ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

дав_, даг_, дад_, даж_, даз_, дай_, дак_, дал_, дам_

даалии; даалии - (myp. dağli - „планинец") - 1. Планински жители, планинци; 2. Грабителски орди от турци, албанци или потурчени християни, вършили безчинства на Балканския полуостров в края на ХVII и началото на XIX вek; сравни с: кърджалия

дава; дава – 1. Нима: дава пристигнахме – Нима пристигнахме; 2. Че

даваджия; даваджия - (ар.-тур. dâvaci) - Тъжител, ищец, който повдига давия (процес) срещу някого

даван; даван - Данък, такса

давилови капки; давилови капки– (от собствено име) – Лекарство за успокояване на стомашни болки

давичкам; давичкам - Давя, боричкам

давия; давия - (тур. dâva от ар.) - Тъжба, съдебен процес, съдебно дело

давнашен, -шна, шно; давнашен - Отдавнашен

давнина; давнина - Данък

давно; давно - Дано

давност; давност – (рус. давность) – юр. Срок, установен от закона, след който се пораждат правни последствия, като: пропускане на правото да се заведе иск за нещо, да се приложи наказание и др.

давосвам се; давосвам се - Съдя се, разправям се, водя давия

давосвание; давосвание - Съдене

даврандисвам се, даврандисам се; даврандисвам се, даврандисам се - (от тур. davranmak) – 1. Съвземам се, оздравявам; 2. Действам, браня се

давранма; давранма - (тур. davranma) - Стой, не мърдай

НАЧАЛО

даг  -  Планина, връх

дагеротип; дагеротип - (от собс. и гр. týpos „отпечатък") - 1. Апарат за правене на снимки чрез дагеротипия. 2. Снимка, направена чрез дагеротипия - (по името на френския живописец Дагер)

дагереотипен, -пна, -пно; дагереотипен, - Koйтo e направен чрез дагеротипия - специална фотографска техника

дагеротипия; дагеротипия - (от собс. и гр. typos „отпечатък") - 1. Първична фотография за снимане върху метална плоча, приготвена по специален начин. 2. Снимка, направена по този начин; дагеротип

дада; дада - (тур. dadi) – Бавачка

дадаизъм; дадаизъм - (фр. dadaisme oт dada - „конче” в детския език) – Формалистично протестно течение в литературата и живописта на Западна Европа по време на Първата световна война, просъществувало докъм 1924 г. Неговите привърженици отричат традиционните изразни средства, като се стремят към „детска” простота, но стигат до  безпринципност в изкуството, в поезията си служат със случаен набор на думи, а в живописта - с формално смесване на линии и цветове.

НАЧАЛО

Даждбог; Даждбог - Древнославянско езическо божество на слънцето и огъня. Предполага се, че името Даждбог означава „даващ богатство" или „бог даващ", „богодарител". Споменава се сред боговете, чиито идоли руският княз Владимир поставя в Киев през 980г.. В руския превод на хрониката на Й. Малала Даждбог е наречен цар-слънце и син на Сварοг, поради което някои учени го идентифицират със Сварожич - огъня; други смятат името Даждбог за негов най-разпространен епитет. В „Слово за похода на Игор" руският народ е наречен „внук на Даждбог". Като лично име Даждбог се среща в молдавска грамота от X в.; в южнославянска дуалистична приказка Дабог - господар на земята, е противопоставен на бога - господар на небето. Връзка с Даждбог се търси и в израза „Дай бог".

даждие; даждие - Данък, налог

даживейлерден; даживейлерден – (от "да живей" и тур. ler и den) - Човек, който вика "да живее!"

дазиметрически; дазиметрически - (от гр. dasýs „гъст” и metréō „меря”) - Който измерва гъстотата или се отнася към нея.

дазиметър; дазиметър - (гр. dasýs „гъст” и métron „мярка”) - Уред за измерване гъстотата на въздуха.

НАЧАЛО

дайкири; дайкири – (ам.  daiquiri) – Коктейл от бял ром, лимонов сок и захар.

дайре, дааре, дахаре, тръмпе; дайре - Традиционен  музикален инструмент от типа на ударните (и понякога фрикционни) мембранофони с една кожена мембрана, обтегната върху тесен дървен обръч с диаметър до 50см, с прорези, в които са монтирани кръгли метални пластинки - зилове. Зиловете издават специфичен допълнителен звук при привеждане на мембраната в трептене. Самата кожа произвежда звук чрез удар с длан, пръсти, лакти, глава, брада или при триене с палеца на ръката. Дайрето може да се разтърсва, подхвърля във въздуха - звукът се получава в резултат от удряне на металните пластинки една в друга. Дайрето е инструмент с ритмична функция. Разпространен е главно в Пиринския край и често се използва за съпровод на тарамбука.

Дайчово хоро, Койчова, Костова, Лудата, Кечешката, Шопската; Дайчово хоро - Северняшко хоро в размер - 9/16. Има четиритактов строеж и се придвижва леко вдясно. Играе се смесено - от мъже и жени, с инструментален (рядко с песенен) съпровод. Хватът е за ръце със залюляване; хорото се навива и разгръща. Темпото е буйно, вихрено. Дайчовото хоро е разпространено навсякъде в България.

НАЧАЛО

даки; даки - Племена от тракийски произход; делят се на множество племенни групи, племена и племенни клонове. Населяват част от територията на днешна Румъния (Трансилвания, Банат и Олтения). Основен поминък - земеделие, скотовъдство, рударство и др. Към 60 г. на I в. пр. н. е. даките заедно с гетите създават на територията на Дакия и Мизия голям племенен съюз начело с дакийския цар Буребиста. При своите нахлувания на юг от р. Истрос (днес - Дунав) и на юг от планината Хемус (днес - Стара планина) по брега на Евксински понт (днес Черно море) даките стигат за кратко време до южния бряг на днешния Бургаски залив. След смъртта на Буребиста царството се разпада на отделни племена. При цар Децебал (края на I в. пр. н. е.) даките създават голямо обединение и нанасят редица поражения (85-89г.) на римляните по времето на император Домициан. При управлението на император Траян територията на даките е завладяна от римските войски и превърната (106г.) в римска провинция Дакия. Част от даките запазват независимостта си и заедно с гети, роксолани, бастарни и др. правят постоянни набези в Дакия.

дакика; дакика - (ар.-тур. dakika) - Минута

Дакия; Дакия - Римска провинция. Образувана в 106г. след завоюването на територията на даките от римските войски. Обхваща по-голямата част от територията на днешна Румъния (Трансилвания, Банат, Олтения). През 118-119г. Дакия е разделена на 3 провинции: Долна Дакия, Горна Дакия и Дакия Поролисензис. Значителни градски средища са Сармизегетуза (столица и главна крепост на Дакия), Напока (днес - Клуж), Аиулум (днес - Алба Юлия), Поролисум и др. Поради готските нашествия и общото отслабване на Римската империя през 271г. римските гарнизони и населението са изтеглени на юг от р. Дунав, където на територията на Мизия и Тракия са създадени 2 нови провинции - Крайбрежна Дакия (с главен град Рациария, при днешното село Арчар, Видинска област) и Средоземна Дакия (с главен град Сердика, днес - София). В V и VI в. в Дакия се заселват славянски племена, които променят етническия й състав.

дакрил; дакрил – (от лат.) – Вид синтетичен материал, прозрачна пластмаса, полимер на акриловата киселина

дактил; дактил - (гр. dáktylos „пръст”) - литер. Стихотворна стъпка от три срички, от които първата е дълга, а втората и третата са кратки при метрическото стихосложение, а при тоническото първата е ударена, а втората и третата са неударени ( – U U ); сравни с анапест

дактилиоглифика; дактилиоглифика - (гр. daktýlios „пръстен" и glýphō „дълбая") - Изкуство да се правят образи върху пръстени

дактилиографика; дактилиография - (гр. daktýlios „пръстен" и gráphō „пиша") - Описание на пръстени

дактилиомантия; дактилиомантия - (гр. daktýlios „пръстен" и mantéia „гадание") - Предсказване по пръстени

дактилион; дактилион - (гр. daktýlion „пръстче") - Уред за придаване еднаква сила на пръстите при свирене на пиано, при писане на машина и пр.

дактиличен, дактилически; дактиличен, дактилически - (гр. daktylikós) - литер. 1. Написан в дактили. 2. С ударение на третата сричка.

дактилограма; дактилограма - (гр. daktylográmma) - Отпечатък на пръсти.

дактилограф; дактилограф - (гр. daktylográphos) - Специалист по дактилография и дактилоскопия.

дактилография; дактилография - (гр. dáktylos „пръст" и gráphō „пиша") - 1. Наука за разпознаване отпечатъци от пръсти, която има голямо приложение в криминалистиката. 2. Техника за писане на пишеща машина.

дактилология; дактилология - (гр. dáktylos „пръст" и lógos „дума") - 1. Начин на разговаряне с различни движения на пръстите; „език" на глухонемите. 2. Ръчна азбука на глухонемите.

дактилоскопия; дактилоскопия - (гр. dáktylos „пръст" и skopéō „гледам") - Начин на установяване на самоличност по отпечатъци на пръстите или палците; вж. дактилография - (1)

НАЧАЛО

далавера; далавера - (тур. dalavere „нередна, непочтена, измамническа работа”) – 1. Нечиста сделка, мошеничество, измама; 2. Печалба

Далай-лама; Далай-лама - (тибет. dalai-blama „море-лама", т. е. с неограничена власт като море; лама – духовен учител) - Върховен водач на ламите, духовен и светски управител на Тибет

далак; далак - (тур. dalak) - 1. Орган в лявата страна на коремната кухина, който е тясно свързан с функциите на кръвоносната и лимфната система; слезка. 2. Болест на далака

далама; далама - вж. дoлама

далача се; далача се - Пия много, без мярка, наливам се

далиан, далян; далиан, далян - (тур. dalyan от ит.) – 1. Заградено място във вода за риболов; 2. Неподвижна мрежа за риболов; вж. далян

далга; далга - (тур. dalga) - Водна вълна, вълничка в езеро и др.

далдърма  -  Разсад

Далила; Далила - (собс.) - 1. Филистимка, обичана от Самсон, която според Библията узнала, че силата му била в един косъм, и предала тайната му на своите сънародници. 2. прен. Коварна жена

далия; далия - (от собс.) - Едра гергина - (по името на шведския ботаник Дал)

далматика; далматика - (лат. dalmatica) - 1. ист. Вид царска дреха, късо наметало с дълги ръкави. 2. църк. Богослужебна дреха в католическата църква; стихар

далнейши; далнейши - (рус. дальнейший "по-нататъшен, следващ") – По-нататъшен, бъдещ

дални; дални - (рус. дальный) – По-нататъшен, далечен

далнина; далнина – Далечина

далтонизъм; далтонизъм - (κъснолат. daltonismus от собс.) - Недостатък на зрението, при който не се различават някои цветове, напр.: червен и зелен (по името на английския физик Джон Далтон - 1766-1844г.)

далтонист, далтоник; далтонист, далтоник - (от фр. daltonisme от собс.) – Човек, страдащ от далтонизъм

далтон план; далтон план - (от собс.) - Особен начин на обучение, при който ролята на учителя се свежда до обикновен наблюдател - (по името на гр. Далтон в Америка, където е бил приложен за първи път)

далян, талян; далян, τалян - (тур. dalyan от итал.) - Морско статично риболовно съоръжение. Състои се от кръгла или елипсовидна мрежена ограда, дълга обикновено 100-120 м, която се поставя на 150-600 м навътре в морето, опъната между закотвени стълбове. Ограденото място има отвор (гърло) откъм брега, широк около 30 м. От средата на гърлото излиза мрежеста преграда (крилка) и стига до брега. На двата срещуположни края на даляна има опъната по една голяма торба, подобна на винтер. Плуващата край брега риба се отбива от крилката към гърлото, влиза в оградата и попада в торбите или бива излавяна с подвижни мрежи от рибарите. Даляна се използва и днес.

НАЧАЛО

дам - (тур. dam) - Обор

дама; дама - (фр. dame, лат. domina) - 1. В Омъжена жена от състоятелните и образованите кръгове. 2. Жена, госпожа. 3.  Жена, която танцува заедно с кавалер. 4. Карта за игра, върху която има изобразено момиче. 5. прен. Възлюблена

дама; дама - (тур. dama – играта „дама” от ит.) - 6. Вид игра с двуцветни шест, девет или повече топчета върху квадрати, вписани един в друг и съединени по средата и по ъглите с прави линии; 7. Самата фигура за тази игра; 8. Детска игра:  начертана на земята фигура, по която се хвърля плочка и се скача. Плочката трябва да падне последователно във всяко поле от фигурата. При скачането в полето с плочка не се стъпва.

дамаджана; дамаджана - (гр. dame-jeanne през тур.) - Голям стъклен съд за вино, вода и др. течности, обикновено изплетен отвън с пръчки

дамазлък; дамазлък - (тур. damızlık „животно или растение за разплод, завъдък /жребец, бик, ябълка, роза и др./”) - Добит и отгледан в къщи добитък, а не купен; за дамазлък - за разплод; вж. тамазлък

дамар; дамар - (тур. damar) – 1. Подземно водно находище, вода или рудна жила; жила, жилка. 2. Дебела месеста част от животински стомах. 3. Чорба от такива месести части

дамар(а); дамар(а) - (мал) - Вид смола от някои тропически дървета използва се за производство на прозрачни лакове, линолеум, червен восък и пр.

дамарлия; дамарлия - (тур. damarlı) – Жилест, с жилки

дамаск; дамаск - (от собс.) - Вид вълнен, ленен, копринен или памучен плат, обикновено за покривки, мебели и др. - (по името на гр. Дамаск)

дамаска; дамаска - (от собс.) - 1. Вид вълнен, ленен, копринен или памучен плат, обикновено за покривки, за тапициране на мебели и др. (по името на гр. Дамаск, столицата на Сирия); 2. Висококачествена стомана

дамаскин; дамаскин - (от собс.) - литер. 1. Сборник от поучения от писателя Дамаскин Студиш. 2. Сборник от църковни поучения от XVII-XIX в., написан на достъпен за народа език, обикновено свободен превод от поученията на Дамаскин Студиш и някои други църковни писатели. 3. Слово или поучение, което е било четено в черква

дамаскини; дамаскини - Сборници с религиозно поучително съдържание. Създават се в България от края на XVIв. до средата на XIX в. Възникват в резултат на преводите на сборник „Съкровище" от гръцкия писател Дамаскин Студиш (1558г., съдържа 36 жития и поучения). Първите сборници се появяват в Западна България. Те обхващат само творби от Дамаскин Студит, затова по неговото име започватда се наричат дамаскини. Написани са на използвания навремето книжовен език, с влияние и от народния говор. Най-старите дамаскини (XVI-XVII в.) са Рилски дамаскин, Костенецки дамаскин, Еленски дамаскин, Аджарски дамаскин. Към средата на XVII в. дамаскинската книжнина се изменя. Част от известните слова на Дамаскин Студит се превеждат на новобългарски език и се комбинират с преводи на произведения от др. известни и неизвестни автори. Създават се сборници със смесено съдържание на говорим език, в които все още доминират творбите на Дамаскин Студит. В централната част на България (Балкана и Средногорието) се създават няколко големи и добре оформени сборника - Протопопински дамаскин, Троянски дамаскин, Дряновски дамаскин, Копривщенски дамаскин, Тихонравов дамаскин и др.. Дамаскините от XVIIв. излизат от рамките на черковната практика, те се създават като четивни сборници. През XVIII в. дамаскинската книжнина още повече се разнообразява по съдържание, езикът й напълно се демократизира. Дамаскиновите слова в сборниците са сравнително малко, преписани са заедно с най-различни по тематика и жанр творби - жития, поучения, апокрифи, религиозни разкази, повести, „мъдри" изречения и др., взети от по-стари български сборници или преведени от новогръцки печатни книги от XVII в. Всички произведения в сборниците са достъпни по съдържание и стил и отразяват особеностите на различни български диалекти. По-интересни дамаскини от XVIII в. са Пазарджишки дамаскин от 1753, Пантелеев дамаскин, сборниците на Йосиф Брадати, дамаскина на Поп Пунчо от 1976 и др.. Дамаскините възпитават българите в дух на непримиримост към опитите за потурчване (широко място е отредено на житията на старохристиянските мъченици), сочат нравствени норми, осъждат суеверията. Преводачите преработват отделни слова, внасят в тях елементи от българската действителност. По-известни дамаскинари са Даскал Недялко и синът му Филип (ХVII в.), Йосиф Брадати, Поп Пунчо, поп Тодор Врачански, Йеромонах Роман, Никифор от Арбанаси, Теофан Рилски (XVIII в.), даскал Тодор Пирдопски (XIX в.) и др. Дамаскинската книжнина се разпространява широко през XVII-XVIII в. и задоволява литературните нужди на българския читател през този период. Тя е важен езиков извор и интересно литературно явление - с основното си съдържание принадлежи към средновековната литература, но с новите си елементи и езика си показва преход към нов тип книжнина. Въпреки безогледното унищожаване на български книги през османското иго днес са запазени около 200 дамаскина. Съхраняват се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Националния църковен историко-археологически музей в София, Архива на БАН, библиотека „Иван Вазов" в Пловдив, Рилския манастир. Дамаскини се пазят и в библиотеки в Москва, Ленинград, Одеса, Бялград, Букурещ, Любляна. Издадена е малка част от тях.

дамаскинар; дамаскинар - (къснолат. damascinaríus от гр.) - 1. Автор или преписвач на дамаскини. 2. Сборник от църковни слова

дамаскиня; дамаскиня -(от собс.) - 1. Сабя от дамаска стомана (по името на гр. Дамаск, столицата на Сирия); 2. (нарицателно) Остра сабя

дамба; дамба - (хол.) - Вал от пръст, камъни и бетон за предпазване от наводнение; дига.

дамга; дамга - (тур. damga; soğuk damga „сух печат /без мастило/”; damga pulu „гербова марка, безчестие”) - 1. Знак, поставен белег, печат, клеймо върху копитата на конете и др.; 2. Уред за поставяне знак чрез изгаряне; печат; 3. Петно

дамгосвам дамгосвам - (от тур. damga „клеймо /за печат/, печат или белег от клеймо”) - 1. Поставям белег, жигосвам; 2. прен. Опетнявам, обезчестявам

даменит; даменит - (изкуствено образувана дума) - Вид избухливо вещество.

дамла; дамла - (тур. damla) - Сърдечен или мозъчен удар.

дамнификация; дамнификация - (лат. damnum „загуба" и facio „правя") - Понасяне на имуществена загуба.

дамно; дамно - (лат. damnum) - банк. Загуба от ценни книжа, продадени под курса.

дамоклев меч; дамоклев меч - (от гр. собс.) - 1. Острият меч, който според легендата бил окачен от сиракузкия тиранин Дионисий на конски косъм над главата на завиждащия му Дамокъл, когото бил поставил на мястото си на трапезата по време на пир. 2. прен. Надвиснала и заплашваща опасност (при видимо благополучие).

НАЧАЛО

дао_, дар_, дас_, дат_, дау_, даф_, дач_, дая_, два_, две_, дво_, дву_

дан - 1. Данък; 2. Дължим дар, дължимото.

данайски дар, дар на данайците; данайски дар, дар на данайците - (от собс.) - 1. Легендарният дървен кон, подарен от данайците  (гърците) на троянците, в който били скрити войници, които след вкарване на коня в града отворили вратата на крепостта и пуснали гърците; 2. прен. Злокобен дар, предателски дар, дар от неприятел

данаиди; данаиди - (гр. Danaīdes) - според митологията: 50-те дъщери на цар Данай, които първата нощ след женитбата си убили своите съпрузи-братовчеди и затова били наказани от боговете да пълнят бездънни съдове в подземното царство; работа на данаид и или буре на данаиди - Безсмислен продължителен труд

данак, даначе; данак, даначе - (тур. dana „теле") - Отбито от бозаене теле; юнче, юница

даначе; даначе - (от тур. dana) - Говеждо теле

даналия; даналия - (ит.-гр. τανάλια) - Обущарски клещи

дангалак; дангалак - (тур. dankalak) - Дълъг, висок, сух и глупав човек

дангул; дангул - ('тур. dandil dundul) - 1. Дълъг, висок човек; 2. Глупав човек, будала, ахмак

дандана, дандания; дандана, дандания - (тур. dandan) - Шум, врява, крясък.

Даниилов четириезичник; Даниилов четириезичник - Прието в българската наука название на издадената от арумънеца поп Даниил през 1760г. или 1770г. в Мосхополе, Албания, книга, която съдържа успоредни текстове на четири балкански езика. Запазени са екземпляри само от второто разширено издание на книгата (1802г.). Успоредно с практически житейски съвети на новогръцки в Данииловия четириезичник са отпечатани с гръцки букви същите съвети, преведени на румънски, български и албански език. Българският текст отразява говор с особености, които са характерни отчасти за средните и отчасти за южните македонски говори. Данииловият четириезичник е препечатан за пръв път през 1814г. от английския археолог У. М. Лик, а през 1909г. от П. Папахаджи. Източници: Ал. Ηичев. Към четенето на българския текст от Данииловия четириезичник. - Език и литература, № 3, 1970. „Четириезичният речник” на Даниил. С, 1977г.; В. А. Погорелов. Даниловият четириезичник. - В: Сборник на Българската академия на науките. Кн. 17. Клон Историко-филологичен и философско-обществен. 11. С, 1925г.

данний; данний - (рус. данныи) – Даден: в данний случай – В дадения случай.

данник; данник - Данъкоплатец.

данница; данница - Данъкоплатка, заложница.

дансинг; дансинг - (англ. dancing) - 1. Сладкарница, кафене или ресторант, където има място за танцуване. 2. Танцувален салон. 3. Площадка за танцуване.,

данстеатър; данстеатър – (фр. danse и театър) – Театрална трупа, която изпълнява танци, балет

дантела, тантела; дантела, тантела - (фр. dentelle - „зъбче") - Плетена или шита мрежеста тъкан, която се използува за украса на дрехи, кърпи, бельо, покривки и др. Разноформените дупки и различните по дебелина жички и пъпки позволяват в дантелата да бъдат очертавани всевъзможни геометрични, растителни и животински мотиви. Ръчно плетената дантела се разпространява широко в България в края на XIX в. и началото на XX в. за украса на женски дрехи: на ризи - дребните геометрични орнаменти, вместо шевица и орнаментирана тъкан. В България е известна и шитата дантела, изпълнена с цветни копринени конци, с геометрични орнаменти, която се използва вместо съединителен шев по дрехите от националните носии. Шити дантели са и кенетата. Високохудожествени са кенетата, изработвани в Копривщица. В началото на XX в. в някои градове в България се развива като художествен занаят изработването на дантела по брюкселска техника, но с местна художествена разработка на детайла, наричана калоферска (работена най-вече в Калофер). Днес дантелите са предмет на леката промишленост и на художествените занаяти.

дантелети, дентелети; дантелети , дентелети - Тракийско племе. Населява земите по горното течение на р. Стримон (днес - Струма): между планините Знеполска и Руй, Скомий (дн. Витоша) и Осоговска планина. В историческите извори дантелетите се споменават от IV в. пр. н. е. През III-I в. пр. н. е. водят войни с Македонската държава и Римската република. За дантелетите се говори в много римски надписи от къснорепубликанската и императорската епоха. Територията на дантелетите е завоювана от Римската империя и превърната в част от провинция Тракия.

дантист; дантист – вж. дентист

НАЧАЛО

даоизъм, таосизъм; даоизъм - (кит. дао или тао „път”) – Система от китайски философски и религиозни концепции. Едно от трите религиозни учения в Индия. Възниква в VI в. пр. н. е. Проповядва хармония във всичко, смирение, състрадание, умереност, скромност. Предполагаем основател е философа Лао Дзъ. В даоизма няма божества.

НАЧАЛО

дара, тара; дара - (тур. dara „тегло на опаковката, на съда, тара” от ар.) - Теглото на опаковка или съд, в който е поставена стока; вж. амфорна тара

дарабука, дарбука; дарабука и дарбука – (тур. darbuka) – Вид ударен музикален инструмент, като гърне с опъната кожа отгоре.

дараджан; дараджан – (тур. darica) – Трева: таралежник, петльово просо, диво просо - плевел, който расте в царевичните ниви и се пасе от конете.

дарак; дарак – (тур. tarak) – 1. Уред за ръчно влачене на вълна, памук, лен, коноп и др., чепкало, гребен, чесало; 2. Машина за влачене на вълна, памук и др.; 3. Даракчийница.

даракчийство; даракчийство - Занаят за развлачване (разчесване) на текстилни материали (вълна, памук и козина) при подготовка за предене. Свързан е тясно с домашното тъкане и с производството на аби и шаяци в миналото. Развива се главно в балканските, подбалканските и родопските селища в края на XVIII в. и началото на XIX в.. Разчепканата на ръце вълна първоначално се развлачва с примитивен дарак (гребен) - прав ръчен дарак, който се състои от 2 реда зъбци, 40-60 на брой, високи до 15 см. Вълната се поставя между зъбците и с ръце се дърпа от двете страни. След неколкократно разчесване на вълната дългите влакна се отделят във вид на пасма (чиле), наречени пластове (власове, пласи). Към края на XIX в. се въвежда ръчен телен дарак (летав дарак). Устройството му е следното: от двете страни на една дъска, дебела 1,50-1,60 см и широка 30-40 см, са приковани 2 други по-къси дъски с височина 40-50 см и дължина 35 см. Върху тях е закована трета, на която е обтегната тънка кожа (мешин) със здраво закрепени по нея гъсти редици от нагънати телчета. Дъската с кожата е малко наклонена спрямо основната дъска, на която сяда работещият. Вълната се слага върху телчетата. След това върху нея се провлича многократно друга дъска (капак), облечена с подобна кожа и с дръжка. По такъв начин вълната се разчепква добре и влакната се оправят в една посока. Така разчепканата вълна се свива на малко руло. По-късно се въвеждат и механични дараци, карани с водна или животинска сила. С разрастването на абаджийството и въвеждането на фабричното производство ръчните дараци се заменят с модерни и усъвършенствани машини.

дарвинизъм; дарвинизъм - (от собс.) - Учение за произхода на видовете растения и животни, включително и човека, чрез постепенно развитие и изменение на простите форми по пътя на естествения подбор - (по името на Чарлз Дарвин - 1809-1882 г.).

дарвинист; дарвинист - (от собс.) - Последовател на дарвинизма.

Дардания; Дардания - Област, получила името си от обитаващото я племе дардани. Дардания обхваща земите около Черна гора, долината на Лепенец, Косово поле, Скопско, Тетовско и Кумановско, долината на Българска Морава до Ниш; главен град Скупи или Скопи (славянско име - Скопие). В пределите на Дардания влиза и Сердика (днес София). Около 35г. пр. н. е. е присъединена към Римската империя. По времето на император Константин I Велики (306-337г.) Дардания влиза в източната половина на империята и е превърната в префектура. В началото на VII в. в Дардания се заселват масово славяни. При хан Крум (803-814г.) областта е присъединена към българската държава. След покръстването на българите Скопската епархия е една от най-главните епархии на Българската патриаршия в продължение на 4 века. През средновековието античните имена Дардания и Македония изчезват и територията на двете области е известна като Долна България. Едва през XVI в. с въвеждането на модерната картография от фламандския географ-картограф Г. Меркатор имената Дардания и Македония се споменават отново като областни названия.

дарейка, дарик; дарейка, дарик - (гр. dareikós) - Стара златна персийска монета по името на цар Дарий.

Дарзалас, Великият бог; Дарзалас- (Darzálas) - Тракийско божество на подземния (хтоничен) свят, което носи благодат. Изобразяван върху релефи от хинтерланда на Одесос (днес - Варна) от елинистичната и римска епоха като прав възрастен брадат мъж, понякога с венец на главата, с рог на изобилието и жертвена паница в ръце или като брадат Тракийски Херос (конник) с рог на изобилието. В черноморските гръцки колонии в Добруджа (според монетите им от IV в. пр. н. е.) е почитано друго хтонично божество, наричано Великият бог, представяно като прав или полулегнал брадат мъж, с превързана коса или калатос (шапка във вид на кошница) на главата, с рог на изобилието и жертвена паница в ръце. Поради тракийското влияние това божество се сближава и слива с Дадзалас, като му предава и прозвището си; от около 200г. пр. н. е. насам започва да се представя и като конник с рог на изобилието. В някои монетни емисии типът на Тракийския конник е ясно подчертан. Дадзалас е особено силно почитан в Одесос, където е имал и храм с култова статуя и е изобразяван извънредно често върху монетите на града; през римската епоха (при император Гордиан, III в.) са били уреждани състезания,  наречени дарзалеи.

даркер; даркер – (англ. darker от dark „тъмен”) – Привърженик на младежко движение, което има предпочитания към определен стил музика (dark wave – дарк уейв „тъмна вълна”) и тъмно (черно) облекло

дармадан; дармадан - (тур. darmadağan, darmadan) - Разхвърляно, разнебитено, съсипано, разтурено.

дармоед; дармоед - (рус. дармоед „готован, тунеядец, паразит”) - Лице, което живее на чужда сметка; готован, паразит, безделник; търтей

дармон; дармон – вж. дръмοн

дартс – (англ. darts) – Вид спорт: хвърляне с ръка на стрелички по мишена

дарчин, канела; дарчин - (тур. darçιn от перс.) - Благоуханна кора на тропическо дърво, която се употребява като подправка за храна и сладки

НАЧАЛО

даскал; даскал - (гр. dáskalos) - остар. Учител

даскалска поезия; даскалска поезия - Поезия, създавана предимно от учители (даскали) през Възраждането, откъдето носи и наименованието си. Представители - Йордан Хаджиконстантинов Джинот, Ст. Изворски, Ан. Гранитски и др. Те публикуват стихотворните си опити през 50-60-те години на XIX в. Стихотворенията им са посветени на обикновени житейски случки, на природни явления („Разградската тазгодишна зима” от Н. Икономов, 1849г.), възхваляват дейността на изтъкнати учители („Пеш свищовскаго учителя, покойнаго Христакя Павловича, македонца...” от Τ. Хрулев, 1849г.), значението на образованието и науката („Побуждение към учението на българчетата” от Кр. Сг. Пишурка, 1849г.). Първите стихотворци - пламенни патриоти и общественици, посвещават творбите си и на славното историческо минало на българите, изявяват критичното си отношение към актуални социални проблеми („Похвала на древните болгари и на отечеството им” от Хр. К. С. Николов, 1842г.; „Стихи на заминалата 1844 година” от К. Огнянович). Даскалската поезия е наивна, авторите не владеят стихотворната техника. Като начален момент в развитието на българската поезия показва интереса на българина през Възраждането към стихотворното творчество, удовлетворява за определен период неразвитото му естетическо чувство. Някои представители (А. Франгя и др.) публикуват свои произведения до Освобождението 1878г., но фактически даскалската поезия изживява своето време с появата на Д. Чинтулов, Π. Р. Славейков и други талантливи български поети.
Съчинения: В. Πундев. Първи стихотворни. С, 1925г. (2 изд. 1939); Ал. Бурмов и Ст. Стойков. Предосвобожденски стихотворци. Уводни думи от Г. Константинов. С, 1938г.
Източници: Б. Пенев. Първи стихотворци. - В книгата му: История на новата българска литература. Т. 3. С, 1933; А. Теодоров - Балан. Сенки. Книжовно-исторически чъртици. 3. Първи стихотворци. - Бълг. преглед, № 11-12, 1894г.

даскалче; даскалче - Ученик.

дата; дата - (лат. datum) - 1. Точно календарно време на събитие, документ, писмо и пр. - (посочва се число, месец, година); 2. прен. Време.

датив; датив - (лат. datīvus) - грам. Дателен падеж

датирам; датирам - (от лат.) - 1. Поставям или определям дата. 2. Определям или установявам времето на някой факт; 3. Съществувам, водя началото си от.

датник; датник - (фр. dateur) - 1. Метален или каучуков печат за поставяне на дати - отбелязва датата, която предварително се нагласява чрез завъртване на цифрите. 2. Часовник, който освен часове и минути показва и датата.

датсъс; датсъс - (тур. tatsiz) - Безвкусен

НАЧАЛО

даул; даул - (тур. davul) - Тъпан

дау-метал; дау-метал - (от собс.) - Много леки магнезиеви сплави от магнезий, алуминий, манган, мед и кадмий. Използуват се при самолетостроенето, автомобилостроенето и др.

Даунинг-стрийт; Даунинг-стрийт - (анг. Downing street) - 1. Улица в Лондон, на която се намира Министерството на външните работи. 2. прен. Английското Министерство на външните работи; английското правителство

дауншифтинг; дауншифтинг – (англ. down shifting „движение, отиване в провинцията, на село”) – Движение за връщане към природата, към природосъобразен начин на живот

дафина; дафина - (гр. dâphe) - 1. Лавър, лаврово дърво. 2. Листа от това дърво, които служат за подправка на ястия, обикн. дафинови листа

дацити; дацити - Пъстри вулкански скали, изградени от плагиоклаз, кварц, биотит, амфибол или пироксен. Горнокредни дацити заедно с андезити и други вулкански скали са разпространени предимно в Панагюрско - в Панагюрската рудна зона, където сред дацитите са установени медни орудявания. Разкриват се още в Хасковско, Асеновградско, при Чепеларе.

дача; дача - (рус.) - Къща за летуване, вила.

даяк; даяк - (тур. dayak) - 1. Дърво за подпора, подпора. 2. прен. Бой, побой.

даяндисвам; даяндисвам - (от тур. dayanmak) - Трая, издържам

даяня; даяня - (от тур. daynmak „подпирам се, облягам се”) - Издържам на нещо неприятно, търпя, изтърпявам

даятел; даятел - Човек, който дава, който издава документ

НАЧАЛО

дважд - Два пъти

двери; двери - Врата, порти

НАЧАЛО

двой - Чифт, два предмета, които вървят заедно

двойна брадва; двойна брадва - Сечиво с 2 остриета, изработено от камък, мед, бронз, сребро, злато или желязо. Характерно е предимно за късния период на бронзовата епоха, но се среща и през следващите епохи. Двойната брадва е особено разпространена в Гърция, на о-в Крит и Егейските острови. Употребявана е като оръжие, оръдие на труда, инструмент за жертвоприношение и домонетна форма на заплащане. Някои племена в Западна Мала Азия, траките, скитите и др. я използуват главно като оръжие. Много често Двойни брадви са изобразени в култови сцени от критско-микенските стенописи и върху антични монети. Двойната брадва е използвана и като атрибут на малоазийските божества, на Дионис (Бакх) и на Вулкан. В България са Намерени около 15 тракийски Двойни брадви от бронзовата епоха в с. Семерджиево, Русенска област, с. Калугерово, Пазарджишка област и другаде.

двойна пищелка, двойница – вж. двоянка

дворци; дворци - Монументални представителни сгради или комплекси от сгради с много и разнообразни помещения, с богата архитектура, разкошна украса и подредба. В миналото дворците служат предимно за жилищни, административни и представителни сгради на владетелите (князе, царе, императори). Запазените в България дворци днес се използват предимно за обществени нужди - за музеи, художествени галерии: в двореца в София се помещават Националната художествена галерия и Националния етнографски музей ; за резиденции: двореца „Евксиноград" - правителствена и държавна резиденция (с разрешен достъп за предварително записани групи от минимум 10 човека и максимална продължителност на престоя 1 час и 30 минути). Дворците „Ситняково", "Врана" и "Царска Бистрица" са частна собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза. Двореца в Балчик е собственост на СУ „Св. Климент Охридски". Съвременни обществени сгради с монументален характер и представителност също се наричат дворци (Дворец на културата и спорта във Варна, Национален дворец на културата  в София). Най-ранният дворец, открит по българските земи, е укрепеният дворцовхрам във вътрешната крепост на тракийския град Севтополис (IV в. пр. н. е.) край Казанлък. Плановата му схема съдържа: преддверие - 40 х 5 м, тържествена зала - 18 х 16 м, светилище, жилищни помещения и др. и е в съответствие с обединената политическа и религиозна власт на тракийският владетел. Строежът в основата е от ломени камъни, споени с кал, а надстройката е паянтова. Малкото запазени архитектурни фрагменти свидетелстват за голям външен и вътрешен блясък. От I-та българска държава (681-1018г.) са дворците в Плиска и във Велики Преслав. Те са архитектурни комплекси, оградени с дебели стени от каменни блокове, споени с бял или червен хоросан. Планът им (тронна палата, жилишна част, храмове, стопански помещения и др.) е съобразен с официалния и личния живот на владетелите и придворните. Тронната палата е с представителен вид - двуетажна самостоятелна постройка, подобна на крепост, с правоъгълна форма (Плиска - 32 х 26,5 м, Велики Преслав - 34 х 23 м). Жилищната част на двореца в Плиска се състои от 2 двуетажни постройки (19х14 м); подобна е и жилищната част във Велики Преслав, но планът й не е напълно установен. Симеоновият дворец във Велики Преслав е с богата украса. От II-та българска държава (1186-1396г.) е двореца на хълма Царевец (XII-XIV в.) във Велико Търново. Състои се също от тронна зала, черква и жилищни помещения, но липсва монументалният градеж. Стръмният терен е наложил гъсто застрояване, почти без дворове. Днешната реконструкция на двореца „Царевец” няма нищо общо с архитектурната истина и представлява един театрален декор. Главната управленска сграда в София от периода на турското робство - Мютесарифският конак, след Освобождението (1878г.) е преустроена в дворец по подобие на френските дворци от ХVIII в. През 1879г. на западната страна се пристроява представителна част (арх. Румпелмайер), а през 1887г. на североизточната страна се дострояват жилищни помещения (арх. Фр. Грюнангер). В академичен стил е построен двореца в Русе (1882г., арх. Фр. Грюнангер), предназначен за княз Александър I. В стила на френския ренесанс е двореца „Евксиноград" край Варна (1886г., арх. Румпелмайер). От по-малките летни дворцови резиденции („Врана"; „Ситняково"; в Кричим; в с. Баня, Пловдивска област) с архитектурни качества се отличава двореца „Бистрица" в курорта Боровец (1910-14г., арх. П. Койчев). В неговата архитектура са използвани елементи от българските възрожденски къщи и е широко приложено дървото ката строителен материал.

двоянка, дзвоянка, двойница, девокя, двойна пищелка, двугласка; двоянка - Народен дървен музикален инструмент от типа на аерофоните, полузатворени тръби (дудук с две цеви: едната за изпълнение на мелодията, другата за поддържащ музикален фон). Двоянката има правоъгълна форма и се изработва най-често от един къс дърво (клен, явор, зарзала, слива) с дължина 30-40 см. В двете успоредни тръби откъм мястото на вдухване са поставени дървени цилиндрични втулки, наричани „задънки” и „тапи”. Те са изрязани по дължина така, че между тях и стените на цевите се образува тесен процеп за надуване, който достига до малък резонаторен отвор - „език". Някои майстори поставят двата резонаторни отвора откъм пръстовите дупки, а други - от обратната страна. Начинът на звукоизвличане при двоянката е еднакъв с този на дудука. На лицевата страна във втората половина на дясната цев (мелодийна тръба) са разположени шестте пръстови отвора, а на лявата  (бурдонна тръба) - само един страничен отвор (срещуположно на последния пръстов отвор), от който излиза въздушната струя. При затваряне отворите на дясната цев се получава тон, с голяма секунда по-нисък от този на лявата цев. Двоянката е октавиращ инструмент с обем, надхвърлящ две октави и пълен хроматичен звукоред. Популярна е главно в двугласните песенни области - Югозападна България, средната част на Западна България. Може да бъде направена като едно монолитно тяло или от два слепени дудука. В Пиринския край се изработват двоянки с две отделни успоредни цеви от тръстика, а във Велинград – с две отделни дървени цеви, вързани с дървена скоба. Тези инструменти могат да се приемат като етапи в развитието на двоянката и като доказателство за нейния стар произход

двоянки - Отляти бронзови звънци; вж. звънчарство

двуглав орел; двуглав орел - Изображение, символ на царска власт. От Древния изток преминава в европейското средновековно изкуство. В хералдиката се представя с широко разперени криле. След XII в. двуглавия орел се появява в герба на Византия, от XV в. става хералдично изображение за руския герб, от 1402г. влиза в немските инсигнии и герб. Най-ранното изображение на двуглав орел в средновековна България е от XI-XII в. върху шиферна плоча, намерена при Стара Загора. През XIII-XIV в. е изобразен върху медни монети на българските царе Георги Тертер I (1279-92г.), Михаил III Шишман (1322-30г.) и Иван-Срацимир (1371-96г.). Среща се в миниатюрите на Иван-Александровото евангелие. Двуглав орел е поставен и върху обувката на релефно изображение на царската фигура, върху капак на саркофаг и върху капител с монограм на цар Михаил III Шишман, намерени на хълма Царевец във Велико Търново. Двуглавият орел е използван и като орнамент на платове, употребявани за парадно облекло на личности с високо служебно положение или роднини на царското семейство.

двугласка; двугласка – вж. двоянка

двукрили; двукрили - (Ùiptera) - Разред насекоми. С една двойка криле (предната), задните криле са превърнати в бухалковидни усетни органи (халтери). Добри летци, крилете извършват до около 600 замаха в секунда. Устните им органи са с разнообразно устройство - за близане, пробиване, смукане. Развитието им е с пълно превръщане, повечето са яйценосни, някои раждат ларви или какавиди; ларвите се развиват във вода, в органични субстрати, паразитират или са хищници. Съществуват около 100 000 вида, разпространени по цялата суша. Разред двукрили има 2 подразреда: комаровидни, дългопипални двукрили (Nematocera), и мухи, κъсопипални двукрили (Brachycera). В България се срещат около 4000 вида из цялата страна. Живеят в разнообразна среда. С важно практическо значение са вредителите по селскостопанските култури, преносителите на заболявания по човека и домашните животни, паразитите и др. Видовете от семейство галици (Cecidomyidae), напр.: хесенската муха и пшеничната галица, са важни вредители по житните култури. Такива има и сред семейство житни мухи (Chloropidae), напр. шведската муха. Към семейство пъстрокрили мухи (Trypetidae) принадлежи черешовата муха, която поврежда плодовете на черешата и вишната. Кръвосмучещи са комарите, някои видове същински мухи (Muscidae), злите мухи, ободите, някои видове от семейство хирономиди и др. Паразити по добитъка са конските мухи (Hippoboscidae), някои видове ежовки (напр. щръклиците) и др. Епидемиологично значение в България като преносители на инфекции имат синатропните мухи (къщна муха, хапеща муха и много др.). Полезни са някои представители на ежовките, чиито ларви паразитират във вредни видове насекоми, както и хирономидите, чиито ларви са съставна част от храната на стопански ценни видове риби.

НАЧАЛО