ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Ж - ЖЕР, ЖЕТ - ЖОЛ, ЖОН - ЖЪТ

жет_, жеч_, жив_, жиг_, жид_, жиж_, жиз_, жии_, жил_, жир_

жест; жест - (фр. geste) - 1. Движение на ръка, лице или глава при говорене за подчертаване на казана мисъл или за изразяване на нещо без думи; 2. прен. Великодушна постъпка, щедро дарение

жестикулация; жестикулация - (фр. gesticulation) - Ръкомахане или движения на тялото при говорене, декламиране, игра на сцена и т. н

жестикулирам; жестикулирам - (фр. gesticuler) - Правя движения с ръце или с други части на тялото за подчертаване на казана мисъл при говорене

жетон; жетон - (фр. jeton) - Метална, пластмасова или кокалена плочка с кръгла или четвъртита форма, която се употребява при игра на комар или служи вместо пари за касови отчитания

жеч - Жлъчка

НАЧАЛО

живен, -вна, -вно; живен - жизнен

живеница; живеница - 1. Неизлечима рана по тялото; 2. Вид тежка болест

живениче; живениче - (Scrophulariaceae) - Род тревисти растения, по-рядко полухрасти от сем. живеничеви. Съществуват около 150 (според други автори 300) вида, разпространени главно в умерените и субтропичните области. В България растат 7 вида многогодишни треви. Широко разпространени са крилатото живениче (S. alata) - край влажни и мочурливи места; кучешко живениче (S. canina) - по сухи и каменливи места; възлесто живениче (S. nodosa) - по сенчести места и е отровно. В планините растат лятно живениче (S. aestivalis) - в Средна Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Беласица; лацинийско живениче (S. laciniata) - по варовити скали в Родопите, Пирин, Славянка.

живеничеви; живеничеви - (Scrophularia) - Семейство двусемеделни растения. Треви и полухрасти, малък брой видове са храсти и дървета, някои са паразити или полупаразити. Обхваща около 200 рода с 3000 вида, разпространени главно в области с умерен климат. В България растат около 150 вида, представители на 25 рода: тревисти растения или полухрасти, от които широко разпространени са родовете лопен, луличка, живениче, великденче, гайтаника, клопачка и др. Растат из цялата страна. Някои видове са ранни пролетни цветя (великденче). Видовете от род лопен са отровни. В народната и официалната медицина широко се използува напръстникът и др. Декоративни растения са дървото пауловния (Paulownia tomentosa), червеният напръстник (Digitalis purpurea) и др.

живеничен, -а, -о; живеничен - за рана: Неизлечим

живина и живинка; живина и живинка - Живо същество, животно

живио; живио - (срх.) - Да си жив! Да живее!

живовлек, жиловлек; живовлек - (Plantago) - Род тревисти растения или полухрасти от сем. живовлекови. Съществуват около 260 вида, разпространени главно в области с умерен климат. В България растат 15 вида: едногодишни и многогодишни треви по влажни и сухи места, много често са бурени. Широко са разпространени големият живовлек (Р. major), средният живовлек (Р. media), ланцетолистният живовлек (Р. lanceolata). Планинският живовлек (Р. montana) и тинтявовидният живовлек (Ρ. gentianoides) растат из високопланинските ливади. Листата на големия и ланцетолистния живовлек се използуват за пластири при гнойни процеси, а отвара от тях - против белодробни и чернодробни заболявания, за промиване на рани и др.

живопис; живопис - Вид изобразително изкуство, което с помощта на багри създава художествени изображения върху стена, дъска, платно, хартия, стъкло. Живописта взема теми от природата, от обществения и личния живот. В историческото си развитие живописта преминава от по-условно, символично и плоско, през по-реалистично, към абстрактно изобразяване. По предназначение живописта бива монументална (стенопис, мозайка, стъклопис), декоративна (стенна украса), кавалетна (картина в рамка), театрална (сценография), книжна илюстрация (миниатюра, рисунка). По тематика живописта се дели на историческа живопис, битова живопис, портретна живопис, пейзажна живопис, батална живопис, натюрморт; в миналото е преобладавала митологичната и религиозната живопис (вж. иконопис). По материали и техника на изпълнение (бои, разтворители, способи на рисуване) живописта бива фрескова, восъчна (енкаустика), темперна, маслена, акварелна, пастелна, гвашова, в по-ново време и акрилна. Особено място по технологичните си способи заемат мозайката и стъклописът. На територията на България живописта се създава още преди образуването на Първата българска държава (681г.) - рисунките в пещерата Магура от епохата на късния бронз, стенописите в Казанлъшката гробница (III в. пр. н. е.), в Силистренската гробница (IV в.), в Червената черква край Перущица (византийска живопис от VI в.).

живостен, -стна, -стно; живостен - Здрав, пъргав, жизнен

живостност; живостност - Жизненост

животен, -тна, -тно; животен - 1 Животински; 2 Жизнен; 3. Който живее сговорно с хората, сговорчив

животински свят; животински свят - В сравнение с повечето европейски страни животинският свят на България се характеризира с голямо видово богатство, обусловено главно от особеното зоогеографско положение на страната. Според характера на сухоземната фауна България спада към палеарктичната част на холарктичната зоогеографска област и се намира в граничната зона между евросибирската и средиземноморската зоогеографска подобласт. Това обяснява наличието на топлолюбиви наред с по-студолюбивите евросибирски видове. Друга предпоставка за видовото богатство е разнообразието на биотопи - в резултат от голямата вертикална зоналност на релефа. Най-богат на видове е животинският свят в низините, с увеличаване на надморската височина техният брой намалява. По българските земи не е имало цялостни заледявания – запазени са северните обитатели, които след отдръпването на ледниците намират благоприятни условия във високите части на планините. По съществувалите в миналото сухоземни мостове между Балканския полуостров и Мала Азия проникват топлолюбиви животни от Югозападна Азия. Има основание да се счита, че фауната на България включва значително по-голям брой от установените видове. Броят на известните, отчасти и вероятни видове от по-важните групи животни е приблизително следният: безгръбначни - едноклетъчни - 3000; спонгии - 30; мешести - 40; червеи - 1000; мекотели - 500 (от тях хитони - 2, миди - 70, охлюви - 430); ракообразни - 600; паякообразни - 2100; многоножки - 180; насекоми - около 30 000, и гръбначни - 658 вида, от тях кръглоусти - 1, риби - 177, земноводни - 16, влечуги - 35, птици - 337, бозайници - 92.

животя; животя - Живея в сговор, сговарям се

жив-ти - За бога

живя; живя - Съживявам, оживявам

НАЧАЛО

жиг - Печат на позора

жига; жига - (фр. gigue от англ. jig) – 1. Стар английски танц от национален произход в бързо темпо; 2. Музика за такъв танц

жигавица; жигавица - Вид хаплива мравка

жигало; жигало - Хапливост, острота

жигльор; жигльор - (фр. gicleur) - техн. Отвор (тръбичка) с определен калибър, който пропуска точно определено количество гориво в карбуратора

жиго; жиго - (фр. gigot) - Печен овчи или агнешки бут, вид ястие

жиголо; жиголо - (фр. gigolo) - 1. Млад мъж, издържан от любовницата си; 2. Елегантен млад мъж със съмнително поведение

НАЧАЛО

жид - Евреин

жидав; жидав - Мършав, сух, слаб

жидкост; жидкост - Течност

жидовка; жидовка - Еврейка

жидовски; жидовски - Еврейски

жидовствуващи; жидовствуващи - Название на евреи, жители на Велико Търново, които разпространяват през средата и втората половина на XIV в. възгледи срещу официалната християнска догма. Жидовствуващите се обявяват главно против мита за превъплъщението на Христос в човек и отхвърлят култа към Дева Мария. Обявяват се и против почитането на иконите, като твърдят, че те са дело на човешки ръце. На черковен събор, свикан в Търново през 1360г., учението на жидовствуващите е осъдено. На двама от главните проповедници е наложено сурово наказание.

жидък, -дка, -дко; жидък - Течен

НАЧАЛО

жижница и жижня; жижница и жижня - Трап с дърва, които обгарят, за да получат дървени въглища

жижък; жижък - Бръмчене, шумолене

жизн и жизън; жизн и жизън - (църковнослав. жизнь) - Живот

жииница; жииница - Язва, живеница

НАЧАЛО

жилетка; жилетка - (фр. gilet) - 1. Къса мъжка дреха без ръкави и обикновено без яка и като част от мъжки костюм; 2. Къса плетена дреха с ръкави

жилец; жилец - (рус. жилец) - Квартирант или гост в хотел

жилищница; жилищница – Квартирантка

жиловлек – вж. живовлек

жир - Желъд

жиразол; жиразол - (фр. girasol) - Скъпоценен камък с млечнобял цвят, разновидност на опала

жирант; жирант - вж. джирант

жират; жират - вж. джират

жиратар; жиратар - вж. джиратар

жираф, жирафа; жираф, жирафа - (фр. girafe от ар.) - зоол. Африкански преживен бозайник с много дълга шия и много по-високи предни крака спрямо задните

жиро; жиро - вж. джиро

жиробус; жиробус - (лат. gyro „въртя се" и омнибус) - Автобус, който се движи с електроенергия, но без контактни линии. Електромоторът на жиробуса се подхранва от градската трифазна мрежа на специални станции, които същевременно са и спирки

жироклинометър; жироклинометър - (гр. gýros „кръг" и клинометър) - техн. Уред за управление на самолет при мъгливо и тъмно време

жирокомпас; жирокомпас - (гр. gýros „кръг" и компас) - Компас, построен на принципите на жироскопа

Жиронда; Жиронда - (фр. Gironde, река във Франция) - 1. Политическа партия през време на Френската буржоазна революция, получила името си от административната област Жиронда. Застъпвала интересите на буржоазните слоеве, но била против феодализма; 2. прен. Партия, която е готова на компромис

жирондист; жирондист - (от фр. girondin) - Член на Жирондата

жиросвам; жиросвам - вж. джиросвам

жироскоп; жироскоп - (гр. gýros „кръг" и skopéō „гледам”) - техн. Уред с произволна форма и една опорна точка (ос), около която той извършва бързи движения. Има голяма устойчивост при различни положения. Заменя магнитния компас в самолети и кораби, придава устойчивост на вагони, които се движат по една релса, на кораби (поставя се в трюма и е голям по размер). Употребява се и за автоматично управление на самолети, ракети, торпеда, кораби и др. системи

НАЧАЛО

жиу_, жле_, жлъ_, жок_, жол_

жит - Баснословен великан

житарство; житарство - Натурален данък в средновековна България. Дава се в жито от поземлените собственици в полза на държавата. По-късно започва да се заменя с пари. Като паричен данък е споменат в Зографската грамота на цар Иван-Александър (1331-1371г.), издадена през 1342г. в полза на светогорския манастир Зограф.

житен пазар; житен пазар - постоянно място за търговия с пшеница и ечемик. Житните пазари започват да се формират през XVII в. Организират се от арпаджийския еснаф (търговци на ечемик) и от други еснафски сдружения в градовете, разположени на търговски пътища, и в центровете на богати земеделски райони (София, Варна, Свищов и другаде). Обикновено дюкяните са близо до хановете и улиците, по които минават търговските кервани. Житните пазари съществуват и в началото на XX в. С Наредба-закон за тържищата и изложбите (1935г.) и типов правилник, одобрен през 1936г., се урежда организирането на общински житни тържища за покупко-продажби на зърнени храни, варива, фуражи, маслодайни семена и др. Откриват се в житарските производителни центрове с разрешение от Министерството на търговията, промишлеността и труда. Управляват се от общините. Действат всеки ден през цялата година. Към 1 януари 1942г. такива тържища има в 49 населени места - Айтос, Бургас, Варна, Видин, Русе, Търговище и другаде. Постепенно отпадат като самостоятелни  пазари.   Сега  не  съществуват.

житие; житие - Литературен жанр, характерен за средновековната книжнина; животоописание на лице, канонизирано от християнската черква. Житията се използват в богослужението (само кратките) и за индивидуално четиво. В художествено отношение създаването на житийните творби е подчинено на принципа на последователната идеализация. Биографията на героя се превръща в дидактическа илюстрация, при която жизнените факти се подбират, за да изградят християнски идеал. С идеализацията е свързана и възхвалата на героя, която сближава житието с произведения на ораторската проза. По отношение на формата житията следват утвърдения още от IV век канон - тричленна композиция с реторично встъпление, разказ за духовните подвизи или за мъченическата смърт на героя и заключение, което съдържа сведения за съдбата на неговите мощи и описания на чудеса, станали с тях. Художествени варианти на житийната форма се определят от мястото на светеца в йерархията на средновековната общество (жития на мъченици, отшелници, черковни строители, светски лица и др.) и от деловото предназначение на житията (кратки или пространни). Сюжетната линия на житието е подчинена на поучителната цел на автора. В многовековното си развитие житийният жанр се променя -усложняват се детайлите и се засилва реториката. В епохи на големи идейни промени в житието намират отражения политически събития, навлизат елементи от историята. През X в. възниква движение за стилова ревизия на житието - старите текстове се привеждат в съгласие с канона. В житийния жанр още от началото на неговото възникване се обособява група апокрифни жития, преследвани от черквата поради еретически идеи или отклонения от литературната схема и близост с фолклора.
В българската литература житията се появяват през IX в и през цялото средновековие са значителен дял от книжнината. Те са преводни (от гръцки език) и оригинални. Най-ранните агиографски творби са вдъхновени от живота и делото на Кирил и Методий. Пространните жития на Кирил и Методий съчетават овладяна литературна форма с демократична, народностна обаятелност. На двамата братя и на техните ученици през различни епохи са посвещавани много жития, свидетелстващи за благоговението към Кирило-Методиевото дело. Създават се и жития за отшелници. Най-много жития (не само български, но и гръцки) са писани за Иван Рилски - първия монах-аскет в България. Подтик за създаване на нови жития през XIII - XIV в. стават победите на българските владетели, които събират в Търново мощите на известни светци от всички краища на Балканския полуостров. В Търново се съставят кратки жития за Иван Рилски, Иларион Мъгленски, за епископ Йоан от Поливот, за Петка Търновска, считана за закрилница на престолния град; за първия патриарх на II българска държава Йоаким I. Разцветът на българската култура през XIV в. оказва влияние и върху житийния жанр. В сборниците, създадени по поръчка на цар Иван Александър и на Ана, жената на Иван-Срацимир (Бдински сборник), са включени обемисти жития, някои от които са с апокрифен характер. Под влияние на исихазма в България се заражда движение за изправяне на текстовете на богослужебните книги, в това число и на житията, възглавявано от патриарх Евтимий Търновски - най-видния представител на оригиналната българска агиография. Той създава високохудожествени творби и установява нов стил в житийната литература - с подчертан лиризъм и своеобразен психологизъм, с изискана витийна реч и богата образност. Традицията, създадена от Евтимий, следват неговите ученици и последователи - Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Константин Костенечки, които поради падането на България под османско иго се установяват в съседните балкански страни и в Русия. По време на робството се пишат жития за българи-мъченици, загинали за вяра и народност. Най-известни са житията, създадени в Софийската книжовна школа през XVI в. - на Георги Нови Софийски от Поп Пейо и на Никола Нови Софийски от Матей Граматик. Писателите дамаскинари през XVII и XVIII в. (вж. дамаскини) преработват старите житийни текстове. Те изоставят реториката, разнообразяват съдържанието на житията, като внасят в тях елементи от българската действителност и демократизират езика им. В преработките се подчертават морално-етични и патриотични идеи. Житията се превръщат в поучително и занимателно четиво и се разпространяват сред населението до края на XIX век.

житкост; житкост - вж. жидкoст

житни; житни - (Poaceae, Gramineae) - Семейство едносемеделни растения; предимно тревисти, рядко дървета и храсти. Съществуват над 10 000 вида, включени в около 620 рода и са широко разпространени. Растат предимно из степни райони, из ливади. Видове житни са основни зърнени култури - пшеница, царевица, ориз, ръж, ечемик, просо, овес. В България, из цялата страна, растат 250 вида, включени в 90 рода. Характерни за горите са горска ливадина (Роа nemoralis), гигантска власатка (Festuca gigantea), горски ечемик (Hordeum sylvaticum), разперено горско просо (Millium effusum). По пясъците на Черномор крайбрежие растат песъчарка (Ammophila arenaria), пясъчен класник (Elyneus arenaria), космат пирей (Agropyron trichophorum), крайбрежен пирей (Agropyron litorale), чиито коренища укрепват пясъчните дюни. По заблатени глинести места растат ручейница (Catabrosa aquatica), тръстичина (Phalaris bulbosa), тръстика (Phragmites communis), както и представители на родовете росица, безкилник, скритокласица. Широко разпространени и с най-голям брой видове са родовете власатка, ливадина, овсига, гъжва, тимотейка, ежова главица, райграс, садина, полевица, които са ценни фуражни растения, основни съставки на ливадите и пасищата (вж. житни треви). Някои едногодишни житни - овсига, власатка, див ечемик и др., са плевели или бурени.

житни дървеници, житни костенурки; житни дървеници - Дървеници от сем. Scutelleridae и сем. растителни дървеници. Разпространени са в Европа, Азия и другаде. В България от сем. Scutelleridae по-опасни неприятели са представители от рода Eurigaster: вредна житна дървеница (Е. integriceps), мавърска житна дървеница (Е. maura) и австрийска житна дървеница (Е. austriaca). Тялото им е широкоовално с дължина от 9 до 12 мм, различно оцветено. От сем. растителни дървеници се срещат видовете от род Aelia с представители А. acuminata, А. rostrata, А. klügi. Тялото им е удължено (7-10 мм), яйцевидно, светложълтеникаво. Житните дървеници нападат около 90 вида от зърнените житни култури, житните треви и житните плевели. Смучат сок и повреждат младите растения, листата, класовете и зърната, а ларвите - зърната. Повредените зърна (над 3-5%) влошават силно качествата на брашното. Борбата с житните дървеници се води чрез агротехнически мероприятия и пръскане на посевите с органофосфорни инсектициди.

житни мухи; житни мухи - Мухи от сем. житни мухи, сем. Opomyzidae, сем. галици и сем. Anthomyiidae. Разпространени са в Европа, Северна Африка, Северна Америка и другаде. В България от сем. житни мухи (Chloropidae) се срещат: шведска муха (Oscino soma frit) с дължина на тялото 1,8-2,5мм, черна, с метален блясък; житна стъблена муха (Chlorops taeniopus) с дължина 3-5мм, светложълта, с 3 тъмни надлъжни ивици върху гърдите; житна класова муха (Meromyza nigriventris) с дължина 3-4мм, зеленикаво-жълта, с удължена форма; ечемичена муха (Lasiosina cinctipes) с дължина до 3мм, охреножълта, със слаб блясък. От сем. Opomyzidae вредител е житната тревна муха (Opomyza florum) с дължина 3,5-4мм, с тънко, удължено тялото и ръждивожълт цвят. От сем. галици (Itonididae) по-опасни са: червено житнo комарче (Haplodiplosis equestris), с ясно изразен полов диморфизъм: женските мухи са с дължина 4-5мм, интензивно вишневочервено оцветени, а мъжките са с дължина 3-4мм; пшенична галица (Contarinia tritici) с дължина 2-3мм, черно оцветена; оранжево житно комарче (Stenodiplosis mosellana), с дължина 2-5мм, оранжево оцветено; хесенска муха (Mayetiola destructor) с дължина 2,5-3,5мм, с ръждивосив цвят. От сем. Anthomyiidae вредители са: черна пролетна пшенична муха (Phorbia penicillifera) с дължина на тялото 4-5мм, и черна пшенична муха (Phorbia securis) с дължина на тялото 4-5мм. Ларвите на житните мухи вредят върху повече от 20 вида зърнени житни култури и над 46 вида диви житни растения и повреждат вегетативните и генеративните им органи. Борбата се води чрез агротехнически метод и пръскане на посевите с органофосфорни инсектициди.

житни треви; житни треви - Едногодишни и многогодишни тревисти растения от сем. житни. В естествените ливади и пасища в България се срещат около 60 вида житни треви, предимно многогодишни. Съставят от 50 до 90% от тревостоя. Едногодишните (ефемерни и летни) са застъпени ограничено. Разпространението им зависи от климатичните и почвените условия, от надморската височина, от стопанското използуване и др.
По дълготрайност и темп на развитие многогодишните житни треви биват краткотрайни и бързоразвиващи се (многооткосен райграс и др.); средно дълготрайни (висок райграс, тимотейка и др.); дълготрайни и бавноразвиващи се (ливадна метлица, лисича опашка и др.). Едни от тях са високорастящи и подходящи за сенокосно използване (тимотейка, висок райграс, ливадна власатка, ежова главица и др.), а други са нискорастящи и подходящи за паша (ливадна метлица, пасищен райграс и др.). В зависимост от начина на братене и от дължината и разположението на подземната част на страничните издънки многогодишните житни треви се делят на коренищни (безосилеста овсига, бяла полевица); редкотуфести (ливадна власатка, ежова главица и др.); коренищно-редкотуфести (ливадна метлица, червена власатка и др.) и гъстотуфести (овча власатка, пластица и др.). Коренищно-редкотуфестите треви образуват устойчив на утъпкване чим. Широкото разпространение на житните треви се дължи на устойчивостта им на конкуренцията на тревите от другите ботанически семейства, на по-голямата им дълготрайност и издръжливост на неблагоприятни условия, на голямата им пластичност и др. Развитието им за условията на България започва, когато дневната температура достигне 3-5°С. След 10-15 дни братят. Най-интензивно нарастват от началото на изкласяването до цъфтежа. Голяма част при благоприятни условия нарастват през целия вегетационен период. Понасят честа коситба и изпасване.  Най-рано  узряват ливадната метлица, лисичата  опашка,  високият райграс, ежовата главица и др. Много видове се използват като компоненти на многогодишните тревни смески при създаване на изкуствени ливади и пасища: многооткосен райграс, пасищен райграс, висок райграс, тимотейка, ливадна власатка, ежова главица, житняк, ливадна метлица, лисича опашка и др. Житните треви се използват за фураж на селкостопанските животни (като зелена маса, сено, силаж), за укрепване на ерозирани терени, като декоративни растения (шарена трева - Ph. picta), за затревяване и озеленяване и др. Някои от тях са плевели - пирей, троскот, балур, пиявица и др. Семена се получават от чисти семепроизводни посеви.

житняк; житняк – вж. пирей

жито; жито – 1. Название на род Triticum в ботаниката; 2. Остаряло название на пшеница

НАЧАЛО

жиу-жицу; жиу-жицу - вж. джиу-джицу

жлеб - Вид голямо корито за превоз на грозде

жлъчка; жлъчка - Бръчка

жокей; жокей - (англ. jockey) - 1. Професионален ездач при конни състезания; 2. Цирков артист, който извършва акробатически номера, върху обучен кон или коне

жолднерство; жолднерство - (пол. zolnierstwo) - Войска, военщина

НАЧАЛО