ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

 

герак; герак - (гр. γεράκι, hiérax, новогр. geráki) - Граблива птица; ястреб или сокол

геран; геран - (новогр. geráni „крик”) - Дълбок кладенец, бунар; вж. кладенец

гераний, гераниум; гераний, гераниум - (geranium новогр. geranion „здравец”) - бот. 1. Здравец; 2. Южноафриканско декоративно растение, от което се получава ароматно масло

геранило; геранило - Кобилица на геран

герб - (пол. herb от нем. Erbe „наследство” през рус.) - 1. Отличителен знак (символ) на държава, град, съсловие, род, организация, съчетание от изображения на фигури и предмети с определено символично значение. Поставя се на официални документи, на знаме, на печат, върху парични знаци и други подобни. Първи сведения за символи на царската власт в България има от XIII-XIV в., когато отделни представители от династическите родове на Тертеровци и Шишмановци - Георги Тертер I (1279-92г.), Михаил Шишман (1322-30г.) и Иван-Срацимир (1371-96г.), поставят образа на двуглав орел в хералдична поза върху обратната страна (реверса) на сечените от тях монети. Същият орел е изобразен върху надгробната плоча на цар Иван-Александър (1331-71г.) и върху подножието, на което той е стъпил в миниатюрата от Ивак-Александровото евангелие. Монети с изображение на лъв сече пръв цар Иван Шишман (1371-93г.).
Лъвът като български символ за пръв път е описан в дневника на арабски пътешественик, който споменава, че върху щитовете на царската стража в Търновград са нарисувани три червени лъва на златно поле, и дава графично изображение на такъв щит. В западноевропейската хералдика най-старият български герб датира от около 1420г. - в хрониката на Констанцкия събор (1414-18г.) от Улрих Рихентал. В нея с малки графични изменения са изобразени същите три лъва, но върху испански щит, със стилизирана императорска корона над него и с надпис „Kayser von Bulgari” - „император на българите” (така, както е гласяла титлата на българските царе - „цар на българите”). В славянската хералдика българският герб се появява за първи път през 1595г. в ръкописния гербовник на адмирал Петър Охмучевич, но в него лъвът е един. Оттогава във всички ръкописни и печатни трудове по хералдика независимо от графичното решение и трактовка на отделните елементи лъвът в герб на България е изправен на задните си крака, обърнат надясно, въоръжен (с извадени нокти) и коронован (първоначално - червен лъв на златно поле, а от началото на XVII в. - златен лъв на червено поле), най-често върху германски или испански щит с царска корона над него. В продължение на повече от 300 г. българският герб е включван в големия кралски герб на Унгария, а по-късно - на Австрия и Австро-Унгарската империя. Първоначално такъв е гербът на Славония Дунавска, а по-късно над него е написано Bulgarien. В „Стематография” на хърватския писател Павел Ритер Витезович (1701г.) освен гербът на България за първи път са дадени и гербовете на нейните области - Мизия, Тракия, Македония и Дардания (днес Северозападна Македония, Северна Албания и Косово). През 1741г. „Стематографията” е преработена, допълнена и издадена на кирилица от българина Христофор Жефарович и играе важна роля в Българското национално възраждане. От нея българския герб намира място върху знаме на доброволците от Кримската война 1853-56г., в някои преписи на „История славянобългарска” (в т. нар. Ахтаров сборник от 1842г., направен от Ст. Ахтар, и другаде) и в много щампи и литографии. През епохата на национал-освободителните борби лъвът като символ на българската държава е изобразен в централната част на печатите на Привременното правителство в България, Тайния централен български комитет, Българския революционен централен комитет в Румъния и другаде.
След Освобождението (1878г.) Учредителното народно събрание приема Търновската конституция (1879г.), в чл. 21 на която се определя, че българския държавен герб е „златен коронован лъв на тъмночервено поле”. Над полето - княжеска корона. Първоначално изображението на герба е възприето от герба в „Стематографията” на Хр. Жефарович. Впоследствие гербът търпи изменения в своите три разновидности - малък, голям и тържествен. С поемането на властта от княз Александър I, а по-късно и от цар Фердинанд I възрожденските традиции са забравени. В поредицата от държавни гербове, в разрез с Конституцията и решенията, взети от Учредителното народно събрание, се налагат елементи и символи, взети от германската и френската хералдика. Последното изменение на държавния герб на България за периода до 1948г. е утвърдено със Закон за държавния печат (1930г.).
Гербът на Народна република България е основен официален държавен знак (символ), който изразява обществено-политическия и икономическия строй на страната, нейния суверенитет и (за съжаление) намек за нейната зависимост в международно отношение. Първият герб след премахване на монархията и провъзгласяване на България за народна република, описан в Конституцията от 1947г., е кръгъл, в средата на червено поле е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва - червена петолъчна звезда, а отдолу със златни цифри - датата 9. IX. 1944 Одобреното според Конституцията графично и пластично изображение на герба се запазва само 2 месеца. По предложение на Г. Димитров в герба се внасят съществени изменения: под лъва се поставя зъбчато колело - символ на промишлеността, житните класове са обвити с червена лента, която в двата края завършва с национален трицвет; полето, върху което е изобразен лъвът, става синьо. Промените се отразяват в укази от 1948г., с които се утвърждават и други незначителни изменения и се одобрява цветното, графичното и пластичното изображение на герба. Съгласно с Конституцията от 1971г. (чл. 139) гербът е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен лъв, изправен върху зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят цифрите 681 и 1944. Държавният съвет на НРБ одобрява цветното и графичното изображение на държавния герб (указ от 1971г.) и пластичното му изображение (указ от 1971г.). В Закона за държавното знаме на НРБ (1967г., изменен през 1975г.) се определя символиката на отделните елементи на държавния герб: „зъбчатото колело, червената лента и житните класове, обвити по средата с национална трицветна лента, символизират социалистическия характер на българската държава, съюза на работниците и селяните и тяхното единство, създадено и укрепено в борбите за освобождение от монархофашизма и капитализма и в строителството на социализма, а цифрите 681 и 1944 сочат годините на основаването на българската държава и на победата на социалистическата революция в България. Лъвът символизира силата, храбростта, безстрашието и героизма на българския народ, небесносиният цвят на полето - участието на българския народ в борбата за мир в целия свят, червената петолъчна звезда - единството и солидарността на българския народ с трудещите се от целия свят.” Гербът на НРБ със своите символи и елементи олицетворява политическият и обществено-икономическия строй. Единственото заимствано от вековните традиции на българската държава се открива в изображението на лъва: изправен на задните си крака, обърнат надясно, с извадени нокти.  Гербът на Република България, съгласно „Закона за герб на Република България”, обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 4.08.1997г., пресъздава Тържествената форма на държавния герб на България от периода 1930-46г. Той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата”; линк към текста: тук; 2. Държавна такса, събирана чрез марки, върху които стои държавният герб

гербера, гербер; гербера - (Gerbera) - Род тревисти растения от семейство сложноцветни. Съществуват около 70 вида, разпространени в Африка и Азия. В България се отглеждат хибридите на Gerbera gamesonii и Gerbera viridiflora, познати под названието Gerbera jamesonii. Герберът е нова оранжерийна цветна култура. През 60-те години в България и други страни са създадени много нови форми с красиви цветове, обагрени с нежни пастелни тонове, некичести, полукичести и кичести, с различна едрина. Използват се за букети и вътрешна украса на помещения. Като промишлена култура в България се отглежда от 1965г. обикновено през зимните месеци в оранжерии. Размножава се предимно вегетативно (чрез разделяне на коренищата) и чрез семена.

гергеф; гергеф - (тур. gergef, от перс.) - Дървена, метална или костна рамка, на която се обтяга плат за везане (бродиране). Формата на гергефа е кръгла или четвъртита; размерите му могат да се променят. Гергефът често се украсява с художествена резба или с цветни рисунки. В бита навлиза през Възраждането; възпят е в народните песни

гергина, далия; гергина - (Dahlia) - Род многогодишни тревисти растения, с клубеновидно удебелени корени, от семейство сложноцветни. Съществуват около 15 вида, растат в Мексико и Гватемала. В Европа гергината се отглежда като културно растение от края на XVIII в. Създадени са над 8000 сорта, различни по височина и хабитус. Родоначалник на съвременните сортове е D. variabilis. Цветовете на гергината са различни по форма, устройство, багра и едрина; биват некичести, полукичести, кактусовидни, хризантемовидни, декоративни, нимфейни, помпони, топчести. В България гергината се използват за украса на градини и паркове, а дребноцветните сортове - за украса на помещения. Гергината се размножава чрез клубени, вкореняване на издънки и семена. Цъфти от юли до падането на есенните слани.

Гергьовден; Гергьовден - (стар стил:23 април ( нов стил: 6 май) - Голям християнски пролетен празник. Води началото си от древен езически празник на основното население на Балканския п-в (траки, мизи, фриги, илири). Свързан е с лятното пасищно отглеждане на дребния добитък (овце и кози) и със задояването му. През християнската епоха празникът се свързва с името на християнския светец Георги, който се приема за покровител и на стадата. В негова чест се прави курбан - коли се агне. Обичаите и вярванията, свързани с приготвянето на курбана - клане, опичане и раздаване от месото на съседи, имат предимно и символичен характер: кръвта и костите от агнето се заравят в мравуняк, за да се плодят овцете, децата се начервяват с кръвта му, за да са здрави и червени. На Гергьовден се приготвя и гергьовски кравай, наричан още овчарник или кошара; украсен е с моделирани от тестото символи на овце и друга „жива стока”. Краваят се отнася на кошарата и се дава на овчаря. В българските пастирски семейства докъм 1920г. строго се спазва възбраната да се коли агне и да се яде мляко и новопроизведени млечни продукти преди Гергьовден Празникът е тържествен и весел. Централно място е заемала черковната служба за благославяне на курбаните. След черковния водосвет се играе гергьовско хоро само от жени под звуците на песента „Св. Георги обикаля посевите и стадата и по пътя си убива ламята". Много са обичаите, свързани с овцете: С цветя, събирани сутринта преди слънце, се изплитат венци за курбана и за първата издоена овца в стадото. Обичаите и обредите, свързани с Гергьовден, целят осигуряване на плодовитост, плодородие, здраве и щастие. Характерно за Гергьовден е валянето по роса, къпането в реки и извори, предимно на девойки, млади булки, момци и деца; надпяването на пръстени, китки, нишани, люлеенето на люлки, тегленето на кантар, окичен със зеленина. По време на комунистическия режим се прави опит да се замени християнския празник Гергьовден с „Ден на животновъда”, като се устройва показно награждаване на „най-добрите” животновъди. Герьгвден е и празник на Българската войска, освещават се бойните знамена и се чества с военен парад; избран е и за градски празник на гр. Русе

гердан; гердан - (τур. gerdan „шия” от перс.) - 1. Огърлица, наниз; 2. прен. Увисналата част под шията на говедо; 3. Подредени или нанизани еднородни предмети

герданлия; герданлия - Порода спортни гълъби; вж. гълъби

гердел; гердел - (тур. gerdel) - Плитко и широко ведро

герджик; герджик - (тур. gerсik) - 1. Хубав, строен, напет; 2. Хубаво: стои ти герджик

герезче; герезче - Горест, гересто петле - едъро, с червени и жълти пера

герен; герен - (тур. geren) - 1. Ниско място край река, понякога заливано; 2. Свободно място край селище, на което пасе селският добитък

герест; герест - (тур.) - Породист, едър и пернáт (за петел)

герзек и герзяк; герзек и герзяк - Горест, герест петел, едър, с червени и жълти пера

гериатрия; гериатрия - (гр. géras „старост” и iatréia „лекуване”) - Дял от медицината, който се занимава с въпросите за продължаване на човешкия живот; сравни с: геронтология

герие; герие - (от тур. geri) - Подложка за рамото за отбиване ритането на пушка

гериз; гериз - (тур. geriz от пер.) - Канал за мръсна вода и нечистотии, отходен канал

гериля, гверила; гериля, гверила - (исп. guerrilla) - 1 Название на партизанска война в Испания и в страните от Латинска Америка, която се води от засада, ръкопашно, чрез всяване на напрежение; 2. Команди от полицейски, жандармерийски и войскови части за потушаване на народно недоволство; 3. прен. Гражданска война; 4. прен. Бъркотия, безредие

германизация; германизация - (от нем. ) - Понемчване

германизъм; германизъм - (къснолат. germanismus) - езиков. 1. Немска дума в чужд език; 2. Израз, свойствен за немския език, трудно преводим на чужд език

германий; германий - (от собс.) - Химически елемент, знак Gе, пореден номер 32, атомно тегло 72,59; крехък метал със сивкавобял цвят, който прилича по свойствата си на оловото

германист; германист - (от къснолат.) - 1. Учен-специалист по германска филология; 2. Студент по германска филология

германистика; германистика - (от лат. Germāni) - Наука за германските езици, литература и култура за целия период на съществуването им. Групата на германските езици е от индоевропейското семейство и включва немски, английски и др.

Герман, Скалоян, Калоян; Герман - Народен обичай за регулиране на валежите - за измолване или за спиране на дъжд. Разпространен в Северна България. Изпълнява се от момичета и жени на 12 май, св. Герман, или при засуха. Прави се глинена скулптурка (кукла) с голям фалус, наричана Герман (Германчо) или Скалоян (Калоян), която символизира момък, починал от суша или от дъжд. Поставя се на дъска със скръстени на корема ръце и запалена свещ в тях, отрупва се с цветя. Погребва се като човек - шумно, с гласно оплакване: „Умрял Герман, умрял ядник, умрял Герман от суша, умрял Герман за киша.” Герман (куклата) се погребва край река, при кладенец, блато или пък го хвърлят в реката. На гроба му се поставя кръст от пръчки. Понякога се правят и помени. Днес обичаят е отживелица
Източници: М. Арнаудов: 1) Тракийският Герман. В книгата му: Очерци по българския фолклор. Т. 2. С., 1969; 2) Герман-Скалоян. В книгата му: Студии върху българските обреди и легенди. Τ. 1. С, 1971

Германов сборник; Германов сборник - Средновековен български книжовен паметник от 1359г. (296 листа). Намерен от проф. Емил Калужняцки (славянска филология в Черновицкия университет в Украйна) в гръцка черква в Черновиц, северна Буковина, където е донесен от манастира „Воронец”. Съхранява се в библиотеката на румънската патриаршия под №1 от славянския ръкописен фонд. По състав Германовият сборник е хомилиар - съдържа 42 произведения на ораторската проза (слова и похвали); някои са преведени твърде рано на старобългарски език, което дава основание паметникът да бъде поставян сред най-старите славянски хомилиари (Супрасълски сборник, Клоцов сборник), а съставянето му да се отнася към II половина на X в. В състава на Германовия сборник са включени и оригинални произведения на старобългарски писатели от края на IX и началото на X в. - „Слово за Преображение”, „Похвала за Йован Богослов” от Йоан Екзарх, „Похвално слово за Михаил и Гаврил”, „Похвално слово за пророк Илия”, „Слово за Йоан Предтеча” от Климент Охридски. Историколитературен интерес представляват поместените в Германовия сборник 4 апокрифни слова и житието на света Петка, написано от дякон Василик по нареждане на цариградския патриарх Музалон и преведено в Търново вероятно около 1234г.. Германовият сборник е един от най-архаичните в езиково отношение средновековни български паметници, ценен извор е за историята на българския език. Съдържа рядко срещани в старобългарските паметници безпредложни съчетания - творителен предикативен, безпредложен дателен при глаголи за движение, безпредложен местен и други падежи, които свидетелстват за архаична езикова основа. В Германовия сборник с голяма последователност се предават както архаичните, така и среднобългарските езикови особености. Паметникът не е издаван. Първо съобщение за него прави проф. Емил Калужняцки в 1899г.. Й. Юфу пръв публикува подробно описание на паметника, придружено от археографско и историко-литературно изследване.
Източници: Н. Дилевсκи. Към въпроса за произхода на „Германовия сборник” от 1359 г. - Бълг. език, № 4, 1967; К. Мирчев. Към българския исторически синтаксис - архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 г. - Славистичен сборник. С, 1968; Д. Иванова-Мирчева: 1) „Германов сборник” - български писмен паметник от X в. в препис от 1359г. - Бълг. език, № 4-5, 1965, 2) За архаичността на Германовия сборник - старобългарски писмен паметник от X век. - Бълг. език, № 5, 1966, 3) Из старобългарския хомилиар - новооткрити преводи. -  Константин-Кирил философ. С, 1969

Германовци - вж. Горещници

германофил; германофил - (лат. Germāni и гр. phílos „обичащ”) - Привърженик и поклонник на немската култура и политика

германофоб; германофоб - (лат. Germāni и гр. phóbos „страх”, „омраза”) - Човек, който мрази немската култура и политика

герминативен; герминативен - (лат. germinatīvus) - Който пониква, зародишен

герминатор; герминатор - (от лат. germino „пониквам”) - Апарат за изпитване кълняемостта на семената, за ускоряване или регулиране на поникването им

героизъм; героизъм - (гр. hērōīsmós през рус.) - Способност за извършване на подвиг; геройство, смелост

героичен, героически; героичен, героически - (гр. hērōikós „героичен”) - 1. Способен за подвизи, за смели дела; смел, юначен, храбър; 2. Величествен, грандиозен; 3. литер. Който разказва за легендарни герои; 4. литер. Написан с възвишен стил

герой; герой - (гр. hérōs „герой” през рус.) - 1.Човек, който се отличава със смелост и доблест; юнак, храбрец; 2. Главно лице в някое събитие; 3. Действащо лице в литературно произведение, филм и др.; 3. Действащо лице е древните митове и легенди, надарено със свръхестествена сила; 5. прен. Отличен в някоя област работник, удостоен с награда (герой на социалистическия труд и др.) - само за държави със социалистически тоталитарен режим на управление

геронди; геронди - (от гр. γέροντας) - Старейшини, избирани сред спартанците пожизнено измежду най-мъдрите и уважавани мъже над 70 години

геронтокрация; геронтокрация - (гр. gérōn „старец” и krátos „сила”) - Управление, осъществявано от старите хора, практикувано най-често в патриархалните общества

геронтология; геронтология - (гр. gérōn, gérontos „старец” и lógos „наука”) - Дял от биологията, който се занимава с процесите в организма, предизвикани от старостта; сравни с: гериатрия

гертидисвам, гетирдисам; гертидисвам, гетирдисам - (от тур. getirmek) - Донасям, доставям, докарвам

герундив; герундив - (лат. gerundīvum) - грам. Глаголно прилагателно име в латински език, което предава необходимост

герундий, герундиум; герундий, герундиум - (лат. gerundium) - грам. Глаголно съществително име в латински и английски език

герусия; герусия - (гр. gerousía) - Съвет на старейшините, сенат в древна Гърция

герчек; герчек - (тур. gerçek) - Наистина, действително

НАЧАЛО

 

гет_, геч_, геш_, гиб_, гив_, гиг_, гид_, гиж_, гил_, гим_, гин_

гестапо; гестапо - (нем. съкращение от Geheime Staatspolizei „тайна държавна полиция”) - Фашистката тайна полиция в Хитлерова Германия, станала пословична с жестокостта и зверствата си

гети; гети - Съюз от многобройни племена, населявали земите между долното течение на Дунав и Стара планина, на запад - до р. Асамус (днес Осъм). Според Херодот, Страбон и др. антични писатели гетите са най-северната племенна група на тракийската народност. Рано преминават към уседнало земеделие; голяма част от тях са скотовъди, главно коневъди. През 512г. пр. н. е. за кратко време са покорени от персите при похода на цар Дарий I срещу Скития. Многобройни гетски конни отреди участвуват в похода на одриския владетел Ситалк срещу Македония (429г. пр. н. е.). След разпадането на Одриското царство (IV в. пр. н. е.) част от гетите са покорени от скитите. Срещу гетите воюват македонските владетели Филип II, Александър Македонски и Лизимах. През III в. пр. н. е. келтите нахлуват в източната половина на Балканския п-в и временно покоряват и гетите. Към края на III и началото на II в. пр. н. е. гетите влизат в чести стълкновения с нахлулите в съседство с тях бастарни. Гетите оказват упорита съпротива срещу римската завоевателна политика в северно-тракийските земи; през 62-61г. пр. н. е. те заставят римския наместник в Македония Антоний Хибрида да изтегли войските си от земите им. През 60-те г. на I в. пр. н. е. на територията на Дакия и Мизия гетите създават голям племенен съюз начело с цар Буребиста, който разпростира временно влиянието си на юг до днешния Бургаски залив. След смъртта му царството се разпада и през 29г. пр. н. е. земите на гетите са включени в Тракийското царство, васално на Рим

гети; гети - вж. гетри

гетинакс; гетинакс - (от собс.) - Електроизолационен материал, получен чрез напояване на хартия с разтвор на бакелитова смола под налягане

гетит; гетит - (от собс.) - геол. Желязна руда, воден железен окис, често примесен с манганов и алуминиев окис; среща се във вид на глиноподобна маса; използва се за добиване на желязо (по името на поета Гьоте, 1749-1832 г.)

гето; гето - (ит. ghetto) - 1. Еврейски квартал в големите средновековни градове, извън който евреите нямали право да излизат; 2. Определен квартал за инородно население в страни с расова дискриминация

гетри; гетри - (фр. guêtres) - Вид платнени или плъстени калци над обувки, които се носят за да е по-топло на краката; вж. гамаши

НАЧАЛО

гечендисвам се, гечендиша се; гечендисвам се, гечендиша се - (от тур. geçinmek) - 1. Прехранвам се, поминувам; 2. Разбирам се, живея в съгласие

геченя се; геченя се - (от тур. geçinmek) - Преживявам, поминувам

гечинмек; гечинмек - (тур. geçinmek) - Поминък, начин на живот, средства за съществуване

гечит; гечит - (тур. geçit) - Брод

гечмиш ола; гечмиш ола - (тур. geçmiş - минал, преминал; geçmiş ola; geçmiş olsun) - Пожелание след оздравяване или след прекарано премеждие

гешефт; гешефт - (нем. Geschäft „сделка”) - Непочтена сделка, спекула

гешефтар; гешефтар - (от нем.) - Лице, което върши непочтени сделки; спекулант

НАЧАЛО

гибел; гибел - Гранче прежда

гибелини; гибелини - (ит. ghibellini) - ист. Привърженици на императорската власт в Италия по време на борбите между императора и папата; противоположно: гвелфи

гиберелини - Вещества със силен стимулиращ ефект върху растенията. Получават се от гъби.

гибна; гибна - Гина, загина

гибони; гибони - (Hylobatidae; англ. gibbon) - зоол. Семейство малки човекоподобни маймуни с дълги предни крайници

гибък; гибък - (от рус. гибкий) - Гъвкав

НАЧАЛО

гивгир; гивгир - вж. гевгир

гивгирен, -а, -ο, и -рна, -рно; гивгирен - Зидан от камък или тухли; сводест

гивендия; гивендия - вж. гевендия

гивендийка; гивендийка - (от тур. güvende) - Весела, закачлива жена

НАЧАЛО

гига-; гига- - (гр. gígās „гигант”; първа съставна част на сложни думи) - за физически единици: Един милиард пъти по-голям от основната единица; напр. 1 гигакалория = 1 000 000 000 калории

гигабайт; гигабайт - Единица мярка за информация и е равна на един милиард байта

гигант; гигант - (гр. gígās, -antos) - 1. мит. Недействително лице с огромен ръст и свръхестествена сила; великан, исполин; 2. прен. Много голям на ръст човек; 3. Всичко, което надминава обикновените размери

гигантизъм; гигантизъм - (от гр.) - Необикновено (често болестно) увеличаване на тялото или на част от тялото у човека, животните и растенията

гигантотипия; гигантотипия - печ. Отпечатване на големи изображения, обикновено афиши

гигантски; гигантски - (от гр.) - Който има качества на гигант; преголям, исполински, грамаден

НАЧАЛО

гид - (фр. guide) - 1. Водач, екскурзовод; 2. Справочна книга, пътеводител

гиджелик; гиджелик - (тур. gecelik) - Женско елече открито отпред, което се закопчава само под гърдите

гиди; гиди - (тур. gidi) - Ах ти, немирнико!

гидик - (от тур. gedik) - 1. Инвентар на занаятчийска работилница; 2. Тясно място за минаване

гидийски и гидицки; гидийски и гидицки - Дяволски, буен, необуздан, проклет

гидия; гидия - (тур. gidi „хитрец”) - Смел, решителен и своеволен млад човек

гижа; гижа - Лозова главина(стъбло с корен)

НАЧАЛО

гилда, гилдия; гилда, гилдия - (нем. Gilde) - 1. Старонемски съюз за защита на живота, имота и честта на членовете му; 2. през средните векове: Съюз на търговци, занаятчии и др. за защита на професионалните интереси на членовете му; 3. Търговци в дореволюционна Русия, обособени в група въз основа на оборота и данъка

гилза; гилза - (нем. Hülse през рус.) - 1. Метална тръбовидна част от патрон или снаряд, която съдържа избухливо вещество; фишек; 2. Книжна тръбичка за цигара; 3. Тръбовидна част, която прикрепва нещо

гилотина; гилотина - (фр. guillotine от собс.) - 1. Уред за обезглавяване на хора (по името на лекаря, който я е създал); 2. техт. Уред за разрязване на материали; гилотинка

гилотинирам; гилотинирам - (от фр.) - 1. Отсичам някому главата с гилотина; 2. прен. Убивам; унищожавам

гилотинка; гилотинка - (от фр.) - Машинка за обрязване на пури, хартия и др.

гилоширане; гилоширане - (фр. guillocher) - Гравиране със специална машина във вид на рисунки от различни комбинирани линии, особено върху клишета за банкноти, за да се избегне фалшифицирането им

НАЧАЛО

гимназист; гимназист - (от гр.) - 1. Ученик от гимназия, средношколник; 2. прен. Незрял юноша

гимназия; гимназия - (гр. gymnásion) - 1. Средно училище; 2. Сградата на средно училище

гимназии; гимназии - (гр. gymnásion - „място за гимнастически упражнения”) - Средни общообразователни учебни заведения. Първата българска гимназия е Белградската гимназия „Свети Свети Кирил и Методий” в Бесарабия (1858г.), а в пределите на българските земи Априловската гимназия в Габрово (1872г.). По-късно гимназии се откриват в Пловдив, София, Плевен и в други по-големи градове. По съдържание (учебен план и програма) гимназии до 1946г. са реални, класически и полукласически. В реалните гимназии се изучават по-разширено природо-математическите дисциплини, в класическите гимназии - латински и гръцки, а в полукласическите - латински език. Гимназиите биват мъжки, девически и смесени. В началото са само мъжки. Девически гимназии поради патриархалните традиции се откриват и развиват по-късно. Първата девическа гимназия е основана в София през 1879г. От 1921 се създават смесени гимназии. От 1952/53 учебна година са само смесени. До 1946г. курсът на обучение е 5-годишен (IV-VIII клас), а от учебната 1945/46г. се намалява с 1 година. С въвеждане на задължителното 8-класно основно образование (1959г.) курсът на гимназиите става 3-годишен (IX- XI клас). От 1952г. започва обединяване на гимназии с основни училища и изграждане на единни средни училища (I-XI клас). От 1950г. се откриват гимназии с изучаване на руски, немски, френски и английски език. Учениците в тях се приемат след VII клас. Курсът на обучение е 4-годишен (1 г. подготвителен клас за изучаване на съответния чужд език). От 1964г. започва откриване на математически гимназии, а от 1968г. - на спортни. През 1977г. се открива Националната гимназия за древни езици и култури с 5-годишен срок на обучение. От учебната 1960/61 г. обучението във всички видове и степени училища, включително и в гимназиите, е безплатно. През учебната 1976/77г. в България има 132 гимназии.

гимнастик; гимнастик - (гр. gymnastikós) - 1. Спортист, който играе гимнастика; 2. Човек, който добре изпълнява гимнастически упражнения; 3. Преподавател по физическо възпитание

гимнастика; гимнастика (гр. gymnastikē, от gymnázō - „тренирам”, „упражнявам се”) - 1. Система от специално подбрани физически упражнения и научни методи за всестранно хармонично физическо развитие и възпитание и за укрепване на здравето и за добиване на ловкост. Гимнастиката е позната в България от епохата на Възраждането (XVIII в. - 1878г.). Преподава се в килийните, взаимните и класните у-ща. Гимнастическата теория се развива в българската възрожденска книжнина - книги, вестници и списания. Намира приложение и във военно-физическата подготовка на участниците в българското революционно-освободително движение, предимно в белградските легии на Г. С. Раковски (1862 и 1866г.) и в Българското опълчение преди и по време на Руско-турската война 1877-78г.. След Освобождението гимнастиката се въвежда като задължителен учебен предмет в училищата, военните учебни заведения и армията и  се развива от обществени гимнастически организации Създават се стрелкови гимнастически дружества в Източна Румелия. В Княжество България се основават дружествата „Български лев” (1878г.), „Балкански сокол” (1879г.), „Славянска беседа” (1880г.). По-късно се учредяват дружествата „Горско пиле” в Русе (1894г.), „Юнак” в София (1895г.) и др. През 1898г. дружествата се обединяват в Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Създават се и работнически гимнастически дружества - „Борец” (1900г.), „Сокол” (1903г.), „Младеж” (1907г.), гимнастически чети „Спартак” (1919-23г.)
Според предназначението си гимнастиката бива: основна гимнастика, гимнастика със спортна насоченост и спомагателна гимнастика. Основната гимнастика влиза в състава на всички гимнастики, и задачата й е общо физическо усъвършенстване. Преподава се в училищата, армията, лагерите за отдих и тренировка, детските градини, санаториумите и др. Гимнастиката със спортна насоченост включва спортната гимнастика, акробатиката и художествената гимнастика. Спомагателната гимнастика бива: спортно-спомагателна гимнастика - допринася за усъвършенстване на физическите качества на спортуващите с оглед на особеностите на определен вид спорт; лечебна гимнастика (вж. лечебна физическа култура) и производствена гимнастика;
2. Един от основните циркови жанрове. Дели се на въздушна и партерна. Към въздушната гимнастика се отнасят номерата, при които от първия трик до края изпълнителите не използват манежа. При партерната се използва манежа като изходна позиция преди и/или след изпълнението на трика. Гимнастиката възниква и се обособява като самостоятелен жанр през 50-те г. на XIX в. Първи се развиват въздушните номера - „Трапец”, „Халки” и др. От партерната най-характерен е номерът „Бари”. Гимнастиката участва в българските циркови програми още от първите години. В школата на основателя на българския цирк Петър Панайотов учениците се обучават в овладяване на номерата „Трапец”, „Двоен трапец”, „Халки” и „Бари”. Гимнастици подготвя и Л. Добрич, който създава и своя школа след Първата световна война 1914-18г. Гимнастиците са първите български циркови артисти, получили международно признание. Те се налагат с постиженията си през 20-те и 30-те години на XX в.  Най-ярко изявени са баристите Н. Панов, Георги и Михаил Силаги, К. Панов и гимнастиците на халки В. Козаров и В. Димчев. След 1948г. се създават големи гимнастически трупи под ръководството на циркови майстори от по-старото поколение. Първите трупи с високи трикови и художествени постижения са „Добрич” (мъже) и „Силаги”. По-късно трупи създават Н. Панов, А. Ковачев и Н. Бойчанов. Българските гимнастически трупи гастролират с успех в чужбина; 3. Наука за телесните упражнения в Древна Гърция

„Гимнастическа дружина”; „Гимнастическа дружина” - Първата обществена организация в България за гимнастика и военно-физическа подготовка, основана през пролетта на 1867г. в с. Еникьой, Тулчанско. Нейн създател, организатор и ръководител е Васил Левски, учител по това време в селището. Целта на „Гимнастическата дружина” е да подготви чрез средствата на гимнастиката и военното обучение младежта за национал-освободителната борба. В организацията членуват местните младежи, които се занимават извън селото, на открито, с прескачане на ровове, катерене по дървета, надбягване, надскачане, надборване и др. С наименованието „Гимнастическа дружина” Васил Левски прикрива революционния характер на организацията.

гимнастически дружества в Източна Румелия; гимнастически дружества - Военизирана доброволческа организация, създадена в Южна България за оказване на съпротива срещу прилагането на Берлинския договор 1878г. Дейността на гимнастическите дружества е тясно свързана с национал-освободителното движение в тази част на България и за съединение с Княжество България. Организирани от комитетите „Единство” под привидната цел да действат за физическото укрепване на членовете си, в действителност гимнастическите дружества имат за задача да подготвят българското население за въоръжена съпротива срещу настаняването на турски гарнизони по балканската (северната) граница на Източна Румелия и срещу опитите на Турция да превърне областта в турски вилает. Създаването на гимнастическите дружества започва през октомври-ноември 1878г. В края на ноември 1878г. е публикуван първият устав на пловдивското гимнастическо дружество „Орел”; за кратко време цяла Южна България е покрита с местни гимнастически дружества - „Орел” (Пловдив, Пазарджик, Казанлък и др.), „Морски орел” (Бургас), „Сокол” (Хасково и Ямбол), „Лев” (Сливен), „Любов” (Харманли), „Братска слога” (Карлово) и др. Временното руско управление разрешава официално организирането на гимнастически дружества със заповед от 12 януари 1879г. и отпуска 70 000 пушки тип „Кринка” за въоръжаване на гимнастиците. Военната подготовка се ръководи най-напред от бивши български опълченци, по-късно - от руски офицери и подофицери. Постепенно гимнастическите дружества се превръщат във военна сила - Народна гвардия; в тях преминават обучение по военен строй, сапьорско дело и стрелба общо около 100 000 българи. Дейността на гимнастическите дружества допринася за редица изменения в полза на автономията на областта при изработване на Органическия устав на Източна Румелия и подпомагат успешно руската дипломация в борбата й да не бъдат допуснати турски гарнизони по билото на Балкана. След изтеглянето на руските войски от Южна България подготовката на гимнастиците се осъществява от офицери и войници от източнорумелийската милиция. Под натиска на Портата и на Европейската комисия гимнастическите дружества са разтурени със заповед на генерал-губернатора Алеко Богориди (30 октомври 1879г.) и членовете им са записани в резерв на милицията. Въпреки че са официално разпуснати, на много места гимнастическите дружества продължават дейността си до 1880г. Въоръжаването и обучението на българите в Южна България изиграва решаваща роля за запазване на свободолюбието и българщината в Източна Румелия.
Източници: Ц. Ал. Генов. Гимнастическите стрелкови дружества в Южна България през 1878-1879 година. Военно-исторически сборник, № 3, 1956; Г. Д. Тодоров. Временното руско управление в България през 1877-1879. С., 1958 стр. 331-338

гимнастьорка; гимнастьорка - (рус. гимнастëрка „блуза”, „рубашка”) - Горна мъжка дреха от плътен плат с права яка

НАЧАЛО

гинандри; гинандри - (гр. gyné „жена” и anér, andrós „мъж”) - Жена с вторични мъжки признаци (брада, мустаци и др.)

гинантроп; гинантроп - (гр. gyné „жена" и ánthrōpos „човек”) - Човек с полови признаци на жена и мъж; сравни с: хермафродит

гингивит; гингивит - (лат. gingivītis) - мед. Възпаление на венците

гинекей; гинекей - (гр. gynaikéion) - при старите гърци: Женско отделение в дом

гинекократия; гинекократия - (гр. gyné, gynaikós „жена” и krátos „власт”) - Власт на жените

гинеколог; гинеколог - (от гр.) - Лекар-специалист по гинекология

гинекологически; гинекологически - (гр. gynaikologikós) - Който се отнася до гинекология; гинекологическа клиника - Лечебно заведение за лекуване заболявания на женските полови органи

гинекология; гинекология - (гр. gyné, gynaikós „жена” и lógos „наука”) - 1. Медицинска наука, която се занимава с физиологията на половите органи при жената, техните заболявания, предпазване и лечение; 2. Болнично заведение за лекуване на тези болести

гинекоман; гинекоман - (от гр.) - Прекалено отдаден човек на страстта си към жените; голям женкар

гинекомания; гинекомания - (гр. gyné, gynaikós „жена” и manía „лудост”) - Прекалено голяма страст към жени, „лудост” за жени

гинекомаст; гинекомаст - (гр. gyné, gynaikós „жена” и mastós „гърди”) - Мъж със силно развити гърди

гинекомастия; гинекомастия - (от гр.) - Силно развити гърди у мъжки индивид

гинецей; гинецей - (гр. gynaikéios през лат.) - бom. Съвкупност от женските части на цвета (плодник, семенник и пр.)

гинко; гинко - (Ginkgo biloba, Salisburia adiantifolia) - Двудомно дърво от семейство гинкови. Произхожда от Източна Азия. В Китай и Япония е култово растение. Единствен запазен вид от древна група растения. Декоративно дърво, пренесено в Европа през 1750г. В България първоначално са засадени единични екземпляри в Русе, Варна, София, по-късно се култивира на много места в долния планински пояс, тъй като вирее добре при местния климат. Годно е за залесяване в промишлени центрове и големи градове, понеже понася добре замърсяването на атмосферата. Едно от най-ценните и оригинални дървета за озеленяване. По технически качества дървесината му е близка до иглолистната.

гинокардия; гинокардия - (гр. gyné „жена” и kardía „сърце”) - бот. Вид индийско дърво, от семената на което се прави лекарство против проказа

гиноним; гиноним - (гр. gyné „жена” и ónyma „име”) - литер. Женско име ката псевдоним на мъж; сравни с: андроним

гиньол; гиньол - (фр. guignol) - 1. Главно лице във френския куклен театър, появил се през XVIII в; 2. Куклен театър, в който играе такова лице

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги