ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

дже_, джи_

джаба; джаба - (тур. caba „безплатно, безвъзмездно, даром”) - Даром, безплатно

джаваир; джаваир - (ар.-тур. cevahir „скъпоценни камъни, скъпоценности”) - Скъпоценен камък, скъпоценност

джага; джага – (англ. jag) – вж. жага

джагал; джагал - Смолисто вещество, което прави дъвката по-мека

джаде; джаде - (тур. cadde „главна улица, главен път, булевард” от ар.) - Шосе, голям път

джадия; джадия - (тур. cadι „вампир; грознз и лоша старица, вещица” от перс.) - 1. Вещица, дърта жена; 2. прен. Лека жена, лоша жена

джаз – (англ. jazz) – Импровизационен музикален стил, възникнал в надалото на ХХ в. от сливането на елементи на африканския музикален фолклор и на популярната музика в САЩ (полки, кадрили, маршове и др.), който през Първата световна война намира място в танцовата и забавната музика и придобива универсално значение. Най-характерните елементи от западноафриканската музика, които чернокожите внасят в Америка още през XVII в. (главно от Сенегал, Гана и Конго), засягат ритмиката, мелодиката и артикулацията на новосъздадения афро-американски фолклор (трудови песни, спиричуели и танци). Привидно примитивната ритмика на западно-африканския фолклор разпалва у заварената в Америка популярна музика нови ритмични форми, които лягат в основата на афро-американските песни и танци. Мелодиката се основава на елементи, заимствани от африканската музика, които оказват влияние върху заварената в Америка диатоника - получава се нов лад, в който трета степен се явява алтергативно ту голяма, ту малка терца, а седма степен - ту голяма, ту малка септима. Тези степени получават наименованието блусови тонове (blue notes), тъй като са съществен белег на блуса. Артикулацията в джаза има също африкански произход. Както при всички примитивни народи, за говора и вокалната музика на африканските народи са характерни „завоалираните”, дрезгави, гърлени звукове, главови, продължителни тонове и провиквания. Тези тембри и артикулационна техника намират място във вокалната народна музика на американските чернокожи, предшестваща джаза, а по-късно се пренасят в инструменталната музика и стават съществен елемент на джаза. Странстващите певци на блусове, възникналият в края на XIX в. инструментален стил Rag time (регтайм), практикуван особено много в Нови Орлеан, спомагат за процъфтяване на джазовата музика, която се разпространява в началото на XX в. Произходът на думата „джаз” не е установен. Най-характерната негова черта е колективната импровизация. Всяко отделно изпълнение на дадена пиеса при джаза е неповторимо, тъй като музикантите във всяко ново изпълнение внасят значителни изменения. От особено значение е стилът на изпълнението. Затова в много случаи при джаза думата „как” (се изпълнява) е равнозначна на „що” (се изпълнява). Джазът се ражда в негърския квартал на Нови Орлеан, където се поставя началото на най-стария стил - новоорлеанския. Традиционният новоорлеански джазов оркестър се състои от мелодична група (тромпет, на първо време корнет, кларинет и тромбон), ритмична група (туба - за хумористичен ефект, банджо - по-късно китара и батерия). Джазовата музика била изключителна принадлежност на гр. Нови Орлеан до 1917г., когато САЩ премахва автономията на Луизиана и ликвидират негърския новоорлеански квартал Storyvillе. Музикантите се принуждават да търсят препитание на Север и да организират там своите оркестри под името джазбанд. Възникват и „бели” джазови оркестри. Гопям успех има създаденият от бели музиканти в Чикаго Original Dixilend Jazz под ръководството на Η. ла Рок, който е под влиянието на новоорлеанския стил. Към 1935г. възниква нов джазов стил, получил наименованието суинг. При него обикновено оркестрантите свирят по аранжиран съпровод, а солистите, които се редуват, импровизират. Голяма популярност получава чрез оркестъра на кларнетиста Бени Гудмен, добил прозвището „крал на суинга”. Предтечи и представители на този нов стил са: Луис Армстронг, Теди Уйлсън, Бени Гудмен, Рой Елдридж, Лайнл Хямптън и др. Около 1940г. започва възраждането на забравените традиции на новоорлеанския стил. Поставя се началото на новия импровизационен стил бибоп (наречен по-късно боп), а след това кристализират тенденциите на т. н. куул джаз (букв. хладен, свеж джаз). Джазът е бил подлаган, особено в миналото, на най-противоречиви преценки - от прекалено, почти пълно отричане, до възторжено признание. Безспорното е, че в своя път на развитие и непрекъснато обновяване, благодарение на своята жизненост, джазът бележи изключително бърза еволюция - от фолклорен стадий за по-малко от 50 години се обособява в универсално професионално изкуство, което се радва на широка популярност. Той оказва влияние, и на творчеството на някои съвременни композитори, напр.: Гершуин - Ρаπсодия в стил на блус (Раπсοдия в синьо) за пиано и оркестър, И. Стравински - Ebony Concerto за джазов оркестър (1946г.) и много др.; 2. Оркестър за изпълнение на такава музика; вж. джазбанд

джаза; джаза - вж. джеза

джазбанд; джазбанд – (англ. jazz-band) – Оркестър за изпълнение на джаз музика. Джазовата музика била изключителна принадлежност на гр. Нови Орлеан до 1917г., когато САЩ премахва автономията на Луизиана и ликвидират негърския новоорлеански квартал Storyvillе. Музикантите се принуждават да търсят препитание на Север и да организират там своите оркестри под името джазбанд; сравни с джаз

джазмен; джазмен – (англ. jazz „джаз” и man „мъж, човек”) – Музикант, който изпълнява (инструментално и / или с пеене) джаз музика

джазфест; джазфест – (англ. jazz „джаз” и фестивал) – Фестивал за джаз музика

джакпот; джакпот – (англ. jackpot) – Сума, която се натрупва при залагане, лотария, тото и други хазартни игри и се разпределя като печалба

джакузи; джакузи – (англ. jacuzzi) – Басейн с устройство, което предизвиква водни мехурчета и леко вълнение на водата за отпускане и релаксация на тялото

джам - (тур. сага от перс.) - 1. Стъкло. 2. прен. Стъклени изделия

джамадан; джамадан - (пер.-тур. camadan) – 1. Вид къса мъжка сукнена горна дреха без ръкави, като жилетка, шарена с гайтани и сърма, елек; 2. Горна дреха с дълги ръкави; 3. Куфар

джамакен; джамакен - (пер.-тур. camekân) – 1. Витрина на магазин; 2. Съблекалня в турска баня

джамал; джамал - (тур. camal) - Зидана печка

джамал, камилар; джамал, κамилар - (араб. ğamal - „камила") - 1. Кукерска игра на Ивановден; 2. Участник в кукерски игри: вж. кукери и камилapи.

джамбаз(ин); джамбаз(ин) - (тур. cambaz „акробат, въжеиграч; търговец на коне; хитър, дяволит” от перс.) - 1. Препродавач на коне или друг добитък; 2. прен. Лице, което много се пазари

джамбо-джет; джамбо-джет – (ам. jumbo-jet) – Голям реактивен самолет за много пътници и / или големи товари, име на „Боинг 747”

джамборе; джамборе – (англ. jamboree) – Танцова забава, веселба; Купон

джамджия; джамджия - (тур. camcí) - Стъклар

джамии; джамии - (тур. cami от араб. ğâmic) - Мохамедански храмове. През епохата на османското владичество 1396-1878г. по българските земи се строят много джамии, често върху основи на разрушени черкви. Архитектурата им се характеризира с опростена композиция, хармонични пропорции и рационален обем. Джамиите в България са централнокуполни, по-рядко корабни многокуполни, обикновено с компактна кубическа форма и аркада на лицевата страна. Куполите стъпват върху квадратен, осмоъгълен или цилиндричен тамбур и са покрити с оловни листове. По-малките джамии са с равен таван, без междинни подпори. Във всяка джамии, на югоизточната стена (към свещения град Мека),   има украсена ниша - михраб, а от дясната страна на нишата - катедра за четеца на корана или за проповедника, наречена мимбар. Сградите са симетрични, като оста им се определя от михраба и срещуположния му главен вход. От югозападната страна се издига минаре с балкон, откъдето вярващите се призовават за молитва. Някои джамии имат открит двор - сахан, ограден с островърхи арки. Стенописната украса във вътрешността е от геометрични и растителни орнаменти и текстове от Корана. Много джамии в България са построени от прочутия турски арх. Синан, представител на класическия стил, и неговите ученици; по-късно в строежите участвуват и български майстори - Байракли джамия в Самоков (средата на XIX в.). В Б-я са запазени около 1300 джамии, някои са обявени за паметници на културата: Имарет джамия (1445г.) и Джумая джамия (XVI в.) в Пловдив, Бююк джамия (края на XV в.) и  Баня баши джамия (1576г.) в София, Ибрахим паша джамия в Разград (1614г.), Томбул джамия в Шумен (1744г.), Джамия на Пазвантоглу във Видин (края на XVIII в.) и др.

джамия; джамия - (тур. cami от араб. ğâmic) - Мохамедански храм; вж. джамии

джамликен; джамликен - (от пер.-тур. camlık „помещение, обградено с остъкляване, витрина”) – вж. джамлък

джамлък; джамлък - (тур. camlık „помещение, обградено с остъкляване, витрина” от перс.) - Остъклена направа: витрина, изложбен шкаф със стъклени врати, веранда със стъклен покрив и стени

джамфес; джамфес - вж. джанфез

джанабет; джанабет - (пер.-тур. canabet) - Проклет, зъл, опак, мръсник, гнусен

джангаза; джангаза – (тур. cangaza, çangaza) – 1. Свадлив, заядлив човек; 2. Човек, който се пазари, който усуква, лигави се и подобни

джангозя се; джангозя се - (от тур. cangaza) - Дърля се, споря карайки се

джандар(ин); джандар(ин) - (пер.-тур. candar) – Стражар, полицай

джан-джун, джан-джин - (от пер.-ар.-тур.) - няма джан-джун - Няма жива душа, няма никой

Джангурица; джангурица - Хоро в размер 9/8 с удължен четвърти дял. Темпото е умерено. Играе се смесено. Ръцете са свити в лактите и се люлеят напред и назад. Хорото се придвижва обратно на часовниковата стрелка. Танцовата фигура се разгръща в 2 такта. Джангурицата се играе по поречието на Струма.

джанка; джанка - 1. Сочна кръгла слива; 2. Видове дървета, които раждат такива плодове

джансъз; джансъз  - (тур. cansız) - (тур. cansız „неодушевен; бездушен, безжизнен, безсилен; безчувствен, замрял, западнал; мъртав”) - Слаб, безсилен, мършав човек

джанта; джанта - (фр. jante) - техн. Външният метален кръг, върху който се поставя гумата на колело

джанфез; джанфез - (тур. canfes от перс.) - Тънък, скъп копринен плат, тафта

джанфезен; джанфезен - Който е направен от джанфез

джанъм; джанъм - (nep.-myp. canim) - 1. Душо моя; 2. За израз на молба или недоволство (без думата да има собствен смисъл); 3.  За смекчаване на молба или някакво пояснение, извинение, оправдание; моля ти се

джапанка; джапанка – (от англ. japan /sandals/ „японски сандали”) – Вид леки гумени сандали с една каишка, през която се промушват пръстите на краката, при което палецът е разделен от останалите пръсти

джар - (от тур. çar от перс.) – Четири (при игра на табла)

джара - (от тур. yara и ар.-тур. ceriha) - Рана

джаран; джаран - Геранило, кобилица на кладенец

Джаул; Джаул – (англ. joule от собс.) – физ. Единица мярка за работа. Един Джаул (J) е работата, извършена от сила с големина един Нютон за преместване в посока на движението на разстояние един метър (по името наанглийския физик Джеймс Джаул 1818-1889г.)

джафалук; джафалук - (от ар.-тур. safalik) - Шега, веселба

НАЧАЛО

джебе; джебе - вж. джубе

джебе; джебе - (от тур.) - Вид конски ход

джебелник, джебенлик; джебелник, джебенлик - (от тур. cebel) - Козиняв чувал

джебкен; джебкен - вж. джепкен

джебчилък; джебчилък – (тур. cepçilik) – Джебчийство, кражба на дребно

джебчия; джебчия – (тур. cep „джоб”) – Крадец на дребно

джебър; джебър - Чебър, вид каче

джевап; джевап - (ар.-тур. сеvar) - Давам джевап: 1. Отговарям; 2. Излизам насреща, не падам по-долу: и на царя може джевап да даде – и на царя може да излезе насреща

джевре; джевре - (тур. çevre) – 1.Везана кърпа, обикновено с извезани краища, за избърсване на потта от челото и др.; 2. Ивица, украса

джеза; джеза - (ар.-тур. ceza) - Глоба

джезаджия; джезаджия - (ар.-тур.) - Инспектор по ангарията

джезаир; джезаир - (ар.-тур. Cezayir, Алжир) – Родина

джезве; джезве – (тур. cezve) – Кафениче; съд за приготвяне на турско кафе, традиционно изработван от кована мед. Джезвето има дълга дръжка и улейче за изливане при сервиране

джелат(ин); джелат(ин) - (тур. cellât от ар.) - 1. Изпълнител на смъртни присъди; палач. 2. прен. Кръвопиец

джелез - Разхайтен, развален

джелеп(ин); джелеп(ин) - (ар.-тур. celep) - Закупвач на добитък за клане

джелепи; джелепи - (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам)  -  Категория население в Османската империя, натоварено от XV в. с доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепите са едри овцевъди и търговци на дребен добитък, предимно заможни българи. Регистрирани са в специални дефтери; за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това задължение джелепите са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията, джелепите натрупват големи парични средства и често занемаряват държавните доставки за сметка на свободната търговия, и властта им налага паричен данък – ”джелепкешан бедели”. Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, в Реканско, Дебърско и др. В Копривщица се утвърждават прочути джелепски родове с престиж и влияние пред османските властници: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др.; от Котел са синовете на поп Стойко Владиславов, хаджи Петър и синът му Матей; от Самоков -  Костовци, Духалов, Захари хаджи Гюров; от Враца -  Димитраки хаджи Тошев; от Дряново - хаджи Цончо; от Тулча -  Димитраки бей; от Габрово - Христо Заимов. Много джелепи използват влиянието си пред османските власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

джелеплик; джелеплик - (ар.-тур. celeplik) - Работа на джелеп

джелепски; джелепски - Който се отнася до джелеп

джем - (англ. jam) - Хранителен продукт от сварени със захар плодове - (ябълки, сливи, дюли и др.); сравни с: мармалад, конфитюр

джемадан; джемадан - вж. джамадан

джемпър; джемпър - (англ. jumper) - Вид женски вълнен или копринен костюм

джемсешън; джемсешън - (англ. jam „удоволствие” и session „сбирка”) - Концерт, на който се събират различни музиканти, за да свирят и импровизират предимно и за собствено удоволствие, най-вече джаз музика

дженабет(ин); дженабет(ин) - (тур. cenabet „нечист, мръсен /след полов акт/; гнусен, отвратителен; мръсник /ругатня/” от ар.) - разг. Проклет, своенравен човек

джендем; джендем - (тур. cendem от ар.) - Пъкъл, ад; в джендема - По дяволите

дженерикша; дженерикша - (яп.) - Малка двуколка, която се тегли от човек, превозно средство в Далечния Изток - (Япония, Китай и др.)

дженжефил; дженжефил - (от санскр.) - 1. Ароматен корен от южно растение за подправка; 2 Изобщо подправка

дженк - (англ. jink) - Шумна веселба

джентри; джентри - (англ. gentry) - 1. в Англия: Дребна буржоазия; 2. в Китай: Чиновници, помешчици и други подобни преди 1948 г.

джентълмън, джентлемен; джентълмън, джентлемен - (англ. gentleman) - 1. В Англия - учтиво обръщение към мъж; 2. Благороден, изискан и възпитан човек

джепане; джепанe - (тур. от ар. cepane „боеви припаси, снаряжения; муниционен склад”) - 1. Бойни припаси,   муниции   за   огнестрелни оръдия (патрони, гранати и др.); Склад за боеприпаси; 2. Барутен погреб

джепкен; джепкен - (тур. cepken) - 1. Вид къса мъжка горна дреха; 2. Ръкав на такава дреха който може и да не се облича, защото не е зашит на предмишниците и при топло време виси на гърба

джерах(ин); джерах(ин) - (ар.-тур. cerrah „хирург”) - Народен хирург

джерахски; джерахски - Хирургически

джереме, джириме; джереме, джириме - (ар.-тур. cereme „обезщетение, глоба”) - 1. Глоба; 2. Нежелани разноски; 3.  диал. Малък пакостник

джесаретлия; джесаретлия - (ар.-тур. cesaretli „смел, храбър, сърцат, мъжествен, решителен”) - Храбър, юначен

джесаретлук; джесаретлук - (ар.-тур. cesaret „смелост, храброст, дързост, сърцатост, кураж”) - Храброст, юначество

джет - (англ. jet “дюза, жигльор, изхвърлям на струя”) - сп. Мотор, мотоциклет за вода - бързо превозно средство с форма на мотор и вместо колела гладка плавателна конструкция

джеферлия джеферлия - (от тур.) - Епитет на пушка

НАЧАЛО

джибри; джибри - (тур. cibre) – 1. Каша, която се получава след смачкване на гроздето при приготвяне на вино. Тя съдържа гроздов сок (шира) и твърди части - люспи, семки, дръжки. Когато се прави червено вино, гроздовият сок не се източва веднага, а ври (ферментира) заедно с джибрите; при бяло вино гроздовият сок се източва веднага. И в двата случая след приготвянето на виното от джибрите може да се вари ракия; 2. Остатъци от изстискано грозде, от които се вари гроздова ракия; пращини

НАЧАЛО

 

джо_, джу_, дзв_, дзе_, дзи_, дзу_

дживаир; дживаир - вж. джаваир

дживгар; дживгар - (новогр. zéugari „чифт”) - Два чифта волове за една кола; впряг

джига, жига; джига, жига - (англ. jig) - 1. Национален английски танц. 2. театр. Песен и игра на шут в края на представление

джигер; джигер - (пер.-тур. ciğer „дроб”) - Дроб

джигер; джигер - (англ. jigger) - Апарат за боядисване на тъкани

джигит; джигит - (рус. от тюрк.) - Изкусен ездач

джигитовка; джигитовка - (рус. от тюрк) - Разнообразни сложни упражнения върху препускащ кон

джигла; джигла – Жегла=прът (на каруца; при кладенец вместо верига за закачане на съда за вода към сирена и др.)

джигра; джигра - (от тур. ciğra) - Бодлив храст, трън

джиздан; джиздан - вж. джуздан

джизие, харач; джизие - (тур. ciziye) - Поголовен данък, плащан всяка година от мъжкото немюсюлманско население в Османската империя. Събиран от държавни чиновници - джизиедари, за държавната съкровищница и рядко - в полза на феодални владетели. От XIV в. до 1691г. е налаган на всяко домакинство; след това - на глава според имущественото състояние (населението се дели на 3 категории). От джизието са освобождавани не само жени и деца, но и недъгави, участници във военнопомощните корпуси, охраната на провинциите (войпуци, мартолоси, власи), немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за еничари, и др. Намалено джизие плащат някои гранични райони, а по време на война и раите от земи, близки до бойните действия. От края на XVII и през ХVIII в. облагането с джизие и събирането му става с големи произволи. През танзимата е заменен с военен откуп - бедели-и-аскери.

джилит; джилит - вж. джирит

джимбиз; джимбиз - (тур. cimbiz) - Тояга с железен шип на края

джимкроуизъм; джимкроуизъм - (от собс. Jim Crow) - Расистки и реакционни мерки в САЩ срещу афроамериканците: забрана да пътуват в един вагон с белите, да се хранят в една гостилница с тях, да живеят в квартали с бели и т. н

джин - (англ. gin) - 1. Силна английска алкохолна напитка; 2. Машина за отделяне на семената от памучните влакна; маган

джин - (ар.-тур. cin „видение, дух”) – 3. Дух, безплътно същество. В мюсюлманската религия джиновете са създадени от Аллах от бездимен огън, затова телата им са безплътни - въздушни или огнени. Добрите джинове обикновено приемат облика на хубави жени, а злите - на чудовища с вълчи лапи и глава на хиена. Джиновете могат да бъдат заключени в с медни съдове или бутилки от магьосници; 4. мит. Зъл дух, дявол

джингоизъм; джингоизъм - (англ. jingoism) - Агресивен шовинистичен национализъм в Англия

джингъртии; джингъртии - (от тур. cingar) - Домашни медни съдове

джинджифа; джинджифа - (тур. zincefil - Диасперус лотос) - Вид дърво, чиито плодове не се ядат, а служат за различни магически действия

джинджия; джинджия - - (от ар.-тур. cin „видение, дух”) - Зъл дух

джинджифил, имбер, исиот; джинджифил - (от инд., тур. cincifil; Zencefil, лат. Zingiber officinale) – Растение, чиито корени, изсушени и стрити на прах се използват като подправка в кулинарията или като лекарство с наркотично действие. Култивирано е още в древността в Индия и Китай.

джинс - (тур. cins „род, порода, вид, раса; пол; породист” от ар.) - Род, порода, коляно, вид

джинси; джинси - (англ. jeans) - 1. Вид памучни панталони от специален плътен плат, украсени с цветни тегели и много джобове; дънки; 2. Панталони от рипсено кадифе

джип - (англ. jeep) – 1. Американска марка автомобили - Jeep; 2. Лека моторна кола, пригодена да се движи по неравна местност и лоши пътища

джирант; джирант - (ит. girante) – Човек, който прехвърля (джиросва) полица, като се подписва на гърба й

джират; джират - (ит. girato) - Лицето, на което се прехвърля полица

джиратар; джиратар – вж. джират

джираф; джираф - вж. джерах

джирах(ин); джирах(ин) - вж. джерах

джирахски; джирахски - вж. джерахски

джирит; джирит - (myp. cirit „копие, игра състезание на конници в бяг, които хвърлят къси тояги един срещу друг /при турците в миналото/; тоягата, която се хвърля рпи тази игра”) - Стрела

джиро; джиро - (ит. giro „оборот”, „прехвърляне” от гр. gýros „кръг”) - 1. Подпис за прехвърляне на полица, чек или други ценни книжа от едно лице на друго; 2. Прехвърляне на собствеността на полица или други ценни книжа върху трето лице чрез надпис на гърба; 3. Парите, които се получават от продажбата в определен срок (най-често за един ден); оборот

джиросвам; джиросвам - (от ит.) - 1. Прехвърлям полица, чек и др. на друго лице. 2. прен. Прехвърлям работа, отговорност и пр. на друго лице; прехвърлям, препращам

джитна се; джитна се - Втурна се, спусна се

джиу-джицу, джу-джицу; джиу-джицу, джу-джицу - (яп. - изкуство на гъвкавостта) – Японско традиционно бойно изкуство: начин на защитна или нападателна борба, при която има много хватки и при която по-голямо значение има сръчността от силата. Едно от военните изкуства на древна Япония

джихад; джихад - (тур. cihat „война за вяра” от ар.) - Свещена война на мохамеданите; вж. газават

-джия - (тур. -сі, -çі) - като наставка: Образува названия за лица с някаква професия, занимание или някакви качества

НАЧАЛО

джоб - (от тур. cep, cebi „джоб” от ар.) - Част от дреха под форма на торбичка за пари и други дребни неща, прикачена отгоре на дрехата или от вътрешната й страна, при което обикновено се прави разрез на дрехата

джогинг; джогинг - (англ. jogging „бягане”) - сп. Вид спорт - бавно ритмично бягане, обикн. ежедневно, за общо раздвижване и укрепване, понякога съчетано с леки упражнения

джоглина; джоглина - Могила

джоджан, джоджен; джоджан, джоджен - (от гр. dyósmos „благоуханен”) - бот. Многогодишна ароматна билка от рода мента, използвана като подправка

джойнтвенчър; джойнтвенчър - (англ. joint venture от joint „общ” и venture „риск”) - икон. Коопериране на компании или фирми от две страни за стопанисване на предприятие, което се намира в едната от тях, при определени условия за разходи, рискове, използване на продукцията и др.

джойстик; джойстик - (англ. joystick) - Устройство във вид на малка ръчка за управление на електронна игра, на символите върху екран на компютър и др.

джокер; джокер - (англ. joker) - Особена карта за игра, която може да заменя всяка друга карта, предимно при игра на покер

джолан; джолан - (тур. colan) - Долната част на говежди крак, от която се приготвят супи

джомоля; джомоля - Говоря неясно, мърморя

Джон Бул - (англ. John Bull „Иван Бикът") - 1. Иронично прозвище за англичанин. 2. прен. Англия

джонгали; джонгали - (от циг.) - Дълги кокалести крака

джонгол; джонгол - Бабишкер, дрътляк: по-иронично и злобно обръщение от дъртак

джонка; джонка - 1. Човка, клюн

джонка; джонка - (англ. от кит.) - Китайски дървен плавателен двумачтов съд, предимно за крайбрежни плавания; използва се за жилище на градската беднота

НАЧАЛО

джубе; джубе - (тур. cübbe от ар.) - 1. Връхна женска (по-рядко мъжка) дреха от националното облекло. Къса или дълга, с дълги ръкави и отворени предници, разширени от двете страни с клинове. Изработва се обикновено от домашен вълнен плат  тъмен на цвят. Може да бъде изработена и οτ по-фин плат (чоха, кадифе). Подплатява се и се обточва по предниците, огърлието и ръкавите с агнешки или лисичи кожи.
2. Кожух. 3. прен. Горна дреха на духовник

джувал; джувап - вж. джевап

джуглинка; джуглинка - Могилка, купчина пръст

джудже; джудже - (тур. cüce) - 1. Възрастен, малък на ръст човек, недорасъл човек. 2. Герой от приказка, който е с малък ръст. 3. прен. Малко животно, растение и пр.

джудо; джудо - (от яп. джу-до - път на гъвкавостта) – Вид спорт и система създадена от Джигоро Кано въз основа на бойното изкуство джиу-джицу без опасните удари и хватки и обявена официално през 1882г.. Първият спорт с произход на японско бойно изкуство обявен за олимпийски.

джуздан, джюздан; джуздан, джюздан - (пер.-тур. cüzdan „портфейл; чанта за книжа; членска книжка”) - Чанта за книжа; Портфейл

джука; джука - Устна

джумбуш, джумбюш, джумбиш; джумбуш, джумбюш, джумбиш - (тур. cümbüş „развлечение, веселба, веселие, забава, увеселение; музикален бърз такт в турската музика”) - Веселба, развлечение, веселие, смехория

джумбюшлия; джумбюшлия - (myp. cümbüşlü) - Весел, забавен

джумбюшчия; джумбюшчия - Веселяк, който прави джумбуши

джумфур - (ар.-тур. cumhur) - Буна, размирица, въстание

джумхур; джумхур - (ар.-тур. cumhur) - Народ, навалица

джуна; джуна - Устна

джунгла; джунгла - (англ. jungle от инд.) - 1. Непроходими нискостеблени гори с бамбукови и др. тревисти растения в блатистите места на Азия, Африка и Ю. Америка, пълни с хищни зверове и отровни змии; тропически непроходими гори; 2. Местност с подобни гори; 3. прен. Непроходима местност; нещо разбъркано и неоправено

джунджурия; джунджурия - (вероятно от тур. curcuna „глъчка”) - разг. Дреболия, дрънкулка

джуржина; джуржинa - (от тур. curcuna „глъчка”) - Подигравка, предмет на подигравка

джуржуна; джуржуна - (тур. curcuna „глъчка”) - 1. Врява, неразбория; 2. Подигравка, смях

джуркав; джуркав - Който не вижда добре, мижав

джуркан; джуркан - Стрит, смачкан на каша; Разбит, разбъркан

джуруляк, джурулка; джуруляк, джурулка - Дървена бъркалка за джуркане на варен боб, коприва, спанак и др., за да станат на каша. Джурулякът обикновено представлява част от клон (ок. 30 см), най-често боров, с късо отрязани в единия край разклонения, които при въртене размачкват варивото. Джурулякът може да бъде направен и от 4 влизащи една в друга дъсчици (перки), които образуват квадратна дупка; в нея се прикрепя отвесна дървена дръжка. При въртене на дръжката между двете длани дъсчиците играят роля на перки за разбиване. Приготвените ястия се наричат джуркани: джуркан боб, джуркана коприва и др.

джус - (англ. juice) - Натурален плодов сок

джънк - (ам. junk „тежък, твърд наркотик”) - Наркотик, предимно хероин

джънки; джънки - (ам. junkie, junky) - Наркоман, обикновено привикнал на хероин

НАЧАЛО

дзвеквам, дзвекна; дзвекам, дзвекна - 1. Звънкам, дрънкам; 2. Удрям силно, цапвам

дзвизка; дзвизка - Млада овца от една до две навършени години

дзвоянка; дзвоянка – вж. двоянка

дзен, дзенбудизъм; дзен, дзенбудизъм - (яп. zen от санскр. dhyāna „медитация”) - фил. 1. Течение в махаяна будизма, документирано за първи път в Китай през VII век, което се развива като основа на различни философии и традиции; 2. Школа, Будистко учение, започнало разпространението си в Япония през 1191г., станало популярно сред самураите и свързано с практикуването на бойни изкуства; 3. Практика, която помага на човек да постигне познание и да проникне в собствения си ум чрез медитация, самосъзерцание и интуиция, на което учителят обучава ученика.

НАЧАЛО

дзиври; дзиври - Вълнени гащи

дзидина; дзидина - Развалина от зидана сграда

дзингия; дзингия - (от тур. üzengi) – Стреме

дзипам, дзипна; дзипам, дзипна - Ритам, удрям с крак или с копито

НАЧАЛО

дзука; дзука - (Juncus) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство дзукови. Съществуват 225 вида, почти из цялата суша. В България растат 22 вида, по влажни места - край реки, блата, езера, по крайбрежни пясъци, из торфища, в ливади. От тях - 4 вида са едногодишни: плитководна дзука (Juncus tenageja), клонеста дзука (Juncus bufonius), жабешка дзука (Juncus ranarius) и главеста дзука (Juncus capitatus). Останалите 18 вида са многогодишни. Широко са разпространени сбита дзука (Juncus conglomeratus), сплескана дзука (Juncus compressus), жерардова дзука (Juncus jerardi), разперена дзука (Juncus effusus), черна дзука (Juncus atratus). По високите части на планините растат триделна дзука (Juncus trifidus), нишковидна дзука (Juncus filiformis), алпийска дзука (Juncus alpige-nus) и др. С ограничено разпространение са остроцветна дзука (Juncus acutiflorus) - край Свиленград, триципеста дзука (Juncus triglumis) - в Източна Рила. Дзуките са фуражни растения, но с ниски качества.

дзурладжия; дзурладжия - вж. зурнаджия

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги