ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

деб_, дев_, дег_, дед_, дее_, деж_, дез_, дей_, деи_, дек_, дел_

деаератор; деаератор - (новообразуван латински термин: deaērātor от лат. de „от" и гр. аēr „въздух") - Уред за отстраняване на газове - (въглероден двуокис, кислород и др.) - от водата, която се използва в парните котли, или за отстраняване на газове от други течности

деаерация; деаерация - (лат. de „от" и аерация) - Отделяне от течност, предимно от вода, на разтворените в нея газове

дебаклаж; дебаклаж - (фр. debâclage) - Прибиране на стока от пазар

дебалаж; дебалаж - (фр. deballage) - Развързване на oпакована стока; разопаковане

дебаркадер; дебаркадер - (фр. debarcadere) - 1. Платформа при железопътна станция, при която спират влакове. 2. Специално пригоден несамоходен плавателен съд, прикрепен към брега, до който спират кораби и шлепове за товарене и разтоварване

дебаркация, дебаркиране; дебаркация, дебаркиране - (фр. debarquer) - 1. Сваляне пътници на брега; слизане или разтоварване на войски от кораб. 2. Разтоварване на кораб, разтоварване на стока

дебаркирам; дебаркирам - (фр. debarquer) - 1. Разтоварвам кораб. 2. Свалям войски от кораб на брега за започване на военни действия или окупация. 3. Слизам на бряг, правя десант - (за войски)

дебати; дебати - (фр. débats) - Разисквания

дебатирам; дебатирам - (от фр.) - Обсъждам, разисквам

дебедюс; дебедюс - вж. дибидюс

дебентура; дебентура - (от лат. debeo „дължа") - търг. Митническо свидетелство за връщане на платено мито

дебет; дебет - (лат. debet „дължи") - търг. Да дава, дължи - (пише се в лявата страна на сметководните книги)

дебилност; дебилност - (лат. debilis „слаб") - мед. Лека степен на вродено слабоумие.

дебит; дебит - (фр. débit „разход") - 1. Количеството вода, газ или енергия, получавано или изразходвано за определено време. 2. Сбор от задълженията на лице или учреждение, които се вписват в лявата страница в сметководните книги, дълг ; вж. дебет.

дебитив; дебитив - (лат. debitivus) - грам. Глаголна форма за предаване на категоричност в балтийските езици.

дебитирам; дебитирам - (от лат. debeo „дължа") - Записвам в задължение, записвам  в страницата „да дава".

дебитор; дебитор - (лат. débitor) - Длъжник на банка или друго учреждение

деблокирам; деблокирам - (фр. débloquer) -  1. воен. Прекратявам   обсада   на    крепост; 2. воен. Освобождавам крепост, град или място от обсада на неприятел; 3. прен. Освобождавам

дебой; дебой – (от фр. depot) - Склад на оръжие и барут; Депо

дебом; дебом - Дебнешком, с дебнене

дебош; дебош - (фр. débauche) - Буйство, скандал, безредие

дебри дебри - (рус.) - Гъста и непроходима гора.

дебуше; дебуше - (фр. débouché) - 1. Краен пункт на  клисура; изходен пункт, излаз, изходно място; 2. воен. Отправна точка за излизане на войска в открита местност; 3. Излаз на море за търговски цели на една страна; 4. прен. Удобно място за продаване на стоки: пазар, тържище

дебуширам; дебуширам - (фр. déboucher) - 1. Излизам от теснина; 2. Извеждам войска от тясно място на открито поле; 3. Излизам на море с търговска цел.

Дебърска художествена школа; Дебърска
художествена школа, Мияшка художествена школа , Галичκо-реканска художествена школа - Възрожденска художествена школа от XVIII-XIX в. Възниква в земите на т. нар. Галичко-реканска покрайнина, по течението на Горна река (р. Радика) и вливащата се в нея Мала река. Става известна по името на гр. Дебър, около който са разположени селищата Галичник, Осой, Гари, Требище, Тресонче, Сушица, Росоки, Лазарополе, Битуше, Селце и др. От тях излизат много майстори - строители, резбари, иконописци, известни с творбите си по целия Балкански п-в; някои от тях са награждавани със султански ордени, отличия, с право да носят скъпо оръжие, да разполагат с лична охрана, с големи имоти (напр. майстор Богдан от Рензовско-зографския род). Живописците и резбарите от Дебърската художествена школа получават професионалната си школовка в Атонските манастири, но само за няколко десетилетия постигат свои образност, сюжетен регистър и колорит. Живописците боравят майсторски с цветови съчетания, използуват максимално богатството на орнамента, пейзажа, познават добре анатомията на човека, нейните ракурси в различни пози и движения. Резбарите използват богат регистърът от растителни мотиви, стилизациите им са смели, в ажура на растителната плетеница те включват и  фигури на животни и хора. Майсторите-строители от Дебърската художествена школа предпочитат едрите обеми с четливи, лаконични силуети с раздвижени и грациозни детайли. Те създават просторни и светли пространства с фини преходи между стени и покрития. Те въвеждат в творбите си много елементи от стиловете бароко и рококо. Известни родове представители на Дебърската художествена школа са Станишевци, Дамяновци, Пачаровци, Дичовци, Данаиловци, Илиевци, Ангелкови, Фръчковци, Мауровци, Пулевци, Тасовци, Стояновци, Гиновци, Филиповци, Огняновци, Мажовци, Чучковци, Чибуковци и др. От Рензовско-зографския род са А. Дамянов (строител, черквата „Св. Пантелеймон" във Велес, катедралата в Ниш), Д. Янкулов (от него са запазени рисунки - проекти за икони), Г. Дамянов (иконописец, от него е запазена ерминия; рисува икони в черквата „Св. Пантелеймон" във Велес), Н. Дамянов (резбар - от него е амвонът за черквата „Св. Богородица" в Скопие), Д. Андреев (строител - черквата „Св. Богородица" във Велес, и иконописец - иконата „Св. Панталеймон" в едноименната черква във Велес), Дичо Зограф (от него са запазени икони в черквите в Кула, в с. Градец, Видинска област, в „Св. Пантелеймон" във Видин), Кръсто Аврамов (икони в черквите „Възнесение Христово" в с. Извор, Видинска област, и „Св. Троица" в с. Бойница, Видинска област) и другаде. От рода Станишевци са известните резбари Д. Станишев и А. Станишев (вж. и Калоферски резбари), автори на майсторски изпълнени черковни резби в Крушево, Охрид, Пловдив, Плевен, София и другаде. Родът Дамяновци произхожда от с. Тресонче. Техни творби има в Стара Загора, Казанлък и Сливен. Най-известни представители са Бл. Дамянов (иконописец) и синовете му Михаил и Христо (ктиторски портрет и стенописи в манастира „Св. Св. Петър и Павел" при с. Долни Пасарел, Софийска област, ктиторски портрет и стенописи в с. Богьовци, Софийска област, и в др. софийски села, икони в черквата „Св. Богородица" в Стара Загора и в старозагорски села). Много творби от тях са запазени в черквите и манастирите в Западна България. От Тресонче са и майсторите от рода Пачаровци, които са строители и иконописци. Техни творби има в Скопие, Кавадарци, Кичево, в Корабия (Румъния) и другаде. От Тресонче са и иконописците от рода Дичовци, които работят предимно в земите на Западна и Северна България. С Тресонче са свързани и майсторите от родовете Илиевци: стенописци и иконописци, които работят в Лом, Оряхово, Влашко, Червен бряг, с. Габаре и с. Бреница - Врачанска област и Ангелкови: виден представител Г. Новаков Джонгар, строител - черквите „Св. Никола" в Берковица, 1872; „Св. Спас" в София, 1879; черкви в Лом, Видин, с. Арчар, Видинска област, 1890; черкви и жилища в Софийско. Изтъкнати дебърски майстори са и иконописците и стенописците от рода Фръчковци от Галичник: Хр. Макариев, ученик на Дичо Зограф - рисува стенописите в черквата „Св. Богородица" в Петрич (1857г.), заедно с братята си украсява десетки черкви из Солунско, Дойранско, Драмско, Сярско, в Лариса, Карлово, Клисура и другаде; Макрий Негриев - участва в изработването на иконостаса на скопската черква „Св. Спас". От Галичник са майсторите-иконописци Мауровци (иконата на св. Богородица в черквата в с. Дивия, Радомирско), иконописците Пулевци (Е. Попкузманов, който подражава на Дичо Зограф - икони в черквата „Св. Петър и Павел" в Кула и „Св. Богородица" в Брегово, Видинска област), Тасовци (Никола Янев, който работи в черквата „Св. Георги" в с. Бистрица, Софийска област, 1883г. и в черкви в Букурещ). От Гари е един от най-значителните дебърски резбарски родове - Филиповци. От него произхожда П. Филипович Гарка, автор на изключителната по богатството си резба на иконостаса в Бигорския манастир при Галичник и на иконостаса в черквата „Св. Спас" в Скопие, където се намират резбарският автопортрет и портретите на помощниците му - шедьовър на неговото изкуство. От Гари са иконописците Ангелковци и резбарите и строителите Огняновци. Известен резбарски род от Осой са Филиповци. Те изработват иконостаса в катедралната черква „Св. Богородица" във Варна. Тук те за пръв път в по-късното резбарско изкуство вмъкват плетеницата. Изрязват иконостасите на черкви в Балчик, Каварна, Стара Загора, Карнобат, на черквата „Св. Богородица" в Казанлък. Установяват се в София и отварят резбарска работилница; изпълняват поръчки за цялата страна. Тяхно дело са и иконостасът, владишкият трон и амвонът на черквата „Св. Георги" в София. Резбата им не включва човешки фигури,  използват само растителни мотиви.

дебют; дебют - (фр. début) - 1. Първо или пробно излизане на сцена. 2. Първо явяване на някое поприще. 3. сп. Начало на шахматна партия

дебютант; дебютант - (фр. débutant) - Лице, което за пръв път излиза публично на някое поприще.

дебютирам; дебютирам - (от фр.) - 1. Излизам за пръв път, като артист на сцена. 2. За пръв път се явявам на някое ново поприще, проявявам се за пръв път в някоя дейност

НАЧАЛО

девалвация; девалвация - (лат. devalvatio) - икон. Парична реформа чрез понижаване стойността на книжните пари; като се намалява златното или сребърното съдържание на националната  парична единица, или снижаване курса на валутата на дадена страна по отношение златото, среброто или валутата на някоя друга страна

девалвирам; девалвирам - (от лат. де „от" и valor „стойност") - Извършвам девалвация, провеждам парична реформа, при която се намаляват златното или сребърното съдържание на националната парична единица и стойността на книжните пари.

девастация; девастация - (от лат. devasto „опустошавам") - мед. Комплекс от активни мероприятия за унищожаване на възбудители на инфекциозни болести - (между хората, животните или растенията).

девастирам; девастирам - (фр. devaster) - Разорявам, опустошавам.

девиация; девиация - (лат. deviatio „отклонение") - 1. физ. Отклонение на магнитната стрелка на компаса под влияние на голямо количество желязо; 2. Отклонение от приета линия; отклонение; 3. биол. Отклонение в индивидуалното развитие на орган на жив организъм поради промяна на условията за развитието му.

девиз; девиз - (фр. devise) - 1. Надпис на герб; 2.Кратко изречение, което изразява основна идея на поведение или дейност;  3. прен. Ръководно начало.

девиз(и); девиз(и) - - (фр. devise) - 1. Полица или чек, които се изплащат зад граница в чужда валута. 2. Всички видове платежни средства в чужда валута. 3. прен. Основна цена.

девисил; девисил, мечи уши - (Heracleum) - Род двегодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сенникоцветни; 70 вида в Северното полукълбо; в България - 2 вида. Сибирският девисил (Н. sibiricum) е разпространен в цялата страна по влажни и сенчести места, край реки и пътища. Прешленестият девисил (Н. verticillatum) расте по влажни, сенчести и каменливи места, най-често край планински потоци. Младите стъбла и листа на девисила се използуват за приготвяне на салати, супи, за подправка към ястия. В народната медицина има приложение при смущения в храносмилането, против екземи и др. Девисил (селим) се нарича градинското растение Levisticum officinale.

девит – вж. дивит

девичи развой; девичи развой - Глоба в средновековна България от XIII-XIV в., плащана при опит за похищение на девойка или за безнравствени действия срещу нея. В случай, че виновникът не е открит, цялата селска община отговаря колективно и плаща глобата. Девичия развой отива в полза на фиска (хазната) или на местния феодален господар, ако той притежава имунитет (имуществени и лични права) над жителите на селото, където е извършено престъплението. Споменава се във Виргинската и Мрачката грамота.

девически училища; девически училища - Училища за момичета до Освобождението 1878г. Първите девически училища са килийни. Помещават се в женски манастири и частни домове. Обучението в тях се води от монахини, жени и дъщери на килийни учители, понякога има и мъже-учители. Съдържанието, организацията и методите на обучение са както в мъжките килийни училища. Първата известна килийна учителка е Хаджи Трендафила, съпруга на килийния учител в Сливен Хаджи Илия, майка на Сава Доброплодни. Килийни девически училища има в Котел (1820г.), Свищов (около 1820г.), Габрово (1825г.), Тетевен и Шумен (1828г.) и другаде. Първото светско девическо училище се открива през 1840г. в Плевен от Ан. Димитрова, по-късно - в Панагюрище (1842г.), Враца (1843г.), Котел, Елена и Сливен (1844г.), Свищов (1846г.), В.Търново и Карлово (1847г.), Лом, Разград, Татар Пазарджик и Калофер (1848г.), Копривщица и другаде. За развитието на началното девическо образование голяма роля играе Неделя Петкова. Първото κласнο девическо училище се организира през 1856г. в Шумен по инициатива на С. Доброплодни. По-късно класни девически училища се откриват и в Габрово (1862г.), Стара Загора (1863г.), Копривщица (1864г.), Русе (1865г.), Пловдив, Казанлък (1866г.) и другаде. Развиват се като 5-класни училища. За разлика от мъжките класни училища в девическите училища наред с общообразователните предмети се изучават ръкоделие, домакинство, анатомия с физиология, психология, логика и педагогика. Подготвят учителки за началните девически училища.

девлет; девлет - (ар.-тур. devlet) - Държава, страна

девокя – вж. двоянка

девон; девон - (от собс.) - Третият период от палеозойската ера, който се характеризира с много стари улягания на пластовете, наречени червени пясъчници; девонска система - (по името на графство в Англия)

деврие; деврие - (ар.-тур. devriye) - Караул, нощна стража

девски; девски – Момински

девташларъ; девташларъ - (перс. dev - „гигант", и тур. taş - „камък") - Мегалитни паметници от I-та българска държава (681-1018г.). Представят групи от 5, 7 и 9 реда грамадни камъни с различни размери, наредени или в правилни геометрични фигури (правоъгълници и кръгове), или безредно пръснати. Долната им вкопана част е одялана, а надземната следва естествените очертания на камъка, плоската им страна е ориентирана към изток. Върху някои от каменните блокове са издълбани прабългарски знаци. Около девташлари се откриват животински (и съвсем малко човешки) кости. Предполага се, че девташларите са надгробни паметници на войни, загинали извън пределите на родината. Разпространени са само в околностите на с. Плиска, Шуменска област.

девтерагонист; девтерагонист - (гр. déuteros „втори" и agōnistés „актьор") - Втори актьор в старогръцката драма

девтерогамия; девтерогамия - (гр. déuteros „втори" и gámos „брак") - Второбрачие.

девтерон; девтерон = деутрон

Девтерономия; Девтерономия - (гр. déuteros „втори" и nómos „закон") - Второзаконие, заглавие на книга в Библията.

девулканизатор; девулканизатор - (нов.) - Съд, в който с химикали се обработва стар каучук за възстановяване на загубени вече качества.

девширме; девширме, кръвен данък - (тур. devşirme) - Насилствено събиране на младежи от немюсюлманските поданици в Османската империя, които след принудително помохамеданчване и специална възпитателна подготовка са използвани за нуждите на централната власт. Набирането става през 7, 5 или 3 г., а през I-та половина на XVI в., поради изключителното военно напрежение - всяка година. Засяга от 1 /5 до 1 /10 част от подрастващото мъжко население. Събраните момчета са използувани предимно за попълване на еничарската пехота (вж. еничари; вж. аджемиоглани ) и за корпуса на дворцовите пажове (вж. ичоглани). Значителен брой младежи са заселвани в едрите феодални имения на османската аристокрация. Кръвният данък е една от формите за асимилиране на българското население от завоевателите. Българският народ се бори против девширмето с всички възможни средства - от подкупа до открития бунт.

НАЧАЛО

дегаже; дегаже - (фр. dégager „отделям", „освобождавам") - сп. Хватка при фехтуване за нанасяне удар на противника чрез отхвърляне на рапирата му.

дегазатор; дегазатор - (от лат. de „от", „без" и газ) - 1. Апарат за обеззаразяване на местност или предмети от отровни газове или вещества. 2. Вид химически продукт, с който се обеззаразява. 3. Лице, което извършва обеззаразяване.

дегазация; дегазация - (късно лат. degasatio) - 1. Очистване на обгазени предмети, помещения, местности и др. от отровни газове. 2. Съвкупност от мероприятия за обезвредяване на отровните газове, попаднали върху хора, животни, предмети и пр.

дегенек; дегенек – (от тур. değnek) - Тояга, пръчка

дегенерат; дегенерат - (лат. degenerātus) - 1. Човек с признаци на физическо или душевно израждане; изрод. 2. Изродено животно или растение.

дегенеративен; дегенеративен - (лат. degenerativus) - Изроден ; израждащ се.

дегенерация; дегенерация - (от лат. degenero „израждам") - 1. Влошаване на биологическите признаци на организма на растение, животно или човек; израждане. 2. Отслабване, намаляване и опростяване на органите, което може да има и положително значение при еволюционното развитие.

дегенерирам; дегенерирам - (от лат.) - Израждам се.

дегерминатор; дегерминатор - (от лат. de „от" и germen, inis „пъпка") - техн. Цилиндричен уред с въртящи се в него ножове, употребяван при добиване на скорбяла.

дегра; дегра - (фр. dégras) - 1. Окислено масло от риби или други морски животни, което се употребява при обработване на кожи след тяхното продъбяване. 2. Вторичен продукт, получаван при производството на чортова кожа или изкуствено окислено масло.

деградация; деградация - ( късно лат. degradatio) - 1. Постепенно влошаване, постепенно загубване на свойства и качества; упадък. 2. Отнемане на чин, разжалване. 3. Сваляне от длъжност.

деградирам; деградирам - (фр. dégrader) - 1. Влошавам се, израждам се. 2. Лишавам от добита степен или чин; понижавам. 3. Свалям от длъжност.

дегресия; дегресия - (от лат. degressus „слязъл") - Слизане, спускане, спадане

дегумиране; дегумиране - (от лат. de „от", „без" и gummi) - Премахване на лепливото вещество от естествена коприна.

дегустатор; дегустатор - (от лат. degusto „опитвам на вкус") - Лице, което е специалист по определяне качеството на известен продукт чрез вкусване.

дегустация; дегустация - (фр. dégiıstation от лат.) - Определяне качествата на продукт чрез вкусване.

дегустирам; дегустирам - (от лат.) - Определям качеството на продукт чрез вкусване.

НАЧАЛО

дедай си, дедаси; дедай си, дедаси - Твърде много, извънредно много.

деданлък; деданлък - От дядово време: от деданлък и бабинлък - От време оно.

дедете; дедете - (съкратено ДДТ от дихлор-ди-фенил-трихлоретан) - Много ефикасен (и много вреден за околната среда и човека) прах против инсекти чрез контактно въздействие.

дедец; дедец - Стерейшина на богомилска община

дедикация; дедикация - (лат. dedicatio) - Посвещение, посвещаване

дедуктивен; дедуктивен – (лат. deductivus) - Който се отнася към дедукция или е основан на дедукция

дедукция; дедукция - (лат. deductio) - 1. Заключение от общото, от предидущото; извод. 2. Метод на логическо мислене за правене частни изводи от общи положения

дедуцирам; дедуцирам - (от лат. dedūco „довеждам") - 1. Правя частни изводи от общи положения. 2. прен. Свеждам до нещо, намалявам

дедя; дедя - Кака, no-възрастна жена или роднина

НАЧАЛО

деемулсатор; деемулсатор - (лат. de „от" и емулсация) - Уред за деемулсация

деемулсация; деемулсация - (лат. de „от" и емулсация) - Разрушаване на капчици от мазнини, които се намират в някоя течност

НАЧАЛО

дежурен; дежурен - (фр. de „за" и jour „ден") - 1. Който изпълнява за  определено време известни служебни задължения. 2. Лице, което дежури

дежуря; дежуря - (от фр.) - 1. Дежурен съм. 2. Изпълнявам   за определено време известни служебни задължения. 3. прен. По-дълго време стоя неотлъчно при някого или нещо

НАЧАЛО

дезабийе; дезабийе - (фр. déshabillé) - 1. Вид домашна дреха. 2. прен. Облечен небрежно

дезавуирам; дезавуирам - (от ор. désavouer) - Обявявам някого за лишен от доверие и пълномощие, снемам доверие от някое лице.

дезагрегация; дезагрегация - (фр. désagrégation) - Разпадане на едно цяло на съставните си части

дезакордирам; дезакордирам - (фр. désaccorder) - Разстройвам музикален инструмент

дезактивация; дезактивация - (новообразуван латински термин: desactivatio) - 1. 3агубване на активност от молекула, необходима за встъпване в химическа реакция. 2. Загубване на активност, неотрализация. 3. воен. Отстраняване на бойните радиоактивни вещества от хора, животни, предмети, местности и др. непосредствено след употребата на химическо оръжие

дезакцентуация; дезакцентуация - (фр. désaccentuation от лат.) - езиков. Слабо изговаряне на ударена сричка в дума поради стилни или синтактични съображения

дезамбалаж; дезамбалаж - (фр. désemballage) - Изваждане на стоки от опаковка, разопаковане ; вж. дебалаж

дезамбаркирам; дезамбаркирам - (фр. désembarquer) - Разтоварвам

дезармирам; дезармирам - (фр. désarmer) - Разоръжавам

Дездемона; Дездемона - (собс.) - 1. Героиня на Шекспировата трагедия „Отело". 2. прен. Любеща съпруга и сърдечна жена, която страда незаслужено

дезертирам; дезертирам - (фр. déserter) - 1. Самоволно се отлъчвам от военна служба, бягам от военна служба. 2. прен. Не изпълнявам задълженията си като служебно лице

дезертьор; дезертьор - (фр. désеrteur) - 1. Беглец от войската; лице, което не се явява на военна служба. 2. прен. Лице, което не изпълнява обществените си задължения

дезигнация; дезигнация - (фр. désignation) - Означаване, посочване

дезидерата; дезидерата - (лат. desiderаta „желания") - Желани неща и предмети, които са необходими за попълване на колекция; дезидерата пиа - неизпълними желания.

дезидератив; дезидератив - (лат. desiderativus) - грам.. Желателно наклонение ; вж.  оптатив.

дезидериум; дезидериум - (лат. desiderium) - Копнеж, силно желание.

дезинсекция; дезинсекция - (лат. de „от" и insectum „насекомо") - Унищожаване на вредни насекоми.

дезинтегратор; дезинтегратор - (от лат. de „от" и integer „цял") - 1. техн. Машина за смилане и разбъркване на сипливи и нишковидни материали - (сол, гипс, целулоза, въглища и др.). 2. Инсталация за премахване на праха от газове.

дезинтеграция; дезинтеграция - (лат. de „от" и integer „цял") - Разпадане на дадено цяло на съставните му части.

дезинтересирам; дезинтересирам се - (фр. désintéresser) - Преставам да се интересувам

дезинфектирам; дезинфектирам - (фр. desinfecter) - Обеззаразяващ

дезинфектор; дезинфектор - (късно лат. désinfector) - 1. Лице, което извършва обеззаразяване ; обеззаразител. 2. Уред за извършване на обеззаразяване

дезинфекционен; дезинфекционен - (от лат.) - Обеззаразяващ

дезинфекция; дезинфекция - (късно лат. desinfectio от de „без" и inficio „заразяване") - Унищожаване на болестотворни микроби по химически или физически начин; обеззаразяване

дезинформатор; дезинформатор - (късно лат. desinformātor) – Който дава невярна информация; заблуждаващ

дезинформация; дезинформация - (от лат.) - Лъжливо осведомяване с цел заблуда

дезмит(ис); дезмит(ис) - (гр. desmitis от desmós „връзка") - мед. Възпаление на сухожилия

дезмография; дезмография - (гр. desmós „връзка" и gráphō „пиша") - Дял от анатомията, който изучава сухожилията

дезмолази; дезмолази - (от гр. desmós „връзка") - Общо название на ферменти, които участвуват при обмяната на веществата

дезмолиза; дезмолиза - (гр. desmós „връзка" и lýsis „разтваряне") - Процесът на биологичното окисляване на веществата при обмяната в организмите

дезмопатология; дезмопатология - (гр. desmós „връзка" и патология) - Наука за болестите на сухожилията

дезмотомия; дезмотомия - (гр. desmós „връзка" и tomē „рязане") - мед. Разрязване на сухожилия с лечебна или научна цел

дезмургия; дезмургия - (гр. desmós „връзка" и éгgon „дело") - Дял от хирургията, който се занимава с поставяне на превръзки и лечение на хирургически болести без операции.

дезодоратор; дезодоратор - (лат. de „без" и odor „мирис") - Уред или средство, което премахва лоша миризма.

дезодорация; дезодорация - (от лат.) - Отстраняване на лоша миризма чрез химически средства.

дезоксикация; дезоксидация - (лат. de „без" и оксидация) - Отнемане на кислород от нещо ; разокисляване

дезорганизатор; дезорганизатор - (късно лат. desorganisātor) - Нарушител на ред, дисциплина и организираност ; лице, което внася дезорганизация

дезорганизация; дезорганизация - (късно лат. desorganisatio) - 1. Липса на организираност, на ред и дисциплина. 2. Нарушаване на ред, дисциплина и организираност; безредие.

дезорганизирам; дезорганизирам - (фр. désorganiser от лат.) - Нарушавам ред, дисциплина и организираност, докарвам в безредие ; разстройвам.

дезориентация; дезориентация - (фр. désorientation) - 1. Лишаване от правилна ориентация, въвеждане в заблуждение. 2. Ненамиране на правилна насока.

дезориентирам; дезориентирам - (фр. désorienter) - Въвеждам в заблуждение, неправилно ориентирам; дезориентирам се - не намирам правилната посока.

дезурбанизация; дезурбанизация - (от лат. de „без" и urbs „град") - Преселване на градски жители или преместване на градски учреждения на село.

действо; действо - Действие, въздействие

НАЧАЛО

деизъм; деизъм - (фр. déisme) - Религиозно-философско учение през XVII-XVIII в., което признава съществуването на бог само като първопричина на света, но отрича неговото съществуване като личност - (теоизъм) - и влиянието му в природата и обществото

деиктичен; деиктичен - (гр. deikticós) - Който служи за точно означаване; указателен

деисис; деисис - (гр. déēsis „молене") - В църковната живопис - композиция с образите на Исус в средата и от   двете му страни Дева Мария и Йоан Кръстител

деист; деист - (фр. déiste) - Привърженик  на деизма (Волтер, Русо, Лок, Новиков и др.)

деификация; деификация - (лат. deus „бог" и facio „правя") - Обоготворяване

деифицирам; деифицирам - (от лат.) - Обоготворявам, обожествявам

НАЧАЛО

дек - (англ. deck) - мор. Палуба

дека-; дека- - (гр. déka „десет") - Като съставка на сложни думи означава десет, десеторно, а в термините за измерване увеличава единицата десет пъти : декаметър = десет метра

дека; дека - (нем. Decke „покрив") - 1. Част от корпуса на струнен музикален инструмент от резониращ дървен материал - (ела), който усилва звука. 2. техн. Част от вършачка, между която част и барабана става овършаването на житото

декабрист; декабрист - (рус.) - Участник в руското двоянско движение и въстание през 1825 г. - (на 14 декември), което искало да унищожи крепостничеството и самодържавието

декагон; декагон - (дека- и гр. gōnia „ъгъл") - Десетоъгълник

декаграм; декаграм - (дека- и гр grámma „грам") - Десет грама

декада; декада - (гр. dekás, ádos) - 1. Деседица - (месецът на републиканския календар по време на Френската буржоазна революция бил разделен на три декади, както било в древна Гърция). 2. Сбор или група от десет предмета, лица и пр. 3. прен. Широк показ на достиженията в областта на изкуството - (музика, литература и др.)

декаданс; декаданс - (фр. décadence) - Упадък в литературата и изкуството; упадък

декадент; декадент - (фр. décadent от лат. decadens, entis) - Представител на декадентството в литературата и изкуството

декадентство; декадентство - (οι фр. décadence) - 1. Литературно-художествено течение в края на XIX и в началото на XX в., което се характеризира с краен естетизъм и индивидуализъм. 2. Упадък, упадъчни черти в литературата и изкуството

декаедър; декаедър - (дека- и гр. hédra „страна") - Тяло, което е ограничено от десет стени ; десетостен.

декалитър; декалитър - (дека- и литър) - Мярка за течности, равна на десет литра.

декалкирам; декалкирам - (фр. décalquer) - Пренасям образ чрез специална хартия или платно; копирам

декалкомания; декалкомания - (фр. décalcomanie) – 1.  Начин за печатане на цветни образи, надписи, марки и др., които след това се прекопирват на платно, стъкло, дърво и др. или на τ. нар. детски „ваденки". 2. Направена по този начин рисунка

декало; декало - (ит. decalo) - търг. Намаляване теглото на стока поради изтичане, изсипване, изсъхване и др.

декалог; декалог - (дека- и lógos „слово", „реч") - 1.рел. Десетте божи заповеди в Библията; 2. Десет правила

декалцинация; декалцинация - (лат. de,,без" и calx сallis „калций") - 1. Отстраняване на калций. 2. Вземане на калций от тъкани за микроскопскоо изследване

декам; декам, декна - Хокам, мъмря, викам сърдито

декаметър; декаметър - (дека- и métron „мярка") - Десет метра

декан; декан - (лат. decânus от гр.) - 1. Професор или доцент, който ръководи един факултет. 2. църк. Старши свещеник в католическата и англиканската църква

деканат; деканат - (лат. decanātus) - 1. Канцелария на декан. 2. Административно управление на факултет

декантатор; декантатор - (фр.) - Уред за отделяне на утайка чрез отливане или центрофугиране

декантация; декантация - (новообразуван латински термин: decantatio) - Отделяне на луга след утаяване на утайката чрез отливане или изсмукване ; разделяне на две несмесващи се течности

декантирам; декантирам - (от фр. décanter) - Отделям утайка чрез утаяване или чрез центрофугиране

декапировка; декапировка - (от фр. décaper) - Приготвяне на метал за галванизиране

декапитация; декапитация - (от лат. decapitatio) - юр. Обезглавяване

декапитирам; декапитирам - (от лат.) - юр. Обезглавявам

декапод; декапод - (дека- и гр. poús podós „крак") - зоол. 1. Рак с десет крака. 2. Мекотело с десет пипала

декар; декар - (дека- и фр. аrе) - Десет ара = 1000 кв. м.

декарбоксилиране; декарбоксилиране - (от лат. de „без", carbo „въглен" и гр. oxýs „кисел") - хим. Отделяне на карбоксилната група (СООН) от органични киселини, което има значение при обмяната на веществата и гниенето

декарбонизация; декарбонизация - (лат. de „без и carbo, ōnis „въглен") - Отделяне и освобождаване на въглерода, който се съдържа в някакво вещество, отделяне на въглерод от дадено съединение ; обезвъглеродяване

декасилабичен; декасилабичен - (дека- и гр. syllabē „сричка") - Десетосричен

декастих; декастих - (дека- и гр. stíchos „ред") - литер. Строфа от десет стиха

декатирам; декатирам - (от фр. décatir) - 1. Обработвам вълнен плат с водни пари или вряла вода за предпазване от действието на влагата. 2. Премахвам лъскавина на плат чрез намокряне. 3. прен. Правя да увехне, правя да загуби красотата си

декатлон; декатлон - (дека- и гр. âthlon „борба") - Спортно състезание, в което са застъпени десет дисциплини; десетобой

декатон; декатон - (дека- и фр. tonne) - Десет тона.

декахорд; декахорд - (дека- и гр. chord „струна") - Музикален инструмент с десет струни.

деквалификация; деквалификация - (лат. de „без” и квалификация) - Загубване на квалификация, загубване на професионален опит и знания.

декел; декел - (нем. Deckel „покрив") - печ. 1. Метална рамка с опънато на нея платно на ръчна печатарска машина. 2. Обвивка на цилиндър на печатарска машина от хартия, платно или картон за правилно отпечатване на всички букви.

декември; декември - (лат. december от decem „десет" през гр. dekémbríos) - Дванадесетият месец на годината - (в римския календар до 153 г. пр. н. е. бил десети месец).

декламатор; декламатор - (лат. declamātor) - 1. Лице, което чете или рецитира художествени стихове. 2. прен. Присторен говорител, скучен говорител, зубрач.

декламация; декламация - (лат. declamatio „упражняване в произнасяне на речи”) - 1. Изкуство за изразително рецитиране или четене на стихове; декламиране. 2. Външна красота, надутост на израз при говорене, четене и пр. 3. Поетичен откъс за декламиране. 4. прен. Надута и несъдържателна реч, статия и пр.

декламирам; декламирам - (от лат. declamo) - 1. Произнасям художествено стихове или проза. 2. прен. Говоря изкуствено, произнасям неестествено

декларатор; декларатор - (лат. declarātor) - Лице, което подава декларация или което дава известни изявления

декларация; декларация - (лат. declaratio) - 1. Официално и тържествено изявление. 2. Обявяване, заявяване, тържествено провъзгласяване на основни принципи, схващания и пр. 2. Официален документ за вписване на определена информация

декларирам; декларирам - (от лат. declaro) - 1. Обявявам, съобщавам. 2. Правя изявление, заявявам. 3. Подавам декларация, подавам документ с вписана в него информация

декласирам; декласирам - (фр. déclasser) - Изтръгвам някого от съсловието му; декласирам се - отпадам от класиране

декласиран; декласиран - (фр. déclassé) - 1. Загубил връзки или признаци на своята класа. 2. Който не взема участие в обществения живот; пропаднал, загубен

декликатор; декликатор - (лат. declinātor) - Уред за измерване на магнитното отклонение

деклинация; деклинация - (лат. declinatio) - 1. физ. Отклонение на магнитната стрелка от географския меридиан. 2. грам. Склонение

деклинирам; деклинирам - (от лат. declino през нем.) - грам. Скланям

дековилка; дековилка - (от собс.) - 1. Теснолинейна железопътна линия; теснолинейка. 2. Вагонетка от теснолинейна железопътна линия

декокт; декокт - (лат. decoctum) – фарм. Отвара от лековити билки

деколонизация; деколонизация - (фр. décolonisation от лат.) - Процес на освобождаване след Втората световна война на народите от колониално робство и на извоюване на националната им независимост

деколорация; деколорация - (лат. decoloratio) - Обезцветяване, избелване

деколорирам; деколорирам - (от лат. decolōro) - Обезцветявам, избелвам

деколте; деколте - (фр. décolleté) - 1. Изрез на женска дреха около врата, който оставя открити шията и част от гърдите. 2. Открита шия и част от гърдите

деколтирам се; деколтирам се - (фр. décolleter) - Откривам шията, раменете и голяма част от гърдите си, като обличам рокля с деколте; разголвам се

декомпенсация; декомпенсация - (лат. de „раз" и компенсация) - мед. Състояние, при което система, орган или целият организъм не може повече да изпълнява нормални или повишени изисквания; вж. компенсация

декомпозиция; декомпозиция - (фр. décomposition) - Разлагане на съставни части

декомпозирам; декомпозирам - (фр. décomposer) - Разлагам на съставни части

декомпресия; декомпресия - (лат. decompressio) - 1. мед. Намаляване или отстраняване на натиск върху телесна част. 2. мед. Болестно състояние на организъм при промяна на налягане. 3. техн. Постепенно намаляване на налягането в някакъв съд, чието съдържание е под налягане

декомпресор; декомпресор - (от лат. de „от", „без" и comprimo „натискам") - Приспособление на автомобилен или мотоциклетен мотор за намаляване натиска в цилиндъра при пускане или спиране

деконт; деконт - (фр. décompte) - банк. Сметка, която се дава от банка на лице за сумите, получени от инкасиране на неговите полици

деконцентрация; деконцентрация - (лат. de „раз", cum „със" и centrum „център") - Разпръскване

декор; декор - (лат. decor) - 1. Украса. 2. арх. Съвкупност от елементи за украса. 3. мн. ч. Съвкупност от художествени и архитектурни елементи за представяне на място и обстановка при театрално представление

декоративен; декоративен - (фр. décoratif) - 1. Който украсява. 2. Който се отнася към декори. 3. прен. Показен, външен, ефектен

декоратор; декоратор - (фр. décorateur от лат.) - Художник-специалист по украсяване на помещения, улици, стаи и др. или по изработване на декори; украсител

декорация; декорация - (фр. décoration) - 1. Художествено и архитектурно оформление на места и обстановка на театрално представление на сцена; декори. 2 Украса, украшение. 3. прен. Орден, медал, отличителен знак на служба и достойнство

декорирам; декорирам - (фр. décorer) - 1. Украсявам. 2. прен. Окачвам орден или медал

декорт; декорт - (нем. Dekort) - търг. Отбив от уговорена цена на стока поради неизпълнение на уговорени  условия

декортикатор; декортикатор - (къснолат. decorticātor) - Машина за отделяне кора и лико от стъбло

декортикация; декортикация - (къснолат.   decorticatio) - 1.Отделяне на кора и лико от влакнодайни растения, без да се потапят във вода. 2. физиол. Отделяне на част от кората на главния мозък с научна или лечебна цел

декорум; декорум - (лат. decōrum) - Външно приличие, подходяща обстановка на положението и длъжността на дадено лице

декредитирам; декредитирам - (фр. décréditer) - 1. Спирам кредит. 2. Намалявам внимание, злепоставям, излагам; дискредитирам

декрементум; декрементум - (лат. decrementum „намаляване") - 1. Загубеното количество при износване на нещо или поради намаляване. 2. Величина, която показва скоростта на затихване на периодични движения. 3. мед. Уталожване на нервно възбуждане в съответствие с отстраняването на раздразнителния източник

декрет; декрет - (лат. decrētum) - 1. Правителствена разпоредба със сила на закон; 2.В древния Рим – постановление на император, консул или на сената

декреталия; декреталия - (лат. decretalia) - юр. Папско постановление по спорни църковни въпроси

декретирам; декретирам - (фр. décréter) - 1. Обявявам за законно чрез декрет, издавам декрети ; постановявам. 2. прен. Разпореждам се самоволно

декстрин; декстрин - (от лат. dexter „десен") - Начален продукт при хидролиза на нишесте под влияние на киселини, който е във вид на бял или жълтеникав прах, без вкус; разтворен във вода, дава лепило. Употребява се за сгъстяване на бои, гланциране на хартия, кибрит, като лепило, за апретиране на платове и др.

декстринизатор; декстринизатор - (от лат.) - Апарат за получаване на декстрин от нишесте

декстроза; декстроза - (от лат. dexter „десен") - остар. Гроздова захар, гликоза

декувер; декувер - (фр. découvert „непокрит") - Разликата между цената на имуществото и застрахователния капитал, която остава в риск на застрахователя

декуврирам; декуврирам - (фр. découvrir) - Откривам, отбулвам, разкривам

декурион; декурион - (лат. decurio, ōnis) - 1. ист. Десетник, началник на декурия. 2. Член на общински съвет в древния Рим

декурия; декурия - (лат. decuria) - 1. Отделение от десет войника в древния Рим. 2. Административна единица в древния Рим. 3. прен. Съсловие

декурсия; декурсия - (лат. decursio) - 1. Нахлуване на неприятел. 2. Стоварване на войски

декускутор; декускутор - (от фр. décuscuteuse) - Апарат за пречистване и сортиране на семената на люцерна, лен и др. от семената на кускутата

НАЧАЛО

делам; делам - Действам, върша, работя

делател; делател – (рус. делатель) - Работник, деятел

делатив; делатив - (лат. delativus) - грам. Падеж в неиндоевропейски езици за означаване на посока

делатор; делатор - (лат. delātor) - Доносчик

делация; делация - (лат. delatio) - Донос

делегат; делегат - (лат. delegātus) - Избран или назначен представител на държава, учреждение, колектив, дружество и др., който е упълномощен да ги представя на конференция, конгрес, комисия и др.; пратеник

делегация; делегация - (лат. delegatio) - 1. Колегиално - (групово) -  представителство  на държава или организация на конгрес, конференция или съвещание. 2. Даване пълномощие на по-нискостояща организация или орган за разрешаване на въпроси, които са от компетенцията на по-висш орган, даващ пълномощието. 3. Съдебна поръчка; разпит по делегация - разпитване на подсъдим или свидетел в местожителството или местопребиваването му, а не от съда, който гледа делото

делегирам; делегирам - (от лат. delego) - Изпращам делегат; делегирам права – упълномощавам

делен; делен, -лна, -лно, - (рус. дельный) - Делови, съществен

дели; дели - (тур. deli) -   Луд, немирен, палав

делибашия; делибашия – (тур. deli -„луд" и baş - „глава") - 1. Луда глава, разбойник, кърджалия; 2. (мн.ч.) делибашии - Командири на части от османската платена конница (делии). Поделението на делибашиите е авангард във военни действия и разузнаване, при които се изисква изключителна смелост. През XVIII и началото на XIX в. делибашии се наричат нередовните части на османската армия, които при преминаване през селищата извършват насилия над населението и опустошават полските имоти; Насилници

делигатура; делигатура - (лат. deligatūra) – Превръзка

делидър; делидър – (тур. delidari) - фуражно растение - лудо просо

деликатен; деликатен - (фр. délicat) - 1. Нежен, изящен, слаб, изтънчен, фин. 2. Вежлив, внимателен, учтив. 3. Който изисква внимание, труден за разглеждане, отговорен

деликатес; деликатес - (фр. délicatesse „изтънченост") - Изискано и рядко ястие или питие

деликатеция; деликатеция - (итал. delicatezza) - Деликатност

деликация; деликация - (от лат.) - Удоволствие, наслада

деликт; деликт - (лат. delictum) - юр. Престъпление, нарушение на закон

деликтен; деликтен - (лат. delictus) - юр. Който произхожда от престъпление; престъпен

делимитация; делимитация - (лат. delimitatio) - Определяне на граници

делинквент; делинквент - (лат. delinquens, entis) - юр. Престъпник

Делиорман; Делиорман - (тур. deli -„луд" и orman - „гора") - име до 1950г. на Лудогорието.

дели-раван; дели-раван - (тур.) - Ускорен раван (вид конски ход)

делириум; делириум - (лат. delirium) - Лудост; болезнено бълнуване

делия; делия - (тур. deli) – 1.Буен човек, луда глава; 2. Кавалерист в османската платена конница

делко; делко - (по инициали на собс. име) - Механизъм от запалителната система на бензинов двигател с вътрешно горене (ДВГ)

делкредере; делкредере - (ит. del credere „по доверие") - търг. 1. Гаранция, поръчителство от комисионер към доверител за взети и продадени стоки на почек. 2. Допълнително възнаграждение на комисионер, който е дал гаранция на клиента си за платежоспособността на лицето, на което е продадена стоката

деловен; деловен, -вна, -вно - (срхр. делован) - Деен, енергичен

деловодец; деловодец - (от срхр. деловођа) - Човек, който се занимава със сделки

делокруг; делокруг - (срхр. делокруг) - Сфера за действие

делта; делта - (гр. délta) - 1. Името на четвъртата буква в гръцката азбука - Δ. 2. Наносен остров при устие на река - (понеже обикновено има форма на гръцката буква делта); делта желязо - състоянието на желязото при температура 1401°-1528°; разтваря въглерода; делта лъчи - един от видовете радиоактивни излъчвания; делта метал - твърда и яка сплав от мед - (50 %), цинк - (40 %) - и желязо, олово, никел, манган и фосфор

делтовиден, делтоиден; делтовиден, делтоиден - (от. гр.) - С формата на буквата делта - Δ; триъгълен

делувий; делувий - (от лат. deluo „отмивам") - геол. Ронливи утаявания по планински склонове, смъкнати под влияние на тежестта си или от дъждовете

делфин; делфин - (гр. delphís, inos) - зоол. Морски бозайник от рода на китовете

делфиниум; делфиниум - (гр. delphínion) - бот. Вид тревисти растения от семейството на лютиковите

делякам се; делякам се - Карам се, препирам се

делянка - Вид лековита билка

НАЧАЛО

ден_, деп_, дер_, дес_, дет_, деу_, деф_, дех_, дец_, деч_, деш_, дещ_, дею_, дея_

дем - (гр. dêmos) - В древна Гърция - окръг, област; гражданство; съсловие

демагог; демагог - (гр. dēmagōgós) - 1. В древна Гърция - народен водач. 2. Лъжеобщественик, който се старае да си създаде популярност сред масите с недостойни средства - (лъжливи обещания, изопачаване на факти, ласкателство и др.). 3. прен. Лицемер, измамник

демагогия; демагогия - (лат. dēmagógía) - 1. Измамване и подвеждане на обществото от лъжеобщественици с неизпълними обещания, изопачаване на факти, лъжи, ласкателства и др. 2. прен. Измама, лъжа, лицемерие

демараж; демараж - (фр. démarrage) - техн. Набиране на скорост

демаркационен; демаркационен - (от фр.) - Разграничителен, отделящ; демаркационна линия - линия, разграничаваща войските на воюващи страни по време на примирие; линия, която разделя на окупационни зони територията на победена страна; временно установявана линия в спорна територия между две съседни държави

демаркация; демаркация - (фр. demarcation) - 1. Определяне на граница въз основа на договор. 2. мед. Ограничаване на възпалени части от здравите

демарх; демарх - (гр. démarchos) - В древна Гърция - началник на дем, началник на област

демарш; демарш - (фр. démarches) - Действие, постъпка, акция - (обикновено дипломатическа)

демаскирам; демаскирам - (фр. démasquer) - 1. Свалям някому маската, показвам някого в истинския му вид; разобличавам. 2. воен. Показвам на неприятеля скрити войски или артилерия; премахвам маскировка

дематериализация; дематериализация - (лат. de „раз" и materia) - Лишаване от материя, превръщане в нематериално - (въведен от идеалистите термин за тяхното ненаучно схващане за превръщане на материята в нематериално)

дембел(ин); дембел(ин) - - (тур. tembel от перс.) - Мързелив човек, ленивец

дембелхане; дембелхане - (от пер. -тур. tembelhane) - Къща, дом за мързеливци

демек; демек - (тур. demek) - Сиреч, тоест, значи, ще рече

дементирам; дементирам - (фр. démentir) - Опровергавам, разобличавам в лъжа

деменция; деменция - (лат. dementia) - 1. мед. Лудост, придобита лудост. 2. псих. Оглупяване

Деметра; Деметра - (Deméter - „Майка Земя") - 1. Древногръцка богиня на земеделието и плодородието, майка на Персефона; отъждествявана у римляните с Церера. Култът й е застъпен слабо в българските земи. Представена е с малко паметници от римската епоха, няколко оброчни плочки (най-добре запазената е от Пловдив), надписи (от Балчик, Варна и Поморие) и изображения върху монети; на латински – Церера; 2. прен. Хляб

демикотон; демикотон - (фр. demi-coton „полу-памук") - Плътна памучна тъкан с атлазени нишки

демилитаризация; демилитаризация - (от лат. de „раз" и милитаризация) - Установена чрез международен договор забрана на една победена държава да има войска, да строи укрепления, да произвежда оръдия и др.; разоръжаване

демилитаризирам; демилитаризирам - (от лат.) - Разоръжавам, обезоръжавам; забранявам на победена държава да има войска

демимонд; демимонд - (фр. demi-monde „полусвят") - Леки жени, които се стараят да подражават на живота на аристокрацията - („големия свят")

демимонденка; демимонденка - (от фр.) - Лека жена, жена от демимонда

деминерализация; деминерализация - (от лат. de „без" и минерализация) - Намаляване на органичните соли в организъм

диминутив; диминутив - (лат. diminutivum) - грам. Умалително име

деминутивен; деминутивен - (лат. deminutivus) - Умалителен

демир; демир - (тур. demir) - Желязо ; Демир-капия - „Желязната врата" на Дунава

демирбузан; демирбузан - (тур. demir bozan) - Вид лековита билка

демисезон; демисезон - (фр. demi-saison „полусезон") – 1. Пролет и есен; 2. Пролетна и есенна дреха

демисезонен; демисезонен - (от фр.) - Годен за носене през пролетта и есента

демисионер; демисионер - (фр. démissionnaire) - В оставка, подал оставка

демисионирам; демисионирам - (фр. démissionner) - Подавам си оставката, обикновено за правителство

демисия; демисия - (фр. démission) - Оставка, подаване оставка

демитур; демитур - (фр. demi-tour) - Полукръг, полуобръщане

демиург; демиург - (гр. demiourgós) - ист. 1. Майстор, опитен занаятчия, занаятчия. 2. Висше длъжностно лице, управител. 3. У гностиците - творец, създател на света; божество. 4. У платониците - върховен разум, творческа сила. 5. прен. Творец, създател на нещо велико

демобилизация; демобилизация - (фр. démobilisation от лат.) - 1. воен. Разпускане на мобилизирани войски. 2. Превеждане на стопански и индустриални предприятия от военно в мирновременно положение. 3. прен. Отслабване на бдителност, отслабване на напрежение; разпущане

демобилизирам; демобилизирам - (фр. démobiliser) - 1. воен. Разпущам мобилизирани войски. 2. Правя демобилизация; 3. прен. Отслабвам бдителност, намалявам активност, отпущам - (предимно във възвратен залог - демобилизирам се)

демография; демография - (гр. dêmos „народ" и gráphō „пиша") - Дял от статистиката, който се занимава със състава и движението на населението в определени исторически условия; народоописание

демодиран; демодиран - (фр. démodé) - Излязъл от мода, остарял

демократ; демократ - (гр. dēmokrátēs от dêmos-„народ" и krátos „сила") - 1. Защитник на политически свободи и права на народа. 2. Привърженик на демократическо управление. 3. Член на демократическа партия

демократизация; демократизация - (гр. през лат.) - Прокарване на демократични принципи, преобразуване на държава, общество, съюз и др. на демократични начала.

демократизирам; демократизирам - (от гр.) - Преустройвам на демократични основи

демократизъм; демократизъм - (от гр.) - 1. Признаване и осъществяване на народовластието. 2. Обществен строй, който почива на принципите на народовластието. 3. Зачитане правата на другите и непревишаване своите; демократичност

демократически, демократичен; демократически, демократичен - (гр. dēmokratikós) - 1. Който се отнася към демокрацията или й е свойствен; народовластнически, народовластен. 2. Който зачита правата на другите и не превишава своите; народен; демократически централизъм - ръководен принцип в организационния строеж най-вече на комунистическите и работническите партии, който има следните отличителни черти: изборност на ръководните органи на партиите, периодично отчитане на партийните органи пред своите партийни организации, строга партийна дисциплина, при която малцинството се подчинява на мнозинството, безусловна задължителност на решенията на по-висшите органи за по-низшите, които често са компрометирани.

демокрация; демокрация - (гр. dēmokratla през лат.) - 1. Политически строй, при който властта принадлежи на народа; народовластие; буржоазна демокрация - форма на управление, при което властта принадлежи  на буржоазията; народна демокрация - една от формите на пролетарската диктатура; 2. Осигуряване участие на всички членове на един колектив в живота на организацията. 3. Привържениците на демократичното управление в една страна. 4. Държава с демократично управление

демон; демон - (гр. dáimōn) - 1. В древна Гърция - дух, божество. 2. В християнството - зъл дух, дявол. 3. прен. Изкусител, зъл и лош човек

демонетизация; демонетизация - (фр. démonétisation) - Отнемане на платежната сила на монета

демонетизирам; демонетизирам - (от фр.) - Отнемам платежната сила на монета; претопявам монети

демонизъм; демонизъм - (от гр. dáimōn „дух") - 1. Вяра в зли духове. 2. Душевно разстройство, което се приписвало на зли духове. 3. Направление в упадъчната литература, което създава герои с демонски качества. 4. прен. Необикновена сила за вършене на зло; коварство

демонист; демонист - (от гр.) - 1. Който вярва в зли духове. 2. прен. Лош, зъл, коварен човек

демоничен, демонски; демоничен, демонски - (гр. daimonikós) - 1.Свойствен на зъл дух, с качества на зъл дух. 2. Който се отличава със силен характер и постоянство в злото; коварен, зъл, сатанински

демонография; демонография – вж. демонология

демонолатрия; демонолатрия - (гр. onos и гр. latréia „почит") - Почитане на зли духове

демонология; демонология - (гр. dáimōn, onos и lógos „наука") - 1. Дял от богословието, който се занимава със злите духове; 2.Система от митологически представи за зли духове. 3. Научна дисциплина, която изучава митологически предания

демономагия; демономагия - (гр. dáimōn, onos и magéia „магия") - Магьосничество чрез „извикване" на зли духове

демономания; демономания - (гр. dáimōn, onos и mania „лудост") - мед. Лудост, при която болният си е внушил, че е обзет от зли духове

демонофобия; демонофобия - (гр. dáimōn, onos и phóbos „страх") - Болезнен страх от зли духове

демонстрант; демонстрант - (лат. demonstrans, antis) - 1. Участник в демонстрация - (1); 2. Лице, което показва с учебна цел постижения или резултати от известни изследвания

демонстративен; демонстративен - (лат. demonstrativus) - 1. Нагледен. 2. Извършен с цел за демонстрация. 3. Предизвикателен, изразен подчертано. 4. грам. pronōmen demonstrativum - показателно местоимение

демонстратор; демонстратор - (лат. demonstrātor) - Лице, което показва нещо с учебна цел, напр. резултати от опит, диапозитиви и др.

демонстрация; демонстрация - (лат. demonstratio) - 1. Масово шествие за изявяване на определени политически искания и настроения. 2. Масово улично противоправителствено излизане. 3. Действия за изявяване на протест и неприязнени чувства. 4. Показване, обясняване по нагледен начин. 5. Движение на военни сили за отвличане вниманието на противника. 6. Действия на държава със заплашителен характер. 7. прен. Предизвикателно поведение

демонстрирам; демонстрирам - (лат. demonstro „показвам", нем. demonstrieren) - 1. Участвам в протестна демонстрация, изявявам недоволство. 2. Придвижвам военни сили за заблуждаване на неприятел. 3. Показвам нещо нагледно с познавателна цел

демонтаж; демонтаж - (фр. démontage) - Разглобяване на машина, апарат и др. и снемането им от фундамента

демонтирам; демонтирам - (фр. démonter през нем.) - Разглобявам машина, апарат, завод и др.

деморализация; деморализация - (фр. démoralisation) - 1. Упадък на нравите, морално разложение; поквара. 2. прен. Упадък на духа, упадък на дисциплината; разложение

деморализирам; деморализирам - (фр. démoraliser) - 1. Развращавам, покварявам морално. 2. Разхлабвам дисциплината; обезсърчавам

демос; демос - (гр. dêmos) - Народът, непривилегированото население в класовото общество на древна Гърция

Демостен; Демостен - (гр. Dēmosthénēs) - 1. Прочут атински оратор - (384-322 г.). 2. прен. Даровит оратор

демот; демот - (гр. dēmotēs) - ист. Обикновен гражданин в древна Гърция

демотически; демотически - (гр. demótikos) - Народен; демотическо писмо - древноегипетско народно писмо, развило се от йероглифите и йератическото писмо

демпфер; демпфер - (нем. Dämpfer) - Приспособление за намаляване на механически трептения - (сурдинка при струнен инструмент, амортисьор и др.)

демултипликатор; демултипликатор - (фр. démultiplicateur) - Механизъм за намаляване скоростта на автомобил; вж. редуктор

демуниципализация; демуниципализация - (от лат. de „раз" и късно лат. municipalisatio) - Отмяна на муниципализация, връщане на частните собственици национализирани сгради; продажба на муниципални предприятия на частни лица

НАЧАЛО

деназализация; деназализация - (фр. dénasalisation) - езиков. Загубване носовия резонанс при артикулирането на носовите гласни и превръщането им в устнени гласни

денар; денар - (лат. denarius) - Древноримска и средновековна сребърна монета

денатурализация; денатурализация - (от лат. de „раз" и natūra) - 1. Лишаване от естествени качества. 2. пол. Лишаване от поданство

денатурализирам; денатурализирам - (нем. denaturalisieren от лат.) - 1. Лишавам от естествени качества. 2. пол. Лишавам от поданство

денатурант; денатурант - (от лат.) - Вещество, което се слага в спирт, за да го направи неприятен на вкус

денатурат; денатурат - (от лат.) - Спирт за технически цели, който е направен негоден за консумиране чрез прибавяне на вредни или неприятни на вкус вещества

денатурация; денатурация - (новообразуван латински термин: denaturatio) - Обработка на някои консумативни продукти - (спирт, сол, захар и др.), за да станат негодни за консумиране, понеже се дават на производители с намалени цени за производствени цели

денатурирам; денатурирам - (от лат. denatūro „отнемам природно свойство") - Правя спирт, захар или други продукти негодни за консумиране чрез прибавяне на вредни или неприятни за вкуса вещества

денационализация; денационализация - (фр. dénationalisation) - 1. Загуба на национални особености. 2. Унищожаване на национални особености. 3. Връщане на национализирани имоти на частните им собственици

денационализирам; денационализирам - (фр. dénationaliser) - 1. Унищожавам национални особености. 2. Връщам национализирани имоти на предишните им собственици

денацификация; денацификация - (късно лат. denatificatio от de - „без", natio - „народност" и facio - „правя") - Система от мерки за ликвидиране на нацизма (фашизма) в политическия, икономическия и обществения живот на германския народ след Втората световна война

денди; денди - (англ. dandy) - Облечен по модата, изискан светски човек; конте

дендизъм; дендизъм - (от англ.) - Стремеж да се покаже човек като денди

дендрит; дендрит - (от гр. déndron „дърво") - 1. анат. Дървовидно разклонение на нервна клетка. 2. Кристално разклонение с дървовидна форма. 3. Кристали с дървовидна форма, които се образуват при лети или валцувани метали

дендро-; дендро- - (гр. déndron „дърво") - Като първа съставка на сложни думи показва отношение към дърво

дендролит; дендролит - (дендро- и гр. líthos „камък") - Вкаменено дърво

дендролог; дендролог - (гр. dendrólogos) - Специалист по дендрология; лесовъд

дендрология; дендрология - (дендро- и гр. lógos „наука") - Наука за дърветата и храстите; Лесовъдство

дендрометрия дендрометрия - (дендро- и гр. metréō „меря") - Наука за определяне на дървесната маса на отделни дървета или цели участъци гора

дендрометър; дендрометър - (дендро- и гр. métron „мярка") - Уред, с който се измерват височината и дебелината на дърветата за определяне на дървесината в кубически метри

денегация; денегация - (лат. denegatio) - Отричане, отказване, непризнаване

денежен; денежен, -жна, -жно, - (от рус. денежный) - Паричен

денен; денен, -нна, -нно - Дневен

денеси; денеси - Тези минали дни, неотдавна

дензиметър; дензиметър - (лат. densus „гъст" и гр. métron „мярка") - 1. Уред за измерване гъстотата на течности, които са по-тежки от водата. 2. Оптически уред за определяне плътността на потъмняване върху чувствителен към светлината пласт. 3. техн. Уред за измерване относителната плътност на навивките при различните форми на намотаване на прежда

дение; дение - (фр. dénier от лат. denarius) - 1. Стара френска монета. 2. Римска монета. 3. Единица мярка за тънкост на копринена нишка. 4. Лихва

денитрификация; денитрификация - (от лат. de „раз" и нитрификация) - Разпадане на азотни съединения с отделяне на свободния азот. Този процес прави почвата неплодородна

денк - (тур. denk) - Голям вързоп от стока, покъщнина и др. предмети

деноминативен; деноминативен - (лат. denominatῑvus) - гоам. Именен, образуван от име

деноминация; деноминация - (лат. denominatio) - 1. Преименуване. 2. банк. Преименуване на паричните знаци, придружено с намаляване на номиналната им стойност или заменяне на старите парични знаци с уедрени нови

денонсирам; денонсирам - (фр. dénoncer) - Обявявам за недействителен - (например сключен договор), предупреждавам, че се отказвам от нещо уговорено

денсизин; денсизин - вж. динсиз

денсиметър; денсиметър – вж. дензиметър

дентал; дентал - (лат. dentālis) - езиков. Звук, който се произнася с помощта на зъбите - (напр. д, т)

дентален; дентален - (лат. dentālis) - езиков. Зъбен, - (за звук)

дентикул; дентикул - (лат. denticulus „зъбче") - арх. Вид правоъгълна издатина, част от корниз, която служи за украса

дентин; дентин - (от лат. dens, dentis „зъб") - Костното вещество на зъб

дентист; дентист - (фр. dentiste) - Зъболекар

денудация; денудация - (лат. denudatio „оголване") - Съвкупност от геоложки процеси, които обхващат разрушаването, свличането и изравняването на земната повърхност под действието на водата, ветровете и ледниците

денунциант; денунциант - (лат. denuntians, antis) - Клеветник, доносчик

денунциатор; денунциатор - (лат. denuntiator) - Клеветник, доносчик

денунциация; денунциация - (лат. denuntiatio) - Донос, клевета

денчик; денчик - вж. денщик

денщик; денщик - (рус. денщик) - Ординарец, войник вестовой

НАЧАЛО

департамент; департамент - (фр. département) - 1. Отдел в министерство или друго висше държавно учреждение. 2. Административна област във Франция. 3. В САЩ и Швейцария - министерство

депеша; депеша - (фр. dépêche) - Бързо съобщение, телеграма

депигментация; депигментация - (от лат. de „без" и pigmentum „боя") - Загуба на естествения цвят на кожата, загуба на пигмента

депилатор, депилаториум, депилатоар; депилатор, депилаториум, депилатоар - (от лат. de „без" и pilus „косъм") - Средство за премахване на косми

депилация; депилация - (фр. dépilation от лат.) - 1. Премахване на косми, скубане на косми. 2. мед. Опадане на косата

деплантирам; деплантирам - (фр. déplanter) - Пресаждам

депласирам; депласирам - (фр. déplacer) - Измествам, отмествам, премествам

депо; депо - (фр. dépôt) - 1. Склад. 2. Място за престояване и поддържане в изправност на автомобили, локомотиви, трамвайни коли и др. подобни. 3. Помещение при пожарна команда за противопожарни съоръжения. 4. Отделението в библиотека, където се пазят книгите

депозант; депозант - (фр, déposant) - банк. Лице, което внася ценности или ценни книжа в банка или друго учреждение за съхранение или за получаване на заем срещу тях; вложител

депозирам; депозирам - (лат. depōno фр. déposer) - 1. Правя депозит, давам залог; депонирам. 2. Давам на съхранение, давам за пазене. 3. Влагам, давам, представям

депозит; депозит - (лат. depositum) - 1. Определена сума пари или ценни книжа, внасяни като гаранция за изпълнение на дадено обещание или задължение; залог. 2. Влог, парична сума или ценни книжа, внасяни за пазене в кредитно учреждение с право да се получат при уговорени условия и срокове. 3. Голямо количество стока в склад или магазин. 4. Безплатно задължително предаване на определен брой от всяко печатно произведение в библиотека - (у нас в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий")

депозитор; депозитор - (лат. depositor) - 1. Вносител на депозит; вложител. 2. Лице или учреждение, получили ценности за съхранение или за даване на заем срещу тях; депозант, вложител

деполяризатор; деполяризатор - (лат. de  „раз-" и поляризатор) - Добавъчно вещество, което се поставя в галваничните елементи за намаляване на поляризацията и което поддържа напрежението им

депонент; депонент - (лат. deponens, entis) - Депозитор, вложител

депонентен; депонентен - (лат. deponens, entis) - грам. Глагол със страдателни форми и действително значение

депопулация; депопулация - (фр. dépopulation) - Намаляване на населението, обезлюдяване

депопуляризирам; депопуляризирам - (от фр.) - Лишавам от известност

депорт; депорт - (фр. déport) - Борсова сделка, която разчита на печалба чрез понижаване на курсовата разлика

депортация; депортация - (лат. deportatio) - 1. Заточаване, изгонване. 2. Преместване, преселване

депортирам; депортирам - (лат. deporto) - Премествам, преселвам

деправация; деправация - (лат. depravatio) - Поквара на нравите

депрекатура; депрекатура - (лат. deprecatūra) - юр. Право за ползване на подарени имоти до края на живота

депресивен; депресивен - (лат. depressivus) - 1. Който угнетява, потиска или измъчва. 2. С качества на депресия

депресиометър; депресиометър - (лат. depressio „налягане" и гр. métron „мярка") - Уред за измерване разликата в налягането на въздуха между две точки в тръбопроводи или минни изработки

депресирам; депресирам - (от лат.) - Потискам; вж. депримирам

депресия; депресия - (лат. depressio „натискане") - 1. икон. Застой на стопанския живот; упадък. 2. Потиснато душевно състояние, душевна мъка; меланхолия. 3. геол. Суша, която е по-ниска от морското равнище. 4. Област с ниско атмосферно налягане

депривация; депривация - (лат. deprivatio) - 1. църк. Лишаване от енория. 2. прен. Лишаване от нещо

депримирам; депримирам - (фр. déprimer) - Потискам; депресирам

депулверизация; депулверизация - (лат. de „без" и pulvis, eris „прах") - Обезпрашаване

депутат; депутат - (лат. deputātus" „отделен за изпращане") - 1. Избран представител за член на законодателно тяло; народен представител. 2. Избрано лице за член на изборен държавен орган, избрано лице за изпълнение на известно поръчение

депутация; депутация - (лат. députatio) - Група от избрани или назначени лица, които имат поръчение пред някоя по-висша инстанция; делегация

НАЧАЛО

дерайлирам; дерайлирам - (фр. dérailler) - 1. Излизам от релсите. 2. прен. Излизам от правия път, тръгвам по лош път

деранжирам; деранжирам - (фр. déranger) - Разбърквам, разстройвам; обезпокоявам

дерапаж; дерапаж - (фр. dérapage) - Занасяне настрана на задната част на автомобил или друго превозно средство при хлъзгав път

дератизация; дератизация - (фр. dératisation) - Унищожаване на дребни полски гризачи - (мишки, плъхове и др.)

дерби; дерби - (от собс.) - сп. 1. Надпрепускания, надпреварвания с тригодишни коне, уредени в Англия през 1778 г. от лорд Дерби. 2. Конно надбягване на разстояние 2 и 1/3 км.

дервенджии, дербенджии; дервенджии, дербенджии - (тур. derbend - „клисура", „проход") - Категория население със специални задължения в Османската империя, натоварено да охранява проходи и уязвими места по важни пътища. Обикновено са немюсюлмани; имат право да носят оръжие. Служат посменно (по няколко души) на стража по определени места, където удрят тъпани или палят огньове за да оповестят на пътниците сигурността на пътя. Дервенджиите са задължени да поддържат пътищата, да придружават войската, керваните, пътниците и колите им при трудни преходи, да им доставят провизии и фураж. Отначало цели села са дервенджийски, а по-късно само определен брой семейства от тях. Заради службата си дервенджиите имат намалени данъци и повинности, но от края на XVI в. постепенно загубват облекченията. Дервенджиите са зависими не само от държавата, но и от местните феодали. Поради засилващия се упадък в Османската империя дервенджийската служба се утежнява. В много случаи дервенджиите стават хайдути. От XVIII в. значението им намалява; функциите им са възложени на други стражеви органи. Въпреки това дервенджийството съществува до края на XVIII в., а на места й през XIX век.

дервент; дервент, дербенд - (тур. dervent от перс.) - Проход, дефиле, клисура

дердер; дердеp - Вид дива полска птица из мочурливи места; дърдавец

дервиш; дервиш - (тур. derviş от перс.) - Мохамедански калугер

дере; дере - (тур. dere от перс.) - 1. Издълбан от вода дол, суходол. 2. Поток, малка река

деребей; деребей - (тур. derebey) - 1. Едър феодален владетел в Османската империя. От XVIII в. деребейовете се обособяват като независими владетели в Мала Азия и в някой области на Румелия. Централната власт им дава постове в провинциите - мютеселими, мухасили, за да даде вид, че ги смята за свои подчинени. По време на война участвуват със своя войска. Управляват самостоятелно провинциите и в някои случаи управлението им допринася за известен стопански напредък. При султан Селим III (1789-1807г.) достигат най-голяма мощ. Султан Махмуд II (1808-1839г.) започва да ги заменя с държавни чиновници. Предприемат се и др. мерки за централизиране на властта. През 1866г. с помощта на въоръжени сили са подчинени последните династии на деребейовете. 2. Самовластен турски управник. 3. прен. Самовластник, потисник, самоволен управник

дередже; дередже - (тур. derece от ар.) - Състояние, положение - (обикновено лошо)

дериват; дериват - (лат. derivātus „производен" 1. Продукт, който се получава от друг продукт. 2. хим. Органични съединения, от други съединения, напр. нитробензолът е дериват на бензола. 3. грам. Производна дума

дериватор; дериватор - (новообразуван латински термин: derivātor) - Приспособление за определяне на тангентата до дадена крива

деривация; деривация - (лат. derivatio) - 1. Отклонение на изстрелян снаряд или куршум по време на движението му. 2. Отклонение на вода от главното русло на река. 3. грам. Словообразуване, образуване на нови производни думи. 4. елек. Разклоняване на електрическа верига или свързване на две точки от затворена верига чрез проводник. 5. Отклоняване на кораб или самолет от пътя им поради вятър

деревня; деревня - (рус. деревня) - Село

дерзая; дерзая - (от рус. дерзать) - Държа се смело, осмелявам се

дерик; дерик - (англ. derrick) - 1. Вид подемен кран, чиято стрела се върти около хоризонтална ос, а рамата - около вертикална. 2. Понякога сондажна кула или ударната част на механизма на сондата

дерма; дерма - (гр. dérma) - анат. Вътрешният слой на кожата при гръбначните животни и човека, разположен под епидермиса

дерман; дерман - (тур. derman) - Мир, спокойствие

дерматин; дерматин - (от гр. dérma, atos „кожа") - 1. Вид минерал. 2. Дебела хартия или апретирана тъкан, покрита със специален пласт, за да имитира кожа; употребява се за подвързия, тапициране, направа на куфари и др.

дерматит; дерматит - (гр. dermatῑtis) - мед. Възпаление на кожата

дерматоза; дерматоза - (от гр. dérma, atos „кожа") - мед. Болестно състояние на кожата

дерматоид; дерматоид - (гр. dérma, atos „кожа" и eidos „вид") - Вид памучна тъкан, която имитира кожа

дерматолог; дерматолог - (гр. dermatológos) - Лекар-специалист по кожни болести

дерматология; дерматология - (гр. dérma, atos „кожа” и lógos „наука") - Дял от медицината, който изучава кожата и кожните болести и ги лекува

дерматомикоза; дерматомикоза - (дерма и гр. mýkēs „гъба") - Кожна болест, причинена от гъбички, които паразитират по кожата на човека и животните

дерматомицети; дерматомицети - (гр. dérma, atos и mýkēs „гъба") - Паразитни гъбички по кожата, които предизвикват редица заболявания

дерматопатология; дерматопатология - (гр. dérma, atos и патология) - Наука за болестите на кожата

дерматопластика; дерматопластика - (гр. dérma, atos и пластика) - Напълване на кожа от животни - (птици и влечуги), за да се запази външният вид на животните; препариране

дермен; дермен - (тур. deĝirmen) – Воденица

дерменджилер; дерменджилер - Турско мн.ч. от дерменджи

дерменджия, дерменджи; дерменджия, дерменджи - (от тур. değirmenci) - Воденичар, мелничар

дермографизъм; дермографизъм - (гр. dérma и gráphō „пиша") - Свойството на кожата да дава силна реакция във вид нa бели или червени петна или линии при слабо механично дразнение, наблюдавано особено при неврастенично болни

дермоскопия; дермоскопия - (гр. dérma и skopéō „гледам") - мед. Сбор от начини за откриване и изследване на поражения върху кожата

дерт - (тур. dert от перс.) - Грижа, мъка, душевна мъка, страдание

деруга; деруга - Бразда, линия

НАЧАЛО

десант; десант - (фр. descente от лат. descendo „слизам") - 1. Слизане на суша. 2. воен. Разтоварване войски на неприятелска територия, предвижени с кораби или самолети

десен; десен - (фр. dessin) - 1. Съвкупност от сплитката, разцветката и обработката на лицевата страна на тъкан. 2. Рисунка върху плат или хартия. 3. прен. Цвят

десенатор; десенатор - (от фр.) - Лице, най-често художник, което определя цветове и модели за текстилната индустрия

десензибилизатор; десензибилизатор - (от лат.) - Химикал, който се употребява за намаляване светлочувствителността  на експонирани филми и плаки, за да се улесни проявяването им

десензибилизация; десензибилизация - (лат. de „без" и sensibilis „чувствен") - 1. Намаляване на чувствителността на организъм към някои вещества чрез повторно приемане на тези вещества, като се започне от най-малката доза. 2. Намаляване на чувствителността към светлината на фотографската плака за по-лесно проявяване

десерт; десерт - (фр. dessert) - Плодове или сладки, които се поднасят в края на храненето

десидасам; десидасам - (от фр. décider) - Реша се, взема решение

десикация; десикация - (лат. desiccatio) - Изсушаване, отнемане на влага

десквамация; десквамация - (лат. desquamatio) - 1. мед. Обелване на кожата. 2. геол. Особен вид на разслояване и лющене на скалите поради големи температурни колебания

дескриптивен; дескриптивен - (лат. deskriptivus) - Описателен; дескриптивна геометрия - геометрия, която се занимава с изображенията на пространствените фигури върху равнина

дескрипция; дескрипция - (лат. descriptio) - Описание

десорбция; десорбция - (лат. desorptio) - Отделяне на газ от повърхността на тяло (газът е погълнат от същото тяло) т. е. прекратяване на абсорбция чрез повишаване на температурата или намаляване на налягането

деспойна; деспойна - (гр. δεσποινα) – Господарка

деспот; деспот - (гр. δεσποτης) – Игумен

деспот; деспот - (гр. despótēs - „господар") - 1. ист. Неограничен владетел в древна Гърция и в източните монархии; 2. ист. В средновековна България и Византия - феодален княз, управник, владетел; 3. Титла на феодален княз. През късното Средновековие  преминава от Византия сред южните славяни. В България през XIII-XIV в. титлата е давана на лице, близко до владетеля - царски сродник или приближен. Деспотите обикновено са големи поземлени собственици, които често се отцепват от централната власт и се обявяват за самостоятелни владетели. Някои от тях са избирани за царе и поставят началото на нови династии - Тертеровци и Шишмановци. Известни деспоти са Алексий Слав (XIII в.), Яков-Светослав (XIII в.), Георги Тертер I (XIII в.), Елтимир (XIII-XIV в.), Михаил III Шишман (XIV в.), Михаил (XIV в.), Иван-Александър (XIV в.), Добротица (XIV в.), Константин Драгаш (XIV в.); 4. прен. Самовластен управител, който управлява произволно и не спазва никакъв закон

деспотик; деспотик - (гр. δεσποτιηός) - Самовластник, деспот

деспотизъм; деспотизъм - (от гр.) - Управление на деспот, своеволно управление; потисничество

деспотичен; деспотичен - (гр. despotikós) – Самовластен, произволен, потиснически, насилнически, тираничен

деспотия; деспотия - (гр. despotéia) - 1. ист. Държава, управлявана от деспот. 2. Област на деспот. 3. Форма на управление, което се характеризира с пълен произвол на властта и пълното безправие на поданиците. 4. Потисничество

дестилат; дестилат - (лат. destillātum) - Продукт, получен чрез дестилация

дестилатор; дестилатор - (лат. destillātor) - 1. Уред за дестилиране. 2. Лице, което извършва дестилация на течности или преварява спиртни напитки

дестилация; дестилация - (лат. destillatio) - 1. Получаване на течност чрез охлаждане на парите й. 2. Разделяне на течности или на твърди вещества на съставните им части чрез изпаряване, например спирт от воден разтвор, бензин от нефт и др. - първа се дестилира оная течност, която завира при по-ниска температура; суха дестилация - получаване на газове от твърди тела чрез загряване в отсъствие на въздух

дестилирам; дестилирам - (лат. destillo „правя да капе") - Пречиствам чрез дестилация, очиствам течност чрез изпаряване и охлаждане на парите

дестилирана; дестилирана вода - (лат. aqua destillāta) - Вода, която чрез нагряване е превърната в пари и чрез изстудяване отново е превърната в течност

деструктивен; деструктивен - (фр. destructif) - 1. Който разрушава, рушителен. 2. мед. Злокачествен

деструкция; деструкция - (лат. destructio) - Нарушаване на нормалния строеж на нещо; разрушаване, разваляне, разтуряне

десулфурация; десулфурация - (лат. de „без" и sulphur „сяра") - Отнемането на сярата от нещо, обезсеряване

десцендент; десцендент - (лат. descendens, entis) - юр. Потомък

десцендентен; десцендентен - (лат. descendens, entis) - Който принадлежи на потомците или се отнася към тях; десцендентна (десцендентална) теория - Дарвиновата теория за произхода на видовете

десценденция; десценденция - (лат. descendentia) - Πрοизлизане, потекло, поколение

десятък; десятък - Основен данък в средновековна България. От данните на запазените царски грамоти (Ватопедска, Мрачка, Рилска) се вижда, че десятъкът е налаган върху земеделски продукти и дребен домашен добитък чрез облагане на селяните с една десета част. Събиран е от специални бирници „десеткари", които в зависимост от това, какъв десятък прибират, носят различни названия - свинии, овчии, пчелнии, винии, житнии. Десятъкът е натурален данък, но в определени случаи е можел да се заменя с парични плащания. През периода на османското владичество десятъкът се запазва и обхваща почти всички земеделски произведения (вж. юшур). Фактическият размер на десятъка често достига до половината от реколтата. След Освобождението 1878г. десятъкът се запазва за известно време като важен източник на държавни приходи; утвърден е със Закон за десятъка (1880г.). През 1881г. се събира в пари или натура, а през 1882г. е превърнат в паричен данък, който се изчислява от специални данъчни комисии чрез определяне на средния добив и пазарните цени. В 1889г. отново става натурален данък от зърнопроизводството, а през 1893г. - паричен. Със закон от 1895г. вместо десятък се въвежда поземлен данък, изчисляван на единица площ според качеството на земята. Правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и възстановява натуралния десятък (1900г.). След селските бунтове против десятъка със закон от 1901г. отново е заменен с поземлен данък.

НАЧАЛО

детайл; детайл - (фр. détail) - 1. Малка подробност, част от цяло. 2. техн. Малка част от машина. 3. Разработен точен проект от машина, строителен план и др.

детайлирам; детайлирам - (фр. détailler) - 1. Описвам c подробности отделни части, разработвам подробно отделни части. 2. Продавам на дребно

детайлист; детайлист - (фр. détailliste) - 1. Продавач на дребно. 2. Художник, който предава и най-малките подробности. 3. прен. Педант, дребнав човек

детандер; детандер - (фр. détandre „намалявам налягане") - 1. Клапа за намаляване налягането на пара, газ, сгъстен въздух и пр. 2. Вид машина с бутало, която работи със сгъстен газ

деташе; деташe - (фр. détaché) - муз. При струнни инструменти - изсвирване на всеки тон с отделно, но свързано и плавно движение на лъка, за да прозвучат тоновете също със свързана и плавна смяна

Дете Големеше; Дете Големеше - Герой на българския юнашки епос, дете с необикновена сила и смелост. Въоръжено с тежък боздуган и сабя дипленица, то извършва многобройни подвизи. Поканено за девер на сватбата на Гюро Темишвара, убива в двубой Черен арапин, който иска да отнеме невестата, набива и изплашените сватбари, и кума Крали Марко. Сюжетът на песните за Дете Големеше е изследван от руския фолклорист Б. Н. Путилов.

Дете Дукадинче; Дете Дукадинче - Герой на юнашкия епос на южните славяни, дете с необикновена сила и смелост. В българския фолклор най-широко е разпространена песента, в която се разказва как Крали Марко с измама убива Д. Д., защото се е проявило като по-голям юнак от него. В много от вариантите се вмъква мотивът за проклятието на Дете Дукадинче - Крали Марко „да няма гроб". Мотивът е свързан с преданието, че Крали Марко продължава да живее.

детектив; детектив - (англ. detective от лат. detego „откривам") - Таен полицейски агент, който разкрива престъпления

детектиране; детектиране - (от лат.) - 1. Превръщане на немодулиран високочестотен ток в постоянен. 2. В радиоприемането - отделяне на трептения с ниска звукова честота от модулираните трептения с висока честота

детектор; детектор - (новообразуван латински термин: detector „разкриващ") - 1. Уред за откриване на някои физически явления - (светлина, топлина, електричество). 2. техн. Приспособление към каса за сигнализиране на всеки непозволен опит за отварянето й. 3. техн. Механизъм на автоматичен тъкачен стан, който осигурява смяната на шпулите с вътъка в совалката при неправилност на движението; предпазител. 4. рад. Уред за превръщане на променлив ток в еднопосочен. 5. Част на радиоапарат за приемане на електрическите вълни. 6. Малък радиоапарат

детел; детел - Птица кълвач

детериорация; детериорация - (от лат. deterior „по-долен") - Влошаване, разваляне

детерминант; детерминант - (лат. determinans, antis) - Определител

детерминато; детерминато - (ит. determinato) - муз. Решително, смело, определено

детерминатор; детерминатор - (от лат.) - Определител

детерминация; детерминация - (лат. determinatio) - Определяне, ограничаване

детерминизъм; детерминизъм - (от лат. determino „ограничавам") - 1. Философско учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. 2. Учение за закономерността и причинната зависимост на човешката воля

детерминирам; детерминирам - (от лат. determino) - Определям, ограничавам

детерминист; детерминист - (фр. déterministe) - Привърженик на детерминизма

детишки; детишки – Детски

детонатор; детонатор - (от лат. detono „гръмвам") - 1. Взривно вещество, което възпламенява друго взривно вещество. 2. Капсула, фитил за запалване на взривно вещество

детонация; детонация - (от лат. detono „гръмвам") - 1. Мигновен разрушителен взрив, произведен чрез силен удар или капсула. 2. техн. Твърде бързо и неправилно изгаряне на гориво в двигател, придружено с чукане, което намалява мощността на двигателя

детонация; детонация - (лат. de „без" и гр. tónos „тон") - муз. Повишаване или понижаване на тон; неточно, фалшиво

детонирам; детонирам - (лат. detono) - Избухвам

детонирам; детонирам - (фр. détonner) - муз. Повишавам или понижавам тон; пея или свиря фалшиво

детонометър; детонометър - (детонация и гр. métron „мярка") - Приспособление, което сигнализира за детонация в двигател

детрактор; детрактор - (лат. detractor) - Лице, което обича да подценява и намалява чуждите заслуги

детрит; детрит - (лат. detrῑtus „изтрит") - Продукт, остатък от разпаднали се тъкани; вариолен детрит - ваксина против вариола

детронация; детронация   - (лат. dethronatio   от гр.) - 1.Сваляне от престол (на владетел,папа, патриарх и др.). 2. прен. Сваляне от пост

детронирам; детронирам - (лат. de „без" и гр. thrónos „престол") - 1. Свалям от престол; 2.прен. Свалям от пост

детски фолклор; детски фолклор - Поетични, музикални и танцови произведения, предназначени за деца. Биват 2 вида: 1. Създадени и изпълнявани от възрастни за деца: приспивни песни; песни и речитативи за забавление на деца: залъгалки и забавки при подрусване на малките, игра с ръцете и краката им, песнички за животни, хумористични песнички, приказки, пословици и гатанки; 2. Изпълнявани от деца: броилки, скоропоговорки, игрословици; наричания и песни за животни, птици, цветя, слънце, мъгла, облаци и дъжд; игри и забавления със и без песни; словесни и словесно-музикални произведения, свързани с календарни обичаи, обреди и празници.

НАЧАЛО

деутерий; деутерий - (гр. déuteros „втори") - Изотоп на водорода; тежък водород с атомно тегло 2,01373

деутрон; деутрон - (гр. déuteros „втори") - Ядрото на атома на тежкия водород, което се състои от протон и неутрон

НАЧАЛО

де факто; де факто - (лат. de facto) - Фактически, на дело