състава на което има амониева селитра, прахообразен алуминий и др.

амоний; амоний - (от гр. ammoníakon „смола”) - хим. Неорганичен радикал, който не се среща в свободен вид, а като съставна част в много соли

амоняк; амоняк - (гр. ammoníakon „смола”) - 1. Безцветен лек газ с остра миризма, съединение на азот с водород; 2. апт. Амонячна вода, воден разтвор на амоняк

аморален; аморален - (а- и лат. moralis „нравствен”) - Който не зачита нравствените принципи, безнравствен

аморализъм; аморализъм - (а- и лат. moralis „нравствен”) - 1. Липса на нравственост, безнравствено поведение; 2. фил. Отричане на нравствеността и провъзгласяване на безнравствеността за принцип на обществено поведение

аморети; аморети - (ит. amoretti) - Малки богове на любовта, амурчета (като декоративни фигури в изкуството)

аморозо; аморозо - (ит. amoroso) - муз. С любовна страст, нежно, затрогващо

амортизатор, амортисьор; амортизатор, амортисьор - (къснолат. amortisātor „умъртвител”, „унищожител”) - техн. Приспособление в автомобил, самолет, железопътни вагони и др. за смекчаване силата на удари и тласъци; сравни с: демпфер

амортизация; амортизация - (нем. Amortisation, от къснолат. amortisatio „умъртвяване”) - спец. 1. Постепенно погасяване стойността на машини, сгради и др. имущества чрез периодично отчисляване на определена сума, която отговаря на изхабеността им; 2. Изхабяване, износване на машини, сгради, съоръжения и др.; 3. фин. Постепенно погасяване на дългосрочен заем с периодични вноски; 4. Смекчаване силата на удари и тласъци в движещи се или блъскащи се машинни части чрез специални приспособления, наречени амортизатори

амортизирам; амортизирам - (от лат.) - спец. 1. Намалявам стойността на имущество чрез отчисляване; 2. Погасявам дълг чрез вноски; 3. Намалявам удари на ресори на движеща се машина 4. прен. Изхабявам нещо от дълга употреба

амортисьор; амортисьор - (фр. amortisseur) - вж. амортизатор

амортификация; амортификация - (къснолат. amortificatio от mors „смърт” и facio „правя”) - юр. Обявяване за невалидни загубени документи или ценни книжа

аморфен; аморфен - (гр. ámorphos) - 1. Безформен; 2. спец. Който няма строеж на кристал, няма кристална решетка (желатин; клей); аморфно състояние -Състояние на вещество, при което молекулите, атомите и другите частици, влизащи в състава му, се намират в безпорядък (за разлика от подредените в кристална решетка); 3. езиков. Който няма склонение и спрежение, без морфология, напр.: китайският език

аморфизъм; аморфизъм - (от гр.) - книж. Безформеност, липса на форми

НАЧАЛО

ампелография; ампелография - (гр. ámpelos „лоза” и гр. gráphō „пиша”) - Наука за видовете лози и грозде

ампелология; ампелология - (гр. ámpelos „лоза” и lógos „наука”) - Наука за лозите, лозарство

ампелопсис; ампелопсис - (гр. ámpelos „лоза” и ápsis „вид”, „прилика”) - Катерлив храст с длановидно разделени листа. Използва се за озеленяване на стени, огради и др., нарича се „американска лоза”, понеже произхожда от Северна Америка

ампелотерапия; ампелотерапия - (гр. ámpelos „лоза” и терапия) - Гроздолечение

ампер; ампер - (от собс.) - физ. Международна единица за сила на електрическия ток (по името на френския физик Ампер 1775-1836г.)

ампераж; ампераж - (от собс.) - физ. Сила на електрически ток, изразена в ампери

амперметър; амперметър - (ампер и métron „мярка”) -  Уред за измерване силата на електрически ток в ампери

Ампир; Ампир - (фр. empire „империя”) - Художествен стил, който се появил във Франция през време на империята на Наполеон I в резултат на подражанието на античното изкуство: в архитектурата - Ампир е декоративен стил прокламиращ идеите за национална гордост и военен триумф. В украсата на сградите участват лаврови венци, мечове, военни доспехи и подобни. Актуални са триумфалните арки и монументалната архитектура. Във функционално отношение няма нововъведения спрямо Класицизма; в мебелната индустрия - Ампир се характеризира със закръглени форми, мотиви във вид на митически животни, животински лапи, военни трофеи и др.

ампицилин; ампицилин - (лат. ampicilīīnum) - Полусинтетичен пеницилин с широк спектър на противомикробно действие

амплитуда; амплитуда - (лат. amplitūdo „обширност”) - 1. Разликата между крайните точки на движещо се тяло при люлеене или трептене, напр.: махало; 2. Разликата между две крайни отчитания на барометър, термометър или друг измервателен уред за определен период от време; 3. Разстоянието между точката на изстрела и точката на падането на изстреляно тяло; 4. Най-голямата моментна стойност на променлив ток; 5. прен. Размах, ширина

амплификация; амплификация - (лат. amplificatio „увеличаване”) - 1. литер. Натруфеност на стил, употреба на определения с еднакво значение; 2. Начин на преподаване език чрез постепенно разширяване на познанията за сложния строеж на изречението; 3. Уголемяване обем на предмет; 4. прен. Преувеличаване, разширяване, уголемяване на нещо

амплоа; амплоа - (фр. emploi) - 1. Определен кръг от роли, които се изпълняват от един артист; 2. прен. Роля, кръг на действие

ампула; ампула - (лат. ampulla) - 1. при древните гърци и римляни: Глинен или стъклен съд с тясно гърло за пазене на течности; 2. апт. Изцяло затворен със стъкло обем за запазване в стерилно състояние на лекарството в него

ампутация; ампутация - (лат. amputatio) - 1. мед. Отрязване и премахване по оперативен път на някоя част от тяло (особено крак или ръка); 2. Отрязване, премахване

ампутирам; ампутирам - (от лат. ampūto „отрязвам”) - 1. Правя ампутация, премахвам по оперативен път някоя част от тяло; 2. Премахвам, отрязвам

НАЧАЛО

амуджа; амуджа - (тур. аmuса) - Чичо, вуйчо, братовчед

амулет, муска, талисман; амулет - (къснолат. amulētum „висулка” от ар.) - Дребен предмет, който суеверни хора носят на шията или зашит в дрехата като магическо средство за предпазване от болести и злополуки. Може да бъде чесън, кромид, тамян, босилек, пелин, нокти и зъби от грабливи птици и четириноги, раковинки, религиозни предмети (кръст, иконичка, мощи, миниатюри на оръжия и сечива). В пещерата „Бачо Киро” до Дряновския манастир е намерен пробит вълчи зъб (от късния палеолит), който се приема за амулет и се смята за най-ранния паметник на първобитната религия, открит в България. Днес талисмани все още се носят и суеверието свързано с тях не е изчезнало.
Източници: Ст. Л. Костов. Амулети против уроки. - Известия на Нар. етногр. музей в София. Кн. 2. С., 1921

амуниция; амуниция - (лат. ad „до” и munio „укрепявам”) - Сбор от предмети без облеклото и оръжието, необходими за съоръжаване на човек или кон (напр.: паласка, колан, юзда и т.н.)

Амур; Амур - (фр. Amour от лат. amor „любов”) - 1. Бог на любовта в древногръцката митология, изобразяван като крилато момче с лък и стрели; сравни с: Купидон, Ерос; 2. прен. Любов, любовни похождения, любовни подвизи; 3. Изображение на бога на любовта, особено малки образи за украшение; амурети, амурчета

амфетамин; амфетамин - (фр. amphétamine) - апт. Стимулиращо мозъчната дейност и ободряващо лекарство, което може да се използва като наркотик

амфи-; - (гр. amphí „около”, „от двете страни”) - първа съставна част на сложни думи, която означава: Обхват, обкръжение или отношение към два предмета, понеже се сближава по значение с думата ampho - „двама”

амфибиология; амфибиология - (амфи- и биология) - Наука за земноводните животни

амфибия; амфибия - (новолат. amphíbia от амфи- и гр. bíos „живот”) - 1. зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните - с дробове (жаба, саламандра и др.); 2. бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша; 3. ав. Вид самолет, който може да излита и да каца на суша и на водна повърхност; 4. воен. Бойна кола, която се движи на суша и по вода

амфиболи; амфиболи - (гр. amphíbolos - „двусмислен”) - Скалообразуващи минерали от вулканичен произход, различно оцветени, силикати на магнезий, желязо, калций и по-рядко на алуминий и алкални елементи; съдържат и хидроксилни групи, флуор и хлор. Делят се на ромбични амфиболи и моноклинни амфиболи. От ромбичните амфиболи в България се среща антофилит и много рядко жедрит; намират се в хидротермално променени зони в серпентинитите на Източните Родопи. Образуват паралелно-влакнести агрегати (антофилитов азбест) с бял до бледозелеи цвят. Моноклинни амфиболи - тремолит и актинолит, се срещат в Родопите, Ихтиманска Средна гора и Рила. Актинолитът образува дългопризматични кристали с дължина до 6см и радиалнолъчести агрегати с жълтозелен до тревистозелен цвят в асоциация с талк. Обикновеният амфибол (моноклинен) е широко разпространен в магмените и контактно променените скали в Стара планина, Средногорието и Родопите, както и в базалтите в Северна България. Изгражда амфиболитите от Родопския метаморфен комплекс и се намира в различни гнайси и шисти с биотит, епидот и др. Едропрътести амфиболови кристали с дължина до 15см, черни до тъмнозелени и едрокристални амфиболови агрегати има в пегматитовите жили на Витошкия и Росенския плутон (Бургаско). В алкалните скали в Софийска планина (с. Свидня и с. Сеславци - Софийска област) и в Шипченска Стара планина във вид на микроскопични кристалчета са установени алкални амфиболи - паргасит, катафорит, торендрикит и др. Промишлено значение имат азбестовите разновидности.

амфиболити; амфиболити - Тъмнозелени, ивичести, по-рядко масивни метафорфни скали, изградени от амфибол и плагиоклази; образувани при промяната на базични магмени скали (ортоамфиболити) или на седиментни скали - мергели (параамфиболити). Срещат се сред кристалинните шисти на Родопите, Рила, в Средногорието (Средна гора, Странджа) и другаде.

амфиболичен; амфиболичен - (гр. amphíbolos „двусмислен”) - 1. Двусмислен, двузначен; 2. мед. Който се характеризира с непостоянна температура

амфиболия; амфиболия - (гр. amphibolía „двусмислие”) - литер. 1. Изречение, което може да има две различни значения поради употребата на думи в различния им смисъл, напр.: „Косата е остра”; 2. Двусмислие поради неправилно подреждане на думите в изречението, напр.: „Да се обеси не да се помилва”

амфибрахий; амфибрахий - (гр. amphibrachýs „кратък от двете страни”) - литер. Стихотворна стъпка от три срички, от които средната е дълга (или с ударение), а двете крайни са кратки (или без ударение): „u - u”; сравни с: амфимакър

амфигония; амфигония - (амфи- и гр. gónos „рождение”) - биол. Размножаване чрез съединяване на две различни полови клетки

амфигурия; амфигурия - (амфи- и гр. agoréuō „говоря”) - Неясен и забъркан говор, неясно и забъркано съчинение

амфимиксис; амфимиксис - (амфи- и гр. mýxa „слуз”) - биол. Полов процес, при който става сливане на ядрата на мъжки и женски полови клетки

амфинеура; амфинеура - вж. хитони

амфитеатрален; амфитеатрален - (лат. amphitheatrālis от гр.) - Който има вид на амфитеатър, извит и постепенно издигащ се; стъпаловиден

амфитеатър; амфитеатър - (гр. amphitéatron, лат. amphitheatrum) - 1. при древните римляни и гърци: Полукръгла или кръгла постройка за зрелища, в която местата за зрителите са разположени стъпаловидно около арената, като всеки следващ ред е по-висок от предходния; 2. Част от зрителна зала, на която местата за сядане са разположени стъпаловидно; 3. Всяко помещение за публика със стъпаловидно разположени седалки

Амфитрион; Амфитрион - (гр. amphitrýōn) - 1. мит. Митологически цар, герой от комедиите на Плавт и Молиер, прочут със своето гостоприемство; 2. прен. Гостоприемен домакин

Амфитрита; Амфитрита - (гр. Amphitrílé) - 1. мит. Богиня на морето според гръцката митология; 2. прен. Море

амфо-; - (ámphō „двама”) - като съставка на сложни думи означава: Отношение към два предмета; сравни с: амфи-

амфодонтоза; амфодонтоза - (амфо- и лат. dens, dentis „зъб”) - мед. Заболяване на всички околозъбни тъкани (зъбния венец, челюстната кост, цимента на зъба и връзките между зъба и костта)

амфора; амфора - (лат. amphora „за носене от двете страни” от гр. amphi - „от двете страни”, и phoréus - „носач”) - Античен глинен (по-рядко метален) съд с издуто или конусовидно тяло със стройни пропорции, цилиндрична шийка, тясно устие и 2 симетрично разположени отстрани отвесни дръжки. Амфори са изработвани и през Средновековието. Употребяват се за съхраняване и пренасяне на вино, маслиново масло, зърнени храни и др. - търговски амфори, амфорна тара. Изработвани са и рисувани амфори (вази) за украса. Предназначените за амбалаж на износни стоки амфори са остродънни, с удължено краче, често носят специални печати-марки (амфорни печати) или знаци и надписи, нанесени с боя. В България са открити много амфори от различни епохи. Те са важен извор за културната и икономическа история на българските земи.
Източници: М. Лазаров. Антични амфори (VI-I в. пр. н. е.) от българското Черноморие. - Известия на Нар. музей - Варна. Кн. 9 (24). Варна, 1973; Й. Чангова. Средновековни амфори в България. - Известия на Археол. инст. Кн. 22. С, 1959

амфорна тара; амфорна тара - вж. амфора и амфорни печати

амфорни печати; амфорни печати - Керамични печати, поставяни върху дръжките (по-рядко върху устието или другаде) на глинени търговски амфори (амфорна тара) преди изпичането им. Имат предназначение на етикет. Състоят се от надпис (често с емблема) за означаване на фирмата и качествата на стоката, производител, дата, вид и др. Разпространени са във всички области на античния свят. В България най-голям брой са намерени по Черноморското крайбрежие, античния град Кабиле (вж. Античен град Кабиле ) и в тракийския град Севтополис. Поради хронологичните данни и богатата стопанска информация амфорните печати са ценен извор за икономическата история на българските земи.
Източници:  М. Мирчев. Амфорните печати от музея във Варна. С, 1958

амфотерен; амфотерен - (гр. amphóteros) - Който може да проявява две свойства; двоен, двояк, двустранен