ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

анн_, ано_, анс_, ант_

анкер, анкър; анкер, анкър - (нем. Anker „котва” от гр. ánkyra) - 1. техн. Регулатор на часовниково махало; 2. арх. Скоба, която служи да скрепи две машинни части или два строителни елемента; 3. Марка часовници

анкерпласт; анкерпласт - (от. нем. Anker „котва” и пластир) - мед. Мушамичка с лекарство, която се залепва на рани

анкета; анкета - (фр. enquête от лат. inquisīta res „разследвана вещ”) - 1. Издирване чрез разпит на лица и посещаване на места; разследване; 2. Събиране на сведения чрез специални анкетни листове с въпроси, които след това се обработват

анкетен; анкетен - (от фр.) - 1. Който подлежи на разследване или който служи за разследване; 2. Който разследва; който прави анкета

анкетирам; анкетирам - (фр. enquêter) - Разследвам, издирвам чрез разпитване лица и посещаване на места, в които е станало разследваното дело

анкетьор; анкетьор - (фр. enquêteur) - Лице, което прави анкета

анкилоза; анкилоза - (гр. ankýlōsis „изкривяване”) - мед. Неподвижност на става поради срастване на ставните костни повърхности

анкилостоми; анкилостоми - (гр. ankýlos „крив” и stóma „уста”) - биол. Паразитни червеи в тънките черва на човека и някои животни

анклав; анклав - (фр. enclave) - 1. Територия на държава, която е заобиколена от други държави и няма излаз на море; 2. Площ, територия с по-различно население или с други особености, отличаващи я от земите, които я заобикалят

НАЧАЛО

аннадънма; аннадънма - вж. анадънму

анод; анод - (гр. ánodos „път нагоре”) - физ. 1. Електрод в различни електрически уреди, който се свързва с положителния полюс на източника на тока; 2. Положителният полюс на електрическите елементи и акумулаторите

анодонтия; анодонтия - (гр. anódontos „беззъб”) - мед. Вродена липса на зъби

аноксия; аноксия - (ан- и гр. лат. oxýgenium „кислород”) - мед. Недостиг на кислород в един организъм или само в някои негови органи и тъкани

аномален; аномален - (гр. anōmalos „неравен”) - Който се отклонява от общото правило; нереден, неправилен

аномалия; аномалия - (гр. anōmalía „неравност”) - 1. Отклонение от обща закономерност на явление, отстъпление от норми; нередност, неправилност; 2. астр. Ъгълът между радиус-вектора на едно небесно тяло и оста на неговата орбита

аноминация; аноминация - (лат. annominatio) - литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по гласеж, но различни по значение

аноним; аноним - (гр. anōnymos „безименен”) - 1. Автор, който не си пише името под свое произведение; 2. Лъжливо име, псевдоним; 3. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му

анонимен; анонимен - (гр. anōnymos) - Без автор, безименен, неподписан или подписан с чуждо име

анонс; анонс - (фр. annonce) - Кратка обява, известие, съобщение, обикновено предварително известие за гастрол, сказка и пр.

анонсирам; анонсирам - (от фр.) - Правя анонс, известявам, съобщавам

анопсия; анопсия - (ан-  и гр. ópsis „зрение”) - мед. Слабо зрение, липса на зрение

анорак; анорак - (еск.) - Къса горна спортна дреха от непромокаем плат за предпазване от вятър и дъжд

анорексия; анорексия - (гр. anorexía) - мед. Липса на апетит

анормален; анормален - (а- и лат. normālis) - 1. Който се отклонява от общите правила; неправилен, нереден, неестествен; 2. мед. Нездрав, душевноболен, ненормален

аносмия; аносмия - (ан-  и гр. osmé „мирис”) - мед. Неспособност да се възприемат или да се различават миризмите; липса на обонятелни възприятия

анотация; анотация - (лат. annotatio „бележка”) - 1. Разяснителна бележка върху някой текст; 2. Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и др., често с оценка и изясняване на значението; 3. Библиографско описание на книга, често придружено с кратко изложение на съдържанието, преценка и разяснения

анотирам; анотирам - (от лат.) - Правя анотация (на книга, статия)

анотия; анотия - (ан- и гр. ous, ōtós „ухо”) - мед. Вродена липса на ухо, предимно на външното ухо

анофелес; анофелес - (гр. anōphelés „вреден”) - зоол. Маларичен комар

анофталмия; анофталмия - (ан- и гр. ophtalmós „око”) - мед. Липса на око

НАЧАЛО

ансамбъл; ансамбъл - (фр. ensemble „заедно”) - 1. Съгласуваност между отделните части на едно цяло в стройно единство; 2. Художествена съгласуваност в играта на артисти при изпълнение на драматична или музикална пиеса; 3. Състав от изпълнители на пиеса, опера и пр., колектив от артисти, музиканти, певци и др.; 4. арх. Съвкупност от постройки, които образуват единна композиция

антаблеман; антаблеман - (фр. entablement; на руски - антаблемент) - арх. Надстройката върху колоните при сгради, изпълнени в класически ордери. Разчленява се на архитрав, фриз и корниз и в архитектурните си форми отразява структурата на гредовото дървено покритие, от което произхожда

антагонизъм; антагонизъм - (гр. antagōnisma „борба”) - Непримиримо противоречие и борба поради противоположни интереси, възгледи и пр.; вражда

антагонист; антагонист - (гр. antagōnostés) - 1. Непримирим противник, враг; 2. анат. Органи или вещества с противоположни действия (напр.: свиващ и отпускащ мускул, два срещуположни зъба)

антагонистичен, антагонистически; антагонистичен, антагонистически - (от гр.) - Рязко противоположен, непримирим, враждебен: антагонистични противоречия - фил. Един от видовете противоречия (според диалектиката)

антанаклазис; антанаклазис - (гр. anti „против” и anáklasis „отклонение”) - литер. Стилна фигура, при която една и съща дума се повтаря в едно и също изречение, но с различно значение

антанта; антанта - (фр. entente „съгласие”) - Съюз, съглашение; Голяма антанта - Военен блок между Англия, Франция и Русия в началото на XX в., наричан още Тройно съглашение; Mалκа антанта - Блок между Югославия, Румъния и Чехословакия от 1920-1921г., който съществува до Втората световна война

Антарктида; Антарктида - (от гр.) - Континент в южното полукълбо, разположен около Южния полюс

Антарктика; Антарктика - (гр. anti „против” и árktos „мечка”, „север”) - Южната полярна област, която включва южните части на Атлантическия, Индийския и Тихия океан, континента Антарктида и прилежащите му острови

антарктичен, антарктически; антарктичен, антарктически - (от гр.) - Който принадлежи или е свойствен на южната полярна област; южнополярен

антедатирам; антедатирам - (лат. ante „преди” и датирам) - книж. Издавам документ със стара дата

антедилувиален; антедилувиален - (лат. ante „преди” и diluvium „потоп”) - спец. Допотопен

Антей; Антей - (гр. Antáios) - 1. мит. Митологически гръцки герой, син на Посейдон и Гея (Земята), непобедим в единоборство, понеже при всяко допиране до земята получавал нови сили от нея; 2. прен. Непобедим поради здрави връзки с народа

антена; антена - (лат. antenna „напречна греда”) - 1. рад. Проводник (жица) или система от проводници, която служи за излъчване в пространството или за улавяне от пространството на електрически вълни; 2. мор. Напречна греда на корабна мачта; 3. зоол. Пипалце на главата на насекомо, което изпълнява службата на орган за осезание и обоняние

антенатален; антенатален - (лат. ante „преди” и natālis „рожден”) - мед. Който се отнася до състоянието преди раждането

антепирема; антепирема - (анти- и гр. epírrēma „послеслов”) - литер. Партията на водача на втория полухор в античната гръцка комедия

аитеридий; аитеридий - (гр. ántheros „цъфтящ”) - бот. Мъжки полов орган в спорите на папрати, мъхове, някои водорасли, гъби и др.

антерия, ентерия, интерия, забун; антерия - (тур. anteri, от араб. antari - по личното име Antar - герой от арабските приказки) - Топла горна дреха, разтворена на гърдите, памучна или вълнена, подплатена с памук или вълна и тегелирана. Платът е тънък едноцветен или по-често на разноцветни райета. При мъжете е къса до пояса или под него, с дълги ръкави, с двуредно закопчани загърнати предници и затворено по врата огърлие. При жените е къса, но се среща и дълга до под коленете, вталена, със или без ръкави; нарича се и аладжа, елек или памуклийка

антефикс; антефикс - (лат. antefixus „закован отпред”; на гр. - хегемон) - в античната архитектура: Мраморен или теракотен елемент, който покрива отворените краища на тегулите (калиптерите) по стрехата на една сграда. Антефиксите имат различна форма (лист на растение, плоча, щит) и са орнаментирани с релефни изображения: глави на хора, на фантастични същества

антецедент; антецедент - (лат. antecedens, -entis) - 1. Предходна случка от живота на едно лице, предишен факт, на който се основаваме; 2. езиков. Предходна езикова единица (дума, словосъчетание и др.), към която е съотнесена следващата езикова единица (Книгата, която чета)

анти; анти - Название на източните славянски племена; среща се при византийски и западни писатели през VI и VII в. Първоначално антите заемат гористите земи и степите между реките Днепър и Днестър. В 385г. остготският крал Винитар прави неуспешен опит да ги подчини, при който убива вожда им Бож и 70 първенци. Към V-VI в. антите навлизат в причерноморските и долнодунавските земи и образуват голям племенен съюз. От началото на VI в. анти и славини често нападат и опустошават земите на юг от река Дунав. След 533г. съюзът им се разпада временно; Антите са привлечени на страната на Византия. Към 540г. част от тях стават федерати (съюзници) на Византийската империя и получават земя при гр. Турис (при днешния Галац). След 558г. като византийски съюзници воюват с аварите. Известни са имена на антски първенци: Межамир и Келагаст - синове на Идарий; на пълководци, служили и във византийската войска: Хилвуд, Дабрагаст и др.

анти- - (гр. anti „срещу”, „против”) - като първа съставна част на сложни думи: Придава противоположно значение на основното на простата дума; Често се превежда с „противо-”

антиапекс; антиапекс - (анти- и лат. арех „връх”) - астр. Точка на небесната сфера, която е противоположна на апекса

антиатом; антиатом - (анти- и атом) - Атом на антиматерия

антибебе; антибебе - (анти- и бебе) - Противозачатъчен медикамент

антибиограма; антибиограма - (антибиотик и гр. grámma „буква, записване”) - мед. 1. Изследване чувствителността към определени антибиотици на някои микроорганизми с цел да се проведе успешно лечение; 2. Документ, който представя резултатите от такова изследване

антибиоза; антибиоза - (анти- и гр. bíos „живот”) - Потискане и унищожаване на микроорганизми под влияние на биогенни продукти от животински, микробен и растителен произход

антибиотерапия; антибиотерапия - (антибиотик и терапия) - мед. Лечение чрез антибиотици

антибиотик; антибиотик - (анти- и гр. biotikós „жизнен”) - 1. биохим. Вещество, което се образува в редица организми: низши гъбички, плесени, бактерии, растения или животни; унищожава развитието на микроорганизми и затова е съставна част на много лекарства (пеницилин, стрептомицин и др.); 2. Вид лекарство, изготвено от такива вещества

антибиотици; антибиотици - (гр. anti - „против”, и bios - „живот”) - Продукти от жизнената дейност на микроскопични гъбички, бактерии и др. или изкуствено синтезирани химически вещества, които проявяват бактериостатичен (възпиращ развитието на бактерии) или бактерициден (убиващ бактерии) ефект. Названието антибиотици е въведено от английския бактериолог Ал. Флеминг, който пръв установява през 1929г. действието на гъбичката пеницилиум върху бактериални култури; лечебен препарат под името „пеницилин” е получен през 1940г. от английските биохимици X. Флори и Е. Чейн. Тримата учени са удостоени с Нобелова награда (1945г.). Открити са или са синтезирани стотици антибиотици, но в лечебната практика са въведени значително по-малко. Лечението с антибиотици е изключително голяма придобивка на медицинската наука и практика. С тях се лекуват успешно и рационално почти всички опасни епидемични заразни болести при човека и животните, предизвикани от бактерии, и причиняваните от тях неепидемични заболявания на различни органи и тъкани; използват се и за предотвратяване на усложнения при хирургична намеса и при различни наранявания. При продължително и неумело прилагане антибиотиците могат да предизвикат алергични реакции - сърбежи, кожни изриви, отоци, повръщане, диария и др. Като унищожават бактериите, нормални съжители на червата (чревната флора), антибиотиците причиняват заболяване от авитаминоза; могат да предизвикат поява на нечувствителни към антибиотици бактериални видове и др. Използването на антибиотици е вредно при някои заболявания (на черния дроб, на бъбреците, на кръвта и др.). За избягване на вредни действия поради нарушаване на нормалната чревна флора антибиотиците се приемат едновременно с витамини „В-комплекс” или с бирена мая, кисело мляко, боза. В България през 1952-54г. е построен завод за антибиотици в Разград - за нуждите на хуманната и ветеринарната медицина, през 1959-60г. в Пещера е построен завод за микробиални препарати за селското стопанство. Двата завода произвеждат над 25 вида антибиотици. За лечение на човека чрез мускулна или венозна инжекция и чрез капкова инфузия в разградския завод се произвеждат активни антибиотици - пеницилин и производните му в различни лекарствени форми, стрептомицин, тетрациклин, бензацилин, гентамицин, канамицин, тетраолеан и др. За приемане през устата някои антибиотици се приготвят в защитни капсули или на таблетки - окситетрациклин, феноцилин, новобиоцин, бифецилин, хлорнитромицин (синтетичен) и др. За външно прилагане служат нифимицин и производни на някои основни антибиотици, приготвени като прахове, помади и др. За деца се произвеждат варианти на основните антибиотици във вид на сиропи или подсладени прахове - тетрациклинов сироп, тетраолеанов сироп и др. В животновъдството приложение имат антибиотици, които не се използват за лечебни цели при човека - биовит, цинкбацитрацин и др. Те стимулират растежа и продуктивността на животните. Дават се в непречистена форма с храната в комбинация с витамини, аминокиселини и др. вещества. Някои антибиотици се използват в хранителната промишленост за консервиране на хранителни продукти, изложени на разваляне под влияние на микроорганизми.

антигаз; антигаз - (анти- и газ) - хим. Противогаз, средство за унищожаване действието на отровен или задушлив газ

антиген; антиген - (анти- и гр. génos „рождение”) - биол. Високомолекулярно вещество от животински, растителен, бактериален или вирусен произход, което може да предизвика образуване на антитела, когато попадне в организъм на човек или животно

антидактил; антидактил - (анти- и дактил) - литер. Стихотворна стъпка, която е обратна на дактил; нарича се още анапест: „ u u - ”     

антидепресант; антидепресант - (анти- и депресия) - апт. Лекарство или друго средство, което действа против умствена депресия

антидетонатор; антидетонатор - (анти- и детонатор) - хим. Вещество, което се прибавя към моторно гориво за предотвратяване на детонация в мотори с вътрешно горене

антидопингов; антидопингов - (анти- и допинг) - Който е насочен към установяване дали се приема допинг (за контрол и подобни)

антидор; антидор - (гр. antídōron) - църк. Нафора, която се раздава в края на литургията

антидот; антидот - (гр. antídoton) - Противоотрова

антиеметик; антиеметик - (анти- и гр. emetikós „предизвикващ повръщане”) - апт. Лекарство против повръщане

антиинтелектуализъм; антиинтелектуализъм - (анти- и интелектуализъм) - фил. Отричане на възможността за познаване на истината с помощта на разума, характерно за идеалистическата философия

антика; антика - (фр. antique от лат. antīquus „стар”) - 1. Старинен предмет, остатък от древно време (статуя, монета, оръжие и др.); 2. прен. Ценна вещ, рядкост; 3. прен. Дяволит, оригинален човек, особняк

антика, антикар, антикарство - вж. глиптика

антикатод; антикатод - (анти- и катод) - физ. Третият електрод в рентгенова лампа. Пластинка от платина или друг метал, в която се удрят идващите от катода електрони, чиято енергия се превръща от антикатода в рентгенови лъчи

антиква; антиква - (лат. antīqua „старо писмо”) - Шрифт със закръглена форма на буквите за разлика от готическия шрифт; обикновеното печатарско писмо

антиквар; антиквар - (лат. antiquarius) - 1. Търговец на вехти предмети, особено книги, дрехи и др.; 2. Любител на старинни предмети на изкуството, събирач на стари предмети

антикварен; антикварен - (лат. antiquarius) - Който се отнася до стари предмети, до търговия със стари книги и предмети, предназначен за продаване на стари и употребявани вещи

антиквариат; антиквариат -(от лат. antiquarius) - 1. Търговия с ценни стари предмети, предимно книги, монети, картини, килими и др.; 2. Магазин за продаване и купуване на такива предмети; 3. Сбирка от стари предмети и употребявани вещи, предимно книги, картини, домашни съдове, накити и др.

антиклерикален; антиклерикален - (анти- и клерикален) - Който се бори против привилегиите на духовенството и църквата и намесата й в обществения живот

антиклерикализъм; антиклерикализъм - (анти- и клерикализъм) - Църковно-политическо движение, което се бори против привилегиите на църквата и духовенството

антиклимакс; антиклимакс - (анти- и гр. klímax „стълба”) - литер. Стилен похват, при който близките по значение думи и съставки на изречението се подреждат по признак на намаляване на тяхното смислово значение или емоционална наситеност; низходяща градация

антиклинала; антиклинала - (анти- и гр. klínō „навеждам”) - геол. Позитивна пластова гънка на земната кора или на скален слой с изпъкналата си част нагоре с форма на седло; противоположно на: синклинала

антиклинорий; антиклинорий - геол. Антиклинала със сложен строеж и големи размери

антиколониализъм; антиколониализъм - (анти- и колониализъм) - Противопоставяне, борба против колониализма

антиколониалист; антиколониалист - (гр. и лат.) - Привърженик на антиколониализма, борец против колониализма

антикомунизъм; антикомунизъм - (анти- и комунизъм) - Теория и активна дейност против социализма и комунизма като обществено-икономически формации и перспективи, на които се противопоставя пазарната икономика и многопартийната парламентарна демокрация

антикопирен; антикопирен - (анти- и копиране, копирам) - Който не дава възможност за копиране с някаква техника (на банкноти)

антикорозионен; антикорозионен - (анти- и корозия) - Който предпазва от окисляване, корозия най-вече металите

антикризисен; антикризисен - (анти- и криза) - Който е предназначен за преодоляване на криза (обикн. икономическа)

антикритика; антикритика - (анти- и критика) - Отговор на критика, отхвърляне на критика

антилогаритъм; антилогаритъм - (анти- и логаритъм) - мат. Функция, отношение обратно на логаритъма, при което едно число „p” е резултат от повдигане на основата „а” на степен логаритъм от числото „р” при основа „а”; Логаритмичната функция е обратна на показателната функция.

антилогия; антилогия - (анти- и lógos „наука”) - фил. Противоречие (в мислите)

антилопа; антилопа - (гр. anthálops, лат. anthalopus „баснословно животно” през англ. и фр.) - зоол. Преживно чифтокопитно животно от семейство кухороги; живее в Африка, Азия, отчасти в Америка и Европа; обхваща много видове, които се различават по размери, вид и начин на живот

антимарксистки, антимарксически; антимарксистки, антимарксически - (анти- и марксистки) - Насочен против марксизма, враждебен на марксизма

антиматериалистичен; антиматериалистичен - (анти- и материалистичен) - Насочен против материализма, враждебен на материализма; идеалистичен

антиматерия; антиматерия - (анти- и материя) - Форма на материята, която се състои от античастици

антиметабола; антиметабола - (анти- и метабола) - литер. Стилна фигура, при която във втория израз се повтарят думите от първия, но в обратен ред

антимилитаризъм; антимилитаризъм - (анти- и милитаризъм) - Обществено течение, което се противопоставя на милитаризма, въоръжаването, войната

антиминс; антиминс - (лат. antimensium) - църк. Обредна кърпа, върху която е нарисувано погребението на Христос; употребява се през време на литургия

антимон; антимон - (къснолат. antimonium) - хим. Химически елемент, знак „Sb”, пореден номер 51, атомно тегло 121,76; има приложение в техниката като съставна част на различни сплави, особено на сплав, от която се леят печатарски букви (синоним на стибиум и оттук е запазен знакът му с букви „Sb”)

антимонит; антимонит - (лат. antimonium) - Оловно-сив минерал с метален блясък и с химическа формула Sb2S3; съдържа 71,38% антимон. Като едрокристални прътести и радиалнолъчести агрегати в хидротермални жили (с пирит, сфалерит, галенит, буланжерит и др.) е намерен в област Монтана. Едрозърнест до ситнозърнест антимонит е основен минерал в маломощни жили в Софийска и Кърджалийска област. Находищата на антимонит в България нямат промишлено значение.

антинеутрон; антинеутрон - (анти- и неутрон) - Елементарна частица с маса, равна на масата на неутрона, но без електрически товар, античастица на неутрона

антиномия; антиномия - (гр. antinomía „противоречие в закон”) - лог. Противоречие между две взаимно изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път (Например: „Светът е безкраен” и „Светът е краен”)

антиоксидант; антиоксидант - (фр. antioxydant от анти- и оксид) - спец. Вещество, което забавя разлагането на храни и други органични вещества под действието на окисляване

антипапизъм; антипапизъм - (къснолат. antipapismus) - Религиозно и обществено течение против папската институция и против учението за папското главенство и непогрешимост

антипарламентаризъм; антипарламентаризъм - (анти- и парламентаризъм) - пол. Течение в работническото движение за борба против парламента и за неучастие в парламентарните избори

антипасат; антипасат - (анти- и пасат) - геогр. Въздушно течение във високите слоеве на атмосферата (5-10 км) в топлите страни, което се движи над пасатите и в обратна на тяхната посока

антипасха; антипасха - (гр. antipascha) - църк. Неделята след Великден - Томина неделя

антипатичен; антипатичен - (от гр. antipathés) - Който предизвиква антипатия, който отблъсква; неприятен, противен; противоположно на: симпатичен

антипатия; антипатия - (гр. antipátheia) - Неприязнено чувство към някого или нещо, отвращение; противоположно на: симпатия

антипиретик; антипиретик - (анти- и гр. pyretós „треска”) - мед. Лечебно средство за понижаване на температура

антипирин; антипирин - (анти- и гр. pyretós „треска”) - апт. Кристален бял прах, който понижава температурата и успокоява болките

антипод; антипод - (анти- и гр. pous, podós „крак”) - 1. спец. Място на земното кълбо, което е точно противоположно на друго дадено място; антиподи - Обитатели на точно противоположни места на земното кълбо (буквално - с нозе едни срещу други: американци и европейци); 2. Лице с напълно противоположни качества на друго лице, пълно несходство, пълна противоположност

антиподист - Жонгльори, жонглиращи предметите с крака; вж. жонгльорство

антипротон; антипротон - (анти- и протон) - Елементарна частица с маса, равна на масата на протона, но с отрицателен електрически товар, античастица на протона

антирабически; антирабически - (анти- и лат. rabies „бяс”) - мед. Който лекува бяс, противобесен

антиреволюционен; антиреволюционен - (анти- и революция) - Който е против революцията изобщо или против определена революция и промените, които предизвиква тя

антиреформаторски; антиреформаторски - (анти- и реформаторски) - Който е противник на реформи, обикновено на определени реформи в обществото, производството и подобни

антироман; антироман - (фр. antiroman, анти- и роман) - литер. Голямо епично произведение на модерната литература, което се противопоставя на традиционните особености на романа (сюжет, герои, психологически анализ и др.) и представя действителността освободена от човешки прояви и интерпретация

антисемит; антисемит - (анти- и семит) - Привърженик на антисемитизма; юдофоб

антисемитизъм; антисемитизъм - (от фр. antisémitisme) - Враждебно отношение към евреите, изкуствено разпалвана омраза и преследване на евреите на религиозна и расова почва

антисептик; антисептик - (анти- и гр. sēptikós „гнил”) - 1. Вещество, което предпазва от загниване, противогнилостно вещество за запазване на строителен материал; 2. мед. Вещество, което предпазва от заразяване

антисептика; антисептика - (гр. antisēptikós „противогнилостен”) - 1. Обеззаразяване или предпазване от заразяване на рани чрез химически вещества, които унищожават болестотворните микроби; 2. Химически средства, които спират развитието на микроорганизмите или ги умъртвяват; средствата, които се употребяват за обеззаразяване или за предпазване от заразяване

антисептичен; антисептичен - (от гр.) - Който предпазва от загниване и от загнояване, противогнилостен, противогноен; обеззаразяващ

антисоциален; антисоциален - (анти- и социален) - Противообществен

антиспазмодичен; антиспазмодичен - (гр. antispasmós) - мед. Който предотвратява или прекратява спазми

антиспаст; антиспаст - (анти- и гр. spáō „влача”) - литер. Четирисрична стихотворна стъпка от ямб и хорей: „ u - - u ”

антистатик; антистатик - (анти- и статичен) - Препарат, който отстранява статичното електричество, обикн. от тъкан

антистатичен; антистатичен - (анти- и статичен) - Който не позволява натрупване на статично електричество или го отстранява

антистресов; антистресов - (анти- и стрес) - Лекарство или друго средство, което помага срещу стрес, което разтоварва психически, успокоява

антистрофа; антистрофа - (гр. antistrophé „връщане назад”) - литер. Част от текст на хора в старогръцката драма, която е следвала след строфата; отговор на строфа, отпев

антитеза, антитезис; антитеза, антитезис - (гр. antíthesis „противопоставяне”) - 1. Противоположност, контраст на предмети и явления; 2. литер. Съпоставяне на два противоположни предмета, образа, понятия, черти, идеи и др. за по-голяма яснота и сила на израза; противопоставяне; 3. лог. Съждение, което противоречи на тезиса; 4. във философията на Хегел: Противопоставяне в процеса на диалектическото развитие - отрицателният момент, който се противопоставя на изходния положителен момент - на тезиса; втората част от трите съставки на логическото мислене: теза, антитеза и синтеза

антитела; антитела - (анти- и тела) - Белтъчни вещества, които се образуват в кръвния серум и тъканите на човека, бозайниците, птиците и др., когато в кръвта и лимфата попаднат някои чужди колоидни вещества (например: белтъци), наречени антигени

антитетичен; антитетичен - (гр. antíthetos „противоположен”) - 1. Който съдържа антитеза; 2. Основан на противополагане; противоположен

антитоксин; антитоксин - (анти- и токсин) - мед. Вещество, което обезвредява отровите; противоотрова

НАЧАЛО

 

 

ану_, анф_, анх_, анц_, анч_, анш_, аню_, аор_

антифашист; антифашист - (анти- и фашист) - Участник или привърженик на борбата против фашизма

антифебрин; антифебрин - (анти- и лат. febris „треска”) - спец. Отровно вещество, което се употребява при изготвяне на някои бои

антифермент; антифермент - (анти- и фермент) - спец. Вещество, което спира ферментация

антифон; антифон - (гр. antíphōnos „отпяващ”) - 1. църк. Богослужебна песен, която се пее поред от двата клироса; сравни с: тропар; 2. Поредно пеене на солист и хор или на двете половини на хор, като си отговарят една на друга

антифон; антифон - (фр. antiphone от анти- и гр. phōnē „глас”) - 3. спец. Запушалка за уши, която предпазва от силен звук при изстрели и др.

антифраза; антифраза - (гр. antíphrasis) - литер. Стилна фигура, при която една дума или израз се употребява с противоположно значение на основното (напр.: бурното Черно море старите гърци нарекли вместо „негостоприемно” (áxeinos) „гостоприемно” (éuxeinos)

антифриз; антифриз - (анти- и англ. freeze „замръзвам”) - хим. 1. Вещество, което понижава точката на замръзването на водата, напр.: спирт, глицерин, сол и др.; 2. Незамръзваща охладителна смес

антифрикционен; антифрикционен - (анти- и лат. frictio „търкане”) - спец. Който намалява триенето

антифунгин; антифунгин - (анти- и лат. fungus „гъба”) - спец. Течност, която предпазва дървен материал от хващане на гъбички и загниване

антихлор; антихлор - (анти- и хлор) - хим. Вещество, което поглъща хлора, останал след избелване или хлориране на материали

антихреза; антихреза - (гр. antíchrēsis) - юр. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доход от имот на длъжника си, като го приспада съответно от лихвите и дълга

антихрист; антихрист - (гр. antichristos) - рел. 1. Противник на Христос, който според християнската религия щял да се появи при второто пришествие и щял да бъде победен от Христос; дявол, сатана; 2. прен. Безверник, безбожник

антихуманен; антихуманен - (анти- и хуманен) - книж. Който е насочен срещу човека, срещу живота или нормалното съществуване на човека; жесток, безчовечен

антициклон; антициклон - (анти и циклон) - геогр. Обширна област с високо атмосферно налягане с вятър от центъра - континента, към периферията - океана, при което преобладава безоблачно, тихо време, обикновено без валежи, през лятото горещо, през зимата ясно и студено

антиципация; антиципация - (лат. anticipatio „вземане напред”) - 1. книж. Предугаждане на събития, явления и др.; 2. Преждевременно настъпване на някое събитие или действие; изпреварване; 3. фил. Познание, основано на чисто логически съждения, които предхождат опита и наблюдението; 4. юр. Използване на известно право, преди да е настъпил срокът му

антиципирам; антиципирам - (от лат.) - кпиж. Предугаждам, познавам предварително; изпреварвам със заключение, основано на недостатъчни факти

античастица; античастица - (анти- и частица) - физ. Елементарна частица (антипротон, антинеутрон), която има същата маса като съответната частица на материята, но противоположни електромагнитни и други свойства

античен; античен - (лат. antīquus „стар”) - 1. Присъщ на Стария свят през робовладелския строй (от 1100г. пр. н. е. до IV век, когато започва преходната епоха - епохата на преселението на народите);  2. Древен, старинен; 3. прен. Древногръцки, древноримски, като най-представителни за Античността; 4. прен. Който напомня по съвършенство старогръцкото изкуство; класически, старинен, красив

антични лампи; антични лампи - Антични осветителни тела от камък, глина или метал, широко разпространени през класическата, елинистическата, римската и раннохристиянската епоха (V в. пр. н. е. - VII в. от н. е.). Състоят се от резервоар, фитилник и дръжка; подхранват се с растително масло. Керамичните антични лампи са изработвани с калъпи в специализирани работилници. Имат разнообразни форми, характерни за отделните епохи. Върху дъното на някои лампи е означена марката на производителя. Украсявани са с растителни, животински и геометрични мотиви и с цели сцени. През римската и раннохристиянската епоха са много разпространени бронзовите светилници. При разкопки на селища и некрополи в България се откриват много антични лампи от всички епохи. Оригинален паметник на изкуството е бронзовата лампа от IV в., намерена в Стара Загора. Разкрити са 2 големи работилници за антични лампи в с. Бутово, Великотърновска област, и в с. Кранево, област Добрич. Античните лампи са ценен извор за икономическото развитие на българските земи
Източници: М. Чичикова. Антични лампи с марки от Одесос. - В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. С, 1961

антични селища; антични селища - Селища, съществували в днешните български земи от VIIв. пр. н. е. до идването на славяните на Балканския п-в (VI-VII в.). Най-ранни са тракийските селища - Кабиле, Севтополис, Пулпудева, Берое. По време на гръцката колонизация на черноморското крайбрежие (VII-VI в. пр. н. е.) възникват и се развиват гръцки колонии, основани най-често върху по-стари тракийски селища - Круной (Дионисопол), Бизоне, Одесос, Месамбрия, Анхиалос, Аполония. Те имат типичното за гръцките градове устройство - ръководени са от съвет (буле), ежегодно избирани магистрати и народно събрание. Населени са с гърци и траки. Гръцките колонии оказват влияние върху общественото и културното развитие на тракийското общество. С установяване на римската власт на Балканския п-в (I в.), с организиране на провинциалния живот и с укрепване на дунавската граница започва и римската урбанизация на тракийските земи. Първоначално край лагерите на римските военни части възникват селищата (наречени канабни) Рациария, Ескус, Нове, Дуросторум, Монтана и др. През II в. някои от тях получават права на муниципии и колонии и са организирани по римски образец. Достигат разцвет и старите тракийски селища Сердика, Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и др. Възникват и нови градски центрове - Марцианополис, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум. Развитието на вътрешната и презбалканската търговия налага и появата на тържища (емпориони) по кръстовищата на централните пътища - Пиретензиум, Дискодуратера, Пизос и др. Античните селища достигат голям културен и икономически разцвет през II половина на II в. и I половина на III в. Те са планирани и благоустроени с монументални обществени постройки - булевтериони, храмове, амфитеатри, портици, бани, фонтани. Античните селища пострадват силно от готските нашествия (от средата на III в.), а след варварските нашествия (IV-VI в.) някои от тях изчезват. Оцелелите селища имат различна съдба. По-голяма част от тях, разположени северно от Стара планина, са изоставени, понеже възникването на българската държава (VII в.) довежда до промяна на търговските центрове и на пътищата в тези земи. Античните селища, разположени южно от Стара планина, остават по-дълго в границите на Византия, която ги поддържа и укрепява заради настъпленията си срещу България. На териториите на някои антични агломерационни центрове поселищният живот не е прекъсвал; следите от него лежат в основите на много съвременни български градове - София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Несебър, Созопол, Силистра и др.

антично изкуство; антично изкуство - Популярно название на изкуството на древните гърци и римляни от класическия период (VI в. пр. н. е. - IV в. от н. е.). Пренесено в древна Тракия по време на гръцката колонизация (VII-VI в. пр. н. е.), в края на Античността то достига голям разцвет. Най-старите паметници на античното изкуство в българските земи произхождат от Аполония (дн. Созопол). Забележителни паметници от V в. пр. н. е. са: статуята на младеж и т. нар. надгробна плоча на Дейнес, син на Анаксапдър от Аполония; релефът от Шаплъдере в Беломорието; главата на атлет, намерена във Варна; надгробната плоча от с. Равда, Бургаска област, и др. Ценни паметници на античното изкуство от IV в. пр. н. е., когато гръцкото изкуство се развива навред по бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море, са: 2 статуи на Дионис и една статуя на Пан, намерени в Балчик; мраморната група на влюбена двойка (Афродита и Адонис) от Одесос (днес Варна); голям брой паметници от Месамбрия (днес Несебър). Във вътрешността на Тракия от същото време се откриват много (работени в гръцките центрове) бронзови и сребърни съдове и гривни, художествена, рисувана и декоративна керамика (използвана в украсата на сградите), теракоти и други художествени предмети. Забележителен паметник на античната живопис в България са стенописите от Казанлъшката гробница (началото на III в. пр. н. е.), изпълнени в духа на най-добрите традиции на античното изкуство.
С идването на римляните на Балканския п-в (I в.) започва нов период в развитието на античното изкуство в българските земи. С организирането на градския живот, пътищата, съобщенията, занаятите и търговията по римски образец, и с довеждането на много римски или романизирани колонисти се създават условия за развитие на всички направления на античното изкуство в Тракия. Работят се релефи и статуи; върху каменните паметници местното население изобразява своите божества. Интересни паметници на античното изкуство от римската епоха са: сатуята на Ерос (копие на статуята на Праксител) и бронзовата глава на император Гордиан III от Никополис ад Иструм; „Почиващият сатир” от с. Рибен, Плевенска област; бронзовата статуйка на Аполон от Августа Траяна; колосалната мраморна статуя на богиня от Ескус; надгробните плочи със сцена „Погребално угошение” и портретите на цели фамилии; саркофазите от Рациария (при с. Арчар, Видинска област), саркофазите от с. Чавдарци, Ловешка област, и другаде; мозайката от Ескус; стенописите от Силистренската гробница (IV в.) и др. Развиват се и всички клонове на приложното изкуство, което достига до провинциално изкуство със своя физиономия и постепенно прераства в старохристиянско изкуство.
Източници:  Д. П. Димитров. България - страна на древни култури. С, 1963. М. Цончева. Художественото наследство на тракийските земи. С, 1971

Античност; Античност - (лат. antīquus „стар”) - 1. Период от развитието на човешката цивилизация на Стария свят през робовладелския строй (от 1100г. пр. н. е. до IV век, когато започва преходната епоха - епохата на преселението на народите). Включва културите на древните гърци, етруси, древните римляни, траки, елинизма и много други с аналогично ниво на развитие на държава, религия и изкуство през този период. Античността се предхожда от цивилизацията на деспотичните (раннокласови) държави в Стария свят (Стария близък изток - Древен Египет, Шумер, Акад, Хатити, Митани, Асирия, Вавилон; Предна Азия и Персия; Егейския свят)

античност; античност - (лат. antīquus „стар”) - 2. Характерна особеност на Стария свят; изящност, художественост, простота, които са присъщи на произведенията на древните гърци и римляни; 3. прен. Изостаналост, остарялост

антишамбър; антишамбър - (фр. antichambre) - остар. Преддверие, чакалня

антография; антография - (гр. ánthos „цвете” и гр. gráphō „пиша”) - 1. Придаване на символично значение на различните цветя; език на цветята; 2. библ. Условно писане с цветни изображения в символичните винетки на романтизма

антода; антода - (анти- и гр. ōdé „песен”) - литер. Втората ода в лирическата песен на хора в древногръцката драма, която има същия строеж като одата; сравни с: антепирема

антозон; антозон - (гр. ánthos „цвят” и ζόοη „животно”) - зоол. Коралови полипи, които живеят прикрепени към морското дъно

антолит; антолит - (гр. ánthos „цвят”, „цвете” и гр. líthos „камък”) - палеонт. Вкаменено цвете, вкаменелост от растение

антологичен; антологичен - (гр. ánthos „цвят” и légo „събирам”) - 1. Лиричен, написан в духа на древногръцката лирика; 2. Който е свойствен или принадлежи на антология

антология; антология - (гр. anthología „събиране на цветове”) - лит. 1. Сборник с избрани творби от определен литературен жанр. Антологиите не винаги могат да се разграничат строго от литературните сборници. В древността най-разпространени са антологиите на Изтока. Първа запазена гръцка антология е сборникът „Венец”, съставен от гръцкия поет-епиграмист Мелеагър (приблизително: 140 пр. н. е. - 70 пр. н. е.). Първите антологии в българската литература се появяват през I десетилетие на XX в.. Групират се в 3 основни дяла: антологии с произведения предимно от български автори; антологии с творби от чуждите литератури; детски антологии; 2. Сборник от епиграми в древна Гърция и Рим; 3. прен. Сборник, христоматия

антоним; антоним - (анти- и гр. ónyma „име”) - езиков. Дума с противоположно значение на друга дума - (красив - грозен)

антонимия; антонимия - (анти- и гр. ónyma „име”) - езиков. Семантично отношение между антонимите

антономазия; антономазия - (гр. antonomasía) - литер. Стилна фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно от литературата, митологията, историята, за да се означи обикн. лице с определени качества (напр. Ксантипа - лоша жена; Крез - богаташ; Тартюф - двуличник, лицемер, подлец), както и обратно (слепият поет - Омир)

антохлор; антохлор - (гр. ánthos „цвят” и chlōrós „жълтеникав”) - Жълто багрилно вещество в сока на някои растения

антоциан; антоциан - (гр. ánthos „цвят” и kyanós „синя боя”) - Багрилно вещество в сока на някои растения, което ги оцветява в червено, синьо или виолетово

антракноза; антракноза - (от гр. ánthrax „въглен”) - бот. Заразна болест по някои растения (тикви, лен, лози, бобови растения и др.), причинявана от фитопатогенни гъби,  при която се образуват особени петна по листата им; вж. гъбни болести по растенията

антракоза; антракоза - (от гр. ánthrax „въглен”) - мед. Белодробно заболяване, причинено от продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах

антракс; антракс - (гр. ánthrax „въглен”) - 1. Заразна болест по хората и животните, причинявана от особен бацил, който образува спори с дълъг живот (до 30 години). При антракса температурата се повишава и се явяват втрисане, мехурчета и подуване; синя пъпка, въглен; 2. Вид скъпоценен камък

антракт; антракт - (фр. entr'acte „междудействие”) - 1. Време между две действия на представление, концерт; промеждутък от време между събития, постъпки и др.; 2. муз. Оркестрово произведение, написано като встъпление към отделните действия (без първото) на опера, балет или драма

антрацен; антрацен - (от гр. ánthrax „въглен”) - Органично съединение, ароматен въглеводород във вид на безцветни кристали; получава се от антраценово масло; употребява се при производство на дъбилни вещества, багрила, в пиротехниката и др.

антрацит; антрацит - (от гр. ánthrax „въглен”) - Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят (развиват висока температура до 8000-8700 калории); вж. антрацитни въглища

антрацитен; антрацитен - (от гр. ánthrax „въглен”) - 1. С качества и свойства на антрацит; 2. Който се топи с антрацит; 3. Който се пали с антрацит

антрацитни въглища; антрацитни въглища - Съдържат под 9% летливи вещества, въглерод над 90% и водород под 2,5%. В България имат ограничено разпространение - намират се в Свогенския въглищен басейн; при с. Драганица, област Монтана; с. Рашково, с. Игнатица, с. Лютаджик - Врачанска област; с. Стакевци, Видинска област; и другаде. Въглищата са високопепелни и силно тектонски преработени. Използват се като енергийно гориво и при производство на карбид; вж.  въглища

антраша; антраша - (фр. entrechat) - 1. театр. Балетна стъпка, която се състои в неколкократно удряне на краката, докато танцьорът се намира в положение на скок във въздуха; 2. Интересен и умел скок при танцуване

антре; антре - (фр. antrée) - 1. Входно помещение в самостоятелно жилище; 2. остар. Първото ястие на гощавка, което служи за възбуждане на апетит; предястие; 3. театр. Комична или сатирична циркова сценка или пантомима, изпълнявана от клоуни

антрепозит; антрепозит - (фр. entreposer „поставям в склад”) - спец. 1. Склад за пристигнали от чужбина стоки (при митница, гара, пристанище и др.); 2. Такса за пазене на стока в склад

антрепреньор; антрепреньор - (фр. entrepreneur) - книж. 1. Съдържател на увеселително заведение; 2. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения; 3. остар. Предприемач

антресол; антресол - (фр. entresol) - арх. 1. Галерия във висока стая или магазин, полуетаж във висока стая; 2. Тавански полуетаж

антрефиле; антрефиле - (фр. entrefilet) - литер. Малка статийка, най-често във вестник, късо вестникарско съобщение; информационно антрефиле - Кратко описание на факти с оценка или без оценка

антропо- - (гр. ánthrōpos „човек”) - като първа съставна част на сложни думи със значение: Отнасящ се до човека

антропоген; антропоген - (антропо- и гр. génos „рождение”) - геол. Съвременният период от геологическата история на Земята, наричан обикновено четвъртичен

антропогенеза; антропогенеза - (антропо- и гр. génesis „произход”, „зараждане”) - биол. 1. Процесът на възникване и развитие на човека; 2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека

антропография; антропография - (антропо- и гр. gráphō „пиша”) - 1. Описание на отделните раси и народности; 2. Описание на формата и костите на човека; 3. Течение в икономическата география, което отдава решаващо значение на географската среда върху развитието на човешкото общество

антропоид; антропоид - (антропо- и гр. éidos „вид”) - спец. Човекоподобна маймуна

антрополатрия; антрополатрия - (антропо- и гр. latréia „почитане”) - спец. Човекопоклонство, преклонение пред човека

антрополит; антрополит - (антропо- и гр. líthos „камък”) - палеонт. Вкаменен човешки труп, вкаменелост от човек

антрополог; антрополог - (гр. antropōlógos) - Специалист по антропология

антропологичен, нтропологически; антропологичен, антропологически - (гр. anthrōpologikós) - Който принадлежи или се отнася към антропологията

антропологични типове, расови типове; антропологични типове - Групи от хора, възникнали в хода на еволюцията на човека, които имат общи морфологични и физиологични белези и населяват определена географска област. Поделенията на трите големи раси - европеоидна (бяла), негроавстралоидна (черна) и монголоидна (жълта) - се оформят в края на палеолита (40 000 - 10 000 пр. н. е.). Изходният клон на негроавстралоидната и европеоидната раса, наречен евроафрикански тип, от който по-късно се отделят бялата и черната раса, се създава и на българските земи наред с други места в Европа. През мезолита (12 000 - 7000 пр. н. е.) и неолита (7000 - 4000 пр. н. е.) в трите големи раси се оформяват малките раси или антропологични типове - за европеоидната раса те са: алпийски, медитерански, динарски и северен. В българските земи до Великото преселение на народите (IV-VII в.) се срещат само антропологични типове от европеоидната раса, а от IV в. - и монголоидни расови типове, дошли от Азия. Днес в България се срещат основните антропологични типове на европеоидната раса.
Средиземноморската (медитеранската) раса се проявява най-често с 2 типа: същински средиземноморски антропологичен тип - Среден или нисък ръст; тъмно оцветяване на кожата, очите и косите; с нежни черти на лицето; прав нос; прави или къдрави коси; среща се главно в Тракия и по Черноморието; наследен е от траките; и понтийски антропологичен тип - Висок или среден ръст; по-светло оцветяване на кожата, очите и косите; тясно лице и нос; по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, най-често се среща в Североизточна България, в по-малък процент и в Югозападна България; получен е от смесване на траки и илири, славяни и прабългари (аланският им корен);
От северните антропологични типове в България се срещат: западнобалтийският антропологичен тип - Висок ръст; светло оцветяване на кожата, очите и косите; дълго лице с правилни черти; и източнобалтийският антропологичен тип - Нисък или среден ръст; светло оцветяване; кръгло лице с чип нос. Северните антропологични типове са пренесени в българските земи главно от славяните, отчасти и от прабългарите. Тези типове се срещат навсякъде из страната, в много голям процент в изолирани популации (в Герлово, Родопите).
Динарският антропологичен тип се появява на Балканския п-в през енеолита (халколита) - каменно-медната епоха (4000-3000 пр. н. е.), чрез мутация на средиземноморската раса. Отличава се с висок ръст; кестеняви очи и коси; тъмна или светла кожа; дълго лице и дълъг нос; къса глава. В най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите и е наследен от траките и илирите. Най-стар на Балканския п-в е алпийският антропологичен тип. Днес той се среща в България в малък процент, наследен е от най-старото местно население. Отличава се с нисък или среден ръст; кестеняви очи и коси; кръгло лице и чип нос; къса глава.
Монголоидната раса се проявява чрез няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи); уралски (малки глава, лице и очи); и раса на средиземноморското междуречие (памирофергански расов антропологичен тип) - Смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса. Най-често монголоидната раса се проявява чрез монголоидни расови белези, срещани сред останалите антропологични типове от европеоидната раса - широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус); висока очница. Те се срещат сред българите от Североизточна България, Добруджа и при шопите, пренесени са от прабългари, кумани, печенеги, узи и в много по-малък процент от различни други тюркски племена.
Източници:  Р. Boev. Die Rassentypen der Balkanhalbinsel und der Ostägäischen Inselwelt und deren Bedeutung für die Herkunft ihrer Bevölkerung. S., 1972

расови типове
Всеки знак означава, че съответният расов тип обхваща повече от 50% от населението в географския район, в който е поставен, а знакът за монголоидните белези означава примес под 50% спрямо останалите расови типове. (клик върху изображението ще го увеличи)

антропология; антропология - (антропо- и lógos „наука”) - Биологична наука за произхода на човека и човешките раси, за изменчивостта в строежа на човешкото тяло във времето и териториално; има три основни дяла: антропогенеза, морфология на човека и етническа антропология или расознание

антропометричен, антропометрически; антропометричен, антропометрически - (от гр.) - Който се отнася до измерването на човешкото тяло; антропометрическо бюро - Държавно учреждение за измерване на отделни части на тялото на лица с научна цел или на престъпници за по-лесно разкриване на престъпление (напр.: по отпечатъците на пръстите)

антропометрия; антропометрия - (антропо- и гр. metréō „меря”) - Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло (ръст, тегло, гръдна обиколка и др.) и отношенията на различните величини, получени при това измерване; има практическо и научно значение

антропометър; антропометър - (антропо- и métron „мярка”) - Уред за научно измерване ръста и пропорциите на човешкото тяло

антропоморфен, антропоморфически; антропоморфен, антропоморфически - (антропо- и гр. morphé „форма”) - 1. С образ на човек, човекоподобен, човекообразен; 2. Който принадлежи или е свойствен на антропоморфизма

антропоморфизъм; антропоморфизъм - (антропо- и морфизъм) - 1. Форма на първобитното мислене за обясняване силите на природата и явленията, като им се приписват човешки свойства и качества; 2. рел. Представяне на бога или боговете с човешки образ, мисли и чувства; 3. Приписване на неживата природа и животните на човешки качества

антропоним; антропоним - (антропо- и гр. ónyma „име”) - езиков. Име на лице, собствено или фамилно име или прозвище, прякор

антропонимия, антропонимика; антропонимия, антропонимика - (фр. antroponimie от гр. ánthrōpos - „човек”, и гр. ónoma - „име”) - езиков. 1. Дял от лексикологията (ономастиката), който изучава личните собствени имена; 2. Съвкупност от антропоними

антропопитек; антропопитек - (антропо- и гр. píthēkos „маймуна”) - палеонт. Човек-маймуна, предполагаема преходна форма между човекоподобната маймуна и човека

антропосоматология; антропосоматология - (антропо- и соматология) - Наука за човешкото тяло

антропософия; антропософия - (антропо- и гр. sophía „мъдрост”) - Религиозно-мистично учение, създадено от Рудолф Щайнер - (1861-1925г.), в което християнската доктрина се смесва с мистика и определени възпитателни принципи

антропотеизъм; антропотеизъм - (антропо- и гр. theós „бог”) - 1. Обоготворяване на човека; 2. Религия, която представя бога с човешки образ

антропофаг; антропофаг - (антропо- и гр. phágomai „ям”) - Човекоядец, людоед; сравни с: канибал

антропофагия; антропофагия - (гр. antropōphagía) - Човекоядство, людоедство

антропофобия; антропофобия - (антропо- и гр. phóbos „страх”) - Страх от хората, страх от човека

антропоцентризъм; антропоцентризъм - (антропо- и лат. centrum от гр.) - 1. Схващане, че човекът е център на вселената и крайна цел на нейното създаване; 2. Начин на мислене, изследване, оценка и подобни, които съотнасят всичко в заобикалящата действителност с човека

антропоцентричен; антропоцентричен - (антропо- и лат. centrum от гр.) - Свойствен за антропоцентризъм

антураж; антураж - (фр. entourage „заобикаляща среда”) - Приближени лица, които придружават някого, заобикалящите някого лица

антърну; антърну - (фр. entre nous) - Между нас, тайно

НАЧАЛО

анулация; анулация - (от лат. annullo „унищожавам”) - юр. Унищожаване, обявяване на договор, закон и др. за недействителен

анулирам; анулирам - (от лат.) - 1. юр. Обявявам закон, договор и др. за недействителен; 2. Отменявам, премахвам, унищожавам

анунциатор; анунциатор - (лат. annuntiātor „известител”) - 1. Папски пратеник, който осведомява папската канцелария за политически и църковни събития; 2. техн. Автоматически уред, който известява за пристигане на влак; сигнализатор

анунция; анунция - (лат. annuntiatio) - Известие, известяване

анурия; анурия - (ан- и гр. oúron „урина”) - мед. Неотделяне на урина поради спиране дейността на бъбреците

анус; анус - (лат. anus) - анат. Заден проход, крайният отвор на дебелото черво

анфас; анфас - (фр. en face „в лице”) - С лице към зрителя, този, който е пред някого, пред нещо

анфилада; анфилада - (фр. enfilade) - 1. Редица от стаи, арки и др., разположени в права линия, така че да се минава от една в друга; 2. воен. Стрелба надлъж по неприятелска линия или укрепление

анхидремия; анхидремия - (ан-, гр. hydōr „вода” и háima „кръв”) - мед. Намаляване на водата в състава на кръвта

анхидрид; анхидрид - (ан- и гр. hydōr „вода”) - хим. Съединение на някой елемент с кислород, което може да се получи, като се отнеме водата на някоя киселина

анхидрит; анхидрит - (ан- и гр. hydōr „вода”) - геол. Широко разпространен минерал с бял цвят, понякога със сивкавосин оттенък; известен е още под името безводен калциев сулфат (гипс). Употребява се и в строителството; вж. гипс

НАЧАЛО

анцуг; анцуг - (нем. Anzug „облекло”) - Вид горна спортна дреха от две части, обикновено от трико

анчар; анчар - (рус. анчар от хол. antjar от малайс.) - бот. Тропическо малайско дърво, което изпуска отровен сок, с който туземците мажат стрелите си

аншлус; аншлус - (нем. Anschluss „присъединяване”) - пол. Насилствено присъединяване на чужда територия, особено насилственото присъединяване на Австрия към фашистка Германия през 1938г.; еносис; сравни с: анекс

аншоа; аншоа - (фр. anchois) - 1. зоол. Дребна морска риба с вкусно месо; 2. Консерва от тази риба

аншпуг; аншпуг - (хол. handspaak) - техн. Специален лост за ръчно придвижване на вагони

анюитет; анюитет - (фр. annuité, нем. Annuität от лат. annus „година”) - фин. 1. Изплащане на предварително изчислена (годишна, шестмесечна, тримесечна или месечна) вноска за лихви и погашение на заем; 2. Държавен заем с годишно погашение; 3. Годишен доход от постъпления

аоразия; аоразия - (гр. aorasía) - мед. Слепота, недовиждане; сравни с: анопсия

аоргезия; аоргезия - (гр. aorgēsía) - книж. Липса на гняв; кротост, хладнокръвие

аорист; аорист - (гр. aóristos „неограничен”) - грам. Минало свършено време (в старогръцки, старобългарски и др. езици)

аорта; аорта - (гр. aorté, лат. aorta) - анат. Главната артерия, която излиза от лявата камера на сърцето - при птиците, животните и човека

аортит; аортит - (гр. aortítis) - мед. Възпаление на аортата

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги, SEO