ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Я

яв_, яг_, яд_, яж_, яз_, яй_, як_, ял_

яавер; яавер - вж. явер

яба; яба - (тур. yaba „дървена вила”) - Дървена вила

ябана; ябана - (от пер.-тур. yaban „пустиня, дива местност; див; чужд”) - Чужбина

ябанджийски; ябанджийски - (от пер.-тур. yabancı „чужд, странен, външен; чужденец; несвикнал”) - Чужд, външен

ябанджия, ябанджийка; ябанджия, ябанджийка - (пер.-тур. yabancı „чужд, странен, външен; чужденец; несвикнал”) - Чужденец, странник, другоселец

ябанец; ябанец - вж. ябанджия

ябелие; ябелие - (от тур.) - Ремък за точене на бръснач

ябълка; ябълка - (Malus) - Род дървета и храсти от семейство розоцветни. Известни са 36 вида, разпространени в страните с умерен и субтропичен климат и в планинските райони на тропиците. За родина на ябълката се сочат Северозападните Хималаи в Азия, където и днес има обширни гори от диви ябълки. Като културно растение ябълката е отглеждана в Гърция от 600г. пр. н. е. или от по-рано. В България растат 11 вида: киселица (Malus silvestris), горска ябълка (Malus dasyphilla), източна ябълка (Malus orientalis), райска ябълка (Malus paradisiaca), българска ябълка (Malus bulgarica), ранна ябълка (Malus praecox), родопска ябълка (Malus rodopea), априлска ябълка (Malus aprilovii), триделнолистна ябълка (Malus trilobatta), сливолистна ябълка (Malus prunifolia), домашна ябълка (Malus domestica). Културните сортове са познати още от ранното Средновековие. Домашната ябълка е дърво с височина 8-10м и с ширина 10-12м. Стъблото достига 50-60см в диаметър. Плодовете обикновено са едри, с различни размери, варират по форма, окраска и имат различно време на узряване. Основните форми на ябълковите плодове са кълбовидна (сферична), сплесната, продълговата (доста правилна). Световният ябълков асортимент е над 10 000 сорта. В България виреят и се отглеждат около 500. В зависимост от времето на зреене ябълковите сортове биват летни, есенни и зимни. Летните сортове узряват през юли - август. Консумативната им зрелост почти съвпада с беритбената. Съхраняват се около 10 дни. Есенните сортове узряват след 20 август и в началото на септември. Консумативната им зрелост настъпва 2-4 седмици след беритбената. Зимните сортове, които са около 95% от ябълковите дървета в България, узряват през септември - октомври. Консумативната им зрелост настъпва 1-4 месеца след беритбената. Основните районирани сортове в България (към 1988г.) са: Виста бела, Молиз делишес, Прима, Озарк голд, Джонатан (и вариетети за сокове), Старкримсон, Купър 4 (Руби спър), Ервин Баур (и за сокове), КООП 17, Глостер 69, Смути (Голден Смути), Белголден, Голден резистън, Морспър Голден, Мелроуз (и за сокове), Муцу, Карастоянка (и за сокове), Джърси мак, Айвания, Шарден, Фуджи, Грени Смит (и за сокове), Флорина (Керина). Утвърдени са още като допълнителни стандартни 24 сорта и 10 за любители-овощари. Ябълковите плодове, съдържат средно 83% вода, 13,76% безазотни екстрактни вещества, 0,44% белтъчини, 0,22% мазнини и 1,33% целулоза. Съдържат още ябълчна и лимонена киселина, от 0,080 до 1,77% пектин, 0,240-0,522% минерални вещества, калий - 68мг %, натрий - 12 мг %, и др.; витамини: каротин (провитамин А), В, С, Е, Ρ и др. Използват се за консумация в прясно състояние, преработени в сокове, нектари, компоти, мармалади, пюрета, кисели, концентрати, пектин, сушени плодове и др. От плодовете се получава натурален ябълков сок. Ябълките са ценна диетична храна. Подпомагат храносмилането. Използват се за лечение на възпалителни заболявания на червата (особено в детска възраст), за лечение на някои бъбречни заболявания. По размер на площите, обем на производство и стопанско значение ябълката заема първо място сред овощните насаждения в България. Площта на ябълковите насаждения възлиза на 270 416дка и съставлява 26,30% от овощните насаждения в страната (1986г.). Производството на ябълки възлиза на 543 256т и около 15% от ябълковата продукция се изнася (1986г.).

НАЧАЛО

яваш; яваш - (тур. yavaş „бавен, муден; тих, спокоен; мек, мирен; по-леко, по-малко”) - 1. разг. Бавно, полека; 2. Мек, който не е лют (за тютюн)

явер(ин); явер(ин)  - (пер.-тур. yaver „помощник, адютант”) - Помощник, адютант

явка; явка - (рус. явка „явяване, присъствие, предявяване; място за срещи; парола; съобщение”) - 1. Конспиративна среща; 2. Място, където се крие нелегален или се устройва конспиративна среща

явор; явор - (Acer pseudoplatanus) - Дърво от семейство яворови (кленови). Високо е до 35м. Стъблото е право, короната - широка. Листата са длановидно нарязани, петделни, дълги до 16см, широки до 15см. Крилцата на плода са с дължина 3-5см, свързани са под остър ъгъл. Яворът е разпространен в Европа (без крайните северни и южни части) и Кавказ. В България расте  в някои хълмисти равнини, в предпланините и планините при надморска височина до 1400м. Има декоративни качества и ценна дървесина; вж. Вековен явор при етрополски манастир "Св. Троица"

явруйче; явруйче - (тур. yavru „дете, малко новородено /животно/”) - Малко, новородено животно; пиленце

яврум; яврум - (тур. yavrum) - Мое дете, душичке моя!: …няма спасение, кузум! Няма, яврум!

явствен, -а, -о; явствен - (рус. явственныи „ясен, четлив, различим, понятен”) - Явен, ясен

явствувам; явствувам - (рус. явствовать „става ясно, очевидно е, вижда се”) - Явен, очевиден съм

явявам; явявам - Съобщавам: той ни явяваше, че…

НАЧАЛО

ягджии; ягджии - (тур. yağcılar - „маслари”) - Категория зависимо население със специални задължения към Османската империя: предават по 3 оки масло годишно. Ягджиите са освободени от извънредните данъци аваризи, но плащат всички останали. С утвърждаването на османската власт в Европейския Югоизток в края на XV в. облекченията на ягджиите постепенно се намаляват и те попадат в безправно положение като останалата рая.

ягдташ; ягдташ - (нем. Jagdtasche) - Ловджийска чанта

яглия; яглия - (тур. yağlı „мазен, тлъст”) - 1. Мазен, тлъст, маслен; 2. Пресен

ягма; ягма - вж. яма - 1.

ягмисам; ягмисам - (тур. yağma etmek „грабя, обирам”) - Похабя: ягмиса си младостта

ягмосам; ягмосам - (тур. yağma etmek „грабя, обирам”) - Ограбя, обера

ягода; ягода - (Fragaria) - Род многогодишни тревисти растения от семейство розоцветни. Известни са около 50 вида, разпространени в Европа, Азия и Америка. В България растат 3 вида: горска ягода (Fragaria vesca) расте на надморска височина до 2000м, и е с яркочервени плодове; суница (Fragaria moschata) - из равнините и планините до 2000м; планица (Fragaria viridis) - в равнините и предпланините до 1300м, със силно ароматични плодове, жълто-бели, на върха червеникави. Градинската ягода (Fragaria grandiflora) не се среща в диво състояние. Тя е форма от Fragaria moschata и хибрид между Fragaria moschata и едроплодните американски видове чилийска ягода (Fragaria chiböensis) и виргинска ягода (Fragaria virginiana). От градинската ягода произлизат почти всички културни сортове. Ягодите обикновено са червени (с различен оттенък), понякога - розови или бели, имат приятен вкус и аромат. В България се размножават над 270 сорта. При районирането през 1988г. в стандартния асортимент са включени сортове с различен срок на зреене: основни - Покахонтес, Горела, Холидей, Кембридж фаворит, Белруби, Роксана; допълнителни - Зенга гигана, Хуми гранде, Мице Шиндлер, Биляна, Зенга зенгана, Беманил, Рендгаунтлед, Веспер, Сюрприз де хал. Плодовете на ягодите съдържат от 60 до 100 мг% витамин С (колкото лимона), 6-8% захари, от 0,70 до 1,00% органични киселини, значителни количества калиеви, калциеви, фосфорни и железни соли, лесно усвоими от човешкия организъм. По съдържание на желязо (9%) те са на първо място (заедно с плодовете на шипката). Консумират се в прясно състояние и преработени (на компоти, желета, конфитюри, сладка, мармалади и др.). Притежават ценни диетични и лечебни качества. Усилена консумация на плодове се препоръчва при лекуване на някои заболявания на бъбреците, жлъчката и черния дроб, при малокръвие, ревматизъм, подагра и др. През 1986г. площите, засети с ягоди, са 32 932дка, от тях плододаващи - 26 093дка. Производството на ягоди възлиза на 14 537 τона (за 1986г.).

ягорида; ягорида - (новогр. agourída) - диал. Кисело и неузряло грозде

ягуар; ягуар - (нем. Jaguar от браз.; Panthera onca) - зоол. Южноамерикански свиреп хищник, приличен на тигър, с ниска червеникаво-жълта козина с едри черни петна; напада и човек, лесно се катери, живее из горите и високата трева. Съществуват и черни ягуари.

ягула; ягула - Риба змиорка

ягурт, яргут; ягурт, яргут - вж. югурт

ягъл; ягъл - вж. агъл

НАЧАЛО

яд - Отрова

яден, -дна, -дно; яден - Нещастен

ядец; ядец - (тур. yâdes от перс.) - разг. 1. Чаталеста кост от гърдите на птица, която се чупи при обзалагане; 2. Дума, която се произнася при печелене на облог; 3. прен. Напразно, загуба, несполука

Яджурведа, Аюрведа; Аюрведа - (санскрит Yajurveda) - рел. Наименование на втората от четирите свещени книги съставящи Ведата. В нея са събрани различни заклинания.

ядивни гъби, ядливи гъби; ядивни гъби, ядливи гъби - Висши гъби от класовете базидеви и торбести, съставени от многоклетъчно вегетативно тяло (мицел) и едро (от няколко мм до няколко десетки см) плодно тяло, което се консумира от човека. В зависимост от устройството си плодните тела на най-разпространените в България ядивни гъби биват отворени или полуотворени, затворени и храстовидни или бухалковидни. Отвореното или полуотвореното плодно тяло се състои от гугла (шапка) и пънче, което при някои видове липсва. Гуглата е изградена от безплодна тъкан (месо), върху чиято горна или долна повърхност се намира спорообразуващ слой, съставен от пластинки (ламели), тръбички, жилки (гънки) или шипчета (иглици). Месото е с различна дебелина, цвят, консистенция, вкус и аромат. То е основната употребяема част на гъбата и определя нейните качества. Пънчето е безплодна част, на чийто връх е разположена гуглата. Затвореното плодно тяло е със сферична, яйцевидна, клубеновидна или крушовидна форма. Състои се от спорообразуваща тъкан (месо), обвита с едно-, дву- или трислойна обвивка. Храстовидното или бухалковидното плодно тяло е съставено от безплодна тъкан (месо) и спорообразуващ слой, разположен върху външната повърхност на горната му част. Ядивните гъби са диворастящи, някои се култивират (печурка, кладница и др.). В България растат над 250 вида, от които по-известни и консумирани са около 100. С най-добри вкусови качества са печурка, булка, манатарка, масловка, сърнела, пачи крак, млечница, бисерна гъба, зелена гълъбка, виолетка, овчи нос, коралка, сърненка, кифла гъба, копринка, кладница и др. Някои от тях имат отровни двойници; необходимо е да се внимава и да се познават при бране. Ядивните гъби са разпространени предимно в гори, по-рядко - из храсталаци, ливади, пасища, ниви, в райони с подходяща почва, растителност, валежи, влажност и температура на въздуха и др. През 80-те години на ХХ в. България е на II място в света (след Полша) по производство и износ на култивирани печурки. Изучаването на ядивните гъби започва в края на XVIII и началото на XIX в. Установено е, че съдържат средно 82-92% вода, 2-5% белтъчини, 1-3% въглехидрати, 0,2-1,0% мазнини, 0,5-1,5% минерални соли, витамини А, В, Д, ароматни вещества и др. Целулозните клетъчни стени намаляват хранителната им стойност. Ядивните гъби са полезна и приятна храна, използват се и за подправка. Консумират се в прясно състояние (съответно приготвени) и консервирани (сушени, стерилизирани, мариновани и др.).
Източници: Груев, Д. Отровните гъби и техните ядливи двойници. С., 1964г.; Йорданов, Д., С. Ванев и В. Факирова. Гъбите в България. С., 1978г.; Сечанов, Ив. Гъбите в България. 2 прераб. и доп. изд., С., 1957

ядник, ядница; ядник, ядница - Клетник, нещастник

ядовен, -вна, -вно; ядовен - Ядовит

ядувам; ядувам - 1. Ядосвам: децата го ядуват - Децата го ядосват; 2. Мъка ми е: за тях ядувам - За тях ми е мъка

НАЧАЛО

яже; яже - Която: всяка птичка, яже лети - …, която лети

яжици - вж. жътва

язаджия; язаджия - (тур. yazıcı „написан, вписан, записан”) - Писар

язе, язека; язе, язека -  Аз

язлък; язлък - (тур. yazlık „летен”) - Отворено помещение на къща пред стаите; пруст, отвод; Място пред къща на открито, но под покрив

язма; язма - (тур. yazma) - Кърпа от тънка щампована материя

язовец, борсук; язовец - (Meles meles) - Хищен бозайник от семейство порови. Тялото е с дължина до 90см, опашката - до 20см, краката са сравнително къси. Козината е груба, на главата е бяла, с 2 черни надлъжни ивици встрани, които минават през окото и ухото. По гърба и страните на тялото козината е сребристосива, по-долу - е възчерна. Язовецът е разпространен в Европа и Азия. В България - из цялата страна. Обитава планински и хълмисти места, покрайнини на гори, сухи дерета и др. Изкопава убежища с дълги ходове и няколко входа, жилищната камера е застлана с листа, трева и мъх. Активен е главно нощем. Размножава се през март-април, след година бременност женската ражда 3-4 малки и дни след това отново се опложда. Храната е много разнообразна - насекоми и ларвите им, дребни гризачи, жаби, гущери, птици и яйцата им, плодове, луковици. От стопанска гледна точка язовецът е предимно полезен, защото унищожава вредни гризачи и насекоми.

язовири; язовири - Сложни водностопански комплекси, които се състоят от изкуствено водохранилище и хидротехнически съоръжения за регулиране на повърхностния отток на дадено поречие. Задоволяват нуждите от вода на селското стопанство, промишлеността, бита, енергетиката и др., осигуряват условия за борба с наводненията. В България преди 1944г. е изграден яз. „Златна Панега” за нуждите на циментовата промишленост. За водоснабдяване на София през 1939г. започва строителството на яз. „Бели Искър” (завършен 1945г.). Следва изграждането на много язовири, включени в големи хидросистеми и хидровъзли - „Искър”, „Арда”, „Баташки водносилов път”, „Доспат-Въча”, „Белмекен-Сестримо”, и около 2000 малки язовири. Строителството на язовири е продиктувано от характера на българските водни ресурси (малки водосборни басейни с неравномерно разпределение на оттока, както по години, така и през различните сезони), които не са в състояние да задоволят нарастващите нужди от вода. Язовирните хидротехнически комплекси имат 2 главни съоръжения: язовирни стени и язовирно езеро. Язовирните стени се класифицират в зависимост от материала, от който са изградени, от конструктивното оформление на съоръженията и от статическото действие на конструкцията. Язовирните езера (водохранилищата) се подразделят главно по степента на регулиране на оттока - сезонно, годишно, многогодишно и дневно. „Искър”, „Батак”, „Доспат” и др. са многогодишни изравнители на оттока - задържат води от влажните за по-сухите години; „Копринка” (през тоталитаризма - „Георги Димитров”), „Бели Искър”, „Голям Беглик” („Васил Коларов”), „Ивайловград”, „Въча” („Антонивановци”), и др. са сезонни изравнители на оттока; „Кричим” и „Панчарево” са дневни изравнители на оттока. В зависимост от материала, от който са изградени, язовирните стени се подразделят на бетонни, стоманобетонни, каменнозидани на разтвор, насипни (земя и камък) и др. Бетонните язовирни стени са най-разпространени. Все по-често се строят и насипни язовирни стени, които са най-непретенциозни по отношение на основата, върху която се полагат. В зависимост от конструкцията язовирните стени се подразделят на 3 основни типа: гравитачни, дъгови и разчленени. Гравитачните стени противопоставят на действието на хоризонталния воден натиск своята тежест. Към тях спадат насипните и бетонните стени. Дъговите язовирни стени имат криволинейно очертание и действат като свод, който поема водния натиск и го предава върху бреговете. Разчленените язовирни стени са разновидност на обикновените масивни бетонни стени, при които тялото на стената се разчленява на характерни самостоятелни части: преграждащо тяло и подпиращи части (опори, контрафорси). Те се противопоставят на водния натиск с тежестта си (също са гравитачни), но са много по-леки и при тях по-рационално се използва материалът, от който са направени - бетон и стоманобетон. В България поради голямото разнообразие на геоложката основа и хидроложките особености са изградени язовирни стени от почти всички типове. Язовирите „Искър”, „Ивайловград”, „Студен кладенец”, „Въча” и др. са с масивни бетонни стени; „Студена” и „Тополница” - с бетонни стени тип „Ньоцли” (разчленени кухи стени); „Кърджали” е с дъгова бетонна стена; „Батак”, „Тракиец”, „Жребчево”, „Камчия” и др. са земнонасипни; „Белмекен”, „Христо Смирненски”, „Копринка”, „Доспат”, „Йовковци” са каменнонасипни; „Александър Стамболийски” и „Голям Беглик” - каменнозидани. Има и смесен тип язовирни стени. Голяма част от малките язовири са изградени само за една стопанска цел - напояване; водоснабдяване; електроенергийно производство; борба с наводненията и др. Големите язовири най-често имат комплексен характер - осигуряват регулирани води за няколко цели („Искър”, „Студена”, „Пчелина”, „Белмекен”, „Широка поляна”, „Батак”, „Голям Беглик”, „Доспат”, „Въча”, „Кърджали”, „Студен кладенец”, „Тополница”, „Копринка” и др.).

язък; язък - (тур. yazık „израз на съжаление и упрек, жалко! Горко!”) - разг. Жалко

НАЧАЛО

яй - (тур. yay „лък /оръжие и за цигулка/; пружина, ресор”) - Пружина на кола, ресор

яйлак; яйлак - (тур. yayla „лятно пасбище в планина; плато”) - Лятно планинско пасище

яйлия; яйлия - (тур yayli) - Който е с яйове /с пружини, с ресори/

як - (тиб.) - зоол. Тибетски вол, преживно животно, което се отглежда за вълна, мляко и месо

яка; яка - (тур. yaka „яка; край, бряг, страна; склон”) - Част от дреха, която е около врата

якалия; якалия - Порода декоративни гълъби; вж. гълъби

якалък; якалък - (тур. yakalık) - Отделна, непришита яка на риза

якане; якане - Изговор на старобългарската гласна „ят” -  като „я” в новобългарския книжовен език. Разпространено е предимно в източнобългарските диалекти и е възприето в книжовния език, където се среща при т. нар. „променливо я”, присъщо на малък брой думи и техни форми. Правилото за якане изисква под ударение пред твърда сричка и твърда съгласна и в краесловие (при някои граматични категории) „променливото я” да се изговаря като „я” (например: бял, бяла, хляб, мях, сняг, лято, мляко, бягам, сядам, изгоря, остаря, четях, летях, метях и др.). Има известен брой думи, възприети в книжовния език от западните говори, от черковнославянски и руски език или новосъздадени, в които, макар и да са налице горните условия, не се изговаря „я”, а „е”, т. е. в тях има екане (например: век, дело, местна, но място, зрелост, но зрял, употреба, но трябва и др.). Това свидетелства, че якането в българския книжовен език е плод на фонетичен закон, който не действа последователно.
Източници: Граматика на съвременния български книжовен език. Τ. 1. С, 1982, 215-220

яке; яке - (нем. Jacke) - Къса горна дреха за работа, спорт, туризъм и пр.

якия; якия - (тур. yakı „пластир”) - Късче плат или мушама, намазано с лековито вещество за поставяне върху болно място; мушама, лапа, пластир

якобинец; якобинец - (фр. jacobin) - 1. ист. Революционер-демократ от времето на Френската буржоазна революция (1789-1794 г.), член на Якобинския клуб, който се помещавал в манастира „Св. Яков” и оттам получил името си; 2. прен. Революционер, смел и последователен революционер

якоже; якоже - (църковносл.) - Както

якор; якор - (рус. якорь „котва”) - Котва

яко-яко; яко-яко - Много-много

якуза, якудза; якуза, якудза - (яп.) - нов. Японска мафия

НАЧАЛО

ял, ялик; ялик - (от хол. jol) - Плоскодънна къса и широка лодка за прекарване на товари; има голяма и малка мачта и понякога спомагателен мотор

ялан; ялан - (тур. yalan „лъжа, измама; лъжлив”) - остар. Лъжа

ялдъз; ялдъз - (тур. yaldız „златен, сребърен, варак; позлата; външен блясък”) - 1. остар. Жълтица; 2. диал. Богородичка, астра; 3. Гергина

ялдъзка; ялдъзка - (от тур. yaldız „златен, сребърен, варак; позлата; външен блясък”) - Златна монета, жълтица

ялдъзлив; ялдъзлив - Златен, позлатен; ялдъзлия

ялдъзлия; ялдъзлия - (тур. yaldizli) - Позлатен, посребрен, лъскав, ялдъзлив

яли; яли - Ами

яллия; яллия - вж. яглия

ялнъш; ялнъш - вж. янлъш

яловар(ин); яловар(ин) - Пастир на ялов добитък

яловина; яловина - Стадо от ялови говеда или овце

яловя се; яловя се - Ставам ялов

НАЧАЛО

 

ян_, яп_, яр_, яс_, ят_, яу_, яф_, ях_, яц_, яш_, ящ_, яя_

яма; яма - (тур. yağma „грабеж, обир”) - 1. Облага, получена незаслужено без труд u без заплащане; грабеж; плячка

яма; яма - (тур. yama „кърпа, яма; петно по кожата”) - 2. Кръпка

ямак; ямак - (от тур. yama „кърпа, яма; петно по кожата”) - 1. Кръпка

ямак; ямак - (от тур. yamak) - 2. Граничар при еничарите

ямб - (гр. íambos) - 1. Стихотворна стъпка, съставена от кратка и дълга сричка или от неударена и ударена сричка ( U — ); 2. в музиката: Ритмична фигура, образувана от една кратка и една двойно по-голяма нотна стойност. Терминът ямб произхожда от гръцката митология, според която прислужницата на богинята Деметра, Ямба, със сатиричните си песни, написани в двусрична стъпка, утешавала своята господарка; 3. Вид поетическо произведение в древността, което е близко по характер със сатирата

Ямбадула; Ямбадула - (Jambadula) - според някои изследователи: Тракийска или трако-фригийска богиня. Спомената в надпис от Рим.

ямбичен, ямбически; ямбичен, ямбически - (гр. iambikós) - 1. Написан в ямб; 2. Свойствен на ямб, характерен за ямб

ямбол(а); ямбол(а) - Водовъртеж

ямболен; ямболен - (по името на град Ямбол) - Качествена изкуствена тъкан

ямболия; ямболия - Дебела вълнена черга

ямболски надпис; ямболски надпис - Издълбан върху грубо оформен мраморен блок във вид на висока призма с височина 1,55м, ширина 0,72м, дебелина 0,25м. Разположен е в 9 реда и е предназначен да маркира границите на държава, манастирско или феодално владение. Надписът съдържа информация за семейството на цар Иван-Александър (1331 - 71г.), за неговия племенник Шишман, син на брат му Михаил, и дава ценни сведения за състоянието на българския език по това време.
Източници: Гълъбов, Ив. Ямболският надпис. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960г.

ямболче; ямболче - Малко вълнено килимче

ямбхорей; ямбхорей - (от гр. íambos и choréios „ямб и хорей”) - литер. Четиристъпна стихотворна стъпка от ямб и хорей ( U — — U )

ямурлук; ямурлук - (тур. yağmurluk от yağmur - „дъжд”) - Традиционна дълга връхна дреха или наметало с качулка. Изработва се от домашно тъкан дебел вълнен плат, добре затепан (вж. кепеджийство). Нарича се още гуня, япанджак; гуня, япанджак (в Западна България и средната част на Северна България), опанджак; опанджак (в Средногорието), кебе или кепе; кебе, кепе (в Родопите и Пирин), кабаница; кабаница. Ямурлукът е съставна част на пастирското и на пътническото облекло, употребявано в миналото от скотовъдци, колари и др. за предпазване от валежи и при лошо време. Най-често ямурлуците са едноцветни (бели, сиви, кафяви), но има и двуцветни, с ритмично редуващи се хоризонтални бели (бежови) и кафяви (черни) ивици. В някои райони ямурлукът е елемент на сватбеното облекло.
Източници: Хр. Вакарелски. Етнография на България. 2 изд. С., 1977г., с. 196-197; Р. Сефт ерски. Ямурлукът в България. - Сб. нар. умотворения и народопис. Кн. 50, 1963г.

ямщик; ямщик - (рус. ямщик „файтонджия, пощенски колар”) - файтонджия, каруцар

НАЧАЛО

ян - 1. Китена черга, килим

ян - (тур. yan „страна, слабина, хълбок; военен фланг; профил; посока”) - 2. Страничен ремък на каруца: на ян - На страна, на хълбок

ян - (кит.) - 3. Една от двете основополагащи категории в китайската философия, изразяващи дуализма на вселената: ин / ян - Двата първични взаимно допълващи се компонента, стоящи в основата на цялото мироздание. Те характеризират корелациите: небесно - земно, лунно - слънчево, пасивност - движение, тайно - явно, женско - мъжко, тъмно - светло, упадък - развитие, нисше - висше

янвер; янвер - вж. явер

янгън; янгън - (тур. yangın „пожар”) - Пожар

янджик; янджик - (тур. yancik) - Пастирска торба

яничерска музика; яничерска музика (нем. Janitscharenmusik) наименование на музика, която използва ударни и звънливи инструменти, заимствани от турските яничерски състави (голям барабан, чинели, тамбурина, тимпани и един звънлив инструмент със звънчета, възприет от немците може би още през време на турските завоевателни войни в Европа, под името шаленбаум - нем. Schallenbaum, наподобяващ мохамеданското знаме с полумесец). Тези инструменти навлизат в европейските духови военни оркестри през XVIII в. и се утвърждават като важна оркестрова група главно в духовите състави на пехотата, които получават името яничерски духови оркестри. През XIX в. в различните страни, през различно време, някои от яничерските инструменти били заменени с други - шаленбаумът напр. се заменя с лира-звънчета, а тимпаните с малък барабан. Влиянието на яничерската музика върху професионалното изкуство е било незначително, защото екзотичните тоналности и ритмика на турската музика са останали чужди на европейския вкус. Композиторите, които са използвали характерни белези на яничерската музика, са Глук („Ифигения в Таврида”, 1779г.), Моцарт („Отвличане от Сарая”, 1781г.) и Хайдн („Военна симфония”).

янкеседжилък, янкеседжилик; янкеседжилък, янкеседжилик - (тур. yankesecilik „кражба”) - Кражба, джебчийство, грабителство, хайдутлък

янкеседжия; янкеседжия - (тур. yankesici „крадец, джебчия”) - остар. Сръчен крадец, разбойник, джебчия (опитен да отрязва кесии)

янки; янки - (англ. yankee) - Прозвище, дадено на американците от САЩ

янлъш; янлъш - (тур. yanlış „греша; погрешен, крив, неправилен”) - остар. 1. Лъжлив, погрешен, сбъркан, неистински; 2. Грешка

янлъшлък; янлъшлък - (тур. yanlışlık „грешка, недоразумение”) - Грешка, недоразумение

янсенизъм; янсенизъм - (от собс.) - църк. Реформаторско движение в католическата църква от XVI-XVIII в., близко до калвинизма, основано върху учението на холандския богослов Янсениус (1585-1638г.)

янсенист; янсенист - (от собс.) - Последовател на янсенизма

янтар; янтар - (рус. янтар „кехлибар” от лит. iantaras) - Кехлибар; Вкаменена смола от иглолистни дървета със светложълт до кафяв цвят, силно се наелектризира, служи за изработване на украшения и дребни предмети (на гръцки се нарича електрон и оттук е името електричество)

янтарен, -рна, -рно; янтарен - (рус. янтарный „кехлибарен”) - Кехлибарен

януари; януари - (лат. Januarius „посветен на бог Янус”) - Първият месец на годината (в римския календар до 153 г. пр. н. е. бил единадесети)

Янус; Янус - (лат. Ianus) - 1. мит. Обоготворен митичен италийски цар, който бил изобразяван с две глави, обърнати на противоположни страни, бог на времето и на всяко начало и край; 2. прен. Двулик, неискрен човек

НАЧАЛО

япанджак, япунджак; япанджак, япунджак - (тур. yapıncak) - Ямурлук; вж. ямурлук

япия; япия - (тур. yapı „сграда, здание, постройка; устройство, структура; строеж”) - Сграда, постройка

яптърдисвам, яптърдисам; яптърдисвам, яптърдисам - (от тур. yaptırım „поръчка за изработване, за построяване на нещо”) - Поръчвам да направят

яр - (тур. yar „вир, водовъртеж; дол”) - диал. 1. Стръмен бряг; 2. Пропаст, дол

яра; яра - 1. Отблясък или горещина от пожар или огън

яра; яра - 2. (тур. yara „рана”) - Рана, мъка

ярадисвам; ярадисвам - (от тур yaramak „струвам, отговарям за, бивам подходящ, сгоден”) - Понасям, полезен съм

яралия; яралия - (тур. yaralı „ранен, с рана; прен.: огорчен”) - Ранен

яран; яран - (пер.-тур. yâran „приятел, другар”) - Приятел, другар

ярд - (англ. yard) - Английска мярка за дължина равна на 91,4см, дели се на три фута

ярдъм; ярдъм - (тур yardım „помощ, съдействие, подкрепа”) - Помощ

ярдъч; ярдъч - (тур. ardıç „хвойна”) - Хвойна

яребица, полска яребица; яребица - (Perdix perdix) - Кокошова птица от семейство фазанови. Мъжките са с тегло до 500-600г, женските са по-дребни. Перушината на горната страна е сиво-кафява, с тъмни и светли шарки, гърдите са сиво-синкави, с напречни ивички. Разпространена е в Европа и Западна Азия. В България е обикновена птица, постоянно обитаваща. Среща се в посеви, ливади, горски поляни и др. при надморска височина до около 1800м; живеещите в планините през зимата слизат в по-ниски места. Яребицате живеят на двойки, есен и зиме - на ята. Гнездото е на земята, женската снася 8-22 яйца; малките са хранят самостоятелно (под грижите на родителите). Храни се с насекоми, ларви, паяци, семена. Яребицата е ценен ловен обект.

ярем; ярем - Дървено приспособление за впрягане на рогат добитък. В Източна България се нарича боюндрук или хомот; боюндрук, хомот. Състои се от 2 успоредно поставени хоризонтални дървета, съединени с пръчки - жегли. Горното дърво, извито като кобилица, се нарича ярем или боюндрук, а долното - подбрадник, полица; полица (в Западна България) или дамаския; дамаския (в Източна България). Размерът на ярема не надминава широчината на колата - от 1,20 до 1,40м. При оран се употребява жеглов ярем (Югозападни Родопи, Пиринско и другаде), без подбрадник и с 2 неподвижни жегъла в краищата. Разпространено е вярването, че е грешно да се гори ярем. В миналото яремът се използва и като обреден реквизит при някои народни обичаи.
Източници: Хр. Вакарелски. Етнография на България. 2 изд. С., 1977г., с. 288-289; Н. Колев. Традиционни средства за превоз. - В: Етнография на България. Т. 2., С., 1983г.

Ярило, Ярун; Ярило - 1. в славянската митология: Божество на пролетното плодородие. Култът към Ярило олицетворява пробуждането на природата и е запазен в някои славянски пролетни обреди до началото на XX в.

ярило; ярило - 2. Крило на вятърна мелница

ярина; ярина - Вълна от едногодишна овца

ярищар; ярищар - Пастир на ярета

ярлик; ярлик - (тюрк.) - остар. 1. Надпис, етикет; 2. Свидетелство за дар от хан; 3. Писмен указ на хан; 4. преп. Печат, знак, белег

ярма; ярма - (тур. yarma) - разг. Храна за добитък от едро смлени зърнени храни, обикновено посолени; кърма

яровизация; яровизация - (рус. яровой „сят през пролетта; летница”) - спец. Специална обработка на семената преди засяване, която ускорява поникването, растенето и узряването и чрез която зимните култури могат да се засяват и като пролетни

яровит; яровит - Гневлив, буен

ярота; ярота - Ярост, гняв

яруга; яруга - (от тур. yar „вир, водовъртеж; дол”) - Пропаст

яря; яря - Разигравам, яздя напето кон

яря се; яря се - Сърдя се

НАЧАЛО

ясак; ясак - (тур. yasak „забранен, запретен; забрана”) - Забранен; сторвам ясак - забранявам

ясакчия; ясакчия - (тур. yasakçı) - Човек, който охранява някого на път; пазач, телохранител

ясафити; ясафити - Учениците на зографът Ясаф,  работили в края на XIX и началото на XX в. в Света гора. Ясафитите Михаил Ташидис и Христодул Матеу са автори на голяма икона с образите на Кирил и Методий в Зографския манастир.

ясен; ясен - (Fraxinus) - Род листопадни дървета, рядко храсти от семейство маслинови. Съществуват около 70 вида, предимно в умерените и субтропичните пояси на Северното полукълбо, някои - в тропичните области на Азия и Америка. В България растат 3 вида, 2 вида се култивират. Мъждрянът (Fraxinus ornus) е с височина до 20м. Расте из храсталаците и по сухите каменисти места в предпланинския и планински пояс, на надморска височина до 1200м. Образува съобщества. Планинският ясен (Fraxinus excelsior) е с височина до 40м. Среща се из широколистните гори, главно в предпланините и планините - до 1200м. Полскияτ ясен (Fraxinus oxycarpa) е с височина до 43м. Расте по влажните и заблатени места край реките и блатата, в низините и предпланините. Пенсилванският ясен (Fraxinus pennsylvanica) и американският ясен (Fraxinus americana) произхождат от Северна Америка. Отглеждат се в паркове. Ясените имат ценна дървесина с високи технически качества, която се употребява за направа на мебели, вагони, в строителството. Използуват се за озеленяване (в зеленото строителство).

ясика; ясика - Топола

ясмин; ясмин - (перс. yasemin) - бот. Декоративен храст с бели ароматни цветове; жасмин

яспис; яспис - (гр. íaspis) - мин. Скъпоценен твърд камък с червен, зелен, черен или жълт цвят

ястреби; ястреби - (Accipiter) - Род дневни хищни птици. Тялото е с дължина до 75см. Сравнително късите криле и дългите опашни пера осигуряват маневрен полет. Краката са силни, с дълги остри нокти. Съществуват 47 вида, горски, разпространени по цялата суша, прелетни, постоянни и скитащи. В България обитават 3 вида, постоянни и скитащи. Най-едър е големият ястреб, кокошкар, герак (Accipiter gentilis) с дължина на тялото до 60см. Малкият ястреб, врабчар (Accipiter nisus) е най-дребен, тялото е с дължина 28-30см. Малко по-едър е късопръстият ястреб (Accipiter brevipes). Ястребите строят гнезда по високите клони на дърветата. Женските снасят 2-6 яйца. Хранят се главно с птици, а късопръстият ястреб - и с гущери, гризачи, насекоми.

ястък; ястък - (тур. yastık „възглавница”) - 1. Възглавница; 2. Миндер; 3. Леха за разсад

ясптъклия, ястаклия; ясптъклия, ястаклия - (от тур. yastık „възглавница”) - 1. за мустаци: Бухнали, буйни; 2. Пухкав, мек

НАЧАЛО

ят - Название на буквата  от кирилската азбука (вж. кирилица), с която във фонетичната система на старобългарския език е отбелязана особено широка отворена гласна „ê”. Изговорът се запазва до XV в.; днес се среща в много български диалекти: Шуменско, Плевенско, Ихтиманско, Смолянско, Разложко, Гоцеделчевско, Гюмюрджинско, Солунско, Корчанско (напр.: бêли, бêла, голêм, млêкоу, лêто, изгорê и др.) - В историческия развой старобългарската ятова гласна се е променила в 2 посоки: а) стеснила се е в обикновено „е” във всички положения на думата в западните български диалекти, в които промяната има спонтанен характер (бел, бела, лето, летен, млеко, изгоре, остаре, четех и др.), и в източно българските диалекти под ударение пред мека сричка и мека съгласна и извън ударение (бели, летен, неделя, белило, тревица, трева, снегът и др.); б) превърнала се е в гласна „я” в източно българските диалекти под ударение пред твърда сричка, твърда съгласна и в краесловие на някои категории думи (бял, бяла, лято, мляко, сняг, изгоря, остаря и др.). В съвременния български книжовен език и в североизточно българските говори ят има полупрегласен (двояк) изговор като „я” и като „е” („променливо я”) в резултат на комбинаторна фонетична промяна в историческия развой на езика. До правописната реформа през 1945г. „променливото я” се отбелязва със знака . Разнообразието в застъпването на старобългарския ят - е характерна особеност на българските диалекти.
Източници: К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. З изд., С., 1978г.; Ст. Стойков. Ятовият преглас в български език. - Бълг. език, № 4-5, 1963г.

ятаган; ятаган - (тур. yatağan „голям крив нож, ятаган”) - Къса извита сабя

ятак; ятак - (тур. yatak „легло, креват”) - 1. Легло, креват; 2. Място за нощуване, свърталище; 3. Укривател и помощник на дирени от властта лица

ятова граница, ятова изоглоса; ятова граница - Линия, по която българските диалекти се разпределят на западни и източни в зависимост от изговора на застъпниците на старобългарската гласна ят . Направлението й е с посока север-юг: Никополско - Плевенско - Луковитско - Ботевградско - Пирдопско - Ихтиманско - Пазарджишко - Разложко - Петричко - Демирхисарско - Сярско - Солунско. В западните диалекти (наречени екавски) на мястото на старобългарския ят се изговаря гласна „е” (бел - бели, лето - летен, снег - снежен, белило, трева и др.); в източните диалекти (наречени якавски) се изговарят гласните „я” или „е” в зависимост от положението им в думите: под ударение пред твърда сричка и твърда съгласна - „я” (бял, бяла, лято, мляко, сняг и др.); под ударение пред мека сричка и мека съгласна - „е” ели, летен, снежен, неделя и др.); тази особеност става характерна черта на новобългарския книжовен език. В някои диалектни области се е запазил старият широк изговор на старобългарския ят като „ê” (бêл, бêли, лêто, млêко и др. - Шуменско, Плевенско, Ихтиманско, Смолянско, Гоцеделчевско, Солунско, Корчанско и другаде). Прието е схващането, че ятовата линия се е очертала около XV в. (според някои автори - и по-рано).
Източници: Български диалектен атлас. T. 3-4. С., 1975-1981г.; Й. Иванов. Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. Τ. 1. С., 1972г.; Ст. Стойков. Ятовият преглас в български език. Бълг. език, №4-5, 1963г.; Б. Цонев: 1) Увод в историята на българския език. А. Преглед върху българските говори. Сб. нар. умотворения, наука и книжнина. Кн. 18, 1901г.; 2) История на българский език. Τ. 1. А. Обща част. С, 1984г., с. 305-316

НАЧАЛО

яудия; яудия - вж. яхудия

яурт; яурт - вж. югърт

яфетидолог; яфетидолог - (от собс. и гр. lógos „наука”) - езиков. Специалист по яфетидология

яфетидология; яфетидология - (от собс. и гр. lógos „наука”) - езиков. Езиковедска теория на Н. Я. Map (1864-1934г.), според която всички езици имат еднакъв езикотворчески процес при стадиалното си развитие, като водят началото си от четири елемента (сал, бер, йон, рош) и се развиват скокообразно. Езикът е надстройка на икономическата база и има класов характер (по името на библейската личност Яфет).

яфетически; яфетически - (рус. яфетический) - езиков. яфетически езици - Термин на Н. Я. Map за групата родствени кавказки, семитски и хамитски езици, както и за старите мъртви езици в Мала Азия, в Пиренеите и др.

яханджия; яханджия - Притежател на маслобойна

яхлия; яхлия - вж. яглия

яхна; яхна - (от тур.-пер. yağhane „маслобойна”) - Маслобойна

яхния; яхния - (тур. yahni, yağni от перс.) - 1. в традиционната народна храна: Не много гъсто готвено ястие; 2. С названието яхния се обозначават и сготвени със или без месо картофи, зеле, домати, пиперки, с подправки в сос, към които мазнината се прибавя накрая; 3. Ястия без или с месо, със запръжка от мазнина, лук, червен пипер и брашно; 4. Гозба от месо, в която задължително има кромид или праз лук
Източници: Хр. Вакарелски. Етнография на България. 2 изд., С., 1977г., с. 193

яхонт; яхонт - (от гр. hyákinthos) - мин. Скъпоценен камък; старо име на рубина и сапфира

яхта; яхта - (англ. yacht) - 1. Голяма платноходна лодка за спорт; 2. Малък луксозен кораб за морски разходки и спорт

яхтинг; яхтинг - (англ.yachting) - Управляване на яхта

яхтсмен; яхтсмен - (англ. yachtsman) - Човек, който управлява яхта, обикн. собствена

яху; яху - (ар.-тур. yahu „междуметие: Ей!, Ей ти!, Чуваш ли!, Абе!”) - Хей

яхудия; яхудия - (ар.-тур. yahudi „евреин”) - Евреин

яхър; яхър - (тур. ahır от перс.) - разг. Обор

яце; яце - Твърде, много

яша; яша - (тур. yaşa „Живей!, Здравей!, Браво!”) - Да живее!

яшма; яшма - (ар. yaşm) - Вид минерал, разновидност на кварца

яшмак; яшмак - (тур. yaşmak „мохамеданско було, яшмак”) - Кърпа, покривало за главата и лицето при мохамеданките

ящик; ящик - (рус. ящик „ковчег, сандък, чекмедже, щайга”) - Кутия

яя; яя - (тур. yaya „пеш, пеша, пешком; пешеходец; прен.: бос, без знания”) - Турска нередовна пехота

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги