ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Ж - ЖЕР, ЖЕТ - ЖОЛ, ЖОН - ЖЪТ

жав_, жаг_, жад_, жаж_, жак_, жал_, жам_, жан_, жас_, жди_, ждр_, же_, жеб_, жег_, жед_, жеж_

жаби; жаби, безопашати земноводни - (Anura, Salientia) - Разред земноводни. Тялото е скъсено, без опашка, задните крака са дълги. Съществуват около 1800 вида, живеят навсякъде (без полярните области) в сладките води или на сушата, но се размножават във водата. В България има 12 вида, представители на 5 семейства: 2 вида бумки, 2 вида чесновници, 1 вид дървесница, 2 вида крастави жаби и 5 вида водни жаби (вкл. и горската жаба). Снасят яйцата си във водата, излюпените ларви (попови лъжички) са с опашка, развитието им трае от 58-90 дни (зелена крастава жаба) до 82-150 дни (гръцка водна жаба). Основната им храна са насекомите. Дървесницата, краставите жаби и гръцката водна жаба са защитени. Голямата водна жаба понякога вреди в рибарниците, като унищожава хайвер и малки рибки; използва се за консумация и е експортен обект.

жабна; жабна - Грабна, сграбча, взема небрежно

жабо; жабо - (фр. jabot) - 1. Дълга набрана обшивка от дантела или тънък плат около врата и гърдите на мъжка риза, модна праз XVIII в.; 2. Висока яка, която скрива бузите; 3. Гарнитура на горно облекло с форма на надиплена яка или парче на предницата

жабри; жабри - Хриле на риба

жавел; жавел - (фр. javel от eau de Javel „вода от Жавел”) - Хлорист разтвор със зеленожълт цвят, силно отровна течност, която се употребява за избелване на тъкани, за дезинфекция и др. (по името на местността Жавел); Белина

жага; жага - (от нем. Säge) - Голям трион за рязане на трупи или меки (варовикови) скали и  др. подобни материали

НАЧАЛО

жад; жад - Жажда

жаден, -а, -о; жаден - Любим, силно желан

жаденки; жаденки - Силно желан, миличък

жаждам и жаждя; жаждам и жаждя - Силно желая, ламтя

жакард, жакардов плат; жакард - (фр. от собс.) - Вид тънък плат от изкуствена коприна с втъкани фигури, изработен на жакардов стан

жакардов; жакардов - (фр. от собс.) - 1. Който е с втъкани фигури и има две лица (за тъкан, изнамерен от Жакард - френски инженер); жакардов стан - Усъвършенстван стан за втъкаване на ефектни разноцветни фигури

жакерия; жакерия - (фр. jacquerie от собс. Jacques) - ист. Селско въстание във Франция през 1358 г., насочено против феодалите

жакет; жакет - (фр. jaquette) – Къса горна женска дреха, сако

НАЧАЛО

жалование; жалование - Жалба, оплакване

жалование; жалование - (рус. жалованье) - Заплата

жалон; жалон - (фр. jalon) - техн. Кръгъл прът, разделен през 10 см на бели и червени ивици, който се забива в земята за направление при земемерни работи и при нивелиране на местности

жалонирам; жалонирам - (фр. jalonner) - 1. Поставям жалони; 2. прен. Посочвам нещо или поставям основите на нещо

жалоньор; жалоньор - (фр. jalonneur) - Войник, който показва с флагче линията, по която трябва да се нареди или придвижи войската през време на учения или парад

жалосам; жалосам - Накарам някого да се съжали

жалузи; жалузи - (фр. jalousie) - 1. Подвижни решетъчни устройства на прозорци, направени от дървени или метални напречни елементи (ламели) за регулиране притока на светлина и въздух; сенник; щора; 2. техн. Дървени или метални решетъчни капаци при двигател за регулиране притока на въздух

жамал; жамал - вж. джамал

жамбон; жамбон - (фр. jambon) - Пушен свински бут; сравни с шунка

жамборе; жамборе - (англ. jamboree) - 1. Събор на скаути; 2. прен. Веселие, веселба

НАЧАЛО

жандар; жандар - вж. джандар

жандармерист, жандарм; жандармерист - (от фр.) - Офицер или войник (полицай) от жандармерията

жандармерия; жандармерия - (фр. gendarmerie) - Полицейска войска за преследване на размирници, бунтовници, смущаващи вътрешния ред в държавата. В България е създадена от правителството на Добри Божилов със закон от 26 януари 1944г.. В мотивите към законопроекта за държавната жандармерия, подготвени от министъра на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов, се подчертава, че жандармерията се създава като нарочна военнополицейска служба, отделена от общата държавна полиция, подчинена пак на министъра на вътрешните работи и народното здраве и предназначена за борба срещу нелегалните групи и др. В състава й влизат пехота, конница, моторизирани части, щаб и служби (интендантство, санитарна служба и др.). Основно структурно поделение е жандармерийската дружина. Начело на жандармерията стои командир, който е висш офицер от войската и се назначава и сменя с постановление на министерски съвет по доклад на министъра на вътрешните работи в съгласие с министъра на войната. Подчинен е пряко на министъра на вътрешните работи и народното здраве. Поделенията на жандармерията участвуват непосредствено и най-активно в разправата с вътрешните антидържавни действия чрез наказателни акции, блокади, арести. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на министерски съвет от 7 септември 1944г.

жандарми; жандарми - (фр. gendarmes) - 1. в средните векове: Специални отряди от тежко въоръжена конница; 2. Особени отряди от военно организирана политическа полиция следяща за спазването на вътрешния ред в държавата; 3. ед. ч. Полицай, жандармерист, стражар

жанр - (фр. genre „род”) - 1. литер. Определен род на литературни произведения: епически, лирически, драматически; 2. Маниер на изпълнение, характер на творчеството, стил; 3. муз. Музикално произведение с определено предназначение; термин, означаващ различни отрасли в музиката (оперен, симфоничен, камерен и др.) или разновидностите в различните отрасли (комична опера, сериозна опера, голяма опера); 4. изк. Вид художествени произведения, които се характеризират със специфични сюжетни или стилови особености: исторически жанр, батален жанр и др.

жанрист; жанрист - (от фр. genre) - Художник на битови теми

НАЧАЛО

жара; жара - Жар, жарава

жаргон; жаргон - (фр jargon) - 1. езиков. Говор на определена социална група, който се отличава от общонародния език със свои специфични думи и изрази; 2. Изопачен говор, характерен за тесен социален кръг

жаргонизъм; жаргонизъм - (от фр.) - Дума или израз от жаргон, навлезли в литературния език

жардиниера; жардиниера - (фр. jardiniére) - 1. Етажерка или кошница за цветя в стая; 2. Място в стая за отглеждане на цветя; 3. Фруктиера

жарея (се); жарея - Горя

жарла; жарла - Гърло

жарливост; жарливост - Ревност

жарна; жарна - 1. Парна, опаря; 2. Ударя,перна

жарник; жарник - Съд с разгорени въглища; мангал

жартиери; жартиери  - (фр.  jarretière) -  1. Ластични връзки за чорапи; 2. Ластици за закрепване и опъване на чорапи нагоре по краката, прикрепени обикновено на специален колан

жарсе; жарсе – (фр. jersey от англ. собств.) – Вид трикотажна материя за дрехи; 2. Дреха от такъв плат по името на остров Джърси в Атлантическия океан

жаря; жаря - Паря, горя

жасвам се; жасвам се - Сопвам се

жасмин; жасмин - вж. смин; вж. ясмин

НАЧАЛО

ждимвам се u ждимкам се; ждимвам се u ждимкам се - Сепвам се, стряскам се

ждракели; ждракели - Кокили

жe - А, пък, но

жебениче; жебениче - Малък съд за ракия

жег - вж. жиг

жегал; жегал – вж. ръждавец

жегарен, -рна, -рно; жегарен - Който мъчително понася жега

жеглив; жеглив - Бодлив, хаплив, тревожен

жеда; жеда - Жажда

жедост; жедост - Жажда

жежчава; жежчава - Жега, горещина

НАЧАЛО

жем_, жен_, жео_, жеп_, жер_

желатин; желатин - (фр. gélatine) - Прозрачен животински клей без вкус и без мирис, получаван най-често от кожа и кости на животни чрез изваряване; употребяван в готварството, фотографията, за производство на лакове и др.

желба; желба - Желание, копнеж

желва; желва - Костенурка

желва; желва - Птица кълвач

желе; желе - (фр. gelée от лат. gelidus „студен”) - 1. Пихтиеобразен, студен сладък десерт от плодов сок, често с прибавка на желатин; Пелте; 2. Пихтиеобразна студена маса, получена след изваряване на кожа, кости, тлъстини, крака, уши и др.; Пача

железарство; железарство – вж. ковачество

железина; железина - Желязна част, желязо

железница; железница - Вид кичест карамфил

желеяние; желеяние - Жалеене, траур за покойник

желирам; желирам - (от фр.) - Правя във вид на желе, покривам с желе

желка; желка - Костенурка

желник; желник - Клет, злочест или натъжен човек

желудък; желудък - Стомах

желя; желя - Желание

желязна епоха; желязна епоха - Период в развитието на човечеството, който се характеризира с добива и обработката на желязото и изработването на железни предмети - оръдия на труда, въоръжение, украшения, съдове и др. Най-ранните предмети, изработени от метеоритно желязо, са от Египет, Месопотамия и Мала Азия от III хилядолетие пр. н. е. Първите следи от обработка на желязна руда са от средата на II хилядолетие пр. н. е. Смята се, че хетите първи започват да добиват желязо. Хронологичните системи за културното развитие през желязната епоха в отделните части на Европа са различни и неуеднаквени. Въз основа на археологически материал, открит в с. Халщат, Австрия, и в местността „Ла Тен” в Швейцария, развитието на желязната епоха в Централна и Западна Европа се разделя на 2 периода - халщатски (VIII - VI в. пр. н. е.) и лаτенсκи (V - I в. пр. н. е.). През желязната епоха се задълбочава класовото разслоение на обществото, появяват се нови форми на иротодържавни и държавни образувания.
Началото на желязната епоха в древна Тракия е от края на XII в. пр. н. е. и е свързано с окончателното формиране на тракийската етническа група на територията от Днестър до Вардар и от Карпатите до Мала Азия. Ж. е. в Тракия се разделя на 3 периода: ранен (XII - VI в. пр. н. е.), класически (VI - III в. пр. н. е.) и κъсен (II в. пр. н. е. - средата на I в.). В ранножелезния период се разграничават 2 фази. Ранната фаза (XII-IX в. пр. н. е.) се характеризира с наличието на бронзови и железни оръдия на труда, въоръжение и накити. Селищата са открити, в пещери или върху по-стари селищни могили. Погребенията са в плоски или могилни некрополи; извършват се чрез трупополагане или трупоизгаряне. Към тази фаза се отнасят и долмените от Югоизточна Тракия (в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи). През късната фаза (VIII - VI в. пр. н. е.) оръдията на труда и оръжията са железни, употребяват се накити от бронз, желязо (рядко) и благородни метали. Преобладават погребенията чрез трупополагане; по-рядко се извършват чрез трупоизгаряне (главно в Североизточна Тракия). Засилва се процесът на класова диференциация, която личи от разкритите богати могилни погребения със златни предмети в с. Царев брод, Шуменска област, и с. Белоградец, Варненска област, и от намереното съкровище в с. Бързица, Варненска област. Керамиката и през двете фази на ранножелезния период е украсявана с врязан и щемпелуван орнамент или с пластични ленти. Основаните по това време гръцки колонии по Егейското и Черноморското крайбрежие допринасят за засилване на контактите между тракийската и гръцката култура.
Класическият период на желязната епоха в древна Тракия се дели на 2 фази. Първата фаза (VI - II пол. на IV в. пр. н. е.) се характеризира с въвеждане на грънчарското колело; преобладават могилните погребения (в Североизточна Тракия) и трупоизгарянето. На територията на цяла Тракия са открити погребения с богат гробен инвентар - произведения на тракийското изкуство, изделия от Гърция и Мала Азия и др. Гробниците имат разнообразни конструкции. Най-типични са гробниците от камък (при с. Мезек, Хасковска област, и Стрелча) или от тухла (Казанлъшката гробница). Открити са и цели некрополи (при с. Дуванлии, Пловдивска област, край Севтополис, днес в чашата на яз. „Копринка", Старозагорска област, с. Янково, Шуменска област). От този период са характерни грънчарските съдове със сив цвят и типично тракийски форми (понякога са с възпроизведени гръцки форми). Намерени са съкровища със сребърни и златни предмети и монети на тракийския владетел Севт III, македонските владетели Филип II Македонски, Ал. Македонски, Лизимах и гръцки монети. Срещат се нови типове селища - търговски центрове и центрове на политическата власт (резиденции). Крепостите често оформят фортификационна система (Меден рид). През V в. пр. н. е. на територията на Тракия възникват държавни форми. Втората фаза на класическия период на желязната епоха (II пол. на IV - III в. пр. н. е.) се характеризира със засилване на влиянието на гръцката култура. Изграждат се градове по гръцки образец на мястото на старите търговски центрове (Кабиле, Филипопол) или нови градове като резиденции на владетелите (Севтополис). Изчезват богатите погребения. Тракийската материална култура се развива по отношение на формите (фибули, гривни и торкви, керамика); срещат се и повлияни от гръцката култура форми (аграфи, мечове и др.), а също и влияние от появилите се на Балканския п-в келти (фибули, въоръжение, някои форми на съдове).

Късният период на желязната епоха започва през I пол. на 11 в. пр. н. е. и трае до 46г., когато Тракия е завладяна от римляните. Селищата са локализирани на по-високи места. Погребенията са главно чрез трупоизгаряне, могилни, често по няколко в могила. Тракийската култура се развива под влияние на римската (съдове, оръдия на труда, фибули, въоръжение и др.) и на келтската култура (главно въоръжение, накити и керамика), но запазва и много от своите традиции.

жеманфишизм; жеманфишизм - (от фр. je m'en fiche) - Незачитане на хората, нахалство

НАЧАЛО

жених; жених - (рус.) - Кандидат за женитба

женихларство; женихларство - Посредничество за женитба, сватосване

женихъл и женихла; женихъл и женихла - Посредник за женитба, годежар, сватовник

женихли – сватовници, вж. годеж

женкаст; женкаст - Женствен

женкеря; женкеря - Женкар

женска папрат; женска папрат - (Athyrium) - Род многогодишни растения от сем. многоножкови папрати. Съществуват около 200 вида, разпространени по всички континенти. В България растат 2 вида. Обикновената женска папрат (Athyrium filix femina) е едро тревисто растение, с височина до 100 см; расте по влажни сенчести места, главно в планините, до 2100 м надморска височина. Има декоративни качества. Използува се и в народната медицина като противоглистно средство. Алпийската женска папрат (Athyrium alpestre) е още по-едра, с височина до 160 см; расте в субалпийския и алпийския пояс на Източна Рила (под връх Мусала) и Северозападна Рила (на връх Соколец).

женски задкавалник; женски задкавалник - Мъж, който обича да се навърта около жените у дома

женшен; женшен - (Panax ginseng) - Многогодишно тревисто растение от сем. Araliaceae. Известно в китайската медицина от преди 5000 г. Разпространено е ограничено в Североизточен Китай, Северна Корея, Тибет и Сибир. Среща се рядко, под сенките на дърветата, на богати, добре дренирани почви. Женшенът е ценно лекарствено растение. Използува се коренът му (след 5 годишна възраст), в който се съдържат гликозидите: панакесапонин, панаквилон, панаксозидите А и Б и др. Препаратите от женшен имат стимулиращо и тонизиращо действие, прилагат се в медицината при лекуване на умствена и физическа умора, астения, полова импотенция и др. Култивира се трудно и скъпо. В България е внесен през 1952г.. При проучвания в Института по генетика и селекция на растенията е установено, че може да се култивира в страната. Отглежда се за опитни цели

НАЧАЛО

жеода; жеода - (фр. géode от гр. geōdēs „земен”) - геол. Дупка, празнина в скала

жепеец; жепеец - Железопътен служител

жепкен; жепкен - вж. чепкен

жерав; жерав - (Grues, Gruiformes) - Разред птици. По цялата суша, без полярните области, съществуват 18 вида. Обикновено са едри,  с височина до 2 м и тегло до 10-15 кг; краката, шията и човката им са удължени. В България има 2 вида жерави и двата са защитени. Обикновеният, сивият жерав (Grus grus) тежи от 4 до 7кг. Живее в Европа, Азия и Африка. Обитава мочурливи равнини и горски ливади. Храни се със семена, зелени растителни части, безгръбначни, земноводни, дребни гризачи. Моминият жерав (Anthropoides virgo) тежи от 2 до 3 кг. Живее в Европа, Азия и Африка. Обитава степни равнини в близост с водоеми. По българските земи е рядък и идва през пролетта. Преди е мътел в Добруджа, последно при Шабленското езеро. Храни се с безгръбначни, гущери, треви.

жерда; жерда - Върлина

жерка; жерка - 1. Мелница, воденица (местно название в Севлиевския край); 2. Стомах

жеркам; жеркам - за пчела: Бръмчи

жерминал; жерминал - (фр. germinai от лат. germino „никна”) - ист. Седмият месец (от 21-22 март до 19-20 април) на френския революционен календар

жерминатор; жерминатор - вж. герминатор

жерсе; жерсе - (фр. jersey) - 1. Трико, вид копринен плат; 2. Дреха от такъв плат (по името на о-в Jersey)

жерт; жерт - Върлина

жертвеник, античен; жертвеник - Камък, върху който е принасяна жертва на божеството. Обикновено е четириъгълен каменен стълб с разширена долна и горна част, украсен с изображения и по-често с просветителски гръцки и латински надписи (вж. алтар). Първите жертвеници, открити в българските земи, са от неолитните селища от V хилядолетие пр. н. е. Различни видове жертвеници от IV-III в. пр. н. е. са открити в тракийски светилища при бившето с. Баткун (сега към с. Паталеница, Пазарджишка област), с. Глава Панега, Сердика (сега в София) и другаде, в гръцки колонии и римски селища. На горната част на жертвеника, намерен в Сердика, са издълбани лампи с отвор за наливане на дървено масло и за плуващ фитил

НАЧАЛО