ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА
|
||
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
Е - ЕЗЕ, ЕЗИ - ЕКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ ебу_, ева_, евб_, евг_, евд_, еве_, евз_, еви_, евк_, евм_, евн_, ево_, евп_, евр_, евс_, евт_ ебен; ебен - (гр. ébēnes от перс.) - Черно абаносово дърво ебенист; ебенист - (фр. ébéniste от перс.) - Майстор на фини дърводелски изделия от абаносово дърво; столар ебертист; ебертист - (от собс.) - ист. Представител на парижките занаятчии, последовател на левия якобинец Еберт през време на Френската буржоазна революция ебн - вж. ибн ебонит; ебонит - (от гр. ébēnos „черно дърво”, през англ. ebony) - Твърд, черен, лъскав материал, получаван чрез вулканизация на каучук със сяра (20-50%); устойчив срещу химически въздействия, лош проводник на електричеството, с широко приложение при производството на радиоприбори, медицински съоръжения, галантерийни предмети и др. ебулиоскоп; ебулиоскоп - (лат. ebullio „избликвам” и гр. skopéō „гледам”) - хим. Уред за определяне молекулното тегло на веществата чрез метода на ебулиоскопията ебулиоскопия; ебулиоскопия - (лат. ebullio „избликвам” и гр. skopéō „гледам”) - хим. Метод за определяне на молекулното тегло на някои вещества, като се измерва с колко се повишава температурата на кипене на познат разтворител, когато в него се разтвори определено количество от дадено вещество евакуация; евакуация - (лат. evacuatio „опразване”) - 1. Опразване на местност или селище чрез преместване на жителите, предприятията и учрежденията; 2. Планомерно преместване на ранени, болни, военни материали и ценности извън обсега на военните действия; 3. Изтегляне на войски от завзета от нея територия; 4. Опразване евакуирам; евакуирам - (от лат.) - Извършвам евакуация; опразвам, освобождавам евалла; евалла - (тур. eyvallah от ар.) - Поклон, хвала; Благодаря, сполай ти; Браво; Правя (струвам) евала - отдавам почит, скланям глава еван; еван - (чуж.) - Оскъден евангелие; евангелие - (гр. euangélion „блага вест”) - 1. Първите четири книги от Новия завет на Библията; 2. Всяка от тези книги (евангелие от Матей, Марко, Лука, Йоан); 3. прен. Основно произведение на някое учение; 4. шеговито: Мъмрене, наставление евангелизъм; евангелизъм - (от гр.) - Християнско учение, което признава само евангелията като основни религиозни книги; протестантство евангелист; евангелист - (гр. euangelístēs) - 1. Автор на евангелие; 2. Мирянин от лоното на евангелска (протестантска) църква евангелски; евангелски - (от гр.) - 1. Основан върху евангелието; 2. Протестантски; 3. прен. Смирен, кротък евантайл; евантайл - (фр. eventail) - Ветрило евапоратор; евапоратор - (лат. evaporātor) - 1. Апарат, в който се загрява течност или разтвор за изпаряване; 2. Част на хладилна машина или инсталация, в която става изпаряването на работната течност, при което се поглъща топлина от околната среда, т. е. става охлаждане; изпарител евапорация; евапорация - (лат. evaporatio) - Изпаряване евапорометър; евапорометър - (лат. evaporo „изпарявам” и гр. métron „мярка”) - 1. Уред за измерване на изпаренията на течности. 2. Уред за измерване на количеството вода, което се изпарява за единица време при естествени условия от единица повърхност на почва, вода и др. Евах! - Олеле! евбиотика; евбиотика - (от гр. éu „добре” и bíos „живот”) - Правила за добър живот евгеника; евгеника - (от гр. eugenēs „породист”) - Псевдонаука за подобрение на биологическата природа на човека, в основата е делението на хората на биологически пълноценни и непълноценни евгенис; евгенис - (гр. ευγενής) - Благороден, от добър род евдемонизъм; евдемонизъм - (от гр. eudáimōn „щастлив”) - Учение, според което щастието е цел на всяка човешка дейност евдемония; евдемония - (гр. eudaimonía) - Щастие, благополучие евдиометър; евдиометър - (гр. éudios „чист” и métron „мярка”) - 1. Уред за обемен анализ на газовете. 2. Уред за получаване на вода от кислород и водород чрез електрическа искра евдиометрия; евдиометрия - (гр. éudios „чист” и metréō „меря”) - Начин за обемен анализ на смес от горими и поддържащи горенето газове евекция; евекция - (от лат. eveho „изтеглям”) - астр.: Периодична неравномерност в движението на Луната около Земята под влияние на Слънцето евемеризъм; евемеризъм - (от собс.: по името на философа Евемер) - Учение, според което митовете за боговете са разкази за някогашни хора-герои евентуален; евентуален - (лат. eventuālis от evenio „случвам се”) - Който би станал, който може да се случи при известни условия; възможен, допустим евентуално; евентуално - (от лат.) - Възможно; в случай че евентуалност; евентуалност - (от лат.) - Възможност, възможен случай евет; евет - (тур. evet) - Да, така, тъй, наистина еветчилък; еветчилък - (от тур.) - Съгласяване винаги и с всичко от угодничество; казване всякога “евет” еветчия; еветчия - (от тур.) - Угодник, блюдолизец, който се съгласява винаги с всичко, който казва винаги “евет” евза; евза - (тур. evza; ар.-тур. ecza) - Капсула за подпалване на огнестрелно оръдие евзалия; евзалия - (тур.) - Капсулен, с капсула евзален, -лна, -лно; евзален - Който е с евза евзалийка; евзалийка - Евзалия пушка: с капсула за подпалване евзалия; евзалия - Който се пали с евза, с капсула евзон; евзон - (гр. εΰζωνος) - Гръцки войник с национална униформа евзони; евзони - (новогр. éuzōnoi) - Вид леко въоръжени гръцки войници евидентен; евидентен - (лат. evidens, entis) - Очевиден, явен евидентност; евидентност - (от лат. evidens, entis) - Очевидност, явно положение евикция; евикция - (лат. evictio) - юр. Отстраняване от владение, отнемане на имот чрез съд евкалипт; евкалипт - (гр. éu „добре” и kályptos „покрит”) - бот.: Австралийско вечнозелено широколистно дърво, някои видове от което достигат до 150 метра височина евклас; евклас - (гр. éu „добре” и klásis „чупене”) - Вид скъпоценен камък със зелен или тъмносин цвят съвършена цепителност евкомия; евкомия - (лат. eucommia) - бот.: Китайско дърво, което съдържа гутаперча в листата, кората и корените си Евксинска растителност; Евксинска растителност - Горска мезофилна растителност, разпространена покрай Черно море (на старогръцки език Евксинско море). Състои се главно от гори от източен бук (Fagus orientalis), в повечето случаи с вечнозелен подлес от храсти, който ги прави труднопроходими; от дъбови гори от източен горун (Quercus polycarpa), странджански дъб (Q. hartwissiana) и др. В най-типичната си форма е разпространена в Колхида (Грузия), по черноморското крайбрежие на Мала Азия и на Източна Тракия и другаде; на запад постепенно намаляват по площ и обедняват на видове. В България Евксинска растителност се среща в Странджа планина, където е представена от гори от източен бук с вечнозелен подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), лавровишня (Laurocerasus officinalis), понтийско бясно дърво (Daphne pontica), от гори от източен горун и др. Характерно е и участието на мушмула (Mespilus germanica), меча боровинка (Vaccinium arctostaphylos), лопух (Trachystemon Orientale), розова иглика (Primula rosea) и др. В силно изменена форма Евксинската растителност се среща и в Източна Стара планина, където са разпространени гори от източен бук без вечнозелен подлес, гори от източен горун с участие на лопух, розова иглика и др. Евксинска фауна; Евксинска фауна – вж. Понтийскафаунаевмениди; евмениди - (гр. Eumenídes „благосклонни”) - мит.: Богините на отмъщението - еринии, се наричат евмениди, т. е. благосклонни към разкаялите се грешници Евмолп; Евмолп - (гр. Eumolpus - „хубаво пеещ”) - в древногрцката митология: Син на бог Посейдон и Хиона, цар на град Тегюра (в Беотия), а след това на Елевсин (при Атина). Според легендата Евмолп е родоначалник на Евмолпидите, основател на елевсинските мистерии - ритуални обреди, повечето от които с орфическо съдържание. Вероятно от VI в. пр. н. е. Евмолп е считан за тракиец и за баща (или син) на орфическия поет Музей, който посветил гърците в тези мистерии и ги научил да отглеждат лозата и дърветата. Според сведение на римския историк Амиан Марцелин (IV в.) днешния Пловдив, преди да получи името си Филипопол, се е наричал Евмолпиада, а в гръцки надпис от II половина на II в. - началото на III в. с това име е наречена една от филите (районите) на града.евнух; евнух - (гр. eunoûchos „който пази леглото”) - Скопен служител в харем; скопец евокация; евокация - (лат. evocatio) - Извикване, призоваване (често на духове) евокирам; евокирам - (от лат. evoco) - Извиквам, призовавам еволюирам; еволюирам - (фр. évoluer) - Развивам се постепенно; меня се еволюционен; еволюционен - (от фр.) - Който се развива постепенно; който се отнася до еволюция еволюционизъм; еволюционизъм - (фр. évolutionnisme) - Учение за постепенното развитие на всичко съществуващо, еволюция; вулгарен еволюционизъм - Учение, което отхвърля революционните изменения в процеса на развитието, отрича скокообразното развитие еволюционист; еволюционист - (фр. évolutionniste) - Привърженик на еволюционизма еволюция; еволюция - (лат. evolutio през фр.) - 1. Постепенно развитие и изменение на нещо, постепенно преминаване на едно състояние в друго; 2. Развитие, което се изразява в бавни и непрекъснати количествени изменения на нещо без резки скокове и което подготвя качествени изменения; 3. остар., воен. Предвижване, престрояване, маневриранеевпатрид; евпатрид - (гр. eupatrídes) - 1. Който произхождал от знатен баща, знатен по произход в древна Атика; 2. прен. Знатен евраизация; евраизация - (нов. от евр.) – Течение сред евреите за възстановяване на древния еврейски език евраизъм; евраизъм - (гр. hebráios от евр.) – Дума или израз, свойствени на древния еврейски език евраистика; евраистика - (от евр.) - Наука за историята, езика, културата и бита на евреите евреистика; евреистика = хебраистика Евридика; Евридика - (гр. Eurydice - „нашироко съдеща”) - в древногръцката митология: Нимфа, жена на Орфей. Според някои късни антични автори се наричала Агриопа („диво лице”) и живеела между траките-кикони на беломорския бряг. еврика; еврика - (гр. héurēka „намерих", „открих”) - 1. Възклицание, приписвано на Архимед (287-212 г.), когато открил закона за относителното тегло на телата, като се къпел в банята; 2. прен. Възклицание, което изразява радост за щастливо хрумване, откритие и подобни евристика; евристика - (от гр. heurískō „намирам”) – 1. Сбор от начини за изследване; 2. Метод, начин на преподаване, при който новото се разкрива чрез насочващи въпроси, като се създава находчивост и активност евристичен; евристичен - (от гр.) - Който се отнася към евристиката, който търси истината чрез въпроси еврит; еврит - (от гр.) - Вид минерал от гранит и слюда евритмия; евритмия - (гр. eurhythmia „такт”) - Равномерност на ритъма в музика, танц или говор – не е съвременен музикален термин еврихален; еврихален - (гр. eurýs „широк” и hals „сол”) - биол. Който може да понася големи колебания на солеността на водата евровизия; евровизия - (от Европа и лат. visio „виждане”) – 1. Телевизионна мрежа, която по времето на студената война е свързвала програмните теливизионни центрове на почти всички западноевропейски страни; 2. Телевизионна мрежа, която днес свързва програмните теливизионни центрове на почти всички европейски страни европеизация; европеизация - (от собс.) - Приобщаване към евгопейската култураевропий; европий - (от собс.) - хим. Елемент от групата на редките метали, знак Еu, пореден номер 63, атомно тегло 152 евсайбия; евсайбия - (тур.- ар. ev sahibi) - Стопанин на дом, на къща; домовладика евстахиева тръба; евстахиева тръба - (от собс.) – анат.: Каналът, който съединява средното ухо с гърлотоевтектика; евтектика - (от гр. eutektós „лесно топим”) - Смес, разтвор или сплав от две или повече твърди фази, от която те изкристализират при едновременно изстиване, при постоянна температура; тази температура е най-ниската от температурите, при които изкристализират всички други възможни смеси от същите компоненти Евтерпа; Евтерпа - (гр. Eutérpē) - 1. мит.: Муза на музиката; 2. прен. Музика евтиметрия; евтиметрия - (гр. euthýs „прав” и metréō „меря”) - Метод за измерването на праволинейни фигури евтропия; евтропия - (гр. éu „добре” и trépō „обръщам”) - Правилност, закономерност във видоизменението на кристалната форма на редица аналогични съединения |
евх_, ега_, еге_, еги_, егл_, его_, егр_, егу_, егю_, еда_, еде_, едж_, еди_, едн_, едо_, едр_, еже_, еза_, езе_ евфемизъм; евфемизъм - (гр. éu „добре” и phētni „говоря”) - литер. Заменяне на дума или израз, които се смятат за неподходящи, с по-благопристойни, по-благоприлични; благоприлично изказване, напр.: „Ако с болния не се случи нищо” вместо „Ако болният не умре" евфонически; евфонически - (гр. euphōnikós) - Благозвучен евфония; евфония - (гр. euphöm'a) - 1. Благозвучие; 2. поет. Подбор на звукове за достигане на известен художествен ефект в художествените произведения евфорбий; евфорбий - (от собс.: по името на лекаря на нумидийския цар Юба - Евфорб) - Вид растение, съдържащо млечен сок, който се използва за производство на смоли, лекарства и др. евфорбин; евфорбин - (от собс.) - Смола, която се съдържа в корените на растението евфорбий евфория; евфория - (гр. euphoría) - Безпричинно радостно настроение, повишено настроение (обикновено у душевно болни или под влияние на наркотични средства) евфуизъм; евфуизъм - (от собс.: по името на Евфуес, герой на роман от XVI в., в чието име се съдържа гр. дума euphyēs „благороден”) - литер. Маниерен стил с риторично-приповдигнат тон и претенциозна употреба на метафори, остроумия и чужди думи; превзет, маниерен стил евфуистичен; евфуистичен - (от собс.) - Надут, изкуствен, превзет евхаристика; евхаристика - (гр. eucharistikós) - църк. Учение за тайнството причастие евхаристия; евхаристия - (гр. eucharistía „благодарност”) - 1. рел. Безкръвна жертва; молитва над безкръвна жертва; 2. Самото тайнство причастие; 3. Част от литургията, когато се приготвя причастието евхит; евхит - (от гр. éuchomai „моля се”) - Християнин-сектант, който отрича църквата и признава за спасително средство само молитвата евхологий, евхологиум; евхологий, евхологиум - (гр. éuchomai „моля се” и lógos „наука”) - църк. Требник, книга с последование на требите; молитвеник ега; ега - Дано егалитарен; егалитарен - (от фр.) - Който почива на всеобщото равенство; уравнителен егалитаризъм; егалитаризъм - (фр. égalitarisme) - 1. Дребнобуржоазна утопична теория за уравнително преразпределение на имуществата при запазване частната собственост; 2. Изравняване, уравняване егалитарист; егалитарист - (фр. égalitariste) - Привърженик на егалитаризмаЕгейска култура; Егейска култура – вж. Критско-Микенска култура егер; егер - (нем. Jäger) - 1. Наемен ловец; 2. Войник от специалните стрелкови полкове егермайстер; егермайстер - (нем. Jägermeister) - 1. ист. Висш придворен чин; 2. Ръководител на царски лов; 3. Началник на егери при дворец егида; егида - (гр. aigis, aigídos „щит”) - 1. мит. Щитът на Зевс, който бил символ на гняв и покровителство на боговете, 2. прен. Защита, покровителство, закрила егитбашия – помощник на председателя на еснафа – вж. еснафски организации египтолог; египтолог - (гр. aigyptólogos) - Учен, който се занимава с изучаване на древния Египет египтология; египтология - (гр. Áigyptos и lógos „наука”) - Наука за древния Египет егира; егира - (тур. higret „преселение” от ар.) - Мохамеданско летоброене, което започва от 16 юли 622 г., когато Мохамед избягал от Мека в Медина; хиджлаеглендже и егленджек; еглендже и егленджек - (тур. eğlence) - Забава, забавление, развлечение, увеселение еглендисвам се, еглендиша се; еглендисвам се, еглендиша се - (тур. eğenmek) - Веселя се, забавлявам се, развличам се егоизъм; егоизъм - (фр. égoïsme от лат. ego „аз”) - Предпочитане на личните интереси пред обществените; себелюбие, себичност егоист; егоист - (фр. égoïste) - Който милее само за себе си, поставя личните си интереси над всичко; себелюбец егоистичен; егоистичен - (от фр.) - Присъщ на егоист; себичен еготеизъм; еготеизъм - (гр. egō „аз” и theós „бог”) - Самообожаване еготизъм; еготизъм - (фр. égotisme от лат. ego „аз”) - Прекалено чувство за значението на собствената личност, преувеличено мнение за себе си еготист; еготист - (фр. égotiste) - Човек с преувеличено мнение за собственото си значение егофутуризъм; егофутуризъм – вж. футуризъм егоцентризъм; егоцентризъм - (лат. ego „аз” и centrum „център”) - 1. Краен индивидуализъм, крайна форма на егоизъм; 2. Краен субективен идеализъм, който признава човешкото съзнание като единствена реалност и отрича обективната действителностегрек; егрек - (тур. eğrek) - Лятна подвижна кошара за овце и кози вън от селището, обикновено по нивите, за да бъдат естествено наторени. Заградена е с лека ограда от подвижен плет или сковани леси. Мястото й се мени, за да се получи наторяване. В някои райони на България егрека има по-широко значение - включва и други леки постройки за стоката и пастирите, поради което се покрива до известна степен с кошара. егутьор; егутьор - (фр. égoutteur) - Мрежест валяк на машина за производство на хартия, който служи за изцеждане на водата, за изглаждане и за поставяне на „водните” знаци егюпец; егюпец - 1. Циганин; 2. Египтянин Еда; Еда - (исл.) - Книга на старите скандинавски народи, която се състои от две сбирки: стихове и проза еделвайс; еделвайс - (нем. Edelweiß) - Многогодишно тревисто растение с бели или жълтеникавобели цветове (расте на голяма височина в Алпите, Пирин и др.) едем; едем - (ст. евр.) - 1. Земен рай, обитаван от човека до грехопадението според Библията. 2. прен. „Рай”, „райско” място - благодатен край едемски; едемски - (от евр.) - 1. Райски; 2. прен. Благодатен, щастлив едепсиз(ин), едипсиз(ин); едепсиз - (ар.-тур. edepsiz) - Безсрамник, безочлив човек еджел; еджел - (ар.-тур. edcel) - Смърт, съдба едикт; едикт - (лат. edictum) - 1. в древния Рим - Известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат при раздаване на правосъдие; 2. Важен указ на император, на крал, на управител; 3. Постановление на върховна власт със сила на закон едиктирам; едиктирам - (фр. edicter от лат.) - Издавам едикт, издавам постановление със сила на закон; постановявам едил; едил - (лат. aedīlis) - 1. в древния Рим: Длъжностно лице, което се грижело за обществените игри, храмовете, пътищата, пазарите и вътрешния ред на държавата; 2. прен. Общественик единак; единак - 1. Едничко дете; 2. Самотен вълк; 3. Отделно, усамотено дърво единица; единица - Едничка дъщеря единиче; единиче - Едничко дете, чедо едиология; едиология - (гр. áidomai „срамувам се” и logos „наука”) - Наука за благоприличието Едип; Едип - (гр. Oidipous) - 1. Митичен цар на древна Тива в Гърция, който отгатнал гатанката на сфинкса: „Кое живо същество ходи сутрин на четири крака, по обед - на два, а вечер - на три” (човек); 2. прен. Мъдър човек едипсезлик; едипсезлик - (ар.- тур. edepsizlik) - Безсрамие, безочие, дързост едипсизин - Безсрамник, развратник едификация; едификация - (от aedificatio) - Изграждане, построяване на сграда едиционен; едиционен - (от лат. editio, ōnis „издание”) - Който се отнася до издаване на печатни произведения: едиционна техника - начините и правилата за изготвяне на текст за научно изданиеедновиден, -дна, -дно; едновиден – Еднообразен едноимка; едноимка - Съименница едноман; едноман - Непрекъснато, неспирно, винаги едномесечета; едномесечета - Деца, родени в един и същ месец; вж родилни обичаи едномлечен, -чна, -чно; едномлечен - за деца: Които са сукали едновременно от една жена, майка само на едното дете едностаен, -айна, айно; едностаен - Неспирен, непрекъснат, монотоненедони, едони - Тракийско племе; населява земите по левия бряг на река Стримон (днес река Струма) - от устието й на юг до река Ангит (днес река Ангиста). Предполага се, че едоните са сродни с мигдоните и през ранната епоха едонско-мигдонската област се простира между долното течение на река Аксий (днес река Вардар) и река Нестос (днес река Места). Занимават се с рударство; разработват златните рудници в планината Пангей (днес планина Кушница или Пърнардаг). Малка част от едоните се преселва в Мизия (в северозападната част на Мала Азия). На племенната територия на едоните Атина основава в 437 пр. н. е. град Амфиполис. едряк; едряк - Едър, голям човек ежектор; ежектор - (фр. éjecteur) - Уред за изсмукване на въздух, пара, течност или прахообразни вещества чрез увличане от силна водна или парна струя езан; езан - (ар.-тур. ezan) - Призив за молитва от минарето езер; езер - Зер, нали езера; езера - Естествено запълнени с вода понижения на земната повърхност. България е сравнително бедна на езера; повечето имат незначителни размери. Образуването на езерните понижения е тясно свързано с тектонското и морфоложкото развитие през близкото геоложко минало, особено през четвъртичния период (кватернер). В зависимост от произхода и местоположението си езерата в България се разделят на крайморски (лагунни и лиманни), високопланински (долинно-ледникови, циркусни), карстови, тектонски, свлачищни и крайречни. Има и изкуствени (антропогенни) езера – вж. язовири езерити; езерити, езерци (от езеро - „блато”) - Славянско племе от българската група славяни. Заселва се на п-в Пелопонес - южно от град Спарта, в областта на град Елос до нос Малей. От VII до началото на IX в. езеритите запазват относителна самостоятелност, въпреки че признават върховната власт на Византия. При присъединяването към българската държава на Родопите, Беломорието и Македония - при управлението на хан Пресиян (836-852г.), езеритите въстават и извоюват независимостта си. През 847г. изпратената срещу тях византийска войска успява да ги усмири; езеритите са обложени с годишен данък в размер на 300 номизми (златни монети). През II половина на IX в. приемат християнството от Византия. Около 921г., по време на нападенията на българските войски към Пелопонес, езеритите отново въстават и заедно с милингите отхвърлят византийската власт, но през 922г. са покорени от Византия и данъкът им е увеличен на 600 номизми. След няколко години византийското правителствово се принуждава да признае известна самостоятелност на езеритите и да намали годишния данък на 300 номизми. Езеритите се задължават да дават определен брой войници и да избират за свой княз личност, посочено от византийския стратег. Тези отношения се запазват до XIII в.; след това езеритите загубват самостоятелността си и постепенно са погърчени. езерфолии; езерфолии - (собс. и лат. folium „лист”) - Вид тънки листа от станиол, които се употребяват за надписи и украшения при подвързия на книги |
||
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги |