ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГРИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

гро_, гру_, гръ_, грю_, гря_

 

грив - Сив или пъстър

гривек; гривек - (Columba palumbus, географска раса Columba palumbus palumbus) - Един от 5-те вида гълъби в България; вж. гълъби

гривна; гривна - Ограда (околен зид) на кладенец, над нивото на терена

гривоазен, -зна, -зно; гривоазен - (от фр. grivois) - Леконравен, игрив, лекомислен

гривоок; гривоок - Който има гриви очи, сивоок, пъстроок

гривосвам, гривосам; гривосвам, гривосам - Измазвам долната част на стените или около прозорците с червено

гривосия; гривосия - Червена глина за гривосване

гризачи; гризачи - (Rodentia) - Разред бозайници. Съществуват 2821 вида, включени в 23 семейства, разпространени навсякъде. Резците им нарастват непрекъснато; размножават се много бързо. Дължината им е от 2-3см до 1м. В България са представени от 7 семейства с 26 вида: семейство катерицови - 2 вида; нутриеви - 1; сънливци- 4; скачащи мишки - 1, слепи кучета;- 1; мишевидни - 8; семейство хомякови - 9 вида. По българските земи някога е живял и бобърът. Нови за българската фауна са нутрията, разселена в Мандренското езеро, и ондатрата - в езерото Сребърна. Българските гризачи са степни (скачаща мишка, сляпо куче, лалугер); горски (катерица, сънливци); полуводни (воден плъх, нутрия, ондатра); обитатели на човешките жилища (домашна мишка, плъхове) и др. Гризачите вредят на селското и горското стопанство, главно като унищожават и разпиляват големи количества семена (мишки, полевки, хомяци), унищожават складирани продукти. Преносители са на причинители на опасни заболявания. Вредните гризачи се изтребват с всички средства. Видовете с ценна кожа имат слабо стопанско значение поради ограничения в ловуването им (катерица) и поради тяхната малочисленост (нутрия, ондатра).

гризетка; гризетка - (фр. grisette) - 1. Млада жена, обикновено модистка, хористка, работничка на дантели и подобни; 2 прен. Лека жена, държанка

гризли; гризли - (англ. grizzly bear „сивкава мечка”) - 1. зоол. Голяма американска сива мечка; 2. техн. Машина за отсяване чрез сортиране на по-дребните късове

гризу; гризу - (фр. grisou) - Избухлив отровен газ в каменовъглена мина, съдържащ въглеводородни елементи

грим - (фр. grime) - 1. Изкуство за променяне лице на актьор; 2. Средства за разхубавяване или променяне на лицето; 3. Гримиране, гримировка; 4. прен. Маска, лустро, прикритие

гримаса; гримаса - (фр. grimace) - Преднамерено или неволно променяне чертите на лицето при разни чувства и преживявания

гримаснича; гримаснича - (от фр.) - Правя гримаси

гримирам; гримирам - (фр. grimer) - 1. Придавам нова външност на лице чрез козметични средства; поставям грим; 2. Разкрасявам лице чрез козметични средства

гримьор; гримьор - (фр.) - 1. Човек, който прави грим на актьор; 2. Специалист, който полага върху лицето козметични средства

гринго; гринго - (исп.) - Чужденец (име, което дават предимно латиноамериканците на гражданите на САЩ)

грип - (фр. grippe) - мед. Остра заразна болест, при която се явява възпаление на дихателните пътища, придружена с трескаво състояние; инфлуенца

грипа, зеленика, пърнар; грипа - (Phyllirea) - Род вечнозелени храсти или ниски дървета от семейство маслинови, 6 вида, растат главно в Средиземноморието. В България расте видът Phyllirea media, храст или ниско дърво с дребни кожести бодливи листа. Расте на сухи и скалисти терени. Образува вечнозелени храстови съобщества в Югоизточна България, Източни Родопи и в южната част на Струмската долина. Използува се в народната медицина и като декоративно растение.

грис - (нем. Gries) - Едро смляно жито, царевица и др.

гриф - (гр. grýphos) - 1. мит. Крилато чудовище с тяло на лъв, а с глава и криле на орел, грифон; 2. зоол. Голяма хищна птица от топлите страни

гриф - (нем. Griff) - 3. Дръжка на сабя; 4. Част на струнен инструмент, върху която пръстите натискат струните, направена от черно дърво или пластмаса

гриф - (фр. griffe) - 5. Печат с образец на подпис за подпечатване на документи с второстепенно значение; 6. сп. Сграбчване ръката на противник при борба

гриф - (фр. grief от лат. gravis „тежък”) - 6. Орнаменти във форма на листа (през средните векове)

грифон; грифон - (фр. griffon от гр. grypós - „извит”, „крив”) - 1. Митологично животно с лъвско тяло, орлова глава и криле. Заема важно място в митологията на Древния изток и на тюркските народи (според византийския историк Прие от V в. аварите са изтласкани от старите си поселища от много грифони). Изображения на грифони са широко разпространени в изкуството на народите на Древния изток, на траки, гърци, римляни и др. Като декоративен елемент грифоните се срещат и в старобългарското изкуство - в каменната пластика на Велики Преслав (X в.), върху златните кани от старобългарското Нагисентмиклошко съкровище, върху една от плочите с релефни изображения (XII в.), открити при Стара Загора. Името грифон се споменава в прабългарския надпис, намерен при с. Малък Преславец, Силистренска област; гриф 1.; 2. Каменен архитектурен орнамент, който представлява гриф 1.; 3. зоол. Порода кучета с дълга козина

НАЧАЛО

гробник; гробник - Мъртвешки ковчег

гробнина; гробнина - Гроб

грог - (англ. grog) - Алкохолен коктейл от сварен черен чай и алкохол (традиционно ром, но може и коняк или водка), с добавки захар и понякога лимонов сок или канела. Грогът започва да замества дажбата ром на английските моряци през 1740г. и се е приготвял в съотношение: 1 част ром, 4 части вода или чай и лимонов сок за предпазване от скорбут.

гроги; гроги - (англ. groggy) - сп. 1. Изпаднал в безсъзнание поради удар при боксово състезание; 2. Изгубил сили за успешно състезаване; 3. прен. Много изморен, изтощен

гроза; гроза - Страх

гроздобер, винобер; гроздобер, винобер - Прибиране на гроздовата реколта. В миналото традиционният гроздобер. започва обикновено след Кръстовден (14 септември). Денят се определя от общинската власт, но винаги по мнението на старите опитни лозари според зрелостта на гроздето. Избраният ден се оповестява от кехаята с биене на барабан. Дотогава не е позволено бране на грозде за вино. Десетина дни преди гроздобера всички съдове, необходими за превозване на гроздето и за правене на вино, се затягат и почистват. На гроздобер на лозята се отива с коли, натоварени със съдове за бране: кошници, футии (дървени носилки), чебъри, каци, кораби и др. Гроздоберът се извършва от членове на семейството и с помошта на роднини и съседи, а в силно развитите лозарски области - от наемни работници. Гроздето се бере от жени, девойки и деца (наричани берачи). Всеки берач е задължен да обере всичкото грозде от започнатия ред. Гроздето се къса с ръка, отрязва се с ножчета: завани или косерчета, и се слага в кошници, после се пресипва във футии, които се изнасят на гръб от мъже-носачи (наричани футаджии) до колите вън от лозето. Гроздето се извозва с колите до селището от мъже-корабчии, които участвуват и в приготвянето на виното. Правенето на вино започва веднага щом се откара гроздето в къщата на стопанина. При брането се прави и отбор. Най-хубавите пръчки с гроздове се отрязват цели и на висла се отнасят в къщи, където се окачват на хладно и проветриво място, за да траят по-дълго време (до Коледа и Нова година - за празничната трапеза). Гроздоберът се придружава от всеобщо веселие: с песни се отива до лозята; късно вечер при запален огън се играят хора. Ястията през време на Гроздобера са празнични. Днес Гроздоберът е механизиран и обичаите, свързани с него, са отпаднали или се видоизменят

грон - (чуж) - Вид здрава копринена материя за женски дрехи, тафта

гронен, -а, -о; гронен - Който е от грон

гроса; гроса - (фр. grosse от лат. grossus) - търг. Бройна единица за стока на отделни парчета, която е равна на 12 дузини или на 144 броя

гросмайстор; гросмайстор - (нем. Grossmeister) - 1. Началник, глава на орден (рицарски, масонски и др.); 2. Звание на отличил се сред отличните в известна област, напр. шахматист, който е победил на състезание между майстори; 3. Шахматист с такова звание

гросулар  - Вид калциев гранат; вж. гранати

грот - (хол. groot) - 1. мор. Долното платно на най-високата мачта на плавателен съд

грот(а) - (фр. grotte от ит. grotta, рус. грот) - 2. Естествена или изкуствена пещера

гротеска; гротеска - (фр. grotesque) - 1. Орнамент от фантастично преплитащи се изображения на животни, растения и др., който се е появил през време на Възраждането по подражание на откритите древни произведения в пещерите (грот 2.); 2. прен. Изобразяване на хора и предмети в карикатурен и преувеличено комичен вид, стигащ до фантастичност; 3. Произведение на изкуството, където лицата са изобразени по такъв карикатурен (гротескен) начин; 4. Вид печатарски букви

гротмачта; гротмачта - (хол. groot-mast) - мор. Най-високата мачта на плавателен съд

Гроуден - старобългарско название на месец Ноември

гроча се; гроча се - Мръщя се

грош - (нем. Groschen от лат.) - 1. Име на сребърна монета, сечена във Венеция от 1192г.. Тежи 2,20 г. Нарича се и „матепан". През ХIII-XIV в. името грош се употребява за почти всички сребърни монети, сечени в Централна Европа. Някои от монетите на българските владетели от XIII в. копират изцяло типа и теглото на венецианския грош; 2. Турска сребърна монета на стойност 120 акчета, а непосредствено след Освобождението 1878г. - българска монета от 20 стотинки; 3. (преносно знач.) Дребни пари, нещо незначително

грош: развалям си калпавия грош - Хваля се, перча се, показвам се

НАЧАЛО

грубер; грубер - (англ. grubber) - техн. Култиватор за разравяне на почвата до 30 см

грулка; грулка - Зелен плод на слива или джанка

грунд - (нем. Grund) - 1. Основа, дъно, почва, земя; 2. Първият пласт боя при боядисване и рисуване, върху който се слагат другите бои; 3. Защриховано поле при гравюри и рисунки; фон

грундирам; грундирам - (нем. grundieren) - Поставям грунд, поставям основа

грундов, грунтов; грундов, грунтов - (от нем.) - Който се отнася към грунд; грунтови води - Подпочвени води; грунтови растения - Растения, които остават през зимата в почвата; грунтови бои - Разредени бои за поставяне на грунд

грунт - вж. грунд

грунтирам; грунтирам - вж. грундирам

грунтови води; грунтови води - Вид подземни води

груп - (фр. group; ит.-тур. grup) - банк. Вързоп пари, приготвен за изпращане по пощата

група; група - (фр. groupe) - 1. Сбор от предмети или хора, които се намират заедно или образуват едно цяло; купчина; 2. Лица, обединени с една идеология; 3. Няколко души, свързани с обща робота

групето; групето - (ит. gruppetto, фр. doublé, нем. Doppelschlag) - муз. Орнамент, който се състои в бързо последователно заменяне на четири тона: горния съседен, главния тон, долния съседен и отново главния тон

НАЧАЛО

гръбначни животни; гръбначни животни - (Vertebrata) - Тип хордови животни. Характерно е наличието на вътрешен скелет. Съществуват около 38 000 вида, разпространени навсякъде, обитават различна среда. В България се срещат 659 вида, представители на всички класове гръбначни животни: кръглоусти - 2 вида, риби - 177, земноводни - 16, влечуги - 35, птици - 337, и бозайници - 92 вида. Зоогеографския състав на гръбначните животни почти напълно отразява характера на българската фауна: преобладават средноевропейските (бореални) видове; степни видове се срещат предимно в Южна Добруджа и в Горнотракийската низина, а главно в южните райони на България има средиземноморски представители; рибната фауна в Черно море е съставена от понтокаспийски видове, от сладководни риби, преминали в солените води, и главно от средиземноморски имигранти, претърпели в Черно море характерни изменения. Доста видове са реликти и ендемити, които наред с редките и малочислени видове са защитени обекти. Голям брой видове (риби, птици, бозайници) имат голямо стопанско значение, но за да не се намалява естественият им прираст, ползването им е ограничено, същевременно се отглеждат и в стопанства, за да бъдат разселени (пъстърва, шаран, фазан) или за консумация.

гръбоплавачи; гръбоплавачи - (Notonectidae) - Семейство водни полутвърдокрили насекоми. Съществуват около 150 вида, широко разпространени в сладки, по-рядко в полусолени води. Последният чифт крака са плавателни. Гръбоплавачите плават по гръб, могат и да летят. България обитават 4 вида: три от род Notonecta и един от род Anisops. Най-широко разпространени са Notonecta glauca и Notonecta viridis - в бавнотечащи и застояли води, обрасли с водна растителност. Имат дължина на тялото 13-14мм. Notonecta maculata живее в басейни с каменисто дъно, без водна растителност. Гръбоплавачите са хищни, ядат насекоми, попови лъжички, малки рибки, понякога нанасят щети на рибовъдни стопанства (главно Notonecta glauca).

гръдка, гръдник; гръдка, гръдник - Нагръдник, отделна част към ризата

гръздав; гръздав - Неравен, грапав

гръздел; гръздел - Грапавина, неравност

гръмотевична дейност; гръмотевична дейност - Метеорологично явление, свързано с многократни разряди на атмосферно електричество, които се извършват между облаци с различен електрически заряд и между облаци и земната или водната повърхност. Гръмотевичната дейност е възможна при наличие на мощни купесто-дъждовни облаци. Свързана е най-често с фронтални или вътрешномасови атмосферни процеси, като интензивността й зависи от величината на енергията на неустойчивост в облачната маса. Обикновено гръмотевичната дейност е съпроводена с проливни валежи, твърде често и с градушка. В България най-интензивна и честа гръмотевична дейност се наблюдава в планинските райони, където условията за създаване на мощни конвективни токове са най-благоприятни. Гръмотевична дейност се наблюдава предимно през месеците на топлото полугодие (от 34% през юни до 44% през август). През юни има голям брой дни с гръмотевична дейност, отбелязани са от 4 (в Царево) до 10 (в с. Божурище, Софийска област) гръмотевични бури. Повече от 50% от случаите с гръмотевична дейност се наблюдават между 12 и 18 часа поради влиянието на местното прегряване на земната повърхнина върху термодинамиката на приземните въздушни слоеве. В южните райони на България гръмотевична дейност се проявява и през студеното полугодие. Основните пътища на гръмотевичните бури следват пътищата на преместване на студените атмосферни фронтове: Видин-Бяла, Слатина-Ловеч, Габрово-Разград-Варна, Трън-София-Ихтиман-Пловдив-Чирпан и др. Центрове на локална гръмотевична дейност са Подбалканските котловини, някои от високите котловинни райони на Западна България, районите на Средна Стара планина. Сградите се предпазват от гръмотевични удари е гръмоотводи или с т. нар. „фарадееви клетки”.
Източници: Б. Станева. Режим на гръмотевичните бури в България.  Трудове на Хидрометеорологичната служба. Т. 4. С, 1955

гръмотрън; гръмотрън - (Ononis) - Род дребни храсти, полухрасти и тревисти растения от семейство бобови. Съществуват 75 вида в Европа, Средиземноморието и Централна Азия. В България растат 7 вида из цялата страна, главно по сухи, каменливи, песъчливи и тревисти места (отчасти с храсталаци), по-често в топлите райони. Най-широко разпространен е козият гръмотрън (Ononis hircina). Изолирани находища имат измамливият гръмотрън (Ononis decipiens) - по песъчливи места около Несебър и наведеният гръмотрън (Ononis reclinata) - по тревисти места в Петричко, Санданско, в Южен Пирин. Някои видове са фуражни, но с ниски качества, медоносни, декоративни и се използват в народната медицина.

гръмузливка; гръмузливка - Купчина

гръндж - (англ. grunge) - 1. Течение в алтернативната рок музика от края на 80-те и началото на 90-те години на XXв.. Набляга се на барабаните и на китарните рифове. Текстовете изразяват досада, тъга, депресия, страх, безсилие, гняв, ирония; 2. Стил на обличане и представяне, изразяващи пренебрежение към общоприетото, небрежност, в съчетание с екстравагантни прически и предизвикателни украшения

грънчарско, грънчево хоро; грънчарско, грънчево хоро - Хоро в размер 9/16 с удължено второ време, характерна осмина пауза в началото на всяка фраза, умерено бързо темпо. Изпълнява се с инструментален съпровод смесено, в затворен кръг, в отворен кръг или водено с виене на различни фигури. Хватът е за длани, като ръцете ритмично се полюляват, спущат и свиват в лактите. Най-характерно за грънчарското хоро е люлейната стъпка, която наподобява въртене на грънчарско колело. Има различни варианти. Грънчарското хоро е разпространено в Северозападна и Средна Западна България

грънчарство; грънчарство - Занаят за изработване на глинени съдове: гърнета, стомни, паници, блюда, делви, ръкатки, крондири, плоски, гювечи, кахли за печки, кадилници, водопроводни тръби и др. предмети. В миналото грънчарството е упражнявано почти във всяко по-голямо селище на страната. Забележителни средища на грънчарството са Троян и околните села, Шумен, Търговище, Берковица, с. Бусинци (Пернишка област), Видинско, Разлог, Габровско, Русе, София, Самоков, Айтос; в по-далечното минало - Преслав, В. Търново и др. В българското грънчарство се използува изключително крачното колело. Художествените качества на произведенията проличават преди всичко в тяхната форма. При затворените съдове (стомни, крондири и др.) има винаги пропорционалност между тялото, дръжките, шийката и пр. Художествена е и колоритната орнаментика. Съдовете обикновено се украсяват добавъчно с бяла или оцветена в червено, жълто или зелено ангоба. В традиционното грънчарство се прилага и релефно украсяване с драскани черти - прави, лъкатушни, цели или накъсани, с разни прищипвания или с апликирани растителни, животински или човешки фигури

гръст, гръсте; гръсте- 1. Коноп (има два етапа на скубане): бели гръсти = изберки = бяла конопа - висококачествени, едри конопени стръкове (стъбла), първа ръка скубане на конопа преди да е завързал семе; черни гръсти = поберки = черна конопа = главенка - нискокачествени, дребни конопени стръкове (стъбла), втора ръка скубане на конопа след като е завързал семе 1-2 седмици по-късно; 2. Гръстички, гръсци, снопове от конопени стебла, завързани в двата края. При скубането конопът се прави на такива снопове и те се нареждат на конусообразни купчинки, наричани коминчета

гръст, гръстъ, гръсть - 3. Шепа, хватка

гръста; гръста - Много пиян, отрязан (от пиене): излезе от мазето на гръста - Излезе от мазето много пиян; дотътри се нарязан гръста - Дойде много пиян

гръстелник; гръстелник - Нива с коноп (с гръсти)

гръстница; гръстница - Снопче коноп (гръсти)

гръчав; гръчав - Слаб, мършав

гръчка; гръчка - Гърч, спазъм, спазма

НАЧАЛО

грюйер; грюйер - (фр. gruyére от собс.) - Вид швейцарско сирене

грюндер; грюндер - (нем. Gründer) - Организатор на предприятие със спекулативна цел; основател

гряди; гряди - Ела, дойди!: гряди вън - Ела навън

грядущ; грядущ - Бъдещ, бъден, идущ, който ще дойде

грядуще; грядуще - Бъдеще

грязен, -зна, -зно; грязен - (рус. грязный) - Кален

грях: легна си на греха - Получа заслуженото наказание

НАЧАЛО

 

губ_, гув_, гуг_, гуд_, гуж_, гул_, гум_, гун_, гуо_, гур_, гус_, гут_, гущ_

 

гуанако; гуанако - (исп. guanaco) - Животно от рода на ламите, което има тънка вълна

гуано; гуано - (исп. guano) - 1. Залежи от засъхнал птичи тор в ненаселени приморски места (в Южна Америка, Африка и др.), които се използват за лечебни бани и като твърде ценен тор; 2. Вид изкуствен тор

гуаш; гуаш - вж. гваш

губат; губат - Устат, бъбрив

губер, писан губер, въкано, китено чердже, китеник, кебе, халище, ръвана черга, ръваник; губер - Дебела влакнеста вълнена завивка или постилка. Тъче се по техниката на вързания килим на хоризонтален стан. При едни губери китът (ресните) е от дебела, двойно или тройно усукана прежда, а при други - от непредена вълна. Наред с едноцветните и двуцветните губери в естествените цветове на вълната в края на XIX и началото на XX в. започват да се тъкат и пъстроцветни губери. Украсата е изградена на основата на килимена композиция с поле и бордюр. Губерите са характерни за Плевенско, Габровско, Ловешко, Ямболско, Сливенско, Хасковско, Странджанско и Родопите. Висока художествена достойнства имат котленските, копривщенските, родопските, еленските и сливенските губери. През 30-те и 40-те г. на XX в. губерите имат чисто декоративна функция - служат само за покриване на легла, през 60-те и 70-те г. - и като килими за под

губернатор; губернатор - (лат. gubernātor) - 1. Управител на губерния в дореволюционна Русия; 2. Висше длъжностно лице в колониите на Англия, Франция и др.; 3. Висше административно лице в щатите на САЩ; 4. прен. Самозабравил се властник, който своеволничи и управлява самолично

губернаторство; губернаторство - (от лат.) - 1. Звание и длъжност на губернатор; 2. Сградата на централно управление на губерния; 3. прен. Своеволно управление, самовластно командване

губерния; губерния - (рус. от лат.) - 1. Основна административна и териториална единица в дореволюционна Русия, запазена и в Съветския съюз до разделянето на страната на райони; 2. Най-голямата административно-териториална единица, въведена в България през 1877г. от Временното руско управление. Губерниите се създават с Проект за учредяване на първоначалното военно полицейско управление в завзетите от войските земи и с Проект за главните основания на гражданското управление в санджаците (губерниите) и казите (окръзите) в българския край. Първоначално се създават 8 губернии - Свищовска, Търновска, Русенска, Тулчанска, Видинска, Софийска, Сливенска и Филипополска (Пловдивска), които включват общо 56 окръга. След Берлинския договор 1878г. губерниите стават седем: 5 в Княжество България: Софийска, Търновска, Видинска, Варненска, Русенска, и 2 в Източна Румелия - Пловдивска и Сливенска. Тулчанска губерния остава в Румъния. За ръководител на губерния се назначава губернатор, който управлява с помощта на вицегубернатор и губернски съвет, учреден 1878г. като висше колегиално административно учреждение съгласно Временното положение за губернските управителни съвети. Окръзите в княжеството стават 21 поради намалената територия на България по силата на Берлинския договор 1878г. Със Закона за административното деление на Княжество България (1880г.) губернията като административна единица се премахва.

губилище; губилище - Място, където загива и се погубва някой или нещо

губителен, -лна, -лно; губителен - Пагубен, пакостен

губителство; губителство - Пагуба, погубване

губя се; губя се - Чезна, слабея

НАЧАЛО

гувернантка; гувернантка - (фр. gouvernante) - Възпитателка на деца в заможни семейства, която обикновено е чужденка, за да ги учи на чужд език

гуверно; гуверно - (от рум. guvеrn) - Правителство

гуверньор; гуверньор - (фр. gouverneur) - Възпитател, обикновено чужденец, наеман от заможни семейства за възпитаване и начално обучение на децата

гувуркам, шавъркам; гувуркам - Шавам

НАЧАЛО

гугла; гугла - (лат. cucullus „качулка”) - 1. Островърха качулка на горна дреха; 2. Островърх кожен калпак

гуговица; гуговица - 1. Гургулица; 2. Обреден хляб, който по форма напомня гълъб

гугуманин; гугуманин - (рум. gogoman) - Глупак

гугутка; гугутка - (Streptopelia decaocto) - Птица от разред гълъби. Дължината й е до 28 см, перушината й е пепелявосива, на шията е с черен пръстен, прекъснат отпред. Произхожда от Южна Азия, по естествен път е разселена в Източна Африка и Европа. Разпространението й в Европа започва от България. За пръв път е описана на българската територия от унгарския природоизпитател Имре Фривалдски, който през 1837г. установява изолирано находище в Пловдив. През II половина на XIX в. е популярна птица в Югоизточна България, разселването й продължава на север и на запад. През 1932г. прониква и зад пределите на Балканския п-в. До 1950г. достига Източна и Средна Европа, а сега заема почти целия континент до Англия и Скандинавския п-в. Живее само в населени места, предимно в градовете. Гнезди главно по дърветата, женската мъти 3-5 пъти годишно по 2 яйца. Храната е растителна (предимно семена), яде и хранителни отпадъци. В България е защитена птица.

гугущук; гугущук - Гугутка

НАЧАЛО

гудение; гудение - Кънтеж, ехтеж

гудрон; гудрон - (фр. goudron) - 1. Катран, борова смола; 2. Провлачна черна маса, която се получава като остатък след дестилация на каменовъглен катран или нефт; използува се в строителството (за асфалтиране на пътища) и като смазочно вещество

гудронатор; гудронатор - (къснолат. gudronātor) - техн. Машина за асфалтиране на шосета

гудронен; гудронен - (от фр.) - Катранен

НАЧАЛО

гужба; гужба - вж. гъжба

гуждам, гудя; гуждам - Поставям, слагам, турям

гулаш; гулаш - (унг. gulias) - Унгарско национално ястие - яхния с месо и картофи

гулден; гулден - (нем. Gulden) - Сребърна и златна германска монета, сега запазена само в Холандия

гулеш, тлъстак; гулеш - (Noemacheilus, Nemachilus) - род риби от семейство виюнови. Тялото е източено, с дължина до около 20см, с шест мустачки около устата. Съществуват 4 вида в Европа и Азия. В България се срещат 2 вида. Обикновеният гулеш (Noemacheilus barbatulus) е с дължина до 12см (северни екземпляри - с дължина до 16см). Стара планина е южната граница на разпространението му - обитава горните течения и горната част на средните течения на реките, които се вливат в Дунав. Струмският гулеш (Noemacheilus bureschi или Noemacheilus angorae bureschi) е български ендемит, открит от П. Дренски през 1928г. (според Г. Шишков е подвид на Noemacheilus angorae), с дължина до 8,5см, много рядък, среща се в чисти бързотечащи води само в горните течения на Струма и някои нейни притоци и в Места. Гулешът няма стопанско значение.

гулия; гулия - (от инд. gola „топка”) - бот. Двугодишно зеленчуково растение, сродно със зелето, което образува силно надебелено кръгло стебло със зелен или виолетов цвят, използвано за сурова храна; алабаш

НАЧАЛО

гума; гума - (гр. kommi, лат. gummi от ар.) - 1. Гъст леплив сок, получаван от различни дървета след разрязване на кората им; каучук; 2. Еластична материя, получена след обработка на този сок; 3. Късче от специално обработен каучук, с който се изтрива написаното с молив, мастило и др.; 4. Обръч от специално обработен каучук, който се поставя на колело на превозно средство; 5. Смола от някои тропически дървета, която се употребява в медицината и производството; 6. мед. Гранулационен тумор при третичния сифилис

гуми-арабикум; гуми-арабикум - (лат. gummi Arabicum) - 1. Смола от африкански и арабски дървета; 2. Лепило от тази смола

гумигут; гумигут - (лат. gummi и gutta „капка”) - 1. Гъст отровен сок от някои тропически дървета, съдържащ смола, от която се получава жълта боя; 2. Боя от тази смола

гумилак; гумилак - (лат. gummi и лак) - Смолисто вещество с червен цвят, което се образува по клоните на някои тропически дървета и от което се прави червен восък, шеллак и др.

гумиластик; гумиластик - (лат. gummi и гр. elastikós „разтеглив”) - Еластична гума

гумирам; гумирам - (от лат.) - Покривам или напоявам с каучук

гумит; гумит - (от лат. gummi) - Минерал с червеникав цвят, продукт от уранова смолиста руда

гумификация; гумификация - (от лат. gummi и facio „правя”) - Покриване с каучук

гумнище; гумнище - Харман, място за вършеене; 2. Поприще

гумно, харман, арман, ток, вътък, уотък, вършитък; гумно - Кръгла площадка на открито в двор на къща или вън от селище за извършване на вършитба. Прави се през лятото. Опъва се въже, което завършва на края с клечка, и се очертава кръг с различна големина според нуждите - в полските райони средно 20-25 м, в планинските 6-7 м в диаметър. По направа гумното бива: трамбовано с плява и пръскано с вода, измазано с глина и животински тор, каменно - покрито с гладки тънки плочи (тикли) и оградено с перваз от набити камъчета (в Родопите). В Западна България в средата на гумното има забит кол, наричан стожер (строжър), около който се нареждат развързаните снопи, а добитъкът, завързан за него с дълго въже, обикаля и тъпче снопите. Днес вършитбата е механизирана

гумозис; гумозис - (от лат. gummi) - Болест по дърветата, при която кората изпуска много клей

гумозен; гумозен - (лат. gummōsus) - Който съдържа клей или прилича на клей; лепкав

НАЧАЛО

гуне, гуно; гуне, гуно - вж. гуня

гунче; гунче - вж. гуня

гуня, гуна; гуня, гуна - (средновек. лат. gunna от келт.) - Широка и дебела връхна мъжка дреха от груб вълнен плат, която се намята; местно название за ямурлук в Девинско и др.

гуняст; гуняст - Груб, селяшки

НАЧАЛО

гуоминдан; гуоминдан - (кит.) - Политическа партия в Китай, основана през 1912 г. за борба с монархическия строй за национална независимост и демократизиране на Китай. През 1924 г. в него влязла и Китайската комунистическа партия. Така гуоминданът станал блок между пролетариата, селяните, дребната буржоазия и националната буржоазия. През 1927 г. комунистите напуснали гуоминдана, понеже едрата буржоазия начело с Чан-Кайши извършила контрареволюционен преврат в подкрепа на „империалистическите” държави. Гуоминданът станал буржоазно-демократически блок и преследвал Комунистическата партия

гурам; гурам - Отивам, вървя

гурбет; гурбет - (ар.-тур. gurbet) - Чужбина, където човек отива да печели с труд; отиване в чужбина за печалба

гурбетчийство; гурбетчийство - Упражняване на занаят (абаджийство, зидарство, въглищарство, бакърджийство, градинарство и др.) извън местожителството или в чужбина (Анадола, Гърция, Влашко). Гурбетчийството се налага през време на османското иго и особено през Възраждането. Практикува се до Руско-турската война 1877-78г., а в някои райони (Родопите, Странджа, Пирин) - и до Балканската война 1912-13г.. Според мястото, където отиват на гурбет, на гурбетчиите се дават различни имена. В някои селища в Средна гора (Копривщица и др.) наричат абаджиите, които упражняват занаята си в Цариград - стамболии, в Мала Азия (Андола) - анадолии, в Египет (Масър) - масърлии. В Родопите абаджиите (предимно от Устово и Райково), които работят в Измир (Смирна), са известни като измирлии, работещите из беломорските острови - като морени; по-бедните занаятчии, които работят предимно из Кърджалийско, са наричани кърджалии. В Югозападна България (Разложко и Горноджумайско) е познато и женско, и детско гурбетчийство (ишчилък) за почистване на памука от семето. Обикновено гурбетът продължава 9-10 месеца в годината, а често пъти и по 2-3 г. Дългото отсъствие от родния край поражда по-различни, отколкото при отседналите занаятчии взаимоотношения между майстори, калфи и чираци. Задълженията на гурбетчиите към местоработата и местното население са отразени в обичайното право. След 1878 гурбетчийството се упражнява в пределите на страната и се прилага от занаятчиите от планинските райони. Особена форма на гурбет е ходенето на руманя. Гурбетчийските народни песни са едни от най-елегичните

гурбетчия; гурбетчия - (ар.-тур. gurbetçi) - Работник на гурбет: отиващ в чужбина за печалба; занаятчия припечелващ далече от дома - абаджия, чорапчия и др.

гургулица; гургулица - (Slreptopelia turtur) - Птица от разред гълъби. Има дължина до 28см, тегло до 110-130г. Населява Европа, Северна Африка и западната части на Азия. България обитава географската раса Slreptopelia turtur turtur, която населява Европа. Прелетна птица, зимува в Централна Африка. В българските земи долита през март-април и отлита през септември-октомври. Широко разпространена, обитава широколистни и смесени гори, богати с подлее, също и храсталаци, паркове и др. до надморска височина 1000м. Мъти 2 пъти по 2-3 яйца. Храни се с треви, семена, рядко с насекоми; яде сутрин и привечер. Гургулицата е ценен ловен обект заради вкусното месо.

гурия; гурия - (перс.) - 1. мит. Красива девойка в мюсюлманския рай; 2. прен. Хубавица

гурльо; гурльо - Вид дребна птичка - воден кос

гурман; гурман - (фр. gourmand) - Любител и ценител на хубаво ядене; лакомник, чревоугодник

гуру; гуру - (англ. guru от инд.) - 1. Ръководител на религиозна община на сикхите в Пенджаб, Индия; 2. прен. Учител, наставник (обикновено личен при индуистите)

гурун; гурун - Вид дъб

НАЧАЛО

гусла; гусла - струнен лъков музикален инструмент от типа на лъковите кордофони. Γуслата има старославянски произход. Изработва се от цяло дърво чрез издълбаване. Корпусът й има овална форма. Шийката е тънка и дълга и завършва с глава и ключ за единствената струна, направена от усукани косми от конска опашка. Вместо резонаторна дъска на лицевата страна на корпуса е закована ламарина или е опъната тънка агнешка кожа (мембрана). Настройва се според гласа на певеца. Тонът се получава чрез триене с лък и натискане по струната с меката връхна част на пръстите. Гусла е използвана до второто десетилетие на XX в. в Западна България за съпровод на епически речитативи

гусматик; гусматик - (от собс.) - 1. Автомобилна гума, която вместо със сгъстен въздух е напълнена с особена еластична маса; 2. Лепило за лепене на автомобилна гума

густ - (рум. gust) - Вкус

густатор; густатор - (къснолат. gustātor) - Специалист, който чрез вкусване определя качеството на някой продукт, предимно на вино; сравни с: дегустатор

густация; густация - (лат. gustatio) - Вкусване, изпробване на вкус, дегустация

густирам; густирам - (от лат. gusto) - Изпитвам удоволствие, като откривам бавно картите си или бюлетини

густозен, -зна, -зно; густозен - (от ит. gustoso) - Приятен, вкусен

густометър; густометър - (лат. gustus „вкус” и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване на вкусовите усещания

НАЧАЛО

гутаперча; гутаперча - (мал. guttapercha) - Твърдо кожоподобно вещество с възтъмен или тъмночервен цвят, прилично на каучук, което се получава от сгъстения сок на някои тропически дървета, предимно от сока на гутаперчовото дърво; лош проводник на електричеството; има твърде широка употреба в медицината и техниката

гутатор; гутатор - (лат. guttātor) - Капкомер

гутурал; гутурал - (лат. gutturālis „гърлен”) - езиков. Съгласен звук, който се учленява в гърлото (к, г)

гущери; гущери - (Sauria, Lacertilia) - Подразред на разред люспести от клас влечуги. Най-многочислен, включва около 3500 вида, разпределени в 17 семейства, разпространени по цялата суша - главно в топлите области. Дължината им е от 4-5см до 3,5м. В България се срещат 13 вида, представители на 4 семейства: семейство гекони - 1 вид; слепоци - 2 вида; сцинкови - 1 вид - късокрак гущер (Ablepharus kitaibellii), който живее в гори и тревисти места до около 1000м надморска височина, навсякъде, но е малоброен. Гущери или същински гущери се наричат представителите на четвъртото семейство (Lacertidae), което има 9 български вида: зелен гущер (Lacerta viridis) - дължина до 38см, среща се навсякъде до 1700м надморска височина; ивичест гущер (Lacerta strigata major) - дължина до 48см (най-едър), живее по ниски места, в Добруджа, по Черноморското крайбрежие и в Южна България; горски гущер (Lacerta praticola pontica) - дължина до 14см, в Североизточна България; живороден гущер (Lacerta vivipara) - дължина до 12см, среща  се от 1300 до 2700м надморска височина, из Витоша, Рила, Родопите и Троянско-Калоферската планина и е защитен вид; ливаден гущер (Lacerta agilis) - дължина до 20см, обитава главно високите котловини (Софийска, Самоковска, Разложка); стенен гущер (Lacerta muralis) - дължина до 19см, среща се навсякъде; македонски гущер (Lacerta erhardii riveti) - дължина до 15см, в Струмската долина и Източни Родопи; кримски гущер (Lacerta taurica) - дължина до 20см, по топлите равнинни места;  змиеок гущер (Ophisops elegans) - дължина до 15см и обитава Югоизточна България. Гущерите са полезни, унищожават големи количества насекоми, които са основната им храна.

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги