ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА
|
||
| РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ гни_, гно_, гну_, гоб_, гов_, гог_, год_, гой_, гол_
гнел - Чим гнетен, -а, -о; гнетен - Пълнен гниене - Заразна болест по растенията, причинявана от фитопатогенни гъби; вж. гъбни болести гном - (нем. Gnom) - 1. мит. Земен дух, пазач и познавач на подземни съкровища; 2. прен. Джудже гнома; гнома - (гр. gnōmē „мнение”) - Кратко мъдро изречение (често в стих); мъдра мисъл, сентенция гномик; гномик - (гр. gnōmikós) - Автор на гноми гномичен, гномически; гномичен, гномически - (гр. gnōmikós) - 1. Който изказва или съдържа гноми; 2. Който се състои от гноми или принадлежи към тях гномон; гномон - (гр. gnōmon) - 1. техн. Твърде стар астрономически уред във вид на отвесен стълб, по сянката на който върху хоризонтална повърхност са определяли височината на слънцето, посоката на меридиана, географската ширина и др.; 2. Стрелка на слънчев часовник. Гномът не винаги е под прав ъгъл спрямо хоризонталната повърхност. гномоника; гномоника - (гр. gnōmoniké) - Изкуство за правене на слънчеви часовници гносеология; гносеология - (гр. gnôsis „знание” и lógos „наука”) - Теория на познанието, дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание гносимах; гносимах - (гр. gnôsis „знание” и máchē „сражение”) - Сектант-християнин, който е против науката гносия; гносия - (гр. gnôsis „знание”) - 1. Способност за познаване на света чрез органите на сетивата; 2. Знание гносник; гносник - Гнойна пъпка гностик; гностик - (гр. gnōstikós „познавателен”) - Представител и последовател на гностицизма гностика; гностика - (гр. gnōstiké) - вж. гностицизъм гностицизъм; гностицизъм - (от гр. gnōstikós „познавателен”) - Религиозно-философско течение от първите векове на християнството, което разработва християнската догматика въз основа на неоплатонизма, питагорейството и източни религиозни учения, утвърждавайки, че светът е познаваем гностичен, гностически; гностичен, гностически - (гр. gnōstikós „познавателен”) - Който е свойствен на гностицизма или принадлежи на него гну - (афр. gnu) - зоол. Преживно африканско млекопитаещо животно от семейството на антилопите - прилича на кон, но има рога като вол гоблен; гоблен - (фр. gobelin от собс.) - 1. Килим, обикновено за стена, с втъкани в него художествени картини; 2. Бродирана картина говедо; говедо - (Bos taurus) - Вид преживно животно от семейство кухороги. Одомашнено е около 6000 пр. н. е. първоначално в Азия, по-късно - в Средиземноморието и Средна Европа. През еволюционния период от одомашняването до наше време настъпват големи изменения в телесните форми, развитието и продуктивността на говедото. В България се среща в 4 разновидности, които значително се различават помежду си: дългороги говеда (Bos taurus primigenius) - произхождат от изчезналия вече тур; късороги (Bos taurus brachyceros); широкочели (Bos taurus frontosus) и κъcoглави (Bos taurus brachycephalus). Дългорогите говеда са по-едри от късорогите. Типичен представител на късорогите говеда в България е родопското брахицерно говедо, което е най-старият обитател на Балканския п-в. От същия тип е и българското кафяво говедо. Дългорогите говеда са пренесени при варварските нашествия в Тракия и Мизия (III-IV в.). Сивото местно говедо и искърското говедо са смесен краниологически тип от дългороги и късороги говеда. В северните райони на България преобладава примигенният тип, който на юг постепенно преминава в чисто брахицерен (Родопите). Към широкочелите говеда спада българското сименталско говедо, а към късоглавите - английските породи за месо, които в България се използват за промишлено кръстосване. говеене; говеене - (старобълг. говѣтн - „постя”) - 1. Мълчание в знак на почит. Младата булка не говори пред свекър, свекърва, кум, кума, понякога и пред по-възрастните си девери. Γовеенето по традиция започва от сватбата (по-рядко - от годежа) и продължава (седмици и месеци), докато булката получи разрешение да говори (т. нар. прошка), придружено с подарък от лицето, пред което се говее. Като народен обичай говеенето е свързано със забрана за младата булка да се показва боса и гологлава пред същите лица и исторически се корени в по-ранни форми на брака. Понякога говее и младоженецът. От 30-те г. на XX в. говеенето обикновено е само символично. Отпада от обредната практика около 50-те г. на XX в.; 2. Постене - смирение, въздържане от блажна храна, телесна близост и друго по религиозни съображения. Постите се рамкират с народни обреди според традициите на региона; вж. Заговезни говори, диалекти; говори - Разновидности на българския език, в рамките на неговата обща граматическа структура, общ основен речников фонд и общи езикови закономерности. При централизираната българска средновековна държава се засилват предимно обединителните (интеграционните) процеси в историческия развой на българските говори, а при феодалната раздробеност, особено по време на византийското и през османското иго - предимно разграничителните (диференциращите). От взаимодействието на противоположните процеси се формират съвременните български говори, разпространени на българската езикова територия. Днес функциите им са силно стеснени и говорите са в процес на бързо изравняване с книжовния (национален, литературен) език. Съвременният български книжовен език се оформя през II половина на XVIII в. главно върху основата на говорите от Централната балканска област (Великотърновско) и Средногорието, но включва особености, характерни и за западните говори. Някои черти на българските говори навярно са остатък още от стари племенни диалектни различия на българските славяни (напр.: крак - нога, той - он, аз - йа, и др.). Най-старото диалектно делене е според застъпниците на старобългарската гласна ят (Ѣ) на западни (напр.: бел, бели) и източни (напр.: бял, бели).; вж. ятова граница. Българските диалекти се делят и според застъпниците на старобългарската задна носова гласна „он” на ъ-говори, а-говори, у-говори, ô-говори и ê-говори; според застъпниците на праславянските съчетания _tj, _dj; според застъпниците на на старобългарските гласни - твърда ерова гласна (ъ) и мека ерова гласна (ь); според ударението и т. н. Според териториалното разположение българските говори се класифицират на северозападни, югозападни, мизийски, балкански (и подбалкански), рупски и др. Подробното диалектно разчленение на българския език е представено в български диалектен атлас. Българските говори са езикови категории с различно съчетаване на общи (по-устойчиви) и различителни (лабилни) черти. Общи черти са: задпоставна определителна членна форма при имената, аналитично изразяване на синтактичните отношения, изчезнал инфинитив, заменен с да-конструкция (напр.: мога да плета), аналитична конструкция при степените за сравнение (напр.: по-малък, най-малък), аналитично образуване на бъдеще време с неизменяема частица „ще” и спрегнат глагол (напр.: ще плета); устойчиво функциониращи форми на простите минали времена (напр.: плетох - минало свършено време, и плетях - минало несвършено време); наличие на преизказно наклонение, удвояване на допълнението (напр.: дай му на Иван, него го изпратих) и др. Синтактичната структура и голяма част от речниковия фонд на българските говори са обши. Различителните черти се проявяват предимно във фонетиката, лексиката или във фонетичното разнообразие на някои морфологични категории. Различно са застъпени старобългарската гласна „ят” - Ѣ (напр.: бел, бял, бêл), старобългарската задна носова гласна „он” - (напр.: зъб, заб, зêб, зôб, зуб); старобългарската предна носова гласна „ен” - (напр.: зет, зят, з'от, з'ът), старобългарският „голям ер” - ъ (напр.: бъчва, бочва, бачва, бôчва” бêчва), старобългарският „малък ер” - ь (напр.: лесно, л'ôсно, л'ъсно, лъсно), гласна „а” след меки съгласни и след твърдите съгласни ж, ч, ш (напр.: жàба - жèби, чàша - чèши, тойàга - тойèги) и т. н. Различни могат да бъдат членните форми за мъжки род (напр.: синът, синъ, сино, синот, сина, синê), глаголното окончание за първо лице единствено число сегашно време (напр.: плетъ, плетà, плèта, плетê, плетèм, плèтам), частицата за бъдеще време (напр.: щте, ше, ша, шъ, жъ, же, ке, к'у, ки, къ, зъ, съ). В някои диалекти се пазят остатъци от падежни форми (напр.: кажи на дяда си Ивана), в други не се пазят (напр.: кажи на дедо си Иван). Срещат се различни названия на едни и същи предмети, действия и явления (напр.: вилица - вилка, вилушка, бонела, наботка, патарул'а, фъркулица и др.; царевица - царца, арапка, влашка, гугула, гълъби, кукурус, мамули, мисир, морус, папур, ченичка и др.; говоря - вревим, гъгра, гълча, зборувам, приказвам, хортувам и др.) гогочене; гогочене - Тихо грачене годе; годе - (фр. godet) - Неизгладена заоблена гънка, дипла на пола или на рокля годеж, главеж, гοда, мена, строй, тъкмеж, углава; годеж - уговаряне за брак, скрепено с обичаи и обреди. Традиционният годеж има две фази. На първата, наричана малък годеж, се постига най-общо съгласие за брак, което обикновено не се разгласява (присъствуват най-близките роднини на момъка и момата). Втората фаза - големия годеж, включва окончателното уговаряне за брак, за чието обявяване се канят по-широк кръг роднини и близки, наричани годежари. Активната страна в уреждането на годежа обикновено е семейството на момъка. Предложение за годеж и брак може да се прави на всяка мома, достигнала брачна възраст - показател (главно в Източна България) е участието на момата в обичая лазаруване, рядко - поставяне на прът върху комина на къщата. Връзката между семействата на младите се установява от трети лица, родственици на момъка, наричани сватовници (женихли, огледници, стройници, одумници и др.), които няколко пъти (обикновено до 3 пъти) отиват в дома на момата, докато получат съгласието на нейните родители за годежа. При първото посещение една жена от сватовниците веднага разравя огъня в огнището. Това (главно в Източна България) е знак за целта на посещението и ритуал за постигане на успех. Казва се и заклинание: „Както гори този огън, тъй да гори момата за момъка." Сватовниците правят предложение по установен от традицията начин - търсят „гълъбица за своя сокол", „загубена юница", „дреха" и др. Домакините отговарят също иносказателно. Най-често повод за косвен отказ е незрялата възраст на момата - „Момата ни е още малка, няма да я женим тази година". В някои области отношението към сватовниците е изразено в почерпката, поканата да дойдат пак и др. Обикновено при третото си посещение сватовниците получават окончателен отговор. Ако е положителен, често повикват родителите на момъка и правят веднага малък годеж, на който той не присъства. Основен обред на малкия годеж е подаването на бъклица (наричано прифащане) от момковия баща на моминия, който, като я вземе, я предава на бъдещата годеница. Момата целува на всички ръка и дарява с дребни дарове - обикновено с пешкири; изпраща специален пешкир и на момъка. Понякога прифащането се прави на големия годеж, а на малкия само искат (макар и формално) съгласието на момата и определят деня за големия годеж. Този ден (както дните за сватуване и малък годеж) трябва да е хубав ден (понеделник, сряда или четвъртък). Общо е вярването, че върху семейния живот на младите оказва влияние положението на луната - годеж се прави на нοвина (начална фаза), а ако това не е възможно, гледа се поне да е на разсип (последна фаза). Въпреки че големият годеж се извършва в дома на момата, по стара традиция разходите за него и грижите за трапезата се поемат от семейството на момъка. Основен обред е даряването на момата от момковите родители с нанизи (или поне с една пара). След като вземе дара и целуне ръка, момата се смята за годеница, а момъкът за годеник. С подарения наниз момата се явява на обществени места (например на хора, сватби). Момата също дава по-големи дарове на годежарите. На големия годеж понякога се определя размерът на т. нар. бащино право (сумата, която се заплаща на моминия баща за това, че той се лишава от една работна ръка), уговаря се количеството и видът на даровете, времето за сватбата и др. Обредите, които се извършват на малкия и големия годеж, не са строго определени - те могат да се смесват дори и в обредната практика на едно селище. Задължителни са обредите предаване на бъклица и даряване. Често не се прави малък годеж. Обхватът на годежните обичаи и обреди зависи от социалното положение на двете семейства, от професионалната среда и др.. В зависимост от тези фактори е размяната на пръстени, аръмосванетο (четене на „половин венчило" от свещеник) и др. В България е познат и годеж без присъствието на годеника, който се „представя" от някоя своя дреха (най-често панталон и калпак). В основата му е вярването, че дрехата може да замества обредно човека. За запазване на този вид годеж допринася подчиненото положение на момъка в семейството в миналото и честото отсъствие на момците гурбетчии и пастири. Разваляне на годеж според обичайното право може да стане само по уважителни причини (душевна болест на един от годениците; неизвестни преди годежа: престъпления, залюбване с другиго). Виновният за разваляне на годежа връща годежните подаръци, но не получава обратно подаръците, които той е дал. Традиционната система от вярвания, обичаи и обреди при годежа е езическа по състав, пази много старинни черти и има многобройни аналози при другите народи. За годежа се споменава и в писмените паметници на старобългарското право (Еклога, Кормчая книга и др.). Годежните обреди и обичаи се спазват до средата на XIX в.. По-дълго се запазват в селата - докъм 40-те г. на XX гой - (евр.) - Неевреин, обидно прозвище, особено за християнин гол - (англ. goal „врата”, „цел”) - сп. 1. Определено място („врата”), защищавано от един отбор срещу нападението на друг отбор при футбол, хокей и др. спортни игри; 2. Вкарване на топката в това място голан и голановец; голан и голановец - Голтак, бедняк Голгота; Голгота - (арам. gulgultā „череп” през гр. Golgothâ) - 1 Място до Ерусалим за наказване осъдените на смърт, на което бил разпънат Исус Христос според Евангелието; 2. прен. Лобно място, място за мъчение; 3. Mъки, страдания, тежки изпитания голдпреса; голдпреса - (нем. Goldpresse) - Печатарска преса, с която се поставя златно фолио на книгите големица и големкиня; големица и големкиня - Богата, видна жена Голиат; Голиат - (евр.) - 1. според Библията: Филистимянин с исполински ръст, който бил победен от Давид; 2. прен. Гигант; 3. зоол. Вид голям бръмбар голина; голина - Местност, покрита с трева, без гора голи охлюви; голи охлюви - Название на сухоземни представители на белодробните охлюви, без или със редуцирана черупка. Разпространени са по цялата суша, обитават влажни места. В България се срещат 30 вида, представители на семействата Limacidae -18 вида, Arionidae - 6 вида, и Milacidae - 6 вида. Най-едрият български представител е Limax cinereus, тялото му е с дължина 16-18см; дребните видове имат дължина 2-3 см. Живеят по обрасли места, градини, дворове, влажни помещения (мазета и др.). Могат да нанесат сериозни щети на селскотостопанските култури - огризват листата, които са основната им храна. Прилагат се разнообразни методи за унищожаването им. голиш; голиш - Вид речна риба голкипър; голкипър - (англ. goal-keeper) - сп. Член на футболен или друг отбор, който пази вратата; вратар гологан; гологан - (чуж.) - Стара монета от десет стотинки голосeк; голосeк - Напълно изсечена гора голосеменни растения; голосеменни растения - (Gymnospermae) - Семенни растения, чиито семепъпки са разположени открито върху плодолистите (за разлика от покритосеменните растения). Изключително дървесни представители. Появяват се през палеозойската ера (девон), достигат разцвет през мезозойската ера, след което по-голямата част измират. Систематично се отнасят към 2 подотдела (Pinophytina и Cycadophytina), 6 класа и 13 разреда. Съвременните голосеменни растения са около 600 вида - дървета, храсти и отчасти лиани, разпространени главно в умерените зони на Северното полукълбо. В България растат 16 диворастящи представителя на 6 рода: 2 вида от род ефедра и 14 вида иглолистни растения от 5 рода. От тях 9 вида са дървета: бял и черен бор, бяла и черна мура, смърч, ела, тис, дървовидна хвойна и клек, и 7 са храсти: обикновена, червена, сибирска, казашка и ниска хвойна, обикновена и катерлива ефедра. От дърветата най-широко са разпространени белият бор, смърчът, черният бор, елата и бялата мура, а от храстите - обикновената хвойна, сибирската и червената хвойна. В България растат и над 20 култивирани (пренесени) вида голосеменни растения. Повечето от тях се отглеждат като паркови растения - гинко, лиственица, секвоя, кедър, кипарис, конколорка, гръцка ела, хамеципарис, метасеквоя и др. Малък брой видове се използват по-широко за залесяване - дугласка ела, морски бор. Голосеменните растения имат голямо стопанско значение - източник са на ценна дървесина за различни производства, суровина за хартиената промишленост; от тях се получават смола, колофон и др. голотор; голотор - Голтаци голувам; голувам - Ходя гол, зле облечен голф - (англ. golf от хол. golf „пръчка”, „бухалка”) - 1. Вид игра на топка: дървена топка се удря със стик (тояга), за да се вкара по определени пътечки в специални ямки; 2. Широки спортен или униформен панталон, който се пристяга под коленете (понеже с такива панталони играели голф) Голфщром; Голфщром - (нем. Golfstrom) - Гълфстрийм голф - (фр. golfe, ит. golfo от гр. kólpos) - 3. Морски залив голя; голя - Ограбвам, оголвам голяка; голяка - Гозба от брашнена каша голяма бяла свиня; голяма бяла свиня - Порода свине за месо. Създадена е в Англия чрез кръстосване на местните примитивни свине с романски и азиатски. Има добра аклиматизационна способност и е разпространена във всички континенти за подобряване на съществуващите и създаване на нови породи. В България е внасяна от Англия (1928г.), Унгария (1935, 1971г.), СССР (1952-1972г.), Швеция (1960, 1971г.) и от други страни. По данни от 1977г. съставя около 21,5% от племенните свине. Много скорозряла порода с добре замускулено, дълбоко и широко тяло. Гърбът е дълъг и прав, крупата - малко свлечена, а бутовете - пълни, широки и дълбоки. Месото е нежно, равномерно прошарено и много вкусно. Живото тегло на нерезите е 350-380кг, а на свинете-майки - 220-260кг. Ражда 11 - 12 прасета в прасило. Използва се като порода-подобрител на българската бяла свиня и при създаване на хибридни свине. Районирана е за Североизточна България, за Ямболска област и Старозагорска област. голям годеж; голям годеж - Втора фаза на годежа, вж. годеж Голям Сечко, Съчехъ, Сечен; Голям Сечко - Старобългарски названия на месец януари, произлизащи вероятно от ранна прабългарска дума: сеч (слота, sltā, sald) - студ. Малко е вероятно в основата им да лежи общославянското название „сечен” поради „сечащия” студ през месеца, защото названията присъстват само в тези славянски езици, които съседстват или са били силно повлияни от старобългарския език. За Голям Сечко има поговорка: „Сечко сече, Марта дере, април кожи бере" Определението „голям" се дължи на по-големия брой дни на месец януари в сравнение с февруари - Малък Сечко |
гоминдан -вж. гуоминдан гон - Гонене; хайка на дивеч гонади; гонади - (гр. gonás, -ádos „раждащ”) - анат. Жлези, които произвеждат половите клетки; полови жлези гонг - (англ. gong от мал.) - Ударен меден музикален инструмент с източен произход във форма на диск, по който се удря с пръчка с филц накрая; издава глух продължителен звук; служи и за даване сигнали при игра, за обяд и др. Гондвана - геол. Древен континент, съществувал през палеозоя и началото на мезозоя в южното полукълбо гондола; гондола - (ит. gondola) - 1. Дълга венецианска лодка, която се движи с гребло; 2. ав. Кош, окачен за въжения пръстен на балон, или херметична кабина в стратостат; 3. Саморазтоварващ се полувагон гондолиер; гондолиер - (ит. gondoliere) - Лодкар на гондола гондолиера; гондолиера - (ит. gondoliera) - Песен на гондолиер; весела песен гонене на змей; гонене на змей - Обичай за дъжд, разпространен само в Северозападна България гонидии; гонидии - (умал. от гр. gonē „семе”) - 1. Водорасли, които живеят в симбиоза с гъби и образуват лишеи; 2. Спори, клетки за размножаване в някои бактерии гониметрия, гониометрия; гониметрия, гониометрия - (гр. gōnía „ъгъл” и metréō „меря”) - Част от тригонометрията, която се занимава с функциите на ъглите и методите за тяхното измерване в кристалографията и оптиката гониметър, гониометър; гониметър, гониометър - (гр. gōnía „ъгъл” и métron „мярка”) - 1. Уред за научно или практическо измерване на ъглите; ъгломер; 2. рад. Система от макари за радиопредаване и радиоприемане гонка; гонка - (рус.) - Етап от скоростно състезание по някои спортове, като гребане, езда, мотокрос и др. гонокок; гонокок - (гр. gónos „семе” и kókkos „зрънце”) - биол. Микроб, който причинява гонорея гонорея; гонорея - (гр. gónos „семе” и rhéō „тека”) - мед. Гнойно течение поради венерическо заболяване; трипер гонфалон, гонфанон; гонфалон, гонфанон - (фр. gonfalon и gonfanon) - 1. Военно знаме; 2. Черковно знаме гонфалониер; гонфалониер - (фр. gonfalonier) - ист. 1. Началник на военни сили; 2. ист. Началник на изпълнителната власт, избиран от населението в средните векове гонче и гончар; гонче и гончар - Ловно куче гопак; гопак - (рус. от укр.) - Бърз народен украински танц с подскачане горач; горач - Горски дървосекач горва; горва - (Cardamine) - Род тревисти растения от семейство кръстоцветни. Съществуват около 100 вида, широко разпространени. В България растат 17 вида. Повечето са многогодишни растения. Обикновено растат по влажни места - из гори, храсталаци, ливади, по бреговете на реки. Някои видове са изключително планински: резедолистната горва (С. resedifolia) - при 1800-2500м надморска височина, синкавозелената горва (С. glauca) - при 1600-2600м. Други видове са по-широко разпространени из равнините или растат само в ниските части на планините: петолистната горва (С. quinquefolia) стига надморска височина до 600м, матиоловата горва (С. matthiollii) - до 1000м, и др. Ограничено разпространение имат ливадната горва (С. pratensis) и дребноцветната горва (С. parvifolia). Балканската горва (С. barbaraeoides) е ендемит за Балканския п-в. Отделни видове горва имат стопанско значение като фуражни растения, в народната медицина и другаде. Виж още тема "Защитена местност "Манастир Св. Троица" Горгона; Горгона - (гр. gorgōn от gorgós „ужасен”; лат. мн. ч. Gorgōnes) - 1. мит. Страшно женско същество с грозно лице и змийски коси, което с погледа си вкаменявало хората. Според сказанията горгоните били три, от които най-често се споменава Медуза; 2. прен. Зла и коварна жена горгорбашия; горгорбашия - (от тур. gorgor и baş) - Главатар, водач на банда гордиев възел; гордиев възел - (от собс.) - 1. Много заплетен възел, с който фригийският цар Гордий завързвал ярема към процепа на колесницата си; според легендата никой не можел да го развърже, а който би го развързал, трябвало да стане господар на Азия. Александър Македонски го разсякъл; 2. прен. Заплетен и мъчно разрешим въпрос горелка; горелка - (рус.) - Уред, чрез който се подава дозирано гориво, като се смесва с въздух, за да се поддържа горенето в пещи, отоплителни котли и др. горила; горила - (англ. gorilla от афр.) - 1. Човекоподобна африканска маймуна, силна и голяма (до 2 метра); 2. прен. Телохранител горенина; горенина - Нещо изгорено, пепел от изгорено горец; горец - (рус. горец) - Планински жител Горещници, Блъсъци, Чурици, Германовци; Горещници - (15, 16 и 17 юли) - Празници в чест на огнената стихия. Смятани са за най-горещите дни през лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Познати са още в древността. През епохата на християнството се свързват с имената на светците Кирик, Юлита, Атиноген и Марина. Празниците съдържат обредни забрани във връзка с трудовата дейност за опазване на плодовете на труда от огнени стихии и бедствия. През първия ден огънят в огнището се угася, подновява се на третия ден - деня на св. Марина (смятан за най-опасен, наричан огнена Мария), с „нов" или „жив" огън, който има обреден смисъл. Горещниците са се празнували най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещници в топли минерални извори, не се разболява през годината. Днес не се празнуват гори тилилейски; гори тилилейски - според народните представи: Далечен, пуст, непристъпен лес, без живот откъдето никой не се връща. Споменава се в народните баяния и поезия, които придружават отгонителни магии - да бяга злото „в пусти гори тилилейски, където брадва не сече, гдето петел не пее”. горниво; горниво - Огнище горник; горник - Горски жител горнина; горнина - Предимство горнина; горнина - Такса в средновековна България, плащана за правоползване на планински пасища. Получавана от представители на централната администрация или от местен феодал в случай, че планинското пасище спада към неговото владение. Споменава се в Зографската грамота на цар Иван-Александър от 1342г.; вж. Зографска грамота горница; горница - Стая на горния етаж горница; горница - Лихва, добавка в пари, разлика в повече горняк; горняк - Дърво, два вида дъб; вж. горун гороцвет, горицвет, слетикоса; гороцвет - (Adonis) - Род тревисти двусемеделни растения от семейство лютикови. Съществуват около 20 вида, разпространени в Средна и Южна Европа, Сибир и Източна Азия. В България растат 5 вида, от които 3 едногодишни с червени цветове и 2 многогодишни с жълти цветове. Растат предимно в равнините из цялата страна. Ограничено е разпространението на волжкия гороцвет (само в Североизточна България). Предимно едногодишните видове са плевели. Всички видове гороцвет са отровни, имат високо съдържание на гликозиди (адонидин, адонин и др.), регулиращи сърдечната дейност, поради което се използват в народната и официалната медицина (особено пролетният гороцвет - Adonis vernalis). Някои видове са декоративни. горска майка; горска майка - (Lathraea) - Род многогодишни тревисти паразитни растения, без хлорофил, от семейство живеничеви. Съществуват шест вида, разпространени в Европа и Азия. Паразитират по корените на дървета. В България виреят 2 вида. Широко разпространена из горите е обикновената горска майка (Lathraea squamaria), паразитира по различни видове дървета; отровно растение, съдържа гликозида аукубин, използва се в народната медицина. Родопската горска майка (Lathraea rhodopaea) е български ендемит - расте в Средни Родопи и планина Славянка, на надморска височина 190м (при Кричим) - 1650м (при Чепеларе), паразитира върху обикновена леска, обикновен бук, черна елша, смърч и други дървета. В България е защитено растение. горска таксация; горска таксация - вж. горскостопански науки горска фауна; горска фауна - Съвкупност от животни, приспособени към живот в гората; основен елемент в горските биоценози. Горската фауна в България е формирана в зависимост от вида на горите в средните географски ширини, за които е характерно, че в сравнение с топлите райони имат по-бедно животинско население, съставено от представители на по-малко групи, но повечето от тях с голям брой индивиди. Горите в България са предимно лятнозелени, листопадни, а в горния планински пояс са вечнозелени, иглолистни. В лятнозелените гори върху почвата има дебела листна настилка, която е убежище за голям брой безгръбначни животни. Наличието на богат подлес от 1-2 етажа създава условия за съществуване на доста видове. Важен фактор за обитателите на широколистните гори е, че те растат на по-малка надморска височина и са свързани с безлесни равнини. От безгръбначните животни са характерни някои многоножки, горският скакалец, жътварите, някои бръмбари - гъсеничар, носорог, майски бръмбар, доста видове сечковци (напр. голям дъбов сечко), различни видове шикалкотворки, голям брой пеперуди - голяма горска седефка, педомерка, гъботворка, мечи пеперуди, и др. От гръбначните животни са характерни представителите на земноводните - дъждовник, дългокрака горска жаба; на влечугите - слепок, горски гущер, смок мишкар; на птиците - сойка, чинка, горска зидарка, голям синигер, сива мухоловка, горски певец, въртошийка, кълвачи, козодой, горска ушата сова, чухалче, горска улулица, кукувица, сокол орко, ястреб кокошкар, гълъб хралупар; на бозайниците - катерица, обикновен сънливец, вълк, мечка, сърна, елени, дива свиня, дива котка и др. Характерните особености на иглолистните гори като условия за съществуване на животните са, че нямат подлес, тревната растителност е малко, образуват пояс над широколистните гори, във високите части на планините. При голямата надморска височина температурите са по-ниски през цялата година, зимите са продължителни, снежната покривка е дебела и трае дълго време, пролетта настъпва късно, лятото е късо и прохладно. При тези условия фауната на иглолистните гори е по-бедна. От безгръбначните животни са характерни насекоми - мраморен бръмбар, бръмбари корояди, червена горска мравка, борова процесионка. От гръбначните се срещат представители на земноводните - алпийски тритон, планинска водна жаба; на влечугите - живороден гущер, усойница; на птиците - сокерица, червенушка, кръсточовка, елшова скатия, черен синигер, качулат синигер, жълтоглаво кралче, сив елов певец, белогуш дрозд, трипръст кълвач, глухар; на бозайниците - земеровката кафявозъбка, катерица, горска полевка, горски сънливец, дива коза и др. Горите дават разнообразни условия за животните, което се отразява върху богатството на горската фауна. Обособени са и типични дървесни видове - насекоми, почти всички видове горски птици, катерица, дива котка и др. Животинското разнообразието е свързано и с по-сложните хранителни взаимоотношения. В горите температурата е с няколко градуса по-ниска от безлесните райони, а дървесната растителност дава добри убежища за нейните обитатели. горски фонд; горски фонд - Горската площ (земята) и растящите върху нея горски насаждения (дървостоите с природната горска среда); основа на горското стопанство. Общата площ на горския фонд в България през 1977г. е 3 818 800ха. Основни категории земи, които влизат в горския фонд (1977г.), са: залесена горска площ, включително и клекът (86,0 %), незалесена, но годна за залесяване (4,3%), недървопроизводствена (7,0 %) и горски пасища (2,7 %). Покритата с горски насаждения площ (лесистостта) е 30,8% от територията на страната. На един жител от населението се падат средно към 4,3 дка горска площ. По дървесни видове площта на горския фонд се разпределя в следните категории: иглолистни (29,7 %), твърди широколистни (62,9%), меки широколистни (2,1%) и 5,3% други видове. От категорията „други видове” ценна култура е орехът (0,5%). По видове гори горският фонд през 1977г. се разпределя на: иглолистни - 30,8%, широколистни високостеблени - 17,3%, гори за реконструкция - 27,0%, издънкови за превръщане в семенни - 21,1 %, нискостъблени - 3,7%, клоносечни - 0,1 %. Площта на насажденията по класове на възраст е твърде неравномерно разпределена. При високостеблените гори (иглолистни, широколистни високостеблени и за реконструкция) най-голяма площ заемат най-младите насаждения (средно 43,0 %), а с увеличаване на възрастта площта им намалява. Запасът на насажденията по класове на възраст при иглолистните и широколистните високостеблени гори показва най-голямо натрупване в дървостоите с възраст от 60 до 100 г. (36,3%) и понижение към най-младите и по-възрастните дървостои. Средната гъстота на горите през 1975г. е 0,72. За иглолистните гори тя е 0,73, за широколистните високостъблени - 0,72, за горите за реконструкция - 0,61, за издънковите за превръщане във високостеблени - 0,82 и за нискостеблените гори - 0,85. Към 01.01.2003г. държавният горски фонд (ДГФ) заема 85,86% от общата площ, а недържавния - 14,14%. Държавният горски фонд се управлява от Национално управление по горите (НУГ) - 82,1% и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) - 3,6 % (изключителна държавна собственост). Основните приходи за горския сектор се формират от продажбата на дървесина. Финансирането на сектора е изцяло зависимо от Държавния бюджет. горско стопанство; горско стопанство - Отрасъл от националното стопанство, който се занимава със запазване, използване и възобновяване на горите. Горското стопанство в България задоволява нуждите на страната от дървесина и други горски продукти и трябва да запазва и засилва другите им полезни функции (почвозащитни, водоохранни, санитарно-хигиенни и др.), да подобрява качеството и повишава производителността на горите, да възобновява и създава нови гори в безлесните райони. По време на Османското иго много от горите в българските земи са изкоренени или опожарени и превърнати в работни земи и пасища, една част е унищожена от чужди концесионери. Още в края на 1878г. е издадена заповед за покровителстване на горите, от 1884г. влиза в сила първият Закон за горите. Установяват се държавни, общински и частни гори и се определя режим за изсичането, опазването и възобновяването им. През 1890г. е гласуван нов Закон за горите, който намалява изискванията. Важно значение за горското стопанство има Законът за горите (1922г.), който възстановява строгия ред за стопанисване на обществените гори. Той определя в 2-годишен срок да се образуват в цялата страна горски кооперации, които да осъществяват производствената дейност в горско стопанство. През 1926г. са дадени на чужди концесионери за 40-годишно ползване горите по долините на Въча, притоците на Места и Доспатска река, около Девин, Василико (дн. гр. Царево) и в Странджа. През 1928г. правителството е принудено да анулира сключените договори. До 1947г. горите в България са държавни - 26%, общински - 55 %, училищни - 0,6 %, манастирски - 1,0%, кооперативни - 0,7%, и частни - 16,7%. След 1947г. горите стават държавни, само около 3% са предоставени на ТКЗС, ДЗС и др., и се контролират на държавните горски органи. Създава се Държавно стопанско предприятие (ДСП) „Държавни гори”, в което се включват национализираните и кооперативните дървопреработвателни предприятия, складове, транспортни средства. През 1948г. се приема Закон за стопанисването и ползването на горите, а през 1958г. е приет Закон за горите, според който в зависимост от предназначението си те се делят на: гори със стопанско предназначение (81%) - служат главно за производство на дървесина, но стопанисването им се извършва при запазване на техните водоохранни, защитни и др. полезни функции; гори със специално предназначение (19%) - включват водоохранните и защитните гори, горите в зелените зони около по-големите градове и промишлените центрове, курортните гори (около планинските, банските и морските курорти), горите-резервати, държавните защитни горски пояси и поройните горски земи. В зависимост от различията в климатичните, почвените и релефните условия в хоризонтална и вертикална посока горите се разпределят на 5 лесорастителни зони: 1) Долна лесорастителна зона (зона на дъбовете и черния бор) - започва от морското ниво и завършва към 600-700м надморска височина за северни изложения и към 1200-1300м - за ослънчените места. Най-широко разпространение имат дъбовите гори, които заемат 35 % от залесената горска площ, като 6,5 % от тях имат издънков произход; 2) Средна лесорастителна зона - започва от надморска височина около 500м за сенчестите и от около 800м за ослънчените места в Стара планина, в Рило-Родопската област - съответно от 700 и 900м и достига във всички планини до 1700м. Долна граница са дъбовите гори, а горна - чистите смърчови гори. Широко разпространение в тази зона имат чистите букови гори, чийто запас е около 45% от запаса на всички високостъблени гори. Смесените с бук и ела смърчови гори са едни от най-ценните и високопродуктивни гори. Разпространяват се и чистите гори от бял бор, по-голяма част от които имат вторичен произход и заемат типично смърчови месторастения; 3) Горна лесорастителна зона - в Стара планина започва от надморска височина 1700м, в Рило-Родопската област - към 1500м и достига до около 2200м. Основен дървесен вид е смърчът. На по-сухите места се срещат смесените гори от смърч и бял бор, а най-високите и стръмни части от тази зона в Рила и Пирин са заети от чисти или смесени (със смърч и бял бор) гори от бяла мура. Те имат важна почвозащитна и водоохранна роля; 4) Зона на клека - над зоната на смърча и бялата мура при надморска височина от 2100-2200 до 2400-2500м, представена е главно в Пирин и Рила. Основен вид е клекът, който образува чисти формации и има голяма почвозащитна и водорегулираща роля; 5) Безлесна алпийска зона - разположена е над зоната на клека в Пирин и Рила и над горната лесорастителна зона в Стара планина и Витоша. Поради неблагоприятните климатични условия в тази зона няма гора, значителни площи са покрити с тревна растителност, която образува високопланинските пасища. горскостопански науки; горскостопански науки - Науки за природата на гората, закономерностите на нейното развитие и взаимоотношенията, възникнали в горската среда. Изучават биологичните, стопанските и социалните явления и процеси в горската екосистема, изследват закономерностите на еволюцията им, установяват правилата за контролираното им развитие. Горскостопански науки търсят пътища и разработват методи за подобряване на състава и увеличаване на продуктивността и защитно-социалните функции на горите. За начало на горскостопанските науки може да се приеме трудът на руския учен А. А. Нартов „Създаване на гори”, излязъл 1765г. През 1804г. руският учен Е. Ф. Забловски издава първия учебник по лесовъдство „Основи на лесовъдството”. В Централна Европа изследвания на „стопанисваната гора” се правят за пръв път в Германия в началото на XIX в. в границите на горската ботаника и горската ентомология. Родоначалник и виден представител на немското лесовъдство е Й. X. Кота, автор на едни от първите учебници по лесовъдство. Горскостопанските науки се опират на достиженията на химията, физиката, математиката, геологията, почвознанието, метеорологията, физиологията, анатомията, морфологията и систематиката на растенията и др. Основни дялове на горскостопанските науки са лесознанието - наука за биологичната същност на гората, и лесовъдството - наука за методите на стопанисване на гората. Лесознанието включва науките дендрология, физиология на дървесните видове, горска метеорология и почвознание, фитопатология и ентомология, биохимия на горските растения, горска генетика и селекция, лесоустройство и горска таксация, на които се опира лесовъдството. гортан; гортан - (рус. гортань) - Гърло горуха; горуха - 1.Кисело уригване, гадене; 2. (Lepidium) - Род едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти от семейство кръстоцветни. Съществуват около 150 вида, в областите с умерен и горещ климат. В България растат 7 вида, широко разпространени в равнините и отчасти в планините до 1000-1500м надморска височина като бурени из пустеещи и каменисти места, край пътищата, жилищата. Ограничено разпространение имат бодливата горуха (Lepidium spinosum) - по Черноморието (Бургаско), и посевната горуха (Lepidium sativum) - в Западни Родопи (Юндола), като плевел из картофените посеви (в някои европейски страни се отглежда като маслодайно растение). Някои видове горуха се използват за салата (полската горуха - Lepidium campestre, и др.), други - в народната медицина против скорбут, ревматизъм и др. горчивка, кремаче; горчивка - (Rhodeus sericeus) - Сладководна риба от семейство шаранови. Разпространена в Средна и Източна Европа и в Западна Азия, с дължина до 10см. В България е с дължина до 7-8см. Живее в почти всички реки, главно в бавно проточни и застояли води, обикновено е малочислена. Характерна е симбиозата й с мидите беззъбка и перловица, в чиито мантийни празнини женската горчивка снася хайвера си (в размножителния период й израства яйцеполагало), а излюпените рибки отнасят ларвите на мидите. Лови се в малки количества, без стопанско значение. горчица; горчица - Горка, горкана: горка-горчица горун; горун - Два вида дъб с жълтеникава дървесина: листопадни дървета, разпространени в Югоизточна Европа и Югозападна Азия, отличаващи се с добър растеж и продуктивност. Източният горун (Quercus polycarpa) е с височина до 25 м, рядко по-високо. В България расте главно в Странджа и Източна Стара планина, където образува обширни гори заедно с др. видове дъб, източен бук и др.. Дървесината му е твърда, еластична. Обикновеният горун (Quercus daleehampii) е висок до 30 м. В България е широко разпространен из планините до 1500 м, образува обширни гори, понякога в пояса на бука. Дървесината му е с добри качества. Дървесината на двата вида горун се използува широко в строителството, в дървообработващата промишленост, за добиване на дървени въглища и др. Те са ценни паркови дървета |
||
| Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги | |||