ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

В-ВДЪ, ВЕ-ВИБ, ВИВ-ВНЯ, ВОА-ВРА, ВРЕ-ВЮР

вов_, вог_, вод_, вое_

воал, вуал; воал, вуал - (фр. voile) - 1. Прозрачна мрежа от тънък плат, прикрепена към дамска шапка така, че покрива лицето; воалетка, було; 2. Лек прозрачен плат; 3. фот. Тънък слой върху негатив, който прави изображението неясно; 4. Невестинско було

воалаж; воалаж - (фр. voilage) - Тънка прозрачна материя, предимно за дамски чорапи

воалиран; воалиран - (от фр.) - Прикрит; воалиран баланс - Равносметка, при която се прикриват някои страни на стопанската дейност на предприятието

воаяж; воаяж - (фр. voyage) - 1. Пътуване, пътешествие; 2. Пътуване на търговски пътник; воаяж де нос - сватбено пътешествие

вовсе ; вовсе - (рус. вовсе) - Съвсем

вовчовам се; вовчовам се - Ставам покорен като овца

воглаве; воглаве - Начело

НАЧАЛО

водар и водарка; водар и водарка - 1. Водоносач, водоносачка; 2. Човек, който пие само вода

водвара; водвара - Извара, отвара

водевил; водевил - (фр. vaudeville,) - 1. Улична градска песен от XVI в. във Франция, която осмивала феодалите, против които тогава се борил абсолютизмът; 2. Малка театрална пиеса с лек комедиен характер (с куплети, музика и танци); лека комедия; 3. Завършък на театрална пиеса, при който всички действащи лица изпълняват по един куплет

воден бик; воден бик - Название на 2 вида птици от семейство чапли. В България са прелетни. Големият воден бик (Botaurus stellaris, географската раса Botaurus stellaris stellaris) е с дължина 76см. Обитава Европа, Азия и Северозападна Африка. В България долита през март и отлита през септември, отделни екземпляри зимуват. Живее из цялата страна, край водоеми сред водната растителност. Гнезди върху купчини изсъхнала тръстика. Яде главно риба, жаби, ракообразни, рядко бозайници и птици. Малкият воден бик (Ixobrychus minutus, географската раса Ixobrychus minutus minutus) е с дължина до 36 см. Обитава Южна и Средна Европа, Северна Африка и Предна Азия. Долита през март-май и отлита през септември-октомври. Широко разпространен из водоемите, главно в блатата, гнезди по бреговете сред тръстиката, по ниски дървета и храсти. Яде риба, жаби, насекоми, мекотели и др. Названието воден бик идва от подобните на мучене звуци, които мъжките издават през размножителния период.

воден кос, воден скорец, гурльо; воден кос - (Cinclus cinclus) - Пойна птица от семейство орехчета. Дължина до 18 см. Живее в Европа, Северозападна Африка и Азия. В България е разпространена географската раса Cinclus cinclus orientalis, която населява Югоизточна Европа. Живее в планините (до най-високите части), край реки, потоци, езера. Отлично плува и се гмурка, може да ходи по дъното на водоемите. Постоянна, през зимата се придвижва към незамръзващи реки и др. Гнезди в дупки по бреговете. Храни се с водни насекоми, охлюви, ракообразни, дребни плевелни риби и др. В България е защитен вид.

воденист; воденист: воденисти очи - Безцветни, светли очи

воденица; воденица - Примитивна мелница за смилане на зърнени храни, движена от водна сила. В миналото воденици е имало в околностите на почти всяко село с изключение на Източна Добруджа. В зависимост от дебита на водата или от скоростта на течението й водениците биват: Караджейка - водното колело и мелничният камък имат една и съща отвесна ос. Когато водата е изобилна, тя пада върху водното колело по открити коруби, а когато е малко - по затворен цифун. Караджейките могат да бъдат с един и с много камъни; Долапкина - с водно колело, наречено долап, на хоризонтална ос (при бавнотечащи води), като движението на камъка се предава чрез зъбчати колела; Дунавска воденица - построена на шлеп, с хоризонтална ос и долапи от двете му страни. Вътрешните механизми и на трите вида воденици са напълно еднакви.

воденичарство; воденичарство - Занаят за смилане на зърнени храни с водна мелница. Широко разпространен в миналото. Воденичарят работи на собствена воденица или на чужда (ратай или наемател) и я поддържа в изправност: поправя частите на мелницата, вадите (бралата), водопроводите; кове и навреме подновява камъните, регулира качеството на смилането, поддържа чистота в мелницата и в стаята на мелничаря и др. За смилане на житото воденичарят взема малък процент (уем) от мливото, а в по-ново време храните се смилат и срещу пари. Поради вековното си съществуване воденичарството навлиза в бита и намира отражение и в народното творчество, особено в приказките и пословиците.

водителен, -лна, -лно; водителен - Ръководен

Водици, Богоявление, Йордановден, Водокръщи; Водици - (6 януари) - Празник, свързан с кръщаването на Исус Христос. Има езически произход, но е възприет и от християнството. На този ден се кръщава (освещава) водата, като в нея се хвърля светият кръст. Вярва се, че до Водици водата е нечиста. Някъде се измиват иконите и лемежите. Срещу Водици е третата бъдна вечер през зимните празници. Някъде прекадяват челюстите на свинската глава, останала от Васильовден. Срещу празника се изпълнява обичаят совойница (сивуйница), познат в Родопите и в някои райони в Североизт. България. Девойките избират и обличат момиче като булка. Препасват го с червен пояс с ресни. Друго момиче се облича като момък. Моминската група заедно с „булката" и „момъка" посещава всяка къща в селото. Носи се котле с „мълчана вода" и босилек. Булката ръси всички членове на семейството и къщата. Пеят се песни, някои от тях с любовно-женитбени мотиви. Вярва се, че обичаят совойница пропъжда злите сили. На Водици се извършва обредно къпане на младоженците и малките деца. В Родопите е известен като „хаскане". На Водици се изпълнява и обичаят водичарки. Група девойки, на които предстои да се омъжат, подобно на лазарките посещават всяка къща и пеят обредни песни, аналогични на лазарските и коледните. Водичарките са свързани с посвещаване в религиозно тайнство в древността и по смисъл се отнасят към обичаите с брачно-семеен характер. Днес обичаите на Водици не се изпълняват. Само някъде къпят младоженците.

водичарки; водичарки - вж. Водици

водка; водка - (рус.) - Алкохолна напитка направена от изворна вода и етилов алкохол, дестилиран от покълнали зърна на пшеница, ечемик, ръж или от картофи. Пречиства се и се филтрира многократно за да се постигне кристална прозрачност и бистрота. При някои видове се слагат добавки: настойки от билки и др.

водна и крайбрежна растителност; водна и крайбрежна растителност - Растителни съобщества, съставени от водни растения и от растения, които се развиват край водоемите. Водната растителност в България е представена от голям брой видове водорасли и по-малко висши растения. Освен в планктона, в който участвуват много видове дребни водорасли, главно едноклетъчни, водораслите имат главен дял и в изграждането на бентосната флора и растителност. Представители от висшите водни растения са: хидрофити (над 70 вида в България); 3 вида са папратовидни - шилолист, лейка и разковниче; а останалите са цветни растения - водна чума (вторично разпространена широко в страната), русалка - 3 вида, ежова главичка - 4 вида, роголистник - 3 вида, ръждавец - 15 вида, мехурка - 3 вида, многолистник - 2 вида, водна лилия, бърдуче, водна леща - 3 вида, валиснерия, дренче - 3 вида, надводник - 3 вида, субулария, дяволски орех, лютичета - 4 вида, и др. В Черно море по-голямо разпространение имат водораслите филофора - от червените водорасли, цистозира - от кафявите, морска салата - от зелените, и др., а от висшите растения - главно двата вида морска трева. Крайбрежната растителност, наричана още блатна, мочурна и др., е представена от влаголюбиви растения - хигрофити, повечето от които са висши растения. От тях над 350 вида са цветни растения. Низшите са представени главно от мъхове (над 20 вида), голяма част от които (главно торфените) изграждат планински и високопланински торфища в България. В състава на крайбрежната растителност влизат главно тревни хигрофити. Широко са разпространени тръстика, папур - 3 вида, камъш - 5 вида, кисели треви - 2 вида, пикреус - 7 вида, пушица - 4 вида, блатница - 4 вида, острица - над 20 вида, дзука - над 15 вида, светлика - 2 вида, блатна перуника, блатно кокиче, лютиче - над 10 вида, мента - 7 вида, воден морач - 5 вида, и др. Характерни са крайречните лонгозни гори (в Източна и Южна България). Съставени са главно от върби - 10 вида, тополи - 3 вида, елша - 3 вида, бряст - 2 вида, полски ясен, често преплетени с лиани - повет, дива лоза, хмел, къпина, а в по-топлите райони - със скрипка и гърбач. Между двете категории (водна и крайбрежна растителност) не винаги може да се прокара граница. Някои крайбрежни растения (тръстика и др.) често растат и във водата, а някои водни растения при пресъхване (макар и временно) на водния басейн понякога растат и на влажни места (водна лилия и др.). Водната и крайбрежна растителност имат важно значение за поддържане на живота и равновесието във водните и крайбрежните биогеоценози и екологични системи (екосистеми). Районите с водни и крайбрежни растения са убежище за водни птици, с някои е свързан животът и размножаването на рибите.

водна леща; водна леща - (Lemna) - Род водни многогодишни растения от семейство водни лещи. Силно редуцирани - стъблото е зелена пластинка, която плава на водната повърхност и е свързана с коренче. Съществуват 10 вида, широко разпространени, едни от най-дребните висши растения. В България виреят  3 вида. Растат в застояли и бавнотечащи води: Lemna trisulca и Lemna minor - в цялата страна, а Lemna gibba - в Югоизточна България, по Черноморското крайбрежие и при Садово. Въпреки дребните си размери, понеже се размножава бързо (главно по вегетативен път), водната леща се развива масово и се събира за фураж.

водна лилия, водна роза; водна лилия - (Nymphaea) - Род многогодишни водни растения от семейство Nymphaсеае. Съществуват около 40 вида по застояли и бавнотечащи води в области е умерен и топъл климат. В България расте един вид (Nymphaea alba) из блатата край Черно море, Дунав, Камчия, Ропотамо (резерват „Водните лилии”) и другаде. Отглежда се и в изкуствени езера на градини и паркове. Цветовете на водната лилия са едри, бели и красиви. Среща се и особено красивият вариетет Nymphaea alba var. rosea с по-едри цветове с розов оттенък. Водна лилия се размножава предимно чрез делене на коренището през пролетта и по-рядко - със семена. Цъфти през периода юни-октомври.

водна чума; водна чума - (Elodea, Helodea canadensis) - Водно тревисто многогодишно растение от семейство водянкови. Произхожда от Северна Америка, в Европа е пренесена през 1836-42г., а в България - в края на XIX - началото на XX в. Разпространена е около София по разливите на р. Искър, по р. Тополница в Пазарджишко, на места по Марица, предимно в застояли и бавнотечаши води. В България не развива цветове, размножава се с издънки много бързо и за кратко време изцяло изпълва водоемите, като може да ги направи негодни за стопанско използване. Служи за храна на някои селскостопански животни, предимно на свине, както и за декориране на аквариуми.

водни бръмбари; водни бръмбари - Название на бръмбари, които живеят в сладководни водоеми - застояли или бавнопроточни. Разпространени са навсякъде в България. Едрите плавачи (сем. Dytiscidae) включват: обикновеният плавач (Dytiscus marginalis) - широко разпространен, с дължина до 34мм, хищен; по-рядко се среща широкият плавач (D. latissimus). Едри са и водолюбчетата (сем. Hydrophilidae), при които само ларвите са изключително хищни. Обикновеното водолюбче (Hydrous piceus) е с дължина до 37мм, широко разпространено. Заедно с него се среща (по-рядко) и черното водолюбче (Н. atterrimus). Дребните плавачи (сем. Haliplidae) са представени главно от речния дребен плавач (Haliplus pluviatilis) с дължина до 2-3мм. Въртотелките (сем. Gyrinidae) обитават водната повърхност, често се гмуркат. Някои водни бръмбари са полезни, като унищожават ларви на комари и други насекоми. Обикновеният плавач - възрастните и ларвите (хищни и лакоми), вредят на рибовъдните стопанства, тъй като ядат малките рибки.

водни бълхи; водни бълхи - (Cladocera) - Разред низши ракообразни. Тялото е почти прозрачно, дълго до около 1 см, с дълги разклонени антени. Съществуват около 440 вида, предимно сладководни. В България са разпространени 3 семейства с 91 вида - 8 живеят в Черно море и полусолените води, а 83 са сладководни, обитават застояли и проточни води, влизат в състава на планктона или са придънни. В българските води най-богато е застъпено семейство дафнии, където са и най-едрите представители - Simocephalus vetulus с дължина до 0,8 см и Daphnia magna с дължина до 0,6 см. Водните бълхи често се явяват масово. Отглеждат се изкуствено за храна на рибите в рибовъдните стопанства и за акваристите.

водни жаби, водни жаби - (Rana) - Род безопашати земноводни. Дълги до около 20см (жабата голиат - до 30см), женските са по-едри. Съществуват около 200 вида, разпространени в Европа, Азия, Африка и Америка из водоемите. В България се срещат 5 вида: Голяма водна жаба (Rana ridibunda) - най-едрата водна жаба в България, дълга до 17см (в Средна Европа - до 15см), живее навсякъде, до 2000м надморска височина. Малката (зелена) водна жаба (Rana esculenta) - дълга до 9см, живее по Дунавското крайбрежие. Наличието й в българската фауна е потвърдено през 1964г. от българския зоолог Владимир Бешков. Планинската водна жаба (Rana temporaria) - дълга до 10,5см, живее в планините от 1200 до 2700м надморска височина. Южната граница на разпределението й е Южна България. Гръцката водна жаба (Rana graeca) - дълга до 7-8см, кафява, живее в Югозападна България и централната част на Родопите. Дългокраката водна жаба (Rana dalmatina) - дълга до 7см, живее извън водата, по влажни тревисти места. Водните жаба унищожават насекоми, но нанасят и щети на рибарниците. Консумират се малки количества, обект са на износ.

водни змии; водни змии - (Natrix) - Род неотровни змии от семейство смоци. Съществуват 101 вида, разпространени почти космополитно. В България обитават 2 вида, с дължина до 140см: жълтоуха водна змия (Natrix natrix) - гърбът й е сив, често с 5 надлъжни светли ивици, среща се до 1800м надморска височина в блата, мочури, потоци и други обрасли водоеми; дългоглава водна змия (Natrix tesselata) - с кафеникавосив гръб, среща се предимно във водоеми с необрасли брегове, много често - по Черноморското крайбрежие, в планините до 1100м надморска височина. Долната страна на двата вида е шахматно напъстрена в черно и бяло. Хранят се почти изключително с риба и жаби. Зимуват на сушата. Попаднали в рибарници, могат да нанесат щети.

водни кокошки; водни кокошки - (Rallidae) - Название на 5 вида водоплаващи птици, представители на 3 рода от семейство дърдавецови. В България живеят из цялата страна, обитават блата, езера, бавнотечащи реки, изкуствени водоеми, обрасли с гъста водна растителност. Прелетни са. Пъстрата водна кокошка (Porzana porzana) е с дължина до 23см, средната пъстра водна кокошка (Р. parva) и малката пъстра водна кокошка (Р. pusilla) са малко по-дребни. Долитат през април и отлитат през октомври, гнездят сред блатна растителност. Зеленоногата водна кокошка (Gallinula chloropus) е с дължина до 33см. Долита през март и отлита през октомври, отделни екземпляри зимуват край незамръзващи водоеми. Белочелата водна кокошка, лиска (Fulica atra), е с дължина до 38см. От юг долита през април и отлита през октомври. През зимата от север идват много водни кокошки, които образуват големи ята, най-често по Черноморието. Водните кокошки се хранят с безгръбначни, дребна риба, семена, водорасли. Попаднали в рибовъдни стопанства, могат да нанесат големи щети.

водни кончета; водни кончета - (Odonata) - Разред насекоми. Тялото им е удължено, коремчето - пръчковидно, с дължина 14-120мм, крилете - 10-95мм. Едни от най-бързите насекоми. При полет достигат 50 км в час. Ларвите живеят в сладките води. Съществуват около 3000 вида, навсякъде. В България се срещат 60 вида, представители на 7 семейства, разпространени край водоемите, влажните ливади, най-многобройни през летните месеци. Поради бързия си полет могат да се срещнат и извън местообитанията си. Тялото и крилете им са красиво оцветени в зелено, синьо и др., понякога оцветяването при двата пола е различно - при широко разпространените видове Agrion virgo и А. splendens мъжките са тъмносини, а женските - масленозелени. Най-едрите български представители са Cordulegaster annulus - коремчето е с дължина до 61мм, крилото - до 42-47мм, и Anax imperator - крилото с дължина до 50 мм. Водните кончета са хищни. Унищожават голям брой дребни насекоми, които са основната им храна. Ларвите са едри, също хищни, вредят в рибовъдните стопанства, като ядат малките рибки.

водни папрати; водни папрати - (Hydropteridales) - Разред водни папратовидни растения. Съществуват 73 вида, групирани в 3 семейства. Растат в тропиците, някои - в умерените области, в застояли води. В България са разпространени 2 вида, представители на 2 семейства. Лейка (Salvinia natans) - едногодишно растение от семейство салвиниеви, с плаващо стъбло. Два листа са яйцевидни, лежат на водната повърхност, третият е нишковиден, подводен. Расте из блата и бавнотечащи води по Черноморското крайбрежие, край реките Дунав (блатото Сребърна и другаде), Марица в Пловдивско и Струма в Петричко. Марсилея, разковниче (Marsilea quadrifolia) - многогодишно тревисто растение от семейство марсилееви, е с пълзящо коренище. Листата са с дълги дръжки и четириразделни петури. Среща се рядко из блата и бавнотечащи води край реките Дунав, Марица и Струма. Водните папрати се използват за декориране на аквариуми.

водни скорпиони; водни скорпиони - (Nepidae) - Семейство водни насекоми от разред полутвърдокрили. Тялото е с дължина до около 50мм, краят на коремчето е с тръбица, през която поемат атмосферен въздух. Хищни са. Разпределени са в 15 рода със 150 вида, широко разпространени, предимно в Индомалайската, Етиопската и Неотропичната област. България обитават 2 вида, представители на 2 рода, разпространени в сладките води. Водният скорпион (Nepa cinerea) има овално силно гръбокоремно сплеснато тяло с дължина до 22мм. Живее по места с тинесто дъно, в плитки водоеми със застояла вода, в разливи на реки и др. Водното шило (Ranatra linearis) е с цилиндрично удължено тяло, с дължина до 35мм. Живее сред водна растителност на по-дълбоки водоеми със застояла вода. Водните скорпиони ядат водни безгръбначни, ларви на насекоми, но и малки рибки, с което вредят в рибовъдните стопанства.

водник; водник - Приведен зет, заврян зет

водник; водник - Водач

водник; водник - Закачалка за окачване на котлите с вода. Във възрожденската къща се намира винаги в помещението с огнище („в’къщи"), най-често на стената до вратата. В полските райони водникът е хоризонтална гредичка, в която са забити 4-5 дървени куки за закачване на котлите. В планинските райони водникът се състои от две гредички с куки, често комбинирани с етажерки, полици и долапчета.

водно шило; водно шило - вж. водни скорпиони

водовада; водовада - Воденична вада

водовод; водовод - Водопровод

вододел, главен вододел; вододел - Реките в България се оттичат към 2 морски басейна - Черноморски и Егейски; една част от реките на Черноморския отточен басейн се вливат направо в Черно море, а друга част - посредством река Дунав. Главният вододел в България дели двата отточни басейна от изток на запад. Той започва от странджанския връх Каратепе (484 м), следва билото на планина Странджа (в Турция), минава между началните части на реките Велека и Текедереси (Сюддереси). През граничния връх Кервансарай навлиза в България, прехвърля се по възвишенията Каратепе и Бакаджиците, които ограждат от запад Бургаската низина. Спуска се ниско по възвишенията, които отделят Карнобатското от Айтоското поле, и се изкачва по южните разклонения на Източна Стара планина при връх Острица (666 м, в Малка Айтоска планина). Оттам вододелът се насочва към връх Илийца (684 м), пресича Карнобатския проход и върви на запад по билото на южния клон на Източна Стара планина към прохода Вратник; от него вододелът вече се насочва на запад все по билото на Главната Старопланинска верига. Поради това, че река Искър пресича Стара планина, вододелът от връх Звездец завива на юг по планинския праг Гълъбец и между началните части на реките Смолска и Лесновска достига Ихтиманска Средна гора. Край река Мътивир вододелът пресича Септемврийския рид и преминава по планинската връзка Шумнатица, след което се изкачва по плана Рила. Там той заобикаля от юг изворната област на река Искър и се отправя на северозапад по планините Верила, Витоша, Люлин, Вискяр и Завалска и по южната ограда на Трънската котловина достига държавната граница с Република Сърбия на северозапад от с. Горна Мелна, Пернишка област. При това разположение на главния вододел северната и източната части на България, чиито води се оттичат към Черно море, обхващат 57% от площта на страната. Водите на 43% от площта на България се оттичат към Егейско море. Речната мрежа на България е разпределена от вододела сравнително равномерно между двата морски отточни басейна. В Черноморската отточна област 74% от площите се падат на водосборите на дунавските притоци и 26% на реките, които се вливат направо в Черно море.

водоземец; водоземец - Земноводно животно

Водокрущ и Водокрущи; Водокрущ и Водокрущи - Празник Богоявление; вж. Водици

водолюбчета; водолюбчета - вж. водни бръмбари

водомерки; водомерки - Название на полутвърдокрили насекоми, които живеят по водната повърхност на сладководни водоеми. Семейство Gerridae има около 250 вида, Veliidae - около 100 вида, разпространени навсякъде, а Hydrometridae - около 50 вида - главно в Южна Америка. В България живеят 20 вида, из цялата страна. Най-богато (с 11 вида) е застъпено семейство Gerridae, които са и най-едрите български представители - дължина на тялото до 17мм. Живеят по сенчести потоци и планински реки (Gerris najas), по крайбрежия на езера, в бавните течения на големи реки (G. paludum) и другаде. Семейство Veliidae включва 7 вида, обитатели на различни водоеми. Семейство Hydrometridae е представено с 2 вида с тънко тяло, живеят край бреговете, преминават и по водната повърхност. Водомерките са хищни, унищожават насекоми.

водомет; водомет - (рус. водомёт) - Водоскок, фонтан

водопади; водопади - Падането на речните води от откоси, които пресичат речното корито. В България водопади се образуват главно в планински речни долини на Рила, Родопите и Стара планина. Причините за образуването им са различни. Най-често водопадите са наредени край разседи по планински склонове; тогава те имат почти еднаква надморска височина - Енинският водопад, Големият скок и Карловското пръскало (по южния склон на Стара планина), Сестримският водопад (на Крива река, край с. Сестримо, Пазарджишка област), Костенецкият водопад, Отовишкият водопад (на р. Отовица, в Северозападна Рила) и др. Други водопади са образувани на границата между твърди и леко поддаващи се на рушене скали - Райското пръскало, Боянският водопад и др. Отвесни скални откоси се образуват най-често при варовикови пластове и при травертинови наслаги. На много места протичащите през карстови терени реки образуват красиви водопади - Скакавица, Реселешкия водопад (висок 2 м, на Реселешка река, край с. Камено поле, Врачанска област), Крушунския водопад, Бачковския водопад (на приток на Чепеларска река, над. с. Бачково, Пловдивска област) и др. Реките, които изтичат от циркусните езера във високо\планинските пояси на Пирин и Рила, също образуват водопади. Най-характерни водопади там са Ретиже (на река Ретиже, в Пирин), Демянишки скок, Бъндеришки скок, Юленски скок (висок 10м, на р. Демяница, в Пирин, на надморска височина 1650м; обявен за природна забележителност), Водопада (при с. Джанка, Кърджалийска област) и др. Водопадите се обявяват за защитени обекти в категорията „природна забележителност” и се намират под закрила на Закона за защита на природата (от 16 юни 1967г.  до 9 август 2002г.) и на Закона за защитените територии (от 11 ноември 1998г.) по член 23. Към 2010г. 58 от „природните забележителности” в България включват според „целите на обявяването” един или повече водопади (до пет броя, без да се имат предвид водоскоците).

водорасли; водорасли - (Algae) - Фотосинтезиращи (фототрофни) растения с недиференцирано тяло (талус). Едноклетъчни, колониални и многоклетъчни, прикрепени или свободноплаващи, рядко са активно подвижни. Повечето водорасли съдържат хлорофил (при низшите е включен в един прост хлоропласт, а при висшите хлоропластите са разклонени и са по-голям брой). Съществуват около 23 500 вида, разпространени навсякъде. Живеят във водите (откъдето идва името им) - извори, реки, езера, блата, язовири, морета, океани, също и във влажна среда - в почвата, върху предмети и т. н. Размножават се вегетативно (делене при едноклетъчните, разпадане на колониалните или разкъсване на талуса при многоклетъчните), безполово (със зооспори и спори) и полово (сливане на еднакви или различни клетки и на специални полови клетки). Големите класификационни единици се разграничават главно по оцветяването на организмите, което е различно поради нееднакво съдържание и комбинация на хлорофил а, Ь, с и d, на каротиноиди и фикобилини. Широко се използва класифицирането на водораслите в 7 отдела: Синьо-зелени водорасли (Cyanophyta) - съществуват около 1500 вида, разпространени в различни среди (водна, почвена и др.). Това са едноклетъчни и колониални, по-рядко многоклетъчни, без клетъчни ядра (прокариоти), хроматофори и др. Размножават се главно вегетативно (чрез делене, фрагментация със спори); Червени водорасли (Rhodophyta) - съществуват около 4000 вида, разпространени изключително в моретата и океаните, особено в тропическите и субтропическите зони. Предимно многоклетъчни, прикрепени, в цикъла на развитието им няма подвижни стадии. Размножават се безполово (с моно- и тетраспори) и полово; Зелени водорасли (Chlorophyta) - съществуват около 14 500 вида, разпространени главно в сладки води, върху почва, растения, предмети и др. Едноклетъчни, колониални и многоклетъчни. Размножават се вегетативно, безполово и полово; Златисти водорасли (Chrysophyta) - съществуват около 12 000 вида, разпространени в сладководни и морски басейни и в почвата. Предимно едноклетъчни. Размножават се безполово и полово; Кафяви водорасли (Phaeophyta) - съществуват около 1500 вида, разпространени почти изключително в моретата. Многоклетъчни, с високодиференциран талус. Размножават се вегетативно, безполово и полово; Пирофитови водорасли (Ругrophyta) - съществуват около 1500 вида, разпространени в сладководни и морски басейни. Почти изключително едноклетъчни. Размножават се безполово и полово; Еугленови водорасли (Euglenophyta) - съществуват около 1500 вида, главно сладководни, едноклетъчни. Размножават се безполово, само някои - полово. Според по-нова класификация водораслите се групират в подцарства - Cyanobionta, Rhodobionta, Chrysobionta, Chlorobionta и др.
В България са разпространени около 4000 вида водорасли. Зелените водорасли са около 2700 вида; златистите - около 1100 (главно кремъчни водорасли); синьо-зелените - около 400; червените - около 150; кафявите - около 50 вида и др. Разпространени са в цялата страна. Най-богати на водорасли са сладководните басейни - реки, езера, блата, язовири; в тях изобилстват зелени (главно прикрепени), кремъчни, синьо-зелени водорасли и др. Морските водорасли са 11%, половината са кремъчни, а останалите са зелени, червени, кафяви и синьо-зелени. Кремъчните водорасли са основна съставна част на фитопланктона на Черно море, а кафявите, червените и много зелени водорасли образуват главната маса на морския фитобентос. За термалните води са характерни представители на синьо-зелените водорасли. В почвите са разпространени нееднаквокамшични водорасли, кремъчни, strong>зелени, синьо-зелени и др. Върху малкото задържащи се преспи в Рила и Пирин през лятото се развиват едноклетъчни червени водорасли, които обагрят снега в розовочервено. Стопанското значение на водораслите е свързано главно с ролята им на първични производители на органична материя. Водораслите са храна на много организми, използват се за фураж, в преработен вид се консумират и от човека. Като начално звено в хранителните вериги на различните водни организми произвеждат голямо количество органична материя, която осигурява живота във водоемите. Някои водорасли се размножават много бързо и за кратко време произвеждат големи количества биомаса. Създадени са инсталации за промишлено производство на водорасли. Експериментална база на БАН е имало в местността „Рупите” (между Сандански и Петрич) за масово отглеждане на открито на хлорела, сценедезмус и спирулина (Научно-производствената лаборатория по алгология при БАН). През 1985г. базата в „Рупите” е прехвърлена на „Фармахим”, а впоследствие на „Медика” АД гр. Сандански. Според статии в различни сайтове в момента водорасли не се произвеждат поради натрупаните големи запаси преди това (вж. http://microalgaes.wordpress.com/page/2/ - Откъс от книгата „Микроводораслите - моя съдба” на Христо Дилов, основоположника на производството и изследването на микроводораслите в България през 1967г. Книгата е написана през 1998г.). От кафявите водорасли се получават алгинати, широко използувани в текстилната, хранително-вкусовата, химическата промишленост и другаде. Като източник на алгинати се използват представители на род цистозира, разпространени масово по скалисти места в крайбрежните участъци на Черно море. Запасите се изчисляват на стотици хиляди тонове. В медицината, козметиката, хранителната промишленост и другаде се употребява агар - получаван от червените водорасли (от видове от род филофора, богато застъпени в „полето на Зернов” в Черно море). Много синьо-зелени одорасли са способни да усвояват свободен азот - обогатяват водоемите с азотни съединения и повишават плодородието им. В някои страни изкуствено се внасят такива водорасли в почвата. Водораслите играят важна роля в кръговрата на веществата. Те спомагат за самопречистването на водите, като ги обогатяват с кислород и задържат дребни органични частици; изследват се възможностите за изкуствено използване на водорасли за очистване на водите от органични остатъци. Водораслите оказват и отрицателни въздействия: в резултат на обогатяването на водните басейни с хранителни вещества (евтрофизация) става масово развитие на водорасли - „цъфтеж” на водите, което води до влошаване качествата на водата, причинява измиране на рибите и на др. водни животни.
Изследвания върху водораслите в България се извършват в Биологическия факултет на Софийския университет, Пловдивския университет, Секция „Експериментална алгология” на БАН, Института по микробиология при БАН, Института по рибни ресурси във Варна (ИРР), Фармацевтичния факултетт на Медицинска академия, Института по зоология при БАН.
Източници: Д. Г. Воденичаров, Ст. Йорд. Драганов и Д. Н. Темнискова. Флора на България. Водорасли. С. 1971; Ст. Йорд. Драганов. Библиография на литературата върху водораслите на България. 1890-1969. С. 1971

водотеч; водотеч - Водопровод

водочасник; водочасник - Воден часовник

водяв; водяв - Воднист, течен

водянка; водянка - (рус. водянка) - Болест коремен тиф или подуване на корема

НАЧАЛО

воевода, войвода; воевода - (старобългарски
 - „военачалник”) - Титла на военен предводител по време на Втората българска държава. Среща се в средновековните български писмени паметници - законодателни, житийни, литературни и други. Носена е от висши военачалници, които командват големи военни поделения, а понякога по време на война - и войската. Познати са имената на множество воеводи - Асен, Балдьо, Витомир и др. По-висока степен в държавната йерархия заема великият воевода. От българския език названието получава широко разпространение и в други балкански и славянски страни. След завладяването на България от османските турци титлата е заимствувана от тях и включена в администрацията им. Известни са воеводи на хасове, на градове и т. н., които са мохамедани. По време на османското иго войводи са наричани предводителите на хайдушките дружини, а през XIX век - и на въстаническите чети.

военен данък; военен данък - Данък, събиран според Закон за местните данъци и такси (Обн., Изв., бр. 104 от 28.12.1951) в периода до 1981г. само от българските граждани - мъже, навършили 20 г., но не по-възрастни от 50 г., които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. Освобождават се лицата, станали негодни за военна служба по време на изпълнение на военен дълг, а също и лицата, които поради физически или умствени недостатъци не са в състояние да отбият военната си служба и не са трудоспособни. Състои се от 2 части - основен и допълнителен данък. Размерът на осн. данък е определен в абсолютна сума - 6 лв. годишно. Допълнителният данък е пропорционален (пряк) и е установен в размер на 1% от общата сума на всички лични доходи, облагани с данък върху общия доход. Военният данък се плаща в продължение на 6 последователни години. Определя се на 2 пъти по за 3 г., но се събира всяка година. Дължимият данък може да се плаща на 4 равни части в приход на бюджетите на съответните градски и селски нар. съвети. За емигрантите данъкът се събира наведнъж от техните родители. Постъпленията в бюджета от облагането с военен данък са незначителни. Военният данък се събира като пряк данък и след Освобождението от мъжете които по здравословни или др. причини не са отслужили задължителната военна служба. От 1904г. във връзка с развитието на българската армия от 6 на 9 дивизии са записани и обложените с военен данък като запас, който подлежи на мобилизиране във военно време. Така обложените с военен данък са мобилизирани през 1912-13г. и участват във войните. Военният данък или откуп се събира и преди Освобождението от немюсюлманското население на възраст от 16 до 60 години, което не служело в армията. Данъкът се е нарича „беделии аскери”, въведен 1856г., възлиза средно на двадесеттина гроша/год. и заменя данъка джизие (от XIVв. до 1856г.).

НАЧАЛО

 

вои_, вой_, вок_, вол_, вон_, воп_, вор_, вос_, вот_, вош_, вощ_, воя_, впа_, впе_, впл_, впо_, впр_, впъ_, вра_

воз - 1. Въз, върху; 2. При: отивам воз - отивам при

воз и воза; воза - Товар, колкото се кара с една кола

возар; возар - Колар, водач

возатай; возатай - (от рус. вожатыи) - Колар, файтонджия

возгара; возгара - Парливо, неприятно уригване

возелница; возелница - 1. Продълговата бъчва, която се товари на кола; 2. вж. вoзилница

возилница; возилница - Грамадна бъчва за вино

возило; возило - Превозно средство

возмня; возмня - Помисля

возрив; возрив - Окопаване на царевица, боб и др.

возривам (се); возривам - 1.Окопавам царевица, боб и др., окопавам (се); 2. Правя нещо на купчина - брашно, пясък и др.

возривач и возривачка; возривач и возривачка - Човек, който окопава царевица, боб, и др.

воител; воител - (рус. воитель) - Военачалник, вожд

воище; воище - Дългото дърво на рало

НАЧАЛО

война; война - Войска: отгоре идва война

войнишки песни; войнишки песни - Градски песни с патриотично-революционна тематика. Първите български войнишки песни възникват непосредствено след Освобождението 1878г. Мелодиите и текстовете са оригинални или заимствани и преведени от руски войнишки песни. По време на Сръбско-българската война 1885г., а и по-късно във войската се пеят и български народни песни, най-често хороводни, в тактов размер 2/4, изпълнявани в умерено маршово темпо („Хубава е Драганка”, „Стъпил Добри” и др.). Най-много войнишки песни се създават през Балканските войни 1912-13г. и през Първата световна война 1914-18г. Възпяват родолюбието, бойната слава и другарство. Нямат преднамерено шовинистичен характер, но на чужденец могат и така да прозвучат. Композиторът Александър Морфов (1880-1934г.) е първосъздателят на българската войнишка хорова песен. Написал е и  текстовете на много от своите войнишки песни (над 40), сред които най-популярен е маршът „Напред, ний ще победим” (1900г.). Едни от най-обичаните войнишки песни са сътворени на бойното поле, като „Велик е нашият войник” (1916г.). Създадена е по музика на Михаил Шекерджиев (1889-1958г.) и текст на Константин Георгиев (1884-1954г.), едновременно служещи в 23 пехотен Шипченски полк, когато полкът е на позиции край Охридското езеро, и се запява веднага. Опитите да бъде забранена песента след 9 септември 1944г. са неуспешни и затова няколкократно променят текста по политически причини (преработили: Крум Пеев,  Т. Ризников и др.). От 1997г. „Велик е нашият войник” е химн на Българската армия. Други шедьоври като „Един завет” (музика: Георги Шагунов - 1919г., по стихотворението на Иван Йончев „Заветът на дедите”) и „Шуми Марица” не са така устойчиви на забраните на тоталитарната власт и остават непознати за едно цяло поколение. Войнишките песни преживяват своеобразно Възраждане след 1989г. и вдъхновяват желанието за политически промени в България. Популяризират се и от самодейни музикални състави, хорове, духови оркестри и други ансамбли. Парадоксален е фактът, че точно  правителството на Симеон Сакскобургготски, поставя началото на периода на политически нихилизъм и ново забвение на войнишките песни през XXI век.

войно; войно - Ерген или млад съпруг

войнуци - Категория население, предимно българи, със специални задължения в Османската империя. Служат посменно по 6 месеца годишно в султанските обори и косят султанските ливади; във военно време се включват във военнопомощните отреди. В някои райони изпълняват военна служба като граничари или се явяват на война като бронирани конници. Имат своя обособена организация начело с войнушки бейлербей и с началници - войнук-бейове, черибашии, лагатори и примикюри (първите две групи владеят спахилъци, а последните - предимно освободени от данъци бащини). Заради специалните си задължения войнуците притежават наследствена бащина, която обхваща няколко ниви, хармани, дворове и др., не са зависими от местните феодали и са освободени от някои данъци. Чрез облекченията властта се стреми да направи от войнуците надеждна опора. Войнуците се набират от различни селища. Съществуват цели войнушки села. Войнушката институция е наложена главно в стратегически важни райони по пътищата: Бялград-Пловдив, Солун-Ниш-Бялград, около Видин-Смедерево-Браничево. Войнуците се обособяват като потомствена прослойка със свои традиции, облекло, манталитет и поведение спрямо властта. Съзнанието за значението на службата им и участието им във военио-помощните корпуси или в армията утвърждават у тях дух на волност и непокорство. От XVI в., когато османската власт постепенно посяга върху облекченията на категориите население със специални задължения, войнуците се бунтуват, често стават хайдути и подкрепят освободителното движения. Големи войнушки вълнения има в Пловдивска каза през 1689г. и в Средногорието през 1740г. и 1776г. Постепенно войнушката институция изгубва значението си. Видоизменена, тя се запазва до Освобождението 1878г.

войскар (ин); войскар - Войник, военен

войскарски; войскарски - Войнишки

войскарство; войскарство - Войска

войскарщина; войскарщина - Военщина

войскобоец; войскобоец - Войнствен човек

войскобойство; войскобойство - Военно дело, война

войтия; войтия - (нгр. βοήυεια ) - Данък владищина - някогашен данък за владиката

НАЧАЛО

вокабула; вокабула - (лат. vocabulum „дума”) - 1. Отделна дума от чужд език с превод на родния език; кличка; 2. Заглавие на речниковия отдел; 3. Всяка отделна дума в езика като обект на научно изследване

вокабулар; вокабулар - (лат. vocabularium) - Кратък речник към учебник или христоматия; речник

вокал; вокал - (лат. vocālis) - езиков. Гласен звук; самогласка, гласна; вж. гласни звуци

вокален; вокален - (лат. vocālis) - 1. Изпълняван с глас, изпълняван с пеене; който се отнася към пеенето; 2. Гласов, гласен; вокална алитерация - Непълна рима, при която съвпадат само гласните; сравни с: асонанс - 2.; 3. Който се отнася до гласните звукове на един език

вокализ(а); вокализ(а) - (фр. vocalise) - Музикален откъс, който се изпълнява върху гласна, без текст (за упражнение)

вокализация; вокализация - (къснолат. vocalisatio) - муз. Пеене само със звуци без думи; 2. езиков. Преминаване на съгласна в гласна; 3. Графически метод в стенографията за предаване на гласни чрез различно изменение в писането на съгласните

вокализъм; вокализъм - (от лат. vocālis) - езиков. 1. Гласната система на един език; 2. Дял от фонетеката, който изучава гласните

вокалност; вокалност - (от лат.) - Наличие на повече гласни в един език

вокатив; вокатив - (лат. vocativus) - грам. Звателен падеж

НАЧАЛО

волавка; волавка - (чуж.) - Птица рибар

волан; волан - (фр. volant „летящ”) - 1. Украса на женска дреха, която се състои от набрана ивица плат; 2. техн. Колелото на автомобилно кормило

волапюк; волапюк - (изк. volapük от англ. world „свят” и speech „реч”) - 1. Изкуствен международен език, съставен от немския католически свещеник Йохан Мартин Шлайер през 1879г. Използва думи от английски, френски, немски и латински, но изменени до такава степен, че стават трудно произнесими и езикът волапюк не придобива практическо приложение; сравни с: есперанто; 2. прен. Сбор от празни, безсъдържателни фрази

воластонит; воластонит - Минерал с химическа формула Ca3(Si3О9). В България се среща на контактните места между мрамори и гранити в планините Рила, Западни Родопи, Странджа и Витоша във вид на радиално-лъчеви и паралелновлакнести агрегати - бели до бледорозови, с копринен блясък. Използва се в керамичната промишленост. Наречен е на името на английския химик У. Уоластън.

воле; воле - (фр. volée) - сп. Летяща топка при игра на футбол

волей; волей - (англ. voley) - сп. 1. Удар върху топка във въздуха; 2. Волейбол

волейбол; волейбол - (англ. voley-ball) - Спортна игра с два отбора от по 6 души. Целта е топката да се прехвърля през високо опъната мрежа така, че противникът да не може да я посрещне и върне обратно

волентир; волентир - (рус. волентир) - Войник доброволец

Волжко-Kамска България; Волжко-Kамска България - Държавно обединение, създадено по долното течение на р. Кама и около устието й при река Волга. Съществува от X в. до средата на XIII в. В образуването му вземат участие множество угро-фински племена. Главна роля за създаване на държавата, за нейното политическо укрепване, икономически и културен подем изиграват прабългарите. През средата на VII в., след разгрома на Кубратовата Велика България от хазарите, част от прабългарските племена с общото име котраги, водени от своя вожд Котраг, се изтеглят на север през р. Дон към р. Волга. През VIII и IX в. те са подвластни на хазарите. Към края на IX и началото на X в. прабългарите преминават окончателно към заседнал живот и започват да се занимават със земеделие. Начало на обединителния процес поставя през 922г. хан Алмас - властелин на гр. Болгар. Прабългарите влизат в съюзни отношения с арабите, от които приемат исляма. След разгрома на хазарите от русите (965г.) прабългарите стават независими. Волжко-Kамска България се оформя като феодална държава със силно развити занаяти и търговия. Главни градове са Болгар Велики, Биляр, Сувар и др. Страната поддържа активни търговски връзки с арабите, Киевска Русия, Византия, Иран и др. В края на X в. между Волжко-Kамска България и Киевска Русия започва политическо съперничество, което довежда до войните през 977, 985, 994 и 997г. През XI в. главен политически съперник на Волжко-Kамска България става Владимиро-Суздалското княжество. Конфликти между отделни руски градове и Волжко-Kамска България предизвикват войните от 1120, 1164, 1172, 1183 и 1220г. През 1223г. Волжко-Kамска България отблъсква татаро-монголите, но в 1236г. претърпява поражение; Болгар Велики и столицата Биляр са завладени. През 1241г. цялата страна е покорена от татаро-монголите и присъединена към Златната орда, но запазва известна самостоятелност. От средата на XIII в. градовете на Волжко-Kамска България отново стават големи търговско-занаятчийски центрове. В Болгар Велики започват да секат монети (от 1240 до 1428г.). През XIV в. територията на Волжко-Kамска България е разделена на 2 княжества, които водят активна борба за отцепване от Златната орда. От 1360г. Волжко-Kамска България е подложена на завоевателни набези на руски князе, които довеждат до окончателното й покоряване (30-те години на XV в.). Само гр. Казан остава като столица на обособилото се Казанско ханство. Наследници на културата на Волжко-Kамска България са днешните чуваши, които са и най-близките потомци на прабългарските племена.
Източници: А. П. Смирнов. Волжские булгары. Μ., 1951

волник; волник - Доброволец

волнонаемен, -мна, -мно; волнонаемен - (рус. въльнонаёмный) - Назначен на работа за определено време - обикновено за една година

волоберщина; волоберщина - 1. Данък в натура в средновекековна България, идентичен вероятно с византийския зевгаротикон или зевгологион, който е вземан за определена площ земя, обработвана от един чифт волове (зевгар). Споменава се във Виргинската грамота. Волоберщината отговаря вероятно и на т. нар. „житарство" - данък в жито, който се споменава в Зографската грамота; 2. Данък в натура от говеда

волован; волован - (фр. vol-au-vent) - Ястие, приготвено от печени кори с кръгла форма, увити във вид на чашка, напълнена със задушени гъби, дреболии и др. и залети със сос

воловница; воловница - Водило на капистра

воловодец; воловодец - вж. синя китка

волонтер, волонтир; волонтер, волонтир - (фр. volontaire) - Доброволец

волонтир; волонтир - вж. волентир

Волос; Волос - Друго име на славянския бог Велес; вж. Велес

волсва; волсва - Влъхва

волски език; волски език - (Phyllitis scolopendrium, Scolopendrium vulgare) - Многогодишно тревисто растение от семейство многоножкови папрати. Расте в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. В България е рядко растение, макар че се среща почти из цялата страна, главно из гори в дъбовия и буковия пояс, по сенчести и влажни скалисти места. Използва се в народната медицина за лекуване на рани, заболявания на кожата, черния дроб, стомаха, далака, като противоглистно средство, и като декоративно растение.

волт - (от собс.) - Международна единица за електрическо напрежение; електродвижеща сила или потенциална разлика в двата края на проводник със съпротивление един ом, когато през него тече ток със сила един ампер (по името на италианския физик Волт 1745-1827г.)

волт - (фр. volte „обръщане”) - сп. 1. Остро обръщане на кон при езда в манеж; 2. Отбиване на удар при фехтовка; умело обръщане; 3. прен. Хитър и нечестен начин на манипулиране при игра с карти

волта; волта - (от собс.) - Машинно масло за смазване лагерите на динамомашини и електродвигатели

волта; волта - (от ит.) - муз. Означение в нотно писмо. Използва се за повторение

волта; волта - (фр. volte) - Въртене, обръщане

волтаж; волтаж - (фр. voltage) - Различната степен на напрежението на електрически ток, която се измерва във волтове

волтализация; волтализация - (от фр.) - Обработване на масло чрез електричество за получаване на волтоли

волтаметър; волтаметър - (волт и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване силата на прав (постоянен) електрически ток чрез определяне количеството на продуктите, получени за единица време при електролитно разлагане на известно химическо съединение, причинено от тока

волтампер; волтампер - (волт и ампер) - Единица за измерване на привидна електрическа мощност при променлив ток. При липса на фазова разлика е равен на един ват

волтерианец; волтерианец - (от собс.) - 1. Последовател, привърженик или почитател на Волтер; 2. прен. Волнодумен, свободомислещ

волтерианство; волтерианство - (от собс.) - 1. Философските възгледи на Волтер (1694-1778г.), просветител и борец против църковната власт и феодалния строй; 2. прен. Общото название на прогресивните възгледи в политиката и свободомислие по религиозните въпроси през XVIII и XIX век

волтижировка; волтижировка - (от фр.) - Упражнение в скачане върху кон и от кон по време на движение

волтижьор; волтижьор - (фр. voltigeur) - Ловък ездач, който изкусно скача върху кон във време на движение; цирков ездач

волтметър; волтметър - (волт и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване на екектродвижещата сила с непосредствено отчитане във волтове

волтоли; волтоли - (волтализация и лат. olium „масло”) - Смазочно масло, получено чрез обработка на минерални или растителни масла чрез волтализация

волтфас; волтфас - (фр. volte face) - Внезапно обръщане с лице към преследващия неприятел

волумен; волумен - (лат. volūmen) - Том

волуминозен; волуминозен - (от лат. volūmen) - 1. Многотомен; 2. прен. Обемист, голям

волунтарен; волунтарен - (лат. voluntarius) - Доброволен

волунтаризъм; волунтаризъм - (от лат. voluntas „воля”) - 1. Направление във философията и психологията, което обявява волята за висш принцип на битието, противопоставя волевото начало на обективните закони на природата и обществото и утвърждава независимостта на човешката воля от окръжаващата човека действителност (Ницше, Шопенхауер); 2. Учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живот

волунтатив; волунтатив - (лат. voluntatīvus) - грам. Глаголна форма за изказване на желание

волуптозен, -зна, -зно; волуптозен - (фр. voluptueux) - Сладострастен

волута; волута - (лат. volūta) - Архитектурен орнамент, състоящ се от спирално завита част (охлюв) с кръгче (око) в центъра. Явява се като характерна съставка на йонийския, коринтския и композитния капител, като отделен декоративен детайл и конструктивен елемент /конзола и др./. В архитектурата на Ренесанса и Барока широко се използват волути с големи размери: при църковните фасади, при обрамчване на портали, врати, прозорци и др.

волфрам; волфрам - (от собс. Wolfram) - Химически елемент, знак W, пореден номер 74, атомно тегло 183,85, тежък и трудно топим метал с твърде широка употреба при производството на стомана, електрически крушки, бои и др.

волфрамит; волфрамит - (от нем.) - Желязна руда, която съдържа волфрам

волюметър, волюминометър; волюметър, волюминометър - (фр. volume и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване обема на малки предмети

НАЧАЛО

вон, - (рус. бонь) - Воня, смрад

вон - (рус. вон) - Вън

вонещилник; вонещилник - Мързелан

вонещица; вонещица - 1. Смрадлива буболечка; 2. Развратница; 3. мн.ч.: вж. полутвърдокрили

вонта; вонта - 1. Смрадлива или мързелива жена. 2. Развратница

вонтьо; вонтьо - Смрадлив или мързелив човек

вопиющ; вопиющ - (рус. вопиющий) - Който вопие, силно желае

вопия; вопия - Викам със силен глас; въпия

ворсит; ворсит - (изкуствено образувана дума) - Изкуствена кожа за обувки

восток; восток - (рус. восток) - Изток

восточен, -чна, -чно; восточен - (рус. восточный) - Източен

НАЧАЛО

вот - (лат. votum) - 1. Глас, решение, мнение, изразено чрез гласуване; 2. Гласуване

вотирам; вотирам - (нем. votieren от лат. votum) - Гласувам - (в народно събрание, в събрание и др.)

вошка; вошка - Овощие, овощно дърво, овошка

вощуна; вощуна - Нетопен, непречистен восък

вояк; вояк - Войник, боец

впадам, впадна; впадам, впадна - 1. Изпадам, попадам; 2. Хлътвам; 3. - (рус. впадать) - Вмъквам се, вливам се

впадина; впадина - 1. Падина, валог; 2. Вдлъбнатина

впаплачен; впаплачен - Изпаднал в паника

впаплачосам се; впаплачосам се - Изпадна в паника

впечатам (се); впечатам - Направя впечатление; запечатам (се) в съзнанието

вплувам; вплувам - Влизам плавайки или с плуване: кораб вплува в пристанище

впосейвам; впосейвам - Посявам в нещо

впра - 1. Вперя, насоча; 2.Опра, допра

впрегало; впрегало - Двойка впрегатен добитък

впрегница; впрегница - Процеп или стръки на кола

впълно; впълно - Напълно

НАЧАЛО

врабчета; врабчета - (Passer) - Род врабчови птици. Дължина 14-18см. Живеят в Европа, Азия и Африка. Разселени са (главно домашното врабче) в Америка, Австралия и другаде. В България се срещат 3 вида, из цялата страна. Домашното врабче (Passer domesticus) е представено от географската раса. Passer domesticus domesticus, разпространена в Европа и Сибир. То е най-често срещаната птичка в селищата и край тях, в планинските селища до 1200м надморска височина. Постоянно обитава България. Полското врабче (Passer montanus, географска раса Passer montanus montanus) е разпространено в Европа и Сибир до Алтай. Обитава главно равнините, покрайнини на гори, брегове на реки, също и селищата, където идва по-често зиме. Постоянно обитава България. Испанското врабче (Passer hispaniolensis, географска раса Passer hispaniolensis hispaniolensis) живее в Средиземноморието и Предна Азия, през България прониква на север и северозапад в Европа; до 1950г. се среща сравнително рядко само в Югоизточна България и по южните ивица на Черноморието, сега е разпространено в цялата страна. Прелетно е, долита през април и отлита през септември. Врабчетата се хранят със семена (главно на плевели), плодове, насекоми и др. В България почти не нанасят щети на посевите, считат се за полезни и са защитени.

врабчови; врабчови - (Passeriformes) - Разред птици. Големината им варира от дребни (нектарници, тегло 3-4г) до средно едри (гарван, тегло 1100-1600г). Съществуват около 5100 вида (около 60% от птиците) с 3 (според някои учени 4) подразреда и 66 семейства. Разпространени са навсякъде (без Антарктика), предимно в областите с топъл климат. В България се срещат 146 вида със 17 семейства, представители на подразред пойни птици (някои автори отделят от тях врановите птици), който включва около 45% от българските птици. Птиците от разред врабчови са прелетни и постоянни. Най-дребните български представители са кралчето (тегло 5-7г и дължина до 110мм) и орехчето (тегло до 10г и дължина до 110мм), най-едър е гарванът. Разпространени са навсякъде, предимно по залесени места, из селищата, в градини, паркове, из горите, в планините достигат алпийския пояс. Естеството на храната определя стопанското им значение. Особено полезни са многото видове насекомоядни, които унищожават големи количества вредни насекоми. От консумиращите растителна храни полезни са семеядните, които унищожават семена на плевелни растения. Някои плодоядни нанасят щети в овощните градини. Врабчовите птици са жива украса за селищата в България и 123 вида от тях са защитени.

врабчови чревца - (Stellaria media) - Плевел из ниви, градини и лозя; вж. звездица

врабчово семе, птиче просо; врабчово семе - (Lithospermum) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство грапаволистни. Съществуват около 100 вида, почти по цялата суша. В България растат 4 вида. Разпространени са из цялата страна, с изключение на апулийското врабчово семе. (Lithospermum apulum) - само в Южна България. Растат по каменливи, тревисти места, из храсталаците и горите, някои са рудерални или плевели. Декоративно е главно виолетовото врабчово семе (Lithospermum purpureocoeruleum). Представителите на рода врабчово семе са медоносни, фуражни (храна за кафезни и селскостопански птици), служат и за производство на лакове и блажни бои, използват се и в народната медицина, особено лечебното врабчово семе (Lithospermum officinale) - против бъбречни заболявания.

враг - Дявол

враговит; враговит - Хитър, дяволит

врагувам; врагувам - Враждувам

врадуни; врадуни - (нем. Rad - „колело”) - 1. Превозно съоръжение. Представя ниска двуколка със спицови или целотрупни колела, теглена от волове. Широко използвана в миналото във високопланинските райони - Родопите и Пирин, за превозване на трупи и друг едър дървен материал по стръмните планински пътища; 2. Малка количка за возене на деца за забавление.

вражалец и вражалица; вражалец и вражалица - Гадател, гадателка

враждебник и браждебница; враждебник и браждебница - Враг

врак - (хол. wrak) - Останки в морето от потънал кораб

вракузун; вракузун - (нгр. βρακοζώνα) - Ремък или връв за стягане на потури, гащник

врана; врана - Широкият отвор на бъчва или каца

врангалък; врангалък - Врява, шум

врани; врани - Название на 2 вида вранови птици от род Corvus. Сивата врана (Corvus cornix) е представена от географска раса Corvus cornix sardonius. Обитава Балканския п-в, Предна Азия, някои острови на Средиземно море. В България е широко разпространена в равнините, в ниските части на планините, по-рядко във високите - до 1800м надморска височина. Постоянно обитава България и през зимата се движи на ята. Унищожава насекоми, ларвите им и гризачи. Полската (посевната) врана (Corvus frugilegus, в България географска раса Corvus frugilegus frugilegus) е разпространена в Европа и Азия. По българските земи живее в равнините, предимно в Северна България и Добруджа, през зимата - на многобройни ята. Унищожава вредни насекоми и ларвите им, гризачи, яде и мърша, семена и др.

вранило; вранило - Чернило за вежди и за друго

враница; враница - Лодка, ладия

враносвам, враносам; враносвам, враносам - Боядисвам черно

вранянско; вранянско - (от град Враня, прочут в миналото с производството на въжета): влачи вранянскoто - Носи въжето, търси си гибелта

вратарувам; вратарувам - Често отварям и затварям вратата; прен.: често да посещавам - да влизам и излизам

вратига; вратига - (Tanacetum vulgare, Chrysanthemum vulgare) - Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни. Расте в Европа и Азия. В България е широко разпространено по тревисти места, из храсталаци, скали. Съдържа отровно етерично масло (главно в съцветията), органични киселини, алкалоиди, голямо количество дъбилни вещества и др. Използува се широко в народната медицина (по-малко и в официалната) за лекуване на хора и животни и в цветарството

вратоломен, -мна, -мно; вратоломен - (срхр. вратоломан) - Опасен, главоломен

вратоломство; вратоломство - Вратоломна, рискована постъпка, риск

врах - Снопи, разхвърляни на харман за вършитба

врахел; врахел - (от нгр. βραχιόλι) - Гривна

врачански; врачански: жено/мъжо врачанска/и - Укорно обръщение към някого - мъж или жена

Врачански надпис; Врачански надпис - Надпис върху добре обработена плоча от дребнозърнест пясък, от който са намерени 6 къса в развалините на черквата на средновековната крепост Вратица. Надписът съобщава за тукашния „царски манастир” и името на „Асен, цар на всички българи”. Датира се от времето на Михаил II Асен (1246-56г.). Врачанският надпис, както и Батошевският надпис (от същото време), свидетелства ясно за традицията да се съобщава чрез надписи за изграждането на манастир, черква или за други дела на владетеля. Някои езикови особености показват настъпилите езикови промени в среднобългарския период (XII-XIV в.).
Източници: В. Иванова. Два надписа от Асеновци - Батошевският и Врачанският. Известия на Българския археологически институт. Кн. 15. С. 1946

Врачанско евангелие; Врачанско евангелие - Среднобългарски кирилски паметник от XIII-XIVв., състои се от 201 пергаментни листа. Намерено е във Враца, пази се в Националната библиотека в София (дар от Тодораки Хаджидимитракиев). Представя кратък апракос (текстове само за празници). Врачанско евангелие е двуеров паметник с  вместо малък юс, малка носовка след Ж, Ш, Ч, отразява някои нови черти в развоя на българския език (глаголна наставка „-оува” вместо „-ова”, глаголни форми за трето лице единствено число без „-тъ”, смесване на  и  и др.). Русизмите (семь, толочи и др.) показват връзките на Врачанското евангелие с руската книжнина. В някои от орнаментираните начални букви са вплетени тератологически елементи (причудливи фигури на зверове) и примитивно нарисувани хора. Има важни за историята на българския език приписки. Врачанското евангелие е проучено и издадено от Б. Цонев - „Врачанско евангелие” (1914г.).
Източници: Б. Цонев. Изборно евангелие. В книгата му: Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.; Τ. 1). С. 1910, с. 20-21

врачебен, -бна, -бно; врачебен - (рус. врачебный) - Лековит

врачка; врачка - Вратичка, врата

врачолия; врачолия - Врачуване

врачуване; врачуване - (старобълг. врачеватн - „лекувам”) - Древна практика на лекуване с баяне и билки. По-късно се преосмисля като гадаене и предсказване - опит за проникване в бъдещето или за разкриване на миналото чрез ирационални средства и похвати. Врачуването бива: за здраве, женитба, благополучие, смърт, плодородие и приплод; колективно и индивидуално; извършва се по небесни тела - луна, звезди, по реални предмети - огън, вода, дим, сито, лемеж, бобени зърна, восък, олово, по поведение на птици и животни, по вътрешности и кости, по сянка, по съновидения и ясновидения, по най-различни комбинации. Някои врачувания са свързани със знахарството. Извършва се по време на различни годишни празници - Нова година, Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден, Еньовден и др. Практикува се от определени лица - врач, врачка, гледачка, знахарка, врачарица. През древността тези лица не са диференцирани от племето. При феодализма има вече съсловно разграничаване, което се засилва през Възраждането. Днес изчезва от бита.

НАЧАЛО

 

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги