ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

гот_, гоф_, гра_

госпел, госпъл; госпел, госпъл - (от ам. gospel song) - муз. Религиозна песен на американските чернокожи,; спиричуъл

господарска земя; господарска земя - Едра лична собственост на боляри, черкви или манастири в средновековна България. В състава й влизат ниви, градини, лозя, ливади, гори, реки, езера. Върху господарската земя феодалът господар има право на собственост и владение, а върху селската земя - само на върховна собственост. Господарска земя е „самовластна и неотемлима”, т. е. за пълна и вечна собственост; срещу посегателите й са предвиждани строги санкции. Обработвана е чрез ангария, аренда или от ратаи.

гостенство; гостенство - Гостуване, посещение

гостилник; гостилник - Съдържател на гостилница

гостоприемник; гостоприемник - Гостоприемен човек

гостя; гостя - Гостувам

НАЧАЛО

гот, готско; готско - (от нем. gut) - жарг. Добре, хубаво

готи; готи - Източни германски племена. В началото на новата ера живеят по южното крайбрежие на Балтийско море и по поречието на р. Висла. В края на II в. се придвижват на юг и се настаняват по Северното Черноморие. Разделят се на източни - остготи, и западни - вестготи. През I пол. на III в. западните готи започват масови нашествия в Мизия и Тракия, продължили около 3 десетилетия. В битката при Абритус (251г.) в сражение с тях загива римският император Траян Деций. По времето на Клавдий II (268-270г.) са разбити и изтласкани отвъд р. Дунав. Римският император Константин I Велики (306-337г.) сключва договор с вестготите и покръства част от тях. През 348г. готите - християни начело с епископ Улфила се заселват около Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп, Велико Търновска област). През 365г. в Тракия избухва нар. въстание, в което вземат активно участие и значителна част от готите. През 376г. вестготите биват заселени като колонисти в Мизия. Две години по-късно те вдигат въстание, в което увличат и част от местното население. В решителната битка (378г.) с тях при Адрианопол (днес Одрин) загива и римския император Валент. През 382г. империята е принудена да сключи с вестготите мир и да им предостави земи за заселване в северната и западната част на Балк. п-в. Някои готски вождове заемат високи постове в римската провинциална и столична йерархия. През 409г. вестготите се изтеглят на Запад към Италия и империята възстановява властта си до Дунав. През V в. остготите започват нападения на Балканския п-в. През 483-488г. в Мизия се настанява готският вожд Теодорих. Едва при император Юстиниан I (527-565г.) в резултат на успешни войни готската опасност над балканските земи е отстранена

готика; готика - (от собс.) - Архитектурен стил, който се появил през XII в. във Франция и оттам се разпространил в цяла Западна Европа, където господствал до края на XV в.; Типични за готиката са островърхите сводове, арки и кули, подпрени с контрафорси (за компенсиране на хоризонталната сила при външните подпори); ажурните каменни плетеници, витражите, скулптурните орнаменти

готин, готин - (от нем. gut) - жарг. Хубав, красив, добър

готически; готически - (от собс.) - Свойствен на готите; готически шрифт - Немският заострен шрифт за разлика от латинския; готически стил - вж. готика; готическо перо - Писец с тъп връх, който пише дебело

готовнина; готовнина - Готовност

НАЧАЛО

гофрета; гофрета - (фр. gaufrette) - Тестен сладкиш с пълнеж между кори, изпечени между два метални капака с нагъната вътрешна повърхност, наподобяваща пчелните килийки

гофрирам; гофрирам - (фр. gaufrer) - 1. Правя вълнообразни гънки върху хартия или върху метални листове; 2. Отпечатвам на плат или на кожа изпъкнала рисунка

гофър; гофър - (фр. gaufre) - Тънки метални или фурнирни листове с надиплена повърхност. Употребяват се в покривното строителство

НАЧАЛО

Граал; Граал - (фр. graal от лат.) - според средновековните християнски вярвания: Смарагдова чаша, от която Христос и учениците му са пили на тайната вечеря, с след това св. Йосиф Ариматейски събрал в нея Христовата кръв от разпятието

грабен; грабен - геолог. Тектонско пропадане (тектонски ров) на земната кора между два разлома

грабс - (англ. grab „сграбчвам”) - Инструмент за улавяне и изваждане на дребни инструменти, попаднали в сондажни дупки

грабщихел; грабщихел - (нем. Grabstichel) - техн. Стоманен резец за гравиране

граве; граве - (ит. grave „тежко”) - муз. Тежко и бавно - за темпо

гравидитас, гравидитет; гравидитас, гравидитет - (лат. graviditas, -ātis „тежест”) - мед. Бременност

гравий; гравий - (фр, gravier oт лат. gravis „тежък”) - Едрозърнест пясък, примесен с дребни камъни; дребен чакъл

гравиметрия; гравиметрия - (лат. gravis „тежък” и гр. metréō „меря”) - Наука, която изследва разпределението на силата на тежестта върху земната повърхност

гравиметър; гравиметър - (лат. gravis „тежък” и гр. métron „мярка”) - Уред за определяне ускорението на силата на земното притегляне. Гравиметърът се използва при търсене на полезни изкопаеми и изучаване на вътрешния строеж на Земята

гравирам; гравирам - (фр. graver „изрязвам”) - Възпроизвеждам рисунка или надпис върху твърд материал чрез изрязване или по химически начин

гравис; гравис - (лат. gravis „тежък”) - езиков. Тежко ударение (`)

гравитационен; гравитационен - (от лат.) - Основан върху закона за притеглянето

гравитация; гравитация - (лат. gravitas, -ātis „тежест”) - физ. Природна сила, която се проявява като взаимно притегляне между телата; всемирно притегляне

гравитирам; гравитирам - (от лат.) - Клоня към нещо, стремя се към нещо

гравьор; гравьор - (фр. graveur) - 1. Художник или майстор, който гравира; 2. зоол. Вид дървесен бръмбар

гравюра; гравюра - (фр. gravure от graver - „дълбая”) - 1. Дъска или метална плочка с гравирано изображение или надпис, от която става отпечатването; 2. Рисунка, отпечатана върху хартия (рядко на пергамент, плат и др.) от такава дъска или плоча; 3. Вид графично изкуство, тиражирана графика, която се създава чрез обработка по различни ръчни способи на специална плоча (от дърво, метал, камък) посредством механично или химично въздействие и печатане върху хартия. Съществува гравюра на дърво (дърворез, ксилография); Гравюра на линолеум (линогравюра); гравюра на метал (ритана, офорт, суха игла, верниму, акватинта, мецотинто, лави, смесена техника); рисунки и гравюри на специален камък (литография). В зависимост от вида на печатната форма различаваме висока гравюра - отпечатъкът се получава от изпъкналите части на гравираната рисунка (при дървореза и линогравюрата); дълбока гравюра - отпечатъкът се получава от вдлъбнатите части (наслоени с боя) на гравираната рисунка (при гравюра на метална плоча). Литографията спада към т. нар. плосък печат и въпреки привидната си прилика със споменатите 2 печатни способа се различава от тях главно поради свойствата на самия литографен камък; 4. Художествено произведение, което е създадено чрез гравиране

грагоря; грагоря - Бърборя

градация; градация - (лат. gradatio) - 1. Постепенно повишаване или понижаване, последователно преминаване от една степен в друга; степенуване; 2. литер. Последователно натрупване на епитети, образи, сравнения и други изразни средства за постигане на засилено чувство (възходяща градация) или за отслабване (низходяща градация); сравни с: климакс

градел; градел - (нем. Gradel) - Вид качествено бяло платно с четворна тъкан

градец; градец - (мн. ч. - градовца) - Категория населено място, въведена със Закона за административното деление на Княжество България (1880г.). Използува се при преброяването на жителите на България (31 дек. 1880г.) и при преброяването на жителите в Източна Румелия (31 дек. 1884г.). Квалифицира в отделна категория малките градове. Към 31 дек. 1880 в Княжествотро има 77 градовца. Повечето от селищата, приемани за градец, при преброяванията от 1884, 1887, 1892 и др. се водят като села: Годеч, Голямо Конаре (гр. Съединение), Гостилица (Габровска област), Златарица, Килифарево, Кнежа и др.; малка част - като градове: Дряново, Луковит

градиент; градиент - (лат. gradiens, -entis „крачещ”) - 1. мат. Производна по посока на най-голямото нарастване на функцията; 2. физ. Степен (мярка) за увеличаване или намаляване на някаква физическа величина в пространството при преместването й на определено разстояние; геотермичен градиенτ - Повишаване на температурата на земната кора на всеки сто метра дълбочина (средно с 3°С); температурен градиент - Изменение на температурата на атмосферата на всеки сто метра височина (обикновено се понижава с 0,5 или 0,6°С)

градинарство; градинарство - Професионално производство на зеленчуци. Развива се в началото на XIX в. от българи от Търновско, служили като войници във военните градини около Цариград. Градинарството е упражнявано най-напред в Лясковец и други селища наоколо, а по-късно - сезонно, и в околностите на Букурещ. С течение на времето се разширява и в други градове в България, както и в други съседни и по-далечни страни. Градинарството е една от главните форми на трудова (сезонна или трайна) емиграция на българи в Сърбия, Русия, в днешна Унгария, Австрия, Словакия, Чехия и другаде през XIX и началото на XX век. Навсякъде има голям производствен и търговски престиж. Същността на градинарството е в обработването на голяма площ земя, напоявана най-често с подпочвена вода, която се изважда с дървени долапи, наричани в чужбина „български колела”, в рационално отглеждане на разсади, грижливо използване на сезонните условия за различните зеленчуци и в конкурентността на производството по качество и пазарни цени. Градинарите се обединяват в градинарски сдружения, устроени кооперативно - всеки член взема приход според вложения труд, а водачът-организатор на групата, който и финансира предприятието - два или три дяла. Голяма част от българската емиграция и в средата на XX век се занимава с градинарство.

градински охлюв; градински охлюв - (Helix pomatia) - Сухоземен белодробен охлюв. Черупката е висока до 50мм, с ширина до 45мм, бледожълта или жълтокафява, със спирални кафяви ивици, които понякога са светли или не са очертани. Живее в Южна, отчасти в Средна Европа, в Предна Азия и в Северна Африка. В България е широко разпространен почти в цялата страна - в редки гори, градини, лозя, но и на открити места, предимно по варовити терени. Напролет рано сутрин и в дъждовни дни излиза на земната повърхност, останалото време прекарва заровен в почвата. Храни се с листа на растения, при масова поява може да нанесе щети на насажденията. Месото му е вкусно (в някои страни е деликатес), широко се използва за храна. Слузта на градинския охлюв е суровина за производство на българския медицински препарат „мукостабил” (научно откритие на д-р Иван Кирчев от 1971г.), който се прилагал при редица заболявания на стомашно-чревния тракт.

градински чай; градински чай - Лекарствено растение от рода конски босилек; вж. конски босилек

градирам; градирам - (нем. gradieren от лат.) - 1. Разделям на градуси, градуирам; 2. Нареждам според заслуги, качество и пр.; степенувам

градирня , градирна; градирня, градирна - (от нем. gradieren „сгъстявам солен разтвор”) - 1. Съоръжение във вид на високо скеле, по което тече солен разтвор на тънки струи; така става ускорено изпаряване и разтворът се обогатява на сол; 2. Съоръжение за охлаждане на вода с цел да се използва отново в същото предприятие

градище, кале, хисар, хисарлък; градище - Развалини от старо укрепено селище или крепост. През римската, ранновизантийската и средновековната епоха укрепените места са разположени най-често на пътища, които свързват големи центрове. Някои градища са останки от по-големи или по-малки укрепени поселения, дори градове от: 1. Античната епоха: Никополис ад Нестум (при с. Заграде, Благоевградска област); Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Велико-Търновска област); Ескус (при с. Гиген, Плевенска област) и др.; 2. Средновековието: Градища при села Стърмен и Червен (Русенска област); при с. Цар Асен (Силистренска област), Плиска и Велики Преслав, укрепеното селище при с. Цар Крум (Шуменска област), и др.. Останки от по-малки феодални крепости, защитени с яки стени и бойни кули, се намират по височини и проходи със стратегическо значение (в Родопите, Стара планина, Средна гора) и по бреговете на Дунав, Искър, Вит, Янтра и др. реки

градски песни; градски песни - Песни, създавани от различни кръгове на градското население от средата на XIX в. до наше време. Първите автори на текстовете им са възрожденски поети - Π. Р. Славейков, Д. Чинтулов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др. Имат куплетен строеж и римувани стихове. Лексиката им е обогатена с думи от градската реч. Мелодиите често са заимствани от чужди градски, популярни за времето си песни - руски, немски, австрийски, гръцки и др.

градуирам; градуирам - (нем. graduieren от лат.) - 1. Нанасям градуси или други деления на нещо; градирам

градус; градус - (лат. gradus „степен”, „стъпка”) - 1. мат.  Единица за измерване на дъги и ъгли, която е равна на 1/360-та част от окръжността; 2. физ. Степен, деление по стълбицата на физически уред (термометър, барометър и др.); 3. Единица мярка за температура, гъстота, сила на алкохол и др.

градушка; градушка - Вид висок валеж от ледени зърна с различни размери и форма. Ледените късове обичайно са с големина от грахово зърно до яйце. Съществуват и изключения: на 21 май 1977г. над селата Елов дол, Мурено и Падине - Пернишка област, пада градушка с тегло на единичните късове до 0,8кг. Градушките се наблюдават обикновено през топлото полугодие. Образуват се при наличието на мощни купесто-дъждовни облаци от фронтален произход. Най-често се развиват над силно пресечен терен, където конвективните движения по орографски причини са най-интензивни. Градушките причиняват значителни щети на стопанството, унищожават посеви, убиват или нараняват животни и хора и др. Придружават се най-често от проливни валежи, което увеличава щетите. България е една от европейските страни с голяма градобитност. За увеличаване на честотата на градушките значително допринася добре изразеният планински релеф. Най-силно и често засягани от градушки са участъци в област Монтана и Врачанска област, Лудогорието, Средна гора, Панагюрско, Благоевградско, Чирпанско, Източнородопската област. Градушките в черноморските райони са относително най-редки поради по-рядкото развитие на мощна купеста облачност в източните райони на страната. Градушки падат обикновено от април до октомври: април -0,74%, май - 17,41%, юни - 32,27%, юли - 36,19%, август - 12,15%, септември - 1,1%, октомври - 0,14% от случаите с валеж. За защита от градушка в България са инсталирани ракетни противоградобитни площадки (Пазарджишко-Пловдивско поле, Видинско и другаде). Въведено е пълно застраховане от градушка.

градушник; градушник - Четвъртъците от Великден до Възнесение

гражд - Кошара за добитък

гражданско състояние; гражданско състояние - Съвкупност от данни, които отличават едно лице в обществото като правен субект - име, гражданство, семейно положение, родство, местожителство и др. Върху гражданското състояние се отразяват осиновяването, разводът, поставянето под запрещение, промяната на името и др. Данните за гражданското състояние се вписват в актове на гражданското състояние за раждане, за сключване на граждански брак и за смърт. Актовете са официални писмени документи, съставяни от длъжностни лица по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. С актовете за гражданско състояние се установяват името, месторождението, родителите, възрастта, гражданството, родството на лицата и др. Данните за гражданското състояние могат да се установяват по съдебен ред само ако е предвидено в нормативен акт. Въпросите относно гражданското състояние на лицата се уреждат в Закона за лицата и семейството и Наредбата за гражданското състояние.

грайфер; грайфер - (нем. Greifer „хващащ”) - 1. Приспособление на подемен кран за товарене на въглища и др.; 2. Приспособление към машина за хващане обработвания предмет; 3. Нарез на подметката на обувка

грам - (гр. grámma „белег”, „знак”, „буква”) - Основна единица за тежина, която е равна на тежестта на 1 куб. см дестилирана вода и на 1/1000 от килограма; грам-атом и грам-молекула - Броят на грамовете от дадено вещество, равен на неговото атомно или молекулно тегло; 2. мн. ч. грамове - Оформени цилиндрични метални късове с различна определена тежина, които се поставят на теглилки

-грама - (гр. grámma „буква”, „записване”, „запис”; последна съставна част от сложна дума) - Запис, графично изображение

грамадак; грамадак - Грамада от едри камъни

грамадя се; грамадя се - Трупам се на грамада

граматик; граматик - (гр. grammatikós) - 1. Специалист по граматика или автор на учебник по граматика; 2. ист. Книжовник, образован човек, който знае да пише добре

граматика; граматика - (лат. grammatica от гр. grámma - „буква”)  - 1. Дял от езикознанието, който изучава строежа на езика от гледище на формата и значението на думите като части на речта и от гледище на начините, по които думите се свързват в словосъчетания и изречения. Терминът граматика се употребява за означаване на граматичната система на езика и на науката за граматичната система. Граматиката е една от най-старите науки. Първите писмени ръководства за изучаване на езика, които са известни, са индийски (IV в. пр. н. е., граматика на Панини) и гръцки (края на II в. и началото на I в. пр. н. е., граматика на Дионисий Тракийски). Гръцката граматика дава основата на европейската школска граматика. Появата и развитието на сравнително-историческото езикознание в началото на XIX в. се отразява благоприятно върху развитието на граматичната наука. Тя изследва общото в изменението на думите и в съчетаването им в изречения и създава граматични обобщения, закони и правила. Граматиката бива описателна - изучава определено състояние (съвременно или минало) на един език; историческа - изучава граматичните форми и категории на езика в тяхното историческо развитие; сравнителна (сравнително-историческа) - изучава сравнително произхода и развитието на граматичните форми и категории в историята на група сродни езици.
Граматиката се състои от 2 дяла: морфология (наука за думите на речта) и синтаксис (наука за строежа на словосъчетанията и изреченията). Морфологията изучава значението на думите, образуването на различни форми от един и същи корен и частите на речта - съществителни, прилагателни, глаголи и др. Морфологията установява основните граматически категории с най-разнообразните особености на техните форми, значение и употреба, изучава системата на словоизменението. Синтаксисът изучава закономерностите в изграждането на изречението (съгласуване, управление, прилагане, словоред и т. н.) и различните видове словосъчетания и изречения. Строежът на изречението в съвременния български език се различава от строежа на изречението в другите славянски езици с някои своеобразни особености. Главните граматични особености на българския език са липса на падежни форми (запазени отчасти при някои местоимения); наличие на следпоставен определителен член при имената; степенуване на прилагателни и наречия с помощта на предпоставени частици за сравнение „по-” и „най-”; богатство на глаголни времена; широко развита категория вид на глагола; образуване на бъдеще време с помощта на частица „ще” при всички глаголи; наличие на преизказно наклонение; липса на инфинитив; своеобразни синтактични конструкции с предлог „на”, със съюз „да” и с енклитични форми на личните и притежателните местоимения (паралелни конструкции с тонични и енклитични форми, удвоен обект, притежателни конструкции); особен словоред на енклитиките - местоименни и глаголни.
През Средновековието в българската литература възникват първите в славянския свят граматически съчинения. Според пространното житие на Константин-Кирил Философ той превежда от еврейски на гръцки език „Осемте части на граматиката”. Съществува предположение за връзката на този превод със съчинението „За осемте части на речта”, известно в старославянските литератури от по-късни преписи (XIV-XVIIIв.). Някои изследователи отнасят съчинението към преводаческото дело на Йоан Екзарх. В „За буквите” Черноризец Храбър дава сведения за ранната фаза в развитието на славянското писмо, когато според него славяните използват за писмено обозначение черти и резки, и изтъква, че при съставянето на старобългарската азбука Кирил изнамира особени знаци за специфичните звукове на славянската реч. Най-обширният граматически труд в старобългарската книжнина е трактатът „Разяснено изложение за буквите” (XV в.) от Константин Костенечки. Първите граматически описания на новобългарския книжовен език се появяват през I половина на XIX в. - „Болгарска граматика” (1835г.) от Неофит Рилски и „Първичка българска граматика” (1844г.) от Иван Андреев Богоров. Тези граматики и почти всички по-сетнешни възрожденски граматика имат учебна и нормативна цел. Граматика на Иван Богоров има особено значение - в нея е отстранено напълно черковнославянското влияние. Най-голямо значение през третата четвърт на XIX в. (до Освобождението 1878г.) имат „Основа на българска граматика” от Йоаким Груев (1858г.) и „Граматика на новобългарския език” от Иван Н. Момчилов (1868г.). Те съдържат повече наблюдения върху езика и отразяват схващанията на т. нар. Пловдивска и Търновска школа относно устройството на книжовния език и правописа. Пред външния научен свят преди Освобождението граматиката на българския език е представена в малкия, но важен труд на сръбския филолог Вук Караджич „Допълнение към санктпетербургските сравнителни речници” (1822г.) и в „Граматика на българския език” от братя А. и Д. Цанкови (на немски език, 1852г.), доста подробна за времето си.
След Освобождението първите поколения български езиковеди насочват усилията си преди всичко към изучаване на историята и диалектното богатство на българския език. Интерес към граматиката на съвременния (книжовния) български език проявява А. Теодоров-Балан, който през 1898г. издава учебник „Българска граматика” на по-високо научно равнище от др. автори. С течение на времето се появяват отделни изследвания по някои въпроси на българската граматика, например работите на Ю. Трифонов върху системата на глаголните времена и формите за преизказване - „Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола „съм” в новобългарския език” (1905г.), „Значение на сложните, описателните бъдещи времена в новобългарския език” (1909г.). Като етап към създаване на по-цялостни граматики на българския език може да се посочи и „Граматичен обзор на формите на имена и глаголи” към първата свезка на „Български тълковен речник” (1930г.) от Ст. Младенов, „Българска граматика” (1930г.) от А. Т.-Балан и др. Едва към края На 30-те години се съставят цялостни граматики, които имат описателен характер - „Кратка българска граматика” от П. Ст. Калканджиев (1936г., 2 изд. 1938г.) - съдържа доста богат, но недобре систематизиран материал; „Българска граматика” (1939г.) от Н. Костов - има доста верни наблюдения и изводи; „Граматика на българския език” (1939г.) от Ст. Младенов и Ст. Попвасилев - написана в по-голямата си част от гледище на историята на езика (освен синтаксиса), а морфологията е разработена елементарно. Научна стойност има и днес „Нова българска граматика” от А. Т. Балан (1940г.), която излага сбито и точно богат материал. На места, главно при глаголните времена и наклонения, авторът застъпва субективни схващания. В излязлата по-рано част I „Звукословие” (1930г.) А. Т.-Балан разглежда не само фонетични, но и морфологични явления. В граматическите трудове на Л. Андрейчин „Семантически категории на българското спрежение” (на полски език, 1938г.) и „Основна българска граматика” (1944г.) се прилага последователно синхронно описание на езиковата система, което довежда до по-голяма пълнота и точност в наблюденията и изложението. За пръв път се разграничават съвременни и исторически звукови закони, поставя се на нова основа словообразуването, разкрива се системата на глаголните времена, проучва се преизказното наклонение. На съвременно научно равнище се излага видът на глагола, прави се семантичен анализ на граматичните категории; в синтаксиса се въвежда категорията обособени части на изречението и се поставя на нова основа въпросът за словореда. При съставянето на нови учебници по българска граматика за училищата от 1942г. нататък изложението на материала се съобразява с новото равнище на граматичната наука в България. В „Съвременен български език. Синтаксис” (1962г., трето изд. 1974г.) от Κ. П. Попов се разработва въпросът за словосъчетанието в синтактичен план и се дава по-пълно описание на структурата на отделните видове и подвидове изречения. В „Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология” (1964г.) от Ст. Ив. Стоянов се проучва по-обстойно строежът на сричката и се разглежда по-пълно членуването на имената (въз основа на монографично изследване на автора), правят се нови наблюдения върху някои граматични категории. „Нова българска граматика за всякого” (2 дяла, 1954-61г.) от А. Т. - Балан е разширено и допълнено издание на труда му от 1940г. Въпроси от морфологията се разглеждат в: „История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език” (1970г.) от М. Деянова; „Начини на глаголното действие в съвременния български език” (1974г.) от К. Иванова; „Имперфектът в съвременния български книжовен език” (1966г.) от В. Станков; „Очерк по история на българската граматика” (1975г.) от Хр. Първев и др. Въпроси от синтаксиса се разглеждат в: „Въвеждащи и вметнати думи и изрази в съвременния български книжовен език” (1966г.) от Й. Пенчев; „Словоред на простото изречение в българския книжовен език” (1974г.) от Е. Георгиева и др. През 1945г. в Софийския университет се създава специалността българска филология и се въвежда изучаването на съвременен български език. Въпросите на българската граматика се разработват в Института за български език при БАН (от 2004г. Институтът носи името „Професор Любомир Андрейчин”) и от катедрите по български език към университетите в София, Пловдив и Велико Търново, ВПИ в Шумен и филиала на Софийския университет в Благоевград; 2. Учебник за строежа на даден език, учебник по граматика

Основни моменти от развитието на българската граматика:
Xв. - „За осемте части на речта”
XVв. - „Разяснено изложение за буквите” от К. Костенечки. 1835г.; „Българска граматика” от Н. Рилски. 1844г.; „Първичка българска граматика” от Ив. А. Богоров. 1858г.; „Основа на българската граматика” от Й. Груев. 1868г.; „Граматика на новобългарския език” от Ив. Момчилов
1889г. - Във Висшето педагогическо училище (днес Софийски университет) се създава Историко-филологически факултет, главно средище (до 1944г.) за развитие на филологическата научна мисъл
1898г. - „Българска граматика” от А. Т. - Балан
1905г. - „Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола „съм” в новобългарския език” от Йорд. Трифонов
1909г. - „Значение на сложните, описателните бъдещи времена в новобългарския език” от Йорд. Трифонов
1930г. - „Българска граматика. Д. 1. За думите. Ч. 1. Звукословие” от А. Т. - Балан
1938г. - „Кратка българска граматика” от П. Калканджиев; „Семантически категории на българското спрежение” (на полски език) от Л. Андрейчин
1939г. - „Българска граматика” от Н. Костов; „Граматика на българския език” от Ст. Младенов и Ст. Попвасилев
1940г. - „Нова българска граматика” от А. Т. - Балан
1942г. - Към БАН се създава Служба за български речник, реконструирана през 1947г. в Институт за български речник, а през 1949г. - в Институт за български език
1944г. - „Основна българска граматика” от Л. Андрейчин
1945г. - В Софийския университет се създава специалността българска филология и се въвежда изучаването на съвременен български език
1962г. - „Съвременен български език. Синтаксис” от К. Попов
1964г. - „Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология” от Ст. Стоянов

граматист; граматист - (гр. grammatistés) - Учител по граматика, специалист по граматика

НАЧАЛО

гре_

граматичен, граматически; граматичен, граматически - (гр. grammatikós) - 1. езиков. Който е предмет, проблем на граматиката, 2. прен. Сух, формален

граматически категории, граматични категории; граматически категории - Абстрактни понятия, които обобщават поне две съотносителни и противопоставени помежду си значения (грамеми). Морфологичните граматически категории в българския език са например: род (мъжки, женски и среден); падеж при имената; лице; време (сегашно, бъдеще и др.); вид (несвършен и свършен); наклонение и залог (действителен и страдателен) при глаголите; число (единствено и множествено) при имена и глаголи. Синтактичните граматически категории са тясно свързани със структурата на изречението и са негова граматическа основа. Биват функционално-синтактични - подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство и т. н., и конструктивно-синтактична категория предикативност, която обобщава значенията (грамемите) модалност, време и лице (лицето - незадължително). Някои езиковеди отнасят към граматическите категории и частите на речта. В историческото развитие на българския език някои граматически категории се променят или изчезват, например: граматическата категория „число” в старобългарския език има три значения - единствено число, двойствено число и множествено число, а днес има само две - единствено и множествено число; имената загубват граматическата категория „падеж”, а развиват „членната форма”.
Източници: И. Дуриданов: 1) Бележки по въпроса за разликата между граматическа категория и граматическо значение. Български език, № 4, 1955; 2) За логическата основа на граматическите категории. Проблеми на логиката. T. 5. Логика и езикознание. С, 1973

граматически съчинения в старобългарската литература; граматически съчинения - Част от старобългарската книжнина, създадена с цел разпространяване на средновековната филологическа образованост. Запазените късни преписи от граматически съчинения свидетелстват за състоянието на средновековната теоретическа мисъл и за отношението на старобългарските писатели към езиково-правописните и стилистични въпроси. Според пространното житие на Константин-Кирил Философ по време на хазарската мисия в Херсон Кирил превежда от еврейски на гръцки език „Осемте части на граматиката”. Съществува предположение за връзката на този превод със съчинението „За осемте части на речта”, известно в старославянските литератури по късни преписи (XIV-XVIII в.). В увода се говори за нуждата от изучаване на частите на речта. Разглеждат се само име, глагол, причастие и членна форма със съответните им морфологични изменения. Някои изследователи отнасят съчинението към преводаческото дело на Йоан Екзарх (Κ. Ф. Калайдович, В. Малинин). Според В. Ягич то е компилация, съставена през XIV в. През средновековието за граматическо съчинение се приема и преведеният в началото на X в. трактат „За поетическите фигури” от византийския книжовник Георги Хировоск - първото литературно-теоретическо съчинение в България; поместено е в един от Симеоновите сборници, който в 1073г. е преписан за киевския княз Светослав. В съчинението се изясняват и подкрепят с примери 27 тропи и фигури - градивен материал за алегорично-метафоричния, иносказателен стил, характерен за византийската литература и усвояван от славянските литератури. Неизвестният български преводач на съчинението създава специална литературно-теоретическа терминология на старобългарски език още в първите десетилетия на X в., докато в останалата част на Европа почти до края на XIII в. трудовете по реторика се създават, с едно-две изключения, само на латински език. Трактатът на Константин Костенечки „Разяснено изложение за буквите” (XV в.) е най-обширният граматически труд в старобългарската книжнина. Написан е по поръка на сръбския деспот Стефан Лазаревич. В трактата има проект за правописна реформа, изграден върху правописните принципи на Евтимий Търновски. В България прониква и граматиката на руския книжовник Мелетий Смотрицки. Йеромонах Стефан от Ловеч я преписва в 1655г., когато учи славянска граматика в Румъния. От преписа граматик Михаил от Врачеш прави още един препис. Изложението е описателно, схемите са заети от гръцките граматици. За филологическите интереси на българските книжовници от XVII в. свидетелстват и разпространяваните двуезични кратки речници (гръцко-славянски, латинско-славянски), както и поместените в ръкописите обяснения на черковнославянски, гръцки, латински и библейски думи; вж. граматика

граминеи; граминеи - (лат. gramineus „тревист”) - бот. Житни растения; треви

граммол; граммол - (нем. Grammol) - хим. Граммолекула

граммолекула; граммолекула - хим. Брой на грамовете от дадено вещество, който е равен на неговото молекулно тегло

граминозен; граминозен - (от лат. gramen, -inis „трева”) - Тревист

грамота; грамота - (гр. grámmata „писмо”) - 1. Официален писмен документ за даване на права, награда или отличие; 2. ист.  Официален документ с различно съдържание, издаден от феодали или владетели; сравни с: хрисовул

грамотен; грамотен - (от гр. grámmata „четене” и „писане” през рус.) - 1. Който знае да чете и пише; 2. Който пише без правописни грешки; 3. Който е написан без правописни грешки; 4. прен. Който има необходимите познания в дадена област

грамоти на българските царе; грамоти на българските царе - Документи, издавани от царската канцелария през Средновековието, с които се дават села във феодално владение на светски или черковни феодали или привилегии на чужди търговци да търгуват в българската държава. Известни са и с името хрисовули (златопечатно слово), тъй като са подпечатвани със златен царски печат. Запазени са следните дарствени грамоти: Ватопедската грамота на цар Иван Асен II от 1230г., Виргинската грамота на цар Константин Асен (около 1258г.), трите Месемврийски грамоти на цар Иван-Александър (около 1341-54г.), Зографската грамота на цар Иван-Александър от 1342г., Мрачката грамота на цар Иван-Александър от 1347г., Рилската грамота на цар Иван Шищман от 1378г., Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1378г. и Калимановата грамота (подправена). От грамотите, дадени на чужди търговци, са запазени Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II от 1230г., Венецианската грамота на цар Иван-Александър от 1353г. и Брашовската грамота на цар Иван-Срацимир (около 1395г.). Грамотите на българските царе са ценни източници за обществено-икономическите отношения в България през XIII и XIV в. - феодална собственост, имунитет, административно устройство, категории зависимо население и задълженията му (данъци, такси, ангарии и др.). Грамотите, дадени на чужди търговци, разкриват и отношенията на България със съответните страни.
Източници: Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. Кн. 2. С. (1944); Йорд. Иванов. Български старини из Македония. С., 1970; Г. А. Ильинский. Грамоты болгарских царей. М., 1911

грамотник; грамотник - Грамотен, образован човек

грамофон; грамофон - (гр. grámma „буква” и „phónē „глас”) - Апарат, който възпроизвежда звукове, записани по специален начин на кръгла плоча от специален материал (грамофонна плоча)

грамуда; грамуда - Голяма буца почва

гран - (лат. granum „зърно”) - 1. остар. Единица за аптекарско тегло, която е равна приблизително на 0,0622 грама; 2. прен. Нищожно, малко, незначително количество

гранат; гранат - (лат. granātum „зърнесто”; pomum granātum „зърнест плод”) -  Възкисел зърнест тъмночервен плод от субтропическо дърво; нар

граната; граната - (ит. granata) - 1. воен. Избухлив артилерийски снаряд; 2. Ръчна бомба; 3. сп. Тежест за хвърляне надалеч или в определена цел; гюлле

гранати; гранати - (лат. grānātus - „зърнест”) - Група силикатни минерали с обща химическа формула: А3 В2 (SiО4)3 (А - двувалентно желязо, манган, магнезий или калций; В - алуминий, тривалентно желязо или хром). Делят се на магнезиево-мангано-железни гранати с представители пироп, алмандин, спесартит, и на калциеви гранати - гросулар, андрадит и уваровит. В България алмандин е установен като вишнево-и рубиненочервени кристали в контактно-мета-соматични находища в Плана планина, в слюдени шисти в Пирдопско и в Сакар планина и в мусковитови пегматити в Рила и Източни Родопи. Гросулар е намерен като бледокафяви до жълти кристали в Рила и югоизточната части на Витоша. Андрадитът е най-широко представен сред регионално метаморфозираните скали на родопския кристалинен комплекс. При Чепеларе в амфиболити и гнайси андрадитът изгражда почти изцяло прослойки с дебелина до 1 м; в тях се намират едри кафяво-червени гранатови кристали. Над 10-сантиметрови андрадитови кристали са намерени при с. Камилски дол, Кърджалийска област. Среща се и в контактни зони във варовити скали в Западна Стара планина, Странджа и Родопите. Като устойчиви минерали гранатите се натрупват в пясъци; впръснати са в седиментни скали на много места и в Северна България. Прозрачните и красиво оцветени (с тъмночервен или тъмен цвят) гранати са полускъпоценни камъни, но находищата в България нямат промишлено значение.

гранд - (лат. grandis „голям”) - Испански дворянин; аристократ, благородник

гранд- - (фр. grand от лат. grandis „голям”;  като първа съставна част на сложни думи) - Първокласен; най-голям

грандиозен; грандиозен - (ит. grandioso) - Преголям, огромен, величествен

грандоман; грандоман - (лат. grandis „голям" и гр. manía „лудост”) - Неоправдано горделив човек, който се смята за много повече от другите; маниак

грандомания; грандомания - (лат. grandis „голям" и гр. manía „лудост”) - Неоправдано възгордяване с болезнено чувство за превъзходство над другите; надменност, надутост

гранитен; гранитен - (от ит.) - 1. Направен от гранит; 2. прен. Твърде здрав, непоклатим, устойчив

гранити; гранити - (ит. granito от лат. grānum - „зърно”) - Зърнести, светлосиви или червеникави интрузивни скали, изградени от фелдшпат, кварц, плагиоклаз, слюда и амфибол; най-разпространените интрузивни скали в земната кора. Големи находища (т. нар. южнобългарски гранити) има в Южна България: в планините Странджа, Сакар, Средна гора, Рила, Верила, Родопи, Пирин и Осогово. Гранитни тела се разкриват в Стара планина (в Берковско, Казанлъшко и другаде). Приема се, че гранитите са образувани на няколко пъти през палеозойската ера. С някои гранитни тела се свързва образуването на рудни находища. Имат широка употреба като строителни и декоративни материали (розовияτ „мездрейски” гранит при с. Мездрея, област Монтана, и др.).

гранит-порфири; гранит-порфири - (от лат. grānum - „зърно”, и гр. porphýra - „пурпурен”) - Светло оцветени жилни скали, еднакви по минерален и химичен състав с гранитите; съдържат едри кристални впръслеци (порфири) от фелдшпат, кварц и др. Придружават големите гранитни тела в Западна Стара планина, Средногорието, Рила, Родопите и Осоговска планина. Гранит-порфирите са качествен материал за настилки.

граница; граница - Вид едър дъб

граници държавни; граници - Действителни или въображаеми линии и плоскости, които преминават през определени точки на земната или водната повърхност или във въздушното пространство и служат за разграничаване на териториите на държавите. Границите на една държава се установяват с делимитация - договорно определяне на общата насока на границата; демаркация - видимо конкретизиране на границата (прокарване на границата на самия терен чрез специални гранични знаци, което юридически се оформя обикновено с протокол); редемаркация - проверка на съществуващите гранични знаци и повторно очертаване на граничната линия, възстановяване и поправяне на повредени знаци. Линиите, прокарани въображаемо перпендикулярно нагоре и надолу от земната повърхност, очертават въздушните граници и границите на подземните недра на държавата. Режимът на границите се определя с вътрешнодържавните и международноправни актове поради ролята, която границите играят за разделяне и връзка между териториите на съседни държави. Съгласно с Парижкия мирен договор 1947г. с България нейните граници остават същите, каквито са били на 1 януари 1940г. (определени от Ньойския мирен, договор 1919г. и съгласно с Крайовския договор 1940г. между България и Румъния, по който Южна Добруджа е върната на България). Република България граничи с Румъния, Черно море, Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Северната граница, между България и Румъния, е дълга 609 км (470км речна и 139км сухоземна). Започва от устието на река Тимок и следи талвега на течението на река Дунав до Силистра. От Силистра до Сиврибурун на Черно море сухоземната част на тази граница пресича Добруджа (максимална надморска височина 210 м). Източната граница с Черно море (378км) започва от Сиврибурун, следи Черноморското крайбрежие и достига на юг до устието на Резовска река. Южната граница е дълга 752км (259км с Турция и 493км с Гърция). В по-голямата си част върви по планински била - по северните разклонения на Странджа, Дервентските възвишения, южните склонове на Сакар, пресича р. Марица и притоците й Арда и Бяла река и се изкачва по Родопите, като следи вододела между басейна на преките егейски притоци и басейна на Марица, пресича р. Места, минава по билото на планините Стъргач и Славянка, пресича Струма и по билото на Беласица достига връх Тумба, където се събират границите на България, Гърция и Македония (вертикално разчленение между 0м при устието на Резовска река и 2212м надморска височина при Гоцев връх в пл. Славянка). Западната граница с Македония и Сърбия е дълга 506 км (165км с Македония до село Жеравино и 341км със Сърбия). От връх Тумба на север минава по билата на Огражден, Малешевска планина, Влахина, Осогово, Милевска планина, Руй, западните части на Главната Старопланинска верига и на Предбалкана и по долното течение на река Тимок достига река Дунав. Пресича напряко долините на Струмешница, Лебница, Драговищица (от басейна на Струма), Ерма, Нишава, Височица (от басейна на Морава). Вертикалното й разчленение е голямо - между 40м при устието на Тимок и 2251м надморска височина при връх Руен в Осогово. Общата дължина на границата на Р. България е 2245км (1181км сухоземни, 686 речни и 378 морски). Широчината на българските териториални води е 12 морски мили. Неприкосновеността им е гарантирана от политическа, икономическа и медико-санитарна охрана. България има спогодби със съседните страни за контрол и поддържане на граничната линия. Въпросите за изменение на границата на Р. България се решават от Народното събрание.

граничев; граничев - Който е от граница, дъбов

гранпри; гранпри - (фр. grand pris) - Голяма награда, която се присъжда на конкурс, фестивал, изложба и др.

гранула; гранула - (лат. granula) - 1. анат. Най-малката зърновидна съставка на клетките; 2. фарм. Малък лечебен хап, около 0,05 г; 3. мед. мн. ч. Трахомни зрънца

грануларен; грануларен - (лат. granulāris) - Зърнест

гранулатор; гранулатор - (къснолат. granulātor) - техн. Машина за раздробяване на руди и камъни

гранулация; гранулация - (от лат. granum „зърно”) - 1. Начин за получаване на различни материали в зърнест вид с определена големина на зърната в зависимост от нуждата; озърняване; 2. Зърнестият строеж на слънчевата повърхност; 3. мед. Постепенно зарастване на рани с нови тъкани (често със зърнеста повърхност); 4. мед. Нормално нарастване на тъкан; 5. Начин на превръщане на лекарствените вещества в еднообразни тела (granulae)

гранулирам; гранулирам - (от лат.) - 1. Превръщам в зърна, правя зърнест; 2. Подлагам се на гранулация (за рана, за тъкани на тялото); зараствам; гранулиран тор - Зърнеста смес от 70-80% животински тор и 20-30% суперфосфат

гранулиране; гранулиране - (от лат.) - 1. техн. Превръщане на метали, захар и др. в зрънца при тяхното преминаване от разтопено в твърдо състояние; 2. Златарска техника, при която цялата повърхност на предмета или част от него се покрива с метални зрънца или с метален пясък. Гранулирането се практикува от българските майстори златари още от времето на Първата българска държава (681-1018г.); вж. златарство

гранулит; гранулит - (от лат. granulum „зрънце”) - Дребнозърнест гранит

гранулом, гранулома; гранулом, гранулома - (от лат. granulum „зрънце”) - мед. 1. Възелче, получено от разрастване на съединителната тъкан при човека и животните поради хроничен възпалителен процес; 2. Възпаление на върха на зъбен корен с умъртвен нерв

граовско хоро, за пояс; граовско хоро - Хоро в размер 2/4. Играе се смесено, с инструментален съпровод. Спада към хората тип „на две страни" - 5 такта вдясно и 5 такта вляво. Изпълнението му се отличава с резки движения, придружени с характерни за танца задръжки. Специфичното ситно натрисане отговаря и на ситните стъпки. Разпространено е в Пернишко, Брезнишко и Радомирско

грапаволистни; грапаволистни - (Borraginaceae) - Семейство двусемеделни растения. Треви, по-рядко дървета и храсти. Съществуват около 100 рода с 2000 вида, разпространени главно в Средиземноморието, Западна и Средна Азия и Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. В България са разпристранени 18 рода с 69 вида едногодишни, двугодишни и многогодишни треви. Повечето са широко разпространени по каменливи, тревисти, храсталачни и гористи места, в равнините, предпланините и планините. Широко представени са родовете винче, медуница, незабравка, усойниче, омразниче, зарасличе. Няколко вида са с ограничено разпространение, като 5 от тях са български или балкански ендемити. Някои видове са бурени и плевели. В народната медицина широко се използват зарасличе, медуница, врабчово семе и др. Айваживата служи за боядисване, незабравката е декоративна.

грапел; грапел - Грапавина

грапльо; грапльо - Човек с грозно грапаво лице

гратис; гратис - (лат. gratis „поради почит”) - 1. Безплатно, даром; 2. Безплатен билет за посещение на театър, забава, състезание и подобни

гратисен; гратисен - (лат.) - Който дава право на безплатен вход, превоз и др. услуги; гратисен период - Период, в който дадени задължения не се изплащат

гратификация; гратификация - (лат. gratificatio) - Подаряване, дар, награда

гратулация; гратулация - (лат. gratulatio) - Поздравяване, благопожелание

граф - (нем. Graf) - 1. ист. Наследствена дворянска титла, средна между княз и барон (в царска Русия, в Германия и др.); 2. Личност с тази титла

граф - (анг. graph съкратено от graphic formula „диаграмна формула”) - 3. Схема, графика 6., която представя чрез точки и връзки между тях електрическа верига, система от алгебрични уравнения или други взаимовръзки между елементи.

-граф - (гр. gráphō „пиша”; като последна съставна част на сложни думи) - 1. Нещо написано; 2. Човек или уред, който записва, описва нещо

графа; графа - (гр. graphē „писано”) - 1. Права линия; 2. Място между две успоредни линии върху хартия, което е определено за попълване; 3. колона с данни, стълбец; 3. вж. рубрика

графема; графема - (гр. gráphē „начертание”, „писмо”) - езиков. Буква, писмен знак в даден езика

график; график - (гр. graphikós „писмен”) - 1. Чертеж за изразяване чрез криви линии количествените зависимости в различните процеси; 2. Подробно разпределение на работата по време и място; план за работа; 3. прен. Разпределение, разписание

график; график - (гр. graphikós „писмен”) - Личност, която работи графика 1.

графика; графика - (от гр. graphikē, οτ graphō - „пиша”, „чертая”, „рисувам”) - 1. Вид изобразително изкуство, чиито изразни средства са точката, контурната линия, петното (в един тон, обикновено черен), които въздействат в съчетание с бялата основа на листа. Понякога като допълнителен елемент се използува и цветът. Според съдържанието и предназначението си графиката се дели на изящна и приложна. Към изящната графика се отнасят произведения със самостоятелно значение (кавалетна графика) - графични картини (рисунки, гравюри), които не са свързани с литературен текст и нямат определено практическо предназначение. Приложната графика включва всички видове графика, свързани с литературен текст и предназначени за илюстриране и оформяне на печатни издания, за търговски и рекламни цели: илюстрация, корица и обложка на книга, плакат, етикет, марка, шрифт и др.; 2. събир. Произведения на това изкуство; 3. Форма на ръкописни и печатни букви; писменост или печатарство; 4. Дял от езикознанието, който изследва съотношението между буква и звук; 5. Система от всички средства на писмеността; 6. Чертеж от линии, точки, букви и др., който изобразява дадена система, заедно с връзките  и отношенията между нейните елементи

графиня; графиня - (нем. Gräfin) - Съпруга или дъщеря на граф

графит; графит - (гр. gráphō „пиша”) - 1. Мек, черен и лъскав минерал, кристална разновидност на въглерода. Като праховидни включвания и хексагонални люспи, дълги до 1см, се среща в мраморите на Рила и в централната и южната част на Родопите. Сравнително по-богати са находищата при с. Голямо Каменяне, Кърджалийска област - обилно графитизирани шисти е дебелина от 1 до 5м. При с. Селце, Старозагорска област, се разкриват графитови находища, образувани през късната креда; свързани са с тектонски силно преработени въглища. Графитизирани въглищни шисти има и в Елховско, в Искърския пролом при с. Игнатица, Софийска област. Графитът има широко приложение - правят се моливи, бои за печки, огнеупорни съдове за индустриални цели, но находищата в България са без промишлено значение; 2. Приготвена тънка пръчица от този минерал или друг материал, предназначена за писане

графитен; графитен - (от гр.) - 1. Направен от графит; който принадлежи или е свойствен на графита; 2. Който произвежда графит

графити; графити - (ит. graffiti мн. ч. от graffito „надраскан”, „драскулка”) - Древни надписи и рисунки с битов сюжет върху глинени съдове, стени, в пещери и др.; 2. Съвременни надписи и рисунки върху стени с пропагандна цел, като израз на спонтанна емоция, улично хулиганство и др.

графитизация; графитизация - (от графит) - Процес на кристализиране на въглерода в железовъглеродни сплави, вследствие на което в тях се образуват частици графит

графитоман; графитоман - Човек, който има склонност да пише и рисува върху стени, да създава графити 2.

графичен, графически; графичен, графически - (гр. graphikós „писмен”) - 1. Който се отнася към графиката или й принадлежи; 2. Представен или изразен чрез чертеж

графически метод - 1. мат. Начин за нагледно представяне, изследване или изчисляване на величина с помощта на чертеж; 2. Употребяване на самопишещи уреди за регистриране на различни явления, например: биенето на сърцето, сеизмична активност

-графия; -графия - (гр. gráphō „пиша”, „описание”; като последна съставна част на сложни думи) - 1. Описание; наука, която описва нещо; 2. Представяне на нещо нагледно като рисунка, графика, снимка и др.

графолог; графолог - (гр. graphológos) - Специалист по графология

графология; графология - (гр. gráphō „пиша” и lógos „наука”) - 1. Изучаване почерка на едно лице, за да се определи характерът му; 2. юр. Изследване и установяване достоверността на писмени документи и подписи въз основа на почерка

графоман; графоман - (от гр.) - 1. Който страда от графомания; 2. прен. Бездарен плодовит писател

графомания; графомания - (гр. gráphō „пиша”и manía „лудост”) - мед. Психическо заболяване, при което бездарни лица се отдават на писателство; луда страст за писане

графоспазъм; графоспазъм - (гр. gráphō „пиша” и spasmós „гърчене”) - мед. Нервно заболяване, при което пръстите се схващат при опит за писане

графостатика; графостатика - (гр. gráphō „пиша”и статика) - 1. Съвкупност от графически методи за решаване на задачите на статиката при които силите се представят графично и мащабно чрез вектори; 2. Решаване на задачи с помощта на графически метод

графство; графство - (от нем.) - 1. Владение на граф; 2. Достойнство, звание или титла на граф; 3. Административно-териториална единица в Англия, в Америка и др.

грах - (Pisum) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство бобови. Известни са 6 вида. Най-разпространен е едногодишния вид Pisum sativum, който има 4 подвида. В България се култивира предимно обикновеният грах (Pisum sativum ssp. sativum). По българските земи е известен от преди новата ера. Днес се отглежда като полска (фуражна) култура за зелена маса и сено или за зърно и слама (полски грах). Зрелите семена се употребяват и за храна. Рядко се използва за зелено торене или като компонент в едногодишните тревни смески. Като градинска култура се отглежда за зелените семена и чушки (градински грах), които се използват за храна в прясно или консервирано състояние. Грахът има голяма хранителна стойност поради високото съдържание на белтъчини: 18-35% в зрелите и 5-6% в зелените семена, 16-22% в сеното и 8-9 % в сламата. Поради ниските и непостоянни добиви през последните години площите с полски грах намаляват: през 1965г. - 493 000 дка, през 1969г. - 280 000 дка, през 1977г. - 108 000 дка, през 2002г. - 76 060 дка. Средните добиви на зърно през 1965-77г. се колебаят от 118 до 172кг/дка, а общото годишно производство е 18 000-42 000т. Най-разпространени сортове за периода са съветски Рамонски 77 и Уладовски 303. Всеки от тях заема приблизително половината от посевната площ. От градинския грах основни са българските сортове София 135, Пловдивска перла, Ресен 3, Ран 1, Дунав, Зорница и др. За България грахът е ценна фуражна култура. Заема важен дял в производството и износа на зеленчукови консерви. По засявана площ се нарежда на второ място (след фасула) в групата на зърнено-бобовите култури. Като фуражна култура е разпространен слабо и Pisum sativum подвид arvense, който се среща и като плевел. Дивият вид Pisum elatius расте по сухи каменливи места из цяла България.

грациозен; грациозен - (лат. gratiōsus) - Изящен в движенията, строен, привлекателен, прелестен

грация; грация - (лат. gratia) - 1. Изящност, привлекателност в движения и външен вид, миловидност, красота, прелест; 2. Красавица (често с оттенък на ирония); 3. мит. Всяка от трите богини на пролетта, изяществото и красотата в древногръцката митология: Аглая, Ефросина и Талия; сравни с: харити

НАЧАЛО

гребен; гребен: зачервя гребена - Напълнея, затлъстея

гребенарство; гребенарство - 1. Занаят за производство на гребени за вчесване. Биват дървени, рогови, костени, с гъсти и редки зъбци. До средата на ХХв. гребенари са обикновено циганите, които изработват и железни гребени за почистване на добитък; 2. Занаят за производство на гребени (бърда) за тъкачни станове; упражняван до средата на ХХв. в някои села на Златоградско и Разложко и в някои др. балкански краища. Гребенарите (бърдарите) пласират произведенията си амбулантно из цяла България. Днес гребенарството не се упражнява

гребенци; гребенци - Разновидност на етнографската група полянци. Разликата в облеклото им е при забрадките на жените

гребка; гребка - Твърдо изпражнение на овца, коза и др

гребло; гребло - 1. Земеделско сечиво за събиране на слама или сено. Състои се от дълга дървена дръжка и напречна част с дървени или железни зъбци. За събиране на по-голямо количество слама или сено към греблото се прикрепва правоъгълна рамка с канапена или телена мрежа или през дръжката се провират полуобръчи от жилави пръчки; 2. Дървено земеделско сечиво за събиране на житото след почистване на сламата от хармана (при вършитба). Вместо зъбци към дръжката е прикрепена неподвижно правоъгълна дъска; 3. Желязно приспособление за изгребване на пепелта и на непотребната жар от пещта

гребули; гребули - Дребно сено, събрано с гребло

грегориански календар; грегориански календар - (от собс.) - Приетият у нас през 1916 г. календар, наречен така по името на папа Грегорий XIII, който през 1582 г. наредил да поправят юлианския календар; вж. календар

гредер; гредер - (англ. grader) - техн. Прикачна или самоходна машина за разкопаване и изравняване на пътища

гредущ; гредущ - вж. грядущ

греж(а); греж(а) - (фр. grége от ит. greggio „суров”) - Копринената нишка, която се получава от пашкулите след потопяването им във вряла вода; сурова естествена коприна

грездей; грездей - Дървена запушалка; чеп за каца, бъчва

грейдер; грейдер - вж. гредер

грейдрутер; грейдрутер - (англ. grader и root „копая”) - техн. Машина за правене на пътища, която разкопава каменисти терени

грейпфрут; грейпфрут - (англ. grape-fruit) - Плод с възгорчив вкус от цитрусово дърво, близко до портокаловото; горчив портокал

грен(а); грен(а) - (фр. graine) - Бубено семе

гренадин; гренадин - (фр. grenadine от собс.) - Вид прозрачна тъкан (по името на испанския град Гренада)

гренадир; гренадир - (фр. grenadier) - ист. 1. Войник, който бил въоръжен с ръчни гранати (XVI до XIX в.); 2. Войник от елитна пехотна част

гренаж; гренаж - (фр. grainage) - Съвкупност от процеси за произвеждане на качествено бубено семе

греньор; греньор - (фр. graineur) - Производител на бубено семе

грес - (фр. graisse) - Смазка, продукт на земното масло, което служи за смазване на триещи се машинни части

гресирам; гресирам - (от фр.) - Смазвам с грес

гресьорка; гресьорка - (от фр. graisseur) - Приспособление, чрез което се вкарва грес до триещи се части на автомобил

греша; греша - Смесвам, бъркам храна за добиче

НАЧАЛО