ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

В-ВДЪ, ВЕ-ВИБ, ВИВ-ВНЯ, ВОА-ВРА, ВРЕ-ВЮР

виг_, вид_, виз_, вик_, вил_, вим_, вин_, вио_, вип_, вир_

вива; вива - (ит. viva!) - Да живее!

вивандиера; вивандиера - (фр. vivandiere) - Продавачка на закуски и напитки в казарма

вивариум; вивариум - (лат. vivarium) - Помещение за отглеждане на животни в условия, близки до естествените

виват; виват - (лат. vivat!) - Да живее!

виваче; виваче - (ит. vivace) - муз. Много живо, бързо

вивеска; вивеска - (рус. вывеска) - Табела, фирма

вивианит; вивианит - (от собс.) - Минерал с бял или син цвят, който служи за добиване на боя или за изкуствен тор

вивипария; вивипария - (лат. vivus „жив” и pario „раждам”) - Раждане на живи малки

вивисекция; вивисекция - (лат. vivus u seco „режа”) - Разрязване на жив организъм с научна цел

вивификация; вивификация - (къснолат. vivificatio) - Съживяване

НАЧАЛО

виган; виган - (от собс.) - Вид дебел плат

вигвам; вигвам - (ам.) - Колиба на американски индианци

виги; виги - (англ. whig) - Членове на политическа партия в Англия, създадена през XVII в., която била поддържана от банкери, търговци, индустриалци и големи земевладелци. Нейна наследница е либералната партия; противоположно на: тори

вигилия; вигилия - (лат. vigilia) - 1. при древните римляни: Нощна стража за три часа. Нощта имала четири вигилии: от 6 до 9, от 9 до 12, от 12 до 3 и от 3 до 6 часа; 2. църк. Всенощно бдение (при католиците); 3. мед. Безсъние

вигилност; вигилност - (от лат.) - 1. Бдителност, внимателност; 2. псих. Съсредоточаване на вниманието върху нови впечатления

вигода; вигода - (рус. выгода) - Изгода, облага

вигон; вигон - (фр. vigogne) - 1. зоол. Преживно животно от рода на ламата в Южна Америка, голямо колкото овца; 2. Вълна от това животно; 3. Плат от вълната на това животно

вигор; вигор - (лат. vigor) - Жизнена сила; бодрост

НАЧАЛО

видар; видар - (срхр. видар) - Народен лекар, гледач

видение; видение - Виждане

видер; видер - (англ. wader) - Вид култиватор с пружинни зъби за скубане на плевели и разрохкване на почвата; плевелоскубач

видет е; видет е - Вижда се

видиа; видиа - (нем. Widia от wie „както” и Diamant) - Много здрава сплав от карбит, волфрам и цимент, която по твърдост се доближава до елмаз. Има твърде широко приложение при производството на режещи и пробиващи инструменти: стругарски ножове, свредели за пробиване на скали и др.

Видинска книжовна школа; Видинска книжовна школа - Създава се във Видин (Бдин) през II половина на XIV в. като резултат на политическата самостоятелност на северозападните български земи при управлението на Иван-Срацимир. От писмените паметници на Видинската книжовна школа е запазена незначителна част. Около 1348г. за видинския митрополит Даниил е преписано едно четириевангелие, което днес се съхранява в Лондонския музей. През 1360г. по повеля на царица Ана е съставен Бдинския сборник. По време на унгарското владичество (1365-69г.) културният живот във Видин заглъхва. Известно оживление има в края на века - до 1396г., след падането на Търново под османска власт. В 1394г. видинският митрополит Йоасаф Бдински пренася от Търново мощите на Филотея и пише похвално слово за светицата; творбата му е издържана в духа на Евтимиевата книжовна школа; вж. Видинско царство

виднея се; виднея се - Виждам се

видня, пехца, песца; видня - (праслав. vygnjā от дакийски ōgnyā - „огнище”) - Старинна рударска пещ, изградена от камъни и измазана с глина отвън и отвътре. Виднята има форма на пресечен конус, висок около 3 м, с диаметър в основата 1-1,10 м, а в горния край 60-80 см. Дебелината на стените е 50-60 см. Изгражда се обикновено в склон, така че горният и край да бъде достъпен за лесно зареждане (в противен случай се строи допълнително скеле), и до бързо течаща вода, необходима за задвижване на големи духала. Огнището при основата й се затваря с каменна плоча и в определен момент се замазва с глина. Под огнището се оставят 2 дупки за цевите на духалата за раздухване на горенето. Основата под огнището е заоблена ямичка и служи за събиране на редуцираното желязо, наричано неков или разсовач. Строи се и се управлява от майстор с двама помощници. Виднята се използува за добиване на желязо, мед, сребро и злато.

видняр; видняр - Работник при видня

видовно; видовно - Полезно за душата

видра; видра - (Lutra lutra) - Хищен полуводен бозайник от семейство порови. Достига дължина до 120 см. Живее в Европа, Азия и Северна Африка. В България е много рядка, в доста нейни находища вече не се среща. Живее край реки и други водоеми, изкопава си убежище, чийто вход е под водата. Храни се с риба, птици и яйцата им. Кожата й („лутър”) се цени високо. В България не се лови, защото е защитен обект.

видявка; видявка - Видение, призрак, дух

НАЧАЛО

виза; виза - (лат. visum „прегледано”) - 1. Писмено отбелязано разрешение върху паспорт за влизане, преминаване, пребиваване или излизане от една държава; 2. Отбелязване върху документ, че е прегледан от известно длъжностно лице

визави; визави - (фр. vis-à-vis) - Насреща, един срещу друг

византиец; византиец - (гр. Byzántios) - 1. Жител на гр. Византион; 2. Поданик на Византия; 3. прен. Хитър, лукав и лицемерен човек

византийско изкуство; византийско изкуство - Изкуството, създавано на територията на Византия (IV-XV в.). Задачите, съдържанието и формите му изцяло се определят от християнската религия, която изисква от изкуството да поучава и наставлява. Това обуславят строгите ограничения на темите във византийското изкуство (темата е определяна от текстовете на черковната литература) и спецификата на изобразителните му принципи. Затова във византийско изкуство се развива главно храмовата архитектура и монументална живопис - мозайка и стенопис, и някои по-камерни, но свързани с богослужението видове изкуства - икона, миниатюра, приложни изкуства. В развитието си византийското изкуство преминава през няколко етапа. През IV-VI в. се претворяват традициите на късноантичното изкуство и на изкуството на християнизираните източни страни; постепенно се създава собствен художествен език, оригинална художествена система, при която изображението се подчинява на определени канони, общовалидни за всички области на империята. Най-голям възход през VI-IX в. византийското изкуство достига при император Юстиниан I (527-565г.), когато се създават забележителни художествени паметници. С възцаряването във Византия на македонската династия (IX-XI в.) в развитието на византийското изкуство започва нов етап, наречен „македонски ренесанс”. Класическата епоха за византийското изкуство съвпада с управлението на Комнините (1057-1204г.); утвърждава се строго спиритуалистичен стил. Заключителният етап (1261-1453г.) в историята на византийското изкуство е свързан с културния подем при династията на Палеолозите след възстановяването на Византийската империя. Византийските образци, творчески преработени и преплитащи се с други местни художествени традиции, оказват влияние за формиране на изкуството на средновековна България. Още през IV-VI в. (преди основаването на българската държава) в българските земи са създавани значителни паметници на византийското изкуство, запазени отчасти и до днес: базиликата при с. Голямо Белово, Пазарджишка област, Еленската базилика при Пирдоп, Червената черква при Перущица с фрагменти от стенописи, черквата „Света София” в София и др. Към началото на периода се отнася и живописната украса на раннохристиянските гробници в Пловдив и Силистра, в некропола под софийската черква „Св. София” и в с. Осеново, Варненска област, и другаде. Формите на взаимодействие и контакти между старобългарското изкуство и византийското изкуство са сложни и многообразни. Отделните етапи в стиловата еволюция на византийското изкуство се проследяват и в българските паметници. Силно е влиянието на византийското изкуство по време на византийското владичество в България (1014-1186г.) - стенописите в костницата на Бачковския манастир, ранните стенописи в софийската черква „Св. Георги”, и през XIV в. - стенописите в скалната черква при с. Иваново, Русенска област. Донасяните в България произведения на византийското изкуство, като двустранната икона, подарена на Погановския манастир от византийската императрица Елена Палеолог (днес в Националния музей на българското изобразително изкуство, по-известен като НХГ), украсени ръкописи заедно с ерминии (иконографски наръчници) оказват въздействие върху българското изкуство. Понякога специално поканени византийски майстори в сътрудничество с български художници участвуват в създаването на отделни произведения (миниатюрите на Томичевия псалтир и др.). Влиянието на художествените концепции, изработени във византийската столица, е много по-силно в официалното изкуство, създавано по поръка на царя и висшия черковен клир, докато народното изкуство запазва по-голяма самобитност и връзките си с по-стари местни традиции.
Източници: Н. Мавродинов. Византийската архитектура. С., 1955; В. Н. Лазарев: 1) История византийской живописи в двух томах. М., 1947-1948; 2) Византийская живопись. М., 1971

византийско право; византийско право - Правото на византийската държава (светско и каноническо). В основата на византийското светско право е римското право. Византийските юридически сборници възпроизвеждат, общо взето, вярно (Василики) или с определени изменения, продиктувани от променените социално-икономически условия във Византия (Еклога), нормите на римското частно право. Византийското писано право оказва значително влияние върху българското писано феодално право. Още през Първата българска държава са преведени на български език някои от нормативните актове, близки по съдържание до условията на средновековна България - Еклога славянска, Земеделският закон. Сборници на византийското светско право със значение за българско право: Василики - 60 книги, завършени около 890г. въз основа на законодателството на византийския император Юстиниан I. Еклога - създаден през 726г. по време на императорите-иконоборци Лъв III Исавър и неговия син Константин. Българската еклога (Еклога славянска; вж. еклога) е сборник нагоден за съдебната практика в България, възпроизвежда в опростена форма и с известни промени Юстиниановото законодателство в областта на семейното, договорното, наследственото, наказателното и процесуалното право. Земеделски закон - създаден също по време на императорите-иконоборци (VIII в.; вж. Земеделски закон); разпоредбите му (предимно от наказателно-правен характер в защита на селската поземлена собственост) са повлияни от режима на славянската община. Прохирон (вж. Закон градски) е създаден между 870 и 879г.; пригажда норми на римското право към изискванията на живота във феодална Византия. Голямо значение за българското право имат и византийските сборници със смесено съдържание (светско и каноническо): Номоканонът (известен в три редакции - от VI, VII и IX в.; първата е приписвана на Йоан Схоластик; третата - на патриарх Фотий под названието Кормчая книга, разпространена в славянските страни; вж. Кормчая книга); Синтагмата на Матей Властар (1335г.; вж. Синтагма) е нагодена за съдебната практика и в България. Съдържанието е подредено по азбучен ред на византийската азбука и е разпределено в 305 глави, групирани в 24 раздела („състави”); славянския й превод е широко разпространен в южнославянските земи (България, Сърбия, Румъния).

византиищина; византиищина - (от гр.) - Лукавство, хитруване, лицемерно вероломство

византолог; византолог - (гр. Byzantológos) - Специалист по византология

византология; византология - (гр. Byzántios „византийски" и lógos „наука”) - Наука за историята, езика и културата на Византия

визиометър; визиометър - (лат. visio „виждане” и гр. métron „мярка”) - Уред за определяне силата на зрението

визионер; визионер - (фр. visionnaire) - Човек, който има привидения и халюцинации; ясновидец

визионизъм; визионизъм - (от лат.) - Общо название на лъжливите зрителни представи, които се явяват поради нервно разстройство, алкохолизъм и пр.

визир, визьор; визир, визьор - (нем. Visier от фр.) - 1. воен. Част от огнестрелно оръжие, с която става прицелването; 2. техн. Приспособление към фотоапарат за наблюдение и точно определяне  обхвата на снимката; 3. Част от геодезически апарат за визиране; 4. Уред за измерване отклонението на самолет под действието на вятъра

визирам; визирам - (нем. visieren) - 1. Поставям виза, давам разрешение за влизане, преминаване, пребиваване или излизане от една държава; 2. Преглеждам и заверявам книжа; заверявам; 3. Насочвам оптически апарат към определена точка; 4. Имам пред вид, посочвам

визита; визита - (фр. visite) - 1. Посещение, официално посещение; 2. Лекарско посещение за преглеждане на болни

визитация; визитация - (лат. visitatio „посещение".) - 1. Лекарско обхождане на болни в болница; 2. спец. Преглеждане на подозрителни кораби

визитен; визитен - (от фр.) - Който се отнася до визита; визитна картичка - Картичка с името, адреса и занятието на една личност, която се подава при посещение или се изпраща за поздравление; Съвременното приложение на визитните картички е най-вече като средство за представяне и рекламен материал

визитирам; визитирам - (нем. visitieren) - Посещавам; преглеждам

визия; визия - (лат. visio) - 1. Гледане; 2. Видение, привидение; 3. прен. Идея, представа

визуален; визуален - (лат. visuālis) - Който се извършва (става) чрез наблюдение

визум; визум - (лат. visum „видяно”) - 1. Видение; 2. Съновидение; въображение

визьор; визьор - вж. визир - 2.

НАЧАЛО

викариат; викариат - (лат. vicarius) - 1. Сан и длъжност на викарий; 2. църк. Наместничество

викарен; викарен - (лат. vicarius) - Който замества

викарий; викарий - (лат. vicarius) - църк. 1. Епископ, който е заместник или помощник на висш духовник (в Българската православна църква - на митрополит); 2. Помощник на католически свещеник; 3. Заместник

викач; викач - Помощник на ловци, който вика и плаши дивеча; хайкаджия

викел; викел - Женска забрадка, фекел

викинг; викинг - (скан.) - ист. Смел древноскандинавски воин, търговец и морски разбойник от времето на ранното Средновековие

виконт; виконт - (фр. vicomte) - Дворянска титла, по-ниска от граф и по-висока от барон

викот; викот - Шумен, силен вик от много хора

викторина; викторина - (от лат. Victoria „победа”) - Състезание, при което се поставят за разрешаване различни въпроси и задачи за проверка на знания и обща култура в дадена област (математика, литература, история и пр.)

Виктория; Виктория - (лат. Victoria) - 1. мит. Богиня на победата у древните римляни; 2. прен. Победа; виктория регия - бот. Голямо водни растение с листа до 2 метра в диаметър

НАЧАЛО

вила; вила - (лат. villa) - 1. Извънградска къща за летуване; 2. в древния Рим:  Селска къща на заможен римлянин с помещения за него и за прислугата, със стопански сгради и голям двор

вила, самовила; вила, самовила - (от „лудувам", „вилнея") - Митично женско същество в народните вярвания. Вж. самодива

вила; вила - (старобълг. кнтн - „вия”) - Ръчно земеделско сечиво за събиране на сено и слама. Прави се от разклонен клон. Бива двурога или многорога, със или без парог (малко срещуположно рогче). Освен това бива харманска - за обръщане на снопите при вършитба, и желязна - за изхвърляне на животински тор. Друг вид вили са ябите - с набити отделни рогове. Служат за отделяне на сламата и плявата от зърното. Вилата се използва и днес.

вила; вила: вдигам на вили, на мотовили - Повдигам голям въпрос, правя голям скандал

вилает, виляет, вилаят, еялет; вилает, виляет, вилаят, еялет - (тур. vilâyet, от араб. - „област”, „провинция”) - Голяма административна единица в Османската империя - област или провинция. До края на XV в. е наричана още субашилък (начело със субаши или вилаетски войводи). Вилаетът е поделение на санджак и е заменен през XVI в. от каза. От XVI в. вилаетът е най-голямата военно-админисративна единица, управлявана е от валия. В края на XVII в. в Европейска Турция има 26 вилаета от общо 40 в цялата империя. Българските земи влизат в Румелийския вилает. След вилаетската реформа от 1864г. вилаетите в Турция стават 23.

вилаетски и виляетски; вилаетски и виляетски - Който се отнася до вилает

вилаетски вестници; вилаетски вестници - Турски периодични издания, предназначени за други народности в Османската империя. Като валия на Дунавския вилает Мидхат паша стига до идеята да издава официозен турски вестник за въздействие върху раята и основава „Дунав. Вестник, който съдържава вътрешни и външни новини и сякакви разсъждения”. Вестникът излиза в Русе, седмично, от 1865г. до 1877г.. Редактор е Исмаил Кемал, редактори-българи са Ст. Попов и Ив. Чорапчиев. Отпечатва се във вилаетската печатница на турски и на български език. Помества официални новини и мнения, насочен е срещу революционното движение, печата протести на българи срещу революционните чети. Няма значително влияние. В други вилаети също излизат подобни вестници: „Едирне" (1867-77) в Одрин, на турски, български и гръцки език с редактори за бълг. текстове последователно X. Г. Паламидов и Ст. Джансъзов; „Солун" (1869-70) в Солун, отпечатван на турски, български, гръцки и еврейски език. Има твърдения, че на български език излиза и в. „Призрен" в Призрен, когато градът е седалище на Скопския вилает.

вилан; вилан - (лат. villānus) - ист. Феодален селянин: а). в Англия - Крепостен селянин; б). във Франция - Свободен селянин, който е получил земя от сеньора

виланела; виланела - (ит. villanella „селянка”) - 1. Народна песен; 2. Селско хоро, селски танц

вилушка; вилушка - Вилица

вимпел; вимпел - (нем. Wimpel) - 1. мор. Специално знаме на военен кораб, по което се познава неговата национална принадлежност; 2. ав. Кутия или чувал с дълга ярка лента, с които се спускат на земята от самолет във време на движение донесения, писма, колети и др; 3. Метална сфера с герба на Съветския съюз и специален надпис, която се е поставяла в изкуствени спътници или се е изпращала до други небесни тела

НАЧАЛО

виндикация; виндикация - (лат. vindicatio) - юр. Изискване, предявяване права върху нещо

виндротор; виндротор - (англ. wind „вятър” и лат. roto „въртя”) - техн. Двигател с вятър

виндроуер; виндроуер - (англ. wind „вятър” и row „ред”) - техн. 1. Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове; 2. Жътварска машина, която слага окосените стъбла на откоси, за да може да се отделят плевели и неузрели класове

виндяке; виндяке - (нем. Windjacke) - Винтяга; яке, което предпазва от вятър

винегрет; винегрет - (фр. vinaigrette) - 1. Сос от оцет, олио, сол и др. (горчица) за подправка на различни ястия; 2. Студено ястие от нарязани на късове зеленчуци, месо, риба и др., полети с този сос; 3. прен. Смес от различни предмети; смесица

винервайс; винервайс - (нем. Winerweiss) - Вид бяла боя направена от варовик

винетка; винетка - (ит. vinetta от vinea „лоза”) - 1. Рисунка за украса на книга, разновидност на заставката.  Поставя се пред предговори, глави, таблици, по страните на картини и др.. Изписват се във форма на лоза или лозови листа; вж. заставка; 2. Лепенка на предното стъкло на МПС, свидетелстваща за платена винетна такса

винетна такса; винетна такса - Парична сума заплащана в България (от 1 януари 2005г.) от пътно превозно средство с българска или чужда регистрация, даваща право за използване на републиканските пътища за определен срок (седмица, месец, година)

винкел; винкел - (нем. Winkel) - 1. Уред за измерване на прав ъгъл, ъгломер; 2. Пресовано желязо под прав ъгъл

вино; вино - (лат. vinum - „вино”) - Алкохолно питие, получено от ферментирал гроздов сок. Познато е и е употребявано от всички славяни. Българите го произвеждат още от идването си на Балканския п-в, а може би и по-рано. В миналото червеното вино е било предпочитано. В народните песни думата вино е свързана винаги с постоянния епитет „червено”. В много обреди и обичаи се употребява само червено вино. Вино от други плодове в миналото не е произвеждано

виноберма; виноберма - Гроздобер

виноград; виноград - Лозе

виноделие; виноделие - (рус. виноделие) - Винарство

винодълница; винодълница - Винарска изба

винометър; винометър - (лат. vinum и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване количеството алкохол във виното; виномер

винопийство; винопийство - Пиянство

винофобия; винофобия - ( лат. vinum и гр. phóbos „страх”) - мед. Болезнен страх от употребата на вино

виночерпец; виночерпец - Длъжностно лице при монарх или болярин, което поднася вино на гощавките

винт - (нем. Gewinde през полски) - 1. Цилиндричен или конусен прът (пирон) със специален нарез, с глава или без глава, който служи за съединяване на машинни или строителни части чрез навъртване; бурма; 2. Вид игра на карти; 3. Корабно витло

винтер, вентер, фентер; винтер - (рум. vintir) - Риболовен уред. Състои се от няколко мрежени конуса, вмъкнати един в друг и опънати на обръчи с диаметър от 0,5 до 1,5 м, и от две мрежени крила, поставени под ъгъл при отвора. Задният край е затворен. Уредът се закрепва неподвижно към дъното на реката срещу течението. Рибата, която се сблъсква с крилата, се насочва към отвора и попада във винтера. Употребява се за риболов по реките Дунав и Марица.

винтовка; винтовка - (от рус.) - воен. Вид пушка с нарязана като винт цев

винтяга; винтяга - (нем. Windjacke) - Къса горна туристическа дреха, обикновено от непромокаем плат

винче, паче гнездо; винче - (Anchusa) - Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство грапаволистни. Съществуват около 50 вида - в Средиземноморието и Предна Азия. В България растат 10 вида, предимно в равнините, по тревисти места, сред бурени и другаде. Разпространени са главно в Южна България и по Черноморието. Веленовското винче (Anchusa Velenovskyi) и тесалийското винче (Anchusa thessala) са балкански ендемити. Винчетата са медоносни, багрилни (италианското винче - Anchusa italica), декоративни (хибридното винче - Anchusa hibrida). В народната медицина се използува предимно лечебното винче (Anchusa officinalis).

винчестер; винчестер - (от себс.) - по името на фабриканта Винчестер: Вид пушка с магазин („кутия” за патрони)

НАЧАЛО

виола; виола - (ит. viola) - 1. Кордофонен лъков музикален инструмент, подобен на цигулка, но малко по-голям и с по-нисък регистър; 2. Старинен струнен лъков инструмент с корпус близък до цигулковия, но с 5 до 7 струни. Свири се или като с цигулка, опрян на рамо или се държи между краката като виолончело

виолентен; виолентен - (лат. violentus) - Насилствен

виолетка; виолетка - (фр. violette) - Теменужка; вж. теменуга

виолетка, боровинка; виолетка - (Tricholoma nudum, Rhodopaxillus nudus) - Ядлива базидиева гъба от семейство Agaricaceae. В България расте поединично или на малки групи от септември до края на октомври в иглолистните и широколистните гори. Гуглата е сводеста, с подгънат навътре ръб, виолетово-синя до виолетово-кафява. Месото й е твърдо, вкусно, еднакво с цвета на гуглата. Пънчето й е дебело, грапаво, плътно. Няма отровен двойник.

виолина; виолина - (ит. violino) - Цигулка

виолонист; виолонист - (фр. violoniste) - Цигулар

виолончелист; виолончелист - (от ит.) - Който свири на виолончело; челист

виолончело; виолончело - (ит. violoncello) - Кордофонен лъков инструмент, подобен на цигулка, по-голям от виола и по-малък от контрабас, чело

НАЧАЛО

вип - (англ. V - veri „много”, I - important „важен”, P - person „личност”) - Високопоставена личност

випер; випер - (англ. whipper) - техн. Приспособление за разтоварване на вагонетки чрез обръщане

вираж; вираж - (фр. virage) - 1. Завой на самолет или кораб с наклоняване на едната страна 2. Завой на автомобил, велосипед и др. по крива линия

вираж; вираж - (фр. virage) - Разтвор от соли, който се употребява във фотографията за придаване определен цвят на картината

виражавам (се); виражавам - (рус. выражать) - Изразявам (се)

виражение; виражение - (рус. выражение) - Израз, изражение

виран; виран - (пер.-тур. viran - virant) - 1. Разнебитен, изоставен, съсипан; 2. Болнав, слаб

виранетина; виранетина - (пер.-тур. virane) - Разнебитена сграда или друго изоставено нещо

виранлък; виранлък - (пер.-тур. viranelik) - 1.Разнебитена сграда: развалини, пустеещи постройки; 2. Старини, архитектурно-археологическо наследство

Виргинска грамота; Виргинска грамота - Документ (хрисовул), издаден от царската канцелария, подписан и подпечатан със златен печат от цар Константин Асен (1257-77г.). Дадена е на манастира „Св. Георги Бързи” на Виргино бърдо край Скопие, основан в края на X в. от цар Роман (977-991г.). Виргинската грамота потвърждава отново старите владения и привилегии на манастира и отбелязва новите. Като феодално владение на манастира са посочени над 40 села и махали в Скопско, Прилепско, Положко, Кюстендилско и др. Манастирска собственост стават и водите на посочените селища - р. Сливщица, много кладенци, ловища за риба и т. н. Грамотата отразява засиления процес на закрепостяване на селячеството - жителите на цели села са парици (пàрици) или поповяни. Виргинската грамота изброява почти цялата провинциална администрация: севаст, дука, практор, княз, кастрофилак, ватах, топщикал, комис с коне, стратор, градски изгончия, писец, аподохатор, геракар, псар, десеткари - пчелни и овчи. Тя посочва и задълженията на селяните - данъци и такси: приселица, волоберщина, перпер, димнина, тревнина, кошарщина, слоновщина, комод, налог от жито, вино, месо и сирене, градене на крепост, пазене на крепост, пазене на тъмница, косене на сено, жътва, оране, копане на лозе, царина (такса) за тържище, мостнина, броднина, както и много глоби - вражда, кражба на девойки, кражба на коне и т. н. С подробните си сведения Виргинската грамота е ценен извор за административното устройство и феодалните отношения в българската държава през II половина на ХIII век. Съществуват възражения по отношение на нейната автентичност. Изказани са доводи, че в сегашния си вид е съставена в края на XIV в. въз основа на българския оригинал и на Милутиновата грамота, дадена на същия манастир. Виргинската грамота се пази в Хилендар.
Източници: Ив. Дуйчев. Виргинска грамота на цар Константин Асеня. В книгата му: Из старата българска книжнина. Кн. 2. C. (1944); П. Петров. Към въпроса за автентичността на Виргинската грамота и достоверността на съдържащите се в нея сведения. Годишник на Соф. унив. Философско-исторически фак. T. 51, год. 1957, кн.2. С. 1958; Г. А. Ильинский. Грамота царя Константина Асеня Виргинскому монастырю до 1277г. В книгата му: Грамоты болтарских царей. М., 1911

виреле; виреле - (фр. virelai) - латер. Френска средновековна танцова песен с рими: а а б в в б

вирея се; вирея се - Издигам се

вирилизъм; вирилизъм - (лат. virīlis „мъжки”) - физиол. Замяна на вторичните женски полови признаци с мъжки

вирирам; вирирам - (от фр.) - Обработвам снимка с вираж

вирище; вирище - Водовъртеж

вирмент; вирмент - (фр. virement) - Банкова операция, при която става прехвърляне на суми от една сметка на друга

вирра; вирра - (ит. vira) - Вдигай! - моряшки вик, заповед

виртуален; виртуален - (от лат. virtus „годност”) - Възможен, който може да се прояви или който трябва да се прояви при дадени условия; виртуален образ - (физ.) - Образ, изображение, чиито точки се намират върху продължението на светлинните лъчи; виртуална реалност - Симулирана, нереална картина, обстановка, която изглежда като истинска и се постига чрез синтез на триизмерни образи.

виртуалност; виртуалност - (от лат.) - Възможност

виртуоз; виртуоз - (ит. virtuoso) - 1. муз. Изпълнител, достигнал най-голямо майсторство; 2. прен. Личност, достигнала най-голямо майсторство в своята професия, твърде голям майстор в някоя област

виртуозен; виртуозен - (от ит.) - Майсторски, съвършен, артистичен

виртуозност; виртуозност - (от ит.) - Майсторство, изключителна сръчност, съвършенство

вирулентен; вирулентен - (лат. virulentus) - мед. Отровен, болестотворен, способен да причини заболяване

вирулентност; вирулентност - (от лат.) - Способност на микроб да причини заболяване

вирус; вирус - (лат. virus „отрова”) - биол. Микроорганизъм, възбудител на заразна болест; компютърен вирус - (информ.) - Зловредна компютърна програма, предназначена да унищожи информация в паметта на компютъра или да наруши функционирането му

вирусология; вирусология - (вирус и гр. lógos „наука”) - Дял от микробиологията, който изучава вирусите, тяхното действие като възбудители на заразни заболявания и борбата с тях

виршеплет; виршеплет - (рус. биршеплёт) - Стихоплетец

вирши; вирши - (от лат versus „стих”; рус. вирши) - 1. Стихове с религиозно, а по-късно и със светско съдържание, почти римувана проза; 2. прен. Лоши стихове, бездарни стихове

НАЧАЛО

 

вит_, вих_, виц_, виш_, вию_, вкл_, вке_, вко_, вкр_, вку_, вла_, вле_, вло_, влъ_, влу_, вме_, вму_, вмъ_, вне_, вни_, внъ_, вня_

вис - Небесен простор, небосвод; висина

вис - Планинска височина

вискоза; вискоза - (лат. viscōsus „лепкав”) - 1 Лепкава течност от дървесинната целулоза, която се употребява за добиване на изкуствена коприна, вълна и др; 2. Плат от изкуствена коприна, предимно за хастар

вискозен; вискозен - (лат. viscōsus) - 1. Лепкав; 2. Направен от вискоза

вискозиметър; вискозиметър - (лат. viscōsus и гр. métron „мярка”) - Уред за определяне вискозитета (вътрешното триене, провлачността) на течностите

вискозин; вискозин - (от лат.) - Прозрачно смазочно масло

вискозитет, вискозност; вискозитет, вискозност - (от лат. viscositas) - Вътрешно триене в течности или газове при изтичането им

висла; висла - Носилки за носене на грозде след гроздобер

висока порта; висока порта - Канцелариите на великото везирство и на дивана (върховен съвет) в Османската империя. Първоначално се нарича „паша (везир) капусу" - пашова, везирска порта, а после „баби али" - висока порта. До към XVIII в. висока порта се нарича личната резиденция на великия везир, след това - канцелариите на върховното управлениение. Премахната е с ликвидиране на султаната (1 ноем. 1922). В преносен смисъл висока порта означава правителството на Османската империя

високомерец; високомерец - Високомерен човек

високомислен, -а, -о; високомислен - Горд, високомерен

високомъдър, -дра, -дро; високомъдър - Много мъдър, премъдър

високопарен, -рна, -рно; високопарен - (рус. высокопарный) - Тържествен, надут

високопланински езера - вж. езера

високороден, -дна, -дно; високороден - От знатен род, благороден

високосен; високосен - (гр. bíísexton от лат. bissectus „два пъти шест”) - в съчетание: високосна година - Година, която има един ден повече през месец февруари и общо 366 дни

високославен, -вна, -вно; високославен - Много славен

високостепенен, -ши, -нно; високостепенен - Високопоставен

високоумен, -мна, -мно; високоумен - 1. Надменен, горделив; 2. Мъдър

високоумие; високоумие - Надменност, горделивост

високоумствувам; високоумствувам - Гордея се

висон; висон - (гр. βύσσος) - Някогашна скъпа тъкан

висон; висон - (гр. býssos „ленено платно”) - 1. Скъпа бяла или червена материя, употребявана в древно време; 2. Вид ценна кожа

вист - (англ. whist от рус. вист) - Игра на карти за четирима играчи, групирани по двама в отбор. Може да се играе и от трима, всеки сам за себе си.

вистра; вистра - (от лат. viscōsus) - Изкуствена коприна от вискоза

висцерален; висцерален - (лат. viscerālis) - Отнасящ се до вътрешностите

висцин; висцин - (лат. viscum „клей”) - Лепливо вещество, което се получава от клетъчните стени и протоплазмата на някои растения

висши ракообразни; висши ракообразни - (Malacostraca) - Подклас ракообразни животни. Включва 13 разреда, разпространени навсякъде. Живеят в сладки, солени и полусолени води, някои - на сушата. В България обитават около 280 вида, представители на 7 разреда: равнокраки рачета (мокрици), мамарци, десетокраки, морски хлебарки и др. Обитатели на морските води са около 130 вида; на сладки води - 70 вида; 84 равнокраки рачета са сухоземни - живеят във влажна среда, много видове живеят в подземните води или в пещерите и са остатъци от древна морска или сладководна фауна. Обитатели само на подземните води са представителите на открития през 1933г. разред батинелацея (проучва се в България от 1963г.). Обитатели само на морските и полусолените води са разредите кумови рачета, мизидиеви рачета и разнокраки рачета. От десетокраките рачета (общо 44 вида) само 4 вида са сладководни. Висшите ракообразни имат важно значение за природата, някои от тях (речен, езерен рак, криви раци и др.) се консумират и от хората.

висящи долини, висящи ледникови долини, висящи коритни долини; висящи долини - Долини, устието на които свършва с откос високо над дъното на ледниковите долини. Висящи долини в България има в Пирин и Рила. Образувани са през ледниковата епоха от дейността на малки ледници. Завършват към главната ледникова долина с висок скален праг (ригел). По ригелите сегашните реки образуват водопади и бързеи. Висящите долини се очертават на височина 180 до 500м над дъното на главните ледникови долини. В Пирин особено добре е изразена Василашката висяща долина (по р. Демяница), която заедно с Василашкия циркус е оградена от върховете Типиците, Възела, Василашки чукар, Тодорин връх и Върлата скала. Газейската висяща долина (по р. Демяница) в Пирин с Газейски циркус е оградена от върховете Каймакчал, Стражите, Ушиците и Газей. Малки висящи долини в Пирин има и по бившите ледникови долини по реките Бъндерица, Ретидже, Влахинска, Пиринска Бистрица и др. Висящи долини в Рила има по ледниковите корита на реките Малка Урдина, Малка Мальовица, Прека река (ляв приток на Бели Искър), Харжовица (десен приток на Костенецка река), Маринковица и др.

НАЧАЛО

витален; витален - (лат. vitālis) - Който се отнася до жизнените явления или до живота, съществен за живота; жизнен

витализъм; витализъм - (от лат. vitālis „жизнен”) - Идеалистично течение в биологията, което обяснява спецификата на жизнените процеси чрез действието на някакво нематериално и непознаваемо начало - „жизнена сила" - (vis vitālis), което се намира в организма

виталист; виталист - (от лат.) - Привърженик на витализма

виталитет; виталитет - (от лат.) - Жизненост, жизнена енергия

виталище; виталище - Място за живеене, квартира

витамин; витамин - (лат. vita „живот” и амини от гр. amminiakón) - 1. биол. Органично вещество, което се намира в твърде малки количества в храната, необходимо за нормалното развитие на живота на човека и животните; 2. Препарат, който съдържа някой витамин (А, В, С и т. н.)

витаминозен; витаминозен - (лат. vitaminōsus) - Богат с витамини

витежки; витежки - Юнашки, геройски

витез; витез - вж. витяз

витез; витез - (за кон) - Породист

Витезда; Витезда - (евр.) - 1. Овча къпалия в Ерусалим; 2. прен. Целебен извор

вител; вител - 1. Късо дърво, с което стягат снопи или въжета; 2. Воденично колело; 3. Макара на кладенец; на вител - На колело, в кръг; 4. Колче, употребявано при домашното изработване на въжета; вж. въжарство

вителин; вителин - (лат. vitellus „жълтък”) - Белтъчно вещество, което съдържа фосфор, съставна част на жълтъка на яйцето

витерит; витерит - (от собс.) - Естествен бариев карбонат, от който се получава бяла боя; използва се в стъкларската индустрия и в разтвор за унищожаване на вредителите по захарното цвекло и житата

витиеват; витиеват - (рус. витиеватый) - Красноречив, ораторски, многословен

витийски; витийски - Ораторски

витийство; витийство - (рус. витийство) - Красноречие, сладкодумство

витийствам; витийствам - (рус. витийствовать) - Ораторствам

витикултура; витикултура - (лат. vitis „лоза” и cultūra „обработка”) - Лозарство

витило; витило - Фитил

вития; вития - Оратор

витка; витка - 1. Нещо извито, завито; 2. Дърво, с което се навива кросно

Витошка грамота; Витошка грамота - Документ (хрисовул) издаден от царската канцелария през 1378г., подписан и подпечатан със златен печат от цар Иван Шишман (1371-93г.). С Витошката грамота с. Новачене Софийска област, е подарено като феодално владение на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка” (създаден по времето на цар Иван-Александър, 1331-71г.). Витошката грамота е първият български документ, който споменава средновековния град Средец с името София. Грамотата посочва феодалните задължения на селяните и изброява провинциалната администрация - средешкия кефалия и неговите практори, кастрофилаци, десеткари, примикюри, алагатори, житари, винари, десеткари за пчели, свине и овце, аподохатори, комиси, стратори, сердари, готвачи, крагуяри, кучкари, сенари и т. н. Във Витошката грамота за пръв път се споменават специални чиновници - перпираки, които събират паричен данък. Грамотата е ценен извор за феодалните отношения и административното устройство на българската държава през II половина на XIV век.
Източници: Ив. Дуйчев. Витошка грамота на цар Иван Шишмана. В книгата му: Из старата българска книжнина. Кн. 2. С. (1944); Г. А. Ильинский. Грамота царя Йоана Шишмана Витошскому монастырю до 1382г. В книгата му: Грамоты болгарских царей. М., 1911

витошки еделвайс; витошки еделвайс - (Antennaria) - Род арктически и високопланински растения, многогодишни треви, рядко полухрастчета от семейство сложноцветни. Съществуват около 100 вида в Европа, Азия, Америка и Австралия. В България расте само видът витошки еделвайс Antennaria dioica - из ливади и сухи каменливи места на голяма надморска височина, по почти всички високи планини. Дребно растение, високо 5-15см, реликт от ледниково време. Не е защитен вид. Използва се за сухи букети, в народната медицина, отглежда се в скални групи.

витраж; витраж - (фр. vitrage) - 1. Разноцветни или украсени с рисунки стъкла; 2. Картина или орнаментална композиция, направена от разноцветни стъкла

витрина; витрина - (фр. vitrine от vitrum „стъкло”) - Oстъклен шкаф, сандък или прозорец, приспособени за излагане на различни предмети и стоки

витриол; витриол - (лат. vitreolus „стъклен”) - Бояджийска сярна киселина

витрификация; витрификация - (лат. vitrum „стъкло” и facio „правя”) - Остъкляване

витяз, витез; витяз - (рус.) - Юнак, герой, храбрец (от славянските народи)

НАЧАЛО

виходка; виходка - (рус. быходка) - Неприлична, дръзка постъпка

виц - (нем. Witz) - Кратка остроумна шега или анекдот

вице- - (лат. vice „вместо”) - като първа съставка на сложни думи означава: Заместник или помощник, обикновено за висши длъжностни лица;

вицеадмирал; вицеадмирал - (вице- и адмирал) - Висш офицер в морските войски

вицеконсул; вицеконсул - (вице- и консул) - Заместник на консул или изпълняващ длъжност на консул

вицепрезидент; вицепрезидент (вице- и президент) - Заместник-министър-председател или заместник-председател

вицмундир; вицмундир - (вице- и мундир) - Униформена горна дреха на държавни чиновници в дореволюционна Русия

НАЧАЛО

виш - Вишна, вишня

виша; виша - Извисявам се, издигам

више; више - Повече

вишеестествен, -а, -о; вишеестествен - Свръхестествен

вишеречен, -а, -о; вишеречен - Гореказан, горесказан, гореспоменат

вишина и вишине; вишина и вишине - Небе, небесна висина, висина

вишна, вишня; вишна - (Cerasus) - Род дървета и храсти от семейство розоцветни. Съществуват около 150 вида. В България растат 3 вида: череша, степна вишна (Cerasus fruticosa ) и махалебка (Cerasus mahaleb), която е широко разпространена и се използва като подложка при присаждане, за създаване на декоративни форми и др. Културните вишневи сортове, отглеждани в България, произлизат главно от обикновената вишна (Cerasus vulgaris), степната вишна и др. Предполага се, че обикновената вишня е спонтанен хибрид между степната вишна и дивата череша (Cerasus avium), а България е един от формообразувателните й центрове. В България са утвърдени сортовете: Циганска вишна - 215, Хейманов рубин, Хейманова консерва, Нефрис, Сенчеста морела, Унгарска вишна, Монтморенси, Уелз, Английска морела и Кохова. Те се групират в: морели - много ценни сортове вишни с червен сок; аморели - с безцветен сок, мараски - примитивни дребно-плодни вишни, които се използват за приготвяне на ликьори (мараскин). Вишнапите са хибриди между вишна и череша. Плодовете на вишната съдържат около 3,53-14,82% захари, 0,95-2,44% киселини, 14,35-19,62% сухо вещество, 6,80-43,20 мг% витамин С (средно от 13 български сорта). Използват се за прясна консумация и преработка. По-важни вишневи райони в България са: старопланински - обхваща източната част на Софийска област и Ловешка област, дунавски - от Видин до Силистра, шуменски - обхваща Шуменска област, и районът, който включва Пазарджишка и Пловдивска област. Вишневите насаждения през 1977г. заемат 51 760 дка.

вишни; вишни - 1. Висок; 2.Върховен

вишнулка; вишнулка - Вид дребна вишна

виюн, змиорче; виюн - (Misgurnus fossilis) - Сладководна шаранова риба от семейство виюнови, единствен представител на рода в България. Тялото е източено, дълго до 25см, с 10 мустачета около устата. Виюнът живее в Средна и Източна Европа. България е южна граница на разпространението му - среща се в река Дунав, в долните течения на негови притоци и в някои черноморски езера; Мандренското езеро е най-южната точка на разпространението му. Рядък вид е, без стопанско значение.

НАЧАЛО

вклеша се; вклеша се- Стана келеш, проявя непокорство

вкепсам; вкепсам - Пипна, уловя

вкертисувам се, вкертисам се; вкертисувам се, вкертисам се - (от пер.-тур. kerte) - Намествам се, вбивам се: за кората на дървото и калема при ашладисване

вкоша; вкоша - Арестувам

вкошаря; вкошаря - Арестувам

вкрадчив; вкрадчив - (рус. вкрадчивый) - Хитър, ласкателен

вкрацуня се; вкрацуня се- Спотая се, застана неподвижно

вкременя се; вкременя се - Вкаменя се, става състарен и крехък

вкупе; вкупе - Заедно, вкупом

НАЧАЛО

влагалище; влагалище - Склад, съкровищница

владало; владало - Документ за притежаван имот по време на турското робство, сега - нотариален акт

владам (се); владам - Владея (се)

владелец; владелец - Владетел

владение; владение - Упражняване на фактическа власт (пълна или частична) върху вещ с намерение да се държи като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (държане). Владението е добросъвестно, когато вещта се владее на правно основание, което може да направи владелеца собственик, без той да знае, че я е придобил от несобственик или че е опорочена изискваната от закона форма. Правно значение на владение - въз основа на него в определени случаи може да се придобие право на собственост, да се иска защита на владение, да се търси обезщетение за направените необходими разноски, да се получават плодове от вещта и др. Владението се урежда от българското вещно право със Закон за собствеността (1951г.).

владичина, владишнина и владищина; владичина, владишнина и владищина - Някогашен данък за владиката

владувам; владувам - Владея, властвам, властвувам

влак, вляк, влачилка - 1. Примитивно земеделско оръдие за повърхностна обработка на почвата, брана. Използува се за леко заравняване и за зариване на засети семена. Състои се най-често от напречно дърво, назъбено или гладко отдолу, със закрепени по него (чрез клинове или куки) вършини или драки. В някои случаи влакът е изплетена от дървени пръти леса, чиито разклонени върхове се влачат върху изораната почва. По време на работа върху влака се слага тежест (камък и др.). Тегли се от добитък; 2. Дървено съоръжение за свличане на дървен материал (трупи) по планинските склонове.

влака; влака - (диалектно название) - Род, роднини, челяд, коляно: роднински семейства, свързани по произход; вж. род

влакнодайни култури; влакнодайни култури - Група културни растения от различни семейства. Отглеждат се заради влакното в техните стъбла, кора, листа или плодове. В растителния свят са известни повече от 700 ботанически вида, които съдържат влакно, но малко от тях се култивират. В България се отглеждат памукът, конопът и ленът. Ленът е познат по българските земи още през каменния век, конопът е известен от III -II в. пр. н. е., най-късен е памукът - от IX в. Правени са неуспешни опити за отглеждане и на абутилон, кенаф и рами. През 1975г. влакнодайните култури заемат 397 826 дка, или 1,1% от посевната площ на страната и около 8,0% от площта на техническите култури. Памукът е основна влакнодайна култура в България (264 514 дка за 1975г. / 33 420 дка национална базова площ според регламента на Европейския съюз за 2008г.). Конопът заема 74 132 дка (1975г.), ленът - 59 180 дка (1975г.). Производството на неомаганен (непреработен) памук (31 582 тона, 1975г.) задоволява около 1/3 от нуждите на тогавашната текстилна промишленост. Към 2005г. европейската комисия определя 9 115 тона неомаганен памук като максимално гарантирано количество, за което България ще получава субсидии. Продукцията на сухи стъбла от коноп (38 970 тона, 1975г.) и лен (14 665 тона, 1975г.) е почти достатъчна за страната. По договорености с Европейската комисия към 2005г. определените максимални гарантирани количества за производство на лен и коноп са 13 тона за дълго влакно и 48 тона за късо ленено и конопено влакно (дългото ленено влакно се субсидира с 200 евро за тон, а късото с 90 евро на тон).
От памучните, ленените и конопените семена се получават растително масло за технически цели, кюспе и шрот. Преработените стъбла на влакнодайните растения служат за производство на целулоза, хартия, дървесни плоскости и др.

влаком; влаком - Безредно, без подбор

влас - Косъм

власа; власа - Козина

власатка; власатка - (Festuca) - Род тревисти растения от семейство житни. Известни са около 300 вида. В България са разпространени 25 вида из естествените ливади и пасища. Като културни растения имат значение само ливадната власатка (F. elatior, F. pratensis), червената власатка (F. rubra), тръстиковидната власатка (F. arundinacea) и овчата власатка (F. ovina). Най-ценни тревни асоциации образува ливадната власатка, която е многогодишна (10-15г.) редкотуфеста висока трева (1,5м). Добър компонент е за тревни смески във влажни райони (особено с червена детелина) и за изкуствени ливади. При подходящи условия дава 600-800кг сено от декар. Някои видове власатки се използват за затревяване на градини и паркове.

власеница и власяница; власеница и власяница - Монашеска груба дреха от козина

власи; власи - 1. Потомци на романизирано дакийско население на север от Дунав. От VII до нач. на XI в. територията, населена с власи, е в пределите на българската държава, а населението - в състава на българската народност. За пръв път се споменава в изворите като самостоятелна етническа група през X в. Власите са в основата на румънската народност. През XIV в. образуват своя държава, която поддържа добри отношения с България (Българо-влашки договори XIV век); 2. Власи се нарича и романизираното тракийско и илирийско население на Балканския п-в, свързано с историята на балканските държави - Византия, България, Сърбия, а по-късно и с Османската империя. За пръв път се споменава като пастирско население, обитаващо планините през X в. Власите участвуват в някои от въстанията на българите против византийската власт (Въстание в Тесалия 1066, Въстание на Петър и Асен 1185- 87 и др.); 3. През XIII-XIV в. в България, Сърбия и Византия с термина власи е обозначена и категория зависимо население (без оглед на неговия произход и етническа принадлежност), което се занимава с животновъдство и води номадски начин на живот; 4. След османското завладяване на Балк. п-в власи се нарича категория зависимо население, което обитава гранични райони на империята на юг от Дунав (във Видинския санджак), плаща по 1 флорин данък на огнище и дава войници в османската армия (наричани още филуриджии).

власина; власина - Козина, косми

Власовден; Власовден - (11 февруари) - Езически празник в чест на едрия добитък. Съдържа елементи, свързани с почитането на славянския бог Велес. В християнската религия се свързва с името на Св. Власий. Празнува се във връзка с болестта влас, която върлува по добитъка. В някои краища на България Власовден е свързан и със земеделието - празнува се, за да се осигури пълен клас. Спазват се определени обредни забрани за здраве на добитъка. Жените приготвят обредни хлябове (кравай, колак, пита), които украсяват с царевични зърна, орехи и сушени плодове и раздават преди слънце за здраве на едрия добитък. В някои области на Власовден се правят и курбани. Днес не се празнува.

власове - вж. пасма

властар; властар - (новогр. vlastári) - бот. Младо клонче на лоза, дърво и др.; Младок

властел; властел - Владетел, властелин

Влахо-български грамоти; Влахо-български грамоти - Кратки влашки делови документи от XIV-XVII в. с разнообразен характер - дарствени, потвърдителни, съдебни, за покупки и продажби и др. Написани са на български език, който се отличава съществено от средновековния български книжовен език на богослужебните книги. Известни са много Влахо-български грамоти: най-старата запазена грамота е от времето на господар Владислав (1364-72г.), а най-старата датирана Влахо-българска грамота е от 1379г. Влахо-българските грамоти са исторически извори и много ценни паметници за проучване на народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори, и за историята на българския език.
Източник: С. Б. Бернштейн. Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Τ. 1. Язык валашских грамот XIV-XV веков. М.-Л., 1948

влачене; влачене - Манипулация при производството на влакна за тъкачеството, при която вълната, памука, лена, конопа и др. се прокарват многократно през зъбците на дарака

влаченица; влаченица - Разправии, разкарване, разтакаване

влачка; влачка - Дърварска кола само с преден колесар

влашеник; влашеник - Качамак

НАЧАЛО

влечка; влечка - Чехъл

влечуги; влечуги - (Reptilia) - Клас гръбначни животни. Съществуват около 6000 вида, разпределени в 4 разреда: люспести - около 5700 вида (хамелеони, гущери, амфисбени и змии); костенурки - около 200 вида; крокодили - около 20 вида; и хоботоглави - 1 вид. Появяват се през горния карбон и долния перм, имат най-голямо развитие през мезозоя. Телесната температура е като на околната среда, при някои едри влечуги може да я превишава с 2-4°С. Най-голямо е разнообразието и броят на видовете им в тропиците. В България са установени 35 вида от разредите люспести - 13 вида гущери, 16 вида змии; и костенурки - 6 вида. По разнообразието на влечугите България е на едно от първите места в Европа. Най-богати на видове (предимно със средиземноморски, иранотурански и средноевропейски произход) са ниските и топли места - Петричко и Санданско (24 вида), Горнотракийската низина и южната част на Черноморието. В останалите части на страната и с увеличаване на надморската височина относителният дял на топлолюбивите форми рязко намалява, а по най-високите части на планините се срещат само усойницата и планинският гущер, които имат евросибирски произход. Яйцеживородни са планинският гущер, слепокът, турската боа, медянката и отровните змии, а останалите видове са яйцеснасящи. Повечето влечуги от българската фауна са полезни, защото унищожават вредни насекоми (гущерите) и гризачи (змиите); отровните змии са източник на суровини за лекарствени препарати (някои се произвеждат в България). 16 полезни и редки вида влечуги в България са защитени обекти.

НАЧАЛО

влогове; влогове - Парични средства на физически и юридически лица, внесени на съхранение в банките и спестовните каси. Видове влогове: безсрочни - внасят се без определяне на срока за престояване на сумите. Изплащат се при поискване от вложителите изцяло или частично. Срочни - внасят се с предварително определен срок. Изтеглените преди срока суми се олихвяват като безсрочен влог.

вложница; вложница - 1. Ножница; 2. Калъф за накити

влъкодлак; влъкодлак - Вампирясал човек, вампир

влъхва; влъхва - 1. Древен мъдрец; 2. Крадец, разбойник

влушба; влушба - Магия

НАЧАЛО

вменяемост; вменяемост - Способност на лицето да разбира свойствата и значението на онова, което върши, и да ръководи постъпките си. В състояние на невменяемост действува човек, който поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не може да разбира свойствата или значението на деянията си или да ръководи постъпките си. Вменяемостта е предпоставка за вината в наказателното право. Деяние, което е извършено в състояние на невменяемост, е невиновно - не може да бъде нито умишлено, нито непредпазливо, не е престъпление и е ненаказуемо. Когато деецът след извършване на престъплението изпадне в продължително състояние на невменяемост, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява. Когато изпадне в краткотрайно разстройство на съзнанието, наказателното производство се спира; ако наказанието вече е наложено, не се изпълнява. Малолетните лица (ненавършили 14 г.) не са наказателно отговорни независимо дали при извършване на престъплението са били вменяеми или невменяеми. Непълнолетните лица (навършили 14 г., но ненавършили 18 г.) са наказателно отговорни само ако изрично бъде установено, че са били способни да разбират и да ръководят постъпките си. Пълнолетните лица (навършили 18 г.) са наказателно отговорни, освен ако бъде доказано, че са извършили деянията си в състояние на невменяемост. Хуманистичните разпоредби относно Вменяемостта и наказателно отговорните лица по бълггарското право са отразени в чл. 31-34 и 89 от Наказателния кодекс (1968г.); чл. 24, 25 от Наказателнопроцесуалния кодекс (2005г.)

вметнати части на изречението; вметнати части - Думи и изрази, който не образуват словосъчетание с други думи в изречението и изразяват отношение на говорещото лице или внасят някакво странично разяснение към основната мисъл. По форма и произход вметнатите части биват: глаголни изрази (разбира се, надявам се), модални наречия (може би, сякаш), предложни изрази (от една страна, между другото), числителни имена и наречия (първо, впрочем), цели изречения (право да си кажа, то се знае). Основават се на 2 различни синтактични отношения: 1) вметнатите части се добавят с помощта на интонационно отделяне (т. нар. парентетична интонация) като части на изречението - вметнати определения, допълнения, обстоятелствени пояснения, приложения (например: „Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)” - Н. Й. Вапцаров); 2) вметнатите части се изказват най-често без интонационно отделяне и не като части на изречението - въвеждащи думи и изрази (например: Той може би ще дойде). Интонационното отделяне е задължително само ако без него се образува обикновено словосъчетание (сравнете „С една дума, той го убеди” и „Само с една дума той го убеди”). Чрез вметнатите части се изразява увереност, предположение, съмнение, последователност в излагането на мислите, лично или чуждо мнение, разни чувства, заключение. Те допринасят за точността и изразителността на езика.

НАЧАЛО

вмужавамсе; вмужавам се- Ставам мъжествен

вмърлушам се, вмърлушвам се, вмърлуша се; вмърлушам се, вмърлушвам се, вмърлуша се - Спотаявам се

внетре ; внетре - Вътре

внетрешен, -шна, -шно; внетрешен - Вътрешен

внешен, -шна, - шно; внешен - (рус. внешний) - Външен

внидa; внидa - Вляза

внизвам, внижа; внизвам, внижа - 1. Забивам, вмъквам, прониквам; 2. Нанизвам

внимам; внимам - (рус. внимать) - Внимавам

вниша се; вниша се - Втурна се

внътре; внътре - Вътре

внътрешен, -шна, -шно; внътрешен - Вътрешен

внятен, -тна, -тно; внятен - (рус. внятный) - Ясен, разбран

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги