ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

В-ВДЪ, ВЕ-ВИБ, ВИВ-ВНЯ, ВОА-ВРА, ВРЕ-ВЮР

ваа_, ваб_, вав_, ваг_, вад_, ваз_, вай_, вак_, вал_, вам_

в - На: в разположение - На разположение

Ваал; Ваал - (от семитски) - Бог на небето, слънцето и плодородието у древните финикийци, филистимци и други семитски племена. Принасяли му много жертви, между които и хора; служба на Ваал - Ламтеж за материални блага; ненаситност

ва банк - (фр. va banque) - 1. при хазартна игра: Залог, равен на цялата банка; 2. прен. Всецяло, напълно, без остатък

вавилония; вавилония - (гр. βαβυλωνία) - Неразбория, какафония, суматоха, бъркотия, разноезичие; вж. вавилонско стълпотверение 2.

вавилонско стълпотворение; вавилонско стълпотворение - (от собс.) - 1. Библейско сказание за опит да се построи кула до небето, като през това време разгневеният бог бил объркал езиците на строителни, и те престанали да се разбират; 2. прен. Суматоха, неразбория, шум, вавилония (от гр. Вавилон в Месопотамия)

НАЧАЛО

вага; вага - (нем. Wage) - 1. Големи везни; 2. Лост

вагабонт(ин); вагабонт - (ит. от лат. vagabondo) - Нечестен човек, безделник, скитник; нехранимайко

ваган и ваганче; ваган и ваганче - Паница от метал или дърво; тас

вагант; вагант - (лат. vagans, antis) - ист. през средните векове: Странстващ актьор (често избягал свещеник или студент), който изпълнявал песни и разни представления с противоцърковно съдържание

вагаш; вагаш - (рум. vagaş) - Китка гора (група дървета) сред ниви

вагенбург; вагенбург - (нем. Wagenburg) - воен. 1. Подвижно укрепление; 2. Барикадиране с впрегнати коли, като животните оставали откъм вътрешната страна, а колите - откъм врага

вагина; вагина - (лат. vagīna) - анат. Влагалище на матка

вагинален; вагинален - (лат. vaginālis) - мед. Влагалищен

вагинит, вагинитис; вагинит, вагинитис - (лат. vaginītis) - мед. Възпаление на влагалището на матката

вагон; вагон - (англ. wagon) - 1. Железопътна кола - всяка една от пригодените за скачване „каруци” на влак; 2. търг. Количеството на стока, която може да се натовари на един вагон; 3. прен. Голямо количество

вагонетка; вагонетка - (фр. wagonnette) - Малък открит вагон за превозване на товари, стоки или хора на малко разстояние; движи се по релси или по стоманено въже; вагонче

вагон-ли; вагон-ли - (англ.-фр. wagon-lit) - Спален вагон

ваготония; ваготония - (лат. vagor „движа се” и гр. tónos „тон”) - мед. Повишена възбуденост на парасимпатиковата нервна система

вагрянка; вагрянка - (рус) - Пещ за топене на чугун

НАЧАЛО

ваде; ваде - (ар.-тур. vâde) - Срок

вадемекум; вадемекум - (лат. vade meeum „върви с мене”) - Джобен справочник, указател, пътеводител

ваден, -а, -о; ваден - Щавен: вадени кожи - Щавени кожи

ваденче; ваденче - Картинка, която след намокряне се залепя на някакъв предмет, ваденка

ваджийски и ваджишки; ваджийски и ваджишки - Проклет, неприятен

ваджия; ваджия - Пущина, мътни да го вземат: да не се опариш, че е горещ ваджията - …че е горещ, пущината

вадидушник; вадидушник - Проклет човек, душевадник, душевадец

вадозен; вадозен - (лат. vadōsus) - Повърхностен, не дълбок

вадолица; вадолица - Вадичка

НАЧАЛО

ваза; ваза - (фр. vase, лат. vas) - Художествено изработен съд от различни материали, предназначен за цветя или за украса

вазгеч; вазгеч - (тур. vazgeçmek) - Остави, откажи се

вазгечтисвам; вазгечтисвам - вж. възгечтисвам

вазелин; вазелин - (фр. vaseline) - Мазно минерално вещество с бял или възжълт цвят, което се употребява в медицината, техниката и козметиката

вазография; вазография - (лат. vas „съд" и gráphō „пиша”) -  Метод за изследване на кръвоносните съдове (артерии, вени) чрез напълването им с контрастно вещество и рентгенова снимка

вазомотор; вазомотор - (лат. vas „съд" и motor „двигател”) - анат. Съдодвигателен нерв, който предизвиква свиване или разпускане на гладките мускули в стените на артериите

вазомоторен; вазомоторен - (лат. vasomotorius) - Съдодвигателен

НАЧАЛО

вайсманизъм; вайсманизъм - (от собс.) - Учение в биологията, според което получените изменения в организъм под влияние на околната среда не могат да се предават по наследство (по името на немския биолог А. Вайсман 1834-1914г.)

ва(й)я; ва(й)я - (гр. báïа „ветва”) - 1. Палма; палмова клонка; 2. църк. Празникът Връбница

вакантен; вакантен - (лат. vacans, antis) - Свободен, незает

ваканция; ваканция - (лат. vacantia) - 1. Свободно от учене или работа време; разпус; 2. Свободна длъжност, незаето място

вакса; вакса - (нем. Wichse от Wachs „восък”) - Боя за мазане и лъскане на обувки

ваксина, вакцина; ваксина, вакцина - (фр. vaccine от лат. vacca „крава”) - 1. мед. Първична болест при говедата и конете, която се пренася при човека чрез имунизиране; 2. Серум против едрата шарка; 3. Имунно вещество от бактериален произход (убити или отслабени микроби), което се инжектира или в някои случаи се поема през устата, за да предпазва организма от инфекции, причинени от същите микроби, от които то е приготвено

ваксинация; ваксинация - (късно лат. vaccinatio) - Предпазно инжектиране на ваксина против заразни болести; присаждане

ваксиноида; ваксиноида - (лат. vaccïna и гр. eîdos „вид”) - мед. Лъжлива шарка

ваксинотерапия; ваксинотерапия - (лат. vaccïna и гр. therápeia) - мед. Лекуване с ваксина

вакуизъм; вакуизъм - (от лат. vacuus „празен”) - фил. Погрешно мнение, че в природата съществува празно пространство

вакуист; вакуист - (от лат.) - Привърженик на вакуизма

вакуола; вакуола - (лат. vacuola) - Празнини, мехурчета в клетките на растителен или животински организъм, изпълнени с течност от различен химически състав

вакуолизация; вакуолизация - (от лат.) - Образуване на пълни с течност мехурчета в протоплазма

вакуометър; вакуометър - (лат. vacuus „празен" и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване налягането на разредените газове

вакуум; вакуум - (лат. vacuus „празен”) - 1. Разредено състояние на газ в затворено пространство, при което налягането му е по-ниско от атмосферното; 2. Затворено пространство, от което е изтеглен въздухът или съдържа разреден въздух, газ, пари (напр. в електрическа крушка); 3. прен. Празно пространство, празнота

вакуумапарат; вакуумапарат - (лат. vactium apparātus) - 1. Уред за изпаряване на разтвори при понижено налягане и при понижена температура; 2. Апарат за автоматично подаване на гориво в карбуратор

Вакх - вж. Бакх

Вакханалия; вакханалия - (лат. bacchanalia от собс. гр. Bákchos „Бакх”) - 1. Твърде свободен и разпуснат древногръцки и древноримски празник в чест на бог Бакх; 2. прен. Рззпуснато веселие, необуздан пир, оргии, проява на престъпни страсти и деяния

вакханка, менада; вакханка - (гр. bákhē, mainás - „лудуваща”) - 1. в древногр. и римската митология: Спътница и почитателка на бог Дионис (Бакх, Вакх), която се е посветила на неговия култ. Придружава Дионис в свитата му и изпада в екстаз и дори в изстъпления, внушени от него. Вакханките са наричани и басариди. При честването на Дионис вакханките били облечени в животински кожи и увенчани с бръшлянови, лозови или дъбови клонки, в ръцете си държали тире (жезъл на Дионис), пеели и танцували под звуците на шумна и своеобразна музика. Според една от версиите на мита за Орфей вакханките разкъсват Орфей, защото пренебрегвал култа на Дионис заради култа на Аполон. В България са запазени изображения на вакханки върху сребърен съд от с. Дуванлии, Пловдивска област (V в. пр. н. е., днес в Археологическия музей в Пловдив), върху съд от Панагюрското съкровище (III в. пр. н. е.), върху релеф от Кюстендилско (II-III в., днес в Националния археологически музей в София) и другаде; 2. Жрица на бог Бакх (вж. Дионис); 3. прен. Разпусната и леконравна жена

вакхически; вакхически - (от гр.) - 1. Който принадлежи, произхожда или е присъщ на бог Бакх; 2. прен. Разпуснато весел, буен; невъздържан

вакцина, вакцинация, вакцикирам; вакцина, вакцинация, вакцинирам - вж. ваксина, ваксинация, ваксинирам

вакъф, вакъфски владения, вакуф; вакъф, вакуф - (тур. vâkıf, от араб. - „спиране”) - 1. Неотчуждаемо имущество въз основа на шериата в ислямските страни (мюсюлманско религиозно право); с част от приходите му се издържат мюсюлмански религиозни и благотворителни организации. Вакъф може да стане само имущество, което е пълна лична собственост. През XIV-XVI в. в Османската империя вакъф стават най-често едрите феодални владения с широки имунитетни права - т. нар. мюлкове. Господарите им запазват чрез завещания (вакъфнамета) част от доходите и управлението им за поколенията си. Големите парични средства, получавани от вакъф, са влагани в кредитно-лихварски институции. С тази дейност вакъфите допринасят за развитието на градското стопанство, като улесняват създаването и напредъка на занаятите и търговския обмен. През XVII - XVIII в. вакъфите се разрастват и допринасят за децентрализирането на османската феодална система. В българските земи големи вакъфски владения са притежавани от Кьосе Михалбеевци в Плевенско, Видинско, Ловешко, Никополско и другаде, от Карлъбеевци в Карловско, от Фирузбей в Търновско, от Евреносбеевци и Исхакбеевци в Македония и Беломорието; 2. Недвижим имот, подарен на джамия или училище за благотворителни цели - в минало турската черква е получавала наследството на починалите без близки наследници, имотите им оставали вакъф; 3. Завещаване на имоти с благотворителна цел

вакъфски и вакуфски; вакъфски и вакуфски - Който се отнася до вакъф

НАЧАЛО

вал - (лат. vallum) - 1. Дълъг земен насип със защитна цел; вж. берма; 2. Цилиндър в машина, който се върти около своята ос

валака; валака - вж. фалага

валаме; валаме - Стъклено топче за игра

валвация; валвация - (фр. évaluation от лат.) - банк. Определяне стойността на чужда монета спрямо държавната парична единица

валвирам; валвирам - (от фр.) - Определям курс на монета спрямо курса на държавната парична единица

валвула; валвула - (лат. valvula) - анат. Клапа (напр. на аортата)

валденси; валденси - (от собс.) - Членове на религиозна секта, която се появила през XII в. във Франция и се борела против католицизма и феодализма (по името на Петрус Валдо)

валдхорна; валдхорна - (нем. Waldhorn - горски рог) - Музикален меден духов инструмент, извит като ловджийски рог, с приятен и мек тон

валенки; валенки - (рус. валенки) - Зимни плъстени ботуши, които се нахлузват върху обикновените ботуши

валентен; валентен - (лат. valens, entis „струващ”) - хим. Който може да се свързва с атомите на друг елемент

валентност; валентност - (от лат.) - Способност на атомите на един химически елемент да се свързват със строго определен брой атоми на друг елемент или да ги изместват в химическите им съединения

валенция; валенция - (лат. valentia) - Числото, което показва колко атома водород се свързват с атома на един елемент или с колко атома водород елементът може да се замести в съединенията му

валериан(а); валериан(а) - (лат. valeriana) - 1. Тревисто многогодишно растение, употребявано като лечебно средство; дилянка, котешка билка; вж. дилянка; 2. Лекарство от това растение за успокояване на нерви

вале(т); вале(т) - (фр. valet) - Момче, фанте (фигура в карти за игра)

валидация; валидация - (от лат. validus „здрав”) - юр. Признаване на нещо за законно

валиде; валиде - (тур. valide) - ист. Титла на майката на турски султан

валиде-султаи - Султанката майка

валиден; валиден - (лат. validus „здрав”) - Който има значение или законна сила

вализа; вализа - (от фр. valise „куфар”) - пол. Неприкосновена запечатана чанта на дипломатически куриер

валийски; валийски - Който се отнася до валия

валилик; валилик - (ар.-тур. valilik) - Длъжност на валия

валиснерия; валиснерия - (Vallisneria) - Род водни многогодишни растения от семейство водянкови. Съществуват 6 вида и се срещат в Средиземноморието, Азия и Средна Америка. В България расте само спиралната валиснерия (Vallisneria spiralis), която е с много ограничено разпространение - в някои блата край река Дунав и в 2 крайморски езера - Белославско и Шабленско. Валиснерията служи за храна на риби и водоплаващи птици, за украса на аквариуми - има изящни лентовидни листа, широки до 12 мм и дълги до 30 см.

валия и вали; валия и вали - (тур. vali, от араб. „управител”) - Управител на еялет (вилает - област или провинция) в Османската империя. С валия се заменя през XVII в. старата титла бейлербей. Валиите контролират изправността на военно-ленната система. Като висши органи на административната власт те са ограничавани само от кадиите, без чието съгласие не могат да осъществяват държавни действия в провинциите. Имат свои органи и съвети - дивани, които обсъждат и разрешават въпросите по управлението на областта. След вилаетската реформа от 1864г. Валиите остават пак управители на 23-те вилаета.

валка; валка - Топка

валкирия; валкирия - (сканд.) - 1. мит. Полубогиня, която участвала в сраженията и отнасяла душите на убитите герои в двореца на бог Один, за да им прислужва през време на угощения (според древноскандинавските поверия); 2. прен. Енергична жена

валлаха; валлаха - (ap.-тур. vallahi) - За бога, бога ми

Валлахи-билляхи! - Бога ми!

вало; вало - (ит.-гр. βόλο) - Було, воал

валог; валог -  (мн. ч.: валози, ували) - Повърхностна карстова форма, представляваща уголемени и слети въртопи и изглежда като удължена или елипсовидна падина под планинска височина с размери от стотици метри до 2-3 километра и дълбока до 120 метра

валоризация; валоризация - (фр. valorisation) - 1. икон. Съвкупност от мерки за изкуствено повишаване цените на стоките, чрез ограничаване на производството, изкупуване на част от произведените стоки, изплащане на премии на производителите и др.; 2. банк. Съвкупност от мерки за повишаване курса на книжни пари по отношение на чуждите валути чрез пряко изменение на цените

валоризирам; валоризирам - (от фр.) - Установявам цена по нов курс; преоценявам

Валпургиева нощ; Валпургиева нощ - (от собс.) - 1. Нощта срещу 1 май пред празника на св. Валпургий, когато според средновековното поверие в древна Германия на планината Брокен ставали танци и веселия на магьосници и духове; 2. прен. Необуздано и разпуснато веселие; оргия

валс - (фр. valse) - 1. Популярен танц в 3/4 такт, характеризиращ се с постоянно въртене; 2. Музика за този танц; валсова музика; 3. Вид музикално произведение в 3/4 такт

валсирам; валсирам - (фр. valser) - Танцувам валс; танцувам

Валтазар; Валтазар - (собс.) - Вавилонски цар, който пирувал в навечерието на своята гибел; Валтазаров пир - Веселие в навечерие на нещастие

валтрап; валтрап - (рус. от ит.) - Покривало за кон от дебел плат, което се поставя под или над седлото

валута; валута - (ит. valuta) - 1. Ценност, стойност в пари; 2. Паричната система, взета като цяло (златна, сребърна, книжна), и паричната единица на една страна (лев, рубла, долар, франк, крона); 3 Чуждестранни пари и платежни средства; 4. прен. Сума, пари

валутен; валутен - (от ит.) - Който се отнася до валута; валутен метал - Метал (злато, сребро и др.), от който се правят пълноценните монети, легнали в основата на дадена парична система; валутен арбитраж - Едновременна покупко-продажба на чужда валута на различни парични пазари; валутна сделка с цел да се извлича печалба от разликата в курса на едноименните валути на пазарите в различните страни в едно и също време

валутирам; валутирам - (от ит.) - Посочвам срока, от който започва изчисляване на процентите на дължими или кредитирани суми

валхала; валхала - (скан. през нем. Walhalla) - мат. Дворец на бог Один, където живеят душите на падналите в бой воини - според скандинавската митология

валц - (нем. Walze) - Цилиндър, валяк (като част от машина)

валцов; валцов - (от нем.) - С валяци, с цилиндри; валцова мелница - Мелница, при която зърната се стриват не с мелнични камъни, а с валци

валцувам; валцувам - (от нем.) - Прокарвам метали между валци за даване на определена форма; изглаждам с валци

вальор; вальор - (фр. valeur) - Ценност, стойност

валявец; валявец - Валчест речен камък

валявица; валявица - Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани с водна сила; вж. тепавичарство и тепавица

валяк; валяк - (старобълг. „валити ся” - „търкалям се”) - Земеделско прикачно приспособление за повърхностно уплътняване и подравняване на почвата, за разбиване на буците след оран и за пролетно валиране на изтеглени посеви. Представлява цилиндър с диаметър 30-50 см, който се върти около оста си, вместена в правоъгълна или триъгълна рамка. Тегли се обикновено от волове. Валяците биват дървени, каменни, циментови и железни, гладки и надлъжно назъбени; плътни и кухи. Валяците се употребява и за трамбоване на гумното и за вършитба (в Североизточна България и Тракия), като се тегли от коне. Днес валяците са усъвършенствани.

НАЧАЛО

вам и вамо; вамо - Насам, тука: ела вам, дойди вамо

вампир, вапир, ляпир; вампир - според народното поверие: Мъртвец, който се е превърнал в зъл нощен дух и пие кръвта на хора и животни. Вампирясват некръстени деца, удавници, обесници, нечестивци, грабители, продажни жени, престарели хора или неокъпаните и неопетите мъртъвци, а също и прескочените от животно. До 40-ия ден вампирът е безплътен и невидим. Денем той е в гроба, нощем излиза и пакости на домашните си и на съседите си - измъчва ги на сън, пие кръвта им, язди добитъка. Предпазване: пазят мъртвеца от прескачане, нарязват петите или дланите му, забиват глог под ноктите му. Вампирясалият мъртвец бива откопаван и пробождан с нагорещен кол или застрелван с пушка. След 40-ия ден вампирът става плътеник и живее като обикновен човек, но в друго селище. Може да се жени и да има деца, които после стават вампирджии, т. е. виждат вампири и могат да ги убиват. Превръща се в куче или вълк и пакости на близките си. Вярването във вампирясване намира израз в народното творчество - приказки, песни и др., някои от които с висока художествена стойност

вампор; вампор - вж. вапор

НАЧАЛО

вап_, вар_, вас_, ват_, ваф_, вах_, ваю_, вая_, вве_, вво_, вгр_, вгу_, вда_, вдр_, вдъ_

вана; вана - (нем. Wanne от келтски) - 1. Голям съд за къпане; 2. Къпане в такъв съд; 3. Малък и немного дълбок съд за промиване, охлаждане и пр. на различни предмети

ванадат; ванадат - (от собс.) - Сол на ванадиева киселина

ванадий; ванадий - (от собс.) - Химически елемент, знак „V”, пореден номер 23, атомно тегло 50,942, сребристобял метал, по-твърд от кварца и от стоманата, с широко приложение в индустрията и техниката

вангал; вангал - Изцапано по гащите или ризата

вандак; вандак - вж. фъндък

вандали; вандали - (лат. Vandali) - Старогерманско племе, известно с жестоките си войни срещу Рим (през 455 г. превзели града и унищожили много произведения на изкуството); вандал - прен. Невежа, разрушител (особено за лице, което унищожава културни ценности)

вандализъм; вандализъм - (от нем.) - Варварско и безогледно разрушаване и ограбване на културни ценности и на ценни исторически предмети; варварщина, жестокост, грубост

вандемиер; вандемиер - (фр. vandémiaire от лат. vinidemia) - Първият месец (22-24 септември до 21-23 октомври) на френския революционен календар от 1793 г. (месец за събиране на гроздето)

ванилин; ванилин - (късно лат. vanillīnum) - 1. Силно благоухаещ алдехид, който се съдържа във ваниловия плод; 2. Ванилия: вж. ванилия - 3.

ванилия; ванилия - (фр. vanille) - 1. бот. Тропическо растение; 2. Плод или кора от това растение с приятна миризма, които във вид на прах се употребяват за подправка; 3. Ароматизиран прах за сладкиши

вантоз; вантоз - (фр. ventose от лат. ventōsus „ветровит”) - Шестият месец (19 - 21 февруари до 20 - 21 март) на френския революционен календар от 1793 г.

вантуз; вантуз - (фр. ventouse от лат. ventus „вятър”) - техн. Приспособление, въздушна клапа, което автоматично изпуска въздуха от водопроводните тръби

НАЧАЛО

вапор; вапор - (лат. vapor „изпарение”, „пара”) - 1. Смазочно масло за цилиндрите на парни машини; 2. остар. Параход, кораб

вапоризатор; вапоризатор - (късно лат. vaporisātor) - 1. Изпарител; 2. мед. Уред за обгаряне с пара

вапоризация; вапоризация - (лат. vaporatio) - 1. Изпаряване, превръщане на течности в пара; 2. мед. Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с гореща пара за спиране на кръвотечение

вапориметър; вапориметър - (лат. vapor и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване пъргавината на парите от различни течности при една и съща температура

вапсвам; вапсвам - (гр báptō) - Боядисвам

вапцвам, вапцам; вапцвам, вапцам - (от гр. baptw) - Боядисвам

вапцилка; вапцилка - Боя за боядисване

НАЧАЛО

вара-вара; вара-вара - Чудно нещо, чудна работа

варай; варай - Ох, леле

варак; варак - (тур. varak от ар.) - Тънки листове от лъскав метал (злато, сребро, мед, калай) в различни цветове, които се употребяват за украса или за опаковка

вара-кара; вара-кара - Не щеш ли, току - виж

варакладисан, варакладосан, вараклия; варакладисан, варакладосан - Украсен с варак, облепен с варак, позлатен

варам; варам - Оставям на мира, не безпокоя

варам се; варам се - Пазя се, бягам

варант; варант - (фр. warrant „пълномощие” от англ.) - Документ за оставена на склад стока; разписка;

варавтен кредит - Отпуснати пари срещу документ за оставена на склад, за пазене стока; кредит срещу заложена стока

варваризъм; варваризъм - (гр. barbarismós) - 1. Жестокост, некултурност, диващина; 2. езиков. Дума или израз, заети от чужд език; чуждица; вж. барбаризъм

варварин; варварин - (гр. bárbaros) - 1. при старите гърци и римляни: Чужденец; 2. прен. Човек, който безогледно унищожава културни ценности; некултурен, див, жесток, невеж човек

варварство; варварство - (от гр.) - 1. по определението на Фр. Енгелс: Втората от трите степени от развитието на човешкото общество (дивачество, варварство и цивилизация); 2. Грубост, жестокост, безчовечност; 3. Безогледно унищожаване на културни ценности

варда; варда - (тур. varda от ит. guardare) - 1. Настрана! Дай път! Внимание!; 2. (ит. varda) - Стража

вардя се; вардя се - Изглеждам, струвам се, виждам се: варди ми се голям

варе; варе - (изразява болка, страдание) - Аман

варел; варел - (новогръцки varéli) - Буре от метал, метален (рядко дървен) цилиндричен съд за течности (оливия, бензин и т. н.)

вариант; вариант - (лат. varians, antis) - 1. Видоизменение, разновидност; 2. Друга разработка на една и съща литературна тема; друга разработка на план, проект и пр.; различие при изпълнение на една и съща задача; 3. езиков Разновидност (конкретна проява) на фонема, морфема и др.

варианта; варианта - (лат. varians, antis) - 1. биол. Една от разновидностите на изменящия се вид; 2. техн. Железопътна линия, която се отклонява от друга, но запазва посоката; 3. в статистиката: Всеки член от редица числа; 4. муз. Мажорен акорд, който прозвучава вместо минорен, построен на същия тон, или минорен акорд, който прозвучава вместо мажорен, построен на същия тон

вариационен; вариационен - (от лат.) - Който принадлежи или е присъщ на вариация; променлив

вариация; вариация - (лат. variatio) - 1. Видоизменение на второстепенни елементи на нещо, като се запазва това, което се явява като основно, отклонение от основния тип, разновидност, видоизменение; 2. муз. Видоизменено изложение на една първоначална музикална тема, което се получава с ритмични, мелодични, хармонични и други преобразования; 3. балет: Солов класически неголям танц в бързо и живо темпо, обикновено сложен в техническо отношение; 4. астр. Причиненото от Слънцето нарушение в кръгообращението на Луната

вариете; вариете - (фр. variété „разнообразие”) - Увеселително заведение с разнообразна лека програма: песни, танци, фокуси и пр.

вариетет; вариетет - (нем. Varietät от лат. varietas) - Разновидност

варикозен; варикозен - (лат. varicōsus) - анат. С много разширения и надебелявания, особено за вени; възлест

варикс; варикс - (лат. varix) - мед. Ограничено трайно разширяване или удължаване на вена поради склероза на стените й (мн. ч. варици от лат. varices)

вариoла; вариoла - (къснолат. bariola от varius „шарен”) - мед. Едра шарка, сипаница; вж. заразни болести

вариометър; вариометър - (лат. varius „различен" и métron „мярка”) - 1. Уред за настройване на радиоприемници и радиопредаватели; 2. Уред за измерване изменението на някоя физическа величина, напр. на земния магнетизъм; 3. Уред за измерване отвесната скорост на самолет

вариофон; вариофон - (лат. varius и гр. phōné „звук”) - Уред за подобряване озвучаването на филми

варирам; варирам - (от лат. vario) - 1. Движа се между две близки величини, меня се; 2. Видоизменям се, отклонявам се

варитба; варитба - Вариво

варицела; варицела - (лат. varicella) - мед. Дребна шарка, лещенка

вария; вария - (гр. baréia) - езиков. Тежко ударение (`); Вид ударение в черковнославянската писменост

вария; вария - (гр. βαρειά) - Тежък железен чук

варка; варка - (гр. βαρkα,  ит. varca) - Лодка, ладийка

варкам; варкам - Бързам, изпреварвам

варкар(ин); варкар(ин) - (гр. βαρkάρμς) - Лодкар, моряк

варлаамитство; варлаамитство - Религиозно-философско учение, възникнало във Византия през I пол. на XIV в. и наречено по името на своя основател монаха Варлаам. Занимава се главно с въпроса за същината на „бога" и твърди в противовес на исихазма, че не трябва да се прави разлика между „божествена същност" и „божествена енергия". Варлаамитите поддържат, че може да се достигне до познанието на „бога", т. е. на истината и че това познание трябва да се предхожда от опознаване на природата и на нейните закони. Варлаамитството е сходно с разпространявания през средновековието в Западна Европа номинализъм и в основата му лежат елементи на рационализма и логиката, свойствени на философията на Аристотел. Варлаамитството прониква и в България, където намира почва за разпространение сред по-заможни и изтъкнати граждани в столицата Велико Търново. Негов главен разпространител е монахът Теодосий, чиито възгледи са анатемосани на черковния събор във Велико Търново през 1360г.

варовици; варовици - Широко разпространени седиментни скали, изградени от калцит (над 50%), малко аргонит и примеси от доломит, глинести минерали, пирит, кварц и др.. Делят се на органогенни (от варовити органични останки), хемогенни (утаени по химичен път) и механични (образувани от разрушени и преутаени варовици). Срещат се в почти всички геоложки формации; най-много са развити в кредата. Разкриват се широко в Северна и Североизточна България, в Стара планина, Средногорието, в Родопите (мраморизирани варовици) и другаде. С варовиците са генетично свързани разнообразни находища на полезни изкопаеми: нефт, природен газ, полиметални руди и др. Широко се използват в строителството, химическата промишленост и другаде. Големи кариери на варовици за облицовка и за ваятелство има в Белоградчишко, Врачанско и Русенско. Варовиците при с. Темелково, Пернишка област; Ябланица, Ловешка област; Девня, Варненска област; Врачанска планина (северните склонове на планината Котля) и другаде се използват в циментовата промишленост, в строителството и за добив на вар; вж. нерудни изкопаеми

варош, вароша, варуша; варош, вароша, варуша - (унг.) - Градски център; старата част на град, построена нависоко

Вартоломеева нощ; Вартоломеева нощ - (от собс.) - 1. Нощта срещу празника на св. Вартоломей на 24 август 1572 г., когато католиците в Париж изклали около 30 000 хугеноти по заповед на краля и католическото духовенство; 2. прен. Жестоко избиване, сеч

Варухов; Варухов - Спя Варуховий - Спя дълбоко, без да сънувам (като библейския пророк Барух)

варънджа и варънджак; варънджа и варънджак - (от тур.) - Дори

варякам; варякам - Плача с глас

НАЧАЛО

васал; васал - (лат. от келт. vassālus) - 1. (в Средновековието) Феодал, зависим от друг феодал - сеньор, от който получавал бенефиция или лен, в замяна на което има редица повинности към сеньора; 2. (прен.) Подчинено лице или държава, политически зависимо лице или държава

васален; васален - (лат.) - Зависим от по-силен, подвластен

васерглас; васерглас - (нем. Wasserglas) - Водно стъкло

василевс; василевс - (гр. basiléus) - 1. в Омирово време: Вожд на родово племе; цар; 2. във Византийската империя: Император

василики, царски книги; василики - Византийски юридически сборници, в чиято основа стои законодателството на Юстиниан I. Завършени са около 890г. Състоят се от 60 книги. В България законодателните постановления на василики се прилагат по време на византийското иго (1018-1186) в областта на гражданскоправните отношения (покупко-продажби, залагане, ипотекиране и др.). Няма данни, че василики действат като правен паметник по време на II българска държава.

василиск; василиск - (гр. basilíscos) - 1. мит. Митическо чудовище с глава на петел, тяло на жаба, опашка на змия и корона на главата, което убивало само с поглед; 2. арх. Орнамент или скулптура с форма на василиск; 3. зоол. Вид гущер; вж. базилиск

Василица; Василица - Василовден, Сурваки

Василовден, Васильовден; Василовден - По-старо название на Нова година

василчари; василчари - Друго название на сурвакари

васия; васия - (ар.-тур. vasi) - Настойник, опекун

НАЧАЛО

ват - (от собс.) - Единица за измерване на електрическа или механична сила: една конска силя е равна на 735 вата (по името на Джеймз Уат 1736-1819г.); ватсекунда - Единица електрическа енергия, равна на енергията, която се отделя за една секунда от електрически ток с мощност един ват; ватчас - Единица електрическа енергия, която е равна на 3600 ватсекунди

вата; вата - (нем. Watte) - 1. Очистен от семето памук; 2. Подплънка на дреха от памук или дреб; 3. Памучна материя за превръзка; 4. Всяка леко сплъстена маса от влакна (стъклени, азбестови, копринени и пр.)

ватага; ватага - (рус. ватага) - Дружина, банда

ваталин; ваталин - (от нем. ) - Мека тъкан за подплата на горна дреха

ватах; ватах - (от рум. vâtaf) - 1. Съдебно-административен чиновник в областното управление на българската държава през XIII-XIVв. Изпълнява и фискални функции. Среща се във Виргинската грамота от XIIIв.; 2.Надзирател на жезелодобивна пещ

ватер; ватер - (англ. Water) - Предачна машина

ватервайс; ватервайс - (англ. water-ways) - мор. Уплътнен, надебелен пояс на дървената обшивка на борда на кораб

ватерклозет; ватерклозет - (англ. water closet) - Клозет с приспособление за водно промиване (WC)

ватерлиния; ватерлиния - (англ. water line) - мор. 1. Черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата; 2. Черта на борда на кораб, до която той потъва при пълен товар

ватерпас; ватерпас - (англ. waterpas) - Най-прост уред за нивелиране - дървен триъгълник с отвес

ватерполо; ватерполо - (англ. waterpolo) - Спортна игра с топка във вода; водна топка

ватерпуф; ватерпуф - (англ. waterproof) - Непромокаема дреха или лека горна дреха

ватерфарер; ватерфарер - (англ. water и нем. Fahrer) - мор. Вид плоскодънен плавателен съд

Ватикан(а); Ватикан(а) - (лат. Vaticānus) - 1. Хълм в Рим, където се намира папската град-държава; 2. Дворецът и резиденцията на папата; З. Религиозно-административен и организационен център на римската католическа църква; 4. прен. Папската власт или управляващите католическата църква

ватин; ватин - (от нем.) - Трикотажен плат, кардиран само от едната страна; употребява се за подплата

ватирам; ватирам - (нем. wattieren) - 1. Подпълвам с памук, с вата; подплатявам; 2. Развлачвам откъм едната страна трикотажна тъкан

ватман; ватман - (англ. watt man) - Водач на трамвайна кола

ватметър; ватметър - (англ. watt и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване на мощността, консумирана на определен участък от електрическа верига

Ватопедска грамота; Ватопедска грамота - Документ (хрисовул), издаден от царската канцелария през април 1230г. (след Клокотнишката битка), подписан и подпечатан със златен печат от цар Иван Асен II (1218-41г.). С нея село Семалто в Сярска област се дава във феодално владение на светогорския манастир „Св. Богородица Ватопедска”. Над посоченото село манастирът получава пълни права - „да го владее и обладава със самовластна и неотемлима власт”. Изброена е почти цялата провинциална администрация в българската държава - севасти, дуки, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и т. н. Посочени са и феодалните повинности и задължения на селяните - дан, комод, арико, митата, аподохия, вино, хляб, зоб, десятък, ангария. Ватопедската грамота е ценен извор за феодалните отношения и административното устройство на българската държава през I половина на XIII в.. Пази се във Ватопедския манастир.
Източници: Ив. Дуйчев. Ватопедска грамота на Иван Асеня II.- В кн. му: Из старата българска книжнина. Кн. 2. С. (1944); М. Ласкарис. Ватопедската грамота на цар Иван Асеня II. С, 1930

НАЧАЛО

вафла; вафла - (нем. Waffel) - 1. Тънка подсладена кора, изпечена между метални форми или плоскости с различни фигурки; 2. Сладкиш от такива кори с пълнеж от крем и др.

вахмайстер; вахмайстер - вж. вахмистър

вахмистър; вахмистър - (нем. Wachtmeister, рус. вахмистр) - Подофицерски чин в миналото в кавалерията, който отговаря на уредник (фелдфебел) в пехотата; Кавалерийски фелдфебел, старшина

вахта; вахта - (хол. wacht) - 1. мор. Дежурство на кораб; 2. Дежурна смяна на кораб

вахтер; вахтер - (нем. Wächter) - Пазач, дежурен в учреждение

вахтпарад; вахтпарад - (нем. Wachtparade) - мор. Церемониал при смяна на корабен караул

ваюнити; ваюнити - Славянско племе от българската група. Заселва се вероятно в Южен Епир, северно от залива Арта. Ваюнитите участвуват в съюза на славянските племена (начело с Хацои), които обсаждат Солун в 622г.. Името е запазено в областното название Вайенетия (XII-XIV в.) и в названията на две съвременни селища в Епир - Вайенети. Племенното име се тълкува като „воини".

вая; вая - (гр. βάγια) - Бавачка на дете

Вая  - вж. Връбница

НАЧАЛО

вверявам , вверя; вверявам, вверя - Поверявам

ввождам, вводя, введа; ввождам, вводя, введа - Въвеждам

вграждане на сянка; вграждане на сянка - Вярвания и представи, свързани с древна магическа практика да се вгражда човек в основите на новострояща се сграда, мост, крепост, за да бъдат по-здрави. Тази обредна практика е широко разпространена сред древните източни народи. По-късно вместо човек се вгражда животно, като се смята, че вграденият става дух-покровител на мястото. В България вграждането се проявява с двойствена функция - като магическа практика и като жертва. Свързано е с култа към прадедите, които са покровители на живите. Вграденият човек или животно се превръща в таласъм, сайбия, стопан, стихя, наместник. Съществува вярване, че вграденият се появява среднощ в образа на човек или животно. С вграждането е свързано клането на животни и птици - петел, кокошка, агне, и закопаване на кръвта и главата в основите на новия строеж. В по-късно време се вгражда сянката на човек, като се измерва с конец или пръчка. Вграденият умира до четиридесетия ден. Вярването за вграждане на сянка е познато на Балканския п-в и в Европа. Мотивът за вградена невеста се среща както в народното творчество, така и в индивидуалното (Π. Р. Славейков).
Източници: М. Арнаудов: 1. Жертва при градене. - Известия на Нар. етногр. музей. Кн. 3-4. С, 1921; 2. Вградена невеста. - Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. С, 1972

НАЧАЛО

вдавам се, вдам се; вдавам се - Давам се, оставям се

вдадлив; вдадлив - Податлив

вдражавам се, вдража се; вдражавам се, вдража се - Ставам драг, мил, харесвам се

вдрехвам се; вдрехвам се - Вмирисвам се

вдрехнат; вдрехнат - Вмирисан

вдъх - Поемане въздух, вдишване

НАЧАЛО