ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

ДА-ДВ, ДЕ, ДЖ-ДЗ, ДИ, ДЛ-ДУ, ДЪ-ДЯ

дъбовка; дъбовка - Дъбова сопа

дъгав; дъгав - Който е с форма на дъга; дъговиден

дъдна; дъдна - Говоря монотонно; дудна, боботя

дъдрица; дъдрица - Бъбрица

дъждебран; дъждебран - Чадър

дъждебранител; дъждебранител - Чадър

дълбанка; дълбанка - Вдлъбнатина, трапчинка, ямка

дълбач; дълбач - Скулптор

дълбочине; дълбочине - Дълбочина, глъбина

дълга; дълга - вж. далга

дълговек; дълговек - Който има дълъг живот, живее дълго, дълголетен: дълговеки хора – Дълголетни хора

дълголетя; дълголетя - Живея дълго

дългота; дългота - (рус. долгота) - Дължина, продължителност

дългочасие; дългочасие - (от срхр. дугочасан) - Дълго, отегчително време

дългувам; дългувам - (от срхр. дуговати) - Имам да давам, дължа някому нещо

дългурест; дългурест - Длъгнест, продълговат

дългъч; дългъч - Висок човек

дълдърдисам; дълдърдисам – (от тур. daldirmak) - Правя дълдърма

дълдърма; дълдърма - (тур. daldirma) - Отведено и заровено в земята клонче, за да пусне корен

дълженствувам; дълженствувам - (рус. долженствовать) - Дължа, длъжен съм

дължея; дължея - Дължая

дъмга; дъмга - вж. дамга

дъмпинг; дъмпинг - (англ. dumping) - 1. икон. Изнасяне на стоки в голямо количество и на ниски цени, за да се завладее чуждият пазар. 2. прен. Изобилие, голямо множество

дънище; дънище - Дънер

дъня; дъня - 1. Удрям, бия; 2. Продънвам

дъпло; дъпло - Хралупа, коруба

дървенина; дървенина - Дървен материал, дървени части, дървения

дърворезба; дърворезба - Декоративно изкуство, при което се изрязват върху дърво пластични фигури и орнаменти. Предмет на дърводелското изкуство са украсата на иконостаси, тавани, долапи, различни битови предмети. Дърворезбата е: „плоска” - за фон на изображението служи повърхността на дъската; „ажурна” - фонът се изрязва; „релефна” - изображението изпъква над плоскостта на фона. Като художествен занаят дърворезбата е известна в България от идването на славяните на Балканския полуостров. В гористите склонове на Стара планина славяните строяли колибите си от дърво и глина и украсявали подпорите и гредите с нарези и дъги. От дърво правели съдове, домашни потреби и сечива, вероятно също украсявани с прости нарези. От времето на Първата българска държава (681-1018г.) не са останали резбарски паметници, но за използуване на дървото при строежа и украсата на дворците съобщава Йоан Екзарх в „Шестоднев". От времето на Втората българска държава (1186-1396г.) има малко документирани сведения за запазени паметници. В с. Арбанаси, Велико Търновска област, в черквата „Рождество Христово" е намерена певница, скована от резбарски фрагменти, които са съставки от черковна украса - вероятно от търновска черква от XIV в. В Рилския манастир, от времето на феодалният владетел Хрельо, се пазят: двукрила врата, украсена с „плетенична резба” и изображения на животни; трон с малко резба и инкрустация от кост. Характера на резбарското изкуство през   XIII и XIV в. в България се определя от византийското изкуство. До края на XIX в. дърворезбата е свързана с черквата, с архитектоничното и декоративното оформяне на интериора й - „черковна дърворезба” (Трявна, Пазарджик, Пловдив, Самоков и другаде). Паралелно се развива и т. нар. „пастирска дърворезба”. Тя има за обект дребни дървени предмети, които пастирите изработват и украсяват с нож - кобилици, хурки, бастуни, чашки, солници, овчарски геги и др. От периода на Възраждането са запазени дърворезби върху вратите, таваните, долапите, парапетите, колоните на къщите, конзолите под стрехите, корнизите на прозорците. Най-внушителни прояви на „светската дърворезба” са декоративните тавани във възрожденските къщи. Решават се по 2 начина: „централен” и „с плоска повърхност”. При „централния” в средата на тавана се разработва голяма пластична розета, от нея излизат лъчи и запълват кръгло поле наоколо. Останалите ъглови части се украсяват също с резба. Целият таван се рамкира с профилиран корниз - Даскаловата къща в Трявна; къщата на ул. „Н. Пиколо" във Велико Търново; на Ст. Фандъков в Самоков; на Г. Миркович в Сливен; на Биндерови в с. Арбанаси, Велико Търновска област; Ментуловата къща в Казанлък и др. При таваните „с плоска повърхност” в средата на тавана има голям четириъгълник, разделен с профилирани летвички на еднакви дребни полета - квадрати, ромбове, триъгълници. Цялото поле се огражда със сложна широка рамка. Този вид таван придава спокойствие на помещението - Балабановата къща в Пловдив; Хаджихристовата къща в Пазарджик; Ослековата къща в Копривщица; Сарафската къща в Самоков; Стайновата къща в Казанлък и др. Вратите на стенните долапи се съставят от малки табли, вместени в сложни рамки. Таблите са с розетки или без. Някъде (Казанлък, Трявна, гр. Елена и другаде) вратите на стаите имат арковидни каси (рамки) и по извивките им се моделират дантели от геометрични и растителни мотиви. В много къщи капителите на дървените стълбове са местна преработка на класическия коринтски капител. Акантовите листа в тези капители се заменят с гроздове, розетки и плитки волути (Сарай на Гераите в гр. Върбица, Шуменска област). Някъде между волутите се изобразява гнездо с птичета (Котленско), другаде се изрязват инициалите на собственика и годината на строежа (Панагюрище). Колонките на много парапети на чардаци и стълбища имат сложни декоративни резбарски завършеци. Парапетите се съставят от отделни дъсчици, изрязани така, че между тях се образуват отвори с декоративен ефект. Малките домашни иконостаси и големите домашни сандъци и ракли също се украсяват с резба (Трявна). Докато „светската дърворезба”  е скромна, сдържана, плитка, „черковната резба” е богата, пищна, разработена скулптурно-пластично, с тържествено решение на композицията, с разнообразни мотиви, между които изображения на птици, животни и хора. През XV и XVI в. „черковната резба”  пази традиционните форми на плетеницата, но в нея постепенно навлизат дребни растителни мотиви и тя започва да прилича на пролетно напъпило дръвче. Постепенно лентите на плетениците изчезват, заменят се с геометрични и растителни мотиви, а сюжет в резбата става борбата между доброто и злото, въплътени в образите на лъв и змей (самоковска резба). На Асеновградския иконостас в скулптурната сцена „Самсон и лъва" Самсон е изобразен като мустакат български селянин с потури, който е разчекнал устата на звяра. В резбата често се разработва сюжетът „Св. Георги убива змея". Този сюжет понякога е на най-лично място върху олтарните врати на иконостасите (Габрово, Плевен, Ловеч, Свищов и другаде). Така чрез дърворезбата се пресъздават художествено народните тежнения и поривите за свободен живот. През XIX в. според особеностите на орнамента се различават „тревненска резба” - преобладава орнаментът от растителни мотиви, композиран симетрично (Димитър Ошанеца, Д. Дойковчето, Г. Марангозов, Ив. Касев и др.); „дебърска резба” - със скулптурно-пластична разработка на малко по брой растителни мотиви и много животински и човешки изображения. Дебърските резбари се влияят от италянската ренесансовата пластика. (А. Станишев, Д. Станишев, Макрий Негриев, П. Гарка идр.); „самоковска резба” - с ренесансово-барокова интерпретация на орнамента и влияние от резбата на атонските майстори (Антоний Монах, Ат. Теладур, Стойчо Фандъков и др.); „κалοферсκа резба” - във всички произведения се повтарят едни и същи мотиви, разработени отчетливо и ясно, като се търси ефектът на светлото и тъмното (Д. Станишев и А. Станишев, Сотир Сотиров, Н. Пенков, А. Аврамов и др.). Българските резбари виртуозно композират различните орнамент, като решават не само скулптурния проблем, резбарят проявява и необикновеното си въображение на декоратор. Има иконостаси на тревненски майстори, чиято орнаментика е съставена само от листа, цветчета и гроздове, но въздейства като цъфнала градина от приказен свят (вж. Банска художествена школа, Тревненска художествена школа, Дебърска художествена школа, Самоковска художествена школа, Калоферски резбари). След Освобождението 1878г. дърворезбата не успява напълно да се свърже стилово с новата градска архитектура. Тя става най-вече изкуство на дребните предмети и сувенири. Ив. Травницки прави иконостаса на Мавзолея в Плевен, трона на черквата „Света Неделя" в София. Негов ученик е П. Кънчев. Много иконостаси правят М. Балалчев, П. Кушлев и др.

дървотник; дървотник - Дебел пън, върху който се секат дърва; дръвник

дърг - вж. дръг

държава; държава - Недвижим имот извън село

държало; държало - Дръжка на мотика, брадва и др.

държимордовски; държимордовски - (От Держиморда, персонаж в Гоголевата комедия „Ревизор”) - Груб, невъзпитан

дързалка; дързалка - Гребен за чесане на лен и коноп

дързам; дързам - Чеша, прочиствам омънат лен или коноп; вж. ленарство

дързлив; дързлив - Дързък, смел

дързовит; дързовит - Дързък, смел

дързовитост; дързовитост - Смелост, дързост

дързостен; дързостен, -стна, -стно - Дързък

дъркул; дъркул – (гр. δρακούλα) - Дъртак

дърлит; дърлит - Сърдит, сприхав

дърми; дърми - Парцали, дрипи: вземам (прибирам) си дърмите - Махам се, отивам си

дърмон; дърмон - (гр. dérma - „кожа") - Голямо сито за пресяване на жито (диаметър 100-120 см). Състои се от широк обръч (къснак), на който е опъната телешка или конска кожа (може и тенекия), надупчена така, че през дупките да изпада само житото; в ситото остават едри бучки от пръст, примеси от плява (кесмик), пръчки, шушулки на плевели и др. На 3 места около обръча са заковани железни резета с халкички, на които са завързани въжета. С тях дърмон се окачва на 3 кола - дърмонарки, забити в земята. Зърното се изсипва в дърмона с крина, лашка се (бута се), зърното преминава през дупките и се прибира в хамбара.

дърмони се; дърмони се - Пресява се

дърмонка - Дървен триножник от три кола - дърмонарки, забити в земята.

дъртелница; дъртелница - Дъртачка

дъртица; дъртица - Възрастна, разумна жена (не е подигравателно обръщение, а с респект и уважение)

дърхолщина; дърхолщина - Дъртуша, дъртачка

дъскар; дъскар - Производител или търговец на дъски и дървен материал

дъсчорина; дъсчорина - Дъсчици

дъховит; дъховит - Който е с хубав аромат, ароматичен

НАЧАЛО

дю_, дя_

дьовлет; дьовлет - вж. девлет

дьонме; дьонме - (тур. dönme) – 1. Християнин, приел мохамеданство; 2. Изменник, ренегат

дьорт-джехар, дьоржар; дьорт-джехар, дьоржар - (тур.-пер. dört çar) - При игра със зарове и табла: четири и четири

НАЧАЛО

дюбеш; дюбеш - (тур. dü-beş) - 1. При игра на табла - пет по пет - (двата зара показват 5). 2. прен. Голяма сполука, голям успех

дюза; дюза - (нем. Düse) - 1. Неголям отвор, през който минава газ или течност; 2. Конусна тръба за вкарване на пара в турбина или за впръскване на течно, праховидно или друго гориво; 3. Наустник, горелка

дюзия; дюзия - вж. дизия

дюйм - (хол.) - Мярка за дължина, равна на 2,5 см

дюкер; дюкер - (нем. Dücker) - Чупка на водопровод или газопровод, за да мине под път, река и подобни

дюкмеджийство; дюкмеджийство, леярство - (тур. dökmek - „лея", „изливам") - Старинен занаят за изливане от мед, олово, калай и цинк на различни домашни съдове, печати, дръжки за врати, блюда за везни, части за юзди, стремена, свещници, кадилници, кръстове, накити, звънци и камбани. Развива се през Възраждането (XVIII в. - 1878г.). Голям леярски център преди Освобождението 1878г. е Карлово, където е имало около 40 леярски работилници, в които са изработвани много пиринчени накити - гривни, обеци, пръстени, дивити и домашни свещници. По-важни леярски центрове преди и след Освобождението са Търново, Пловдив, Габрово, Шумен, Банско, Самоков, Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и др. Разновидност на дюкмеджийството е пръстенджийсτвοτο - леене на калаени украшения за жени (главно пръстени, обеци, брошки, тепелици, гривни от халкички) и на играчки за деца (свирки и др.). Важни центрове на пръстенджийството през II-та половина на XIX в. са Банско и Разлог. Предполага се, че занаятът е пренесен от банските търговци, които търгували със Запада, главно с Виена. Занаятът се развива и след Освобождението.

дюкян; дюкян - (тур. dükkân от ар.) - 1. Помещение за продаване на стоки; магазин. 2. Занаятчийска работилница

дюлбен; дюлбен - вж. тюлбен

дюлбер; дюлбер - вж. дилбер

дюлбия; дюлбия - (от пер.-тур. dürbin) - Зрителна тръба

дюлгер(ин); дюлгер(ин) - (тур. dülger от перс.) - 1. Зидар; 2. Строител от времето на Възраждането

дюлгерство; дюлгерство - (тур. dülger от перс. - „строителен работник") - Турско название на занаята зидарство: вж. зидарство

дюлюм, дюнюм; дюлюм, дюнюм - (тур. dönüm) - 1. Мярка за земя, равна на 919,3 кв. м (почти декар); 2. Увраг

дюни; дюни - (нем. Düne) - Пясъчни хълмове и могили, най-често край морски бряг или в пустиня, образувани от вятъра които постоянно се променят под негово влияние

дюс - (тур. düz) - 1. Равен, плосък. 2. Едноцветен

дюсе; дюсе - (тур. dü-se) - При игра на табла - три по три - (двата зара показват 3)

дюстабан; дюстабан - (тур. düstaban) - Който има плоски стъпала

дюшек; дюшек - (тур. döşek) - Дебела постеля, напълнена с вълна, памук, дреп и др

дюшеклък; дюшеклък - (от тур. döşek) - Здраво платно за дюшек

дюшеме; дюшеме - (тур. döşeme) - Дървен, дъсчен под

дюшеш; дюшеш - (тур. düşeş от перс.) - 1. При игра на табла - шест по шест - (двата зара показват 6). 2. прен. Щастлив случай, голяма печалба

НАЧАЛО

дябом; дябом - Дебнешком

дявол; дявол - (гр. diábolos „клеветник") - 1. В християнската религия - безплътно същество, което върши само злини на хората; зъл дух, сатана; 2. прен. Хитрец, шегаджия; изобретателен човек

дяволия; дяволия - (гр. diabolía) - 1. Хитра постъпка, хитрост. 2. Измамническа постъпка, измама. 3. Чудноватост, необикновеност

дяк - (гр. diákonos) - 1. Църковен певец и четец. 2. Български книжовник през средните векове и турското робство

дякна; дякна - Подкарвам добиче с подвикване „дя!"

дякон; дякон - (гр. diákonos) - църк. Лице с първата и най-ниска степен от християнските свещенослужители

НАЧАЛО