ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Е - ЕЗЕ, ЕЗИ - ЕКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

ерз_, ери_, ерк_, eрл_, ерм_, еро_, ерп_, ерс_, еру_, ерф_, ерц_, ерч_, еса_, есе_, еск_, есм_, есн_, есо_, есп_

ере; ере - (скан. öre) - Малка монетна единица, която е една стотна от шведската, норвежката и датската крона

ереб; ереб - (гр. érebos) - в древногръцката митология: Най-мрачната част в подземното царство; ад

ерев; ерев - Пъстър на светли и тъмни ивици

ерекция; ерекция - (лат. erectio „изправяне”) - Състояние на мъжкия копулационен орган (при бозайниците, човека и някои птици), при което той се втвърдява и увеличава обема си поради приток на кръв при полова възбуда

еремиада; еремиада - (от собс.) - Оплакване, скръбен плач (по името на пророк Еремия, който плакал горчиво при разрушаването на Ерусалим)

еремик; еремик - Ремък

еремит; еремит - (гр. erēmítēs) - църк. Отшелник, пустинник

Еремия; Еремия, Ирмин ден - (1 април) - Християнски празник в чест на пророк Еремия. В езическото съзнанието на българския народа се свързва с прогонването на змиите и гущерите. Рано сутринта „преди слънце” домакинята измита двора и градината и запалва сметта. След това взема връшника (или тенекия), удря по него с ръжена, обикаля по двора и говори: „Бягайте, змии и гущери, че иде Еремия, с лопатата ще ви строши ребрата”. Като обикаля няколко пъти всички кътове на двора и градината, тя и децата прескачат запалените купчини, за да изгонят и бълхите от себе си. В някои райони на България този обичай се изпълнява на Благовец. На Еремия жените приготвят подници за през годината. Сутрин рано донасят с песни глина. Измесват я с боси крака, за да не ги хапят змиите. Вярва се, че който е газил такава глина, змия през лятото не може да го ухапе. След това всеки според нуждите си приготвя у дома си от тази глина подници и връшници. Подпалват парцали или сух тор, за да пушат, и с тях запълват дупките в зидовете на къщата, за да не влизат змии. Сутринта ходят на полето да берат див чесън и го ядат, за да не ги хапят змии. Извършват магически действия (гълтат камъчета или заравят яйца и варено просо в незнаен гроб и др.), за да не страдат от гуша. Днес тези езически обреди не се извършват.

ерес; ерес - (гр. háiresis „избор”) - 1. църк. Секта, разкол, вероотстъпничество; Отклонение от догмите на официалната християнска черква, провъзгласени на Първия вселенски събор в Никея през 325г.. Едни от ересите - арианство, монофизитизъм и др., имат предимно богословски характер и отразяват противоречия сред представителите на черквата при тълкувания на различни въпроси на християнската догма, а други - манихейство, павликянство, богомилство и катаризъм, имат по-радикален характер; в тях се отразява социалното и политическото недоволството при феодализма. В основата на тези ереси стои обикновено дуалистичният светоглед, т. е. убеждението, че във вселената се борят 2 начала - добро и зло, и че видимият свят е творба и проява на злото.
В средновековна България първото еретично учение е богомилството, появило се през X в. по време па царуването на Петър I (927-970г.), и още в самото начало е подложено на жестоки гонения. След падането на България под византийска власт (1018г.) богомилството получава по-голямо разпространение и се противопоставя на политическото господство на византийците. Наред с богомилите в този период усилват проповедите си и сродните с тях по своите дуалистични вярвания павликяни. Под влияние на проповедите на богомили и павликяни се засилват антивизантийските настроения сред населението; през 1078г. павликянинът Лека вдига на бунт населението в Софийско, избухва павликянското въстание в Тракия 1084-86г. и др. През II пол. на XII в. главни дуалистични общини стават „България” (в днешна Македония) и „Драговичия” (вероятно в Тракия). През XI-XII в. в българските земи се появява масалианството. След освобождаването на България от византийска власт (1186г.) еретичните учения продължават да се разпространяват. Поради липса на извори историята на еретичните движения през средата и II пол. на XIII в. е слабо позната. Откъм средата на XIV в. политическите противоречия в България се изострят твърде много, българската държава е разделена на 3 части, започват и нашествията на османските турци. При тази неспокойна обстановка се появяват исихазмът и вирлаамитството; започват да проповядват и адамитите. След падането на България под османска власт 1396г. ересите постепенно затихват; 2. Отстъпление от общоприетите възгледи и правила; заблуждение; 3. прен. Отклонение от приети като истина правила и норми

ересиарх; ересиарх - (гр. háiresis „избор” и árchōn „управител”) - рел. Основател на секта, глава на ерес

еретик; еретик - (гр. hairetikōs) - Последовател на ерес; разколник

еретизъм; еретизъм - (от гр. hairéomai „избирам”) - Разколничество, сектантство, отстъпване от общоприети правила

еретизъм; еретизъм - (гр. erethismós) - мед. Повишена възбуденост и раздразнителност

ерзац; ерзац - (нем. Ersatz) - Непълноценен заместител; сравни със сурогат

НАЧАЛО

еризипел; еризипел - (гр. erysípelas) - мед. Червен вятър

ериния; ериния - (гр. erinys) - мит. Богиня на възмездието, която отмъщавала предимно за престъпления против или между роднини, за нарушаване на клетви и др. Те били три: Тизифонна, Мегера и Алекто; сравни с евмениди

еристика; еристика - (гр. eristikós „който спори”) - Изкуство за водене на спор, умение да се полемизира

еритема; еритема - (гр. erýthēma „червенина”) - мед. Зачервяване на кожата поради разширяване на кожните кръвоносни съдове под влияние на различни външни и вътрешни фактори

еритрен; еритрен - вж. бутадиен

еритрит; еритрит - (от гр. erythrós „червен”) - хим. Безцветно кристално вещество (четиривалентен алкохол), което лесно се разтваря във водата и образува гъст сладък разтвор; употребява се вместо глицерин

еритробласти; еритробласти - (гр. erythrós „червен” и blastós „израстък”) - мед. Клетки, от които се образуват червени кръвни телца (еритроцити)

еритроцит; еритроцит - (гр. erythrós „червен” и kýtos „клетка” през лат.) - мед. Червено кръвно телце

ериф(ин); ериф(ин) - (ар.-тур. ârif) - Проклетник, синковец

НАЧАЛО

еркер; еркер - (нем. Erker „балконче” от фρ. arquiere - „бойница”), надпуск - арх. Издадена пред очертанията на сградата част от етажа (етажите) с четвъртита, полукръгла, трапецовидна, начупена и др. форма в план. Еркерът се среща в средновековната българска архитектура. Характерен елемент е на възрожденските къщи. Носи се от подовия гредоред на етажа; когато е по-издаден, се поставят прави или извити дървени подпори. Обикновено е остъклен. Чрез еркери в помещенията на етажа се отстраняват неправилни форми на приземното застрояване, увеличава се площта, обогатява се изгледът и се разнообразява фасадата. Еркерите подсилват архитектурното въздействие на отделната сграда, на улицата, на ансамбъла.

еркич; еркич - (тур. erkeç) - Козел

ерлия; ерлия - (тур. yerli) - Местен, кореняк жител, тукашен

НАЧАЛО

ермелик и ермеличе; ермелик и ермеличе - вж. ирмилик

Ерми; Ерми - Прабългарски род. Към него принадлежи Гостун - третият по ред владетел, споменат в Именника на българските ханове. Вероятно в близка връзка с рода Ерми е прабългарския род Ермиар, засвидетелстван в Омуртагов мемориален надпис, открит край с. Могила, Шуменска област.

Ермиар - вж. Ерми

ерминия; ерминия /  ерминии; ерминии - (ερμηνεία - гр. hermēnéia, néia - „тълкуване”, „обяснение”, „превеждане”) - Практически ръководства за рисуване, използувани в източноправославната черковна живопис. Автори на ерминиите са зографи, събирачи на общите правила за рисуване, които извличат от непосредствената си работа. Ерминиите се състоят от 2 отдела: технически и идеен. Техническата част съдържа упътвания за приготвяне на багрила, грундове, лепила, лакове, за почистване на стари икони и стенописи. В идейния (иконографски) отдел се дават точни правила за изписването на всички отделни образи на светци, за тяхната възраст, облекло и пр., за всички композиции със сюжети от Стария и Новия завет. Композициите са описани най-подробно - съдържание, лица, подреждането им, обстановка на действието. В някои ерминии се определят правилата за изписване на различни видове черкви (еднокорабни, кръстокуполни и пр.). В други ерминии са посочени и мерките на човешкото тяло, пропорциите във фигурите на конете и др.
За основа на много български ерминии служи ерминията на атонския йеромонах-иконописец Дионисий от с. Фурна, Ср. Гърция (от времето между 1701 и 1745г.). За пръв път е публикувана през 1845г. от френския археолог и иконограф М. Дидрон, а на гръцки език излиза през 1853 и 1885г.. На новобългарски език тази ерминия се среща в ръкописни преписи на някои стари образописци - например препис (превод от руски език) на образописеца Йото (Иван) Недялков.
По време на Възраждането зографите от всички художествени школи ползват ерминии на гръцки или български език, първоизточниците на които са пренесени от Атон. Запазени са ерминиите на Ан. Н. Карастоянов, Г. Клинков (1871г., Национална библиотека в София), на Рензовско-Зографския род от Г. Дамянов (1832г., Университетска библиотека в София), на Дичо Зограф (1851, Музей за история на град София), Хр. Йовевич (1836 и 1838г., Музей на Възраждането в гр. Самоков), Захарий Зограф, Димитър Зограф (Археологически музей в София), Ат. Гюдженов (1853г., печатно издание) и др.

Ермитаж; Ермитаж - (фр. ermitage „уединено място”) - Художествен и културно-исторически музей в Санкт Петербург, основан през 1764 г.

НАЧАЛО

ерове; ерове - Название на буквите ъ (ер голям) и ь (ер малък). В старобългарския език по времето на Кирил и Методий с тях се означават особени редуцирани (свръхкратки) гласни звукове, които се оказват неустойчиви в развоя на българския език. Още през X - XI в. едни от еровите гласни изчезват (например краесловните), а други се превръщат в гласни, различни в отделните български диалекти. Днешната българска гласна „ъ” не съвпада по изговор (гласеж) със старобългарската гласна „ъ”. В повечето български диалекти старобългарското „ъ” преминава в пълноценен, нормален вокал (напр.: бъчва, сън), но в някои български диалекти се застъпва от други гласни звукове (напр.: бòчва, сон; бàчва, сан; бêчва, сêн; бôчва, сôн). В говорите, станали основа на съвременния български книжовен език, „ь” или изпада (напр. старобългарското „правьда” > правда), или съвпада по гласеж с днешния „ъ” (напр. старобългарското „тьмьно” > тъмно), или се заменя с „е” (напр. старобългарското „лько” > леко). В някои български диалекти в резултат на т. нар. първична вокализация двата ера имат различни застъпници (напр. старобългарското „бъчьва” > бочва; старобългарското „тьнько” > тенко), но има диалекти, в които те са съвпаднали в резултат на т. нар. вторична вокализация (напр.: бачва, танко; бочва, τ'онко и др.). В съвременния български книжовен език буква „ь” няма звукова стойност - с нея се означава изговор на мека съгласна пред гласна „ο” (напр.: Кольо, гьол).

ерогенен; ерогенен - (гр. érōs „любов” и génos „род”) - Предизвикващ полова възбуда

еродирам; еродирам - (от лат. erōdo „разяждам”) - геол. Разрушавам земната кора (за вода и ледник), причинявам ерозия; отмивам

ерозия; ерозия - (от лат. erosio - „разкъсване”, „разрушаване”) - 1” геол. Механично разрушаване на скали и почви от действието на течащи води. В широк смисъл ерозията включва и рушителната дейност на морската вода (абразия), на ледниците (екзарация), на вятъра (еолична дейност, коразия) и др. Тя е един от главните фактори за формирането на релефа: предизвиква отнасянето на почвената покривка, участва във формирането на ерозионни форми (ровини, оврази, речни долини и др.). Проявява се с нееднаква сила в различни климатични области от началото на геоложката история на Земята до наши дни. Ерозионната сила зависи от количеството и интензитета на валежите, вида и състоянието на скалната основа, наклона на топографската повърхност, степента на залесеност и затревеност, вида на растителността и други фактори. Различават се дълбочинна, странична, ерозия на временно и на постоянно течащи води, антропогенна ерозия и др.
Дълбочинната ерозия е характерна за началния стадий, при който ерозионната форма се вдълбочава в леглото си. 
Страничната ерозия  е подмиване и рушене на бреговите форми; преобладава при ерозионни форми от по-висок ред и при реки с постоянен воден отток. Води до постепенно снижаване на релефа и до заравняването му.
Ерозията на временнотечащите води (при валеж на дъжд, град и при топене на снегове) има 2 основни типа на проявление - плоскостна ерозия и линейна (струйчата) ерозия.
Ерозията на постояннотечащите води е характерна за реки с постоянен отток. Зависи от вида на подхранването, количеството на водата, наклона на склона, устойчивостта на скалите, които изграждат речното легло, твърдия отток и др. Степента на ерозионната дейност се характеризира от скалните късове, алувиалния материал, пясъка и фините частици или от твърдия отток, който една река пренася за 1 г. Всяка година в Световния океан постъпват около 17 300 000 000 τона твърд отток, от които 3 600 000 000 тона са под форма на разтвор. Река Дунав донася годишно в Черно море 32 000 000 τона твърд отток, а река Струма в Бяло море – 500 000 тона.
Антропогенната (ускорена) ерозия е почвена ерозия в резултат от неправилна стопанска дейност. Най-интензивните й агенти са вятърът (в пустинните и полупустинните области) и повърхностнотечащите води. Ускорява се при неправилно обработване и напояване на почвата, при нарушаване на естествената растителна покривка, при строежа на хидроенергийни и транспортни съоръжения. В резултат на почвената ерозия огромни площи в много страни (САЩ, Канада, Индия, Пакистан, Австралия и др.) са превърнати в пустеещи земи. Направените изследвания показват, че само за 1 г. се унищожават над 500 млиона декара обработваема земя.
Максимално развитие имат ерозионните процеси в равнини с надморска височина 150-200 м и в хълмисти области с надморска височина 200-600 м. Най-застрашени от ерозия са Източните Родопи (Джебелско, Крумовградско, Кърджалийско), областта Краище, планина Огражден, поречията на реките Тополница, Струма и Места. Типични ерозионни форми са земните пирамиди (при с. Стоб, Кюстендилска област; гр. Мелник; с. Кътина, Софийска област);
2. мед. Повърхностно нараняване на лигавицата; 3. техн. Разрушаване повърхност на метали чрез електрически ток или атмосферни явления

ерокирик; ерокирик - (гр. ίεροκήρυκας) - Черковен проповедник

Ерос; Ерос - (гр. Eros) - 1. мит. Бог на любовта; 2. прен. Страст, любовна страст; 3. при идеалистическата философия на Платон: Мистично влечение към свята на „вечните идеи”; 4. астр. Име на малка планета

еротематика; еротематика - (гр. erōtáō „питам”) - Задаване на въпроси

еротизъм; еротизъм - (от гр. érōs, ōtos) - Повишена полова възбудимост, преголяма чувственост

еротик; еротик - (гр. erōtikós) - 1. Отдаден на чувствена любов; 2. Автор на чувствено-любовни стихове и разкази

еротика; еротика - (гр. erōtiká) - 1. Любовна страст, любовен елемент в произведение и в действителността; 2. Любовна поезия

еротичен, еротически; еротичен, еротически - (гр. erōtikós) - Любовен, страстен, проникнат от еротика; чувствен

еротоман; еротоман - (гр. erōtikós и manía „лудост”) - Който страда от еротомания, болезнено възбудим в полово отношение, психически разстроен на полова почва

еротомания; еротомания - (гр. érōs, ōtos „любовна страст” и manía „лудост”) - Болезнено повишено полово влечение, остра полова възбудимост, психическо разстройство на полова почва

НАЧАЛО

ерпетология; ерпетология - (гр. herpetós „влечуго” и lógos „наука”) - зоол. Наука за влечугите

ерстед; ерстед - (от собс.) - Единица за интензивността (напрегнатостта) на магнитно поле от абсолютната електромагнитна система

ерудит; ерудит - (лат. erudītus) - книж. Човек с големи научни знания; учен

ерудиция; ерудиция - (лат. eruditio) - Ученост, начетеност, основно познаване на литературата по известна дисциплина

ерунда; ерунда - (лат.-рус. ерунда) - Глупост, безсмислица, празна работа

еруптивен; еруптивен - (лат. eruptus „изхвърлен”) - геол. От вулканичен произход; изригнат, изхвърлен

ерупция; ерупция - (лат. eruptio) - 1. геол. Изригване на вулкан; избухване; 2. астр. Изригвания на Слънцето

НАЧАЛО

ерфене; ерфене - (от гр. έροφάνεια) - Част от разноските при гощавка, която трябва да плати отделно лице; цена на един куверт

ерцхерцог; ерцхерцог - (нем. Erzherzog) - ист. 1. Титла на австро-унгарските престолонаследници до 1918 г.; 2. Титла на княз от владетелския дом в Австрия до 1818 г.

ерча; ерча - Разигравам, разкършвам

ерча се; ерча се - Пъча се, емча се, перча се

есап; есап - (тур. hesap) - Сметка; вж. хесап

есаул; есаул - (тюрк. рус.: есаул) - Офицерски чин в казашките войски, равен на капитан или на ротмистър

НАЧАЛО

есе; есе - (фр. essai) - литер. Кратко и достъпно изложение на естетически, философски или социални проблеми в художествена форма; очерк

есеист; есеист - (фр. essayiste) - Автор на очерци (есета)

есенция; есенция - (лат. essentia) - 1. Същност, същина; 2. Етерично масло, извличано от растения, листа и плодове чрез дестилация; 3. Концентриран разтвор в спирт от тези етерични масла

есеняк; есеняк - Пшеничен хляб

есеняче; есеняче - Пиле, излюпено късно през лятото

есер; есер - (от имената на буквите „с” и „р”) - Социалист-революционер

НАЧАЛО

ескадра; ескадра - (фр. escadre) - 1. Голяма група от военни кораби, водени от един главнокомандващ; 2. Кораби, които плуват като една група; 3. Съединение или група от летателни апарати за военни или мирновременни цели

ескадрила; ескадрила - (фр. escadrille) - боен. Подразделение на военната авиация, което се състои от няколко звена или отряди

ескадрон; ескадрон - (фр. escadron) - воен. Подразделение в конницата, което отговаря на рота в пехотата

ескалада; ескалада - (фр. escalada от лат. scala „стълба”) - остар., воен. Завладяване на крепостна стена чрез изкачване със стълби

ескалатор; ескалатор - (англ. escalator от лат. scala „стълба”) - спец. Движеща се стълба (в метро, универсален магазин и др.) за пренасяне на хора, застанали на стъпалата й

ескам; ескам - Подвиквам на добиче да тръгне назад

ескарп; ескарп - (фр. escarpe) - воен. 1. Зид над крепостен ров; 2. Противотанково препятствие във вид на ров; 3. Вътрешната полегатост на ров или на окоп

есквайр; есквайр - (англ. esquire) - ист. 1. Оръженосец, титла на оръженосец във феодална Англия; 2. Титла на низши дворяни, която се дава и на кметови, мирови съдии, адвокати и чиновници във феодална Англия

ески; ески - (тур. eski) - Стар

ескиджия; ескиджия - (тур. eskici) - Вехтошар

ескимец; ескимец - Ескимос

ескимос; ескимос - (фр. esquimau през рус.) - Жител на полярното крайбрежие на Северна Америка, североизточната част на Азия, Гренландия и Алеутските острови

ескимос; ескимос - (фр. през рус.) - Вид детско зимно облекло

ескорт; ескорт - (фр. escorte) - Отред за охрана, обикновено военна, на високопоставено лице по време на пътуване

ескортирам; ескортирам - (фр. eskorter) - Съпровождам, придружавам с ескорт

ескудеро; ескудеро - (исп. escudero, лат. scutum „шит”) - ист. Щитоносец на рицар

ескудо; ескудо - (порт. escudo) - Парична единица в Португалия

Ескулап; Ескулап - (лат. Aesculapius) - 1. Латинско име на гръцкия бог Асклепий, бог на медицината; 2. прен. Лекар

НАЧАЛО

есмирниемено вино; есмирниемено вино - Вино с разтворен в него темян, за да уталожва болките

есна се; есна се - Дръпна се назад

еснаф; еснаф - (тур. esnaf) - 1. ист. Съдружие на занаятчии от един занаят; 2. Дребен занаятчия; 3. прен. Лице с ограничени интереси, с тесен мироглед

еснафски организации; еснафски организации, еснаф - (тур. esnaf - „занаятчия”, „дребен търговец”, от араб.) - Затворени производствени сдружения на занаятчии - дребни стокопроизводители от един занаят, през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението 1878г.. Създават се по обичаен път и под влияние на западноевропейските цехове и на турско-арабските сдружения. Поради недостатъчните изследвания за началните стадии на българските еснафски организации не може да се определи точно времето на тяхното обособяване и организационните форми на първоначалното им изграждане. Има сигурни данни, че еснафските организации вече съществуват през XVIII в. Получават официално признание от османската държава чрез фермана на Мустафа хан III от 1773г., който определя тяхното устройство, функции и компетентност. Имат за цел да пазят производствените интереси и да уреждат стопанско-правните отношения на членовете си. Стремят се да премахват конкуренцията между отделните самостоятелни производители (майстори) и да отстраняват от производството нечленуващите в еснафските организации занаятчии. В еснафските организации се изявява дружествената форма на занаятчийската собственост, която съответства на феодалната структура на османската държава. В сдруженията се включват майсторите (самостоятелни занаятчии и производители със собствен дюкян), калфите (подмайстори) и чираците (ученици). След определен стаж чиракът става калфа, а калфата по решение на общото събрание добива майсторска правоспособност. Органи на еснафските организации са общото събрание на майсторите (лонджата), устабашията (първомайсторът, председателя на еснафа) и неговите помощници - егитбашията и чаушът. Лонджата се събира обикновено в неделен ден след черковна служба. Има широка власт и компетентност: избира ръководството (настоятелство) от 3 - 5 майстора (понякога и повече) за срок обикновено от Димитровден до Гергьовден, а понякога и за 2 г., избира първомайстора и неговите помощници, прогласява новите майстори, осъществява правораздавателни функции - налага наказания на провинилите се членове (вж. еснафски съдилища), приема устава на еснафа (т. нар. кондикс или ригули), определя цените на стоките, провежда контрол върху произведените от еснафа стоки, отпуска кредит на членовете, разглежда сметките на еснафската каса, одобрява приходите (произхождащи от периодични вноски на членовете на еснафа, от вноските на новопроизведените майстори - т. нар. „башкалък”, от налаганите глоби, от лихвите на отпусканите заеми, от дарения с благотворителна цел) и разходите (за данъци, за постройка на чешми, мостове, улици, за дарения и помощи на училища, читалища и черкви, за заплати на учители и др.). Общото събрание решава и др. въпроси от полза за еснафските организации и селището. Устабашията е представителният орган на еснафската организация, чрез който тя влиза в правоотношения с държавните и общинските органи и с трети лица. Той свиква заседания на лонджата. Грижи се за приходите и разходите, за доброто име на еснафската организация, за калфите и за чираците. Егитбашията като помощник на устабашията често изпълнява задълженията на касиер. Чаушъτ има административно-изпълнителни функции - привежда в изпълнение решенията на първомайстора и на общото събрание. Към еснафските организации се създават сдружения за кредитна взаимопомощ - занаятчийски каси, които отпускат помощи и лихвени заеми на членовете си.
Ценни данни за еснафските организации дават запазените устави и др. документи на еснафа - някои от тях съхранени в съвременните етнографски и исторически музеи в Троян, Трявна, Габрово, Пловдив, Копривщица, Панагюрище, Брацигово и другаде. От поименен списък за издадени тескерета на майстори от Троян от 1872г. се разбира, че по това време в града има над 20 еснафските организации, които обхващат почти всички занаяти: абаджийство, грънчарство, кожухарство, обущарство, ковачество, самарджийство, бояджийство, медникарство, мутафчийство, кафтанджийство, сапунджийство, шивачество, бъчварство, бакалство, ножарство, хлебарство, гайтанджийство, тенекеджийство, търговия, кожарство и др.
Еснафските организации са огнища на българското обичайно право и крепители на самоуправлението на българските общини по време на османското иго. Определят до голяма степен обществения, стопанския и културния живот на селищата и стават сила в Османската империя. Играят значителна, полезна, прогресивна и борческа роля за националното израстване и за запазване на националната самобитност на българския народ. След Кримската война 1853-56г. занаятите започват да западат поради конкуренцията на западноевропейските стоки. Този процес продължава и се засилва с развитието на капиталистическите отношения след Освобождението. Със западането на занаятите, дейността на еснафските организации намалява, отслабва и става ненужна.

еснафски съдилища; еснафски съдилища - Общите събрания на еснафските организации (лонджи), които имат правораздавателна компетентност; съставени са от правоспособни майстори. Действат по време на османското иго. Разглеждат спорове от гражданскоправен и наказателноправен характер между членовете на еснафа, както и професионални правонарушения (обиди, прояви на нелоялна конкуренция). Налагат наказания: глоба, временно запиране, а при тежки провинения - затваряне на дюкяна, изключване от еснафската организация,  публично  опозоряване.

есний; есний - Ясен

НАЧАЛО

есотерик; есотерик – вж. езотерик

есотерически; есотерически – вж. езотерически

еспадон; еспадон (фр. espadon) - 1. ист. Голям и тежък меч; 2. вж. еспадрон

еспадрон; еспадрон - (фр. espadon) - сп. Фехтовъчно оръжие, което прилича на сабя

еспаньолка; еспаньолка - (фр. espagnol „испански”) - Заострена и тясна брадичка (мъжка мода от миналото)

еспарзета; еспарзета - (фр. esparcette) (Onobrychis) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения (някои видове храстовидни) от сем. бобови. Около 140 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Западна Азия. В България растат 9 вида. Като културни растения (самостоятелно или в тревни смески) от началото на XX в. се засяват обикновената еспарзета (О. viciaefolia) с еднооткосна и двуоткосна форма, пясъчната еспарзета (О. arenaria) и предноазиатската (закавказката) еспарзета (O. antasiaca). Има много добри фуражни качества. Отглежда се в някои райони на Западна България, в Плевенска, Шуменска, Разградска и др. области, предимно на бедни, варовити почви. Зелената маса, сеното и сеното брашно от еспарзетата, са богати с протеин (17-20% от сухото вещество), с минерални вещества и витамини (главно каротин). Еспарзетата е много добро медоносно растение. Обогатява почвата с азот и подобрява структурата й. Използува се и за укрепване на застрашени от ерозия терени. Заема 5526 ха (1978г.). Дава 400-600 кг/дка сено.

еспарто; еспарто - (исп. esparto) - 1. Влакнест материал от листата на тревата ковил; 2. Вид хартия от този материал

есперантист; есперантист - (фр. espérantiste) - Лице. което знае есперанто и пропагандира неговото разпространение

есперанто; есперанто - (исп. esperanto „който се надява”) - езиков. Изкуствен международен език, създаден през 1887 г. от полския лекар Л. Заменхоф (1859-1917)

Есперантско движение; Есперантско движение - Възниква в България през 1888г., една година след създаването на изкуствения международен език есперанто от полския лекар Л. Л. Заменхоф. В 1890г. М. Богданов превежда и издава първия учебник по есперанто на български език „Пълен учебник на светския език от д-р Есперанто”, а в 1895г. излиза „Пълен учебник по всемирний език „есперанто”. С двоен речник”, превел Хр. Попов от руското издание на Л. Заменхоф. Възникнало спонтанно, Есперантско движение продължава заветите на Българското възраждане за все по-високо културно-просветно издигане на българската нация.

еспидепсан; еспидепсан - Отракан, възпитан, обучен; вж. изпедепцвам

еспланада; еспланада - (фр. esplanade) - 1. воен. Незастроено  място между  крепост и град; издигната равнина; 2. Площад пред голяма сграда; 3. Широка централна улица с алеи

НАЧАЛО

 

 

есх_, есъ_, ета_, ете_, ети_, етн_, ето_, етр_, етс_, етю_, еут_, еуф_, еух_, ефа_, ефе_, ефи_, ефо_, ефр_, ефу_, ехи_, ехо_, ече_, еш_, еше_, ешк_, ешм_, еял_

естакада; естакада - (фр. estacade) - 1. Съоръжение върху колони или във вид на мост, по което минава релсов път или шосе, транспортна лента и др., а под него минава друг път. Така се избягва кръстосване на пътища; надлез; 2. Скеле на пилони навътре от пристанище за спиране на кораби, когато пристанището е плитко и те не могат да се доближат до брега; 3. Подводна преграда на пристанища или устия на реки с колове, за да се попречи на неприятелски кораби да влизат в тях

естафета; естафета – вж. щафета

есте; есте - Ядене, ястие

естезиология; естезиология - (гр. áisthēsis „чувство” и lógos „наука”) - анат. Дял от анатомията, който изучава органите на чувствата

естезиометър; естезиометър - (гр. áisthēsis „чувство” и métron „мярка”) - Уред за измерване чувствителността на кожата чрез допиране или натискане

естелив; естелив - Който има добър апетит; ястелив

естери; естери - (изк.) - хим. Съединение на неорганичните или органичните киселини с алкохоли

естет; естет - (гр. aisthétēs „който чувствува”) - 1. Личност, която цени изящното и хубавото; 2. Специалист по естетика. 3. Привърженик на естетизма

естетизъм; естетизъм - (от гр. aisthânomai „чувст-вувам”) - 1. Течение в изкуството, което надценява външните форми за сметка на съдържанието; гради се върху теорията „изкуство заради самото изкуство”; формализъм в естетиката; 2. остар. Склонност към хубавото, към естетичното

естетик; естетик - (гр. aisthētikós „чувствителен”) - 1. Поклонник и ценител на красотата, на хубавото; 2. Теоретик на изкуството

естетика; естетика - (гр. aisthētiká) - 1. Наука за красивото и прекрасното, която разглежда същността и характера на изкуството и определя критериите за прекрасното в художественото творчество, природата и живота; вж. философски науки; 2. Система от възгледи върху изкуството, към която се придържа някой; 3. разг. Добър вкус. 4. прен. Хубост, изящност

естетичен; естетичен - (aisthētikos „чувствителен”) - Хубав, изящен

естетически; естетически - (гр. aisthētikós „чувствителен”) - 1. Който се отнася до естетиката; 2. Свързан с чувство за красота

естокада; естокада - (фр. estocade „вид меч”) - сп. Прав отвесен удар с рапира или шпага при фехтовка

естомп; естомп - (фр. estompe) - 1. Свита като цигара кожа или хартия със заострен връх за рисуване с туш; 2. Рисунка, направена по този начин

естрагон; естрагон - (фр. estragon) - бот. Вид градинско ароматно растение, което се употребява за подправка

естрада; естрада - (исп. estrada) - 1. Площадка, която се издига над земята, или подиум за излизане пред публика на певци, декламатори и др.; 2. Концертно-зрелищно изпълнение от различен стил

естраден; естраден - (исп.) - 1. Който се отнася към естрада, изпълняващ номера на естрада; 2. Предназначен за широка публика

естуар(ий); естуар(ий) - (лат. aestuarius „заливан от приливи”) - геогр. Разширено фуниеобразно устие на река, което е създадено от морски приливи

есхатология; есхатология - (гр. éschatos „последен” и logos „наука”) - Религиозно и мистично учение за края на света и човека, за задгробния живот и подобни

есъна; есъна - Дръпна, потегля

НАЧАЛО

етаж; етаж - (фр. étage) - Помещения от една сграда, които се намират на една и съща или близка височина (кота); план на сграда, кат

етажерка; етажерка - (фр. étagère) - Мебел от поставени една над друга полици за книги, ноти, декоративни и други предмети

етажна собственост; етажна собственост - Собственост на различни лица върху помещения в една сграда, обособени за самостоятелно използуване, заедно с дял от собствеността върху общите части на тази сграда и от собствеността или правото на строеж върху мястото, където тя е построена. Въведена е през 1933г. със „Закон за етажната собственост”. Носител на етажната собственост може да бъде държавата и всяко физическо и юридическо лице. Етажната собственост може да има за предмет жилищни помещения, магазини, ателиета, гаражи и др. Тези помещения са в изключителна собственост на етажния собственик. Общите части на сградата по своето естество (напр. основи, външни стени, вътрешни разделителни стени, стълби, покрив) или по предназначение (напр. портиерското помещение) служат за общо ползване и са неделими. Делът на етажния собственик в тях е съразмерен на отношението между стойността на притежаваната част и стойността на цялата сграда. Собственикът може да използва общите части на сградата според предназначението им. Всеки собственик участвува в разноските за поддържането на общите части и за възстановяването им съразмерно с дела си в тях. Управлението на сградата в етажната собственост се извършва от общо събрание и управител или управителен съвет.

еталон; еталон - (фр. étalon) - 1. Точен образец за мярка, който служи за проверка на измервателни единици, които са а употреба; 2. Шаблон, готова мярка; 3. банк. Единица мярка в монетна система

етамин; етамин - (фр. étamine) - Вид плат за бродиране

етан; етан - (от гр. aithér „небе”) - хим. Безцветно газообразно горящо вещество, което се употребява като гориво и като охлаждаща среда при хладилни инсталации

етап; етап - (фр. étape) - 1. воен. Място, където пътуващи войски могат да получат продоволствие, квартира и пр.; 2. Място за почивка на пътуващи групи; 3. Определена част от разстояние при спортни състезания; 4. прен. Част от време, момент от развитието на известен процес; стадий на развитие от нещо; 5. прен. Стъпало, точка, момент

етапен; етапен - (от фр. étape) - Който принадлежи или се отнася до етап; етапен ред - С охрана, под конвой

етат; етат - (фр. état) - Разрешение да се сече от горски район

етатизация; етатизация - (фр. étatisation) - Нарастване на ролята на държавата в икономиката и превръщане на частните имущества в държавна собственост; одържавяване

етатизирам; етатизирам - (от фр.) - книж. Одържавявам, превръщам в държавно

етатизъм; етатизъм - (фр. étatisme) - Учение за намесата на държавата в стопанския живот, като държавата сама поема частните предприятия

етацизъм; етацизъм - (тр. etakisraós) - спец. Еразмово произношение на гръцки език, при което буквата η се произнася като е ; сравни с итацизъм

НАЧАЛО

ете; ете – думата няма самостоятелен смисъл и служи за усилване, за подчертаване

ете; ете - Ето

етер; етер - (гр. aithēr) - 1. според представите на древните гърци: Особен вид вещество, което изпълва световното пространство; 2. физ. Особен вид хипотетична материя, която изпълва световното пространство и чрез която се обяснява разпространението на светлината, електромагнитните вълни и пр.

етер; етер - (гр. aithēr) - хим. Органическо съединение - лесно изпаряваща се течност с особена миризма и парлив вкус, която се употребява в химията като разтворител, а в медицината като наркоза или дезинфекционно средство

етерен, етеричен; етерен, етеричен - (от гр. aithēr) - Изпарим, излитащ, свойствен на етера; етерни (етерични) масла - Течни и лесно изпарими вещества, които се съдържат в цветовете, плодовете и листата на ароматните растения и се употребяват в хранителната промишленост и парфюмерията

етернит; етернит - (от лат. aeternus „вечен”) - Изкуствен материал за покриване, който е еластичен, огнеупорен и не пропуска вода; азбестоциментова смес

етеромания; етеромания - (етер – 2. и гр. manía „лудост”) - Болезнено пристрастяване към употреба на етер

НАЧАЛО

етика; етика - (гр. ethikē) - 1. Учение за морала, за нравствеността като форма на общественото съзнание, за нейната същност, за законите на нейното историческо развитие и за ролята й в обществения живот; вж. философски науки; 2. Система от норми за нравствено поведение; нравствени правила; морал

етикет; етикет - (фр. étiquette) - 1. Надпис, който се залепя на стока или друга пратка за означаване фирма, качество, цена и др.; марка, белег; 2. Сбор от правила за поведение и обноски в дипломатическите кръгове, така нареченото висше общество и др.; етикеция

етикеция; етикеция - (от фр.) - Правила за поведение, установен ред на действия, постъпка, държание

етил; етил - (от гр. aithér „въздух” и hýlē „вещество”) - хим. Въглеводороден едновалентен радикал, който е съставна част на много органични съединения

етилен; етилен - (от гр.) - хим. Безцветен горящ газ от въглеводород и водород, съставна част на светилния газ

етиленизация; етиленизация - (ново-латински) - Изкуствено предизвикано доузряване на плодове и зеленчуци в етиленова среда

етимолог; етимолог - (гр. etymológos) - езиков. Учен, който е специалист по етимология

етимологичен, етимологически; етимологичен, етимологически - (гр. etymologikós) - 1. Който се отнася за етимология; 2. Който обяснява произхода на думите; етимологична фигура - Стилна фигура, която обединява в словосъчетание две думи от една и съща етимология - 3., напр.: живот живея, с победа побеждавам

етимология; етимология - (гр. etymología от étymos „истински” и lógos „наука”) - езиков. 1. Наука за произхода и историята на думите; 2. Остаряло название на отдела от граматиката, който се занимава с фонетиката и морфологията; 3. Произход на дума; истинско значение на дума

етимон; етимон - (гр. étymon „основно значение на дума”) - езиков. Основна дума, от която е образувана друга дума

етиология; етиология - (гр. aitía „причина” и lógos „наука”) - мед. Наука за причините за болестите

етичен, етически; етичен, етически - (гр. ēthikós) - Нравствен, морален, честен, почтен

НАЧАЛО

етнархия; етнархия - (гр. ethnarchía) - Върховен съвет по национални въпроси

етнически; етнически - (гр. ethnikós) - Който принадлежи на племе или на народ; племенен, народностен, етничен

етногенеза, етногенезис; етногенеза, етногенезис - (гр, éthnos „племе", „народ” и génesis „произход”) - Дял от етнографията, който изучава произхода, състава и развитието на населението в дадена страна и основните форми на неговата социална структура - племе, народност, нация

етнограф; етнограф - (гр. éthnos „племе", „народ” и grâphö „пиша”) - Специалист по етнография

етнография; етнография - (гр. éthnos „племе", „народ” и gráphō „пиша”) - Наука за произхода, бита и културата на даден народ или на група народи. По същество етнографията е историческа наука, тъй като битът и културата са исторически явления, които се създават, развиват и изменят в зависимост от развоя на обществото. Етнографията обхваща: материалната и техническата култура (оръдия и начини на работа за изкарване на прехраната, приготвяне на храната и облеклото, обработване на разни суровини, построяване на жилища и др.); духовната култура (познания за света, метеорология и природа, медицина и хигиена, вярвания, демонология, митология, религия и др.); обществената култура (обществени звена, правни норми, съсловна и класова диференциация, нрави и обичаи); народното изкуство (словесно, музикално, танцово, приложно). Методи на етнографията са теренните проучвания и анкетиране, описване, звукозапис, фотозаснимане, кинозаснимане, картографиране и създаването на музейни сбирки. Използват се методите и знанията на сродни науки - археология, езикознание, социология, политикономия, антропология, история на изкуството и др. Като самостоятелна наука етнографията се оформя в края на ХVIII в. с творчеството на немските романтици Й. Хердер и братя Грим; а в България
в началото на XIX в. с труда на украинския историк-славяновед Ю. И. Венелин „Древние и нынешние болгаре..." (3 т., 1829-41г.). Условия за системна научна работа в областта на етнографията в България се създават след Освобождението 1878г., защото едва тогава може да се направи оценка за автентичността на събирания етнографски материал (например: да се отрече фолклорната стойност на  „Веда Словенахъ” от Стефан Веркович и да се обясни историческия и политическия й смисъл).
Започва да се издава по инициатива и под редакцията на Ив. Д. Шишманов т. нар. „Министерски сборник” или „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (от 1889 – 1911г.; от 1913 – 1942г. и от 1949г. - продължава под заглавие „Сборник за народни умотворения и народопис”). В сборника се обнародват обширни етнографски студии за всички краища, населени с българи (Тракия, Македония, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия, Банат и другаде). През 1925г. се основава Етнографско дружество. Излизат списанията: „Периодическо списание на Българското книжовно дружество” (Браила, 1870-76г.; София, 1882-1910г.; през 1911-43, 1945, 1950, 1953 и от 1957г. - продължава под заглавие „Списание на Българската академия на науките”);   „Наука”   (1881-84г.), „Български преглед” (1893-1900г.) и „Българска сбирка” (1894-1915г.). Предимно етнографски характер имат „Родопски старини”, съставил и наредил Ст. Н. Шишков (4 кн., 1887-92г.);   „Жива старина”, списвано и издавано от Д. Маринов (7 кн., 1891-1914г.); сп. „Родопски напредък” (1903-12г.). Забележителни са „Сборник от народни умотворения, обичаи и др.", наредил Ат. Т. Илиев (1889г.) и „Сборник от български народни умотворения” - главно  от  Македония, събрал и издал К. А. Шапкарев (3 части, 1891-94), и др. От 1893г. етнография се изучава във Висшето училище в София (днес Софийски университет). От 1906г. в София съществува Национален етнографски музей и отпечатва: „Известия на Етнографския музей в София” (само 1 т., 1907г.); „Известия на Народния етнографически музей” (1921-43г.); „Известия на Етнографския институт с музей” (1953-75г.). През 1917г. се открива Етнографски музей в Пловдив.
Значително място в етнографската наука заема М. Дринов, който в историческите си трудове разглежда и етногенетични проблеми - за заселването на славяните на Балк. п-в и за етническата същина на прабългарите. Негова е и идеята да се създаде Исторически музей, който включва и етнографски материали. Един от създателите на българската историография и етнография е Константин Иречек. Учени етнографи са Ив. Шишманов, основател на етнографския музей в София, Д. Матов, В. Кънчов, Г. Милетич, Й. Иванов, Ст. Младенов, М. Драгоманов, А. Иширков, Ст. Бобчев, Ст. Романски, Ив. Гешов и др. Периодът между I и II световна война се отличава със засилен интерес към веществената народна култура (Ст. Л. Костов, Хр. Вакарелски) и народното изкуство (Ст. Л. Костов, Е. Петева и др.).
През 1949г. се създава Етнографски институт с музей при БАН. От 1969г. етнография се изучава и във Великотърновския университет. Откриват се Етнографски музей в Елхово (1958г.), етнографски отдели към окръжните исторически музеи; създават се първият архитектурно-етнографски действащ парк-музей „Етър” край Габрово, специализирани музеи: в Троян - Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства, в Тутракан - Музей на риболовството, в Мадан - Музей на минното дело, и др.

етнолингвистика; етнолингвистика - (гр. éthnos „народ” и лингвистика) - Наука, която изучава отношенията между езиците и народите, езиковите и народностните взаимоотношения

етнолог; етнолог - (гр. éthnos „племе”, „народ” и lógos „наука”) - Учен, който се занимава с етнология

етнология; етнология - (гр. ethnos „племе”, „народ” и logos „наука”) - Наука за произхода, бита и културата на народите; етнография и история на културата; вж. етнография

етноцентризъм; етноцентризъм - (гр. éthnos „народ” и лат. centrum „център”) - Надценяване и поставяне в привилегировано положение на определена обществена, национална или друга групировка, което води до създаване   на   предразсъдъци по отношение на други народи или други раси, до ксенофобия

НАЧАЛО

етология; етология - (гp. êthos „нрав” и lógos „наука”) - Наука за нравите

Етрополска книжовна школа, Варовитска калиграфско-художествена школа, Варовитецка (неправилно); Етрополска книжовна школа - Една от най-продуктивните и влиятелни български книжовни школи. Създадена в края на XVI и през XVII в. в Етрополския манастир и в Етрополе, които са общ книжовен център. Школата има определен тип писмо (етрополски калиграфски полуустав), единни правописни норми (ресавски) и характерен орнаментално-художествен маниер. Главни представители са: йеромонах Даниил Етрополски, йеромонах Рафаил, Захарий, граматик Йоан, Василий Софиянин, поп Живко и др. Етрополската книжовна школа продължава българската средновековна писмена традиция. Основна част от нейната книжовна продукция са богослужебни и библейски книги. През XVII в. се появяват и сборници със смесено съдържание. В етрополските ръкописи са запазени преписи от съчинения на Климент Охридски, патриарх Евтимий Търновски, от български средновековни служби и жития. Школата упражнява силно влияние върху книжовно-писарските центрове от областта на Средна Стара планина и Средна гора. През ХVII в. етрополски писмени паметници стигат до полуостров Атон (Света гора, югоизточния край на Халкидически п-в). През тази епоха и особено през XVIII в. в Етрополския манастир са създадени и голям брой иконописни произведения. Предполага се, че наред с книжовната школа в манастира съществува и художествено ателие. В него са изписвани предимно ликовете на светците Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски и други. Много от тези произведения днес се пазят в Националната художествена галерия (старо изкуство), София. Изкуството на етрополските художници иконописци допринасяло много за поддържане на патриотичния дух на българското население в тази част на страната.
Източници: Б. Райков. Етрополската калиграфско-художествена школа през XVI-XVII век. Към историята на българския ръкописен орнамент. - Известия на Нар. библиотека „Кирил и Методий”. Т. 12 (18). С., 1972.; Г. Чавръков. - В книгите му: Български манастири. С., 2000г., Средища на българската книжовност., с. 203-205

етсия и етция; етсия, етция - (от тур. yatsi) - Вечерна молитвена песен у мохамеданите

етюд; етюд - (фр. étude, лат. studium „усърдие”) - 1. Литературен, научен или философски очерк, който е резултат на изследване; студия; 2. в живописта: Рисуване на човек, предмет или детайл от натура или първоначално нахвърляне на бъдеща картина; ескиз; 3. муз. Инструментална или вокална пиеса за усвояване на някой технически прийом или с виртуозно-показателен характер; 4. театр. Сценична задача или кратко завършено действие с учебна цел за развитие на елементите на актьорското творчество, често с импровизационен характер - без определен текст

етюден клас; етюден клас - (от фр.) - Клас в художествено училище, в който се учат да рисуват от натура

етюдник; етюдник - (от фр.) - 1. Дъска, на която художникът рисува етюди; 2. Папка за рисувани етюди

НАЧАЛО

еутрофен; еутрофен – 1. Богат на хранителни вещества; 2. Нуждаещ се (консумиращ) много хранителни вещества

еутрофни езера; еутрофни езера - (гр. éu „добър” и гр. trophē „храна”  ) – Богати на минерални соли и организми; вж. езера

еуфория; еуфория – вж. евфория

еухинин; еухинин - (гр. éu „добър” и хинин) - Подсладен хинин, който няма горчив вкус

НАЧАЛО

ефасирам се; ефасирам се - (фр. s'effacer) - Обезличавам се

ефеб; ефеб - (гр. éphēbos) - ист. в древна Гърция: Достигналият пълнолетие юноша (18 г.) и занимаващ се с военно изкуство, философия, риторика и др.

ефедра; ефедра - (Ephedra) - Род голосеменни дървета и храсти от сем. ефедрови. Съществуват около 30 вида в умерените и субтропичните области. В България виреят 2 вида средиземноморски представители: Обикновената ефедра (Еphedra distachya) е дребен храст, висок до 30 см; расте по скалисти и каменливи места, изолирано по Черноморието, в планините Странджа и Източни Родопи, в Софийско, край Монтана и Белоградчик; Катерливата ефедра (Еphedra campylopoda) е храст, клонките й са дълги до 4-5 метра, расте по скали край река Струма при с. Дамяница, Благоевградска област. Ефедрите съдържат алкалоиди, главно ефедрин, поради което обикновената ефедра се използва в народната и в класическата медицина.

ефект; ефект - (лат. effectus) - 1. Силно впечатление, получено от необикновено въздействие; действие, въздействие; 2. физ. Резултат или следствие от действието на някаква сила; резултат, следствие

ефектив; ефектив - (лат. effectīvus „производителен”) - 1. фин. Наличност в пари, имот или ценни книжа; 2. мн. ч. Военни сили

ефективен; ефективен - (фр. effectif от лат.) - Който довежда до резултат; действен

ефемерен; ефемерен - (гр. ephēmeros „еднодневен”) - Еднодневен, скоропреходен, мимолетен, краткотраен

ефемериди; ефемериди - (гр. eplıemerís, ídos) - 1. зоол. Насекоми, които живеят само няколко дни или дори няколко часа и прелитат на големи групи над реките, където снасят яйцата си и умират; 2. астр. Таблици, на които са написани астрономическите явления, които ще станат за определен период от време, и по-специално мястото и положението на небесните тела за определени дни от годината; 3. в древна Гърция и Рим: Всекидневни официални известия, които са първообраз на вестник; вестник

ефенди; ефенди - (гр. authéntēs през тур. efendi) - Обръщение към богат или образован човек в Турция за израз на почит; господин, господар

ефес; ефес - (нем. Gefäß; рус. ефес) - спец. Дръжка на ръчно оръжие (сабя, шпага, шашка, меч и др.)

НАЧАЛО

ефикасен; ефикасен - (фр. efficace) - Който дава добри резултати; резултатен, успешен

ефимерен; ефимерен - вж. ефемерен

ефимерида; ефимерида - (гр. εφημερίδα) - Вестник

ефимерий; ефимерий - (гр. ephēmérios „дневен”, „дежурен”) - църк. Свещеник, който е дежурен за ежедневно богослужение, комуто е ред да служи през седмицата, чредник

ефир; ефир - (гр. aithēr „въздух” през рус.) - 1. в древногръцката философия: Предполагаема твърде лека материя, която изпълва мировото пространство в противовес на четирите първични елемента - огън, въздух, вода и земя; 2. прен. Безвъздушно пространство; небесни простори; небе

ефирен; ефирен - (гр. aithérios) - 1. Свойствен на ефира; 2. Лек, тънък, въздушен

НАЧАЛО

ефор; ефор - (гр. ephoros) - 1. ист. в древна Спарта: Един от петчленната колегия, която била избирана от народното събрание, за да наблюдава дейността на управляващите; 2. прен. Управник

ефория; ефория - (гр. ephoréia) - 1. ист. Служба на ефор; 2. остар. Настоятелство, управително тяло на институт, който се издържа със завещани средства

ефрейтор; ефрейтор - (нем. Gefreiter) - воен. Войник с една степен по-горе от редник, най-низш чин във войската след редник

ефузия; ефузия - (от лат. effusio „изливане”) - 1. Вид дифузия, при която газовете преминават през по-големи отвори; проникване на газове през пореста преграда; 2. Разливане на вулканична лава и образуване на магмени наслоения

ехиден; ехиден - (от гр.) - Коварен, хитър, язвителен, лукав, злобен

ехидна; ехидна - (гр. échidna) - 1. зоол. Неголямо австралийско животно, покрито с бодли; 2. Отровна австралийска змия; 3. Според древногръцката митология - чудовище с глава на красива девойка и тяло на змия, което родило Химера, Цербер, Дракон и др.; 4. прен. Зъл, коварен човек

ехинокок; ехинокок - (гр. echînos „таралеж” и кок) - мед. Кучешка тения (понеже главата й е снабдена с 6 бодила)

НАЧАЛО

ехо; ехо - (гр. ēchō) - 1. Отглас, отзвук, ек, отражение на звук; 2. прен. Отглас от значителни събития

ехометрия; ехометрия - (ехо и гр. metréō „меря”) - физ. Измерване на звуковите вълни

ехометър; ехометър - (ехо и гр. métron „мярка”) - физ. Уред за измервана на звуковите вълни

ехолот; ехолот - (ехо и лот) - спец. Уред за измерване на морските дълбочини с помощта на ултразвук

ечемик; ечемик - (Hordeum) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от сем. житни. Съществуват около 30 вида, разпространени в Северното полукълбо, а в България растат 7 вида. В селското стопанство се отглежда сборният вид културен ечемик (Нordeum sativum), който включва 3 подвида: многореден, двуреден и междинен ечемик (няма стопанско значение). Ечемик е едно от най-старите културни растения. Археологически данни показват, че многоредни форми ечемик се отглеждат в Египет още през VI - V хилядолетие пр. н. е., а двуредни - в Предна Азия през VIII - VII в. пр. н. е.

В днешните български земи ечемикът се отглежда от 2500-1500г. пр. н. е. В пивоварството се използват двуредните, главно пролетни ечемици, с по-ниско съдържание на белтъчини, които са с нежни плеви, с изравнено зърно и с висока кълняема енергия и кълняемост. Сламата се използва за фураж, тъй като е по-нежна и по-хранителна от пшеничната и ръжената. От окосения зелен ечемик се получава висококачествено сено.

НАЧАЛО

еш - (тур. eş) - 1. Всяка част от един чифт; 2. Чифт, двойка, прилика; 3. Втори подобен или свързан с първия; Еша му няма - няма друг като него

еша; еша - Правя нещо да стане еш с друго

ешарп; ешарп - (фр. écharpe) - Кърпа за глава; шалче от хубав плат

ешафод; ешафод - (фр. échafaud) - ист. Дървена площадка (платформа) на публично място за изпълнение на смъртни присъди

ешафодаж; ешафодаж - (фр. échafaudage) - Издигане на скеля около сграда

ешелон; ешелон - (фр. échelon от лат.) - 1. Бойно и оперативно подреждане на войски при поход, нападение или отбрана; 2. Войскова част, която е съставка на една колона при походно движение; 3. Влаков състав или автомобилна колона, която превозва пътници, войници или стоки до общо местоназначение

НАЧАЛО

ешкин; ешкин - (тур. eşkin) - Хвана ешкина - тръгна в пътя

ешкия; ешкия - (ар.-тур. eşkiya) - Разбойник, бандит

ешмак; ешмак - (тур. yaşmak) - 1. Яшмак. 2. Навес над огнище за да прибира дима

ешмедеме; ешмедеме - Гощавка, пир, веселба

еялет; еялет - (тур. eyalet от араб. - „администриране”, „упражняване на власт”) - Най-голямата военноадминистративна единица в Османската империя, равна по степен на бейлербейство. Названието еялет се употребява от 1591г.. Отначало съществуват 2 еялета: Румилийски и Анадолски. От османските завоевания през XVIв. се създават нови - Буда (1541г.), Темешвар (1552г.), Босна (1580г.), Егер (1596г.), Каница (1600г.), Кафа и др. В края на XVII в. само в европейските османски провинции съществуват 26 еялета от общо 40 в империята. Еялетът се управлява от бейлербей (от XVIIв. - валия). При реформите, които султан Махмуд II (1808-39g.) провежда, еялетите са реорганизирани в мюширства. С Танзимата еялетските финансови въпроси преминават у мухасилите. След вилаетската реформа от 1864г. (вж. вилает) еялетската система се променя.

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги