ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

В-ВДЪ, ВЕ-ВИБ, ВИВ-ВНЯ, ВОА-ВРА, ВРЕ-ВЮР

вед_, вее_, веж_, вез_, веи_, вей_, век_, вел_, вен_

ве - Бе

вегетален; вегетален - (лат. vegetālis) - Растителен

вегетарианец; вегетарианец - (от лат. vegetarius „растителен”) - 1. Човек, който се храни само с растителна храна - (умерените вегетарианци не ядат само месо, но ядат яйца, мляко и др. млечни продукти); 2. Привърженик на вегетарианството

вегетариански; вегетариански - (от лат.) - 1. Присъщ на вегетарианството; 2. Растителен; 3. Който приготвя растителна храна

вегетарианство; вегетарианство - (от лат.) - 1. Система на хранене само с растителна храна или с растителна храна и продукти от животински произход без месо; 2. Учение, че месната храна е вредна и трябва да се яде само растителна храна

вегетативен; вегетативен - (лат. vegetatīvus) - Растителен, който се отнася до растене и развитие; вегетативен орган - орган на храненето и растеж; вегетативно размножаване - безполово размножаване; вегетативна нервна система - част от нервната система, която управлява кръвообращението, дишането и храносмилането

вегетационен; вегетационен - (от лат.) - Който се отнася, който е свойствен или произхожда от вегетация; растителен; вегетационен период - период на растеж; времето, през което едногодишното растение проявява жизнените си функции (растеж, размножаване, даване плод)

вегетация; вегетация - (лат. vegetatio) - 1. Растеж, растене, израстване; 2. бот. Съвкупност от жизнените процеси в растителния организъм, които са във връзка с растежа и развитието му

вегетирам; вегетирам - (от лат.) - 1. Раста (за растение); 2. прен. Живея без духовни интереси; 3. Живея оскъдно

НАЧАЛО

Веда; Веда - (санскрит) - рел. Свещена книга на индусите (индийците), която се състои от четири книги, съдържащи молитви, химни и др.

веда; веда - (старобълг. „ведь” - „знание”) - в народните поверия: Вещица, бродница - безплътно женско същество, което броди нощно време и причинява зло на хората. Среща се в народното творчество и творбите на П. Р. Славейков; Самодива

веда; веда - Водя

веданта; веданта - (санскрит) - Религиозно-философско учение на индусите (индийците), което проповядва единение на човешката „душа” с божеството, с „мировата душа” (Брама)

веде и веди; веде и веди - Старо име на буква В /Глаголица/

ведизъм; ведизъм - (от санскрит) - Най-старата религиозна система на Индия, изложена в четирите свещени книги, Веди

ведом; ведом - Известен

ведома; ведома - (рус. бедомо) - Знание, съгласие

ведомост; ведомост - (рус.) - Опис, списък с числени данни, най-често за раздаване пари, вещи и др.

ведомство; ведомство - (рус) - Част, клон от държавното управление, който обслужва определен сектор; служба, учреждение

ведри се; ведри се- Прояснява се

ведрица; ведрица - 1. Малко ведро

ведрица, кандилка; ведрица - 2. (Fritillaria) - Род многогодишни тревисти растения от семейство лилиецветни. Съществуват около 50 вида в умерените области на Северното полукълбо. В България растат 6 вида, главно в южните планински области; отделните видове обикновено имат ограничено разпространение: малката ведрица (Fritillaria meleagroides) расте само в Софийско, из влажни ливади; стрибърновата ведрица (Fritillaria stribrnyi) - само в Пловдивско, Ямболско и Елховско, дряновската ведрица (Fritillaria drenovskyi) - в планина Славянка и Южен Пирин при надморска височина 1000-1800 м. Четири вида ведрица са балкански ендемити - гръцка, черноморска, стрибърнова и дряновска. Малката, стрибърновата и дряновската ведрица са защитени. Ведриците са декоративни растения с ограничено приложение. По-широко се култивира царската ведрица (Fritillaria imperialis), пренесена от Азия, от която са създадени множество градински форми.

ведро; ведро - Ясно, хубаво време

ведро; ведро - 1. Старинен дървен съд, употребяван главно от пастирите при издояване на мляко. Използува се за вадене на вода от кладенци и за носене на вода; 2. Мярка за вместимост (от 8 до 15 л), с която най-често се измерва вино и се изчислява вместимостта на големи винарски съдове.

НАЧАЛО

веер; веер - (рус. веер) - Ветрило

вежда; вежда - Горната (дървена или мазана с хоросан, гипс) част от рамката на прозорец в българската възрожденска къща, профилирана и обработена декоративно във форма на фронтон, полукръг, сегмент и др.

везба, везмо; везба, везмо - Шита върху плат украса, вж. шевица

везвам, вежа; везвам, вежа - Връзвам

везде; везде - Навсякъде

везден; везден - вж. весден

везеница; везеница - Наниз, върволица, редица

везика; везика - (лат. vesīca) - анат. Мехур

везикула; везикула - (лат. vesicula) - мед. 1. Мехурче (в белия дроб и др.); 2. Обрив по кожата, мехурчета по кожата

везикулит; везикулит - (лат. vesiculītis) - мед. Възпаление на семенните мехурчета

везир; везир - (тур. vezir от ар.) - Министър в султанска Турция; велик везир -  Министър-председател

везувиан; везувиан - (от собс. Везувий) - Разноцветен минерал, от който се правят дребни предмети

НАЧАЛО

веило; веило - Открито място, където отвяват овършано жито, ечемик и др.

вейник; вейник - (Calamagrostis) - Род многогодишни треви от семейство житни. Съществуват около 100 вида, предимно в областите с хладен и умерен климат. В България растат 5 вида, из цялата страна, по планините, над 1000 м надморска височина, предимно из разредени гори и храсталаци, горски поляни, обезлесени места. Приземният вейник (Calamagrostis epigeios) расте из разредени гори и храсталаци по песъчливи терени; мъхнатият вейник (Calamagrostis villosa) - из цялата страна до 2000 м надморска височина из планински ливади, тръстикоподобният вейник (Calamagrostis pseudophragmites) - край реки и потоци от 400 до 1500 м надморска височина. С по-ограничено разпространение, по блатисти места в централната част на Родопите и Западните Родопи расте ланцетолистният вейник (Calamagrostis lanceolata). Имат ниски фуражни качества, някои видове се използват за укрепяване на терени.

вей-хайвей; вей-хайвей - (от китайско собствено име) - Несериозен, вятърничав

век - Времето на един човешки живот; живот

векил(ин); векил(ин) - (тур. vekil от араб. - „заместник", „пълномошник”) - 1. Титла в Османската империя. Великият везир носи титлата векил и девлет (пълномощник на държавата); 2. През XIX в. векилите ръководят разхвърлянето и събирането на данъците и са избирани от населението за пълномощници пред властта. Представител на българското население пред турската власт, пълномощник, наместник; 3. Поръчител, надзорник

векилхарч - Домакин, иконом

вековни дървета; вековни дървета - Дървета-столетници, останки от горската растителност, покривала в миналото голяма площ от територията на България. Запазени са случайно след опожаряване и гола сеч или ако са свързани с исторически събитие, около места за сборове, за водопой и пладнуване, чешми и др. Те са природни паметници с научна, културна, историческа и естетическа стойност. С издирването и запазването на вековни дървета се проследяват динамиката на растителността, дълговечността, устойчивостта и жизнеността на отделните видове от дървесната растителност. Единично или на групи вековните дървета се обявяват за защитени обекти в категорията „природна забележителност” и се намират под закрила на Закона за защита на природата (от 16 юни 1967г.,  отменен на 9 август 2002г.), като се поставя под режим и защита и околната площ, необходима за опазването им. През 1976г. защитените вековни дървета в българската природа са 1356 броя - „Байкушевата мура” в Пирин, чинарът в с. Заграде, Благоевградска област, „Старият бряст” в Сливен и др. По това време извършването на дейности, променящи самите обекти и обстановката, в която се намират, става с разрешение на Kомитет по опазване на природната среда, съгласувано с БАН. На всяко защитено вековно дърво се поставя емблемата на природозащитата у нас. Към 31 декември 2000г. защитените вековни дървета в българската природа са 1766 броя. В Закона за защитените територии (от 11 ноември 1998г.) в категорията „природна забележителност” са включени само обекти на неживата природа. „Опазването на вековни и забележителни дървета” става според Закона за биологичното разнообразие от 9.08.2002г., в глава пета. Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на дървото за защитено, която се обнародва в Държавен вестник. Обявените защитени дървета се вписват в регистри в Министерството на околната среда и водите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите, наречени „Регистър на вековни или забележителни дървета, обявени за защитени”. Според НАРЕДБА за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, Раздел ІІ, Чл. 40. (3) - Единични дървета, обявени за „исторически” или за „вековни и забележителни” извън паметници на културата или защитени територии се опазват и по предвидения ред в Закона за паметниците на културата и музеите, в Закона за биологичното разнообразие и в Закона за защитените територии; вж. вековен явор; вековен цер

вексел; вексел - (нем. Wechsel през рус.) - баш. Полица, менителница, запис на заповед

вектор; вектор - (лат. vector) - мат. Насочена отсечка с начало, край и дължина

НАЧАЛО

веларен; веларен - (лат. velarius) - езиков. Задноезичен; веларен звук - Звук, който се образува назад в устната кухина (к, г)

веларизация; веларизация - (от лат. velum „небце”) - езиков. Произнасяне на един звук по-твърдо (с участието на задната част на езика); сравни с: палатализация

веларий; веларий - (лат. velarius) - 1. ист. Телохранител на римските императори; 2. Завеса, покривало в римските амфитеатри за предпазване от слънце и дъжд; 3. Завеса, покривало

велбот; велбот - (англ. whale-boat) - Дълга бързоходна лодка с весла или платно, с кормило и остър нос

велвет; велвет - (англ. velvet) - Памучен плат, подобен на кадифе

велегезити, велейезити; велегезити, велейезити - Славянско племе от българската група. Заселва се в Тесалия, около градовете Тива и Димитриада, към Волоския залив. Велегезитите живеят известно време автономно. През 622г. заедно с др. славянски племена участвуват в обсадата на Солун. По време на следващата славянска обсада на Солун (около 647г.) велегезитите са в мирни отношения с градската управа и подпомагат солунското население с припаси. Областта Велегезития се споменава до XIII в. Племенното име се свързва със славянската дума velejězditi - „велики, добри ездачи", или (по-малко вероятно) със славянската дума velegostiti - „гостоприемни".

велегласен, -сна, -сно; велегласен - Който е със силен глас; на висок (силен) глас

веледушие; веледушие - Великодушие

велейезити; велейезити - вж. велегезити

велелеп и велелепен, - пна, пно; велелеп и велелепен - Великолепен

велелепие; велелепие - Великолепие

велемощен, - щна, - щно; велемощен - Много силен и властен

велемудър и велемъдър -дра, -дро; велемудър и велемъдър - Премъдър

велен; велен - (фр. vélin) - Най-хубавият вид пергамент; веленова хартия - Хубава гланцирана хартия

веление; веление - Повеление, заповед, повеля

веленце; веленце - Вълнена постилка

велеок; велеок - Който е с големи очи

велеречив; велеречив - 1. Много приказлив, многословен; 2. Многозначителен

Велес, Волос; Велес - Древнославянско езическо божество. Според някои учени е бог-покровител на добитъка, според други - на търговията и богатството, а според трети - на подземния свят. Предполага се, че Велес е свързан с култа на бика или че първоначално Велес е божество-мечка. През X в. в договорите си с гърците киевските князе се кълнат в Перун и Велес - „скотий бог”. Идоли на Велес са поставяни в Киев и Ростов. В „Слово за похода на Игор” певецът Боян е наречен „велесов внук”. Велес е познат при чехите през X-XI в. като демонично същество. Култът на Велес е наследен от култа на св. Власий, покровител на добитъка. Неговият празник е почитан особено от южните славяни, а върху светилищата на Велес при източните славяни са издигани черкви. Велес оставя следи и в славянската топонимия.

велехваление; велехваление - Голяма възхвала

Велешки чорбаджии - от гр. Велес, изографисани в църквата на Рилския манастир

велеят; велеят - вж. вилает

Велзевул, велзевулин; Велзевул - (евр.-новогр. Βελζεβούλ) - 1. според някои древни религиозни вярвания на Изток: Зъл дух, главатар на злите духове; сатана, дявол; 2. прен. Зъл, хитър, коварен, лукав човек

велик; велик - Голям: от малко до велико

велик воевода; велик воевода - Длъжностна титла в централното управление на Втората българска държава, чието придобиване е привилегия на съсловието на великите боляри. Великият воевода изпълнява военни функции и е заместник на царя във върховното командване на войската (главен военачалник). В историческите извори се споменават имената на великия воевода Манастър - при цар Калоян (1197-1207г.), и на великия воевода Константин - при цар Иван-Александър (1331-71г.)

Велика България; Велика България - Голям съюз от прабългарските племена, начело на който в началото на VII в. стои уногундурският вожд Кубрат, поддържал съюзни отношения с Византия. Територията на Велика България се простира на юг до река Кубан, на изток до Хипийската планина (днес възвишение Ергени, при Волгоград), на запад до река Днепър, на север до земите на антите. След смъртта на Кубрат, към средата на VII в., Велика България се разпада под напора на хазарите, които идват от изток. Едни от племената остават на старите си местожителства и приемат властта на хазарите. Други отиват в земите при вливането на р. Кама във Волга и образуват τака наречената Волжко-Камска България. Две групи се насочват към Панония и Равенската област. Група под предводителството на хан Аспарух се заселва в земите на север от делтата на река Дунав. За разпадането на Велика България съществува предание, според което петимата синове на Кубрат предводителстват разселването на прабългарските племенни групи.

великаш; великаш - Болярин, първенец

Великден, Пасха; Великден, Пасха - (гр. páscha от староеврейски pesach - „преминаване"). Денят на възкресение на Исус Христос - трети след неговото разпятие /Велики петък - разпъване, Велика Събота и Великден - неделя/. Тъй като според Библията Исус Христос е възкръснал след еврейския Пасха /Песах/, то Великден е зависим от Пасха. Първият вселенски събор /Никейски/ от 325г. решава Великден да се празнува в първата неделя след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако нещо пречи Великден да се празнува в неделя след Пасха, съборът решава отслужването да става месец по-късно. Григорианският календар, възприет през ХІVв. става причина да има разлика в празнуването на Великден. На Запад католици и протестанти започват да изчисляват датата на Възкресението по него, докато нашата църква продължава да се ръководи за подвижните празници от Юлианския календар. За неподвижните празници православната църква използва т. нар. Поправен Юлиански клендар - поправен от гръцки астрономи през 20те години на ХХв. Изключение правят Руската, Сръбската и Йерусалимската православна църква. Поради това е правилно да се казва „западен и източен Великден”, а не католически и православен.

великденче; великденче - 1. (Veronica) - Род едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения, рядко полухрастчета от семейство живеничеви. Съществуват около 300 вида, главно в умерените и студените области на Азия и Европа. В България растат 41 вида, широко разпространени по сухи каменливи места, храсталаци, влажни ливади и тревни площи, често като плевели (бръшлянолистното великденче - Veronica hederifolia). Родопското великденче (Veronica rhodopaea), търиловото великденче (Veronica Turrilliana) и келереровото великденче (Veronica saturejoides var. Kellereri) са ендимични за България. Отварата от лечебното великденче (Veronica officinalis) е средство против кашлица, астма, възпаления. Дълголистното великденче (Veronica longifolia), класовидното великденче (Veronica spicata) и подъбичевото великденче (Veronica teucrium) са декоративни видове в парковите алпинеуми; 2. Синьо или бяло пролетно цвете, което цъфти около Великден

Велики пости, Великденски пости; Велики пости - Периодът от Сирни заговезни до Великден (7 седмици). Известни са от III век. По произход са свързани с предхристиянския празник на великите дни, празнуван през пролетта във връзка със събуждане на природата и с някои източни култове към растителността. Наситени са с различни очистителни обреди и забрани, свързани с определени светогледни представи. През християнската епоха Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин достойно да се приготвят за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. След Неделя Месопусна се прекратява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на риба и млечни продукти. Риба се разрешава два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. Първите три дни от поста се прекарват в пълно въздържане от храна - тримерене - доброволен пост за онези, които могат и желаят да го издържат. Смисълът на поста е в смирението и духовното очистване от гордостта, от суетни и нечисти мисли, а не измъчването на тялото с неядене, за да бъде Великият пост благоугоден на Господа. Според българските обичаи (смесица от християнски и езически) периодът е наситен с различни забрани по отношение на стопанска дейност във връзка с предпазване от болести, зли сили и осигуряване на бъдещото плодородие. Почитат се най-много дните през Тодоровата неделя (първата седмица след Сирни заговезни). Вторник, известен като „черен”, „сух”, „усовски”, се почита във връзка е вярването, че той е господар на сушата. Приготвя се хляб, който се прекалява и се разчупва на дръвника, като се канят дъждовните облаци да се нахранят, за да докарват дъжд през лятото. По някои места в България парчета от хляба се хвърлят в реката, където „дъгата пие вода”, за да се осигури дъжд за посевите през лятото. Сряда се празнува поради вярването, че ако човек работи през този ден, полудява, затова се нарича „луда сряда”. Четвъртък, наричан „въртоглав”, се почита заради едрия добитък, за да не страда от болестта въртоглав. В сряда от четвъртата седмица на Велики пости, наричана „средопостница”, се броят яйцата за Великден. Последната седмица от периода се нарича „Страстна неделя” или „Страсна седмица”. В древността тази седмица е била посветена на смъртта на източните богове на растителността Атис и Адонис и на скръбта по тях. През християнската епоха това е седмицата, в която се спомнят последните събития от земния живот на Иисуса Христа - неговите страдания, смърт и погребение. Затова се нарича Страстна - седмица на страданията. На Разпети петък, ако здравето позволява, не се яде и пие нищо. Според българските обичаи особено се почитат сряда, четвъртък и петък. Първият ден - сряда, е свързан със забрани на някои женски дейности - предене, тъкане, шиене. На втория ден - четвъртък, се боядисват великденските яйца. Петък се почита, за да не бие град през лятото. По време на Велики пости се изпълняват обичаите - кукери, лазаруване, кумичене и буенец.
Източници: М. Арнаудов: 1) Сирница. Кукери или старци. Лазаровден и Връбница. - в книгата му: Български народни празници. С, 1943; 2) Буенец. Из историята на пролетните обичаи и песни. - в книгата му: Очерци по българския фолклор. Т. 2. С, 1969; Хр. Вакарелски. Велики пости. Боенец; Мара Лишанка. Лазаровден и лазаруване. - В кн. му: Българските празнични обичаи. С, 1943; Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 28. С, 1914

великодостойник; великодостойник - Висш държавник

велингтония; велингтония - (от собс.) - бот. Мамонтово дърво, исполинско борово дърво, което достига до 150 м височина и 15 м диаметър; вирее в Калифорния

велможа; велможа - (старобълг. вельможа - „болярин", „царедворец”) - Представител на висшия слой на управляващата феодална аристокрация. Употребява се със значение на „властник", „големец", „човек, който участва в управлението на страната". Среща се във всички славянски езици.

велодром; велодром - (велосипед и гр. drómos „място за бягане”) - сп. Бетонирана писта във форма на елипса за изпробване и състезания с велосипеди

веломотор; веломотор - (от велосипед и мотор) - Велосипед с мотор

велосипед; велосипед - (фр. vélocipéde от лат. velox „бърз" и pes, pedis „крак”) - Превозно средство, което се кара с крака, най-често с две, рядко с едно, три или четири колела; колело

велосипедист; велосипедист - (фр. vélocipédiste) - Колоездач

велпапе; велпапе - (нем. Wellpappe) - Мек вълнообразен картон, който се употребява за опаковка; гофриран картон

велум; велум - (лат. velum) - 1. Голямо покривало (за палатка, за цирк и др.); 2. анат. Небце

велур; велур - (фр. velours) - 1. Кадифе; 2. Вид памучен или вълнен плат с гъст мъх от едната страна; 3. Специално обработена кожа с мъх откъм лицевата страна; шведска кожа

велутин; велутин - (фр. veloutine) - 1. Мек копринен плат; 2. Вид оризова пудра

веля; веля - 1. Казвам, говоря; 2. Заповядвам, повелявам

НАЧАЛО

вена; вена - (лат. vena) - анат. Кръвоносен непулсиращ съд, по който нечистата кръв се отвежда към сърцето

венгера; венгера - (от рус. венгерка) - Вид танц

венгерец и венгерка; венгерец и венгерка - (рус. венгерец) - Унгарец, унгарка

венгърка; венгърка - (рус. венгерка) - Вид куртка с ширити по шевовете и на гърдите

венгърка; венгърка - вж. венгера - вид бален танц

венда; венда - (исп. venda) - Лавка

вендета; вендета - (ит. Vendetta) - Кръвно отмъщение (на о-в Корсика и Сардиния)

венедишки; венедишки - Венециански

венец; на венец - вж. жътва

вендуза; вендуза - вж. вентуза

Венера; Венера - (лат. Venus, eris) - 1. мит. Римска богиня на любовта и красотата, гр. Афродита; 2. астр. Планета, която се явява на небосклона като „вечерница” и като „зорница”; 3. прен. Много красива жена

венерабилен; венерабилен - (лат. venerabilis) - Почитаем, достоен за почит

венерация; венерация - (лат. veneratio) - Почитане

венерин косъм; венерин косъм - (Adiantum capillus veneris) - Папрат от семейство многоножкови папрати. Листните дръжки са крехки, черно-кафяви, дълги до 30-40см, листните дялове са нежни, ромбични, с тънки дръжки. Разпространен в атлантическите и средиземноморските области на Европа и Северна Африка, в Азия и Америка. В България е единствен представител на съществуващите около 200 вида от този род. Расте по влажни варовити скали в Кюстендилско, планина Славянка, Родопите, Благоевградско и другаде. Представен е с 1 вариетет (в Западни Родопи, Смолянско) и 2 форми (в подножието на Славянка, Кюстендилско). Използува се в народната медицина и като декоративно растение. Венериният косъм е защитен вид.

венеричен, венерически; венеричен, венерически - (лат. Venericus) - само в съчетание: венерическа болест - Заразна болест, която се предава предимно чрез полово сношение

венеролог; венеролог - (лат.-гр.) - Лекар, специалист по венерически болести

венерология; венерология - (лат. Venus, eris „Венера" и гр. lógos „наука”) - Наука за венерическите болести; вж. медицински науки

венесекция; венесекция - (лат. vena и seco „сека”) - мед. Отваряне на вена за пускане на кръв

венети, венед; венети, венеди - Общо название на западните славяни. Съвкупност от племена, обитавали земите на запад до Горна Висла, на юг до Карпатите, на изток - обширно, неопределено пространство. В началото на нашата ера венетите се определят като слававянско племе. Пръв готският историк Йордан (VI в.) ги споменава като славяни наред с антите и склавените. Голяма част от античните и средновековните писатели ги смесват с обитателите на Венетия (Североизточна Италия и Истрия). Името „венети” вероятно произлиза от venti - „големи”, „велики”.

Венецианска грамота; Венецианска грамота - Документ, даден през 1353г. от цар Иван-Александър (1331-71г.) на венецианските търговци, с който им се разрешава да търгуват по цялата българска земя, да си построят черква; осигуряват се стоките и личностите им. Грамотата предвижда венецианците да плащат 3% мито, за голям кораб - две перпери (жълтици), за малък - една перпера, за тегло на стойност 100 перпери - 4 гроша, за тегло на стока на кантар - по една аспра и четвърт и т. н. Грамотата е дадена, след като цар Иван-Александър получава писмо от венецианския дож Андрей Дандоло, с което дожът обещава да зачита старите договори и клетви (вж. българо-венециански договори XIII-XIV век).

венециански; венециански - (от собс.) - Свойствен, присъщ или принадлежащ на Венеция; венециански прозорец - Широк и разделен отвесно на три прозорец

вензел; вензел (полс.) - Монограм, началните букви от собствени съществителни имена, художествено преплетени

вено; вено - Зестра

венозен; венозен - (лат. venōsus) - Който се отнася, който е свойствен или се намира във вена; венозна кръв - Нечиста кръв

вента; вента - (ит. vendita) - Тайна революционна организация на карбонариите

вентер - вж. винтер

вентил; вентил - (нем. Ventil от лат.) - 1. Приспособление към тръбопровод (воден, газов, парен), което затваря, отваря или само притваря определен отвор и по този начин регулира притока или оттока на вода, газ, пара и пр. в тръбната система; 2. Приспособление в гума на колело, което позволява да се вкарва в нея въздух

вентилатор; вентилатор - (къснолат. ventilātor) - 1. Уред за проветряване на въздуха в затворени помещения, шахти и др. чрез бързото му раздвижване; проветрител; 2. Машина за придаване на енергия на въздух и други газообразни тела чрез въртене с подходящи перки

вентилация; вентилация - (лат. ventilatio) - 1. Проветряване; разхлаждане; 2. техн. Сбор от уреди за проветряване; вентилатор

вентилирам; вентилирам - (от лат.) - Освежавам въздух с вентилатор; проветрявам

вентрален; вентрален - (лат. ventrālis) - Коремен

вентуза, вендуза; вентуза - (фр. ventouse) - Вид чаша, която се употребява за загряване на болно място чрез привличане на кръв към повърхността му

венчило; венчило - Семейство, съпружеска двойка - в къщата живеят 4 венчила

НАЧАЛО

 

вес_, вет_, вех_, веч_, вещ_, вея_, взв_, вже_, вжи_, вза_, взб_, взг_, взд_, взи_, взл_, взя_, виа_, виб_

вепър; вепър - Мъжка дива свиня, глиган,

веран; веран - вж. виран

веранда; веранда - (англ. veranda от санскрит) - 1. Покрита тераса към къща;  Остъклен, застъклен балкон; 2. Голяма градинска беседка

вераскоп; вераскоп - (лат. verus „истински” и гр. skopéō „гледам”) - Вид стереоскопически фотоапарат

вербален; вербален - (лат. verbālis) - С думи, устен, словесен; вербална нота - Писмено дипломатическо съобщение, направено от дипломатически представител в трето лице, без подпис, която има значение на устно съобщение

вербализация; вербализация - (фр. verbalisation от лат.) - езиков. Образуване на глагол от друга граматическа категория

вербена; вербена - (лат. verbēna) - бот. Тревисто растение, което се употребява като лековита билка; върбинка

верблюд; верблюд - (рус. верблюд) - Камила

вербувам; вербувам - (нем. werben) - 1. Набирам, привличам на работа в организация или за обществена работа; 2. Привличам, набирам членове на организация; 3. първоначално: Набирам наемни войници

вергия; вергия - (тур. vergi) - Данък, налог

вердикт; вердикт - (лат. veredictum „правилно решено" през англ. verdict) - юр. Решение, присъда

верев; верев - (тур. verev) - Напреко; на верев - Накриво, не по нишка, по диагонал

верем; верем - (ap.-тур. verem) - 1. Туберкулоза, охтика; 2. прен. Голям недъг, тежка болест

веремлия; веремлия - (тур. veremli) - 1. Туберкулозен; 2. Човек с голям недъг

вересиджия; вересиджия - (тур. verеsici) - Купувач на кредит, на вересия

вересия; вересия - (тур. veresiye) - 1. Купуване и продаване на изплащане; 2. Вземания от продажба на кредит; 3. (тур. veresi) - Задължение за взета и неплатена стока

веризъм; веризъм - (фр. vérisme от лат. verus „истинен”) - Близко до натурализма течение в литературата, изобразителното изкуство и музиката през XIX в

верижа се; верижа се - Редувам се, нижа се

верификационен; верификационен - (от лат.) - Който проверява и установява истината

верификация; верификация - (лат. verificatio) - Установяване, удостоверяване на истината

верифицирам; верифицирам - (от лат.) - Проверявам, установявам истината

верк - (нем. Werk) - 1. Дело, произведение; 2. Название на различни отбранителни постройки в крепост

веркблай; веркблай - (нем. Werkblei) - Продукт от олово (98-99%) и сребро, злато и др., който се получава при топене на оловни руди

верлибър; верлибър - (фр. vers libre) - литер. Свободен стих, който е изграден на тонична и синтактична основа, а не върху броя на сричките

вермахт; вермахт - (Wehrmacht) Въоръжаните сили на нацистка Германия

вермел; вермел - (фр. vermeil) - 1. Течност, която придава на среброто златист цвят; 2. Изделие от позлатено сребро

вермикулит; вермикулит - (фр. vermiculite) - Група минерали, които са изменена слюда (употребяват се като изолационен и огнеупорен материал)

вермийон; вермийон - (фр. vermillon) - Червена боя, киновар

вермут; вермут - (нем. Wermut) - Вид подсладено вино, подправено с пелин

вернисаж; вернисаж - (фр. vernissage) - Денят, който предхожда откриването на художествена изложба

вероватен, -лна, -лно; вероватен - Достоверен, сигурен

веровестник; веровестник - Религиозен проповедник, мисионер

верозакон; верозакон - Религия, вероизповедание

верозаконен, -нна, -нно; верозаконен - Религиозен, вероизповеден

веронал; веронал - (от собс.) - фарм. Производно от барбутинова киселина във вид на бял прах със слабо горчив вкус. Употребява се като успокояващо и сънотворно лекарство

вероника; вероника - (фр. véronique) - бот. Великденче, гергьовденче

верп - (хол. werp-anker) - Малка котва

версайци; версайци - (от собс.) - 1. Ръководителите и привържениците на френското буржоазно правителство, което избягало от Париж във Версай на 13 март 1871 г. и се борело против първата в света диктатура на пролетариата - Парижката комуна. След ликвидиране на комуната те установили бял терор; 2. прен. Контрареволюционери

версалии; версалии - (лат. versalia „извити”) - Заглавни букви, начални букви

вер-селям; вер-селям - (тур.-ар. ver selâm) - Много му здраве

версификатор; версификатор - (късно лат. versificātor) - литер. Човек, който лесно пише стихове (често иронични); стихоплетец

версификация; версификация - (лат. versificatio) - литер. 1. Писане на стихове, стихоплетство; 2. Стихосложение, учение за видовете стихове

версифицирам; версифицирам - (от лат.) - Пиша стихове, стихоплетствам

версия; версия - (лат. versio) - Едно от няколко различни тълкувания, изложения или обяснения на събитие, факт или случка

верст, верста; верста - (рус.) - Стара руска мярка за дължина, равна на 500 сажена, или на 1066 м

версус; версус - (лат. versus) - литер. Стих, отделен ред от стихотворение

вертебрален; вертебрален - (лат. vertebrālis) - Гръбначен

вертеп; вертеп - (рус.) - 1. Свърталище на престъпни и развратни хора; 2. църк. Пещера

вертиго; вертиго - (лат. vertīgo) - мед. Виене на свят, световъртеж

вертикал; вертикал - (лат. verticālis от vertex „връх”) - 1. мат. Отвесна права линия; отвес, вертикална линия; 2. астр. Всеки голям кръг от небесната сфера, който минава през точката на зенита; вертикалът, който минава през северния полюс, се нарича меридиан

вертикален; вертикален - (лат. verticālis) - Който образува с хоризонтална равнина прав ъгъл; отвесен

вертицилийно увяхване - Заразна болест по растенията, причинявана от фитопатогенни гъби Verticillium albo-atrum; вж. гъбни болести

вертоград; вертоград - (рус. вертоград) - Градина, лозе

верф - (хол. werf) - мор. 1. Производствено предприятие за построяване и ремонт на кораби; 2. Съвкупност от съоръжения, необходими за построяване и ремонт на кораби

веря; веря - Поверявам: веря скръбта си

веря се; веря се - Уверявам, обещавам: той се вери, че е казал...

НАЧАЛО

вес - Село

вес - Цял

вес - (рус. вес) - Тежина, тежест, тегло

весден; весден - Цял ден, постоянно

веси; веси - (рус. весы) - Теглилка, везни

весило; весило - Бесилка

вески; вески - (рус. веский) - Убедителен

весля; весля - Карам лодка, греба, веслувам

весма; весма - Твърде, много

вест - (нем. West) - 1. Запад; 2. Западен вятър

весталка; весталка - (лат. Vestälis) - 1. при древните римляни: Жрица на богинята Веста, която давала обет за безбрачен целомъдрен живот и пазела вечния огън в храма на богинята; 2. прен, Девственица, целомъдрена жена

вестиарий; вестиарий - (лат. vestiarius) - 1. ист. Пазител на облеклото в двореца (средновековен сановник на Византия); 2. Място за пазене на облекло; гардероб; 3. църк. Място за пазене на богослужебни одежди и прибори (особено при католиците)

вестибюл; вестибюл - (фр. vestibule от лат. vestibulum) - 1. Преддверие, пруст; 2. Преходно помещение между стаите в жилище или помещенията на обществена сграда и пр.; хол

вестник; вестник - Вестител

вестовой; вестовой - (рус. вестовой) - Войник, на когото е възложено да обслужва офицер; ординарец

вестон; вестон - (фр. veston) - Мъжка горна дреха

вестфалови везни; вестфалови везни - (от собс.) - Уред за определяне гъстотата на нефтени продукти, масла и други течности

НАЧАЛО

вет - Вехт

ветатив; ветатив - (лат. vetatīvus) - грам. Глаголна форма за забрана; сравни с: императив

ветеран; ветеран - (лат. veterānus) - 1. воен. Стар и изпитан войн; 2. прен. Заслужил уважение старши специалист в някоя област

ветеринар; ветеринар - (лат. veterinarius) - Лекар на животните

ветеринарен; ветеринарен - (лат. veterinarius) - Който се отнася до болестите и лекуването на животните

ветеринария; ветеринария - (лат. veterinaria) - Сбор от научни знания, които обхващат анатомията, физиологията, болестите и лекуването на животните

ветерушка; ветерушка - Лек вятър, полъх на вятъра

ветка; ветка - Клон, вейка

ветленик; ветленик - Малък съд за ракия; павурче

вето; вето - (лат. veto „забранявам”) - 1. Спиране изпълнението на решение; забрана; 2. Правото на върховна власт да забрани или да спре приложението на известен закон, приет от законодателните власти; 3. Принцип на единодушие и равноправие между членовете на международна организация

ветрен, -а, -о; ветрен - (рус. ветренный) -1. Вятърен /вятърна мелница/ 2.Вятърничав

ветреник; ветреник - Вятърничав човек

ветреник; ветреник - Ветрилник, помещение или място, където духа, където става течение

ветреност; ветреност - Вятърничавост

ветрило; ветрило - Корабно платно

ветрогон; ветрогон - (Eryngium) - Род двугодишни и многогодишни треви от семейство сенникоцветни. Съществуват около 250 вида в умерения пояс. В България растат 4 вида. Широко разпространен е полският ветрогон (биволски трън - Eryngium campestre) - расте по сухи тревисти места в цялата страна; приморският ветрогон (Eryngium maritimum) вирее по пясъците на Черноморието, гръцкият ветрогон (Eryngium creticum) - в Свиленградско, дланолистният ветрогон (Eryngium palmatum) - в Шуменско и на места в Западна България. След изсъхването надземната част се откъсва от корена и се разнася от ветровете. В медицината се използва главно полският ветрогон като диуретично средство, в народната медицина е с по-широко приложение. Някои ветрогони са декоративни растения.

ветрушка; ветрушка - Птица керкенез

ветрушки; ветрушки - Название на 3 вида дневни грабливи птици от род соколи (Falco). Прелетни са, в България прекарват топлите месеци. Черношипата ветрушка, керкенез (Falco tinnunculus) е с дължина до 34 см. Долита през март и отлита през октомври. Отделни екземпляри зимуват в България. Обитават полета, малки гори, скални терени, селища. Гнезди по дървета, скали, постройки. Ловува, като излита високо във въздуха, трепти с крила на едно място и търси жертвата си по земята. Белошипата ветрушка (Falco naumanni) е с дължина до 30 см. Долита през април, отлита през септември. През прелета се среща в цялата страна, но гнезди само в Южна България по дървета, постройки и другаде. Червеноногата, вечерната ветрушка (Falco vespertinus) долита през април - май и отлита през септември-октомври, среща се през прелета, само веднъж е установено да гнезди в България (през 1940г.). Ветрушките са полезни птици, унищожават вредни гризачи, насекоми (рядко ядат земноводни и влечуги). В България са защитени видове.

веха; веха - (рус. веха) - Висок прът със знак за мястото или пътя, указателна табела

НАЧАЛО

вечерници; вечерници - (Sphingidae) - Семейство нощни пеперуди. Едри, с размах на крилете 20-180мм. Съществуват около 900 вида, предимно в тропиците. Имат най-бърз и маневрен полет между пеперудите, някои са прелетни. В България се срещат 21 вида, представители на 14 рода. Обитават цялата страна, но доста видове имат ограничено разпространение. Зелената вечерница (Rethera comoravi) се среща само в долината на река Струма и планина Славянка, други видове живеят само в южната части на страната. Някои са разпространени само в планините (достигат надморска височина над 2000м) - широкоръбата вечерница (Hemaris fuciformis), тесноръбата вечерница (Н. scabiosae), млечковата вечерница (Deilephila euphorbiae) и др. Мъртвешката глава (Acherontia atropos) - най-едрата българска пеперуда, е размах на крилете до 12 см, единствената пеперуда, която издава звуци. Прелетна е. Отделни екземпляри от Близкия изток прелитат Средиземно море и идват в Европа. Прелетна за България е и олеандровата (зокумовата) вечерница (Daphnis nerii), която не зимува на българска територия, а идва напролет от Средиземноморието за размножаване. Тя е втората по големина българска пеперуда, с размах на крилете до 11,5 см. Най-обикновената българска вечерница е сивата гълъбова опашка (Macroglossa stellatarum), извънредно подвижна в полета си, появява се обикновено в следобедните часове. Гъсениците на вечерниците са едни от най-големите вредители по горски дървета

вечнозелени растения; вечнозелени растения - Дървета, храсти и треви, покрити винаги със зелени листа. Процесът на стареене, умиране и подменяне на листата с нови (продължителност на живот от 1 до 15 г.) протича постепенно или периодично. Вечнозелените растения са най-характерни за тропическите, субтропическите (широколистни вечнозелени растения) и субарктическите (иглолистни вечнозелени растения) климатични зони, където формират вечнозелени гори и храсталаци. В България вечнозелени растения са разпространени главно в планините, където са обособени пояси от гори на вечнозелени иглолистни видове: бял и черен бор, ела, смърч, бяла и черна мура и др. и на иглолистни храсталаци от клек, сибирска хвойна, дребна хвойна, с участие на обикновена хвойна, вечнозелени червени боровинки, мечо грозде и др. Вечнозелени иглолистни са разпространени и в ниските части на страната - в южните райони, където също образуват съобщества (дървовидна хвойна, червена хвойна). В по-топлите, главно южни части на страната, върху ограничени площи се срещат и съобщества на вечнозелени твърдолистни субтропически (средиземноморски) видове - вечнозелен дъб и пърнар (в Струмската долина, южно от Кресненското дефиле и между селата Дебрен и Гърмен в долината на р. Места), грипа (в Струмската долина, Източни Родопи, Югоизточна България и другаде). Някои вечнозелени широколистни храсти образуват характерен подлесен етаж в гори от листопадни дървета: странджанската зеленика в горите от източен бук и източен горун в планината Странджа, лавровишнята в горите от обикновен бук в Средна Стара планина и др. Някои чужди видове вечнозелени растения се култивират като декоративни растения - кедър, секвоя, борове, ели, сребрист смърч, корков дъб, чемшир, зокум, махония, едроцветна магнолия и др.

НАЧАЛО

вещак; вещак - Познавач

вещание; вещание - (рус. вещание) - Предсказание, прорицание, пророчество

вещател и вещателка; вещател и вещателка - Пророк, предсказател

вещателен, -лна, -лно; вещателен - 1. Пророчески; 2. Проникновен: вещателен поглед

вещателство; вещателство - Пророчество

вещер и вещерица; вещер и вещерица - 1. Врач, врачка, вещица; 2. Проклетник; 3.Вълшебник

вещинство; вещинство - (от срхр. вештина) - Изкуство

вещно право; вещно право - 1. Дял на гражданското право, съвкупност от правни норми, които уреждат отношения между равнопоставени правни субекти във връзка с упражняване на определени права върху вещи; 2. Субективно право - призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да упражнява въздействие върху вещ. Вещните права позволява на носителя им да владее, да се ползва и да се разпорежда с вещите. Законът определя конкретното съдържание на вещните права. Особености на вещните права: изискват винаги съществуването на точно определена вещ; те са абсолютни - всички други лица са длъжни да се въздържат от въздействия върху вещта; носителят им може да се откаже едностранно от тях, освен когато носител е държавата. Вещните права са имуществени, прехвърлими и наследими (освен правото на ползване). Ограничени са на брой и се посочват от закона, не могат да се определят с договор. Вещното право допуска: право на собственост, право на строеж, право на надстрояване, право на пристрояване, право на ползване (право на земеползване и право на обитаване), право на преминаване през чужд имот. Вещноправен характер имат ипотеката и залогът, които са вещни обезпечения; 3. Дял от системата на правните науки в България; изучава нормите на вещното право.

вещо лице; вещо лице - Название на специалисти, които се назначават за изясняване на някои обстоятелства по делата в съда

веяло; веяло - 1. Корабно платно; 2. Ветрило

НАЧАЛО

взвод - (рус.) - воен. Войнишко поделение, една трета или една четвърт от рота, от ескадрон или от батарея

вжегна се; вжегна се - Нагорещя се, нажежа се

вживотен; вживотен - Привикнал като животно

вжилявам се; вжилявам се - Ставам жилав, заяквам

взаимни училища; взаимни училища - Светски начални училища. Преподава се на говорим български език по взаимоучителната метода, а обучението се води с взаимоучителни таблици. Един учител обучава до 250 (и повече) деца. Взаимните училища в България възникват през I пол. на XIX в. в условията на прехода от феодализъм към капитализъм. Те са обществени, масовопосещавани, плод на националното ни Възраждане. С появата им бълг. у-ще превъзмогва средновековния си характер и се предпазва от гърцизма.  Взаимните училища в България има и преди 1835г. в Свищов, Копривщица, Трявна, Самоков, но бързото им разпространение започва след откриване на Габровското взаимно училище през 1835г.. В средата на XIX в. почти във всички градове и по-големи села има взаимни училища. Известни са взаимните училища в с. Рабиша (Видински област), Копривщица, Свищов, с. Жеравна (Сливенска област), Трявна, Казанлък, Елена, Сопот, В. Търново, Котел и другаде. Взаимните училища се помещават обикновено в специална сграда, която има 3 до 5 пометения. Централно място заема учебната зала-салон, в която се учат всички деца. При изграждането й се съблюдават изискванията за правоъгълна форма (по дългата страна не трябва да надминава 2 пъти по-късата); разполагане на прозорците един срещу друг на двете дълги стени; на една от късите стени са учителското място (естрада) и входът; подът е с наклон до 5% към учителското място. В училището има и стая за подготвителния клас (приготвителен, предготвителен), в който децата, преминали взаимоучителните таблици, изучават граматика, катехизис, славянски език, география, българска история, аритметика, естествознание и др. Този „клас" постепенно се превръща в училищна степен (основно, основателно и пр. училище) с 2-3 годишен курс на обучение. След него се развива по-горна степен на образование - класно училище. Има стая за учителя и помощни (стопански) помещения.

взаимоучителна метода, бел-ланкастерска метода, алилодидактична метода; взаимоучителна метода - Организация на обучение в началното у-ще, при която учителят с помощта на по-напредналите и по-лесно успяващи ученици обучава неограничен брой деца. Съществува още в древността - в Индия, Гърция и Рим. В България взаимоучителната метода прониква в началото на XIX в. от Западна Европа, широко се разпространява след 1835 с откриването на Габровското взаимно училище. Взаимоучителната организация в началното у-ще се заменя с класно-урочна през II пол. на XIX в. Всички ученици във взаимното училище са събрани в голяма учебна зала-салон. Чиновете са дълги от едната до другата стена; децата са групирани в отделения или класове. Дъската на горната част на първите 1-2 чина е ограничена с летва и е насипана с пясък („пясъчници"), на които децата се учат да пишат. Отпред е „естрадата", от която учителят ръководи обучението. По стените са окачени взаимоучителните таблици, които служат като учебници. Учителят организира обучението с помощта на главен надзирател (отговаря за провеждане на учебния ден), показватели (ръководят обучението на децата по четене, писане и по таблиците), дверници (контролират присъствието на учениците, излизането и влизането им в залата) и шетачи (грижат се за хигиената на стаята). Учебните занятия протичат при строго определен ред. Методиката на обучението е крайно стандартизирана. По време, учебният процес се дели на части. Преходът от една част към друга става с команди, които се дават със звънец, свирка или устно. Дисциплината се поддържа с похвали и наказания. В България взаимоучителната организация е прогресивно явление. Тя се прилага във възрожденското училище, което е масово, демократично, дава светски знания на говорим български език и бързо ограмотяване на голям брой деца с минимален брой учители и вложени средства.

взаимоучителни таблици; взаимоучителни таблици - Съдържат учебния материал за обучението на децата във взаимните училища. Служат като учебници. Залепват се върху картон и се окачват на височина около 1 м по стените на учебната зала във взаимното у-ще. Пред всяка таблица има железен полукръг, който не позволява на учениците да се приближават и да я замърсяват. Таблиците са 70-80 броя. Първите таблици на български език (66 броя) са съставени за Габровското взаимно училище от Неофит Рилски, който ги превежда от рус. език и ги приспособява за обучението на българските деца. Отпечатват се в Крагуевац през 1835 (II издaние - Букурещ, 1848; III издание - Цариград, 1859), където Н. Рилски отпечатва и „Буквар, извлечен от взаимноучителните таблици" (1835). Взаимоучителни таблици съставя и издава и Сава И. Доброплодни - „Водител за взаимните училища" (1852); „Училищни таблици" (1857) и „Пространний буквар за децата, или взаимноучителни таблици" (1860). Съдържанието на взаимоучителните таблици е разнообразно. Те дават знания по граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика, вероучение. Първите 30 таблици, отпечатани за Габровското у-ще, са посветени на българската азбука, на сричките и думите, по тях се извършва обучението по четене. Втората група таблици дават знания по граматика - предлози, съществителни имена, прилагателни имена, глагол. Таблица 38, 39 и 40 съдържат „Нравоучителни завещания", някои от които са с патриотично съдържание - „Жертвувай живота си за отечеството и предпочитай славната смърт нежели безчестния живот". Таблици 41 и 42 съдържат „Завещания за здравето", в които се дават препоръки от хигиенен характер - „Живей на чист въздух", „Отваряй често прозорците" и др. В няколко таблици „Общи знания" се говори за ден, час, минута, секунда, месец , година, сезон, за петте сетива - зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Таблица 44 дава знания за „Возрасти человечески"; таблици 45, 46 и 47 - знания по география и естествознание (атмосфера, сняг, дъжд, небе, земя, посоките на света, земна ос, полюси, зенит, хоризонт, ден и нощ, континенти, морета, езера и пр.); таблици 49 и 50 - знания по история; таблици от 50 до 66 съдържат „Нравоучителни и весма полезни историйци" - разкази с нравоучително съдържание: „Константин и пчелите", „Благочестиви синове", „Мъжество и страх" и др. Накрая 6 таблици съдържат черковно-славянската азбука и няколко молитви. Изучаването на таблиците трае около 2 години.

НАЧАЛО

взбалмучен, -чна, -чно; взбалмучен - (рус. взбаламученный) - Глупав

взбунен, -а, -о; взбунен - Развълнуван

взбуня се; взбуня се - Разбунтувам се

взглед и взгляд - (рус. взгляд) - Възглед

вздорен, -рна, -рно; вздорен - (рус. вздорный) - Нелеп

взивавам; взивавам - (рус. взывать) - Викам, апелирам, призовавам

взиграние; взиграние - (рус. Взыграние) - Трепет, вълнение

взлелея; взлелея - (рус. взлелеять) - Отгледам, отхраня

взятка; взятка - (рус. бзятка) - 1. Подкуп, рушвет; 2. При игра на карти - отделно вземане; ръка

взяткаджия; взяткаджия - Подкупник, рушветчия

НАЧАЛО

виа; виа - (лат. via „път”) - Надпис върху пощенска или друга пратка, за да се посочи пътят, по който се изпраща и минава; сравни с: par avion

виадукт; виадукт - (от лат. viae ductus от via - път и duсо - водя) - през Античността и Средновековието - Мост за провеждане път над долина. Често пъти виадуктът е съчетан със съоръжение от водопроводната система, служещо за прехвърлянето на водни количества по трасето в места с по-значителни снижавания на терена или между срещулежащи височини; вж. акведукт

виатикум; виатикум - (лат. viaticum) - Пътни пари

вибрато; вибрато - (ит. vibrato) - муз. Леко вълнообразно колебание на тоновата височина, което се изразява в леки отклонения от основния, звучащия тон. При струнните инструменти се постига чрез клатене на натискащия пръст върху струните

вибратор; вибратор - (лат. vibrātor) - 1. техн. Част от апарат или уред, която създава трептения и ги предава на предметите, с които влиза в допир; 2. Тяло, което предизвиква механически или електрически колебания (трептения), напр. камертон; 3. Леярско приспособление, което чрез стръскане уплътнява пръстта във формите; 4. Уред за набиване на излята многотонна маса чрез предизвикване на сътресение; 5. Уред за набиване на шпунтови греди или пилони чрез вибриране в отвесна посока

вибрафон; вибрафон - (вибро- и гр. phōnē „звук”) - Джазов ударен инструмент, който издава трептящи, вибриращи тонове

вибрация; вибрация - (лат. vibratio) - 1. Трептене; треперене; 2. муз. Вълнообразно, леко колебание на височината на звучащия тон

вибрирам; вибрирам - (нем. vibrieren от лат.) - Трептя, правя вибрации

вибро-; вибро- (лат. vibro „трептя”) - Като първа съставка на сложни думи показва отношение към трептене

вибробетон; вибробетон - (вибро- и бетон) - Вид качествен бетон, уплътнен чрез вибриране

виброграф; виброграф - (вибро- и гр. gráphō „пиша”) - Уред за автоматично записване на трептенията на телата

виброметър; виброметър - (вибро- и гр. metron „мярка”) - Уред за изследване на механичните трептения на машини, сгради и др.

виброскоп; виброскоп - (вибро- и гр. skopéō „гледам”) - Уред за наблюдаване на трептенията на тяло

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги, SEO