ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

деб_, дев_, дег_, дед_, дее_, деж_, дез_, дей_, деи_, дек_, дел_

деаератор; деаератор - (новообразуван латински термин: deaerātor от лат. de „от” и гр. аēr „въздух”) - Уред за отстраняване на газове (въглероден двуокис, кислород и др.) от водата, която се използва в парните котли, или за отстраняване на газове от други течности

деаерация; деаерация - (лат. de „от” и аерация) - Отделяне от течност, предимно от вода, на разтворените в нея газове

дебаклаж; дебаклаж - (фр. débâclage) - Прибиране на стока от пазар

дебалаж; дебалаж - (фр. déballage) - Развързване на опакована стока; разопаковане

дебаркадер; дебаркадер - (фр. débarcadère) - 1. Платформа при железопътна станция, при която спират влакове; 2. Специално пригоден несамоходен плавателен съд, прикрепен към брега, до който спират кораби и шлепове за товарене и разтоварване

дебаркация, дебаркиране; дебаркация, дебаркиране - (фр. débarquer) - 1. Сваляне пътници на брега; слизане или разтоварване на войски от кораб; 2. Разтоварване на кораб, разтоварване на стока

дебаркирам; дебаркирам - (фр. débarquer) - 1. Разтоварвам кораб; 2. Свалям войски от кораб на брега за започване на военни действия или окупация; 3. Слизам на бряг, правя десант (за войски)

дебати; дебати - (фр. débats) - Разисквания

дебатирам; дебатирам - (от фр.) - Обсъждам, разисквам

дебедюс; дебедюс - вж. дибидюс

дебелец; дебелец - (Sempervivum) - Род многогодишни тревисти растения от семейство дебелецови. Съществуват 25 вида, разпространени главно в планините на Европа и Мала Азия. В България растат 4 вида по сухи каменисти и скалисти места, главно в планините. Най широко разпространен е мраморният дебелец (Sempervivum marmoreum) - почти из всички планини до 2700м надморска височина. В по-ниските части на планините и в низините растат: белоцветният дебелец (Sempervivum leucanthum), който е балкански ендемит - в планините на Южна България; целебориевият дебелец (Sempervivum zeleborii) - най-често по варовити скали в източните части на България и в Родопите; червеникавият дебелец (Sempervivum erythraeum), който е български ендемит - в Западна и Средна Стара планина, Рила, Пирин и Беласица. Представителите на рода дебелец са декоративни растения, използуват се в народната медицина и за боядисване на тъкани.

дебентура; дебентура - (от лат. debeo „дължа") - търг. Митническо свидетелство за връщане на платено мито

дебет; дебет - (лат. debet „дължи") - търг. Да дава, дължи - (пише се в лявата страна на сметководните книги)

дебил; дебил - (лат. debilis „слаб, немощен”) - мед. Слабоумен човек; сравни с: идиот, олигофрен

дебилност; дебилност - (лат. debilis „слаб") - мед. Лека степен на вродено слабоумие.

дебит; дебит - (фр. débit „разход") - 1. Количеството вода, газ или енергия, получавано или изразходвано за определено време. 2. Сбор от задълженията на лице или учреждение, които се вписват в лявата страница в сметководните книги, дълг ; вж. дебет.

дебитен; дебитен - (от фр. débit „разход”) - Който се отнася до дебит; дебитна карта - Електронна карта, с която се теглят пари от банкомат

дебитив; дебитив - (лат. debitīvus) - грам. Глаголна форма за предаване на категоричност в балтийските езици

дебитирам; дебитирам - (от лат. debeo „дължа") - Записвам в задължение, записвам  в страницата „да дава".

дебитор; дебитор - (лат. debitor) - Длъжник на банка или друго учреждение

деблокирам; деблокирам - (фр. débloquer) - 1. воен. Прекратявам обсада на крепост; 2. воен. Освобождавам крепост, град или място от обсада на неприятел; 3. прен. Освобождавам, давам възможност: за използване на нещо спряно, на някой да действа и др.

дебой; дебой – (от фр. depot) - Склад на оръжие и барут; Депо

дебом; дебом - Дебнешком, с дебнене

дебош; дебош - (фр. débauche) - Буйство, скандал, безредие

дебри дебри - (рус.) - Гъста и непроходима гора.

дебуше; дебуше - (фр. débouché) - 1. Краен пункт на клисура; изходен пункт, излаз, изходно място; 2. воен. Отправна точка за излизане на войска в открита местност; 3. Излаз на море за търговски цели на една страна; 4. прен. Удобно място за продаване на стоки, обикновено извън страната; пазар, тържище

дебуширам; дебуширам - (фр. déboucher) - 1. Излизам от теснина; 2. Извеждам войска от тясно място на открито поле; 3. Излизам на море с търговска цел.

Дебърска художествена школа, Мияшка художествена школа, Галичκо-реканска художествена школа; Дебърска художествена школа - Възрожденска художествена школа от XVIII-XIX в. Възниква в земите на т. нар. Галичко-реканска покрайнина, по течението на Горна река (р. Радика) и вливащата се в нея Мала река. Става известна по името на гр. Дебър, около който са разположени селищата Галичник, Осой, Гари, Требище, Тресонче, Сушица, Росоки, Лазарополе, Битуше, Селце и др. От тях излизат много майстори - строители, резбари, иконописци, известни с творбите си по целия Балкански п-в; някои от тях са награждавани със султански ордени, отличия, с право да носят скъпо оръжие, да разполагат с лична охрана, с големи имоти (напр. майстор Богдан от Рензовско-зографския род). Живописците и резбарите от Дебърската художествена школа получават професионалната си школовка в Атонските манастири, но само за няколко десетилетия постигат свои образност, сюжетен регистър и колорит. Живописците боравят майсторски с цветови съчетания, използуват максимално богатството на орнамента, пейзажа, познават добре анатомията на човека, нейните ракурси в различни пози и движения. Резбарите използват богат регистърът от растителни мотиви, стилизациите им са смели, в ажура на растителната плетеница те включват и  фигури на животни и хора. Майсторите-строители от Дебърската художествена школа предпочитат едрите обеми с четливи, лаконични силуети с раздвижени и грациозни детайли. Те създават просторни и светли пространства с фини преходи между стени и покрития. Те въвеждат в творбите си много елементи от стиловете бароко и рококо. Известни родове представители на Дебърската художествена школа са Станишевци, Дамяновци, Пачаровци, Дичовци, Данаиловци, Илиевци, Ангелкови, Фръчковци, Мауровци, Пулевци, Тасовци, Стояновци, Гиновци, Филиповци, Огняновци, Мажовци, Чучковци, Чибуковци и др. От Рензовско-зографския род са А. Дамянов (строител, черквата „Св. Пантелеймон" във Велес, катедралата в Ниш), Д. Янкулов (от него са запазени рисунки - проекти за икони), Г. Дамянов (иконописец, от него е запазена ерминия; рисува икони в черквата „Св. Пантелеймон" във Велес), Н. Дамянов (резбар - от него е амвонът за черквата „Св. Богородица" в Скопие), Д. Андреев (строител - черквата „Св. Богородица" във Велес, и иконописец - иконата „Св. Панталеймон" в едноименната черква във Велес), Дичо Зограф (от него са запазени икони в черквите в Кула, в с. Градец, Видинска област, в „Св. Пантелеймон" във Видин), Кръсто Аврамов (икони в черквите „Възнесение Христово" в с. Извор, Видинска област, и „Св. Троица" в с. Бойница, Видинска област) и другаде. От рода Станишевци са известните резбари Д. Станишев и А. Станишев (вж. и Калоферски резбари), автори на майсторски изпълнени черковни резби в Крушево, Охрид, Пловдив, Плевен, София и другаде. Родът Дамяновци произхожда от с. Тресонче. Техни творби има в Стара Загора, Казанлък и Сливен. Най-известни представители са Бл. Дамянов (иконописец) и синовете му Михаил и Христо (ктиторски портрет и стенописи в манастира „Св. Св. Петър и Павел" при с. Долни Пасарел, Софийска област, ктиторски портрет и стенописи в с. Богьовци, Софийска област, и в др. софийски села, икони в черквата „Св. Богородица" в Стара Загора и в старозагорски села). Много творби от тях са запазени в черквите и манастирите в Западна България. От Тресонче са и майсторите от рода Пачаровци, които са строители и иконописци. Техни творби има в Скопие, Кавадарци, Кичево, в Корабия (Румъния) и другаде. От Тресонче са и иконописците от рода Дичовци, които работят предимно в земите на Западна и Северна България. С Тресонче са свързани и майсторите от родовете Илиевци: стенописци и иконописци, които работят в Лом, Оряхово, Влашко, Червен бряг, с. Габаре и с. Бреница - Врачанска област и Ангелкови: виден представител Г. Новаков Джонгар, строител - черквите „Св. Никола" в Берковица, 1872; „Св. Спас" в София, 1879; черкви в Лом, Видин, с. Арчар, Видинска област, 1890; черкви и жилища в Софийско. Изтъкнати дебърски майстори са и иконописците и стенописците от рода Фръчковци от Галичник: Хр. Макариев, ученик на Дичо Зограф - рисува стенописите в черквата „Св. Богородица" в Петрич (1857г.), заедно с братята си украсява десетки черкви из Солунско, Дойранско, Драмско, Сярско, в Лариса, Карлово, Клисура и другаде; Макрий Негриев - участва в изработването на иконостаса на скопската черква „Св. Спас". От Галичник са майсторите-иконописци Мауровци (иконата на св. Богородица в черквата в с. Дивия, Радомирско), иконописците Пулевци (Е. Попкузманов, който подражава на Дичо Зограф - икони в черквата „Св. Петър и Павел" в Кула и „Св. Богородица" в Брегово, Видинска област), Тасовци (Никола Янев, който работи в черквата „Св. Георги" в с. Бистрица, Софийска област, 1883г. и в черкви в Букурещ). От Гари е един от най-значителните дебърски резбарски родове - Филиповци. От него произхожда П. Филипович Гарка, автор на изключителната по богатството си резба на иконостаса в Бигорския манастир при Галичник и на иконостаса в черквата „Св. Спас" в Скопие, където се намират резбарският автопортрет и портретите на помощниците му - шедьовър на неговото изкуство. От Гари са иконописците Ангелковци и резбарите и строителите Огняновци. Известен резбарски род от Осой са Филиповци. Те изработват иконостаса в катедралната черква „Св. Богородица" във Варна. Тук те за пръв път в по-късното резбарско изкуство вмъкват плетеницата. Изрязват иконостасите на черкви в Балчик, Каварна, Стара Загора, Карнобат, на черквата „Св. Богородица" в Казанлък. Установяват се в София и отварят резбарска работилница; изпълняват поръчки за цялата страна. Тяхно дело са и иконостасът, владишкият трон и амвонът на черквата „Св. Георги" в София. Резбата им не включва човешки фигури,  използват само растителни мотиви.

дебърцини; дебърцини - (от унг. собс. Debrecen, град в Унгария) - Вид тънки дълги пушени колбаси

дебют; дебют - (фр. début) - 1. Първо или пробно излизане на сцена. 2. Първо явяване на някое поприще. 3. сп. Начало на шахматна партия

дебютант; дебютант - (фр. débutant) - Лице, което за пръв път излиза публично на някое поприще.

дебютирам; дебютирам - (от фр.) - 1. Излизам за пръв път, като артист на сцена. 2. За пръв път се явявам на някое ново поприще, проявявам се за пръв път в някоя дейност

НАЧАЛО

девалвация; девалвация - (лат. devalvatio) - икон. Парична реформа, която се състои: в понижаване стойността на книжните пари, като се намалява златното или сребърното съдържание на националната парична единица; и в снижаване курса на валутата на дадена страна по отношение златото, среброто или валутата на някоя друга страна

девалвирам; девалвирам - (от лат. де „от" и valor „стойност") - Извършвам девалвация, провеждам парична реформа, при която се намаляват златното или сребърното съдържание на националната парична единица и стойността на книжните пари.

девалоризация; девалоризация - (фр. dévalorisation) - икон. 1. Снижаване стойността на пари, капитали, продукти и др.; 2. прен. Обезценяване на някакви ценности, на значението на нещо

девастация; девастация - (фр. dévastation от лат. devasto „опустошавам”) - 1. екол. Унищожаване на околната среда при съвременния бит и технически прогрес; 2. мед. Комплекс от действия за унищожаване на възбудители на инфекциозни болести (сред хората, животните или растенията)

девастирам; девастирам - (фр. devaster) - Разорявам, опустошавам.

девиация; девиация - (лат. deviatio „отклонение") - 1. физ. Отклонение на магнитната стрелка на компаса под влияние на голямо количество желязо; 2. Отклонение от приета линия; отклонение; 3. биол. Отклонение в индивидуалното развитие на орган на жив организъм поради промяна на условията за развитието му.

девиз; девиз - (фр. devise) - 1. Надпис на герб; 2. Кратко изречение, което изразява основна идея на поведение или дейност;  3. прен. Ръководно начало.

девиз(и); девиз(и) - (фр. devise) - 1. икон. Платежни средства в чужда валута, които се използват в международните плащания; 2. банк. Всички средства в чуждестранна валута (парични знаци, банкови чекове и преводни акредитиви, срочни купони и излезли в тираж чуждестранни облигации); 3. прен. Основна цена.

девисил, мечи уши; девисил - (Heracleum) - Род двегодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сенникоцветни; 70 вида в Северното полукълбо; в България - 2 вида. Сибирският девисил (Heracleum sibiricum) е разпространен в цялата страна по влажни и сенчести места, край реки и пътища. Прешленестият девисил (Heracleum verticillatum) расте по влажни, сенчести и каменливи места, най-често край планински потоци. Младите стъбла и листа на девисила се използуват за приготвяне на салати, супи, за подправка към ястия. В народната медицина има приложение при смущения в храносмилането, против екземи и др. Девисил (селим) се нарича градинското растение Levisticum officinale.

девит – вж. дивит

девичи разбой; девичи разбой - Глоба в средновековна България от XIII-XIV в., плащана при опит за похищение на девойка или за безнравствени действия срещу нея. В случай, че виновникът не е открит, цялата селска община отговаря колективно и плаща глобата. Девичия разбой отива в полза на фиска (хазната) или на местния феодален господар, ако той притежава имунитет (имуществени и лични права) над жителите на селото, където е извършено престъплението. Споменава се във Виргинската и Мрачката грамота.

девически училища; девически училища - Училища за момичета до Освобождението 1878г. Първите девически училища са килийни. Помещават се в женски манастири и частни домове. Обучението в тях се води от монахини, жени и дъщери на килийни учители, понякога има и мъже-учители. Съдържанието, организацията и методите на обучение са както в мъжките килийни училища. Първата известна килийна учителка е Хаджи Трендафила, съпруга на килийния учител в Сливен Хаджи Илия, майка на Сава Доброплодни. Килийни девически училища има в Котел (1820г.), Свищов (около 1820г.), Габрово (1825г.), Тетевен и Шумен (1828г.) и другаде. Първото светско девическо училище се открива през 1840г. в Плевен от Ан. Димитрова, по-късно - в Панагюрище (1842г.), Враца (1843г.), Котел, Елена и Сливен (1844г.), Свищов (1846г.), В.Търново и Карлово (1847г.), Лом, Разград, Татар Пазарджик и Калофер (1848г.), Копривщица и другаде. За развитието на началното девическо образование голяма роля играе Неделя Петкова. Първото κласнο девическо училище се организира през 1856г. в Шумен по инициатива на С. Доброплодни. По-късно класни девически училища се откриват и в Габрово (1862г.), Стара Загора (1863г.), Копривщица (1864г.), Русе (1865г.), Пловдив, Казанлък (1866г.) и другаде. Развиват се като 5-класни училища. За разлика от мъжките класни училища в девическите училища наред с общообразователните предмети се изучават ръкоделие, домакинство, анатомия с физиология, психология, логика и педагогика. Подготвят учителки за началните девически училища.

девлет; девлет - (ар.-тур. devlet) - Държава, страна

девокя – вж. двоянка

девон; девон - (от собс.) - Четвъртата по ред система (период) на палеозоя. Продължителността на девона е около 60 милиона години (410-350 млн. г. пр. н. е.). Характеризира с много стари улягания на пластовете, наречени червени пясъчници. В България е развит в Софийска планина (Западна Стара планина), Граовско, Краището и в Северна България (повсеместно развит в Мизийската платформа, но не се разкрива на повърхността). Климатът през девона е влажен и топъл. Скалите са сравнително бедни на фауна и флора. В тях са установени корали, брахиоподи, трилобити, морски лилии, тентакулити, граптолити, конодонти, фораминифери. През девона са образувани аргилити, лидити, алевролити, пясъчници, варовици, доломити и оолитни железни руди; девонска система (по името на графство Девън в Англия, където за първи път са открити девонски скали)

деврие; деврие - (ар.-тур. devriye) - Караул, нощна стража

девски; девски – Момински

девташларъ; девташларъ - (перс. dev - „гигант", и тур. taş - „камък") - Мегалитни паметници от I-та българска държава (681-1018г.). Представят групи от 5, 7 и 9 реда грамадни камъни с различни размери, наредени или в правилни геометрични фигури (правоъгълници и кръгове), или безредно пръснати. Долната им вкопана част е одялана, а надземната следва естествените очертания на камъка, плоската им страна е ориентирана към изток. Върху някои от каменните блокове са издълбани прабългарски знаци. Около девташлари се откриват животински (и съвсем малко човешки) кости. Предполага се, че девташларите са надгробни паметници на войни, загинали извън пределите на родината. Разпространени са само в околностите на с. Плиска, Шуменска област.

девтерагонист; девтерагонист - (гр. déuteros „втори" и agōnistés „актьор") - Втори актьор в старогръцката драма

девтерогамия; девтерогамия - (гр. déuteros „втори" и gámos „брак") - Второбрачие.

девтерон; девтерон - вж. деутрон

Девтерономия; Девтерономия - (гр. déuteros „втори" и nómos „закон") - Второзаконие, заглавие на книга в Библията.

девулканизатор; девулканизатор - (нов.) - Съд, в който с химикали се обработва стар каучук за възстановяване на загубени вече качества.

девширме, кръвен данък; девширме- (тур. devşirme) - Насилствено събиране на младежи от немюсюлманските поданици в Османската империя, които след принудително помохамеданчване и специална възпитателна подготовка са използвани за нуждите на централната власт. Набирането става през 7, 5 или 3 г., а през I-та половина на XVI в., поради изключителното военно напрежение - всяка година. Засяга от 1 /5 до 1 /10 част от подрастващото мъжко население. Събраните момчета са използувани предимно за попълване на еничарската пехота (вж. еничари; вж. аджемиоглани ) и за корпуса на дворцовите пажове (вж. ичоглани). Значителен брой младежи са заселвани в едрите феодални имения на османската аристокрация. Кръвният данък е една от формите за асимилиране на българското население от завоевателите. Българският народ се бори против девширмето с всички възможни средства - от подкупа до открития бунт.

НАЧАЛО

дегаже; дегаже - (фр. dégager „отделям", „освобождавам") - сп. Хватка при фехтуване за нанасяне удар на противника чрез отхвърляне на рапирата му.

дегазатор; дегазатор - (от лат. de „от”, „без” и газ - 1.) - 1. Апарат за обеззаразяване на местност или предмети от отровни газове или вещества; 2. Вид химически продукт, с който се обеззаразява; 3. Човек, който извършва такова обеззаразяване

дегазация; дегазация - (късно лат. degasatio) - 1. Очистване на обгазени предмети, помещения, местности и др. от отровни газове. 2. Съвкупност от мероприятия за обезвредяване на отровните газове, попаднали върху хора, животни, предмети и пр.

дегенек; дегенек – (от тур. değnek) - Тояга, пръчка

дегенерат; дегенерат - (лат. degenerātus) - 1. Човек с признаци на физическо или душевно израждане; изрод. 2. Изродено животно или растение.

дегенеративен; дегенеративен - (лат. degeneratīvus) - Изроден; израждащ се

дегенерация; дегенерация - (от лат. degeneratio „израждане”) - 1. биол. Изчезване или разрушаване на органи и клетки в живия организъм в процеса на развитието му; 2. мед. Изменение в структурата на химическия състав на органи или тъкани, при което се увреждат функциите им; 3. прен. Влошаване на качествата на нещо

дегенерирам; дегенерирам - (от лат.) - Израждам се.

дегерминатор; дегерминатор - (от лат. de „от" и germen, inis „пъпка") - техн. Цилиндричен уред с въртящи се в него ножове, употребяван при добиване на скорбяла.

дегизирам; дегизирам - (фр. déguiser) - Променям външността с маска или различна коса, мустаци, очила, облекло

дегра; дегра - (фр. dégras) - 1. Окислено масло от риби или други морски животни, което се употребява при обработване на кожи след тяхното продъбяване; 2. Вторичен продукт, получаван при производството на велур или изкуствено окислено масло

деградация; деградация - (къснолат. degradatio) - 1. Постепенно влошаване, постепенно загубване на свойства и качества; упадък; 2. Отнемане на чин, разжалване; 3. Сваляне от длъжност

деградирам; деградирам - (фр. dégrader) - 1. Влошавам се, израждам се. 2. Лишавам от добита степен или чин; понижавам. 3. Свалям от длъжност.

дегресия; дегресия - (от лат. degressus „слязъл") - Слизане, спускане, спадане

дегумиране; дегумиране - (от лат. de „от", „без" и gummi) - Премахване на лепливото вещество от естествена коприна.

дегустатор; дегустатор - (от лат. degusto „опитвам на вкус”) - Лице, което е специалист по определяне качеството на известен продукт чрез вкусване.

дегустация; дегустация - (фр. dégustation от лат.) - Определяне качествата на продукт (вино, чай, тютюн) чрез вкусване

дегустирам; дегустирам - (от лат.) - Определям качеството на продукт чрез вкусване.

НАЧАЛО

дедай си, дедаси; дедай си, дедаси - Твърде много, извънредно много.

деданлък; деданлък - От дядово време: от деданлък и бабинлък - От време оно.

деде – Духовен водач при алианите. Във всяко алианско село той събира членовете на сектата в определен дом, където певец и свирач на тамбура изпълнява религиозни песни.

дедете; дедете - (съкратено ДДТ от дихлор-ди-фенил-трихлоретан) - Много ефикасен (и много вреден за околната среда и човека) прах против инсекти чрез контактно въздействие.

дедец; дедец - (старобълг. добродоброeрь (малък)eрь (малък)- „старейшина”) - Пръв между „съвършените” богомили и главен ръководител на религиозния живот в богомилската община (вж. Богомилство). Обикновено дедецът е най-възрастният и просветен богомил. Названието дедец се среща за пръв път в Бориловия синодик от 1211г., в който се споменава софийският дедец (добродоброeрь (малък)ѥрь (малък) словорьцидоброѥрь (малък)словокакоѥры) Петър. Възприето е и от богомилите в Босна под формите „дид” и „дйед”. Среща се и при сродните с богомилите катари в Южна Франция под името анциани (лат. antianus - „дядо”, „старейшина”). Дедецът има трима помощници, наричани „гост”, „старец” и „стройник’’.

дедикация; дедикация - (лат. dedicatio) - Посвещение, посвещаване

дедуктивен; дедуктивен – (лат. deductīvus) - Който се отнася към дедукция или е основан на дедукция

дедукция; дедукция - (лат. deductio) - 1. Метод на логическо мислене за правене частни изводи от общи положения; 2. Заключение, умозаключение, получено по този начин; извод

дедуцирам; дедуцирам - (от лат. dedūco „довеждам") - 1. Правя частни изводи от общи положения. 2. прен. Свеждам до нещо, намалявам

дедя; дедя - Кака, по-възрастна жена или роднина

НАЧАЛО

деемулсатор; деемулсатор - (лат. de „от" и емулсация) - Уред за деемулсация

деемулсация; деемулсация - (лат. de „от" и емулсация) - Разрушаване на капчици от мазнини, които се намират в някоя течност

деепричастие; деепричастие - Неизменяема глаголна форма, присъща на българския книжовен език в писмената му разновидност. По граматично значение и по функция в изречението деепричастието се приближава до наречието. Означава добавъчно действие, което съпровожда главното действие, изразявано чрез друг глагол, и се извършва от същото лице (напр.: „прекарвам дните, мислейки за тебе”; „прекарах почивката, мислейки за тебе”; „ще живея, мислейки за тебе”).

НАЧАЛО

дежурен; дежурен - (фр. de „за" и jour „ден") - 1. Който изпълнява за  определено време известни служебни задължения. 2. Лице, което дежури

дежуря; дежуря - (от фр.) - 1. Дежурен съм; 2. Изпълнявам за определено време известни служебни задължения; 3. прен. Стоя неотлъчно при някого или нещо с някаква цел, задача

НАЧАЛО

дезабийе; дезабийе - (фр. déshabillé) - 1. Вид домашна дреха. 2. прен. Облечен небрежно

дезавуирам; дезавуирам - (от ор. désavouer) - Обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие, снемам доверие от някое лице.

дезагрегация; дезагрегация - (фр. désagrégation) - Разпадане на едно цяло на съставните си части

дезакордирам; дезакордирам - (фр. désaccorder) - Разстройвам музикален инструмент

дезактивация; дезактивация - (новообразуван латински термин: desactivatio) - 1. 3агубване на активност от молекула, необходима за встъпване в химическа реакция; 2. Загубване на активност; 3. воен. Отстраняване на бойните радиоактивни вещества от хората, животните, предметите, местностите и др. непосредствено след употребата на атомно оръжие

дезакцентуация; дезакцентуация - (фр. désaccentuation от лат.) - езиков. Слабо изговаряне на ударена сричка в дума поради стилни или синтактични съображения

дезамбалаж; дезамбалаж - (фр. désemballage) - Изваждане на стоки от опаковка, разопаковане ; вж. дебалаж

дезамбаркирам; дезамбаркирам - (фр. désembarquer) - Разтоварвам

дезармирам; дезармирам - (фр. désarmer) - Разоръжавам

Дездемона; Дездемона - (собс.) - 1. Героиня на Шекспировата трагедия „Отело". 2. прен. Любеща съпруга и сърдечна жена, която страда незаслужено

дезертирам; дезертирам - (фр. déserter) - 1. Самоволно се отлъчвам от военна служба, бягам от военна служба. 2. прен. Не изпълнявам задълженията си като служебно лице

дезертьор; дезертьор - (фр. désеrteur) - 1. Беглец от войската; лице, което не се явява на военна служба. 2. прен. Лице, което не изпълнява обществените си задължения

дезигнация; дезигнация - (фр. désignation) - Означаване, посочване

дезидерата; дезидерата - (лат. desiderāta „желания”) - Желани неща и предмети, които са необходими за попълване на колекция; дезидерата пиа - неизпълними желания

дезидератив; дезидератив - (лат. desideratīvus) - грам. Желателно наклонение; сравни с: оптатив

дезидериум; дезидериум - (лат. desiderium) - Копнеж, силно желание.

дезинсекция; дезинсекция - (лат. de „от" и insectum „насекомо") - Унищожаване на вредни насекоми.

дезинтегратор; дезинтегратор - (от лат. de „от" и integer „цял") - 1. техн. Машина за смилане и разбъркване на сипливи и нишковидни материали - (сол, гипс, целулоза, въглища и др.). 2. Инсталация за премахване на праха от газове.

дезинтеграция; дезинтеграция - (лат. de „от” и integer „цял”) - Разпадане на дадено цяло на съставните му части.

дезинтересирам се; дезинтересирам се - (фр. désintéresser) - Преставам да се интересувам

дезинтоксикация; дезинтоксикация - (лат. de „без, раз” и интоксикация) - Обезвреждане на отрови, причинени от външни фактори, в организма на човека и животните

дезинфектирам; дезинфектирам - (фр. désinfecter) - Обеззаразявам

дезинфектор; дезинфектор - (къснолат. desinfector) - 1. Лице, което извършва обеззаразяване; обеззаразител; 2. Уред за извършване на обеззаразяване

дезинфекционен; дезинфекционен - (от лат.) - Обеззаразяващ

дезинфекция; дезинфекция - (къснолат. desinfectio от de „без” и inficio „заразяване”) - Унищожаване на болестотворни микроби по химически или физически начин; обеззаразяване

дезинформатор; дезинформатор - (къснолат. desinformator) - Който дава невярна информация; заблуждаващ

дезинформация; дезинформация - (от лат.) - Лъжливо осведомяване с цел заблуда

дезмит(ис); дезмит(ис) - (гр. desmítis от desmós „връзка”) - мед. Възпаление на сухожилия

дезмография; дезмография - (гр. desmós „връзка" и gráphō „пиша") - Дял от анатомията, който изучава сухожилията

дезмолази; дезмолази - (от гр. desmós „връзка” и lýsis „разтваряне”) - Общо название на ензими (ферменти), които участват при обмяната на веществата като катализатори във въглеводородните процеси

дезмолиза; дезмолиза - (гр. desmós „връзка” и lýsis „разтваряне”) - Процесът на биологичното окисляване на веществата при обмяната в организмите

дезмопатология; дезмопатология - (гр. desmós „връзка” и патология) - Наука за болестите на сухожилията

дезмотомия; дезмотомия - (гр. desmós „връзка" и tomē „рязане") - мед. Разрязване на сухожилия с лечебна или научна цел

дезмургия; дезмургия - (гр. desmós „връзка” и érgon „дело”) - Дял от хирургията, който се занимава с поставяне на превръзки и лечение на хирургически болести без операции

дезодорант; дезодорант - (лат. de „без” и odor „мирис”) - Вещество, препарат, който премахва лоша миризма от тяло или помещение

дезодоратор; дезодоратор - (лат. de „без” и odor „мирис”) - Уред, който премахва лоша миризма.

дезодорация, дезодориране; дезодорация, дезодориране - (от лат.) - Отстраняване на лоша миризма чрез химически средства

дезоксидация; дезоксидация - (лат. de „без” и оксидация) - Отнемане на кислород от нещо

дезорганизатор; дезорганизатор - (къснолат. desorganisātor) - Нарушител на ред, дисциплина и организираност; лице, което внася дезорганизация

дезорганизация; дезорганизация - (къснолат. desorganisatio) - 1. Липса на организираност, на ред и дисциплина; 2. Нарушаване на ред, дисциплина и организираност; безредие

дезорганизирам; дезорганизирам - (фр. désorganiser от лат.) - Нарушавам ред, дисциплина и организираност, докарвам в безредие ; разстройвам.

дезориентация; дезориентация - (фр. désorientation) - 1. Лишаване от правилна ориентация, въвеждане в заблуждение; 2. Ненамиране на правилна насока, на правилна посока

дезориентирам; дезориентирам - (фр. désorienter) - Въвеждам в заблуждение, неправилно ориентирам; дезориентирам се - не намирам правилната посока.

дезурбанизация; дезурбанизация - (от лат. de „без” и urbs „град”) - Преселване на градски жители или преместване на градски учреждения на село; противоположно на: урбанизация

НАЧАЛО

деизъм; деизъм - (фр. déisme) - Религиозно-философско учение през XVII-XVIII в., което признава съществуването на бог само като първопричина на света, но отрича неговото съществуване като личност (теизъм) и намесата му в природата и обществото; сравни с: теизъм

деиктичен; деиктичен - (гр. deikticós) - Който служи за точно означаване; указателен

деисис; деисис - (гр. déēsis „молене”) - в църковната живопис: Композиция с образите на Исус в средата и от двете му страни Дева Мария и Йоан Кръстител

деист; деист - (фр. déiste) - Привърженик  на деизма (Волтер, Русо, Лок, Новиков и др.)

деификация; деификация - (лат. deus „бог" и facio „правя") - Обоготворяване

деифицирам; деифицирам - (от лат. deus „бог” и facio „правя”) - Обоготворявам, обожествявам

действо; действо - Действие, въздействие

НАЧАЛО

дек - (англ. deck) - 1. мор. Палуба; 2. Звукотехническо устройство за извършване на точно определена работа (касетен дек)

дек - (англ. dec от decoder) - 3. техн. вж. декодер

дека-; дека- - (гр. déka „десет”) - 1. като съставка на сложни думи означава: Десет, десеторно; 2. в термините за измерване: Увеличава мерната единицата десет пъти: декаметър - Десет метра

дека; дека - (нем. Decke „покрив”) - 3. Част от корпуса на струнен музикален инструмент от резониращ дървен материал (ела), който усилва звука; 4. техн. Част от вършачка. Между дека и барабана става овършаването на житото.

декабрист; декабрист - (рус.) - Участник в руското дворянско движение и въстание през 1825 г. (на 14 декември), което искало да унищожи крепостничеството и самодържавието

декагон; декагон - (дека- и гр. gōnía „ъгъл”) - Десетоъгълник

декаграм; декаграм - (дека- и гр grámma „грам") - Десет грама

декада; декада - (гр. dekás, ádos) - 1. Десетица (месецът на републиканския календар по време на Френската буржоазна революция бил разделен на три декади, както било в древна Гърция); 2. Сбор или група от десет предмета, хора и пр.; 3. прен. Широко представяне на достиженията в областта на изкуството (музика, литература и др.), обикновено с продължителност десет дни

декаданс; декаданс - (фр. décadence) - Упадък в литературата и изкуството; упадък

декадент; декадент - (фр. décadent от лат. decadens, entis) - Представител на декадентството в литературата и изкуството

декадентство; декадентство - (οι фр. décadence) - 1. Литературно-художествено течение в края на XIX и в началото на XX в., което се характеризира с краен естетизъм и индивидуализъм. 2. Упадък, упадъчни черти в литературата и изкуството

декаедър; декаедър - (дека- и гр. hédra „страна") - Тяло, което е ограничено от десет стени ; десетостен.

декалитър; декалитър - (дека- и литър) - Мярка за течности, равна на десет литра.

декалкирам; декалкирам - (фр. décalquer) - Пренасям образ чрез специална хартия или платно; копирам

декалкомания; декалкомания - (фр. décalcomanie) – 1.  Начин за печатане на цветни образи, надписи, марки и др., които след това се прекопирват на платно, стъкло, дърво и др. или на τ. нар. детски „ваденки". 2. Направена по този начин рисунка

декало; декало - (ит. decalo) - търг. Намаляване теглото на стока поради изтичане, изсипване, изсъхване и др.

декалог; декалог - (дека- и lógos „слово", „реч") - 1. рел. Десетте божи заповеди в Библията; 2. Десет правила

декалцинация; декалцинация - (лат. de,,без” и calx, сallis „калций”) - 1. Отстраняване на калций; 2. Вземане на калций от тъкани за микроскопско изследване

декам; декам, декна - Хокам, мъмря, викам сърдито

декаметър; декаметър - (дека- и métron „мярка") - Десет метра

декан; декан - (лат. decānus от гр.) - 1. Професор или доцент, който ръководи факултет; 2. църк. Старши свещеник в католическата и англиканската църква

деканат; деканат - (лат. decanātus) - 1. Канцелария на декан. 2. Административно управление на факултет

декантатор; декантатор - (фр.) - Уред за отделяне на утайка чрез отливане или центрофугиране

декантация; декантация - (новообразуван латински термин: decantatio) - Отделяне на луга след утаяване на утайката чрез отливане или изсмукване ; разделяне на две несмесващи се течности

декантирам; декантирам - (от фр. décanter) - Отделям утайка чрез утаяване или чрез центрофугиране

декапировка; декапировка - (от фр. décaper) - Приготвяне на метал за галванизиране

декапитация; декапитация - (от лат. decapitatio) - юр. Обезглавяване

декапитирам; декапитирам - (от лат.) - юр. Обезглавявам

декапод; декапод - (дека- и гр. poús, -podós „крак”) - зоол. 1. Рак с десет крака; 2. Мекотело с десет пипала

декар; декар - (дека- и фр. аrе) - Десет ара = 1000 кв. м.

декарбоксилиране; декарбоксилиране - (от лат. de „без", carbo „въглен" и гр. oxýs „кисел") - хим. Отделяне на карбоксилната група (СООН) от органични киселини, което има значение при обмяната на веществата и гниенето

декарбонизация; декарбонизация - (лат. de „без и carbo, ōnis „въглен") - Отделяне и освобождаване на въглерода, който се съдържа в някакво вещество, отделяне на въглерод от дадено съединение ; обезвъглеродяване

декасилабичен; декасилабичен - (дека- и гр. syllabē „сричка") - Десетосричен

декастих; декастих - (дека- и гр. stíchos „ред") - литер. Строфа от десет стиха

декатирам; декатирам - (от фр. décatir) - 1. Обработвам вълнен плат с водни пари или вряла вода за предпазване от действието на влагата. 2. Премахвам лъскавина на плат чрез намокряне. 3. прен. Правя да увехне, правя да загуби красотата си

декатлон; декатлон - (дека- и гр. âthlon „борба") - Спортно състезание, в което са застъпени десет дисциплини; десетобой

декатон; декатон - (дека- и фр. tonne) - Десет тона.

декахорд; декахорд - (дека- и гр. chordé „струна”) - Музикален инструмент с десет струни.

деквалификация; деквалификация - (лат. de „без” и квалификация) - Загубване на квалификация, загубване на професионален опит и знания

декел; декел - (нем. Deckel „покрив") - печ. 1. Метална рамка с опънато на нея платно на ръчна печатарска машина. 2. Обвивка на цилиндър на печатарска машина от хартия, платно или картон за правилно отпечатване на всички букви.

декември; декември - (лат. december от decem „десет" през гр. dekémbríos) - Дванадесетият месец на годината - (в римския календар до 153 г. пр. н. е. бил десети месец).

декламатор; декламатор - (лат. declamātor) - 1. Лице, което чете или рецитира художествени стихове; 2. прен. Човек, който повтаря чужди мисли; зубрач

декламация; декламация - (лат. declamatio „упражняване в произнасяне на речи”) - 1. Изкуство за изразително рецитиране или четене на стихове; декламиране. 2. Външна красота, надутост на израз при говорене, четене и пр. 3. Поетичен откъс за декламиране. 4. прен. Надута и несъдържателна реч, статия и пр.

декламирам; декламирам - (от лат. declamo) - 1. Произнасям художествено стихове или проза. 2. прен. Говоря изкуствено, произнасям неестествено

декларатор; декларатор - (лат. declarātor) - Лице, което подава декларация или което дава известни изявления

декларация; декларация - (лат. declaratio) - 1. Официално и тържествено изявление. 2. Обявяване, заявяване, тържествено провъзгласяване на основни принципи, схващания и пр. 2. Официален документ за вписване на определена информация

декларирам; декларирам - (от лат. declaro) - 1. Обявявам, съобщавам. 2. Правя изявление, заявявам. 3. Подавам декларация, подавам документ с вписана в него информация

декласирам; декласирам - (фр. déclasser) - Изтръгвам някого от съсловието му; декласирам се - Отпадам от класиране

декласиран; декласиран - (фр. déclassé) - 1. Загубил връзки или признаци на своята класа. 2. Който не взема участие в обществения живот; пропаднал, загубен

деклинатор; деклинатор - (лат. declinātor) - Уред за измерване на магнитното отклонение

деклинация; деклинация - (лат. declinatio) - 1. физ. Отклонение на магнитната стрелка от географския меридиан. 2. грам. Склонение

деклинирам; деклинирам - (от лат. declino през нем.) - грам. Скланям

дековилка; дековилка - (от собс.) - 1. Теснолинейна железопътна линия; теснолинейка. 2. Вагонетка от теснолинейна железопътна линия

декодер; декодер - (англ. decoder) - техн. Устройство, апарат за автоматично декодиране на входящо съобщение в изходящо съобщение в първоначалния му вид; съкратено: дек

декодиране; декодиране - (от нем. decodieren) - Дешифриране; Разчитане на кодирана информация и преобразуване в първоначалния й вид; противоположно на: кодиране

декокт; декокт - (лат. decoctum) – фарм. Отвара от лековити билки

деколонизация; деколонизация - (фр. décolonisation от лат.) - Процес на освобождаване на народите от колониално робство и на извоюване на националната им независимост

деколорация; деколорация - (лат. decoloratio) - Обезцветяване, избелване

деколорирам; деколорирам - (от лат. decolōro) - Обезцветявам, избелвам

деколте; деколте - (фр. décolleté) - 1. Изрез на женска дреха около врата, който оставя открити шията и част от гърдите. 2. Открита шия и част от гърдите

деколтирам се; деколтирам се - (фр. décolleter) - Откривам шията, раменете и голяма част от гърдите си, като обличам рокля с деколте; разголвам се

декомпенсация; декомпенсация - (лат. de „раз” и компенсация) - мед. Състояние, при което система, орган или целият организъм не може повече да изпълнява нормални или повишени изисквания; сравни с: компенсация

декомпозиция; декомпозиция - (фр. décomposition) - Разлагане на съставни части

декомпозирам; декомпозирам - (фр. décomposer) - Разлагам на съставни части

декомпресия; декомпресия - (лат. decompressio) - 1. мед. Намаляване или отстраняване на натиск върху телесна част. 2. мед. Болестно състояние на организъм при промяна на налягане. 3. техн. Постепенно намаляване на налягането в някакъв съд, чието съдържание е под налягане

декомпресор; декомпресор - (от лат. de „от", „без" и comprimo „натискам") - Приспособление на автомобилен или мотоциклетен мотор за намаляване натиска в цилиндъра при пускане или спиране

деконт; деконт - (фр. décompte) - банк. Сметка, която се дава от банка на лице за сумите, получени от инкасиране на неговите полици

деконцентрация; деконцентрация - (лат. de „раз”, cum „със” и centrum „център”) - Разпръскване; противоположно на: концентрация

декор; декор - (лат. decor) - 1. Украса. 2. арх. Съвкупност от елементи за украса. 3. мн. ч. Съвкупност от художествени и архитектурни елементи за представяне на място и обстановка при театрално представление

декоративен; декоративен - (фр. décoratif) - 1. Който украсява; 2. Който се отнася към декори; 3. прен. Показен, външен, ефектен

декоративни растения; декоративни растения - Голяма група растения, които се отглеждат, за да задоволят естетични нужди на човека. Над 5500 вида, принадлежат към голям брой родове и семейства. Биват тревисти, полухрасти, храсти и дървета, едно-, дву- и многогодишни растения. Култивират се от дълбока древност в Китай, Индия, Египет, Персия (Иран), Гърция и другаде. Днес се използуват навсякъде за озеленяване на открити площи (паркове, градини, дворове), за украса в закрити помещения и др. Декоративният ефект се създава от цялото растение или от отделни негови части (стъбло, листа, цветове, плодове) и от комбинация между тях. Декоративните растения подобряват също условията на околната среда - пречистват въздуха, намаляват шума, ограничават силата на вятъра, оказват положително влияние върху здравето и психиката на човека. В България се отглеждат около 1100 вида. Използуват се местни диворастящи видове и вариетети (гороцвет, росен, водна лилия, венерин косъм, орлов нокът, смърч), видове и вариетети от екзотична растителност (дамско сърце, кореопсис, филодендрон) и културни форми, създадени главно чрез хибридизация и полиплоидизация на диворастящи видове (чайнохибридни рози, едроцветни хризантеми и др.). Повечето от екзотичните растения са пренесени от страни със субтропичен и тропичен климат, поради което се отглеждат в саксии и зимуват в цветарници, оранжерии и др. отоплени помещения. Около 600 вида декоративни растения се използуват за открити площи, а около 500 вида - за украса на помещения. На открито се отглеждат единично (солитери) или групово (в алпинеуми, цветни лехи) за озеленяване на огради и беседки, декорация на водни площи и др.;
вж. цветарство и цветя

декоратор; декоратор - (фр. décorateur от лат.) - Художник-специалист по украсяване на помещения, улици, стаи и др. или по изработване на декори; украсител

декорация; декорация - (фр. décoration) - 1. Художествено и архитектурно оформление на места и обстановка на театрално представление на сцена; декори. 2 Украса, украшение. 3. прен. Орден, медал, отличителен знак на служба и достойнство

декорирам; декорирам - (фр. décorer) - 1. Украсявам. 2. прен. Окачвам орден или медал

декорт; декорт - (нем. Dekort) - търг. Отбив от уговорена цена на стока поради неизпълнение от продавача на уговорени условия

декортикатор; декортикатор - (къснолат. decorticātor) - Машина за отделяне кора и лико от стъбло

декортикация; декортикация - (къснолат. decorticatio) - 1. Отделяне на кора и лико от влакнодайни растения, без да се потапят във вода; 2. физиол. Отделяне на част от кората на главния мозък с научна или лечебна цел

декорум; декорум - (лат. decōrum) - Външно приличие, подходяща обстановка на положението и длъжността на дадено лице

декредитирам; декредитирам - (фр. décréditer) - 1. Спирам кредит. 2. Намалявам внимание, злепоставям, излагам; дискредитирам

декрементум; декрементум - (лат. decrementum „намаляване”) - 1. Загубеното количество при износване на нещо или поради намаляване; 2. Величина, която показва скоростта на затихване на периодични движения; 3. мед. Уталожване на нервно възбуждане в съответствие с отстраняването на източника на дразнението

декрет; декрет - (лат. decrētum) - 1. Правителствена разпоредба със сила на закон; 2. в древен Рим: Постановление на император, консул или на сената

декреталия; декреталия - (лат. decretalia) - юр. Папско постановление по спорни църковни въпроси

декретирам; декретирам - (фр. décréter) - 1. Обявявам за законно чрез декрет, издавам декрет; постановявам; 2. прен. Разпореждам се самоволно

декстран; декстран - (фр. dextrane) - Бяло желатиново вещество, което се получава, докато кисне сока от захарното цвекло

декстрин; декстрин - (от лат. dexter „десен”) - Начален продукт при хидролиза на нишесте под влияние на киселини, който е във вид на бял или жълтеникав прах, без вкус; разтворен във вода, става лепило. Употребява се за сгъстяване на бои, гланциране на хартия, при производството на кибрит, като лепило, за апретиране на платове и др.

декстринизатор; декстринизатор - (от лат.) - Апарат за получаване на декстрин от нишесте

декстроза; декстроза - (от лат. dexter „десен") - остар. Гроздова захар, гликоза

декувер; декувер - (фр. découvert „непокрит") - Разликата между цената на имуществото и застрахователния капитал, която остава в риск на застрахователя

декуврирам; декуврирам - (фр. découvrir) - Откривам, отбулвам, разкривам

декурион; декурион - (лат. decurio, ōnis) - 1. ист. Десетник, началник на декурия. 2. Член на общински съвет в древния Рим

декурия; декурия - (лат. decuria) - 1. Отделение от десет войника в древния Рим. 2. Административна единица в древния Рим. 3. прен. Съсловие

декурсивен; декурсивен - (от лат. de- „раз, от” и curro „тичам, изтичвам”) - банк. декурсивна лихва - Лихва, която се изплаща след изтичане на срока от едно задължение

декурсия; декурсия - (лат. decursio) - 1. Нахлуване на неприятел. 2. Стоварване на войски

декускутор; декускутор - (от фр. décuscuteuse) - Апарат за пречистване и сортиране на семената на люцерна, лен и др. от семената на кускутата

НАЧАЛО

делам; делам - Действам, върша, работя

делател; делател – (рус. делатель) - Работник, деятел

делатив; делатив - (лат. delatīvus) - грам. Падеж в неиндоевропейски езици за означаване на посока

делатор; делатор - (лат. delātor) - Доносчик

делация; делация - (лат. delatio) - Донос

делеатура; делеатура - (лат. deleatura „да се изтрие”) - печ. Коректурен знак за изхвърляне на излишна буква, дума, текст (обикновено: Ø)

делегат; делегат - (лат. delegātus) - Избран или назначен представител на държава, учреждение, колектив, дружество и др., който е упълномощен да ги представя на конференция, конгрес, комисия и др.; пратеник

делегация; делегация - (лат. delegatio) - 1. Група от представители на държава или организация на конгрес, конференция или съвещание; 2. Упълномощаване на по-нискостояща организация или орган за разрешаване на въпроси, които са от компетенцията на по-висш орган, даващ пълномощието; 3. Съдебна поръчка: разпит по делегация - Разпитване на подсъдим или свидетел по местожителството или местопребиваването му или там, където се намира, а не в съда, който гледа делото

делегирам; делегирам - (от лат. delego) - Изпращам делегат; делегирам права - Упълномощавам

делен, -лна, -лно; делен - (рус. дельный) - Делови, съществен

дели; дели - (тур. deli „луд, полудял, умопобъркан; неразумен; крайно пристрастен”) - Луд, немирен, палав

делибашия; делибашия – (тур. deli -„луд" и baş - „глава") - 1. Луда глава, разбойник, кърджалия; 2. (мн.ч.) делибашии - Командири на части от османската платена конница (делии). Поделението на делибашиите е авангард във военни действия и разузнаване, при които се изисква изключителна смелост. През XVIII и началото на XIX в. делибашии се наричат нередовните части на османската армия, които при преминаване през селищата извършват насилия над населението и опустошават полските имоти; Насилници

делигатура; делигатура - (лат. deligatūra) – Превръзка

делидър; делидър – (тур. delidari) - Фуражно растение - лудо просо

деликатен; деликатен - (фр. délicat) - 1. Нежен, изящен, слаб, изтънчен, фин. 2. Вежлив, внимателен, учтив. 3. Който изисква внимание, труден за разглеждане, отговорен

деликатес; деликатес - (фр. délicatesse „изтънченост") - Изискано и рядко ястие или питие

деликатеция; деликатеция - (итал. delicatezza) - Деликатност

деликация; деликация - (от лат.) - Удоволствие, наслада

деликт; деликт - (лат. delictum) - юр. Престъпление, нарушение на закон

деликтен; деликтен - (лат. delictus) - юр. Който произхожда от престъпление; престъпен

делимитация; делимитация - (лат. delimitatio) - Договорно определяне на общата насока на границата на една държава; вж. граници

делинквент; делинквент - (лат. delinquens, entis) - юр. Престъпник

Делиорман; Делиорман - (тур. deli -„луд" и orman - „гора") - име до 1950г. на Лудогорието.

дели-раван; дели-раван - (тур.) - Ускорен раван (вид конски ход)

делириум; делириум - (лат. delirium) - Лудост; болезнено бълнуване

делия; делия - (тур. deli) - 1. Буен човек, луда глава; 2. Кавалерист в османската платена конница

делко; делко - (по инициали на собс. име: Dayton Engineering Laboratory Company ) - Електроразпределителен механизъм от запалителната система на бензинов двигател с вътрешно горене (ДВГ)

делкредере; делкредере - (ит. del credere „по доверие") - търг. 1. Гаранция, поръчителство от комисионер към доверител за взети и продадени стоки на почек. 2. Допълнително възнаграждение на комисионер, който е дал гаранция на клиента си за платежоспособността на лицето, на което е продадена стоката

деловен, -вна, -вно; деловен - (срхр. делован) - Деен, енергичен

деловодец; деловодец - (от срхр. деловођа) - Човек, който се занимава със сделки

делокруг; делокруг - (срхр. делокруг) - Сфера за действие

делта; делта - (гр. délta) - 1. Името на четвъртата буква в гръцката азбука - Δ; 2. Наносен остров при устие на река (понеже обикновено има форма на гръцката буква делта); 3. Разклонено устие на река; делта желязо - Състоянието на желязото при температура 1401°-1528°; разтваря въглерода; делта лъчи - Един от видовете радиоактивни излъчвания; делта метал - твърда и яка сплав от мед (50 %), цинк (40 %) и желязо, олово, никел, манган и фосфор

делтаплан; делтаплан - (фр. deltaplane от гр. delta „буквата Δ” и фр. planer „летя”) - Леко летателно устройство с триъгълна конструкция (подобна на буквата „Δ” - делта), към която човек се прикача чрез специално приспособление, на което лежи или седи; делтапланер

делтапланер; делтапланер - (англ. deltaplaner) - Делтаплан

делтапланерист; делтапланерист - (фр.) - Човек, който лети с делтаплан

делтовиден, делтоиден; делтовиден, делтоиден - (от. гр.) - С формата на буквата делта - Δ; триъгълен

делувий; делувий - (от лат. deluo „отмивам”) - геол. Ронливи утаявания по планински склонове, смъкнати под влияние на тежеста си или от дъждовете

делфин; делфин - (гр. delphís, înos;) - зоол. Морски бозайник

делфинариум; делфинариум - (фр. delphinarium) - Морски аквариум, в който се отглеждат, дресират и представят пред публика делфини

делфини; делфини - (Delphinidae) - Семейство китообразни бозайници от подразред зъбати китове. Тялото обикновено е с дължина от 1,2-3,7м до 10м (косатка). Преминаването към воден живот е довело до изчезване на космената покривка, до морфологични и анатомични изменения. Делфините имат най-съвършени приспособления към водната среда, отличават се с високоразвита висша нервна система и с висок интелект. Обикновено живеят на големи стада, свързват се чрез сложен език от ултразвукови сигнали, притежават и физиологичен ехолокатор. Делфините живеят до 30-50 години. Хищни са, хранят се главно с риба. Женската ражда по 1-2 малки, които плават самостоятелно, кърми 4-6 месеца. Съществуват 22 рода с 50 вида, разпространени в целия Световен океан, малък брой са сладководни. В Черно море и в българската акватория живеят 3 вида, представени с най-дребните си подвидове. Обикновеният делфин (Delphinus delphis) е с тъмно тяло, встрани с 2 сиви полета и 1-3 светли ивици, коремната част е бяла. Има дължина 160 - 260см, като черноморските екземпляри достигат до 210см, и тегло 80кг. Тялото е стройно, с красива линия, челюстите са силно удължени. Разпространен е предимно в топлите и умерените пояси на Световния океан, обикновено далеч от бреговете. Плава устремно и бързо със скорост до 50 км/ч, над водата прави отвесни скокове, високи до 5м, прескача разстояния до 9 м. Живее на стада, по-често на семейства, които постоянно се движат. Черноморските представители се хранят главно с цаца, хамсия, по-малко с барбун, сафрид, кефал, скумрия, гмуркат се на дълбочина до 60-70м (океанските представители ловят риба и на дълбочина 200 - 250м). Обикновеният и големият делфин са между видовете делфини, които притежават най-висок интелект. Големият делфини, афала, афалина (Tursiops truncatus), е най-едрият черноморски делфин. Достига дължина 2,3 - 3м, в други морета - до 3,6м, и тегло 100-150кг, рядко 400кг. Гръбната страна е тъмнокафява, а коремната варира от сива до бяла. Тялото е по-грубо, челюстите са умерено удължени. Живее предимно в топлите и умерените пояси на Световния океан, обикновено край бреговете. Не изменя местообитанието си или скита на малки стада. В Черно море се храни главно с дънни риби (в др. морета яде акули, змиорки, мекотели), като се гмурка на дълбочина до 90м (в Средиземно море - до 150м). Този вид се дресира най-добре сред делфините и се използва най-широко за експерименти и демонстрации. Морската свиня, муткур (Phocaena phocaena), е най-дребният черноморски делфин, единственият, при който женските са по-едри, достигат дължина до 1,8м (мъжките - до 1,7м), тегло до 90 кг (черноморските представители тежат около 30кг). Гръбната страна, страните и плавниците са почти черни, а коремната варира от бяла до тъмносива. Удължението на челюстите е много слабо изразено. Разпространена е в Северното полукълбо, предимно в крайбрежните райони, в заливите, фиордите, навлиза в устията и долните течения на някои реки. Живее обикновено на малки стада. Гмурка се на дълбочина до 50-75м, не скача над водата. В Черно море се храни главно с попчета, хамсия, атерина. Делфините се ловят главно заради маста, използвана предимно в техниката, и заради месото. България е една от първите страни, които се отзовават на призива на ЮНЕСКО за запазване на делфините. Унищожаването им е под строга забрана.

делфиниум; делфиниум - (гр. delphínion) - бот. Вид декоративно тревисти растения от семейството на лютиковите

делякам се; делякам се - Карам се, препирам се

делянка - Вид лековита билка

НАЧАЛО

 

ден_, деп_, дер_, дес_, дет_, деу_, деф_, дех_, дец_, деч_, деш_, дещ_, дею_, дея_

дем - (гр. dēmos; δήμος „област, страна, край, околия, дем”, „народ, тълпа, народно благо, народно управление, народно събрание, народна /демократическа/ партия”) - в древна Гърция: 1. Окръг, област; 2. Гражданство; съсловие

демагог; демагог - (гр. dēmagōgós, δημ-αγωγός „водач на народа”) - 1. в древна Гърция: Народен водач (без негативно значение); 2. Лъжеобщественик, който се старае да си създаде популярност сред народа с недостойни средства (лъжливи обещания, изопачаване на факти, ласкателство и др.); 3. прен. Лицемер, измамник

демагогия; демагогия - (лат. dēmagógía; δημαγωγíā „управляване на народа”) - 1. Измамване и подвеждане на обществото от политици и други общественозначими личности с неизпълними обещания, изопачаване на факти, лъжи, ласкателства и др.; 2. прен. Измама, лъжа, лицемерие

демараж; демараж - (фр. démarrage) - техн. Набиране на скорост

демаркационен; демаркационен - (от фр.) - Разграничителен, отделящ; демаркационна линия - Линия, разграничаваща войските на воюващи страни по време на примирие; линия, която разделя на окупационни зони територията на победена страна; временно установявана линия в спорна територия между две съседни държави

демаркация; демаркация - (фр. démarcation) - 1. Видимо конкретизиране на границата след като е определена с договор (прокарване на границата на самия терен чрез специални гранични знаци, което юридически се оформя обикновено с протокол); вж.  граници; 2. мед. Ограничаване на възпалените части от здравите

демарх; демарх - (гр. démarchos; Δήμ-αρχος „Демарх”) - в древна Гърция: Началник на дем, началник на област

демарш; демарш - (фр. démarches) - Действие, постъпка, акция (обикновено дипломатическа) пред определени власти за постигане на нещо

демаскирам; демаскирам - (фр. démasquer) - 1. Свалям някому маската, показвам някого в истинския му вид; разобличавам. 2. воен. Показвам на неприятеля скрити войски или артилерия; премахвам маскировка

дематериализация; дематериализация - (лат. de „раз” и materia) - фил. Лишаване от материя, превръщане в нематериално (въведен от идеалистите термин за тяхното ненаучно схващане за превръщане на материята в нематериално)

дембел(ин); дембел(ин) - (тур. tembel от перс.) - Мързелив човек, ленивец

дембелхане; дембелхане - (от пер. -тур. tembelhane) - Къща, дом за мързеливци

демек; демек - (тур. demek) - Сиреч, тоест, значи, ще рече

дементирам; дементирам - (фр. démentir) - Опровергавам, разобличавам в лъжа

деменция; деменция - (новолат. dementia от лат. de „раз, от, не” и mens, mentis „ум, разум”) - 1. мед. Лудост, придобита лудост; 2. псих. Оглупяване

Деметра; Деметра - (Deméter - „Майка Земя") - 1. Древногръцка богиня на земеделието и плодородието, майка на Персефона; отъждествявана у римляните с Церера. Култът й е застъпен слабо в българските земи. Представена е с малко паметници от римската епоха, няколко оброчни плочки (най-добре запазената е от Пловдив), надписи (от Балчик, Варна и Поморие) и изображения върху монети; на латински – Церера; 2. прен. Хляб

демикотон; демикотон - (фр. demi-coton „полу-памук") - Плътна памучна тъкан с атлазени нишки

демилитаризация; демилитаризация - (от лат. de „раз” и милитаризация) - 1. Установена чрез международен договор забрана на една победена държава да има войска, да строи укрепления, да произвежда оръжия и др.; разоръжаване; 2. Намаляване на оръжията и войската в резултат на международно споразумение

демилитаризирам; демилитаризирам - (от лат.) - Разоръжавам, обезоръжавам; забранявам на победена държава да има войска

демимонд; демимонд - (фр. demi-monde „полусвят") - Леки жени, които се стараят да подражават на живота на аристокрацията - („големия свят")

демимонденка; демимонденка - (от фр.) - Лека жена, жена от демимонда

деминерализация; деминерализация - (от лат. de „без” и минерализация) - Намаляване на органичните соли в организъм

диминутив; диминутив - (лат. diminutīvum) - грам. Умалително име

деминутивен; деминутивен - (лат. deminutīvus) - Умалителен

демир; демир - (тур. demir) - Желязо ; Демир-капия - „Желязната врата" на Дунава

демирбузан; демирбузан - (тур. demir bozan) - Вид лековита билка

демисезон; демисезон - (фр. demi-saison „полусезон") – 1. Пролет и есен; 2. Пролетна и есенна дреха

демисезонен; демисезонен - (от фр.) - Годен за носене през пролетта и есента

демисионер; демисионер - (фр. démissionnaire) - В оставка, подал оставка

демисионирам; демисионирам - (фр. démissionner) - Подавам си оставката, обикновено за правителство

демисия; демисия - (фр. démission) - Оставка, подаване оставка

демитур; демитур - (фр. demi-tour) - Полукръг, полуобръщане

демиург; демиург - (гр. dēmiourgós) - ист. 1. Майстор, опитен занаятчия, занаятчия; 2. Висше длъжностно лице, управител; 3. при гностиците: Творец, създател на света; божество; 4. при платониците: Върховен разум, творческа сила; 5. прен. Творец, създател на нещо велико

демобилизация; демобилизация - (фр. démobilisation от лат.) - 1. воен. Разпускане на мобилизирани войски. 2. Превеждане на стопански и индустриални предприятия от военно в мирновременно положение. 3. прен. Отслабване на бдителност, отслабване на напрежение; разпущане

демобилизирам; демобилизирам - (фр. démobiliser) - 1. воен. Разпущам мобилизирани войски; 2. Правя демобилизация; 3. прен. Отслабвам бдителност, намалявам активност, отпущам; демобилизирам се - Отпускам се

демография; демография - (гр. dêmos „народ” и gráphō „пиша") - Наука, която се занимава със състава и движението на населението в определени исторически условия; народоописание

демодиран; демодиран - (фр. démodé) - Излязъл от мода, остарял

демократ; демократ - (гр. dēmokrátēs от dêmos-„народ" и krátos „сила") - 1. Защитник на политически свободи и права на народа. 2. Привърженик на демократическо управление. 3. Член на демократическа партия

демократизация; демократизация - (гр. през лат.) - Прокарване на демократични принципи, преобразуване на държава, общество, съюз и др. на демократични начала.

демократизирам; демократизирам - (от гр.) - Преустройвам на демократични основи

демократизъм; демократизъм - (от гр. δημοκρατέομαι „под властта на народа”) - 1. Признаване и осъществяване на народовластието; 2. Обществен строй, който почива на принципите на народовластието - изборност на властите, парламентарно управление, либерална икономика; 3. Зачитане правата на другите и непревишаване своите; демократичност

демократически, демократичен; демократически, демократичен - (гр. dēmokratikós) - 1. Който се отнася към демокрацията или й е свойствен; народовластнически, народовластен; 2. Който зачита правата на другите и не превишава своите; народен; демократически централизъм - Ръководен принцип в организационния строеж на комунистическите и работническите партии, който има следните отличителни черти: изборност на ръководните органи на партиите, периодично отчитане на партийните органи пред своите партийни организации, строга партийна дисциплина, при която малцинството се подчинява на мнозинството, безусловна задължителност на решенията на по-висшите органи за по-низшите

демокрация; демокрация - (гр. dēmokratía през лат.) - 1. Политически строй, който се характеризира с редица юридически принципи: признаване волята на мнозинството като източник на властта, изборност на всички власти, признаване равноправието и свободите на гражданите и др.; народовластие; буржоазна демокрация - Форма на управление, при което властта принадлежина буржоазията; народна демокрация - Една от формите на пролетарската диктатура; 2. Осигуряване участие на всички членове на един колектив в живота на организацията; 3. Привържениците на демократичното управление в една страна; 4. Държава с демократично управление

демон; демон - (гр. dáimōn) - 1. в древна Гърция: Дух, божество; 2. в християнството: Зъл дух, дявол; 3. прен. Изкусител, зъл и лош човек

демонетизация; демонетизация - (фр. démonétisation) - Отнемане на платежната сила на монета

демонетизирам; демонетизирам - (от фр.) - Отнемам платежната сила на монета; претопявам монети

демонизъм; демонизъм - (от гр. dáimōn „дух") - 1. Вяра в зли духове. 2. Душевно разстройство, което се приписвало на зли духове. 3. Направление в упадъчната литература, което създава герои с демонски качества. 4. прен. Необикновена сила за вършене на зло; коварство

демонист; демонист - (от гр.) - 1. Който вярва в зли духове. 2. прен. Лош, зъл, коварен човек

демоничен, демонски; демоничен, демонски - (гр. daimonikós) - 1. Свойствен на зъл дух, с качества на зъл дух; 2. Който се отличава със силен характер и постоянство в злото; коварен, зъл, сатанински

демонография; демонография – вж. демонология

демонолатрия; демонолатрия - (гр. dáimōn, -onos и гр. latréia „почит") - Почитане на зли духове

демонология; демонология - (гр. dáimōn, onos и lógos „наука") - 1. Дял от богословието, който се занимава със злите духове; 2.Система от митологически представи за зли духове. 3. Научна дисциплина, която изучава митологически предания

демономагия; демономагия - (гр. dáimōn, onos и magéia „магия") - Магьосничество чрез „извикване" на зли духове

демономания; демономания - (гр. dáimōn, onos и mania „лудост") - мед. Лудост, при която болният си е внушил, че е обзет от зли духове

демонофобия; демонофобия - (гр. dáimōn, onos и phóbos „страх") - Болезнен страх от зли духове

демонстрант; демонстрант - (лат. demonstrans, antis) - 1. Участник в демонстрация - (1); 2. Лице, което показва с учебна цел постижения или резултати от известни изследвания

демонстратив; демонстратив - (лат. demonstratīvus) - грам. Показателно местоимение

демонстративен; демонстративен - (лат. demonstratīvus) - 1. Нагледен; 2. Извършен с цел демонстрация; 3. Предизвикателен, изразен подчертано; 4. грам. pronōmen demonstrativum - показателно местоимение

демонстратор; демонстратор - (лат. demonstrātor) - Лице, което показва нещо с учебна цел, напр. резултати от опит, диапозитиви и др.

демонстрация; демонстрация - (лат. demonstratio) - 1. Масово шествие за изявяване на определени политически искания и настроения. 2. Масово улично противоправителствено излизане. 3. Действия за изявяване на протест и неприязнени чувства. 4. Показване, обясняване по нагледен начин. 5. Движение на военни сили за отвличане вниманието на противника. 6. Действия на държава със заплашителен характер. 7. прен. Предизвикателно поведение

демонстрирам; демонстрирам - (лат. demonstro „показвам", нем. demonstrieren) - 1. Участвам в протестна демонстрация, изявявам недоволство. 2. Придвижвам военни сили за заблуждаване на неприятел. 3. Показвам нещо нагледно с познавателна цел

демонтаж; демонтаж - (фр. démontage) - Разглобяване на машина, апарат и др. и снемането им от фундамента

демонтирам; демонтирам - (фр. démonter през нем.) - Разглобявам машина, апарат, завод и др.

деморализация; деморализация - (фр. démoralisation) - 1. Упадък на нравите, морално разложение; поквара. 2. прен. Упадък на духа, упадък на дисциплината; разложение

деморализирам; деморализирам - (фр. démoraliser) - 1. Развращавам, покварявам морално. 2. Разхлабвам дисциплината; обезсърчавам

демос; демос - (гр. dêmos) - Народът, непривилегированото население в класовото общество на древна Гърция

Демостен; Демостен - (гр. Dēmosthénēs) - 1. Прочут атински оратор и държавник (384-322г.); 2. прен. Даровит оратор

демот; демот - (гр. dēmótēs) - ист. Обикновен гражданин в древна Гърция

демотически; демотически - (гр. demótikos) - Народен; демотическо писмо - древноегипетско народно писмо, развило се от йероглифите и йератическото писмо

демпфер; демпфер - (нем. Dämpfer) - Приспособление за намаляване на механически трептения (сурдинка при струнен инструмент, амортисьор и др.)

демултипликатор; демултипликатор - (фр. démultiplicateur) - Механизъм за намаляване скоростта на автомобил; сравни с: редуктор

демуниципализация; демуниципализация - (от лат. de „раз" и късно лат. municipalisatio) - Отмяна на муниципализация, връщане на частните собственици национализирани сгради; продажба на муниципални предприятия на частни лица

НАЧАЛО

деназализация; деназализация - (фр. dénasalisation) - езиков. Загубване носовия резонанс при артикулирането на носовите гласни и превръщането им в устни гласни

денар; денар - (лат. denarius) - 1. Древноримска и средновековна сребърна монета; 2. Парична единица в Македония

денатурализация; денатурализация - (от лат. de „раз" и natūra) - 1. Лишаване от естествени качества. 2. пол. Лишаване от поданство

денатурализирам; денатурализирам - (нем. denaturalisieren от лат.) - 1. Лишавам от естествени качества. 2. пол. Лишавам от поданство

денатурант; денатурант - (от лат.) - Вещество, което се слага в спирт, за да го направи неприятен на вкус

денатурат; денатурат - (от лат.) - Спирт за технически цели, който е направен негоден за консумиране чрез прибавяне на вредни или неприятни на вкус вещества

денатурация; денатурация - (новообразуван латински термин: denaturatio) - Обработка на някои консумативни продукти - (спирт, сол, захар и др.), за да станат негодни за консумиране, понеже се дават на производители с намалени цени за производствени цели

денатурирам; денатурирам - (от лат. denatūro „отнемам природно свойство") - Правя спирт, захар или други продукти негодни за консумиране чрез прибавяне на вредни или неприятни за вкуса вещества

денационализация; денационализация - (фр. dénationalisation) - 1. Загуба на национални особености; 2. Унищожаване на национални особености; 3. Връщане на национализирани имоти на частните им собственици; реституция

денационализирам; денационализирам - (фр. dénationaliser) - 1. Унищожавам национални особености; 2. Връщам национализирани имоти на предишните им собственици; реституирам

денационализирам; денационализирам - (фр. dénationaliser) - 1. Унищожавам национални особености. 2. Връщам национализирани имоти на предишните им собственици

денацификация; денацификация - (къснолат. denatificatio от de - „без”, natio „народност” и facio - „правя”) - Система от мерки за ликвидиране на нацизма (фашизма) в политическия, икономическия и обществения живот на германския народ след Втората световна война

денди; денди - (англ. dandy) - Облечен по модата, изискан светски човек; конте

дендизъм; дендизъм - (от англ.) - Стремеж да се покаже човек като денди

дендрариум; дендрариум - (от гр. déndron „дърво”) - Ботаническа градина, в която са засадени разнообразни видове дървета и храсти; дендропарк; вж. ботанически градини

дендрит; дендрит - (от гр. déndron „дърво") - 1. анат. Дървовидно разклонение на нервна клетка. 2. Кристално разклонение с дървовидна форма. 3. Кристали с дървовидна форма, които се образуват при лети или валцувани метали

дендро-; дендро- - (гр. déndron „дърво") - Като първа съставка на сложни думи показва отношение към дърво

дендролит; дендролит - (дендро- и гр. líthos „камък") - Вкаменено дърво

дендролог; дендролог - (гр. dendrólogos) - Специалист по дендрология; лесовъд

дендрология; дендрология - (дендро- и гр. lógos „наука") - Наука за дърветата и храстите; Лесовъдство

дендрометрия дендрометрия - (дендро- и гр. metréō „меря") - Наука за определяне на дървесната маса на отделни дървета или цели участъци гора

дендрометър; дендрометър - (дендро- и гр. métron „мярка") - Уред, с който се измерват височината и дебелината на дърветата за определяне на дървесината в кубически метри

дендропарк; дендропарк - вж. дендрариум

денегация; денегация - (лат. denegatio) - Отричане, отказване, непризнаване

денежен, -жна, -жно; денежен - (от рус. денежный) - Паричен

денен, -нна, -нно; денен - Дневен

денеси; денеси - Тези минали дни, неотдавна

дензиметър; дензиметър - (лат. densus „гъст" и гр. métron „мярка") - 1. Уред за измерване гъстотата на течности, които са по-тежки от водата. 2. Оптически уред за определяне плътността на потъмняване върху чувствителен към светлината пласт. 3. техн. Уред за измерване относителната плътност на навивките при различните форми на намотаване на прежда

дение; дение - (фр. dénier от лат. denarius) - 1. Стара френска монета. 2. Римска монета. 3. Единица мярка за тънкост на копринена нишка. 4. Лихва

деним; деним - (по името на френския град Ним) - Плътен памучен плат за производство на дънки

денитрификация; денитрификация - (от лат. de „раз" и нитрификация) - Разпадане на азотни съединения с отделяне на свободния азот. Този процес прави почвата неплодородна.

денк - (тур. denk „равновесен товар /от двете страни на товарно животно/” „вързоп дрехи или стока” „уравновесен, еднакъв, равен”) - Голям вързоп от стока, покъщнина и др. предмети

деноминативен; деноминативен - (лат. denominatῑvus) - езиков Именен, образуван, производен от име, обикновено от съществително име

деноминация; деноминация - (лат. denominatio) - 1. езиков Наименуване, назоваване; 2. езиков Преименуване; 3. банк. Преименуване на паричните знаци, придружено с намаляване на номиналната им стойност или заменяне на старите парични знаци с уедрени нови

денонсирам; денонсирам - (фр. dénoncer) - Обявявам за недействителен (например: сключен договор), предупреждавам, че се отказвам от нещо уговорено

денотат; денотат - (от лат. denotatio „означаване”) - езиков 1. Понятие, което се означава с дума, със съчетание от думи; означаемо; 2. Означаван реален предмет, явление

денотативен; денотативен - (фр. dénotatif от лат.) - езиков Който се отнася до денотат или до денотация; сравни с: конотативен

денотация; денотация - (от лат. denotatio „означаване”) - езиков 1. Означаване, именуване на предметите и явленията с езикови знакове; 2. Собственото обективно съдържание на езиковия знак, означаване на понятието за нещо, за разлика от субективните семантични признаци и стилистичните характеристики (конотацията)

денс- - (англ. dance) - като първа част на сложни думи означава: Нещо свързано с танца, танцуване

денсгрупа; денсгрупа - (от денс- и група) - Танцова група, танцов състав, предимно за художествени танци

денсклуб; денсклуб - (от денс- и клуб) - танцовален салон, клуб

денсизин; денсизин - вж. динсиз

денсиметър; денсиметър – вж. дензиметър

дентал; дентал - (лат. dentālis) - езиков. Звук, който се произнася с помощта на зъбите (например: „д”, „т”)

дентален; дентален - (лат. dentālis) - езиков. Зъбен (за звук)

дентикул; дентикул - (лат. denticulus „зъбче") - арх. Вид правоъгълна издатина, част от корниз, която служи за украса

дентин; дентин - (от лат. dens, dentis „зъб") - Костното вещество на зъб

дентист; дентист - (фр. dentiste) - Зъболекар

денудация; денудация - (лат. denudatio „оголване") - Съвкупност от геоложки процеси, които обхващат разрушаването, свличането и изравняването на земната повърхност под действието на водата, ветровете и ледниците

денунциант; денунциант - (лат. denuntians, antis) - Клеветник, доносчик

денунциатор; денунциатор - (лат. denuntiator) - Клеветник, доносчик

денунциация; денунциация - (лат. denuntiatio) - Донос, клевета

денчик; денчик - вж. денщик

денщик; денщик - (рус. денщик) - Ординарец, войник вестовой

НАЧАЛО

департамент; департамент - (фр. département) - 1. Отдел в министерство или друго висше държавно учреждение, както и в някои висши училища (отдел по-голям от факултет); 2. Административна област във Франция; 3. в САЩ и Швейцария: Министерство; 4. Основна териториално-административна единица, въведена в Източна Румелия с Органическия устав от 1879г. Премахната с първия Закон за административното деление територията на Княжеството (1880г.). Съгласно с чл. 108 на устава Източна Румелия е разделена на 6 департамента (окръга) - Пловдивски, Татарпазарджишки, Старозагорски, Сливенски, Бургаски и Хасковски, а те от своя страна - на 28 околии (кантона); с Пловдив (градска) стават общо 29. Департаментът се управлява от окръжен управител, наречен префект, с помощта на окръжен съвет (съвет на префектурата). Във всеки департамент се учредява главен съвет, в който влизат членове: по право (главите на религиозните общества в областта); по избор; по назначение от генерал-губернатора. Главният съвет излъчва окръжна комисия, която е негов постоянен представител.

деперсонализация; деперсонализация - (фр. dépersonnalisation от лат. de „без” и persōna „личност, лице”) - Обезличаване, загубване на собствената личност

депеша; депеша - (фр. dépêche) - Бързо съобщение, телеграма

депигментация; депигментация - (от лат. de „без" и pigmentum „боя") - Загуба на естествения цвят на кожата, загуба на пигмента

депилатор, депилаториум, депилатоар; депилатор, депилаториум, депилатоар - (от лат. de „без" и pilus „косъм") - Средство, вещество за премахване на косми

депилация; депилация - (фр. dépilation от лат.) - 1. Премахване на косми, скубане на косми. 2. мед. Опадане на косата

депилирам; депилирам - (фр. dériler „обезкосмявам”) - Премахвам косми от тялото, от лицето

деплантирам; деплантирам - (фр. déplanter) - Пресаждам

депласирам; депласирам - (фр. déplacer) - Измествам, отмествам, премествам

депо; депо - (фр. dépôt) - 1. Склад; 2. Място за престояване и поддържане в изправност на автомобили, локомотиви, трамвайни коли и др. подобни; 3. Помещение при пожарна команда за противопожарни съоръжения; 4. Отделението в библиотека, където се пазят книгите; депозиториум

депозант; депозант - (фр, déposant) - банк. Лице, което внася ценности или ценни книжа в банка или друго учреждение за съхранение или за получаване на заем срещу тях; вложител

депозирам; депозирам - (лат. depōno фр. déposer) - 1. Правя депозит, давам залог; депонирам; 2. Давам на съхранение, давам за пазене; 3. Влагам, давам, представям някъде нещо; депонирам

депозит; депозит - (лат. depositum) - 1. Определена сума пари или ценни книжа, внасяни като гаранция за изпълнение на дадено обещание или задължение; залог. 2. Влог, парична сума или ценни книжа, внасяни за пазене в кредитно учреждение с право да се получат при уговорени условия и срокове. 3. Голямо количество стока в склад или магазин. 4. Безплатно задължително предаване на определен брой от всяко печатно произведение в библиотека - (у нас в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий")

депозитар; депозитар - (фр. dépositaire) - Човек или кредитна институция, съхраняващи парични вложения, депозити - 1.; 2.

депозитор; депозитор - (лат. depositor) - 1. Вносител на депозит; вложител; депозант, вложител, депонент

депозиториум; депозиториум - (къснолат. depositorium) - Склад при библиотека, в който се пазят книги, депо - 4.

деполяризатор; деполяризатор - (лат. de „раз-" и поляризатор) - Добавъчно вещество, което се поставя в галваничните елементи за намаляване на поляризацията и което поддържа напрежението им

депонент; депонент - (лат. deponens, entis) - Депозитор, вложител

депонентен; депонентен - (лат. deponens, entis) - грам. Глагол със страдателни форми и действително значение

депопулация; депопулация - (фр. dépopulation) - Намаляване на населението, обезлюдяване

депопуляризирам; депопуляризирам - (от фр.) - Лишавам от известност

депорт; депорт - (фр. déport) - 1. Борсова сделка, която разчита на печалба чрез понижаване на курсовата разлика; 2. Комисионна, която се плаща при тази сделка от продавача на притежателя на ценни книжа

депортация; депортация - (лат. deportatio) - 1. Изселване, прогонване; 2. Преместване, преселване

депортирам; депортирам - (лат. deporto) - 1. Изселвам, прогонвам 2. Премествам, преселвам

деправация; деправация - (лат. depravatio) - Поквара на нравите

депрекатура; депрекатура - (лат. deprecatūra) - юр. Право за ползване на подарени имоти до края на живота

депресивен; депресивен - (лат. depressīvus) - 1. Който угнетява, потиска или измъчва; 2. С качества на депресия

депресиометър; депресиометър - (лат. depressio „налягане" и гр. métron „мярка") - Уред за измерване разликата в налягането на въздуха между две точки в тръбопроводи или минни изработки

депресирам; депресирам - (от лат.) - Потискам; сравни с: депримирам

депресия; депресия - (лат. depressio „натискане") - 1. икон. Състояние на икономиката, което настъпва непосредствено след икономическа криза на свръхпроизводство. Характеризира се със застой на производството, неизползване на голяма част от производствените мощности, безработица, ниска работна заплата и др.; стагнация; 2. икон. Застой на стопанския живот; упадък; 3. Потиснато състояние при някои душевни заболявания, душевна мъка; меланхолия; 4. геол. Суша, която е по-ниска от морското равнище; 5. Особена форма на разпределение на атмосферното налягане, при която в известна област на атмосферата то намалява от периферията към центъра

депривация; депривация - (лат. deprivatio) - 1. църк. Лишаване от енория. 2. прен. Лишаване от нещо

депримирам; депримирам - (фр. déprimer) - Потискам; депресирам

депулверизация; депулверизация - (лат. de „без" и pulvis, eris „прах") - Обезпрашаване

депутат; депутат - (лат. deputātus" „отделен за изпращане") - 1. Избран представител за член на законодателно тяло; народен представител; 2. Избрано лице за член на изборен държавен орган, избрано лице за изпълнение на известно поръчение, предимно пред по-висока инстанция

депутация; депутация - (лат. députatio) - Група от избрани или назначени лица, които имат поръчение пред някоя по-висша инстанция; делегация

НАЧАЛО

дерайлирам; дерайлирам - (фр. dérailler) - 1. Излизам от релсите. 2. прен. Излизам от правия път, тръгвам по лош път

деранжирам; деранжирам - (фр. déranger) - Разбърквам, разстройвам; обезпокоявам

дерапаж; дерапаж - (фр. dérapage) - Занасяне настрана на задната част на автомобил или друго превозно средство при хлъзгав път

дератизация; дератизация - (фр. dératisation) - Унищожаване на дребни полски гризачи (мишки, плъхове и др.)

дерби; дерби - (от собс.) - сп. 1. Надпрепускания, надпреварвания с тригодишни коне, уредени в Англия през 1778г. от лорд Дерби; 2. Конно надбягване на разстояние 2 и 1/3 км; 3. прен. Състезание между елитни противници

дервент, дербенд; дервент - (тур. dervent „проход, клисура, дефиле” от перс.) - Проход, дефиле, клисура

дервентджии, дербенджии; дервентджии, дербенджии - (тур. derbent - „клисура", „проход") - Категория население със специални задължения в Османската империя, натоварено да охранява проходи и уязвими места по важни пътища. Обикновено са немюсюлмани; имат право да носят оръжие. Служат посменно (по няколко души) на стража по определени места, където удрят тъпани или палят огньове за да оповестят на пътниците сигурността на пътя. Дервентджиите са задължени да поддържат пътищата, да придружават войската, керваните, пътниците и колите им при трудни преходи, да им доставят провизии и фураж. Отначало цели села са дервенджийски, а по-късно само определен брой семейства от тях. Заради службата си дервентджиите имат намалени данъци и повинности, но от края на XVI в. постепенно загубват облекченията. Дервентджиите са зависими не само от държавата, но и от местните феодали. Поради засилващия се упадък в Османската империя дервенджийската служба се утежнява. В много случаи дервентджиите стават хайдути. От XVIII в. значението им намалява; функциите им са възложени на други стражеви органи. Въпреки това дервенджийството съществува до края на XVIII в., а на места й през XIX век.

дердер; дердеp - Вид дива полска птица из мочурливи места; дърдавец

дервиш; дервиш - (тур. derviş от перс.) - Мохамедански калугер

дере; дере - (тур. dere „рекичка, поток, ручей; суходол” от перс.) - 1. Издълбан от вода дол, суходол; 2. Поток, малка река

деребей; деребей - (тур. derebey) - 1. Едър феодален владетел в Османската империя. От XVIII в. деребейовете се обособяват като независими владетели в Мала Азия и в някой области на Румелия. Централната власт им дава постове в провинциите - мютеселими, мухасили, за да даде вид, че ги смята за свои подчинени. По време на война участвуват със своя войска. Управляват самостоятелно провинциите и в някои случаи управлението им допринася за известен стопански напредък. При султан Селим III (1789-1807г.) достигат най-голяма мощ. Султан Махмуд II (1808-1839г.) започва да ги заменя с държавни чиновници. Предприемат се и др. мерки за централизиране на властта. През 1866г. с помощта на въоръжени сили са подчинени последните династии на деребейовете. 2. Самовластен турски управник. 3. прен. Самовластник, потисник, самоволен управник

деревня; деревня - (рус. деревня) - Село

дередже; дередже - (тур. derece „степен” от ар.) - Състояние, положение (обикновено лошо)

дерзая; дерзая - (рус. дерзать „имам кураж, дръзвам, позволявам си, решавам се, наемам се”) - 1. Държа се смело, осмелявам се; 2. Работя упорито за постигане на някаква цел

дериват; дериват - (лат. derivātus „производен”) - 1. Продукт, който се получава от друг продукт; 2. хим. Органични съединения, от други съединения, напр.: нитробензолът е дериват на бензола; 3. грам. Производна дума

дериватор; дериватор - (новообразуван латински термин: derivātor) - Приспособление за определяне на тангентата до дадена крива

деривация; деривация - (лат. derivatio) - 1. Отклонение на изстрелян снаряд или куршум по време на движението му. 2. Отклонение на вода от главното русло на река. 3. грам. Словообразуване, образуване на нови производни думи. 4. елек. Разклоняване на електрическа верига или свързване на две точки от затворена верига чрез проводник. 5. Отклоняване на кораб или самолет от пътя им поради вятър

дерзая; дерзая - (от рус. дерзать) - Държа се смело, осмелявам се

дерик; дерик - (англ. derrick) - 1. Вид подемен кран, чиято стрела се върти около хоризонтална ос; 2. Сондажна кула; 3. Ударната част на механизма на сондата

дерма; дерма - (гр. dérma „кожа”) - анат. Вътрешният слой на кожата при гръбначните животни и човека, разположен под епидермиса

дерман; дерман - (тур. derman) - Мир, спокойствие

дерматин; дерматин - (от гр. dérma, atos „кожа") - 1. Вид минерал. 2. Дебела хартия или апретирана тъкан, покрита със специален пласт, за да имитира кожа; употребява се за подвързия, тапициране, направа на куфари и др.

дерматит; дерматит - (гр. dermatῑtis) - мед. Възпаление на кожата

дерматоза; дерматоза - (от гр. dérma, atos „кожа") - мед. Болестно състояние на кожата

дерматоид; дерматоид - (гр. dérma, atos „кожа" и eidos „вид") - Вид памучна тъкан, която имитира кожа

дерматолог; дерматолог - (гр. dermatológos) - Лекар-специалист по кожни болести

дерматология; дерматология - (гр. dérma, atos „кожа” и lógos „наука") - Дял от медицината, който изучава кожата и кожните болести и ги лекува

дерматомикоза; дерматомикоза - (дерма и гр. mýkēs „гъба") - Кожна болест, причинена от гъбички, които паразитират по кожата на човека и животните

дерматомицети; дерматомицети - (гр. dérma, atos и mýkēs „гъба") - Паразитни гъбички по кожата, които предизвикват редица заболявания

дерматопатология; дерматопатология - (гр. dérma, -atos и патология) - Наука за болестите на кожата

дерматопластика; дерматопластика - (гр. dérma, -atos и пластика) - Напълване на кожа от животни (птици и влечуги), за да се запази външният вид на животните; препариране

дермен; дермен - (тур. değirmen „воденица, мелница”) - Воденица

дерменджилер; дерменджилер - Турско мн.ч. от дерменджия

дерменджия, дерменджи; дерменджия, дерменджи - (от тур. değirmenci „воденичар, мелничар”) - Воденичар, мелничар

дермографизъм; дермографизъм - (гр. dérma и gráphō „пиша") - Свойството на кожата да дава силна реакция във вид на бели или червени петна или линии при слабо механично дразнение, наблюдавано особено при неврастенично болни

дермоскопия; дермоскопия - (гр. dérma и skopéō „гледам") - мед. Сбор от начини за откриване и изследване на поражения върху кожата

дерт - (тур. dert „мъка, страдание, горест, скръб, тъга, печал” от перс.) - Грижа, мъка, душевна мъка, страдание

деруга; деруга - Бразда, линия

НАЧАЛО

десант; десант - (фр. descente от лат. descendo „слизам") - 1. Слизане на суша; 2. воен. Разтоварване войски на неприятелска територия, пренесени с кораби или самолети

десегрегация; десегрегация - (лат. de „от” и segregation „отделяне”) - Отмяна на сегрегация, на расова и друга дискриминация и противопоставяне; противоположно на: сегрегация

десен; десен - (фр. dessin) - 1. Съвкупност от сплитката, разцветката и обработката на лицевата страна на тъкан. 2. Рисунка върху плат или хартия. 3. прен. Цвят

десенатор; десенатор - (от фр.) - Специалист, най-често художник, който определя цветове и модели за текстилната индустрия

десензибилизатор; десензибилизатор - (от лат.) - Химикал, който се употребява за намаляване светлочувствителността  на експонирани филми и плаки, за да се улесни проявяването им

десензибилизация; десензибилизация - (лат. de „без" и sensibilis „чувствен") - 1. Намаляване на чувствителността на организъм към някои вещества чрез повторно приемане на тези вещества, като се започне от най-малката доза. 2. Намаляване на чувствителността към светлината на фотографската плака за по-лесно проявяване

десерт; десерт - (фр. dessert) - Плодове или сладки, които се поднасят в края на храненето

десетокраки, раци; десетокраки - (Decapoda) - Разред висши ракообразни. Съществуват около 8500 вида, в моретата (предимно в крайбрежните води) и в континенталните водоеми, някои живеят на сушата (палмов крадец). Дължината на тялото им достига до 1,20м (обикновен омар). Имат 5 чифта ходилни (или за плаване) крака, предните (1 или 2 чифта) са хватателни, с клещи. В България се срещат 44 вида, от тях 4 са сладководни и 40 морски, от които доста видове живеят и в полусолените води на крайморските езера или пред устия на реки. Сладководни са: езерният рак (Astacus leptodactylus), с дължина до 16-18см, в застояли или полутечащи води; речният рак (Astacus fluviatilis) - с дължина до 12-14см, предимно в реки; каменният рак (Astacus torrentium) и сладководният крив рак (Potamon potamius). От морските видове широко са разпространени кривите раци, скаридите и др. Стопанско значение имат езерният и речният рак, кривите раци, скаридите.

десигнат; десигнат - (лат. dēsignātīo „посочване, определяне”) - езиков Клас обекти или понятия, означавани в един език; сигнификат, означаемо, денотат

десидасам; десидасам - (от фр. décider) - Реша се, взема решение

десикация; десикация - (лат. desiccatio) - Изсушаване, отнемане на влага

десквамация; десквамация - (лат. desquamatio) - 1. мед. Обелване на кожата. 2. геол. Особен вид на разслояване и лющене на скалите поради големи температурни колебания

дескриптивен; дескриптивен - (лат. deskriptivus) - Описателен; дескриптивна геометрия - геометрия, която се занимава с изображенията на пространствените фигури върху равнина; дескриптивна лингвистика - Структоралистично направление в езикознанието, което изисква определяне и описание на структурата и връзките между езиковите факти и на техните отличителни признаци

дескрипция; дескрипция - (лат. descriptio) - Описание

десорбция; десорбция - (лат. desorptio) - Отделяне на газ от повърхността на тяло (газът е погълнат от същото тяло) т. е. прекратяване на абсорбция чрез повишаване на температурата или намаляване на налягането

деспойна; деспойна - (гр. δεσποινα) – Господарка

деспот; деспот - (гр. δεσποτης) – Игумен

деспот; деспот - (гр. despótēs - „господар") - 1. ист. Неограничен владетел в древна Гърция и в източните монархии; 2. ист. В средновековна България и Византия - феодален княз, управник, владетел; 3. Титла на феодален княз. През късното Средновековие  преминава от Византия сред южните славяни. В България през XIII-XIV в. титлата е давана на лице, близко до владетеля - царски сродник или приближен. Деспотите обикновено са големи поземлени собственици, които често се отцепват от централната власт и се обявяват за самостоятелни владетели. Някои от тях са избирани за царе и поставят началото на нови династии - Тертеровци и Шишмановци. Известни деспоти са Алексий Слав (XIII в.), Яков-Светослав (XIII в.), Георги Тертер I (XIII в.), Елтимир (XIII-XIV в.), Михаил III Шишман (XIV в.), Михаил (XIV в.), Иван-Александър (XIV в.), Добротица (XIV в.), Константин Драгаш (XIV в.); 4. прен. Самовластен управител, който управлява произволно и не спазва никакъв закон

деспотик; деспотик - (гр. δεσποτιηός) - Самовластник, деспот

деспотизъм; деспотизъм - (от гр.) - Управление на деспот, своеволно управление; потисничество

деспотичен; деспотичен - (гр. despotikós) – Самовластен, произволен, потиснически, насилнически, тираничен

деспотия; деспотия - (гр. despotéia) - 1. ист. Държава, управлявана от деспот; 2. Област на деспот; 3. Форма на управление, което се характеризира с пълен произвол на властта и пълното безправие на поданиците; деспотизъм; 4. Потисничество

дестилат; дестилат - (лат. destillātum) - Продукт, получен чрез дестилация

дестилатор; дестилатор - (лат. destillātor) - 1. Уред за дестилиране. 2. Лице, което извършва дестилация на течности или преварява спиртни напитки

дестилация; дестилация - (лат. destillatio) - 1. Получаване на течност чрез охлаждане на парите й. 2. Разделяне на течности или на твърди вещества на съставните им части чрез изпаряване, например спирт от воден разтвор, бензин от нефт и др. - първа се дестилира оная течност, която завира при по-ниска температура; суха дестилация - получаване на газове от твърди тела чрез загряване в отсъствие на въздух

дестилирам; дестилирам - (лат. destillo „правя да капе") - Пречиствам чрез дестилация, очиствам течност чрез изпаряване и охлаждане на парите; 2. Преварявам вода, за да я пречистя от съдържащите се в нея примеси

дестилирана вода; дестилирана вода - (лат. aqua destillāta) - Вода, която чрез нагряване е превърната в пара и чрез изстудяване отново е превърната в течност

дестинация; дестинация - (лат. dēstinātio „цел”) - Направление, местоназначение на движението (на превозно средство, предимно самолетен полет)

деструктивен; деструктивен - (фр. destructif) - 1. Който разрушава, рушителен. 2. мед. Злокачествен

деструкция; деструкция - (лат. destructio) - Нарушаване на нормалния строеж на нещо; разрушаване, разваляне, разтуряне

десулфурация; десулфурация - (лат. de „без" и sulphur „сяра") - Отнемането на сярата от нещо, обезсеряване

десцендент; десцендент - (лат. descendens, entis) - юр. Потомък

десцендентен; десцендентен - (лат. descendens, entis) - Който принадлежи на потомците или се отнася към тях; десцендентна (десцендентална) теория - Дарвиновата теория за произхода на видовете

десценденция; десценденция - (лат. descendentia) - Πрοизлизане, потекло, поколение

десятък; десятък - Основен данък в средновековна България. От данните на запазените царски грамоти (Ватопедска, Мрачка, Рилска) се вижда, че десятъкът е налаган върху земеделски продукти и дребен домашен добитък чрез облагане на селяните с една десета част. Събиран е от специални бирници „десеткари", които в зависимост от това, какъв десятък прибират, носят различни названия - свинии, овчии, пчелнии, винии, житнии. Десятъкът е натурален данък, но в определени случаи е можел да се заменя с парични плащания. През периода на османското владичество десятъкът се запазва и обхваща почти всички земеделски произведения (вж. юшур). Фактическият размер на десятъка често достига до половината от реколтата. След Освобождението 1878г. десятъкът се запазва за известно време като важен източник на държавни приходи; утвърден е със Закон за десятъка (1880г.). През 1881г. се събира в пари или натура, а през 1882г. е превърнат в паричен данък, който се изчислява от специални данъчни комисии чрез определяне на средния добив и пазарните цени. В 1889г. отново става натурален данък от зърнопроизводството, а през 1893г. - паричен. Със закон от 1895г. вместо десятък се въвежда поземлен данък, изчисляван на единица площ според качеството на земята. Правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и възстановява натуралния десятък (1900г.). След селските бунтове против десятъка със закон от 1901г. отново е заменен с поземлен данък.

НАЧАЛО

детайл; детайл - (фр. détail) - 1. Малка подробност, част от цяло; 2. техн. Малка част от машина; 3. Разработен точен проект от машина, строителен план и др.

детайлирам; детайлирам - (фр. détailler) - 1. Описвам c подробности отделни части, разработвам подробно отделни части. 2. Продавам на дребно

детайлист; детайлист - (фр. détailliste) - 1. Художник, който предава и най-малките подробности; 2. прен. Педант, дребнав човек

детандер; детандер - (фр. détandre „намалявам налягане") - 1. Клапа за намаляване налягането на пара, газ, сгъстен въздух и пр. 2. Вид машина с бутало, която работи със сгъстен газ

деташе; деташe - (фр. détaché) - муз. При струнни инструменти - изсвирване на всеки тон с отделно, но свързано и плавно движение на лъка, за да прозвучат тоновете също със свързана и плавна смяна

Дете Големеше; Дете Големеше - Герой на българския юнашки епос, дете с необикновена сила и смелост. Въоръжено с тежък боздуган и сабя дипленица, то извършва многобройни подвизи. Поканено за девер на сватбата на Гюро Темишвара, убива в двубой Черен арапин, който иска да отнеме невестата, набива и изплашените сватбари, и кума Крали Марко. Сюжетът на песните за Дете Големеше е изследван от руския фолклорист Б. Н. Путилов.
Източници: А. Димитрова и Μ. Янакиев. Предания за исторически лица в българските народни умотворения. - Известия на Семинара за слав. филология при Унив. в София. Кн. 8-9 за 1941-1943год. С, 1948г.; Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 53. Български юнашки епос. С, 1971г.; Б. Η. Πуτилοв. Русский и южнославянский героический эпос. М., 1971г.Източници: А. Димитрова и Μ. Янакиев. Предания за исторически лица в българските народни умотворения. - Известия на Семинара за слав. филология при Унив. в София. Кн. 8-9 за 1941-1943год. С, 1948г.; Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 53. Български юнашки епос. С, 1971г.; Б. Η. Πуτилοв. Русский и южнославянский героический эпос. М., 1971г.

Дете Дукадинче; Дете Дукадинче - Герой на юнашкия епос на южните славяни, дете с необикновена сила и смелост. В българския фолклор най-широко е разпространена песента, в която се разказва как Крали Марко с измама убива Д. Д., защото се е проявило като по-голям юнак от него. В много от вариантите се вмъква мотивът за проклятието на Дете Дукадинче - Крали Марко „да няма гроб". Мотивът е свързан с преданието, че Крали Марко продължава да живее.
Източници: Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 53. Български юнашки епос. С, 1971г.; Евг. К. Теодоров. Произход на песента за Дете Дукадинче. - Известия на Етногр. инст. с музей. Кн. 2. С, 1953г.

детектив; детектив - (англ. detective от лат. detego „откривам") - Таен полицейски агент, който разкрива престъпления

детектиране; детектиране - (от лат.) - 1. Превръщане на немодулиран високочестотен ток в постоянен; 2. в радиоприемането: Отделяне на трептения с ниска звукова честота от модулираните трептения с висока честота

детектор; детектор - (новообразуван латински термин: detector „разкриващ”) - 1. Уред за откриване на някои физически явления (светлина, топлина, електричество); 2. техн. Приспособление към каса за сигнализиране на всеки непозволен опит за отварянето й; 3. техн. Механизъм на автоматичен тъкачен стан, който осигурява смяната на шпулите с вътъка в совалката при неправилност на движението; предпазител; 4. рад. Уред за превръщане на променлив ток в еднопосочен; 5. Част на радиоапарат за приемане на електрическите вълни; 6. Малък радиоапарат; детектор на лъжата - Апарат използван при разследване на престъпление, който е чувствителен към психически смущение

детел; детел - Птица кълвач

детелина; детелина - (Trifolium) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство бобови. От разпространените в Европа, Азия и Америка около 300 вида в България растат 55 вида (по някои източници 59), от които стопанско значение имат 25 вида. Като културни растения (самостоятелно или в тревни смески) се засяват около 10 вида: червена детелина (Trifolium pratense), бяла детелина (Trifolium repens), розова (хибридна) детелина (Trifolium hybridum), инкарнатка (Trifolium incarnatum) и др. Из ливадите и пасищата се среща още златиста, ягодовидна, панонска, алпийска и планинска детелина. Червената детелина се засява от края на XIX в. предимно в Югозападна България, по северните склонове на Стара планина, в Родопите и по поречията на реките в Южна България. Ценни стопански качества имат сортовете №52 и №66 на Централния земеделски научноизследователски институт, които в климатичните условията на Софийско, Самоковско, Брезнишко и другаде дават висок добив. Детелината е ценна фуражна култура (1кг зелена маса съдържа 0,21 кръмни единици и 27г смилаем протеин). Използва се за сено, паша, сенно брашно и др. Сеното съдържа 17- 18% протеин, значително количество калций, каротин и витамините С и D. Детелината е и добро медоносно растение с високо съдържание на нектар в цветовете. Цветните главички на някои видове се използват в медицината. Детелината натрупва органични остатъци в горния почвен слой, подобрява структурата и плодородието на почвата, като я обогатява с азот, фиксиран от грудковите бактерии по корените й. Използва се и като противоерозионно растение. Внедряването й в сеитбообращенията (червена детелина) допринася много за развитие на земеделието. Заема 4386 ха (1977г.). Дава 600-800 кг/дка сено, а при напояване - до 1000-1200 кг/дка. След приключване на преговорите по глава „Земеделие” през юни 2004г. Европейската комисия е определила на България годишни квоти за субсидиране на производството на семена от лен, коноп, люцерна, фуражен грах, фий, райграс и червена детелина общо на 936 тона.

детериорация; детериорация - (от лат. deterior „по-долен") - Влошаване, разваляне

детерминант; детерминант - (лат. determinans, -antis) - езиков Определение

детерминанта; детерминанта - (лат. determinans, -antis) - мат. Функция, която съпоставя на всяка квадратна (n x n) матрица А=(аik), чиито елементи аik са реални или комплексни числа, еднозначно реално или комплексно число D=detA, кратко означавано: D=| аik | или D(n)=| аik |, като горният индекс (n) дава реда на детерминантата, който е равен на броя на редовете и броя на стълбовете й

детерминато; детерминато - (ит. determinato) - муз. Решително, смело, определено

детерминатор; детерминатор - (от лат.) - Определител

детерминация; детерминация - (лат. determinatio) - Определяне, ограничаване

детерминизъм; детерминизъм - (от лат. determino „ограничавам") - 1. Философско учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. 2. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля

детерминирам; детерминирам - (от лат. determino) - Определям, ограничавам

детерминист; детерминист - (фр. déterministe) - Привърженик на детерминизма

детишки; детишки – Детски

детонатор; детонатор - (от лат. detono „гръмвам") - 1. Взривно вещество, което възпламенява друго взривно вещество. 2. Капсула, фитил за запалване на взривно вещество

детонация; детонация - (от лат. detono „гръмвам”) - 1. Мигновен разрушителен взрив, произведен чрез силен удар или капсула; 2. техн. Твърде бързо и неправилно изгаряне на гориво в двигател, придружено с чукане, което намалява мощността на двигателя

детонация; детонация - (лат. de „без” и гр. tónos „тон”) - 3. муз. Повишаване или понижаване на тона по отношение установения строй през време на изпълнение; неточно, фалшиво пеене или свирене. Причините за детонация могат да бъдат: недостатъчен музикален слух, липса на самоконтрол, а при вокалистите много често понижено самочувствие или прекалено въодушивление.

детонирам; детонирам - (лат. detono) - 1. Избухвам

детонирам; детонирам - (фр. détonner) - 2. муз. Пея или свиря фалшиво;  вж. детонация

детонометър; детонометър - (детонация и гр. métron „мярка") - Приспособление, което сигнализира за детонация в двигател

детрактор; детрактор - (лат. detractor) - Лице, което обича да подценява и намалява чуждите заслуги

детрит; детрит - (лат. detrītus „изтрит”) - Продукт, остатък от разпаднали се тъкани; вариолен детрит - Ваксина против вариола

детронация; детронация   - (лат. dethronatio от гр.) - 1.Сваляне от престол (на владетел, папа, патриарх и др.); 2. прен. Сваляне от пост

детронирам; детронирам - (лат. de „без” и гр. thrónos „престол”) - 1. Свалям от престол; 2. прен. Свалям от пост

детски паралич, пοлиомиелит – вж. заразни болести

детски фолклор; детски фолклор - Поетични, музикални и танцови произведения, предназначени за деца. Биват 2 вида: 1. Създадени и изпълнявани от възрастни за деца: приспивни песни; песни и речитативи за забавление на деца: залъгалки и забавки при подрусване на малките, игра с ръцете и краката им, песнички за животни, хумористични песнички, приказки, пословици и гатанки; 2. Изпълнявани от деца: броилки, скоропоговорки, игрословици; наричания и песни за животни, птици, цветя, слънце, мъгла, облаци и дъжд; игри и забавления със и без песни; словесни и словесно-музикални произведения, свързани с календарни обичаи, обреди и празници.

НАЧАЛО

деутерий; деутерий - (гр. déuteros „втори") - Изотоп на водорода; тежък водород с атомно тегло 2,01373

деутерон; деутерон - (фр. déutérium от гр. déuteros „втори”) - Ядрото на атома на тежкия водород, деутерия, което се състои от протон и неутрон и служи за ядрени реакции и др.

НАЧАЛО

де факто; де факто - (лат. de facto) - Фактически, на дело; всъщност; противоположно на: де юре

дефанзива; дефанзива - (фр. défensive, от лат. defendo „браня”) - 1. Отбрана, отбранителни действия, противоположно на: офанзива; 2. ист. Обществена безопасност в панска Полша

дефанзивен; дефанзивен - (от фр.) - Отбранителен

дефекация; дефекация - (лат. defecatio) - 1. Очистване от мръсотия. 2. Очистване на суровия цвеклов сок от примеси

дефект; дефект - (лат. defectus) - Недостатък, повреда, нередовност в работата

дефектен; дефектен - (от лат.) - Повреден, развален, непълен, с недостатъци

дефективен; дефективен - (лат. defectῑvus) - 1. мед. Ненормален, с физически или душевни недостатъци. 2. Непълен

дефектология; дефектолóгия - (лат. defectus „недостатък" и гр. lógos „наука") - Педагогическа наука за методите, които се прилагат при възпитанието и обучението на деца с психофизически недостатъци

дефектоскопия; дефектоскопия - (лат. defectus „недостатък" и гр. skopéō „гледам") - Название на редица методи за откриване на невидими с просто око недостатъци в метални изделия

дефендер; дефендер - (от лат. def endo „защитавам") - Защитник

деферент; деферент - (лат. deference, -deferens „носещ”) - астр. Кръг, по който центърът на епицикъла се движи около Земята, според системата на Птоломей

деферизация; деферизация - (новообразуван латински термин: deferrisatio) - Очистване на водата от железни соли с цел да се направи годна за пиене или за производство

дефетизъм; дефетизъм - (фр. défaitisme) - Неверие в успех, пораженство

дефибрилатор; дефибрилатор - (фр. defibrillateur от лат. de „от, раз” и fibra „влакно”) - мед. Медицински апарат за възстановяване на ритмичната сърдечна дейност чрез електрошок

дефибрирам; дефибрирам - (лат. de „раз” и fibrum „влакно”) - Превръщам дървесинна маса във влакнеста (при книжно и целулозно производство)

дефибрьор; дефибрьор - (фр. défibreur) - Машина за смилане на дървесинна маса в книжна или целулозна фабрика

дефигурация; дефигурация - (лат. de „раз” и figūга „образ”) - Разваляне на някакъв образ или форма; Обезобразяване

дефиле; дефиле - (фр. défilé) - Тесен и дълбок планински проход, пролом, клисура

дефилирам; дефилирам - (фр. défiler през нем.) - Минавам в тържествен ход пред някого, шествам

дефинирам; дефинирам - (лат. definio „определям” през нем.) - 1. Определям, давам определение; 2. Установявам

дефинитив; дефинитив - (лат. definitīvus „определен”) - Контролно счетоводство, при което става проверка с помощта на картотека

дефинитивен; дефинитивен - (лат. definitīvus) - Окончателен

дефиниция; дефиниция - (лат. definitio „определение") - Кратко и точно определение на понятие, установяване съдържание на понятие по основните му признаци; определение

дефис; дефис - (от лат. divisio „разделяне") - Кратка чертица като знак за пренасяне на част от дума или кратка чертица между две думи; малко тиренце

дефицит; дефицит - (лат. deficit „не достига") - 1. фин. Превишаване на разходите над приходите; загуба. 2. търг. По-малко от уговореното; недостиг, липса

дефицитен; дефицитен - (къснолат. deficitus) - 1. С дефицит, със загуба; 2. Който не достига, който се намира на пазара в малко количество

дефлагратор; дефлагратор - (лат. deflagrātor) - Галваническа бетерия с четири   елемента

дефлаграция; дефлаграция - (лат. deflagratio „изгаряне”) - 1. Химическо чистене чрез нагряване; 2. Изгаряне на взривни вещества без избухване

дефлация; дефлация - (къснолат. deflatio) - 1. Система от финансово-икономически мероприятия за борба срещу инфлацията и покачването на цените, като се намалява количеството на книжните пари, които са в обръщение, за да се повиши тяхната покупателна способност и курсът им към чуждите валути да се повиши; 2. геол. Отнасяне на горните слоеве на скалите от вятъра

дефлегматор; дефлегматор - (лат. -гр.) - Апарат за дефлегмация

дефлегмация; дефлегмация - (лат. de „без" и гр. phlégma, atos „топлина") - Разделяне чрез дестилация на смес от течности, които завират при различни  температури

дефлексия; дефлексия - (лат. deflexio) - 1. Отклонение на лъчите. 2. грам. Загубване на флексия, напр. изчезват падежни окончания или глаголни форми за отделни времена и лица

дефлектор; дефлектор - (лат. deflector) - 1. Уред за измерване отклонението на магнитната стрелка; 2. Тенекиен похлупак за смукателна тръба за усилване на действието й; 3. Преграда за отклоняване на течности, газове и насипни материали в желана посока; 4. Клапа за регулиране на тягата в димния канал на пещ

дефлорация; дефлорация - (лат. defloratio) - мед. Разкъсване на девствената ципа, лишаване от девственост; обезчестяване

дефлорирам; дефлорирам - (нем. deflorieren от лат.) - Лишавам от девственост; обезчестявам

дефолиант; дефолиант - (фр. défoliant от лат. de „без” и folium „лист”) -хим. Вещество, което предизвиква опадване на листата на растенията, като част от използването им или с разрушителна цел

дефолиация; дефолиация - (фр. défoliation от лат. de „без” и folium „лист”) - 1. Падане на листата на дърветата; 2. Военна акция за унищожаване на растителността, като чрез дефолианти се причинява обезлистяване на дърветата

деформация; деформация - (лат. deformatio) - 1. Изменение на форма под влияние на външно въздействие; обезформяване. 2. Естествено или изкуствено отклонение на телесен орган от естествената му форма; уродство

деформирам; деформирам - (нем. deformieren от лат.) - 1. Променям нормалната форма на нещо. 2. Обезформявам, обезобразявам

дефраудация; дефраудация - (лат. defraudatio) - 1. юр. Измама, мошеничество; 2. Парична злоупотреба

дефтердар; дефтердар - (тур. defterdar - „държател на дефтер", „регистър") - Върховен финансов началник в Османската империя. От 80-те г. на XV в. дефтердари са двама - за Румелия и Анадола, през XVI в. е назначен и дефтердар за новозавоюваните източни провинции. Фискалните чиновници в провинциите са наричани мал дефтердаръ, помощниците им дефтер кетхудаларъ, а чиновниците по тимарските регистри - тимар дефтердаръ.

дефтерхана; дефтерхана - (ар.-пер.-тур. defterhane) - Държавна канцелария

НАЧАЛО

дехелминтизация; дехелминтизация - (лат. de „без" и гр. héimins, inthos „глист") - мед. Съвкупност от средства за очистване на глисти и паразити в организъм

дехлорация; дехлорация - (лат. de „без” и хлор) - Премахване на хлора от органични съединения; очистване от хлор

дехлорирам; дехлорирам - (от гр.-лат.) - Очиствам от хлор; обезхлорявам

дехуманизация; дехуманизация - (от лат. de „без” и humanis „човешки”) - литер. Наличие на жестокост, егоизъм, омраза и други прояви в съвременния живот, които показват обедняване на човешката личност и живота откъм хуманност, добродетели, високи идеали

НАЧАЛО

децемвир; децемвир - (лат. decemvir) - ист. Член на колегия от десет души в древния Рим, особено десетте законодатели, които създали закона на XII таблици в V в. пр. н. е

децемвират; децемвират - (лат. decemvirātus) - Управление на колегия от десет мъже

децениум; децениум - (лат. decennium) - Време от десет години; десетилетие

децентрализация; децентрализация - (от лат. de „без" и centrum „център") - 1. Система на управление, при която местните органи получават някои от функциите на централната власт; разширяване правата на по-низшите органи на управлението. 2. Премахване, намаляване или отслабване зависимостта от централната власт

децеребрация; децеребрация - (лат. decerebratio) - мед. Метод на експериментално изследване при животински организъм, като се отделя или изолира една част от главния мозък

децернат; децернат - (нов.) - Управление на учреждение чрез децерненти

децернент; децернент - (лат. decernens, entis „решаваш") - Длъжностно лице с неограничена власт, което носи лична отговорност за своите  разпореждания

деци-; деци- - (лат. deci от decem „десет") - като първа съставка на сложни думи означава: Една десета част

дециар; дециар - (деци- и фр. аrе) - Десета част от ар

децибел; децибел - (фр. décibel от деци- и bel от собс.) - Единица за измерване на акустичната или електрическата сила на звука

дециграм; дециграм - (деци- и гр. grámma „грам) - Десета част от грама

децилитър; децилитър - (деци- и литър) - Десета част от литъра

децима; децима - (лат. decima) - 1. муз. Съставен интервал, образуван от терца плюс октава, който включва десет степени. 2. литер. Строфа от десет стиха

децимал; децимал - (лат. decimālis) - Везни, които мерят десет пъти по-тежко от поставените тежести (грамове)

децимален; децимален - (лат. decimālis) - 1. Десетичен. 2. Който мери десет пъти повече

децимация; децимация - (лат. decimatio) - 1. в древността - Наказване със смърт на всеки десет души по един, определен по жребие. 2. По-късно - наказване на всеки десет души по един, ако не се открие виновникът за известно престъпление

дециметър; дециметър - (деци- и метър) - Десета част от метъра, десет сантиметра

дече; дече - Като че ли, сякаш

НАЧАЛО

дешен, -шна, -шно; дешен – Къдешен, от къде: кой дешен е – Кой от къде е

дешифратор; дешифратор - (от фр. déchiffrer) - 1. Лице, което разчита условен или стенографски текст. 2. техн. Приспособление на телеграфен апарат, което превръща определени комбинации на тока в писмени знаци

дешифрирам; дешифрирам - (фр. déchiffrer през нем.) - 1. Разчитам написано на шифър (условни знаци), разчитам стенографско писмо, разчитам неизвестни или малко известни писмени знаци; 2. прен. Разчитам, разгадавам

дещоси; дещоси - Извънредно много, твърде много: дещоси е видял – Много е видял

де юре; де юре - (лат. de iure) - юр. По право, юридически, съгласно с правото; противоположно на: де факто

дея; дея - Действам, правя, работя, върша

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги