ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

 

гео- - (гр. géa „земя”) - В сложни думи показва отношение към земята и почвата или към планетата Земя

геоантиклинала; геоантиклинала - (гео- и антиклинала) - Голям участък от земната кора, който постепенно се издига вследствие на геотермични процеси; сравни с: геосинклинала

геобиология; геобиология - (гео- и биология) - Наука за живота на Земята

геоботаника; геоботаника - (гео- и ботаника) - Дял от ботаниката, който изучава разпределението, състава и видоизменението на растителността във връзка с почвата, климата и пр.

геогения; геогения - (гео- и гр. génos „род”) - Учение за произхода на Земята

геогнозия; геогнозия - (гео- и гр. gnôsis „знание”) - Познание за Земята, изучаване състава на земната кора

географ; географ - (гр. geográphos) - 1. Специалист по география; 2. Учител или студент по география

география; география - (гр. geographía от géa „земя” и gráphō „пиша”) - 1. Наука за Земята и нейната повърхност, за разпределението на живата природа и човешката дейност върху земното кълбо; земеописание; 2. Учебник по география; физическа география - Изучава развитието и съвременната структура на географската среда и възможностите за нейното рационално усвояване и преобразяване; икономическа география - Изследва и обяснява териториалното разпределение на производството, условията и особеностите, при които то се развива

географски; географски - (гр. geōgraphikós) - 1. Който принадлежи или е свойствен на географията; географска миля - Мярка за дължина във Великобритания, САЩ и др., равна на 1853м; географска ширина - Отдалечеността на една точка на земната повърхност от екватора; географска дължина - Отдалечеността на една точка от земната повърхност от приетия за главен, гринуички меридиан; 2. Който принадлежи или е свойствен на географ

географски ландшафт, ландшафтен комплекс; географски ландшафт - Сравнително еднородна природна териториална единица, в която закономерно се съчетават и си взаимодействуват земната кора (геологична основа, релеф), почвите, въздушните маси, водите, растителният и животинският свят. В географската литература има три схващания за употребата на термина ландшафт. Според едното той е основна регионална (индивидуална) таксономическа (класификационна) единица, неповторима във времето и в пространството, която служи за основа на физикогеографското райониране. Според другото ландшафтът е общо понятие и може да се употребява за всяка таксономическа единица. От тази гледна точка ландшафти могат да бъдат наричани различни природно-териториални единства от всякакъв генетически тип и териториален обхват. Според третото ландшафтът е типологическа категория, т. е. е диалектическо съчетание на компоненти, има типични еднородни белези, отличаващи го от съседните територии. Схващан като такъв, той може да се повтаря в пространството и времето (ровинен ландшафт, котловинен ландшафт, високопланински ландшафт и др.). Терминът ландшафт широко се употребява и като физиономична категория. В този смисъл с него се обозначава общ вид на обозрима територия, т. е. външните визуални черти на дадена местност, която може да се обгърне с поглед от определена точка, избрана за наблюдение. Географският ландшафт, схващан като относително еднородна природна регионална единица, притежава устойчивост в своето развитие, в основата на което лежи постоянно протичаща обмяна на вещества и енергия. Съществени негови свойства са саморазвитието, изменчивостта във времето и способността да се самовъзстановява. В географския ландшафт е съсредоточен определен потенциал от природни ресурси. Въздействието върху един или върху група компоненти на географския ландшафт може да предизвика изменение върху целия комплекс; когато въздействието е дълбоко и обхваща основни негови черти, даден тип географски ландшафт може да премине в друг тип географски ландшафт, т. е. да придобие нови качества и повече да не може да се самовъзстановява. Човекът може силно да изменя географския ландшафт и да създава антропогенизирани ландшафти, разновидност на които са културните ландшафти. До такова изменение водят инженерно-техническите и аграрните намеси в природната среда, урбанизацията и др.
Географските ландшафти в България са претърпели дълга еволюция. Сложният релеф и географското положение на страната обуславят силна диференциация и голямо разнообразие в ландшафтната й структура. По типология могат да се поделят на равнинни, предпланински, планински, подножни, котловинни, крайбрежни и др., а по степен на влияние на човека - на природни, антропогенизирани, изкуствени (техногенни). Замърсяването и деградирането на природната среда в някои райони предизвиква преди всичко неблагоприятно изменение на качествата на ландшафтните комплекси. Особено силно въздейства върху тях миннодобивната и химическата промишленост, енергетиката, селското стопанство, строителството, урбанизацията и др.
Хармонизирането на взаимоотношенията между човека и природната среда, т. е. правилното съчетаване на антропогенната дейност с природните ландшафти, е една от основните задачи на Единния териториално-устройствен план на република България. Действията подпомагащи този процес са: 1. Опазване на създадената система от защитени природни обекти (национални паркове, природни паркове резервати, поддържани резервати, защитени местности, природни забележителности);  2. Хармонизирането на взаимоотношенията между човека и природната среда в курортните селища и около големите градове; 3. Залесяване на слабопродуктивни земеделски и други земи - засилване на ландшафтообразуващата и рекреационна роля на горите; 4. При всяка строителна дейност да се държи сметка за измененията, които се нанасят на географския ландшафт, да се вземат мерки за тяхното своевременно възстановяване; 5. Нарушените от промишлеността ландшафти подлежат на рекултивация.

географски науки; географски науки - Тясно свързани науки, които обхващат физическата география, икономическата и регионалната география. Начало на географията в България като система от научни познания се поставя през 1898г. с основаването на Географския институт при Историко-филологическия факултет на Висшето училище (днес: Софийски университет). Основателят на Географския институт професор доктор по география Анастас Иширков (1868-1937г.) поставя началото на системните географски проучвания на българските селища. Работи в областта на икономическата география, етнографията, картографията, геоморфилогията, орохидрографията, хидрологията и климатологията. Професор Жеко Радев (1875-1934г.) прави изследвания по физическа география и геоморфология; доцент доктор по география и етнография Крум Дрончилов (1889-1925г.) - в регионалната селищна география и антропологията. През 1918г. се създава Българското географско дружество. Неговата научна, научно-организационна и педагогическа дейност играе важна роля за развитието на географията в България. Научното издание на дружеството „Известия на Българското географско дружество” започва да излиза от 1935г. През 1924г. географските науки в Софийския университет се обособяват като самостоятелни дисциплини, застъпени в 2 катедри: по обща и културнополитическа география и по физическа география. Професор Анастас Бешков (1896-1964г.) прави научно обосновано „икономгеографско райониране” на страната (1954г.). Йордан Захариев (1877-1965г.) е автор на няколко обширни областно-географски изследвания с историко-етнографски характер. Първата по-широка научно-организационна проява в областта на географските науки е IV конгрес на славянските географи и етнографи в София (1936г.)
Създаден е Географски институт при БАН (1950г.); Биолого-геолого-географски факултет при Софийския университет (1951г.; от 1963г. - Геолого-географски факултет), организирана е научна сесия върху принципите и методите на икономгеографското райониране на България (1952г.).
Физикогеографските изследвания засягат най-важните съставки на природната среда - релеф, климат и води. За свързването на физическата география с практиката заслуги има професор Живко Гълъбов (1908-93г.). В областта на геоморфологията се водят теренни изследвания и геоморфоложко картиране посредством морфоструктурния анализ. Опитът от изследването на геоморфоложката структура на страната става основа за сътрудничество с Географския институт на Словашката АН по геоморфоложкото картиране на Карпато-Балканската планинска система и с Института по география на АН на СССР по сравнително изучаване на старопланинските и кавказките морфоструктури. Изследването на съвременните морфогенетични процеси и геоморфоложките условия на разкритията на някои ендогенни и хипергенни полезни изкопаеми е тясно свързано с практиката (геоморфоложки изследвания във връзка с разширяване експлоатацията на Провадийския солен щок; геоморфоложки изследвания на Северна България във връзка с прогнозиране на нефтогазоносни находища и др.). Разработват се и въпроси, свързани с проучването и разпространението на заравнените повърхнини и тяхната морфостратиграфска интерпретация, морфоложките индикатори за темпа и знака (скоростта и посоката) на съвременните движения на земната кора, дълбочината на денудационния срез и пр. В тези области работят Ж. Гълъбов, И. Иванов, К. Мишев, Вл. Попов, Д. Канев, Ив. Вапцаров, Цв. Михайлов и др. В областта на климатологията се извършват изследвания на климата като компонент на природната среда, връзките на климатичните условия с останалите елементи на средата, структурата на климата като съвкупност от различни типове време и нейната териториална диференциация. Регионалните климатични проучвания се обвързват с комплексногеографските изследвания. Предмет на климатологията са: генезисът на климата, климатичното райониране, климатичните ресурси и техногенните изменения на климата. В областта на климатологията работят: Д. Димитров, X. Тишков, Р. Калчева, М. Кючуков, Св. Станев, Л. Събев и др. Географските изследвания в областта на хидрологията засягат географската специфика на формирането и режима на речния отток и неговата ландшафтна диференциация; оптимално използване на водните ресурси, многогодишните колебания на оттока и водния баланс в границите на отделните речни басейни. Разработена е методика за хидроложко райониране на страната. Изследвания в областта на географската хидрология правят Б. Марчипков, П. Пенчев, Р. Русев, А. Вълканов, Л. Зяпков и др. Теоретическите и практическите въпроси на комплексната физическа география и ландшафтознанието добиват голяма актуалност. Изследват се сложните взаимодействия между обществото и природната среда, тенденциите на изменение и възможностите за своевременното й опазване, възстановяване и рационално използване и се изработват „Основни положения за опазване и възпроизводство на природната среда в НРБ”, утвърдени от Държавния съвет на НРБ през 1977г.).
Предмет на икономическата география са: регионалните икономическо-графски изследвания; география на промишлеността (А. Бешков, И. Пенков, Т. Христов и др.); география на селското стопанство (Т. Йорданов); география на населението и селищата (Л. Динев, И. Пенков, М. Мичев и др.); география на транспорта (включва икономическо-географска обосновка на нови ж. п. линии, плавателни канали и пристанища. Например научната разработка за построяване на плавателния канал Варна-Девня на А. Бешков); география на τуризма. Изводите от регионалните икономическо-графски изследвания се използват за решаване на проблемите на икономическо-графското райониране на България - общо и отраслово. „Общо икономгеографско райониране на страната” е направено през 1961г. от колектив български и съветски географи. Разработен е въпросът за икономическото микро-райониране на България, който възниква във връзка със схемата за териториалното разположение на производителните сили. Изследванията се правят от А. Бешков, Т. Йорданов, И. Пенков, Л. Динев, Хр. Маринов, Т. Христов, П. Попов и др. Правят се и цялостни географски изследвания на райони със специфични физически и икономическо-графски структури. Научните изследвания в областта на икономическата география в периода 1944-89г. са съобразени с тогавашната „планова икономика” и тоталитарно държавно управление, а не с естествената пазарна среда.  Предназначени са за използване от „планиращите органи”, които понякога са се съобразявали, но по-често са вземали политически решения.
Резултатите от географските изследвания на България до края на 50-те години на XX век са използвани при съставянето на монографията „География на България в два тома” (1961-66г.), която е резултат от дългогод. съвместна работа на колектив от бълг. и съв. географи. Издаването на националния „Атлас Народна република България” (1973г.). с множество карти допринася за развитието на тематичната и комплексната картография, които са част от системата на географските науки.

геодезист; геодезист - (от гр.) - Специалист по геодезия; земемер, геодет

геодезически; геодезически - (гр. geōdaisikós) - Свойствен или присъщ на геодезията, земемерен; геодезическа линия - Най-късата линия между две точки на земната повърхност

геодезия; геодезия - (от гр. gē - „земя”, и dáio - „деля”; geōdaisia -„разделяне на земята”) - Наука за определяне на формата, размерите и външното гравитационно поле на Земята, за измерване на земната повърхност и за изобразяването й във вид на планове и карти; сравни с: топография. Геодезията възниква в дълбока древност. В XVIII в. пр. н. е. в Египет са измервани земни площи. В III в. пр. н. е. гръцкия учен Ератостен прави първото градусно измерване за определяне размерите на Земята. В началото на XVII в. нидерландският учен В. Снелиус създава триангулацията - един от основните методи за определяне на опорни точки в геодезията. Развитието на съвременната геодезия започва от XVII в. Първите точни градусни измервания се извършват през XVII-XVIII в. във Франция.
В България геодезията се дели на: висша - има предимно физико-математически облик, и низша - има предимно технически облик и днес се нарича само геодезия; елипсоидна (сфероидна), морска, балонна, спътникова, приложна, инженерна, статична, динамична. Първите геодезически работи в България се извършват през Руско-турската война 1877-78г., когато руски военни специалисти правят топографска снимка в мащаб 1:42 000 и полага първата триангулация. След Освобождението 1878г. геодезията се развива в две насоки - за нуждите на армията и за стопански цели. През 1891г. се създава Топографическо отделение при Генералния щаб на Министерството на войната. След няколкократно преименуване в 1919г. отделението се нарича Географски институт при Министерството на войната, а в 1930г. - Държавен географски институт при Министерството на войната. През 1921г. институтът започва създаване на триангулация I и II клас, през 1924г. - на прецизна нивелация, а през 1929г. - на триангулация III клас. През 1930г. се ориентира мрежата върху елипсоида на Хейфорд като референтен, въвеждат се Гаус-Крюгеровите координати със съответната конформна Гаус-Крюгерова проекция в две ивици. За теорията на Гаус-Крюгеровите координати висока оценка получава научната дейност на Вл. Христов. През 1952 се приема ориентация от Пулково и нормални височини от Кронщатския пегел. Триангулация I, II и III клас и височинните измервания (геометрична и тригонометрична нивелация) служат за основа на нова топографска снимка в мащаб 1:25000 (извършена мензулно и фотограметрично), работата по която започва през 1930г. и завършва след 1944г., като се правят и карти в по-дребен мащаб. За задоволяване на нуждите от едромащабни карти, от карти в мащаб 1:5000 и 1:10000, планове и специални инженерни измервания се създават служби към различни министерства и в по-големите градове. През 1948г. се създава „Организация на геодезическите измервания” (ОГИ), а през 1951г. - Главно управление по геодезия и картография към Министерски съвет, от 1976г. - Главно управление по геодезия, картография и кадастър към Министерски съвет, от 1977г. - Главна дирекция по геодезия, картография и кадастър. Във Висшето техническо училище в София е създадена специалност земемерно инженерство (1942г.), в Държавната политехника - и специалност земеустройствено инженерство (1949г.). През 1951г. се обособява Геодезически факултет (през 1953-77 - към ВИСИ, преименуван 1977г. на ВИАС, сега УАСГ в София). През 1948г. към БАН се създава секция „Геодезия”, която през 1955г. прераства в „Централна лаборатория по геодезия” (от 1972г. - по висша геодезия). Тя е център за научно решаване на теоретични и практически задачи от областта на висшата геодезия. Принос за развитието на геодезическата наука и за подготовка на специалисти в България имат Вл. Христов, В. Пеевски, Й. Ковачев, Т. Поптошев, Хр. Калфин, А. Райков, Г. Абаджиев, М. Венедиков, Л. Димов, Ив. Хайдушки, Д. Стойчев, Вл. Йончев. Геодезия е свързана главно с фотограметрията и картографията, които до известна степен са нейни дялове, а също и с геофизиката, астрономията, геологията, геоморфологията, географията, физиката, науките за Космоса, инженерните науки, военноинженерните науки, агрономическите науки и архитектурата.

геодет; геодет - (гр. geōdáitēs) - вж. геодезист

геодинамика; геодинамика - (гео- и динамика) - 1. Наука за силите, които действат в съвременните геологически процеси; 2. Геофизика; вж. геофизика

геозавър; геозавър - (гео- и гр. sáuros „гущер”) - Изкопаемо влечуго, живяло на сушата

геоид; геоид - (гео- и гр. éidos „вид”) - Название на истинската (математическата) форма на Земята. Определянето на геоида е главната задача на висшата геодезия. Установено е, че Земята има форма на сфероид

геолог; геолог - (гр. geōlógos) - 1. Специалист по геология; 2. Преподавател или студент по геология

геологически; геологически - (гр. geōlogikós) - Който се отнася към геологията или й е присъщ; геологически период - Продължителност от време в историята на Земята, която се характеризира с особено разпределение на сушата, със свой климат, животни и растения

геология; геология - (гр. geōlogia) - Наука за строежа, състава и историята на Земята и земната кора

геоложки; геоложки - (от гр.) - Който принадлежи или е свойствен на геологията

геоложки науки; геоложки науки - Науки и научни дисциплини за състава, строежа на земната кора, за земните сили и за процесите, които се извършват в нея и ръководят еволюцията й. В съвременния смисъл терминът „геология” се използва от XVIII в. Като самостоятелен клон от естествознанието геологията се оформя от II пол. на XVIII в. и началото на XIX в. във връзка с нарасналия интерес към използване на минералните суровини. Изследванията в началото се свеждат главно до описание на скали, суровини и до начина на разполагането им в земята. През XIX в. и особено през 50-60г. на XX в. знанията се разширяват до такава степен, че се налага поделяне на общата наука на взаимно свързани и обусловени науки и научни дисциплини. Геологията се превръща от описателна в аналитична наука, която е в състояние да прогнозира явления и процеси, да очертава перспективите за наличие на полезни изкопаеми. Съвременните геоложки науки включват: динамична геология (геотектоника, вулканология, сеизмология и др.), историческа геология, стратиграфия, палеонтология, петрология (вкл. петрография), литология, минералогия, кристалография, геология на полезните изкопаеми (на рудни и нерудни полезни изкопаеми), хидрогеология, инженерна геология, регионална геология и др. Като самостоятелни науки се отделят геохимията, металогенията, геофизиката, а през последните десетилетия на XX в. - астрогеологията (вкл. лунната геология или селенологията) и морската геология. Геоложките науки изучават предимно повърхностните слоеве на земната кора (до 10-15 км). Бъдещето им в голяма степен е свързано с изучаването на строежа, състава и процесите в по-дълбоките слоеве на земната кора, включително и на земната мантия, със създаването на обща наука - геономия, която да обедини различни методи от сферите на познанието - геоложки, геофизични, геохимични, математически и други.
Началото на геоложките изследвания в България поставя френския учен Ами Буе - изследовател на балканските страни през XIX в. В капиталното съчинение „Европейска Турция” (на френски език, 4 т., 1840г.) и специално в частта „Геоложка скица на Европейска Турция” той дава ценни за епохата сведения върху природните богатства и геологията на балканските страни. С делото на А. Буе, на съотечественика му О. Викенел и на австрийските геолози Ф. Хохщетер и Фр. Тоула, които проучват геологията на България и публикуват съчинения и геоложки карти, започва I период на геоложките изследвания в България. Около и след Освобождението (1878г.) българските земи се посещават и от австрийските учени К. Петерс, Фр. Щрьокенщайн и А. Пелц, немските учени К. Фрич и X. Занер, английския учен Л. Тонард и др.
Първият български геолог Γ. Н. Златарски, с чието дело е свързан II πериοд от развитието на геоложките науки в България, започва своята дейност през 1880г. като геолог-минералог при Министерството на финансите. Той изучава природните богатства и стратиграфията на България; през 1882г. издава първия български геоложки труд - „Рудите в България”. Особена стойност има изработената от него геоложка карта в мащаб 1:300000 (1905-11г.). През последните години на XIX и началото на XX в. активно работят още Л. Димитров, Г. Бончев, Л. Ванков, Ст. Бончев, Д. Аллахверджиев, Ил. Стоянов, Н. Пушкаров и Р. Попов. Създава се първото геоложко учреждение - Отделение за мините и геоложката снимка при Министерството на финансите (1890г.), което постепенно ограничава задачите си само върху проучването на някои полезни изкопаеми; във Висшето училище (днес Софийски университет) се основава геоложка катедра (тогава наричана институт, 1895г.). Особено активна е дейността на Г. Бончев, който е първият доцент по минералогия и петрография във Висшето училище (1895г.). Войните (1912-18г.) задържат развитието на геоложките науки в България.
III период обхваща времето между Първата и Втората Световна война. През 1923г. катедрата по геология се поверява на Ст. Бончев. По негова инициатива се основават Българското геологическо дружество (1925г.), „Списание на Българското геологическо дружество” (1927г.) и сп. „Геология на Балканите” (1934-46г.). Ст. Бончев създава българската геоложка школа. Негови ученици са П. Гочев, В. Цанков, А. Янишевски, Е. Коен, Е. Бончев, Б. Каменов, Р. Берегов, Л. Антонов, Н. Бояджиев, П. Мандев, Хр. Антонов, Бл. Каменов, А. Демирев, Е. Белмустаков, М. Йорданов, А. Атанасов и др. В катедрата по минералогия и петрография работят: Стр. Димитров, който изследва въпроси на петро-графията на магмените и метаморфните скали в България, В. Арнаудов, Ц. Димитров. Активно работят още професорите П. Бакалов, Н. Николов, В. Радев. Мнозина минни инженери (Г. Коняров, Д. Маринов, Б. Радославов, Г. Василев) и някои физикогеографи (Ж. Радев, Д. Яранов) публикуват свои трудове.
След 1944г. започва IV период в развитието на геоложките науки. Основават се Геологическият институт при БАН (1947г.), Висшият минно-геоложки институт (1953г.) с четири геоложки катедри; в Софийския университет катедрите се увеличават на шест. Създава се и Научноизследователският институт по полезни изкопаеми (1978г.). Принос за разрешаване на научни проблеми, свързани с практиката, има и Държавното стопанско обединение „Геоложки проучвания”. Вж. минералогия; петрология; питология; пеотектоника; стратиграфия; палеонтология; хидрогеология; инженерна геология; геохимия; рудните и нерудните полезни изкопаеми
Резултатите от геоложките изследвания се публикуват главно в „Списание на Българското геологическо дружество” (1927г.), в сп. „Геология на Балканите” (1934-46г.), в „Известия на Геологическия институт” (1951-74г.), които прерастват в тематични поредици, в „Геологика Балканика” (1934г.); в годишниците на Софийския университетт (1905г.), на Минно-геоложкия институт в София (1954г.) или излизат като самостоятелни монографии.
Богати на експонати музеи са създадени към Софийския университет (по минералогия, регионална геология и палеонтология) и към Националния природонаучен музей на БАН. Музейна сбирка на кости от изкопаеми бозайници е уредена и в гр. Русе (създател и уредник М. Харваджиев).

геоложки строеж; геоложки строеж - Съвкупност от белези, които характеризират образуването, вида и пространствените взаимоотношения на скалите (утаени, магмени и метаморфни) и скалните формации от земната кора, както и измененията през геоложкото минало. Геоложкият строеж е резултат на сложни и комплексно действуващи ендогенни и екзогенни процеси, предизвикани от радиоактивния разпад на химическите елементи, диференциацията на материята в земната вътрешност, ротационните сили, топлинното лъчеизпускане, налягането, действието на слънчевата енергия, водата, вятъра и др. при участие на фактора геоложко време, което се измерва с хиляди и милиони години. Тези динамични фактори обуславят развитието на земната кора и на цялата литосфера - образуването на континенти и океани, верижни планини, на находища на полезни изкопаеми и различните прояви на магмената дейност.
Земната кора в България има сложен строеж. Изградена е от разнообразни магмени, утаени и метаморфни скали. Дебелината й е най-малка във Варненско и Бургаско (около 30 км). Към запад и югозапад тя се увеличава и в Западните Родопи и долината на Места достига до 48 км. Най-стари скали (магмени и метаморфни) се разкриват в Южна България. Седиментни скали се разкриват главно в Северна и Западна България. Отложени са във водни басейни, които през различни епохи на палеозойската, мезозойската и неозойската ера покриват части от територията на страната. Бурният тектонски живот е причина за обособяване на големи площи и блокове, за създаване на разломни, гънкови и навлачни структури, за разнообразна магмена дейност

НАЧАЛО

 

геп_

геомагнетизъм; геомагнетизъм - (гео- и магнетизъм) - Земен магнетизъм

геометрален; геометрален - (от гр.) - Снет направо, без да се спазва перспектива (за чертеж)

геометричен, геометрически; геометричен, геометрически - (гр. geōmetrikós) - Който е присъщ или е свойствен на геометрията; геометрична прогресия - Редица от числа, всяко от които се получава чрез умножаването на предходното с едно определено число; геометрична пропорция - Равенството на две кратни отношения; геометрично място на точка - Съвкупност от положенията на точка, които отговарят на едно условие

геометрия; геометрия - (гр. geōmetría „земемерие” от géa „земя” и métron „мярка”) - 1. Основен дял от математиката, който изучава пространствените форми и съотношения и техните обобщения; 2. Учебник по геометрия;
елементарна геометрия - Наука за свойствата на най-простите фигури и тела; разделя се на две: планиметрия - Наука за свойствата на фигурите в равнина, и стереометрия - Наука за пространствените тела;
аналитична геометрия - Наука за изследване свойствата на геометричните фигури чрез алгебрични средства. Аналитичната геометрия е създадена от Рене Декарт (1596-1650г.) и П. Ферма (1601-1665г.) и е развита по-нататък от Л. Ойлер (1707-1783г.). Изграждането на аналитичната геометрия като наука е възможно благодарение на факта, че на точките, линиите и геометричните фигури с помощта на координатни системи се съпоставят числа, които ги отличават помежду им;
диференциална геометрия - Клон на висшата математика, в който се изследват геометрични обекти с методите на анализа, на интегралното и дифетенциалното смятане и на теорията на диференциалните уравнения. При изследване на пространства и многообразия в диференциалната геометрия в тях се въвеждат координати по подобие въвеждането на координати в аналитичната геометрия. В тези пространства се влагат други геометрични обекти (криви, повърхнини), които се представят с уравнения и достатъчен брой пъти диференцуеми функции. Във висшите дялове на диференциалната геометрия се използва тензорно смятане. За разбирането им са необходими познания по топология и редица други клонове на математиката.

геометър; геометър - (гр. geōmétrēs) - 1. Учен или специалист по геометрия; 2. Преподавател по геометрия

геоморфология; геоморфология - (гео- и морфология) - Клон от географията, който изучава формите на земната повърхнина (материци, планини, долини и пр.), техния произход, развитие, генетични съотношения, взаимни групировки и географско разпространение

геоним; геоним - (гео- и ónyma „име”) - езиков. Име, фамилия или псевдоним, които произлизат от географски имена, обикновено свързани с личността, която ги носи (родно място, място на дейност,…), например: Кракра Пернишки

геономия - Обща наука, която да обедини различни методи от сферите на познанието - геоложки, геофизични, геохимични, математически и други; вж. геоложки науки

геопатогенен; геопатогенен - (гео- и -патогенен) - Който се отнася до земни излъчвания и влияния, вредни за човека

геополитика; геополитика - (гео- и политика) - Наука, която изследва отношенията между географските особености на държави (райони) и водената спрямо тях политика

георама; георама - (гео- и гр. hórama „гледка”) - 1. Глобус с релефно изобразени планини, реки, езера и пр.; 2. Пособие за нагледно изучаване на географията

георгианец; георгианец - Грузинец

георгики; георгики - (гр. geōrgikós „земеделски”) - литер. Стихове, които възхваляват и възпяват красотата на селския живот (известни са „Георгики” от римския поет Публий Вергилий - 70-19г. пр. н. е.)

георгиянски; георгиянски - Грузински

геосинклинал(а), геосинклинален пояс/ област; геосинклинал(а) - (гео- и синклинал(a) - геол. 1. Обширна подвижна област от земната кора, на която при първата фаза от развитието й е станало натрупване на морски и сухоземни наслоения, придружено с потъване на земната кора, а през втората фаза - в резултат на нагъване от геосинклиналния пояс израстват верижните планини (Алпите, Кавказ, Урал, Хималаите и др.); 2. според изживяна геоложка теория: Обширна падина в края на континентите, която с развитието на Земята става все по-дълбока под тежестта на сухоземни и морски наслоения и предизвиква нагъване, чийто резултат са планинските вериги.

геоскоп; геоскоп - (гео- и гр. skopós „наблюдател”) - 1. Лице, което се занимава с геоскопия; 2. Уред за наблюдаване на атмосферните явления

геоскопия; геоскопия - (гео- и гр. skopéō „гледам”) - Наука за атмосферните явления върху Земята

геостатика; геостатика - (гео- и статика) - Наука за равновесието на твърдите тела

геостратегия; геостратегия - (гео и стратегия) - Изучаване на съотношенията на силите между държавите с оглед на географското им положение и възможности.

геосфера; геосфера - (гео- и гр. sphaîra „кълбо”) - геол. Всяка една от концентричните обвивки около земното кълбо: астеносфера - Най-меката част от земната мантия; барисфера - Централното земно ядро; литосфера - Най-горната твърда обвивка на планетата Земя, включваща земната кора и горната, по-твърда част от мантията до астеносферата; хидросфера - Водната обвивка; атмосфера - Газообразната обвивка

геотектоника; геотектоника - (гео- а тектоника) - Дял от геологията, който изучава строежа на земната кора, движението на нейните части и образуването на планините и материците

геотермика, геотермия; геотермика, геотермия - (гео- и гр. thérmē „топлина”) - Клон от геологията, който изследва вътрешната температура на Земята и нейното разпределение в дълбочина

геотермичен, геотермически; геотермичен, геотермически - (от гр.) - Който се отнася, произлиза или е свойствен на геотермията; геотермична степен или геотермично стъпало - Земна дълбочина, изразена в метри, на която температурата на земната кора се увеличава с 1º С. За средна се приема дълбочината от 33м

геотермометър; геотермометър - (гео- и термометър) - Уред за измерване на вътрешната температура на Земята

геотропизъм; геотропизъм - (гео- и гр. trépō „обръщам”) - Свойство на органи на растение да приемат под влияние на земното притегляне определено положение по отношение на центъра на Земята: корените отиват надолу - положителен геотропизъм, а стъблото отива нагоре - отрицателен геотропизъм

геофагия; геофагия - (гео- и гр. phágos „лаком”) - мед. Болестно състояние, при което се яде пръст, почва, земя

геофизика; геофизика - (гео- и физика) - Физика на земното кълбо, наука за процесите, които стават в твърдата, течната и газообразната обвивка на земното кълбо

геофизични науки; геофизични науки - Науки за физичните свойства на земното кълбо и за физичните процеси, които се развиват в твърдата, в течната и в газообразната му обвивка. Геофизичните науки обхващат: геофизика на твърдата земя (физика на Земята), хидрология (физика на хидросферата), метеорология (физика на атмосферата) и климатология. Като самостоятелна област геофизичните науки се оформят през II половина на XIX в.
Геофизиката на твърдата земя изучава свойствата на земните слоеве (физика на земните недра), земетресенията (сеизмология) и др. колебания на земната кора, земното магнитно поле (магнетизъм), силите на тежестта (гравиметрия), земните приливи и съвременните движения на земната кора. От геофизичните науки най-ранно развитие във България има сеизмологията. Начало на системна статистика на земетресенията в България поставя метеоролога, климатолог и сеизмолог Спас Вацов (1856-1928г.) през 1892г., а инструментални сеизмични наблюдения се извършват от 1904г. в Метеорологичния институт. Елементите на земното магнитно поле се изучават от 1918г. (К. Попов), а от 1938г. в Държавния географски институт при Министерство на войната се започват редовни инструментални изследвания (Хр. Калфин). Поставя се началото и на гравиметрични махални изследвания (1940-41г., Вл. Христов и Ив. Петков). От 1947г. Управлението за геоложки проучвания при Министерството на мините започва системни геофизични изследвания по гравиметричните, геомагнитните, геоелектричните, а малко по-късно и по сеизмичните и сондажно-геофизичните методи (П. Паунов, Л. Димитров, Ив. Петков, Б. Григоров, Ц. Велчев, Т. Куртев, по-късно - Хр. Дачев, Ст. Богданов, И. Ферманджиев, И. Теодосиев и др.); създават се първите гравитационни и геомагнитни карти на България. От 1960г. се изгражда мрежа от сеизмични станции в страната (Г. Л. Христосков, Ек. Григорова), като се извършва и сеизмично райониране на България.
Изследователската, теоретичната и експерименталната работа в областта на геофизиката на твърдата земя се извършва в Геофизическия институт при БАН и в неговите обсерватории и геофизични станции (1978г. - 3 обсерватории и 10 станции). Геофизичните методи за търсене на полезни изкопаеми се използват и прилагат от предприятието за геофизични проучвания и геоложко картиране към ДСО „Геоложки проучвания”, в Геофизичната служба към Управление „Редки метали” към „Геоложки проучвания”. Теоретична и по-ограничена експериментална научно-изследователска работа се води в катедрите „Метеорология и геофизика” при Софийския университет и „Геофизични методи на проучване” при ВМГИ в София. Координиране на фундаменталните и приложните геофизични изследвания се осъществява чрез БАН. По-главни геофизични издания са: „Известия на Геофизичния институт” (1960-74г.), „Българско геофизично списание” (1975г.), серия „Приложна геофизика” от „Известия на Геологическия институт” (1969-72г.), Годишник на Висшия минно-геоложки институт - София (1954г.).; вж. геоложки науки
Хидрологията е наука за свойствата, динамиката и взаимодействието на хидросферата с другите елементи на географската обвивка на Земята. Според изучаваните обекти бива хидрология на сушата и хидрология на океаните и моретата (океанология). Хидрологичните наблюдения в България започват през 1870г., като първата станция е открита на река Дунав в град Русе. Най-старият водомерен пост на Черно море е открит през 1901г., а на р. Марица - през 1905г.,  следва изграждането на мрежата от хидрометрични станции. През 1920 г. е създадена Служба по водите към Министерството на земеделието със задача да провежда хидрологични измервания, да следи за изменението на водните ресурси на България и тяхното рационално използване. Известни хидролози до 1944г. са Б. Ангелов; проф. Янко Зелков (1889-1944г.), направил едни от първите хидроложки анализи на зависимостта на речния режим от отделните климатични елементи (главно валежите). Хидрологията се развива особено бързо след 1950г., когато се създава единна Хидрометеорологична служба отначало към Министерски съвет, по-късно към Министерството на земеделието (от 1962г. - Главно управлението „Хидрология и метеорология” към БАН). През 1954г. се създава института по хидрология и метеорология, който през 1962г. също преминава към БАН. Тези две звена се обединяват през 1989г. и от 1991г. се преименуват в Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ към БАН). Хидрологията се развива и в Института по водни проблеми при БАН и в катедрите при университетите. Първоначално се проучват отделни елементи на водния баланс. По-късно започва проучването на генезиса и режима на оттока (водния баланс) и връзките му с комплекса от физикогеографски условия. В областта на хидрологията работят П. Пенчев (от Софийския университет), Р. Русев (от Географския институт при БАН), Ж. Николов (от Институтата по хидрология и метеорология), Р. Папазов (от Институтата за водно стопанство) и др. Изследван е и хидроложкият режим на високопланинските (А. Вълканов) и крайморските (А. Вълканов, А. В. Рождественски) езера. Изследванията са насочени към изясняване на въпроса за хидроложкото райониране на България и към задоволяване на практическите нужди на стопанството. Излиза двуседмичното сп. „Хидрология и метеорология” (1952г.). Издават се и хидроложки годишници. Издаден е „Хидроложки атлас на Народна република България” (1964г.). Със създаването на Института за морски изследвания и океанология при БАН във Варна започва комплексно изучаване на Черно море. Научните изследвания обхващат процесите на взаимодействие на атмосферата, хидросферата, литосферата и техносферата в крайбрежната и шелфовата зона на Черно море. Изучават се физиката и динамиката на морето и прилежащата атмосфера, химията, хидродинамиката, литодинамиката, геологията и геоморфологията на морето. В областта на океанологията работи А. В. Рождественски. Издава се поредицата „Океанология” (1975г.).
Метеорологията е наука за изследване на състава, строежа и физическите свойства на атмосферния въздух и на процесите и явленията на времето. На основата на такива изследвания и открития става възможно и предсказването на времето, борбата с градушките и сланите, получаването на изкуствени валежи и др.
Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които са запазени материали, датират от 1860г. Те са правени посредством първата инсталирана метеорологична станция в Австро-унгарското консулство в Русе по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по река Дунав. Втората метеорологична станция е открита през 1880г. в София също в Австро-унгарското консулство. Уредите и упътванията са получени от Виена. Тези наблюдения се водят редовно от септември 1880г. От началото на 1887 г. данните са редовно телеграфирани във Виена, а важните метеорологични явления са съобщавани и печатани в Немското метеорологично списание. Втората Международна метеорологична конференция през 1879г., на базата на вече получените резултати, изказва пожелание за по-подробно климатично проучване на Балканите, включително и на България. През 1881 г., проф. Константин Иречек, като Министърът на Народното просвещение, разпорежда доставката на апаратура за пет метеорологични станции с инструкции за водене на наблюдения. Началото на регулярните метеорологични наблюдения в България е през 1887г. с откриването на метеорологичната станция в София, на площад „В. Левски”. Тя е основана от тогавашния учител в Първа софийска мъжка гимназия, а по-късно професор по астрономия в Софийския университет, Марин Бъчеваров (1859-1926г.). Данните от измерванията се публикуват в периодичния печат, както и в трудовете на проф. М. Бъчеваров „Метеорологически наблюдения за София от 1-й март 1887 до 1-й март 1889г.” и „Няколко бележки за климата в София” (1889г.). Така за първи път се описва климатът на София. През 1888г. метеоролога, климатолог и сеизмолог Спас Вацов (1856-1928г.) публикува „Упътвание за метеорологически наблюдения”, което става основа за методично управление на метеорологичните дейности в България. От 1890г. Софийската метеорологична станция става Държавна метеорологична станция с основател и пръв директор до 1928г. - Спас Вацов и през 1891г. България участва като пълноправен член в Конференцията на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен. С Княжески устав на 1 януари 1894г. се създава Дирекция по метеорология към Министерство на просвещението, което се приема за рождена дата на българската хидрометеорологична служба. Създадената Дирекция се грижи за организиране, провеждане, събиране и публикуване на метеорологични наблюдения. От 1930г. се издават и прогнози за времето за информация на гражданите. През 1934 г. Дирекцията се преименува в Централен метеорологичен институт с директор Киро Киров (1897-1961г. - математик, физик, метеоролог и климатолог), който го ръководи до 1950г.
Метеорологията се развива особено бързо след 1950г., когато се усъвършенстват наблюденията, свързочните средства, аерологичните изследвания, оперативният картен материал и др. По-късно се организират противоградоносни площадки в районите на Пазарджик, Монтана, Видин и другаде. Разширява се обемът на метеорологичната информация - освен редовно издаваните краткосрочни прогнози за времето се правят и средносрочни, дългосрочни и агрометеорологични прогнози. Публикуват се метеорологични годишници и справочници. Издава се двумесечното списание „Хидрология и метеорология” (1952г.).
Климатологията е наука за формирането, състоянието, географското разпределение и изменението на климата и за неговото практическо значение. Тя оценява климатообразуващите фактори (радиация, атмосферна циркулация, физикогеографска среда и стопанска дейност на човека) и анализира обилен статистически и синоптичен материал. Климатологията в България се развива като наука след 1900г., но особено важни са периодите 1930-40г. и след 1950г.. След основаването на метеорологичната станция в София (1887г.) е изградена стабилна мрежа от метеорологични станции (от 1892г. в България вече функционират 14 второкласни станции), редовно се събира, обработва огромен статистичен, синоптичен и аерологичен материал. Извършват се изследвания върху отделните климатични елементи и върху генезиса и районирането на климата на България (Географски институт при БАН, катедрата по хидрология и климатология при Геолого-географския факултет на Софийския университет, Главно управление „Хидрология и метеорология”). Започнати са изследвания и върху изменението на климата под влиянието на стопанската дейност на човека. В областта на метеорологията и климатологията работят К. Киров, Л. Събев, Св. Станев, Р. Калчева, Ст. Лингова (от Института по хидрология и метеорология), С. Панчев, Ж. Гълъбов, Д. Димитров (от Соф. ун-т), X. Тишков (от Географския институт при БАН). Публикуват се климатични справочници. Издаден е „Климатичен справочник за HP България” (1959г.).

геофит; геофит - (гео- и phytón „растение”) - Растение, на което органите за вегетативно възстановяване (луковици, коренища) се развиват под земята, напр.: картофите

геофон; геофон - (гр. géa „земя" и phōnē „звук”) - Приемник на разпространяващи се в земната кора звукови вълни

геохимия; геохимия - (гео- и химия) - Наука за химическия състав на Земята; изследва химическите елементи на Земята и законите за разпространението и движението им в земната кора

геоцентризъм; геоцентризъм - (гео- и центризъм) - Ненаучна представа на древните народи за Земята като център на вселената, около която се движат Слънцето и другите небесни тела

геоцентричен, геоцентрически; геоцентричен, геоцентрически - (от гр.) - 1. Който се отнася до центъра на Земята; 2. Който принадлежи или е с качествата на геоцентризъм

НАЧАЛО

гепард; гепард - (Acinonyx jubatus; фр. guépard) - Единствен представител на род Acinonyx, бозайник от семейство Котки, който живее в Азия и Африка. Гепардът е защитен вид. Опитомен, той се използва за лов на антилопи

гепиди; гепиди - Източно-германско племе, сродно на готите. През V в. част от гепидите се установяват на юг от Дунав в областта на Сирмиум (днес Сремска Митровица, град във Войводина, Северна Сърбия). В края на V в. в съюз с прабългари воюват срещу готите. При управлението на византийския император Юстиниан I (527-565г.) започват военни действия срещу Византия за Сирмиум и Сингидунум (днес Бялград). През VI в. пропускат през страната си (вероятно през днешна област Олтения, Румъния) славяни, а по-късно - кутригури, които опустошават земите на юг от Дунава

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги