ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Г гв_, ге_, ги_, гл_, гм_, гн_

гa -  Когато

гаале – вж. гайле

гаази – (тур. gazi – победител на неверниците) Герой победител при турците – почетна титла получавана във войната с неверниците

габара – (ит. gabarra) – Вид лодка с плоско дъно; Голяма рибарска мрежа

габрица - Габърова тояга

габроваллар - (с тур. lar) - Габровци

гавазин - (ар.-тур. kavas) - Въоражен пазач при високопоставено лице, легация и др.; телохранител; слуга; пазач на сграда

гавана - Широка гаванка

гаванка - (лат. cavus - „кух"), похлупци, захлупци, заструзи - Дървен съд за носене на храна на работа или на път. Наподобява дълбока паница, която се затваря с плосък кръгъл капак. Изработва се предимно от буково дърво, ръчно или на струг. Някои Гаванки се състоят от 2 части, които се поставят една над друга, като горната част затваря отвора на долната. Има и малки Гаванки, които служат за носене на сол, пипер, чубрица и др. подправки. Имат често по 3 отделни части, които се поставят една над друга. Гаванките са разпространени навсякъде из Б-я. Най-известни са габровските Гаванки.

гавет - 1. Звяр; 2. Гад

гавот – (фр. gavotte) - Старинен френски танц; Музика за танца Гавот.

гавриво - Шеговито, подигравателно

гаврило - Предмет или лице за подигравка

гага - (тур. gaga) - Клюн, човка, резе; Кука

гагаузи - Малка тюркоезична група от бълг. народ, която обитава главно Североизточна Б-я (Варненска и Шуменска област). Относно произхода им се спори: потомци на куманите (според К. Иречек) или на Аспаруховите българи (според К. Шкорпил). Говорят гагаузки език, който принадлежи към тюркското езиково семейство, имат християнско вероизповедание. Занимават се със земеделие и са добри лозари; с животновъдство и риболов в Черно море.

гаджал(ин) и гаджел(ин) - Хулно название за турчин.

гаджалски - Прилагателно от гаджал(ин), турски.

гаджосам - Избягам.

гадкам - Гадая.

гадя - Ругая, коря.

газават – (тур. от ар. gaza ; мн.ч. gazavat)– Свещена война против неверниците за разпространение на исляма.

газда - (унг. и сърб.-хърв. gazda) - 1. Господар, стопанин, чорбаджия; 2. Водач, главатар на градинарска дружина в чужбина; 3. Прозвище на сърбин

газела – (тур. от ар. gazel) - при източно стихосложение: Двустишна строфа с постоянна рима в края на всяко двустишие

газета  - (ит. gazzetta) - Вестник.

гази – вж. гаази

газон – (фр. gazon) – Малка засята площ с цветя и декоративна трева

гайда, мешница /руски "волынка", ит. "piva", фр. "cornemuse", нем. "Dudelsack", англ. "bagpipe"/ - Традицонен музикален инструмент от типа на аерофоните. Състои се от две или повече тръби, съединени с кожен мях, който служи за резервоар на въздуха. Българската гайда има следните части : гайдуница, ручило, духало, главини /в които се наместват гайдуницата, ручилото и духалото/ и мях. Гайдуницата е най-важната част на гайдата. Представлява свирка с осем пръстови дупки, седем от които са на предната страна, а осмата е на задната. На горния край на гайдуницата /откъм главината/ се поставя пискунът /стройката/. Той представлява цилиндрична дървена тръбичка, запушена в горния край, тялото на която е прорязано така, че се образува езиче /единична пластинка/. Пискунът се втиква в горния край на гайдуницата до 3/4 от дължината си. Ручилото /ръчило, връчило/ се състои от три части /стави/, които са съединени посредством тънки съединителни шийки. За разлика от гайдуницата, ручилото няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон, който непрекъснато приглася на мелодията, придава на гайдата специфична звучност. Пискунът на ручилото е двойно по-голям от тоя на гайдуницата. Запасът от въздух в мяха се поддържа чрез духане през нарочна тръба /духало/. Насочването на въздушната струя към гайдуницата и ручилото става чрез натиск върху мяха от мишницата. Срещат се гайди с различни големини и строеве: С, D, E, A, F, G, в зависимост от което се делят на : ниска /каба гайда/ и висока /джура гайда/. Най-употребяваните каба гайди са в C и D строй, а джура гайди - в G строй. Гайдата в С строй, наречена още планинска гайда е разпространена в Родопите. При гайдите не е възможно да се приложи характерната за духовите инструменти техника на пренадуване. Липсва пълният хроматичен звукоред, като особено беден на хроматизми е ниският регистър. Поради това, по-пригоден за използване е високият регистър. Майстори гайдари изпълнямат липсващите полутонове чрез полузапушване на някои дупки. Този начин, наречен кърма изисква изключително висок технически професионализъм и музикално майсторство. С изключение на гайдите в С и А строй, които звучат сравнително меко, останалите звучат силно и рязко във висок регистър и меко и тихо в нисък регистър. това ги прави подходящи за изпълнения на открито.
Популярното в България схващане, че гайдата е музикален инструмент само на българи и шотландци е невярно. Гайдата е народен музикален инструмент, разпространен в почти цяла Европа. Съществуват руска гайда, моравска гайда, гайда с помпа - Бохемия, италианска гайда, немска гайда, испанска гайда, френски мюзет, френска корнамуза, като всяка от тях има разновидности.

гайдуница - Свирка на гайда

гайле - (ар.-тур. gailе) - Грижа, тревога

гайрет - (ар.-тур gayret) - Усилие.

гайретя се - (от тур.) - Грижа се

гайтан - (тур. gaytan от собств.) - Вълнен плетен шнур, различно оцветен, с който се обточват по шевовете вълнените дрехи от националното облекло за по-голяма здравина, а впоследствие се използува и за украса; Плетеница: по името на гр. Гаета в Италия

гайтанджийство - Занаят за изработване на гайтан. Възниква в края на XVIII в. най-напред в Карлово, Калофер, Сопот, предимно в селища, близки до центровете на абаджийското производство. Първоначално гайтаните се изработват ръчно - жените предат вълната и плетат гайтаните и производството е бавно. По-късно гайтанджията закупува преждата от жените-предачки и ги произвежда гайтана механизирано, като  използва течаща вода за двигател. През I четвърт на XIX в. се въвежда гайтанджийският чарк, внесен за първи път в Габрово от Германия. Първият български чарк е произведен от габровски майстори-железари по модел, донесен от Брашов от неизвестен търговец. В продължение на 2 десетилетия габровци произвеждат чаркове и снабдяват Карлово, Калофер, Сопот, без Гайтанджийството да се развие в града. Едва 1832-34г. в Габрово се развива Гайтанджийство, което достига разцвет през 60-те г. на XIX в. Започва фабрично производство на прежда, с което се слага началото на текстилната индустрия в Б-я. Гайтанджийството допринася извънредно много за икономическия подем на подбалканските градове. Производството през 1860-70г. достига до 2 милиона оки годишно. По това време в цялата страна има 9000-10 000 чарка; в Карлово - около 2000, в Калофер и Казанлък - около 1000, в Габрово - 800, в Пирдоп и Сопот - по 700. Чрез чаршийските дюкяни, седмичните пазари и панаирите (особено Узунджовския и Ескиджумайския) българските гайтани се продават из цялата Османска империя, а също и в Румъния, Босна, Сърбия, Беломорието, егейските острови, Египет и другаде. След Освобождението Гайтанджийството продължава да се развива и въпреки конкуренцията българските гайтани са търсени на турския пазар. Износът се увеличава и след Балканската война 1912-13г. и едва след I световна война 1914-18г. намалява. Днес Гайтанджийството няма стопанско значение, сведено е до пасмантерийно производство, клон от текстилната промишленост.

гала – (фр. от келт. gala) - Тържествен дворцов празник през XVI-XVIIв.; (прен.) - Тържествен, официален, празничен

галаган - вж. гологан

галанка - (чужд.) - Моряшка куртка

галатен, -тна, -тно - Гнусен, мръсен

галати, гали, келти - Многолюден клон от келтските племена. Първоначално живеят по течението на р. Мозел (в Белгийска Галия и Горна Германия). През II половина на IV в. пр. н. е. се установяват край Дунав; в началото на III в. пр. н. е. се придвижват към балканските земи. През 279 пр. н. е. Галати., предвождани от цар Брен, нахлуват в Македония и Гърция. След отблъскването им от гръцките отряди една част от Галатите навлиза в Тракия, заселва се в земите южно от Стара планина и създава т. нар.  Келтско царство.

галатя - Псувам, говоря мръсни думи

галба - Милувка, галене

гале и галенце – Биволче

галерия – (ит. galleria) – 1. Тясно и дълго помещение, съединяващо части от една сграда, светъл дълъг коридор; 2. Подземен коридор, съединяващ шахти и крепостни помещения; 3. Изложбена сграда, изложбена зала; 4. Най-високият етаж на зрителна зала с билети на ниска цена; 5. (прен.) – Върволица, редица, низ от хора, картини и др.

галиба - (ар.-тур. galiba) - Вероятно, навярно, като че ли, сякаш, комай, може би

галовка - Ивица от кожа

галоши – (фр. galoche от гр. kalópous „калъп за обувка”) – Половинки гумени обувки, които предпазват от кал, вода и сняг другите обувки, върху които се слагат

галузник - (от нем.-рус. галстук) - Нагръдник

галфон(ин) - Глупак, хапльо

гам - Глъчка, шум

гамаш, гамаши, гети, гетри - (рус. гамаша  от фр. gamaches) - 1. Къси калци, които се поставят над обувки; 2. Дълги (над глезените) кожени или платнени покривки, които се поставят отделно над половинки обувки, за да им придават вид на ботуши

гамосвам - (от гр. gamhsw) - Псувам, ругая, проклинам

гамчина – Трапчинка

гамен – (фр. gamin „хлапе”) – Уличен хлапак, безсрамен и невъзпитан, уличник, хулиган

ганадя - Псувам, ругая

гангал - (тур. kangal) - Плетеница, сплит

ганкино хоро - Хоро в размер 11/16, произхождащо от Врачанско в бързо темпо, хват на леса за пояс.

ганосан - (от гр. γανώνω) - Калайдисан

ганти - (фр. gants) - Ръкавици

гантиран - гантирана ръка - Ръка с ганти, с ръкавици

гар – Сив

гарафа - (исп. от ар. garrafa) – Стъклен съд за вода с дълга шия

гарбач - вж. гърбач

гарез – (тур. от ар. garaz) – Злоба, яд, желание за отмъщение

гарибалдейка - (от ит. собст.) - Къса горна дреха

гария – Ангария

гарнизон – (фр. garnison) – Войскови части и техните учреждения за обучение и охрана в крепост, град, укрепление или укрепен район; Сградата или мястото, където се намира Г.

гарсонетка - (от фр. garçonnet) - Твърда сламена мъжка шапка с плоско дъно и периферия

гастирам - (от нем. gastiren) – Гастролирам

гатанки - Кратки поетични народни умотворения, в които преносно се описват предмети или явления, които трябва да се отгатнат от събеседника. Гатанките. са един от най-старинните фолклорни жанрове - възникването им се отнася към първобитнообщинния строй. Част от Гатанките са свързани по произход със средновековни литературни източници (преведените византийски „Диалози", богомилската „Тайна книга" и др.). Темата им е ограничена в света на видимото и осезаемото: за природата, човека, трудовата дейност, материалния бит и духовната култура. От същата конкретна среда са взети и образите, на които се уподобяват загатваните предмети, например: „Една капка мед по сичкио свет" (слънцето), „Десет брата с една брада" (чеснов лук), „Една бъчва, пълна с вино - половина бяло, половина жълто" (яйцето), „Две кладенчета - денем отворени, нощем затворени" (очите) и пр. В образите на Гатанките са отразени обществената среда, някои класови отношения, понятия във връзка с устройството на Османската империя; срещат се всички названия на родови връзки. Забелязват се и следи от сатира, например: „Филип преде, Филип тъче, децата му голи ходят" (ръката и пръстите); „Два се попа за бра­дите дърпат" (дарак); „Църни калугери низ гора шетат, бел нерез ги тераше" (въшки и гребен) и пр. Основна жанрова особеност на Гатанките е тяхната двучленност; връзката им с отгатката, чрез която се открива преносното им значение. Метафората е най-използуваното изразително средство. Срещат се също метонимия, епитет, много условни названия, производни от съществуващите в езика думи или думи от тайни говори и звукоподражания. Гатанките са построени обикновено в ритмична реч, в тях изобилстват рими и алитерации. Един от най-ревностните събирачи на Гатанки и други народни умотворения в Б-я е Π. Р. Славейков. Някои български писатели използват Гатанки в личното си творчество, други пишат Гатанки за деца: Ц. Гинчев, Дядо Благо, Ас. Разцветников, А. Душков и др..

гаткание - Гадаене.

гато - Когато.

гауптвахт и гауптвахта - (нем.-рус. Hauptwache, гауптвахта) – 1.Арест, място за задържане на военни, затвор за военни; 2. (първоначално): Караулно помещение, пригодено за извеждане на караул.

гаф – (фр. gaffe) – Глупава грешка, неумесна постъпка.

НАЧАЛО

гвацам, гвача - Дъвча.

гвачка - Дъвка.

НАЧАЛО

гебердясам, геберясам, гебердисвам - (от тур. gebermek) - Умра, пукна.

гебре - (тур. gebre) - Кесия от козина за чистене на коне.

гевгир - (от пер.-тур. kârgir) - 1.Каменна или тухлена зидария; 2. Свод; 3.Домакински полукръгъл съд с решетъчно дъно за изцеждане, цедка

гевезелик и гевезлук - (тур. gevezelik) - Глезене, лигавене.

гевезен -а, -о, - (от тур. güvez) - Морав, виолетов.

гевезя (се) - (от тур. geveze) – Глезя (се).

гевендисвам - Държа се като лека жена, гевендия

гевендия - (тур. güvende) - Жена с леко поведение

гевредисан - (от тур. gevremek) - Станал чуплив, крехък

гевшек - (тур. gevşek) – 1.Мек, мекошав, отпуснат; 2.Крехък, трошлив; 3. Кравай с форма на колело. Поставя се във вряла вода преди да се пече.

гега, кърлига - Вид овчарска тояга. Обикновено от дряново дърво, дълга, отдолу е по-дебела, горе - изтънена и завършва с извивка или кука. Куката е естествен израстък, но може да бъде закрепена допълнително; бива дървена, по-рядко желязна, украсява се с дърворезба - стилизирани животни (змия, овен и др.). Геги се изработват предимно от овчари. Железните куки се изработват от майстори-ковачи и също се украсяват. Γегата служи за подкарване на стадото и за по-лесно хващане на определено агне или овца, като се закачат с куката за един от задните крака.

гегалийка, гегелия - Дълга арнаутска пушка

гегло - Длето

гедеонски - Юначен като библейския Гедеон

геджекуш - (от тур. qecekuşu) - Кукумявка

геджера - (от тур. geсere) - Въртележка за прежда

геджура - (от тур.) - Неразбория, беда

геена - (ебр. -гр. γεέννα) - Пъкъл, ад, преизподня

геенски – Адски, който се отнася до преизподнята, до геена;

гезаджия - (от тур. gezici) - Надзирател за данъка десетък

гездердисам се - (от тур. dezdirmek) - Разхождам се

гезентия - (тур. gezinti) - Коридор

гезия - (тур. gezi) - Вид памучен плат

гезме – (тур. gezmek) - Разходка

геле - (тур. gele) – Лош зар при игра на табла; Несполука, неуспех

гелеп - (тур. kelep) - Голямо чиле, гранче прежда

гем - (тур. gem) - Дълъг ремък на юзда; Юзда

гема - (лат. gemma - „скъпоценен камък") - Скъпоценен или полускъпоценен камък, гравиран с релефни миниатюри на животни, птици и хора, с митологични сцени, с монограми, надписи и др. Геми. се употребяват от дълбока древност за печати (знак за собственост), амулети и украшения. Геми с вдлъбнати изображения се наричат инталии, а с изпъкнали - камеи. Едни от най-интересните и най-ранни Геми в Б-я са открити в римския басейн на Айтоските бани. Геми. от елинистичната и римската епоха са открити и в Ескус, Рациария, Дуросторум, Нове, Никополис ад Иструм и другаде. Те са свидетелство за развитието на глиптиката и ювелирното изкуство в Мизия и Тракия.

гемия – (тур. gemi) – Малък кораб с платна, ладия, платноход

гентер - (тур. ginger) - Магарешки трън

георгианец - Грузинец

георгиянски – Грузински

гепиди - Източно-германско племе, сродно на готите. През V в. част от Гепидите се установяват на юг от Дунав в областта на Сирмиум (днес Сремска Митровица, град във Войводина, Северна Сърбия). В края на V в. в съюз с прабългари воюват срещу готите. При управлението на византийския император Юстиниан I (527-565г.) започват военни действия срещу Византия за Сирмиум и Сингидунум (днес Бялград). През VI в. про­пускат през страната си (вероятно през днешна област Олтения, Румъния) славяни, а по-късно - кутригури, които опустошават земите на юг от Дунава.

герак - (гр. γεράκι) – Ястреб или сокол; Граблива птица

геран - (от гр. gerani - крик) - Дълбок кладенец; вж. кладенец

геранило - Кобилица на геран

гергеф - (тур. gergef, от перс.) - Дървена, метална или костна рамка, на която се обтяга плат за везане. Формата на Гергефа е кръгла или  четвъртита; размерите му могат да се променят. Гергефът често се украсява с художествена резба или с цветни рисунки. В бита навлиза през Възраждането; възпят е в народните песни.

Гергьовден - (стар стил:23 април / нов стил: 6 май) - Голям християнски пролетен празник. Води началото си от древен езически празник на основното население на Балканския п-в (траки, мизи, фриги, илири). Свързан е с лятното пасищно отглеждане на дребния добитък (овце и кози) и със задояването му. През християнската епоха празникът се свързва с името на християнския светец Георги, който се приема за покровител и на стадата. В негова чест се прави курбан - коли се агне. Обичаите и вярванията, свързани с приготвянето на курбана - клане, опичане и раздаване от месото на съседи, имат предимно и символичен характер: кръвта и костите от агнето се заравят в мравуняк, за да се плодят овцете, децата се начервяват с кръвта му, за да са здрави и червени. На Гергьовден се приготвя и гергьовски кравай, наричан още овчарник или кошара; украсен е с моделирани от тестото символи на овце и друга „жива стока”. Краваят се отнася на кошарата и се дава на овчаря. В българските пастирски семейства докъм 1920г. строго се спазва възбраната да се коли агне и да се яде мляко и новопроизведени млечни продукти преди Гергьовден Празникът е тържествен и весел. Централно място е заемала черковната служба за благославяне на курбаните. След черковния водосвет се играе гергьовско хоро само от жени под звуците на песента „Св. Георги обикаля посевите и стадата и по пътя си убива ламята". Много са обичаите, свързани с овцете: С цветя, събирани сутринта преди слънце, се изплитат венци за курбана и за първата издоена овца в стадото. Обичаите и обредите, свързани с Гергьовден, целят осигуряване на плодовитост, плодородие, здраве и щастие. Характерно за Гергьовден е валянето по роса, къпането в реки и извори, предимно на девойки, млади булки, момци и деца; надпяването на пръстени, китки, нишани, люлеенето на люлки, тегленето на кантар, окичен със зеленина. По време на комунистическия режим се прави опит да се замени християнския празник Гергьовден с „Ден на животновъда”, като се устройва показно награждаване на „най-добрите” животновъди. Герьгвден е и празник на Българската войска, освещават се бойните знамена и се чества с военен парад; избран е и за градски празник на гр. Русе.

гердел - (тур. gerdel) - Плитко и широко ведро

герджик - (тур. gerсik) - 1. Хубав, строен, напет; 2. Хубаво: стои ти герджик

герезче - Горест, гересто петле - едъро, с червени и жълти пера

герен - (тур. geren) - Ниско място край река; свободно място край село за пасище

герзек и герзяк – Горест, герест петел, едър, с червени и жълти пера

герие - (от тур. geri) - Подложка за рамото за отбиване ритането на пушка

гериз - (пер.-тур. geriz) - Отходен канал

Германовци – вж. Горещници

геронди - (от гр. γέροντας) – Старейшини, избирани сред спартанците пожизнено измежду най-мъдрите и уважавани мъже над 70 години.

герчек - (тур. gerçek) - Наистина, действително

гертидисвам, гетирдисам - (от тур. getirmek) - Донасям, доставям, докарвам

гети - Съюз от многобройни племена, населявали земите между долното течение на Дунав и Стара планина, на запад - до р. Асамус (днес Осъм). Според Херодот, Страбон и др. антични писатели Гетите са най-северната племенна група на тракийската народност. Рано преминават към уседнало земеделие; голяма част от тях са скотовъди, главно коневъди. През 512г. пр. н. е. за кратко време са покорени от персите при похода на цар Дарий I срещу Скития. Многобройни гетски конни отреди участвуват в похода на одриския владетел Ситалк срещу Македония (429г. пр. н. е.). След разпадането на Одриското царство (IV в. пр. н. е.) част от Гетите са покорени от скитите. Срещу Гетите воюват македонските владетели Филип II, Александър Македонски и Лизимах. През III в. пр. н. е. келтите нахлуват в източната половина на Балканския п-в и временно покоряват и Гетите. Към края на III и началото на II в. пр. н. е. Гетите влизат в чести стълкновения с нахлулите в съседство с тях бастарни. Гетите оказват упорита съпротива срещу римската завоевателна политика в северно-тракийските земи; през 62-61г. пр. н. е. те заставят римския наместник в Македония Антоний Хибрида да изтегли войските си от земите им. През 60-те г. на I в. пр. н. е. на територията на Дакия и Мизия Гетите създават голям племенен съюз начело с цар Буребиста, който разпростира временно влиянието си на юг до днешния Бургаски залив. След смъртта му царството се разпада и през 29г. пр. н. е. земите на Гетите са включени в Тракийското царство, васално на Рим.

гечендисвам се, гечендиша се - (от тур. geçinmek) – 1. Прехранвам се, поминувам; 2. Разбирам се, живея в съгласие

геченя се - (от тур. geçinmek) - Преживявам, поминувам

гечинмек - (тур. geçinmek) – Поминък, начин на живот, средства за съществуване

гечит - (тур. geçit) - Брод

гечмиш ола - (тур. geçmiş ola) - Пожелание след оздравяване или след прекарано премеждие

НАЧАЛО

гибел - Гранче прежда

гибна - Гина, загина

гибък - (от рус. гибкий) - Гъвкав

гивгир - вж. гевгир

гивгирен, -а, -ο, и -рна, -рно - Зидан от камък или тухли; сводест

гивендия - вж. гевендия

гивендийка - (от тур. güvende) - Весела, закачлива жена

гиджелик - (тур. gecelik) - Женско елече открито отпред, което се закопчава само под гърдите

гидик - (от тур. gedik) - Инвентар на занаятчийска работилница

гидик - (тур. gedik) - Тясно място за минаване

гидийски и гидицки - Дяволски, буен, необуздан, проклет

гижа - Лозова главина (стъбло с корен)

гилда, гилдия – (нем. Gilde) – 1. Старонемски съюз за защита на имота, живота и честа на членовете му; 2. Съюз за защита на професионалните и търговски интереси на занаятчиите (членовете на съюз) през Средните векове и Възраждането; 3. Обособени групи търговци според размера на оборота и данъка в дореволюционна Русия.

гиптин - (от гр.) - Циганин

гирджик - вж. герджик

гириз - вж. гериз

гирит-сапун - (от Girit, турско име на о-в Крит), фабричен сапун

гиритлия - (тур. girliti) - Жител на о-в Крит

гиритски - (от Girit, турско име на о-в Крит) - Критски, от остров Крит

гирме - (тур. girme) - Дърво, с което се залостват кепенци и врати

гит - (тур. git) - Марш, тръгвай

НАЧАЛО

главанак и главанец - Селяндур

главар - Главатар

главарев - Който се отнася до главар, до главатар

главеж – Годеж; вж. годеж

главежник и главежиица - Годежар, годежарка

главене - Годяване

главеник и главеница - Годеник; годеница

главенетво - Главатарство, първенство

главешки - Стремително, презглава

главина – 1. Стъбло с корен на лоза; 2. Ос на колело; 3. Централната част на колелото на волска кола

главние - Високо място в черква, откъдето говорят и пеят, амвон

главница - Основен капитал

главнишко хоро - Хоро в 11/16 размер, бързо темпо, хват на леса за пояс. Играе се от мъже. Името си носи от с. Главиница - Пазарджишко.

главнярник, конче, мечка, магаре - Подпорка, която се поставя в огнището. На нея се подпират главните, за да горят по-добре. Представлява дълга 50-60 см, желязна пръчка, за която са монтирани 2 или 4 крачета. Единият край на пръчката е извит нагоре и често е оформен художествено като животинска глава или глава на митическо животно. Главнярникът е част от традиционната покъщнина и се използва предимно в планинските райони.

главучка - Главичка, надебелен край

главявам (се), главя(се) - 1. Ценявам (се), цаня се, наемам (се); 2. Годявам се

глаголица - Най-старата българска азбука, създадена през 862 или 863г. от Константин-Кирил Философ. Глаголическите букви са нова, талантливо направена графична система, пригодена към фонетичните особености на старобългарския език, независимо че за основа е използвана гръцката писменост и някои източни азбуки. С Глаголицата се слага начало на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий, което достига разцвет в Б-я чрез дейността на техните ученици и последователи и осигурява самостоятелно културно развитие на славянството. През IX-XI в. Глаголицата се използва главно в местата, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и последователите им в Моравия, Панония и Б-я. Има косвени данни, че Глаголицата е позната и на книжовниците от Преславската книжовна школа, а също и в някои от най-ранните руски книжовни средища. От края на XI в. глаголическото писмо в българските земи се употребява наред с кирилицата. Значително по-дълго, но в силно изменена, ъглеста форма Глаголицата се употребява сред хърватските католици. Глаголически ръкописи от времето на Кирил и Методий не са запазени. Най-старите запазени глаголически книги - Зографско евангелие, Синайски псалтир, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски требник, Клоцов сборник, Киевски листове, Рилски листове, се отнасят към X-XI в. Освен отделни страници от др. ръкописи оцелели са и няколко старинни списъка на глаголическите букви - Мюнхенският абецедар, Парижкият абецедар, както и глаголическата азбука, издълбана върху една от вътрешните стени на Кръглата черква в Преслав. По образец на гръцкото писмо, буквите на Глаголицата се използуват за означаване и на числа.

глаголя - (от рус. глаголить) - Говоря

глад - (рус. гладь) - Гладкост

гладясам - Изгладнея, прегладнея

глазен, -зна, -зно - (от рус. глазной) - Очен

глазки - (рус. глазки) - Очички

глама - Голяма скала, висок рид

глама - Гламав човек

гласит - Гласовит

глафна - Лапна

глед - 1. Поглед; 2. Изглед; 3. Зрение

глен - Водно растение, жабуняк

гленясал - Покрит с глен, жабунясал

глиб - Мочур, тиня

глиг и глига - Голям, щръкнал зъб на животно

глик – Глиган

глиптика - (грц. glyptikā, от glýptō - „гравирам", „издълбавам") - Декоративно-приложно изкуство за гравиране и моделиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Моделираните камъни (геми - инталии и камеи) в древността са служели за печати, амулети и украшения. Изработвали се от меки (стеатит, хематит, серпентин) или от твърди (сердолик, халцедон, кристал) породи камъни ръчно или на струг. Глиптика съществува от IV хилядолетие пр. н. е. в Месопотамия и Египет; оттам се разпространява в др. страни, достига високо развитие в Гърция и Рим. В българсие земи има много археологически находки от тези епохи. В Б-я Γлиптика се появява през I четвърт на XIX в. и се нарича антикарство, майсторите - антикари, а моделираните камъни - антики. Изработват се за украса на пръстени и печати, с образи на светци, митологични образи, символи, текстове, монограми, имена. Камъните предварително са нацепват на парчета с чук и отделните късове се полират на струг с бакърен и оловен диск. Фината политура се извършва със зумпара - шмиргел и вода, а украсите се изрязват със специални калеми. Пръв антикар е Йеродякон Йосиф от Самоков, известен и като Йосиф Антикар (XIX в.). Според семейното предание той обикаля като Хилендарски монах Джеда и Йемен и научава глиптичната техника от майстори-мюсюлмани. По време на Гръцата завера (1821-29г.) се завръща в родния си град Самоков и продължава да работи геми за печати, пръстени, брошки, нанизи и др. от ахат, хелиотроп и аметист, с разнообразни мотиви, инициали, вензели, дати, цветчета, птици и др. В украсата на неговите глиптични   произведения   преобладават античните и източните мотиви, изработени много вещо; композицията на изображенията е проста и строга, а линията - изящна. Негови ученици и помощници са сестрините му синове Димитър и Костадин Герови. Димитър Атанасов Геров - Антикаря   (1815—1904г.) продължава изкуството на вуйчо си. Той изработва много геми за печати и накити; украса на пръстени от ахат, хелиотроп, корунд и аметист, които изглажда с черен диамантен прах и чист зехтин, а върху горната им повърхност изрязва образи от античната митология - Купидон, Аполон, Никея, птици, двуглави орли и др., начални букви (инициали, монограми), звездички, палмови гранки. Създава личен стил. Брат му К. Геров по-късно става ученик на Ив. Н. Образописец и се посвещава на иконописта. През XIX в. в Самоков работи и майстора-антикар Ан. Карастоянов. Антикиарството се практикува и в София, Свищов, Варна, Струга, в ателиетата на атонските манастири, но няма местни традиции и поради това не просъществува дълго.

глистолин - Пръст, изхвърлена от земни глисти (червеи)

глоб - Очна кухина: ще ти отвъртя очи от глобове - Ще ти извадя очите

гложак - Място обрасло с глог

глота - Глутница

глума - Шега, насмешка

глумец - Шегобиец, подигравач, шут

глумлив - Шеговит, подигравателен

глумя (се) - Говоря на шега, шегувам се

глухче,  късак, късаче, дорамче - Мъжка или женска връхна дреха, част от носията в Северозападна Б-я. Глухчето е с ръкави или без, дължината му е под или над коленете, има отворени, леко вталени и клинати предници и извито по врата огърлие. Ушито е от бяла аба и е обточено по ръбовете и по шевовете с гайтани. Женското Глухче е украсено по пазвата, около раменете и върховете на клиновете с червено сукно, разноцветни ширити, гайтани и везмо. Носи се от омъжените жени (по традиция момите не носят връхни дрехи).

глушина - Вид растение, плевел по нивите

глушина - Тишина, глухота

глушине - Глухо, безмълвно място

глъб – 1. (от рус. глубь) - Глъбина, височина; 2. Вдлъбнато, зарязано място: “глъб и зъб” – “вдлъбнато и изпъкнало”; начин за съединяване на дървени и др. елементи; начин за оформяне на чела на дъски и др.

глъвна - Хапна, глътна

глъме - Гламав човек

глъчкам - Вдигам глъч, шум

глюзе - Дръглив кон, клюсе

НАЧАЛО

гмеж - Гъмжило, рой, множество

НАЧАЛО

гнел - Чим

гнетен, -а, -о - Пълнен

гносник - Гнойна пъпка

НАЧАЛО

гр_, гу_, гъ_, гьо_, гю_, гя_

говеене - (старобълг. говѣтн - „постя") – 1. Мълчание в знак на почит. Младата булка не говори пред свекър, свекърва, кум, кума, понякога и пред по-възрастните си девери. Γовеене по традиция започва от сватбата (по-рядко - от годежа) и продължава (седмици и месеци), докато булката получи разрешение да говори (т. нар. прошка), придружено с подарък от лицето, пред което се говее. Като народен обичай Говеене е свързано със забрана за младата булка да се показва боса и гологлава пред същите лица и исторически се корени в по-ранни форми на брака. Понякога говее и младоженецът. От 30-те г. на XX в. Говеене обикновено е само символично. Отпада от обредната практика около 50-те г. на XX в.; 2. Постене - смирение, въздържане от блажна храна, телесна близост и друго по религиозни съображения. Постите се рамкират с народни обреди според традициите на региона; вж. Заговезни

гогочене - Тихо грачене

года - Годеж; вж. годеж

годеж, главеж, гοда, мена, строй, тъкмеж, углава - уговаряне за брак, скрепено с обичаи и обреди. Традиционният Годеж има две фази. На първата, наричана малък Годеж, се постига най-общо съгласие за брак, което обикновено не се разгласява (присъствуват най-близките роднини на момъка и момата). Втората фаза - голям Годеж, включва окончателното уговаряне за брак, за чието обявяване се канят по-широк кръг роднини и близки, наричани годежари. Активната страна в уреждането на Годежа обикновено е семейството на момъка. Предложение за Γ. и брак може да се прави на всяка мома, достигнала брачна възраст - показател (главно в Източна Б-я) е участието на момата в обичая лазаруване, рядко - поставяне на прът върху комина на къщата. Връзката между семействата на младите се установява от трети лица, родственици на момъка, наричани сватовници (женихли, огледници, стройници, одумници и др.), които няколко пъти (обикновено до 3 пъти) отиват в дома на момата, докато получат съгласието на нейните родители за Годеж. При първото посещение една жена от сватовниците веднага разравя огъня в огнището. Това (главно в Източна Б-я) е знак за целта на посещението и ритуал за постигане на успех. Казва се и заклинание: „Както гори този огън, тъй да гори момата за момъка." Сватовниците правят предложение по установен от традицията начин - търсят  „гълъбица за своя сокол",   „загубена юница", „дреха" и др. Домакините отговарят също иносказателно. Най-често повод за косвен отказ е незрялата възраст на момата - „Момата ни е още малка, няма да я женим тази година". В някои области отношението към сватовниците е изразено в почерпката, поканата да дойдат пак и др. Обикновено при третото си посещение сватовниците получават окончателен отговор. Ако е положителен, често повикват родителите на момъка и правят веднага малък Годеж, на който той не присъства. Основен обред на малкия Годеж е подаването на бъклица (наричано прифащане) от момковия баща на моминия, който, като я вземе, я предава на бъдещата годеница. Момата целува на всички ръка и дарява с дребни дарове - обикновено с пешкири; изпраща специален пешкир и на момъка. Понякога прифащането се прави на големия Годеж, а на малкия само искат (макар и формално) съгласието на момата и определят деня за големия Годеж. Този ден (както дните за сватуване и малък Годеж) трябва да е хубав ден (понеделник, сряда или четвъртък). Общо е вярването, че върху семейния живот на младите оказва влияние положението на луната - Годеж се прави на нοвина (начална фаза), а ако това не е възможно, гледа се поне да е на разсип (последна фаза). Въпреки че големият Годеж се извършва в дома на момата, по стара традиция разходите за него и грижите за трапезата се поемат от семейството на момъка. Основен обред е даряването на момата от момковите родители с нанизи (или поне с една пара). След като вземе дара и целуне ръка, момата се смята за годеница, а момъкът за годеник. С подарения наниз момата се явява на обществени места (например на хора, сватби). Момата също дава по-големи дарове на годежарите. На големия Годеж понякога се определя размерът на т. нар. бащино право (сумата, която се заплаща на моминия баща за това, че той се лишава от една работна ръка), уговаря се количеството и видът на даровете, времето за сватбата и др. Обредите, които се извършват на малкия и големия Годеж, не са строго определени - те могат да се смесват дори и в обредната практика на едно селище. Задължителни са обредите предаване на бъклица и даряване. Често не се прави малък Годеж. Обхватът на годежните обичаи и обреди зависи от социалното положение на двете семейства, от професионалната среда и др.. В зависимост от тези фактори е размяната на пръстени, аръмосванетο (четене на „половин венчило" от свещеник) и др. В Б-я е познат и Годеж без присъствието на годеника, който се „представя" от някоя своя дреха (най-често панталон и калпак). В основата му е вярването, че дрехата може да замества обредно човека. За запазване на този вид Годеж допринася подчиненото положение на момъка в семейството в миналото и честото отсъствие на момците гурбетчии и пастири. Разваляне на Годеж според обичайното право може да стане само по уважителни причини (душевна болест на един от годениците; неизвестни преди Годежа: престъпления, залюбване с другиго). Виновният за разваляне на Годежа връща годежните подаръци, но не получава обратно подаръците, които той е дал. Традиционната система от вярвания, обичаи и обреди при Годежа е езическа по състав, пази много старинни черти и има многобройни аналози при другите народи. За Годежа. се споменава и в писмените паметници на старобългарското право (Еклога, Кормчая книга и др.). Годежните обреди и обичаи се спазват до средата на XIX в.. По-дълго се запазват в селата - докъм 40-те г. на XX в.

голан и голановец - Голтак, бедняк

големица и големкиня - Богата, видна жена

голина - Местност, покрита с трева, без гора

голиш - Вид речна риба

гологан - (чуж.) - Стара монета от десет стотинки

голосeк - Напълно изсечена гора

голотор - Голтаци

голувам - Ходя гол, зле облечен

голя - Ограбвам, оголвам

голяка - Гозба от брашнена каша.

голям годеж - Втора фаза на годежа, вж. годеж

Голям Сечко, Съчехъ, Сечен - Старобългарски названия на месец януари, произлизащи вероятно от ранна прабългарска дума: сеч (слота, sltā, sald) - студ. Малко е вероятно в основата им да лежи общославянското название „сечен” поради „сечащия” студ през месеца, защото названията присъстват само в тези славянски езици, които съседстват или са били силно повлияни от старобългарския език. За Голям Сечко има поговорка: „Сечко сече, Марта дере, април кожи бере" Определението „голям" се дължи на по-големия брой дни на месец януари в сравнение с февруари - Малък Сечко

гон - Гонене; хайка на дивеч

гонче и гончар - Ловно куче

горач - Горски дървосекач

горгорбашия - (от тур. gorgor и baş) - Главатар, водач на банда

горенина - Нещо изгорено, пепел от изгорено

горец - (рус. горец) - Планински жител

Горещници, Блъсъци, Чурици, Германовци - (15, 16 и 17 юли) - Празници в чест на огнената стихия. Смятани са за най-горещите дни през лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Познати са още в древността. През епохата на християнството се свързват с имената на светците Кирик, Юлита, Атиноген и Марина. Празниците съдържат обредни забрани във връзка с трудовата дейност за опазване на плодовете на труда от огнени стихии и бедствия. През първия ден огънят в огнището се угася, подновява се на третия ден - деня на св. Марина (смятан за най-опасен, наричан огнена Мария), с „нов" или „жив" огън, който има обреден смисъл. Горещниците са се празнували най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещници в топли минерални извори, не се разболява през годината. Днес не се празнуват.

гори тилилейски - според народните представи: Далечен, пуст, непристъпен лес, без живот откъдето никой не се връща. Споменава се в народните баяния и поезия, които придружават отгонителни магии - да бяга злото „в пусти гори тилилейски, където брадва не сече, гдето петел не пее".

горниво - Огнище

горник - Горски жител

горнина - Предимство

горница - Стая на горния етаж

горница - Лихва, добавка в пари, разлика в повече

горняк – вж. горун - Дърво, два вида дъб

гортан - (рус. гортань) - Гърло

горуха – 1.Кисело уригване, гадене; 2. (Lepidium) – Род едногод., двугод. или многогод. тревисти растения и полухрасти от сем. кръстоцветни. В Б-я има 7 вида, а в свет около 150 – предимно плевели; маслодайни и билки.

горчица – Горка, горкана: горка-горчица

горун - Два вида дъб с жълтеникава дървесина: листопадни дървета, разпространени в Югоизточна Европа и Югозападна Азия, отличаващи се с добър растеж и продуктивност. Източният Горун (Quercus polycarpa) е с височина до 25 м, рядко по-високо. В Б-я расте главно в Странджа и Източна Стара планина, където образува обширни гори заедно с др. видове дъб, източен бук и др.. Дървесината му е твърда, еластична. Обикновеният Горун (Q. daleehampii) е висок до 30 м. В Б-я е широко разпространен из планините до 1500 м, образува обширни гори, понякога в пояса на бука. Дървесината му е с добри качества. Дървесината на двата вида Г. се използува широко в строителството, в дървообработващата промишленост, за добиване на дървени въглища и др. Ценни паркови дървета.

гостенство - Гостуване, посещение

гостилник - Съдържател на гостилница

гостоприемник - Гостоприемен човек

гостя – Гостувам

готи - Източни германски племена. В началото на новата ера живеят по южното крайбрежие на Балтийско море и по поречието на р. Висла. В края на II в. се придвижват на юг и се настаняват по Северното Черноморие. Разделят се на източни - остготи, и западни - вестготи. През I пол. на III в. зап. Готи започват масови нашествия в Мизия и Тракия, продължили около 3 десетилетия. В битката при Абритус (251г.) в сражение с тях загива римският император Траян Деций. По времето на Клавдий II (268-270г.) са разбити и изтласкани отвъд р. Дунав. Римският император Константин I Велики (306-337г.) сключва договор с вестготите и покръства част от тях. През 348г. Готите - християни начело с епископ Улфила се заселват около Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп, Велико Търновска област). През 365г. в Тракия избухва нар. въстание, в което вземат активно участие и значителна част от готите. През 376г. вестготите биват заселени като колонисти в Мизия. Две години по-късно те вдигат въстание, в което увличат и част от местното население. В решителната битка (378г.) с тях при Адрианопол (днес Одрин) загива и римския император Валент. През 382г. империята е принудена да сключи с вестготите мир и да им предостави земи за заселване в северната и западната част на Балк. п-в. Някои готски вождове заемат високи постове в римската провинциална и столична йерархия. През 409г. вестготите се изтеглят на Запад към Италия и империята възстановява властта си до Дунав. През V в. остготите започват нападения на Балк. п-в. През 483-488г. в Мизия се настанява готският вожд Теодорих. Едва при император Юстиниан I (527-565г.) в резултат на успешни войни готската опасност над балканските земи е отстранена.

готовнина - Готовност

НАЧАЛО

гравюра - (фр. gravure от graver - „дълбая") - 1. Вид графично изкуство, тиражирана графика, която се създава чрез обработка по различни ръчни способи на специална плоча (от дърво, метал, камък) посредством механично или химично въздействие и печатане върху хартия. Съществува Гравюра на дърво (дърворез, ксилография); Гравюра на линолеум (линогравюра); Гравюра на метал (ритана, офорт, суха игла, верниму, акватинта, мецотинто, лави, смесена техника); рисунки и Г. на специален камък (литография). В зависимост от вида на печатната форма различаваме висока Гравюра - отпечатъкът се получава от изпъкналите части на гравираната рисунка (при дървореза и линогравюрата); дълбока Гравюра - отпечатъкът се получава от вдлъбнатите части (наслоени с боя) на гравираната рисунка (при Гравюра на метална плоча). Литографията спада към т. нар. плосък печат и въпреки привидната си прилика със споменатите 2 печатни способа се различава от тях главно поради свойствата на самия литографен камък; 2. Отпечатък върху хартия (рядко на пергамент, плат и др.) на изображението, получено по посочените способи.

грагоря – Бърборя

градец - (мн. ч. - градовца) - Категория населено място, въведена със Закона за административното деление на Княжество България (1880г.). Използува се при преброяването на жителите на Б-я (31 дек. 1880г.) и при преброяването на жителите в Източна Румелия (31 дек. 1884г.). Квалифицира в отделна категория малките градове. Към 31 дек. 1880 в Княжествотро има 77 градовца. Повечето от селищата, приемани за Градец, при преброяванията от 1884, 1887, 1892 и др. се водят като села: Годеч, Голямо Конаре (гр. Съединение), Гостилица (Габровска област), Златарица, Килифарево, Кнежа и др.; малка част - като градове: Дряново, Луковит.

градище, кале, хисар, хисарлък - Развалини от старо укрепено селище или крепост. През римската, ранновизантийската и средновековната епоха укрепените места са разположени най-често на пътища, които свързват големи центрове. Някои Градища са останки от по-големи или по-малки укрепени поселения, дори градове от: 1. Античната епоха: Никополис ад Нестум (при с. Заграде, Благоевградска област); Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Велико-Търновска област); Ескус (при с. Гиген, Плевенска област) и др.; 2. Средновековието: Градища при села Стърмен и Червен (Русенска област); при с. Цар Асен (Силистренска област), Плиска и Велики Преслав, укрепеното селище при с. Цар Крум (Шуменска област), и др.. Останки от по-малки феодални крепости, защитени с яки стени и бойни кули, се намират по височини и проходи със стратегическо значение (в Родопите, Стара планина, Средна гора) и по бреговете на Дунав, Искър, Вит, Янтра и др. реки.

градски песни - песни, създавани от различни кръгове на градското население от средата на XIX в. до наше време. Първите автори на текстовете им са възрожденски поети - Π. Р. Славейков, Д. Чинтулов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др. Имат куплетен строеж и римувани стихове. Лексиката им е обогатена с думи от градската реч. Мелодиите често са заимствани от чужди градски, популярни за времето си песни - руски, немски, австрийски, гръцки и др.

градушник - Четвъртъците от Великден до Възнесение

гражд - Кошара за добитък

грамадак - Грамада от едри камъни

грамадя се - Трупам се на грамада

грамотник - Грамотен, образован човек

грамуда - Голяма буца почва

граница - Вид едър дъб

граничев - Който е от граница, дъбов

граовско хоро, за пояс - Хоро в размер 2/4. Играе се смесено, с инструментален съпровод. Спада към хората тип „на две страни" - 5 такта вдясно и 5 такта вляво. Изпълнението му се отличава с резки движения, придружени с характерни за танца задръжки. Специфичното ситно натрисане отговаря и на ситните стъпки. Разпространено е в Пернишко, Брезнишко и Радомирско.

грапел - Грапавина

грапльо - Човек с грозно грапаво лице

графика - (грц. graphikē, οτ graphō - „пиша", „чертая", „рисувам") - Вид изобразително изкуство, чиито изразни средства са точката, контурната линия, петното (в един тон, обикновено черен), които въздействат в съчетание с бялата основа на листа. Понякога като допълнителен елемент се използува и цветът. Според съдържанието и предназначението си Графика се дели на изящна и приложна. Към изящната Графикасе отнасят произведения със самостоятелно значение (кавалетна Графика) - графични картини (рисунки, гравюри), които не са свързани с литературен текст и нямат определено практическо предназначение. Приложната Графика включва всички видове Графика, свързани с литературен текст и предназначени за илюстриране и оформяне на печатни издания, за търговски и рекламни цели: илюстрация, корица и обложка на книга, плакат, етикет, марка, шрифт и др.

гребен: зачервя гребена - Напълнея, затлъстея

гребенарство – 1. Занаят за производство на гребени за вчесване. Биват дървени, рогови, костени, с гъсти и редки зъбци. До средата на ХХв. гребенари са обикновено циганите, които изработват и железни гребени за почистване на добитък; 2. Занаят за производство на гребени (бърда) за тъкачни станове; упражняван до средата на ХХв. в някои села на Златоградско и Разложко и в някои др. балкански краища. Гребенарите (бърдарите) пласират произведенията си амбулантно из цяла Б-я. Днес Г. не се упражнява.

гребенци - Разновидност на етнографската група полянци. Разликата в облеклото им е при забрадките на жените.

гребка - Твърдо изпражнение на овца, коза и др.

гребло – 1. Земеделско сечиво за събиране на слама или сено. Състои се от дълга дървена дръжка и напречна част с дървени или железни зъбци. За събиране на по-голямо количество слама или сено към Греблото се прикрепва правоъгълна рамка с канапена или телена мрежа или през дръжката се провират полуобръчи от жилави пръчки; 2. Дървено земеделско сечиво за събиране на житото след почистване на сламата от хармана (при вършитба). Вместо зъбци към дръжката е прикрепена неподвижно правоъгълна дъска; 3. Желязно приспособление за изгребване на пепелта и на непотребната жар от пещта.

гребули - Дребно сено, събрано с гребло

гредущ - вж. грядущ

грездей - Дървена запушалка; чеп за каца, бъчва

греша - Смесвам, бъркам храна за добиче

грив - Сив или пъстър

гривек - Вид див гълъб

гривна - Ограда (околен зид) на кладенец, над нивото на терена

гривоазен, -зна, -зно, - (от фр. grivois) - Леконравен

гривоок - Който има гриви очи, сивоок, пъстроок

гривосвам, гривосам - Измазвам долната част на стените или около прозорците с червено

гривосия - Червена глина за гривосване

грипа, зеленика, пърнар - (Phyllirea) - род вечнозелени храсти или ниски дървета от сем. Маслинови, 6 вида, растат главно в Средиземноморието. В Б-я расте видът Ph. media, храст или ниско дърво с дребни кожести бодливи листа. Расте на сухи и скалисти терени. Образува вечнозелени храстови съобщества в Югоизточна Б-я, Източни Родопи и в южната част на Струмската долина. Използува се в народната медицина и като декоративно растение.

гробник - Мъртвешки ковчег

гробнина - Гроб

гроза – Страх

гроздобер, винобер - Прибиране на гроздовата реколта. В миналото традиционният Гроздобер. започва обикновено след Кръстовден (14 септември). Денят се определя от общинската власт, но винаги по мнението на старите опитни лозари според зрелостта на гроздето. Избраният ден се оповестява от кехаята с биене на барабан. Дотогава не е позволено бране на грозде за вино. Десетина дни преди Гроздобера всички съдове, необходими за превозване на гроздето и за правене на вино, се затягат и почистват. На Гроздобер на лозята се отива с коли, натоварени със съдове за бране: кошници, футии (дървени носилки), чебъри, каци, кораби и др. Гроздобер се извършва от членове на семейството и с помошта на роднини и съседи, а в силно развитите лозарски области - от наемни работници. Гроздето се бере от жени, девойки и деца (наричани берачи). Всеки берач е задължен да обере всичкото грозде от започнатия ред. Гроздето се къса с ръка, отрязва се с ножчета: завани или косерчета, и се слага в кошници, после се пресипва във футии, които се изнасят на гръб от мъже-носачи (наричани футаджии) до колите вън от лозето. Гроздето се извозва с колите до селището от мъже-корабчии, които участвуват и в приготвянето на виното. Правенето на вино започва веднага щом се откара гроздето в къщата на стопанина. При брането се прави и отбор. Най-хубавите пръчки с гроздове се отрязват цели и на висла се отнасят в къщи, където се окачват на хладно и проветриво място, за да траят по-дълго време (до Коледа и Нова година - за празничната трапеза). Гроздобера се придружава от всеобщо веселие: с песни се отива до лозята; късно вечер при запален огън се играят хора. Ястията през време на Гроздобера са празнични. Днес Гроздоберът е механизиран и обичаите, свързани с него, са отпаднали или се видоизменят.

грон - (чуж) - Вид здрава копринена материя за женски дрехи, тафта

гронен, -а, -о - Който е от грон

грот - (фр.-рус. грот) – Пещера

Гроуден – старобългарско название на месец Ноември

гроча се - Мръщя се

грош – 1. Име на сребърна монета, сечена във Венеция от 1192г.. Тежи 2,20 г. Нарича се и „матепан". През ХIII-XIV в. името Грош се употребява за почти всички сребърни монети, сечени в Централна Европа. Някои от монетите на българските владетели от XIII в. копират изцяло типа и теглото на венецианския Грош; 2. Турска сребърна монета на стойност 120 акчета, а непосредствено след Освобождението 1878г. - българска монета от 20 стотинки; 3. (преносно знач.) Дребни пари, нещо незначително.

грош : развалям си калпавия грош - Хваля се, перча се, показвам се

грулка - Зелен плод на слива или джанка.

груп - (ит.-тур. grup) - Вързоп oт пари за изпращане по пощата.

гръдка, гръдник – Нагръдник, отделна част към ризата

гръздав - Неравен, грапав

гръздел - Грапавина, неравност

гръмузливка – Купчина

грънчарско, грънчево хоро - Хоро в размер 9/16 с удължено второ време, характерна осмина пауза в началото на всяка фраза, умерено бързо темпо. Изпълнява се с инструментален съпровод смесено, в затворен кръг, в отворен кръг или водено с виене на различни фигури. Хватът е за длани, като ръцете ритмично се полюляват, спущат и свиват в лактите. Най-характерно за Γрънчарското хоро е люлейната стъпка, която наподобява въртене на грънчарско колело. Има различни варианти. Грънчарското хоро е разпространено в Северозападна и Средна Западна Б-я.

грънчарство - Занаят за изработване на глинени съдове: гърнета, стомни, паници, блюда, делви, ръкатки, крондири, плоски, гювечи, кахли за печки, кадилници, водопроводни тръби и др. предмети. В миналото Γрънчарство е упражнявано почти във всяко по-голямо селище на страната. Забележителни средища на Грънчарство са Троян и околните села, Шумен, Търговище, Берковица, с. Бусинци (Пернишка област), Видинско, Разлог, Габровско, Русе, София, Самоков, Айтос; в по-далечното минало - Преслав, В. Търново и др. В българското Грънчарство се използува изключително крачното колело. Художествените качества на произведенията проличават преди всичко в тяхната форма. При затворените съдове (стомни, крондири и др.) има винаги пропорционалност между тялото, дръжките, шийката и пр. Художествена е и колоритната орнаментика. Съдовете обикновено се украсяват добавъчно с бяла или оцветена в червено, жълто или зелено ангоба. В традиционното Грънчарство се прилага и релефно украсяване с драскани черти - прави, лъкатушни, цели или накъсани, с разни прищипвания или с апликирани растителни, животински или човешки фигури.

гръст, гръсте – Коноп: бели гръсти = изберки – висококачествени, едри конопени стръкове (стъбла); черни гръсти = поберки – нискокачествени, дребни конопени стръкове (стъбла)

гръст, гръстъ, гръсть – Шепа, хватка

гръста, на гръста, нарязан, отрязан – много пиян

гръстелник - Нива с коноп (с гръсти)

гръстница - Снопче коноп (гръсти)

гръчав - Слаб, мършав

гръчка - Гърч, спазъм, спазма

гряди - Ела, дойди!: гряди вън – Ела навън

грядущ – Бъдещ, бъден, идущ, който ще дойде

грядуще - Бъдеще

грязен, -зна, -зно - (рус. грязный) - Кален

грях: легна си на греха - Получа заслуженото наказание

НАЧАЛО

губат - Устат, бъбрив

губер, писан губер, въкано, китено чердже, китеник, кебе,халище, ръвана черга, ръваник - Дебела влакнеста вълнена завивка или постилка. Тъче се по техниката на вързания килим на хоризонтален стан. При едни Губери китът (ресните) е от дебела, двойно или тройно усукана прежда, а при други - от непредена вълна. Наред с едноцветните и двуцветните Губери в естествените цветове на вълната в края на XIX и началото на XX в. започват да се тъкат и пъстроцветни Губери. Украсата е изградена на основата на килимена композиция с поле и бордюр. Губерите са характерни за Плевенско, Габровско, Ловешко, Ямболско, Сливенско, Хасковско, Странджанско и Родопите. Висока художествена достойнства имат котленските, копривщенските, родопските, еленските и сливенските Губери. През 30-те и 40-те г. на XX в. Губерите. имат чисто декоративна функция - служат само за покриване на легла, през 60-те и 70-те г. - и като килими за под.

губилище - Място, където загива и се погубва някой или нещо

губителен, -лна, -лно - Пагубен, пакостен

губителство - Пагуба, погубване

губя се - Чезна, слабея

гуверно - (от рум. guvеrn) - Правителство

гувуркам, шавъркам – Шавам

гугла  -  Калпак

гуговица - 1. Гургулица; 2. Обреден хляб, който по форма напомня гълъб

гугуманин - (рум. gogoman) - Глупак

гугущук - Гугутка

гудение - Кънтеж, ехтеж

гужба - вж. гъжба

гуждам, гудя - Поставям, слагам, турям

гумнище - Харман, място за вършеене; 2. Поприще

гумно , харман, арман, ток, вътък, уотък, вършитък - Кръгла площадка на открито в двор на къща или вън от селище за извършване на вършитба. Прави се през лятото. Опъва се въже, което завършва на края с клечка, и се очертава кръг с различна големина според нуждите - в полските райони средно 20-25 м, в планинските 6-7 м в диаметър. По направа Гумното бива: трамбовано с плява и пръскано с вода, измазано с глина и животински тор, каменно - покрито с гладки тънки плочи (тикли) и оградено с перваз от набити камъчета (в Родопите). В Западна Б-я в средата на Гумното има забит кол, наричан стожер (строжър), около който се нареждат развързаните снопи, а добитъкът, завързан за него с дълго въже, обикаля и тъпче снопите. Днес вършитбата е механизирана.

гуне, гуно - вж. гуня

гунче - вж. гуня

гуня, гуна - (чуж.) Широка и дебела връхна мъжка дреха от груб вълнен плат, местно название за ямурлук в Девинско и др.

гуняст - Груб, селяшки

гурам - Отивам, вървя

гурбет - (ар.-тур. gurbet) - Чужбина, където човек отива да печели с труд

гурбетчийство - Упражняване на занаят (абаджийство, зидарство, въглищарство, бакърджийство, градинарство и др.) извън местожителството или в чужбина (Анадола, Гърция, Влашко). Гурбетчийството се налага през време на османското иго и особено през Възраждането. Практикува се до Руско-турската война 1877-78г., а в някои райони (Родопите, Странджа, Пирин) - и до Балканската война 1912-13г.. Според мястото, където отиват на гурбет, на гурбетчиите се дават различни имена. В някои селища в Средна гора (Копривщица и др.) наричат абаджиите, които упражняват занаята си в Цариград - стамболии, в Мала Азия (Андола) - анадолии, в Египет (Масър) - масърлии. В Родопите абаджиите (предимно от Устово и Райково), които работят в Измир (Смирна), са известни като измирлии, работещите из беломорските острови - като морени; по-бедните занаятчии, които работят предимно из Кърджалийско, са наричани кърджалии. В Югозападна Б-я (Разложко и Горноджумайско) е познато и женско, и детско Гурбетчийство (ишчилък) за почистване на памука от семето. Обикновено Гурбетът продължава 9-10 месеца в годината, а често пъти и по 2-3 г. Дългото отсъствие от родния край поражда по-различни, отколкото при отседналите занаятчии взаимоотношения между майстори, калфи и чираци. Задълженията на гурбетчиите към местоработата и местното население са отразени в обичайното право. След 1878 Гурбетчийството се упражнява в пределите на страната и се прилага от занаятчиите от планинските райони. Особена форма на Гурбет е ходенето на руманя. Гурбетчийските народни песни са едни от най-елегичните.

гурбетчия - (ар.-тур. gurbetçi) - Работник на гурбет: отиващ в чужбина за печалба; занаятчия припечелващ далече от дома – абаджия, чорапчия и др.

гурльо - Вид дребна птичка – воден кос

гурун - Вид дъб

гусла -  струнен лъков музикален инструмент от типа на лъковите кордофони. Γуслата има старославянски произход. Изработва се от цяло дърво чрез издълбаване. Корпусът й има овална форма. Шийката е тънка и дълга и завършва с глава и ключ за единствената струна, направена от усукани косми от конска опашка. Вместо резонаторна дъска на лицевата страна на корпуса е закована ламарина или е опъната тънка агнешка кожа (мембрана). Настройва се според гласа на певеца. Тонът се получава чрез триене с лък и натискане по струната с меката връхна част на пръстите. Гусла е използвана до второто десетилетие на XX в. в Западна Б-я за съпровод на епически речитативи.

густ - (рум. gust) - Вкус

густирам - (от лат. gusto) - Изпитвам удоволствие, като откривам бавно картите си или бюлетини.

густозен, -зна, -зно - (от ит. gustoso) - Приятен, вкусен

НАЧАЛО

гъбав - Пребогат

гъвка - Гънка

гъгър - Шум от говор

гъдкам - Пазя, грижа се за нещо.

гъдулка, κеменче, кемене, гьола, копанка - Традиционен музикален инструмент от типа на лъковите (фрикционни) кордофони. Изработва се от цяло дърво чрез издълбаване. Състои се от корпус, чиято лицева форма е крушовидна, а профилът е овален или плосък (тип „каснак"), шийка с глава и ключове за струните, резонаторна дъска, столче, душичка, струнник. Гъдулката има 2, 3, 4, а по-рядко 5, 6 кожени или метални мелодийни струни и от 1 до 10 резонансни струни, опънати под мелодийните. Главни строеве: а1, е1, а; а1, а, е1; а1, е1, d1. Тонът се получава чрез триене с лък и притискане на струната с нокът. Гъдулката е разпространена главно в Тракия, Югозападна Б-я, средната част на Западна Б-я, Стара планина и Добруджа.

гъжва, гъжба – Чалма

гъжва (Sesleria) - Род многогодишни тревисти туфести растения от сем. житни. Около 30 вида, главно в планините на Европа и Западна Азия. В Б-я - 6 вида, предимно в планински райони по сухи тревисти, каменливи и скалисти места. С ограничено разпространение са гълъбовата Гъжва (S. coerulans) - в Ср. Стара планина, и бялата Гъжва (S. alba) - в Югоизточна Б-я. Широко са разпространени широколистната Гъжва (S. latifolia) - в предпланините и ниските части на планините, високопланинската Гъжва (S. phleoides) - при надморска височина над 2000 м, τвърдаτа Гъжва (S. rigida) - в предпланините, в долния и средния планински пояс в Стара планина, по планините в Югозападна Б-я и в централната част на Родопите. Гъжвите спомагат за укрепяване на почвата. Децата я използват за играят „цар отивал на война и се върнал без глава”.

гълготевица - Глъч, шум от говор

гълчавица - Глъчка, гълчава

гълчоля - Гълча, бърборя

гъмзя - Вървя полека, кретам

гънга - Празен, бъбрив човек; човекът е “въздух под налягане”

гърбач - (тур. kırbaç) - Бич

гърдя – Грухтя

гъркоманство, гърчеене - Увлечение по гръцкия език и подражание на гръцката мода и бит, проявило се главно през XVIII и в началото на XIX в, в част от зараждащата се и неукрепнала още българска буржоазия. Благоприятни условия за разпространяване на гръцкото влияние в българските земи са традиционното общуване между българи и гърци още от ранното средновековие; зависимостта на българските земи от Цариградската патриаршия, чиито духовници (повечето гърци) разпространяват гръцкия език; първенството на гръцката буржоазия в стопанския, политическия и културния живот на източноправославната общност в Османската империя. Гръкоманството, Гърчеенето е разпространено най-много в Южна Тракия и Македония, в черноморските селища, в Пловдив, Асеновград, отчасти в Търново, Охрид и другаде, където живеят гръцки или гърцизирани етнически групи. Стопански по-активни и покровителствани от местните архиереи, те се превръщат в привилегирована прослойка, в чиито ръце е православната община, черквата, училището. В стремежа си да се утвърдят в обществения живот част от заможните българи, водени от стопански интереси, подражават на гръцките първенци. Започнало като външно подражателство, Гръкоманството, Гърчеенето довежда често до деформиране на българското национално съзнание. Против него се борят Паисий Хилендарски и последователите му. С укрепването на българската нация (от средата на XIX в.) Гръкоманството, Гърчеенето постепенно се изживява. Запазва известно влияние само в Южна Македония.

гърланя - (от рус. горланить) - Викам силно, дера си гърлото

гърлица - Птица гургулица

гърлица - Болест на гърлото

гърмел и гърмол - Гръм, гръмотевица, шум; да дам някому гърмелите – Да го стресна, да го заплаша

гърста - Шепа

гъртан - (рус. гортань) - Гръклян, гърло

гъстолиствен, -а, -о - Който има гъсти листи

НАЧАЛО

гьобек - (тур. göbek) - Движение на корема с леко изхвърляне напред при игра на ориенталски танц; Корем, пъп

гьовде пастърма - (тур. gövde pastırması) - Пастърма с кокали

гьоз - (тур. göz) - 1. Преграда на хамбар; 2. Чугунено колело на печка; 3.Отвор, свод на мост

гьозбаяджилък - (тур. gözbagicilik) - Фокусничество, шарлатанство

гьозбояджия - (тур. gözbağici) - Фокусник, измамник; Хитрец, шмекер, шарлатанин

гьоз-гьоре - (тур. gözgöre) - Явно, очевидно

гьоз-хапуз - Поставен под полицейско наблюдение

гьоклия - (тур. göklü) – Небесносин

гьол - (тур. göl) – Локва, блато; Кален път

гьолджуци - Малки безотточни блюдообразни понижения на земната повърхност в западната и средната части на Добруджа. Разположени са по равните и широките вододели, покрити с льосовидни образувания. Периодично се запълват със снежни и дъждовни води. В миналото водите им са използувани за поене на добитъка.

гьон - (тур. gön) - Дебела обработена кожа за подметки на обувки

гьосовица и гьостерица - Сопа, тояга

гьотере, гьоторе, гьотуре, гьотурица - (тур. götürü) – Изцяло всичко, наведнъж, заедно всичко, вкупом

гьоч - (тур. göç) - Преносима покъщнина

НАЧАЛО

гюбек - вж. гьoбек

гюбре - (тур. gübre) – Тор, смет

гюве - (пер.-тур. gûya) - Уж, като че ли

гювез - (тур. güvez) - Морав, синьочервен

гювендия – вж. гевендия

гюверджеле и гюверджиле - (тур. güherçile) - Селитра

гюгум - (тур. gügüm) - Гюм

гюдерия - (тур. güderi) - Специална кожа за бърсане на прозорци

гюдюл - (от тур. güdük) - Нащърбен съд или друг нащърбен предмет

гюзел - (тур. güzel) – Хубав, прекрасен

гюзлеме и гюзлема - (тур. güzleme) - Вид домашни мекици или баница от тънко разточени кори

гюл – 1. Нива или градина с маслодайни рози; 2. роза, трендафил

гюлджук - (от тур. küllük) - Помийна яма

гюлле - (пер.-тур. gülle) – 1.Валчеста артилерийска граната, снаряд за артелерийско оръдие; 2. Желязна топка, която се изтласква на спортни състезания и има точно определено тегло

гюлсую - (nep.-тур. gülsuyu) - Розова вода

гюлсюм - вж. юлсую

гюлфиданче - (от.тур.) – Розов храст

гюлхане - (от тур.) - Султански ферман, издаден в двореца

гюляаджилък - Търговия с розово масло

гюляъ - (от nep.-тур. gülyaği) - Розово масло

гюм - (от тур. güğüm) – Голям метален съд за течности с тясно гърло

гюме - (тур. güme) – 1. Полуподземна ловна къщичка-скривалище край блато, река или езеро за стреляне по птици; 2. Питомна патица, поставена в ловната къщичка като примамка за дивите патици; 3. (прен.) – Примамка, уловка

гюмрук - (от лат.-тур. gümrük) - Мито

гюмрукчия и гюмрюкчия - (тур. gümrükçü) – Митничар, събирач на митата

гюмюш и гюмиш - (тур. gümüş) - Сребърен

гюмюш-тепелия - (тур. gümüş tepeli) - Със сребърна дръжка

гюнделик ,  гюндулук - (тур. gündelik) - Надница

гюнлюк ,  гюнлук - (тур. günlük) - Надница

гюрджийка  - (от тур. gürcü) - Грузинка

гюреш - (тур. güreş) - Борба

гюрле - вж. гюлле

гюрлюк - (тур. görlük) – 1.Изобилие; 2. Място, изобилно обрасло с бурени, треви и храсталаци

Γюро юнак - Герой на български епически песни, разпространени из цяла Б-я в много варианти. Сюжетите на някои от песните са известни и на други европейски народи. Такава е песента „Гюро войник на сватбата на жена си". Основният й мотив се среща още в „Одисея" от Омир, а по-късно - и във фолклора на всички славянски и балкански народи. В Б-я най-популярна е баладата за Гюро юнак, който, затворен в тъмница, храни сокол, за да го прати до „бащини двори". От сокола научава, че майка му, сестра му и либето му от жалби са се превърнали на кукувици. Гюро юнак е наричан и Гюро войвода, Гюро тъмничарин, Гюро Темишварин и др.

гюрултия - (тур. gürültü) – Шум, глъч, врява

гюрюк, гюрук - (от тур. köpük) - Сгъваемо покривало на файтон, на др. превозно средство или на детска количка

гюслюче - (тур. göğüslük) - Дреха, нагръдник

гюч - (тур. güç) - Мъка

гююслюк - (от тур. güğuslük) - Ремък на седло, който препасва гърдите на коня

НАЧАЛО

гявур - вж. гяур

гявурджик - Умалително от гяур

гяур, гяурка - (ар.-тур. gâvur) - Немохамеданин, неверник; християнин

НАЧАЛО