ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

гир_, гит_, гиш_, гла_, гле_

гипс - (гр. gýpsos - „варовик”, „креда”) - 1. Най-разпространеният сулфатен минерал; прозрачен, бял до сив или жълтеникав с химическа формула CaS04.2Н20. Голямо находище сред седиментни скали от тортонска възраст се намира при с. Сланотрън и с. Кошава - Видинска област. Добре оформени безцветни или замътнени от глинести включения гипсови кристали има на много места в глините в Северна България (Оряхово), в Ямболско, при Раднево и в Софийско; възраст - плиоцен. В рудни находища из Родопите и Средногорието се намира гипс от хидротермален и хипергенен произход. Гипсът от Видинско и от Раднево се използва за нуждите на циментовата, хартиената и химическата промишленост, за строителството, в селското стопанство и другаде; 2. Препечен продукт от този минерал във вид на бял прах, който, размит с вода, бързо се втвърдява и служи за отливки, за мазилки и замазки, за стенни облицовки като гипсокартон, гипсофазер и др.; 3. Скулптурна отливка от този прах; 4. Хирургическа превръзка от същия прах

гипсирам; гипсирам - (от гр.) - 1. мед. Правя гипсова превръзка, поставям в гипс; 2. Наторявам почва с гипс; 3. Прибавям гипс във вино през време на ферментация, за да получи по-добър вкус и цвят; 4. Запълвам, измазвам с гипс

гипсолит; гипсолит - (гр. gýpsos и líthos „камък”) - Смес от гипс и минерални или органични вещества, лек и лош проводник на топлината; употребява се като строителен материал

гиптин; гиптин - (от гр.) - Циганин

НАЧАЛО

гира; гира - (рус. от перс.) - 1. Тежест за гимнастически упражнения, обикновено две стоманени топки, съединени с дръжки; 2. Метален къс с определено тегло, служещ за мярка; 3. Висяща тежест за регулиране на движението на механизъм

гирджик; гирджик - вж. герджик

гириз; гириз - вж. гериз

гирит-сапун; гирит-сапун - (от Girit, турско име на о-в Крит), фабричен сапун

гиритлия; гиритлия - (тур. girliti) - Жител на о-в Крит

гиритски; гиритски - (от Girit, турско име на о-в Крит) - Критски, от остров Крит

гирлянда; гирлянда - (ит. ghirlanda през фр.) - 1. Плетеница (верига) от цветя, зеленина, хартия и др., която служи за украса; 2. Орнамент с такава форма; 3. прен. Редица, върволица, множество

гирме; гирме - (тур. girme) - Дърво, с което се залостват кепенци и врати

НАЧАЛО

гит - (тур. git) - Марш, тръгвай

гитана; гитана - (ксп. gitana) - 1. Испанска циганка; 2. Характерен танц на испанските цигани; 3. Изпълнителка на този танц

гише; гише - (фр. guichet) - Прозорче на стена или определено място в голяма зала на учреждение за обслужване на посетителите (в банка, поща, gara, съдилище и др.)

НАЧАЛО

главанак и главанец; главанак и главанец - Селяндур

главар; главар - Главатар

главарев; главарев - Който се отнася до главар, до главатар

главеж; главеж - Годеж; вж. годеж

главежник и главежиица; главежник и главежиица - Годежар, годежарка

главене; главене - Годяване

главенетво; главенетво - Главатарство, първенство

главеник и главеница; главеник и главеница - Годеник; годеница

главенка - Черни гръсти; вж. гръст

главешки; главешки - Стремително, презглава

главина; главина - 1. Стъбло с корен на лоза; 2. Ос на колело; 3. Централната част на колелото на волска кола

главица; главица - (Dactylis) - Род тревисти растения от семейство житни. Известни са 5 вида в Европа. В България растат почти навсякъде, предимно по умерено влажни засенчени места (храсталаци, гори), но и в равнинните и предпланинските ливади е разпространен видът ежова главица (Dactylis glomerata), представен с 3 подвида. Тя е висока (1,20-1,60м), редкотуфеста и средно дълготрайна (7-8 -годишна) трева. Понася честа коситба и паша. Използва се като компонент при създаване на изкуствени ливади и пасища, и е най-подходяща храна за коне и едър рогат добитък. Дава до 1000-1200кг сено от декар (8-10% суров протеин, 2-3% сурови мазнини, 30-32% сурови влакнини)

главкома; главкома - вж. глаукома

главконит; главконит - вж. глауконит

главни; главни - вж. гъбни болести по растенията

главние - Високо място в черква, откъдето говорят и пеят, амвон

главница; главница - Основен капитал

главнишко хоро; главнишко хоро - Хоро в 11/16 размер, бързо темпо, хват на леса за пояс. Играе се от мъже. Името си носи от с. Главиница - Пазарджишко

главнярник, конче, мечка, магаре; главнярник - Подпорка, която се поставя в огнището. На нея се подпират главните, за да горят по-добре. Представлява дълга 50-60 см, желязна пръчка, за която са монтирани 2 или 4 крачета. Единият край на пръчката е извит нагоре и често е оформен художествено като животинска глава или глава на митическо животно. Главнярникът е част от традиционната покъщнина и се използва предимно в планинските райони

главучка; главучка - Главичка, надебелен край

главявам (се), главя(се); главявам; главя - 1. Ценявам (се), цаня се, наемам (се); 2. Годявам се

глагол; глагол - Изменяема част на речта, която означава действие или състояние като процес, отнесен към обекта (лице или предмет). Българската глаголна система се отличава от глаголните системи на другите езици (включително и славянските) с изключително голямо многообразие от форми и граматични категории: лице, число, род, време наклонение, вид, залог. Категорията лице определя отношението на глаголния обект към говорния акт, изразено обобщено в окончанието на глагола. Лицето на глагола може да е съгласувано с говорещия (първо лице - „нося”, „носим”), с лицето, на което се говори (второ лице - „носиш”, „носите”), или да няма отношение към говорния акт (трето лице - „носи” „носят”). Различават се две числа на глагола - единствено и множествено („работя”, „работим”). Някои именни глаголни форми притежават и категорията род (вж. причастие и отглаголно съществително). Категорията залог показва дали глаголното лице е извършител на действието - деятелен залог („мия”, „ходя”), негов получател - страдателен залог („мит е”, „мие се” - от някого), дали съчетава и двете функции - възвратен („мия се”, „мием се”) или не участва в действието нито като извършител, нито като получател - безличен („съмва”, „мръква”, „звъни се” и др.). Към залога има отношение лексико-граматичната категория преходност / непреходност, която определя дали даден глагол може или не може да бъде поясняван от пряко допълнение („мия детето” - преходен, „ходя” - непреходен глагол). Граматичната категория вид, характерна за славянските глаголи, показва дали действието независимо от времето на извършването се предава синтетично като неделима цялост (свършен вид - „реша”, „чукнах”, „ще приема”) или аналитично, в развитие (несвършен вид - „решавам”, „чуквах”, „ще приемам”). Всяка форма на българските глаголи с изключение на двувидовите глаголни форми („анализирам”) принадлежи към един от двата вида. Свързани с вида са семантико-словообразователните класове, наричани „начини на действие”, които обединяват глаголи с еднакви отсенки в начина на протичане на процеса. Например: означават начало - „запявам”, „прохождам”, „заруменявам” („започвам да пея”, „започвам да ходя”, „започвам да руменея”); едноактност - „смигвам”, „ахвам”, „изблейвам”; слаба степен на осъществяване на процеса - „нагарчам”, „поболява ме”, „привдигам се”, и много др. Видът на глагола влиза в сложни взаимовръзки с категорията време, изразени чрез отсъствие на свършени по вид глаголни форми за израз на някои частни значения на отделни глаголни времена (например: в актуално сегашно време и актуално минало несвършено време - „аз решавам задача” - в момента, „аз решавах задача” - тогава, но не и „аз реша задача”, „решех задача”). Времето на глагола показва положението на действието спрямо определен ориентационен момент - момент на говоренето, или друг допълнителен ориентационен момент, за който се говори. Българския глагол се откроява с извънредно развита времева система: 1) сегашно време - означава действие, едновременно с момента на говоренето („пея”); 2) минало свършено време - действието предхожда момента на говоренето („пях”); 3) минало несвършено време - действието е съвременно с допълнителен ориентационен момент в миналото („пеех”, когато влязоха); 4) минало предварително време - действието предхожда допълнителния ориентационен момент в миналото („бях пял”, когато влязоха); 5) бъдеще време в миналото - действието е предстоящо по отношение на допълнителния ориентационен момент в миналото („щях да пея”, когато влязоха); 6) минало неопределено време - действието е минало спрямо момента на говоренето, но е налице резултат от него („пял съм”); 7) бъдеще време - действието се извършва след момента на говоренето („ще пея”); 8) бъдеще предварително време - действието предхожда допълнителен ориентационен момент в бъдещето („ще съм пял”, когато влязат); 9) бъдеще предварително време в миналото - време, ориентирано към 2 допълнителни момента, рядко употребявано („щях да съм пял”). Граматичната категория наклонение изразява отношението на говорещото лице към действието или действителността. Всеки български глагол може да представи действието като реално - изявително наклонение („чета”), като възможно - условно наклонение („бих чел”), като изисквано от говорещото лице (във форма на заповед, пожелание или молба) - повелително наклонение („чети!”). Характерно за българския език е преизказното наклонение, което представя действието обикновено като ненаблюдавано от говорещото лице („четял”, „щял да чете”). Съществуват и форми за по-силно преизказване, с които се изразява най-често неодобрение или недоверие към предаваните чужди думи („четял бил”, „щял бил да чете”). В системата на глагола влизат също неличните глаголни форми - причастие, деепричастие, отглаголно съществително. В съвременния български език инфинитивът е изчезнал.

глаголица; глаголица - Най-старата българска азбука, създадена през 862 или 863г. от Константин-Кирил Философ. Глаголическите букви са нова, талантливо направена графична система, пригодена към фонетичните особености на старобългарския език, независимо че за основа е използвана гръцката писменост и някои източни азбуки. С глаголицата се слага начало на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий, което достига разцвет в България чрез дейността на техните ученици и последователи и осигурява самостоятелно културно развитие на славянството. През IX-XI в. глаголицата се използва главно в местата, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и последователите им в Моравия, Панония и България. Има косвени данни, че глаголицата е позната и на книжовниците от Преславската книжовна школа, а също и в някои от най-ранните руски книжовни средища. От края на XI в. глаголическото писмо в българските земи се употребява наред с кирилицата. Значително по-дълго, но в силно изменена, ъглеста форма глаголицата се употребява сред хърватските католици. Глаголически ръкописи от времето на Кирил и Методий не са запазени. Най-старите запазени глаголически книги - Зографско евангелие, Синайски псалтир, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски требник, Клоцов сборник, Киевски листове, Рилски листове, се отнасят към X-XI в. Освен отделни страници от др. ръкописи оцелели са и няколко старинни списъка на глаголическите букви - Мюнхенският абецедар, Парижкият абецедар, както и глаголическата азбука, издълбана върху една от вътрешните стени на Кръглата черква в Преслав. По образец на гръцкото писмо, буквите на глаголицата се използуват за означаване и на числа

глаголя; глаголя - (от рус. глаголить) - Говоря

глагурец - в Трънско: Ударникът, закачен на желязна скоба на дъното на звънеца; вж. звънчарство

глад; глад - (рус. гладь) - Гладкост

гладиатор; гладиатор - (лат. gladiātor) - в древния Рим: Борец, най-често роб, осъден престъпник или пленник, който се сражавал на цирковата арена за зрелище на публиката с диви зверове или с други гладиатори до смърт

гладиола; гладиола - (Gladiolus от лат. gladius ,,меч”; gladiolus „малък меч”) - Декоративни видове на род петльово перо, семейство перуникови. Градински цветя с фуниевидни разнобагрени цветове и листа с форма на меч. Произхождат от Африка, Азия и Европа. Градинските форми и сортове спадат най-вече към Gladiolus hybridus, получени предимно от кръстосване между Gladiolus grandiflorus и Gladiolus primulinus. Съществуват няколко хиляди сорта с различни по едрина, багра и форма цветове. В България се отглеждат Снежна принцеса, Йохан Щраус, Мансоер, Оскар, Морнинг Кис, Мабел Виолет, Скарлет Ледер и др. Селекционирани са Хемус, Пирин, Рила, Катя, Люлин и др., които се отличават с ценни декоративни и стопански качества. Изнасяли са се годишно (1977г.) средно около 200 000 броя рязан цвят. Гладиолата се размножава чрез грудки. Цъфти от юли до падане на сланите.

гладница, рупа; гладница - (Draba) - Род дребни едногодишни, двугодишни, най-често многогодишни тревисти растения от семейство кръстоцветни. Съществуват около 300 вида, в умерените и студените области на Европа, Азия и Америка. В България растат 7 вида: 5 многогодишни и 2 едногодишни или многогодишни. Растат по скалисти и каменисти места главно в планините, като някои достигат до 2640м надморска височина - каринтийсκа гладница (Draba carinthiaca). Ограничено разпространение имат балканските ендемити: шарпланинсκа гладница (Draba scardiaca) - в Пирин, на 1800-2500м, и атоска гладница (Draba athoa) - расте във високите части на планина Славянка. Развиват се обикновено в ранна пролет. Вечнозелената гладница (Draba aizoides) се използва за декориране на алпинеуми. Гладница се нарича и пролетната гладница (Erophila verna) - едногодишно тревисто растение, разпространено из ливадите, пасищата и по песъчливи и каменисти места до 1000м надморска височина.

гладясам; гладясам - Изгладнея, прегладнея

глазен, -зна, -зно; глазен - (от рус. глазной) - Очен

глазет; глазет - (фр. glacé) - Вид брокат с втъкани златни и сребърни нишки

глазирам; глазирам - (нем. glasieren) - 1. Покривам с глазура; 2. Правя лъскав, лъскам

глазки; глазки - (рус. глазки) - Очички

глазура; глазура - (нем. Glasur) - 1. Тънък стъклообразен лъскав слой, който се полага върху керамични изделия за украса, за издръжливост и за да стане непромокаем, да не пропуска вода и влага; глеч; 2. Гъст захарен сироп, с който се покриват захаросани плодове, сладкиши, торти и др.; 3. Застинал слой от захарен сироп

глайд - (англ. glide „плъзгане”) - езиков. 1. Междинен, преходен звук между два звука, който улеснява произнасянето им; 2. Название на съгласната „й”

глама; глама - Голяма скала, висок рид

глама; глама - Гламав човек

гланда; гланда - (лат. glans, glandis „желъд”) - анат. Вид желъдовидна жлеза

гланц; гланц - (нем. Glanz) - 1. Лъскавина, блясък, гладкост; 2. Препарат за лъскане

гланцирам; гланцирам - (нем. glanzieren) - Излъсквам, правя лъскав, покривам с гланц

гларус; гларус - вж. чайки

гласис; гласис - (фр. glacis) - Насип от пръст, камъни или бетон пред укрепление

гласит; гласит - Гласовит

гласкорд; гласкорд - (нем. Glas „стъкло” и фр. corde „струна”) - Музикален инструмент със стъклени пластинки вместо струни

гласни звуци, вокали; гласни звуци - Една от основните групи звуци на човешката реч. Обединени са от общи признаци: слухови - гласните звуци са предимно чисти тонове, учленителни - при учленяването им в устната кухина говорните органи (езикът и устните) променят обема и големината на отвора й (на устната кухина). Гласните звуци се учленяват със сравнително по-слаба издишна струя. Притежават 2 тона: основен, образуван от гласилките и гръкляна, и характеристичен, образуван в устата - височината му зависи от обема и отвора на устната кухина. Характеристичният тон оформя отделния гласен звук. Той е почти еднакъв за хора, говорещи един и същ език или диалект. Гласните звуци в българския език са шест: „а”, „е”, „о”, „у”, „ъ”, „и”. В зависимост от мястото на учленяване в устната кухина те биват предни (преднонебни) - „и”, „е”, средни (среднонебни) - „а”, „ъ”, задни (заднонебни) - „о”, „у”. Според активната част на езика биват предноезични - „е”, „и”, средноезични - „а”, „ъ”, и задноезични - „о”, „у”. По степен на издигане на езика са: високи - „и”, „у”, средни - „е”, „ъ”, „о”, и ниски - „а”. По ширина на прохода между езика и небцето са: тесни - „и”, „ъ”, „у”, и широки - „е”, „а”, „о”. По участие на устните в учленяването им са: неустни (нелабиализувани) - „и”, „е”, „а”, „ъ”, и устни (лабиализувани) - „о”, „у”; вж. съгласни звуци.

гласник - в Пазарджишко: Ударникът, закачен на желязна скоба на дъното на звънеца; вж. звънчарство

гласпапир; гласпапир - (нем. Glasspapier) - Покрита със стъклен прах хартия за изглаждане на дървени предмети; вж. шкурка

гласуване; гласуване - 1. Начин за изразяване на политическа воля и вземане на правно политическо решения от народа (при избори, референдуми и др.). Минималната възраст на гласоподавателите в Р. България е 18 г. без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, служебно или обществено положение и имотно състояние; 2. Начин за вземане на решение от колективни държавни органи - Народно събрание, комисии и др., или от организации и техни колегиални органи - конгреси, пленуми, събрания и др. Гласуването е явно - извършва се с вдигане на ръка, със ставане или поименно, или τайно - обикновено се извършва с бюлетина или като се използват технически средства. При гласуване трябва да се получи мнозинство - обикновено или квалифицирано, за да се вземе решение или да се приеме предложение. Обикновено мнозинство има, когато гласуват повече от половината лица, които имат право на глас, при условие, че е налице съответен кворум, т. е. такъв брой от членовете на колективния орган, които трябва да присъстват, за да бъде законно неговото заседание. Народното събрание може да заседава само при наличие на повече от половината от всички народни представители. То взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители. Квалифицираното мнозинство е по-голямо от обикновеното. В България Конституцията се приема и изменя с квалифицирано мнозинство, най-малко 2/3 от всички народни представители. Правителство се избира с мнозинство повече от 1/2 от всички народни представители.

глауберит; глауберит - (от собс.) - Вид минерал, натриево-калциев сулфат, който се среща заедно с каменната сол (по името на немския химик и лекар Глаубер)

глауберова сол; глауберова сол - (от собс.) - Минерал, който се употребява при производството на целулоза, стъкло, сода и др. и като разслабително средство

глаукома; глаукома - (гр. gláukoma от glaukós ,,светлозелен”) - мед. Тежка очна болест, която се дължи на силно вътреочно налягане

глауконит; глауконит - (гр. glaukós - „синкаво-зелен”) - Минерал със зелен цвят от групата на хидрослюдите; воден железен алумосиликат, който съдържа до 10% калиев окис. Среща се изключително в седиментни скали. Като зелени микроскопични зърна с люспест строеж и във вид на спойка се намира в юрски скали от Предбалкана; в албски пясъчници - във Врачанско и при Никопол (до 70% от скалата); на др. места в Северна България (главно в горнокредни и еоценски утайки) и в сенонските варовици от Средногорието. Служи за багрило и се използва като калиев тор.

глафна; глафна - Лапна

глациология; глациология - (лат. glacies „лед” и гр. lógos „наука”) - Наука, която изследва ледовете и снеговете; вж. географски науки

НАЧАЛО

глевкометър; глевкометър - (гр. gléukos „сладко вино”, и métron „мярка”) - Уред за измерване захарността на виното;

глед - 1. Поглед; 2. Изглед; 3. Зрение

гледичия; гледичия - (от собс.) - Вид североамериканско дърво, което се отглежда като декоративно дърво и естествена ограда

глезер; глезер - (англ. glazer) - техн. Част от машина за хартия, която се състои от няколко металични валяка, между които минава хартията, за да получи гладкост

глен - Водно растение, жабуняк

гленясал; гленясал - Покрит с глен, жабунясал

глет - (нем. Glatte „гладкост”) - Оловна охра, окис на оловото с примеси от други метали; употребява се за получаване на глеч (глазура) и др.

глетчер; глетчер - (нем. Gletscher от лат. glacies „лед”) - Планински ледник, голям леден блок във високи планини или полярна области, който се движи бавно

глеч - вж. глазура

НАЧАЛО

гло_, глу_, глъ_, глю_, гме_, гми_, гму_, гна_

глиб - Мочур, тиня

глиг и глига; глига - Голям, щръкнал зъб на животно

глик - Глиган

гликоген; гликоген - (гр. glykýs „сладък” и génos „род”) - Животинска скорбяла, която се образува от захарта на кръвта в черния дроб и в мускулите, където остава като въглехидратни запаси, източник за физическа енергия

гликоза; гликоза - (от гр. glykýs „сладък”) - 1. Търговски продукт, който се получава при непълна кисела хидролиза на нишесте (скорбяла; извлечено от царевица, картофи). Гликозата съдържа гюкоза (от 16 до 20%), малтоза, декстрин и вода. Сладко вещество, почти безцветно, гъсто, с голямо приложение в хранителната индустрия, в текстилното и други производства; сравни с: гюкоза; 2. Вещество, което присъства в растителните и животинските организми и има сладък вкус; захар; сравни с: глюкоза

гликозиди; гликозиди - (от гр.) - Група растителни вещества, които под въздействието на ферменти или хидролиза се разпадат на захар и други органични съединения

гликозурия; гликозурия - (гр. glykýs „сладък” и oûron „урина”) - мед. Болест, при която се отделя захар (по-правилно гликоза) в урината

гликокол; гликокол - (гр. glykýs „сладък” и kólla „клей”) - 1. Аминооцетна киселина със сладникав вкус, която има твърде голямо значение при обмяната на веществата при млекопитаещите; 2. Проявител във фотографията

гликолиза; гликолиза - (гр. glykýs „сладък” и lýsis „разтваряне”) - Сложен процес на разпадане на въглеводородите (особено на гликогена и глюкозата) в животинския организъм, при който се образува млечна киселина

глини; глини - широко разпространени седиментни скали, изградени от минералите каолинит, монморийонит, илит и др., с големина на частиците под 0,01мм. Образуват се при химическо изветряне на алумосиликатни скали и по произход са елувиални и седиментационни. Глините носят името на минерала, който преобладава в тях („каолинитови”, „монморийонитови” и т. н.). Бентонитовите глини са почти чисти монморийонитови глини. Като огнеупорни, керамични или порцеланови се означават каолиновите глини с повишено съдържание на двуалуминиев триокис, които могат да се използват в съответните производства. В България най-старите глинести скали, образувани в резултат на уплътнение и други промени на обикновените глини, са аргилитите. Разкриват се в Стара планина при Искърския пролом; възраст - силур. Аргилитите от горен карбон се редуват с антрацитни въглища в Свогенско. Между Русе и Варна се намират находища на каолинови глини (при Каолиново, селата Кус - Шуменско, и Сеново - Разградско; Ветово, с. Красен - Русенско). Там глините изпълват карстови форми - понори, въртопи сред долнокредни варовици. Каолинитът в съотношение 1:4 е смесен с чист кварцов пясък. Каолиновите глини се състоят главно от минерала каолинит, малко халоизит, хидрослюда и кварц. Смята се, че изходният материал, от който са образувани глините, е пренесен и отложен в карстовите негативни форми през терциера (сармата). Различни са обаче мненията относно първоначалния състав, мястото и начина на пренасяне на материала. Бентонитови глини са формирани в горните раздели на терциера: през олигоцен (при Димитровград, с. Златна ливада - Старозагорско, Кърджали - най-голямото находище на бентонитови глини в България); миоцен (при Варна), сармат (при Плевен), плиоцен (Кюстендилско, из планината Краище и другаде). Пром. находище на огнеупорни и финокерамични глини има главно в долноюрските континентални седиментни скали в планината Краище (селата Жабляно, Елов дол, Светля, Станьовци - Пернишка област), при Годеч - планина Забърдо (селата Чепърлинци, Лопушня и др. - Софийска област), в Балкана (Етрополско) и Предбалкана (селата Винище и Долна Рикса - област Монтана), също и в сарматските алувиално-блатни седименти край Плевен (мина Качица, селата Буковлък и Върбица). Главният глинест минерал в долноюрските глини е каолинитът; в по-горните пластове преобладават хидрослюдите. Керамичните глини при Плевен са съставени главно от хидрослюди и по-малко от каолинит и монморийонит. Пластовете на долноюрските глини са от 1 до 10м, дебелината им - от 1 до 5м, рядко до 8 или 10м. През кватернера са образувани глини, които също широко се използват в строителството и битовата керамика.

глинтвайн; глинтвайн - (нем. Glünhwein; glühender Wein през рус) - Вино с остатъчна захарност и подправки

глипт - (гр. glyptós „врязан”) - Камък с изрязано на него изображение, гема, камея

глиптика; глиптика - (грц. glyptikā, от glýptō - „гравирам”, „издълбавам”) - Декоративно-приложно изкуство за гравиране и моделиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Моделираните камъни (геми - инталии и камеи) в древността са служели за печати, амулети и украшения. Изработвали се от меки (стеатит, хематит, серпентин) или от твърди (сердолик, халцедон, кристал) породи камъни ръчно или на струг. Глиптика съществува от IV хилядолетие пр. н. е. в Месопотамия и Египет; оттам се разпространява в др. страни, достига високо развитие в Гърция и Рим. В българсие земи има много археологически находки от тези епохи. В България глиптика се появява през I четвърт на XIX в. и се нарича антикарство, майсторите - антикари, а моделираните камъни - антики. Изработват се за украса на пръстени и печати, с образи на светци, митологични образи, символи, текстове, монограми, имена. Камъните предварително са нацепват на парчета с чук и отделните късове се полират на струг с бакърен и оловен диск. Фината политура се извършва със зумпара - шмиргел и вода, а украсите се изрязват със специални калеми. Пръв антикар е Йеродякон Йосиф от Самоков, известен и като Йосиф Антикар (XIX в.). Според семейното предание той обикаля като Хилендарски монах Джеда и Йемен и научава глиптичната техника от майстори-мюсюлмани. По време на Гръцата завера (1821-29г.) се завръща в родния си град Самоков и продължава да работи геми за печати, пръстени, брошки, нанизи и др. от ахат, хелиотроп и аметист, с разнообразни мотиви, инициали, вензели, дати, цветчета, птици и др. В украсата на неговите глиптични произведения преобладават античните и източните мотиви, изработени много вещо; композицията на изображенията е проста и строга, а линията - изящна. Негови ученици и помощници са сестрините му синове Димитър и Костадин Герови. Димитър Атанасов Геров - Антикаря (1815-1904г.) продължава изкуството на вуйчо си. Той изработва много геми за печати и накити; украса на пръстени от ахат, хелиотроп, корунд и аметист, които изглажда с черен диамантен прах и чист зехтин, а върху горната им повърхност изрязва образи от античната митология - Купидон, Аполон, Никея, птици, двуглави орли и др., начални букви (инициали, монограми), звездички, палмови гранки. Създава личен стил. Брат му К. Геров по-късно става ученик на Ив. Н. Образописец и се посвещава на иконописта. През XIX в. в Самоков работи и майстора-антикар Ан. Карастоянов. Антикарството се практикува и в София, Свищов, Варна, Струга, в ателиетата на атонските манастири, но няма местни традиции и поради това не просъществува дълго

глиптотека; глиптотека - (гр. glyptós „изваян” и thēkē „кутия”) - 1. Колекция или музей от / с глипти (камъни с художествени изображения); 2. Музей със скулптурни произведения

гриптогносия; гриптогносия - (гр. glyptós „изваян” и gnôsis „знание”) - Опитност при познаването на антични ваятелски произведения

глисандо; глисандо - (ит. glissando „плъзгайки се”) - муз. Приплъзване на пръстите по струните на инструмент

глисер, глисьор; глисер, глисьор - (фр. glisseur) - Плоскодънен и бързоходен плавателен съд с мощен двигател и перка, който се плъзга по самата повърхност на водата

глистолин; глистолин - Пръст, изхвърлена от земни глисти (червеи)

глиф - (гр. glyphís) - Къс отвесен дълбей (жлеб) във фриз

глифография; глифография - (гр. glýphō „издълбавам” и gráphō „пиша”) - Изкуство за приготвяне на изпъкнали форми при галванопластиката за изработване на клишета за печат

глицериди; глицериди - (гр. glykerós „сладък” и éidos „вид”) - Естери на глицерина с мастни киселини, които са главната съставна част на животинските мазнини и растителните масла

глицерин; глицерин - (гр. glykerós „сладък” през лат.) - Сладка, гъста, прозрачна течност, която се получава от мазнини и има широко приложение в медицината, техниката и др.

глицерофосфати; глицерофосфати - (от гр.) - Соли на глицеринофосфорната киселина, които се употребяват за укрепване на нервната система

глицин; глицин - (гр. glykýs „сладък”) - Вид проявител (въз фотографията)

глициния; глициния - (от гр. glykýs „сладък”) - бот. Пълзящо растение (храст или дърво) с благоухаещи лилавосини цветове

НАЧАЛО

глоб - Очна кухина: ще ти отвъртя очи от глобове - Ще ти извадя очите

глобален; глобален - (фр. global) - Взет изцяло, общ; глобална ракета - Ракета, която може да пренесе боен заряд във всяка точка на земното кълбо; глобална сума - Обща сума, цялата сума

глобализация; глобализация - (фр. globalisation) - Обединяване в едно или представяне като едно цяло на отделни части, отделни единици

глобигерини; глобигерини - (лат. globus „кълбо” и gero „нося”) - Морски организми с черупки, от които се образува тиня по дъното на океаните; клас кореноножки

глобула; глобула - (лат. globules „топче”) - Лекарство с форма на топче, обикновено за вагинална употреба

глобуларен; глобуларен - (лат. globulus, фр. globulaire) - Кълбовиден, кълбообразен

глобулини; глобулини - (лат. globulus „малко кълбо”) - Вид животински и растителни белтъчни вещества, които се срещат в кръвта, яйцата и др.

глобус; глобус - (лат. globus „кълбо”) - 1. Мащабно намален модел на земното кълбо или на небесната сфера, който обикновено се върти около ос; 2. Абажур във вид на кълбо

глог - (Crataegus) - Род ниски дървета и храсти от семейство розоцветни. Съществуват около 200 вида (според някои автори - 1250), главно в умерените пояси на Северното полукълбо, най-много видове има в Северна Америка. В България растат 3 вида. Обикновеният глог (Crataegus monogyna) е представен с 2 форми и 3 вариетета. Расте из цялата страна до надморска височина 1500м, предимно в покрайнини на редки гори, храсталаци, почти навсякъде поединично. Черният глог (Crataegus pentagyna, Crataegus melanocarpa) расте в окрайнините на гори и сред храсталаци почти из цялата страна, но в изолирани находища и при надморска височина до 400м. Източният, ориенталският глог (Crataegus laciniata, Crataegus orientalis) е най-рядко разпространен - топлолюбив, расте изолирано в полите на планини до височина 1000м в южната части на страната. Глоговете са медицински и декоративни растения и плодовете им се ядат.

гложак; гложак - Място обрасло с глог

гломатари - Малки ковани медни звънци; вж. звънчарство

глорификация; глорификация - (лат. glorificatio) - Възхвала, прослава

глория; глория - (лат. gloria) - Слава

глоса; глоса - (гр. glôssa „език”) - 1. езиков. Бележка на преписвач или читател на полето на ръкопис или в самия текст, която обяснява и тълкува непозната дума или неясен текст; 2. юр. Тълкуване на текст на законен ред по ред; 3. Всяка рядко употребявана или специализирана дума с неясно значение за обикновения читател, поради което се налага да се обяснява

глосалгия; глосалгия - (гр. glōssalgía) - мед. Болка в езика

глосар, глосарий; глосар, глосарий - (лат. glossarium от гр.) - 1. езиков. Тълковен речник обикновено на остарели и малко употребявани думи в някой текст, особено древен; 2. юр. Сборник от тълкувания на закони и юридически актове

глосатор; глосатор - (лат. glossātor) - Тълкувател на старинни думи; автор на глоси 1.

глосематика; глосематика - (гр. glôssa „език”и sêma „знак”) - Общолингвистична съвременна теория, която използува чисто формални способи за описание на езиковите структури

глосит(ис); глосит(ис) - (гр. glōssítis) - мед. Възпаление на езика

глосолалия; глосолалия - (гр. glôssa „език”и laléō „говоря”) - 1. рел. Изказване на непознати думи във време на екстаз; 2. Безсмислени звукосъчетания; 3. мед. Смущение в говора, при което болният казва измислени думи

глосология, глотология; глосология, глотология - (гр. glōssología) - 1. езиков. Наука за езика; лингвистика, езикознание; 2. мед. Дял от медицината, който изследва заболяванията на езика

глосоптерис; глосоптерис - (гр. glôssa „език” и ptéris „папрат”) - Вид изкопаема папрат от каменовъгления период

глота; глота - Глутница

глотогония; глотогония - (гр. glôtta „език” и gonē „(за)раждане”) - Произход и развитие на езика

НАЧАЛО

глума; глума - Шега, насмешка

глумец; глумец - Шегобиец, подигравач, шут

глумлив; глумлив - Шеговит, подигравателен

глумя (се); глумя - Говоря на шега, шегувам се

глутен; глутен - (лат. gluten ,„лепило”) - 1. Лепкаво вещество, клейковина; провлачно вещество, което обуславя лепливостта на тестото, особено от пшенично брашно; ценно хранително вещество; 2. Хранителен остатък от царевицата при добиване на скорбяла

глутин; глутин - (лат. gluten, -inis „лепило”) - Животински клей, получаван при варене на хрущяли, сухожилия, кости и др.

глутинозен; глутинозен - (лат. glutinōsus) - Който съдържа лепливо вещество; лепило

глухар; глухар - (Tetrao urogallus) - Птица, най-едрият представител на разред кокошови (мъжките тежат до 6,5 кг). Разпространена в Европа и Сибир. В България е постоянна птица, живее в иглолистни или смесени гори, главно в Родопите, също и в Рила, Пирин. Тези планини са южната граница на разпространение на вида. Една от най-ценните ловни птици. На българската територия числеността му е намаляла, находищата са вече ограничени, затова ловуването му е забранено. Характерни са брачните песни - токуването на мъжкия през размножителния период (март- април). Женската мъти в гнездо на земята 6-11 яйца. Храната е главно растителна. Яде и насекоми.

глухарче, радиκа; глухарче - (Taraxacum) - Род многогодишни, по-рядко едногодишно и двугодишно тревисти растения от семейство сложноцветни. Съществуват около 100 вида, по цялата суша. В България растат 7 вида. Разпространението на 4 вида е ограничено. Късното глухарче (Taraxacum serotinum), матовото глухарче (Taraxacum laevigatum) и лечебното глухарче (Taraxacum officinale, явява се в 4 форми) се срещат из цялата страна, предимно в равнините по сухи и каменливи, а също и по влажни и затревени терени, в населените места - по дворове и градини. Глухарчетата са медицински и медоносни растения. Най-често в народната медицина се използва лечебното глухарче - при заболявания на черния дроб, далака, пикочния мехур, при жълтеница, диабет, екземи и др.. Листата все по-често се използват за салата.

глухче, късак, късаче, дорамче; глухче - Мъжка или женска връхна дреха, част от носията в Северозападна България. Глухчето е с ръкави или без, дължината му е под или над коленете, има отворени, леко вталени и клинати предници и извито по врата огърлие. Ушито е от бяла аба и е обточено по ръбовете и по шевовете с гайтани. Женското глухче е украсено по пазвата, около раменете и върховете на клиновете с червено сукно, разноцветни ширити, гайтани и везмо. Носи се от омъжените жени (по традиция момите не носят връхни дрехи)

глушина, змийски грах, фий; глушина - (Vicia) - Род тревисти растения от семейство бобови. Съществуват около 150 вида, в областите с умерен климат на Северното полукълбо и Южна Америка, от тях 12 вида се култивират. В България растат 32 вида, от които 21 са едногодишни, 2 са едногодишни и двугодишни и 9 са многогодишни тревисти растения. Повечето са разпространени из цялата страна, главно при надморска височина под 1000м, останалите растат в планините. Ограничено разпространение имат нарязанолистната глушина (Vicia incisaeformis) - в Странджа; отсеченолистната глушина (Vicia truncatula) - във Врачанска планина, Стара планина; късноплодната глушина (Vicia abbreviata) - в Рила планина. Растат из храсталаци, светли гори, по сухи тревисти места и като бурени и плевели. Доста видове са ценни фуражни растения. В България се култивират фий, бакла, бурчак.

глушина; глушина - Тишина, глухота

глушине; глушине - Глухо, безмълвно място

глушица; глушица - (Lolium) - Род едногодишни и многогодишни треви от семейство житни. Съществуват 20 вида, разпространени в Европа, Азия и Африка. В България растат 6 вида, от които 4 широко разпространени. Ограничено разпространение имат твърдата глушица (Lolium rigidum) и цилиндричната глушица (Lolium loliaceum) - по Черноморието и на места в Южна България, из сухи тревисти, чакълести и скални места. Отровната глушица, пиявица (Lolium temulentum) е широко разпространена из цялата страна като бурен и из посевите; редкокласната глушица (Lolium remotum) - из посеви главно на лен. Ливадни треви с добри фуражни качества, често използвани за изкуствени посеви и за озеленяване на паркове са многоцветната глушица, италианският или многооткосен райграс (Lolium multiflorum) - разпространен на отделни места при надморска височина до 1000м, и английският райграс (Lolium perenne) - широко разпространено пасищно растение, расте до 1800м надморска височина

НАЧАЛО

глъб - 1. (от рус. глубь) - Глъбина, височина; 2. Вдлъбнато, зарязано място: “глъб и зъб” - “вдлъбнато и изпъкнало”; начин за съединяване на дървени и др. елементи; начин за оформяне на чела на дъски и др

глъвна; глъвна - Хапна, глътна

глъме; глъме - Гламав човек

глъчкам; глъчкам - Вдигам глъч, шум

НАЧАЛО

глюзе; глюзе - Дръглив кон, клюсе

глюкоза; глюкоза - (гр. glykýs „сладък”) - хим. Гроздова захар или декстроза, най-разпространеният в природата монозахарид, който в свободна форма се съдържа в плодовете (главно в гроздето), в пчелният мед и др. Участва в изграждането на много олигозахариди (захароза); полизахариди (нишесте, гликоген, целулоза и др.) и във вид на глюкозиди; сравни с: гликоза

глюкомер; глюкомер - (от гр.) - Ареометър, чрез който се определа концентрацията на глюкоза в гроздовата мъст  (шира); захаромер

НАЧАЛО

гмеж - Гъмжило, рой, множество

гмина; гмина - (поле. gmina) - Община, най-малката административна единица в Полша

гмурци; гмурци - (Podiceps) - Род водоплаващи птици от разред Pygopodes. Съществуват 17 вида средни и дребни птици, разпространени по цялата суша. В България живеят 4 вида, предимно средно големи, прелетни птици. Гмурецът рогач, дългъч (Podiceps cristatus) се явява по време на прелета, мъти главно край Дунав и Черноморското крайбрежие из блата и разливи. Червеновратият гмурец (Podiceps griseigena) се среща често по време на прелета. Черновратият гмурец (Podiceps caspicus) е по-многоброен през прелета, мъти в плаващи гнезда, главно из блата по Черноморието. Малкият гмурец, криво пате (Podiceps ruficollis) е широко разпространен край водоемите из цялата страна, мъти в плаващи гнезда. Гмурците се хранят предимно с водни животни, които ловят, като се гмуркат. Понякога нанасят щети на рибовъдните стопанства.

гнайс; гнайс - (нем. Gneiss) -  мед. Кожен обрив, особено по главата на кърмачета, който сърби и подмокря

гнайси; гнайси - (нем. Gneis или от слав. гнус, гноец - „гнил”) - Предимно ивичести метаморфни скали, изградени главно от кварц, фелдшпати и слюди. Биват ортогнайси (образувани от магмени скали), парагнайси (от седиментни скали) и мигматични гнайси (от частично разтопени седиментни и магмени скали). Различни типове гнайси с предкамбрийска възраст широко участват в кристалинния фундамент на Южна България. Срещат се в Средногорието (Средна гора, Верила, в Елховско, Ямболско, из Странджа), в Златишко-Тетевенска планина и Елено-Твърдишка планина (Стара планина), в Югозападна България (Пирин, Беласица, Огражден, Малешевската планина), в Осоговската планина и в различни дялове на Родопите. Използват се като строителен материал; вж. геоложки строеж

НАЧАЛО