ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Е-ЕЗЕ, ЕЗИ-EКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

езл_, езо_, езу_, ейд_, ека_, екб_, екв_, екд_, еке_, екз_, еки_, екк_, екл_

ези; ези - (от тур. yazi) - Страна на монета, където пише стойността

език; език - Военнопленник, от когото могат да се изтръгнат сведения за неприятеля. Ст. Загорчинов.

езикознание ; езикознание, лингвистика - Наука за езика, която изследва неговата същност, система и структура в процеса на възникване, развитие и функциониране. Първите писмени ръководства за изучаване на езика са известни от Индия (IV в. пр. н. е.: граматиката на Панини), от Гърция (края на II в. и началото на I в. пр. н. е.: граматиката на Дионисий Тракийски) и другаде. Гръцката граматика дава основата на европейската школска граматика. Науката за езика възниква през първата четвърт на XIX в. с установяването на сравнително-историческия метод и с формирането на школите в историческото езикознание - младограматическа, психологическа, неофилологическа, социологическа и др. По обсега на своята проблематика езикознание се дели на общо и специално. Общото езикознание разработва по-общи проблеми - същност на езика, език и мислене, произход на езика, общи закономерности на езиковия развой и др. Специалноτο езикознание (българско, прабългарско, славянско, балканско, индоевропейско и др.) обхваща конкретните изследвания на отделни езици или семейства и клонове родствени езици. Според използувания метод езикознание се дели на описателно, сравнително-историческо, структурално, математическо и приложно.
В България наченки на научно отношение към българския език с подчертаване на произхода му има в дейността на създателите на азбуката Кирил и Методий и техните ученици, в творческата дейност на Черноризец Храбър, Константин Костенечки, на Паисий Хилендарски и дейците през Възраждането. През I половина на XIX в. вниманието е съсредоточено главно върху въпросите на практическата граматика, книжовния език и правописа. От това време са първите граматики на български език: „Болгарска граматика” от Неофит Рилски (1835г.), „Славеноболгарское детоводство за малките деца... Част третая..." от Неофит Хилендарски Бозвели (1835г.), „Граматика славено-болгарска” от Хр. Павлович (1836г.), „Първичка българска граматика” от Ив. Богоров (1844г.), „Основа на българска граматика” от Й. Груев (1858г.), „Граматика за новобългарския език” от Ив. Н. Момчилов (1868г.), „За новобългарското азбуке” от М. Дринов (1870г.) и др. Истинското научно разработване на проблемите на езикознанието, главно на българския език, започва след Освобождението 1878г.

Според това, кои страни от езиковата действителност се изучават, в езикознание са обособени: фонетика (наука за звуковата страна на езика), граматика (наука за граматичния строй на езика), лексикология (наука за думите като речникови единици), стилистика (наука за функционалните разновидности или стилове на общонародния език),  диалектология и др.

НАЧАЛО

езлук; езлук - вж. язлък

езоповски; езоповски - (от собс.: по името на баснописеца Езоп) - прен. Иносказателен, замаскиран при изказване

езотерик; езотерик - (гр. ezōterikós) - Посветено в някоя тайна лице; прот. екзотерик

езотеричен, езотерийски; езотеричен, езотерийски - (гр. ezōterikós „вътрешен”) - Таен, скрит, предназначен само за посветените; противоположно: екзотеричен

езофагоскоп; езофагоскоп - (гр. oisophágos „хранопровод” и skopéō „гледам”) - мед. Електрическа тръба с лампичка и огледалце за изследване на хранопровода

езофагоскопия; езофагоскопия - (гр. oisophágos „хранопровод” и skopéō „гледам”) - мед. Изследване на хранопровода с езофагоскоп

НАЧАЛО

езуит; езуит - (лат. Iesuites „Исусов” от Iēsus) - 1. Член на католическия орден, основан от Игнаций Лойола през XVI в. в служба на католическата църква против всяко прогресивно течение, като не се подбирали средствата (измама, лицемерие, шпионаж, убийства). Лозунгът на ордена е: „Целта оправдава средствата.”; 2. прен. Лицемер, коварен и двуличен човек

езуитизъм; езуитизъм - (от лат.) - Лицемерие, двуличие, безпринципност в подбора на средствата за постигане на дадена цел

езуитски; езуитски - (от лат.) - 1. Който принадлежи на езуит или е присъщ на него; 2. прен. Хитър, лукав, безпринципен, лицемерен

ейдетизъм; ейдетизъм - (от гр. éidos „образ”) - тих. Възпроизвеждане на зрителни представни образи с яркост, която е близка до тази на възприятията поради запазване на образа на предмета дълго време след неговото изчезване от зрителното поле

екарисаж; екарисаж - (фр. équarrissage) - 1. спец. Изгаряне труповете на умрели животни или развалени месни продукти за промишлени цели; 2. Постройката, в която става това изгаряне

екбер; екбер - (ар.-тур. ekber) - Всевишният  (Аллах): Аллах екбер! – призив към единоверци

НАЧАЛО

екватив; екватив - (лат. aequatīvus) - 1. грам. Падеж във фински езици, чрез който се изразява сравнение; 2. Израз за предаване на еднакви качества: напр. „Той е толкова добър, колкото беше и баща му."

екватор; екватор - (лат.   aequātor   „уравнител”) - геогр. Окръжност, мислено прекарана по повърхността на Земята, на еднакво разстояние от двата полюса (която разделя земното кълбо на две равни полукълба - северно и южно; 2. спец. Всяка окръжност, по която кълбото се дели на две равни части

екваториал; екваториал - (лат. aequatoriālis) - Астрономически уред за определяне положението на небесно светило върху небесната сфера по отношение на екватора. Той е пригоден да се наблюдава чрез него непрекъснато дадено небесно тяло

екваториален; екваториален - (лат. aequatoriālis) - 1. Който принадлежи на екватора или е присъщ на него. 2. Който се намира около екватора

еквивалент; еквивалент - (лат. aequivalens, entis „равностоен”) - 1. Равноценно, равнозначно, равносилно; 2. хим. Количество от химически елемент, което се съединява с една част водород или я замества. 3. икон. Стока, с която се изразява стойността на друга стока (парите са всеобщ еквивалент, понеже с тях се изразява стойността на всички стоки); 4. езиков. Езикова единица, която по функция съвпада с друга

еквивалентен; еквивалентен - (лат. aequivalens, entis) - Равнозначен, равноценен, равен по големина

еквивалентност; еквивалентност - (от лат. aequus „равен” и valeo „струвам”) - Равнозначност, равноценност, равносилност

еквилибрист; еквилибрист - (от лат. aequilibris „в равновесие”) - 1. Опитен гимнастик в равновесна стойка; акробат, цирков артист, който се занимава с еквилибристика. 2. прен. Който обича да хитрува, да изопачава; хитрец

еквилибристика; еквилибристика - (от лат.  aequilibris) - Изкуство да се пази равновесие при твърде трудни положения за тялото (да се ходи по въже, на една ръка и др.); ловкост, сръчност; 2.прен. Лавиране, хитрост;

еквилибър; еквилибър - (лат. aequus „равен" и libra „везни”) - Равновесие

еквилинеарност; еквилинеарност - (лат. aequus „равен” и linea „черта", „ред”) - литер. Спазване на изискването в преводно стихотворение броят и редът на стиховете да съответстват на броя и реда им в оригинала

еквинокс; еквинокс - (лат. aequus „равен” и nox „нощ”) - Равноденствие;

еквипотенциален; еквипотенциален - (лат. aequus „равен” и potens, entis „силен”) - С еднакъв потенциал

еквиритмия; еквиритмия - (лат. aequus „равен” и гр. rhythmós „ритъм”) - литер. Точно предаване на ритмическите особености на всеки стих при превод

НАЧАЛО

екдемичен; екдемичен - (гр. ek „от", „извън” и dêmos „народ”) - 1. Който е извън народа или родината; странстващ; 2. Отдалечен, далечен

екдик; екдик - (гр. ek „от” и dikē „право”) - ист. Защитник, предимно защитник на църковни права пред светската власт

екер; екер - (нем. Eck „ъгъл", фр. équerre) - Геодезически инструмент за издигане и спущане на перпендикуляри; 2. Топографски инструмент за построяване на ъгли на терен

екзактен; екзактен - (лат. exactus „точен”) - Съвършен, точен

екзалтация; екзалтация - (лат. exaltatio) - Възторженост, твърде възбудено състояние, болезнена възбуденост; въодушевление

екзалтирам; екзалтирам - (от лат.) - Докарвам до възторг, възбуждам, въодушевявам

екзалтиран; екзалтиран - (от лат.) - 1. Който се намира в екзалтация, силно възбуден; 2. Предизвикан от екзалтация, проникнат от екзалтация; 3. Неуравновесен

екзаменатор; екзаменатор – вж. екзаминатор

екзаминатор; екзаминатор - (лат. examinātor) - Който изпитва, член на изпитна комисия

екзантема; екзантема - (гр. exánthēma) - мед. Изрив на кожата

екзарация; екзарация - (лат. exaratio) - геол. Смъкване на повърхността на скален масив от движещ се ледник

екзартикулация; екзартикулация - (лат. ex „от” и articulus „става”) - мед. Премахване на става

екзарх; екзарх - (от éxarchos) - 1. в древна Гърция: Главен жрец при храм. 2. Наместник на византийския император в римските му владения след IV в.; 3. църк. Висш църковен сановник, началник на независима православна църква, наречена екзархия

екзархат; екзархат - (лат. exarchātus от гр.) - 1. Област, управлявана от екзарх. 2. Власт или длъжност на екзарх

екзархийски; екзархийски - (от гр.) - 1. Присъщ или свойствен на екзарх. 2. Който принадлежи на екзархия

екзархийски устав; екзархийски устав - Основни правила за устройството и управлението на Българската екзархия. Изградени са върху основата на султанския ферман (от 1870г.) за учредяване на екзархията и върху каноническото право на православната черква. Проектът е изработен от Г. Кръстевич и е приет на I черковно-народен събор 1871г. в Цариград. Екзархийският устав урежда главно въпроси от черковноустройствен и административен характер: диоцез на българската черква, органи и ведомство на черковната власт и черковния съд, финансово-стопански и бракоразводни дела и др. В него са залегнали два основни принципа: съборност (участие на духовни и светски лица в черковното управлениение) и изборност (членовете на черковните органи се избират с определен мандат). Новите условия на живот през следващите десетилетия налагат промени в екзархийски устав - през 1883, 1895-97, 1921-22 и 1937 години. Приспособеният през 1883г. в Княжество България екзархийски устав нарушава съборно-демократичния характер на черковното управление; властта се съсредоточава в Светия Синод и у епархийските митрополити. С промените през 1895-97г. още повече се ограничава участието на светските лица в черковните органи. Изработеният от II черковно-народен събор (1921-22г.) проект за нов устав възстановява принципите на съборност и демократичност на екзархийския устав от 1871г., но остава неузаконен. На архиерейските събори през 1932, 1934 и 1937 години в него се внасят съкращения и промени, които се отнасят главно до дейността на Светия Синод в пълен и намален състав. Конфликтите между черквата и правителствата и вътрешните черковни несъгласия възпрепятстват цялостното уреждане на черковно-устройствените въпроси до 1944г. През 1950г. въз основа на екзархийски устав от 1922г. се приема нов устав на Българската православна църква. Утвърден е от III черковно-народен събор 1953г., когато се възстановяваканоничното патриаршеско достойнство на Българската църква (признато за първи път през 1235 г. при царуването на Иван Асен) и се избира първоиерарх, който да се титулува „Патриарх Български и Митрополит Софийски”.

екзархийски училища; екзархийски училища - Училища на българското население в Македония и Одринско през периода 1878-1912г. Екзархийските училища допринасят за запазване на народностното съзнание на българското население в тези области, останали след Берлинския конгрес 1878г. в пределите на Османската империя. За поддържането им се грижат Българската екзархия в Цариград и „Македонската дружина”. В навечерието на Балканската война 1912-13г. има 1373 екзархийски училища (от които 13 средни и 87 класни) с 2266 учители и 78 854 ученици. Добре се развиват училищата във Воден, Велес, Битоля, Прилеп, Мелник, Петрич и др. селища. В Солунската българска гимназия и Одринската българска мъжка реална гимназия „Доктор Петър Берон” са учили видни българи. От 1878г. до Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885г. в развитието на училищното дело се набелязват 2 периода. I период се характеризира с усилията да се възстановят закритите училища и да се открият нови, заслуги за което има Методий Кусевич. II период започва със създаването на Училищно попечителство при Екзархията (1883г.), което се оформя като ръководство  на българското просвещение във вилаетите. Наред със светски училища се откриват и духовни - в Прилеп, Одрин. За просвета на населението в тези области се основават читалища и просветни дружества, откриват се книжарници. Много учители и възпитаници на екзархийските училища вземат активно участие македоно-одринското революционно движение.

екзархист; екзархист - (от гр.) - ист. Който признавал властта на екзарха, привърженик на екзархията, а не на гръцкия патриарх

екзархия; екзархия - (гр. exarchía) - 1. Област, управлявана от екзарх; 2. Сграда, в която се помещава канцеларията на екзарха; 3. Власт, управа на ехзарх; 4. Самостоятелна  църква, управлявана от екзарх (българската православна църква до 1953г. е била екзархия)

екзацербация; екзацербация - (лат. ex „от” и acerbus „остър”) - мед. Изостряне на болестни състояния

екзегеза; екзегеза - (гр. exégesis) - 1. Тълкуване, изясняване, обясняване на библейски текстове. 2. Филологическо обясняване на литературно произведение; интерпретиране, интерпретация

екзегет; екзегет - (гр. exēgētēs „тълкувател”) - 1. Тълкувател на предсказанията на оракула; тълкувател на закон; 2. Богослов, който тълкува библейски книги; 3. Филолог, който интерпретира текст

екзегетика; екзегетика - (гр. exēgētikē) - Наука за тълкуване и обясняване на текстове

екзекватура; екзекватура - (от лат. exsequor „изпълнявам”) - 1. полит. Удостоверение, давано на чуждестранен консул, с което правителството го признава за консул; 2. юр. Изпълняване на съдебно решение, издадено от друга държава

екзекутив(а); екзекутив - (лат. eksecutīvus) – 1.Изпълнителен комитет; 2. арх. Чертеж от проекта на сграда, върху който с червен цвят са нанесени промените възникнали в процеса на изпълнение (строителство) на обекта

екзекутивен; екзекутивен - (лат. exsecutīvus) - Изпълнителен

екзекутирам; екзекутирам - (от лат.) - 1. Изпълнявам смъртна присъда. 2. юр. Изпълнявам решение на съд или постановление на закон. 3. прен. Изпълнявам строителен план

екзекутор; екзекутор - (лат. exsecūtor) - 1. Изпълнител на съдебно решение, съдия-изпълнител; 2. Изпълнител на завещание; 3. Изпълнител на смъртна присъда; палач

екзекуция; екзекуция - (лат. exsecutio) - 1. юр. Изпълнение на смъртна присъда; наказване със смърт, смъртно наказание; 2. Продаване имота на длъжник; 3. Прилагане на наказателни мерки от една държава срещу друга

екзема; екзема - (гр. ékzema от ekzéō „правя да кипи”) - мед. Незаразна кожна болест, придружена със силен сърбеж

екземпляр; екземпляр - (лат. exemplar през рус.) - Единичен предмет от редица еднакви предмети, животни, растения и др.; парче, бройка, къс

екземпция; екземпция - (лат. exemptio) - Изваждане, изключване, освобождаване от власт на някого, особено на манастир от местна управа

екзистенц, екзистенция; екзистенц, екзистенция - (лат. existentia) - Съществуване

екзистенц-минимум; екзистенц-минимум - (лат. existentia и minimum) - Най-малкото средства, с които може да се преживява

екзистенциализъм; екзистенциализъм - (от лат. existentia „съществуване”) - Ирационално течение в съвременната философия (възникнало в Германия в края на 20те години на XX в.), според което съществуването предхожда същността на нещата. В своята етико-философска система екзистенциализмът представя за общочовешки и издига до степен на обективни категории чувствата на страх от смъртта и на отчаяние, които вълнуват обществото тогава

екзистирам; екзистирам - (от лат. existo) - Съществувам, живея

екзо-; екзо- (гр. éxō „вън”) - в началото на сложни думи означава: Външен, извън нещо

екзогамия; екзогамия - (екзо- и гр. gámos „брак”) - Избягване на бракове между жените и мъжете на една и съща общностна група (род, племе); противоположно на: ендогамия

екзогенен; екзогенен - (екзо- и гр. génos „род”) - От външен произход; обясняван с външни причини

екзод; екзод - вж. ексод

екзодерма; екзодерма – вж. ектодерма

екзорбитантен; екзорбитантен - (лат. exorbitans, antis) - Който излиза от обикновените граници

екзорцизъм; екзорцизъм - (от гр. exorkízō през лат.) - рел. Заклинание, изгонване на „зли духове”

екзосмоза; екзосмоза - (екзо- и гр. ōsmós „проникване”) - 1. физ. Проникване отвън навътре на разделени една от друга течности с различна концентрация. 2. биол. Процес на просмукване на течност или разтворени вещества от клетките в заобикалящата ги среда; противоположно на:  ендосмоза

екзостоза; екзостоза - (екзо- и гр. ostéon „кост"') - Нарастване на костна тъкан върху кост

екзот; екзот - (гр. exōtikós) - Растение или животно от територии с рязко отличаващ се климат от страната, в която се отглеждат

екзотерик; екзотерик - (гр. exōterikós) - Непосветено в известна тайна лице; непосветен; противоположно на: езотерик

екзотеричен; екзотеричен - (гр. exōterikós „външен”) - Общодостъпен, достъпен и за непосветените; противоположно на: езотеричен

екзотермичен; екзотермичен - (екзо- и гр. thermós „топъл”) - Който отделя топлина

екзотизъм; екзотизъм - (от гр.) - Използване в литературата и изобразителното изкуство сюжети от далечни страни, предимно от Далечния Изток

екзотика; екзотика - (гр. exōtikós „външен”) - 1. Съвкупност от характерни черти за далечни, предимно източни и южни страни, които са необичайни, чудновати. 2. прен. Необикновено, чудновато спрямо местните традиции

екзотичен, екзотически; екзотичен, екзотически - (гр. exōtikós „чужд”) - 1. Който се намира извън приетото, извън обикновеното; далечен, чуждоземен; 2. Чудноват, необикновен

екзотрофен; екзотрофен - (екзо- и гр. trophé „храна”) - биол. Наименование, което се дава на паразит, живеещ върху организъм, който го храни

екзофталм(ия); екзофталмия - (екзо- и гр. ophthalmós „око”) - Ненормална изпъкналост на очната ябълка (напр. при Базедова болест)

НАЧАЛО

екивок; екивок - (лат. aequivoctis „двусмислен” през фр.) - литер. Двусмисленост, двусмислен намек

екилибър; екилибър - (φρ. equilibre) - Равновесие

екимджиски; екимджиски - (от ар.-тур. hekim) - Медицински

екимин; екимин - вж. хекимин

екин; екин - (тур. ekin) - Посев, реколта

екип; екип - (фр. équipe) - 1. Група, отбор. 2. Облекло и съоръжение за известна работа, предимно за спорт и туризъм

екипаж; екипаж - (фр. équipage) - 1. Целият личен състав, който обслужва кораб, самолет, танк. 2. Брегова войскова единица от морската пехота, която служи за попълване на корабни екипажи

екипирам; екипирам - (фр. équiper) - Снабдявам, обзавеждам с всичко необходимо

екипировка; екипировка - (от фр.) - 1. Снабдяване, оборудване с всичко необходимо; 2. Снаряжение, предимно за екипирате

НАЧАЛО

екклисиарх; екклисиарх - (от гр. έκκλησίαρχος) - Отговорно лице в църква;

еклампсия; еклампсия - (гр. éklampsis) - мед. Състояние, характеризиращо се най-често с конвулсии и припадъци, със загубване на съзнание; тежко заболяване на деца до 2 години и на бременни жени

еклезиарх; еклезиарх - (гр. ekklēsíarchos) - църк. Глава на църква, църковен предводител

еклезиаст; еклезиаст - (гр. ekklēsiastēs) - 1. Проповедник; 2. Заглавие на библейска книга, приписвана на Соломон, която започва с думите: „Суета на суетите, всичко е суета"

еклезия; еклезия - (гр. ekklēsía) - 1. в древна Гърция: Събрание на граждани; 2. в християнската църква: Общество от вярващи християни

еклектизъм; еклектизъм - (гр. eklektikós „който избира”) - 1. книж. Съчетание на разнородни възгледи в науката и фолософията. 2. в изкуството: Формално смесване на различни стилове

еклектик; еклектик - (гр. eklektikós) - 1. Привърженик на еклектизма. 2. Учен или политик, който безпринципно свързва противоположни възгледи

еклектика; еклектика – вж. еклектизъм

еклектически; еклектически - (гр. eklektikós) - Който е свойствен на еклектизма

еклемия; еклемия – Климия: дървен или метален прът за фиксиране на предната и задната (канатите) и страничните (ритлите) прегради на коша на каруцата

еклер; еклер - (фр. éclair) - Тестен сладкиш с продълговата форма и с пълнеж от крем

еклиметър; еклиметър - (гр. ekklínō „отклонявам” и métron „мярка”) - Топографски инструмент за приблизително определяне наклона на местност по отношение на хоризонта

еклиптика; еклиптика - (гр. ekleiptikē) - астр. Голям кръг от небесната сфера, който се получава от пресичането й с плоскостта на земната орбита. По нея се извършва видимото (от Земята) годишно движение на Слънцето

еклога; еклога - (гр. eklogē „избор”) - 1. литер. Отделно избрано стихотворение от един автор; 2. литер. Стихотворение със съдържание из пастирския живот, близко до идилия; 3. Сборник от избрани стихотворения; 4. юр. Византийски сборник от закони, издаден през 726 г. от византийския император Лъв III

еклога, българска еклога; българска еклога - Един от първите правни паметници в България след приемане на християнството (864г.). Превод на византийски законодателен сборник от VIII в. Направен е вероятно по времето на цар Симеон (893-927г.) и е използван през цялото Средновековие. Еклогата е известна в няколко руски преписа, най-достъпни от които са преписите, включени в Кормчая книга. Съдържа 16 титула (дяла). Урежда редица случаи на гражданското право (дарение, завещание, продажба, задатък, наследяване, годеж, брак), на наказателното право (наказателна репресия относно кражба и разбойничество, убийство, престъпления, засягащи половия морал, държавната измяна) и някои процесуални прецеденти. В еклогата има редица отклонения от византийския текст, които се дължат отчасти на по-прогресивните български правни обичаи и отчасти на по-елементарни правни концепции. При липса на др. законни наследници признава наследствено право на бедните. Режимът на свидетелските показания е по-свободен от установения във византийската еклога. Определя по-мек режим за робите. Установява, че не само настъпилата след сключване на брака лудост, но и лудостта преди брака не е основание за развод. Не познава емфитевсиса (дългосрочен наследствен наем от недвижими имоти), престъплението „фалшификация на монети”, разграничението на съдебния процес на граждански и наказателен. Еклогата е ценен извор за историята на българската държава и право.

НАЧАЛО

 

екс_

екна; екна - Разпитвам, запитвам; въртя, дрънкам някого за нещо

екология; екология - (гр. óikos „къща” и lógos „наука”) - Наука за взаимоотношението на организмите (животни и растения) и околната среда

екран; екран - (фр. écran) - 1. Подвижен щит или заслон срешу топлина, светлина, вода и др.; 2. техн. Метален щит, който предпазва електрически уред или друга машина от външна влияние; 3. в хидротехниката - Водонепропусклива покривка откъм водната страна на земнонасипните и каменнонасипните язовирни стени, откъм откосите и дъното на каналите, която намалява филтрацията  на водата през насипа; 4. Гладка бяла повърхност (често от платно), върху която се демонстрират изображения с диапозитив, филмов апарат и под.; 5. прен. Кино; малкият екран - телевизор

екранизация; екранизация - (от фр.) - Приготвяне на нещо за прожектиране на екран

екраниране; екраниране - (от фр.) - 1. Защита на уреди от външно влияние; 2. Снимане на филм; 3. Приготвяне на нещо за прожектиране на екран

НАЧАЛО

екс - Експроприация

ексаджилук; ексаджилук - Експроприиране

ексапостиларий; ексапостиларий - (гр. exapostillárion) - църк. Утринно църковно песнопение

ексапсалми; ексапсалми - (гр. hexápsalmoi) - църк. Шестопсалмие, 6 отбрани псалма

екс- - (лат. ex „от”, „извън”) - в началото на сложни думи означава: Извън или бивш

екседра; екседра - (лат. exédra от гр. exedros - навън) - 1. Полукръгла ниша, вградена от външната страна на зида в античните обществени сгради или изградена като отделен павилион. Служела като място за беседи и отдих (в Гърция и Рим). Понякога околовръст стените на екседрата се разполагали седалки; 2. в древна Гърция - Полукръгла издатина в колонада с места за сядане; 3. в древния Рим и по-късно: Приемна, гостна, салон - парадно помещение в богатото антично жилище, открито към перистила; 4. В християнските църкви екседрата се нарича и апсида

екселенц; екселенц – вж. ексцеленц

екселирам; екселирам - (от фр. exceller) - Превъзхождам, отличавам се

ексер; ексер - (тур. ekser) – Гвоздей

ексизъм; ексизъм - вж. ексаджилък

ексик; ексик - (тур. eksik) - Недостиг в тегло, по-малко от теглото, липса, недостатъчно

ексикатор; ексикатор - (от лат. exsicco „изсушавам") - Уред за изсушаване на препарати

ексиклик; ексиклик - (тур. eksiklik) - Недостиг, липса

екскаватор; екскаватор - (от лат. excavo „дълбая”) - 1.  Самоходна машина, която копае по различни начини почва, полезни изкопаеми на открито или загребва сипливи материали, пренася и изсипва изкопаната или загребана маса на определено място; сравни с багер; 2. Хирургически инструмент за издълбаване

екскавация; екскавация - (лат. excavatio) - 1. Издълбаване, разбиване на скали и др. с взрив или екскаватор; 2. анат. Вдлъбнатина

ексклюзивизъм; ексклюзивизъм - (фр. exdusivisme) - Изключителност

екскомуникация; екскомуникация - (лат. ex „извън" и communikatio „общуване") - Отлъчване от църква

екскориация; екскориация - (лат. ex и corium „кожа") - мед. Протрито място на кожата

екскремент; екскремент - (лат. excrementum) - Изпражнение; тор

екскре; екскрет - (лат. excrētum „отделено") - Отделяно от организма ненужно или вредно вещество

екскреция; екскреция   - (от  лат.) - 1. Отделяне; 2. Дейността на жлезите и на други органи за отстраняване от организма на различни продукти на обмяната

екскурзиант; екскурзиант - (от лат.) - 1. Ходещ на излет; Пътешественик; 2. Подигравателно обръщение към емигрант

екскурзия; екскурзия - (лат. excursio) – 1. Пътуване до определено място за отмора и развлечение; излет; 2. преносно и подигравателно за: Емиграция

екскуриал; екскуриал - (от испанското име на манастир, дворец) - Любимо място за посещение

екскурс; екскурс - (лат. excursus) - Отстъпване от главната тема за обясняване на страничен въпрос; отклонение

екслибрис; екслибрис - - (лат. ех libris - „из книгите на. . .") – 1. Знак, който се поставя върху книгата (на вътрешната страна на корицата или на заглавната страница), за да означи на коя лична или обществена библиотека принадлежи тя. Екслибрисът съчетава текстови и изобразителни елементи (име на собственика, някаква сентенция, герб, символична рисунка, изглед). Чрез него се разкрива отношението на собственика към книгата. Появява се в Европа в края на XV и през XVI в., а в България - през II половина на XVII в. Като най-стари български екслибриси могат да се приемат някои приписки по стари книги и ръкописи, които включват и елементи на екслибрис. Развитието на българския екслибрис минава през 3 етапа: I етап се характеризира с ръкописни екслибриси, в които се споменава обикновено датата, годината и местожителството на собственика. Намерени са върху книгите на Манчо Н. Джуджов от Панагюрище, Димитър Н. Инджев от Търново, Петър К. Бобчевски от Пазарджик и др. II етап е характерен с използването на специално изработен печат. Въвеждането на дървени, метални или гумени печати започва още от началото на XVIII в. Такива печати има върху книгите на поп Влайов, И. X. Кършовски от Елена, на Русчушкото училище и др. Художествено изработени екслибриси се появяват изолирано през II половина на XVIII в. до края на XIX в.; дело са на чужди художници. III етап се характеризира с изработване на екслибриси от специалисти художници-графици - екслибрисите на П. Парчевич от Чипровци, Ив. Селимински от Сливен, по-късно на Ст. Стамболов, В. Захариев, Л. Божков, Асен Русков. Едва през I половина на XX в. екслибриси с орнаменти, фигури, гербове се изработват от български художници. Най-изтъкнати творци на екслибриси са В. Захариев, А. Крамер, Пр. Кършовски, М. Попова, Д. Павлов, Ст. Кънчев, М. Бакалов и др.; 2. Етикет, на който са написани тези две думи (ex libris) и след тях името на притежателя; залепва се на вътрешна страница на книга

ексматрикулация; ексматрикулация - (лат. exmatriculatio) - Отписване на студент

ексод; ексод - (гр. éxodos „изход") - 1. в античната трагедия - Заключителната част на произведението; Тържествено излизане на актьорите от сцената; 2. Заглавие на библейска книга, една от петте книги на Мойсей

експавзивен; експавзивен - (лат. expansio „разширение”, фр. expansif) - 1. Несдържан в проявяване на чувствата си, който не се въздържа; Излиятелен; 2. Нападателен, завоевателен, грабителски

експанзивност; експанзивност - (от лат.) - 1. Избухливост, невъздържаност, излиятелност; 2. Разширяване, стремеж към заграбване на чужди територии

експанзия; експанзия - (лат. expansio) - 1. пол. Стремеж за разпространяване и разширяване на политическо и икономическо влияние, власт, владение и др.; 2. Агресивна политика на държава за завладяване на чужди територии, колонии и пазари и унищожаване на политическата и икономическата независимост на други страни

експатриация; експатриация - (екс- и лат. patria „родина”) - Изгонване от отечеството

експатриирам; експатриирам - (от лат.) - Изселвам от отечеството

експедирам; експедирам - (лат. expedio) - 1. Изпращам (стока, писма, вестници и др.); 2. разг. Отървавам се от някого; отпращам

експедитивен; експедитивен - (фр. expéditif от лат.) - Бърз, сръчен; делови

експедитивност; експедитивност - (от лат.) - Бързина и лекота в работа; сръчност, делово поведение

експедитор; експедитор - (късно лат. expedītor) - Лице, което се занимава с изпращане на различни стоки и предмети по влак, поща и др.; изпращач на стоки

експедиция; експедиция - (лат. expeditio) - 1. Разпределяне и изпращане на писма, вестници, списания, книги, стоки и др.; 2. Служба в учреждение за разпределяне и изпращане; 3. Изпращане на група в далечно пътуване с научна цел или със специална задача; 4. Пътуване на група с научна или друга предварително определена задача; 5. Група лица, които изпълняват такава задача

експеримент; експеримент - (лат. experimentum) – 1. Преднамерено предизвикване на някое явление при точно определени повторяеми условия за наблюдаване, измерване и пр. с цел да се потвърди или опровергае някое предположение или хипотеза, да се установи нещо ново или да се демонстрира нещо установено; опит; 2. Практическо изпитване на материал, начин на работа, проект на закон и пр.

експериментален; експериментален - (лат. experimentālis) - Основан на опита, получен въз основа на опит

експериментатор; експериментатор - (лат. experimentātor) - Който прави научни опити

експериментирам; експериментирам - (от лат.) - Правя научни опити; опитвам

експерт; експерт - (лат. expertus „опитен”) - 1. Човек, който познава добре нещо; вещо лице; 2. Натоварено от съд или друго учреждение лице, което да се произнесе по определен въпрос

експертиза; експертиза - (фр. expertise) - 1. Изследване от специалисти на известен въпрос, за да дадат мнение; 2. Разрешаване на спорен въпрос чрез експерти

експираторен; експираторен - (от лат. exspīro „издишвам”) - езиков: Който се изговаря със засилване на въздушната струя

експирация; експирация - (лат. exspiratio) - 1. Издишване на въздух от белите дробове; издишване; 2. Засилване на излишната струя

експлантация; експлантация - (от лат. explanto „пресаждам”) - 1. мед. Пресаждане на живи тъкани; 2. Пресаждане на растения

експликация; експликация - (лат. explicatio) - Обясняване на условни знаци, особено на планове, карти и подобни; сравни с легенда (6.)

експлоататор; експлоататор - (от фр.) - Който използва нещо за своя сметка

експлоатация; експлоатация - (фр. exploiiation) - 1. Използване на чуждия труд от притежателите на средствата за производство, без да се заплаща реалната му стойност; кожодерство; 2. Разработване и използване на природни богатства; 3. Използване на предприятие, на превозни средства, на земя и т. н

експлоатирам; експлоатирам - (от фр. exploiter) - 1. Използвам наемен труд,  без да го възмездявам подобаващо; 2. Разработвам природни богатства; 3. Използвам предприятие, земя, превозни средства и др.

експлозив; експлозив - (фр. explosif) - 1. Избухливо вещество, взрив; 2. езиков. Съгласна, която се произнася с „избух” на въздушната струя (г, к, д, т, б, п)

експлозивен; експлозивен - (фр. explosif) - 1. Който може да експлодира; избухлив, взривен; 2. Който се привежда в движение чрез вътрешна експлозия, който се извършва чрез вътрешна експлозия; 3. езиков. Който се произнася с „избух” на въздушната струя; експлозивна съгласна – вж. експлозив (2.)

експлозия; експлозия - (лат. explosio) - Взрив, избухване, придружено със силен гръм; възпламеняване на взривни вещества, придружено с трясък

експозе; експозе - (фр. exposé) - 1. Кратко съобщение на представител на правителството в парламента по въпроси от текущата политика; 2. Кратко съобщение върху книга, документ и пр.; изложение, доклад

експозиметър; експозиметър - (лат. expositus „изложен” и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване на времето, през което обективът на фотоапарат трябва да бъде отворен при снимане в зависимост от светлината, снимания обект и др.; Светломер

експозитура; експозитура - (нем. Expositur) - Агентура на чужда държава

експозиция; експозиция - (лат. expositio „изложение”) - 1. Встъпителна част на литературно или музикално произведение, която съдържа мотивите, които ще се разработват в произведението; 2. Нареждане, излагане на предмети за гледане, за изложба; 3. Времето, през което затворът (пердето) на фотоапарат стои отворен за снимане

експонат; експонат - (лат. exponātus „оставен за показ”) - Предмет, изложен в музей, мострен панаир, изложба и др.

експонент; експонент - (лат. exponens, entis „показващ”) - 1. Лице, предприятие или учреждение, което излага предмети в изложба; 2. мат. Показател на степен

експонирам; експонирам - (лат. expōno „показвам”) - 1. Показвам предмет на изложба, мострен панаир и др.; 2. спец. Излагам фотографска плака на действието на светлината

експорт; експорт - (англ. export от лат. exporto) - 1. Износ на стоки или капитали зад граница; износ; 2. Количество и стойност на стоки, изнесени зад граница

експортен; експортен - (от лат.) - Износен, определен за експорт

експортирам; експортирам - (от лат.) - Изнасям стоки в чужбина

експортьор; експортьор - (фр. exporteur) - Лице или организация, които изнасят стоки в чужбина; износител

експрес; експрес - (от лат. expressus „усилен”) - Бърз влак, кораб, автобус и др. за дълго пътуване, които спират само на най-големите гари и пристанища

експресивен; експресивен - (фр. expressif от лат.) - книж. Изразителен

експресионизъм; експресионизъм - (фр. expressionnisme) - Направление в западноевропейското изкуство и литература в началото на XX в., което схваща външния свят като средство за изразяване на субективното състояние на човека.

експресионист; експресионист - (фр. expressionniste) - Привърженик на експресионизма

експресия; експресия - (лат. expressio) - Изразителност, сила при проява на чувства и преживявания

експромисия; експромисия - (лат. expromissio) - юр. Договор, при който трето лице поема задължението вместо ответника

експромпт; експромпт - (лат.   expromptus „бърз”) - Кратка реч, произнесена без предварителна подготовка; импровизация; 2. литер. Стихотворение, обикновено с весело съдържание, създадено по някакъв случай и без  подготовка; 3. муз. Малко музикално произведение, създадено като импровизация при изпълнението

експромтен, -тна, -тно; експромтен - (от лат. expromtus) - Който става без подготовка; импровизиран

експромпто; експромпто - (от лат.) - Неочаквано, без подготовка, от един път

експроприатор; експроприатор - (фр. expropriateur от лат.) - Лице, което извършва отчуждаване

експроприация; експроприация - (лат. ex „извън” и proprius „собствен”) – 1. юр. в правото - Насилствено отчуждаване на имуществото, изземване на имоти от страна на държавата; 2. Изземване средствата на производство от една класа по насилствен начин или по икономически път; 3. при социалистическите революции: Изземване на средствата за производство и превръщането им от частна в обществена собственост - акт на диктатурата на пролетариата

експроприирам; експроприирам - (фр. exproprier) - 1. Отнемам, изземвам, извършвам експроприация; 2. Лишавам от средствата за производство

експулсия, експулсиране; експулсия, експулсиране - (лат. expulsio) - Принуждаване на чужденец да напусне дадена държава в кратък срок поради извършени нарушения или поради липса на основания да пребивава в нея

екстаз; екстаз - (гр. ex „вън” и stásis „стоене”) - книж. Болезнено възторжено състояние, крайна степен на възхищение, достигаща до болезненост; възторженост, възхитеност

екстемпорален; екстемпорален - (лат. extemporālis) - Неочакван, ненадеен

екстензивен; екстензивен - (лат. extensīvus) - Разпрострян, разширен, разпръснат; екстензивно земеделие - земеделие на широка площ, със слабо развита техника и нисък урожай; прот.: интензивен

екстензивност; екстензивност - (от лат.) - Разпространеност, разширеност

екстензия; екстензия - (лат. extensio) - мед. Изтегляне на човешкото тяло или на части от него по надлъжната им ос с лечебна цел

екстензор; екстензор - (лат. extensor) - анат. Мускул, който разгъва; разгъвач

екстериор; екстериор - (лат. exterior) - 1. Външен изглед, външност; 2. Външен вид и телосложение на животните

екстериториален; екстериториален - (лат. ex „извън” и territoriālis „земен”) - Който се ползува с екстериториалност, смятан за непринадлежащ на страната

екстериториалност; екстериториалност - (от лат.) - Положение   на   дипломатическия персонал, войска, военни кораби и самолети, намиращи се на територията или в териториалните води на чужда държава, състоящо се в неподсъдност на местното правосъдие и освобождаване от действията на местната администрация

екстернант; екстернант - (от лат. externus „външен”) - 1. Лице, което полага изпити в някое висше учебно заведение, без да посещава лекции и упражнения; 2. Ученик, който не живее в пансиона при училището; „външен” ученик

екстернат; екстернат - (от лат.) - 1. Система за завършване на средно или висше училище чрез самостоятелна подготовка - без посещаване на лекции и занимания; 2. остар. Училище, при което няма пансион

екстернирам; екстернирам - (от лат. externus) - Принудително изпращам някого извън границите на държавата; изгонвам

екстирпатор; екстирпатор - (от лат. exstirpo „изкоренявам”) - Вид земеделска машина за дълбоко разравяне на пръстта и изкореняване на плевелите; сравни с: грубер

екстирпация; екстирпация - (лат. exstirpatio „изскубване”) - 1. мед. Коренно премахване на орган или част от него; 2. Изкореняване; 3. прен. Премахване, унищожаване

екстра; екстра - (лат. extra „извън”) - 1. Който е от най-добро качество; 2. разг. Много добре, отлично

екстравагантен; екстравагантен - (фр. extravagant от лат.) - Който излиза извън общоприетото; необичаен, необикновен, странен, оригинален

екстравазат; екстравазат - (лат. extra „извън” и vas „съд”) - мед. Излязлата кръв от кръвоносните съдове в съседните тъкани

екстравазация; екстравазация - (лат. extravasatio) – мед. Вътрешен кръвоизлив, кръвоизлив от кръвоносните съдове в тъканите

екстрадиция; екстрадиция - (фр. extradition от лат. ex „извън” и trado „предавам”) - Предаване на чужд гражданин (поданик) по искане на собствената му държава за нарушение на законите й

екстракт; екстракт - (лат. extractum) - 1. Вещество, извлечено по химически начин от растителна или животинска тъкан и др.; 2. Лечебен препарат; лекарство, получено от сгъстени сокове на лечебни вещества

екстрактивен; екстрактивен - (от лат. extractus „извлечен”) - 1. Получен чрез извличане; 2. Който може да се извлича, който има свойствата на екстракт

екстрактор; екстрактор - (от лат. extraho „извличам”) - 1. Апарат за екстрахиране; 2. Приспособление за изхвърляне на гилзата на патронника; 3. мед. Инструмент за изваждане на зъб, за отстраняване на зъбен нерв или на чуждо тяло

екстракция; екстракция - (лат. extractio) - 1. Механично изваждане или изтръгване на нещо. 2. Извличане на известна съставка от смес с помощта на разтворител, който разтваря само тая съставка; 3. Извличане на метали от руда чрез разлагане на съединението, за да се отдели металът

екстраполация; екстраполация - (фр. extrapolation) - 1. Интелектуална (умствена) операция, с която един процес, една закономерност или проверен на практика опит се прилага и в съседни области, които не са обект на пряко наблюдение и проучване; 2. Обобщаващо заключение въз основа на частични (фрагментарни) данни; 3. в статистиката: Начин за намиране числени показатели извън пределите на даден ограничен статистически ред. Използва се при стопанското оперативно и перспективно планиране

екстраординарен; екстраординарен - (лат. extraordinarius) - 1. Извънреден, необичаен, необикновен, рядък; 2. остар. Който не заема катедра, заемащ място на професор, незавеждащ катедра

екстрахирам; екстрахирам - (лат. extraho „извличам”) - 1. Изваждам, отделям, извличам; 2. хим. Отделям вещество от смес с помощта на разтворител или апарат

екстремен; екстремен - (лат. extrēmus) - Краен, извънмерен

екстремизъм; екстремизъм - (от лат. extrēmus „краен”) - Привързаност към крайни възгледи и мерки, особено в политиката

екстремист; екстремист - (от лат.) - Привърженик на крайни възгледи и мерки

екстремум; екстремум - (лат. extrēmum) - мат: Най-голямото и най-малкото значение на величините

екстрен; екстрен - (лат. extra „извън”) - 1. Който е извънреден; 2. Неотложен, непредвиден

екстроспективен; екстроспективен - (лат. extra „извън” и specto „гледам”) - Основан на обективно наблюдение на външните прояви

ексудат; ексудат - (лат. exsudātus) - мед. Течност, която изтича при възпаления от стените на кръвоносни капиляри в тъкани или телесни кухини

ексудация; ексудация - (лат. exsudatio) - 1. Процес на образуване на ексудат; 2. техн. Процес на отделяне от взривни вещества на съдържащите се в тях течни компоненти, който се предизвиква от неправилно съхраняване или от грешка при производството

ексфолиация; ексфолиация - (от лат. exfolio „лишавам от листа”) - мед. Едролюспесто олющване

ексхаустер; ексхаустер - (англ. exhauster) - техн. Вентилатор, който прочиства; заводски помещения, шахти и др. от прах, пари, газове и подобни

ексхибиционизъм; ексхибиционизъм - (от лат. exhibeo) - Болестно състояние, при което страдащият показва половите си органи и други срамни части публично; особено пред другия пол

ексхибиционист; ексхибиционист - (от лат.) - Който страда от ексхибиционизъм

ексхумация; ексхумация - (лат. exhumatio) - Изравяне на труп за съдебномедицинско изследване

ексцеленц; ексцеленц - (нем. Exzelenz от лат. excellens, entis „издигнат”) - Превъзходителство (титла за висш сановник)

ексцентрида; ексцентрида - (от лат.) - Театрална или циркова игра с ексцентрични (причудливи) номера

ексцентрик; ексцентрик - (фр. excentrique от лат. ex „извън” и centrum „център”) - 1. Своебразен човек, чудак. 2. Цирков артист, който изпълнява ексцентрични номера; 3. техн. Специална част на машина във вид на метален диск, поставен на движещия се вал така, че центровете им не съвпадат; служи да регулира движението

ексцентричен; ексцентричен - (фр. excentrique от лат.) - геом. Който няма общ център; ексцентрична ос – машинна ос, която превръща въртеливо движение в линейно или обратно; 2. прен. за човек, постъпка и др.: особен,своебразен, чудноват странен

ексцентричност; ексцентричност - (фр. excentricité от лат.) - 1. Несъвпадане на центровете на два кръга,  на два вала и др.; 2. Отклонение от център; 3. прен. Своеобразност, причудливост, чудноватост; своеобразна постъпка

ексцес; ексцес - (лат. excessus „остъпление”, „отклонение”) - книж. Крайна проява, невъздържаност, излизане извън нормата, изстъпление

ексцизия; ексцизия - (лат. excisio) - мед. Изрязване; сравни с: ектомия

ексцитативен; ексцитативен - (от лат. excito „възбуждам”) - Който възбужда или привлича вниманието; който въздейства силно

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги