ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Г-ГАМ, ГАН-ГЕН, ГЕО-ГЕП, ГЕР-ГИН, ГИП-ГНА, ГНЕ-ГОР, ГОС-ГРЕ, ГПИ-ГУЩ, ГЪБ-ГЯУ

гъв_, гъг_, гъд_, гъж_, гъл_, гъм_, гън_

гъбав; гъбав - Пребогат

гъби; гъби - (Fungi, Micetes) - Организми, които се хранят с готови органични вещества (органотрофни). Имат белези на растения (неограничен растеж, хранене чрез всмукване, размножаване със спори и др.) и на животни (хитин в стените на клетките, образуване на карбамид при обмяната на веществата, отлагане на гликоген), поради което заемат особено положение в организмовия свят. Затова в последно време се отделят от растенията (от низшите растения) в самостоятелно царство Micetalia. Тялото на гъбите се състои от мицел (гъбница), образуван от тънки, силно разклонени и гъсто преплетени нишки (хифи), разположени на повърхността или в субстрата, върху който се развиват. При низшите гъби мицелът е неклетъчен, при висшите се състои от клетки. Във вегетативните органи, а в още по-голяма степен в плодните тела преплитането на хифите е така плътно, че се образува лъжлива тъкан - плектенхим. В зависимост от начина на хранене гъбите биват: сапрофити (използват гниещи органични вещества), паразити (върху растения, животни и хора) и симбионти (съжителствуват с висши растения). Гъбите се размножават вегетативно (отделяне на част от хифите), безполово (образуване на спори в спорангии, конидии и плодни тела) и полово (образуване на спори в резултат на сливане на мъжки и женски полови клетки). Известни са над 80 000 вида гъби, групирани най-често в 5 класа: Първични гъби (Archimycetes) - Съществуват около 350 вида, мицелът е слабо развит или е неразвит, размножават се безполово (със зооспори), повечето са паразити; водораслоподобни гъби (Phycomycetes) - Съществуват около 1300 вида, мицелът е добре развит, едноклетъчен, водни или сухоземни, сапрофити и опасни паразити по растенията и насекомите, размножават се безполово и полово; торбести гъби (Ascomycetes) - Съществуват около 25000 вида, мицелът е добре развит, многоклетъчен, сапрофити и паразити по културни и диворастящи растения, размножават се безполово (с конидии) и полово (с аскоспори); базидиеви гъби (Basidiomycetes) - Съществуват около 30000 вида, мицелът е добре развит, многоклетъчен, сапрофити и паразити по растенията, размножават се с базидиоспори; несъвършени гъби (Deuteromycetes, Fungi imperfecti) - над 25000 вида, мицелът е добре развит, многоклетъчен, сапрофити и паразити по растенията, животните и човека, размножават се безполово.
В България са установени над 3300 вида гъби: базидиеви гъби - над 1500 вида, несъвършени гъби - над 1000 вида, торбести гъби - около 600 вида, водораслоподобни гъби - около 200 вида, сведенията за видовия състав на първичните гъби са много малко. Гъбите растат при всякакви природни условия. Най-голямо разнообразие на видове има в долните планински пояси и по влажните местообитания. Повече от половината от видовете гъби в България, около 2000 вида, са паразитни и причиняват щети на стопанството: болести по растенията (напетняване, некрози, гниене, тумори и др.) и по животните и човека (микози, микотоксикози). По-важни гъбни болести по различни диворастящи и културни растения са маните, брашнянките, главните, ръждите и др. (вж. гъбни болести). Голямо стопанско значение имат ядивните гъби - над 200 вида, от които най-често се използват 30-40 вида, и повечето са базидиеви гъби. С най-ценни качества са манатарки, печурки, гълъбки, млечници, пачи крак, булка, сърнела, челядинка, виолетка, припънка (пънчушка) и др. За вътрешна консумация и за износ в средата на XX век са се събирали годишно над 3000 тона гъби. В България са разпространени около 20 вида отровни гъби, от които 5-6 имат много силна отрова: зелена и бяла мухоморка - двойници на печурките, червена мухоморка - двойник на гъба булка, дяволска гъба - двойник на манатарката, пантерка, бяла миризливка и др. Предизвикват отравяния, понякога смъртоносни (особено зелена и бяла мухоморка), причинени от гъбните токсини. Някои от ядивните гъби се култивират - печурки и др. Широко приложение в стопанството намират дрождите - в хлебопроизводството, винарската, спиртоварната, консервната и фуражната промишленост, при производството на органични киселини и др. От тях се получават витамини от групата В (тиамин, рибофлавин В12). Много видове гъби се използват като продуценти на антибиотични вещества (Penicillium, Streptomyces, Trichotecium, Aspergillus и др.), използвани за производство на лекарствени препарати (ергатамин, ергаметрин, дихидроерготоксин и др.). От гъби се получават гиберелини - вещества със силен стимулиращ ефект върху растенията. Развитието на много висши растения е тясно свързано с гъбите, които са техни симбионти (микоризни гъби). Изключително голяма е ролята на гъбите в кръговрата на веществата в природата като минерализатори на органичните вещества. Изследвания върху гъбите се извършват в Института по ботаника при БАН (преди 1993г е: Институт по ботаника с ботаническа градина при БАН; а от 1 юли 2010г. става част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания); Института по микробиология при БАН; Аграрен университет - Пловдив (преди: ВСИ „В. Коларов”); Института по защита на растенията - Костинброд; Института за гората при БАН.

гъбни болести по растенията; гъбни болести - Заразни болести, причинявани от фитопатогенни гъби (паразити или полупаразити). В България гъбните болести са най-многобройната група заболявания по растенията, която силно намалява обема и влошава качеството на продукцията. Пораженията са различни и се групират в 2 основни типа - локални и системни. Причинителите на гъбни болести се разпространяват чрез заразен семенен и посадъчен материал, чрез поливни води и дъждове, чрез животни, работни машини, инвентар и др. В тъканите на растенията причинителите проникват през естествени отвори (дихателни и водни устица), през рани, причинявани от насекоми, по механичен път, през епидермиса и др. Заразяването на растенията и развитието на болестите зависи от температурата и влагата на околната среда.
Ръжди се появяват предимно по листата във вид на петна, покрити със спорите на паразитната гъба. По житните култури пшеница, ръж, ечемик и др. най-често се срещат черна ръжда (причинител Puccinia graminis), κафява ръжда по пшеницата (Puccinia tritici) и др. Разпространени са ръжда по слънчогледа (причинител Puccinia helianthi), ръжда по лена (Melampsora lini), ръжда по лозата (Phragmidium subcorticium) и др.
Главни се срещат предимно по житните култури. Нападат цялото растение, поразяват най-силно класовете (семената), като вместо зърно образуват черна маса от спори. Най-разпространени са обикновената главня по пшеницата (причинители Tilletia tritici и Tilletia levis), по ръжта (Tilletia secalis), по ечемика (Tilletia pančiči); стъблената главня по пшеницата (Uromyces tritici), по ръжта (Uromyces occulta); покритата главня по ечемика (Ustilago hordei); праховитата главня по овеса (Ustilago avenae), по пшеницата (Ustilago tritici), по царевицата (Ustilago zeae) и др.
Брашнести мани се причиняват от паразитни гъби от семейство Erysiphaceae. Върху растителните части те образуват сивобелезникави брашнести или паяжиновидни налепи, които по-късно потъмняват. Причинителите са специализирани към определени растения. По-често се срещат по житните растения (причинител Erysiphe graminis), по тютюна и тиквовите растения (Erysiphe cichoracearum), по цвеклото и бобовите растения (Erysiphe communis), по лозата (Uncinula necator) и др. Предизвикват физиологически изменения, изсъхване на листата, намаляване на реколтата, загиване на растенията.
Мани се предизвикват от гъби на семейство Реronosporaceae, чийто мицел прониква в тъканите на листата или стъблото на растенията. По зелените им части се образуват петна с бял мъх, които по-късно прегарят. Най-големи щети причиняват: маната по лозата (причинител Plasmopara viticola); маната по слънчогледа (Plasmopara halstedii) - питите остават дребни и стерилни; маната по тютюна (Peronospora tabacina) - унищожава тютюневите листа или влошава качеството им; маната по лука (Р. parasitica), маната по кръстоцветните растения (Peronospora parasitica), маната по картофите, доматите и др. (Pbytophthora infestans) - растенията прегарят, клубените изгниват; маната по хмела (Pseudoperonospora humuli) и др.
Гниене се проявява най-често по плодовете и корените. Бива сухо и мокро. Най-големи повреди причиняват кафявото гниене по овощните култури (причинител Monilia fructigena и Monilia laxa); сивото гниене (Botrytis cinerea) по грозде, ягоди и др.; склеротийното гниене (Sclerotinia sclerotiorum) по моркови, картофи; шийното гниене по лука (Botrytis allii), фузарийното гниене (Fusarium sp.) по картофи и др. - най-често се проявява при съхранение.
Вертицилийно увяхване (причинител Verticillium albo-atrum) се развива по проводящите съдове на растенията, запушва ги, отделя токсини и растенията увяхват. Напада пипер, домати, памук, картофи, много овошни, горски и декоративни дървета и храсти.
Сечене се предизвиква от почвени гъби (Rhizoctonia solani, Pythium debaryanum и др.), които нападат предимно млади растения и предизвикват загниване на основата на стъблото.
Струпясване се причинява от Venturia inaequalis при ябълката и Venturia pirina при крушата. Предизвиква образуване на масленозелени налепи по листата, асимилацията в листата спира, плодовете се деформират.
Червените петна по сливите (причинител Polystigma rubrum) при силна проява обезлистват дърветата.
Церкоспороза се причинява от паразитни гъби на род Cercospora. По листата на нападнатите растения се образуват множество дребни пригорни петна. Листата изсъхват, добивите намаляват, качеството се влошава. Най-често се среща по цвеклото (причинител Cercospora beticola), по рицина (Cercospora ricinella), по лозята (Cercospora rösleri) и др.
Алтернариози (причинители от род Alternaria) са разпространени по картофите, мака и др.
Антракнози по лозата (причинител Gloeosporium ampelophagum); по тиквените култури (Colletotrichum lagenarium); по фасула (Colletotrichum lindemuthianum); по лена (Colletotrichum lini); по граха (Marssonia juglandis) и др. образуват върху зелените части на растенията характерни хлътнали открити рани, по края черни и в средата червено-кафяви. Проявяват се при чести валежи.
Борба: агротехническа, обеззаразяване на посевния и посадъчния материал, създаване на устойчиви към основните видове болести сортове, използване на химически средства и др.

НАЧАЛО

гъвка; гъвка - Гънка

гъгрици; гъгрици - (Sitophilus) - Род дребни бръмбари (до 4мм) от семейство хоботници. Живеят почти навсякъде. В България се срещат 2 вида гъгрици по складираните зърнени продукти и тестени произведения. Житната гъгрица е пренесена и разпространена с внасянето на първите зърнени храни в България. Особено масово се размножава след внасянето на царевични семена за посев в България, откогато започва да се отглежда царевичната култура. Вреди нанасят възрастното насекомо и ларвата. Гъгрицата е опасен неприятел по складираните зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, ръж, овес, ориз) и продуктите от преработката им (брашно, трици, макарони, фиде). Обстойни наблюдения върху биологията на насекомото са направени след 1935г. Повредените храни губят 50-60% от теглото и стойността си и придобиват неприятен външен вид. Оризовата гъгрица се разпространява през 50-те и 60-те година на XX век навсякъде из България и всяка година се явява масово. Тя е опасен неприятел по зърнените храни. Борба: чрез профилактика и чрез обгазяване на складовете с отровни вещества (серовъглерод, дихлоретан и др.)

гъгър; гъгър - Шум от говор

НАЧАЛО

гъдкам; гъдкам - Пазя, грижа се за нещо

гъдулка, κеменче, кемене, гьола, копанка; гъдулка, κеменче, кемене, гьола, копанка - Традиционен музикален инструмент от типа на лъковите (фрикционни) кордофони. Изработва се от цяло дърво чрез издълбаване. Състои се от корпус, чиято лицева форма е крушовидна, а профилът е овален или плосък (тип „каснак”), шийка с глава и ключове за струните, резонаторна дъска, столче, душичка, струнник. Гъдулката има 2, 3, 4, а по-рядко 5, 6 кожени или метални мелодийни струни и от 1 до 10 резонансни струни, опънати под мелодийните. Главни строеве: а1, е1, а; а1, а, е1; а1, е1, d1. Тонът се получава чрез триене с лък и притискане на струната с нокът. Гъдулката е разпространена главно в Тракия, Югозападна България, средната част на Западна България, Стара планина и Добруджа

НАЧАЛО

гъжва, гъжба; гъжва, гъжба - Чалма

гъжва; гъжва - (Sesleria) - Род многогодишни тревисти туфести растения от семейство житни. Съществуват около 30 вида, главно в планините на Европа и Западна Азия. В България се срещат 6 вида, предимно в планински райони по сухи тревисти, каменливи и скалисти места. С ограничено разпространение са гълъбовата гъжва (Sesleria coerulans) - в Ср. Стара планина, и бялата гъжва (Sesleria alba) - в Югоизточна България. Широко са разпространени широколистната гъжва (Sesleria latifolia) - в предпланините и ниските части на планините, високопланинската гъжва (Sesleria phleoides) - при надморска височина над 2000 м, τвърдаτа гъжва (Sesleria rigida) - в предпланините, в долния и средния планински пояс в Стара планина, по планините в Югозападна България и в централната част на Родопите. Гъжвите спомагат за укрепяване на почвата. Децата я използват за играят „цар отивал на война и се върнал без глава”

гълготевица; гълготевица - Глъч, шум от говор

Гълфстрийм; Гълфстрийм - (англ. Gulf Stream) - Силно топло течение в Атлантическия океан, което минава от югозапад на североизток край островите на Великобритания и Северозападна Европа и смекчава климата им.

гълчавица; гълчавица - Глъчка, гълчава

гълчоля; гълчоля - Гълча, бърборя

гълъби; гълъби - (Columbae) - Разред птици. Тялото е дълго до 75см (обикновено със средни размери: 35-40см), перушината е с метален блясък. Съществуват около 300 вида по цялата суша, предимно в Източна Азия и Австралия. В България се срещат 5 вида - постоянни и прелетни. Скалният (дивият) гълъби (Columba livia, географска раса Columba livia livia) е широко разпространен, живее по скални места. Прелетен, но често зимува или скита. Рядък вид е и защитен обект. Хралупарят (Columba oenas, географска раса Columba oenas oenas) е предимно прелетен, живее в равнини, гори, паркове, обикновено в хралупи. Γривекът (Columba palumbus, географска раса Columba palumbus palumbus) живее в гори (до 2000м надморска височина), стари паркове. Прелетен е и рядко презимува. Годишно снасят 2-4 пъти по 2 бели яйца. Храната им е растителна, по-рядко ядат насекоми. Гълъбите са ловни обекти с висококачествено месо. Към разреда се числят още гургулицата и гугутката. Домашният гълъб произхожда от скалния гълъби. Създадени са повече от 150 породи, които се делят на 4 основни групи: спортни, пощенски, декоративни и за месо. Гълъби се отглеждат навсякъде в България, предимно от любители. От спортните гълъби са разпространени породите домети, герданлии и др. Пощенските гълъби имат силно развита способност за ориентация, висок (30-35см), бърз (около 60-70 км/ч) и с продължителен полет (до 1000км). Декоративните гълъби (гащати, якалии, карабаши и др.) имат оригинални външни форми, своеобразен полет и се използват за украса на паркове и площади, като се осигурява храненето и гледането им. Породите за месо (кинг, карно, римски и др.) се отличават с голямо живо тегло (700-900г), плодовитост (до 14 гълъбчета годишно) и скорозрелост (600-700г за 45 дни). Месото им е с високи вкусови и хранителни качества. От поколенията на една двойка може да се получи 8-9кг месо годишно.

гълъбка; гълъбка - (Russula) - Род базидиеви гъби от семейство Agaricaceae. В България най-разпространени са ядивните гъби сива гълъбка (синянка), сиво-зелена гълъбка (зелена гълъбка), виолетова гълъбка (кафява гълъбка), коженочервена гълъбка, гладка зелена гълъбка, красива гълъбка, черна гълъбка, лимоненожълта гълъбка и др. Растат от юни до октомври в широколистните и иглолистните гори и храсталаци. Отровен двойник на сиво-зелената гълъбка и на гладката зелена гълъбка е зелената мухоморка (Amanita phalloides), на красивата гълъбка и на коженочервената гълъбка - бясната гъба (Russula emetica), и на лимоненожълтата гълъбка - лимоненожълтата мухоморка (Amanita citrina). Останалите гълъбки нямат отровни двойници

НАЧАЛО

гъмзя; гъмзя - Вървя полека, кретам

гънга; гънга - Празен, бъбрив човек; човекът е “въздух под налягане”

НАЧАЛО

 

гъс_, гъш_, гьо_, гюб_, гюв_, гюг_, гюд_, гюз_, гюй_, гюл_, гюм_, гюн_, гюр_, гюс_, гюч_, гюю_, гяв_, гяу_

гърбач; гърбач - (тур. kırbaç) - Бич

гърдя; гърдя - Грухтя

гъркоман; гъркоман - (грък и гр. manía „лудост”) - Разпален привърженик на всичко гръцко, гърчеещ се българин (особено за християнин в Османската империя)

гъркоманство, гърчеене; гъркоманство, гърчеене - Увлечение по гръцкия език и подражание на гръцката мода и бит, проявило се главно през XVIII и в началото на XIX в, в част от зараждащата се и неукрепнала още българска буржоазия. Благоприятни условия за разпространяване на гръцкото влияние в българските земи са традиционното общуване между българи и гърци още от ранното средновековие; зависимостта на българските земи от Цариградската патриаршия, чиито духовници (повечето гърци) разпространяват гръцкия език; първенството на гръцката буржоазия в стопанския, политическия и културния живот на източноправославната общност в Османската империя. Гръкоманството, гърчеенето е разпространено най-много в Южна Тракия и Македония, в черноморските селища, в Пловдив, Асеновград, отчасти в Търново, Охрид и другаде, където живеят гръцки или гърцизирани етнически групи. Стопански по-активни и покровителствани от местните архиереи, те се превръщат в привилегирована прослойка, в чиито ръце е православната община, черквата, училището. В стремежа си да се утвърдят в обществения живот част от заможните българи, водени от стопански интереси, подражават на гръцките първенци. Започнало като външно подражателство, гръкоманството, гърчеенето довежда често до деформиране на българското национално съзнание. Против него се борят Паисий Хилендарски и последователите му. С укрепването на българската нация (от средата на XIX в.) гръкоманството, гърчеенето постепенно се изживява. Запазва известно влияние само в Южна Македония

гърла; гърла - (англ. girl „момиче”) - Момиче, обикновено за забавление, с леко поведение

гърланя; гърланя - (от рус. горланить) - Викам силно, дера си гърлото

гърлица; гърлица - Птица гургулица

гърлица; гърлица - Болест на гърлото

гърмел и гърмол; гърмел и гърмол - Гръм, гръмотевица, шум; да дам някому гърмелите - Да го стресна, да го заплаша

гърста; гърста - Шепа

гъртан; гъртан - (рус. гортань) - Гръклян, гърло

гърцизъм; гърцизъм - (от гр.) - езиков. 1. Особеност на гръцкия език; 2. Заета дума или израз от гръцки език; 3. прен. Лукавство, хитрост

НАЧАЛО

гъска; гъска - (Anser anser f. domestica) - Водоплаваща птица от семейство патици, подсемейство гъски. Произхожда от сивата дива гъска (Anser anser). Одомашнена е в различни райони на Северна и Средна Европа и Азия преди повече от 2500-3000г. В България се отглежда ограничено навсякъде. Застъпени са различни породи - тулузка гъска, емденска гъска, китайска гъска и др. Най-широко разпространена е местната гъска. Отглеждат се и много типове кръстоски с различна носливост, едрина (живо тегло на гъските 5-9кг, а на гъсоците - 14-16кг) и нюанси на оперението (сиво, пъстро или бяло). След първата година гъската снася 30-50 яйца годишно с тегло 90-120г. Стопански се използва 6-8 години. Оползотворява добре зърнените (особено царевицата), сочните и зелените фуражи. Някои от местните типове са податливи на угояване за получаване на по-голям черен дроб (0,8-1кг), от който се приготвя гъши пастет. Отглежда се още за месото (16% белтъчини и около 35 % мазнини) и за ценния пух.

гъски, гъски - (Anserinae) - Подсемейство птици от разред гъскоподобни. Съществуват 14 вида, разпространени навсякъде, предимно в места с умерен и хладен климат. Средно големи и едри птици, с дължина до 89см и тегло до 6кг (сивата гъска). Гъските са водни птици или се придържат към водоемите, краката им са с плавателна ципа. В България се срещат 7 вида, представители на три рода. Сивата гъска (Anser anser) се среща по време на прелета, рядко гнезди в България в крайдунавски и черноморски блата, месото е с високи качества, родоначалник е на домашната гъска. Посевната гъска (Anser fabalis) през прелета е малобройна. Голямата белочела гъска (Anser albifrons) е един от най-често срещаните видове гъски по време на прелета. Малката белочела гъска (Anser erythropus) и червеногушата гъска (Branta ruficollis) прелитат в малки количества. Червеният ангъч (Tadorna ferruginea) е рядък, мъти в хралупи и в дупки по брегове на блата край Дунав и Черно море и е защитен вид. Белият ангъч (Tadorna tadorna) гнезди в дупки по Черноморието, рядък е и защитен вид. Повечето видове гъски са ловни обекти.

гъстолиствен, -а, -о; гъстолиствен - Който има гъсти листи

гъшарка; гъшарка - (Arabis) - Род тревисти растения от семейство кръстоцветни. Съществуват около 100 вида, в планините на Европа, Азия и Южна Америка. В България растат 12 вида: многогодишни, двугодишни, по-рядко едногодишни треви. Растат в планините, до 2900м надморска височина из гори, храсталаци, сухи тревисти места и по скали. С ограничено разпространение са голата гъшарка (Arabis allionii) - в Пирин и Рила; пиринската гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgi) - в Пирин, ендемичен вид за страната; жаκеновата гъшарка (Arabis jacquinii) - в Пирин; стенната гъшарка (Arabis muralis) - в Пирин; скалната гъшарка (Arabis nova) - в Рила; хълмовата гъшарка (Arabis collina) - в планина Славянка. Широко са разпространени: влакнестата гъшарка (Arabis hirsuta), стрелолистната гъшарка (Arabis sagittata), алпийската гъшарка (Arabis alpina), която достига 2900м надморска височина, и др. Някои видове са декоративни, използват се в алпинеуми.

гъшеница, пача трева; гъшеница - (Polygonum) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения, рядко полухрасти от семейство лапатови. Съществуват 175 вида, главно в областите с умерен климат. В България растат 8 вида: 6 вида едногодишни и 2 вида многогодишни треви. Растат предимно в низините, рядко в планините, достигат малка надморска височина, само пясъчната гъшеница (Polygonum arenastum), макар и рядко, расте до 2300м. Ограничено разпространение имат месемврийската гъшеница (Polygonum mesembricum) и πриморската гъшеница (Polygonum maritimum) - по Черноморското крайбрежие, и многогодишната гъшеница (Polygonum cognatum) - в Свиленградско и Ямболско. Останалите видове са широко разпространени като бурени край пътища, из дворове или като плевели. Използват се за озеленяване

НАЧАЛО

гьобек; гьобек - (тур. göbek) - 1. Движение на корема с леко изхвърляне напред при игра на ориенталски танц; Корем, пъп; 2. Пресен, още топъл кашкавал, в първите няколко часа след като е направен. Преди да е изстинал има качество на деликатес - структурата му е „на конци”, жилав е и при стискане от него тече мляко.

гьовде пастърма; гьовде пастърма - (тур. gövde pastırması) - Пастърма с кокали

гьоз - (тур. göz) - 1. Преграда на хамбар; 2. Чугунено колело на печка; 3.Отвор, свод на мост

гьозбаяджилък; гьозбаяджилък - (тур. gözbagicilik) - Фокусничество, шарлатанство

гьозбояджия; гьозбояджия - (тур. gözbağici) - Фокусник, измамник; Хитрец, шмекер, шарлатанин

гьоз-гьоре; гьоз-гьоре - (тур. gözgöre) - Явно, очевидно

гьоз-хапуз; гьоз-хапуз - Поставен под полицейско наблюдение

гьоклия; гьоклия - (тур. göklü) - Небесносин

гьол - (тур. göl) - Локва, блато; Кален път

гьолджуци; гьолджуци - Малки безотточни блюдообразни понижения на земната повърхност в западната и средната части на Добруджа. Разположени са по равните и широките вододели, покрити с льосовидни образувания. Периодично се запълват със снежни и дъждовни води. В миналото водите им са използувани за поене на добитъка

гьон - (тур. gön) - Дебела обработена кожа за подметки на обувки

гьосовица и гьостерица; гьосовица и гьостерица - Сопа, тояга

гьотере, гьоторе, гьотуре, гьотурица; гьотере, гьоторе, гьотуре, гьотурица - (тур. götürü) - Изцяло всичко, наведнъж, заедно всичко, вкупом

гьоч - (тур. göç) - Преносима покъщнина

НАЧАЛО

гюбек; гюбек - вж. гьобек

гюбре; гюбре - (гр. kópros през тур. gübre) - Тор, смет

гюве; гюве - (пер.-тур. gûya) - Уж, като че ли

гювез; гювез - (тур. güvez) - Морав, синьочервен

гювендия; гювендия - вж. гевендия

гюверджеле и гюверджиле; гюверджеле и гюверджиле - (тур. güherçile) - Селитра

гювеч; гювеч - (тур. güveç) - 1. Ястие от зеленчук или ориз и месо, печено на фурна; 2. Съд за приготвяне на такова ястие; 3. Консервиран или замразен зеленчук за такова ястие

гюгум; гюгум - (тур. gügüm) - Гюм

гюдерия; гюдерия - (тур. güderi) - Специална кожа за чистене на прозорци и др. стъкла

гюдюл; гюдюл - (от тур. güdük) - Нащърбен съд или друг нащърбен предмет

гюзел; гюзел - (тур. güzel) - Хубав, прекрасен

гюзлеме и гюзлема; гюзлеме и гюзлема - (тур. güzleme и gözleme) - Вид домашни мекици или баница от тънко разточени кори

гюйс; гюйс - (хол. geus) - мор. Флаг с особен цвят, който издигат военни кораби, когато са на котва

гюл - (тур. gül от перс.) - 1. Нива или градина с маслодайни рози, розова градина; 2. Роза, трендафил

гюлджук; гюлджук - (от тур. küllük) - Помийна яма

гюлле, гюле; гюлле, гюле - (пер.-тур. gülle) - 1.Валчеста артилерийска граната, снаряд за артелерийско оръдие, кръгла граната, снаряд; 2. Желязна топка, която се изтласква на спортни състезания и има точно определено тегло

гюлсую; гюлсую - (пер.-тур. gülsuyu) - Розова вода

гюлсюм; гюлсюм - вж. юлсую

гюлфиданче; гюлфиданче - (от.тур.) - Розов храст

гюлхане; гюлхане - (от тур.) - Султански ферман, издаден в двореца

Гюлхански хатишериф; Гюлхански хатишериф - Султански указ, оповестен на 22 октомври 1839г. в павилиона на розите (Гюлхане) на двореца в Цариград. С него се потвърждава и продължава курсът на реформиране на Османската империя, поет от султан Махмуд II. Според Гюлханския хатишериф упадъкът на империята се дължи на несъблюдаване на шериата и на старите „устои” на държавата, затова той препоръчва да се запазят класическите форми на управление, но в същото време да се предприемат преобразования, съобразени с духа на новото време. Гюлханският хатишериф прокламира равенство пред законите на османските поданици - мюсюлмани и немюсюлмани, сигурност за живота, честта и достойнството им, неприкосновеност на имуществото им и премахване на конфискациите на имотите на осъдени лица в полза на държавата. В областта на данъчната политика Гюлханският хатишериф предвижда: многобройните данъци да се заменят с един общ данък, определен предварително за всяко домакинство; да се премахне практиката да се събират данъци от частни лица-откупвачи, да се въведат годишни държавни бюджети. Указът обещава да се определят норми за по-справедливо набиране на войници и да се намали срокът на военната служба. За осъществяване на набелязаните реформи на Върховния съвет по законодателните инициативи се възлага да подготви подробни мероприятия, наречени „танзимат и хайирийе” (ползотворни разпоредби). Гюлханският хатишериф е важна, но недостатъчна стъпка за приспособяване на Османската империя към буржоазната епоха. Дело на част от просветената управляваща феодална върхушка начело с великия везир Мустафа Решид паша, Гюлханският хатишериф среща голяма съпротива от страна на феодалната реакция и султан Абдулмеджид. Повечето от провъзгласените реформи остават на книга, а някои са официално отменени. Въпреки това Гюлханският хатишериф допринася за подема на Българското национално възраждане. Преведен в Букурещ на български език (1839г., 1841г.) и разпространен бързо сред поробеното население, той се използва от българския народ като юридическо основание за развитието на новобългарската просвета и култура и на борбите за самостоятелна българска черква.

гюляаджилък; гюляаджилък - Търговия с розово масло

гюляъ; гюляъ - (от пер.-тур. gülyaği) - Розово масло

гюм - (от тур. güğüm) - Голям метален съд за течности с тясно гърло

гюме; гюме - (тур. güme) - 1. Полуподземна ловна къщичка-скривалище край блато, река или езеро за стреляне по птици; 2. Питомна патица, поставена в ловната къщичка като примамка за дивите патици; 3. (прен.) - Примамка, уловка

гюмрук; гюмрук - (от лат.-тур. gümrük) - 1. Мито; 2.  прен. Митница

гюмрукчия и гюмрюкчия; гюмрукчия и гюмрюкчия - (тур. gümrükçü) - Митничар, събирач на митата

гюмюш и гюмиш; гюмюш и гюмиш - (тур. gümüş) - Сребърен

гюмюш-тепелия; гюмюш-тепелия - (тур. gümüş tepeli) - Със сребърна дръжка

гюнделик, гюндулук; гюнделик, гюндулук - (тур. gündelik) - Надница

гюнлюк, гюнлук; гюнлюк, гюнлук - (тур. günlük) - Надница

гюрджийка; гюрджийка - (от тур. gürcü) - Грузинка

гюреш; гюреш - (тур. güreş) - Борба

гюрле; гюрле - вж. гюле

гюрлюк; гюрлюк - (тур. görlük) - 1.Изобилие; 2. Място, изобилно обрасло с бурени, треви и храсталаци

Γюро юнак; Γюро юнак - Герой на български епически песни, разпространени из цяла България в много варианти. Сюжетите на някои от песните са известни и на други европейски народи. Такава е песента „Гюро войник на сватбата на жена си". Основният й мотив се среща още в „Одисея" от Омир, а по-късно - и във фолклора на всички славянски и балкански народи. В България най-популярна е баладата за Гюро юнак, който, затворен в тъмница, храни сокол, за да го прати до „бащини двори". От сокола научава, че майка му, сестра му и либето му от жалби са се превърнали на кукувици. Гюро юнак е наричан и Гюро войвода, Гюро тъмничарин, Гюро Темишварин и др.

гюрук, гюрюк; гюрук, гюрюк - (от тур. körük „духало”) - Сгъваемо покривало на файтон, на др. превозно средство или на детска количка

гюрултия; гюрултия - (тур. gürültü) - Шум, глъч, голяма врява, кавга

гюслюче; гюслюче - (тур. göğüslük) - Дреха, нагръдник

гюч - (тур. güç) - Мъка

гююслюк; гююслюк - (от тур. güğuslük) - Ремък на седло, който препасва гърдите на коня

гявур; гявур - вж. гяур

гявурджик; гявурджик - Умалително от гяур

гяур(ин), гяурка; гяур(ин), гяурка - (ар.-тур. gâvur) - Немохамеданин, неверник; християнин

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги