ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

анн_, ано_, анс_, ант_

анкер, анкър; анкер, анкър - (нем. Anker „котва” от гр. ánkyra) - 1. техн. Регулатор на часовниково махало; 2. арх. Скоба, която служи да скрепи две машинни части или два строителни елемента; 3. Марка часовници

анкерпласт; анкерпласт - (от. нем. Anker „котва” и пластир) - мед. Мушамичка с лекарство, която се залепва на рани

анкета; анкета - (фр. enquête от лат. inquisīta res „разследвана вещ”) - 1. Издирване чрез разпит на лица и посещаване на места; разследване; 2. Събиране на сведения чрез специални анкетни листове с въпроси, които след това се обработват

анкетен; анкетен - (от фр.) - 1. Който подлежи на разследване или който служи за разследване; 2. Който разследва; който прави анкета

анкетирам; анкетирам - (фр. enquêter) - Разследвам, издирвам чрез разпитване лица и посещаване на места, в които е станало разследваното дело

анкетьор; анкетьор - (фр. enquêteur) - Лице, което прави анкета

анкилоза; анкилоза - (гр. ankýlōsis „изкривяване”) - мед. Неподвижност на става поради срастване на ставните костни повърхности

анкилостоми; анкилостоми - (гр. ankýlos „крив” и stóma „уста”) - биол. Паразитни червеи в тънките черва на човека и някои животни

анклав; анклав - (фр. enclave) - 1. Територия на държава, която е заобиколена от други държави и няма излаз на море; 2. Площ, територия с по-различно население или с други особености, отличаващи я от земите, които я заобикалят

НАЧАЛО

аннадънма; аннадънма - вж. анадънму

анод; анод - (гр. ánodos „път нагоре”) - физ. 1. Електрод в различни електрически уреди, който се свързва с положителния полюс на източника на тока; 2. Положителният полюс на електрическите елементи и акумулаторите

анодонтия; анодонтия - (гр. anódontos „беззъб”) - мед. Вродена липса на зъби

аноксия; аноксия - (ан- и гр. лат. oxýgenium „кислород”) - мед. Недостиг на кислород в един организъм или само в някои негови органи и тъкани

аномален; аномален - (гр. anōmalos „неравен”) - Който се отклонява от общото правило; нереден, неправилен

аномалия; аномалия - (гр. anōmalía „неравност”) - 1. Отклонение от обща закономерност на явление, отстъпление от норми; нередност, неправилност; 2. астр. Ъгълът между радиус-вектора на едно небесно тяло и оста на неговата орбита

аноминация; аноминация - (лат. annominatio) - литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по гласеж, но различни по значение

аноним; аноним - (гр. anōnymos „безименен”) - 1. Автор, който не си пише името под свое произведение; 2. Лъжливо име, псевдоним; 3. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му

анонимен; анонимен - (гр. anōnymos) - Без автор, безименен, неподписан или подписан с чуждо име

анонс; анонс - (фр. annonce) - Кратка обява, известие, съобщение, обикновено предварително известие за гастрол, сказка и пр.

анонсирам; анонсирам - (от фр.) - Правя анонс, известявам, съобщавам

анопсия; анопсия - (ан-  и гр. ópsis „зрение”) - мед. Слабо зрение, липса на зрение

анорак; анорак - (еск.) - Къса горна спортна дреха от непромокаем плат за предпазване от вятър и дъжд

анорексия; анорексия - (гр. anorexía) - мед. Липса на апетит

анормален; анормален - (а- и лат. normālis) - 1. Който се отклонява от общите правила; неправилен, нереден, неестествен; 2. мед. Нездрав, душевноболен, ненормален

аносмия; аносмия - (ан-  и гр. osmé „мирис”) - мед. Неспособност да се възприемат или да се различават миризмите; липса на обонятелни възприятия

анотация; анотация - (лат. annotatio „бележка”) - 1. Разяснителна бележка върху някой текст; 2. Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и др., често с оценка и изясняване на значението; 3. Библиографско описание на книга, често придружено с кратко изложение на съдържанието, преценка и разяснения

анотирам; анотирам - (от лат.) - Правя анотация (на книга, статия)

анотия; анотия - (ан- и гр. ous, ōtós „ухо”) - мед. Вродена липса на ухо, предимно на външното ухо

анофелес; анофелес - (гр. anōphelés „вреден”) - зоол. Маларичен комар

анофталмия; анофталмия - (ан- и гр. ophtalmós „око”) - мед. Липса на око

НАЧАЛО

ансамбъл; ансамбъл - (фр. ensemble „заедно”) - 1. Съгласуваност между отделните части на едно цяло в стройно единство; 2. Художествена съгласуваност в играта на артисти при изпълнение на драматична или музикална пиеса; 3. Състав от изпълнители на пиеса, опера и пр., колектив от артисти, музиканти, певци и др.; 4. арх. Съвкупност от постройки, които образуват единна композиция

антаблеман; антаблеман - (фр. entablement; на руски - антаблемент) - арх. Надстройката върху колоните при сгради, изпълнени в класически ордери. Разчленява се на архитрав, фриз и корниз и в архитектурните си форми отразява структурата на гредовото дървено покритие, от което произхожда

антагонизъм; антагонизъм - (гр. antagōnisma „борба”) - Непримиримо противоречие и борба поради противоположни интереси, възгледи и пр.; вражда

антагонист; антагонист - (гр. antagōnostés) - 1. Непримирим противник, враг; 2. анат. Органи или вещества с противоположни действия (напр.: свиващ и отпускащ мускул, два срещуположни зъба)

антагонистичен, антагонистически; антагонистичен, антагонистически - (от гр.) - Рязко противоположен, непримирим, враждебен: антагонистични противоречия - фил. Един от видовете противоречия (според диалектиката)

антанаклазис; антанаклазис - (гр. anti „против” и anáklasis „отклонение”) - литер. Стилна фигура, при която една и съща дума се повтаря в едно и също изречение, но с различно значение

антанта; антанта - (фр. entente „съгласие”) - Съюз, съглашение; Голяма антанта - Военен блок между Англия, Франция и Русия в началото на XX в., наричан още Тройно съглашение; Mалκа антанта - Блок между Югославия, Румъния и Чехословакия от 1920-1921г., който съществува до Втората световна война

Антарктида; Антарктида - (от гр.) - Континент в южното полукълбо, разположен около Южния полюс

Антарктика; Антарктика - (гр. anti „против” и árktos „мечка”, „север”) - Южната полярна област, която включва южните части на Атлантическия, Индийския и Тихия океан, континента Антарктида и прилежащите му острови

антарктичен, антарктически; антарктичен, антарктически - (от гр.) - Който принадлежи или е свойствен на южната полярна област; южнополярен

антедатирам; антедатирам - (лат. ante „преди” и датирам) - книж. Издавам документ със стара дата

антедилувиален; антедилувиален - (лат. ante „преди” и diluvium „потоп”) - спец. Допотопен

Антей; Антей - (гр. Antáios) - 1. мит. Митологически гръцки герой, син на Посейдон и Гея (Земята), непобедим в единоборство, понеже при всяко допиране до земята получавал нови сили от нея; 2. прен. Непобедим поради здрави връзки с народа

антена; антена - (лат. antenna „напречна греда”) - 1. рад. Проводник (жица) или система от проводници, която служи за излъчване в пространството или за улавяне от пространството на електрически вълни; 2. мор. Напречна греда на корабна мачта; 3. зоол. Пипалце на главата на насекомо, което изпълнява службата на орган за осезание и обоняние

антенатален; антенатален - (лат. ante „преди” и natālis „рожден”) - мед. Който се отнася до състоянието преди раждането

антепирема; антепирема - (анти- и гр. epírrēma „послеслов”) - литер. Партията на водача на втория полухор в античната гръцка комедия

аитеридий; аитеридий - (гр. ántheros „цъфтящ”) - бот. Мъжки полов орган в спорите на папрати, мъхове, някои водорасли, гъби и др.

антерия, ентерия, интерия, забун; антерия - (тур. anteri, от араб. antari - по личното име Antar - герой от арабските приказки) - Топла горна дреха, разтворена на гърдите, памучна или вълнена, подплатена с памук или вълна и тегелирана. Платът е тънък едноцветен или по-често на разноцветни райета. При мъжете е къса до пояса или под него, с дълги ръкави, с двуредно закопчани загърнати предници и затворено по врата огърлие. При жените е къса, но се среща и дълга до под коленете, вталена, със или без ръкави; нарича се и аладжа, елек или памуклийка

антефикс; антефикс - (лат. antefixus „закован отпред”; на гр. - хегемон) - в античната архитектура: Мраморен или теракотен елемент, който покрива отворените краища на тегулите (калиптерите) по стрехата на една сграда. Антефиксите имат различна форма (лист на растение, плоча, щит) и са орнаментирани с релефни изображения: глави на хора, на фантастични същества

антецедент; антецедент - (лат. antecedens, -entis) - 1. Предходна случка от живота на едно лице, предишен факт, на който се основаваме; 2. езиков. Предходна езикова единица (дума, словосъчетание и др.), към която е съотнесена следващата езикова единица (Книгата, която чета)

анти; анти - Название на източните славянски племена; среща се при византийски и западни писатели през VI и VII в. Първоначално антите заемат гористите земи и степите между реките Днепър и Днестър. В 385г. остготският крал Винитар прави неуспешен опит да ги подчини, при който убива вожда им Бож и 70 първенци. Към V-VI в. антите навлизат в причерноморските и долнодунавските земи и образуват голям племенен съюз. От началото на VI в. анти и славини често нападат и опустошават земите на юг от река Дунав. След 533г. съюзът им се разпада временно; Антите са привлечени на страната на Византия. Към 540г. част от тях стават федерати (съюзници) на Византийската империя и получават земя при гр. Турис (при днешния Галац). След 558г. като византийски съюзници воюват с аварите. Известни са имена на антски първенци: Межамир и Келагаст - синове на Идарий; на пълководци, служили и във византийската войска: Хилвуд, Дабрагаст и др.

анти- - (гр. anti „срещу”, „против”) - като първа съставна част на сложни думи: Придава противоположно значение на основното на простата дума; Често се превежда с „противо-”

антиапекс; антиапекс - (анти- и лат. арех „връх”) - астр. Точка на небесната сфера, която е противоположна на апекса

антиатом; антиатом - (анти- и атом) - Атом на антиматерия

антибебе; антибебе - (анти- и бебе) - Противозачатъчен медикамент

антибиограма; антибиограма - (антибиотик и гр. grámma „буква, записване”) - мед. 1. Изследване чувствителността към определени антибиотици на някои микроорганизми с цел да се проведе успешно лечение; 2. Документ, който представя резултатите от такова изследване

антибиоза; антибиоза - (анти- и гр. bíos „живот”) - Потискане и унищожаване на микроорганизми под влияние на биогенни продукти от животински, микробен и растителен произход

антибиотерапия; антибиотерапия - (антибиотик и терапия) - мед. Лечение чрез антибиотици

антибиотик; антибиотик - (анти- и гр. biotikós „жизнен”) - 1. биохим. Вещество, което се образува в редица организми: низши гъбички, плесени, бактерии, растения или животни; унищожава развитието на микроорганизми и затова е съставна част на много лекарства (пеницилин, стрептомицин и др.); 2. Вид лекарство, изготвено от такива вещества

антибиотици; антибиотици - (гр. anti - „против”, и bios - „живот”) - Продукти от жизнената дейност на микроскопични гъбички, бактерии и др. или изкуствено синтезирани химически вещества, които проявяват бактериостатичен (възпиращ развитието на бактерии) или бактерициден (убиващ бактерии) ефект. Названието антибиотици е въведено от английския бактериолог Ал. Флеминг, който пръв установява през 1929г. действието на гъбичката пеницилиум върху бактериални култури; лечебен препарат под името „пеницилин” е получен през 1940г. от английските биохимици X. Флори и Е. Чейн. Тримата учени са удостоени с Нобелова награда (1945г.). Открити са или са синтезирани стотици антибиотици, но в лечебната практика са въведени значително по-малко. Лечението с антибиотици е изключително голяма придобивка на медицинската наука и практика. С тях се лекуват успешно и рационално почти всички опасни епидемични заразни болести при човека и животните, предизвикани от бактерии, и причиняваните от тях неепидемични заболявания на различни органи и тъкани; използват се и за предотвратяване на усложнения при хирургична намеса и при различни наранявания. При продължително и неумело прилагане антибиотиците могат да предизвикат алергични реакции - сърбежи, кожни изриви, отоци, повръщане, диария и др. Като унищожават бактериите, нормални съжители на червата (чревната флора), антибиотиците причиняват заболяване от авитаминоза; могат да предизвикат поява на нечувствителни към антибиотици бактериални видове и др. Използването на антибиотици е вредно при някои заболявания (на черния дроб, на бъбреците, на кръвта и др.). За избягване на вредни действия поради нарушаване на нормалната чревна флора антибиотиците се приемат едновременно с витамини „В-комплекс” или с бирена мая, кисело мляко, боза. В България през 1952-54г. е построен завод за антибиотици в Разград - за нуждите на хуманната и ветеринарната медицина, през 1959-60г. в Пещера е построен завод за микробиални препарати за селското стопанство. Двата завода произвеждат над 25 вида антибиотици. За лечение на човека чрез мускулна или венозна инжекция и чрез капкова инфузия в разградския завод се произвеждат активни антибиотици - пеницилин и производните му в различни лекарствени форми, стрептомицин, тетрациклин, бензацилин, гентамицин, канамицин, тетраолеан и др. За приемане през устата някои антибиотици се приготвят в защитни капсули или на таблетки - окситетрациклин, феноцилин, новобиоцин, бифецилин, хлорнитромицин (синтетичен) и др. За външно прилагане служат нифимицин и производни на някои основни антибиотици, приготвени като прахове, помади и др. За деца се произвеждат варианти на основните антибиотици във вид на сиропи или подсладени прахове - тетрациклинов сироп, тетраолеанов сироп и др. В животновъдството приложение имат антибиотици, които не се използват за лечебни цели при човека - биовит, цинкбацитрацин и др. Те стимулират растежа и продуктивността на животните. Дават се в непречистена форма с храната в комбинация с витамини, аминокиселини и др. вещества. Някои антибиотици се използват в хранителната промишленост за консервиране на хранителни продукти, изложени на разваляне под влияние на микроорганизми.

антигаз; антигаз - (анти- и газ) - хим. Противогаз, средство за унищожаване действието на отровен или задушлив газ

антиген; антиген - (анти- и гр. génos „рождение”) - биол. Високомолекулярно вещество от животински, растителен, бактериален или вирусен произход, което може да предизвика образуване на антитела, когато попадне в организъм на човек или животно

антидактил; антидактил - (анти- и дактил) - литер. Стихотворна стъпка, която е обратна на дактил; нарича се още анапест: „ u u - ”     

антидепресант; антидепресант - (анти- и депресия) - апт. Лекарство или друго средство, което действа против умствена депресия

антидетонатор; антидетонатор - (анти- и детонатор) - хим. Вещество, което се прибавя към моторно гориво за предотвратяване на детонация в мотори с вътрешно горене

антидопингов; антидопингов - (анти- и допинг) - Който е насочен към установяване дали се приема допинг (за контрол и подобни)

антидор; антидор - (гр. antídōron) - църк. Нафора, която се раздава в края на литургията

антидот; антидот - (гр. antídoton) - Противоотрова

антиеметик; антиеметик - (анти- и гр. emetikós „предизвикващ повръщане”) - апт. Лекарство против повръщане

антиинтелектуализъм; антиинтелектуализъм - (анти- и интелектуализъм) - фил. Отричане на възможността за познаване на истината с помощта на разума, характерно за идеалистическата философия

антика; антика - (фр. antique от лат. antīquus „стар”) - 1. Старинен предмет, остатък от древно време (статуя, монета, оръжие и др.); 2. прен. Ценна вещ, рядкост; 3. прен. Дяволит, оригинален човек, особняк

антика, антикар, антикарство - вж. глиптика

антикатод; антикатод - (анти- и катод) - физ. Третият електрод в рентгенова лампа. Пластинка от платина или друг метал, в която се удрят идващите от катода електрони, чиято енергия се превръща от антикатода в рентгенови лъчи

антиква; антиква - (лат. antīqua „старо писмо”) - Шрифт със закръглена форма на буквите за разлика от готическия шрифт; обикновеното печатарско писмо

антиквар; антиквар - (лат. antiquarius) - 1. Търговец на вехти предмети, особено книги, дрехи и др.; 2. Любител на старинни предмети на изкуството, събирач на стари предмети

антикварен; антикварен - (лат. antiquarius) - Който се отнася до стари предмети, до търговия със стари книги и предмети, предназначен за продаване на стари и употребявани вещи

антиквариат; антиквариат -(от лат. antiquarius) - 1. Търговия с ценни стари предмети, предимно книги, монети, картини, килими и др.; 2. Магазин за продаване и купуване на такива предмети; 3. Сбирка от стари предмети и употребявани вещи, предимно книги, картини, домашни съдове, накити и др.

антиклерикален; антиклерикален - (анти- и клерикален) - Който се бори против привилегиите на духовенството и църквата и намесата й в обществения живот

антиклерикализъм; антиклерикализъм - (анти- и клерикализъм) - Църковно-политическо движение, което се бори против привилегиите на църквата и духовенството

антиклимакс; антиклимакс - (анти- и гр. klímax „стълба”) - литер. Стилен похват, при който близките по значение думи и съставки на изречението се подреждат по признак на намаляване на тяхното смислово значение или емоционална наситеност; низходяща градация

антиклинала; антиклинала - (анти- и гр. klínō „навеждам”) - геол. Позитивна пластова гънка на земната кора или на скален слой с изпъкналата си част нагоре с форма на седло; противоположно на: синклинала

антиклинорий; антиклинорий - геол. Антиклинала със сложен строеж и големи размери

антиколониализъм; антиколониализъм - (анти- и колониализъм) - Противопоставяне, борба против колониализма

антиколониалист; антиколониалист - (гр. и лат.) - Привърженик на антиколониализма, борец против колониализма

антикомунизъм; антикомунизъм - (анти- и комунизъм) - Теория и активна дейност против социализма и комунизма като обществено-икономически формации и перспективи, на които се противопоставя пазарната икономика и многопартийната парламентарна демокрация

антикопирен; антикопирен - (анти- и копиране, копирам) - Който не дава възможност за копиране с някаква техника (на банкноти)

антикорозионен; антикорозионен - (анти- и корозия) - Който предпазва от окисляване, корозия най-вече металите

антикризисен; антикризисен - (анти- и криза) - Който е предназначен за преодоляване на криза (обикн. икономическа)

антикритика; антикритика - (анти- и критика) - Отговор на критика, отхвърляне на критика

антилогаритъм; антилогаритъм - (анти- и логаритъм) - мат. Функция, отношение обратно на логаритъма, при което едно число „p” е резултат от повдигане на основата „а” на степен логаритъм от числото „р” при основа „а”; Логаритмичната функция е обратна на показателната функция.

антилогия; антилогия - (анти- и lógos „наука”) - фил. Противоречие (в мислите)

антилопа; антилопа - (гр. anthálops, лат. anthalopus „баснословно животно” през англ. и фр.) - зоол. Преживно чифтокопитно животно от семейство кухороги; живее в Африка, Азия, отчасти в Америка и Европа; обхваща много видове, които се различават по размери, вид и начин на живот

антимарксистки, антимарксически; антимарксистки, антимарксически - (анти- и марксистки) - Насочен против марксизма, враждебен на марксизма

антиматериалистичен; антиматериалистичен - (анти- и материалистичен) - Насочен против материализма, враждебен на материализма; идеалистичен

антиматерия; антиматерия - (анти- и материя) - Форма на материята, която се състои от античастици

антиметабола; антиметабола - (анти- и метабола) - литер. Стилна фигура, при която във втория израз се повтарят думите от първия, но в обратен ред

антимилитаризъм; антимилитаризъм - (анти- и милитаризъм) - Обществено течение, което се противопоставя на милитаризма, въоръжаването, войната

антиминс; антиминс - (лат. antimensium) - църк. Обредна кърпа, върху която е нарисувано погребението на Христос; употребява се през време на литургия

антимон; антимон - (къснолат. antimonium) - хим. Химически елемент, знак „Sb”, пореден номер 51, атомно тегло 121,76; има приложение в техниката като съставна част на различни сплави, особено на сплав, от която се леят печатарски букви (синоним на стибиум и оттук е запазен знакът му с букви „Sb”)

антимонит; антимонит - (лат. antimonium) - Оловно-сив минерал с метален блясък и с химическа формула Sb2S3; съдържа 71,38% антимон. Като едрокристални прътести и радиалнолъчести агрегати в хидротермални жили (с пирит, сфалерит, галенит, буланжерит и др.) е намерен в област Монтана. Едрозърнест до ситнозърнест антимонит е основен минерал в маломощни жили в Софийска и Кърджалийска област. Находищата на антимонит в България нямат промишлено значение.

антинеутрон; антинеутрон - (анти- и неутрон) - Елементарна частица с маса, равна на масата на неутрона, но без електрически товар, античастица на неутрона

антиномия; антиномия - (гр. antinomía „противоречие в закон”) - лог. Противоречие между две взаимно изключващи се положения или два принципа, които еднакво убедително могат да се доказват по логичен път (Например: „Светът е безкраен” и „Светът е краен”)

антиоксидант; антиоксидант - (фр. antioxydant от анти- и оксид) - спец. Вещество, което забавя разлагането на храни и други органични вещества под действието на окисляване

антипапизъм; антипапизъм - (къснолат. antipapismus) - Религиозно и обществено течение против папската институция и против учението за папското главенство и непогрешимост

антипарламентаризъм; антипарламентаризъм - (анти- и парламентаризъм) - пол. Течение в работническото движение за борба против парламента и за неучастие в парламентарните избори

антипасат; антипасат - (анти- и пасат) - геогр. Въздушно течение във високите слоеве на атмосферата (5-10 км) в топлите страни, което се движи над пасатите и в обратна на тяхната посока

антипасха; антипасха - (гр. antipascha) - църк. Неделята след Великден - Томина неделя

антипатичен; антипатичен - (от гр. antipathés) - Който предизвиква антипатия, който отблъсква; неприятен, противен; противоположно на: симпатичен

антипатия; антипатия - (гр. antipátheia) - Неприязнено чувство към някого или нещо, отвращение; противоположно на: симпатия

антипиретик; антипиретик - (анти- и гр. pyretós „треска”) - мед. Лечебно средство за понижаване на температура

антипирин; антипирин - (анти- и гр. pyretós „треска”) - апт. Кристален бял прах, който понижава температурата и успокоява болките

антипод; антипод - (анти- и гр. pous, podós „крак”) - 1. спец. Място на земното кълбо, което е точно противоположно на друго дадено място; антиподи - Обитатели на точно противоположни места на земното кълбо (буквално - с нозе едни срещу други: американци и европейци); 2. Лице с напълно противоположни качества на друго лице, пълно несходство, пълна противоположност

антиподист - Жонгльори, жонглиращи предметите с крака; вж. жонгльорство

антипротон; антипротон - (анти- и протон) - Елементарна частица с маса, равна на масата на протона, но с отрицателен електрически товар, античастица на протона

антирабически; антирабически - (анти- и лат. rabies „бяс”) - мед. Който лекува бяс, противобесен

антиреволюционен; антиреволюционен - (анти- и революция) - Който е против революцията изобщо или против определена революция и промените, които предизвиква тя

антиреформаторски; антиреформаторски - (анти- и реформаторски) - Който е противник на реформи, обикновено на определени реформи в обществото, производството и подобни

антироман; антироман - (фр. antiroman, анти- и роман) - литер. Голямо епично произведение на модерната литература, което се противопоставя на традиционните особености на романа (сюжет, герои, психологически анализ и др.) и представя действителността освободена от човешки прояви и интерпретация

антисемит; антисемит - (анти- и семит) - Привърженик на антисемитизма; юдофоб

антисемитизъм; антисемитизъм - (от фр. antisémitisme) - Враждебно отношение към евреите, изкуствено разпалвана омраза и преследване на евреите на религиозна и расова почва

антисептик; антисептик - (анти- и гр. sēptikós „гнил”) - 1. Вещество, което предпазва от загниване, противогнилостно вещество за запазване на строителен материал; 2. мед. Вещество, което предпазва от заразяване

антисептика; антисептика - (гр. antisēptikós „противогнилостен”) - 1. Обеззаразяване или предпазване от заразяване на рани чрез химически вещества, които унищожават болестотворните микроби; 2. Химически средства, които спират развитието на микроорганизмите или ги умъртвяват; средствата, които се употребяват за обеззаразяване или за предпазване от заразяване

антисептичен; антисептичен - (от гр.) - Който предпазва от загниване и от загнояване, противогнилостен, противогноен; обеззаразяващ

антисоциален; антисоциален - (анти- и социален) - Противообществен

антиспазмодичен; антиспазмодичен - (гр. antispasmós) - мед. Който предотвратява или прекратява спазми

антиспаст; антиспаст - (анти- и гр. spáō „влача”) - литер. Четирисрична стихотворна стъпка от ямб и хорей: „ u - - u ”

антистатик; антистатик - (анти- и статичен) - Препарат, който отстранява статичното електричество, обикн. от тъкан

антистатичен; антистатичен - (анти- и статичен) - Който не позволява натрупване на статично електричество или го отстранява

антистресов; антистресов - (анти- и стрес) - Лекарство или друго средство, което помага срещу стрес, което разтоварва психически, успокоява

антистрофа; антистрофа - (гр. antistrophé „връщане назад”) - литер. Част от текст на хора в старогръцката драма, която е следвала след строфата; отговор на строфа, отпев

антитеза, антитезис; антитеза, антитезис - (гр. antíthesis „противопоставяне”) - 1. Противоположност, контраст на предмети и явления; 2. литер. Съпоставяне на два противоположни предмета, образа, понятия, черти, идеи и др. за по-голяма яснота и сила на израза; противопоставяне; 3. лог. Съждение, което противоречи на тезиса; 4. във философията на Хегел: Противопоставяне в процеса на диалектическото развитие - отрицателният момент, който се противопоставя на изходния положителен момент - на тезиса; втората част от трите съставки на логическото мислене: теза, антитеза и синтеза

антитела; антитела - (анти- и тела) - Белтъчни вещества, които се образуват в кръвния серум и тъканите на човека, бозайниците, птиците и др., когато в кръвта и лимфата попаднат някои чужди колоидни вещества (например: белтъци), наречени антигени

антитетичен; антитетичен - (гр. antíthetos „противоположен”) - 1. Който съдържа антитеза; 2. Основан на противополагане; противоположен

антитоксин; антитоксин - (анти- и токсин) - мед. Вещество, което обезвредява отровите; противоотрова

НАЧАЛО

ану_, анф_, анх_, анц_, анч_, анш_, аню_, аор_

антифашист; антифашист - (анти- и фашист) - Участник или привърженик на борбата против фашизма

антифебрин; антифебрин - (анти- и лат. febris „треска”) - спец. Отровно вещество, което се употребява при изготвяне на някои бои

антифермент; антифермент - (анти- и фермент) - спец. Вещество, което спира ферментация

антифон; антифон - (гр. antíphōnos „отпяващ”) - 1. църк. Богослужебна песен, която се пее поред от двата клироса; сравни с: тропар; 2. Поредно пеене на солист и хор или на двете половини на хор, като си отговарят една на друга

антифон; антифон - (фр. antiphone от анти- и гр. phōnē „глас”) - 3. спец. Запушалка за уши, която предпазва от силен звук при изстрели и др.

антифраза; антифраза - (гр. antíphrasis) - литер. Стилна фигура, при която една дума или израз се употребява с противоположно значение на основното (напр.: бурното Черно море старите гърци нарекли вместо „негостоприемно” (áxeinos) „гостоприемно” (éuxeinos)

антифриз; антифриз - (анти- и англ. freeze „замръзвам”) - хим. 1. Вещество, което понижава точката на замръзването на водата, напр.: спирт, глицерин, сол и др.; 2. Незамръзваща охладителна смес

антифрикционен; антифрикционен - (анти- и лат. frictio „търкане”) - спец. Който намалява триенето

антифунгин; антифунгин - (анти- и лат. fungus „гъба”) - спец. Течност, която предпазва дървен материал от хващане на гъбички и загниване

антихлор; антихлор - (анти- и хлор) - хим. Вещество, което поглъща хлора, останал след избелване или хлориране на материали

антихреза; антихреза - (гр. antíchrēsis) - юр. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доход от имот на длъжника си, като го приспада съответно от лихвите и дълга

антихрист; антихрист - (гр. antichristos) - рел. 1. Противник на Христос, който според християнската религия щял да се появи при второто пришествие и щял да бъде победен от Христос; дявол, сатана; 2. прен. Безверник, безбожник

антихуманен; антихуманен - (анти- и хуманен) - книж. Който е насочен срещу човека, срещу живота или нормалното съществуване на човека; жесток, безчовечен

антициклон; антициклон - (анти и циклон) - геогр. Обширна област с високо атмосферно налягане с вятър от центъра - континента, към периферията - океана, при което преобладава безоблачно, тихо време, обикновено без валежи, през лятото горещо, през зимата ясно и студено

антиципация; антиципация - (лат. anticipatio „вземане напред”) - 1. книж. Предугаждане на събития, явления и др.; 2. Преждевременно настъпване на някое събитие или действие; изпреварване; 3. фил. Познание, основано на чисто логически съждения, които предхождат опита и наблюдението; 4. юр. Използване на известно право, преди да е настъпил срокът му

антиципирам; антиципирам - (от лат.) - кпиж. Предугаждам, познавам предварително; изпреварвам със заключение, основано на недостатъчни факти

античастица; античастица - (анти- и частица) - физ. Елементарна частица (антипротон, антинеутрон), която има същата маса като съответната частица на материята, но противоположни електромагнитни и други свойства

античен; античен - (лат. antīquus „стар”) - 1. Присъщ на Стария свят през робовладелския строй (от 1100г. пр. н. е. до IV век, когато започва преходната епоха - епохата на преселението на народите);  2. Древен, старинен; 3. прен. Древногръцки, древноримски, като най-представителни за Античността; 4. прен. Който напомня по съвършенство старогръцкото изкуство; класически, старинен, красив

антични лампи; антични лампи - Антични осветителни тела от камък, глина или метал, широко разпространени през класическата, елинистическата, римската и раннохристиянската епоха (V в. пр. н. е. - VII в. от н. е.). Състоят се от резервоар, фитилник и дръжка; подхранват се с растително масло. Керамичните антични лампи са изработвани с калъпи в специализирани работилници. Имат разнообразни форми, характерни за отделните епохи. Върху дъното на някои лампи е означена марката на производителя. Украсявани са с растителни, животински и геометрични мотиви и с цели сцени. През римската и раннохристиянската епоха са много разпространени бронзовите светилници. При разкопки на селища и некрополи в България се откриват много антични лампи от всички епохи. Оригинален паметник на изкуството е бронзовата лампа от IV в., намерена в Стара Загора. Разкрити са 2 големи работилници за антични лампи в с. Бутово, Великотърновска област, и в с. Кранево, област Добрич. Античните лампи са ценен извор за икономическото развитие на българските земи
Източници: М. Чичикова. Антични лампи с марки от Одесос. - В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил. С, 1961

антични селища; антични селища - Селища, съществували в днешните български земи от VIIв. пр. н. е. до идването на славяните на Балканския п-в (VI-VII в.). Най-ранни са тракийските селища - Кабиле, Севтополис, Пулпудева, Берое. По време на гръцката колонизация на черноморското крайбрежие (VII-VI в. пр. н. е.) възникват и се развиват гръцки колонии, основани най-често върху по-стари тракийски селища - Круной (Дионисопол), Бизоне, Одесос, Месамбрия, Анхиалос, Аполония. Те имат типичното за гръцките градове устройство - ръководени са от съвет (буле), ежегодно избирани магистрати и народно събрание. Населени са с гърци и траки. Гръцките колонии оказват влияние върху общественото и културното развитие на тракийското общество. С установяване на римската власт на Балканския п-в (I в.), с организиране на провинциалния живот и с укрепване на дунавската граница започва и римската урбанизация на тракийските земи. Първоначално край лагерите на римските военни части възникват селищата (наречени канабни) Рациария, Ескус, Нове, Дуросторум, Монтана и др. През II в. някои от тях получават права на муниципии и колонии и са организирани по римски образец. Достигат разцвет и старите тракийски селища Сердика, Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и др. Възникват и нови градски центрове - Марцианополис, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум. Развитието на вътрешната и презбалканската търговия налага и появата на тържища (емпориони) по кръстовищата на централните пътища - Пиретензиум, Дискодуратера, Пизос и др. Античните селища достигат голям културен и икономически разцвет през II половина на II в. и I половина на III в. Те са планирани и благоустроени с монументални обществени постройки - булевтериони, храмове, амфитеатри, портици, бани, фонтани. Античните селища пострадват силно от готските нашествия (от средата на III в.), а след варварските нашествия (IV-VI в.) някои от тях изчезват. Оцелелите селища имат различна съдба. По-голяма част от тях, разположени северно от Стара планина, са изоставени, понеже възникването на българската държава (VII в.) довежда до промяна на търговските центрове и на пътищата в тези земи. Античните селища, разположени южно от Стара планина, остават по-дълго в границите на Византия, която ги поддържа и укрепява заради настъпленията си срещу България. На териториите на някои антични агломерационни центрове поселищният живот не е прекъсвал; следите от него лежат в основите на много съвременни български градове - София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Несебър, Созопол, Силистра и др.

антично изкуство; антично изкуство - Популярно название на изкуството на древните гърци и римляни от класическия период (VI в. пр. н. е. - IV в. от н. е.). Пренесено в древна Тракия по време на гръцката колонизация (VII-VI в. пр. н. е.), в края на Античността то достига голям разцвет. Най-старите паметници на античното изкуство в българските земи произхождат от Аполония (дн. Созопол). Забележителни паметници от V в. пр. н. е. са: статуята на младеж и т. нар. надгробна плоча на Дейнес, син на Анаксапдър от Аполония; релефът от Шаплъдере в Беломорието; главата на атлет, намерена във Варна; надгробната плоча от с. Равда, Бургаска област, и др. Ценни паметници на античното изкуство от IV в. пр. н. е., когато гръцкото изкуство се развива навред по бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море, са: 2 статуи на Дионис и една статуя на Пан, намерени в Балчик; мраморната група на влюбена двойка (Афродита и Адонис) от Одесос (днес Варна); голям брой паметници от Месамбрия (днес Несебър). Във вътрешността на Тракия от същото време се откриват много (работени в гръцките центрове) бронзови и сребърни съдове и гривни, художествена, рисувана и декоративна керамика (използвана в украсата на сградите), теракоти и други художествени предмети. Забележителен паметник на античната живопис в България са стенописите от Казанлъшката гробница (началото на III в. пр. н. е.), изпълнени в духа на най-добрите традиции на античното изкуство.
С идването на римляните на Балканския п-в (I в.) започва нов период в развитието на античното изкуство в българските земи. С организирането на градския живот, пътищата, съобщенията, занаятите и търговията по римски образец, и с довеждането на много римски или романизирани колонисти се създават условия за развитие на всички направления на античното изкуство в Тракия. Работят се релефи и статуи; върху каменните паметници местното население изобразява своите божества. Интересни паметници на античното изкуство от римската епоха са: сатуята на Ерос (копие на статуята на Праксител) и бронзовата глава на император Гордиан III от Никополис ад Иструм; „Почиващият сатир” от с. Рибен, Плевенска област; бронзовата статуйка на Аполон от Августа Траяна; колосалната мраморна статуя на богиня от Ескус; надгробните плочи със сцена „Погребално угошение” и портретите на цели фамилии; саркофазите от Рациария (при с. Арчар, Видинска област), саркофазите от с. Чавдарци, Ловешка област, и другаде; мозайката от Ескус; стенописите от Силистренската гробница (IV в.) и др. Развиват се и всички клонове на приложното изкуство, което достига до провинциално изкуство със своя физиономия и постепенно прераства в старохристиянско изкуство.
Източници:  Д. П. Димитров. България - страна на древни култури. С, 1963. М. Цончева. Художественото наследство на тракийските земи. С, 1971

Античност; Античност - (лат. antīquus „стар”) - 1. Период от развитието на човешката цивилизация на Стария свят през робовладелския строй (от 1100г. пр. н. е. до IV век, когато започва преходната епоха - епохата на преселението на народите). Включва културите на древните гърци, етруси, древните римляни, траки, елинизма и много други с аналогично ниво на развитие на държава, религия и изкуство през този период. Античността се предхожда от цивилизацията на деспотичните (раннокласови) държави в Стария свят (Стария близък изток - Древен Египет, Шумер, Акад, Хатити, Митани, Асирия, Вавилон; Предна Азия и Персия; Егейския свят)

античност; античност - (лат. antīquus „стар”) - 2. Характерна особеност на Стария свят; изящност, художественост, простота, които са присъщи на произведенията на древните гърци и римляни; 3. прен. Изостаналост, остарялост

антишамбър; антишамбър - (фр. antichambre) - остар. Преддверие, чакалня

антография; антография - (гр. ánthos „цвете” и гр. gráphō „пиша”) - 1. Придаване на символично значение на различните цветя; език на цветята; 2. библ. Условно писане с цветни изображения в символичните винетки на романтизма

антода; антода - (анти- и гр. ōdé „песен”) - литер. Втората ода в лирическата песен на хора в древногръцката драма, която има същия строеж като одата; сравни с: антепирема

антозон; антозон - (гр. ánthos „цвят” и ζόοη „животно”) - зоол. Коралови полипи, които живеят прикрепени към морското дъно

антолит; антолит - (гр. ánthos „цвят”, „цвете” и гр. líthos „камък”) - палеонт. Вкаменено цвете, вкаменелост от растение

антологичен; антологичен - (гр. ánthos „цвят” и légo „събирам”) - 1. Лиричен, написан в духа на древногръцката лирика; 2. Който е свойствен или принадлежи на антология

антология; антология - (гр. anthología „събиране на цветове”) - лит. 1. Сборник с избрани творби от определен литературен жанр. Антологиите не винаги могат да се разграничат строго от литературните сборници. В древността най-разпространени са антологиите на Изтока. Първа запазена гръцка антология е сборникът „Венец”, съставен от гръцкия поет-епиграмист Мелеагър (приблизително: 140 пр. н. е. - 70 пр. н. е.). Първите антологии в българската литература се появяват през I десетилетие на XX в.. Групират се в 3 основни дяла: антологии с произведения предимно от български автори; антологии с творби от чуждите литератури; детски антологии; 2. Сборник от епиграми в древна Гърция и Рим; 3. прен. Сборник, христоматия

антоним; антоним - (анти- и гр. ónyma „име”) - езиков. Дума с противоположно значение на друга дума - (красив - грозен)

антонимия; антонимия - (анти- и гр. ónyma „име”) - езиков. Семантично отношение между антонимите

антономазия; антономазия - (гр. antonomasía) - литер. Стилна фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно от литературата, митологията, историята, за да се означи обикн. лице с определени качества (напр. Ксантипа - лоша жена; Крез - богаташ; Тартюф - двуличник, лицемер, подлец), както и обратно (слепият поет - Омир)

антохлор; антохлор - (гр. ánthos „цвят” и chlōrós „жълтеникав”) - Жълто багрилно вещество в сока на някои растения

антоциан; антоциан - (гр. ánthos „цвят” и kyanós „синя боя”) - Багрилно вещество в сока на някои растения, което ги оцветява в червено, синьо или виолетово

антракноза; антракноза - (от гр. ánthrax „въглен”) - бот. Заразна болест по някои растения (тикви, лен, лози, бобови растения и др.), причинявана от фитопатогенни гъби,  при която се образуват особени петна по листата им; вж. гъбни болести по растенията

антракоза; антракоза - (от гр. ánthrax „въглен”) - мед. Белодробно заболяване, причинено от продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах

антракс; антракс - (гр. ánthrax „въглен”) - 1. Заразна болест по хората и животните, причинявана от особен бацил, който образува спори с дълъг живот (до 30 години). При антракса температурата се повишава и се явяват втрисане, мехурчета и подуване; синя пъпка, въглен; 2. Вид скъпоценен камък

антракт; антракт - (фр. entr'acte „междудействие”) - 1. Време между две действия на представление, концерт; промеждутък от време между събития, постъпки и др.; 2. муз. Оркестрово произведение, написано като встъпление към отделните действия (без първото) на опера, балет или драма

антрацен; антрацен - (от гр. ánthrax „въглен”) - Органично съединение, ароматен въглеводород във вид на безцветни кристали; получава се от антраценово масло; употребява се при производство на дъбилни вещества, багрила, в пиротехниката и др.

антрацит; антрацит - (от гр. ánthrax „въглен”) - Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят (развиват висока температура до 8000-8700 калории); вж. антрацитни въглища

антрацитен; антрацитен - (от гр. ánthrax „въглен”) - 1. С качества и свойства на антрацит; 2. Който се топи с антрацит; 3. Който се пали с антрацит

антрацитни въглища; антрацитни въглища - Съдържат под 9% летливи вещества, въглерод над 90% и водород под 2,5%. В България имат ограничено разпространение - намират се в Свогенския въглищен басейн; при с. Драганица, област Монтана; с. Рашково, с. Игнатица, с. Лютаджик - Врачанска област; с. Стакевци, Видинска област; и другаде. Въглищата са високопепелни и силно тектонски преработени. Използват се като енергийно гориво и при производство на карбид; вж.  въглища

антраша; антраша - (фр. entrechat) - 1. театр. Балетна стъпка, която се състои в неколкократно удряне на краката, докато танцьорът се намира в положение на скок във въздуха; 2. Интересен и умел скок при танцуване

антре; антре - (фр. antrée) - 1. Входно помещение в самостоятелно жилище; 2. остар. Първото ястие на гощавка, което служи за възбуждане на апетит; предястие; 3. театр. Комична или сатирична циркова сценка или пантомима, изпълнявана от клоуни

антрепозит; антрепозит - (фр. entreposer „поставям в склад”) - спец. 1. Склад за пристигнали от чужбина стоки (при митница, гара, пристанище и др.); 2. Такса за пазене на стока в склад

антрепреньор; антрепреньор - (фр. entrepreneur) - книж. 1. Съдържател на увеселително заведение; 2. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения; 3. остар. Предприемач

антресол; антресол - (фр. entresol) - арх. 1. Галерия във висока стая или магазин, полуетаж във висока стая; 2. Тавански полуетаж

антрефиле; антрефиле - (фр. entrefilet) - литер. Малка статийка, най-често във вестник, късо вестникарско съобщение; информационно антрефиле - Кратко описание на факти с оценка или без оценка

антропо- - (гр. ánthrōpos „човек”) - като първа съставна част на сложни думи със значение: Отнасящ се до човека

антропоген; антропоген - (антропо- и гр. génos „рождение”) - геол. Съвременният период от геологическата история на Земята, наричан обикновено четвъртичен

антропогенеза; антропогенеза - (антропо- и гр. génesis „произход”, „зараждане”) - биол. 1. Процесът на възникване и развитие на човека; 2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека

антропография; антропография - (антропо- и гр. gráphō „пиша”) - 1. Описание на отделните раси и народности; 2. Описание на формата и костите на човека; 3. Течение в икономическата география, което отдава решаващо значение на географската среда върху развитието на човешкото общество

антропоид; антропоид - (антропо- и гр. éidos „вид”) - спец. Човекоподобна маймуна

антрополатрия; антрополатрия - (антропо- и гр. latréia „почитане”) - спец. Човекопоклонство, преклонение пред човека

антрополит; антрополит - (антропо- и гр. líthos „камък”) - палеонт. Вкаменен човешки труп, вкаменелост от човек

антрополог; антрополог - (гр. antropōlógos) - Специалист по антропология

антропологичен, нтропологически; антропологичен, антропологически - (гр. anthrōpologikós) - Който принадлежи или се отнася към антропологията

антропологични типове, расови типове; антропологични типове - Групи от хора, възникнали в хода на еволюцията на човека, които имат общи морфологични и физиологични белези и населяват определена географска област. Поделенията на трите големи раси - европеоидна (бяла), негроавстралоидна (черна) и монголоидна (жълта) - се оформят в края на палеолита (40 000 - 10 000 пр. н. е.). Изходният клон на негроавстралоидната и европеоидната раса, наречен евроафрикански тип, от който по-късно се отделят бялата и черната раса, се създава и на българските земи наред с други места в Европа. През мезолита (12 000 - 7000 пр. н. е.) и неолита (7000 - 4000 пр. н. е.) в трите големи раси се оформяват малките раси или антропологични типове - за европеоидната раса те са: алпийски, медитерански, динарски и северен. В българските земи до Великото преселение на народите (IV-VII в.) се срещат само антропологични типове от европеоидната раса, а от IV в. - и монголоидни расови типове, дошли от Азия. Днес в България се срещат основните антропологични типове на европеоидната раса.
Средиземноморската (медитеранската) раса се проявява най-често с 2 типа: същински средиземноморски антропологичен тип - Среден или нисък ръст; тъмно оцветяване на кожата, очите и косите; с нежни черти на лицето; прав нос; прави или къдрави коси; среща се главно в Тракия и по Черноморието; наследен е от траките; и понтийски антропологичен тип - Висок или среден ръст; по-светло оцветяване на кожата, очите и косите; тясно лице и нос; по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, най-често се среща в Североизточна България, в по-малък процент и в Югозападна България; получен е от смесване на траки и илири, славяни и прабългари (аланският им корен);
От северните антропологични типове в България се срещат: западнобалтийският антропологичен тип - Висок ръст; светло оцветяване на кожата, очите и косите; дълго лице с правилни черти; и източнобалтийският антропологичен тип - Нисък или среден ръст; светло оцветяване; кръгло лице с чип нос. Северните антропологични типове са пренесени в българските земи главно от славяните, отчасти и от прабългарите. Тези типове се срещат навсякъде из страната, в много голям процент в изолирани популации (в Герлово, Родопите).
Динарският антропологичен тип се появява на Балканския п-в през енеолита (халколита) - каменно-медната епоха (4000-3000 пр. н. е.), чрез мутация на средиземноморската раса. Отличава се с висок ръст; кестеняви очи и коси; тъмна или светла кожа; дълго лице и дълъг нос; къса глава. В най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите и е наследен от траките и илирите. Най-стар на Балканския п-в е алпийският антропологичен тип. Днес той се среща в България в малък процент, наследен е от най-старото местно население. Отличава се с нисък или среден ръст; кестеняви очи и коси; кръгло лице и чип нос; къса глава.
Монголоидната раса се проявява чрез няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи); уралски (малки глава, лице и очи); и раса на средиземноморското междуречие (памирофергански расов антропологичен тип) - Смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса. Най-често монголоидната раса се проявява чрез монголоидни расови белези, срещани сред останалите антропологични типове от европеоидната раса - широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус); висока очница. Те се срещат сред българите от Североизточна България, Добруджа и при шопите, пренесени са от прабългари, кумани, печенеги, узи и в много по-малък процент от различни други тюркски племена.
Източници:  Р. Boev. Die Rassentypen der Balkanhalbinsel und der Ostägäischen Inselwelt und deren Bedeutung für die Herkunft ihrer Bevölkerung. S., 1972

Всеки знак означава, че съответният расов тип обхваща повече от 50% от населението в географския район, в който е поставен, а знакът за монголоидните белези означава примес под 50% спрямо останалите расови типове. (клик върху изображението ще го увеличи)

антропология; антропология - (антропо- и lógos „наука”) - Биологична наука за произхода на човека и човешките раси, за изменчивостта в строежа на човешкото тяло във времето и териториално; има три основни дяла: антропогенеза, морфология на човека и етническа антропология или расознание

антропометричен, антропометрически; антропометричен, антропометрически - (от гр.) - Който се отнася до измерването на човешкото тяло; антропометрическо бюро - Държавно учреждение за измерване на отделни части на тялото на лица с научна цел или на престъпници за по-лесно разкриване на престъпление (напр.: по отпечатъците на пръстите)

антропометрия; антропометрия - (антропо- и гр. metréō „меря”) - Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло (ръст, тегло, гръдна обиколка и др.) и отношенията на различните величини, получени при това измерване; има практическо и научно значение

антропометър; антропометър - (антропо- и métron „мярка”) - Уред за научно измерване ръста и пропорциите на човешкото тяло

антропоморфен, антропоморфически; антропоморфен, антропоморфически - (антропо- и гр. morphé „форма”) - 1. С образ на човек, човекоподобен, човекообразен; 2. Който принадлежи или е свойствен на антропоморфизма

антропоморфизъм; антропоморфизъм - (антропо- и морфизъм) - 1. Форма на първобитното мислене за обясняване силите на природата и явленията, като им се приписват човешки свойства и качества; 2. рел. Представяне на бога или боговете с човешки образ, мисли и чувства; 3. Приписване на неживата природа и животните на човешки качества

антропоним; антропоним - (антропо- и гр. ónyma „име”) - езиков. Име на лице, собствено или фамилно име или прозвище, прякор

антропонимия, антропонимика; антропонимия, антропонимика - (фр. antroponimie от гр. ánthrōpos - „човек”, и гр. ónoma - „име”) - езиков. 1. Дял от лексикологията (ономастиката), който изучава личните собствени имена; 2. Съвкупност от антропоними

антропопитек; антропопитек - (антропо- и гр. píthēkos „маймуна”) - палеонт. Човек-маймуна, предполагаема преходна форма между човекоподобната маймуна и човека

антропосоматология; антропосоматология - (антропо- и соматология) - Наука за човешкото тяло

антропософия; антропософия - (антропо- и гр. sophía „мъдрост”) - Религиозно-мистично учение, създадено от Рудолф Щайнер - (1861-1925г.), в което християнската доктрина се смесва с мистика и определени възпитателни принципи

антропотеизъм; антропотеизъм - (антропо- и гр. theós „бог”) - 1. Обоготворяване на човека; 2. Религия, която представя бога с човешки образ

антропофаг; антропофаг - (антропо- и гр. phágomai „ям”) - Човекоядец, людоед; сравни с: канибал

антропофагия; антропофагия - (гр. antropōphagía) - Човекоядство, людоедство

антропофобия; антропофобия - (антропо- и гр. phóbos „страх”) - Страх от хората, страх от човека

антропоцентризъм; антропоцентризъм - (антропо- и лат. centrum от гр.) - 1. Схващане, че човекът е център на вселената и крайна цел на нейното създаване; 2. Начин на мислене, изследване, оценка и подобни, които съотнасят всичко в заобикалящата действителност с човека

антропоцентричен; антропоцентричен - (антропо- и лат. centrum от гр.) - Свойствен за антропоцентризъм

антураж; антураж - (фр. entourage „заобикаляща среда”) - Приближени лица, които придружават някого, заобикалящите някого лица

антърну; антърну - (фр. entre nous) - Между нас, тайно

НАЧАЛО

анулация; анулация - (от лат. annullo „унищожавам”) - юр. Унищожаване, обявяване на договор, закон и др. за недействителен

анулирам; анулирам - (от лат.) - 1. юр. Обявявам закон, договор и др. за недействителен; 2. Отменявам, премахвам, унищожавам

анунциатор; анунциатор - (лат. annuntiātor „известител”) - 1. Папски пратеник, който осведомява папската канцелария за политически и църковни събития; 2. техн. Автоматически уред, който известява за пристигане на влак; сигнализатор

анунция; анунция - (лат. annuntiatio) - Известие, известяване

анурия; анурия - (ан- и гр. oúron „урина”) - мед. Неотделяне на урина поради спиране дейността на бъбреците

анус; анус - (лат. anus) - анат. Заден проход, крайният отвор на дебелото черво

анфас; анфас - (фр. en face „в лице”) - С лице към зрителя, този, който е пред някого, пред нещо

анфилада; анфилада - (фр. enfilade) - 1. Редица от стаи, арки и др., разположени в права линия, така че да се минава от една в друга; 2. воен. Стрелба надлъж по неприятелска линия или укрепление

анхидремия; анхидремия - (ан-, гр. hydōr „вода” и háima „кръв”) - мед. Намаляване на водата в състава на кръвта

анхидрид; анхидрид - (ан- и гр. hydōr „вода”) - хим. Съединение на някой елемент с кислород, което може да се получи, като се отнеме водата на някоя киселина

анхидрит; анхидрит - (ан- и гр. hydōr „вода”) - геол. Широко разпространен минерал с бял цвят, понякога със сивкавосин оттенък; известен е още под името безводен калциев сулфат (гипс). Употребява се и в строителството; вж. гипс

НАЧАЛО

анцуг; анцуг - (нем. Anzug „облекло”) - Вид горна спортна дреха от две части, обикновено от трико

анчар; анчар - (рус. анчар от хол. antjar от малайс.) - бот. Тропическо малайско дърво, което изпуска отровен сок, с който туземците мажат стрелите си

аншлус; аншлус - (нем. Anschluss „присъединяване”) - пол. Насилствено присъединяване на чужда територия, особено насилственото присъединяване на Австрия към фашистка Германия през 1938г.; еносис; сравни с: анекс

аншоа; аншоа - (фр. anchois) - 1. зоол. Дребна морска риба с вкусно месо; 2. Консерва от тази риба

аншпуг; аншпуг - (хол. handspaak) - техн. Специален лост за ръчно придвижване на вагони

анюитет; анюитет - (фр. annuité, нем. Annuität от лат. annus „година”) - фин. 1. Изплащане на предварително изчислена (годишна, шестмесечна, тримесечна или месечна) вноска за лихви и погашение на заем; 2. Държавен заем с годишно погашение; 3. Годишен доход от постъпления

аоразия; аоразия - (гр. aorasía) - мед. Слепота, недовиждане; сравни с: анопсия

аоргезия; аоргезия - (гр. aorgēsía) - книж. Липса на гняв; кротост, хладнокръвие

аорист; аорист - (гр. aóristos „неограничен”) - грам. Минало свършено време (в старогръцки, старобългарски и др. езици)

аорта; аорта - (гр. aorté, лат. aorta) - анат. Главната артерия, която излиза от лявата камера на сърцето - при птиците, животните и човека

аортит; аортит - (гр. aortítis) - мед. Възпаление на аортата

НАЧАЛО