ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА
|
||
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ ганадя; ганадя - Псувам, ругая гангал; гангал - (тур. kangal) - Плетеница, сплит ганглий; ганглий - (гр. gánglion „подутина под кожата”) - 1. анат. Нервен възел, снопче от нервни клетки; 2. мед. Малка твърда подутина ганглит(ис); ганглит(ис) - (гр. ganglītis „подутина”) - мед. Възпаление на нервни възли гангрена; гангрена - (гр. gángraina / gággraina) - 1. Умъртвяване на част от тъкан или орган в жив организъм, придружено с почерняване и загниване; некроза 2. Неизлечима рана; 3. прен. Голям недъг гангренозен; гангренозен - (от гр.) - 1. Обхванат от гангрена; 2. Който има характер на гангрена; 3. Неизлечим с познатите лечебни средства и методи, подлежащ на изрязване; 4. прен. С големи недостатъци гангренясвам; гангренясвам - (от гр.) - 1. Превръщам се в гангрена; 2. Заболявам от гангрена; 3. прен. Получавам голям недъг, увреждане гангстер; гангстер - (англ. gangster) - 1. Член на банда, която извършва дръзки и големи грабежи и обири; бандит; 2. прен. Разбойник, дързък крадец гангстерство; гангстерство - (от англ.) - Бандитизъм, разбойничество гандизъм; гандизъм - (от собс.) - Индийско националистическо движение за пасивна съпротива срещу английското робство (по името на Махатма Ганди - 1869-1948) Ганимед; Ганимед - (гр. Ganymédes) - 1. мит. Приказно красиво момче, син на митическия цар Трой, грабнато от Зевс, за да му служи като виночерпец; 2. прен. Виночерпец ганкино хоро; ганкино хоро - Хоро в размер 11/16, произхождащо от Врачанско в бързо темпо, хват на леса за пояс ганосан; ганосан - (от гр. γανώνω) - Калайдисан ганти; ганти - (фр. gants) - Ръкавици гантиран; гантиран - гантирана ръка - Ръка с ганти, с ръкавици гар - Сив гара; гара - (фр. gare) - 1. Железопътна станция; 2. Място за спиране на превозни средства; 3. Селище около такава спирка; 4. Сграда за железопътни служби на жп. станция гараж; гараж - (фр. garage) - 1. Място, помещение, където се пазят автомогили; 2. Място, където се държат, приготвят за път и поправят автомобили, мотоциклети и други превозни средства гарансин; гарансин - (фр. garancine) - Багрилно вещество, което се получава от растението марена или по синтетичен начин гарант; гарант - (фр. garant) - юр. Поръчител, лице, фирма или държава, която дава гаранция за нещо гарантирам; гарантирам - (фр. garantir) - 1. Поръчителствам; 2. Осигурявам; 3. Давам гаранция 3. гаранции; процесуални гаранции - 1. в широк смисъл: Всички процесуални принципи и правила, предвидени от законодателя, за да се осигурят законността и обосноваността на процесуалните актове; 2. в тесен смисъл: Система от процесуални правила, които осигуряват правото на защита, предоставено на гражданите, участващи в наказателния или гражданския процес (обвиняем, пострадал, граждански ищец, граждански ответник и др.). Основните процесуални гаранции са и основни принципи за организация на съда и прокуратурата (участие на обществеността в съдопроизводството, независимост на съда и прокуратурата и подчинението им само на закона, изборност на съдиите и съдебните заседатели, равенство на гражданите пред съда и прокуратурата, осигуряване на гражданите право на защита, разкриване на обективната истина, публичност на съдебните заседания, състезателност и др.). Процесуалните гаранции са необходима съставна част и характерна черта на съдебния процес. Те непрекъснато се развиват и укрепват съответно с развитието на демокрацията. Гаранциите са установени в Конституцията, Гражданския процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс и др. нормативни актове. гаранция; гаранция - (фр. garantie) - 1. юр. Осигуряване чрез влагане на пари или имот за поръчителство; поръчителство; 2. Сума или имот, с който се поръчителства; 3. Уверение за доброто качество и трайност на стока; 4. прен. Залог, уверение за нещо, че ще стане гарафа; гарафа - (исп. garrafa от ар.) - Вид шише, съд за вода, обикновено с дълга шия гарбач; гарбач - вж. гърбач гарван гробар, гарван гробар - (Corvus corax) - Птица от разред врабчови. Тежи до 1,5кг перушината му е черна, с метален блясък. Разпространен в Северното полукълбо. В България е разпространена географската раса Corvus corax corax и е постоянен обитател (не е прелетна птица). Среща се из планински скални масиви и обширни широколистни гори. През есента гарваните гробари образуват малки ята, през зимата слизат в равнините, приближават се до селищата. Гнездят по дървета и скали, в планините и равнините. Гарванът гробар е моногамна птица. Яде дребни гръбначни, безгръбначни, семена, мърша и др. Защитен вид е и напоследък се среща доста рядко. гарвански лук; гарвански лук - (Ornithogalum) - Род тревисти растения от семейство лилиецветни. Съществуват около 100 вида, в Европа, Азия и предимно в Африка. В България растат 12 вида, широко разпространени в цялата страна - по каменисти места, из храсталаци, ливади, пасища и обработваеми площи, предимно в равнините и предпланините, по-рядко в планините (планински гарвански лук - Ornithogalum montanum). Малколистният гарвански лук (Ornithogalum olygophyllum) е ограничен само в Източна Стара планина и в Странджа. Медоносни растения. Някои видове са декоративни, особено едроцветната форма на сенниκοвия гарвански лук (Ornithogalum umbellatum, var. hortense), расте по влажните ливади около Девненското езеро; засаждат се на открити площи. гаргара; гаргара - (гр. gargára) - 1. Вода с лековити примеси за дезинфекция; 2. Плакнене на уста с такава течност гард - (фр. garde) - 1. Защитник; 2. сп. Защитна позиция в бокса и др.; 3. ново Телохранител, бодигард гарда; гарда - (фр. garde) - 1. Метален предпазител за ръката върху дръжка на шпага, сабя и др.; 2. Съоръжение за риболов в езера, блата, реки. Представлява преграда от набити във водата дървени колове, свързани помежду си с метални, дървени или тръстикови пръчки. Дървените колове се набиват на разстояние от 1,5-2м един от друг. Където течението на водата е най-силно, преградата е извита и образува един вид устие, улей, на който се поставя голяма мрежеста торба (матица) за събиране на рибата. гардения; гардения - (новолат. gardenia от собс.) - бот. Вечно зелен храст с много ароматни бели цветове, наречено така по името на американския ботаник А. Гарден гардероб; гардероб - (фр. garde-robe) - 1. Шкаф за пазене на дрехи; дрешник; 2. Дрехите на едно лице; 3. Костюми, украшения и други предмети за обличане на артисти, които притежава един театър; 4. Място в обществено учреждение, в което се пазят горните дрехи на посетителите; 5. Специално помещение за оставяне на съхранение на багаж, стока и др.; 6. Право на ползване на такова помещение гардеробиeр; гардеробиeр - (фр. garde-robier) - Лице, което обслужва обществен гардероб или завежда гардероб на театър гардина; гардина - (ит. guardina) - Завеса на прозорец, перде гардирам; гардирам - (фр.) - сп. Осъществявам защита (при волейбол, бокс и др.) гарез; гарез - (тур. garaz от ар.) - Яд, злоба, омраза и желание за отмъщение гарибалдеец; гарибалдеец - (от ит. собст.) - 1. Доброволец, който се сражавал под водачеството на Гарибалди за освобождението на Италия от австрийско иго през XIX в.; 2. Название на италиански участник в доброволната бригада през 1936-1938 г. в Испания и на антифашист през 1942-1943 г. в Италия; 3. прен. Борец срещу робство, борец за свободата на своя народ гарирам; гарирам - (от фр.) - 1. Оставям моторна кола в гараж; 2. Оставям моторна кола за престой на открито; паркирам гарибалдейка; гарибалдейка - (от ит. собст.) - 1. Вид горна къса дреха на гарибалдеец; 2. Вид пушка на гарибалдеец гария; гария - вж. ангария гармонд; гармонд - (фр. собс.; по името на букволеяря Garrmond) - Печатарски шрифт със средна големина (10 пункта) между малки (петит) и големи (цицер) гарниерит; гарниерит - (фр. garniérite от собс.) - Непрозрачен зелен минерал, от който се добива никел гарнизон; гарнизон - (фр. garnison) - 1. Войскови части и военни учреждения, за обучение или охрана в един град, крепост, в голямо укрепление или укрепен район; 2. Мястото или сградата, където се намира такава войскова част гарнизонен; гарнизонен - (от фр.) - 1. Който принадлежи, който се отнася или е свойствен на гарнизон; 2. прен. Военен гарнирам; гарнирам - (фр. garnir) - 1. Слагам гарнитура на дреха или ястие; 2. Украсявам, накичвам гарнитура; гарнитура - (фр. garniture) - 1. Прибавка към дреха, която я прави по-хубава; 2. Прибавка към ястие (обикновено зеленчук или някаква салата и пр.); 3. Сбирка, комплект от еднородни или с еднакво предназначение предмети (мебели, букви, инструменти и др.); 4. сп. Спортен отбор гарота; гарота - (исп. garrote) - Средновековен инструмент за мъчения във вид на обръч с винт за изтезаване и задушаване гарсон; гарсон - (фр. garçon) - остар. Момче-прислужник в ресторант; келнер, сервитьор гарсонетка; гарсонетка - (от фр. garçonnet) - Лятна твърда сламена мъжка шапка с плоско дъно и периферия гарсониера; гарсониера - (фр. garçonnière) - Жилище с едно помещение и санитарен възел гасконада; гасконада - (фр. gasconnade от собс.) - 1. Самохвалство; 2. Преувеличаване гасконец; гасконец - (фр. gascon) - 1. Жител на Гаскония; 2. прен. Самохвалец, самохвалко (понеже гасконците минавали за самохвалци) гастарбайтер; гастарбайтер - (нем. Gastarbeiter) - Работник емигрант от по-бедна в по-богата държава, за по-добро заплащане на труда му гастирам; гастирам - (от нем. gastiren) - Гастролирам гастралгия; гастралгия - (гр. gastralgía) - мед. Болки в корема гастрит; гастрит - (гр. gastrítis) - мед. Възпаление на лигавицата на стомаха, катар на стомаха гастричен, гастрически; гастричен, гастрически (от гр.) - Стомашен; коремен гастроентерит; гастроентерит - (гр. gastér „стомах" и éntera „вътрешности”) - мед. Възпаление на стомаха и червата гастроентерология; гастроентерология - (rp.gastér „стомах”, énteron „вътрешност” и lógos „наука”) - мед. Изучаване физиологията на стомаха и червата гастрол; гастрол - (нем. Gastrolle „роля на гост”) - 1. Гостуване на сценичен изпълнител или колектив на сцената на друг театър; 2. Представление на гостуващ театър от друг град или държава гастролатрия; гастролатрия - (гр. gastrolatréia „служене на корема”) - Чревоугодничество гастролирам; гастролирам - (от нем.) - театр. Участвам в представление като гост, гостувам с изпълнение на роля или представление гастролит; гастролит - (гр. gastēr „стомах” и líthos „камък”) - Стомашен камък гастрольор; гастрольор - (от нем.) - 1. Артист, който изпълнява роля като гост; 2. прен. Човек, който изпълнява своите задължения повърхностно, като „гост” гастрология; гастрология - (гр. gastér „стомах” и lógos „наука”) - 1. Наука за стомаха; 2. Готварска книга; 3. прен. Чревоугодничество гастромания; гастромания - (гр. gastér „стомах” и manía „лудост”) - Прекалено чревоугодничество гастроном; гастроном - (гр. gastér „стомах” и nómos „закон”) - 1. Лице, което обича да яде и да си угажда; чревоугодник, лакомник; 2. Обширен и добре обзаведен магазин за продаване на хранителни продукти гастрономия; гастрономия - (гр. gastronomía) - 1. Склонност към много ядене; чревоугодничество; 2. Познаване тънкостите на готварското изкуство; 3. Отбрани хранителни продукти гастроподи; гастроподи - (гр. gastér „стомах” и pódes „крака”) - зоол. Коремоноги - клас мекотели, предимно водни обитатели и единственият клас мекотели в който има и сухоземни представители - охлювите гастроскоп; гастроскоп - (гр. gastér „стомах” и skopéō „гледам”) - Уред за пряко изследване вътрешността на стомаха гаструла; гаструла - (от гр. gastré „изпъкналост на съд”) - биол. Третият, последният стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето на клетките гатанки; гатанки - Кратки поетични народни умотворения, в които преносно се описват предмети или явления, които трябва да се отгатнат от събеседника. Гатанките са един от най-старинните фолклорни жанрове - възникването им се отнася към първобитнообщинния строй. Част от гатанките са свързани по произход със средновековни литературни източници (преведените византийски „Диалози", богомилската „Тайна книга" и др.). Темата им е ограничена в света на видимото и осезаемото: за природата, човека, трудовата дейност, материалния бит и духовната култура. От същата конкретна среда са взети и образите, на които се уподобяват загатваните предмети, например: „Една капка мед по сичкио свет" (слънцето), „Десет брата с една брада" (чеснов лук), „Една бъчва, пълна с вино - половина бяло, половина жълто" (яйцето), „Две кладенчета - денем отворени, нощем затворени" (очите) и пр. В образите от гатанките са отразени обществената среда, някои класови отношения, понятия във връзка с устройството на Османската империя; срещат се всички названия на родови връзки. Забелязват се и следи от сатира, например: „Филип преде, Филип тъче, децата му голи ходят" (ръката и пръстите); „Два се попа за брадите дърпат" (дарак); „Църни калугери низ гора шетат, бел нерез ги тераше" (въшки и гребен) и пр. Основна жанрова особеност на гатанките е тяхната двучленност; връзката им с отгатката, чрез която се открива преносното им значение. Метафората е най-използваното изразително средство. Срещат се също метонимия, епитет, много условни названия, производни от съществуващите в езика думи или думи от тайни говори и звукоподражания. Гатанките са построени обикновено в ритмична реч, в тях изобилстват рими и алитерации. Един от най-ревностните събирачи на гатанки и други народни умотворения в България е Π. Р. Славейков. Някои български писатели използват гатанки в личното си творчество, други пишат гатанки за деца: Ц. Гинчев, Дядо Благо, Ас. Разцветников, А. Душков и др. гатер; гатер - (нем. Gatter) - 1. Механизиран уред с няколко триона за бичене на дървен материал; 2. Дъскорезница с такава машина гатерист; гатерист - (от нем.) - Работник на гатер гатина; гатина - (фр. gattine) - Заразна болест по бубите гаткание; гаткание - Гадаене гато; гато - Когато |
гаф_, гащ_, гва_, гве_, геб_, гев_, гег_, гед_, гее_, гез_, гей_, гек_, гел_, гем_, ген_ гаубица; гаубица - (нем. Haubitze от чеш.) - Артилерийско оръдие, което стреля с наклонен огън, средно между топ и мортира (използва се най-често при атакуване на укрепления) гаулайтер; гаулайтер - (нем. Gauleiter) - 1. Управител на област в Германия по време на Третия райх; 2. прен. Самовластен управител гауптвахт и гауптвахта; гауптвахт и гауптвахта - (нем.-рус. Hauptwache, гауптвахта) - 1. първоначално: Караулно помещение, пригодено за извеждане на караул; 2. Арест, затвор за военни, място за задържане на военни лица гаф - (фр. gaffe) - Неуместна постъпка, глупост; грешка гащат гълъб; гащат гълъб - Порода декоративни гълъби; вж. гълъби гвардеец; гвардеец - (от ит.) - Войник от гвардия гвардия; гвардия - (ит. guardia „стража”) - 1. първоначално: Конна войскова част за лична охрана на държавен глава или военачалник; 2. Отбрана войскова част; 3. Формация за военни и политически цели (в някои страни); 4. прен. Най-отбраната, най добрата част на някоя група или организация гвацам, гвача; гвацам, гвача - Дъвча гвачка; гвачка - Дъвка гваш, гуаш; гуаш - (фр. gouache от ит. guazzo) - 1. Постна боя, която се употребява размесена с бяла боя и с лепкава материя (декстрин, гумиарабикум); 2. Картина рисувана с такава боя гваяково дърво; гваяково дърво - (от ам.) - бот. Тропическо дърво, от което се правят кегли гвелфи; гвелфи - (ит. guelfi) - ист. Членове на средновековна партия в Италия и другаде, които поддържали папата; противно на гибелините гверила; гверила - (исп. guerlla) - вж. гериля гебердясам, геберясам, гебердисвам; гебердясам, геберясам, гебердисвам - (от тур. gebermek) - Умра, пукна гебре; гебре - (тур. gebre) - Кесия от козина за чистене на коне гевгир; гевгир - (от пер.-тур. kârgir, kevgir) - 1. Каменна или тухлена зидария; 2. Свод; 3. Домакински полукръгъл съд с решетъчно дъно за изцеждане, цедка гевезе; гевезе - (тур. geveze) - Който се глези, разглезен, глезльо гевезелик и гевезлук; гевезелик и гевезлук - (тур. gevezelik) - Глезене, лигавене гевезен -а, -о; гевезен - (от тур. güvez) - Морав, виолетов гевезя (се); гевезя - (от тур. geveze) - Глезя (се) гевендисвам; гевендисвам - Държа се като лека жена, гевендия гевендия; гевендия - (тур. güvende) - Жена с леко поведение гевредисан; гевредисан - (от тур. gevremek) - Станал чуплив, крехък геврек; геврек - (тур. gevrek „хрупкав”) - 1. остар. Трошлив, крехък; 2. Тестено изделие във вид на малък обръч. Геврекът се поставя във вряла вода, преди да се пече гевшек; гевшек - (тур. gevşek) - 1.Мек, мекошав, отпуснат; 2.Крехък, трошлив; 3. Кравай с форма на колело. Поставя се във вряла вода преди да се пече гег - (англ. gag „задавям”, „задушавам”) - Комичен трик, реплика, ситуация във филм, мюзикъл, шега, сценка гега, кърлига; гега - Вид овчарска тояга. Обикновено от дряново дърво, дълга, отдолу е по-дебела, горе - изтънена и завършва с извивка или кука. Куката е естествен израстък, но може да бъде закрепена допълнително; бива дървена, по-рядко желязна, украсява се с дърворезба - стилизирани животни (змия, овен и др.). Геги се изработват предимно от овчари. Железните куки се изработват от майстори-ковачи и също се украсяват. Γегата служи за подкарване на стадото и за по-лесно хващане на определено агне или овца, като се закачат с куката за един от задните крака гегалийка, гегелия; гегалийка, гегелия - Дълга арнаутска пушка гегло; гегло - Длето гедеонски; гедеонски - Юначен като библейския Гедеон геджекуш; геджекуш - (от тур. qecekuşu) - Кукумявка геджера; геджера - (от тур. geсere) - Въртележка за прежда геджура; геджура - (от тур.) - Неразбория, беда гедисти; гедисти - (от собс.) - Привърженици на Гед (1845-1922 г.), който основал през 1901 г. Френската социалистическа партия и се борил против опортюнистите в работническото движение геена; геена - (гр. géenna, γεέννα от евр.) - Пъкъл, преизподня, ад геенски; геенски - Адски, който се отнася до преизподнята, до геена гезаджия; гезаджия - (от тур. gezici) - Надзирател за данъка десетък гездердисам се; гездердисам се - (от тур. dezdirmek) - Разхождам се гезентия; гезентия - (тур. gezinti) - Коридор гезия; гезия - (тур. gezi) - Вид памучен плат гезме; гезме - (тур. gezmek) - Разходка гей - (англ. gay) - Хомосексуалист, педераст гейзер; гейзер - (исл. geysir) - Извор с гореща вода, който периодично блика като фонтан гейм - (англ. game „игра”) - сп. Завършена партия при някои спортни игри, напр.: определен брой точки при тенис, волейбол и др. геймър; геймър - (англ. gamer) - Човек, който играе компютърни игри, играч -гейт - (англ. -gate; последна съставна част от сложни думи) - Който е свързан с шумен политически скандал; скандал гейша; гейша - (яп. през англ. geisha) - Професионална танцьорка и певица в чайните домове в Япония гекони; гекони - (Gekkonidae) - Семейство от разред люспести. Живеят главно в областите с тропически и умерен, климат. Съществуват около 300 вида. Представляват дребни нощни гущери, с дължина до 10-20см, на стъпалата с приспособления за прикрепяне. В България се среща балканският гекони, или керемидчийче (Gymnodactylus kotschyi), с дължина до 9,5см, гърбът му е светлосив с кафяви зигзаговидни препаски. Сравнително рядък, разпространението му е ограничено - в долината на р. Русенски Лом, по Черноморието, в южната части на Горнотракийската низина, в Петричко и Санданско, по скалисти места и селища. Нощем излиза около лампите, където се намират насекоми, с които се храни, пълзи по отвесни стени и по тавани. В България балканският гекони е защитен вид. гел - (нем. Gel, съкр. от Gelatine) - 1. …..; потивоположно на зол; 2. Козметичен препарат с подобна пихтиеста консистенция - тоалетни мазила за коса, лице, тяло, шампоани и др. гeле; гeле - (тур. gele) - 1. Несполучлив зар при игра на табла; 2. прен. Несполука, неуспех гелеп; гелеп - (тур. kelep) - Голямо чиле, гранче прежда гем - (тур. gem) - Дълъг ремък на юзда; Юзда гема; гема - (лат. gemma „скъпоценен камък”) - 1. Скъпоценен или полускъпоценен камък, гравиран с релефни миниатюри на животни, птици и хора, с митологични сцени, с монограми, надписи и др. Геми се употребяват от дълбока древност за печати (знак за собственост), амулети и украшения. Геми с вдлъбнати изображения се наричат инталии, а с изпъкнали - камеи. Едни от най-интересните и най-ранни геми в България са открити в римския басейн на Айтоските бани. Геми от елинистичната и римската епоха са открити и в Ескус, Рациария, Дуросторум, Нове, Никополис ад Иструм и другаде. Те са свидетелство за развитието на глиптиката и ювелирното изкуство в Мизия и Тракия; глипт; 2. прен. Пръстен с такъв камък, който е служел и за печат; 3. мед. Пъпка гемиджия; гемиджия - (тур. gemiçi) - Лодкар, моряк от гемия геминат, гемината; геминат, гемината - (лат. geminātus) - езиков. Двоен съгласен звук (обик. в мн. ч.: геминати) геминация; геминация - (лат. geminatio „удвояване”) - 1. грам. Удвояване на съгласна; 2. литер. Стилна фигура, при която се повтаря непосредствено една дума в стих или изречение, напр.: „Удряше, удряте страшно клетите турци” (Гр. Пърличев) гемия; гемия - (тур. gemi) - Неголям кораб с платна; платноход, ладия гемология; гемология - Наука за скъпоценните камъни ген - (гр. génos „род”) - физиол. Материална единица, носител на наследствените белези на живите организми. Гените са разположени линеарно по протежение на хромозомите и имат относително голяма независимост, понеже могат да се делят, комбинират и изменят -ген - (новолат. от гр. „родèн”, „произведен”; последна съставна част от сложни думи) - Нещо, което е произведено, което се получава от друго или което произвежда друго генеалогичен, генеалогически; генеалогичен, генеалогически - (гр. genealogikós) - Родословен; който е свързан с произхода; генеалогическа класификация на езиците - Подразделение на езиците според тяхното родство: индоевропейска, тюркска, семитска група и т. н генеалогия; генеалогия - (гр. génos „род” и lógos „наука”) - 1. Спомагателна историческа дисциплина, която изследва родовете и родовите връзки на историческите личности; родословие; 2. Родословна книга; 3. Съвкупност от сведения за произхода и сродствата на даден вид или група растения и животни генеза, генезис; генеза, генезис - (гр. génesis) - 1. История на зараждането и развитието на нещата и явленията; 2. Произхождение, възникване; 3. рел. Битие, първата книга в Библията -генеза - (гр. génesis „произход”, „зараждане”; последна съставна част от сложни думи) - Произход, поява, зараждане генен; генен - (гр. génos „род”) - Който е свързан с гени, с наследственост; генно инженерство - Съвкупност от итехнически познания и дейности за изменение на вродените генетични качества на живите клетки и за създаване на организми с нови качества и възможности генеономия; генеономия - (гр. génos „род” и nómos „закон”) - Дял от социология, който изучава развитието на семейството и брака генерал; генерал - (лат. generālis „главен”) - 1. Висш военен чин с четири степени: генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал-полковник и армейски генерал; 2. Лице с такъв чин генералбас; генералбас - (нем. Generalbass) - муз. Начин за съкратено цифрово означаване на акордите генерал-губернатор; генерал-губернатор - (лат. generālis gubernātor) - ист. 1. Главен управител на област или на няколко губернии в дореволюционна Русия; 2. Висш представител на британската кралска власт в доминионите; 3. Висше длъжностно лице в колониите; 4. Управителят на Източна Румелия от Освобождението до Съединението на България генерален; генерален - (лат. generālis) - 1. Общ, всеобщ; 2. Главен, върховен; генерален щаб - Орган на висшето военно управление, който разработва въпроси във връзка с отбраната на страната и подготовката на военни действия; генерално консулство - Дипломатическо представителство с разширени пълномощия генерализация; генерализация - (от лат. generālis) - 1. Подчиняване на частни явления на общ принцип, изваждане на общо заключение въз основа на частни случаи; обобщаване, обобщение; 2. мед. Разпространение на болестен процес върху целия организъм генерализирам; генерализирам - (от лат.) - Отнасям един признак, процес, факт до ред други явления и факти; обобщавам генералисимус; генералисимус - (лат. generalissimus „най-главен”) - Най-висше военно звание, което се дава за изключителни военни заслуги; върховен главнокомандващ генералитет; генералитет - (нем. Generalität от лат.) - 1. Висш команден състав на армия; 2. Лицата с генералски чин в една армия; генералство генералски; генералски - (от лат. generālis) - Свойствен, принадлежащ на генерал, отнасящ се до генерал генеративен; генеративен - (от лат. genero „раждам”) - Който произвежда или ражда; генеративни клетки - биол. Полови клетки; генеративна граматика - Формализирана граматика, която разработва правила за пораждане на всякакви фази на един език генератор; генератор - (лат. generātor „родител”) - 1. Машина, устройство или апарат за произвеждане на някакъв продукт, най-често газ, електрически ток, или за превръщане на механична енергия в електрическа; 2. Уред за произвеждане на електрически трептения, използвани в радиотехниката; 3. Парният котел при парната машина; 4. вж. газгенератор генераторен; генераторен - (от лат.) - 1. Свойствен на генератор; 2. Произведен с генератор генерация; генерация - (лат. generatio „рождение”) - 1. Поколение, потомство; 2. Зараждане генерирам; генерирам - (от лат. genero „раждам”) - Произвеждам, предизвиквам (предимно електрически колебания) генеричен; генеричен - (от. лат. génus, „род”) - Родов генетик; генетик - (гр. genetikós) - Специалист по генетика генетика; генетика - (гр. genetikós „отнасящ се до произхода”) - Наука, която изследва развитието, наследствеността и изменчивостта на организмите - на човека, животните и растенията генетичен, генетически; генетичен, генетически - (гр. genetikós) - 1. Който изучава произхода на нещо или се отнася до произхода на нещо; 2. Който принадлежи или е свойствен на генетиката гениален; гениален - (лат. geniālis) - 1. Надарен с най-големи способности, изключително способен; 2. Присъщ на гений, създаден от гений гений; гений - (лат. genius) - 1. Най-голяма степен на даровитост; 2. Изключително надарен човек; 3. мит. Дух покровител; добър дух; зъл дух гениология; гениология - (лат. genius и гр. lógos „наука”) - Наука за появата и развитието на гениалните хора генитален; генитален - (лат. genitālis) - Детероден, полов гениталии; гениталии - (лат. genitalia) - анат. Детеродни органи генитив; генитив - (лат. genitīvus) - грам. Родителен падеж генотип; генотип - (гр. génos „род” и týpos „вид”) - биол. Наследствената основа на организма, съвкупност от всички гени, които обуславят наследствените предразположения на организъм; сравни с: фенотип геноцид; геноцид - (гр. génos „род” и лат. caedo „убивам”) - 1. Системно целенасочено унищожаване на отделни групи от населението по расови, етнически и религиозни мотиви; 2. Целенасочена политика за унищожаване на определен кръг лица по политически съображения; 3. Създаване на неблагоприятни жизнени условия, които погубват значителна група хора гентер; гентер - (тур. ginger) - Магарешки трън гентилен; гентилен - (лат. gentīlis) - Родов генуинен; генуинен - (лат. genuīnus) - Природен, истинен, първичен |
||
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги |