ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Е - ЕЗЕ, ЕЗИ - ЕКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

ебу_, ева_, евб_, евг_, евд_, еве_, евз_, еви_, евк_, евм_, евн_, ево_, евп_, евр_, евс_, евт_

ебен; ебен - (гр. ébēnes от перс.) - Черно абаносово дърво

ебенист; ебенист - (фр. ébéniste от перс.) - Майстор на фини дърводелски изделия от абаносово дърво; столар

ебертист; ебертист - (от собс.) - ист. Представител на парижките занаятчии, последовател на левия якобинец Еберт през време на Френската буржоазна революция

ебн - вж. ибн

ебонит; ебонит - (от гр. ébēnos „черно дърво”, през англ. ebony) - Твърд, черен, лъскав материал, получаван чрез вулканизация на каучук със сяра (20-50%); устойчив срещу химически въздействия, лош проводник на електричеството, с широко приложение при производството на радиоприбори, медицински съоръжения, галантерийни предмети и др.

ебулиоскоп; ебулиоскоп - (лат. ebullio „избликвам” и гр. skopéō „гледам”) - хим. Уред за определяне молекулното тегло на веществата чрез метода на ебулиоскопията

ебулиоскопия; ебулиоскопия - (лат. ebullio „избликвам” и гр. skopéō „гледам”) - хим. Метод за определяне на молекулното тегло на някои вещества, като се измерва с колко се повишава температурата на кипене на познат разтворител, когато в него се разтвори определено количество от дадено вещество

евакуация; евакуация - (лат. evacuatio „опразване”) - 1. Опразване на местност или селище чрез преместване на жителите, предприятията и учрежденията; 2. Планомерно преместване на ранени, болни, военни материали и ценности извън обсега на военните действия; 3. Изтегляне на войски от завзета от нея територия; 4. Опразване

евакуирам; евакуирам - (от лат.) - Извършвам евакуация; опразвам, освобождавам

евалла; евалла - (тур. eyvallah от ар.) - Поклон, хвала; Благодаря, сполай ти; Браво; Правя (струвам) евала - отдавам почит, скланям глава

еван; еван - (чуж.) - Оскъден

евангелие; евангелие - (гр. euangélion „блага вест”) - 1. Първите четири книги от Новия завет на Библията; 2. Всяка от тези книги (евангелие от Матей, Марко, Лука, Йоан); 3. прен. Основно произведение на някое учение; 4. шеговито: Мъмрене, наставление

евангелизъм; евангелизъм - (от гр.) - Християнско учение, което признава само евангелията като основни религиозни книги; протестантство

евангелист; евангелист - (гр. euangelístēs) - 1. Автор на евангелие; 2. Мирянин от лоното на евангелска (протестантска) църква

евангелски; евангелски - (от гр.) - 1. Основан върху евангелието; 2. Протестантски; 3. прен. Смирен, кротък

евантайл; евантайл - (фр. eventail) - Ветрило

евапоратор; евапоратор - (лат. evaporātor) - 1. Апарат, в който се загрява течност или разтвор за изпаряване; 2. Част на хладилна машина или инсталация, в която става изпаряването на работната течност, при което се поглъща топлина от околната среда, т. е. става охлаждане; изпарител

евапорация; евапорация - (лат. evaporatio) - Изпаряване

евапорометър; евапорометър - (лат. evaporo „изпарявам” и гр. métron „мярка”) - 1. Уред за измерване на изпаренията на течности. 2. Уред за измерване на количеството вода, което се изпарява за единица време при естествени условия от единица повърхност на почва, вода и др.

Евах!  -  Олеле!

НАЧАЛО

евбиотика; евбиотика - (от гр. éu „добре” и bíos „живот”) - Правила за добър живот

евгеника; евгеника - (от гр. eugenēs „породист”) - Псевдонаука за подобрение на биологическата природа на човека, в основата е делението на хората на биологически пълноценни и непълноценни

евгенис; евгенис - (гр. ευγενής) - Благороден, от добър род

евдемонизъм; евдемонизъм - (от гр. eudáimōn „щастлив”) - Учение, според което щастието е цел на всяка човешка дейност

евдемония; евдемония - (гр. eudaimonía) - Щастие, благополучие

евдиометър; евдиометър - (гр. éudios „чист” и métron „мярка”) - 1. Уред за обемен анализ на газовете. 2. Уред за получаване на вода от кислород и водород чрез електрическа искра

евдиометрия; евдиометрия - (гр. éudios „чист” и metréō „меря”) - Начин за обемен анализ на смес от горими и поддържащи горенето газове

НАЧАЛО

евекция; евекция - (от лат. eveho „изтеглям”) - астр.: Периодична неравномерност в движението на Луната около Земята под влияние на Слънцето

евемеризъм; евемеризъм - (от собс.: по името на философа Евемер) - Учение, според което митовете за боговете са разкази за някогашни хора-герои

евентуален; евентуален - (лат. eventuālis от evenio „случвам се”) - Който би станал, който може да се случи при известни условия; възможен, допустим

евентуално; евентуално - (от лат.) - Възможно; в случай че

евентуалност; евентуалност - (от лат.) - Възможност, възможен случай

евет; евет - (тур. evet) - Да, така, тъй, наистина

еветчилък; еветчилък - (от тур.) - Съгласяване винаги и с всичко от угодничество; казване всякога “евет”

еветчия; еветчия - (от тур.) - Угодник, блюдолизец, който се съгласява винаги с всичко, който казва винаги “евет”

НАЧАЛО

евза; евза - (тур. evza; ар.-тур. ecza) - Капсула за подпалване на огнестрелно оръдие

евзалия; евзалия - (тур.) - Капсулен, с капсула

евзален, -лна, -лно; евзален - Който е с евза

евзалийка; евзалийка - Евзалия пушка: с капсула за подпалване

евзалия; евзалия - Който се пали с евза, с капсула

евзон; евзон - (гр. εΰζωνος) - Гръцки войник с национална униформа

евзони; евзони - (новогр. éuzōnoi) - Вид леко въоръжени гръцки войници

НАЧАЛО

евидентен; евидентен - (лат. evidens, entis) - Очевиден, явен

евидентност; евидентност - (от лат. evidens, entis) - Очевидност, явно положение

евикция; евикция - (лат. evictio) - юр. Отстраняване от владение, отнемане на имот чрез съд

НАЧАЛО

евкалипт; евкалипт - (гр. éu „добре” и kályptos „покрит”) - бот.: Австралийско вечнозелено широколистно дърво, някои видове от което достигат до 150 метра височина

евклас; евклас - (гр. éu „добре” и klásis „чупене”) - Вид скъпоценен камък със зелен или тъмносин цвят съвършена цепителност

евкомия; евкомия - (лат. eucommia) - бот.: Китайско дърво, което съдържа гутаперча в листата, кората и корените си

Евксинска растителност; Евксинска растителност - Горска мезофилна растителност, разпространена покрай Черно море (на старогръцки език Евксинско море). Състои се главно от гори от източен бук (Fagus orientalis), в повечето случаи с вечнозелен подлес от храсти, който ги прави труднопроходими; от дъбови гори от източен горун (Quercus polycarpa), странджански дъб (Q. hartwissiana) и др. В най-типичната си форма е разпространена в Колхида (Грузия), по черноморското крайбрежие на Мала Азия и на Източна Тракия и другаде; на запад постепенно намаляват по площ и обедняват на видове. В България Евксинска растителност се среща в Странджа планина, където е представена от гори от източен бук с вечнозелен подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), лавровишня (Laurocerasus officinalis), понтийско бясно дърво (Daphne pontica), от гори от източен горун и др. Характерно е и участието на мушмула (Mespilus germanica), меча боровинка (Vaccinium arctostaphylos), лопух (Trachystemon Orientale), розова иглика (Primula rosea) и др. В силно изменена форма Евксинската растителност се среща и в Източна Стара планина, където са разпространени гори от източен бук без вечнозелен подлес, гори от източен горун с участие на лопух, розова иглика и др.

НАЧАЛО

евмениди; евмениди - (гр. Eumenídes „благосклонни”) - мит.: Богините на отмъщението - еринии, се наричат евмениди, т. е. благосклонни към разкаялите се грешници

НАЧАЛО

евнух; евнух - (гр. eunoûchos „който пази леглото”) - Скопен служител в харем; скопец

евокация; евокация - (лат. evocatio) - Извикване, призоваване (често на духове)

евокирам; евокирам - (от лат. evoco) - Извиквам, призовавам

еволюирам; еволюирам - (фр. évoluer) - Развивам се постепенно; меня се

еволюционен; еволюционен - (от фр.) - Който се развива постепенно; който се отнася до еволюция

еволюционизъм; еволюционизъм - (фр. évolutionnisme) - Учение за постепенното развитие на всичко съществуващо, еволюция; вулгарен еволюционизъм - Учение, което отхвърля революционните изменения в процеса на развитието, отрича скокообразното развитие

еволюционист; еволюционист - (фр. évolutionniste) - Привърженик на еволюционизма

НАЧАЛО

евпатрид; евпатрид - (гр. eupatrídes) - 1. Който произхождал от знатен баща, знатен по произход в древна Атика; 2. прен. Знатен

евраизация; евраизация - (нов.   от   евр.) – Течение сред евреите за възстановяване на древния еврейски език

евраизъм; евраизъм - (гр. hebráios от евр.) – Дума или израз, свойствени на древния еврейски език

евраистика; евраистика - (от евр.) - Наука за историята, езика, културата и бита на евреите

евреистика; евреистика = хебраистика

Евридика; Евридика - (гр. Eurydice - „нашироко съдеща”) - в древногръцката митология: Нимфа, жена на Орфей. Според някои късни антични автори се наричала Агриопа („диво лице”) и живеела между траките-кикони на беломорския бряг.

еврика; еврика - (гр. héurēka „намерих", „открих”) - 1. Възклицание, приписвано на Архимед (287-212 г.), когато открил закона за относителното тегло на телата, като се къпел в банята; 2. прен. Възклицание, което изразява радост за щастливо хрумване, откритие и подобни

евристика; евристика - (от гр. heurískō „намирам”) – 1. Сбор  от начини за изследване; 2. Метод, начин на преподаване, при който новото се разкрива чрез насочващи въпроси, като се създава находчивост и активност

евристичен; евристичен - (от гр.) - Който се отнася към евристиката, който търси истината чрез въпроси

еврит; еврит - (от гр.) - Вид минерал от гранит и слюда

евритмия; евритмия - (гр. eurhythmia „такт”) - Равномерност на ритъма в музика, танц или говор – не е съвременен музикален термин

еврихален; еврихален - (гр. eurýs „широк” и hals „сол”) - биол. Който може да понася големи колебания на солеността на водата

евровизия; евровизия - (от Европа и лат. visio „виждане”) – 1. Телевизионна мрежа, която по времето на студената война е свързвала програмните теливизионни центрове на почти всички западноевропейски страни; 2. Телевизионна мрежа, която днес свързва програмните теливизионни центрове на почти всички европейски страни

европий; европий - (от собс.) - хим. Елемент от групата на редките метали, знак Еu, пореден номер 63, атомно тегло 152

НАЧАЛО

евсайбия; евсайбия - (тур.- ар. ev sahibi) - Стопанин на дом, на къща; домовладика

НАЧАЛО

евтектика; евтектика - (от гр. eutektós „лесно топим”) - Смес, разтвор или сплав от две или повече твърди фази, от която те изкристализират при едновременно изстиване, при постоянна температура; тази температура е най-ниската от температурите, при които изкристализират всички други възможни смеси от същите компоненти

Евтерпа; Евтерпа - (гр. Eutérpē) - 1. мит.: Муза на музиката; 2. прен. Музика

евтиметрия; евтиметрия - (гр. euthýs „прав” и metréō „меря”) - Метод за измерването на праволинейни фигури

евтропия; евтропия - (гр. éu „добре” и trépō „обръщам”) - Правилност, закономерност във видоизменението на кристалната форма на редица аналогични съединения

евх_, ега_, еге_, еги_, егл_, его_, егр_, егу_, егю_, еда_, еде_, едж_, еди_, едн_, едо_, едр_, еже_, еза_, езе_

евфемизъм; евфемизъм - (гр. éu „добре” и phētni „говоря”) - литер. Заменяне на дума или израз, които се смятат за неподходящи, с по-благопристойни, по-благоприлични; благоприлично изказване, напр.: „Ако с болния не се случи нищо” вместо „Ако болният не умре"

евфонически; евфонически - (гр. euphōnikós) - Благозвучен

евфония; евфония - (гр. euphöm'a) - 1. Благозвучие; 2. поет. Подбор на звукове за достигане на известен художествен ефект в художествените произведения

евфорбий; евфорбий - (от собс.: по името на лекаря на нумидийския цар Юба - Евфорб) - Вид растение, съдържащо млечен сок, който се използва за производство на смоли, лекарства и др.

евфорбин; евфорбин - (от собс.) - Смола, която се съдържа в корените на растението евфорбий

евфория; евфория - (гр. euphoría) - Безпричинно радостно настроение, повишено настроение (обикновено у душевно болни или под влияние на наркотични средства)

евфуизъм; евфуизъм - (от собс.: по името на Евфуес, герой на роман от XVI в., в чието име се съдържа гр. дума euphyēs „благороден”) - литер. Маниерен стил с риторично-приповдигнат тон и претенциозна употреба на метафори, остроумия и чужди думи; превзет, маниерен стил

евфуистичен; евфуистичен - (от собс.) - Надут, изкуствен, превзет

НАЧАЛО

евхаристика; евхаристика - (гр. eucharistikós) - църк. Учение за тайнството причастие

евхаристия; евхаристия - (гр. eucharistía „благодарност”) - 1. рел. Безкръвна жертва; молитва над безкръвна жертва; 2. Самото тайнство причастие; 3. Част от литургията, когато се приготвя причастието

евхит; евхит - (от гр. éuchomai „моля се”) - Християнин-сектант, който отрича църквата и признава за спасително средство само молитвата

евхологий, евхологиум; евхологий, евхологиум - (гр. éuchomai „моля се” и lógos „наука”) - църк. Требник, книга с последование на требите; молитвеник

НАЧАЛО

ега; ега - Дано

егалитарен; егалитарен - (от фр.) - Който почива на всеобщото равенство; уравнителен

егалитаризъм; егалитаризъм - (фр. égalitarisme) - 1. Дребнобуржоазна утопична теория за уравнително преразпределение на имуществата при запазване частната собственост; 2. Изравняване, уравняване

НАЧАЛО

Егейска култура; Егейска култура – вж. Критско-Микенска култура

егер; егер - (нем. Jäger) - 1. Наемен ловец; 2. Войник от специалните стрелкови полкове

егермайстер; егермайстер - (нем. Jägermeister) - 1. ист. Висш придворен чин; 2. Ръководител на царски лов; 3. Началник на егери при дворец

егида; егида - (гр. aigis, aigídos „щит”) - 1. мит. Щитът на Зевс, който бил символ на гняв и покровителство на боговете, 2. прен. Защита, покровителство, закрила

егитбашия – помощник на председателя на еснафа – вж. еснафски организации

египтолог; египтолог - (гр. aigyptólogos) - Учен, който се занимава с изучаване на древния Египет

египтология; египтология - (гр. Áigyptos и lógos „наука”) - Наука за древния Египет

НАЧАЛО

еглендже и егленджек; еглендже и егленджек - (тур. eğlence) - Забава, забавление, развлечение, увеселение

еглендисвам се, еглендиша се; еглендисвам се, еглендиша се - (тур. eğenmek) - Веселя се, забавлявам се, развличам се

егоизъм; егоизъм - (фр. égoïsme от лат. ego „аз”) - Предпочитане на личните интереси пред обществените; себелюбие, себичност

егоист; егоист - (фр. égoïste) - Който милее само за себе си, поставя личните си интереси над всичко; себелюбец

егоистичен; егоистичен - (от фр.) - Присъщ на егоист; себичен

еготеизъм; еготеизъм - (гр. egō „аз” и theós „бог”) - Самообожаване

еготизъм; еготизъм - (фр. égotisme от лат. ego „аз”) - Прекалено чувство за значението на собствената личност, преувеличено мнение за себе си

еготист; еготист - (фр. égotiste) - Човек с преувеличено мнение за собственото си значение

егофутуризъм; егофутуризъм – вж. футуризъм

НАЧАЛО

егрек; егрек - (тур. eğrek) - Лятна подвижна кошара за овце и кози вън от селището, обикновено по нивите, за да бъдат естествено наторени. Заградена е с лека ограда от подвижен плет или сковани леси. Мястото й се мени, за да се получи наторяване. В някои райони на България егрека има по-широко значение - включва и други леки постройки за стоката и пастирите, поради което се покрива до известна степен с кошара.

егутьор; егутьор - (фр. égoutteur) - Мрежест валяк на машина за производство на хартия, който служи за изцеждане на водата, за изглаждане и за поставяне на „водните” знаци

егюпец; егюпец - 1. Циганин;  2. Египтянин

НАЧАЛО

Еда; Еда - (исл.) - Книга на старите скандинавски народи, която се състои от две сбирки: стихове и проза

еделвайс; еделвайс - (нем. Edelweiß) - Многогодишно тревисто растение с бели или жълтеникавобели цветове (расте на голяма височина в Алпите, Пирин и др.)

едем; едем - (ст. евр.) - 1. Земен рай, обитаван от човека до грехопадението според Библията. 2. прен. „Рай”, „райско” място - благодатен край

едемски; едемски - (от евр.) - 1. Райски; 2. прен. Благодатен, щастлив

едепсиз(ин), едипсиз(ин); едепсиз - (ар.-тур. edepsiz) - Безсрамник, безочлив човек

еджел; еджел - (ар.-тур. edcel) - Смърт, съдба

едикт; едикт - (лат. edictum) - 1. в древния Рим - Известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат при раздаване на правосъдие; 2. Важен указ на император, на крал, на управител; 3. Постановление на върховна власт със сила на закон

едиктирам; едиктирам - (фр. edicter от лат.) - Издавам едикт, издавам постановление със сила на закон; постановявам

едил; едил - (лат. aedīlis) - 1. в древния Рим: Длъжностно лице, което се грижело за   обществените  игри,  храмовете, пътищата, пазарите и вътрешния ред на държавата; 2. прен. Общественик

единак; единак - 1. Едничко дете; 2. Самотен вълк; 3. Отделно, усамотено дърво

единица; единица - Едничка дъщеря

единиче; единиче - Едничко дете, чедо

едиология; едиология - (гр. áidomai „срамувам се” и logos „наука”) - Наука за благоприличието

Едип; Едип - (гр. Oidipous) - 1. Митичен цар на древна Тива в Гърция, който отгатнал гатанката на сфинкса: „Кое живо същество ходи сутрин на четири крака, по обед - на два, а вечер - на три” (човек); 2. прен. Мъдър човек

едипсезлик; едипсезлик - (ар.- тур. edepsizlik) - Безсрамие, безочие, дързост

едипсизин  -  Безсрамник, развратник

едификация; едификация - (от aedificatio) - Изграждане, построяване на сграда

НАЧАЛО

едновиден, -дна, -дно; едновиден – Еднообразен

едноимка; едноимка - Съименница

едноман; едноман - Непрекъснато, неспирно, винаги

едномесечета; едномесечета - Деца, родени в един и същ месец; вж родилни обичаи

едномлечен, -чна, -чно; едномлечен - за деца: Които са сукали едновременно от една жена, майка само на едното дете

НАЧАЛО

едони, едони - Тракийско племе; населява земите по левия бряг на река Стримон (днес река Струма) - от устието й на юг до река Ангит (днес река Ангиста). Предполага се, че едоните са сродни с мигдоните и през ранната епоха едонско-мигдонската област се простира между долното течение на река Аксий (днес река Вардар) и река Нестос (днес река Места). Занимават се с рударство; разработват златните рудници в планината Пангей (днес планина Кушница или Пърнардаг). Малка част от едоните се преселва в Мизия (в северозападната част на Мала Азия). На племенната територия на едоните Атина основава в 437 пр. н. е. град Амфиполис.

едряк; едряк - Едър, голям човек

ежектор; ежектор - (фр. éjecteur) - Уред за изсмукване на въздух, пара, течност или прахообразни вещества чрез увличане от силна водна или парна струя

езан; езан - (ар.-тур. ezan) - Призив за молитва от минарето

НАЧАЛО

езер; езер - Зер, нали

езера; езера - Естествено запълнени с вода понижения на земната повърхност. България е сравнително бедна на езера; повечето имат незначителни размери. Образуването на езерните понижения е тясно свързано с тектонското и морфоложкото развитие през близкото геоложко минало, особено през четвъртичния период (кватернер). В зависимост от произхода и местоположението си езерата в България се разделят на крайморски (лагунни и лиманни), високопланински (долинно-ледникови, циркусни), карстови, тектонски, свлачищни и крайречни. Има и изкуствени (антропогенни) езера – вж. язовири
Крайморските езера са най-големи и имат най-голямо икономическо значение. Образувани са при четвъртични епейрогенни потъвания на Черноморското крайбрежие.
Лагунните езера произлизат от плитки морски заливи, оградени от пясъчни коси, затова те имат пряка или косвена връзка с Черно море (Алепу, Аркутино, Поморийското езеро и др.).
Лиманните езера представят удавени речни устия (Белославското езеро, Бургаското езеро, Варненското езеро, Дуранкулашкото блато, Езерецкото езеро, Шабленското езеро и др.).
Високопланинските езера са образувани при заледяването през четвъртичния период в планина Пирин и Рила, на надморска височина 1900-2400 м. Разположени са в циркуси, обикновено оградени от малки морени. Някои от тях са разположени стъпаловидно и често се оттичат едно в друго. В България има около 260 високопланински езера - Седемте Рилски езера, Мусаленски езера, Урдини езера - в Рила, Попови езера, Бъндеришки езера, Василашки езера, Влахински езера - в Пирин, и др.
Карстовите езера са малко. Разположени са в затлачени карстови валози и ували. Образуването им обикновено се дължи на химическо разтваряне на варовиците от атмосферните води - Рабишкото езеро (за неговото образуване има и тектонски предпоставки), Деветашките езера и Сухото езеро в Добруджа, при с. Генерал-Колево, Добрички област (то е плитко, временно езеро - през лятото пресъхва).
Тектонските езера са малко. Лежат в тектонски падини - Купенско езеро (под връх Купена в Стара планина, на надмор. вис. 1945 м; релефът на езерния басейн е силно модифициран под влияние на нивалната дейност през четвъртичния период), Паничище (в Северна Рила, на надмор. вис. 1375 м - лежи в плоска овална падина), Скаленското езеро (до Мокренския проход в Източна Стара планина, превърнато в язовир).
Свлачищните езера са в понижения, образувани при свличане на земните пластове. Имат ограничено разпространение по Черноморското крайбрежие и в Родопите. Край Черно море между нос Шабла и Варна са Къшлаяр, Балчишка тузла, езерото при курорта „Златни пясъци'' (Аладжа манастир) и др. Те са разположени терасовидно. В Родопите са Смолянските езера и Чаирските езера.
Крайречните езера запълват стари ерозионни форми, главно стари меандри на реките. Водното им ниво зависи главно от нивото на реките. Такива са езерата по заливните тераси на реките Искър, Янтра, Камчия, Ропотамо, Тунджа, Марица и др. Повечето от крайдунавските езера с обща площ около 3000 ха са пресушени (1920-30г.). Останало е само езерото Сребърна, което е обявено за резерват.
Животинският свят на езерата се отличава със сравнително голямо разнообразие на видовете и голямо количество биомаса, особено в еутрофните езера (богати на минерални соли и организми). Зоопланктонът е представен предимно от ротатории, водни бълхи и веслоноги рачета, голяма част от които са космополити. Зообентосът - ларви на хирономиди, малочетинести червеи, ракообразни, охлюви, се развива добре по цялото дъно на езерата, но е най-добре представен в крайбрежната зона. В еутрофните езера зообентосът образува значителна биомаса, която е важна храна за рибите. Еутрофните езера са високо рибопродуктивни. Фауната на крайморските езера се състои от сладководни, полу-соленоводни и в някои от тях от морски сололюбиви видове. Някои полусоленоводни видове (ритропанопеус, мерциерела) са пренесени случайно с корабите от други водоеми. Срещат се много водни птици, особено по време на прелета. Черноморските езера са високопродуктивни еутрофни водоеми. Рибодобивът в Бургаското езеро е средно 540 τона риба годишно, в Мандренското - 263 тона, във Варненското - 83 тона, в Дуранкулашкото блато - 36 тона (данни 1980г.). Растителността е представена от фитопланктон (главно едноклетъчни колониални плаващи водорасли; от висшите растения най-често водна леща), фитобентос (главно от прикрепени видове водорасли и висши растения - водна чума, валиснерия) и от друга водна и крайбрежна растителност. Фауната на високопланинските езера с тинесто дъно и по-богата растителност (водорасли - двуразделки, синьозелени, водно лютиче и др.) в качествено и количествено отношение е сравнително богата (алпийски тритон, едноклетъчни, ротаторни низши ракообразни, ларви на насекоми); развива се добре и дъговата пъстърва. В типичните олиготрофни езера (бедни на минерални соли и на организми), с каменисто дъно в най-високите части на планините, фауната е много бедна; там няма условия за развитието на пъстърва.

езерити; езерити, езерци (от езеро - „блато”) - Славянско племе от българската група славяни. Заселва се на п-в Пелопонес - южно от град Спарта, в областта на град Елос до нос Малей. От VII до началото на IX в. езеритите запазват относителна самостоятелност, въпреки че признават върховната власт на Византия. При присъединяването към българската държава на Родопите, Беломорието и Македония - при управлението на хан Пресиян (836-852г.), езеритите въстават и извоюват независимостта си. През 847г. изпратената срещу тях византийска войска успява да ги усмири; езеритите са обложени с годишен данък в размер на 300 номизми (златни монети). През II половина на IX в. приемат християнството от Византия. Около 921г., по време на нападенията на българските войски към Пелопонес, езеритите отново въстават и заедно с милингите отхвърлят византийската власт, но през 922г. са покорени от Византия и данъкът им е увеличен на 600 номизми. След няколко години византийското правителствово се принуждава да признае известна самостоятелност на езеритите и да намали годишния данък на 300 номизми. Езеритите се задължават да дават определен брой войници и да избират за свой княз личност, посочено от византийския стратег. Тези отношения се запазват до XIII в.; след това езеритите загубват самостоятелността си и постепенно са погърчени.

НАЧАЛО