ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

габ_, гав_, гаг_, гад_, газ_, гай_

гa - Когато

гаази; гаази - (тур. gazi „победител на неверните”) - Почетна титла при турците за герой-победител, особено във война с неверниците

гаале; гаале - вж. гайле

габардин; габардин - (исп. gabardina) - Вид висококачествен вълнен плат за горни дрехи

габара; габара - (ит. gabarra) - мор. 1. Вид плоскодънна лодка; 2. Голяма рибарска мрежа

габарит; габарит - (фр. gabarit) - 1. Пространствените размери на машина, апарат, превозно средство, опаковка и др.; 2. при железниците: Широчината и височината на вагони и локомотиви, въз основа на които се определя големината на тунелите; 3. мн. ч. Светлини на автомобил, които се поставят в двата предни и двата задни външни края

габиони; габиони - (ит. gabbione) - 1. Бетонни блокове, които се употребяват при правене на язове; 2. Пълни сандъци с камъни или чакъл, които се употребяват за укрепване на речни брегове, за защита на мостове от порои, за защита на бойци при сражение и пр.

габрица; габрица - Габърова тояга

габро; габро - (ит. gabro) - Тъмна, зърнеста или ивичеста интрузивна скала, изградена от пироксен и плагиоклаз. Намира се в Западна Стара планина (между Чипровци и западната държавна границата - образувана е през палеозоя), в Елховско (Манастирските височини и с. Чернозем - образувана през мезозоя), на Витоша. Използва се като строителен и декоративен материал, лесно се полира. Носи името на местност в Северна Италия.

габроваллар; габроваллар - (с тур. lar) - Габровци

НАЧАЛО

гаваж; гаваж - (фр. gavage) - мед. Лекуване за напълняване, при което храната се вкарва в стомаха със сонда

гаваз(ин); гаваз(ин) - (тур. kavas от ар.) - Въоражен пазач при високопоставено лице, легация и др.; телохранител; слуга; пазач на сграда

гавана; гавана - Широка гаванка

гаванка, похлупци, захлупци, заструзи; гаванка - (новогр. gavána от лат. cavus - „кух”) - Дървен съд за носене на суха храна на работа или на път. Наподобява дълбока паница, която се затваря с плосък кръгъл капак. Изработва се предимно от буково дърво, ръчно или на струг. Някои гаванки се състоят от 2 части, които се поставят една над друга, като горната част затваря отвора на долната. Има и малки гаванки, които служат за носене на сол, пипер, чубрица и др. подправки. Имат често по 3 отделни части, които се поставят една над друга. гаванките са разпространени навсякъде из България. Най-известни са габровските гаванки

гавет; гавет - 1. Звяр; 2. Гад

гавот; гавот - (фр. gavotte) - 1. Старинен френски танц; 2. Музика за такъв танц

гавра; гавра - (новогр. gáuros) - Жестока или унизителна подигравка с думи или с постъпки

гавриво; гавриво - Шеговито, подигравателно

гаврило; гаврило - Предмет или лице за подигравка

НАЧАЛО

гага; гага - (тур. gaga) - 1. Кука; 2. Клюн, човка, резе

гагат; гагат - (гр. gagátēs „земна смола”) - Особен вид лъскави въглища, от които се добива материал за направа на различни вещи: радиочасти, телефонни слушалки, украшения и др.

гагаузи; гагаузи - Малка тюркоезична група от българска народ, която обитава главно Североизточна България (Варненска и Шуменска област). Относно произхода им се спори: потомци на куманите (според К. Иречек) или на Аспаруховите българи (според К. Шкорпил). Говорят гагаузки език, който принадлежи към тюркското езиково семейство, имат християнско вероизповедание. Занимават се със земеделие и са добри лозари; с животновъдство и риболов в Черно море

гадателни книги; гадателни книги - Вид апокрифна книжнина (вж. апокрифи); води началото си от дълбока древност (древноизточните цивилизации, римската и елинистичната епоха). За по-голяма достоверност гадателните книги са приписвани на известни библейски или исторически личности, например пророците Мойсей и Ездра, царете Давид и Соломон, византийските императори Ираклий (VII в.), Лъв VI Мъдри (IX-X в.) и др. Съдържат гадания, предсказания и тълкувания по природни явления (гръм, мълния, земетръс, движението и фазите на луната), според деня, в който се пада Коледа, по физиологични явления (трепване на око, на вежда, бучене на ухо), наблюдения над телата на животни, различни календарни дати, зодиакални знаци, сънища и др. Темата определя и названията на отделните гадателни книги: Гръмник, Мълнияник, Лунник, Сеизмологион, Коледник, Трепетник, Съновник, Лопаточник, Планетник, Месецослов. В България гадателните книги проникват от Византия още през IX-X в. Разпространението им продължава до последните години на османското владичество. Чрез посредничеството на старобългарския език много от тях стават достояние на сърби, руси, румъни. В гадателните книги е концентриран богат житейски опит. Те изпълняват ролята на научнопопулярно четиво. Наред с изобилието на наивни тълкувания и суеверия съдържат и редица верни наблюдения над природни явления, бита и нравите на хората. От тях се извличат важни сведения за социалния, политическия и икономическия живот. Гадателните книги хвърлят светлина върху историческата съдба и психологията на средновековното общество.
Източници: Ем. Георгиев. Народно-суеверни и гадателни книги. В кн. му: Литература на изострена борби в средновековна България. С, 1966;
П. Динеκοв. Старобългарски страници. С, 1966, с. 474-478

гаджал(ин) и гаджел(ин); гаджал(ин) и гаджел(ин)  - Хулно название за турчин

гаджалски; гаджалски - Прилагателно от гаджал(ин), турски

гаджосам; гаджосам - Избягам

гадкам; гадкам - Гадая

гадя; гадя - Ругая, коря

НАЧАЛО

газ - (фр. gaz от гр. cháos през хол. - дума, употребена за пръв път през XVII в. от холандския учен Хелмонт) - 1. Вещество, което при нормална температура и налягане се намира във въздухообразно състояние и се стреми да заеме изцяло и равномерно пространството, в което се намира; въздухообразно тяло; 2. само мн. ч. Газообразни отделяния в стомаха и червата

газ - (фр. gaze от собс.) - 3. Копринен тънък полупрозрачен плат (по името на град Газа в Сирия)

газ - (англ. gas oil през тур. gazya ği) - 4. Безцветна или жълтеникава течност с тежка неприятна миризма, която се получава пре дестилацията на нефт и се използва като гориво в газени лампи и др.

газават; газават - (тур. gaza, мн. ч. gazavat от ар.) - ист. „Свещена война против неверниците”, която водил ислямът за своето разпространение

газатор; газатор - (нов.) - Уред за превръщане на горящи течности (етер, газолин) в пари, които се смесват с кислорода от въздуха в нагорещен фитил; употребява се в кинопрожекционни апарати при липса на електрически ток

газация; газация - (от газ 1.) - Насищане с газ, газиране

газгенератор; газгенератор - (фр. gaz и генератор) - Съоръжение, в което чрез непълно горене твърдите горива (дърва, торф, въглища, кокс и др.) се превръщат в газообразни. Газгенераторите се използват предимно за получаване на гориво за двигатели с вътрешно горене

газда; газда - (унг. и сърбърбохърв. gazda) - 1. Господар, стопанин, чорбаджия; 2. Водач, главатар на градинарска дружина в чужбина; 3. Прозвище на сърбин

газела; газела - (фр. gazelle от ар.) - зоол. 1. Животно от рода на антилопите със стройно тяло и бърз бяг; живее в Африка и Азия; 2. Антилопа

газела; газела - (тур. gazel от ар.) - литер. 3. Двустишна строфа в източно стихосложение с постоянна рима в края на всяко двустишие

газета; газета - (ит. gazetta) - Вестник

гази; гази - вж. гаази

газирам; газирам - (фр. gazer) - Насищам с газ - (особено с въглероден двуокис) - вода, вино, напитки

газифер; газифер - (фр. gazifère) - Уред за получаване на газ

газификатор; газификатор - (къснолат. gazificātor) - Съоръжение за превръщане на твърдо гориво в газ

газификация; газификация - (фр. gaz и лат. facio „правя”) - Превръщане на горивните съставки на твърдо гориво (въглища, дърва, торф и др.) в горивен газ за битови и производствени нужди; подземна газификация - Превръщане в газ на въглищни пластове или на нефтени залежи в местонаходището им и използуването на получения газ за промишлени и домакински цели

газифицирам; газифицирам - (от фр.) - 1. Добивам газ от въглища, от торф и др.; 2. Въвеждам газово отопление

газлифт; газлифт - (фр. gaz и англ. lift) - Съоръжение за издигане на течности чрез сгъстен въздух или газ, особено за добиване на нефт или вода от земните недра

газоанализатор; газоанализатор - (газ 1. и анализатор) - Уред за определяне количествения състав на газовете

газобетон; газобетон - (газ 1. и бетон) - Порест бетон, получаван по химичен или механичен начин; лек, лош проводник на топлината и звука; употребява се за изолационен и строителен материал

газоген; газоген - (фр. gaz и гр. genos „род”) - Материал, който служи като суровина за получаване на газ

газолин; газолин - (газ 1. и лат. oleum „масло”) - Пречистено каменно масло, което се употребява като гориво за двигатели с вътрешно горене и в индустрията като разтворител; от него се получава и бензин

газометър; газометър - (газ 1. и гр. métron „мярка”) - 1. Лабораторен уред за измерване обема на газа, който минава през газопроводна тръба; 2. Резервоар за събиране, запазване и измерване обема на газ в лаборатория

газомотор; газомотор - (газ 1. и лат. motor „двигател”) - Двигател с газ

газон; газон - (фр. gazon) - Малка площ, засята с декоративна трева и цветя

газотрон; газотрон - (газ 1. и електрон) - Уред, който превръща променливия ток в постоянен (непроменлив)

газохимия; газохимия - (газ 1. и химия) - Дял от химията, който изучава газовете

газхолдер; газхолдер - (газ 1. и англ. holder „съдържащ”) - Съд за съхранение на по-големи количества газ

газьол; газьол - (нем. gasöl от англ. gas oil) - Нефтен продукт, вид течно гориво за дизелови мотори

НАЧАЛО

гайда, мешница; гайда - (тур. gayda от ар.; други: руски "волынка", ит. "piva", фр. "cornemuse", нем. "Dudelsack", англ. "bagpipe”) - Традицонен музикален инструмент от типа на аерофоните. Състои се от две или повече тръби, съединени с кожен мях, който служи за резервоар на въздуха. Българската гайда има следните части : гайдуница, ручило, духало, главини (в които се наместват гайдуницата, ручилото и духалото) и мях. Гайдуницата е най-важната част на гайдата. Представлява свирка с осем пръстови дупки, седем от които са на предната страна, а осмата е на задната. На горния край на гайдуницата (откъм главината) се поставя пискунът (стройката). Той представлява цилиндрична дървена тръбичка, запушена в горния край, тялото на която е прорязано така, че се образува езиче (единична пластинка). Пискунът се втиква в горния край на гайдуницата до 3/4 от дължината си. Ручилото (ръчило, връчило) се състои от три части (стави), които са съединени посредством тънки съединителни шийки. За разлика от гайдуницата, ручилото няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон, който непрекъснато приглася на мелодията, придава на гайдата специфична звучност. Пискунът на ручилото е двойно по-голям от тоя на гайдуницата. Запасът от въздух в мяха се поддържа чрез духане през нарочна тръба (духало). Насочването на въздушната струя към гайдуницата и ручилото става чрез натиск върху мяха от мишницата. Срещат се гайди с различни големини и строеве: С, D, E, A, F, G, в зависимост от което се делят на : ниска (каба гайда) и висока (джура гайда). Най-употребяваните каба гайди са в C и D строй, а джура гайди - в G строй. Гайдата в С строй, наречена още планинска гайда е разпространена в Родопите. При гайдите не е възможно да се приложи характерната за духовите инструменти техника на пренадуване. Липсва пълният хроматичен звукоред, като особено беден на хроматизми е ниският регистър. Поради това, по-пригоден за използване е високият регистър. Майстори гайдари изпълнямат липсващите полутонове чрез полузапушване на някои дупки. Този начин, наречен кърма изисква изключително висок технически професионализъм и музикално майсторство. С изключение на гайдите в С и А строй, които звучат сравнително меко, останалите звучат силно и рязко във висок регистър и меко и тихо в нисък регистър. това ги прави подходящи за изпълнения на открито. Популярното в България схващане, че гайдата е музикален инструмент само на българи и шотландци е невярно. Гайдата е народен музикален инструмент, разпространен в почти цяла Европа. Съществуват руска гайда, моравска гайда, гайда с помпа - Бохемия, италианска гайда, немска гайда, испанска гайда, френски мюзет, френска корнамуза, като всяка от тях има разновидности

гайдроп; гайдроп - (англ. guide „ръководство" и rope „въже”) - Дълго конопено въже, което се спуска да виси от коша на балон, за да се улесни кацането

гайдуница; гайдуница - Свирка на гайда

гайка; гайка - (рус.) - 1. техн. Метална пластинка с отвор, в който има винтов нарез за поставяне на болт; 2. Малка халка, в която се вкарва колан, копче и пр.; 3. Куха машинна част с вътрешен нарез, в който се движи винт

гайле; гайле - (тур. gaile от ар.) - 1. Грижа, загриженост; 2. Неприятност, тревога

гайрет; гайрет - (ар.-тур gayret) - Усилие

гайретя се; гайретя се - (от тур.) - Грижа се

гайтан; гайтан - (тур. gaytan от собств.) - Вълнен плетен шнур, различно оцветен, с който се обточват (обшива) по шевовете вълнените дрехи от националното облекло за по-голяма здравина, а впоследствие се използува и за украса; Плетеница: по името на гр. Гаета в Италия

гайтанджийство; гайтанджийство - Занаят за изработване на гайтан. Възниква в края на XVIII в. най-напред в Карлово, Калофер, Сопот, предимно в селища, близки до центровете на абаджийското производство. Първоначално гайтаните се изработват ръчно - жените предат вълната и плетат гайтаните и производството е бавно. По-късно гайтанджията закупува преждата от жените-предачки и ги произвежда гайтана механизирано, като използва течаща вода за двигател. През I четвърт на XIX в. се въвежда гайтанджийският чарк, внесен за първи път в Габрово от Германия. Първият български чарк е произведен от габровски майстори-железари по модел, донесен от Брашов от неизвестен търговец. В продължение на 2 десетилетия габровци произвеждат чаркове и снабдяват Карлово, Калофер, Сопот, без гайтанджийството да се развие в града. Едва 1832-34г. в Габрово се развива гайтанджийство, което достига разцвет през 60-те г. на XIX в. Започва фабрично производство на прежда, с което се слага началото на текстилната индустрия в България. гайтанджийството допринася извънредно много за икономическия подем на подбалканските градове. Производството през 1860-70г. достига до 2 милиона оки годишно. По това време в цялата страна има 9000-10 000 чарка; в Карлово - около 2000, в Калофер и Казанлък - около 1000, в Габрово - 800, в Пирдоп и Сопот - по 700. Чрез чаршийските дюкяни, седмичните пазари и панаирите (особено Узунджовския и Ескиджумайския) българските гайтани се продават из цялата Османска империя, а също и в Румъния, Босна, Сърбия, Беломорието, егейските острови, Египет и другаде. След Освобождението гайтанджийството продължава да се развива и въпреки конкуренцията българските гайтани са търсени на турския пазар. Износът се увеличава и след Балканската война 1912-13г. и едва след I световна война 1914-18г. намалява. Днес гайтанджийството няма стопанско значение, сведено е до пасмантерийно производство, клон от текстилната промишленост

гайтаника; гайтаника - (Melampyrum) - Род едногодишни полупаразитни тревисти растения от семейство живеничеви. Съществуват 36 вида, в Европа, Азия и Северна Америка. В България растат 6 вида с общо 13 вариетета, широко разпространени из цялата страна - по пасища, ливади, из храсталаци, в планините, из горите. Горската гайтаника (Melampyrum sylvaticum) расте в по-високите планини. Полската гайтаника (Melampyrum arvense) е плевел, чиито семена са отровни.

НАЧАЛО

гам_

гал - (лат. Gallus) - 1. Жител на Галия; 2. прен. Французин

гал - (от собс.) - 3. Единица мярка за ускорение (по името на астронома Галилео Галилей - 1564-1642г.)

гала; гала - (фр. от келт. gala) - Тържествен дворцов празник през XVI-XVIIв.; (прен.) - Тържествен, официален, празничен

гала- - (първа съставна част от сложни думи) - прен. Тържествен, празничен, официален (галапредставление, галаобед и др.)

галаган; галаган - вж. гологан

галактика; галактика - (гр. galaktikós „млечен” от galaxíes „Млечен път”) - астр. 1. Цялата звездна система, към която принадлежи Слънцето; 2. Всяка една от многобройните звездни системи с милиарди звезди, които имат строеж, подобен на нашата Галактика; 3. Млечният път

галактоза; галактоза - (от гр. gála, -aktos „мляко”) - Съставна част на млечната захар

галактология; галактология - (гр. gála, -aktos „мляко” и lógos „наука”) - Наука за млякото, млекознание

галактометър; галактометър - (гр. gala, -aktos и métron „мярка”) - Млекомер

галалит; галалит - (гр. gála и líthos „камък”) - Твърдо роговидно вещество, което се получава от казеина и се употребява за производство на гребени, копчета, малки домашни потреби и др., а също и като електроизолационен материал

галанка; галанка - (чужд.) - Моряшка куртка

галантен; галантен - (фр. galant) - Изискано учтив, любезен, изящен, учтив към жените

галантерия; галантерия - (ит. galanteria „любезност”, „изящност”) - 1. Дребни предмети за тоалет (ръкавици, гребени, гривни, връзки и подобни); 2. Магазин за продажба на такива предмети

галантност; галантност - (от фр.) - Твърде голяма учтивост; любезност

галантон; галантон - (от фр. galant) - 1. Вежлив, твърде учтив човек; 2. Човек, който се облича добре и с вкус

галатен, -тна, -тно; галатен - Гнусен, мръсен

галати, гали, келти; галати, гали, келти - Многолюден клон от келтските племена. Първоначално живеят по течението на р. Мозел (в Белгийска Галия и Горна Германия). През II половина на IV в. пр. н. е. се установяват край Дунав; в началото на III в. пр. н. е. се придвижват към балканските земи. През 279 пр. н. е. галати, предвождани от цар Брен, нахлуват в Македония и Гърция. След отблъскването им от гръцките отряди една част от галатите навлиза в Тракия, заселва се в земите южно от Стара планина и създава т. нар. Келтско царство

галатя; галатя - Псувам, говоря мръсни думи

галба; галба - Милувка, галене

галванизация; галванизация - (от собс.) - 1. Прилагане на електрически ток с лечебна цел; 2. Покриване на предмет с тънък пласт метал (злато, сребро, никел) чрез електролиза (по името на италианския учен Луиджи Галвани - 1737-1798г.)

галванизирам; галванизирам - (от собс. през нем.) - 1. Употребявам електрически ток с лечебна цел; 2. Покривам с метал някой предмет с помощта на електролиза

галванизъм; галванизъм - (от собс.) - 1. Качество на предмети да произвеждат електрически ток; 2. физ. Дял от физиката, който изучава добиването на електричество чрез химическо въздействие на метал

галваничен, галванически; галваничен, галванически - (от собс.) - Който се отнася до галванизма; галванична батерия - Съединяване на няколко галванйчески елеманта за получаване на електрически ток; галванична верига - Уред за добиване на електричество чрез цинкова и медна пластинка, потопени в специална течност; галваничен елемент - Уред за получаване на електрически ток чрез превръщане на химическата енергия в електрическа; галваничен ток - Старото наименование на електрическия ток, който се получава при химическите реакции

галвано; галвано - (от собс.) - печ. Клише или копие от клише, получено по галваничен път

галвано- - (от собс.; първа съставна част от сложни думи) - Свързан с галванизъм, с галваничен ток

галваноглифия; галваноглифия - (галвано- и гр. glyphé „резба”) - Начин на получаване релефни изображения с помощта на галванопластика

галванография; галванография - (галвано- и ф. gráphō „пиша”) - Начин за получаване на снимки от ръкопис или от картина чрез галваничен ток, за да се печатат от тях клишета и за други цели

галванокаустик; галванокаустик - (галвано- и гр. kaustikós „изгагящ”) - 1. Нанасяне на рисунка върху метал с помощта на галваничен τоκ; 2. мед. Изгаряне на рани и тъкани с галваничен ток

галванокаутер; галванокаутер - (галвано- и гр. kautērion „желязо за нанасяне на клейма чрез изгаряне”) - Метален уред за обгаряне с галваничен ток

галваномагнетизъм; галваномагнетизъм - (галвано- и магнетизъм) - Общо действие на галванизъм и магнетизъм

галванометалургия; галванометалургия - (галвано- и металургия) - Начин за получаване на метал от рудите с помощта на галваничен ток

галванометър; галванометър - (галвано- и гр. métron „мярка”) - Чувствителен уред за измерване на много слаби токове, напрежения и малки количества електричество, а така също и за установяване липса на електрически ток или напрежение в електрическа верига

галванопластика; галванопластика - (галвано- и гр. plásso „образувам”) - Начин за снимане точни копия от релефни образи чрез електрическо отлагане на отделяем пласт метал по повърхността им

галваноскоп; галваноскоп - (галвано- и гр. skopéō „гледам”) - Уред за установяване наличността на електрически ток и за определяне на силата му

галваностегия; галваностегия - (галвано- и гр. stégē „покрив”) - Покриване на метални предмети с тънък слой от друг метал чрез електролиза

галванотехника; галванотехника - (галвано- и техника) - Дял от приложната електрохимия, който обхваща галванопластиката и галваностегията; занимава се с технологичните процеси за получаване на тънък пласт метал върху различни изделия, като бъдат поставени в разтвор на някоя от солите на метала с помощта на електрически ток

галванотипия, галваностереотипия; галванотипия, галваностереотипия - (галванизъм и гр. týpos „отпечатък”) - Получаване на копия от медни и други клишета чрез галваничен ток

галванотропизъм; галванотропизъм - (галвано- и гр. trópos „обръщане”) - биол. Реагиране на организъм под влияние на галваничен ток, пуснат в околната среда

галванохирургия; галванохирургия - (галвано- и гр. cheirourgía) - мед. Използуване на електрически ток при операции

галванохромия; галванохромия - (галванизъм и гр. chrôma „цвят”) - техн. Боядисване на метали с помощта на електрически ток

гале и галенце; гале и галенце - Биволче

гален; гален - (от лат.) - Изкуствен кристал, получен от галенит

галенит; галенит - (от лат. galēéna - „олово”) - Оловносив, с метален блясък минерал, с химическа формула „PbS”. Съдържа 86,6% олово, често с примеси от сребро, бисмут, цинк, селен и др. В находищата в Западна Стара планина галенита е един от основните рудни минерали заедно със сфалерита, пирита и др.; Намира се като зърнести маси и октаедрични кристали. В полиметалните находища се среща като едрокристални маси и кубични кристали в мощни хидротермални жили и метасоматични тела заедно със сфалерит, пирит, халкопирит и др. Като второстепенен минерал се намира в медно-пиритни находища. При окисление се променя в англезит, церусит, вулфенит. Галенитът е основна суровина на оловнодобивната промишленост.

галенов; галенов - (от собс.) - Който е свързан с Гален, прочут лекар от II в.; галенови препарати - Лекарствени препарати, получени чрез механична преработка на лечебни вещества от растителни и животински суровини

галера; галера - (ит. galera) - 1. Старинен военен кораб с весла, гребците на който били обикновено роби, престъпници и др.; 2. прен. Каторга

галерия; галерия - (ит. galleria) - 1. Дълго и тясно помещение за съединяване на отделни части на постройка; дълъг светъл коридор; 2. Подземен коридор, който съединява отделни шахти или крепостни помещения; 3. Зала или сграда за излагане на картини; 4. Най-високият балкон на зрителна зала с евтини места; 5. прен. Върволица, редица, низ (от картини, хора, образи и др.)

галета; галета - (фр. gilette) - 1. Препечена питка от пшеничено брашно; питка, сухар; 2. Счукан и пресят препечен хляб; 3. техн. Малко валяче в текстилни и други машини, което води, притиска, тласка и изглажда нещо; ролка

гали; гали - (лат. Galli от собс.) - Латинско название на келтите, които поселяват областта Галия; вж. галати

галиба; галиба - (тур. galiba от ар.) - Вероятно, по всяка вероятност, изглежда, навярно, като че ли, сякаш, комай, може би

галий; галий - (от собс.) - Рядък химически елемент, пореден номер 31, знак Ga, ат. тегло 69,72, мек, синкавобял метал

галикански; галикански - (от собс.) - Френско-католически

галилейски; галилейски - (от собс.) - Който е свързан с областта Галилея в Мала Азия

галиматия; галиматия - (лат. galli Matheas „Матей на петела” вместо gallus Matheae „петелът на Матей”) - 1. Безсмислица, глупост; 2. Безредие, неразбория

галифе; галифе - (от собс.) - Вид военни панталони, разширени долу

галицизъм; галицизъм - (фр. gallicisme) - езиков. 1. Дума или израз, заети от френски език; 2. Израз по подражание на френски език (в римско време днешна Франция била част от Галия); 3. Френски идиом, труднопреводим на чужд език

Галичκо-реканска художествена школа- вж. Дебърска художествена школа

галмей; галмей - (нем. Galmei от къснолат. calamina) - 1. Безцветен или бял минерал, цинкова руда; 2. Цинков шпат

галовка; галовка - Ивица от кожа

галоман; галоман - (гал и гр. manía „лудост”) - Страстен любител на всичко френско

галомания; галомания - (гал и гр. manía „лудост”) - Пристрастие към всичко френско, голяма любов и привързаност към всичко френско

галон; галон - (англ. gallon) - 1. Английска мярка за течности и зърнени храни: в Англия = 4,546 литра или кг, в Америка = 3,785 литра за течности, а 4,405 кг за зърнени храни

галон; галон - (фр. galon) - 2. Лъскав ширит за нашивка най-често на военно облекло

галоп; галоп - (фр. galop) - 1. Бърз конски бяг с равномерни и плавни скокове, среден между тръст и кариер; 2. Вид бърз бален танц; 3. Музика за такъв танц

галопирам; галопирам - (от фр.) - 1. Препускам галоп, тичам в галоп; 2. Танцувам галоп; 3. прен. Много бързам

галофил; галофил - (гал и гр. phílos „обичащ”) - Който обича французите, приятел на французите

галофоб; галофоб - (гал и гр. phóbos „страх”) - Който мрази французите

галофобия; галофобия - (гал и гр. phóbos „страх”) - Омраза към всичко френско

галоши; галоши - (фр. galoche от гр. kalópous „калъп за обувка”) - Половинки гумени обувки, които предпазват от кал, вода и сняг другите обувки, върху които се слагат

галски; галски - (от собс.) - 1. Принадлежащ на гал, свойствен на гал; 2. Френски; галският петел - Герб на френската република от 1789 г.; прен. Франция

галубе; галубе - (фр. galoubet) - Малка трубадурска флейта

галузник; галузник - (от нем.-рус. галстук) - Нагръдник

галун; галун - вж. галон 2.

галфон(ин); галфон(ин)  - Глупак, хапльо

гальота; гальота - (ср. фр. galiote „лек кораб”) - Товарна двуколка с високи колела (обикновено за смет и въглища)

НАЧАЛО

гам - Глъчка, шум

гама; гама - (гр. gámma) - 1. Името на третата буква от гръцката азбука (γ, Γ); 2. муз. Възходящ или низходящ последователен ред на тоновете на даден лад в границите на една октава; 3. Условен ред на цветовете, като се започва с червения и се свършва с виолетовия; 4. Условен характер на отношенията на цветовете; 5. прен. Последователен ред на еднородни, но многообразни по качество предмети; обхват, обсег, диапазон; гама желязо - Състояние на желязото, при което то се намира при температура над 906° и при което не притежава магнитни свойства; гама лъчи - Един от трите вида лъчи, изпускани от радиоактивните вещества; подобни на рентгеновите лъчи, но са с по-малка дължина; 6. спец. Единица за маса, равна на една милионна част от грама, която се употребява за мерене на много малки количества в токсикологията; 7. физ. Единица за сила на геомагнитно поле

гама-глобулин; гама-глобулин - фарм. Белтъчен продукт от кръвните белтъци на хора или животни, който съдържа антителата на организма, проява на имунитета му, придобит чрез имунизация или при контакт с определени инфекции

гамацизъм; гамацизъм - (къснолат. gammacismus от гр.) - езиков. Неясно изговаряне на гърлените съгласни „г” и „κ” и заменянето им с „д” и „τ” (по гръцкото име на буквата γ - „гама”)

гамаш, гамаши, гети, гетри; гамаш, гамаши, гети, гетри - (рус. гамаша от фр. gamaches) - 1. Къси калци, които се поставят над обувки; 2. Дълги (над глезените) кожени или платнени покривки, които се поставят отделно над половинки обувки, за да им придават вид на ботуши

гамба; гамба - (нем. Gambe от ит. viola da gamba от ит. gamba „бедро”) - 1. муз. виола да гамба - Голяма цигулка; 2. остар. Калъп за ботуши

гамба; гамба - (ит. gamba „бедро”) - 3. Широка месеста пиперка, камба

гамбит; гамбит - (фр. gambit от ит. gambetto „препъване”) - сп. 1. Начален ход в шахматната игра, при който се жертва неважна фигура, за да се получи възможност за атакуване; 2. Дебют

гамбузия; гамбузия - (исп. gambusia) - зоол. Американска живораждаща рибка, която се храни с личинките на маларичния комар и затова се развъжда за борба срещу маларията

гамен; гамен - (фр. gamin „хлапе”) - Невъзпитан и безсрамен уличен хлапак; уличник, хулиган

гаменария, гаменория; гаменария, гаменория - (фр. gaminerie) - 1. Невъзпитано, лошо държане, проява на гамен; 2. Сбирщина, гамени

гаменщина; гаменщина - (от фр.) - Невъзпитано, лошо държане, проява на гамен

гамета; гамета - (гр. gamétēs „съпруг”) - физиол. Полова клетка, която се съединява при оплодяване: мъжката е сперматозоид, а женската - яйцеклетка

гаметогамия; гаметогамия - (гр. gametogamía) - Оплождане

гаметогенеза; гаметогенеза - (гамета и гр. génesis „произход”) - Процес на образуване на полови клетки в животинските и растителните организми

гаметофит; гаметофит - (гр. gamétēs „съпруг” и phytón „растение”) - Полово поколение на растение, което при цикъла на своето развитие се редува с безполово поколение (при мъхове, папрати, хвощове и др.)

гамономия; гамономия - (гр. gámos „брак" и nómos „закон”) - юр. Брачно законодателство

гамосвам; гамосвам - (от гр. gamhsw) - Псувам, ругая, проклинам

НАЧАЛО