ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря! |
||
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ диб_, див_, диг_, дид_, дие_, диз_, дик_, дил_, дим_, дин_ диабаз; диабаз - (гр. diabás) - Вид вулканична скала, подобна на базалт, която се употребява за улична настилка диабет; диабет - (гр. diabétēs от diabáinō „преминавам") - мед. Болест, при която има нарушение на дейността на жлезите с вътрешна секреция и се увеличават захарите в кръвта, които се отделят през бъбреците в урината; болният усеща силна жажда и има обилно отделяне на урина; захарна болест диабетик; диабетик - (от гр. diabétēs) - Болен от диабет, болен от захарна болест диагенеза; диагенеза - (гр. diagénesis) - Различни химически и физически промени, които претърпяват покритите с вода утайки, докато се превърнат в утаечни скали диагноза; диагноза - (гр. diágnōsis „разпознаване") - 1. мед. Определяне на болест въз основа на получените данни от изследване. 2. Научно описание на признаци, които характеризират известна категория. 3. прен. Определяне на състояние диагнозирам, диагностицирам; диагнозирам, диагностицирам - (от гр.) - Поставям диагноза, определям болеста диагност, диагностик; диагност, диагностик - (гр. diagnōstikós) - Опитен лекар, който поставя (верни) диагнози диагностика; диагностика - (гр. diagnōstiké) - Дял от медицината за разпознаване на болестите, за признаците на отделните болести и за поставяне правилна диагноза диагностичен; диагностичен - (гр. diagnōstikós) - 1. Свойствен на диагноза. 2. Свойствен на диагностик. 3. Разпознавателен, определителен диагонал; диагонал - (лат. diagonālis) - 1. Отсечка, която съединява два несъседни върха в многоъгълник. 2. Отсечка, която съединява в многостенник два върха, които не лежат на една стена. 3. Греда или паянта, която съединява противоположните ъгли на рамка. 4. Плътен вълнен или вълненопамучен плат с райета и диагонали под ъгъл, по голям от 45° към кенара диаграма; диаграма - (гр. diágramma „чертеж") - Графическо изобразяване на известни съотношения, чертеж за нагледно показване на отношения между известни величини и пр. диаграф; диаграф - (гр. diagráphō „описвам”) - Уред за преснемане на чертеж диадема; диадема - (гр. diádēma) - 1. ист. Превръзка за глава на древногръцките жреци. 2. Корона на цар в древно време и в средните векове; царска корона. 3. Женско скъпоценно украшение за глава във форма на венец или дъга диакопия; диакопия - (от гр. diakóptō „счупвам") - Пукване на кост диакритичен; диакритичен - (гр. diakritikós) - Който служи за различаване, различителен; диакритичен знак - знак към буква за означаване на друг звук, отсенка на произношението, дължина или краткост и др. диалект; диалект - (гр. diálektos) - Наречие, говор диалектен; диалектен - (от гр. diálektos) - Който се отнася към диалект или му е свойствен; говорен диалектизъм; диалектизъм - (от гр.) - Дума или израз в литературния език, заемка от някой диалект диалектик; диалектик - (гр. dialektikós) - 1, Първоначално - опитен във водене на спор. 2. Който владее диалектическия метод. 3. Привърженик на диалектическата философия диалектика; диалектика - (гр. dialektiké от dialégomai „разговарям") - 1. в древно време - Умение да се спори, изкуство да се дири истината чрез задаване на въпроси и разкриване на противоречията в съжденията на противника. 2. Философска наука за най-общите закони на развитието на природата, човешкото общество и мисленето; метод за познаване на природните и обществените явления в тяхното развитие и преминаване от количествени изменения в нови качествени, чрез разкриване на вътрешните противоречия и борбата на противоположностите. 3. Самият процес на такова движение и развитие диалектически; диалектически - (гр. dialektikós) - Основан върху законите на диалектиката, свойствен или съобразен с диалектиката; диалектически материализъм – псевдонаучен философски мироглед на марксистко-ленинската партия, създаден от Маркс и Енгелс и „доразвит” от Ленин; изучава законите за развитието на природата, обществото и мисленето; диалектйчески метод - научен подход към явленията на природата и обществото, теория на развитието, прилагана за опознаване на обективната действителност диалектограф; диалектограф - (гр. diálektos „наречие" и gráphō „пиша") - Лице, което описва и изучава наречията на един език диалектография; диалектография - (от гр.) – езиков: Описание на наречията (говорите) на един език диалектолог; диалектолог - (гр. diálektos „наречие" и lógos „наука") - Езиковед, който е специалист по диалектите в един език диалектология; диалектология - (гр. diálektos „наречие" и lógos „наука") – езиков: Наука за диалектите, дял от езикознанието, който изучава наречията на отделните езици диализа; диализа - (гр. diáiysis „отделяне") - Начин на отделяне на колоидни частици в един разтвор от молекулите и йоните на разтвореното вещество чрез филтриране с мембрана или растителен пергамент, през които минават само молекулите и йоните диализат; диализат - (от гр.) - Препарат, който е освободен от колоиди чрез диализа диализатор; диализатор - (късно лат. dialysātor от гр.) - 1.Уред за извършване на диализа; 2.Лице, което извършва диализа диалог; диалог - (гр. diálogos) - 1. Разговор между две или повече лица. 2. Литературно произведение или част от литературно произведение, което се състои от разговори диалогизъм; диалогизъм - (гр. dialogismós) - Ораторски похват, при който речта има разговорна форма диалогичен, диалогически; диалогичен, диалогически - (гр. dialogikós) - Присъщ на диалог, с качества на диалог, във форма на разговор; разговорен диамагнетизъм; диамагнетизъм - (гр. diá „през" и магнит) - Съвкупност от магнитните свойства на вещества, които имат отрицателна магнитна възприемчивост диамагнетичен; диамагнетичен - (от гр.) - Който се отблъсква от магнита диамагнит; диамагнит - (от гр.) - Вещество, което отблъсква магнита, вещество с отрицателна магнитна възприемчивост диамант; диамант - (фр. diamant от гр. adámas, antos „ненадминат", „твърд") - 1. Кристал от въглерод, безцветен или воднопрозрачен, сив, син, жълт, черен и пр. Пречупва светлината, скъпоценен камък със силен блясък, най-твърдият от всички минерали; елмаз, брилянт. 2. прен. Много дребен печатарски шрифт с кегел 1,5 мм диамат; диамат - Диалектически материализъм диаметър; диаметър - (гр. diámetron) - мат. Правата, която минава през центъра на окръжност или кълбо и съединява две противоположни точки на окръжността или кълбото, равна на два радиуса; видим диаметър - ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята диамини; диамини - (гр. dis „два пъти" и амини) - Въглероди, на които два атома водород са заменени с две аминогрупи Диана; Диана - (Diana) - Римска богиня на лова и горите. Съответства на древногръцката богиня Артемида. Почитана в българските земи през римската епоха. Намерени са оброчни плочки с изображения на Диана при с. Градище, Габровска област, при Сухиндол, в Чирпан, в Михайловград (където е открито и светилище), в Чипровци, Вълчедръм, в Михайловградска област - селата Гаганица, Бистрилица, Мърчево (с интересна сцена от мита за Актеон) и другаде. диапазон; диапазон - (гр. diá pasôn „през всичките”) - 1. Съвкупност от всички тонове - от най-ниските до най-високите, които може да изпълни един певец, инструменталист или инструмент; регистър, широта на музикален инструмент или певчески глас или включващи се в границите на известен звукоред, песен, мелодия и пр. 2. Вид музикален инструмент за даване на тон чрез удряне в твърд предмет; вж. камертон. 3. прен. Обхват, обем, размер, пределна сила, размах диапозитив; диапозитив - (гр. diá „през" и лат. positivus „положителен") - Позитивна прозрачна рисунка или снимка за показване с проекционен апарат диарбекирски; диарбекирски - (от собс.) - 1. От Диарбекир, прочут град с крепост и затвор в Мала Азия, където турците заточвали наши въстаници и възрожденци. 2. прен. Далечен; тежък диария; диария - (гр. diarrhóia „изтичане") - мед. Силно разстройство на червата, придружено с често ходене по нужда с редки или воднисти изпражнения диархия; диархия - (гр. dýo „две" и archē „власт") - Управление на двама души; двувластие диаскоп; диаскоп - (гр. diá „през" и skopéō „гледам") - техн. Проекционен апарат за прожектиране на прозрачни обекти чрез светлина, която преминава през тях диаспазма, диаспазъм; диаспазма, диаспазъм - (гр. diaspasmós) - Прекъсване между два стиха при тяхното четене или пеене; почивка, пауза диаспора; диаспора - (гр. diasporá) - 1. Всяка част на растение, която се отделя естествено от него и служи за размножаването му - (спора, семе, плод, луковичка и др.). 2. Разсейване, разпръскване диастаза; диастаза - (гр. diástasis) - 1. Отделяне на стави или кости една от друга. 2. Фермент, който се образува при покълване на житните растения и превръща скорбялата в захар диастатичен; диастатичен - (гр. diastatikós) - Който отделя, разграничава или разделя диастил; диастил - (гр. diástylon - разделени колони) - арх. Зала с колони разположени според Витрувий така, че разстоянието помежду им да е равно на 3 долни диаметъра диастола; диастола - (гр. diastolē) - 1. грам. Удължаване на кратка сричка. 2. анат. Ритмично разпускане на сърцето или на друг орган след свиването му; противоположно: систола диатеза; диатеза - (гр. diáthesis „разположение") - Предразположение към заболяване; 2. грам. Залог диатермичен, диатермически; диатермичен, диатермически - (гр. diáthermos) - Който пропуска топли лъчи диатермия; диатермия - (гр. diá „през" и thérmē" „топлина") - 1. мед. Лечение чрез силно нагряване с електрически ток с високо напрежение. 2. Апарат за такова лекуване диатомеи; диатомеи - (гр. diatomē „разсичане") - бот. Много дребни морски водорасли диатомит; диатомит - (от гр. diatome „разсичане") - Шуплеста скална маса, образувана от диатомеи, която има приложение в керамиката и др. диатоника; диатоника - (гр. diá „през" и tónos „тон") – Система, основана на група тонове, които могат да бъдат подредени на седем последователни чисти квинти диатреми; диатреми - (гр. giátrēma „дупка", „отвор") - геол. Канали, образувани от взривове на вулкански газове в пластовете на земната кора и запълнени от вулканични остатъци; вж. кизелгур диатриба; диатриба - (гр. diatribé „протакане") - 1. Разговор, развлечение. 2. Изследване. 3. Остра реч с лични нападки диафан; диафан - (гр. diaphanēs „прозрачен") - Матов порцелан без глазура диафания; диафания - (гр. diapháneia) - Полиграфичен начин за нанасяне образи върху прозрачни материали - (стъкло, пластмаса и др.) диафанометър; диафанометър - (гр. diapháneia „прозрачност" и métron „мярка") - Уред за измерване прозрачността на въздуха, хартия, стъкло, течност и др. диафаноскоп; диафаноскоп - (гр. diapháneia „прозрачност" и skopéō „гледам") - 1. мед. Уред за осветяване на органи отвътре при изследване. 2. техн. Уред за определяне брашнеността на житните зърна. 3. астр. Уред за измерване прозрачността на въздуха в хоризонтална посока диафилм; диафилм - (от диапозитив и филм) - Серия диапозитиви на филмови ленти, обединени от обща тема диафон; диафон - (гр. diá „през" и phōnē „глас") - Апарат за произвеждане и предаване на силни звукови сигнали чрез маяк при мъгливо време - (чуват се на 70 км) диафонически, диафоничен; диафонически, диафоничен - (гр. diaphōnikós) - Несъзвучен диафония; диафония - (гр. diaphōnia) - муз. Несъзвучие, дисонанс; противоположно: симфония диафора; диафора - (гр. diaphorá „различие") - литер. Реторична фигура, при която една дума се повтаря, но с различно значение диафореза; диафореза - (гр. diaphóresis) - мед. Изпотяване диафоричен; диафоричен - (от гр. diaphoréō „изпотявам") - мед. Който причинява изпотяване диафрагма; диафрагма - (гр. diáphragma „преграда") – 1. анат. Широк и тънък мускул, който отделя гръдната кухина от коремната. 2. Непрозрачна пластинка в обектива на оптически апарат; бленда. 3. Преградата между две течности при диализа. 4. Преграда, която отделя газовото пространство от въздуха в летателен апарат. 5. Силно опъната пластинка, която при докарване в трептене издава звукови вълни. 6. Лист от надупчен или порест материал между електродите на акумулатор или галваничен елемент.7. Еластична пластинка в мембранна помпа диафрагмирам; диафрагмирам - (от гр.) - Пропускам лъчи през диафрагма на оптически апарат диахрония; диахрония - (гр. diá „през" и chrónos „време") - езиков. Историческа последователност в развитието на езиковите явления дибидюс; дибидюс - (тур. dibidüz) - Съвсем, напълно дибрахий; дибрахий - (гр. dýo „две" и brachýs „кратък") - литер. Стихотворна стъпка от две кратки или неударени срички дива; дива - (ит. diva „божествена") - муз. Прекрасна и великолепна певица дивадло; дивадло - (чеш. divadlo) - Театър диваксина; диваксина - (гр. dis „два пъти" и ваксина) - Ваксина за предпазване от две болести диван; диван - (тур. divan от перс.) - 1. Вид ниско меко канапе за седене или спане; 2. ист. Държавен съвет в Османската империя. Утвърждава се като институция в началото на XV в. и до средата на XVII в. е върховен орган на управлението. До средата на XV в. е ръководен от султана. По-късно - от великия везир с участието на другите везири. Смята се, че диванът е съвещателен орган, а право на решения има великият везир. От края на XVI в., с разширяване на властта на великия везир, канцелариите на дивана преминават към ведомството на великото везирство. Нов вид диван е формиран при султаните Селим III (1789-1807г.) и Махмуд II (1808-1839г.), които създават специални съвети за осъществяване на реформите.; 3. Висш държавен съвет в Персия, Туция и др. диване; диване - (тур. divane от перс.) - Неразбран, смахнат, опак човек диванелик; диванелик - (nep.-myp. divanelik) - Дивотия, глупост диванхана; диванхана - (пер.-тур. divanhane) - Хол, широк коридор, трем диван-чепраз; диван-чепраз - (от пер.-тур.) – Прав и смирен, с ръце, скръстени на пояса или на престилката, готов да направи услуга дивек; дивек - Качамак дивергенти; дивергенти - (лат. divergentes) - езиков. Различни звукове в един език, означавани с една и съща буква дивергенция; дивергенция - (от лат. divergo „показвам разлика") - 1. езиков. Отклонение в произношението на един звук в зависимост от мястото му. 2. Раздалечаване на признаци на животински и растителен вид, в резултат на което се явяват нови видове, родове и семейства. 3. Граничната стойност на електрическо поле, което се излъчва от затворена повърхност, когато обхванатият от нея обем става безкрайно малък диверсант; диверсант - (късно лат. diversans, antis) - Агент на чужда държава или опозиционна група, който върши подривна дейност срещу установен демократичен ред; вредител, смутител диверсия; диверсия - (лат. diversio „отклонение") - 1. Военна операция за отклонение на неприятеля от центъра на военните действия. 2. Подривна дейност, разрушителни и вредителски действия за внасяне на смут, които вършат агенти на чужда държава или опозиционни групи. 3. Отклоняване на вниманието от нещо, за да се избегне неудобно или опасно положение; лъжа, измама, опит за подвеждане дивертименто; дивертименто – вж. дивертисмент – 3. дивертисмент; дивертисмент - (фр. divertissement „увеселение") - 1. Забава, развлечение; 2.Театрално представление от малки естрадни номера като допълнение на главното представление. 3. Лека музикална пиеса за малък оркестър дивидент; дивидент - (лат. dividendus „който трябва да се раздели") - 1. Печалба на акционерно дружество, която се разделя между акционерите в зависимост от внесения от тях капитал. 2. Дял от печалба, която получава всеки акционер за своя капитал или служител за своята работа дивизион; дивизион - (лат. dıvisio, ōnis „деление") - 1. воен. Войсково подразделение в артилерията, кавалерията, бронираните части и др. 2. Отряд от няколко малки и еднотипни кораба дивизионен; дивизионен - (от лат.) - Който се отнася към дивизион или дивизия или е свойствен на тях дивизия; дивизия - (лат. divisio) - 1. Войсково обединение от няколко полка от различни родове оръжие (войски). 2. Част от военна флота, която има военни плавателни съдове от различен вид. дивизор; дивизор - (лат. divisor) - Разпределител на напрежението на променлив ток; делител дивинация; дивинация - (лат. divinatio) - 1. Обожествяване. 2. Предсказване. 3. юр. Издирване на виновник измежду заподозрени лица дивинил; дивинил - (гр. dis „два пъти" и лат. vinum „вино") - Органическо газообразно вещество, което се получава от спирта и е изходен продукт за получаване на изкуствен каучук; вж. бутадиен дивит; дивит - (тур. divit) - Металическа кутийка за пера с мастилница на края. Дивитът обикновено се носел в пояса или джоба на притежателя; Метална мастилница с принадлежности за писане; вж. тема "Калиграфи от Етрополската книжовна школа" дивтин; дивтин - (фр. duvetine) - Памучно гладко вътъчно кадифе с ниско завласена велурена повърхност дига; дига - (хол.) - Дълъг насип край речен или морски бряг за предпазване от наводнение дигамия; дигамия - (гр. dis „два пъти" и gámos „брак") – Двубрачие диган; диган – Тиган дигести; дигести - (лат. digesta „наредени" от digero „нареждам") - юр. Сборник от мнения по юридически въпроси, съставен по поръка на император Юстиниан I в 533 г., преведени на гръцки под името пандекти дигинически; дигинически - (гр. dis „два пъти" и gynē „жена") - С две жени, двуженец дигитален; дигитален - (лат. digitālis) - 1. Който се отнася до пръстите на ръката. 2. фарм. Който съдържа дигиталин; 3. Цифров дигитален; дигитален - (англ.) - Цифров дигиталин; дигиталин - (лат. digitālis) - Лекарство за сърдечни болести от растението дигиталис дигиталис; дигиталис - (лат. digitālis „напръстни-ков") - Вид растение с цветове като напръстник; дядов зъб, напръстник диграф; диграф - (гр. dýō „две" и gráphō „пиша") - езиков. Употреба на две букви за предаване на един звук, напр. в немски ch=х дигресия; дигресия - (лат. digressio) - Отстъпление; отклонение дидактизъм; дидактизъм - (от гр.) - 1. Склонност към поучаване. 2. Поучителност в литературно произведение дидактик; дидактик - (гр. didaktikós) - 1. Специалист по дидактика. 2. Преподавател по дидактика. 3. Писател, чиито произведения имат нравоучителен характер дидактика; дидактика - (гр. didaktikē) - 1. Педагогическа наука за общите методи на обучението. 2. Учебник по тази наука дидактически, дидактичен; дидактически, дидактичен - (гр. didaktikós) - 1. Който принадлежи или е с качества на дидактика. 2. Който се отнася към обучението. 3. Поучителен, наставнически дидаскалии; дидаскалии - (гр. didaskaliai) - литер. Уводни бележки към драматични произведения, останали от древността диез; диез (#) - (фр. diése от гр. dis „двоен" и s) - муз. Знак за повишаване на тон с половин тон; двоен диез (х) - Знак за повишаване на тон с два полутона (цял тон) диелектрик; диелектрик - (гр. di- „раз-" и електрик) - Всяко вещество, което е лош проводник на електричеството диереза; диереза - (гр. diáiresis) - 1. Разделяне. 2. литер. Почивка в края на дума и стъпка; вж. цезура диета; диета - (гр. diaita „начин на живеене",) - мед. Определен режим за хранене на болни или оздравяващи лица; хранителен режим диета; диета - (късно лат. dieta от dies „ден") - 1. Законодателно събрание в някои страни; сейм; 2. Получаваното възнаграждение от членовете на народното събрание в някои страни диететика; диететика - (гр. diaitētikē) - мед. Наука за правилно и целесъобразно хранене и начин на живот, особено при заболяване; диетология диетичен, диететичен; диетичен, диететичен - (гр. diaitētikós) - 1. Съобразен с диета, предназначен за лица, които спазват диета. 2. Който спазва предписанията на диетологията диетотерапия - (гр. díaita и therapéia „лекуване") - мед. Лекуване чрез спазване на специален режим на хранене диз- - (гр. dys- или лат. dis- „раз") - Представка в сложни думи със значение раз-, не- дизажио; дизажио - (ит. disagio „затруднение") - търг. Отбив от номиналната стойност на ценни книжа и монети при борсови сделки дизайн; дизайн - (англ. design „проект", „план") - Съвкупност от знания и сръчности за най-хубаво и най-функционално оформяне на промишлените стоки, на средата на живот и нейните елементи; естетика дизайнер; дизайнер - (англ. designer „проектант”, „конструктор") - Специалист по дизайн дизартрия; дизартрия - (диз- и гр. árthron „член") - мед. Разстройство на говорните органи, придружено с трудно произнасяне на отделни звукове и думи дизасоциация; дизасоциация - (диз- и асоциация) - псих. Разпадане на асоциация на съставните й части дизгин; дизгин - (тур. dizgin) - Повод на юзда дизгине - Най-често копринени подвръзки, опасвани от ергените под коленете върху чеширите дизгини; дизгини - (тур. dizgin) - Дълги ремъци на юзда, с които се управляват коне дизел; дизел, дизелов мотор - (от собс.) - Двигател с вътрешно горене (по името на изобретателя Дизел) дизентерия; дизентерия - (гр. dysentería) - мед. Остра заразна болест на червата, придружена с обилна кървава диария дизия; дизия - (от тур. dizi) - Низа, наниз: дизия чушки – Наниз чушки дизосмия; дизосмия - (диз- и гр. osmē „мирис") - Нарушаване чувствителността на обонянието дизурия; дизурия - (диз- и гр. oûron „урина") - Мъчно уриниране дизюнктивен; дизюнктивен - (лат. disiunctivus) - грам. Разделителен, противопоставящ дизюнкция; дизюнкция - (лат. disiunctio) - езиков. Противопоставяне, разделяне диканя; диканя - (гр. tykánē от старогр. týkos - „чук") - Примитивно приспособление за вършитба. Представлява дървена платформа във вид на шейна (с дължина около 2 м и ширина 1 м) от тополови, дъбови или елови дъски, дебели 6-10 см. В предната си част е разширена, а в задната - стеснена. По долната й повърхност са набити вертикално остри кремъци или са наковани остри железа. Тегли се от впрегнати животни (от коне, волове и др. в кръг) върху разстланите на хармана житни снопи. Зърната от класовете се оронват, а сламата се нарязва на дребно. дикат; дикат - (ар.-тур. dikkat) - Внимание, предпазливост, бдителност дикел; дикел - (гр. δικέλλα) – Копачка (инструмент за разкопаване и разрохкване на твърда почва) с два зъба. Двата зъба на дикела са дълги от 15 до 40 см. Използува се най-често в лозарството и при отглеждането на рози, за да не се наранява коренището. В районите, където почвата е по-сбита или камениста, първото окопаване на лозята се прави само с дикел, защото с него се копае по-дълбоко. Когато дървената дръжка на дикела е поставена отвесно, с него се работи не както с мотика, а като с права лопата. дикиджийски; дикиджийски - (от тур.) - Обущарски дикиджия; дикиджия – (тур. dikişçi) - Обущар, който шие емении дикирий; дикирий - (гр. dís „два пъти" и kērós „восък") - църк. Свещник за две свещи; двусвещник дикис; дикис - (myp.dikiz) - Покъщнина дикисвам, дикисам; дикисвам, дикисам - (от гр. δίκη) - Дарявам, подарявам дикиш; дикиш - (тур. dikiş) - 1. Шев. 2. прен. Здравина - само в израза двоен дикиш; не хвана дикиш - не хвана място, несполучливо излезе дикотиледони; дикотиледони (гр. dís „два пъти" и котиледони) - бот. Двусемеделни растения диктат; диктат - (лат. dictātum) - 1. Неравноправен международен договор, наложен със сила на по-слаба страна от по-силна. 2. прен. Наложено мнение; налагане, принуда диктатор; диктатор - (лат. diktātör) - 1. в древния Рим - Управител с неограничена власт, назначен за б месеца или безсрочно при извънредни случаи на голяма опасност за държавата. 2. Управител на държава без ограничена власт; пълновластен господар. 3. прен. Властен и деспотичен човек; насилник диктаторски; диктаторски - (от. лат.) - 1. Свойствен на диктатор, произхождащ от диктатор. 2. прен. Неограничен в своята власт; самовластен, насилнически диктатура; диктатура - (лат. dictatūra) - 1. Неограничена с нищо власт, която се опира на насилието и силата. 2. Власт на диктатор. 3. Времето, през което управлява един диктатор; диктатура на пролетариата - Държавна власт на пролетариата в „преходния период” от капитализъм към социализъм и „построяването” на комунизма, установена под ръководството на съответната комунистическа партия с намесата на СССР (Съюзт на Съветските Социалистически Републики) диктовка; диктовка - (от лат. dicto „говоря") - 1. Текст, който се чете за упражнение в правилно писане. 2. Училищна писмена работа, която се състои в написване на диктуван текст за проверка на правопис. 3. Четене на такъв текст; диктуване. 4. прен. Заповед, внушение, нареждане диктор; диктор - (лат. dictor) - Лице, което чете пред микрофон съобщения, предавани по радио или телевизия; радиоговорител, говорител; вж. шпикер диктофон; диктофон - (лат. dicto „говоря" и гр. phōnē „глас") - Апарат за записване и възпроизвеждане на говор диктувам; диктувам - (от лат.) - 1. Произнасям на глас текст, за да бъде написан. 2. прен. Налагам, заповядвам, нареждам, предписвам дикция; дикция - (лат. dictio) - Начин на изговаряне на думите, сричките и звуковете при говорене, пеене и декламиране; произношение, изговаряне, изговор дилатация; дилатация - (лат. dilatatio) – Разширяване, увеличаване на обем. дилатограф; дилатограф - (лат. dilāto „разширявам" и гр. gráphō „пиша") - физ. Уред за записване промените в обема на телата дилатометрия; дилатометрия - (лат. dílāto „разширявам" и гр. metrēō „меря") - Начин на изследване на веществото въз основа на промените в обема му при нагряване и охлаждане дилатометър; дилатометър - (лат. dilāto „разширявам" и гр. métron „мярка") - 1. Общо название на уреди за определяне коефициента на топлинното разширяване на течности и твърди тела. 2. Уред за изследване на металите въз основа на измененията на обема им при нагряване и охлаждане дилаф; дилаф - (нгр. dilávi) - Щипци за огънище, маша дилбер; дилбер - (nep.-myp. dilber) - Хубав, пленителен, красавец, очарователен, луда глава дилема; дилема - (гр. dílēmma от dis „два пъти” и lêmma „приемане") - 1. Необходимост да се избере едно от две противоположни обстоятелства или възможности. 2. лог. Двойно предложение само с едно решение - (А е или В, или С) дилетант; дилетант - (фр. dilettante) - Лице, което се занимава с наука, изкуство, техника и пр. без особена и необходима подготовка; любител в науката и изкуството дилетантизъм, дилетантство; дилетантизъм, дилижанс; дилижанс - (фр. diligence) - остар. Покрита многоместна кола, теглена от коне, която е служела за прекарване на поща, пътници, багаж и пр.; пощенска кола дилинджия; дилинджия - (тур. dilinci) - Просяк дилк - (от тур.) - Позволение, кураж, смелост дилогия; дилогия - (гр. dís „два пъти" и lógos „дума", „мисъл") - 1. литер. Двусмислие, двусмисленост, двусмислица. 2. В древногръцкия театър - двуактна драма. 3. литер. Два романа или две драми, свързани с един замисъл; вж. трилогия дилувиален; дилувиален - (лат. diluviālis) - Който се отнася към дилувия; наносен. дилувий, дилувиум; дилувий, дилувиум - (лат. diluvium) - геол. Ера от развитието на Земята, през която е имало наводнения и са се образували материците; вж. плейстоцен диметиланилин; диметиланилин - (гр. dís „два пъти" метил и анилин) - Безцветна масленовидна течност със силна миризма на катран; получава се от анилин и се употребява при производството на бои, избухливи вещества и др. диметър; диметър - (гр. dís „два пъти" и métron „мярка") - литер. Стих от две двойни стъпки диминуендо; диминуендо - (лат. diminuendo) - муз. Динамичен знак за постепенно намаляване силата на звука; затихване диминутив; диминутив – вж. деминутив Димитровден, Митровден; Димитровден, Митровден - (26 октомври) - Черковен празник в чест на св. Димитрий Солунски; голям народен празник през есента, свързан с приключването на най-тежката работа по полето. На този ден на много места стават селски събори, коли се общоселски курбан (говедо или овни). В народния календар Димитровден се смята за край на лятното полугодие, считано от Гергьовден. На Димитровден се освобождават спазарените за лятното полугодие ратаи и се спазаряват ратаи за зимното полугодие. Ратаите, спазарени за годината, се разпускат да празнуват, затова празникът се нарича и Разпус. Има и поговорка: „На Димитровден едни се отробват, други се заробват". Като начало на зимното полугодие на Димитровден гадаят за зимата и за следващата година. димия; димия - (тур. dimi) – 1. Домашен четворен вълнен плат за горни мъжки дрехи; 2. Плат аба димник; димник - Комин димнина; димнина - Паричен данък в средновековна България през ХIII-XIV в., плащан от зависимото население на централната власт или на местния феодал (ако притежава финансов имунитет). Дължи се за жилищна сграда (за всеки комин или огнище, оттук е и названието). Димнината е сродна с византийския данък капникон (от гр. - „дим"). Споменава се в грамотите за манастира „Георги Бързи" (край Скопие) и за манастира „Гаврил Лесновски" (край с. Злетово, Кратовско). диморфен; диморфен - (гр. dís „два пъти" и morphē „форма") - С два образа, с две форми; двуобразен, двуформен диморфизъм; диморфизъм - (от гр.) - 1. Свойство на някои тела да кристализират в две различни форми. 2. зоол. Съществуване на един и същ животински или растителен вид в две различаващи се форми - (с различен цвят, различна големина между женските и мъжките индивиди и т. н. 3. бот. Съществуване на две форми на един и същ орган (корени за хранене и корени за закрепване) димотики; димотики - (гр. dēmotikē) - езиков. Народният гръцки език, който се различава много от литературния, наричан катаревуса димотически; димотически - (гр. dēmotikós) – Народен дин – Вяра дина; дина - (гр. dýnamis „сила") - Единица мярка за сила, равна на силата, която действува на маса от 1 кг и й придава ускорение от един сантиметър в секунда динамизъм; динамизъм - (от. гр. dýnamis „сила") - 1. Динамичност, напрегнатост, движение. 2. Схващане, че светът се изменя, развива и се намира в постоянно движение. 3. Идеалистическо направление, според което силата се схваща като самостоятелно начало, което не зависи от материята и дори я предхожда динамика; динамика - (гр. dynamikē) - 1. Дял от механиката, който изучава силите и предизвиканите от тях движения на материалните тела. 2. Състояние на движение, развитие, изменение на някое явление под влияние на действащите върху него сили. 3. муз. Степенуване на силата на тоновете при изпълнение на музикално произведение в зависимост от художественото му съдържание. Динамиката е важно музикално изразно средство, което се проявява чрез съпоставяне на силна с тиха звучност или чрез постепенно усилване, или затихване на тоновата сила; 4. Усилен ход в развитието на нещо; развитие, действие, сила, напрегнатост на действие, работа и пр. динамит; динамит - (от гр. dýnamis „сила") - Силно избухливо вещество от напоена с нитроглицерин шуплива пръст динамичен; динамичен - (гр. dynamikós „силен") - 1. Основан върху законите на динамиката, свойствен на динамиката или произлизащ от нея. 2. Богат с движение, богат с вътрешна сила; силен, напрегнат, стремителен динамо; динамо - (гр. dýnamis „сила") – Машина (механизъм) за добиване на електрически ток; динамомашина динамо- - (гр. dýnamis „сила") - Като първа съставка на сложни думи означава отношение към сила, енергия динамограф; динамограф - (динамо- и гр. gráphō „пиша") - Уред за автоматично записване промените на силата динамомашина; динамомашина – вж. динамо динамометаморфизъм; динамометаморфизъм - (динамо- и метаморфизъм) - Изменение на рудни изкопаеми в горния пласт на земята под влияние на силното налягане на лежащата над тях маса динамометрия; динамометрия - (динамо- и гр. metréō „меря") - Техника за измерване на силите и измененията им с помощта на различни уреди и методи динамометър; динамометър - (динамо- и гр. métron „мярка") - 1. Уред за измерване механичната сила или силата на мускулите; силомер. 2. Уред за измерване мощността или работата на машина. 3. Машина за измерване на въртящи моменти. 4. Уред за измерване якостта на опън, удължението и еластичността на текстилни влакна, прежди, тъкани и други материали динамоскоп; динамоскоп - (динамо- и skopéō „гледам") - Уред за изследване двигателните реакции на човека динар; динар - (гр. dēnārion) - 1. Златна или сребърна монета в древния Рим, в средновековна Франция и в някои арабски страни. 2. Монетна единица в Югославия и др. страни динарий; динарий – вж. динар – 1. динас; динас - (от собс.) - Огнеупорен материал, който издържа 1650°-1700°С. династия; династия - (гр. dinastéia „власт") - 1. Царски владетелски род. 2. Редица владетели от един и същ род. 3. прен. Роднини и близки лица, които заемат служби в едно и също учреждение. динатрон; динатрон - (гр. dýnamis „сила" и електрон) - Вид три- или четириелектродна електронна лампа дингил; дингил - (тур. dingil) - 1. Ос на кола. 2. Висок и глупав човек динго; динго - (лат. canis dingo) - Бозайник от семейството на кучетата - с масивна глава, къси крака и дълга опашка дин-душман; дин-душман - Враг на вярата, неверник динислям; динислям - (ар.-тур. din islâm) - Мохамеданин динитробензол; динитробензол - (гр. dís „два пъти" и нитробензол) - Химическо съединение от бензол, на което два атома от водорода са заменени с нитрогрупа; има вид на твърдо кристално вещество; употребява се за добиване на взривни вещества динитронафталин; динитронафталин - (гр. dís „два пъти" и нитронафталин) - Избухливо вещество, което се получава чрез нитриране на нафталин; служи и за добиване на багрила динитронафтол; динитронафтол - (гр. dís „два пъти" и нитронафтол) - Жълта боя за боядисване на вълна и коприна динитротолуол; динитротолуол - (гр. dís „два пъти" и нитротолуол) - Органическо съединение, което се употребява като съставка при получаването на някои избухливи вещества динитрохлорбензол; динитрохлорбензол - (гр. dís „два пъти", нитрохлор и бензол) - Твърдо кристално отровно вещество с жълтеникав цвят динка; динка, динκ - (от тур. диал. dink) - Чукачка (движена с вода, воденица) за олющване на ориз (Пазарджишко, Пловдивско, Кочериново, Кюстендилска област, Кочанско), за очукване на листа от смрадлика, необходими при кожарството (Габровско и Северозападна България) и за първобитно приготвяне на барут (Шумен, Пазарджишко и другаде). Представлява иззидан кутел с форма на обърнат с върха надолу пресечен конус, облицован отвътре с дъски. Чукът е каменен, прикачен към хоризонтално поставен як двураменен лост, другият край на който е движен от палец на водно колело. Днес динката не се използува. динозавър; динозавър - (гр. deinós „страшен" и sáuros „гущер") – Гръбначни животни появили се на Земята преди около 230 милиона години. Преди около 65 милиона години, в края на периода креда масово измират, за което съществуват различни теории. Оцелели наследници на динозаврите са птиците динорнис; динорнис (dinornis) - (гр. deinós „страшен" и órnis „птица") - Изчезнал вид огромна нелетяща птица от семейство Dinornithidae. Срещала се е в Нова Зеландия до около XVII век. динотерий; динотерий (Deinotherium giganteum Kaup) - (гр. deinós „страшен" и thēríon „звяр") - Oгромно хоботно животно, с извита надолу долна челюст и големи бивни, също сочещи надолу. Обитавало преди 8 милиона години блатистите райони. Динотерият е тежал над 12 тона. Един от най-добре запазените пет екземпляра в света е открит в България през 1965г. и се съхранява в Националния природонаучен музей в София. Копие може да се види в Палеонтологичния музей в Асеновград. динсиз(ин); динсиз(ин) - (ар.-тур. dinsiz) - Безверник динсиз-имансуз; динсиз-имансуз - (тур. dinsiz imansız) - Жесток безбожник (жесток християнин хайдутин) |
дип_, дир_, дис_, дит_, диу_, диф_, дих_, диш_, дия_ диод; диод - (от гр. dís „два пъти" и електрод) - рад. Електронна лампа с два електрода - катод и анод Дионис; Дионис , Бакх(ус) - (Diónysos - „син на Зевс") - Древногръцки бог на плодородието (растителността), лозята, виното и необузданото веселие („лудуващ" бог), син на Зевс и Семела. Отъждествяван у римляните с бог Либер. Според някои учени култът към Дионис е заимствуван от Тракия или от Мала Азия, или от двете области заедно. По-късно гръцкият и тракийският бог стават идентични. Дионис е изобразяван гол или облечен с къс хитон или с небрида (сърнешка кожа), с тирс (пръчка, украсена с борова шишарка, бръшлян или лозови листа) или с кантарос в ръка, с тракийски ботуши, до него са Пан или Силен, сатири и вакханки, а наоколо лоза с гроздове. Култът към Дионис в Тракия е много стар; по време на религиозни празненства траките украсяват шлемовете и щитовете си с бръшлян - свещеното растение на бога. В Западните Родопи, в планината Пангей (днес Кушница), в Хемус (днес Стара планина) и другаде е имало тракийски светилища на Дионис. През класическата епоха са устройвани и празници - дионисии, а през римската епоха са организирвани дионисови сдружения. Върху тракийски оброчни паметници Дионис носи различни местни епитети: върху релеф от Мелник (215г.) е наречен Асдулес - божество на вегетацията. Най-старото споменаване в тракийски документи на олтар и светилища на Дионис се среща в 2 надписа от Севтополис (III в. пр. н. е.). Мраморно торсо (торс) и фрагментирана мраморна статуя на Дионис с тракийски ботуши (края на III в. пр. н. е.) са намерени в Балчик (днес в Националния археологически музей в София); запазено е изображение на Дионис върху съд от Панагюрското съкровище. Разкрито е и светилище на Дионис при Свищов; Бакхус. 2. прен. Вино Дионисии; Дионисии – Праници в чест на бог Дионис: 1. Описани са в трагедията “Вакханки” на Еврипид: “...Те (вакханките) отърсиха от очи освежителната дрямка и станаха прави, чудна гледка с благоприличието си - всички, и млади, и стари, особено девиците! И най-напред си разпуснаха косите върху плещите, вързаха си пак небридите, у които бяха се развързали възлите им, и опасаха шарените кожи със змии, които им ближеха бузите. Други пък, които бяха родили наскоро и гърдите им бяха пълни, понеже бяха оставили децата си, вземаха на ръце сърнета или диви вълчета и ги кърмеха с бяло мляко. После си туриха венци от бръшлян, от дъб или от цъфнал тис. Една грабна тирса и удари скалата: от нея бликна струя бистра вода; друга хвърли тирса на земята, ней бог прати извор вино. Които искаха да пият бяло питие, разравяха земята с краищата на пръстите си и намираха потоци мляко. От бръшляновите тирси се стичаше сладък мед….”; 2.Празнуването на Великите Дионисии в Атина започвало с тържествено изнасяне на статуята на Дионис от посветения му храм и шествие на преоблечени като сатири и менади. Участниците танцували и пеели фалически песни и дитирамби за прослава на плодотворното и оплодително начало и на Дионис; 3. Дионисиите и вакханалиите с различни персонажи и сюжети поставят основата на античната комедия и трагедия, както и на европейските карнавали и маскаради през месец февруари. диоптограф; диоптограф - (гр. diá „през", óptomai „гледам" и gráphō „пиша") - Уред за автоматично записване показанията на ъгломерен инструмент диоптрика; диоптрика - (гр. dioptriké) - Наука за пречупването на светлинните лъчи при преминаването им през прозрачна среда диоптрически; диоптрически - (гр. dioptrikós) - Който се отнася към явления, ставащи в различни прозрачни среди; диоптрическителескоп - телескоп, при който изображенията на небесните тела се получават с помощта на оптически стъкла диоптрия; диоптрия - (гр. dioptēr „гледащ през") - Единица мярка за пречупваща сила на оптическо стъкло (леща) диоптромер; диоптромер - (от гр.) - Уред за измерване пречупващата сила на лещи и стъкла за очила с диоптри диоптър; диоптър - (гр. díoptron „огледало") - 1. Единица мярка за пречупване на лъчите през леща с разстояние 1 метър (с нея се измерва изпъкналостта или вдлъбнатостта на оптически стъкла и на стъкла за очила). 2. Уред за насочване на ъгломерен инструмент върху целта. 3. Малък отвор на приспособление във винтовка, през който стрелецът наблюдава целта диорама; диорама - (гр. diá „през" и hórama „виждане") - Рисунка от двете страни на прозрачна тънка материя, скрито осветявана отгоре и отзад, така че прави впечатление, че е в пространството, а не на плоскост диорит; диорит - (гр. diorízō „разделям", фр. diorite) - геол. Среднозърнеста и едрозърнеста скала със смесен състав диоцез; диоцез - (гр. dióikēsis през лат.) - 1. Област, окръг. 2. Административна единица в Римската империя. 3. Област, която управлява висше духовно лице; епархия дип - (тур. dip) - Твърде, много, съвсем дип че – (съюз) - Благодарение, добре че дипирихий; дипирихий - (гр. dís „два пъти" и пирихий) - литер. Стихотворна стъпка от четири кратки срички; двоен пирихий дипла; дипла - (гр. diplóos „двоен") - Гънка диплекс; диплекс - (от гр. diplóos „двоен") - Система на телеграфно предаване, при която едновременно се предават две телеграми по един провод в една посока; вж. дуплекс диплодок; диплодок (Diplodocus) - (гр. diplóos „двоен"и dokós „греда") - Род големи сухоземни растителноядни динозаври живели през периода Юра. Достигали са дължина и над 25 м. и тогава са нямали естествени врагове. Малките им са били предпочитана плячка за алозаврите. Спадат към групата на дълговратите зевроподи и са предимно стадни животни. Пасели са ниска папратовидна растителност, но са можели и да се изправят на задните си крака и да се хранят от короните на дърветата. диплокок; диплокок - (гр. diplóos „двоен" и кок) – Род бактерии, които се разполагат по двойки (с форма на две точки), например гонокок (причинител на трипера), пневмокок (причинител на възпаление на белите дробове) - и др диплома, диплом; диплома, диплом - (гр. díplōma „двойно сгънат лист") - 1. Официално свидетелство за завършено обучение или курс; 2. Свидетелство, което се дава като награда за участие в изложба, състезание и др. 3. Свидетелство, което се дава за животни, показани на изложба дипломант; дипломант - (от гр.) - Студент, който работи дипломна работа дипломат; дипломат - (фр. diplomate от гр.) - 1. Длъжностно лице, което представлява правителството на една държава пред друга или води преговори с държава от името на правителството на своята държава. 2. Служител във ведомството на външните работи. 3. прен. Изкусен и ловък в отношенията си с другите хора човек, който умело урежда своите и обществените работи; опитен, умел човек. 4. прен. Особена кройка на дълго палто, отначало носена само от дипломати дипломатика; дипломатика - (фр. diplomatique от гр.) - Спомагателна историческа наука, която се занимава с външните признаци на исторически документи: писмен материал, характер на писмото, печат и др., за да установи тяхната достоверност дипломатичен, дипломатически; дипломатичен, дипломатически - (фр. diplomatique от гр.) - 1. Който се отнася към дипломацията или към дипломат. 2. Ловък, умел, изискан в отношенията си с другите. 3. прен. Уклончив, хитър, предпазлив; дипломатическа болест - мнима болест, за да не се яви някой на определено място дипломация; дипломация - (фр. diplomatie от гр.) - 1. Наука за отношенията между държави и държавни представители. 2. Дейността на правителство за осъществяване на външната и международната политика на държавата по мирен начин. 3. прен. Предпазливост в действия и приказки; хитруване, хитрост, ловкост дипломен; дипломен - (от гр.) - 1. Който се отнася до диплома, представен или изработен за получаване на диплома. 2. С качества на диплома дипломирам; дипломирам - (от гр.) - Издавам някому диплома, снабдявам с диплома; дипломирам се - получавам диплома дипломиран; дипломиран - (от гр.) - 1. Който има диплом, правоспособен. 2. прен. Опитен диплонастия; диплонастия - (гр. diplóos „двоен" и nastós „набит") - бот. Двойно израстване на клоните на едно растение диплопия; диплопия - (гр. diplóos „двоен" и ōps „око") - мед. Очна болест, при която предметите се виждат двойни; двойно виждане диплот; диплот - (хол. dieplood) - Прост уред от оловна топка, окачена на въже, за измерване на морска дълбочина до 200 м. диподия; диподия - (гр. dipodía) - литер. Свързване на две стихотворни стъпки в една, от които втората получава по-силно ритмично ударение ( - ^ -‘ ^), предимно в античната поезия дипол; дипoл - (гр. dís „два пъти" и pólos „полюс") - 1. Два електрически или магнитни заряда, равни по количество и противоположни по знак, разположени един до друг. 2. Специален вид антена за излъчване на кратки електромагнитни вълни диплуз; диплуз - (гр. διπλοῡς) - Място в къща, в което се държат надиплени постелки и дрехи; възтреб, дрешник дипротодонт; дипротодонт - (гр. dís „два пъти", prôtos „пръв" и odoús, odóntos „зъб") – 1. Изчезнал вид: най-голямото известно двуутробно животно, живяло през епохата плейстоцен. Прилича на носорог, с добре развити резци и огромен череп; 2. Разред „двурезцови торбести”, оцелели са около 120 вида: предимно в Австралия, Нова Гвинея и Близките острови, съществували са пъти повече и са обитавали всички континенти. Разредът diprotodont – двурезцови торбести се идентифицира чрез комбинация от две анатомични характеристики: при зъбите - два големи резеца на долната челюст и обикновено 3 двойки резци на горната, като броят на кучешките зъби не е по-малък; на краката – сливане на втори и трети пръст от подножието до основата на ноктите (ноктите са разделени), значително увеличен четвърти пръст, а петият обикновено липсва. дипсомания; дипсомания - (гр. dípsa .жажда" и manía „лудост") - Отчаяно пиянство диптанк; диптанк - (англ. deep „дълбок" и tank „цистерна") - мор. Дълбока цистерна в транспортни кораби, която е предназначена за гориво, сипливи вещества или за товари като воден баласт, ако товарът не е достатъчен за бързо и правилно плаване диптер; диптер - (гр. dís „двоен" и pterón „крило") - зоол. Двукрило насекомо диптерология; диптерология - (гр. dípteron „двукрило насекомо" и lógos „наука") - Наука за двукрилите насекоми диптих; диптих - (гр. díptychos „сгънат на две") - 1. при древните гърци и римляни: Две плоскости от дърво, метал или слонова кост, свързани като корици на книга, използувани за писма или записки. Консулските диптихи са плочки от слонова кост, от двете страни с изображения най-често на консулите и на организираните от тях представления; 2. през раннохристиянската епоха: Литургични принадлежности, на които се пишат имената, споменавани в месата; 3. през средновековието: Миниатюрно живописно или релефно изображение върху две симетрични дървени плоскости, често свързани с панти или двукрили олтарни изображения - икони. В България са запазени: златен диптих, украсен с емайли (XII в.), от Великотърновско и двустранна икона от Погановския манастир. диплофония; диплофония - (исп. diplofonía от гр.) - мед. Патологично разстройство на говорния апарат, при което има неравномерно напрежение на говорните струни; изговаряне двукратно вместо еднократно на отделни звукове диптот; диптот (гр. dýō „две" и ptôsis „падеж") - грам. Дума, която има само два падежа дипчик; дипчик - (тур. dipçik) - Приклад на пушка дире дире – Зад: надире надире – Назад дирек; дирек - (тур. direk) - Дървен стълб, греда директен; директен - (лат. directus) - 1. Прав, пряк, непосредствен. 2. Който идва направо от източника. 3. Който превозва от едно място до друго без прекачване и претоварване (за превозно средство) директива; директива - (от лат. directio) - Насока за действие на по-горна инстанция, ръководно указание, напътствие директор; директор - (лат. director) - Управител на учреждение, на предприятие или на учебно заведение; ръководител, управител директорат; директорат - (от лат.) - Колегия от директори на голямо предприятие директория; директория - (лат. directorium) – 1. Върховно държавно управление по време на Френската буржоазна революция - (1795-1799 г.) - и по време на гражданската война в Русия, правителството на контрареволюционерите в Украйна и др.; 2. информ. Главна папка директриса; директриса - (от фр. directrice, лат. directrix) - 1. Права, върху която лежи даден вектор. 2. Права линия с определено положение по отношение на някоя крива. 3. воен. Общото направление на стрелбата на оръдие или артилерийско поделение. 4. остар. Съпругата на директор дирекцион; дирекцион - (лат. directio, ōnis „направление") - Ръчката за направляване движението на автомобил, шейна и др.; кормило дирекционен; дирекционен - (от лат.) - 1. Който се отнася до дирекция или дирекцион. 2. Който определя посока дирекция; дирекция - (лат. directio) - 1. Управа на предприятие, учреждение, училище и др., начело на които стои директор; управление. 2. Помещение, кабинет на директор. 3. Административно учреждение, което ръководи известен сектор на държавното управление, на стопанския или културния живот. 4. Сградата и канцеларията на такова учреждение диригент; диригент - (лат. dirigens, entis) - 1. Ръководител на хор или оркестър. 2. Ръководител на оперни, балетни и др. подобни представления. 3. прен. Ръководител, организатор, управител дирижабъл; дирижабъл - (фр. dirigeable) - Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха, с двигател с витла; управляем балон, цепелин дирижирам; дирижирам - (фр. diriger). 1. Ръководя хор, оркестър, оперно или балетно представление. 2. прен. Ръководя, управлявам, насочвам, като се налагам дирлик; дирлик - (тур. dirlik) - Живот, разбирателство, съжителство, семеен живот дирман; дирман - вж. дерман дирник; дирник - Задник дируга; дируга - Бразда, линия, следа диря; диря – 1. Следа; 2. Търся; търся следа дис- - вж. диз- дисаги; дисаги - (гр. dísaccos) - Две съединени горе торби, пригодени за носене на рамо или за поставяне на задния край на седло дисекция; дисекция - (гр. dis- „раз-„ и лат. seco „сека") - 1. анат. Разрязване на мъртво тяло с учебна или научна цел. 2. Разрязване на зародиш, когато не може да се роди дисеминация дисеминация - (лат. dissemino „разпръсвам") - мед. Разпространяване на инфекциозен процес по целия организъм дисемия; дисемия - (гр. dýō „две" и sema „знак") - литер. Двузначност на дума дисертант; дисертант - (лат. dissertans, antis „изследващ") - Лице, което готви научен труд за получаване научна степен дисертация; дисертация - (лат. dissertatio „изследване") - Научно съчинение или изследване за получаване научна степен след публична защита дисидент; дисидент - (лат. dissidens, entis „несъгласяващ се") - 1. Отстъпник от вяра, вероотстъпник, разколник. 2. прен. Отстъпник дисимилация; дисимилация - (лат. dissimilatio „разподобяване") - 1. езиков. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в една дума с друг, който е по-малко сходен; разподобяване, напр. „Глигор” вместо Григор. 2. биол. Преработване от организма на възприетите (асимилираните) от него вещества в по-прости съединения, при което става освобождаване на енергия, необходима за осъществяване на живота дисимулация; дисимулация - (лат. dissimulatio) - Преструване, спотайване, скриване дисипативен; дисипативен - (от лат. dissipo „разсейвам") - 1. мед. Който се разсейва. 2. физ. Който е свързан със загуба на енергия диск - (гр. dískos) - 1. Цилиндър с пренебрежимо малка височина, кръг; 2. спорт: Дървен кръг с метална обиколка и месингова сърцевина за хвърляне. 3. астр. Видимото кръгово очертание на небесно тяло; 4. инф. Вид информационен носител дискант; дискант - (късно лат. discantus: dis- „раз-„ и -cantus „пеене") - муз. 1. Висок детски глас, който съответства на женски глас сопрано. 2. Момче певец с такъв глас; 3. Хорова партия, съставена от високи детски гласове (сопрани) дисквалификация; дисквалификация - (дис- и квалификация) - 1. Лишаване от квалификация, признаване някого за неспособен за известна длъжност, служба и пр. 2. Лишаване от качество. 3. Лишаване от право на участие в спортни игри поради грубо нарушение на спортната етика. 4. Загуба на опитност, загубване на квалификация дискобол; дискобол - (гр. diskóbolos) - 1. Който хвърля диск. 2. Прочута статуя от Мирон - (V в пр. н. е.), представляваща спортист, който хвърля диск дисколия; дисколия - (дис- и гр. kolon „дебело черво") - мед. Запек дискомицети; дискомицети - (гр. dískos „кръг" и mýkēs, ētos „гъба") - Вид торбести гъби дисконтирам; дисконтирам - (нем. diskontieren) - банк. Извършвам дисконтна операция; правя отбив, отбирам дисконто, дисконт; дисконто, дисконт - (ит. sconto, англ. discount, лат. computo „смятам") - 1. банк. Отбив от лихвата на полица, която се изплаща преди падежа. 2. Отстъпка, която прави кредитор на длъжник за изплащане на сумата преди падежа; отстъпка; дисконтна политика - съвкупност от мерките, с които централна емисионна банка регулира сконтовия процент при краткосрочните задължения дискос; дискос - (гр. dískos) - 1. църк. Плоско метално блюдо или поднос за събиране помощи в църква или за поставяне върху него на нафора. 2. прен. Събиране на помощи в църква; 3. Поднос; 4. Вид аквариумни риби с осем географски раси и цветови форми на този вид. Имат почти кръгло тяло като диск, малка за големината на тялото глава, едри изразителни очи. В природата достигат 15 – 30 см. Половият диморфизъм е слабо изразен, но самците са по-едри, мощни, с по-развити плавници и ярка окраска; 5. Род Дискоси (Symphysodon) – красиви, със своебразно поведение и трудно размножаване дискотека; дискотека - (гр. dískos и thēkē" „кутия") - 1. Сбирка от грамофонни плочи, ленти за магнитофонен апарат, дискове и др. 2. Шкаф или помещение за съхраняване на такава сбирка; 3. Вид нощно увеселително заведение, в което се слуша музика, танцува се и се пие, нощен клуб. Музиката е на запис и се пуска от диджей. дискредитирам; дискредитирам - (Фр. discréditer) - Намалявам влиянието и авторитета на някого; излагам дискретен; дискретен - (фр. discret) - 1. Който пази поверената му тайна. 2. Поверителен дискретен; дискретен - (лат. discrētus) - Който се състои от отделни части; разпръснат дискриминант; дискриминант - (лат. discriminans, antis) - Който прилага дискриминация, който прави разлика дискриминация; дискриминация - (лат. discriminatio „разделяне") - 1. Установено със закон неравенство, унижаване или подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, религия, пол, произход и пр. 2. Определяне по-малко права за представители на държава или организация от правата на други техни представители със същия статут; расова дискриминация - безправно положение на колониални и зависими народи, или на угнетени национални малцинства. 3. псих. Способност да се различават две раздразнения, които се отличават малко по количество и качество дискриминирам; дискриминирам - (от лат. discrimino) - Лишавам от права, отнасям се нееднакво с лица и предмети дискурс; дискурс - (фр. discours) - Слово, разказ, разискване дискусионен; дискусионен - (от лат.) - Който подлежи на обсъждане; спорен дискусия; дискусия - (лат. discussio „спор") - Публично научно обсъждане на спорен въпрос или проблема; научен спор, разискване, прение дискутирам; дискутирам - (фр. discuter) - Обсъждам, разглеждам публично нещо на дискусия; разисквам дислокация; дислокация - (лат. dislocatio „разместване") - 1. воен. Разместване, разполагане на войски и военни учреждения на определените им места или на учреждения, учебни заведения и др. 2. Разпределяне на кораби по пристанища за зимуване или на постоянни бази. 3. Разполагане на военни части на фронта. 4. геол. Разместване на земните пластове. 5. мед. Разместване на органи или кости дислокирам, дислоцирам; дислокирам, дислоцирам - (от лат.) - Размествам, разполагам на определени места - (войски, кораби и пр.) дисметрия; дисметрия - (дис- и гр. metréō" „меря") - мед. Липса на правилна отмереност при движенията дисогония; дисогония - (гр. dissós „двоен" и gónos „раждане") - баол. Начин за размножаване при някои низши организми чрез двойно достигане на полова зрелост - в личинков стадий и при състояние на зрелост дисолуция; дисолуция - (лат. dissolutio) - 1. Разпадане, разлагане, разпускане. 2. Разтваряне на твърди тела дисонанс; дисонанс - (лат. dissonans „несъзвучен") - 1. муз. Хармоничен интервал, при чието прозвучаване се създава впечатление на несъгласуваност, напрежение, острота и се нуждае от „разрешение”, т. е. придвижване на дисонансния тон съобразно неговото тежнение. 2. прен. Липса на хармония; несъзвучие, неблагозвучие, несъгласие, разногласие дисоциация; дисоциация - (лат. dissociatio) - 1. физ. Разпадане, разединение. 2. псих. Нарушение на свързаността на психическите процеси. 3. прен. Разваляне на съдружие, разтуряне на съюз диспансер; диспансер - (фр. dispensaire от dispenser „избавям") - Здравно учреждение за издирване и лекуване на болни и предпазване от социални болести (туберкулоза, рак, психични болести и др.). Съществува предимно в страните от бившия социалистически блок диспансеризация; диспансеризация - (от фр.) - 1. Здравеопазване чрез диспансери. 2. Системно лекарско наблюдение на здравословното състояние на определена група от населението с профилактична и лечебна цел диспаратен; диспаратен - (лат. disparātus „отделен") - Който няма общи признаци; нееднакъв, разнороден, несвързан диспач; диспач - (англ. dispatch „бързина") - спец. Възнаграждение за предсрочно разтоварване на кораб, което се дава от корабопритежателя на търговеца или притежателя на стоката диспаш; диспаш - (фр. dispache) - търг. Уреждане на загуби при авария между осигурително дружество и осигурен диспенсация; диспенсация - (лат. dispensatio „раздаване") - Освобождаване от задължения; позволително диспенсирам; диспенсирам - (от лат.) - 1. Освобождавам от задължения; позволявам. 2. Приготвям и раздавам лекарства диспепсия; диспепсия - (гр. dyspepsía) - мед. Разстройство на храносмилането дисперматичен; дисперматичен - (гр. dís „двоен" и spérma, atos „семе") - Двусеменен дисперсия; дисперсия - (от лат. dispersus „разпръснат") - 1. физ. Разпръскване на светлинните лъчи в разни цветове при преминаването им през призма или дифракционна решетка поради различното им пречупване през призмата. 2. Раздробяване и разпръскване на едно вещество на малки части диспечер; диспечер - (англ. dispatcher) - 1. Работник, който чрез специална сигнална система и уреди ръководи и регулира движението на влакове, трамваи, коли и др., разпределението на електрическа енергия, производството в предприятие и др. 2. Лице от техническия състав на автомобилен сервиз, което определя и приема поръчките за поправка, смазване, почистване и др. на колите диспечеризация; диспечеризация - (от англ.) - Централизация на контрола и управлението на енергетични, производствени, транспортни, снабдителни и други процеси, основана на употребата на съвременни средства за информация и управление диспозиция; диспозиция - (лат. dispositio) - 1. Разположение. 2. боен. Разполагане на войски за бой диспондей; диспондей - (гр. dís „двоен" и спондей) - литер. Стихотворна стъпка в античната гръцка и римска поезия от четири дълги срички ( - - - - ); двоен спондей диспонент; диспонент - (лат. dispōnens, entis „разпределящ") - 1. Пълномощник, временно управляващ или разполагащ със свободни суми на определени лица. 2. Ръководител на търговски отдел с ограничени пълномощия диспонирам; диспонирам - (лат. dispōno „разпределям") - Разполагам, разпореждам се диспропорционален; диспропорционален - (лат. disproportionālis) - Несъразмерен диспропорция; диспропорция - (лат. disproportio) - Липса на съответствие в отделните части, несъразмерност диспут; диспут - (от лат. disputo „разисквам", „споря") - Публичен спор на научна, политическа и др. тема диспутант; диспутант - (лат. disputans, antis) - Участник в публичен спор диспутирам; диспутирам - (от лат. disputo) - 1. Участвам в диспут. 2. прен. Споря дистанция; дистанция - (лат. distantio) - 1. Разстояние, междина. 2. Административно-технически участък от път (шосеен, железен, воден) дистачка; дистачка - Съд, който се пълни с жито и се оставя до мъртвец, за да се поставят в него запалените свещи дистилация, дистилатор; дистилация, дистилатор< и др. – вж. дестилация, дестилатор и др. дистинктен; дистинктен, -тна, -тно - (от фр. distinct) - Ясен, отличителен дистих, дистихон; дистих, дистихон - (тр. distichon) - литер. Строфа от два стиха; двустишие дисторзия; дисторзия - (лат. distorsio „изкривяване") - 1. мед. Разтягане на ставите; непълно изкълчване. 2. фот. Излизане на правите линии като криви при фотографски снимки. 3. Недостатък на лещи или оптически системи, при които правите линии се получават изкривени като дъга дистрибутивен; дистрибутивен - (лат. distributivus) - Разпределителен дистрибутор; дистрибутор - (от лат) - 1. фин. търг. Търговско посредническо предприятие или отделно лице, което се занимава с търговска посредническа дейност, изразяваща се в сключването от името и за сметка на доверителя му на сделки за продажба на промишлени стоки в своята страна; посредник, представител. 2. техн. Разпределително или направляващо устройство в различните видове машини, съоръжения, мотори и др.; разпределител дистрибуция; дистрибуция - (лат. distributio) – езиков: Съвкупността от всички окръжения (контексти), в които може да се срещне дадена езикова единица дистрикт; дистрикт - (късно лат. districtus) - Окръг, околия (в някои страни) дистрофен; дистрофен - (гр. dís „два пъти” и strophē „строфа") - литер. Двустрофен, от две строфи дистрофия; дистрофия - (дис- и гр. trophē „храна") - мед. Разстройство в храненето на тъкани, органи или на цял организъм и предизвиканото от него израждане дисугаз; дисугаз - (фр. dissous „разтворен" и газ) - Ацетилен, разтворен под налягане в ацетон дисфагия; дисфагия - (дис- и гр. phágomai „ям") - мед. Разстройство при гълтането дисфемизъм; дисфемизьм - (дис- и гр. phēmi „говоря") - литер. Употреба на дума с вулгарен, груб или фамилиарен оттенък вместо съществуваща друга дума; напр. вместо „глупав” да се употреби „ахмак”; противоположно: евфемизъм дисфункция; дисфункция - (дис- и лат. functio „действие") - мед. Нарушение или разстройство на дейността на някой орган дисхармонирам; дисхармонирам - (дис- и гр. charmonía „съзвучие") - 1. Създавам, внасям дисхармония. 2. Не съответствувам, не съм в съзвучие дисхармоничен; дисхармоничен - (от гр.) - 1. Несъзвучен, несъответен. 2. Ненастроен, разстроен (за музикален инструмент) дисхармония; дисхармония - (гр. dyscharmonía) - 1. муз. Нарушаване на хармонията; несъзвучие, неблагозвучие. 2. Липса на съгласуваност на цветове, форми и отделни части на едно цяло; несъгласуваност. 3. прен. Несъгласие, разногласие дисциплина; дисциплина - (лат. disciplina) - 1. Задължително спазване на установен ред и правила от членовете на един колектив. 2. прен. Строгост. 3. Отделен клон от науката; учебен предмет. 4. Отделен вид спорт дисциплинарен; дисциплинарен - (от лат.) - 1. Който се отнася до спазване на дисциплината и до средствата за нейното спазване. 2. Прилаган за изправяне на нарушения на дисциплината; изправителен; дисциплинарна рота - военноизправителна войскова част за наказани войници дисциплинирам; дисциплинирам - (от лат.) - Приучавам някого на ред дитеизъм; дитеизъм - (гр. dis „двоен" и theos .бог") - Двубожие дитирамб; дитирамб - (гр. dithýrambos) - 1. при древните гърци - Тържествена песен в чест на бог Дионис. 2. литер. Лирично произведение, което наподобява ода и химн; ода. 3. прен. Преувеличена похвала, възторжена възхвала, хвалебствие дитирамбичен; дитирамбичен - (от гр.) - 1. Който е присъщ на дитирамб. 2. прен. Възторжен, хвалебствен, възвеличаващ дитрохей; дитрохей - (гр. dis „два пъти" и трохей) - литер. Стихотворна стъпка от два трохея - ( - ^ - ^); двоен трохей диумври; диумври - (лат. diumviri) - Двама управници в древния Рим диуреза; диурeза - (гр. diúrēsis) - мед. Отделяне на урина диуретичен; диуретичен - (лат. diureticus) - мед. Който предизвиква отделяне на урина дифаматор; дифаматор - (лат. difamātor) - Клеветник, опозорител дифамация; дифамация - (лат. difamatio) - Разпространяване на клеветнически слухове; оклеветяване, опозоряване дифамия; дифамия - (лат. difamia) - Лъжлив слух за оклеветяване, лъжлива мълва дифан; дифан, дифан- (грц. difana - „видим", „ясен") - Подвижна риболовна мрежа (дълга от 50 до 150 м). На предния край е по-тясна, а на задния - по-широка. По долния й ръб са нанизани оловни тежести, а по средата и по горния ръб - коркови тапи, за да я поддържат разперена във водата. С помощта на 2 въжета, които минават по горния и долния ръб на мрежата през предно (по-късо; малка клеча) и задно (по-дълго; голяма клеча) дръвче, мрежата се огъва и образува торба. Дифанът се поставя нагънат в рибарска лодка с широката си част отдолу. Двама рибари го прехвърлят постепенно във водата. Други двама остават на брега и с помощта на презрамни примки (лямки) държат в ръцете си двете въжета от по-широкия край на дифана. Изваждането става по следния начин: Лодката се придвижва навътре в реката или морето, докато се стигне до тесния край на дифана и завива с него към брега; мрежата се огъва като торба, рибарите слизат от лодката и измъкват тесния край на сухо; тогава го приближават към широкия край и четиримата рибари извличат торбата на брега. Рибата се загребва и изважда с помощта на сак (с конусовидна мрежа, дървени обръч и дръжка). дифениламин; дифениламин - (късно лат. diphenylaminum от гр.) - Кристално вещество със слаба миризма, което се топи при 54°С; получава се от анилин и се употребява при производството на взривни вещества, като реактив при производството на сини и оранжеви багрила и за обезвъшляване диферент; диферент - (лат. differens, entis „различаващ”) - 1. търг. Разлика между цената на стока при поръчването и цената при получаването й. 2. Разликата между потопяването (газенето) на задната и предната част на кораб диферентен; диферентен - (от лат.) - Различен диференциал; диференциал - (лат. differentiālis „различен") - 1. Произволно нарастване на независимата променлива величина. 2. Главната линейна част от нарастването на зависимата променлива величина, която изразява приблизително значението на това нарастване и е пропорционална на независимата променлива. 3. техн. Механизъм в моторна кола, чрез който може да се дава различна скорост на две колела, свързани с една ос. 4. Механизъм от назъбени колела, с който от един вал може да се предава енергия на два вала с различни ъглови скорости диференциален; диференциален - (лат. differentiālis) - 1. Нееднакъв, различен, напр. митническа тарифа. 2. Който се отнася до диференциал; диференциално смятане - част от математиката, в която се изучават свойствата и приложенията на производните на реалните функции; диференциален речник - речник само на различните думи в два близки езика диференциация; диференциация - (от лат.) - 1. Разделяне, разграничаване, разчленяване на едно цяло по известни различия. 2. Постепенно развитие на организъм. 3. езиков. Езикова еволюция, при която някои диалекти се отделят и обособяват като самостоятелни езици диференцирам; диференцирам - (от лат.) - 1. Разчленявам, разграничавам, разделям на съставни части. 2. мат. Намирам диференциал диференцирен; диференциран - (от лат.) - 1. Разграничен, съобразен с известни особености. 2. Различен, нееднакъв диференция; диференция - (лат. differentia) - Разлика, различие дифония; дифония - (гр. dis „два пъти" и phōnē „глас") - Музика на два гласа дифосген; дифосген - (гр. dis „двоен" и фосген) - Безцветна масловидна течност, която завира при 127-128 С; отровно вещество, което се употребява като боен газ дифракция; дифракция - (лат. diffractio) - физ. Отклонение на лъчи или на звукови вълни поради препятствия дифтерит, дифтерия; дифтерит, дифтерия - (гр. diphthéra „кожа") - мед. Остра заразна болест на лигавицата на гърлото, по-рядко на носа, гръкляна и др. дифтонг; дифтонг - (гр. díphthongos) – езиков: Съчетание от две гласни, което звучи като една цялост; двугласна дифузен; дифузен - (лат. diffūsus) - Разпръснат, разсеян дифузионизъм; дифузионизъм - (от лат.) - Направление в етнографската наука, което обяснява всички прилики в културата на различните народи чрез механични влияния (преселвания, съседство и др.), като не взема под внимание историята на народите дифузия; дифузия - (лат. diffusio „разливане") - 1. Взаимно проникване на две течности или два газа при непосредственото им допиране или през шуплеста преграда. 2. Разпространение на светлината; разсейване. 3. Отделение в захарна фабрика, където се намират дифузьорите и става дифузирането дифузьор; дифузьор - (лат. diffūsor) - 1. Уред за извличане на вещества (напр. захарно вещество от цвекло). 2. Голяма мембрана от коприна, хартия или друг материал за усилване на звук при високоговорител. 3. Неподвижната част от помпа за регулиране скоростта на изтичането дифундирам; дифундирам - (от лат. diffundo „разливам") – 1. Просмуквам се, съединявам се чрез дифузия. 2. Пръскам се по всички страни, разпространявам се навсякъде; разсейвам се диха; диха - Същество, нещо живо дихогамия; дихогамия - (гр. dícha „отделно" и gámos „брак") - Неедновременно съзряване на мъжките и женските органи в един и същ екземпляр на двуполовите растения, което пречи на оплодяването дихорей; дихорей - (гр. dis „два пъти" и хорей) - литер. Стихотворна стъпка в античната гръцка и римска поезия, която се състои от два хорея - ( - ^ - ^); двоен хорей; дитрохей дихотомия; дихотомия - (гр. dícha „на две" и tomē „сечене") - 1. Последователно делене на едно цяло на две части, а след това - всяка от тия части се дели на още две и т. н. 2. бот. Вилообразно разклоняване дихроизъм; дихроизъм - (гр. dís „двоен" и chrôma „цвят") - Свойство на някои кристали да дават различно оцветяване; двуцветност дихроматизъм; дихроматизъм - (гр. dís „два пъти" и chrôma, atis „цвят") - Свойство на някои разтвори да получават двояко оцветяване в зависимост от тяхната концентрация дихроматичен, дихроматически; дихроматичен, дихроматически - (от гр.) – Двуцветено дишло; дишло - (от нем.) - Дърво на предната част на кола или талига, между двете впрегатни животни диш-парасъ, диш-хакъ; диш-парасъ, диш-хакъ - (тур. diş-para, diş-hekki) - ист. Пари, които взимали самозабравили се турци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето диямб; диямб - (гр. dis „двоен" и ямб) - литер. Стихотворна стъпка от два ямба ( ^ - ^ -); двоен ямб |
||
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги |