ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Е-ЕЗЕ, ЕЗИ-EКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

екх_, екю_, ела_, елб_, еле_

ектазия; ектазия - (гр. éktasis) - мед. Разширение на кръвоносни съдове или на някои органи

ектения; ектения - (έκτένεια от гр. ek „от” и téinō „протягам”) - църк. Вид молитви при християнско богослужение, произнесена гласно и напевно от духовно лице

ектипография; ектипография - (гр. éktypos „изпъкнал” и gráphō „пиша”) - Печат с изпъкнали букви за слепи

ектобласт; ектобласт - (гр. ektós „извън” и blástos „издънка”) – вж. ектодерма

ектогенеза, ектогенезис; ектогенеза, ектогенезис - (гр. ektós „извън” и génesis „произход”) - биол. Направление в биологията, според което еволюцията на организмите става под влияние на непосредственото въздействие на външната среда

ектодерма; ектодерма - (гр. ektós „вън” и dérma „кожа”) - биол. 1. Външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека; 2. Външният пласт от стената на тялото на мешестите животни, съставен от един слой клетки

ектомия; ектомия - (гр. ektomía) - мед. Изрязване; сравни с ексцизия

ектопаразит; ектопаразит - (гр. éktós „навън” и паразит) - Паразит, които живее на повърхността на тяло, външен паразит; противоположно на: ентопаразит

ектопия; ектопия - (гр. éktopos „преместен”) - мед. Ненормално положение на орган, изместване

ектоплазма; ектоплазма - (гр. ektós „навън” и плазма) - биол. Периферен по-плътен слой на протоплазма в клетка

ектотрофен; ектотрофен - (гр. ektós „вън” и trophós „хранещ”) - Който живее по повърхността на телата

НАЧАЛО

екхимоза; екхимоза – (гр. ek „извън” и háima „кръв”) - мед. Кръвоизлив в кожната тъкан

екю; екю - (фр écu) - Стара френска златна или сребърна монета с различна стойност

елаборат; елаборат - (лат. elaborātus „изработен”) - Нещо изработено: написано съчинение, произведена стока и пр.

елаборация; елаборация - (лат. elaboratio) - Изработване, обработване

елав; елав - Калай

елавен, -вна, -вно; елавен - Калаен

елавник; елавник – Молив

елан; елан - (фр. élan) - Подем, въодушевление, порив

еластин; еластин - (гр. elastikós „който е силен да кара, да движи”) - Вещество, което влиза в състава на еластичната съединителна тъкан при висшите животни

еластичен, еластически; еластичен, еластически - (гр. elastikós, фр. élastique) - Гъвкав, пъргав, разтеглив

еластичност; еластичност - (от гр.) - 1. Свойството на някои тела да възстановяват формата и обема си (при течности и газове - само обема), щом се премахне причината за тяхното деформиране; 2. Гъвкавост, разтегливост

елатерит; елатерит - (от новогр. eláte „ела”) - Тъмнокафява разтеглива минерална смола, която се използва за направа на скъпи лакове; минерален каучук

елатив; елатив - (лат.  elatīvus   „висок”) – грам. 1. Падеж, който показва изходен пункт - движение отвътре  навън; 2. Превъзходна степен без съпоставяне, елативна степен, напр. твърде висок

елативен; елативен - (лат. elatīvus „издигнат”) - Висок,   голям;   елативна степен - висока степен, превъзходна степен без съпоставяне, напр. твърде висок

елатит; елатит - (гл. elátē „ела”) - Вкаменено смолисто дърво

елбете; елбете - (ар.-тур. elbette) - То се знае, безсъмнено, разбира се

НАЧАЛО

елеати; елеати (по град Елея в Южна Италия) - Древногръцки философи от V в. пр. н. е., според които истинското битие е неизменно, а видимото и постоянно изменящо се многообразие е недействително (главни представители на това учение са Зенон и Парменид)

елеатски; елеатски - (от гр.) - Свойствен на елеатите и на тяхната школа, непризнаваща материята за начало на битието

елеватор; елеватор - (от лат. elevo „издигам”) - 1. техн. Съоръжение за непрекъснато пренасяне предимно на насипни материали във вертикална посока или под наклон; 2. Уредба, използвана при добиване на машинно формуван торф. 3. Голямо здание, хамбар с механични приспособления за пазене на зърнени храни;  вж. силоз; 4.Инструмент за вадене на зъби,оправяне на счупени кости и др.; 5. анат. Двигателен мускул

елевация; елевация  - (от лат.  elevo  „издигам”) – 1. астр. Полюсна височина на звезда или съзвездие по отношение на хоризонта; 2. воен. Ъгъл, който се образува от цевта на оръдие и хоризонта

елевзински празници; елевзински празници - (от собс.) - Древногръцки религиозни тържества в чест на богините Деметра и Персефона, в които участвали само посветени (по името на гр. Елевзин в древна Атика)

елевтерии; елевтерии - (гр. eleuthéria) - в древна Гърция: Празници в чест на богинята на свободата

елегантен; елегантен - (фр. élégant) - Изящен, изискан; облечен с вкус

елегантност; елегантност - (от фр.) - Изисканост, изящност; добър вкус

елегичен; елегичен - (гр. elégeios „елегичен”) - 1. Присъщ на елегия; 2. Пропит с тъга; тъжен

елегия; елегия - (гр. elegéia от élegos „жалба”) - 1. в древна Гърция: Стихотворение, написано в дистихони (двустишия), с различно съдържание; 2. Лирично стихотворение с тъжен тон и любовни мотиви; 3. Музикално произведение с тъжно съдържание

елеен, -ейна, -ейно; елеен - (гр.-рус. елейный) - Благосклонен, хвалебен

елей; елей - (έοιον - гр. élaion) - 1. църк. Маслинено масло; 2. прен. Лек; успокоение

елек; елек - (тур. yelek) - Жилетка, къса дреха без ръкави

елективен; елективен - (от лат. electus „избран”) - Избирателен, избираем

електор, електер; електор, електер - (лат. elector) – 1. Княз, участник в избора на крал; 2. Избирател

електорален, -лна, -лно; електорален - (от лат. elector; фр. electorale) - Избирателен, изборен, с права да избира

електорат; електорат - (лат. electorātus) - Право за избиране, избирателно право

електризация; електризация - (гр. през лат.) - 1. физ. Зареждане с електричество; електризиране; 2. мед. Лекуване с електричество

електризирам; електризирам - (от гр.) - 1. Пълня с електричество; наелектризирам; 2. Лекувам с електричество

електрик; електрик - (фр. électrique) - Синьозелен

електрификация;  електрификация - (електричество и лат. facio „правя”) - 1. Създаване на мрежа от електроцентрали и електропроводни линии за обилно снабдяване на промишлеността, транспорта, земеделието и населените места с електрическа енергия за производствени и битови нужди; 2. Въвеждане на електрическата енергия в различните клонове на стопанството; 3. Употребяване на електрическата енергия за производствени и битови нужди

електрифицирам; електрифицирам - (нем. elektrifizieren от гр.-лат.) - 1. Въвеждам употребата на електричество в промишлеността, земеделието и в бита; 2. Снабдявам с електричество

електрически; електрически - (от гр.) - 1. Който се отнася до електричеството; който се произвежда от електричество; електрическа верига – съвкупност от източник (генератор, акумулатор), проводници и потребител на електрическа енергия (електродвигател, електронагревател или др.), съединени помежду си така, че да образуват затворен кръг; 2. Служещ за преминаване на електрически ток; 3. Получаван от електрически ток; 4. Който действа с електрически ток

електричество; електричество - (от гр. élektron „кехлибар”) - 1. Една от най-важните форми на енергията и на различните явления, в които се проявява съществуването, движението и взаимодействието на електрическите товари. Съществуват две форми: положително електричество, под формата на протони и позитрони, и отрицателно електричество, под формата на електрони; 2. Раздел от физиката, който изучава електрическите явления. 3. Осветление, електрическо осветление

електро-; електро- - (гр. élektron). Първа съставна част на сложни думи със значение електрически

електроакустика; електроакустика - (електро- и акустика) - Дял от физиката, който изследва превръщането на звуковата енергия в електрическа и обратно; изучава пренасянето на звука на разстояние по жичен или безжичен път, също и записването и възпроизвеждането на звуковите вълни по електромагнитен или електрооптичен път

електровегетометър; електровегетометър - (електро-, вегетация и гр. métron „мярка”) - Уред за наблюдаване влиянието на електричеството върху растенията

електрогeн; електрогeн - (електро- и гр. génos „род”) - Тяло, което произвежда електричество

електрод; електрод - (електро- и гр. hodós „път”) - 1. физ. Проводник за вкарване на електрически ток в течност, газ и др.; 2. Всеки край на електрическа верига

електродиагнoстика; електродиагнoстика - (електро- и диагностика) - мед. Метод за преценяване на функционалното състояние на мозъчната тъкан, мускулите, двигателните нерви и двигателните нервни клетки

електродинамика; електродинамика - (електро- и динамика) - Отдел от физиката, който изучава свойствата на електрическите токове и взаимодействието между тях

електродинамометър; електродинамометър - (електро- и гр. dýnamis „сила” и métron „мярка”) - Уред за измерване силата на електрическия ток

електрожен; електрожен - (фр. électrogéne) - техн. Уред за спояване на метали, като се използва електрически ток; сравни с оксижен

електроинженер - (електро- и инженер); електроинженер - Специалист по електроинженерство

електроинженерство; електроинженерство - (електро- и инженерство) - 1. Сбор от науки, които се занимават с изучаването на електричеството и неговото всестранно приложение в живота. 2. Професия на електроинженер

електрокар; електрокар - (електро- и англ. car „кола”) - Безрелсова количка с гумени колела за прекарване на товари на неголеми разстояния, която се движи от електродвигател, захранван от носим акумулатор

електрокардиограма; електрокардиограма - (електро- и кардиограма) - мед.  Графическа скица на дейността на сърцето, направена по метода на електрокардиографията

електрокардиография; електрокардиография - (електро- и гр. kardia  „сърце”   и gráphō  „пиша”) - мед. Метод за определяне  състоянието на сърцето чрез записване на явленията, които се появяват при дейността му

електрокултура; електрокултура - (електро- и лат. cultūra  „обработка”) -   Използване  на електрически ток при селскостопанските култури

електролиза; електролиза - (електро- и  гр.  lýsis „разтваряне”) - физ. Разлагане на веществата чрез електрически ток, протичащ през тях, когато са в разтвор или стопилка

електролит; електролит   - (електро-   и   гр.  lytýs „разтворим”) - физ. Вещество, което в разтворено   или стопено състояние може да се разпада на йони

електролитен; електролитен - (от гр.) - Получен чрез електролиза или който се отнася до електролит

електролуминесценция; електролуминесценция - (електро- и луминесценция) - Светене на тела под въздействието на лъчи, изпускани от радиоактивните вещества

електромагнетизъм; електромагнетизъм - (електро- и магнетизъм) - 1. физ. Магнитни явления, предизвикани от електрически ток; 2. Наука за електромагнитни явления

електромагнит; електромагнит - (електро- и магнит) - физ. Временен магнит, образуван от парче мека стомана, навито витлообразно с изолирана жица, което добива магнитни свойства, когато през намотката протича електрически ток

електромагнитен; електромагнитен - (от гр.) - 1. Който се отнася към електромагнетизма; 2. Който се отнася едновременно  към електричеството и към магнетизма; електромагнитни вълни - периодични изменения на електрическото и магнитното поле, които се разпространяват в пространството с бързина 300 000 км в секунда. Към тях се отнасят светлинните лъчи, радиовълните, рентгеновите лъчи и др.

електромер; електромер - (електро- и меря) - Уред за измерване количеството на изразходваната електрическа енергия

електрометалургия; електрометалургия - (електро- и металургия) - Техника за добиване на метали и сплави от руди с помощта на електрически ток

електрометрия; електрометрия - (електро- и гр. metréō „меря”) - 1. Откриване на руди с помощта на електрически уреди; 2. Наука за електрическите измервания и за електрическите уреди

електрометър; електрометър - (електро- и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване потенциалите  на наелектризираните тела

електромонтьор; електромонтьор - (електро- и монтьор) - Специалист, който се занимава с поправка и монтиране на съоръжения и машини, задвижвани с електричество

електромотор; електромотор - (електро- и лат. motor „двигател”) - Електрически двигател; мотор, движен от електрически ток. Служи за преобразуване на електрическата енергия в кинетична.

електрон; електрон - (гр. élektron) - 1. при старите гърци: Кехлибар, янтар; сплав от злато и сребро; 2. физ. Елементарна частица с отрицателен електрически товар; 3. Лека сплав от магнезий, алуминий, цинк и др., която се употребява при строежа на самолети

електронволт; електронволт - (електрон и волт) - Единица мярка за енергия на елементарни частици, атомни ядра и др., използвана в атомната и ядрената физика

електронен; електронен - (от гр. élektron) - Който се отнася към електрониката; електронна теория - теория, която разглежда електрическите явления като резултат от съвкупното действие на множество елементарни електрически заряди - електрони, и дава обяснение за електрическите и магнитните свойства на веществото

електроника; електроника - (от гр. élektron) - 1. Раздел от електротехниката, който изучава и използва на практика електрическите явления в газова среда и вакуум; 2. Дял от физиката, който изучава свойствата на свободните електрони

електрооптика; електрооптика - (електро- и отпика) - Раздел от физиката, който изследва действието на електрическото поле върху оптическите свойства на веществата

електроскоп; електроскоп - (електро- и гр. skopéō „гледам”) - физ. Уред за откриване на електрическите товари и напрежения

електростатика; електростатика - (електро- и статика) - физ. Учение за свойствата и взаимодействията на неподвижно разпределените електрически пълнежи

електростатически; електростатически - (от гр.) - Който се отнася към електростатиката

електростомана; електростомана - (електро- и стомана) - Висококачествена стомана, която се топи в електрически пещи

електрострикция; електрострикция - (електро- и лат. strictio „стягане”) - 1. Изменение на обема (свиване или удължаване) на диелектрици под действието на електрично поле; 2. Намаляване на обема на разтворител, след като в него се разтвори електролит поради наличието на електростатични полета около йоните

електротаксис; електротаксис - (електро- и гр. taxis „положение”) - биол. Преместване на организъм или на негови части при въздействие на електрически ток

електротелфер; електротелфер - (електро- и телфер) - Повдигателна и транспортна машина, която се движи по висящ еднорелсов път чрез електрически ток

електротерапия; електротерапия - (електро- и терапия) - мед. Лекуване с електрически ток

електротермия; електротермия - (електро- и гр. thermós „топъл”) - 1. Раздел от техниката, който изследва превръщането на електрическата енергия в топлина; 2. Лекуване чрез нагряване с електрически ток; 3. Дял от химията, който се занимава c химическите процеси при много високи температури, получени чрез електричество. При такива процеси се получава изкуствен графит, карборунд и др.

електротехник; електротехник - (електро- и техник) - 1. Специалист по някой дял от електротехниката; 2. Студент по електротехника

електротехника; електротехника - (електро- и техника) - 1. Наука, която изучава начините за добиване, пренасяне, разпределение и приложение на електрическата енергия; 2. Дял от техниката, който изучава устройството и производството на електрически уреди, машини и съоръжения

електротипия; електротипия – вж. галванотехника

електротрактор; електротрактор - (електро- и трактор) - Трактор, захранван с електрическа енергия чрез гъвкав кабел

електрофор; електрофор - (електро- и гр. phorós „който носи”) - Уред за получаване на статично електричество в малки количества

електрофореза; електрофореза - (електро- и гр. phérō „нося”) – Движение на частици в суспензия, емулсия или колоиден разтвор под влиянието на електрически ток

електрохимия; електрохимия - (електро- и химия) - Дял от физикохимията, който изучава действието на химическите процеси, предизвикани от действието на електрически ток върху веществата, и електрическите явления, които възникват вследствие на химически реакции

електрум; електрум - (гр. през лат. electrum) - Самородна сплав на злато с около 50% сребро

елемент; елемент - (лат. elementtim „стихия", „първоначално вещество”) - 1. Първична съставна част от нещо; 2. хим. Просто вещество, съставено от атоми от един и същ вид, което не се разлага по химически начин и се характеризира с определени химически и физически свойства, напр. кислород, желязо, азот и др.; 3. мн. ч. Основни и първоначални познания по нещо; 4. физ. Уред за получаване на електрически ток; 5. мат. Безкрайно малка величина; 6. прен. Лице от определена обществена среда; 7. техн. Всяка неразглобяема част от сложна машина или уредба, напр. витло, ос, лагер и пр.; 8. Всяка от съставките, които определят общото състояние на времето (температура, вятър, влажност, налягане и пр.)

елементарен; елементарен - (лат. elementarius) - 1. Първоначален, основен, най-общ; 2. Твърде прост, общодостъпен, ясен; 3. Повърхностен, ограничен; елементарна частица - най-малките частици, от които е изградена материята, напр. фотон, електрон, позитрон, протон, неутрон и др.

еленджек; еленджек - вж. еглендже

еленин; еленин - (от гр.) - Грък, елин

Еленино хоро; Еленино хоро, „Еленο мοме”, „войнишката” - Хоро в размер 7/8 с удължено трето време, което винаги е разчленено на осмина и четвъртина. Осмицата е леко акцентувана със стъпка и с отделна сричка, ако се заиграва с песен. Играе се на инструментален съпровод, като от време на време се запява кратък текст. Хорото е живо, скокливо, отривисто. Изпълнява се смесено в кръг или водено в свободни криволици. Ръцете са спуснати надолу, хванати за длани и се люлеят в ритъма на хорото. Танцовата фигура е тритактова и се повтаря до завършване на хорото. Елениното хоро е северняшко хоро; след Първата световна война 1914-18г. става едно от най-популярните и любими хора в цяла България.

елинистична култура, елинистична култура - Културата през епохата на Елинизма; обхваща периода от 336г. пр. н. е. (възцаряването на Александър Македонски) до 30 пр. н. е. (завоюването на последната голяма елинистична държава - Египет, от Рим). Резултат е на взаимодействието и съчетанието на древногръцката с местните културни традиции. Елинистичната култура обхваща държавите на Балканския п-в (Гърция, древна Македония и древна Тракия) и всички страни на Изтока, които влизат в сферата на политическото и икономическото влияние на елинистичните държави на Птолемеите (Египет), Селевкидите (Сирия, Месопотамия, Мала и Средна Азия), царството на Лизимах в Тракия, царството на тракийския владетел Севт III (земите по горното течение на Марица и в Средногорието) и на гетския владетел Дромихайтес (земите по долното течение на Дунав). През Елинизма в древна Тракия започва широка урбанистична дейност. По-стари тракийски селища се развиват и оформят като градски центрове - Филипопол (днес Пловдив), Кабиле (край с. Кабиле, Ямболска област) и др. Възникват нови градове - Севтополис (днес в чашата на яз. „Г. Димитров” край Казанлък), Тиризис (на нос Калиакра, Добричка област) и др.. Севтополис - столицата на тракийския владетел Севт III, е типичен елинистичен град; с архитектурата си напомня древногръцките градове в Мала Азия. В града са открити и много художествени паметници на елинистичното изкуство - мраморни релефи и статуи, теракоти, гръцки вази, накити и др. Същевременно са запазени и традициите на местното тракийско изкуство, отразени в домашните огнища - олтари, в намерените бронзова апликация в зверинен стил, глинена глава на мъж със стилизирани черти и др.. През ранната елинистична епоха в Тракия високо развитие получава и гробничната архитектура. Строят се обикновени гробници с правоъгълен план и куполни гробници, кошеровидно засводени. При някои от тях се въвежда за пръв път живописната украса и тухлата като строителен материал. Най-характерни от откритите паметници на елинистичната култура в древна Тракия са Казанлъшката гробница и гробницата в Мъглиж, при строежа на които с голямо майсторство е приложена декоративната система на елинистичната стенна живопис. В Тракия е намерен един шедьовър на ранно-елинистичната торевтика - златното Панагюрско съкровище, с оригинални източни форми на съдовете, украсени със сцени от гръцката митология. От късно-елинистичната епоха (II - I в. пр. н. е.) са откритите 4 сребърни съкровища, произведения на тракийската торевтика. Съкровищата, намерени в с. Бохот, Плевенска област, и при гара Синдел, Варненска област, се състоят от сребърни полу-сферични купи с еднаква форма. Съкровището от с. Якимово, област Монтана, съдържа 4 купи със същата форма, един кантарос и 2 фалери, които го свързват със съкровището от с. Галиче, Врачанска област (състои се от 14 сребърни позлатени фалери с изображения на конник, бюст на богиня с дълги коси и розети).
През елинистичната епоха гръцките колонии по тракийското крайбрежие на Черно море Одесос (днес Варна), Дионисопол (днес Балчик), Месамбрия (днес Несебър) се развиват като икономически и културни центрове. В тях са намерени произведения на елинистичното ювелирно изкуство, бронзолеярство и скулптура. Най-известни между тях са торсото на Дионис и релеф с танцуващи жени от Дионисопол, скулптурната група на Адонис и Афродита от Одесос и надгробни плочи с релефи от Месамбрия.
Завоюването на Балканския п-в от римляните (I в. пр. н. е.) се отразява неблагоприятно върху елинистичната култура в Тракия, която обеднява откъм културни паметници.

елеокож; елеокож - Който има гладка, мазна кожа

елеопомазан; елеопомазан - Миропомазан

елеосвещение; елеосвещение - (от гр. élаіоп „масло”) - църк. Маслоосвещение, църковно тайнство; маслосвет

елерoни; елерoни - (фр. aileron „крилца", „перка”) - Подвижни части, прикрепени към задната част на крилата на самолета, с които пилотът управлява страничното (напречното) равновесие на самолета

елефантиазис; елефантиазис - (от. гр. eléphas, antos „слон”) - мед. Болест, при която се явява необикновено увеличаване на отделни части от тялото, обикновено на крайниците

НАЧАЛО

елм_, ело_, елп_, елу_, елф_, елч_, елю_, ема_, емб_, еме_, емз_, еми_, емк_, емл_, емн_, емо_, емп_, емр_, емс_, ему_, емф_, емч_, емш_, ена_

 

елидирам; елидирам - (фр. élider от лат.) - езиков. Изпускам гласна в края на дума

елизий, елизиум; елизий, елизиум - (гр. Elysion) - 1. мит. Мястото, където се намирали душите на умрелите; елисейски полета; 2. Рай; 3. при Омир - Прелестна страна при Атлантическия океан

елизия; елизия - (лат. elisio) - езиков. Изпускане на гласна от дума, напр. кат' = като, нашта = нашата

еликсир; еликсир - (ар. el-iksir „есенция”) - 1. Вълшебно питие, което напразно искали да открият алхимиците; вярвали, че можело да продължи живота на човека; 2. Название на някои спиртни тинктури и разтвори, които се употребяват в медицината и козметиката; 3. разг. Необикновено хубаво питие

елиминатор; елиминатор - (фр. éliminateur) - Съоръжение за отделяне на увлечени от въздушен или газов поток капчици

елиминация; елиминация  - (от лат. elimino „изгонвам”) - 1. Изключване, отстраняване, изхвърляне; 2. мат. Изключване на неизвестното от системата на уравнението

елиминирам; елиминирам - (лат. elimino „изгонвам”) - Изоставям, отстранявам, изключвам

елинг; елинг - (хол. helling) - 1. Място, което служи като строителна или ремонтна база за кораби; 2. Специално инсталирано място за пазене на дирижабли и балони

елинизъм; елинизъм - (от гр. Héllēn „грък”) - 1. езиков. Особеност от старогръцки език, която е преминала в друг език, предимно в латински; 2. ист. Елинската култура от средата на IV в. пр. н. е. до 30 г. пр. н. е., която се е разпространила на Изток и приела елементи от източните култури

елинист; елинист - (гр. hellēnistés) - 1. Специалист по гръцки език и литература; 2. Привърженик на елинската култура

елинистически; елинистически - (гр. Hellēnikós) - Свойствен или присъщ на  елинизма

елино-български училища; елино-български училища - Светски класни училища в българските земи, разновидност на елино-греческите училища. Елино-българските училища са преходен етап към новобългарските училища (взаимни училища и класни училища). Основават се, за да задоволят потребностите на зараждащата се българската търговско-промишлена буржоазия от светска просвета и усвояване на гръцкия език. Първото елино-българско училище се открива в Котел през 1812г. от Антон хаджи Кринчев и Р. Попович. Има кратко съществуване. По-трайно значение имат елино-българското училище на Ем. Васкидович в Свищов (1815г., по съдържание и насоки на обучение училището е най-близко до новобългарското образование); на Р. Попович в Котел (1819г.) и в Карлово (1826г.), на К. Фотинов в Смирна (1828г.) и на Хр. Павлович в Свищов (1831г.). В тези училища се изучават: гръцки език, откъси от съчиненията на древногръцки писатели, история, география, аритметика, геометрия, писмеводство и пр.. Българският език е помощно средство или език на обучението по някои предмети. Има училища, в които българският език доминира (напр. училището в Свищов) или е учебен предмет. Прокарваното чрез елино-българските училища гръцко влияние среща съпротива у възраждащия се български народ, който създава свои чисто български светски училища (първото светско новобългарско училище е Габровското взаимно училище, 1835г.; първите български светски класни училища възникват през 40-те г. на XIX в.).; вж. елинофилство

елино-гречески училища; елино-греческите училища - Новогръцки светски класни училища (колежи, гимназии, лицеи, академии). Появяват се през епохата на гръцкото Възраждане (XVIII и XIX в.) и стават средища за разпространяване на светски знания, на постиженията на западноевропейската научна и философска мисъл и висок патриотичен дух сред гърците. По-низши степени на подобни училища се откриват и в българските земи по почин на гърци или българи-гъркомани (вж. гъркоманство): в Пловдив (1780г.), Анхиало (днес Поморие, 1795г.), Сливен (1810г.), Месемврия (днес Несебър, 1818г.), Станимака (днес Асеновград, 1833г.), Търново (1819г.), Бургас (1845г.) и другаде. Елино-греческите училища дават светски знания (по словесност, история, география, аритметика, геометрия) и разпространяват елинско влияние чрез изучаване на гръцки език и на древногръцките писатели. Допринасят за развитие на българското образование и педагогическа мисъл в България. В елино-греческите училища българските младежи получават сравнително висока обща култура и научна подготовка. Тяхна разновидност са елино-бългорските училища.

елинофилство; елинофилство - Културно-политическо течение сред българската интелигенция през епохата на Възраждането. Отразява историческата връзка на българската култура с гръцкото духовно възраждане. Оформя се под влияние на европейското филелинистично движение. За разлика от гъркоманството елинофилията е естествено увлечение на част от българската интелигенция по класическата гръцка древност и по културните   завоевания   на   Гърция   през   XVIII и ХIХ в. Присъща е главно на образовани българи, които са се учили в гръцки училища, школи и в Атинския университет. Те смятат, че в своето развитие българската култура трябва да използва постиженията на Гърция, на гръцкия език, литература и изкуство. Елинофилството се разпространява най-много през първата половина на XIX в. Негови представители в българската просвета и култура са Н. Пиколо, Хр. Павлович, Р. Попович, Е. Васкидович. За известно време под влияние на елинофилството се намират Неофит Рилски, Ив. Селимински, П. Берон и др. След Кримската война 1853-56г. поради изострянето на българо-гръцкия черковен конфликт и поради духовното обособяване на българската национална култура елинофилството постепенно изчезва.

елински; елински - (гр. Héllēn) - Гръцки

елипса; елипса - (гр. élleipsis „изпускане”) - 1. геом. Затворена крива, която е геометричното място на всички точки в равнината, сборът от разстоянията на които до две фиксирани точки в тази равнина е постоянен. Фиксираните точки се наричат фокуси на елипсата; 2. геом. Вид конусно сечение (неизродено конусно сечение); 3. езиков. Изпускане на някоя част на изречение, която лесно се подразбира (напр. сказуемо, подлог и др. части)

елипсограф; елипсограф - (гр. élleipsis и gráphō „пиша”) - Уред за чертане на елипси

елипсоид; елипсоид - (гр. élleipsis и eîdos „вид”) - Геометрично тяло, което се получава, когато се завърти елипса около една от своите оси

елиптичен, елиптически; елиптичен, елиптически - (гр. elleiptikós) - 1. С формата на елипса, елипсовиден; 2. грам. С изпусната някоя част от изречението, която се подразбира

елит; елит - (фр. élite от лат. eligo „избирам”) - 1. книж. Отбрана част от едно общество; 2. Отбрани екземпляри от растения и животни при селекция

елитен; елитен - (от фр. élite) - Отбран, най-хубав, първокачествен

елмаз; елмаз - (тур. elmas) - 1. Диамант; 2. Уред за рязане на стъкло

НАЧАЛО

Елои; Елои - Едно от имената на еврейския бог; боже

елоквeнтен; елоквeнтен - (лат. eloquens, entis) - Красноречив

елоквенция; елоквенция - (лат. eloquentia) - Красноречие

елокубрация; елокубрация - вж. елюку6рация

елонгация; елонгация - (от лат. е „от” и longus „дълъг”) - 1. астр. Видимото ъглово разстояние на една планета от Слънцето; 2. Линейното отклонение в даден момент на едно трептящо тяло от равновесното му положение

елпезе; елпезе - (тур.-пер. yelpaze) - 1. остар. Ветрило; 2. спец. Наредени като ветрило тютюневи листа; Надиплени във връзка листа от тютюн

елувий; елувий - (от лат. eluo „отмивам”) - геол. Продукт от изветряването на скали, който остава на мястото на първоначалното си образуване

елфи; елфи - (нем. Elf) - мит. в германската и скандинавската митология: Леки въздушни същества, надарени с чудотворни способности, обикновено добре разположени към хората

елчия; елчия - (тур. elçi) - Дипломатически пратеник, политически представител

елюкубрация; елюкубрация - (фр. elucubration) - Бездарно, измъчено литературно произведение

НАЧАЛО

ем - (тур. yem) - Храна за добитък; зоб, фураж, кърма

емабил; емабил - (фр. aimable) - Мил, любим

емайл; емайл - (фр. émаіl от ст. нем. smalt) - 1. Стъкловидно прозрачно, различно оцветено вещество, с което се покриват метални или керамични съдове за предпазване от окисляване или за декорация; 2. Твърдо костно вещество, което покрива външната част на зъб; глеч; 3. Художествено произведение, покрито с емайл (1)

емайлирам; емайлирам - (от фр.) - Покривам с емайл

емайллак; емайллак - (фр. émail и лак) - Вид боя, която бързо изсъхва и образува гладка предпазна ципа

емайлов; емайлов - (от фр. émail) - Направен от емайл или украсен с емайл

еманация; еманация - (лат. emanatio   „изтичане”) - 1. Излъчване, отделяне на нещо; 2. физ. Излъчване на радиоактивни вещества; 3. Газообразно вещество, продукт от разпадането на радиоактивните вещества радий, актиний и торий

еманципация; еманципация - (лат. emancipatio) - книж. Освобождение от състояние на зависимост, от гнет, от предразсъдъци и ограничения; получаване на права

еманципирам; еманципирам - (фр. от лат.) - Освобождавам от зависимост, от настойничество, от предразсъдъци и пр.

НАЧАЛО

ембарго; ембарго - (исп. embargo „запрещение”) - юр. 1. Забрана за внасяне или изнасяне на стоки, валута и др.; 2. Забрана от страна на държава на собствените й кораби да посещават чужди пристанища и на чуждите - собствените й пристанища

ембатик и ембатикия; ембатик и ембатикия - (от гр. έμβατίκία) - Данък, налог, плащан от свещениците на владиката

емблема; емблема - (гр. émblēma „изпъкнало украшение”) - Предмет, изображение, образ или знак, които служат като символ на идея или понятие (котва = надежда)

емблематичен; емблематичен - (от гр.) - 1. Който служи за емблема, който се отнася към емблема; 2. Условен, иносказателен, с преносно значение

емболия; емболия - (от гр. émbolon „клин”) - мед. Запушване на кръвоносен съд с донесени от кръвния поток частици съсирена кръв, въздух, масти и др.

ембриологичен; ембриологичен - (гр. émbryon „зародиш” и lógos „наука”) - 1. биол. Който се отнася до ембриологията; 2. Зачатъчен

ембриология; ембриология  - (гр. émbryon „зародиш” и lógos „наука”) - 1. Наука за зародишите (ембрионите) на животните и човека; 2. Наука за закономерностите при образуването на размножителните органи и процесите на оплождането, както и за образуването и развитието на зародиша и семето при растенията

ембрион; ембрион - (гр. émbryon) - 1. Зародиш на организъм в ранния период на развитието му; нероден плод; 2. Зачатък на растения, който се състои от корен, стъбло и листа, намиращи се в семето; 3. прен. Зачатък, начало, зародиш

ембрионален; ембрионален - (лат. embryonālis от гр.) - Зачатъчен, зародишен

ембриотомия; ембриотомия - (гр. émbryon „зародиш” и tomē „рязане”) - мед. Операция, която се състои в насичане на парчета на зародиша при трудно раждане

НАЧАЛО

емеж; емеж - Лемеж, ралник

емелик; емелик - (тур. yemelik) - Ядене, храна, прехрана

емениджия; емениджия - (тур. yemenici) - Човек, който изработва или продава емении; обущар, членове на терзииския (крояшкия) еснаф

емения, еминия; емения, еминия - (ар.-тур. yemeni) - остар. Лека, плитка, делнична, половинка обувка, без ток или с нисък ток;   калеври

емергент; емергент - (лат. emergens, entis „подаващ се”) - бот. Израстък върху повърхността на стъбло или лист на растение (бодли на роза и др.)

емеритура; емеритура - (от лат. emeritus „заслужен”) - в царска Русия: Капитал, образуван от вноски на чиновници и изразходван за даване на специална издръжка след изтичане на определен срок

еметропия; еметропия - (гр. émmetros „съразмерен” и ōps „око”) - физ. Нормално пречупване на светлината от очите

емза; емза - (от ар.- тур. imza) - Завъртян, нечетлив подпис

НАЧАЛО

емигрант; емигрант - (лат. emigrans, antis) - Лице, което по една или друга причина е напуснало родината си и живее в чужда страна; изселник

емиграционен; емиграционен - (от лат. emigratio, ōnis) - Който се отнася до емиграция; преселнически

емиграция; емиграция - (лат. emigratio „преселване”) - 1. Доброволно или принудително изселване от някоя страна и преселване в други страни по различни причини; 2. Продължително или постоянно живеене извън границите на отечеството поради такова преселване; 3. събир. Емигранти, преселници в една страна; 4. физиол. Излизане на левкоцитите и еритроцитите от стените на кръвоносните съдове

емигрирам; емигрирам - (лат. emigro) - Изселвам се от отечеството си в друга страна по политически или други причини

емин; емин (тур. emin от араб. - „верен”, „достоен за доверие”) - Орган на централната власт в Османската империя, финансов чиновник. Назначаван от султана в системата на управление на държавните приходоизточници (държавни доставки, монетарници, митници, мини и др.) или да отговаря за регистрацията на земи и податно (обложено с данъци) население в провинциите. На такъв пост са назначавани отговорни лица - бейове и кадии. Терминът означава и други чиновници, назначавани от кадии и стопански откупчици (емини мюлтезим). Емини в столицата са висши държавни чиновници: емин на барутхането, емин на арсенала, емин на дефтерхането - кадастъра, и др.

еминентен; еминентен - (лат. eminens, entis „изпъкващ”) - Който изпъква, който се отличава; превъзходен

еминенция; еминенция - (лат. eminentia „превъзходство”) - 1. Високопреосвещенство (титла за католически епископ); 2. Превъзходителство, благородие, високоблагородие

емир; емир - (ар. emir) – 1. Владетелска княжеска титла в някои мюсюлмански страни на Изток; Княз; 2. вж. емр

емирколу  -  Носител на заповед, куриер, вестител

емирнаме; емирнаме - (ар.-пер.-тур. emirname) - Писмена заповед, указ

емисар; емисар - (лат. emissarius „изпратен”) - Лице, изпратено от държава или организация другаде, най-често в друга страна, с политическа или друга мисия

емисионен; емисионен - (от лат. emitto „пущам”) - Който се отнася до емисия; емисионна банка - която има право да пуска пари; емисионен налог - загуба от обезценяването на пари при инфлация

емисия; емисия - (лат. emissio) - 1, фин. Пускане от държава или частни обединения на ценни книжа, банкови билети и книжни пари; 2. техн. Радиопредаване; 3. Процес на отделяне на електрони от повърхността на някои вещества под действието на топлина, светлина, електрическо поле или електронно бомбардиране

емитент; емитент - (лат. emittens, entis „който пуска”) - Учреждение, което издава ценни книжа - монети или книжни пари; емисионна банка

емитирам; емитирам - (лат. emiito) - фин. Пускам в обръщение ценни книжа, монети или книжни пари

емиш; емиш - (тур. yemiş) - Овощия, плодове

емишерия; емишерия - вж. емшерия

емишерство; емишерство - (от тур.) - Търговия с плодове

емки; емки - Ямички на бузите

НАЧАЛО

емляк; емляк - (ар.-тур. emlâk) - остар. 1. Данък върху недвижим имот; 2. Недвижим имот

емлячен; емлячен - (от тур.) - Който се отнася до данък върху недвижим имот; емлячна книга - книга, в която са вписани имоти, подлежащи на данък

емлячни регистри; емлячни регистри - Книги, в които се регистрират недвижими имоти (земя, постройки и съоръжения) на отделни граждани и предприятия. В България емлячни регистри започват да се водят през време на османското иго. В емлячните регистри се регистрират недвижимите имоти с оглед гарантиране от административната власт на собствеността върху тях и облагането им с данъци. Водят се във всяка община. В тях се описват недвижимите имоти на територията на общината независимо къде живеят собствениците им. Земята се описва по парцели - културен вид (нива, лозе, естествени ливади и др.), площ (в дка), месторазположение, граници, категория и стойност (лв.). Постройките се описват по местоположение, вид, конструкция, етажност, застроена площ, застроен обем, стойност. Съоръженията се описват по местоположение, конструкция, мощност и стойност. На основата на емлячните регистри при поискване се издават документи за собственост върху даден имот.
След „социалистическото” преустройството на селското стопанство емлячните регистри в България изменят първоначалното си значение. Земята се стопанисва главно от ТКЗС, ДЗС, АПК и се отчита чрез нови поземлени книги и листове; въвежда се подоходния данък и данните за земята не се използуват за нуждата на данъчното облагане. Сега имат историческа, а не юридическа стойност.

емниет; емниет - (ар.-тур. emniyet) - Доверие

НАЧАЛО

емофтизия; емофтизия - (гр. οαμοφτίζία) - Кашлица с кръвохрачене

емоционален; емоционален - (лат. emotionālis) - 1. Свойствен на емоция, предизвикан от емоция, който се характеризира с чувства; 2. Лесно възбудим, невъздържан, чувствителен

емоционализъм; емоционализъм - (от лат.) - фил. Течение в психологията, което смята чувствата за първичен и основен елемент на съзнанието

емоция; емоция - (фр. émotion от лат. emoveo „възбуждам”) - книж. Душевно преживяване; вълнение, чувство, възбуда (напр. страх, гняв, радост)

НАЧАЛО

емпиема; емпиема - (гр. empýēma „гнойник”) - мед. Гнойно възпаление на затворена кухина или на орган с кухина (жлъчен мехур, плевра и др.)

емпирей; емпирей - (гр. émpyros „обхванат от пламък”) - 1. при древните гърци и християни: Най-високата част на небето, пълна с огън и светлина, местопребивание на боговете и светиите; 2. прен. Въздушно пространство; висини

емпиризъм; емпиризъм - (от гр. empeiria „опит”) - Философско направление, което признава опита за единствен извор на познанието и подценява значението на научните обобщения

емпирик; емпирик - (гр. empeirikós) - 1. книж. Последовател на емпиризма; 2. Практичен човек, а не мечтател; практик

емпириокритик; емпириокритик - (гр. empeiria „опит” и критик) - Последовател на еипириокритицизма

емпириокритически; емпириокритически - (от гр.) - Който се отнася до емпириокритицизма

емпириокритицизъм; емпириокритицизъм - (гр. empeiria „спит” и kritikē „критика”) - Субективно-идеалистическо философско течение, което отрича обективното съществуване на материалния свят и разглежда предметите като продукт на съзнанието; сравни с махизъм

емпириомолизъм; емпириомолизъм - (rp. empeiria „опит” и mónos „сам”) - фил. Разновидност на емпириокритицизма или на махизма в Русия

емпириомонист; емпириомонист - (от гр.) - Последовател на емпириомонизма

емпириосимволизъм; емпириосимволизъм - (гр. empeiría „опит” и sýmbolon „знак”) - фил. Разновидност на емпириокритицизма - субективно-идеалистическа философия, според която представите и понятията не са отражения на реални предмети в съзнанието, а са само символи на нашите усещания

емпириосимволист; емпириосимволист - (от гр.) - Последовател на емпириосимволизма

емпирист; емпирист - (от гр.) – вж. емпирик

емпиричен, емпирически; емпиричен, емпирически - (гр. empeirikós) - 1. Който е присъщ на емпиризма; 2. Който е основан на опита; опитен

емпирия; емпирия - (гр. empeiría „опит”) - фил. Възприемане на външния свят непосредствено със сетивните органи; наблюдение при естествени условия - в противоположност на експеримента, който е научен опит

емпорион; емпорион - (гр. empórion) - Тържище, място за търговия

НАЧАЛО

емр  -  Заповед, ферман

емрендисам; емрендисам - (от тур. imrenmek) - Дощя ми се, прииска ми се

емство; емство - Поръчителство, залог

ему; ему - (порт. ema) - зоол. Голяма австралийска птица, подобна на щраус, но с по-къса оперена шия и със силни трипръсти крака

емулгатор, емулсатор; емулгатор, емулсатор - (от лат. emulgeo) - 1. Вещество,  което  повишава устойчивостта на емулсия; 2. Апарат, който чрез въртене и разбъркване приготвя емулсия

емулсин; емулсин - (лат. emulsus „издоен”) - Белтъчно вещество, което се съдържа в бадема

емулсия; емулсия - (лат. през фр. émulsion) - 1. хим. Течност, която съдържа съвсем дребни частици от друго вещество или вещества - (млякото с маслените капчици в него е естествена емулсия); 2. Пластът от твърди частици, който се получава след изсъхването на тази течност; 3. Препарат от желатинов разтвор със сребърни частици (употребява се при фотографията)

емулсор; емулсор - (к. лат. emulsor) - Машина за приготвяне на емулсия чрез механично разбиване на битума или катрана във вода

НАЧАЛО

емфаза; емфаза - (гр. émphasis „изразителност”) - литер. Емоционална изразителност на речта; напрегнатост, натъртване, изтъкване

емфатичен; емфатичен - (гр. emphatikós) - 1. Чувствено, изразителен, подчертан; 2. Надут, изкуствен, надменен

емфеемфи, емфие; емфе,  емфи, емфие – вж. енфие

емфизема; емфизема - (гр. emphýsēma „надуване”) - мед. Болестно набиране на въздух в някоя тъкан или орган, които нормално не съдържат газове

емфитевсис; емфитевсис - (гр. emphýteusis „насаждане”) – юр. Право на наем от наследство

емча се; емча се – 1. Гарантирам; 2. Перча се

емшерия; емшерия - (пер.-тур. hemşeri) - Съгражданин, съселянин, земляк

еналаге, еналагия; еналаге, еналагия - (гр. enallagē) - литер. Риторична фигура, при която определението се съгласува не с името, което определя; разместване

еналид; еналид - (гр. enálios „намиращ се във вода”) - бот. Подводно морско растение

енантема; енантема - (гр. en „в” и anthéō „блестя”) - мед. Изрив върху лигавицата

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги