ФОРУМ
|
ЗА ПОРТАЛА
РЕКЛАМА Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря! |
||
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ
госпел, госпъл; госпел, госпъл - (от ам. gospel song) - муз. Религиозна песен на американските чернокожи,; спиричуъл господарска земя; господарска земя - Едра лична собственост на боляри, черкви или манастири в средновековна България. В състава й влизат ниви, градини, лозя, ливади, гори, реки, езера. Върху господарската земя феодалът господар има право на собственост и владение, а върху селската земя - само на върховна собственост. Господарска земя е „самовластна и неотемлима”, т. е. за пълна и вечна собственост; срещу посегателите й са предвиждани строги санкции. Обработвана е чрез ангария, аренда или от ратаи. гостенство; гостенство - Гостуване, посещение гостилник; гостилник - Съдържател на гостилница гостоприемник; гостоприемник - Гостоприемен човек гостя; гостя - Гостувам гот, готско; готско - (от нем. gut) - жарг. Добре, хубаво готи; готи - Източни германски племена. В началото на новата ера живеят по южното крайбрежие на Балтийско море и по поречието на р. Висла. В края на II в. се придвижват на юг и се настаняват по Северното Черноморие. Разделят се на източни - остготи, и западни - вестготи. През I пол. на III в. западните готи започват масови нашествия в Мизия и Тракия, продължили около 3 десетилетия. В битката при Абритус (251г.) в сражение с тях загива римският император Траян Деций. По времето на Клавдий II (268-270г.) са разбити и изтласкани отвъд р. Дунав. Римският император Константин I Велики (306-337г.) сключва договор с вестготите и покръства част от тях. През 348г. готите - християни начело с епископ Улфила се заселват около Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп, Велико Търновска област). През 365г. в Тракия избухва нар. въстание, в което вземат активно участие и значителна част от готите. През 376г. вестготите биват заселени като колонисти в Мизия. Две години по-късно те вдигат въстание, в което увличат и част от местното население. В решителната битка (378г.) с тях при Адрианопол (днес Одрин) загива и римския император Валент. През 382г. империята е принудена да сключи с вестготите мир и да им предостави земи за заселване в северната и западната част на Балк. п-в. Някои готски вождове заемат високи постове в римската провинциална и столична йерархия. През 409г. вестготите се изтеглят на Запад към Италия и империята възстановява властта си до Дунав. През V в. остготите започват нападения на Балканския п-в. През 483-488г. в Мизия се настанява готският вожд Теодорих. Едва при император Юстиниан I (527-565г.) в резултат на успешни войни готската опасност над балканските земи е отстранена готика; готика - (от собс.) - Архитектурен стил, който се появил през XII в. във Франция и оттам се разпространил в цяла Западна Европа, където господствал до края на XV в.; Типични за готиката са островърхите сводове, арки и кули, подпрени с контрафорси (за компенсиране на хоризонталната сила при външните подпори); ажурните каменни плетеници, витражите, скулптурните орнаменти готин, готин - (от нем. gut) - жарг. Хубав, красив, добър готически; готически - (от собс.) - Свойствен на готите; готически шрифт - Немският заострен шрифт за разлика от латинския; готически стил - вж. готика; готическо перо - Писец с тъп връх, който пише дебело готовнина; готовнина - Готовност гофрета; гофрета - (фр. gaufrette) - Тестен сладкиш с пълнеж между кори, изпечени между два метални капака с нагъната вътрешна повърхност, наподобяваща пчелните килийки гофрирам; гофрирам - (фр. gaufrer) - 1. Правя вълнообразни гънки върху хартия или върху метални листове; 2. Отпечатвам на плат или на кожа изпъкнала рисунка гофър; гофър - (фр. gaufre) - Тънки метални или фурнирни листове с надиплена повърхност. Употребяват се в покривното строителство Граал; Граал - (фр. graal от лат.) - според средновековните християнски вярвания: Смарагдова чаша, от която Христос и учениците му са пили на тайната вечеря, с след това св. Йосиф Ариматейски събрал в нея Христовата кръв от разпятието грабен; грабен - геолог. Тектонско пропадане (тектонски ров) на земната кора между два разлома грабс - (англ. grab „сграбчвам”) - Инструмент за улавяне и изваждане на дребни инструменти, попаднали в сондажни дупки грабщихел; грабщихел - (нем. Grabstichel) - техн. Стоманен резец за гравиране граве; граве - (ит. grave „тежко”) - муз. Тежко и бавно - за темпо гравидитас, гравидитет; гравидитас, гравидитет - (лат. graviditas, -ātis „тежест”) - мед. Бременност гравий; гравий - (фр, gravier oт лат. gravis „тежък”) - Едрозърнест пясък, примесен с дребни камъни; дребен чакъл гравиметрия; гравиметрия - (лат. gravis „тежък” и гр. metréō „меря”) - Наука, която изследва разпределението на силата на тежестта върху земната повърхност гравиметър; гравиметър - (лат. gravis „тежък” и гр. métron „мярка”) - Уред за определяне ускорението на силата на земното притегляне. Гравиметърът се използва при търсене на полезни изкопаеми и изучаване на вътрешния строеж на Земята гравирам; гравирам - (фр. graver „изрязвам”) - Възпроизвеждам рисунка или надпис върху твърд материал чрез изрязване или по химически начин гравис; гравис - (лат. gravis „тежък”) - езиков. Тежко ударение (`) гравитационен; гравитационен - (от лат.) - Основан върху закона за притеглянето гравитация; гравитация - (лат. gravitas, -ātis „тежест”) - физ. Природна сила, която се проявява като взаимно притегляне между телата; всемирно притегляне гравитирам; гравитирам - (от лат.) - Клоня към нещо, стремя се към нещо гравьор; гравьор - (фр. graveur) - 1. Художник или майстор, който гравира; 2. зоол. Вид дървесен бръмбар гравюра; гравюра - (фр. gravure от graver - „дълбая”) - 1. Дъска или метална плочка с гравирано изображение или надпис, от която става отпечатването; 2. Рисунка, отпечатана върху хартия (рядко на пергамент, плат и др.) от такава дъска или плоча; 3. Вид графично изкуство, тиражирана графика, която се създава чрез обработка по различни ръчни способи на специална плоча (от дърво, метал, камък) посредством механично или химично въздействие и печатане върху хартия. Съществува гравюра на дърво (дърворез, ксилография); Гравюра на линолеум (линогравюра); гравюра на метал (ритана, офорт, суха игла, верниму, акватинта, мецотинто, лави, смесена техника); рисунки и гравюри на специален камък (литография). В зависимост от вида на печатната форма различаваме висока гравюра - отпечатъкът се получава от изпъкналите части на гравираната рисунка (при дървореза и линогравюрата); дълбока гравюра - отпечатъкът се получава от вдлъбнатите части (наслоени с боя) на гравираната рисунка (при гравюра на метална плоча). Литографията спада към т. нар. плосък печат и въпреки привидната си прилика със споменатите 2 печатни способа се различава от тях главно поради свойствата на самия литографен камък; 4. Художествено произведение, което е създадено чрез гравиране грагоря; грагоря - Бърборя градация; градация - (лат. gradatio) - 1. Постепенно повишаване или понижаване, последователно преминаване от една степен в друга; степенуване; 2. литер. Последователно натрупване на епитети, образи, сравнения и други изразни средства за постигане на засилено чувство (възходяща градация) или за отслабване (низходяща градация); сравни с: климакс градел; градел - (нем. Gradel) - Вид качествено бяло платно с четворна тъкан градец; градец - (мн. ч. - градовца) - Категория населено място, въведена със Закона за административното деление на Княжество България (1880г.). Използува се при преброяването на жителите на България (31 дек. 1880г.) и при преброяването на жителите в Източна Румелия (31 дек. 1884г.). Квалифицира в отделна категория малките градове. Към 31 дек. 1880 в Княжествотро има 77 градовца. Повечето от селищата, приемани за градец, при преброяванията от 1884, 1887, 1892 и др. се водят като села: Годеч, Голямо Конаре (гр. Съединение), Гостилица (Габровска област), Златарица, Килифарево, Кнежа и др.; малка част - като градове: Дряново, Луковит градиент; градиент - (лат. gradiens, -entis „крачещ”) - 1. мат. Производна по посока на най-голямото нарастване на функцията; 2. физ. Степен (мярка) за увеличаване или намаляване на някаква физическа величина в пространството при преместването й на определено разстояние; геотермичен градиенτ - Повишаване на температурата на земната кора на всеки сто метра дълбочина (средно с 3°С); температурен градиент - Изменение на температурата на атмосферата на всеки сто метра височина (обикновено се понижава с 0,5 или 0,6°С) градинарство; градинарство - Професионално производство на зеленчуци. Развива се в началото на XIX в. от българи от Търновско, служили като войници във военните градини около Цариград. Градинарството е упражнявано най-напред в Лясковец и други селища наоколо, а по-късно - сезонно, и в околностите на Букурещ. С течение на времето се разширява и в други градове в България, както и в други съседни и по-далечни страни. Градинарството е една от главните форми на трудова (сезонна или трайна) емиграция на българи в Сърбия, Русия, в днешна Унгария, Австрия, Словакия, Чехия и другаде през XIX и началото на XX век. Навсякъде има голям производствен и търговски престиж. Същността на градинарството е в обработването на голяма площ земя, напоявана най-често с подпочвена вода, която се изважда с дървени долапи, наричани в чужбина „български колела”, в рационално отглеждане на разсади, грижливо използване на сезонните условия за различните зеленчуци и в конкурентността на производството по качество и пазарни цени. Градинарите се обединяват в градинарски сдружения, устроени кооперативно - всеки член взема приход според вложения труд, а водачът-организатор на групата, който и финансира предприятието - два или три дяла. Голяма част от българската емиграция и в средата на XX век се занимава с градинарство. градински охлюв; градински охлюв - (Helix pomatia) - Сухоземен белодробен охлюв. Черупката е висока до 50мм, с ширина до 45мм, бледожълта или жълтокафява, със спирални кафяви ивици, които понякога са светли или не са очертани. Живее в Южна, отчасти в Средна Европа, в Предна Азия и в Северна Африка. В България е широко разпространен почти в цялата страна - в редки гори, градини, лозя, но и на открити места, предимно по варовити терени. Напролет рано сутрин и в дъждовни дни излиза на земната повърхност, останалото време прекарва заровен в почвата. Храни се с листа на растения, при масова поява може да нанесе щети на насажденията. Месото му е вкусно (в някои страни е деликатес), широко се използва за храна. Слузта на градинския охлюв е суровина за производство на българския медицински препарат „мукостабил” (научно откритие на д-р Иван Кирчев от 1971г.), който се прилагал при редица заболявания на стомашно-чревния тракт. градински чай; градински чай - Лекарствено растение от рода конски босилек; вж. конски босилек градирам; градирам - (нем. gradieren от лат.) - 1. Разделям на градуси, градуирам; 2. Нареждам според заслуги, качество и пр.; степенувам градирня , градирна; градирня, градирна - (от нем. gradieren „сгъстявам солен разтвор”) - 1. Съоръжение във вид на високо скеле, по което тече солен разтвор на тънки струи; така става ускорено изпаряване и разтворът се обогатява на сол; 2. Съоръжение за охлаждане на вода с цел да се използва отново в същото предприятие градище, кале, хисар, хисарлък; градище - Развалини от старо укрепено селище или крепост. През римската, ранновизантийската и средновековната епоха укрепените места са разположени най-често на пътища, които свързват големи центрове. Някои градища са останки от по-големи или по-малки укрепени поселения, дори градове от: 1. Античната епоха: Никополис ад Нестум (при с. Заграде, Благоевградска област); Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Велико-Търновска област); Ескус (при с. Гиген, Плевенска област) и др.; 2. Средновековието: Градища при села Стърмен и Червен (Русенска област); при с. Цар Асен (Силистренска област), Плиска и Велики Преслав, укрепеното селище при с. Цар Крум (Шуменска област), и др.. Останки от по-малки феодални крепости, защитени с яки стени и бойни кули, се намират по височини и проходи със стратегическо значение (в Родопите, Стара планина, Средна гора) и по бреговете на Дунав, Искър, Вит, Янтра и др. реки градски песни; градски песни - Песни, създавани от различни кръгове на градското население от средата на XIX в. до наше време. Първите автори на текстовете им са възрожденски поети - Π. Р. Славейков, Д. Чинтулов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др. Имат куплетен строеж и римувани стихове. Лексиката им е обогатена с думи от градската реч. Мелодиите често са заимствани от чужди градски, популярни за времето си песни - руски, немски, австрийски, гръцки и др. градуирам; градуирам - (нем. graduieren от лат.) - 1. Нанасям градуси или други деления на нещо; градирам градус; градус - (лат. gradus „степен”, „стъпка”) - 1. мат. Единица за измерване на дъги и ъгли, която е равна на 1/360-та част от окръжността; 2. физ. Степен, деление по стълбицата на физически уред (термометър, барометър и др.); 3. Единица мярка за температура, гъстота, сила на алкохол и др. градушка; градушка - Вид висок валеж от ледени зърна с различни размери и форма. Ледените късове обичайно са с големина от грахово зърно до яйце. Съществуват и изключения: на 21 май 1977г. над селата Елов дол, Мурено и Падине - Пернишка област, пада градушка с тегло на единичните късове до 0,8кг. Градушките се наблюдават обикновено през топлото полугодие. Образуват се при наличието на мощни купесто-дъждовни облаци от фронтален произход. Най-често се развиват над силно пресечен терен, където конвективните движения по орографски причини са най-интензивни. Градушките причиняват значителни щети на стопанството, унищожават посеви, убиват или нараняват животни и хора и др. Придружават се най-често от проливни валежи, което увеличава щетите. България е една от европейските страни с голяма градобитност. За увеличаване на честотата на градушките значително допринася добре изразеният планински релеф. Най-силно и често засягани от градушки са участъци в област Монтана и Врачанска област, Лудогорието, Средна гора, Панагюрско, Благоевградско, Чирпанско, Източнородопската област. Градушките в черноморските райони са относително най-редки поради по-рядкото развитие на мощна купеста облачност в източните райони на страната. Градушки падат обикновено от април до октомври: април -0,74%, май - 17,41%, юни - 32,27%, юли - 36,19%, август - 12,15%, септември - 1,1%, октомври - 0,14% от случаите с валеж. За защита от градушка в България са инсталирани ракетни противоградобитни площадки (Пазарджишко-Пловдивско поле, Видинско и другаде). Въведено е пълно застраховане от градушка. градушник; градушник - Четвъртъците от Великден до Възнесение гражд - Кошара за добитък гражданско състояние; гражданско състояние - Съвкупност от данни, които отличават едно лице в обществото като правен субект - име, гражданство, семейно положение, родство, местожителство и др. Върху гражданското състояние се отразяват осиновяването, разводът, поставянето под запрещение, промяната на името и др. Данните за гражданското състояние се вписват в актове на гражданското състояние за раждане, за сключване на граждански брак и за смърт. Актовете са официални писмени документи, съставяни от длъжностни лица по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. С актовете за гражданско състояние се установяват името, месторождението, родителите, възрастта, гражданството, родството на лицата и др. Данните за гражданското състояние могат да се установяват по съдебен ред само ако е предвидено в нормативен акт. Въпросите относно гражданското състояние на лицата се уреждат в Закона за лицата и семейството и Наредбата за гражданското състояние. грайфер; грайфер - (нем. Greifer „хващащ”) - 1. Приспособление на подемен кран за товарене на въглища и др.; 2. Приспособление към машина за хващане обработвания предмет; 3. Нарез на подметката на обувка грам - (гр. grámma „белег”, „знак”, „буква”) - Основна единица за тежина, която е равна на тежестта на 1 куб. см дестилирана вода и на 1/1000 от килограма; грам-атом и грам-молекула - Броят на грамовете от дадено вещество, равен на неговото атомно или молекулно тегло; 2. мн. ч. грамове - Оформени цилиндрични метални късове с различна определена тежина, които се поставят на теглилки -грама - (гр. grámma „буква”, „записване”, „запис”; последна съставна част от сложна дума) - Запис, графично изображение грамадак; грамадак - Грамада от едри камъни грамадя се; грамадя се - Трупам се на грамада граматик; граматик - (гр. grammatikós) - 1. Специалист по граматика или автор на учебник по граматика; 2. ист. Книжовник, образован човек, който знае да пише добре граматика; граматика - (лат. grammatica от гр. grámma - „буква”) - 1. Дял от езикознанието, който изучава строежа на езика от гледище на формата и значението на думите като части на речта и от гледище на начините, по които думите се свързват в словосъчетания и изречения. Терминът граматика се употребява за означаване на граматичната система на езика и на науката за граматичната система. Граматиката е една от най-старите науки. Първите писмени ръководства за изучаване на езика, които са известни, са индийски (IV в. пр. н. е., граматика на Панини) и гръцки (края на II в. и началото на I в. пр. н. е., граматика на Дионисий Тракийски). Гръцката граматика дава основата на европейската школска граматика. Появата и развитието на сравнително-историческото езикознание в началото на XIX в. се отразява благоприятно върху развитието на граматичната наука. Тя изследва общото в изменението на думите и в съчетаването им в изречения и създава граматични обобщения, закони и правила. Граматиката бива описателна - изучава определено състояние (съвременно или минало) на един език; историческа - изучава граматичните форми и категории на езика в тяхното историческо развитие; сравнителна (сравнително-историческа) - изучава сравнително произхода и развитието на граматичните форми и категории в историята на група сродни езици. Основни моменти от развитието на българската граматика: граматист; граматист - (гр. grammatistés) - Учител по граматика, специалист по граматика граматикализация; граматикализация - (от англ. grammaticalization) - езиков. Изучаване на конкретното лексикално значение на пълнозначна дума и придобиване от нея на по-абстрактно, граматически значение на служебна дума; 2. Превръщане на словосъчетание в една от формите на думата |
граматичен, граматически; граматичен, граматически - (гр. grammatikós) - 1. езиков. Който е предмет, проблем на граматиката, 2. прен. Сух, формален граматически категории, граматични категории; граматически категории - Абстрактни понятия, които обобщават поне две съотносителни и противопоставени помежду си значения (грамеми). Морфологичните граматически категории в българския език са например: род (мъжки, женски и среден); падеж при имената; лице; време (сегашно, бъдеще и др.); вид (несвършен и свършен); наклонение и залог (действителен и страдателен) при глаголите; число (единствено и множествено) при имена и глаголи. Синтактичните граматически категории са тясно свързани със структурата на изречението и са негова граматическа основа. Биват функционално-синтактични - подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство и т. н., и конструктивно-синтактична категория предикативност, която обобщава значенията (грамемите) модалност, време и лице (лицето - незадължително). Някои езиковеди отнасят към граматическите категории и частите на речта. В историческото развитие на българския език някои граматически категории се променят или изчезват, например: граматическата категория „число” в старобългарския език има три значения - единствено число, двойствено число и множествено число, а днес има само две - единствено и множествено число; имената загубват граматическата категория „падеж”, а развиват „членната форма”. граматически съчинения в старобългарската литература; граматически съчинения - Част от старобългарската книжнина, създадена с цел разпространяване на средновековната филологическа образованост. Запазените късни преписи от граматически съчинения свидетелстват за състоянието на средновековната теоретическа мисъл и за отношението на старобългарските писатели към езиково-правописните и стилистични въпроси. Според пространното житие на Константин-Кирил Философ по време на хазарската мисия в Херсон Кирил превежда от еврейски на гръцки език „Осемте части на граматиката”. Съществува предположение за връзката на този превод със съчинението „За осемте части на речта”, известно в старославянските литератури по късни преписи (XIV-XVIII в.). В увода се говори за нуждата от изучаване на частите на речта. Разглеждат се само име, глагол, причастие и членна форма със съответните им морфологични изменения. Някои изследователи отнасят съчинението към преводаческото дело на Йоан Екзарх (Κ. Ф. Калайдович, В. Малинин). Според В. Ягич то е компилация, съставена през XIV в. През средновековието за граматическо съчинение се приема и преведеният в началото на X в. трактат „За поетическите фигури” от византийския книжовник Георги Хировоск - първото литературно-теоретическо съчинение в България; поместено е в един от Симеоновите сборници, който в 1073г. е преписан за киевския княз Светослав. В съчинението се изясняват и подкрепят с примери 27 тропи и фигури - градивен материал за алегорично-метафоричния, иносказателен стил, характерен за византийската литература и усвояван от славянските литератури. Неизвестният български преводач на съчинението създава специална литературно-теоретическа терминология на старобългарски език още в първите десетилетия на X в., докато в останалата част на Европа почти до края на XIII в. трудовете по реторика се създават, с едно-две изключения, само на латински език. Трактатът на Константин Костенечки „Разяснено изложение за буквите” (XV в.) е най-обширният граматически труд в старобългарската книжнина. Написан е по поръка на сръбския деспот Стефан Лазаревич. В трактата има проект за правописна реформа, изграден върху правописните принципи на Евтимий Търновски. В България прониква и граматиката на руския книжовник Мелетий Смотрицки. Йеромонах Стефан от Ловеч я преписва в 1655г., когато учи славянска граматика в Румъния. От преписа граматик Михаил от Врачеш прави още един препис. Изложението е описателно, схемите са заети от гръцките граматици. За филологическите интереси на българските книжовници от XVII в. свидетелстват и разпространяваните двуезични кратки речници (гръцко-славянски, латинско-славянски), както и поместените в ръкописите обяснения на черковнославянски, гръцки, латински и библейски думи; вж. граматика граминеи; граминеи - (лат. gramineus „тревист”) - бот. Житни растения; треви граммол; граммол - (нем. Grammol) - хим. Граммолекула граммолекула; граммолекула - хим. Брой на грамовете от дадено вещество, който е равен на неговото молекулно тегло граминозен; граминозен - (от лат. gramen, -inis „трева”) - Тревист грамота; грамота - (гр. grámmata „писмо”) - 1. Официален писмен документ за даване на права, награда или отличие; 2. ист. Официален документ с различно съдържание, издаден от феодали или владетели; сравни с: хрисовул грамотен; грамотен - (от гр. grámmata „четене” и „писане” през рус.) - 1. Който знае да чете и пише; 2. Който пише без правописни грешки; 3. Който е написан без правописни грешки; 4. прен. Който има необходимите познания в дадена област грамоти на българските царе; грамоти на българските царе - Документи, издавани от царската канцелария през Средновековието, с които се дават села във феодално владение на светски или черковни феодали или привилегии на чужди търговци да търгуват в българската държава. Известни са и с името хрисовули (златопечатно слово), тъй като са подпечатвани със златен царски печат. Запазени са следните дарствени грамоти: Ватопедската грамота на цар Иван Асен II от 1230г., Виргинската грамота на цар Константин Асен (около 1258г.), трите Месемврийски грамоти на цар Иван-Александър (около 1341-54г.), Зографската грамота на цар Иван-Александър от 1342г., Мрачката грамота на цар Иван-Александър от 1347г., Рилската грамота на цар Иван Шищман от 1378г., Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1378г. и Калимановата грамота (подправена). От грамотите, дадени на чужди търговци, са запазени Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II от 1230г., Венецианската грамота на цар Иван-Александър от 1353г. и Брашовската грамота на цар Иван-Срацимир (около 1395г.). Грамотите на българските царе са ценни източници за обществено-икономическите отношения в България през XIII и XIV в. - феодална собственост, имунитет, административно устройство, категории зависимо население и задълженията му (данъци, такси, ангарии и др.). Грамотите, дадени на чужди търговци, разкриват и отношенията на България със съответните страни. грамотник; грамотник - Грамотен, образован човек грамофон; грамофон - (гр. grámma „буква” и „phónē „глас”) - Апарат, който възпроизвежда звукове, записани по специален начин на кръгла плоча от специален материал (грамофонна плоча) грамуда; грамуда - Голяма буца почва гран - (лат. granum „зърно”) - 1. остар. Единица за аптекарско тегло, която е равна приблизително на 0,0622 грама; 2. прен. Нищожно, малко, незначително количество гранат; гранат - (лат. granātum „зърнесто”; pomum granātum „зърнест плод”) - Възкисел зърнест тъмночервен плод от субтропическо дърво; нар граната; граната - (ит. granata) - 1. воен. Избухлив артилерийски снаряд; 2. Ръчна бомба; 3. сп. Тежест за хвърляне надалеч или в определена цел; гюлле гранати; гранати - (лат. grānātus - „зърнест”) - Група силикатни минерали с обща химическа формула: А3 В2 (SiО4)3 (А - двувалентно желязо, манган, магнезий или калций; В - алуминий, тривалентно желязо или хром). Делят се на магнезиево-мангано-железни гранати с представители пироп, алмандин, спесартит, и на калциеви гранати - гросулар, андрадит и уваровит. В България алмандин е установен като вишнево-и рубиненочервени кристали в контактно-мета-соматични находища в Плана планина, в слюдени шисти в Пирдопско и в Сакар планина и в мусковитови пегматити в Рила и Източни Родопи. Гросулар е намерен като бледокафяви до жълти кристали в Рила и югоизточната части на Витоша. Андрадитът е най-широко представен сред регионално метаморфозираните скали на родопския кристалинен комплекс. При Чепеларе в амфиболити и гнайси андрадитът изгражда почти изцяло прослойки с дебелина до 1 м; в тях се намират едри кафяво-червени гранатови кристали. Над 10-сантиметрови андрадитови кристали са намерени при с. Камилски дол, Кърджалийска област. Среща се и в контактни зони във варовити скали в Западна Стара планина, Странджа и Родопите. Като устойчиви минерали гранатите се натрупват в пясъци; впръснати са в седиментни скали на много места и в Северна България. Прозрачните и красиво оцветени (с тъмночервен или тъмен цвят) гранати са полускъпоценни камъни, но находищата в България нямат промишлено значение. гранд - (лат. grandis „голям”) - Испански дворянин; аристократ, благородник гранд- - (фр. grand от лат. grandis „голям”; като първа съставна част на сложни думи) - Първокласен; най-голям грандиозен; грандиозен - (ит. grandioso) - Преголям, огромен, величествен грандоман; грандоман - (лат. grandis „голям" и гр. manía „лудост”) - Неоправдано горделив човек, който се смята за много повече от другите; маниак грандомания; грандомания - (лат. grandis „голям" и гр. manía „лудост”) - Неоправдано възгордяване с болезнено чувство за превъзходство над другите; надменност, надутост гранитен; гранитен - (от ит.) - 1. Направен от гранит; 2. прен. Твърде здрав, непоклатим, устойчив гранити; гранити - (ит. granito от лат. grānum - „зърно”) - Зърнести, светлосиви или червеникави интрузивни скали, изградени от фелдшпат, кварц, плагиоклаз, слюда и амфибол; най-разпространените интрузивни скали в земната кора. Големи находища (т. нар. южнобългарски гранити) има в Южна България: в планините Странджа, Сакар, Средна гора, Рила, Верила, Родопи, Пирин и Осогово. Гранитни тела се разкриват в Стара планина (в Берковско, Казанлъшко и другаде). Приема се, че гранитите са образувани на няколко пъти през палеозойската ера. С някои гранитни тела се свързва образуването на рудни находища. Имат широка употреба като строителни и декоративни материали (розовияτ „мездрейски” гранит при с. Мездрея, област Монтана, и др.). гранит-порфири; гранит-порфири - (от лат. grānum - „зърно”, и гр. porphýra - „пурпурен”) - Светло оцветени жилни скали, еднакви по минерален и химичен състав с гранитите; съдържат едри кристални впръслеци (порфири) от фелдшпат, кварц и др. Придружават големите гранитни тела в Западна Стара планина, Средногорието, Рила, Родопите и Осоговска планина. Гранит-порфирите са качествен материал за настилки. граница; граница - Вид едър дъб граници държавни; граници - Действителни или въображаеми линии и плоскости, които преминават през определени точки на земната или водната повърхност или във въздушното пространство и служат за разграничаване на териториите на държавите. Границите на една държава се установяват с делимитация - договорно определяне на общата насока на границата; демаркация - видимо конкретизиране на границата (прокарване на границата на самия терен чрез специални гранични знаци, което юридически се оформя обикновено с протокол); редемаркация - проверка на съществуващите гранични знаци и повторно очертаване на граничната линия, възстановяване и поправяне на повредени знаци. Линиите, прокарани въображаемо перпендикулярно нагоре и надолу от земната повърхност, очертават въздушните граници и границите на подземните недра на държавата. Режимът на границите се определя с вътрешнодържавните и международноправни актове поради ролята, която границите играят за разделяне и връзка между териториите на съседни държави. Съгласно с Парижкия мирен договор 1947г. с България нейните граници остават същите, каквито са били на 1 януари 1940г. (определени от Ньойския мирен, договор 1919г. и съгласно с Крайовския договор 1940г. между България и Румъния, по който Южна Добруджа е върната на България). Република България граничи с Румъния, Черно море, Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Северната граница, между България и Румъния, е дълга 609 км (470км речна и 139км сухоземна). Започва от устието на река Тимок и следи талвега на течението на река Дунав до Силистра. От Силистра до Сиврибурун на Черно море сухоземната част на тази граница пресича Добруджа (максимална надморска височина 210 м). Източната граница с Черно море (378км) започва от Сиврибурун, следи Черноморското крайбрежие и достига на юг до устието на Резовска река. Южната граница е дълга 752км (259км с Турция и 493км с Гърция). В по-голямата си част върви по планински била - по северните разклонения на Странджа, Дервентските възвишения, южните склонове на Сакар, пресича р. Марица и притоците й Арда и Бяла река и се изкачва по Родопите, като следи вододела между басейна на преките егейски притоци и басейна на Марица, пресича р. Места, минава по билото на планините Стъргач и Славянка, пресича Струма и по билото на Беласица достига връх Тумба, където се събират границите на България, Гърция и Македония (вертикално разчленение между 0м при устието на Резовска река и 2212м надморска височина при Гоцев връх в пл. Славянка). Западната граница с Македония и Сърбия е дълга 506 км (165км с Македония до село Жеравино и 341км със Сърбия). От връх Тумба на север минава по билата на Огражден, Малешевска планина, Влахина, Осогово, Милевска планина, Руй, западните части на Главната Старопланинска верига и на Предбалкана и по долното течение на река Тимок достига река Дунав. Пресича напряко долините на Струмешница, Лебница, Драговищица (от басейна на Струма), Ерма, Нишава, Височица (от басейна на Морава). Вертикалното й разчленение е голямо - между 40м при устието на Тимок и 2251м надморска височина при връх Руен в Осогово. Общата дължина на границата на Р. България е 2245км (1181км сухоземни, 686 речни и 378 морски). Широчината на българските териториални води е 12 морски мили. Неприкосновеността им е гарантирана от политическа, икономическа и медико-санитарна охрана. България има спогодби със съседните страни за контрол и поддържане на граничната линия. Въпросите за изменение на границата на Р. България се решават от Народното събрание. граничев; граничев - Който е от граница, дъбов гранпри; гранпри - (фр. grand pris) - Голяма награда, която се присъжда на конкурс, фестивал, изложба и др. гранула; гранула - (лат. granula) - 1. анат. Най-малката зърновидна съставка на клетките; 2. фарм. Малък лечебен хап, около 0,05 г; 3. мед. мн. ч. Трахомни зрънца грануларен; грануларен - (лат. granulāris) - Зърнест гранулатор; гранулатор - (къснолат. granulātor) - техн. Машина за раздробяване на руди и камъни гранулация; гранулация - (от лат. granum „зърно”) - 1. Начин за получаване на различни материали в зърнест вид с определена големина на зърната в зависимост от нуждата; озърняване; 2. Зърнестият строеж на слънчевата повърхност; 3. мед. Постепенно зарастване на рани с нови тъкани (често със зърнеста повърхност); 4. мед. Нормално нарастване на тъкан; 5. Начин на превръщане на лекарствените вещества в еднообразни тела (granulae) гранулирам; гранулирам - (от лат.) - 1. Превръщам в зърна, правя зърнест; 2. Подлагам се на гранулация (за рана, за тъкани на тялото); зараствам; гранулиран тор - Зърнеста смес от 70-80% животински тор и 20-30% суперфосфат гранулиране; гранулиране - (от лат.) - 1. техн. Превръщане на метали, захар и др. в зрънца при тяхното преминаване от разтопено в твърдо състояние; 2. Златарска техника, при която цялата повърхност на предмета или част от него се покрива с метални зрънца или с метален пясък. Гранулирането се практикува от българските майстори златари още от времето на Първата българска държава (681-1018г.); вж. златарство гранулит; гранулит - (от лат. granulum „зрънце”) - Дребнозърнест гранит гранулом, гранулома; гранулом, гранулома - (от лат. granulum „зрънце”) - мед. 1. Възелче, получено от разрастване на съединителната тъкан при човека и животните поради хроничен възпалителен процес; 2. Възпаление на върха на зъбен корен с умъртвен нерв граовско хоро, за пояс; граовско хоро - Хоро в размер 2/4. Играе се смесено, с инструментален съпровод. Спада към хората тип „на две страни" - 5 такта вдясно и 5 такта вляво. Изпълнението му се отличава с резки движения, придружени с характерни за танца задръжки. Специфичното ситно натрисане отговаря и на ситните стъпки. Разпространено е в Пернишко, Брезнишко и Радомирско грапаволистни; грапаволистни - (Borraginaceae) - Семейство двусемеделни растения. Треви, по-рядко дървета и храсти. Съществуват около 100 рода с 2000 вида, разпространени главно в Средиземноморието, Западна и Средна Азия и Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. В България са разпристранени 18 рода с 69 вида едногодишни, двугодишни и многогодишни треви. Повечето са широко разпространени по каменливи, тревисти, храсталачни и гористи места, в равнините, предпланините и планините. Широко представени са родовете винче, медуница, незабравка, усойниче, омразниче, зарасличе. Няколко вида са с ограничено разпространение, като 5 от тях са български или балкански ендемити. Някои видове са бурени и плевели. В народната медицина широко се използват зарасличе, медуница, врабчово семе и др. Айваживата служи за боядисване, незабравката е декоративна. грапел; грапел - Грапавина грапльо; грапльо - Човек с грозно грапаво лице гратис; гратис - (лат. gratis „поради почит”) - 1. Безплатно, даром; 2. Безплатен билет за посещение на театър, забава, състезание и подобни гратисен; гратисен - (лат.) - Който дава право на безплатен вход, превоз и др. услуги; гратисен период - Период, в който дадени задължения не се изплащат гратификация; гратификация - (лат. gratificatio) - Подаряване, дар, награда гратулация; гратулация - (лат. gratulatio) - Поздравяване, благопожелание граф - (нем. Graf) - 1. ист. Наследствена дворянска титла, средна между княз и барон (в царска Русия, в Германия и др.); 2. Личност с тази титла граф - (анг. graph съкратено от graphic formula „диаграмна формула”) - 3. Схема, графика 6., която представя чрез точки и връзки между тях електрическа верига, система от алгебрични уравнения или други взаимовръзки между елементи. -граф - (гр. gráphō „пиша”; като последна съставна част на сложни думи) - 1. Нещо написано; 2. Човек или уред, който записва, описва нещо графа; графа - (гр. graphē „писано”) - 1. Права линия; 2. Място между две успоредни линии върху хартия, което е определено за попълване; 3. колона с данни, стълбец; 3. вж. рубрика графема; графема - (гр. gráphē „начертание”, „писмо”) - езиков. Буква, писмен знак в даден езика график; график - (гр. graphikós „писмен”) - 1. Чертеж за изразяване чрез криви линии количествените зависимости в различните процеси; 2. Подробно разпределение на работата по време и място; план за работа; 3. прен. Разпределение, разписание график; график - (гр. graphikós „писмен”) - Личност, която работи графика 1. графика; графика - (от гр. graphikē, οτ graphō - „пиша”, „чертая”, „рисувам”) - 1. Вид изобразително изкуство, чиито изразни средства са точката, контурната линия, петното (в един тон, обикновено черен), които въздействат в съчетание с бялата основа на листа. Понякога като допълнителен елемент се използува и цветът. Според съдържанието и предназначението си графиката се дели на изящна и приложна. Към изящната графика се отнасят произведения със самостоятелно значение (кавалетна графика) - графични картини (рисунки, гравюри), които не са свързани с литературен текст и нямат определено практическо предназначение. Приложната графика включва всички видове графика, свързани с литературен текст и предназначени за илюстриране и оформяне на печатни издания, за търговски и рекламни цели: илюстрация, корица и обложка на книга, плакат, етикет, марка, шрифт и др.; 2. събир. Произведения на това изкуство; 3. Форма на ръкописни и печатни букви; писменост или печатарство; 4. Дял от езикознанието, който изследва съотношението между буква и звук; 5. Система от всички средства на писмеността; 6. Чертеж от линии, точки, букви и др., който изобразява дадена система, заедно с връзките и отношенията между нейните елементи графиня; графиня - (нем. Gräfin) - Съпруга или дъщеря на граф графит; графит - (гр. gráphō „пиша”) - 1. Мек, черен и лъскав минерал, кристална разновидност на въглерода. Като праховидни включвания и хексагонални люспи, дълги до 1см, се среща в мраморите на Рила и в централната и южната част на Родопите. Сравнително по-богати са находищата при с. Голямо Каменяне, Кърджалийска област - обилно графитизирани шисти е дебелина от 1 до 5м. При с. Селце, Старозагорска област, се разкриват графитови находища, образувани през късната креда; свързани са с тектонски силно преработени въглища. Графитизирани въглищни шисти има и в Елховско, в Искърския пролом при с. Игнатица, Софийска област. Графитът има широко приложение - правят се моливи, бои за печки, огнеупорни съдове за индустриални цели, но находищата в България са без промишлено значение; 2. Приготвена тънка пръчица от този минерал или друг материал, предназначена за писане графитен; графитен - (от гр.) - 1. Направен от графит; който принадлежи или е свойствен на графита; 2. Който произвежда графит графити; графити - (ит. graffiti мн. ч. от graffito „надраскан”, „драскулка”) - Древни надписи и рисунки с битов сюжет върху глинени съдове, стени, в пещери и др.; 2. Съвременни надписи и рисунки върху стени с пропагандна цел, като израз на спонтанна емоция, улично хулиганство и др. графитизация; графитизация - (от графит) - Процес на кристализиране на въглерода в железовъглеродни сплави, вследствие на което в тях се образуват частици графит графитоман; графитоман - Човек, който има склонност да пише и рисува върху стени, да създава графити 2. графичен, графически; графичен, графически - (гр. graphikós „писмен”) - 1. Който се отнася към графиката или й принадлежи; 2. Представен или изразен чрез чертеж графически метод - 1. мат. Начин за нагледно представяне, изследване или изчисляване на величина с помощта на чертеж; 2. Употребяване на самопишещи уреди за регистриране на различни явления, например: биенето на сърцето, сеизмична активност -графия; -графия - (гр. gráphō „пиша”, „описание”; като последна съставна част на сложни думи) - 1. Описание; наука, която описва нещо; 2. Представяне на нещо нагледно като рисунка, графика, снимка и др. графолог; графолог - (гр. graphológos) - Специалист по графология графология; графология - (гр. gráphō „пиша” и lógos „наука”) - 1. Изучаване почерка на едно лице, за да се определи характерът му; 2. юр. Изследване и установяване достоверността на писмени документи и подписи въз основа на почерка графоман; графоман - (от гр.) - 1. Който страда от графомания; 2. прен. Бездарен плодовит писател графомания; графомания - (гр. gráphō „пиша”и manía „лудост”) - мед. Психическо заболяване, при което бездарни лица се отдават на писателство; луда страст за писане графоспазъм; графоспазъм - (гр. gráphō „пиша” и spasmós „гърчене”) - мед. Нервно заболяване, при което пръстите се схващат при опит за писане графостатика; графостатика - (гр. gráphō „пиша”и статика) - 1. Съвкупност от графически методи за решаване на задачите на статиката при които силите се представят графично и мащабно чрез вектори; 2. Решаване на задачи с помощта на графически метод графство; графство - (от нем.) - 1. Владение на граф; 2. Достойнство, звание или титла на граф; 3. Административно-териториална единица в Англия, в Америка и др. грах - (Pisum) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство бобови. Известни са 6 вида. Най-разпространен е едногодишния вид Pisum sativum, който има 4 подвида. В България се култивира предимно обикновеният грах (Pisum sativum ssp. sativum). По българските земи е известен от преди новата ера. Днес се отглежда като полска (фуражна) култура за зелена маса и сено или за зърно и слама (полски грах). Зрелите семена се употребяват и за храна. Рядко се използва за зелено торене или като компонент в едногодишните тревни смески. Като градинска култура се отглежда за зелените семена и чушки (градински грах), които се използват за храна в прясно или консервирано състояние. Грахът има голяма хранителна стойност поради високото съдържание на белтъчини: 18-35% в зрелите и 5-6% в зелените семена, 16-22% в сеното и 8-9 % в сламата. Поради ниските и непостоянни добиви през последните години площите с полски грах намаляват: през 1965г. - 493 000 дка, през 1969г. - 280 000 дка, през 1977г. - 108 000 дка, през 2002г. - 76 060 дка. Средните добиви на зърно през 1965-77г. се колебаят от 118 до 172кг/дка, а общото годишно производство е 18 000-42 000т. Най-разпространени сортове за периода са съветски Рамонски 77 и Уладовски 303. Всеки от тях заема приблизително половината от посевната площ. От градинския грах основни са българските сортове София 135, Пловдивска перла, Ресен 3, Ран 1, Дунав, Зорница и др. За България грахът е ценна фуражна култура. Заема важен дял в производството и износа на зеленчукови консерви. По засявана площ се нарежда на второ място (след фасула) в групата на зърнено-бобовите култури. Като фуражна култура е разпространен слабо и Pisum sativum подвид arvense, който се среща и като плевел. Дивият вид Pisum elatius расте по сухи каменливи места из цяла България. грациозен; грациозен - (лат. gratiōsus) - Изящен в движенията, строен, привлекателен, прелестен грация; грация - (лат. gratia) - 1. Изящност, привлекателност в движения и външен вид, миловидност, красота, прелест; 2. Красавица (често с оттенък на ирония); 3. мит. Всяка от трите богини на пролетта, изяществото и красотата в древногръцката митология: Аглая, Ефросина и Талия; сравни с: харити гребен; гребен: зачервя гребена - Напълнея, затлъстея гребенарство; гребенарство - 1. Занаят за производство на гребени за вчесване. Биват дървени, рогови, костени, с гъсти и редки зъбци. До средата на ХХв. гребенари са обикновено циганите, които изработват и железни гребени за почистване на добитък; 2. Занаят за производство на гребени (бърда) за тъкачни станове; упражняван до средата на ХХв. в някои села на Златоградско и Разложко и в някои др. балкански краища. Гребенарите (бърдарите) пласират произведенията си амбулантно из цяла България. Днес гребенарството не се упражнява гребенци; гребенци - Разновидност на етнографската група полянци. Разликата в облеклото им е при забрадките на жените гребка; гребка - Твърдо изпражнение на овца, коза и др гребло; гребло - 1. Земеделско сечиво за събиране на слама или сено. Състои се от дълга дървена дръжка и напречна част с дървени или железни зъбци. За събиране на по-голямо количество слама или сено към греблото се прикрепва правоъгълна рамка с канапена или телена мрежа или през дръжката се провират полуобръчи от жилави пръчки; 2. Дървено земеделско сечиво за събиране на житото след почистване на сламата от хармана (при вършитба). Вместо зъбци към дръжката е прикрепена неподвижно правоъгълна дъска; 3. Желязно приспособление за изгребване на пепелта и на непотребната жар от пещта гребули; гребули - Дребно сено, събрано с гребло грегориански календар; грегориански календар - (от собс.) - Приетият у нас през 1916 г. календар, наречен така по името на папа Грегорий XIII, който през 1582 г. наредил да поправят юлианския календар; вж. календар гредер; гредер - (англ. grader) - техн. Прикачна или самоходна машина за разкопаване и изравняване на пътища гредущ; гредущ - вж. грядущ греж(а); греж(а) - (фр. grége от ит. greggio „суров”) - Копринената нишка, която се получава от пашкулите след потопяването им във вряла вода; сурова естествена коприна грездей; грездей - Дървена запушалка; чеп за каца, бъчва грейдер; грейдер - вж. гредер грейдрутер; грейдрутер - (англ. grader и root „копая”) - техн. Машина за правене на пътища, която разкопава каменисти терени грейпфрут; грейпфрут - (англ. grape-fruit) - Плод с възгорчив вкус от цитрусово дърво, близко до портокаловото; горчив портокал грен(а); грен(а) - (фр. graine) - Бубено семе гренадин; гренадин - (фр. grenadine от собс.) - Вид прозрачна тъкан (по името на испанския град Гренада) гренадир; гренадир - (фр. grenadier) - ист. 1. Войник, който бил въоръжен с ръчни гранати (XVI до XIX в.); 2. Войник от елитна пехотна част гренаж; гренаж - (фр. grainage) - Съвкупност от процеси за произвеждане на качествено бубено семе греньор; греньор - (фр. graineur) - Производител на бубено семе грес - (фр. graisse) - Смазка, продукт на земното масло, което служи за смазване на триещи се машинни части гресирам; гресирам - (от фр.) - Смазвам с грес гресьорка; гресьорка - (от фр. graisseur) - Приспособление, чрез което се вкарва грес до триещи се части на автомобил греша; греша - Смесвам, бъркам храна за добиче |
||
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги |