ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

В вв_, вг_, вд_, ве_, вж_, вз_, ви_, вк_

в – На: в разположение – На разположение

вавилония - (гр. βαβυλωνία) – Неразбория, какафония

вагабонт(ин) – (ит. от лат. vagabondo) – Нечестен човек, безделник, скитник; нехранимайко

ваган и ваганче - Паница от метал или дърво; тас

вагаш - (рум. vagaş) - Китка гора (група дървета) сред ниви

ваде - (ар.-тур. vâde) - Срок

ваден, -а, -о – Щавен: вадени кожи – Щавени кожи

ваденче - Картинка, която след намокряне се залепя на някакъв предмет, ваденка

ваджийски и ваджишки - Проклет, неприятен

ваджия – Пущина, мътни да го вземат: да не се опариш, че е горещ вадията

вадидушник - Проклет човек, душевадник, душевадец

вадолица – Вадичка

вазгечтисвам – вж. възгечтисвам

вайя - (гр. βαϊα) – Връбница

вакъф, вакъфски владения,  вакуф - (тур. vâkıf, от араб. - „спиране") – 1.Неотчуждаемо имущество въз основа на шериата в ислямските страни (мюсюлманско религиозно право); с част от приходите му се издържат мюсюлмански религиозни и благотворителни организации. В. може да стане само имущество, което е пълна лична собственост. През XIV-XVI в. в Осм. империя В. стават най-често едрите феодални владения с широки имунитетни права - т. нар. мюлкове. Господарите им запазват чрез завещания (вакъфнамета) част от доходите и управлението им за поколенията си. Големите парични средства, получавани от В., са влагани в кредитно-лихварски институции. С тази дейност В. допринасят за развитието на градското стопанство, като улесняват създаването и напредъка на занаятите и търговския обмен. През XVII— XVIII в. В. се разрастват и допринасят за децентрализирането на османската феодална система. В българските земи големи вакъфски владения са притежавани от Кьосе Михалбеевци в Плевенско, Видинско, Ловешко, Никополско и другаде, от Карлъбеевци в Карловско, от Фирузбей в Търновско, от Евреносбеевци и Исхакбеевци в Македония и Беломорието; 2. Недвижим имот, подарен на джамия за благотворителни цели – в минало турската черква е получавала наследството на починалите без близки наследници, имотите им оставали вакъф.

вакъфски и вакуфски - Който се отнася до вакъф

валака - вж. фалага

валаме - Стъклено топче за игра

валенки - (рус. валенки) - Зимни плъстени ботуши, които се нахлузват върху обикновените ботуши

валиде-султаи - Султанката майка

валийски - Който се отнася до валия

валилик - (ар.-тур. valilik) - Длъжност на валия

валия и вали - (тур. vali, от араб. „управител") - Управител на еялет (вилает - област или провинция) в Османската империя. С В. се заменя през XVII в. старата титла бейлербей. В. контролират изправността на военно-ленната система. Като висши органи на адм. власт те са ограничавани само от кадиите, без чието съгласие не могат да осъществяват държавни действия в провинциите. Имат свои органи и съвети - дивани, които обсъждат и разрешават въпросите по управлението на областта. След вилаетската реформа от 1864 В. остават пак управители на 23-те вилаета.

валка - Топка

валлаха - (ap.-тур. vallahi) - За бога, бога ми

Валлахи-билляхи! - Бога ми!

вало - (ит.-гр. βόλο) - Було, воал

валог - Вдлъбнатина, падина под планинска височина

валявец - Валчест речен камък

валявица – Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани с водна сила. Вж. тепавичарство и тепавица

вам и вамо - Насам, тука: ела вам, дойди вамо

вампор - вж. вапор

вангал - Изцапано по гащите или ризата

вандак - вж. фъндък

вапор - (ит. vapore) - Параход

вапцвам, вапцам - (от гр. baptw) - Боядисвам

вапцилка - Боя за боядисване

вара-вара - Чудно нещо, чудна работа

варай - Ох, леле

варак - (ap.-тур. varak) - Съвсем тънки листчета от злато или сребро за украса

вара-кара - Не щеш ли, току - виж

варакладисан, варакладосан, вараклия - Украсен с варак, облепен с варак, позлатен

варам - Оставям на мира, не безпокоя

варам се - Пазя се, бягам

варварин – (гр. barbaros) – 1. (при древните гърци и римляни) Чужденец; 2. (прен.) Човек, който безогледно унищожава културно наследство; некултурен, жесток, див, невеж човек

варда - (ит. varda) - Стража

вардя се - Изглеждам, струвам се, виждам се – варди ми се голям

варе - Аман - изразява болка, страдание

варитба - Вариво

вария - (гр. βαρειά) - Тежък железен чук

вария  - (гр. βαρειά) - Вид ударение в черковнослабянската писменост

варка. - (ит.-гр. ßapka ) - Лодка

варкам - Бързам, изпреварвам

варкар(ин) - (гр. βαρkάρμς) - Лодкар, моряк

варлаамитство - Религиозно-философско учение, възникнало във Византия през I пол. на XIV в. и наречено по името на своя основател монаха Варлаам. Занимава се главно с въпроса за същината на „бога" и твърди в противовес на исихазма, че не трябва да се прави разлика между „божествена същност" и „божествена енергия".  Варлаамитите поддържат, че може да се достигне до познанието на „бога", т. е. на истината и че това познание трябва да се предхожда от опознаване на природата и на нейните закони. В. е сходно с разпространявания през средновековието в Западна Европа номинализъм и в основата му лежат елементи на рационализма и логиката, свойствени на философията на Аристотел. В. прониква и в Б-я, където намира почва за разпространение сред по-заможни и изтъкнати граждани в столицата Велико Търново. Негов главен разпространител е монахът Теодосий, чиито възгледи са анатемосани на черковния събор във Велико Търново през 1360.

варош, вароша, варуша – (унг.) – Градски център; старата част на град, построена нависоко

Варухов - Спя Варуховий - Спя дълбоко, без да сънувам - (като библейския пророк Барух)

варънджа и варънджак - (от тур.) - Дори

варякам - Плача с глас

васал (лат. от келт. vassālus) – 1. (в Средновековието) Феодал, зависим от друг феодал – сеньор, от който получавал бенефиция или лен, в замяна на което има редица повинности към сеньора; 2. (прен.) Подчинено лице или държава, политически зависимо лице или държава

васален (лат.) – Зависим от по-силен, подвластен

василевс - (гр. βασιλεύς) – 1.Византийски император; 2. (в Омирово време) Вожд на родово племе, цар

василики, царски книги - Византийски юридически сборници, в чиято основа стои законодателството на Юстиниан I. Завършени са около 890г. Състоят се от 60 книги. В Б-я законодателните постановле­ния на В. се прилагат по време на византийското иго (1018—1186) в областта на гражданскоправните отношения (покупко-продажби, залагане, ипотекиране и др.). Няма данни, че В. действуват като правен паметник по време на II българска държава.

Василица – Василовден, Сурваки

Василовден, Васильовден – По-старо название на Нова година

васия - (ар.-тур. vasi) - Настойник, опекун

ватага - (рус. ватага) - Дружина, банда

ватах - (от рум. vâtaf) - 1. Съдебно-административен чиновник в областното управление на българската държава през XIII-XIVв. Изпълнява и фискални функции. Среща се във Виргинската грамота от XIIIв.; 2.Надзирател на жезелодобивна пещ

ватерпуф - (англ. waterproof) - Непромокаема дреха или лека горна дреха

вахмайстер - вж. вахмистър

вахмистър - (нем.-рус. вахмистр) - Кавалерийски фелдфебел, старшина

вая - (гр. βάγια) - Бавачка на дете

ваюнити - Славянско племе от българската група. Заселва се вероятно в Южен Епир, северно от залива Арта. В. участвуват в съюза на славянските племена (начело с Хацои), които обсаждат Солун в 622. Името е запазено в областното название Вайенетия (XII—XIV в.) и в названията на две съвременни селища в Епир - Вайенети. Племенното име се тълкува като „воини".

НАЧАЛО

вверявам, вверя - Поверявам

ввождам, вводя, введа - Въвеждам

НАЧАЛО

вгузня се - Усъмня се

НАЧАЛО

вдавам се, вдам се - Давам се, оставям се

вдадлив – Податлив

вдражавам се, вдража се - Ставам драг, мил, харесвам се

вдрехвам се - Вмирисвам се

вдрехнат - Вмирисан

вдъх - Поемане въздух, вдишване

НАЧАЛО

ве – Бе

Веда – (санскрит) – Свещена книга на индусите, състои се от четири книги, съдържащи химни, молитви и заклинания

веда - (старобълг. – „знание”) - Вещица, бродница, безплътно женско същество, което броди нощно време и причинява зло на хората. Среща се в народното творчество и творбите на П. Р. Славейков; Самодива

веда – Водя

веданта – (санскрит) – Религиозно-философско учение на индусите, проповядва единение на „човешката душа” с божеството, с „мировата душа” – Брама

веде и веди - Старо име на буква В /Глаголица/

ведизъм – (санскрит) – Най-старата религиозна система в Индия, изложена в четирите свещени книги - Веди

ведом - Известен

ведома - (рус. бедомо) - Знание, съгласие

ведри се - Прояснява се

ведрица - Малко ведро

ведро - Ясно, хубаво време

ведро – 1. Старинен дървен съд, употребяван главно от пастирите при издояване на мляко. Използува се за вадене на вода от кладенци и за носене на вода; 2. Мярка за вместимост (от 8 до 15 л), с която най-често се измерва вино и се изчислява вместимостта на големи винарски съдове.

веер - (рус. веер) – Ветрило

везба, везмо - Шита върху плат украса, вж. шевица

везвам, вежа - Връзвам

везде - Навсякъде

везден - вж. весден

везеница - Наниз, върволица, редица

веило - Открито място, където отвяват овършано жито, ечемик и др

вей-хайвей - (от китайско собствено име) - Несериозен, вятърничав

век - Времето на един човешки живот; живот

векил(ин) - (тур. vekil от араб. — „заместник", „пълномошник") – 1. Титла в Османската империя. Великият везир носи титлата векил и девлет (пълномощник на държавата); 2. През XIX в. В. ръководят разхвърлянето и събирането на данъците и са избирани от населението за пълномощници пред властта. Представител на българското население пред турската власт, пълномощник, наместник; 3. Поръчител, надзорник  

векилхарч - Домакин, иконом

велегезити, велейезити - Славянско племе от българската група. Заселва се в Тесалия, около градовете Тива и Димитриада, към Волоския залив. В. живеят известно време автономно. През 622 заедно с др. славянски племена участвуват в обсадата на Солун. По време на следващата славянска обсада на Солун (ок. 647г.) В. са в мирни отношения с градската управа и подпомагат солунското население с припаси. Областта Велегезития се споменава до XIII в. Племенното име се свързва със славянската дума velejězditi - „велики, добри ездачи", или (по-малко вероятно) със славянската дума velegostiti - „гостоприемни".

велегласен, -сна, -сно - Който е със силен глас; на висок /в смисъл силен/ глас

веледушие - Великодушие

велелеп и велелепен, - пна, пно - Великолепен

велелепие - Великолепие

велемощен, - щна, - щно - Много силен и властен

велемудър и велемъдър -дра, -дро - Премъдър

веление - Повеление, заповед, повеля

веленце - Вълнена постилка

велеок - Който е с големи очи

велеречив - 1. Много приказлив, многословен;  2. Многозначителен

велехваление - Голяма възхвала

Велешки чорбаджии - от гр. Велес, изографисани в църквата на Рилския манастир

велеят - вж. вилает

велзевул(ин) - (евр.-нгр. Βελζεβούλ) - 1. Главатар на дяволите; 2.Зъл, лукав човек

велик - Голям: от малко до велико

великаш - Болярин, първенец

Великден, Пасха - (грц. páscha от староеврейски pesach - „преминаване"). Денят на възкресение на Исус Христос - трети след неговото разпятие /Велики петък - разпъване, Велика Събота и Великден - неделя/. Тъй като според Библията Исус Христос е възкръснал след еврейския Пасха /Песах/, то В. е зависим от П. Първият вселенски събор /Никейски/ от 325г. решава В. да се празнува в първата неделя след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако нещо пречи В. да се празнува в неделя след П., съборът решава отслужването да става месец по-късно. Григорианският календар, възприет през ХІVв. става причина да има разлика в празнуването на В. На Запад католици и протестанти започват да изчисляват датата на Възкресението по него, докато нашата църква продължава да се ръководи за подвижните празници от Юлианския календар. За неподвижните празници православната църква използва т. нар. Поправен Юлиански клендар - поправен от гръцки астрономи през 20те години на ХХв. Изключение правят Руската, Сръбската и Йерусалимската православна църква. Поради това е правилно да се казва "западен и източен В.", а не католически и православен.

великденче - Синьо или бяло пролетно цвете, което цъфти към Великден

великодостойник - Висш държавник

велможа - (старобълг. вельможа - „болярин", „царедворец") - представител на висшия слой на управляващата феодална аристокрация. Употребява се със значение на „властник", „големец", „човек, който участва в управлението на страната". Среща се във всички славянски езици.

веля - 1. Казвам, говоря; 2. Заповядвам, повелявам

венгера - (от рус. венгерка) - Вид танц

венгерец и венгерка - (рус. венгерец) - Унгарец, унгарка

венгърка - (рус. венгерка) - Вид куртка с ширити по шевовете и на гърдите

венгърка - вж. венгера – вид бален танц

венда - (ucn. venda) - Лавка

венедишки – Венециански

венети, венеди - Общо название на западните славяни. Съвкупност от племена, обитавали земите на запад до Горна Висла, на юг до Карпатите, на изток - обширно, неопределено пространство. В началото на нашата ера се определят като слававянско племе. Пръв готският историк Йордан (VI в.) ги споменава като славяни наред с антите и склавените. Голяма част от античните и средновековните писатели ги смесват с обитателите на Венетия (Североизточна Италия и Истрия). Името вероятно произлиза от venti - „го­леми",  „велики".

вензел (полс.) – Монограм, началните букви от собствени същ. имена, художествено преплетени

вено - Зестра

венчило - Семейство, съпружеска двойка – в къщата живеят 4 венчила

вепър - Мъжка дива свиня, глиган,

веран - вж. виран

верблюд - (рус. верблюд) - Камила

вергия - (тур. vergi) - Данък

верем - (ap.-тур. verem) - Тежка болест, туберкулоза

вересиджия - (тур. verеsici) - Купувач на кредит, на вересия

вересия - (тур. veresi) - Задължение за взета и неплатена стока

верижа се - Редувам се, нижа се

вероватен, -лна, -лно - Достоверен, сигурен

веровестник - Религиозен проповедник, мисионер

верозакон - Религия, вероизповедание

верозаконен, -нна, -нно - Религиозен, вероизповеден

вер-селям - (тур.-ар. ver selâm) - Много му здраве

вертоград - (рус. вертоград) - Градина, лозе

веря – Поверявам: веря скръбта си

веря се - Уверявам, обещавам: той се вери, че е казал...

вес - Село

вес - Цял

вес - (рус. вес) – Тежина, тежест, тегло

весден - Цял ден, постоянно

веси - (рус. весы) - Теглилка, везни

весило - Бесилка

вески - (рус. веский) - Убедителен

весля - Карам лодка, греба, веслувам

весма - Твърде, много

вестник - Вестител

вестовой - (рус. вестовой) - Войник, на когото е възложено да обслужва офицер; ординарец

вестон - (фр. veston) - Мъжка горна дреха

вет - Вехт

вemepyшкa - Лек вятър, полъх на вятъра

ветка - Клон, вейка

ветленик - Малък съд за ракия; павурче

ветрен, -а, -о, - (рус. ветренный) -1. Вятърен /вятърна мелница/ 2.Вятърничав

ветреник - Вятърничав човек

ветреник – Ветрилник, помещение или място, където дух, където става течение

ветреност - Вятърничавост

ветрило - Корабно платно

ветрушка - Птица керкенез

веха - (рус. веха) - Висок прът със знак за мястото или пътя, указателна табела

вещак - Познавач

вещание - (рус. вещание) - Предсказание, прорицание, пророчество

вещател и вещателка - Пророк, предсказател

вещателен, -лна, -лно - 1. Пророчески;  2. Проникновен: вещателен поглед

вещателство - Пророчество

вещер и вещерица - 1. Врач, врачка, вещица; 2. Проклетник; 3.Вълшебник

вещинство - (от срхр. вештина) - Изкуство

веяло - 1. Корабно платно; 2. Ветрило

НАЧАЛО

вжегна се - Нагорещя се, нажежа се

вживотен - Привикнал като животно

вжилявам се - Ставам жилав, заяквам

НАЧАЛО

взаимни училища - Светски начални училища. Преподава се на говорим български език по взаимоучителната метода, а обучението се води с взаимоучителни таблици. Един учител обучава до 250 (и повече) деца. В. у. в Б-я възникват през I пол. на XIX в. в условията на прехода от феодализъм към капитализъм. Те са обществени, масовопосещавани, плод на националното ни Възраждане. С появата им бълг. у-ще превъзмогва средновековния си характер и се предпазва от гърцизма. В. у. в Б-я има и преди 1835г. в Свищов, Копривщица, Трявна, Самоков, но бързото им разпространение започва след откриване на Габровското взаимно училище през 1835г.. В средата на XIX в. почти във всички градове и по-големи села има B. у.. Известни са В. у. в с. Рабиша (Видински област), Копривщица, Свищов, с. Жеравна (Сливенска област), Трявна, Казанлък, Елена, Сопот, В. Търново, Котел и другаде. В. у. се помещават обикновено в специална сграда, която има 3 до 5 пометения. Централно място заема учебната зала-салон, в която се учат всички деца. При изграждането й се съблю­дават изискванията за правоъгълна форма (по дългата страна не трябва да надминава 2 пъти по-късата); разполагане на прозорците един срещу друг на двете дълги стени; на една от късите стени са учителското място (естрада) и входът; подът е с наклон до 5% към учителското място. В училището има и стая за подготвителния клас (приготвителен, предготвителен), в който децата, преминали взаимоучителните таблици, изучават граматика, катехизис, славянски език, география, българска история, аритметика, естествознание и др. Този „клас" постепенно се превръща в училищна степен (основно, основателно и пр. училище) с 2-3 годишен курс на обучение. След него се развива по-горна степен на образование - класно училище. Има стая за учителя и помощни (стопански) помещения.

взаимоучителна метода, бел-ланкастерска метода, алилодидактична метода - Организация на обучение в началното у-ще, при която учителят с помощта на по-напредналите и по-лесно успяващи ученици обучава неограничен брой деца. Съществува още в древността - в Индия, Гърция и Рим. В Б-я В. м. прониква в началото на XIX в. от Западна Европа, широко се разпространява след 1835 с откриването на Габровското взаимно училище. Взаимоучителната организация в началното у-ще се за­меня с класно-урочна през II пол. на XIX в. Всички ученици във взаимното училище са събрани в голяма учебна зала-салон. Чиновете са дълги от едната до другата стена; децата са групирани в отделения или класове. Дъската на горната част на първите 1-2 чина е ограничена с летва и е насипана с пясък („пясъчници"), на които децата се учат да пишат. Отпред е „естрадата", от която учителят ръководи обучението. По стените са окачени взаимоучителните таблици, които служат като учебници. Учителят организира обучението с помощта на главен надзирател (отговаря за провеждане на учебния ден), показватели (ръководят обучението на децата по четене, писане и по таблиците), дверници (контролират присъствието на учениците, излизането и влизането им в залата) и шетачи (грижат се за хигиената на стаята). Учебните занятия протичат при строго определен ред. Методиката на обучението е крайно стандартизирана. По време, учебният процес се дели на части. Преходът от една част към друга става с команди, които се дават със звънец, свирка или устно. Дисциплината се поддържа с похвали и наказания. В Б-я взаимоучителната организация е прогресивно явление. Тя се прилага във възрожденското училище, което е масово, демократично, дава светски знания на говорим български език и бързо ограмотяване на голям брой деца с минимален брой учители и вложени средства.

взаимоучителни таблици - Съдържат учебния материал за обучението на децата във взаимните училища. Служат като учебници. Залепват се върху картон и се окачват на височина около 1 м по стените на учебната зала във взаимното у-ще. Пред всяка таблица има железен полукръг, който не позволява на учениците да се приближават и да я замърсяват. Таблиците са 70-80 броя. Първите таблици на български език (66 броя) са съставени за Габровското взаимно училище от Неофит Рилски, който ги превежда от рус. език и ги приспособява за обучението на българските деца. Отпечатват се в Крагуевац през 1835 (II издaние - Букурещ, 1848; III издание - Цариград, 1859), където Н. Рилски отпечатва и „Буквар, извлечен от взаимноучителните таблици" (1835). В. т. съставя и издава и Сава И. Доброплодни - „Водител за взаимните училища" (1852); „Училищни таблици" (1857) и „Пространний буквар за децата, или взаимноучителни таблици" (1860). Съдържанието на В. т. е разнообразно. Те дават знания по граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика, вероучение. Първите 30 таблици, отпечатани за Габровското у-ще, са посветени на българската азбука, на сричките и думите, по тях се извършва обучението по четене. Втората група таблици дават знания по граматика - предлози, съществителни имена, прилагателни имена, глагол. Таблица 38, 39 и 40 съдържат „Нравоучителни завещания", някои от които са с патриотично съдържание - „Жертвувай живота си за отечеството и предпочитай славната смърт нежели безчестния живот". Таблици 41 и 42 съдържат „Завещания за здравето", в които се дават препоръки от хигиенен характер - „Живей на чист въздух", „Отваряй често прозорците" и др. В няколко таблици „Общи знания" се говори за ден, час, минута, секунда, месец , година, сезон, за петте сетива - зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Таблица 44 дава знания за „Возрасти человечески"; таблици 45, 46 и 47 - знания по география и естествознание (атмосфера, сняг, дъжд, небе, земя, посоките на света, земна ос, полюси, зенит, хоризонт, ден и нощ, континенти, морета, езера и пр.); таблици 49 и 50 - знания по история; таблици от 50 до 66 съдържат „Нравоучителни и весма полезни историйци" - разкази с нравоучително съдържание: „Константин и пчелите", „Благочестиви синове", „Мъжество и страх" и др. Накрая 6 таблици съдържат черковно-славянската азбука и няколко молитви. Изучаването на таблиците трае около 2 години.

взбалмучен, -чна, -чно - (рус. взбаламученный) - Глупав

взбунен, -а, -о - Развълнуван

взбуня се - Разбунтувам се

взглед и взгляд - (рус. взгляд) - Възглед

вздорен, -рна, -рно, - (рус. вздорный) - Нелеп

взивавам - (рус. взывать) - Викам, апелирам, призовавам

взиграние - (рус. Взыграние) - Трепет, вълнение

взлелея - (рус. взлелеять) - Отгледам, отхраня

взятка - (рус. бзятка) - 1. Подкуп, рушвет; 2. При игра на карти - отделно вземане; ръка

взяткаджия - Подкупник, рушветчия

НАЧАЛО

вивандиера - (фр. vivandiere) - Продавачка на закуски и напитки в казарма

вивеска - (рус. вывеска) - Табела, фирма

вигода - (рус. выгода) - Изгода, облага

видар - (срхр. видар) - Народен лекар, гледач

видение - Виждане

видет е - Вижда се

виднея се - Виждам се

видня, пехца, песца - (праслав. vygnjā от дакийски ōgnyā - „огнище") - Старинна рударска пещ, изградена от камъни и измазана с глина отвън и отвътре. Има форма на пресечен конус, висок около 3 м, с диаметър в основата 1-1,10 м, а в горния край 60-80 см. Дебелината на стените е 50-60 см. Изгражда се обикновено в склон, така че горният и край да бъде достъпен за лесно зареждане (в противен случай се строи допълнително скеле), и до бързо течаща вода, необходима за задвижване на големи духала. Огнището при основата й се затваря с каменна плоча и в определен момент се замазва с глина. Под огнището се оставят 2 дупки за цевите на духалата за раздухване на горенето. Основата под огнището е заоблена ямичка и служи за събиране на редуцираното желязо, наричано неков или разсовач. Строи се и се управлява от майстор с двама помощници. В. се използува за добиване на желязо, мед, сребро и злато.

видняр - Работник при видня

видовно - Полезно за душата

видявка - Видение, призрак, дух

викач - Помощник на ловци, който вика и плаши дивеча; хайкаджия

викел - Женска забрадка, фекел

викот – Шумен, силен вик от много хора

вила (от „лудувам", „вилнея"), самовила - Митично женско същество в нар. вярвания. Вж. самодива

вила (старобълг. кнтн - „вия") - Ръчно земеделско сечиво за събиране на сено и слама. Прави се от разклонен клон. Бива двурога или многорога, със или без парог (малко срещуположно рогче). Освен това бива харманска - за обръщане на снопите при вършитба, и желязна - за изхвърляне на животински тор. Друг вид В. са ябите - с набити отделни рогове. Служат за отделяне на сламата и плявата от зърното. В. се използва и днес.

вила: вдигам на вили, на мотовили - Повдигам голям въпрос, правя голям скандал

вилает, виляет, вилаят , еялет - (тур. vilâyet, от араб. — „област", „провинция") - Голяма административна единица в Османската империя - област или провинция. До края на XV в. е наричана още субашилък (начело със субаши или вилаетски войводи). В. е поделение на санджак. Заменен през XVI в. от каза. От XVI в. В. е най-голямата военно-админисративна единица, управлявана е от валия. В края на XVII в. в Европейска Турция има 26 вилаета от общо 40 в цялата империя. Българските земи влизат в Румелийския В.. След вилаетската реформа от 1864г. В. в Турция стават 23.

вилаетски и виляетски - Който се отнася до вилает

вилаетски вестници - Тур. периодични издания, предназначени за други народности в Османската империя. Като валия на Дунавския вилает Мидхат паша стига до идеята да издава официозен тур. вестник за въздействие върху раята и основава „Дунав. Вестник, който съдържава вътрешни и външни новини и сякакви разсъждения". Вестникът излиза в Русе, седмично, от 1865г. до 1877г.. Редактор е Исмаил Кемал, редактори-българи - Ст. Попов и Ив. Чорапчиев. Отпечатва се във вилаетската печатница на тур. и на бълг. език. Помества официални новини и мнения, насочен е срещу революционното движение, печата протести на българи срещу революционните чети. Няма значително влияние. В други вилаети също излизат подобни вестници: „Едирне" (1867-77) в Одрин, на тур., бълг. и грц. език с редактори за бълг. текстове последователно X. Г. Паламидов и Ст. Джансъзов; „Солун" (1869-70) в Солун, отпечатван на тур., бълг., грц. и еврейски език. Има твърдения, че на бълг. език излиза и в. „Призрен" в Призрен, когато градът е седалище на Скопския вилает.

вилушка - Вилица

виндяке - (нем. Windjacke) – Винтяга; яке, което предпазва от вятър

виноберма - Гроздобер

виноград - Лозе

виноделие - (рус. виноделие) - Винарство

винодълница - Винарска изба

винопийство - Пиянство

виночерпец - Длъжностно лице  при монарх или болярин, което поднася вино на гощавките

винтер - (рум. vintir) - Вид рибарска мрежа, използвана по река Дунав

виражавам (се) - (рус. выражать) – Изразявам (се)

виражение - (рус. выражение) - Израз, изражение

виран - (пер.-тур. viran) - 1. Разнебитен, изоставен; 2. Болнав

виранетина – (пер.-тур. virane) - Разнебитена сграда или друго изоставено нещо

виранлък - (пер.-тур. viranelik) – 1.Разнебитена сграда: развалини, пустеещи постройки; 2. Старини, архитектурно-археологическо наследство

вирея се - Издигам се

вирище - Водовъртеж

вирра - (ит. vira) – Вдигай! – моряшки вик, заповед

виршеплет - (рус. биршеплёт) - Стихоплетец

вирши - (рус. вирши) - Слаби, бездарни стихове

вис - Небесен простор, небосвод; висина

вие - Планинска височина

висока порта - Канцелариите на великото везирство и на дивана (върховен съвет) в Османската империя. Първоначално се нарича „паша (везир) капусу" - пашова, везирска порта, а после „баби али" - В. п.. До към XVIII в. В. п. се нарича личната резиденция на великия везир, след това - канцелариите на върховното управлениение. Премахната е с ликвидиране на султаната (1 ноем. 1922). В преносен смисъл В. п. означава правителството на Османската империя

високомерец - Високомерен човек

високомислен, -а, -о - Горд, високомерен

високомъдър, -дра, -дро - Много мъдър, премъдър

високопарен, -рна, -рно - (рус. высокопарный) - Тържествен, надут

високороден, -дна, -дно - От знатен род, благороден

високославен, -вна, -вно - Много славен

високостепенен, -ши, -нно - Високопоставен

високоумен, -мна, -мно - 1. Надменен, горделив; 2. Мъдър

високоумие - Надменност, горделивост

високоумствувам - Гордея се

висон - (нгр. βύσσος) - Някогашна скъпа тъкан

виталище - Място за живеене, квартира

витежки - Юнашки, геройски

витез - вж. витяз

витез – (за кон) – Породист

вител - 1. Късо дърво, с което стягат снопи или въжета; 2. Воденично колело; 3. Макара на кладенец; на вител - На колело, в кръг

витиеват - (рус. витиеватый) - Красноречив, ораторски, многословен

вumийcku - Ораторски

витийство - (рус. витийство) - Красноречие, сладкодумство

витийствувам - (рус. витийствовать) - Ораторствам

витило - Фитил

вития - Оратор

витка - Нещо извито, завито

витка - Дърво, с което се навива кросно

витяз - Юнак, герой (от славянските народи), витез

виходка - (рус. быходка) - Неприлична, дръзка постъпка

виш - Вишна, вишня

виша - Извисявам се, издигам

више - Повече

вишеестествен, -а, -о - Свръхестествен

вишеречен, -а, -о – Гореказан, горесказан, гореспоменат

вишина и вишине - Небе, небесна висина, висина

вишни - 1. Висок; 2.Върховен

вишнулка - Вид дребна вишня

НАЧАЛО

вклеша се - Стана келеш, проявя непокорство

вкепсам - Пипна, уловя

вкертисувам се, вкертисам се - (от пер.-тур. kerte) - Намествам се, вбивам се: за кората на дървото и калема при ашладисване

вкоша - Арестувам

вкошаря - Арестувам

вкрадчив - (рус. вкрадчивый) - Хитър, ласкателен

вкрацуня се - Спотая се, застана неподвижно

вкременя се - Вкаменя се, става състарен и крехък

вкупе - Заедно, вкупом

НАЧАЛО

вм_, вн_, во_, вп_, вр_, вс_, вт_, ву_, вх_, вц_, вш_, въ_, вьо_

влагалище - Склад, съкровищница

владало - Документ за притежаван имот по време на турското робство, сега - нотариален акт

владам (се) – Владея (се)

владелец - Владетел

владичина, владишнина и владищина - Някогашен данък за владиката

владувам - Владея, властвам, властвувам

влак, вляк, влачилка – 1. Примитивно земеделско оръдие за повърхностна обработка на почвата, брана. Използува се за леко заравняване и за зариване на засети семена. Състои се най-често от напречно дърво, назъбено или гладко отдолу, със закрепени по него (чрез клинове или куки) вършини или драки. В някои случаи В. е изплетена от дървени пръти леса, чиито разклонени върхове се влачат върху изораната почва. При работа върху В. се слага тежест (камък и др.). Тегли се от добитък; 2. Дървено съоръжение за свличане на дървен материал (трупи) по планинските склонове.

влака - Род, роднини, челяд

влаком - Безредно, без подбор

влас - Косъм

власа - Козина

власеница и власяница - Монашеска груба дреха от козина

власи – 1. Потомци на романизирано дакийско население на север от Дунав. От VII до нач. на XI в. територията, населена с В., е в пределите на българската държава, а населението - в състава на българската народност. За пръв път се споменава в изворите като самостоятелна етническа група през X в.. В. са в основата на румънската народност. През XIV в. образуват своя държава, която поддържа добри отношения с Б-я (Българо-влашки до­говори XIV век); 2. В. се нарича и романизираното тракийско и илирийско население на Балк. п-в, свързано с историята на балканските държави - Византия, Б-я, Сърбия, а по-късно и с Османската империя. За пръв път се споменава като пастирско население, обитаващо планините през X в. В. участвуват в някои от въстанията на българите против византийската власт (Въстание в Тесалия 1066, Въстание на Петър и Асен 1185— 87 и др.); 3. През XIII—XIV в. в Б-я, Сърбия и Византия с термина В. е обозначена и категория зависимо население (без оглед на неговия произход и етническа принадлежност), което се занимава с животновъдство и води номадски начин на живот; 4. След османското завладяване на Балк. п-в В. се нарича категория зависимо население, което обитава гранични райони на империята на юг от Дунав (във Видинския санджак), плаща по 1 флорин данък на огнище и дава войници в осм. армия (наричани още филуриджии).

власина - Козина, косми

Власовден (11 февруари) - Езически празник в чест на едрия добитък. Съдържа елементи, свързани с почитането на славянския бог Велес. В християнската религия се свързва с името на Св. Власий. Празнува се във връзка с болестта влас, която върлува по добитъка. В някои краища на Б-я В. е свързан и със земеделието - празнува се, за да се осигури пълен клас. Спазват се определени обредни забрани за здраве на добитъка. Жените приготвят обредни хлябове (кравай, колак, пита), които украсяват с царевични зърна, орехи и сушени плодове и раздават преди слънце за здраве на едрия добитък. В някои области на В. се правят и курбани. Днес не се празнува.

властар – (нгр. vlastári) – Младо клонче на лоза, дърво и др.; Младок

властел - Владетел, властелин

влаченица - Разправии, разкарване, разтакаване

влачка - Дърварска кола само с преден колесар

влашеник - Качамак

влечка - Чехъл

вложница - 1. Ножница; 2. Калъф за накити

влъкодлак - Вампирясал човек, вампир

влъхва - 1. Древен мъдрец; 2. Крадец, разбойник

влушба - Магия

НАЧАЛО

вмужавам се - Ставам мъжествен

вмърлушам се, вмърлушвам се, вмърлуша се - Спотаявам се

НАЧАЛО

внетре - Вътре

внетрешен, -шна, -шно - Вътрешен

внешен, -шна, - шно - (рус. внешний) -  Външен

внидa - Вляза

внизвам, внижа 1. Забивам, вмъквам, прониквам;  2. Нанизвам

внимам - (рус. внимать) - Внимавам

вниша се - Втурна се

внътре - Вътре

внътрешен, -шна, -шно - Вътрешен

внятен, -тна, -тно - (рус. внятный) - Ясен, разбран

НАЧАЛО

вовсе - (рус. вовсе) - Съвсем

вовчовам се - Ставам покорен като овца

воглаве - Начело

водар и водарка - 1. Водоносач, водоносачка;  2. Лице, което пие само вода

водвара - Извара, отвара

воденист - воденисти очи - Безцветни, светли очи

воденица - Примитивна мелница за смилане на зърнени храни, движена от водна сила. В миналото В. е имало в околностите на почти всяко село с изключение на Източна Добруджа. В зависимост от дебита на водата или от скоростта на течението й В. биват: Караджейка - водното колело и мелничният камък имат една и съща отвесна ос. Когато водата е изобилна, тя пада върху водното колело по открити коруби, а когато е малко - по затворен цифун. Караджейките могат да бъдат с един и с много камъни; Долапкина - с водно колело, наречено долап, на хоризонтална ос (при бавнотечащи води), като движението на камъка се предава чрез зъбчати колела; Дунавска воденица - построена на шлеп, с хоризонтална ос и долапи от двете му страни. Вътрешните механизми и на трите вида В. са напълно еднакви.

водителен, -лна, -лно - Ръководен

Водици, Богоявление, Йордановден, Водокръщи (6 януари) - Празник, свързан с кръщаването на Исус Христос. Има езически произход, но е възприет и от християнството. На този ден се кръщава (освещава) водата, като в нея се хвърля светият кръст. Вярва се, че до В. водата е нечиста. Някъде се измиват иконите и лемежите. Срещу В. е третата бъдна вечер през зимните празници. Някъде прекадяват челюстите на свинската глава, останала от Васильовден. Срещу празника се изпълнява обичаят совойница (сивуйница), познат в Родопите и в някои райони в Североизт. Б-я. Девойките избират и обличат момиче като булка. Препасват го с червен пояс с ресни. Друго момиче се облича като момък. Моминската група заедно с „булката" и „момъка" посещава всяка къща в селото. Носи се котле с „мълчана вода" и босилек. Булката ръси всички членове на семейството и къщата. Пеят се песни, някои от тях с любовно-женитбени мотиви. Вярва се, че обичаят совойница пропъжда злите сили. На В. се извършва обредно къпане на младоженците и малките деца. В Родопите е известен като „хаскане". На В. се изпълнява и обичаят водичарки. Група девойки, на които предстои да се омъжат, подобно на лазарките посещават всяка къща и пеят обредни песни, аналогични на лазарските и коледните. Водичарките са свързани с посвещаване в религиозно тайнство в древността и по смисъл се отнасят към обичаите с брачно-семеен характер. Днес обичаите на В. не се изпълняват. Само някъде къпят младоженците.

водичарки – вж. водици

водник - Приведен зет, заврян зет

водник - Водач

водник – Закачалка за окачване на котлите с вода. Във възрожденската къща се намира винаги в помещението с огнище („в’къщи"), най-често на стената до вратата. В полските райони В. е хоризонтална гредичка, в която са забити 4-5 дървени куки за закачване на котлите. В планинските райони В. се състои от две гредички с куки, често комбинирани с етажерки, полици и долапчета.

водовада - Воденична вада

водовод - Водопровод

водоземец - Земноводно животно

Водокрущ и Водокрущи - Празник Богоявление

водомет - (рус. водомёт) - Водоскок, фонтан

водотеч - Водопровод

водочасник - Воден часовник

водяв - Воднист, течен

водянка - (рус. водянка) - Болест коремен тиф или подуване на корема

военен данък - Данък, събиран според Закон за местните данъци и такси (Обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951) в периода до 1981г. само от българските граждани - мъже, навършили 20 г., но не по-възрастни от 50 г., които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. Освобождават се лицата, станали негодни за военна служба по време на изпълнение на военен дълг, а също и лицата, които поради физически или умствени недостатъци не са в състояние да отбият военната си служба и не са трудоспособни. Състои се от 2 части - основен и допълнителен данък. Размерът на осн. данък е определен в абсолютна сума - 6 лв. годишно. Допълнителният данък е пропорционален (пряк) и е установен в размер на 1% от общата сума на всички лични доходи, облагани с данък върху общия доход. В. д. се плаща в продължение на 6 последователни години. Определя се на 2 пъти по за 3 г., но се събира всяка година. Дължимият данък може да се плаща на 4 равни части в приход на бюджетите на съответните градски и селски нар. съвети. За емигрантите данъкът се събира наведнъж от техните родители. Постъпленията в бюджета от облагането с В. д. са незначителни.
В. д. се събира като пряк данък и след Освобождението от мъжете които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. От 1904г. във връзка с развитието на българската армия от 6 на 9 дивизии са записани и обложените с В. д. като запас, който подлежи на мобилизиране във военно време. Така обложените с В. д. са мобилизирани през 1912-13г. и участват във войните.
В. д. или откуп се събира и преди Освобождението от немюсюлманското население на възраст от 16 до 60 години, което не служело в армията. Данъкът се е нарича „беделии аскери”, въведен 1856г., възлиза средно на двадесеттина гроша/год. и заменя данъка джизие (от XIVв. до 1856г.).

воз - 1. Въз, върху;  2. При: отивам воз – отивам при

воз и воза - Товар, колкото се кара с една кола

возар - Колар, водач

возатай - (от рус. вожатыи) - Колар, файтонджия

возгара - Парливо, неприятно уригване

возелница - 1. Продълговата бъчва, която се товари на кола; 2. вж. вoзилница

возилница - Грамадна бъчва за вино

возило - Превозно средство

возмня - Помисля

возрив - Окопаване на царевица, боб и др.

возривам (се) - 1.Окопавам царевица, боб и др., окопавам (се); 2. Правя нещо на купчина - брашно, пясък и др.

возривач и возривачка - Човек, който окопава царевица, боб, и др.

воител - (рус. воитель) - Военачалник, вожд

воище - Дългото дърво на рало

война – Войска: отгоре идва война

войно - Ерген или млад съпруг

войскар (-ин) - Войник, военен

войскарски - Войнишки

войскарство - Войска

войскарщина - Военщина

войскобоец - Войнствен човек

войскобойство - Военно дело, война

войтия - (нгр. βοήυεια ) - Данък владищина - някогашен данък за владиката

волавка - (чуж.) - Птица рибар

волан – (фр. volant - летящ) – 1. Украса на женска дреха от набрани ивици плат; 2. Колелото на автомобилно кормило

волентир - (рус. волентир) - Войник доброволец

волник - Доброволец

волнонаемен, -мна, -мно - (рус. въльнонаёмный) - Назначен на работа за определено време – обикновено за една година

волоберщина – 1. Данък в натура в средновекековна Б-я, идентичен вероятно с византийския зевгаротикон или зевгологион, който е вземан за определена площ земя, обработвана от един чифт волове (зевгар). Споменава се във Виргинската грамота. В. отговаря вероятно и на т. нар. „житарство" - данък в жито, който се споменава в Зографската грамота; 2. Данък в натура от говеда

воловница - Водило на капистра

волонтир - вж. волентир

волсва - Влъхва

волта - (фр. volte) - Въртене, обръщане

волунтарен – (лат. voluntarius) - Доброволен

волунтаризъм – (лат. voluntas - воля) – 1. Идеалистическо направление във философията и психологията, което обявява волята за висш принцип на битието, противопоставя волевото начало на обективните закони на природата и обществото и утвърждава независимостта на човешката воля от окръжаващата действителност; 2. Учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живот.

волуптозен, -зна, -зно - (фр. voluptueux) - Сладострастен

вон - (рус. бонь) - Воня, смрад

вон - (рус. вон) - Вън

вонещилник - Мързелан

вонещица - 1. Смрадлива буболечка; 2. Развратница

вонта - 1. Смрадлива или мързелива жена. 2. Развратница

вонтьо - Смрадлив или мързелив човек

вопиющ - (рус. вопиющий) - Който вопие, силно желае

вопия - Викам със силен глас; въпия

восток - (рус. восток) - Изток

восточен, -чна, -чно - (рус. восточный) - Източен

вошка - Овощие, овощно дърво, овошка

вощуна - Нетопен, непречистен восък

вояк - Войник, боец

НАЧАЛО

впадам, впадна - 1. Изпадам, попадам;  2. Хлътвам; 3. - (рус. впадать) -Вмъквам се, вливам се

впадина - 1. Падина, валог; 2. Вдлъбнатина

впаплачен - Изпаднал в паника

впаплачосам се - Изпадна в паника

впечатам (се) - Направя впечатление; запечатам (се) в съзнанието

вплувам - Влизам плавайки или с плуване: кораб вплува в пристанище

впосейвам - Посявам в нещо

впра - 1. Вперя, насоча; 2.Опра, допра

впрегало - Двойка впрегатен добитък

впрегница - Процеп или стръки на кола

впълно – Напълно

НАЧАЛО

враг - Дявол

враговит - Хитър, дяволит

врагувам - Враждувам

врадуни - (нем. Rad - „колело") – 1. Превозно съоръжение. Представя ниска двуколка със спицови или целотрупни колела, теглена от волове. Широко използвана в миналото във високопланинските райони - Родопите и Пирин, за превозване на трупи и друг едър дървен материал по стръмните планински пътища; 2. Малка количка за возене на деца за забавление.

вражалец и вражалица - Гадател, гадателка

враждебник и браждебница - Враг

вракузун - (нгр. βρακοζώνα) - Ремък или връв за стягане на потури, гащник

врана - Широкият отвор на бъчва или каца

врангалък - Врява, шум

вранило - Чернило за вежди и за друго

враница - Лодка, ладия

враносвам, враносам - Боядисвам черно

вранянско - (от град Враня, прочут в миналото с производството на въжета): влачи вранянскoто - Носи въжето, търси си гибелта

вратарувам - Често отварям и затварям вратата; прен.: често да посещавам – да влизам и излизам

вратоломен, -мна, -мно - (срхр. вратоломан) - Опасен, главоломен

вратоломство - Вратоломна, рискована постъпка, риск

врах - Снопи, разхвърляни на харман за вършитба

врахел - (от нгр. βραχιόλι) - Гривна

врачански: жено врачанска - Укорно обръщение към някого – мъж или жена

врачебен, -бна, -бно - (рус. врачебный) - Лековит

врачка – Вратичка, врата

врачолия – Врачуване

врачуване - (старобълг. врачеватн - „лекувам") - Древна практика на лекуване с баяне и билки. По-късно се преосмисля като гадаене и предсказване - опит за проникване в бъдещето или за разкриване на миналото чрез ирационални средства и похвати. В. бива: за здраве, женитба, благополучие, смърт, плодородие и приплод; колективно и индивидуално; извършва се по небесни тела - луна, звезди, по реални предмети - огън, вода, дим, сито, лемеж, бобени зърна, восък, олово, по поведение на птици и животни, по вътрешности и кости, по сянка, по съновидения и ясновидения, по най-различни комбинации. Някои В. са свързани със знахарството. Извършва се по време на различни годишни празници - Нова година, Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден, Еньовден и др. Практикува се от определени лица - врач, врачка, гледачка, знахарка, врачарица. През древността тези лица не са диференцирани от племето. При феодализма има вече съсловно разграничаване, което се засилва през Възраждането. Днес изчезва от бита.

вревна се - Понравя се, харесвам се

вред - Вреда

вреден, -дна, -дно - Способен, сръчен

вредност - 1. Способност, положителни качества; 2. Стойност: във вредност от.......броя

вредя – Струва, има парична стойност от...

вреж и врежило - Стъбло на тиква, краставица, диня и подобни

врекел - Торба, чувал

врелец - 1. Гореща, вряла вода; 2. "Ключ" на течност, която ври:
“с врелец”= “на ключ” – Течността (водата) бълбука, като вода в извор (от рус. ключ - извор), тихо кипене, без шум и с минимум пара

врело - Буен извор

врелок - Вряла вода, врелец

вретенарство - Занаят за изработване на вретена, прешлени, цеви (масури) и калеми. В миналото е широко развито във връзка с абаджийството, тъкачеството и домашните занаяти. Упражнявано е както от специални занаятчии, така и от овчари и говедари през свободното им време, най-вече от цигани-копанари, чиито жени продават вретената. С В. се е занимавало и населението в с. Лешниково, Хасковски окръг.

вретено - Дървено приспособление за ръчно предене, с което влакнести материали се изпридат на прежда чрез въртенето му с ръка. Обикновено се изработва на ръчен струг. На долния край е по-масивно за тежест, а горният е изтънен и с пъпка за заклупване на нишката. В централната част на Родопите и в Странджанско В. е издялано на ръка и е с каналче вместо с пъпка на горния край.

вретеня – (за житно растение) - Изкарва, пуска стебло

вретище - Голяма торба, чувал

вреща - Чувал

врис – (βρύση) - Извор

вруквам се - Спущам се

Връбница, Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден - Християнски празник, който се празнува в неделя преди Великден. Обявен е през V в. като ден на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим. Хората постилали пътя на Исус Христос с цветя и върбови клони. Осветени от стъпките му, клоните се смятат за благословени и с тях започват да окичват християнските храмове и домовете. Под влияние на някои езически пролетни обреди окичването има и очистителен смисъл - очистване от зли сили. На В. се извършва и обредът кумичене - днес отпаднал от бита.

връвище – вж. вървище

връз - Оплоден цвят на овощно дърво и овощие, завръз

връкчия – вж. οракчия

връстен, -тна, -тно - Възрастен

връстнакиня - Връстница

връхлея - 1. Върлувам; 2. Нападам

връхнина - 1. Възвишение; 2. Определен процент върху данък

връхно - Напълнено до горе с връх

връшник - Традиционно приспособление за печене на хляб, баница и др. в подница. Представя кръгъл куполовиден капак, изработен от глина или желязо, с дръжка в центъра. При печене се засипва с жарава от огнището. Разпространен е из цяла Б-я от дълбока древност, за което свидетелстват намерените при разкопки глинени В.

врядвам - Струвам, имам стойност, значение

НАЧАЛО

всадник - (рус. всадник) - Конник, ездач

всеоръжие - (рус. всеоружие) - Пълно въоръжение

всесъжение - (рус. всесожжение) - 1. Пълно изгаряне на жертвено животно; 2. Жертва

всеходка - Моторна лодка

всилвам се, всиля се - 1. Засилвам се; 2. Правя усилие

вскотен, -а, -о - Превърнат в скот

вскърмен, -а, -о - Откърмен, закърмен

вскърмявам, вскърмя - Откърмям, закърмям

вставям, вставя - (рус. вставить) - Прибавям

встадявам - Превръщам на стадо

встаря - Състаря

всуе - Напразно

всуде u всуду - Навсякъде; всякъде

всъдеход - (от рус. въздеход) - Автомобил, който се движи по всякакъв терен

НАЧАЛО

втаксам се - (от гр. χαξω) - Обещая, наемам се да свърша нещо

втаксувам - (от гр.) - Обещавам

втарасо и втараси - (от гр. τώρα) - Веднага, незабавно

втарат - вж. втарасо

втасвам – (гр. phthánō) – 1. Свършвам, довършвам на време; 2. Готов съм, узрявам; 3. (за тесто) престояло е да бухне и е готово за разнемане или за печене; 4. (прен.) Забърквам, свършвам нещата по лош начин.

втелесам - Налетя, изпадна в беда

втелесвам се - Правя се на глупав, втелявам се

втелявам се, втеля се - Правя се на прост, на глупав

втесам - (от гр. φταίω) - Сгрешавам, навлизам в забранено място

втискам - (рус. втиснуть) - Вмъквам, напъхвам

втищ - Копринена буба

вторя - Повтарям след някого, пригласям

втрапен, -а, -о - Замаян

втрапен, -а, -о - Намиращ се в трап

втрапя - Вмъкна, вкарам

НАЧАЛО

вула - (гр. βουλλα) - Писмено разрешение за черковен брак

вулия, вулгия u волия - (нгр. βούλγι) - Bug кожена торба за храна, носена през рамо

вура и вура-тута - (от тур. vur, tut - бий, дръж) - Шумен пазарлък за нещо

НАЧАЛО

входник - Коридор

вхомотя - Вкарам в хомот, заробя

НАЧАЛО

вцеден, -а, -о - Нахлузен

вцедя се - Нахлузя се

вцеля се - Обединя се, образувам една цялост

вцепя - Впия, вчепкам, прокарвам през

вцъвръстен, -а, -о - Втвърден, вкаменен

вцъклен, -а, -о – (за очи, поглед) - неподвижно втренчен

вцукля се - (за очи, поглед) - втренчи се, впие се

НАЧАЛО

вшутливост - Шеговитост, веселост

вшутница - Смешница, комедиантка

вшутош - Смешник, шут

вшутявам се - Шегувам се, вдетинявам се

вшутявка - Шега, глума

НАЧАЛО

въбел - Дълбок кладенец, излак

въвалям - Въвличам

въвеза се - Кача се, вляза

въверя, въверявам (се) – Поверявам (се)

въвод - Увод

въгарец и въгърец - Червейче, което се развива под кожата на добитък и причинява сърбеж

въглар и въгляр – Въглищар

въглищарство, кюмюрджийство - (старобълг. „въглен") - Занаят за производство на дървени въглища. Упражняван широко през XVIII и XIX в. навсякъде из Б-я и особено в планинските райони. С него се занимават обикновено по-бедните селяни, които нямат друго препитание. До 1878г. В. е силно развито в планините Осогово, Алиботуш (дн. Славянка), Пирин и в някои от предпланинските райони на Родопите, в Чипровци, Самоков, по средното течение на Места. Свързано е с железодобиването и с развитието на някои занаяти - ковачество, железаро-ковачество, абаджийство, медникарство. Най-силно се развива в Странджа във връзка с железодобиването в Малък Самоков (дн. Демиркьой, Турция) - един от центровете на турската военна индустрия до 1878г.. Дървените въглища се използуват и за отопление на дюкяни из чаршиите на градовете, както и за домашни нужди. В. в Странджанско се упражнява и след прекратяване на железодобиването, дървените въглища се произвеждат за износ, главно за Цариград. Някои въглищари от Странджа и Изт. Родопи упражняват занаята си като гурбетчии в Цариград. Мнозина от тях остават на постоянно местожителство в цариградските села. Горенето за приготвяне на дървените въглища (букови, дъбови и борови) става в специална яма, наричана жизница, ропа, ропка, турлак и др.

въджишки и въжишки - вж. ваджишки

въдрузя - (рус. водрузить) - Забия, издигна (знаме)

въжарство - Занаят за изработване на въжета и върви от коноп, козина и лико. Упражняван е по къщите и в занаятчийски работилници. При домашното изработване на въжета е употребявано колче — вител, на който е прекаран свободно въртящ се клин, извит на едната страна (служи за дръжка). За края на витела е прикачвана връвта, от която чрез въртене на витела е усуквано въже. В занаятчийските работилници изпреденият коноп е усукван на чекрък с 4 макари, които се въртят около хоризонтални клинове, наковани на дъска. Изработвани са различни по предназначение и големина въжета: сиджими, обикновени въжета, ортоми, корабни въжета и др. Изработването на въжета от козина се отнася към мутафчийството. В миналото В. е широко разпространено, развивано е във връзка с мулешкия и конския транспорт. В по-големите градове са създавани специални въжарски чаршии.

въжди ме - Безпокои ме, чопли ме, не ми дава мира

въжица - Препаска от житни стъбла с която се притягат снопи

въза - Препаска

възбурнат - Обърнат, възвит, запретнат

възвълнувам - (рус. взволновать) - Развълнувам

възгам - Хленча

възгане - Хленч

възгечтердисам се - (от тур. vazgeçtirmek) - Откажа се, разколебая се

възгечтисвам (се), възгечтисам (се) - (от тур. vazgeçmek) - Отказвам се, оставям се от нещо;  напускам, изоставям

въздих - Въздишка

въздрасна - вж. въздръстя

въздръгване - Изтръпване, трепет

въздръгнат - Запрегнат

въздръстя - Побягна, търтя нагоре, хукна да бягам

въззрение - (рус. воззрение) - Възглед

възида – (за тесто) – Втаса, ферментира, шупне

възкрилие - Пола на дреха, на мантия

възлаз - 1. Стръмнина; 2. Изкачване

възлегало – Облегало, облегалка на мебел за сядане

възло - Много бързо, стремително

възмъздявам (се), възмъздя (се) - Давам възмездие, отплата, отплащам (се)

възток - Изток

възточен - Източен

вълкиня - Вълчица

вълма - Вълна

вълнарница - Приспособление в река, в което се пере вълна

вълнея се - Вълнувам се

вълненик, тъкменик, бръчник, пещимал, завеска - Женска връхна дреха, част от носия. Ушита е от домашна вълнена тъкан; широка, набрана в горния край. Запасва се отзад над ризата като престилка. Дължината на В. е до прегъвката на коленете или под тях, а страничните ръбове падат от двете страни на тялото, без да закриват ризата. Съществуват редица местни разновидности на В., които се дължат на начина на тъкане и орнаментиране на плата, на цвета и названието му. В. в Кулско и Видинско е ситно набран, виненочервен или тъмносин с разноцветни ромбове или ивички по цялата тъкан; В Плевенско, Никополско, Свищовско, Ловешко е от плат с гъсто набит вътък, на разноцветни ивици с втъкани в тях орнаменти, нагънат е на едри дипли и се нарича тъкменик или бръчник; В Троянско, Разградско, Силистренско е от тънък тъмносин или черен плат, набран като ветрило, украсен в долния край с разноцветни ивици и се назовава пещимал; В Провадийско и Шуменско е от черен, почти опънат по тялото плат с бели шевични орнаменти по долния ръб, нарича се завеска.

вълча яма - Капан за хващане на вълци. Представя дълбок трап със забит на дъното заострен кол. Отгоре трапът е замаскиран с тънки съчки и листа. Попадналият върху маскировката вълк пропада в ямата и се набива върху острия кол, след което бива доубит от ловците с дълги колове.

Вълчи празници, Вълчешки празници, Зверини празници, Трифунците, Вълчата Богородица - Празнуват се за предпазване от вълци 2 пъти в годината - в началото на февруари (като Трифунците) и през есента, началото на коледния пост (като Зверини празници, Вълчешки празници и Вълчата Богородица). Съществуват обредни забрани във връзка с домашната и трудовата дейност – не се работи вълна: не се преде, тъче, шие, влачи вълна; не се  пере и т. н, за да не ядат вълци добитъка. През тези дни секирата се забива в дръвника, веригата в огнището се заключва, затварят се гребените (дараците), за да бъдат „затворени устата на вълка". Съществува табу по отношение на споменаването на вълка. Обредна практика е зашиването на полите на женска риза, придружено с обредна словесна формула (нареждане) - да не нападат вълците домашните животни. Днес не се празнува.

вънкашнина - Външност

въпия - Викам със силен глас, с цяло гърло

въпросител - (рус. вопроситель) – Изследвач, изследовател

върваря се - Извървявам се

вървище - Планинска пътека

вързок - Връзка, връв, въже

вързоница - Връзка, сплит, венец

вързулест - Възлест, съковит

вързyлица - Вена, венозен възел

въркозун - вж. вракузун

върколак - Зъл дух, породен от кръвта на убит човек

върлея - Върлувам

върлост – Злина, сила

върляк - Върло място, стръмнина

въртило – 1. Чекрък на кладенец; 2. Долна част на воденично колело

въртиопашка - Подлизурка

въртоверец - Човек, който не си държи (седи) на думата, на вярата

въртокав - Несръчен, неуреден в работата си

въртол – Кръг, петно или дъга от изникнали растения

въртолия - Разправия, главоболие, неприятност

въртоля - Работя по малко, отхвърлям работа

въртоп – 1.Свърталище, дом; 2.Водовъртеж

въртушка - 1. Въртележка; 2. Извъртане, шмекерия

върхам – Вършея

вършитба - Отделяне на зърното от класа при прибиране на реколтата от зърнени култури. Извършва се върху предварително подготвена на открито площадка - гумно. Около центъра на площадката се нареждат и развързват снопите. По периферията снопите се поставят навътре с класовете. Начини за оронването на зърната: 1. Само с коне, пуснати свободно да тъпчат по снопите в гумно, заградено с плет или зид (из Добруджа); 2. С коне (от 3 до 5 коня), вързани чрез въжени примки (хамове) и закачени с кука за забития в средата на гумното кол (стожер). Конете обикалят, докато въжето се навие на стожера, след което куката се откача и те се обръщат в обратна посока; 3. Чрез диканя, чрез каменен или дървен валяк или предната част на кола, теглени от рогат добитък или коне. На няколко пъти харманът се претърсва с вили. Когато се смята, че зърното е вече оронено, с яби (вж. вила) се отделя сламата и плявата, а зърното се събира на куп с хармански гребла и метли. Купът се прочиства от едри клечки и осили чрез харманска мрежа (в Добруджа), след което зърното се отвява с дървена лопата. Чистото зърно се мери с крина, изсипва се в чували и се отнася в хамбарите. Днес този процес е механизиран.

въс - Косъм

въседник - Конник, ездач

въсеница - Гъсеница

въсест - Мъхест

въси, въс – Мустаци, мустак

въсовит - Мъхнат, космат

въстреб - Подставка, на която денем нареждат постилките и завивките във възрожденската къщта

вътък - Прежда, която при тъкане се кръстосва с основата. Обикновено В. е по-дебел от нея; може да бъде от същия или от различен материал: основа памук и В. вълна или осно­ва коноп и В. блатна трева и др.

въхав - Ароматен, ухаен

въшкоберник - Въшлива дреха

НАЧАЛО

вьорс - (от тур. örs) - Наковалня

НАЧАЛО