ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Ж - ЖЕР, ЖЕТ - ЖОЛ, ЖОН - ЖЪТ

жоп_, жор_, жръ_, жуб_, жуж_, жуп_, жур_

жонглирам; жонглирам - (фр. jongier) - 1. Подхвърлям и сръчно хващам едновременно няколко предмета; 2. прен. Ловко извъртам думи и факти

жонгльор; жонгльор - (фр. jongleur от лат. jaculātor „хвърляч”) - 1. в средните векове: Странстващ музикант, певец, акробат и поет, който изпълнявал сам своите произведения; 2. Цирков артист, който с майсторско умение хвърля и лови различни предмети; 3. прен. Лице, което ловко извърта факти и думи при спор

жонгльорство; жонгльорство - (от фр. jongleur от лат. jaculator - „хвърляч”) - 1. Един от основните циркови жанрове. Състои се в последователно подхвърляне и улавяне на еднакви или различни по големина и форма предмети. Има партерни жонгльори, жонтльори-еквилибристи (вж. еквилибристика), силови жонгльори (жонглират с тежки предмети), салонни жонгльори, жонгльори на кон и др. Интересна жонгльорска разновидност е номерът „Антипод”. Изпълнителите, антиподисти, жонглират предметите с крака.
В България жонгльорството се развива през 30-те г. на XXв. Заслуга за това има Ю. Козаров - Нини, който се изявява като партерен жонгльор, салонен жонгльор и антиподист. Постиженията му на антиподист имат международна стойност. През 50-те и 60-те г. жонгльорството се обогатява с нови номера. С особено жонгльорско дарование се изявяват артистите А. Божилов, Хр. и Ив. Ботеви, Т. Владимиров, М. Козарова и Л. Божилова;
2. прен. Умело, но не съвсем честно боравене с факти, думи и пр.

жонкил; жонкил - (фр. jonquille) - Декоративно растение с малки, приятно миришещи цветове

жонксион; жонксион - (фр. jonction) - Железопътен влак

НАЧАЛО

жоп – Дюлгерски метър. Представлява тояга, дълга 1 аршин - 75 см и се носи от всеки зидар, като част от инструментите (сечивата) му.

жопка; жопка - (от тур. cop) - Тояга

жоржет; жоржет - (от собс.) – Вид тъкан, леко грапав плат, обикновено черен

жръни; жръни - Ръчна мелница от два воденични камъка

НАЧАЛО

жуберкам; жуберкам - Ям по нещо малко и сухо

жуборя; жуборя - за вода: Шуми, плиска се

жужар; жужар - вж. жужел

жужел и жужер; жужел и жужер: като жужел - Много черен

жужна; жужна - за насекомо: Бръмчи

жуп - (фр. jupe) - Фуста, пола

жупа; жупа - (старославянски) - 1. Териториално обединение на родове при старите славяни; 2. Териториално-административна единица при славяните през Средновековието и по-късно; жупания

жупан; жупан - (старославянски) – 1. Украински полукафтан - вид дългопола горна дреха

жупан; жупан - (срхр.) – 2. ист. Управител на област (жупания) при южните и западните славяни

жупан таркан; жупан таркан - Прабългарска военна титла, употребявана по време на Първата българска държава (681-1018г.). В разреда на тарканите заема второ място, след боила таркан. Известен е жупан таркан Охсун, в памет на когото е издигнат един от мемориалните Омуртагови надписи.

жупания; жупания - вж. жупанство

жупания, жупанство; жупания, жупанство - (срхр.) - ист. Административна единица в Югославия; област

жупанство; жупанство - Област, управлявана от жупан

жупел; жупел - (старославянски) - 1. Горяща смола и сяра; 2. Адска горещина; 3. прен. Силна злоба, ярост; 4. прен. Остро изобличение

НАЧАЛО

жур; жур - (фр. jour „ден”) - разг. Увеселение, забава през деня, устроена за развлечение

жури; жури - (фр. jury от англ.) - 1. книж. Група специалисти, назначени или избрани за определяне на награди и пр. при различни състезания, конкурси, изложби и др; 2. юр. Съдебни заседатели, които вземат решение по присъдата в някои страни

журирам; журирам - (от англ.) - Участвам в жури

журнал; журнал - (фр. journal „вестник”) - 1. Ежедневник; 2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходяща преписка; 3. Списание по различни въпроси: литература, наука, мода и т. н

журнален; журнален - (фр. journal „вестник”) - Който съдържа разнообразни теми и въпроси

журнализъм; журнализъм - вж. журналистика

журналист; журналист - (фр. journaliste) - Човек, който се занимава с журналистика; вестникар

журналистика; журналистика - (фр. journal от jour - „ден”) – 1. Съвкупност от всички периодични печатни издания (вж. периодичен печат) и журналистически емисии на радиото и телевизията; 2. Творческа дейност на журналисти - създаване на публицистични произведения и оформяне на периодични издания, журналистически радио- и телевизионни предавания; 3. Обществена наука, която изучава историята, теорията и практиката на периодичния печат, радио- и телевизионните журналистически предавания.
Науката журналистика има 3 основни дяла - история, теория и критика. Фундаментален характер има общата теория на журналистиката, която изследва общите обективни закони на журналистиката като вид обществена дейност. Частните проблеми се изучават от други направления на журналистическата наука - теория на журналистическите жанрове, теория на печата, теория на радиожурналистиката, теория на телевизионната журналистика, теория на оформлението на вестниците и списанията, теория на фотожурналистиката и др.

журнално постановление 1878г.; журнално постановление - Нормативен акт от периода на Временното руско управление в България, издаден на 2 август от Съвета на управлението. Подпомага уреждането на бежанския и аграрния въпрос. Разрешава се на турските бежанци да се върнат в България, след като бъдат разоръжени, и при условие, че не са извършвали престъпления спрямо населението. Завърналите се престъпници подлежат на военен съд. Българите, заели турски жилища, не могат да бъдат изгонвани. Турците могат да заемат само част от тези жилища или построени около тях сгради. Турските бежанци трябва да докажат по съдебен ред вещните си права върху недвижимите имоти. Те могат да продават земите си само на свои съселяни или съседи. Журналното постановление изиграва голяма роля за юридическото оформяне на вещните права на българите върху земите им.

журфикс; журфикс - (фр. jour-fixe „определен ден”) - Определен ден през седмицата за посрещане на гости

журча; журча - за насекомо: Бръмчи

журчене; журчене - Бръмчене

журя; журя - Горя, обгарям

НАЧАЛО

 

жъл_, жъм_, жът_

жъд - вж. жад

жъдан; жъдан - вж. жаден

жъданки; жъданки - гальовно от: Жъдан, жаден

жъдя; жъдя - Жажда

жълва; жълва - от желва: 1. Костенурка; 2. Птица кълвач

жълтица; жълтица - (Leontodon) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от сем. сложноцветни. Съществуват 50 вида и са разпространени в Европа, Централна Азия и Северна Америка. В България растат 5 вида многогодишни треви. Широко разпространени са есенната жълтица (L. autumnalis) - из цялата страна по ливадите от равнините до високопланинските пояс и влакнестата жълтица (L. hispidus) - из ливади, край потоци, по влажни тревисти и каменливи места, предимно в планините. Грапавата жълтица (L. asper), расте по сухи каменисти склонове, кичестата жълтица (L. fasciculatus) - по каменливи места и храсталаци в топлите райони на Южна България. Рилската жълтица (L. riloensis) е български ендемит, расте из мочурища, торфени ливади и край езера във високопланинския пояс. Жълтиците са почвоукрепители, фуражни, медоносни, декоративни растения, използуват се и в народната медицина.

жълтица, златица; жълтица - Название на всички златни монети, които са били в обръщение в българските земи. Жълтици са наричани визийските златни монети номизми (сечени до края на XI в.), перперите (XII - XIV в., обикновено изработвани от електрон-сплав от злато и сребро 12 карата) и дукатите - златни венециански монети. В България за пръв път са сечени златни монети при цар Иван Асен II (1218-41г.). Във Виргинската грамота (XIII в.) е спомената глоба, събирана в жълтици (вероятно еквивалент), а във Витошката грамота (1378г.) - данък перпера и чиновници, които го събират - перпираки. Колективни находки от жълтици са намерени в с. Горнослав, Пловдивска област, с. Величково, Пазарджишка област, и на много други места.

жълтуга; жълтуга - (Genista) - Род храсти, по-рядко полухрасти, някои бодливи, от сем. бобови. Съществуват 75 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Африка. В България растат 12 вида, от които най-широко разпространени (от морското ниво докъм 1000-1500м надморска височина) са високата жълтуга (G. tinctoria), горската жълтуга (G. ovata), триръбата жълтуга (G. januensis) и ниската жълтуга (G. depressa) - изобилна по пасищата в повечето планини. Редки видове са трилистната жълтуга (G. sessilifolia), немската жълтуга (G. germanica), азиатската жълтуга (G. anatolica) и балканската жълтуга (G. carinalis). Главестата жълтуга (G. subcapitata) и румелийската жълтуга (G. rumelica, намерена за пръв път на Младежкия хълм в Пловдив) са балкански ендемити. Поради добре развитата си коренова система всички видове са укрепители на почвата, някои са медоносни, декоративни или медицински растения, високата жълтуга се използва в бояджийството

НАЧАЛО

жъмка; жъмка - Количество сено, вълна и др., колкото се хваща с една ръка; хватка

жътва; жътва - Прибиране на житните посеви (ечемик, пшеница, овес и др.). В миналото традиционната жътва става ръчно със сърпове - назъбени или гладки. В Източна България употребяват и паламарка на лявата ръка за хващане на повече стъбла. Ожънатите стъбла се слагат на малки купчинки - ръкойки, които след това се събират по няколко и се връзват на сноп. Връзват се с въжета (яжици) от стъбла на самите житни посеви, като се използва и дървено колче (връзувач) или рогчето на паламарката. Снопите се складират според зрелостта или влажността им на венец - един след друг с класовете върху предходния, на третини - по три на куп, или на петина - по пет, а в Родопите - на кушини - по няколко един до друг, изправени с класовете нагоре. След като изсъхнат, снопите се складират на кръстци - по 9, 11, 13 или 15 снопа, сложени кръстовидно с класовете в средата. За вършитба снопите от нивите се пренасят на хармана и се складират във форма на големи купни или кладни с класовете навътре. Ниско израсналите посеви се окосяват или оскубват и се складират на купи. Жътвата извършват самите стопани или наемни жътвари от планинските места (вж. руманя). Жътва е една от най-важните стопански дейности на българина в миналото. С нея са свързани много народни обичаи (вж. трудови обичаи), намира широко отражение в народното творчество. От средата на ХХв. жътвата е напълно механизирана.

жътвари, пеещи цикади; жътвари - (Cicadidae) - Семейство насекоми от разред равнокрили. Тялото е с дължина от около 2 см до 6,5 см, размах на крилете - до 18 см. Ларвите живеят в земята 3-17 години. Съществуват около 1600 вида, разпространени предимно в областите с тропичен и субтропичен климат. В България живеят малък брой видове, предимно в южните райони. През лятото, през топлите часове на деня, накацали по дървета и други растения, мъжките издават силни пронизителни звуци (най-силните звуци сред насекомите). Известни видове са обикновеният жътвар (Lyristes plebejus) - той е и най-едър, с дължина на тялото до 5 см и размах на крилете 9-10см; дъбовият жътвар (Tetigia orni) – с дължина на тялото до 3,7 см, и др. Някои видове вредят на горското и селското стопанство - смучат сокове от растенията, женските повреждат кората на дърветата, като снасят яйцата си под нея.

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги