ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Е - ЕЗЕ, ЕЗИ-ЕКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

ене_, енз_, ени_, енк_, ено_, ент_, ену_, енф_, енх_, енц_, еньо_, еня_, еоз_, еол_, еон_, еос_, еоц_, епа_, епе_

енверие; енверие - (от ар.-тур. enver) - Някаква блестяща украса към военна униформа

енгонад; енгонад - (гр. en „в” и góny „коляно”) - Коленичила фигура в староегипетското изкуство

ендартериит; ендартериит - (гр. éndon „вътре” и артерия) - мед. Възпаление на вътрешната обвивка на артерия

ендезе; ендезе - (пер.-тур. endaze) - Лакът, аршин

ендеми, ендемити; ендеми - (гр. endemos) - Животни или растения, които се срещат само в определени географски местности

ендемичен, ендемически; ендемичен, ендемически - (гр. éndēmos „местен”) - Който е сред народа; местен, домашен, свойствен на дадена местност

ендемия; ендемия - (гр. éndēmos „местен”) - мед.. Заразна болест, свързана с дадено място; местна заразна болест; сравни с епидемия

ендо- (гр. éndon „вътре”) - в началото на сложни думи от гръцки произход - Вътре, във, вътрешен

ендогамия; ендогамия - (ендо- и гр. gámos „брак”) - Брак между членовете на едно племе, род, социална група; сравни с екзогамия

ендогенен; ендогенен - (ендо- и гр. génos „род”) - От вътрешно произхождение, възникващ поради вътрешни причини или процеси

ендодерма; ендодерма - (ендо- и гр. dérma „кожа”) - 1. бот. Пласт от плътно разположени клетки, които образуват най-вътрешния слой на първичната кора в стъблата и корените, а понякога и в листата на някои растения; 2. зоол. Вътрешна част на зародиш при многоклетъчните животни; вътрешен слой от клетки на стената на мешестите

ендокард(ий); ендокард(ий)  - (ендо- и гр. kardía „сърце”) - анат. Тънка ципа, която покрива вътрешните стени на сърцето

ендокардит; ендокардит - (гр. endocardítis) - мед. Възпаление на ендокарда, предимно в сърдечните клапи

ендокарпий; ендокарпий - (ендо- и гр. karpós „плод”) - бот. Вътрешната страна на околоплодник в растенията

ендокринен; ендокринен - (ендо- и гр, krinō „отделям”) - физиол. С вътрешно отделяне: ендокринни жлези - жлези с вътрешна секреция, т. е. излъчващи секрет направо в кръвта

ендокринолог; ендокринолог - (от гр.) - Специалист по ендокринология

ендокринология; ендокринология - (ендо- и гр. krînō „отделям” и lógos „наука”) - мед. Наука за дейността на органите с вътрешна секреция, за тяхната роля в организма и за заболяванията, които се явяват вследствие на нарушаването на тяхната дейност

ендокринопатия; ендокринопатия - (ендо- и гр. krînō „отделям” и páthos „страдание”) - мед. Общо название за болестите, които се появяват вследствие на нарушаването на дейността на жлезите с вътрешна секреция

ендометрия; ендометрия - (ендо- и гр. métra „матка”) - анат. Вътрешна обвивка на стените на матката

ендометрит; ендометрит - (гр. endometrítis) - мед. Възпаление на вътрешната обвивка на стените на матката

ендопаразит; ендопаразит - (ендо- и паразит) – вж. ентопаразит

ендоплазма; ендоплазма - (ендо- и плазма) - анат. при най-простите животни - Вътрешната част на протоплазмата, която е по-малко плътна

ендоскоп; ендоскоп - (ендо- и гр. skopéō „гледам”) - Уред за осветяване и оглеждане на кухи и тръбни органи (пикочен мехур, стомах и др.)

ендоскопия; ендоскопия - (ендо- и гр. skopéō „гледам”) - мед. Оглеждане кухини от човешкото тяло чрез ендоскоп

ендосмоза; ендосмоза - (ендо- и гр. ōsmós „напор”) - 1. физ. Проникване отвътре навън на разделени една от друга течности с различна концентрация; 2. биол. Процес на просмукване на разтворени вещества от външната среда вътре в клетките; противоположно на екзосмоза

ендосмометър; ендосмометър - (ендо- и гр. ōsmós „напор” и métron „мярка”) - Уред за измерване на ендосмоза

ендосперма; ендосперма - (ендо- и гр. spérma „семе”) - бот. Особена тъкан в семената на растенията, в която се събират хранителните вещества, необходима при покълването на зародиша

ендоспори; ендоспори - (ендо- и гр. sporá „семе”) - биол. Спори, които се образуват вътре в клетката

ендотелий; ендотелий - (ендо- и гр. thēlē „гръд”) - анат. Слой от клетки, които покриват вътрешните стени на кръвоносни и лимфатични съдове и на сърцето

ендотермичен; ендотермичен - (ендо- и гр. thermós „топъл”) - Който поглъща топлина

ендотоксин; ендотоксин - (ендо- и токсин) - анат. Отрова, която се освобождава при разпадане на микробни клетки

ендотрофен; ендотрофен - (ендо- и гр. trophē „храна”) - анат. Който се поселява вътре в хранещия го организъм

ендофит; ендофит - (ендо- и гр. phytón „растение”) – Паразитно растение, което живее в хранещото го растение

ендшпил; ендшпил - (нем. Endspiel) - сп. Завършък на игра, последна част от игра, обикновено при шах

НАЧАЛО

енеолит; енеолит - (лат. aeneus „меден” и гр. líthos „камък”) - Медно-каменна епоха, халколит; название на част от медната епоха, когато наред с металните оръжия се употребяват и каменни; третият главен период от човешката култура след старокаменния и новокаменния. Продължава животът върху селищните могили от неолита, но възникват и укрепени селища върху височини. Развива се добива на мед и злато. Появява се йерархичната социална структура в обществото и започва процеса на социално и имуществено разделение. Вожда приема ролята и на жрец.
Ранен халколит: от началото на 5-то хил. пр. н. е. -  до средата на 5-то хил. пр. н. е.   (5000/4900 - 4500 г. пр. н. е.)
Среден халколит: от средата на 5-то хил. пр. н. е. до края на 5-то хил. пр. н. е.  (4500 – 4000 г. пр. н. е.)
Късен халколит: от началото на 4-то хил. пр. н. е. -  до средата на 4-то хил. пр. н. е.   (4000 - 3600 г. пр. н. е.)
Научните мнения за периодизацията на халколита се променят във времето: Някои учени считат, че обхваща 4. – 3. хил. пр. н. е.; други, че обхваща само 5. хил. пр. н. е.; трети: 5. – 4. хил. пр. н. е.

енервация; енервация - (фр. enervation от гр.) - Отслабване на нервите; изтощаване, отпадналост

енервирам; енервирам - (от фр. énerver от гр.) - остар. Нервирам, дразня; изтощавам нервно

енергетизъм; енергетизъм - (от гр. energētikós) - фил. Реакционно идеалистическо учение от началото на XX в., което се опитва да обясни движението без материя и да сведе всички явления в природата, обществото и мисленето до общото понятие енергия, лишена сама по себе си от всякаква материална същност

енергетик; енергетик - (гр. energētikós) - 1. Привърженик на енергетизма; 2. Специалист по енергетика

енергетика; енергетика - (гр. energētikós „деятелен”) - 1. Дял от физиката, който изучава свойствата на енергията; 2. Наука за най-пълното и целесъобразно използване на природната енергия, за превръщането й в електрическа и за нейното целесъобразно използване; 3. Дял от техниката, който се занимава с получаването и използването на различните видове енергия за промишлени и битови нужди

енергетичен; енергетичен - (гр. energētikós) - Който произвежда енергия за промишлени цели

енергида; енергида - (от гр. energós „който действа”) - биол. Ядрото и заобикалящата го част от протоплазмата в клетка

енергичен; енергичен - (гр. enérrgós „който действува”) - 1.   Пълен   с   енергия; деен, неуморим, активен; 2. Силно действащ; решителен, смел

енергия; енергия - (гр. enérgeia „дейност”) - 1. физ. Едно от основните свойства на материята - способност да се произвежда работа; 2. Дейна сила при човек, способност за работа; пъргавина, настойчивост, жизнена дейност; 3. прен. Силна воля, настойчивост

НАЧАЛО

ензими; ензими - (гр. en „вътре” и zymé „квас", „"мая”) - Сложни органически вещества, които се съдържат в животинските и растителните организми и ускоряват твърде много химическите процеси в тях. Имат голямо значение за обмяната на веществата; сравни с фермент

ензоотия; ензоотия - (гр. en „вътре” и zôοn „животно”) - Заразна болест по животните, която е свързана с определена местност

НАЧАЛО

ени-бахар; ени-бахар - (тур. yeni и ар. bahar) - Подправка за ястие, бахар

енигма; енигма - (гр. áinigma) - книж. Загадка, гатанка

енигматичен; енигматичен - (гр. ainigmatikós) - книж. Загадъчен, непонятен

еничар(ин); еничар(ин) - (тур. yeniçeri) - 1. ист. Турски войник от християнското население, вж. еничари; 2. прен. Жесток човек

еничари; еничари - (тур. yeni - „нов” или „млад”, и çeri - „войска”) - Войници от османската платена пехота, създадена по време на управлението на султан Мурад I (1359-89г.). Първоначално е рекрутирана от военнопленници от балканските територии, а по-късно - от християнски младежи, събирани чрез специален данък - девширме. Насилствено помохамеданчвани и подлагани на специална идейна и военна подготовка, еничарите дълго време са елитът на османската армия. Използвани са при завоевателни походи и за смазване на съпротивата на зависимото поробено население. От края на XVI в. постепенно губи дисциплината и боеспособността си и се превръща в лична гвардия на султана, която се намесва в политическия живот. Еничарските казарми в Цариград се превръщат в огнище на непрекъснати бунтове.
Разселването на еничарите в българските земи започва от II пол. на XV в. След Търновското въстание 1593г. броят им рязко се увеличава. Със засилването на съпротивителните движения на българския народ нараства и местното еничарство и една от главните му задачи е борбата срещу хайдутството. Еничарският корпус е ликвидиран през 1826г.

НАЧАЛО

енкаустика; енкаустика - (гр. enkaustikós „вгорен”) - Живопис с восъчни бои, които се нанасят върху картината с нагорещен метален инструмент

енклиза, енклизис; енклиза, енклизис - (гр. énklisis) - езиков. Изговаряне на дума заедно с предходната по отношение на ударението; прехвърляне на ударение върху предходната дума

енклитика; енклитика - (гр. enklitikos „наклоняващ се”) - езиков. Дума, която е загубила своето ударение и стои винаги след друга дума, с която образува едно цяло по отношение на ударението (дай ми)

енколпие; енколпие - (гр. enkólpion „нагръдник”) - църк. Скъпоценна украса с образа на Богородица; носи се от епископ на гърдите

енком(и)енда; енком(и)енда - (иси. encomienda „поръка”) - 1. ист. Опека над известна местност, давана на отделни лица при завладяването на Южна Америка; 2. Местност или населението, които са били давани под такава опека

енкринит; енкринит - (гр. en „вътре” и krínon „лилия”) - геол. Изкопаеми останки от морски лилии, които се намират по някои утаечни скали

НАЧАЛО

ено; ено - 1. Защото; 2. Но, ами

енология; енология - (гр. oînos „вино” и lógos „наука”) - Наука за приготвяне и запазване на различните видове вина

енория; енория - (ново гр. enoría) - църк. Участък на един свещеник

енотека; енотека - Винарска изба за съхранение на бутилирано вино; Колекция от бутилирани вина

НАЧАЛО

ентелехия; ентелехия - (έντελέχια - гр. entelécheia) - 1. при Аристотел - Нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство; 2. при някои виталисти - Нематериално жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре; 3. Жизнена сила на душата

ентералгия; ентералгия - (гр. énteron „черво” и álgos „болка”) - мед. Силни болки в червата

ентерит; ентерит - (гр. enterítis) - мед. Възпаление на тънките черва

ентерия  -  вж.  антерия

ентероколит; ентероколит - (гр. énteron „черва” и kólon „дебело черво”) - мед. Възпаление на тънките и дебелите черва

ентеролит; ентеролит - (гр. énteron „черва” и líthos „камък”) - мед. Камък в червата

ентероптоза; ентероптоза - (гр. énteron „черва” и ptôsis „падане”) - лед. Спадане на вътрешен орган

ентеше; ентеше - (тур. enteşe) - Кована сребърна или златна гривна

ентешия; ентешия - (от тур. enteşe) - за женско украшение: Което е от ковано злато или сребро

ентобласт; ентобласт - (гр. entós „вътре” и blastós „издънка”) – вж. ентодерма

ентодерма; ентодерма - (гр. entós „вътре” и dérma „кожа”) - биол. 1. Вътрешният зародишен пласт в зародишите при многоклетъчните животни и човека; 2. Вътрешен слой на клетъчна обвивка при животни и човека

ентозоон; ентозоон - (гр. entós „вътре” и zôon „животно”) - Паразитно животно, което живее в друго животно

ентомография; ентомография - (гр. éntomon „насекомо” и gráphō „пиша”) - Описание на насекоми

ентомолит; ентомолит - (гр. éntomon „насекомо” и líthos „камък”) - геол. Вкаменено насекомо

ентомолог; ентомолог - (гр. éntomon „насекомо” и lógos „наука”) - Специалист по ентомология

ентомология; ентомология - (гр. éntomon „насекомо” и lógos „наука”) - Наука за насекомите

ентомофилия; ентомофилия - (гр. e éntomon „насекомо” и philía „дружба”) - бот. Приспособеност на цветовете за кръстосано опрашване чрез насекоми

ентопаразит; ентопаразит - (гр. entós „вътре” и паразит) - биол. Вътрешен паразит, който живее в тъкани или във вътрешни органи на друг организъм; прот. ектопаразит

ентоплазма; ентоплазма - вж. ендоплазма

ентропия; ентропия - (гр. en „вътре” и tropē „обръщане”) - 1. мед. Прегъване на клепачи навътре; 2. физ. Оная част от вътрешната енергия на едно тяло или система от тела, която не може да се извлече от тях и евентуално да се използва

ентусиазъм; ентусиазъм - (гр. enthousiasmós) - Висока степен на въодушевление; възторг, увлечение

ентусиаст, ентусиазист; ентусиаст, ентусиазист - (гр. enthonsiastikós) - Който действа с ентусиазъм; възторжен поклонник, предан  на делото

НАЧАЛО

енуклеация; енуклеация - (лат. е „от” и nucleum „ядка”) - мед. Изваждане на тумор от капсулата му, изваждане на очната ябълка от орбитата й и др.

енурезис; енурезис - (от гр. enouréō „пикая”) - Напикаване

НАЧАЛО

енфие; енфие - (тур. enfiye от ар.) - Тютюн на прах за смъркане

енхармоничен; енхармоничен - (гр. enharmonía) - Съзвучен; енхармонични тонове - различни по название и по графично изобразяване тонове, които звучат еднакво; напр. до диез и ре бемол

НАЧАЛО

енцефалит; енцефалит - (от гр. enképhalos „мозък” през лат.) - мед. Възпаление на главния мозък

енцефалограф; енцефалограф - (гр. enképhalos „мозък” и gráphō „пиша”) - Специален рентгенов апарат за изследване на главния мозък

енцефалография; енцефалография - (гр. enképhalos „мозък” и gráphō „пиша”) - Метод за изследване на главния мозък чрез рентгенова снимка

енциклика; енциклика - (от гр. enkýklios „кръгов” през лат.) - църк. 1. Папско окръжно, папско обръщение до всички католически църкви и католици по религиозни и политически въпроси с указания за действия; 2. Окръжно на епископ, послание

енциклопедизъм; енциклопедизъм - (гр. през фр. еnсусlopédisme) - Осведоменост по много отрасли на знанията; всестранно образование

енциклопедист; енциклопедист - (фр. encyclopédiste от гр.) - 1. Личност с познания от много науки; всестранно образован; 2. ист. Личност от групата на френските мислители, които през XVIII век участвали в Енциклопедията, издавана от Дидро, Д'Аламбер и др.

енциклопедичен, енциклопедически; енциклопедичен, енциклопедически - (от гр.) - 1. Който се отнася до енциклопедия, който има характер на енциклопедия; 2. Общообразователен, обгръщащ всички клонове на знанието; многостранен

енциклопедия; енциклопедия - (гр. en „в” kýklos „кръг” и paidéia „образование”) - 1. Справочно научно издание във вид на речник. Излага в сбита и систематизирана форма най-същественото от всички отрасли на знанието и практическата дейност (обща енциклопедия) или от определена област на знанието (специална  или отраслова енциклопедия); 2. прен. Личност, която има обширни познания в една или много области на науката

НАЧАЛО

Еньова буля; Еньова буля, Еня - Народен обичай, изпълняван на Еньовден.; вж. Еньовден

Еньовден; Еньовден, Яньовден, Иван бильобер (24 юни) - Черковен празник (рождение на св. Йоан Кръстител) свързан и с много народни, нехристиянски вярвания и обичаи. Отразява представите за поврат в природата - „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Счита се за много хубаво човек да види изгрева. Според вярванията срещу Еньовден болестите се къпят в „жива вода”; росата, водата в реките и кладенците през тази сутрин е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя и се увива голям венец, през който всички се провират за здраве. Цветята от венеца се пазят за лек през цялата година. Всеобщ е обичаят срещу Еньовден да се берат билки (смята се, че на този ден те имат най-голяма лековита сила), да се връзват на букет и да се сушат, за да служат през цялата година за лекарства. С Еньовден се свързват обичаи за гадаене, за предсказване на съдбата и др. Главно в Южна България е разпространен обичаят Еня, Еньова буля - преди всичко за девойките, които си гадаят за женитба (вж. Ладуване). В навечерието на празника всяка девойка пуща в съд с „мълчана вода” китка с вързан за нея пръстен или друг накит. Съдът се покрива с престилка, заключва се с катинар и се оставя да пренощува „под звездите” до розов храст. Сутринта около съда се събират жени и мъже, девойките пеят песни-предсказания, като при всяка песен Еньовата буля (невръстно момиченце, обикновено първа рожба на живи родители, облечено в невестинска премяна) изважда по една китка. Съществува и обичай 4 пременени моми да носят Еньовата буля на рамене. Други моми от селото ги придружават и пеят. Като обиколят селото, продължават из полето. През всичкото време Енята размахва ръце, като че хвърчи. На всеки кръстопът момите, които я носят, сядат, слагат Енята в скут, а другите пеят и играят хоро около тях. Шествието обикаля нивите, лозята и ливадите, връща се в селото, отива при всеки кладенец и чешма с песни и хора. При реката четирите моми с Енята остават на брега, а другите прегазват на отсрещния бряг и оттам задават въпроси, на които Енята отговаря и предсказва плодородие, скъпотия или евтиния. Сега Еньовден не се празнува

НАЧАЛО

еня; еня - (от гр. έννοια) - Грижа

еозин; еозин - (от гр. ēōs „зора”) - 1. Червена боя със зелена флуоресценция за оцветяване на микроскопски препарати. 2. Име на някои органични изкуствени червени бои за вълна, коприна, хартии и др.

еозинофили; еозинофили - (еозин и гр. philéō „обичам”) - мед. Бели кръвни телца (левкоцити), които се оцветяват добре с еозин

еозойска ера; еозойска ера - (гр. ēōs „зора” и zöe „живот”) - геол. Ерата, през която се е появил животът на Земята (нарича се още протерозойска и алгонсκа ера)

еозоон; еозоон - (гр. ēōs „зора” и zôon „животно”) - Минерални образувания, които погрешно са били смятани за остатъци от животни

НАЧАЛО

еолийци; еолийци - (гр. Aiolēs) - Едно от гръцките племена, което се е заселило в първото хилядолетие пр. н. е. в Тесалия, Беотия, някои егейски острови и северните части на западното крайбрежие на Мала Азия

еолит; еолит - (гр. ēōs „зора” и Hthos „камък”) - геол. Най-старата епоха от каменния век, когато хората са си служили с най-примитивни каменни  оръдия; 2. Грубо каменно оръдие от доледниковия период

еон; еон - (гр. aiōn „век”) - мит. 1. Олицетворение на времето при древните гърци и при финикийците; 2. Несъществуващо, въображаемо същество, средно между божество и човек

еон; еон - (гр. eōn „съществуващ”) - Факт, действителност

Еос; Еос - (гр. Eōs) - 1. мит. Богиня на зората; 2. прен. Зора

НАЧАЛО

еоцен; еоцен - (гр. ēōs „зора” и kainōs „нов” през лат.) - геол. Втората по ред част на терциера. Поделя се на 3 етажа - долен (ипрес), среден (лютес) и горен (оверс и приабон). В България еоценът е представен от разнообразни скали: варовици, конгломерати, пясъчници, глини, мергели, въглища и въглищни шисти предимно в Северна България, Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Краищидите и Рило-Родопската област. Към края на горния еоцен започва магмената дейност в Родопския масив, разразила се главно през олигоцена.

епакта; епакта - (гр. épaktos „прибавен”) - астр. Дните между първи януари и пълнолунието преди тази дата

Епанагога; Епанагога - законодателен сборник. Издаван от византийските императори Лъв VI и Александър след 879г. Епанагога е второ, преработено и разширено издание на Прохирос номос. Ползва се от българското феодално право като Закон градски, доближава се до Еклогата. Състои се от увод и 40 титула  (дяла), които съдържат норми на публичното, държавното и административното право, каквито липсват в Прохирос номос.

епанокамилавка; епанокамилавка - (от гр.) - Вид калимавка – висока попска шапка

епарх; епарх - (гр. éparchos) - 1. Заместник на държавен глава в провинция, управител на провинция (в древна Гърция); 2. остар. Митрополит, епархийски архиерей

епархийски; епархийски - (гр. eparchikós) - Който се отнася до епархия или който има епархия

енархиот; енархиот - (гр. επαρχιώτης) - Християнин от дадена епархия

епархия; епархия - (гр. eparchía „владичество”) - 1. Църковно-административна единица, управлявана от архиерей; 2. ист. Провинция, област (у старите гърци и римляни)

НАЧАЛО

епейрогенен - колебателен

епейрогенни движения - Бавни колебателни движения на земната кора, които причиняват издигания или потъвания на части от нея. Скоростта е обикновено няколко милиметра за година. Причините за епейрогенните движения са хипотетични. Ако съществува пластична подкорова земна обвивка, епейрогенните движения се предизвикват от нееднаквото натоварване на отделните части на земната кора. Местата, където се отлагат земни материали – по океанското и морското крайбрежие, в низините – натежават и земните пластове обикновено бавно потъват. В планинските райони, където земният материал се руши и отнася, тежестта намалява и земните пластове обикновено бавно се издигат. В продължение на милиони години епейрогенните движения изменят очертанията на моретата и океаните, на островите и континентите.

епек; епек - (тур. - пер. hepyek) - при игра на зарове и табла: 1 и 1

епентеза; епентеза - (гр. epénthesis) - езиков. 1. Вмятане на звук между други звукове в една дума; 2. Вметнати думи в изречение

епентетичен; епентетичен - (гр. epentetikós) - Който се явява като епентеза; вмъкнат

НАЧАЛО

 

епо_, епр_, епс_, епу_, ера_, ерб_, ерг_

 

епибласт; епибласт – вж. епидерма

епигенеза; епигенеза - (гр. epí „след” и génesis „произход”) - биол. Теория, според която в течение на зародишното развитие органите се образуват постепенно от безструктурната маса, а не се развиват от готови зачатъци

епигенетичен; епигенетичен - (гр. epigenetikós) - геол. Който се образува от вторични (последващи) процеси

епигон; епигон - (гр. epígonos „потомък”) - 1. ист. Всеки един от наследилите царството на Александър Македонски; 2. книж. Посредствен подражател на някое художествено, научно или друго направление, който си служи с отживели времето си средства и методи; 3. мит. Всеки един от потомците на седемте герои, обсаждали гр. Тива

епигонство; епигонство - (от гр.) - Посредствено следване на някого в изкуство и литература; подражателство.    ·

епиграма; епиграма - (гр. epígramma) - литер. 1. при древните: Надпис в проза или стихове на надгробен паметник, на сграда и др.; 2. в античната поезия: Късо стихотворение, написано в елегичен дистихон (редуване на хекзаметър с пентаметър), а по-късно предимно със сатирическо съдържание; 3. Кратко сатирично стихотворение срещу лице или обществен недъг.

епиграматичен; епиграматичен - (гр. epigrammatikós) - 1. С характер на епиграма; 2. Остър, язвителен. 

епиграматология; епиграматология - (гр. epígramma, atos „надпис” и lógos „наука”) - 1. Сборник с епиграми; 2. Изкуство да се пишат епиграми; 3. Учение, теория за епиграмите

епиграф; епиграф - (гр. epigraphē) - 1. при древните: Надпис на паметник; 2. литер. Фраза или текст, поставен в началото на книга, глава от книга или статия, който подсеща за съдържанието или духа на темата; мото

епиграф; епиграф - (гр. epígraphos) – Специалист по епиграфика

епиграфика; епиграфика - (гр. epi - „върху”, и graphō - „пиша”) - Наука за разчитане и обясняване на надписи върху твърд материал (камък, метал, дърво, глина), издълбани с длето, начертани или издраскани с острие; помощна наука на историята, археологията и филологията. Според езика на документите епиграфиката се разделя на гръцка, латинска, египетска, финикийска, славянска и др., всяка от които има свои принципи. С помощта на епиграфиката често се идентифицират и локализират селища. Поради непълните и откъслечни сведения на древните историци за тракийските земи гръцките и латинските надписи са от изключително значение и най-често са единствените извори за тракийската история и култура. Най-старите текстове (на гръцки език) от приморските древногръцки колонии са от VI в. пр. н. е., а от вътрешността на Тракия - от IV в. пр. н. е. Изобилни епиграфски паметници има от римската епоха (особено от ІІ и III в.). Гръцките и латинските надписи, които съдържат тракийски лични и географски имена и имена на божества, имат неоценима стойност и за тракийския език, тъй като на този език досега са намерени само няколко кратки текста (златен пръстен от с. Езерово, Пловдивска област, няколко фрагмента от надписи от о-в Самотраки и др.).
Епиграфиката се оформя като наука със строго установени принципи главно през XIX в., когато надписите на един език, намерени в една или повече области, започват да се събират по научен метод в така наречените корпуси: „Корпус на латинските надписи” (Берлин, 1863г. - продължава), „Корпус на гръцките надписи” (4 т., Берлин, 1825-77г.), „Гръцки надписи” (Берлин, 1873г. - продължава) и др. Преписи и публикации на гръцки и латински надписи от българските земи се правят от XVI в. насам от пътешественици и др. личности, а през XVII в. - от българина П. Богдан. Първата научна сбирка главно за черноморските градове (не винаги но надеждни преписи) се съдържа в „Корпус на гръцките надписи” (т. 2, 1843г.), първото систематично събиране с компетентна научна публикация е направено от Т. Дюмон при пътуването му от Пазарджик до Мраморно море - „Надписи и паметници от Тракия” (на френски език 1868г.). В България систематичното издирване, събиране и публикуване на надписи започва веднага след Освобождението 1878г.. Епиграфска дейност развиват К. Иречек, братя X. и К. Шкорпил, Е. Калинка и др.. Науката епиграфика се оформя в България реално след 1900г.. Ценни приноси в тази област имат Г. Кацаров, Д. Дечев, В. Бешевлиев, Б. Геров, Г. Михайлов и др. Досега е издаден от Г. Михайлов „Корпус на гръцките надписи, открити в България” (излезли τомове 1-4 през 1956-66г.; през 1970г. излиза  допълнително издание на τом 1), който обхваща материала от VI в. пр. н. е. до края на III в. от н. е.; от В. Бешевлиев са публикувани надписите от началото на IV в. до VI в. - „Късногръцки и къснолатински надписи от България” (на немски език 1964г.) и надписите на прабългарски, старобългарски и гръцки език - „Първобългарски надписи” (на немски език 1963г.; на български език 1979г.), които са ценен извор за историята на Първата българска държава, за развоя на българския език и за графичния облик на азбуката. Голяма част от българските и славянските надписи от българските земи са събрани и обяснени от Йорд. Иванов - „Български старини из Македония” (1908г.; 2 доп. изд. 1931г.; фотокопие 1970г.) и от Ив. Дуйчев - „Из старата българска книжнина” (2 кн., 1940-44г.). Надписите от следващите епохи до Освобождението са публикувани в различни издания, но не са събрани в корпуси; много надписи от XVIII и XIX в. все още не са издадени.; вж. надписи стари български

епидемиолог; епидемиолог - (от гр.) - Лекар, който е специалист по епидемиология

епидемиология; епидемиология - (гр. epidēmia „заразна болест” и lógos „наука”) - мед. Наука, която изучава закономерностите на появяването, разпространението и угасването на заразните болести и разработва мерки за тяхното предотвратяване и ликвидиране; вж. медицински науки

епидемичен, епидемически; епидемичен, епидемически - (гр. epidēmikós) - 1. Заразен; 2. Който има характер на епидемия; всеобщ

епидемия; епидемия - (гр. epidēmia „разпространяване навсякъде”) - 1. мед. Масово разпространяване на заразна болест; 2. прен. Зараза, нещо много разпространено

епидерма, епидермис; епидерма, епидермис - (гл. epídermis) - 1. анат. Горният пласт на кожа; надкожица; 2. бот. Покривна тъкан при някои растения

епидиаскоп; епидиаскоп - (гр. epí „на и diaskopéō „гледам през”) - техн. Оптически уред за прожектиране на екран прозрачни рисунки (диапозитиви) и непрозрачни (от книга)

епидидимис; епидидимис - (гр. epí „към", „на” и dídymoi „тестикули”) - Придатък на мъжко яйце

епидидимит; епидидимит - (гр. epididymítis) - мед. Възпаление на епидидимиса

епидот; епидот - (гр. éphidozis - „увеличение”) - геол. Вид минерал от силикатите, който има различни цветове и стъклен блясък, с химичен състав Са2АL2Fe[Si3O12](OH), като отношението между желязото и алуминия е различно. В малки количества може да съдържа манган, хром, стронций, магнезий и др. В България се среща в контакт-метасоматични находища (заедно с гранат, диопсид и др.) в Рила, Пирин, Родопите; в хидротермални жили и миндали (с карбонати и зеолити) в среднобазисните вулканични скали от Средногорието и Източните Родопи. Образува жълтозелени до зелени и почти черни удължени моноклинни кристали и радиалнолъчести агрегати. Гигантски епидотови кристали, дълги до 80 см, са намерени в кварцови жили при с. Камилски дол, Кърджалийска област. В пегматитови жили при с. Нова махала, Пазарджишка област, са установени прозрачни епидотови кристали с качества на полускъпоценни камъни.

епизод; епизод - (гр. epeisódion „прибавка”) - 1. Отделно събитие или случка от поредица събития, които образуват едно цяло; 2. Случайно или странично събитие или обстоятелство, произшествие; 3. литер. Повече или по-малко завършена част от художествено произведение, която има относителна самостоятелност; 4. в древната трагедия: Част от действие между реплики на два хора

епизодий; епизодий - (гр.) – вж. епизод - 4.

епизодичен, епизодически; епизодичен, епизодически - (от гр. epeisódion) -  1. Във вид  на епизод; 2. Случаен, несъществен, който става от време на време

епизоотия; епизоотия - (гр. epí „по” и zôon „животно”) - мед. 1. Масово заболяване на животни от  някоя заразна болест; епидемия по добитъка; 2. Наука, която изучава тези болести и търси средства за тяхното предотвратяване и лекуване

епизоотология; епизоотология - (гр. epi - „на”, zôon - „животно”, lógos - „наука”) - Наука за заразните болести по селскостопанските животни.; вж. ветеринарна медицина

епик; епик - (гр. epikós) - книж. Автор на епически произведения

епика; епика - (гр. epiká) - книж. Епически произведения; епическа поезия

епикард(ий); епикард(ий) - (гр. epí „над” и kardía „сърце”) - анат. Външната обвивка на сърцето

епикардит; епикардит - (гр. epikardítis) - мед. Възпаление на епикарда

епикерний; епикерний - (гр. epikairos - „който става навреме, на място”), пинкернис - Византийска придворна титла. Българското й съответствие е „чашник”. Давана е на лицето, което се грижи за организиране на пиршествата в двореца. През XIII - XIV в. титлата преминава в България. Известни са „Петър пинкерний, братовчед царев” (надпис на пръстен), епикерният монах Силвестър (Бориловия синодик), Срацимир - епикерний при цар Иван-Александър (грамота на император Йоан V Палеолог).

епикриза; епикриза - (гр. ерí „след” и krísis „решение”) - мед. Заключително мнение в края на лекуването за хода на болестта

епикуреец; епикуреец - (от собс.) - 1. ист. Последовател на епикурейството; 2. прен. Човек, който поставя над всичко личното удоволствие и чувствените наслади

епикурейство, епикуреизъм; епикурейство, епикуреизъм - (от собс.) - 1. Материалистическо атеистично учение на старогръцкия философ Епикур (341-270), който е обяснявал света на основата на атомистическото учение и на разумния стремеж на човека към щастие; 2. Светоглед, който почива на Епикуровото учение и който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на инстинктите и достигане на лично щастие; 3. прен. Склонност към чувствени наслади, към веселие и безгрижен живот

епилация; епилация - (лат. е „без” и pilus „косъм”) - Премахване на косми

епилепсия; епилепсия - (гр. epilēpsía „прихващане”) - мед. Тежко хронично мозъчно заболяване, което се характеризира с внезапно падане, гърчове, пяна на устата и загуба на съзнанието

епилептик; епилептик - (гр. epilēptikós) - Човек, който е болен от епилепсия

епилог; епилог - (гр. epílogos „послеслов”) - 1. в древногръцката драма: Заключение, в което се обяснява целта на автора или характерът на постановката; 2. книж. Заключителна глава на художествено произведение, в която се обяснява по-нататъшната участ на героите; 3. муз. Заключение, заключителна картина в опера

епиникия; епиникия - (гр. epinikia) - Победна песен

епиорнис; епиорнис - (гр. epí „около” и órnis „птица”) - зоол. Много голяма птица, наричана и „мадагаскарски щраус", понеже се среща на о-в Мадагаскар

епипалеолит; епипалеолит - (гр. epí „след” и палеолит) - геол. Първата степен на протонеолита

епиплероза; епиплероза - (гр. epipleróō „изпълнявам”) - мед. Пълнокръвие

епископ; епископ - (гр. epískopos „надзорник”) - църк. Най-висшата от трите степени в черковната йерархия (свещеноначалие);  архиерей; вж. духовенство

епископ; епископ - (гр. epí „на” и skopéō „гледам”) - физ. Оптически уред за проектиране върху екран на изображения на непрозрачни рисунки или предмети

епископален; епископален - (от гр.) - Който признава епископата или се управлява от епископи

епископат; епископат - (гр.-лат. episkopātus) - 1. Епископско достойнство, епископски сан; 2. Всичките епископи на една църква

епископия; епископия - (гр. episkopía) - 1. Област, управлявана от епископ; 2. Сграда на епископска канцелария и жилище

епископократия; епископократия - (епископ и гр. krátos „власт”) - Управа на църква само от епископите

Епископска печатница, Епископска печатница - Основана е през 1696г. в град Ρимник, Румъния. Близо 100 години е ръководена от българската „типографска династия” на Поповичите. Към тях принадлежат и „Димитриа Михайлов Попович и Георгиа син его” (споменати в титулната страница на Софрониевия „Кириакодромион, сиреч Неделник…”, 1806г.), които се грижат за „правописание” и отпечатване на книгата. В Епископската печатница се печатат още Триод (1731г.), Служебник (1733г.) и др.

епистаксис; епистаксис - (гр. epí „след” и staxis „изтичане капка по капка”) - Кръвоизлив от носа

епистемология; епистемология - (гр. epistēmē „знание” и logos „наука”) - Изучаване значението и обективната стойност на науките; философско название на теорията на познанието; сравни с: гносеология

епистил; епистил - (гр. epistýlion) - арх. Главната каменна носеща греда, долната от трите части на антаблемана, лежаща обикновено върху капителите на колоните; вж. архитрав

епистимия; епистимия - (гр. έπιστμιη) - Наука

епистола; епистола - (гр. epistolē) - литер. 1. Писмо, послание; 2. Литературно произведение във форма на писма

епистоларен; епистоларен - (лат. epistolāris) - литер. Във вид на писма, в писмовна форма; писмовен; епистоларна литература - а). Художествени произведения, написани във форма на писма; б). Напечатани писма на известни личности, които имат литературно или обществено значение

епистолограф; епистолограф - (гр. epistolē „писмо” и gráphō „пиша”) - Който съчинява писма

епистолография; епистолография - (гр. epistolē „писмо” и gráphō „пиша”) - Правила за писане на писма

епистрофа; епистрофа - (гр. epistrophé „връщане”) - 1. литер. Риторична фигура, при която редица изречения завършват с една и съща дума или редица периоди завършват с едно и също изречение; сравни с анастрофа; 2. мед. Повтаряне на болест, връщане на болест

епиталамий; епиталамий - (гр. epithalárnios „сватбен”) - литер. Сватбено стихотворение или песен

епитафия; епитафия - (гр. epitáphios „надгробен") - литер. 1. Надгробен надпис, двустишие или кратко стихотворение върху надгробен паметник; 2. Късо сатирично стихотворение, в което под формата на надгробен надпис се осмива някое лице или недостатъци

епител(ий); епител(ий) - (гр. epí „над” и thēlé „гръд", „зърно на гърда”) - 1. биол. Тъкан, която покрива повърхността на многоклетъчен животински организъм, вътрешните му кухини и органите в тях; има защитна и профилактична функция; 2. бот. Тънкостенни клетки, които покриват вътрешни кухини на растения и отделят в тях различни вещества (смоли, етерни масла и др.)

епитет; епитет - (гр. epíthetos „прибавен”) - 1. грам. Определителна дума (предимно прилагателно име), която се прибавя към съществително; 2. литер. Определение, което се прибавя към названието на лице или предмет, за да му придаде художествена изразителност и поетическа яркост чрез изтъкване съществен и живописен белег; 3. прен. Хулна дума, прякор

епитимийници; епитимийници - Канонически сборници, които съдържат разпоредби за черковни наказания (епитимии). Епитимийните наказания наред със светските санкции са включени в първия български писмен правен паметник след покръстването 864г. - Законъ соудный людъмъ (Закон за съдене на хората, създаден в края на IX в.). Състоят се в налагане на дългогодишен пост и покаяние, лишаване от причастие, недопускане на провинения да слуша православна литургия. Епитимийните наказания са по-леки от светските (например от членовредителните). Не е изяснено дали се прилагат едновременно със светските или алтернативно.

епитимия; епитимия - (επιτίμιον - гр. epitímion) - църк. Наказание, наложено от духовна власт на духовно лице (постене, лишаване от причастие и под.)

епитрахил; епитрахил - (гр. epí „на” и tráchēlos „врат”) - църк. Вид богослужебна одежда, която има форма на тясна престилка и се надява на шията; стига до глезените

епитрит; епитрит - (гр. epí „към” и trítos „трети”) - литер. Четирисрична стъпка в древногръцкото стихосложение, която има три дълги и една кратка сричка с непостоянно място (^ - - - ; - ^ - - ; - - ^ - ; - - - ^)

епитроп; епитроп - (гр. epítropos „който се грижи”) - 1. Църковен настоятел; 2. остар. Училищен настоятел; 3. прен. Добряк, добродушен човек

епифеномен; епифеномен - (гр. epí „към” и phainómenon „явление”) - фил. 1. Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние; 2. Второстепенно явление

епифиза; епифиза - (гр. epíphysis „прирастък”) - анат. 1. Жлеза с вътрешна секреция в основата на мозъка; 2. Край на дълга тръбна кост

епифит; епифит / епифитни растения; епифитни растения - (гр. epí „при” и phytón „растение”) - Растения без корени, които живеят върху други живи растителни организми, главно дървета (по стъблата, клоните и листата), без да ги използуват за храна, не са паразити. Представители са на всички класове растения. Най-много епифитни растения има във влажните тропически гори, представители и на висшите растения - предимно орхидеи и бромелиеви. Към полюсите изобилието и разнообразието на епифитни растения намалява значително, променя се и техният състав. В България епифитните растения са представени от мъхове, лишеи и водорасли. На сухи места растат по северната страна на стъблата и клоните на дърветата и храстите. От мъховете типични епифитни растения са Prullania fragilifolia, Ulota crispa, Orthotrichum spinosum, O. striatum, Hypnum pallescens и др. Широко разпространени епифитни лишеи са Parmelia furfuracea, Cetraria scutata, Evernia prunastri, Usnea pendulina, U. dasypoda, Xanthoria fallax, Rhyscia nigricans и др. Между водораслите епифити са Phormidium corium, Trebouxia arboricola, Prentepohlia umbrina и др. Особено богати на епифитни растения в ниските части на страната са лонгозните гори, а в планинските - смърчовите, беломуровите и еловите гори. Богати на епифити са и някои горунови, букови и черномурови гори.

епифора; епифора - (гр. epiphorá) - 1. литер. Фигура, при която една дума се повтаря в края на стиховете или в края на редица изречения; сравни с епистрофа; противоположно на анафора; 2. Заключение в силогизъм, заключителен израз

епицен; епицен - (гр. epí „за” и kainós „общ” през лат.) - грам. Съществително име, което означава животно или птица и има един род и една форма за двата пола, напр.: сврака, оцелот

епицентър; епицентър - (гр. epí „над” и лат. centrum „център”) - 1. геол. Област на повърхността на земята, разположена над огнище на земетръс; 2. Място в морската или земната повърхност, което се намира под или над въздушен или подземен ядрен взрив

епициклоида; епициклоида - (гр. epí „около", kýklos „кръг” и éidos „вид”) - геом. Затворена крива линия, които се описва от точка на окръжност, търкаляйки се без плъзгане по външната страна на друга окръжност

епицикъл; епицикъл - (гр. epí „на” и kýklos „кръг”) - астр. Окръжност, центърът на която се движи равномерно по друга окръжност (в Птолемеевага система на света)

епичен, епически; епичен, епически - (гр. epikós) - 1. литер. Свойствен на епоса; повествователен, разказвателен; 2. прен. Достоен за възпяване; славен, величав, героичен

НАЧАЛО

епод; епод - (гр. epōdé „припев”) - литер. 1. Трета част на песен или ода в класическата лирика: строфа, антистрофа и епод; 2. Стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък; 3. Стих, който се повтаря, стих на края на всеки куплет; припев

еполети; еполети - (фр. épaulettes от épaule „рамо”) - воен. Парадни пагони, украсени със знаци, със златни или сребърни ширити, с ресни и др.

епоним; епоним - (гр. epónymos) - 1. у древните атиняни: Първият от деветте архонти, по името на когото се наричала годината; 2. прен. Който дава името си на нещо

епопея; епопея - (гр. epopoiía) - 1. литер. Голяма епическа поема, в която се описват значителни исторически събития; литературно произведение с епически характер, в което се описват големи исторически събития; 2. прен. Събития, свързани с героически подвизи

епос; епос - (гр. épos „разказ", „песен”) - литер. 1. Един от трите основни литературни рода: лирика, епос, драма; 2. Песни за героични подвизи; 3. муз. Произведение, свързано с епичен литературен текст, каквито са юнашките и хайдушките песни и др.

епоха; епоха - (гр. epochē букв. „спиране”) - 1. Голям период от време, който се характеризира с типични явления и събития; 2. Подразделение на геоложки период; 3. астр. Известен момент, от който започва да се брои времето или за който е дадено положението на някакво небесно светило; 4. Важно събитие, което характеризира известен период от историята, литературата, изкуството и пр.

епохален; епохален - (от гр. през лат.) - Който създава епоха; много важен, забележителен

НАЧАЛО

епруветка; епруветка - (фр. éprouvette) - Продълговата стъклена тръбичка с дъно за лабораторни опити

епсомит; епсомит - (англ. epsomite) - геол. Вид минерал (естествен хидратен сулфат на магнезия), от който се получават магнезиеви препарати (по името на местност в Англия); горчива сол

епулис; епулис - (от гр. epí „на” и oûlon „венец”) - мед. Оток на венците

епулон; епулон - (ит. epulone) - Човек, който си угажда с ядене и пиене; чревоугодник, гуляйджия

НАЧАЛО

ера; ера - (лат. aera) - 1. Събитие, момент, от който се започва летоброене: първата олимпиада 776 г. пр. н. е., основаването на Рим 753 г. пр. н. е., рождението на Христос, бягството на Мохамед от Мека през 622 г.; 2. геол. Най-голям промеждутък от време в историята на Земята, който се дели на периоди; 3. Период от време, което се отличава със забележителни събития; епоха

Ерагар; Ерагар - прабългарски род, известен от надпис, открит край с. Могила, Шуменска област

Еразмово произношение; Еразмово произношение - (от собс.) - Старогръцко произношение (по името на хуманиста Еразъм Ротердамски 1467-1536 г.)

еранка; еранка - (от тур.) - Дружка, връстница, посестрима

НАЧАЛО

ербап; ербап - (тур. erbap от ар.) - разг. Способен, годен; Собственик

ербий; ербий - (от собс.) - хим. Химичен елемент – метал - със знак Er, пореден номер 68, атомно тегло 167,2 (наречен на мястото - Ytterby в Швеция)

ерг - (гр. érgon „дело”) - физ. Единица работа (и енергия) в абсолютната система на мерките, която се равнява на работата на сила от 1 дин на 1 см разстояние (1 N = 100 000 DYN; 1 erg = 10 000 000 J)

ергастерий; ергастерий - (έργαστήρίον - гр. ergastérion) - 1. в древна Гърция и Рим: Затвор за роби, където те извършвали най-тежки работи (често в подземия, мини и под.); 2. Занаятчийска работилница, в която работели роби; 3. Работилница, дюкян

ергеле; ергеле, хергеле - (тур. hergele) - Стадо коне. Богатите чифликчии в Добруджа, където е имало обширни пасища със степен характер, и на др. места из Североизточна България отглеждат ергеле през XIX и началото на XX в.. Ергеле образували и конете на отделните стопани в селата и са изкарвани на паша от селския коняр. Тези коне служели обикновено за вършитба преди въвеждането на вършачните машини. Отглеждането на ергеле е отразено в литературата (романа „Чифликът край границата” от Йордан Йовков, 1933-34г., и др.).

ерген; ерген - (тур. ergen) - Неоженен мъж

ергенски данък; ергенски данък - Данък върху неоженените, неомъжените, овдовелите, семейните или разведените без деца

ергеня; ергеня - Ергени

ергограф; ергограф - (гр. érgon „работа” и gráphō „пиша”) - спец. Уред за графическо записване работата на мускулите

ергономия; ергономия - (от гр. érgon - „работа”, и nómos - „закон”) - Комплексна наука за създаване на възможно най-добри условия за труд чрез приспособяване на оръдията на труда и средата към човека. Изучава елементите и взаимоотношенията в системата: човек - машина - работна среда, наричана ергономична система. Целта на ергономията е чрез взаимно приспособяване на елементите на ергономичните системи да се създаде оптимална организация на труда, която да доведе до максимална технико-икономическа, социална и здравна ефективност. Ергономията се дели на корекционна и проектна. Корекционната (класическа) ергономия анализира съществуващите ергономични системи. Тя дава решения, които отстраняват допуснати в тях грешки по отношение на изискванията на човека като участник в производствения процес. Проектната ергономия осъществява оптимален синтез между елементите на ергономичните системи при проектирането и конструирането им. След уточняване на бъдещите ергономични системи се разпределят функциите и се определят параметрите на отделните им елементи. Намира се оптимална линия на взаимодействие между тях.
Ергономията е умението ни да се трудим ефективно, удобно и здравословно. Ергономичната „дейност” е съществувала винаги, а е институционализирана в България през 60-те години на XX в., и в последствие се разраства административно и достига до състояния на „бездействие”:  1) Държавният комитет за наука и технически прогрес, ръководи държавната дейност по ергономия и „съдейства” за обединяване усилията на научните и стопанските организации при решаване на комплексните научни и практически задачи, „организира” подготовката и усъвършенстването на кадри по ергономия; 2) През 1977г. към комитета е създаден Научно-координационен съвет по ергономия, който „ръководи” научно-производствените разработки по ергономия; 3) Обществената дейност по ергономия се „осъществява” от Национален съвет по ергономия и промишлена естетика (НСЕПЕ, създаден 1970г.), който издава сп. „Ергономия” (от 1979г.); 4) Народна Република България участва в Център по ергономия към СИВ, създаден 1974г.; 5) Научно-изследователската и приложна дейност по ергономия се извършва в БАН - в Института по техническа кибернетика и роботика, в Института по морфология, във висшите учебни заведения, в научно-изследователски институти и лаборатории към някои министерства и ведомства. Ако България има постижения в областта на ергономията, дължим ги на 5) и са постигнати в борбата с 1), 2), 3), 4) и техните съвременни превъплъщения.

ергостерин; ергостерин - (от гр.) - спец. Растителен стерин, който под влияние на ултравиолетовите лъчи се превръща във витамин Д

ерготизъм; ерготизъм - (фр. ergotisme) - мед. Отравяне с хляб от ръж, заразена от мораво рогче

ерготин; ерготин - (фр. ergotine) - Тъмночервен прах с остро горчив вкус, който се добива от моравото рогче и служи като кръвоспиращо средство

ерготоксин; ерготоксин - (фр. ergot и токсин) - Една от отровите на моравото рогче

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги