ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

дав_, даг_, дад_, даж_, даз_, дай_, дак_, дал_, дам_

даалия - (myp. dağli - „планинец") - 1. Планински жител, планинец; 2. Грабител турчин албанец или потурчен християнин през ХVII и XIX вek; кърджалия

дава – 1. Нима: дава пристигнахме – Нима пристигнахме; 2. Че

даваджия - (ар.-тур. dâvaci) - Тъжител, ищец, който повдига давия (процес) срещу някого

даван - Данък, такса

давичкам - Давя, боричкам

давия - (тур. dâva от ар.) - Тъжба, съдебен процес, съдебно дело

давнашен, -шна, шно - Отдавнашен

давнина - Данък

давно - Дано

давосвам се - Съдя се, разправям се, водя давия

давосвание - Съдене

даврандисвам се, даврандисам се - (от тур. davranmak) – 1. Съвземам се, оздравявам; 2. Действам, браня се

давранма - (тур. davranma) - Стой, не мърдай

НАЧАЛО

даг  -  Планина, връх

дагеротип - (от собс. и гр. týpos „отпечатък") - 1. Апарат за правене на снимки чрез дагеротипия. 2. Снимка, направена чрез дагеротипия - (по името на френския живописец Дагер)

дагереотипен, -пна, -пно - Koйтo e направен чрез дагеротипия - специална фотографска техника

дагеротипия - (от собс. и гр. typos „отпечатък") - 1. Първична фотография за снимане върху метална плоча, приготвена по специален начин. 2. Снимка, направена по този начин; дагеротип

дада - (тур. dadi) – Бавачка

дадаизъм - (фр. dadaisme oт dada = „конче" в детския език) - Упадъчно формалистично течение в литературата и живописта на Западна Европа по време на Първата световна война, просъществувало докъм 1924 г. Неговите привърженици се стремят към „детска" простота, но стигат до  безпринципност в изкуството, в поезията си служат със случаен набор на думи, а в живописта - с формално смесване на линии и цветове

НАЧАЛО

Даждбог - Древнославянско езическо божество на слънцето и огъня. Предполага се, че името Даждбог означава „даващ богатство" или „бог даващ", „богодарител". Споменава се сред боговете, чиито идоли руският княз Владимир поставя в Киев през 980г.. В руския превод на хрониката на Й. Малала Даждбог е наречен цар-слънце и син на Сварοг, поради което някои учени го идентифицират със Сварожич - огъня; други смятат името Даждбог за негов най-разпространен епитет. В „Слово за похода на Игор" руският народ е наречен „внук на Даждбог". Като лично име Даждбог се среща в молдавска грамота от X в.; в южнославянска дуалистична приказка Дабог - господар на земята, е противопоставен на бога - господар на небето. Връзка с Даждбог се търси и в израза „Дай бог".

даждие - Данък, налог

даживейлерден – (от "да живей" и тур. ler и den) - Човек, който вика "да живее!"

дазиметрически - (от гр. dasýs „гъст" и metreo „меря") - Който измерва гъстотата или се отнася към нея.

дазиметър - (гр. dasýs „гъст" и metron „мярка") - Уред за измерване гъстотата на въздуха.

НАЧАЛО

дайре, дааре, дахаре, тръмпе - Традиционен  музикален инструмент от типа на ударните (и понякога фрикционни) мембранофони с една кожена мембрана, обтегната върху тесен дървен обръч с диаметър до 50см, с прорези, в които са монтирани кръгли метални пластинки - зилове. Зиловете издават специфичен допълнителен звук при привеждане на мембраната в трептене. Самата кожа произвежда звук чрез удар с длан, пръсти, лакти, глава, брада или при триене с палеца на ръката. Дайрето може да се разтърсва, подхвърля във въздуха - звукът се получава в резултат от удряне на металните пластинки една в друга. Дайрето е инструмент с ритмична функция. Разпространен е главно в Пиринския край и често се използва за съпровод на тарамбука.

Дайчово хоро, Койчова, Костова, Лудата, Кечешката, Шопската - Северняшко хоро в размер - 9/16. Има четиритактов строеж и се придвижва леко вдясно. Играе се смесено - от мъже и жени, с инструментален (рядко с песенен) съпровод. Хватът е за ръце със залюляване; хорото се навива и разгръща. Темпото е буйно, вихрено. Дайчовото хоро е разпространено навсякъде в България.

НАЧАЛО

даки - Племена от тракийски произход; делят се на множество племенни групи, племена и племенни клонове. Населяват част от територията на днешна Румъния (Трансилвания, Банат и Олтения). Основен поминък - земеделие, скотовъдство, рударство и др. Към 60 г. на I в. пр. н. е. даките заедно с гетите създават на територията на Дакия и Мизия голям племенен съюз начело с дакийския цар Буребиста. При своите нахлувания на юг от р. Истрос (днес - Дунав) и на юг от планината Хемус (днес - Стара планина) по брега на Евксински понт (днес Черно море) даките стигат за кратко време до южния бряг на днешния Бургаски залив. След смъртта на Буребиста царството се разпада на отделни племена. При цар Децебал (края на I в. пр. н. е.) даките създават голямо обединение и нанасят редица поражения (85-89г.) на римляните по времето на император Домициан. При управлението на император Траян територията на даките е завладяна от римските войски и превърната (106г.) в римска провинция Дакия. Част от даките запазват независимостта си и заедно с гети, роксолани, бастарни и др. правят постоянни набези в Дакия.

дакика - (ар.-тур. dakika) - Минута

Дакия - Римска провинция. Образувана в 106г. след завоюването на територията на даките от римските войски. Обхваща по-голямата част от територията на днешна Румъния (Трансилвания, Банат, Олтения). През 118-119г. Дакия е разделена на 3 провинции: Долна Дакия, Горна Дакия и Дакия Поролисензис. Значителни градски средища са Сармизегетуза (столица и главна крепост на Дакия), Напока (днес - Клуж), Аиулум (днес - Алба Юлия), Поролисум и др. Поради готските нашествия и общото отслабване на Римската империя през 271г. римските гарнизони и населението са изтеглени на юг от р. Дунав, където на територията на Мизия и Тракия са създадени 2 нови провинции - Крайбрежна Дакия (с главен град Рациария, при днешното село Арчар, Видинска област) и Средоземна Дакия (с главен град Сердика, днес - София). В V и VI в. в Дакия се заселват славянски племена, които променят етническия й състав.

дактил - (гр. dáktylos „пръст") - литер. Стихотворна стъпка от три срички, от които първата е дълга, а втората и третата са кратки при метрическото стихосложение, а при тоническото първата е ударена, а втората и третата са неударени; противоположно на анапест

дактилиоглифика - (гр. daktýlios „пръстен" и glýphō „дълбая") - Изкуство да се правят образи върху пръстени

дактилиография - (гр. daktýlios „пръстен" и gráphō „пиша") - Описание на пръстени

дактилиомантия - (гр. daktýlios „пръстен" и mantéia „гадание") - Предсказване по пръстени

дактилион - (гр. daktýlion „пръстче") - Уред за придаване еднаква сила на пръстите при свирене на пиано, при писане на машина и пр.

дактиличен, дактилически - (гр. daktylikós) - литер. 1. Написан в дактили. 2. С ударение на третата сричка.

дактилограма - (гр. daktylográmma) - Отпечатък на пръсти.

дактилограф - (гр. daktylográphos) - Специалист по дактилография и дактилоскопия.

дактилография - (гр. dáktylos „пръст" и gráphō „пиша") - 1. Наука за разпознаване отпечатъци от пръсти, която има голямо приложение в криминалистиката. 2. Техника за писане на пишеща машина.

дактилология - (гр. dáktylos „пръст" и lógos „дума") - 1. Начин на разговаряне с различни движения на пръстите; „език" на глухонемите. 2. Ръчна азбука на глухонемите.

дактилоскопия - (гр. dáktylos „пръст" и skopéō „гледам") - Начин на установяване на самоличност по отпечатъци на пръстите или палците; вж. дактилография - (1)

НАЧАЛО

далавера - (тур. dalavere) - Нечиста сделка, мошеничество, измама.

Далай-лама - (тибет. dalai-blama „море-лама", т. е. с неограничена власт като море) - Върховен водач на ламаитите, духовен и светски управител на Тибет до 1959 г.

далак - (тур. dalak) - 1. Орган в лявата страна на коремната кухина, който е тясно свързан с функциите на кръвоносната и лимфната система; слезка. 2. Болест на далака

далама - вж. дoлама

далача се - Пия много, без мярка, наливам се

далга - (тур. dalga) - Водна вълна, вълничка в езеро и др.

далдърма  -  Разсад

Далила - (собс.) - 1. Филистимка, обичана от Самсон, която според Библията узнала, че силата му била в един косъм, и предала тайната му на своите сънародници. 2. прен. Коварна жена

далия - (от собс.) - Едра гергина - (по името на шведския ботаник Дал)

далиан, далян - (тур. dalyan от ит.) - Заградено място във вода за риболов

далматика - (лат. dalmatica) - 1. ист. Вид царска дреха, късо наметало с дълги ръкави. 2. църк. Богослужебна дреха в католическата църква; стихар

далнейши - (рус. дальнейший) – По-нататъшен, бъдещ

дални - (рус. дальный) – По-нататъшен, далечен

далнина – Далечина

далтонизъм - (κъсно лат. daltonismtıs от собс.) - Недостатък на зрението, при който не се различават някои цветове, напр. червен и зелен - (по името на английския физик Джон Далтон - 1766-1844 г.)

далтонист, далтоник - (фр. daltoniste) - Страдащ от далтонизъм

далтон план - (от собс.) - Особен начин на обучение, при който ролята на учителя се свежда до обикновен наблюдател - (по името на гр. Далтон в Америка, където е бил приложен за първи път)

далян, τалян - (тур. dalyan от итал.) - Морско статично риболовно съоръжение. Състои се от кръгла или елипсовидна мрежена ограда, дълга обикновено 100-120 м, която се поставя на 150-600 м навътре в морето, опъната между закотвени стълбове. Ограденото място има отвор (гърло) откъм брега, широк около 30 м. От средата на гърлото излиза мрежеста преграда (крилка) и стига до брега. На двата срещуположни края на даляна има опъната по една голяма торба, подобна на винтер. Плуващата край брега риба се отбива от крилката към гърлото, влиза в оградата и попада в торбите или бива излавяна с подвижни мрежи от рибарите. Даляна се използва и днес.

НАЧАЛО

дам - (тур. dam) - Обор

дама - (фр. dame, лат. domina) - 1. В буржоазното общество - омъжена жена от състоятелните и образованите кръгове. 2. Омъжена жена, госпожа. 3.  Жена, която танцува заедно с кавалер. 4. Карта за игра, върху която има изобразено момиче. 5. прен. Възлюбена

дама - (тур. dama от ит.) - 1. Вид игра с двуцветни шест, девет или повече топчета върху квадрати, вписани един в друг и съединени по средата и по ъглите с прави линии. 2. Самата фигура за тази игра. 3. Детска игра:  начертана на земята фигура, по която се хвърля плочка и се скача

дамаджана - (гр. dame-jeanne през тур.) - Голям стъклен съд за вино, вода и др. течности, обикновено изплетен отвън с пръчки

дамазлък - (тур. damızlık) - Добит и отгледан в къщи добитък, а не купен; за дамазлък - за разплод; вж. тамазлък

дамар - (тур. damar) – 1. Подземно водно находище, вода или рудна жила; жила, жилка. 2. Дебела месеста част от животински стомах. 3. Чорба от такива месести части

дамар(а) - (мал) - Вид смола от някои тропически дървета използва се за производство на прозрачни лакове, линолеум, червен восък и пр.

дамарлия - (тур. damarlı) – Жилест, с жилки

дамаск - (от собс.) - Вид вълнен, ленен, копринен или памучен плат, обикновено за покривки, мебели и др. - (по името на гр. Дамаск)

дамаска - (от собс.) - 1.Дамаск. 2. Висококачествена стомана.

дамаскин - (от собс.) - литер. 1. Сборник от поучения от писателя Дамаскин Студиш. 2. Сборник от църковни поучения от XVII-XIX в., написан на достъпен за народа език, обикновено свободен превод от поученията на Дамаскин Студиш и някои други църковни писатели. 3. Слово или поучение, което е било четено в черква

дамаскини - Сборници с религиозно поучително съдържание. Създават се в България от края на XVIв. до средата на XIX в. Възникват в резултат на преводите на сборник „Съкровище" от гръцкия писател Дамаскин Студиш (1558г., съдържа 36 жития и поучения). Първите сборници се появяват в Западна България. Те обхващат само творби от Дамаскин Студит, затова по неговото име започватда се наричат дамаскини. Написани са на използвания навремето книжовен език, с влияние и от народния говор. Най-старите дамаскини (XVI-XVII в.) са Рилски дамаскин, Костенецки дамаскин, Еленски дамаскин, Аджарски дамаскин. Към средата на XVII в. дамаскинската книжнина се изменя. Част от известните слова на Дамаскин Студит се превеждат на новобългарски език и се комбинират с преводи на произведения от др. известни и неизвестни автори. Създават се сборници със смесено съдържание на говорим език, в които все още доминират творбите на Дамаскин Студит. В централната част на България (Балкана и Средногорието) се създават няколко големи и добре оформени сборника - Протопопински дамаскин, Троянски дамаскин, Дряновски дамаскин, Копривщенски дамаскин, Тихонравов дамаскин и др.. Дамаскините от XVIIв. излизат от рамките на черковната практика, те се създават като четивни сборници. През XVIII в. дамаскинската книжнина още повече се разнообразява по съдържание, езикът й напълно се демократизира. Дамаскиновите слова в сборниците са сравнително малко, преписани са заедно с най-различни по тематика и жанр творби - жития, поучения, апокрифи, религиозни разкази, повести, „мъдри" изречения и др., взети от по-стари български сборници или преведени от новогръцки печатни книги от XVII в. Всички произведения в сборниците са достъпни по съдържание и стил и отразяват особеностите на различни български диалекти. По-интересни дамаскини от XVIII в. са Пазарджишки дамаскин от 1753, Пантелеев дамаскин, сборниците на Йосиф Брадати, дамаскина на Поп Пунчо от 1976 и др.. Дамаскините възпитават българите в дух на непримиримост към опитите за потурчване (широко място е отредено на житията на старохристиянските мъченици), сочат нравствени норми, осъждат суеверията. Преводачите преработват отделни слова, внасят в тях елементи от българската действителност. По-известни дамаскинари са Даскал Недялко и синът му Филип (ХVII в.), Йосиф Брадати, Поп Пунчо, поп Тодор Врачански, Йеромонах Роман, Никифор от Арбанаси, Теофан Рилски (XVIII в.), даскал Тодор Пирдопски (XIX в.) и др. Дамаскинската книжнина се разпространява широко през XVII-XVIII в. и задоволява литературните нужди на българския читател през този период. Тя е важен езиков извор и интересно литературно явление - с основното си съдържание принадлежи към средновековната литература, но с новите си елементи и езика си показва преход към нов тип книжнина. Въпреки безогледното унищожаване на български книги през османското иго днес са запазени около 200 дамаскина. Съхраняват се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Националния църковен историко-археологически музей в София, Архива на БАН, библиотека „Иван Вазов" в Пловдив, Рилския манастир. Дамаскини се пазят и в библиотеки в Москва, Ленинград, Одеса, Бялград, Букурещ, Любляна. Издадена е малка част от тях.

дамаскинар - (късно лат. damascinarius от гр.) - 1. Автор или преписвач на дамаскини. 2. Сборник от църковни слова.

дамаскиня - (от еобс.) - 1. Сабя от дамаска стомана; 2. (нар.) остра сабя.

дамба - (хол.) - Вал от пръст, камъни и бетон за предпазване от наводнение; дига.

дамга - (тур. damga) - 1. Знак, поставен белег, печат, клеймо върху копитата на конете и др.; 2. Уред за поставяне знак чрез изгаряне; печат. 3. Петно.

дамгосвам - (тур. damga) - 1. Поставям белег, жигосвам. 2. прен. Опетнявам.

даменит - (изкуствено образувана дума) - Вид избухливо вещество.

дамла - (тур. damla) - Сърдечен или мозъчен удар.

дамнификация - (лат. damnum „загуба" и facio „правя") - Понасяне на имуществена загуба.

дамно - (лат. damnum) - банк. Загуба от ценни книжа, продадени под курса.

дамоклев меч - (от гр. собс.) - 1. Острият меч, който според легендата бил окачен от сиракузкия тиранин Дионисий на конски косъм над главата на завиждащия му Дамокъл, когото бил поставил на мястото си на трапезата по време на пир. 2. прен. Надвиснала и заплашваща опасност (при видимо благополучие).

НАЧАЛО

дао_, дар_, дас_, дат_, дау_, даф_, дач_, дая_, два_, две_, дво_, дву_

дан - 1. Данък; 2. Дължим дар, дължимото.

данайски дар, дар на данайците - (от собс.) - 1. Легендарният дървен кон, подарен от данайците - ( = гърците) - на троянците, в който били скрити войници, които след вкарване на коня в града отворили вратата на крепостта и пуснали гърците. 2. прен. Злокобен дар, предателски дар, дар от неприятел

данаиди - (гр. Danaides) - Според митологията 50-те дъщери на цар Данай, които първата нощ след женитбата си убили своите съпрузи-братовчеди и затова били наказани от боговете да пълнят бездънни съдове в подземното царство; работа на данаид и или буре на данаиди - безсмислен продължителен труд

данак, даначе - (тур. dana „теле") - Отбито от бозаене теле; юнче, юница

даначе - (от тур. dana) - Говеждо теле

даналия - (ит.-гр. τανάλια) - Обущарски клещи

дангалак - (тур. dankalak) - Дълъг, висок, сух и глупав човек

дангул - ('тур. dandil dundul) - 1. Дълъг, висок човек; 2. Глупав човек, будала, ахмак

дандана, дандания - (тур. dandan) - Шум, врява, крясък.

данний - (рус. данныи) – Даден: в данний случай – В дадения случай.

данник - Данъкоплатец.

данница - Данъкоплатка, заложница.

дансинг - (англ. dancing) - 1. Сладкарница, кафене или ресторант, където има място за танцуване. 2. Танцувален салон. 3. Площадка за танцуване.

дантела, тантела - (фр. dentelle - „зъбче") - Плетена или шита мрежеста тъкан, която се използува за украса на дрехи, кърпи, бельо, покривки и др. Разноформените дупки и различните по дебелина жички и пъпки позволяват в дантелата да бъдат очертавани всевъзможни геометрични, растителни и животински мотиви. Ръчно плетената дантела се разпространява широко в България в края на XIX в. и началото на XX в. за украса на женски дрехи: на ризи - дребните геометрични орнаменти, вместо шевица и орнаментирана тъкан. В България е известна и шитата дантела, изпълнена с цветни копринени конци, с геометрични орнаменти, която се използва вместо съединителен шев по дрехите от националните носии. Шити дантели са и кенетата. Високохудожествени са кенетата, изработвани в Копривщица. В началото на XX в. в някои градове в България се развива като художествен занаят изработването на дантела по брюкселска техника, но с местна художествена разработка на детайла, наричана калоферска (работена най-вече в Калофер). Днес дантелите са предмет на леката промишленост и на художествените занаяти.

дантелети , дентелети - Тракийско племе. Населява земите по горното течение на р. Стримон (днес - Струма): между планините Знеполска и Руй, Скомий (дн. Витоша) и Осоговска планина. В историческите извори дантелетите се споменават от IV в. пр. н. е. През III-I в. пр. н. е. водят войни с Македонската държава и Римската република. За дантелетите се говори в много римски надписи от къснорепубликанската и императорската епоха. Територията на дантелетите е завоювана от Римската империя и превърната в част от провинция Тракия.

дантист = дентист.

НАЧАЛО

даоизъм - (кит.) - Едно от трите религиозни учения в Индия, проповядва смирение; вж. будизъм.

НАЧАЛО

дара - (тур. dara от ар.) - Теглото на опаковка или съд, в който е поставена стока.

дарабука и дарбука – (тур. darbuka) – Вид ударен музикален инструмент, като гърне с опната кожа отгоре.

дараджан – (тур. darica) – Трева: таралежник, петльово просо, диво просо - плевел, който расте в царевичните ниви и се пасе от конете.

дарак – (тур. tarak) – 1. Уред за ръчно влачене на вълна, памук, лен, коноп и др., чепкало, гребен, чесало; 2. Машина за влачене на вълна, памук и др.; 3. Даракчийница.

даракчийство - Занаят, за развлачване (разчесване) на текстилни материали (вълна, памук и козина) при подготовка за предене. Свързан е тясно с домашното тъкане и с производството на аби и шаяци в миналото. Развива се главно в балканските, подбалканските и родопските селища в края на XVIII в. и началото на XIX в.. Разчепканата на ръце вълна първоначално се развлачва с примитивен дарак (гребен) - прав ръчен дарак, който се състои от 2 реда зъбци, 40-60 на брой, високи до 15 см. Вълната се поставя между зъбците и с ръце се дърпа от двете страни. След неколкократно разчесване на вълната дългите влакна се отделят във вид на пасма (чиле), наречени пластове (власове, пласи). Към края на XIX в. се въвежда ръчен телен дарак (летав дарак). Устройството му е следното: от двете страни на една дъска, дебела 1,50-1,60 см и широка 30-40 см, са приковани 2 други по-къси дъски с височина 40-50 см и дължина 35 см. Върху тях е закована трета, на която е обтегната тънка кожа (мешин) със здраво закрепени по нея гъсти редици от нагънати телчета. Дъската с кожата е малко наклонена спрямо основната дъска, на която сяда работещият. Вълната се слага върху телчетата. След това върху нея се провлича многократно друга дъска (капак), облечена с подобна кожа и с дръжка. По такъв начин вълната се разчепква добре и влакната се оправят в една посока. Така разчепканата вълна се свива на малко руло. По-късно се въвеждат и механични дараци, карани с водна или животинска сила. С разрастването на абаджийството и въвеждането на фабричното производство ръчните дараци се заменят с модерни и усъвършенствани машини.

дарвинизъм - (от собс.) - Учение за произхода на видовете растения и животни, включително и човека, чрез постепенно развитие и изменение на простите форми по пътя на естествения подбор - (по името на Чарлз Дарвин - 1809-1882 г.).

дарвинист - (от собс.) - Последовател на дарвинизма.

Дардания - Област, получила името си от обитаващото я племе дардани. Дардания обхваща земите около Черна гора, долината на Лепенец, Косово поле, Скопско, Тетовско и Кумановско, долината на Българска Морава до Ниш; главен град Скупи или Скопи (славянско име - Скопие). В пределите на Дардания влиза и Сердика (днес София). Около 35г. пр. н. е. е присъединена към Римската империя. По времето на император Константин I Велики (306-337г.) Дардания влиза в източната половина на империята и е превърната в префектура. В началото на VII в. в Дардания се заселват масово славяни. При хан Крум (803-814г.) областта е присъединена към българската държава. След покръстването на българите Скопската епархия е една от най-главните епархии на Българската патриаршия в продължение на 4 века. През средновековието античните имена Дардания и Македония изчезват и територията на двете области е известна като Долна България. Едва през XVI в. с въвеждането на модерната картография от фламандския географ-картограф Г. Меркатор имената Дардания и Македония се споменават отново като областни названия.

дарейка, дарик - (гр. dareikós) - Стара златна персийска монета по името на цар Дарий.

Дарзалас, Великият бог - (Darzálas) - Тракийско божество на подземния (хтоничен) свят, което носи благодат. Изобразяван върху релефи от хинтерланда на Одесос (днес - Варна) от елинистичната и римска епоха като прав възрастен брадат мъж, понякога с венец на главата, с рог на изобилието и жертвена паница в ръце или като брадат Тракийски Херос (конник) с рог на изобилието. В черноморските гръцки колонии в Добруджа (според монетите им от IV в. пр. н. е.) е почитано друго хтонично божество, наричано Великият бог, представяно като прав или полулегнал брадат мъж, с превързана коса или калатос (шапка във вид на кошница) на главата, с рог на изобилието и жертвена паница в ръце. Поради тракийското влияние това божество се сближава и слива с Дадзалас, като му предава и прозвището си; от около 200г. пр. н. е. насам започва да се представя и като конник с рог на изобилието. В някои монетни емисии типът на Тракийския конник е ясно подчертан. Дадзалас е особено силно почитан в Одесос, където е имал и храм с култова статуя и е изобразяван извънредно често върху монетите на града; през римската епоха (при император Гордиан, III в.) са били уреждани състезания,  наречени дарзалеи.

дармадан - (тур. darmadağan, darmadan) - Разхвърляно, разнебитено, съсипано, разтурено.

дармоед - (рус) - Лице, което живее на чужда сметка ; готован, паразит, безделник ; търтей.

дармон – вж. дръмοн.

дарчин - (тур. darçin от перс.) - Благоуханна кора на тропическо дърво, която се употребява като подправка за храна и сладки ; канела.

НАЧАЛО

даскал - (гр. dáskalos) - остар. Учител.

даскалче - Ученик.

дата - (лат. datum) - 1. Точно календарно време на събитие, документ, писмо и пр. - (посочва се число, месец, година); 2. прен. Време.

датив - (лат. dativus) - грам. Дателен падеж.

датирам - (от лат.) - 1. Поставям или определям дата. 2. Определям или установявам времето на някой факт; 3. Съществувам, водя началото си от.

датник - (фр. dateur) - 1. Метален или каучуков печат за поставяне на дати - отбелязва датата, която предварително се нагласява чрез завъртване на цифрите. 2. Часовник, който освен часове и минути показва и датата.

датсъс - (тур. tatsiz) - Безвкусен.

НАЧАЛО

даул - (тур. davul) - Тъпан.

дау-метал - (от собс.) - Много леки магнезиеви сплави от магнезий, алуминий, манган, мед и кадмий. Използуват се при самолетостроенето, автомобилостроенето и др.

Даунинг-стрийт - (анг. Downing street) - 1. Улица в Лондон, на която се намира Министерството на външните работи. 2. прен. Английското Министерство на външните работи; английското правителство.

дафина - (гр. dâphe) - 1. Лавър, лаврово дърво. 2. Листа от това дърво, които служат за подправка на ястия, обикн. дафинови листа.

дача - (рус.) - Къща за летуване, вила.

даяк - (тур. dayak) - 1. Дърво за подпора, подпора. 2. прен. Бой, побой.

даяндисвам - (от тур. dayanmak) - Трая, издържам

даяня - (от тур. daynmak) - Издържам

даятел - Човек, който дава, който издава документ

НАЧАЛО

дважд - Два пъти

двери - Врата, порти

НАЧАЛО

двой - Чифт, два предмета, които вървят заедно

двойна брадва - Сечиво с 2 остриета, изработено от камък, мед, бронз, сребро, злато или желязо. Характерно е предимно за късния период на бронзовата епоха, но се среща и през следващите епохи. Двойната брадва е особено разпространена в Гърция, на о-в Крит и Егейските острови. Употребявана е като оръжие, оръдие на труда, инструмент за жертвоприношение и домонетна форма на заплащане. Някои племена в Западна Мала Азия, траките, скитите и др. я използуват главно като оръжие. Много често Двойни брадви са изобразени в култови сцени от критско-микенските стенописи и върху антични монети. Двойната брадва е използвана и като атрибут на малоазийските божества, на Дионис (Бакх) и на Вулкан. В България са Намерени около 15 тракийски Двойни брадви от бронзовата епоха в с. Семерджиево, Русенска област, с. Калугерово, Пазарджишка област и другаде.

двойна пищелка, двойница – вж. двоянка

дворци - Монументални представителни сгради или комплекси от сгради с много и разнообразни помещения, с богата архитектура, разкошна украса и подредба. В миналото дворците служат предимно за жилищни, административни и представителни сгради на владетелите (князе, царе, императори). Запазените в България дворци днес се използват предимно за обществени нужди - за музеи, художествени галерии: в двореца в София се помещават Националната художествена галерия и Националния етнографски музей ; за резиденции: двореца „Евксиноград" - правителствена и държавна резиденция (с разрешен достъп за предварително записани групи от минимум 10 човека и максимална продължителност на престоя 1 час и 30 минути). Дворците „Ситняково", "Врана" и "Царска Бистрица" са частна собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза. Двореца в Балчик е собственост на СУ „Св. Климент Охридски". Съвременни обществени сгради с монументален характер и представителност също се наричат дворци (Дворец на културата и спорта във Варна, Национален дворец на културата  в София). Най-ранният дворец, открит по българските земи, е укрепеният дворцовхрам във вътрешната крепост на тракийския град Севтополис (IV в. пр. н. е.) край Казанлък. Плановата му схема съдържа: преддверие - 40 х 5 м, тържествена зала - 18 х 16 м, светилище, жилищни помещения и др. и е в съответствие с обединената политическа и религиозна власт на тракийският владетел. Строежът в основата е от ломени камъни, споени с кал, а надстройката е паянтова. Малкото запазени архитектурни фрагменти свидетелстват за голям външен и вътрешен блясък. От I-та българска държава (681-1018г.) са дворците в Плиска и във Велики Преслав. Те са архитектурни комплекси, оградени с дебели стени от каменни блокове, споени с бял или червен хоросан. Планът им (тронна палата, жилишна част, храмове, стопански помещения и др.) е съобразен с официалния и личния живот на владетелите и придворните. Тронната палата е с представителен вид - двуетажна самостоятелна постройка, подобна на крепост, с правоъгълна форма (Плиска - 32 х 26,5 м, Велики Преслав - 34 х 23 м). Жилищната част на двореца в Плиска се състои от 2 двуетажни постройки (19х14 м); подобна е и жилищната част във Велики Преслав, но планът й не е напълно установен. Симеоновият дворец във Велики Преслав е с богата украса. От II-та българска държава (1186-1396г.) е двореца на хълма Царевец (XII-XIV в.) във Велико Търново. Състои се също от тронна зала, черква и жилищни помещения, но липсва монументалният градеж. Стръмният терен е наложил гъсто застрояване, почти без дворове. Днешната реконструкция на двореца „Царевец” няма нищо общо с архитектурната истина и представлява един театрален декор. Главната управленска сграда в София от периода на турското робство - Мютесарифският конак, след Освобождението (1878г.) е преустроена в дворец по подобие на френските дворци от ХVIII в. През 1879г. на западната страна се пристроява представителна част (арх. Румпелмайер), а през 1887г. на североизточната страна се дострояват жилищни помещения (арх. Фр. Грюнангер). В академичен стил е построен двореца в Русе (1882г., арх. Фр. Грюнангер), предназначен за княз Александър I. В стила на френския ренесанс е двореца „Евксиноград" край Варна (1886г., арх. Румпелмайер). От по-малките летни дворцови резиденции („Врана"; „Ситняково"; в Кричим; в с. Баня, Пловдивска област) с архитектурни качества се отличава двореца „Бистрица" в курорта Боровец (1910-14г., арх. П. Койчев). В неговата архитектура са използвани елементи от българските възрожденски къщи и е широко приложено дървото ката строителен материал.

двугласка – вж. двоянка

НАЧАЛО