ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря! |
||
| РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ доа_, доб_, дов_, дог_, дод_, дож_, доз_, дои_, док_, дол_, дом_, дон_, доп_, дор_, дос_, дот_, доу_, доф_, дох_, доц_
длабка; длабка - Трапчинка, ямка длака; длака - Външен вид, изглед дневница; дневница - Звезда зорница до - (ит. do) - Сричково наименование на първата степен на основния (до-мажорен диатоничен) звукоред; бележи се с латинската буква „C” доайен; доайен - (фр. doyen от лат. decānus) - 1. Най-старият по служба дипломат при едно правителство. 2. Декан на факултет (в някои страни). 3. прен. Пръв по служба, по възраст и т. н доберман, доберман пинчер; доберман, доберман пинчер - (от собс.) - зоол. Порода куче с дълго тяло, къс косъм и силно развито обоняние доброхотен; доброхотен, -тна, -тно - (рус. доброхотный) - Доброжелателен, доброволен доброчест, доброчестен; доброчест, доброчестен, -тна, -тно - Честит, щастлив доброчестие; доброчестие - Благополучие, щастие доброчестина; доброчестина - Благополучие, щастие Добруджанско княжество; Добруджанско княжество - Независимо феодално владение в Североизточна България със седалище Карвуна (при днешна Каварна). Откъснато от българската държава през 30-те г. на XIV в. от братята Балик, Добротица и Теодор. Пръв управител на княжеството е Балик, а след неговата смърт - Добротица. Около 1385г. Добротица е наследен от сина си Иванко. И тримата добруджански управители водят политика на сближаване с Византия и противопоставяне на Търново. Тази политика намира най-ярък израз в откъсването на Черноморското крайбрежие от България окло 1369г.; подчиняването на Добруджанско княжество в църковно отношение на Цариградската патриаршия и сключването на търговски договор с генуезците (Българо-генуезки договор от 1387г.). Около 1395г. Добруджанско княжество е завладяно от османските турци довеза; довеза - Докарам, довозя: те щат довези гроздето – Ще докарат гроздето довлет; довлет - вж. девлет доволен; доволен, -лна, -лно – Достатъчен: има доволно място – Има достатъчно място доволствувам; доволствувам - (рус. довольетвовать) – Задоволявам: риболовът доволстваваше всички нас – Риболовът ни задоволяваше доволя се; доволя се - Задоволявам се до втором; до втором - Допълнително, по-нататък довършителен; довършителен, -лна, -лно - С който се завършва нещо; окончателен дог - (англ. dog) - зоол. Порода едро куче с голяма глава и сплесната муцуна догадателен; догадателен, -лна, -лно, - (от рус. догадаться) - Предполагаем, свързан с догатката догадая; догадая - Досетя се, догадя се догадна; догадна - Досетя се, предположа: догаднали, че – Предположили, че доган; доган - (тур. doğan) - Вид сокол, сокол, ловен сокол доганджия; доганджия - (тур. doğanci)- ист. 1. Лице, което трябвало да доставя на турската държава определен брой ловни соколи. 2 - Лице, което обучава и се грижи за соколи за лов; соколар. 3. Привилегировано лице поради задължението си да доставя соколи доганям; доганям - Намирисвам догареса, догеса; догареса, догеса - (ит. dogaressa) - Съпруга на дож догма; догма - (гр. dógma) - 1. Основно твърдение в някоя религия, което се приема за истина без доказване. 2. прен. Основно положение на една наука; основна истина догмат; догмаτ – вж. догма – 1. догматизъм; догматизъм - (от гр. dokéō „мисля") – 1. Буквално придържане към установени догми; 2. Схематично, незадълбочено мислене въз основа на готови формули догматик; догматик - (гр. dogmatikós) - 1. Лице, което мисли и разсъждава въз основа на готови формули. 2. Специалист по догматика – 1. догматика; догматика - (гр. dogmatikē) - 1. Систематично представяне догмите на една религия. 2. Догматизъм догматичен, догматически; догматичен, догматически - (гр. dogmatikós) - 1. Приеман на вяра. 2. Основан на догми. 3. Категоричен, недопускащ възражение, тесногръд. 4. Който се отнася към догматиката договеда; договеда - Досещане, догаждане договедя се; договедя се - Досетя се, угадя догодя; догодя - Разбера, досетя се догодя се; догодя се - Случа се: догоди се нещастие – Случи се нещастие дограма; дограма - (тур. doğrama) - С това понятието се означава една част от елементите на сградата, която в миналото е била изработвана от дърводелци-столари (за разлика от обикновените дърводелци, които изпълняват конструкциите на сградата). Дограмата влиза в общата група на т. нар. столарски работи - прозорци, врати, неподвижно и подвижно обзавеждане, ламперии и др. В съвременното строителство въпросните елементи отдавна не се изработват само от дърво, но терминът дограма се е запазил и с него се означават всички прозорци, врати, витрини, капаци и решетки към тях. Сега се срещат названията дървена дограма, метална (стоманена, алуминиева) дограма, пластмасова (PVC) дограма. дограмаджия; дограмаджия - (тур. doğramaci) – Дърводелец додавка; додавка - Добавка додатук; додатук - Добавка додеен; додеен, -ейна, ейно - Който додява, досаден додекагон; додекагон - (гр. dōdeka „дванадесет" и gōnia „ъгъл") - геом. Дванадесетоъгълник додекаедър; додекаедър - (rp. dōdeka „дванадесет" и hédra „страна", „основа") - геом. Двападесетостенник; кристал с дванадесет стени додекархия; додекархия - (от гр.) - Управление на 12 души додекафония; додекафония - (гр. dōdeka „дванадесет" и phōné „глас, звук") - Дванадесеттонова музика - система на композиция, изградена върху основата на атоналността; води към израждане на музикалното творческо изкуство и към формализъм додражава ми, додражее ми; додражава ми, додражее ми - Става ми драго, домилява ми дож - (ит. doge от лат. dux) - Държавен глава на средновековните републики Венеция и Генуа дожди; дожди – Вали дъжд доза; доза - (гр. dósis „даване") - 1. Определено количество лекарство за еднократно или денонощно вземане 2. Определено количество от нещо; количество, дажба. 3. прен. Част дозатор; дозатор - (от гр.) - 1. Лице, което определя доза. 2. Съд, с който се взема определено количество от лекарство. 3. Уред към транспортиращи или преработващи машини, който взема, смесва и подава различни сипливи материали. 4. Уред за отмерване на течни и газообразни вещества дозвола; дозвола - Позволение дозволение; дозволение - Позволение, разрешение дозволявам, дозволя; дозволявам, дозволя - Позволявам, разрешавам доземам; доземам, дозема - 1. Разбирам, досещам се: как доземат - Как разбират; 2.Възползвам се: от това дозел той – От това се възползвал той дозиметрия; дозиметрия - (гр. dósis и metréō „меря") - Определяне количеството на рентгенови и други лъчи в радиоактивните вещества дозиметър; дозиметър - (гр. dósis „даване" и métron „мярка") - 1. Уред за отмерване на времето, през което се извършва нещо. 2. Дозатор - 2. дозирам; дозирам - (нем. dosieren от гр.) - 1. Определям количество лекарство или друго нещо за еднократно вземане. 2. Деля на дози, размервам; разпределям дозлиняване; дозлиняване - Прилошаване дознавам, дозная; дознавам, дозная - Узнавам, научавам, опознавам дозор; дозор - (рус.) - Малки пехотни групи, отделни бойни кораби или бойни машини, които служат за охрана, свръзка или разузнаване по време на бойна дейност на войска доилица; доилица - Кърмачка доилница; доилница - Дойна крава доителка; доителка - Кърмачка, дойка док - (англ. dock) - Пристанищно съоръжение за поправка, пребоядисване и почистване на подводните части на кораби; плаващ док - специално, съоръжение, което се потопява под плавателен съд и го издига над водата за поправка док - (хол. dok) - Вид много груб памучен плат, който се употребява обикновено за работно облекло доказ; доказ - 1. Изказване; 2. Доказателство доказание; доказание - Доказателство доказвам; доказвам - Правя донос, доноснича, предавам: доказвал каквото научавал на врага – Предавал каквото научавал на врага докапча; докапча - Изпия до последна капка; доизпия, привърша докара ми се; докара ми се - Случи ми се, удаде ми се докача; докачка - Обида, оскърбление докер; докер - (англ. docker) - 1. Пристанищен работник, който работи на док. 2. Пристанищен работник, който товари и разтоварва кораби; преносвач на пристанище докетизъм; докетизъм - (от гр. dokéō „мисля") - рел. Мистично учение за привидното съществуване на материалния свят доксан-докус; доксан-докус - (тур. doksan-dokuz „деветдесет и девет") - Много, в голямо количество доктор; доктор - (лат. doktor) - 1. Научна степен, която се дава от висше учебно или научно заведение след защита на научен труд. 2. Лице, което има тази степен. 3. Лекар докторален; докторален - (фр. doctoral) - Самоуверен, наставнически, който не търпи възражения докторант; докторант - (от лат.) - Лице, което готви докторска дисертация докторат; докторат - (лат. doctorātus) - 1. Научна степен „доктор", която се дава след докторски изпит. 2. Научна работа за получаване научна степен „доктор" доктрина; доктрина - (лат. doctrina) - Учение, научна, политическа или философска теория доктринален; доктринален, -лна, лно - (от лат. doctrinalis) - Който не търпи възражение доктринер; доктринер - (фр. doctrinaire) - Лице, което не взема под внимание фактите, а сляпо следва възприетата теория (доктрина), дори и когато противоречи на действителността; буквояд, педант доктринерство; доктринерство - (от фр.) - Сляпо следване на възприета теория, без да се обръща внимание на действителността документ; документ - (лат. documentum) - 1. Писмено свидетелство за доказване на нещо; доказателство. 2. мн. ч. Официални книжа, като паспорт, удостоверение и пр., за доказване на самоличност, за показване на факт и др. документален; документален - (лат. documentālis) - 1. Който служи за документ; реален, действителен, фактически. 2. Който почива върху документи или е потвърден с документ Документален филм; Документален филм - филм, в който снимките са документ на определена действителност, заснета без изменения и без участие на актьори. Основни видове: репортаж (към него спада и кинопрегледът), филм-очерк, филм-портрет и др. документация; документация - (късно лат. documentatio) - 1. Установяване, събиране и подреждане на сведения, печатни и ръкописни доказателства, веществени материали и др. по даден въпрос. 2. Доказване с документи и факти. 3. Сбор от доказателства - (писмени или веществени). 4. Отдел в редакция или друго учреждение, където се пази доказателствен и справочен материал. 5. събир. Документи документирам; документирам - (нем. dokumentieren от лат.) - Доказвам, обосновавам с документи и факти докундисвам; докундисвам докундисам - (от тур. dokunmak) - Засягам, обиждам докурджум; докурджум - (от тур. dokurcun) – Игра “дама” докускънкардаш; докускънкардаш - (от тур.) - Вид билка докънкам; докънкам - Изпадна в крайна оскъдица докърна; докърна - Доокастря, доизрежа: от “кърня - кастря” долама; долама - (тур. dolama) - Дълга вълнена връхна дреха с дълги ръкави; кафтан долангач; долангач - (тур. dolangaç) - Яйчена баница доландардаджийски; доландардаджийcku - (om тур. dolandinci) - Мошенически, безчестен доландарджилук; доландарджилук - (от тур. dolandiricilik) - Мошеничество, хитрост доландърджия, доландарджия; доландърджия, доландарджия - (тур. dolandirici) - Мошеник, хитрец долап; долап - (тур. dolap от перс.) - 1. Градински уред с колело за извличане на вода, върти се от кон; 2. Дървен шкаф за дрехи, обикновено вграден в стена. 3. Тепавичарско колело, колело за каране на воденица и др. 4. Ламаринена кутия за печене на кафе. 5. Дървен цилиндър за чистене на кожи при щавене. 6. Уред за точене на коприна. 7. Свод на мост между две колони долап; долап , дулап - 1. (тур. dolap от перс.) - Старинно градинарско съоръжение за поливане. Представлява колело, сковано от дъски, поставено на хоризонтална ос, като само малка част от него е потопена във водата. По цялата окръжност на колелото са поставени дъсчени кофички, които загребват вода при потапянето и я изливат в корито, когато при въртенето достигнат най-високата точка и се обърнат надолу с отворите си. От коритото водата се отвежда към градината. Задвижването на долапа става или автоматично от течащата вода, от която зачерпва, или от добитък - коне, магарета, мулета. Движените от животни долапи са 2 вида: Нисък долап - колелото е с диаметър от 3 до 4,5 м черпи непосредствено от резервоара с водата или кофите са окачени на верига, която стига до нивото на водата, а колелото е малко по-високо. Чрез зъбчато дървено колело долапа се движи от животно, което обикаля около цялото съоръжение. Употребява се при равен терен; Висок долап - колелото е на най - високата точка на градината, на каквато трябва да се издигне водата за поливане. Кофите се спускат до резервоара на верига, загребват вода и я издигат до височината на колелото (най-високо място в градината). По дъсчени коруби водата се отвежда из градината. Колелото с кофите се движи с помощта на дървено зъбчато колело, чиято ос е закрепена на земята и около нея обикалят животните, които движат цялото съоръжение. долапи; долапи – 2. Вградена дървена мебел, неделима част от интериора и обзавеждането на възрожденската къща. Долапите заемат, обикновено, цялата стена на помещението. Хоризонтално са разчленени, най-често, на 3 пояса: горни долапи - между тавана и дървената полица, опасваща цялата стая; средни долапи - съответстващи на зоната на прозорците; и долни долапи - с височината на подпрозоречния парапет. Вертикално стенните долапи са разделени на няколко части: централна, която излиза напред или е отдръпната назад, и странични. Между тях понякога са разположени една над друга живописно изрязани ниши - пезули, в които се поставят дребни предмети и украшения. Декоративната обработка на долапите, подобно на обработката на вратите, е от разнообразно комбинирани дървени рамки и табли, рядко с дърворезба. Долапи често са изработени от няколко вида дърво с различен цвят и фактура. долар; долар - (англ. dollar) - Основна парична единица в САЩ, Канада и др. страни долатанка, долактанка; долатанка, долактанка - Мъжка или женска връхна дреха от народната носия с ръкави до лактите, от което е получила и названието си. Разпространена е в Северозападна България и е съставна част от белодрешната носия (вж. Белодрешковци). Долатанката е направена от бяла аба, дълга е до коленете или над тях, има отворени клинати предници и извито по врата огърлие. Обточена е по ръбовете и шевовете с черен вълнен шнур или гайтан. Женската долатанка е с „капаци" (апликирани ивици) от червено и жълто сукно по ръкавите. долахтеник; долахтеник - Мъжка горна дреха с ръкави до лактите долахтянка; долахтянка - Ръкавица до лактите долихокефал; долихокефал - (гр. dolichós „дълъг” и kephalē „глава") - Човек с тясна и дълга глава долихокефалия; долихокефалия - (от гр.) - Тясна и дълга форма на главата долихоцефал, долихоцефалия; долихоцефал, долихоцефалия – вж. долихокефал, долихокефалия долма; долма - (тур. dolma) - 1. Насип. 2. Насипан, напълнен. 3. долма чушки - Широки и месести чушки за пълнене долмен, долмени; долмен, долмени - (фр. dolmen от келтски: tol - „маса", и men - „камък) - Праисторически мегалитни гробници, изработени примитивно от огромни плочи. По външен вид напомнят грамадна каменна маса. Разпространени са в Северна и Западна Европа, южноевропейските области на Русия, в Иран, Индия, Япония, Сирия, Северна Африка. В България се срещат в планините Странджа, Сакар, в Източните Родопи и Източна Стара планина; наброяват над 700 и се датират от края на II-ро и I-во хилядолетие пр. н. е. Те са най-старите тракийски гробници. Представляват камери от вертикално забити плочи, покрити отгоре с масивна плоча. Някои долмени имат преддверие, строено отделно и долепено до камерата, и коридор, който съединява гробницата с външния свят. По-късните долмени са по-грижливо изработени, стените им са правени от по 2 или 3 плочи. През V-IV в. пр. н. е. долмените прерастват в куполни гробници. „Свързват се” със скалните гробници, издълбани в Родопите, във Варненско и Провадийско. Наречени са от народа змейови къщи, змейови дупки. Обявени са за паметници на културата. Долна България - Дардания и Македония - вж. Дардания долнина; долнина - Липса на добродетел, на благи пориви; долност: наказание заради долнина и слабост – Наказание заради липса на добродетели и слабост долница; долница - Долна част на сграда и др. доловя се; доловя се - Добера се, заловя се доложак; доложак - (от тур. dolu) - 1. вж. долуджак; 2. Сватбар, близък на младоженците, който носи обредния сватбен петел доломит; доломит - (от собс.) - Седиментна карбонатна скала, разновидност на варовика долосвам; долосвам - Викам за нещо „долу” долуджак; долуджак - (от тур. dolu) - Голяма чаша за вино долупам; долупам - Пристигна, довтасам долюм; долюм - вж. дюлюм дом - (нем. Dom) - Катедрален храм домазет; домазет - Зет, който живее в дома на жена си, приведен зет, заврян зет домашари; домашари - Занаятчии, които остават да работят в селото и околността и не ходят по гурбет – кръчмари, бакали, сапунджии, яханджии, кондурджии, папукчии, терзии и др. домашност; домашност - Непринуденост, близост домен; домен - (фр. domaine „владение*) - 1. Кралско поземлено владение или поземлено владение на феодал. 2. Държавно имущество, държавен имот - (земи, гори, рудници) доменна пещ; доменна пещ - (рус.) - Висока пещ за добиване на суров чугун от руда доместикация; доместикация - (от лат. domesticus „домашен") - Опитомяване на диви животни доместник; доместник - (от лат. domesticus) - Началник на дворцова охрана домета; домета се - Довлека се, домъкна се доминанта; доминанта - (лат. dominans, antis „господстващ") - 1. муз. Петата степен на лада. 2. Главна идея, основен признак. 3. Акорд, построен на пета степен доминантен; доминантен - (лат. dominans, antis) - Който оставя трайни следи; основен, главен доминат; доминат - (лат. dominātus) - Форма на управление в Римската империя от III в. - императорът е пълен господар и властта му има божествен произход доминиканец; доминиканец - (от собс.) - Монах от ордена на св. Доминик, основан за борба против албигойците през XIII в доминион; доминион - (англ. dominion „владение") - Суверенна държава, която е член на Британската общност и поддържа с Великобритания специални политически връзки доминирам; доминирам - (лат. dominor) - 1. Господствам, владея, преобладавам. 2. Издигам се над околната местност домино; домино - (ит. domino) - 1. Карнавален костюм във форма на дълъг плащ с качулка. 2. Маскирано лице с такъв костюм. 3. Облекло на католически монах. 4. Вид игра за нареждане на 28 правоъгълни плочки с точици. 5. Плочките за тази игра домицил; домицил - (лат. domicilium) - 1. юр. Местожителството на ищец. 2. банк. Мястото, където трябва да се изплати една домицилирана полица домицилирана полица; домицилирана полица - (от лат.) - Полица, на която е отбелязано различно място за изплащане от мястото на издаването домишлярка; домишлярка - Жена, която обмисля работите си и се досеща на време домкрат; домкрат - (нем. Daumkraft през рус.) - Преносим или придвижващ се механизъм за повдигане и пренасяне на тежести на малки разстояния, използван при товарене, ремонт и други. Задвижва се с ръка или двигателна сила домовина; домовина - Покъщнина домовит; домовит - Заможен, имотен домовладелец; домовладелец - Собственик на дом домовладика; домовладика - Стопанин на дом, домопритежател домовник; домовник - Стопанин, собственик, домакин домовница; домовница - Домакиня домовод; домовод - (рус. домовод) – Настоятел; Училищен настоятел домоводство; домоводство - (рус. домоводство) - Домакинство домогник; домогник - Кандидат за женитба домомница; домомница - вж. домовница домородие; домородие - Семейство, домородство; Родът обитаващ един дом домородство; домородство - Семейство, челяд домофон; домофон - (гр. dómos „дом” и phōné „глас") - Вид телефон, който свързва общия вход с отделните апартаменти домочадец; домочадец - Член на семейството домочадие; домочадие - Семейство, челяд домошар; домошар - 1. Домакин, къщовник; 2. Покровител на дома, на семейството; 3. За куче или котка, които обича скришом да тършува из къщи; 4. Мъж, който обича да си стои в къщи и рядко излиза домошарка; домошарка - Жена, която обича да си стои вкъщи домошарство; домошарство - Стоене у дома домошарувам; домошарувам - Тършувам из къщи домуз; домуз - Свиня домузлук; домузлук - (тур. domuzluk) – 1. Място между улея на воденицата и колелата; 2. Свинарник, свинщина дон - (исп. don от лат. dominus) - Господин, титла на дворянин в Испания дона; дона - (исп. donna) - Госпожа, титла на жена-дворянка в Испания донадя; донадя - Прибавя, добавя донанма; донанма - (тур. donanma) - Увеселение с илюминации; шум и глъчка донарит; донарит - (от собс.) - Избухливо вещество от групата на амонитите Донбас; Донбас - (съкр.) – 1. Донски каменовъглен басейн в СССР, днес в Източна Украйна (Днепропетровск, Донецк, Луганска област) и Русия (Ростовска област), един от най-големите в света, експлоатира се от края на XIXв.; 2. Икономически, исторически и културен регион в Украйна, съкратено от Донецки басейн (Донецький басейн), с главен град Донецк. дондурма; дондурма - (тур. - dondurma) - Сладолед дондурмаджия; дондурмаджия - (тур. dondurmaci) - Продавач на сладолед донжон; донжон - (фр. donjon) - ист. Кула на къща; Главната кула в средновековен замък Дон Жуан; Дон Жуан - (исп.) - 1. Литературен тип - герой с любовни похождения и приключения в испанските народни приказки през XVII, XVIII и XIX в. 2. прен. Женкар, прелъстител, професионален любовник доница; доница - (рум. doniţă) - Дървено ведро Дон Кихот; Дон Кихот - (исп.) - 1. Главен герой на едноименния роман на Мигел де Сервантес. 2. прен. Безкористен мечтател; фантазьор донор; донор - (от лат. dono „подарявам") - 1. Дарител. 2. мед. Кръводарител донякога; донякога - Някога допелмашина; допелмашина - (нем. Doppelmaschine) - Обущарска машина за зашиване ходилото на обувката към лицевата част, а така също и за закрепване и зашиване на други части допинг; допинг - (англ. doping) - 1. Вещество за изкуствено ободряване на коне преди състезания. 2. Ободрителни средства за временно потискане на умора и повишаване на физическата и умствената дееспособност, след което обаче настъпва изтощение допис; допис – Дописка допраскам; допраскам се - Домъкна се, довлека се допрос; допрос - (рус. допрос) - Разпит, следствие допростен; допростен, -а, -о - Позволен, допустим допростителен; допростителен, -лна, -лно - Позволен допрощавам, допростя; допрощавам, допростя - Позволявам, разрешавам допълнителни училища; допълнителни училища - По-добре организирана и по-висша форма за образование от неделното училище. Първоначално задачата им е да ограмотяват бъдещите занаятчии и земеделски стопани и успоредно с това да дават в съкратени срокове основно образование. По-късно се изграждат като степен над основното у-ще. Видове: занаятчийски, земеделски и търговски. Задължителни са за всички младежи и девойки, които усвояват занаят, както и за тези, чието главно занятие е земеделието, но не са продължили образованието си в по-горна степен след основното училище. Освен специалния предмет в допълнителното училище се изучават и общообразователни предмети. След 1944г. една част от допълнителните училища са ликвидирани, а друга - преустроени. Първите допълнителни занаятчийски у-ща в България се откриват през 1922г. и се издържат от търговско-индустриалната камари. Обучението в тях е безплатно и задължително за всички чираци от частните, обществените и държавните работилници. Срокът за обучение първоначално е 3 г., по-късно - 4 г. Разделят се на I и II калфенски курс, III и IV майсторски курс. Теоретическото обучение се провежда вечер, след работа, а практическата подготовка (4 часа седмично) - в учебни работилници към у-щата. Завършилите добиват право да се явяват на изпит за майсторска правоспособност. Допълнителни земеделски у-ща се откриват предимно в по-големи села и се издържат от Министерството на земеделието и държавните имоти. Обучението в тях е безплатно и задължително за всички младежи и девойки, които се занимават със земеделие. Срокът за обучение е 2 г. над основното образование. Учебните занятия се провеждат само през зимния сезон в продължение на 4 месеца. Практическата подготовка по земеделие се осъществява в семейството. В България през 1930г. има само едно допълнително търговско у-ще в София. Нуждата от квалифицирани работници, които се занимават с търговска дейност, се задоволява чрез откриване на 6-месечни търговски курсове. Поради съкратения срок на обучение са застъпени само специални предмети - счетоводство, търговско смятане, търговско знание и търговска кореспонденция. Материята е трудна за усвояване от лица, завършили само основно образование, затова се пристъпва към откриване на средни търговски училища. допъти; допъти - Следния път, другия път доразсветен; доразсветен, -тна, -тно - (от рус. рассвет) - Предутринен доралия; доралия - (от тур. doru) - За кон - с кестенява козина; дорест дорамаджилук; дорамаджилук - (тур. doğramacilik) - Дърводелство дореда, дореде; дореда, дореде - Другия път, следния път дорзален; дорзален - (лат. dorsālis) - Който е на гърба; гръбен, гръбначен дорийски; дорийски - (гр. dariakós) - Присъщ на дорийците; дорийски стил – Най-ранната от трите древногръцки ордерни системи (дорийска, йонийска, коринтска), отличава се с простота си; дорийска колона – по-тромава е, без база, със средно 20 канелури (улеи), със съотношение на височината към долния диаметър на колоната 1:4,5 за архаичния период (VIIв. пр. н. е.); 1:5,5 за класическия период (V-IVв. пр. н. е.); 1:7 за периода на елинизма (III-Iв. пр. н. е.). Капителят е с подгърло от няколко тънки пръстена и канали; ехин - издаден като кръгла издута възглавница и абак – дебела квадратна плоча. дорифор; дорифор - (гр. doryphóros) - църк. Копиеносец дория; дория - (тур. doru) - За кон - с кестеняв косъм; дорест, доралия дорн - (нем. Dorn) - 1. Кух или плътен цилиндър, върху който се вулканизират каучукови предмети. 2. Пробой за правене отвори на излети предмети. 3. Шип, клин, запушалка дорник; дорник - (нем. Dornig) - Вал за закрепване на металорежещия инструмент или на обработвания предмет към главното вретено на металорежещата машина доробанец; доробанец - (om рум. dorobanţ) - Войник пехотинец досаден; досаден, -а, -о - Отегчен досажда ми се; досажда ми се, досади ми се - Уморявам се досаждам се; досаждам се - Отегчавам се досаждение; досаждение - Неприятност, измъчване досам; досам - Съвсем близко до досетка; досетка - Предположение, догатка, досещане: украсява историята със собствени десетки – Украсява историята със собствени предположения досещам, досетя; досещам, досетя - Усещам, долавям досие; досие - (фр. dossier) - 1. Документи и материали със сведения, които се отнасят до едно лице, до един въпрос или до едно дело. 2. Преписка с такива документи дососен; дососен, -сна, -сно - Достатъчен доспехи; доспехи - Бойно облекло на средновековен воин - шлем, броня, ризница, щит и наколенници дост - (тур. dost от перс.) - Приятел, другар достижен; достижен, -жна, -жно - Заможен, богат достлук; достлук - (пер.-тур. dostluk) – Приятелство: достлукът му е на коляно -Приятелството с него не е трайно достойник; достойник - 1. Сановник, човек с висок сан, с висока титла; 2. Достоен човек достолепен; достолепен, -пна, -пно - Богат, великолепен; 2. Достоен, важен; 3. Който държи на достойнството си достолепие; достолепие - Достойнство, благоприличие достолюбезен; достолюбезен, -зна, -зно - Приятел, мил достопаметен; достопаметен, -тна, -тно, - (рус. достопамятный) - Който заслужава да се помни, забележителен достоплачевен; достоплачевен, -вна, -вно - Достоен за оплакване: окаян достопохвален; достопохвален, -лна, -лно - Достоен за похвала достопочитаем; достопочитаем - Достоен за почитане достопочтен; достопочтен, -а, -о - Достоен за почит дотасля; дотасля - Дотъкмя, доуредя дотация; дотация - (лаг. dotatio „снабдяване") - Дадени суми от държавата на предприятие или учреждение за покриване на загуби или дефицит; доплащане дотекна; дотекна - Хрумна дотерам; дотерам - Намеря, налегна: нужда те е дотерала – нужда те е налегнала дотразя; дотразя - Домъкна, довлека, дотътря доумявам, доумея; доумявам, доумея - Разбирам, сещам се дофин; дофин - (фр. dauphin) - ист. Титла на наследник на кралския престол във Франция до Френската буржоазна революция; престолонаследник дофина; дофина - (фр. dauphine) - Съпруга на дофин дохак, дохаки; дохак, дохаки, - (от ар.-тур. hak) - дохождам, идвам дохак(и) - Справям се с някого или нещо; вкарвам в ред; давам заслуженото дохами ми; дохами ми - Дотегне ми; притесня се: ней й дохамя – На нея й дотегна дохват; дохват: давам дохват - изложен съм, уязвим съм: високите дървета дават дохват на бурите - Високите дървета са уязвими от бурите дохватка; дохватка - Улика дохиар; дохиар - (от гр. δοχειάρης) - Водоносец дохярница; дохярница - (от гр. δοχείο) - Помещение в манастир, в което се държи сирене, извара и др. доцент; доцент - (лат. docens, entis „обучаващ") - Хабилитиран преподавател във висше учебно заведение, звание между професор и преподавател доцентура; доцентура - (лат. docentūra) - 1. Звание и длъжност на доцент. 2. Доцентите от едно висше учебно заведение доцкина; доцкна, доцна - Късно
|
дре_, дри_, дро_, дру_, дръ_, дря_, дуа_, дуб_, дув_, дуд_, дуе_, дуз_, дук_, дул_, дум_, дун_, дуо_, дуп_, дур_, дус_, дут_, дуу_, дух_, дуч_, душ_ драга; драга - (англ. drag) - 1. Плаващо съоръжение за разработване на подводни наноси, находища на полезни изкопаеми (злато, сребро, платина, калай и др.) и издълбаване на дъно. 2. Специален уред за вадене на растения и животни от дъното на дълбоки водоеми драгинко; драгинко – за съпругата: По-млад от съпруга й девер (брат на съпруга) драгирам; драгирам - (от англ.) - 1. Изваждам от морско, речно или езерно дъно растения или животни. 2. Издълбавам дъно с драга, рабогя с драга драговник, драговница; драговник, драговница - Либе, любовник, любовница драговолен; драговолен, -лна, -лно - Доброволен драговолец; драговолец - Доброволец драголюбен, драголибен; драголюбен, драголибен, -бна, -бно - Мил, драг, приятен драголюбно, драголибно; драголюбно, драголибно – Мило, драго, приятно драгоман (ин); драгоман (ин) - (фр. drogman) - 1. Преводач на дипломатически представител в ориента. 2. остар. Водач и ръководител на жътварки, рядко и на други работници драгон; драгон - (фр. dragon) - Кавалерист, драгун драгосвам; драгосвам - Честитя драгост; драгост - Радост драгостен; драгостен, -стна, -стно - Радостен, приятен драгоценен; драгоценен, -нна, -нно - Скъп, скъпоценен драгоценност; драгоценност - Скъпоценност драгувам се - Любя се, обичам се драгун; драгун - (от тур. dargun) - Дърво и плод синя слива драгун; драгун - (фр. dragоn) - Конен войник, който може да води сражение и като пехотинец; преносим пехотинец в някои европейски армии дражайши; дражайши - (рус. дражайший) - Многообичан, любим драже; драже - (фр. drаgé) - 1. Покрити със слой захар, шоколад, синтетични вещества, таблетки от лекарства, които се влияят от въздуха или имат неприятна миризма и вкус (хинин, витамин, хормони и др.). 2. Бонбони с висока захарност (до 90 %), приготвени чрез наслояване на захар, шоколад и др. върху различни плънки, ядки, семена и др. дражест; дражест - (срхр. дражест) - Хубост, изящност, приятност дражестен; дражестен, -стна, -стно - (срхр. дражестан) - Приятен, красив дракон; дракон - (гр. drákōn „змей") - 1. Митическо чудовище с крака на лъв, с криле на орел и с опашка на змия; огнедишащ змей. 2. Вид гущер с широки гънки на кожата, които му дават възможност да прехвръква от дърво на дърво. 3. астр. Съзвездие между Голямата и Малката мечка Дракон; Дракон - (гр. Drákōn) - 1. Древногръцки законодател, който в законите си и за най-малкото престъпление предвиждал смърт. 2. прен. Жесток законодател и съдник; драконовски мерки - жестоки и строги мерки дракулуй; дракулуй - вж. алдракулуй драм - ( от гр. δραχμή) - 1. Старинна мярка за тегло, равна на 1/400 (една четиристотна) част от оката (1 ока = 1283 грама или 1225 грама); един драм тежи 3,2 грама.; 2. в мн. ч. Тежести за мерене на тегло; грамове; 3. прен. Незначително и твърде малко нещо драма; драма - (гр. drâma „действие") - 1. Един от основните литературни рода: епос, лирика и драма. Отразява остри противоречия и конфликти в действителността, сблъскване на социални и нравствени идеи, напрегнати душевни преживявания. Героите се характеризират чрез сценична реч (диалог, монолог) и действие - индивидуални постъпки, чрез типични черти, социална и духовна същност. Тясно свързана със сцената (вж. театър), драмата се разкрива и въздействува непосредствено върху зрителите чрез изкуството на актьорите и режисьора. Основните видове драма - трагедия и комедия, са възникнали през Античността. 2. Литературно произведение за сценично изпълнение със сериозно съдържание и без комичен завършек, в което се разглеждат лични или обществени конфликти. 3. Съвкупност от поетични произведения в разговорна форма, предназначени за представяне на сцена. 4. прен. Покъртителна случка, преживяване със силна душевна мъка; нещастие драматизация; драматизация - (фр. dramatisation от гр.) - Преработване на несценично произведение, за да бъде поставено на сцена драматизирам; драматизирам - (от гр.) - 1. Преработвам прозаично или поетическо произведение в драма, в сценично. 2. прен. Придавам несвойствен сериозен характер на нещо, преувеличавам известна случка като покъртителна или съдбоносна драматизъм; драматизъм - (от гр.) - 1. Напрегнатост на действие в литературно произведение поради драматична борба и конфликти. 2. Напрегнатост, безизходност драматик; драматик - (гр. dramātikós) - Автор на драми, драматург драматичен, драматически; драматичен, драматически - (гр. drāmatikós) - 1. Който се отнася до драма. 2. Изпълнен с драматизъм; покъртителен. 3. Изкуствен, театрален. 4. муз. Който притежава сила и плътност; силен, напр. драматичен сопран драматург; драматург - (гр. dramātrurgós) - 1. Автор на драми, драматик. 2. Познавач на драматичното творчество, опитен в драматичната техника и теория. 3. Длъжностно лице в театър, което се грижи за подбиране на пиесите, които ще се представят драматургия; драматургия - (гр. dramātourgía) - 1. Теория на драматичното творчество. 2. Характерност на драматичното творчество. 3. Сбор от драматичните произведения на един народ, на една епоха, на един писател и т. н драмски; драмски - Драматичен драп - (фр. drap) - Плътен вълнен или вълнено-памучен плат драперия; драперия - (фр. draperie) - 1. Завеса с гънки, пердета от красиво нагънат плат. 2. Украса от нагънат плат драпирам; драпирам - (от фр. draper) - 1. Надиплям плат за украса, правя плат на гънки. 2. Покривам, украсявам с нагънат плат, правя драперия. 3. Покривам с плат. 4. прен. Придавам ефектна външност драс - (от тур. diras) - Човек с висок ръст, великан драстика; драстика - (гр. drastikós) - 1. Бързо действащо средство. 2. прен. Силно очистително лекарство драстичен; драстичен - ( гр. drastikós) - Който действа силно и бързо; строг, суров драхма; драхма - (гр. drachmē) - 1. Златна или сребърна монета в древна Гърция. 2. Основна монетна единица в съвременна Гърция. 3. Остаряла аптекарска мярка: в Русия: 1 драхма = 3,73 г, в Англия: 8 драхми = 1 унция драцена; драцена - (гр. drakainós „драконовиден" през лат.) - Вид тропически дървовидни или храстовидни вечнозелени растения, които сега се отглеждат като декоративни растения драчи; драчи - Сдрачава се драчище; драчище - Място, обрасло с драки дребност; дребност – Подробност древле – Отдавна древле просияла – Отдавна засияла; Отдавнашна, някогашна (с уважение) древностен; древностен, -стна, -стно - Който се отнася до древността дреднаут; дреднаут - (англ. drednought) - мор. Голям военен кораб с броня и с далекобойни оръдия дрезина; дрезина - (фр. draisine от собс.) - Платформа или вагонетка с четири колела, която се движи по железопътни релси ръчно или с мотор; сега е заменена с автодрезина дрейф - (хол. drijvern „плавам") - 1. Отклонение на самолет или плавателен съд от определената посока под влияние на вятър или морско течение. 2. Отвличане на кораб встрани при стоене на котва. 3. Ъгълът между направлението на движението на кораб и неговата ос. 4. Движещ се леден къс дрейфирам; дрейфирам - (от хол.) - 1. Отклонявам се от определената посока или се отмествам под влияние на вятър или морско течение (за кораб, самолет). 2. Оставам неподвижен поради специално разполагане на корабните платна. 3. Оставям да ме движи течението поради невъзможност да се движа самостоятелно дрек - (хол. dreg) - Малка сгъваема лодка, лодчица дремотно; дремотно – Силно; дремливо: отвори дремотно очи - Силно отваря очи, като сепнат след дрямка дремотност; дремотност - Дремливост дрен - (англ. drain) - 1. Подземен канал или тръба за отвеждане на излишната вода от почвата 2. мед. Каучукова тръбичка за отцеждане на секреции от рана дренаж; дренаж - (фр. drenage - от англ.) - 1. Отводняване на почва чрез канали или тръби (дренове). 2. Система от канали и тръби за отводняване. 3. мед. Отвеждане на гной или секреции от рана чрез тръбичка или марлена поставка. 4. Марлена поставка, каучукова или стъклена тръбичка за отвеждане на гной или секреции от рана дренирам; дренирам - (фр. drainer) - 1. Правя дренаж. 2. Отводнявам блатисти и влажни места чрез дренаж. 3. мед. Поставям тръбичка или марля в дълбока рана за изтичане на гной и други секреции. 4. прен. Изсушавам, отводнявам дренчър; дренчър - (англ. drencher) - Приспособление за ограничаване на пожар чрез силна водна струя дресирам; дресирам - (фр. dresser) - 1. Приучвам животни или птици да извършват определени действия по дадена заповед. 2. Укротявам диви животни. 3. прен. Приучвам някого на безусловна покорност и послушание дреха; дреха: болен в (на) дрехи - болен на легло дрешер; дрешер - (нем. Drescher) - Машина за обезпрашаване; обезпрашител на материали за производство дрешник; дрешник - Долап за дрехи, гардероб дриада - (гр. dryás, ádos от drýs „дъб") - мит. Горска нимфа, самодива дриблирам - (англ. driblle) - сп. Тичешком водя топка на къси разстояния, като я контролирам (при футбол, баскетбол) дрибъл, дриблиране - (анг. dribble) - сп. Водене на топката чрез постоянен контрол над нея с често докосване с крак или ръка при някои спортни игри дрика; дрика - (рум. dric) - Погребална колесница; катафалка дрифтер - (англ. drifter) - 1. Рибарски кораб, който дрейфира по време на лов. 2. Перфоратор дробно; дробно - Дребно, ситно дрога; дрога - (фр. drogue) – 1.Растителна или животинска суровина, която се използува като лекарство или като материал за преработка от лекарствената промишленост; 2. Наркотик дрогерист; дрогерист - (фр. droguiste) - остар. Търговец или продавач на лекарства без рецепта и на химически произведения дрогерия; дрогерия - (фр. droguerie) - Магазин за продаване на лекарства без рецепта и на химически произведения дрожди; дрожди - (рус.) - Едноклетъчни микроорганизми, които предизвикват спиртната ферментация на захарите; квасни гъбички дрожка; дрожка - (укр.-рум. droşcă) - Файтон дрозен; дрозен - Птица дрозд дрозометър; дрозометър - (гр drósos „роса" и métron „мярка") - Уред за измерване количеството паднала роса дромадер; дромадер - (фр. dromadaire от гр. dromás ádos) - Едногърба камила дросел; дросел - (нем. Drossel) - 1. Макара с навита медна жица и голямо индуктивно съпротивление, която служи за регулиране на напрежението при променлив електрически ток. 2. Клапан за регулиране пускането на вода, пара и газове; душник дротик; дротик - (гр. dorátion) - Копие с къса дръжка дрошка; дрошка - (нем. Droschke) - Лек файтон другиня; другиня - Приятелка, другарка другож, другоч, другош; другож, другоч, другош - 1. Някога, в минало време; 2. Друг път другочен; другочен, -чна, -чно и другошен; другошен, -шна, -шно – Едновремешен, от време оно, някогашен другувам; другувам - Другарувам, дружа дружа се; дружа се - Дружа, другарувам дружбаш; дружбаш - Член на земеделска дружба дружински; дружински - Общ, обществен дружко; дружко - По-добре, по-приятно дружкувам; дружкувам - Дружа друзи; друзи - (чеш. druza) - 1. Група кристали, сраснали в единия си край в една обща основа. 2. мед. Зърна от лъчисто наредени нишки на паразитни гъбички друид; друид - (лат. drues, idis) - 1. ист. Жрец у древните келти. 2. прен. Свещенослужител друидизъм; друидизъм - (фр. druidisme от лат.) - Стара келтска религия, която обожествява природата и допуска жертвоприношения и на хора друм - (гр. drómos) - Широк път, шосе друмник; друмник - Пътник друнгарий; друнгарий - Висш военен чин дръг - Едро царевично стъбло дръгач; дръгач - Птица дърдавец дръже; дръже - Стъбла на царевица, жито, слънчоглед, дини и др. дръмбой; дръмбой - (нем.-рум. dromboi) - Вид свирка, която се слага на устата и се дърпа крайчецът й дръмка; дръмка - Нисък храст дръмон; дръмон - (от гр. dremyni) - Решето с едри дупки дръмчица; дръмчица: нямам нито дръмчица - Нямам никак дрън - Буца, къс дръндар; дръндар, халач - Занаятчия обикалящ по къщите за да разбива козина, вълна, памук с лък и топузче дръндарство; дръндарство, халачество, стивастарство - Занаят за разбиване на козина, вълна и памук със специален уред, наречен лък. Отначало е домашен занаят. Като истински занаят се развива през Възраждането (особено със засилване на абаджийството и мутафчийството през XIX в.), успоредно с тъкачеството. Разбиването става, като тетивата (кордата) на лъка се опира до материала (вълна, козина, памук) и се удря с маница топузче). Упражнява се амбулантно (подвижно) по къщите. Дръндарството запада с внасянето на готова прежда и платове и с въвеждането на железните дараци. Днес се използува само някъде в юрганджийството и няма стопанско значение. дрънкалник; дрънкалник – Дранголник, затвор дръста; дръста – Тепавица; ям дръстата – ям бой дръфам; дръфам - Дърпам дръча; дръча - Студено дъждовно време дряхлост; дряхлост - (рус. дряхлость) - Немощ, отпадналост дряхъл; дряхъл -хла, -хло - (рус. дряхлый) - Отпаднал, немощен, слаб дуале; дуале - ( от тур. duvak) - Женска забрадка; боне дуал(ис); дуал(ис) - (лат. duālis) - грам. Двойнствено число дуализъм; дуализъм - (от лат. duālis „двойнствен") - 1. Философско учение, според което в основата на битието има две независими едно от друго начала - материя и дух. 2. ист. Политическо обединение на две независими и самостоятелни държави. 3. рел. Вярване в съществуването на две начала - добро и зло, ангели и дяволи; двубожие. 4. прен. Двойственост, раздвоеност дуалист; дуалист - (фр. dualiste) - Привърженик на дуализма дубара; дубара - (тур. dubara от перс.) - 1. При игра на табла - 2 по 2 - (и двата зара показват двойка) - 2. прен. Измама хитрина дублаж; дублаж - (фр. doublage) - 1. Обковаване на кораб, брониране на кораб. 2. Преозвучаване на говора на филм на друг език дубле; дубле - (фр. doublé „удвоен") - 1. Метал, покрит с тънък двоен пласт злато, рядко и със сребро. 2. Предмет от такъв метал. 3. прен. Фалшиво злато, френско злато. 4. Вид висококачествен вълнен плат за горна дреха дублет; дублет - (фр. doublet) - I. Двойник, втори екземпляр. 2. езиков. Всяка една от две, приети за правилни, форми за едно и също понятие (обед и обяд). 3. Фалшив скъпоценен камък от две части, от които горната е истинска. 4. Следващи един след друг два изстрела от двуцевна пушка, оръдие и пр. 5. муз. Двоен регистър в орган дубликат; дубликат - (лат. dublicātus „удвоен") - 1.Препис от нещо с валидност на оригинал, втори екземпляр; копие; 2.Второ нещо - (линия, роля и др.) дублирам; дублирам - (фр. doubler) - 1, Празя в два екземпляра, правя втори екземпляр. 2. Удвоявам, особено заложена сума при игра. 3. Изпълнявам роля като втори, която се изпълнява от друг артист - титуляр. 4. Редувам се с някого в изпълнение на нещо, напр. в спортни игри. 5. Заменям звукозапис на филм на един език със звукозапис на друг език дублон; дублон - (фр. doublon) - ист. Стара златна испанска и френска монета, двойно по-голяма от обикновена дубльор; дубльор - (фр. doubleur) - 1. Втори изпълнител на роля, дублиращ артист, спортист и др. 2. Изпълнител на текст на роля във филм, който се превежда на друг език. 3. техн. Машина за сгъване на два тънки стоманени листа преди валцуване. 4. Машина с валяци, която слепва гумирани тъкани от два или повече пласта Дубровнишка грамота; Дубровнишка грамота - Документ даден от цар Иван Асен II (1218-41г.) през 1230г. на дубровнишките търговци. С нея се разрешава на дубровничани свободна търговия по цялата българска държава, гарантират се стоките и личността им; освобождават се от мита в областите, градовете и клисурите, по тържища и другаде „според закона на търговията". В грамотата са изброени областите, в които дубровничани могат да търгуват: Бдин (днес - Видин), Браничево, Бялград, Търново и цялото Загоре (Северна България), Преслав, Карвуна (днес - Каварна), Крън, Боруй (днес - Стара Загора), Одрин, Димотика, Скопие, Прилеп, Девол, Албания и Солун. Дубровнишката грамота е ценен извор за териториалния обхват, за административното устройство и за условията за вътрешната търговия на II-та българска държава. Дубровнишки договор; Дубровнишки договор от 1253г. - Военно и търговско споразумение, сключено на 15 юни 1253г. между България и Дубровнишката република. От българска страна договорът е подписан от Михаил II Асен (1246-56г.) и вуйчо му - севастократор Петър, а от дубровнишка - от княз Марсили Георги, съветниците и съдиите на града. Военните клаузи на договора предвиждат координиране на политиката на двете страни против Сърбия, подпомагане в случай на военни действия и подялба на завоюваните територии. Търговските клаузи предвиждат възобновяване на привилегиите на дубровничани от времето на Ивап Асен II (вж. Дубровнишка грамота). На българските търговци се разрешава да открият свое тържище в Дубровник и да се ползват със същите права и привилегии, каквито имат дубровничани в България. дубъл; дубъл - (фр. double) - Двоен, двойно дувар; дувар - (тур. duvar от перс.) - Стена, зид от камъни дуда; дyда - (от ар.-тур. dut) - Черничев плод дудак; дудак - (тур. dudak) - Устна, бърна дудна; дудна - 1. Тътна, кънтя; 2. Мърморя дудук, дюдюк; дудук, дюдюк (от тур. düdük), пищялка, сворче, гласник, доп - Народен дървен музикален инструмент от типа на аерофоните, полузатворени тръби. В цевта при наустника се поставя дървено чуканче - задънка, изрязано по дължина от едната страна така, че се образува процеп между него и цевта. Поради тази причина дудукът се нарича още „запънат кавал". Звукоизвличането се осъществява лесно, чрез леко надуване, поради което и деца свирят на дудук. За получаване на тона допринасят трептенията, предизвикани от достигане на вдухвания през процепа въздух до острия ръб на резонаторния отвор, поставен на задната страна на тръбата. Дудукът се изработва от явор, дрян, череша, чемшир, ясен. Малките дудуци (с размери от 20 до 50 см) са едноставни, обикновено с шест пръстови отвора, разположени във втората половина на тръбата на лицевата й страна. Звукоизвличането може да става чрез изговаряне на сричката „ду” с непрекъснато исо от гърлен звук („гудене", „ржене") или без участие на гърления звук, при което тонът е чист и ясен. Големите дудуци (с дължина до 1 м) могат да бъдат едноставни, но най-често са триставни, с шест пръстови отвора на лицевата страна и един отвор на задната страна на средната цев . На последната цев имат още четири резонаторни отвора. В Северозападна България триставният дудук се нарича „кавал с дъно". Тоновият обем на дудука е около две октави с почти пълен хроматичен звукоред, като височината на основния тон зависи от дължината на тръбата. За него са характерни тоновете от средния и част от високия регистър, които се отличават с по-голяма сила и качествен тембър. Дудукът се използува предимно като солиращ инструмент, нерядко в ансамблово изпълнение. Разпространен е из цялата страна, но е типичен за Северозападна и Средна Западна България. дудулайка; дудулайка - Момиче, което играе и пее за дъжд, пеперуда дуел; дуел - (фр. duel от ст. лат. duellum „война”) - 1. Двубой при определени условия и формалности за защита на оскърбено честолюбие - средновековен рицарски обичай, който е просъществувал до началото на XX в. 2. прен. Двубой дуелирам се; дуелирам се - (от фр.) - Бия се на дуел, участвам в дуел дуеня; дуеня - (исп. duena) - Домакиня, възпитателка дует; дует - (ит. duetto) - 1. муз. Музикална пиеса за два гласа или за два инструмента. 2. Изпълнение на такова произведение дуздисвам (се), дуздисам (се); дуздисвам (се), дуздисам (се) – (тур. düzmek) – Пременявам (се), докарвам (се) дузина; дузина - (фр. douzaine) - Дванадесет предмета, дванадесет еднакви бройки дузпа; дузпа - (фр. douze pas „дванадесет крачки” през англ.) - сп. Наказателен единадесетметров удар пред вратата на противника при футболна игра дук - (от лат. dux, ducis „вожд") - ист. Титла на благородник през феодализма, която е по-ниска от принц; херцог дукат; дукат - (ит. ducato, лат. ducatus) - 1. Златка монета на Венецианската република, сечена за пръв път в 1284г. (дотогава дукати са наричани сребърните грошове, сечени от 1202г.). Тежи 3,59 грама от 23-24 карата злато. Изображенията върху дукатите са близки до тези на византийските монети. Върху лицевата страна е представен дожът, коленичил пред св. Марко, който му подава знаме; върху обратната страна е изобразен Христос. От Венеция названието дукат се пренася и върху златните монети, сечени от др. държави в Европа със същото тегло и чистота на златото. Разпространени са и в средновековна България.; 2. прен. Дребна монета дукато; дукато - (ducato) - Дребна монета дукс - (лат. dux) - Висш чиновник през средните векове дуктилитет; дуктилитет - (нем. Ductilität от лат. ductilis) - Свойството на телата (метал, сплав и др.) да се изтеглят на пръчки или жици, без да се чупят дуктилометър; дуктилометър - (лат. ductilis „разтеглив" и гр. métron „мярка") - Уред за измерване пластичността на полутвърди материали дуктор; дуктор - (лат. ductor „водач") - печ. Стоманен валяк, който поема мастило и го предава на разносните валяци дукундисам се; дукундисам се - вж. докундисвам дуле; дуле - Отвор, чучурка Дулцинея; Дулцинея - (исп. от лат. dulcis „сладък") - 1. Поетическо име, измислено от Дон Кихот за кръчмарката Алдонса, която обявил за своя „дама на сърцето". 2. прен. Възлюблена, любима, изгора дулцификация; дулцификация - (лат. dulcis „сладък" и facio „правя") – Подслаждане думан; думан - (тур. duman) - 1. Мъгла; 2. Прах дум-дум - (от собс.) - Вид разривни пушечни куршуми, които се пръскат в засегнатата част и нанасят големи поражения (по името на град в Индия, където са произведени за пръв път от англичаните) дума; дума - (рус.) - 1. Представително събрание със законодателна или административна власт в дореволюционна Русия; народно събрание, кметство. 2. Сградата на народното събрание, кметството и др. думбаз(ин); думбаз(ин) - (тур. tumbadiz „къс и дебел човек") - Богаташ, чорбаджия думен; думен, -мна, -мно – Уговорен думпкар; думпкар - (англ. dumpcar) - Железопътен саморазтоварващ се вагон за насипни материали Дунавски вилает; Дунавски вилает, Туна вилает - Първият вилает в Османската империя, създаден пробно в хода на административната реформа през 1864г.. Включва Тулчански, Варненски, Русенски, Търновски, Видински, Софийски и (до юли 1869г.) Нишки санджак. Средище на вилаета е град Русе (Русчук). Печатен орган на вилаетското управление - в. „Дунав" (1865-77г.). Пръв управител на Дунавския вилает е Мидхат паша (1864-68г.), който съсредоточава в ръцете си административно-полицейската, финансовата и военната власт. Той управлява с помощта на административен съвет, в който освен чиновници участвуват и представители на населението - двама християни и двама мюсюлмани. Създаден е Общ съвет на вилаета, в който влизат и по четирима представители на населението от всеки санджак; той се събира веднъж в годината, за да обсъжда бюджета, въпроси за благоустрояването, развитието на селското стопанство, занаятите и търговията, събирането на данъците. Новата административна организация има за цел да укрепи Османската власт в България. По подобие на Дунавския вилает се създават вилаетите Босна (1865г.), Сирия (1865г.), Халеб (1866г.), Одрин (1866г.) и др. дунанма; дунанма - вж. донанма дуня, дюня; дуня, дюня - (ap.-myp. dьnya) - Свят, хора; дюня гюзели - Голяма хубавица дуоденален; дуоденален - (лат. duodenālis) - мед. Който се отнася до дванадесетопръстника или се намира на него; дванадесетопръстен дуоденум; дуоденум - (лат. duodēnum) - анат. Дванадесетопръстник дуодецима; дуодецима - (лат. duodecima) - муз. Съставен интервал, образуван от квинта + октава, включващ 12 степени. дуодецимален; дуодецимален - (лат. duodecimālis) - Дванадесетичен дуплекс; дуплекс - (лат. duplex „двоен") - 1. техн. Способ за телеграфиране и телефониране по един проводник в две противоположни направления в едно и също време. 2. Машина за влачене на лен от агрегата, разположени един до друг. 3. Използване на една телефонна линия от втори абонат; разклонител; дуплекс автотипия - печатане с два цвята от две клишета, снети от един оригинал дуплекс-апартамент; дуплекс-апартамент - (дуплекс и апартамент) - Апартамент, разположен на два етажа с вътрешна самостоятелна стълба за свързване на двата етажа, мезонет дуплет; дуплет - (фр. doublet „двоен") - 1. При игра на билярд - удар с топка върху друга топка, която попада в дупката, след като се е ударила в ръба. 2. Дублет – 4. дур - (лат. durus „твърд", ит. duro) - муз. Мажорен лад или акорд дур - (от тур. durmak) - Стой! Спри, почакай! дур - 1. Дори; 2. Чак дурабъл; дурабъл - (фр. durable) - Вид издръжлива пшеница дурак; дурак - (рус) - Глупав човек, глупак дуралумин, дуралуминий; дуралумин, дуралуминий - (лат. durus „твърд" и алумин) - Сплав от алуминий (94 %) с мед (от 3,5 до 5,5 %) и малки количества манган, силиций и желязо, която се отличава с голяма твърдост и издръжливост, използва се за леки конструкции при самолетостроенето и др. дуратив; дуратив - (лат. durativus „продължителен") - грам. Глаголна форма за предаване на продължителност дуратол; дуратол - (лат. durus „твърд" и oleum .масло") - Кокосово масло, което се употребява в сапунената индустрия за твърдост дурача; дурача - (рус. дурачить) - Мамя някого, като разчитам на невежеството му: дурачи ги нещо - Мами ги нещо дурбакалъм; дурбакалъм - (тур. dur bakalim) - Чакай! дургун; дургун - (тур. durgun) - 1. Ленив, омърлушен, бавен; 2. Мързеливец дурма; дурма - (тур. durma) – Иди, че: дурма го гони – Иди, че го гони дурометър; дурометър - (лат. durus „твърд" и гр. métron „мярка") - Уред за измерване твърдостта на различни материали, особено на каучук; твърдомер дурхшус; дурхшус - (нем. Durchschuss) - печ. Линийка между набрани редове за увеличаване на разстоянието между тях ; разредка дурхшусирам; дурхшусирам - (нем. durchussieren) - Поставям дурхшус; разреждам дускам се, дусна се; дускам се, дусна се - Тросвам се, сопвам се дуспа; дуспа – вж. дузпа дутра; дутра - (чуж.) - Струнен музикален инструмент дуумвир; дуумвир - (лат. duumvir) - ист. Всеки един от двама съуправители; член на колегия от двама души дуумвират; дуумвират - (лат. duumvirātus) - в древния Рим: Управление на двама мъже, колегия от двама души духло; духло - Силно въздушно течение; вятър духовенство; духовенство - Общо понятие за служители на църквата, учители, наставници в религиозния живот. В православната черква има 2 вида духовенство - „черно” или монашеско (безбрачно) и „бяло” или светско (брачно). В черковната йерархия (свещеноначалие) има 3 степени: „дякон” (в монашеството - йеродякон), „свещеник” (йерей, презвитер, в монашеството - йеромонах) и „епископ” (архиерей). Правомощието за свещенослужене се получава чрез ръкополагане. Епископската степен се дава само на монаси. В Българската православна църква съществуват административни чинове: „енорийски свещеник”, „игумен” (управител на манастир), „архиерейски наместник” (администратор на духовна околия), „протосингел” (помощник на епархийския архиерей при митрополия), „викарен епископ” (помощник на митрополит), „митрополит”, „архиепископ” (глава на Охридската архиепископия), „екзарх” (глава на Българската екзархия) и „патриарх” (глава на Българската православна църква и митрополит на София). ”Митрополитът” е администратор на дадена област, наречена „епархия". В България днес епископът няма епархия, а носи титла на някоя древлепросияла епархия (напр. Макариополска, Величка, Знеполска, Стобийска и др.). Той заема обикновено административна длъжност (ректор на духовно у-ще, игумен на голям манастир, помощник на митрополит и др.). По йерархическа степен „патриархът” и „митрополитът” са „епископи” (архиереи), но получават съответните титли поради административния си пост и положение. Всички „архиереи” са равни по йерархическа власт, а „патриархът” е primus inter pares (пръв между равни) по чест. Отличия за примерна служба са: „протодякон”, „архидякон” (за монах), „протойерей”, „ставрофорен протойерей” (имащ право да носи Нагръден кръст), „свещеноиконом”, „ставрофорен свещеноиконом”, „протопрезвитер” и „архимандрит” (само за монах). Духовните лица се титулуват: „благоговейнство” (за дякон, протодякон и свещеник), „всеблагоговейнство” (за протойерей), „високоблагоговейнство” (за свещеноиконом и архиерейски наместник), „преподобие” (за монах), „всепреподобие” (за йеродякон и йеромонах), „високопреподобие” (за архимандрит), „преосвещенство” (за епископ), „високопреосвещенство” (за митрополит), „блаженство” (за екзарх) и „светейшество” (за патриарх). Духовенството носи определена традиционна служебна униформа: подрасник, расо и калимавка (капа); монасите носят върху капата и наметало (було). При извършване на службата духовниците обличат специално богослужебно одеяние. На светското духовенство се разрешава брак само веднъж (първи брак). Българското православно духовенство се създава още с покръстването на българския народ в 864г. Първите висши и низши духовници идват от Византия. През IX в. Климент Охридски открива школа, която подготвя повече от 3500 учители и свещеници. Духовници се подготвят и в Преслав, в Рилската манастирска школа (основана IX в.), Бачковската просветна школа (основана XI в.), Килифаревската книжовна школа, Търновската книжовна школа. През време на Османската иго духовенството се подготвя при манастирските и причерковните школи (килии). През II пол. на XIX в. се откриват Богословското училище „Свети Свети Петър и Павел" в Лясковския манастир (1874г.), Богословското училище в Самоков (1876г.), Цариградската духовна семинария (1891г.) - духовно училище на Българската екзархия в квартал Фенер, и др. Днес духовниците се обучават в Софийската духовна семинария (средно у-ще) и в Духовната академия „Свети Климент Охридски" (висше у-ще) в София (вж. духовни училища). През периода на Османската владичество българското духовенство развива родолюбива и народополезна дейност. Мнозина негови представители участвуват активно в българската национал-освободителна революция като книжовници, учители, народни будители, борци за черковна независимост, членове на местни революционни комитети, въстаници и други. духовни училища; (духовни училища) - Училища за подготовка на духовници за православните, протестантските и католическите черкви и на мюсюлмански богослови: духота; духота - (рус. духота) - Душен въздух, задух духтя; духтя - Побягвам дуче; дуче - (ит. duce от лат. dux, ducis „водач") - Специална титла на фашисткия италиански водач Мусолини душ - (фр. douche) - 1. Приспособление за обливане с малки струйки вода при къпане. 2. Обливане или къпане с такова приспособление душа; душа: мисля за душата му - Имам намерение да го убия; мисля му злото душен; душен, -шна, -шно - Благоуханен, ароматен душеприказчик; душеприказчик - (рус. душеприказчик) - 1. Изпълнител на завещание, посочен от наследодателя; 2. Доверено лице, чиито съвети се изпълняват безусловно душесловен; душесловен, -вна, вно - Психологичен душист; душист - (рус. душистый) - Ароматен душкам; душкам - Душа душман(ин); душман(ин) - (тур. düşman) - 1. Противник, враг. 2. Жесток, безмилостен човек душманлък; душманлък - (тур. düşmanlık) - 1. Враждебност, омраза. 2. Жестокост душник; душник - Отвор на помещение или на предмет, от който минава въздух, отдушник |
||
| Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги | |||