ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

ан- - вж. а-

ана-; ана- - (гр. aná) - представка със значение: 1. Извън; 2. В обратна посока; 3. През, преместване

анабаптизъм; анабаптизъм - (от гр. anabaptizō „отново кръщавам”) - рел. Християнско социално течение от XVI в., което се обявило против експлоататорите от града и селото и карало своите последователи да се кръщават отново

анабиоза; анабиоза - (гр. anabíōsis „съживяване”) - биол. Временно забавяне или свеждане до минимум на жизнените процеси в някои низши животни, микроби, растения и човека поради изменение на външните условия (липса на вода, студ и др.), които се възстановяват, щом като се създадат условия за живот

анаболизъм; анаболизъм - (от гр. anabolé „задържане”) - биол. Процес на усвояване на храната от клетки и превръщането й в клетъчно вещество

анаболик; анаболик - (от гр. anabolé „задържане”, „отлагане”) - мед. Хормонен препарат, който действа като допинг

анагалактичен, анагалактически; анагалактичен, анагалактически - (от гр. aná „извън” и галактически) - Който се намира извън нашата Галактика

анагноз, анагнос; анагноз, анагнос - вж. анагност

анагносия; анагносия - Длъжност, право на анагност

анагност; анагност - (гр. anagnōstés; αναγνώοτης) - 1. ист. Четец, роб-четец по време на хранене или баня при древните римляни; 2. църк. Църковен четец и певец; 3. Момче - доброволен млад прислужник при богослужение, облечено с черковна мантия

анаграма; анаграма - (гр. aná „през” и grámma „буква”) - литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума, за да се получи нова дума: риба - бира; Рим - мир, куб - бук; 2. Вид загадка, при която буквите, от които се състои една дума, са дадени по описателен начин; 3. Псевдоним, получен при разместване буквите на името на автора

анадиплозис; анадиплозис - (гр. anadíplōsis „удвояване”) - литер. Реторична фигура, при която следващото изречение започва с дума или думи, с които е завършило предходното (в стихотворната реч новият стих започва с думата, с която завършва предходният); сравни с: анастрофа

Анадол; Анадол - (гр. anatolē „Изток”) - 1. Предната, западна част на Мала Азия; 2. Азиатската част на Турция

анадолец; анадолец - (от гр. anatolē „Изток”) - Малоазиец

анадолии - Гурбетчии в Анадола (Мала Азия); вж. гурбетчийство

анадънму; анадънму - (тур. anladınmı) - Разбра ли?

анаероб; анаероб - (ан-, гр. aēr „въздух” и bíos „живот”) - биол. Микроорганизъм, който живее при отсъствие на свободен кислород (в почвата, в друг организъм и др.); противоположно на: аероб

анаеробиоза; анаеробиоза - (от гр.) - биол. Живот без свободен кислород

анаколут; анаколут - (гр. anakólouthon „непоследователност”) - литер. 1. Стилен обрат или израз, при които има синтактична неправилност (напр.: „аз ми се струва” вместо „аз мисля”); 2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере (напр.: „аз дето всички” вместо „аз съм там, дето са всички”)

анаконда; анаконда - (исп. anakonda) - зоол. Много голяма змия от семейството на боата

Анакреон; Анакреон - (гр. Anakréōn) - 1. Древногръцки поет (560-478г. пр. н. е.), който е възпявал виното и любовта; 2. прен. Човек на веселия и волен живот

анакреонтичен; анакреонтичен - (от собс.) - литер. Който възпява виното, любовта и веселия и безгрижен живот (за поезия, стихове)

анакруза; анакруза - (гр. anákrousis „отстъпление”) - литер. 1. Излишна сричка в стихотворна стъпка; 2. Начални неударени срички в стих

аналгезия, аналгия; аналгезия, аналгия - (ан- и гр. álgos „болка”) - мед. Изгубване на чувството за болка

аналгетичен; аналгетичен - (от гр.) - мед. Който премахва, успокоява болката (за медикамент)

аналгин; аналгин - (ан- и гр. álgos „болка”) - Лекарство за успокояване или премахване на болка и за снижаване на висока температура

аналекта; аналекта - (гр. análektos „избран”) - Сборник от избрани произведения на един или различни поети

анали; анали - (лат. annāles) - Летопис

анализ, анализа; анализ, анализа - (гр. análysis „разделяне”, „разлагане”) - 1. фил. Метод на научно изследване на действителността чрез разлагане цялото на съставните му части; 2. Процес на решаване на задача, като се разложи на редица прости задачи; 3. хим. Определяне съставните части на веществото, изследване на нещо чрез разлагането му на съставните му части; химически анализ - Съвкупност от действия за установяване от какви вещества се състои изследваният предмет (качествен анализ) или какво е количеството на отделните му елементи, вещества (количествен анализ); 4. мат. Основната част на висшата математика, която обхваща диференциалното и интегралното смятане; 5. езиков. Литературен разбор, фонетичен, морфологичен и синтактичен разбор на литературен или езиков текст; 6. езиков. Първият етап при машинен превод, който се състои в определяне на лексикалната и граматическата информация на текста; 7. езиков. Разпознаване на звуковете, като се определя дали принадлежат към човешката реч, или идват от автомат

анализатор; анализатор - (къснолат. analisātor от гр.) - 1. Лице, което прави анализ; 2. техн. Уред, с който се прави анализ на вещество, на предмет или явление; 3. физиол. Название на нервния път и органите на чувствата, чрез които се разлагат сложните явления от външния свят на отделни, по-прости явления

анализирам; анализирам - (от гр.) - 1. Правя анализ; 2. Разлагам на съставните части; 3. Изследвам, разглеждам; 4. Правя разбор на литературен текст

аналист; аналист - (от лат. annāles) - книж. Летописец

аналитизъм; аналитизъм - (от гр. análysis - „разлъчване”) - в езикознанието:  1. Начин на предаване на синтактичните отношения, при който връзките между думите в изречението се изразяват чрез служебни думи, словоред, интонация, а не чрез формите на самите думи - граматични окончания или вътрешна флексия. Езиците, в които преобладава аналитизмът, се определят като аналитични. В историческото си развитие българският език за разлика от останалите славянски езици загубва падежните форми при имената (запазва ги частично само при някои местоимения) и преминава от синтетичен към аналитичен израз на синтактичните отношения (напр.: бълг.: „синът на Иван”, „пиша с молив” и рус.: „сын Ивана”, „пишу карандашом”); 2. Образуване на граматична форма с участие на граматичен елемент, който е отделна дума или свободна морфема - частица (напр. бях пял, ще съм пял, ще пея, по-хубав)

аналитик; аналитик - (гр. analitikós) - Който си служи с анализ при изследвания

аналитика; аналитика - (гр. analytiké) - 1. Изкуство да се прави анализ, наука за анализа; 2. фил. Учение за основните елементи на мисленето, развито от Аристотел; 3. спец. вж. аналитична геометрия

аналитичен, аналитически; аналитичен, аналитически - (гр. analytikós) - 1. Основан върху методите на анализа; 2. Който си служи с анализ; 3. Отнасящ се до анализ; аналитична геометрия - Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните елементи и фигури (точка, линия, повърхнина, тела) със средствата на алгебрата и анализа; аналитична химия - Дял от химията, който излага научните основи и методи за определяне състава на веществата или на техните смеси; аналитични езици - Езици, при които отношенията между думите в изречението се изразяват не от променените им форми (падежи и лични окончания), а от служебни думи или от реда на думите в изречението (напр.: английски, български и други езици); сравни с: синтетични езици; 4. Който е способен да прави анализ; разсъдлив

аналог; аналог - (гр. análogos „съответстващ”) - спец. 1. Съответствие, подобие, сходство; 2. Дума от един език, която напълно съответства на дума от друг език, пълно покритие на думи от два или повече езици, които означават едно и също понятие, напр.: гр. ptosis, лат. casus и бълг. Падеж; сравни с: калка

аналогизъм; аналогизъм - (гр. analogismós) - спец. Заключение въз основа на сходство

аналогичен; аналогичен - (гр. analogikós) - Основан на аналогия, сходен, съответен, напълно подобен

аналогия; аналогия - (гр. analogía) - 1. Сходство, подобие, прилика, еднаквост между предмети, явления и понятия поради общи признаци; 2. фил. Умозаключение, при което от сходството на предмети и явления по едни признаци се заключава за сходство и по други признаци 3. грам. Уподобяване на звук в една форма под влияние на друга форма на същата дума, напр.: „пекат” става „печат” по подобие на „пече”; 4. биол. Физиологическо сходство на органи по функция (напр.: хриле и бели дробове)

аналогов; аналогов - (гр. análogos „съответен”, „съразмерен”) - техн. При който има непрекъснати импулси, предавани механично; противоположно на: дигитален, цифров; аналогов уред - техн. Електронен уред, който се управлява чрез механизми; аналогова телефонна система - техн. Система за телефонни връзки, осъществявани чрез уреди, апарати (а не чрез интегрална схема); противоположно на: цифрова телефонна система

аналой; аналой - (гр. analógeion) - църк. Висока и тясна масичка с наклонена площ, върху която се слагат икони или книги за четене в църква

аналфабет; аналфабет - (ан- и гръцките имена на първите две букви: алфа и бета) - остар. Който не знае да чете и да пише; неграмотен

анамнеза; анамнеза - (гр. anámnēsis „припомняне”) - мед. Описание на миналия живот на болен и на болестта му, съставено от лекар въз основа на разговор с болния или негови близки, за да се определи правилно лекуване; медицинска биография на болен

анаморфизъм; анаморфизъм - (от гр. anamórphōsis „преобразяване”) - геол. Изменение в строежа на скалите в дълбоките зони на земните недра под влияние на силно налягане и висока температура

анаморфичен; анаморфичен - (от гр.) - Подложен на изменение; изменен, изопачен

анаморфоза; анаморфоза - (гр. anamоrphōsis „преобразяване”) - 1. физ. Неправилна рисунка, която изглежда като правилна само при определени условия на разглеждане (напр.: чрез специално огледало); 2. бот. Ненормално развитие на частите на растение; 3. мед. Неправилно развитие на организъм

ананас; ананас - (исп. ananás от перуан.) - 1. Южноамериканско растение с вкусни плодове; от листата му се добива ценно техническо влакно; 2. Сочен и ароматен плод със златножълт цвят от това растение

анандрия; анандрия - (гр. anandría) - спец. Липса на мъжество, страхливост

ананим; ананим - (гр. aná „обратно” и опуша „име”) - литер. Псевдоним, образуван от четене на едно име отзад напред напр.: фаргелет от телеграф

анапест; анапест - (гр. anápaistos „обърнат назад”) - литер. Трисрична стихотворна стъпка, на която първите две срички са кратки (или без ударение), а третата е дълга (или с ударение): „ u u - ”; сравни с: дактил

анапластия; анапластия - (от гр. anaplássō „възстановявам”) - мед. Операция, при която разрушени части на тъкан се възстановяват със здрави части от тялото на лекувания

анархизъм; анархизъм - (фр. anarchisme от гр. anarchía „безвластие”) - 1. Безвластие, своеволие, непризнаване на авторитет и дисциплина; 2. Отричане на установената власт; 3. Обществено-политическо течение, за което са характерни индивидуализмът, субективизмът и волунтаризмът; отрицателно отношение към всякаква държавна власт и към всякаква политическа организация, прилагане на авантюристична тактика на „прякото действие” и стремеж към незабавна социална революция, към незабавно унищожаване на всякаква държава, за абсолютна свобода на личността. Оформя се през периода 40-те - началото на 70-те години на ХIX в. Идеология е на разоряващата се, бунтарски настроена дребна буржоазия и на лумпен-пролетарските слоеве. Най-голямо влияние има в страни със слабо развит капитализъм и с преобладаващо или значително дребностоково производство (Испания, Русия, Италия, Швейцария, Франция, някои латиноамерикански страни и др.). В България анархистките идеи проникват преди Освобождението 1878g., но по-широко разпространение добиват в края на XIX в., когато са преведени първите произведения на руските анархисти М. А. Бакунин и П. А. Кропоткин. През II половина на 80-те години на XIX в. Сп. Гулабчев създава анархистичното течение  с нихилистичен и народнически характер - сиромахомилство. През 90-те години се създават първите анархистки групи и кръжоци. В началото на XX в. анархистите започват активна пропаганда. Издават няколко вестника -„Безвластие” (1908-11г.), „Ученическа пробуда” (1910г.), „Пробуда” (1912, 1919г.), „Работническа мисъл” (1914-15, 1919-23г.) и др., и анархистична литература. В периода 1918-23г. анархисткото движение в България се засилва. През 1919г. се създава Федерация на анархокомунистите в България (ФАКБ), която осъществява активна пропагандна дейност - издава вестници, списания и книги. Анархистите обявяват фронт срещу всички - срещу буржоазията, срещу БЗНС и срещу комунистите. С изключение на отделни групи (напр. анархосиндикалистите) те отричат единния фронт с комунистите. През 1924-25г. създават самостоятелни чети (на Ст. Иванов, В. Икономов и др.). След Απилските събития 1925г. анархисткото движение отслабва. Разделя се на различни фракции (анархокомунисти, анархосиндикалисти, анархоиндивидуалисти, фересисти), които враждуват помежду си. Анархистите активизират своята дейност във връзка с Гражданската война в Испания 1936-39г. През 1939г. анархисткото движение замира. След 9 септември 1944г. възобновяват дейността си. Започват да издават вестници и други материали. Обявяват се против отечественофронтовската власт, а тя ликвидира техните нелегални организации.
Източници: Д. Даскалов. Анархизмът в България и борбата на партията против него. С, 1973

анархист; анархист - (фр. anarchiste от гр.) - 1. Привърженик на анархизма, член на анархистична организация; 2. Лице, което не се подчинява на установения ред и обществена дисциплина, дезорганизатор, своеволник, безредник

анархистичен; анархистичен - (от гр.) - Свойствен на анархизъм и на анархист; безвластнически, безреден

анархичен; анархичен - (гр. anarchikós) - Който е свързан с анархия, присъщ на анархия, своеволен

анархия; анархия - (гр. anarchía) - 1. Липса на организирана държавна власт, безвластие; 2. прен. Нарушение на установена власт, ред и дисциплина; безредие; стихийност, безплановост, хаос, хаотичност

анархолиберали; анархолиберали - Представители на дребнобуржоазното интелигентско-индивидуалистично центристко течение в българското социалистическо движение, възникнало в Българската работническа социалдемократическа партия - тесни социалисти (БРСДП - т. с.) през 1905г. Най-видни представители са Н. Харлаков, Г. Бакалов и др. Анархолибералите отричат принципите на демократическия централизъм във вътрешнопартийния живот и необходимостта от централизирано ръководство на партийния печат; обявяват се за „краен демократизъм”, за „свобода на личността” и за „автономия на синдикатите”. - искания, които водят до анархия в партийните редици. Те не разглеждат партията като висша форма на пролетарска организация и са против ръководната й роля в работническото движение. Обявяват се против очистването на партията от опортюнизма и проповядват обединяването й с „общоделците” (БРСДП - широки социалисти) върху основата „минимум единомислие - максимум единодействие”. XII конгрес на партията (1905г.) осъжда опортюнистическата и разколническата дейност на анархолибералите. През декември 1905г. те напускат БРСДП (тесни социалисти) и се обособяват в самостоятелна организация под името Български социалдемократически съюз „Пролетарий”. В борбата си срещу партията намират подкрепа в центристката политика на II интернационал и в примера на социалдемокрацията в Германия, Франция и другаде, а своите идейни оръжия черпят от арсенала на меншевиките. През 1908г. анархолибералите се вливат в БРСДП - широки социалисти, която започва да се нарича БРСДП (обединена). Заедно с прогресистите образуват в нея „левица”, която повежда борба за преодоляване на опортюнистическата тактика с цел да се постигне пълно обединение на социалдемокрацията. Борбата им няма успех и завършва с пълна капитулация на анархолибералите пред общоделството. През 1920г. част от анархолибералите влиза в БКП (τ. с.).

анархо-синдикализъм; анархо-синдикализъм - (анархизъм и синдикализъм) - пол. Идеологическо течение в международното професионално движение, което пренася идеите на анархизма в работническото движение, като пропагандира управление на икономиката от синдикатите под контрола на работниците, а не от държавата

анасон; анасон - (гр. ánison „неравен”) - 1. (Pimpinella) - Род тревисти многогодишни, рядко едногодишни растения от семейство сенникоцветни. Включва около 150 вида, разпространени в Азия, Европа и Африка. В България се срещат 4 диворастящи вида. Културният анасон (Р. anisum) е едногодишен. Произхожда от Мала Азия. Отглежда се от XIV в. в Южна България заради семената, които съдържат 16-24% обикновено масло и 2,5-6,0% етерично масло, богато на анетол (80-90%). Засява се на площ 5000-8000 дка годишно; средният добив е около 50-70 кг/дка (данни 1975г.). Добро медоносно растение. Култивира се местният сорт Хасковски. Използва се в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост при производството на мастика и други напитки, на бонбони, като подправка, за лечебни препарати против простудни и стомашни заболявания и др.; 2. бот. Тревисто едногодишно етерично маслено растение от семейство сенникоцветни; 3. Семена от това растение, които служат за ароматизиране на ракия, за лекарство, подправка на ястия и др.

анастигмат; анастигмат - (гр. aná- „в обратна посока към” и гр. stígma „точка”) - спец. Система от стъкла със сложна форма или висококачествен обектив, които отстраняват астигматизма и другите аберации и дават вярно и точно изображение на всички точки в зрителното поле

анастомоза; анастомоза - (гр. anastómōsis „устие”) - мед. Хирургическо свързване предимно на кухинни органи (черва, стомах, хранопровод, бронхи), кръвоносни съдове, канали (жлъчни, пикочни) и подобни

анастрофа; анастрофа - (гр. anastrophē) - литер. 1. Стилна фигура, при която се размества установеният ред на думите в изречението, без да се променя смисълът; сравни с: хипербатон и инверсия; 2. Стилен похват, при който последната дума или думи на изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или на следващия стих; сравни с: анадиплозис

анатема; анатема - (гр. anáthema „проклятие”) - 1. църк. Проклятие, клетва: „Да е проклет!”; 2. Отлъчване от църква чрез проклятие

анатемосвам; анатемосвам - (гр. anathematizō) - 1. Проклинам; 2. църк. Отлъчвам от църква чрез проклятие

анати; анати - (от лат. annus „година”) - църк. Годишна вноска за папата или вноска за получаване на сан

анатокизъм; анатокизъм - (гр. anatokismos) - Капитализиране на лихвите.

анатоксин; анатоксин - (aná „отново” и токсин) - мед. Ваксина против дифтерит, приготвена по специален начин

анатом; анатом - (гр. anátomos) - Специалист по анатомия

анатомизирам; анатомизирам - (от гр. anatémnō „разрязвам”) - 1. Режа труп с научна цел; 2. прен. Изследвам, анализирам

анатомичен, анатомически; анатомичен, анатомически - (гр. anatomikós) - Който се отнася до анатомия, предназначен за изучаване на анатомия

анатомия; анатомия - (гр. anatomía от aná „раз” и témnō „режа”) - 1. Наука, която изследва строежа и формите на организмите чрез дисекции; 2. прен. Строеж, устройство

анатоцизъм; анатоцизъм - вж. анатокизъм

анафилаксия; анафилаксия - (aná „пре-” и phylássō „пазя”) - мед. Повишена чувствителност на организъм към някои лекарства; сравни с: алергия

анафора; анафора - (гр. anáphora „изнасяне”) - 1. литер. Стилна фигура, при която една и съща дума или думи се повтарят в началото на няколко последователни изречения или стихове, в началото на няколко нови редове или периоди; 2. църк. Благословен хляб, който се раздава по време на богослужение; нафора, просфора

анафореза; анафореза - (aná „във” и гр. phérō „нося”) - Преместване на равномерно разпределени и заредени частици в разтвор към анода под влияние на минаващия в разтвора ток

анафоричен; анафоричен - (гр. anaphéro „споменавам”) - езиков. Който насочва към нещо, което вече е споменато, казано преди това; анафорично местоимение - Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице

анафродизия, анафродизъм; анафродизия, анафродизъм - (ан- и Aphrodítē) - Липса на полово влечение у мъж към жена

анафродит; анафродит - (от гр.) - биол. Мъж, който няма полово влечение към жена

анахорет; анахорет - (гр. anachōrétēs) - 1. Пустинник, отшелник; 2. прен. Човек, който живее усамотено и отбягва обществото

анахронизъм; анахронизъм - (гр. anachronismós) - 1. Погрешно отнасяне на дадено събитие от една епоха в друга, несъответствие по време; напр.: Споменаване на лица и предмети, които не са от това време; употреба на думи, които не са известни в описваната епоха; 2. Постъпка, възглед, мнение и пр., които са остарели и отживели времето си; отживелица

анахроничен, анахронически; анахроничен, анахронически - (гр. anachronikós) - 1. Който не съответства на времето си, погрешно отнесен в друго време; 2. Който не съответства на съвременността, отживял, остарял

анацикличност; анацикличност - (гр. aná „обратно” и kýklos „кръг”) - езиков. Изречение или словосъчетание, което запазва смисъла си, като се прочете от края към началото, напр.: алена фанела

НАЧАЛО

 

 

анд_, ане_, анж_, ани_

анблок; анблок - (фр. en bloc) - книж. Вкупом, всички или всичко наведнъж, изцяло

ангажимент; ангажимент - (фр. engagement) - 1. Поето задължение, дадена дума, обещание за извършване на нещо; 2. театр. Договаряне, договор на артист или артистичен колектив за определено време и за определени представления; времетраене на поетото задължение

ангажирам; ангажирам - (фр. engager „турям в залог”) - 1. Поканвам и свързвам с договор или обещание дадено лице да извърши нещо; 2. театр. Поканвам артист при договорни условия да участва в определен брой представления за определено време; 3. Предварително наемам, запазвам; 4. Задължавам, карам да обещае; 5. прен. Заемам, вземам

ангария; ангария - (гр. angáreia „работа на куриер” през тур. angarya) - 1. ист. Безплатна повинност през Средновековието, изпълнявана от селяните в полза на централната власт, на светски или духовни земевладелци, една от основните форми на феодална рента (отработъчната). Отразена е в извори от края на IX до края на XIV в.; най-богат материал дават хрисовулите от XIII-XIV век. Ангарията в полза на централната власт е изпълнявана от така наречените държавни селяни и се състои предимно в строеж на крепости, пътища и мостове, пазене на тъмници, даване на храна и подслон на царски пратеници, държавни служители, преминаващи през селото войски и др. Ангарията в полза на местни господари е възлагана на зависимите селяни и се свежда главно до селскостопанска и занаятчийска дейност (оран, копан, жътва, гледане на добитък, изработване и доставяне на предмети, нужни на феодалите, и др.). Характерът й се определя в зависимост от потребностите на феодалното имение и съобразно със социално-правния статут и професионалните умение на зависимия селянин - на различните категории зависими селяни (парици, отроци, власи, технитари) е възлагана различна работа. Ангарията се запазва и при османската феодална система. По закон селяните са длъжни да работят през определени дни от годината в личното стопанство на спахиите (xacà). Поради ограничения размер на хасата в спахилъците и поради личната незаинтересованост на заетите във войни спахии ангарията се заменя все по-често с паричен откуп. Раята е задължена да превозва десятъка до хамбара на феодала, да му строи дом и хамбар и да се грижи за поддържането им. Според законите на султан Сюлейман II раята е заставена да овършава безплатно храните - десятък на феодалите. Жените изпълняват и друг вид ангария - през определени дни прислужват и предат в спахийския дом. Ангарията се запазва най-вече спрямо българската рая почти до Освобождението 1878г., въпреки че в 1832г. официално е отменена; 2. прен. Безплатно и по принуда

ангел; ангел - (гр. ángelos „вестител”) - 1. рел. според християнската, юдейската и др. религии: Безплътно свръхестествено същество, което изпълнява Божията воля; 2. прен. Твърде добър, обичен човек. Покровител, закрилник

ангина; ангина - (лат. angīna от ango „задушавам”) - 1. мед. Остро възпаление на лигавицата на гърлото, особено на сливиците; гърлобол; ангина пекторис - Сърдечно заболяване поради разстройство в кръвообращението на венечните (коронарните) артерии, без да бъдат запушени; гръдна жаба (angina pectoris)

ангина; ангина - (от собс.) - 2. Гъсто тъкано платно, което се употребява за възглавници и др.

ангинар; ангинар - (гр. ankinára) - бот. Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стебло с месести гроздовидни цветове, които се употребяват като храна; артишок

ангио-; - (гр. angéion „съд”) - първа съставна част на сложни думи със значение: Кръвоносен съд; свързан с кръвоносни или лимфни съдове

ангиография; ангиография - (гр. angiographía) - мед. Метод за рентгеново изследване на кръвоносните съдове чрез вкарване в тях на разтвор от контрастни вещества

ангиология; ангиология - (гр. angéion „съд” и lógos „наука”) - Дял от анатомията, който изучава кръвоносните и лимфните съдове

ангиома; ангиома - (гр. angéion „съд” и -ома от mýōma „мускулна буца”) - мед. Доброкачествен тумор от новообразувани и разширени кръвоносни съдове

ангионевроза; ангионевроза - (гр. angéion „съд” и невроза) - мед. Разстройство на нервите, които управляват свиването и разпускането на кръвоносните съдове

ангиостеноза; ангиостеноза - (гр. angéion „съд” и стеноза) - мед. Болестно стесняване на артериите; сравни с: атеросклероза

ангиостома; ангиостома - (гр. angéion „съд” и stoma „уста”) - Червей, който живее паразитно в червата на човека и животните

англезит; англезит - (от собс. Anglesey - остров в Англия) - хим. Кристалинен оловен сулфат

английски; английски - (от собс.) - Който принадлежи или е свойствен на Англия; английска болесτ - Размекване на костите поради липса на калций: рахит; английска сол - Магнезиев сулфат, който се употребява и като очистително средство

англицизъм; англицизъм - (фр. anglicisme) - езиков. Дума или обрат на реч, заимствани от английски език

ангоб, ангоба; ангоб, ангоба - (фр. engobe) - техн. Размита, почти течна бяла или цветна глина, с която се залива повърхността на изсъхналия глинен съд. Украсява се видимата част на съда - вътрешната повърхност на паниците, блюдата и чиниите, и външната - на каните и чашите. След като ангобата се втвърди,  дотолкова, че да не се разлива се врязва украсата - отнема се на желаните места ангобата, за да се покаже глината на съда в естествения й цвят. Врязванет трябва да стане в рамките на 15 минути, преди пълното втвърдяване на ангобата. Накрая се поставя в пещ за изпичане; Глеч

ангорски; ангорски - (от собс. Ангора, сега турската столица Анкара) - 1. Който произхожда, принадлежи или е свойствен на Ангора; 2. С дълга козина (за котки, зайци, кози и др.)

ангорски заек; ангорски заек - Порода зайци, специализирана за вълна. В Европа е известен от началото на XVIII в. Отглежда се в България от XIX в. Разпространен е ограничено из цялата страна. Живо тегло 2,5-3,5кг. Ражда 5-7 зайчета. Тялото е дълго 43-50см, покрито с дълга (15-25см), мека и с копринен блясък бяла, гълъбовосива или черна вълна. Дава годишно 250-700г вълна с нежност 12-40мкм, от която се изработват висококачествен трикотаж и фин филц.

ангофразия; ангофразия - (лат. ango „давя” и гр. phrázō „говоря”) - мед. Запъване при говорене; заекване

ангро; ангро - (фр. en gros) - На едро

ангросист; ангросист - (от фр.) - Търговец на едро

ангстрьом; ангстрьом - (от собс.) - спец. Единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (по името на шведския физик Ангстрем, XIX в.)

ангът; ангът - (тур. angit) - Вид дива патица

ангъш; ангъш - (тур. angıç) - Ритла на кола

НАЧАЛО

андалузит; андалузит - (от собс.) - мин. Твърд минерал, алуминиев силикат със зелен или сив цвят (носи името на испанската провинция Андалузия)

анданте; анданте - (ит. andante от andare - ходя) - муз. 1. Умерено бавно (за темпо) - скорост на обикновен ход; 2. Музикално произведение е умерено темпо

андантино; андантино - (ит. andantino) - муз. 1. Умерено темпо, малко по-бързо от анданте; 2. Музикално произведение в такова темпо

андарт; андарт - (новогр. andártēs) - ист. Гръцки въстаник; бунтовник, четник

андезит; андезит - (от собс. - по името на планината Анди в Южна Америка) - мин. Широко разпространени вулканични скали с тъмносив, тъмнозелен или сивкавочерен цвят; с плътна основна маса и кристални впръслеци от плагиоклаз, амфибол, биотит или пироксен. Горнокредни андезити, образувани при подводна вулканска дейност, се срещат в Бургаско, Карнобатско, Ямболско, Новозагорско, Панагюрско, в Лозенската планина, Витоша и другаде. Палеогенски андезити има в Източни Родопи. Използват се в строителството и за изработване на киселиноустойчиви материали.

анджак; анджак - (тур. ancak) - разг. Точно, именно, тъкмо, само

андрадит - Вид калциев гранат; вж. гранати

Андреаше; Андреаше - в българските народни песни: Брат на Крали Марко, син на Вълкашин и на Ефросина, сестра на Момчил юнак. В юнашкия епос името му е свързано най-често с многобройни подвизи, извършени от Крали Марко. Марко го освобождава от османско робство, от тъмница, отмъщава за неговата смърт, съживява го.
Източници:  Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 53. Български юнашки епос. С., 1971

андроген; андроген - (гр. anēr, andrós „мъж” и гр. génos „рождение”) - Вещество, което има биологичното действие на мъжкия полов хормон и се използва като лекарство

андрогин; андрогин - (гр. androgýnēs „мъж” и gyné „жена”) - Лице или животно с признаци на двата пола; хермафродит

андрогиния; андрогиния - (гр. androgynía) - 1. Първично или вторично възникнало наличие на признаци от двата пола у един индивид; 2. Полово влечение на жена към жена

андроид; андроид - (фр. androide от гр. anēr, andrós „мъж” и éidos „вид”) - техн. Автомат, робот с човешки образ, създаден обикновено от биологичен материал (в научната фантастика)

андромания; андромания - (гр. anēr, andrós „мъж” и manía „лудост”) - Луда страст у жена към мъже

Андромаха; Андромаха - (гр. Andromáchē) - 1. Съпруга на Хектор, герой от „Илиада”; 2. прен. Вярна съпруга

Андромeда; Андромeда - (гр. Andromédē) - 1. Баснословна етиопска царица, дъщеря на Кефей и съпруга на Персей; 2. астр. Съзвездие; 3. бот. Вид вечнозелени храсти

андрофаг; андрофаг - (гр. andróphagos) - спец. Людоед, човекоядец

андрофагия; андрофагия - (гр. androphagía) - спец. Людоедство,човекоядство

андрофобия; андрофобия - (гр. androphobía) - спец. Омраза или болезнен страх от мъже

андроцей; андроцей - (гр. anēr, andrós „мъж” и oikía „къща” през лат.) - бот. Съвкупност от тичинките на един цвят

НАЧАЛО

аневризма; аневризма - (от гр. anéurysma „разширение”) - мед. Разширение на артерия под влияние на склероза и др., което може да се спука и да причини кръвоизлив и смърт

анекдот; анекдот - (гр. anékdotos „неиздаден”) - 1. Жанр на фолклора, кратък занимателен разказ (често за характерен епизод от живота на известна личност), завършен с хумористична поанта. Характеризира се с точност и стегнатост на фразата и с вътрешна целеустременост, която намира израз в експресивни образи и довежда до бърза развръзка. В България народните анекдоти достигат голям разцвет и получават интересно развитие през XVIII и XIX в.; голяма част от тях стават израз на повишеното национално съзнание и на чувството за национално достойнство. В много от анекдотите се осмиват и изобличават пороците на обществени и политически институции и на техните представители, на различни съсловия - търговци, съдии, алчни богаташи, лицемерни духовници, на българските чорбаджии, на представителите на турската власт, на гръцкото духовенство, иронизират се тиранията, глупостта, безскрупулността, нахалството, мързелът и др. В България най-многобройни са анекдотите за Хитър Петър, свързани с един от най-популярните във фолклора на много народи комични герои - Настрадин Ходжа. Хитър Петър е противопоставен на Настрадин, състезава се с него по досетливост, съобразителност, остроумие и често го надхитрява, но противопоставянето никога не е свързано с прояви на национална враждебност. Анекдотите са едни от най-жизнените прозаични жанрове. Те продължават да се разпространяват, но запазват и своята продуктивност; непрекъснато се обновяват, като в стари фабули се включват съвременни теми и герои и се създават нови герои. В българската литература анекдотите са застъпени в творчеството на белетристи и поети, които имат усет към комичното във всичките му форми - Π. Р. Славейков, Ал. Константинов, М. Георгиев, Елин Пелин, Й. Радичков и др.; 2. прен. Измислица, измислен случай

анекдотичен; анекдотичен - (гр. anecdotikós) - Който има характер на анекдот; измислен, невероятен

анекс; анекс - (лат. annexus „пришит”) - спец. Притурка, прибавка

анексионист; анексионист - (фр. annexionniste) - пол. Привърженик на анексия

анексирам; анексирам - (от лат. annexio „пришивам”) - пол. Заграбвам чужди земи и ги присъединявам към свои (за държава); насилствено присъединявам

анексия; анексия - (лат. annexio) - пол. Насилствено присъединяване на чужди земи или на цяла държава към друга държава; заграбване на чужди земи от държава

анемичен; анемичен - (ан- и гр. háima „кръв”) - 1. мед. Който страда от анемия; малокръвен; 2. прен. Слаб, бездеен, отпаднал

анемия; анемия - (гр. anaimía „безкръвие”) - 1. мед. Болестно състояние, което се характеризира с намален брой на червените кръвни клетки (еритроцити) и на багрилното им вещество (хемоглобин) поради недоимък на желязо, белтъци, витамини В6 и В12. Среща се и при някои отравяния, силни кръвоизливи и др., и като начален белег на левкемия. Регистрираните в абмулаторно-поликлиничните заведения в България болни от анемия през 1963-72г. са намалели с една трета (от 67,67 на 47,61 на 10 000 жители). Намалението е по-чувствително при възрастните и минимално при децата. Смъртността при анемия в България е ниска (0,08-0,11 на 10 000 жители). На всеки 100 души, обхванати от държавното обществено осигуряване, 0,38 са болни от анемия, в резултат на което се губят 6,58 дни (1972г.). Заболяването е около 3 пъти по-често при жените. Профилактиката при анемия се състои в пълноценно хранене, престояване на открит въздух, облъчване на слънце, употреба на някои медикаменти и витамини и др.; малокръвие; 2. прен. Слабост, безжизненост, отпадналост
Източници:  Първа районна конференция по изучаване заболеваемостта на населението в гр. Казанлък и съставните села, Казанлък, 25, 26 и 27 май 1972. Резюмета на докладите. Казанлък, 1972

анемо- - (гр. ánemos „вятър”) - първа съставна част на сложни думи, която означава: Отношение към вятър, вятър

анемобарометър; анемобарометър - (анемо- и барометър) - спец. Уред за измерване силата на вятъра; ветромер

анемограф; анемограф - (анемо- и гр. gráphō „пиша”) - спец. Уред за записване скоростта и посоката на вятъра

анемология; анемология - (анемо- и lógos „наука”) - Наука за въздушните течения и за ветровете

анемометрия; анемометрия - (анемо- и гр. metréō „меря”) - спец. Начин за измерване посоката и скоростта на ветровете

анемометър; анемометър - (анемо- и métron „мярка”) - спец. Уред за измерване скоростта на въздушно течение, обикновено на ветровете

анемона; анемона - (гр. anemónē) - бот. Тревисто растение с жълти, бели или възрозови цветове; съсънка

анемоскоп; анемоскоп - (анемо- и гр. skopéō „гледам”) - спец. Уред за определяне посоката на ветровете; вж. ане мометър

анемотроп; анемотроп - (анемо- и гр. trépō „обръщам”) - техн. Двигател, който се кара от вятър

анемофилия; анемофилия - (анемо- и гр. philía „обич”) - бот. Опрашване на растения от вятъра

анемохория; анемохория - (анемо- и гр. chōréō „разпространявам се”) - бот. Разсейване на семена, плодове и спори на растения от вятъра

анепиграф; анепиграф - (гр. anepígraphos „без надпис”) - книж. Съчинение без заглавие

анепсия; анепсия - (гр. ανεψιά) - Братовчедка

анергия; анергия - (ан- и гр. érgon „дело”) - мед. 1. Липса на телесна и душевна сила; безсилие; 2. Нечувствителност към известни лекарства и отрови

анероид; анероид - (a-, гр. néros „влажен” и éidos „вид”) - спец. Вид барометър без живак, на който съществената част е една метална, херметически затворена тръбичка, в която въздухът е силно разреден

анестезиолог; анестезиолог - (гр.) - мед. Лекар - специалист по анестезиология

анестезиология; анестезиология - (анестезия и lógos „наука”) - Наука за прилагане на упойващи медикаменти за обезболяване, главно по време на операция

анестезирам; анестезирам - (от гр.) - мед. Упойвам за премахване на чувствителност, особено чувството за болка; обезболявам

анестезия; анестезия - (гр. anaisthēsía „безчувствие”) - 1. Загуба на чувствителност, липса на усет; 2. мед. Привеждане на организъм или на част от него в състояние на нечувствителност към болка; обезболяване

анестетичен; анестетичен - (къснолат. anaestheticus „безчувствен” от гр.) - Който премахва болка, обезболяващ; анесτеτични средства - Лекарства, които предизвикват нечувствителност, обезболяване (опиум, хлороформ, етер и др.); обезболяващ

НАЧАЛО

анжамбман; анжамбман - (фр. enjambement „пренасяне”) - литер. Пренасяне на дума или част от изречение от предходен стих в следващия: прескок

анизол; анизол - (фр. anisol) - Ароматна течност, която се получава при преработване на каменовъглена смола; служи за противопаразитно средство

анизометрия; анизометрия - (ан- и гр. ísos „еднакъв” и гр. metréō „меря”) - Нееднаквост в размерите

анизометропия; анизометропия - (анизометрия и гр. ōps „зрение”) - мед. Нееднаква острота на зрението на двете очи

анизотропия; анизотропия - (ан-, гр. ísos „еднакъв” и trépō „обръщам”) - 1. физ. Нееднаквост на физическите свойства на едно тяло в различните посоки вътре в него; напр.: Нееднаква топлопроводимост, електропроводимост и др.; 2. бот. Нееднакво направление на различните органи на едно и също растение при едни и същи фактори (дънерът отива нагоре, а листата - хоризонтално)

анилин; анилин - (порт. anil „синя боя”, „индиго” от ар.) - Безцветна, маслоподобна отровна течност, получавана при редуциране на нитробензола; изходен материал за получаване на анилинови бои, взривни вещества, лекарства и др.

анилинов; анилинов - (от ар.) - Който принадлежи, произхожда или е свойствен на анилин; анилинови бои - Изкуствени багрила, които по-рано са били приготвяни само от анилин

анимализация; анимализация - (от лат. animal „животно”) - техн. Обработка на растителни влакна, която им придава вид и свойства на животински

анимализъм; анимализъм - (от лат. animal „животно”) - 1. худ. Изобразяване на животни в живописта и скулптурата; 2. Съвкупност от признаците на животинското тяло

анималист; анималист - (от лат. animal „животно”) - Художник или скулптор, който изобразява предимно животни

аниматизъм; аниматизъм - (от лат. animātus „одушевен”) - Вярване в одушевеността на природата или на отделните й части, характерна черта за първобитните религии

анимато; анимато - (ит. animato) - муз. Живо, въодушевено

анимационен; анимационен - (от лат.) - При който се осъществява анимация; анимационен филм - Рисуван филм, при който чрез прилагане на специална техника персонажите се раздвижват и изглеждат като живи

анимация; анимация - (от лат. animatio „оживяване”) - 1. Вид изкуство - създаване на рисувани филми; 2. Рисуван филм, при който персонажите действат като живи

анимизъм; анимизъм - (фр. animisme от лат. anima „душа”) - Една от древните форми на религия; вярване в съществуване на духове и души, които управлявали хората, животните, предметите и явленията в природата

анимозо; анимозо - (ит. animoso) - муз. Възбудено, живо, енергично

анимотерапия; анимотерапия - (от animal „животно” и терапия) - Лечение, при което се използва благоприятното въздействие на животни върху психиката

анион; анион - (гр. aníon „вървящ нагоре”) - физ. Проста (от един атом) и сложна (от няколко атома) частица, натоварена с отрицателен заряд, т. е. отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на анода (положителния полюс)

анихилация; анихилация - (лат. а- „на” и nihil „нищо”) - 1. Разрушаване, унищожаване, пълно изчезване; 2. Резултат от взаимодействието между материални частици и античастици; антиматерия, при което материята изчезва, като по принцип се превръща в други, по-леки частици

 

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги, SEO