ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

В-ВДЪ, ВЕ-ВИБ, ВИВ-ВНЯ, ВОА-ВРА, ВРЕ-ВЮР

ври_, вру_, връ_, вря_, вса_, все_, вси_, вск_, вст_, всу_, всъ_, вта_, вте_, вти_, вто_, втр_, вуа_, вул_, вун_, вур_, вус_, вхо_, вце_, вцъ_, вцу_

вревна се; вревна се - Понравя се, харесвам се

вред - Вреда

вреден, -дна, -дно; вреден - Способен, сръчен

вредност; вредност - 1. Способност, положителни качества; 2. Стойност: във вредност от 5 броя

вредя; вредя - Струва, има парична стойност от...

вреж и врежило; врежило - Стъбло на тиква, краставица, диня и подобни

врекел; врекел - Торба, чувал

врелец; врелец - 1. Гореща, вряла вода; 2. Ключ на течност, която ври: с врелец - На ключ; Течността (водата) бълбука, като вода в извор (от рус. ключ „извор”), тихо кипене, без шум и с минимум пара

врело; врело - Буен извор

врелок; врелок - Вряла вода, врелец

Временни правила; Временни правила - Първите нормативни актове, издадени в новоосвободените български земи през периода на Временното руско управление след назначаването на княз А. М. Дондуков-Корсаков за императорски комисар. С Временните правила се полагат основите на новата държавна организация и на буржоазното право; Временни правила - наредби: Временни правила за устройството на съдебната част в България (24 август 1878г., изработени от комисия с председател С. И. Лукианов) - Служат като основа за изграждане на процесуалното право и за устройството на съдебната система. Въвеждат се принципите на независимост на съда от администрацията, публичност, гласност, непосредственост в съдопроизводството, изборност на съдиите (наред с принципа за тяхната назначаемост). На 25 ноември 1878г. е учреден Върховен съд в София като висша касационна инстанция; Привременен устав на народните училища (29 август 1878г., реформата ръководи М. Дринов) - Предвижда преминаването на учебното дело в ръцете на държавата и създаването на 3 вида училища: първоначални - с тригодишен курс на обучение, задължителен за децата от двата пола; средни (двукласни) мъжки и девически - продължение на първоначалните; главни училища (гимназии) с четиригодишен курс. Издръжката на училищата е възложена на специални училищни настоятелства. Образованието става светско и се води на говорим български език. За учебната 1878-79г. отварят врати почти всички училища, съществували преди войната и много нови. В София е основана Публична библиотека (ноември 1878г., днес - Национална библиотека) с безплатна читалня; Временни правила за устройството на полицията в Княжество България (5 септември 1878г.) и Временни правила за полицейските пристави (1878г.) - Предвиждат на 1000 души по 4 полицейски стражари, набирани от българското население по доброволен начин; Временни правила за устройството на медицинското управление в България (1 февруари 1879г.) - Създава се длъжността окръжен медицински лекар и се предвижда длъжност градски лекар за градове с население повече от 8000 души; Временни правила за аптеките в България (1 февруари 1879г.); Временни правила за пощенската част в България (11 април 1879г.). Временните правила запазват юридическото си действие до създаването на съответните закони и подзаконови актове в Княжество България след приемането на Търновската конституция (16 април 1879г.).

временни реки, пресъхващи реки; временни реки - Реки с периодичен отток, които пресъхват за по-кратко или по-продължително време през годината. Продължителността на водооттичането (или на пресъхването) е в зависимост от отношението между дълбочината на долинното врязване и водоносния хоризонт на подпочвените води. Когато дълбочината на долинното врязване е над най-ниското равнище, до което достигат подпочвените води, реката пресъхва през сухите месеци; пресъхването е толкова по-продължително, колкото по-малко е долинното врязване във водоносния хоризонт на подпочвените води. Временните реки в България са често явление; почти във всеки речен басейн някои от притоците на главната река пресъхват за известно време през годината. На други места временните реки се дължат на карстови процеси. Най-характерни временни реки от този вид са реките в Добруджа. Долините им са врязани във варовиков терен, в който са развити карстови форми. Добруджанските реки изцяло загубват водите си в карстовите райони на средното си течение и не достигат до устието си. Изключения има само при много силни дъждове и при топене на снеговете. Такива временни реки са Суха река, Канагьол (дължина 110км), Царацар, Сенкьовица, Хърсовска река, Голям Качамак и др. През 60-те и 70-те години на XXвек в резултат от построяването на повече от 2000 микроязовира голям брой малки реки с постоянен отток са превърнати във временни реки. Микроязовирите в продължение на няколко месеца събират водите на реките, в чиито долини са построени, и след това ги изпускат за напояване.

Временно руско управление в България; Временно руско управление - Управление на руската гражданска и военна власт (от юни 1877г. до юли 1879г.), която създава първите нормативни актове - вж. Временни правила, и полага основите на новата българска държавна организация. Започва да действа още по време на Руско-турската война 1877-78г. При Главното командване на руската армия е уредена Канцелария за гражданско управление на освобождаваните зад Дунав земи, ръководена от княз В. А. Черкаски, със специална задача да положи основите на българската държавноправна организация. В освободените области с помощта на местните национални сили се изграждат нови, буржоазни по същността си държавни институции на мястото на унищожената турска администрация. Основна административна единица става губернията. Възобновява се дейността на съществуващите управителни съвети и за по-големите градове се учредяват градски управителни съвети, конституирани като изборни и колегиални органи на местното самоуправление. Организират се съдебните и полицейските власти. Съгласно член 7 и 8 на Санстефанския мирен договор въвеждането на новото управление на България се поверява на руския комисар, за срок от 2 години. С член 7 на Берлинския договор 1878г. срокът е намален на 9 месеца в полза на България. Гражданската канцелария е премахната и за руски императорски комисар  в България е назначен княз А. М. Дондуков-Корсаков (8 май 1878г.). Като орган на централната власт е създаден Съвет на управлението със 7 отдела. Временно руско управление полага големи грижи за за създаване на български въоръжени сили. В двете части на България е въведена задължителна военна служба за мъжете на възраст между 20 и 30 години. Сформираните военни части (в Княжеството - земска войска, а в Източна Румелия - народна милиция) се обучават от руски офицери. На 26 ноември 1878г. е открито военното училище в София за подготовка на офицери.  Временно руско управление извършва значителни преобразувания в данъчната система и регламентира дейността на митниците. Учредена е Българска народна банка на 25 януари 1879г. в София. Мерките на Съвета на управлението, свързани с острия бежански и аграрен въпрос, съдействат за оформяне на вещните права на българите върху чифлишките земи; вж. журнално постановление (2 август 1878г.).

вретенарки; вретенарки - (Aspro) - Род риби от семейство костурови. Тялото е вретеновидно с удължено и тънко опашно стъбло, с 2 гръбни перки. Съществуват три вида в Централна и Източна Европа. В България се срещат 2 вида. Голямата вретенарка (Aspro zingel) е дълга до 25-30см, живее в реките Днестър, Буг и главно в Дунав, като българските брегове са южната граница на разпространението й. Малката вретенарк (Aspro streber) е дълга до 14см, живее главно в река Дунав, на юг стига до река Вардар. Вретенарките обитават бързотечни и дълбоки води, малочислени са и нямат стопанско значение.

вретенарство; вретенарство - Занаят за изработване на вретена, прешлени, цеви (масури) и калеми. В миналото е широко развито във връзка с абаджийството, тъкачеството и домашните занаяти. Упражнявано е както от специални занаятчии, така и от овчари и говедари през свободното им време, най-вече от цигани-копанари, чиито жени продават вретената. С вретенарство се е занимавало и населението в с. Лешниково, Хасковски окръг.

вретено; вретено - Дървено приспособление за ръчно предене, с което влакнести материали се изпридат на прежда чрез въртенето му с ръка. Обикновено се изработва на ръчен струг. На долния край е по-масивно за тежест, а горният е изтънен и с пъпка за заклупване на нишката. В централната част на Родопите и в Странджанско вретеното е издялано на ръка и е с каналче вместо с пъпка на горния край.

вретеня; вретеня - (за житно растение) - Изкарва, пуска стебло

вретище; вретище - Голяма торба, чувал

вреща; вреща - Чувал

НАЧАЛО

врис - (βρύση) - Извор

вруквам се; вруквам се - Спущам се

Връбница, Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден; Връбница - Християнски празник, който се празнува в неделя преди Великден. Обявен е през V в. като ден на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим. Хората постилали пътя на Исус Христос с цветя и върбови клони. Осветени от стъпките му, клоните се смятат за благословени и с тях започват да окичват християнските храмове и домовете. Под влияние на някои езически пролетни обреди окичването има и очистителен смисъл - очистване от зли сили. На Връбница се извършва и обредът кумичене - днес отпаднал от бита.

връвище; връвище - вж. вървище

връз - Оплоден цвят на овощно дърво и овощие, завръз

връзувач - вж. жътва

връкчия; връкчия - вж. οракчия

връстен, -тна, -тно; връстен - Възрастен

връстнакиня; връстнакиня - Връстница

връхлея; връхлея - 1. Върлувам; 2. Нападам

връхнина; връхнина - 1. Възвишение; 2. Определен процент върху данък

връхно; връхно - Напълнено до горе с връх

връшник; връшник - Традиционно приспособление за печене на хляб, баница и др. в подница. Представя кръгъл куполовиден капак, изработен от глина или желязо, с дръжка в центъра. При печене се засипва с жарава от огнището. Разпространен е из цяла България от дълбока древност, за което свидетелстват намерените при разкопки глинени връшници.

НАЧАЛО

врядвам; врядвам - Струвам, имам стойност, значение

всадник ; всадник - (рус. всадник) - Конник, ездач

всеоръжие; всеоръжие - (рус. всеоружие) - Пълно въоръжение

всесъжение; всесъжение - (рус. всесожжение) - 1. Пълно изгаряне на жертвено животно; 2. Жертва

всеходка; всеходка - Моторна лодка

всилвам се, всиля се; всилвам се, всиля се - 1. Засилвам се; 2. Правя усилие

вскотен, -а, -о; вскотен - Превърнат в скот

вскърмен, -а, -о; вскърмен - Откърмен, закърмен

вскърмявам, вскърмя; вскърмявам, вскърмя - Откърмям, закърмям

НАЧАЛО

вставям, вставя; вставям, вставя - (рус. вставить) - Прибавям

встадявам; встадявам - Превръщам на стадо

встаря; встаря - Състаря

всуе; всуе - Напразно

всуде и всуду; всуде и всуду - Навсякъде; всякъде

всъдеход; всъдеход - (от рус. въздеход) - Автомобил, който се движи по всякакъв терен

втаксам се; втаксам се - (от гр. χαξω) - Обещая, наемам се да свърша нещо

втаксувам; втаксувам - (от гр.) - Обещавам

втарасо и втараси; втарасо и втараси - (от гр. τώρα) - Веднага, незабавно

втарат; втарат - вж. втарасо

втасвам; втасвам - (гр. phthánō) - 1. Свършвам, довършвам на време; 2. Готов съм, узрявам; 3. (за тесто) Престояло е да бухне и е готово за разнемане или за печене; 4. (прен.) Забърквам, свършвам нещата по лош начин, лошо нареждам

НАЧАЛО

втелесам; втелесам - Налетя, изпадна в беда

втелесвам се; втелесвам - Правя се на глупав, втелявам се

втелявам се, втеля се; втелявам се, втеля се - Правя се на прост, на глупав

втесам; втесам - (от гр. φταίω) - Сгрешавам, навлизам в забранено място

втискам; втискам - (рус. втиснуть) - Вмъквам, напъхвам

втищ - Копринена буба

вторя; вторя - Повтарям след някого, пригласям

втрапен, -а, -о; втрапен - Замаян

втрапен, -а, -о; втрапен - Намиращ се в трап

втрапя; втрапя - Вмъкна, вкарам

вуал; вуал - вж. воал

НАЧАЛО

вула; вула - (лат. bulla „печат” през късногр. βουλλα) - 1. църк. Писмено разрешение от духовна власт за встъпване в черковен брак; була; 2. Восъчен печат на писмо или документ

вулгарен; вулгарен - (лат. vulgaris) - 1. Долен, просташки, груб; 2. Опростен до изопачаване, изопачен; 3. Простонароден, общоговорим; вулгарен латински език - Народен латински език; вулгарен материализъм - Дребнобуржоазно философско течение в Германия през 50-60-те години, на 19. век (Бюхнер, Фохт, Молешот), което защищава материализма и атеизма, но ненаучно обяснява произхода на мисълта от материята - („мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката”); вулгарен социологизъм - Едностранчиво и опростено разглеждане определящата роля на икономиката спрямо общественото съзнание и класовата обусловеност на идеологията; Система от възгледи, с които литературните факти се обясняват изопачено, едностранчиво и схематично, като се търси изключително само пряката им връзка и зависимост от политическите, икономическите и социалните условия, в които живее писателят и действуват героите

вулгаризатор; вулгаризатор - (къснолат. от vulgus „простолюдие”) - Който вулгаризира, опростява; опростител

вулгаризация; вулгаризация - (от лат. vulgus „простолюдие”) - Твърде опростено излагане на теория или научна мисъл, опростяване до изопачаване, грубо изопачаване

вулгаризирам; вулгаризирам - (от лат.) - Опростявам, правя вулгарен

вулгаризъм; вулгаризъм - (от лат.) - езиков. Провинциална дума, нелитературна дума; провинциализъм в езика

вулгарност; вулгарност - (от лат.) - Грубост, простащина, простотия

вулгата; вулгата - (лат. vulgāta „народен език”) - езиков. Латинският превод на Библията, направен през IV в. от църковния писател Йероним

вулинка; вулинка - (от новогръцки voullonō „запечатвам”) - фарм. Тънка обвивка от нишесте, в която се поставя неприятно на вкус лекарство; капсула

вулия, вулгия и волия; вулия, вулгия и волия - (новогр. βούλγι) - Дълга кожена торба за храна, носена през рамо

вулкан; вулкан - (от собс.) - Форма от земната повърхнина, обикновено конусовидна, през отвора на която постоянно или от време на време изригват горящи газове, късове от скали, лава и пепел (по името на древноримския бог на огъня Вулкан)

вулканизатор; вулканизатор - (къснолат. vulcanisātor) - 1. Апарат за поправяне на каучукови предмети или за обработка на каучук и др.; 2. Метален казан за вулканизиране на дребни каучукови предмети; 3. Работник, който вулканизира (поправя) каучукови предмети; 4. Вещество, което осигурява вулканизацията на каучука

вулканизация; вулканизация - (къснолат. vulkanisatio) - 1. Гореща или студена обработка на суров каучук със сяра, за да му се придаде еластичност, якост, понякога и твърдост; 2. Химическа обработка на хартия, за да й се придаде якост, пъргавина, електроизолационни и др. свойства; 3. Обработка на дървен материал с нагряване при голямо налягане за предпазване от гниене; 4. Поправяне на гумени изделия с нагорещен каучук

вулканизирам; вулканизирам - (нем. vulcanisieren) - 1. Обработвам каучук, дърво или хартия, за да ги направя по-издръжливи; извършвам вулканизация, 2. Изкърпвам или поправям гумени изделия с нагорещен каучук

вулканизъм; вулканизъм - (от лат.) - 1. Съвкупност от явления, свързани с действието на огнетечните маси във вътрешността на земята; 2. Теория за образуване на земната кора от вулканични действия

вулканичен, вулканически; вулканичен, вулканически - (от лат.) - 1. Който има вулкани; 2. Който се отнася към вулкан или принадлежи на вулкан; 3. прен. Който изригва пепел и лава; избухлив

вулканология; вулканология - (вулкан и гр. lógos „наука”) - Наука за произхода и дейността на вулканите

вулкански туфи; вулкански туфи - Пирокластични седиментни скали, изградени от пепел, пясък и по-едри късове от вулкански произход. В България имат широко разпространение; представени са от съответни разновидности: диабазови, андезитови, риолитови, трахитови туфи и др. Диабазови вулкански туфи участвуват в диабазфилитоидната формация (в Стара планина, в областта на Искърския пролом); андезитови вулкански туфи съпътстват андезитите, образувани през късната креда в Средногорието, а риолитовите туфи - риолитите в Родопите и в Югозападна България (образувани през терциера). Вулканските туфи се използват в строителството, а споените риолитови и трахитови туфи, т. нар. трае (в Кърджалийско) - при производство на специален цимент, порцелан и др.

вулканфибър; вулканфибър - (лат. Vulkānus и fibrum „влакно”) - Специално обработена целулоза, формувана в гъвкави или теърди, различно дебели картони, които служат за направа на куфари, машинни части, електроизолационни части и др.

вулфенит; вулфенит - (нем. Wulfenit от собс.) - Оловна руда

НАЧАЛО

вундеркинд; вундеркинд - (нем. Wunderkind) - Дете-чудо, дете с изключителни способности

вура и вура-тута; вура и вура-тута - (от тур. vur, tut - бий, дръж) - Шумен пазарлък за нещо

вурст - (нем. Wurst) - Салам, наденица

вурстер; вурстер - (англ. burster) - Машина, която раздробява на дребно целулоза, хартия и др. преди пускането им в машина за смилане

вуска; вуска - (новогръцки voúska) - мед. Мехур, фуска

входник ; входник - Коридор

вхомотя; вхомотя - Вкарам в хомот, заробя

вцеден , -а, -о; вцеден - Нахлузен

вцедя се; вцедя се- Нахлузя се

вцеля се; вцеля се - Обединя се, образувам една цялост

вцепя; вцепя - Впия, вчепкам, прокарвам през

вцъвръстен, -а, -о; вцъвръстен - Втвърден, вкаменен

вцъклен, -а, -о; вцъклен - (за очи, поглед) - неподвижно втренчен

вцукля се; вцукля се - (за очи, поглед) - втренчи се, впие се

НАЧАЛО

 

въб_, във_, въг_, въд_, въж_, въз_, вък_, въл_, вън_, въп_, вър_, въс_, вът_, въх_, въш_, вьо_, вюр_

 

вшутливост; вшутливост - Шеговитост, веселост

вшутница; вшутница - Смешница, комедиантка

вшутош; вшутош - Смешник, шут

вшутявам се; вшутявам се - Шегувам се, вдетинявам се

вшутявка; вшутявка - Шега, глума

въбел ; въбел - Дълбок кладенец, излак

въвалям; въвалям - Въвличам

въвеза се; въвеза се - Кача се, вляза

въверя, въверявам (се); въверя, въверявам - Поверявам (се)

въвод; въвод - Увод

НАЧАЛО

въгарец и въгърец; въгарец и въгърец - Червейче, което се развива под кожата на добитък и причинява сърбеж

въглар и въгляр; въглар и въгляр - Въглищар

въглища; въглища - Кафяви или черни твърди горливи полезни изкопаеми, утаени скали от растителен произход. В състава им участвуват въглерод, кислород, сяра, азот, различни микрокомпоненти и минерални примеси. По археологически данни през бронзовата епоха хората, населявали днешната област Глеймършайър в Уелз, Великобритания, са горили въглища при погребални процесии. Като гориво те са използвани в Китай преди нашата ера. По същото време въглищата са известни и в Гърция и в Рим. В българските земи въглищата са познати преди XIIIв. Във византийски ръкопис от XIIIв., съхраняван във Ватикана, се споменава, че когато в Перник се копае земята, се намират камъни, които, нагрети от слънцето, се запалват и се превръщат в горящи въглени; те дават толкова силна топлина, че може да се вари месо и други неща, когато върху тях се поставят глинени гърнета. През третата четвърт на XIX в. започва разработването на въглищни находища в България за нуждите на корабоплаването по река Дунав, ж. п. транспорта и фабричното производство. Първата въглищна мина е открита около 1868-69г.

въглищарство, кюмюрджийство; въглищарство - (старобълг. „въглен”) - Занаят за производство на дървени въглища. Упражняван широко през XVIII и XIX в. навсякъде из България и особено в планинските райони. С него се занимават обикновено по-бедните селяни, които нямат друго препитание. До 1878г. Въглищарството е силно развито в планините Осогово, Алиботуш (дн. Славянка), Пирин и в някои от предпланинските райони на Родопите, в Чипровци, Самоков, по средното течение на Места. Свързано е с железодобиването и с развитието на някои занаяти - ковачество, железаро-ковачество, абаджийство, медникарство. Най-силно се развива в Странджа във връзка с железодобиването в Малък Самоков (дн. Демиркьой, Турция) - един от центровете на турската военна индустрия до 1878г.. Дървените въглища се използуват и за отопление на дюкяни из чаршиите на градовете, както и за домашни нужди. Въглищарството в Странджанско се упражнява и след прекратяване на железодобиването, дървените въглища се произвеждат за износ, главно за Цариград. Някои въглищари от Странджа и Изт. Родопи упражняват занаята си като гурбетчии в Цариград. Мнозина от тях остават на постоянно местожителство в цариградските села. Горенето за приготвяне на дървените въглища (букови, дъбови и борови) става в специална яма, наричана жизница, ропа, ропка, турлак и др.

НАЧАЛО

въджишки и въжишки; въджишки и въжишки - вж. ваджишки

въдрузя; въдрузя - (рус. водрузить) - Забия, издигна (знаме)

въжарство; въжарство - Занаят за изработване на въжета и върви от коноп, козина и лико. Упражняван е по къщите и в занаятчийски работилници. При домашното изработване на въжета е употребявано колче - вител, на който е прекаран свободно въртящ се клин, извит на едната страна (служи за дръжка). За края на витела е прикачвана връвта, от която чрез въртене на витела е усуквано въже. В занаятчийските работилници изпреденият коноп е усукван на чекрък с 4 макари, които се въртят около хоризонтални клинове, наковани на дъска. Изработвани са различни по предназначение и големина въжета: сиджими, обикновени въжета, ортоми, корабни въжета и др. Изработването на въжета от козина се отнася към мутафчийството. В миналото въжарството е широко разпространено, развивано е във връзка с мулешкия и конския транспорт. В по-големите градове са създавани специални въжарски чаршии.

въжди ме; въжди - Безпокои ме, чопли ме, не ми дава мира

въжица; въжица - Препаска от житни стъбла с която се притягат снопи

НАЧАЛО

въза; въза - Препаска

възбурнат; възбурнат - Обърнат, възвит, запретнат

възвълнувам; възвълнувам - (рус. взволновать) - Развълнувам

възгам; възгам - Хленча

възгане; възгане - Хленч

възгечтердисам се; възгечтердисам - (от тур. vazgeçtirmek) - Откажа се, разколебая се от намерението да правя нещо

възгечтисвам (се), възгечтисам (се); възгечтисвам, възгечтисам - (от тур. vazgeçmek) - Отказвам се, оставям се от нещо; напускам, изоставям

въздих; въздих - Въздишка

въздрасна; въздрасна - вж. въздръстя

въздръгване; въздръгване - Изтръпване, трепет

въздръгнат; въздръгнат - Запрегнат

въздръстя; въздръстя - Побягна, търтя нагоре, хукна да бягам

въззрение; въззрение - (рус. воззрение) - Възглед

възида; възида - (за тесто) - Втаса, ферментира, шупне

възкрилие; възкрилие - Пола на дреха, на мантия

възлаз; възлаз - 1. Стръмнина; 2. Изкачване

възлегало; възлегало - Облегало, облегалка на мебел за сядане

възло; възло - Много бързо, стремително

възмъздявам (се), възмъздя (се); възмъздявам, възмъздя - Давам възмездие, отплата, отплащам (се)

възток; възток - Изток

възточен; възточен - Източен

НАЧАЛО

въкано- вж. губер

вълк - (Canis lupus) - Хищен бозайник от семейство кучета. Дължина до 160 см, тегло до 60 кг, козината жълтеникаво-сива. Известни са 21 раси (или подвидове), разпространени в Европа (напоследък малочислен), Азия и Северна Америка. В България до средата на XX век навсякъде широко разпространен, нанася щети на ловното стопанство (яде главно сърни, елени, диви свине) и особено големи щети на животновъдството (предимно на овцевъдството), най-вече през зимата, когато слиза в равнините. Напада и хора. При студени зими по леда на река Дунав в България са преминавали вълци от Карпатите. Днес разпространението му е ограничено, числеността му е силно намалена. По българските планини живеят около 150 екземпляра, които практически не нанасят щети.

вълкиня; вълкиня - Вълчица

вълма; вълма - Вълна

вълнарки, гъботворки; вълнарки - (Liparidae, Lymantriidae) - Семейство средно големи, по-рядко дребни или големи пеперуди. В България се представя от 10 рода с 15 вида. Вълнарките са широко разпространени опасни вредители по горските и овощните дървета. Гъботворката (Lymantria dispar) се явява периодично на 4-6г. При масова поява унищожава пъпките и листата най-често на дъба, крушата, ябълката, сливата, липата, габъра, бряста и др. Златозадката (Euproctis chrysorrhoea) се среща навсякъде в България по овощните и горските широколистни дървета. Обезлистваните няколко години от гъсениците дървета изсъхват. Бялата върбова (тополова) пеперуда (Stilpontia salisis) унищожава листата на тополите и върбите. Биологичната борба е с ентомофаги, химичната - с инсектициди, предимно тиофосфорни средства.

вълнарница; вълнарница - Приспособление в река, в което се пере вълна

вълнея се; вълнея се - Вълнувам се

вълненик, тъкменик, бръчник, пещимал, завеска; вълненик - Женска връхна дреха, част от носия. Ушита е от домашна вълнена тъкан; широка, набрана в горния край. Запасва се отзад над ризата като престилка. Дължината на вълненика е до прегъвката на коленете или под тях, а страничните ръбове падат от двете страни на тялото, без да закриват ризата. Съществуват редица местни разновидности на вълненика, които се дължат на начина на тъкане и орнаментиране на плата, на цвета и названието му. Вълненикът в Кулско и Видинско е ситно набран, виненочервен или тъмносин с разноцветни ромбове или ивички по цялата тъкан; В Плевенско, Никополско, Свищовско, Ловешко е от плат с гъсто набит вътък, на разноцветни ивици с втъкани в тях орнаменти, нагънат е на едри дипли и се нарича тъкменик или бръчник; В Троянско, Разградско, Силистренско е от тънък тъмносин или черен плат, набран като ветрило, украсен в долния край с разноцветни ивици и се назовава пещимал; В Провадийско и Шуменско е от черен, почти опънат по тялото плат с бели шевични орнаменти по долния ръб, нарича се завеска.

вълча ябълка; вълча ябълка - (Aristolochia) - Род треви, дървета или увивни растения от семейство копитникови. Съществуват около 180 вида, предимно в тропиците. В България растат 3 вида многогодишни треви. Широко са разпространени обикновената вълча ябълка (Aristolochia clematitis) - по сухи тревисти места, също и в селищата; бледата вълча ябълка (Aristolochia pallida) - в Северозападна и Южна България и в Стара планина. Кръглолистната вълча ябълка (Aristolochia rotunda) е рядко растение, топлолюбиво, среща се из храсталаци само в Свиленградско и Петричко. Някои вълчи ябълки са отровни поради съдържанието на алкалоида аристолохин - главно в обикновената вълча ябълка, която заедно с другите видове се използува и в народната медицина.

вълча яма; вълча яма - Капан за хващане на вълци. Представя дълбок трап със забит на дъното заострен кол. Отгоре трапът е замаскиран с тънки съчки и листа. Попадналият върху маскировката вълк пропада в ямата и се набива върху острия кол, след което бива доубит от ловците с дълги колове.

Вулчи празници, Вълчешки празници, Зверини празници, Трифунците, Вълчата Богородица - Празнуват се за предпазване от вълци 2 пъти в годината - в началото на февруари (като Трифунците) и през есента, началото на коледния пост (като Зверини празници, Вълчешки празници и Вълчата Богородица). Съществуват обредни забрани във връзка с домашната и трудовата дейност - не се работи вълна: не се преде, тъче, шие, влачи вълна; не се пере и т. н, за да не ядат вълци добитъка. През тези дни секирата се забива в дръвника, веригата в огнището се заключва, затварят се гребените (дараците), за да бъдат „затворени устата на вълка". Съществува табу по отношение на споменаването на вълка. Обредна практика е зашиването на полите на женска риза, придружено с обредна словесна формула (нареждане) - да не нападат вълците домашните животни. Днес не се празнува.

НАЧАЛО

вункашнина; вункашнина - Външност

въпия; въпия - Викам със силен глас, с цяло гърло

въпросител; въпросител - (рус. вопроситель) - Изследвач, изследовател

върби; върби - (Salix) - Род дървета и храсти от семейство върбови. Съществуват около 300 (според други автори - 600) вида, разпространени главно в умерените и хладни области на Северното полукълбо, предимно край водоемите и в места с плитки подпочвени води. В България се срещат 17 диворастящи вида (Salix rosmarinifolia е изчезнала); 11 хибридни форми и 2 пренесени вида - плачеща върба (Salix babylonica), широко използвана като декоративно дърво, и кошничарска върба (Salix viminalis), която на много места е подивяла. От българските диворастящи върби: 2 вида са високи дървета - крехка върба (Salix fragilis) и бяла върба (Salix alba); 6 вида са ниски дървета или храсти; 9 вида са типични храсти или храстчета, някои от които са стелещи - тревиста върба (Salix herbacea), висока 3-4см, и мрежолистна върба (Salix reticulata). Растат в равнините и в планините на надморска височина до 2700м. Повечето видове са широко разпространени. Ограничено разпространение имат петтичинковата върба (Salix pentandra) - във Витоша, копиелистната върба (Salix hastata) - в Рила, лапландската върба (Salix lapponum) - в Рила и Витоша. Повечето върби се размножават бързо по вегетативен път, затова служат за укрепване на брегове и терени. Кората се използва за дъбене (ива), клоните - за кошничарски изделия (ракита), дървесината има ограничено приложение.

върбови; върбови - (Salicaceae) - Семейство двусемеделни дървета и храсти. Съществуват около 400 вида, групирани в родовете върба, топола и хосения, разпространени главно в областите с умерен климат. В България растат 21 вида: 17 вида върби и 4 вида тополи, из цялата страна, по влажни места, най-често край реките и потоците. Представителите на семейство върбови имат мека и не много трайна дървесина с ограничено приложение, но някои внесени видове тополи дават ценен материал за производство на хартия и кибрит. Използват се и в кожарството (за дъбене), в кошничарството, като декоративни дървета, за укрепване на терени и др.

върбовка; върбовка - (Epilobium) - Род многогодишни тревисти растения от семейство върбовкови. Съществуват около 200 вида, разпространени в извънтропическите области. В България виреят 12 вида, из цялата страна, някои повсеместно, други - локализирано. Обикновено растат по влажни места, край реки, по ливади, най-често в планините. Три вида са високопланински (Epilobium alpinum, Epilobium alsinaefolium и Epilobium palustre) - реликти от ледниково време. Медоносни са, но имат ниски фуражни качества.

върваря се; върваря се - Извървявам се

вървище; вървище - Планинска пътека

вързок; вързок - Връзка, връв, въже

вързоница; вързоница - Връзка, сплит, венец

вързулест; вързулест - Възлест, съковит

вързyлица; вързyлица - Вена, венозен възел

въркозун; въркозун - вж. вракузун

върколак; върколак - Зъл дух, породен от кръвта на убит човек

върлея; върлея - Върлувам

върлост; върлост - Злина, сила

върляк; върляк - Върло място, стръмнина

въртило; въртило - 1. Чекрък на кладенец; 2. Долна част на воденично колело

въртиопашка; въртиопашка - Подлизурка

въртоверец; въртоверец - Човек, който не си държи (седи) на думата, на вярата

въртокав; въртокав - Несръчен, неуреден в работата си

въртол; въртол - Кръг, петно или дъга от изникнали растения

въртолия; въртолия - Разправия, главоболие, неприятност

въртоля; въртоля - Работя по малко, отхвърлям работа

въртоп; въртоп - 1.Свърталище, дом; 2.Водовъртеж; 3. Повърхностна карстова форма: повърхностна вдлъбнатина с кръгла или елипсовидна форма, образувана от предварително съществуваща пукнатина под действието на страничната ерозия при податливи на разрушаване скали

въртошийка, самодивско пиле; въртошийка - (Iynx torquilla) - Птица от разред кълвачи. Достига дължина до 16,5см. Обитава в Европа, Западна Азия и Северна Африка. В България се среща географската раса Iynx torquilla torquilla, разпространена широко из цялата страна, главно в равнините - из редки гори, паркове и в ниските части на планините. Прелетна е, долита през април (рядко в края на март), отлита през септември, зимува в Северна и Екваториална Африка. Гнезди обикновено в хралупи. Нападната, заема заплашителна поза, върти главата си наляво и надясно и издава звуци, които наподобяват съскането на змия. Защитена, насекомоядна птица, полезна за стопанството.

въртушка; въртушка - 1. Въртележка; 2. Извъртане, шмекерия

върхам; върхам - Вършея

вършитба; вършитба - Отделяне на зърното от класа при прибиране на реколтата от зърнени култури. Извършва се върху предварително подготвена на открито площадка - гумно. Около центъра на площадката се нареждат и развързват снопите. По периферията снопите се поставят навътре с класовете. Начини за оронването на зърната: 1. Само с коне, пуснати свободно да тъпчат по снопите в гумно, заградено с плет или зид (из Добруджа); 2. С коне (от 3 до 5 коня), вързани чрез въжени примки (хамове) и закачени с кука за забития в средата на гумното кол (стожер). Конете обикалят, докато въжето се навие на стожера, след което куката се откача и те се обръщат в обратна посока; 3. Чрез диканя, чрез каменен или дървен валяк или предната част на кола, теглени от рогат добитък или коне. На няколко пъти харманът се претърсва с вили. Когато се смята, че зърното е вече оронено, с яби (вж. вила) се отделя сламата и плявата, а зърното се събира на куп с хармански гребла и метли. Купът се прочиства от едри клечки и осили чрез харманска мрежа (в Добруджа), след което зърното се отвява с дървена лопата. Чистото зърно се мери с крина, изсипва се в чували и се отнася в хамбарите. Днес този процес е механизиран.

вършитък - вж. гумно

НАЧАЛО

въс - Косъм

въседник; въседник - Конник, ездач

въсеница; въсеница - Гъсеница

въсест; въсест - Мъхест

въси, въс; въси - Мустаци, мустак

въсовит; въсовит - Мъхнат, космат

въстреб; въстреб - Подставка, на която денем нареждат постилките и завивките във възрожденската къщта

вътък; вътък - 1. Прежда, която при тъкане се кръстосва с основата. Обикновено вътъкът е по-дебел от нея; може да бъде от същия или от различен материал: основа памук и вътък вълна или основа коноп и вътък блатна трева и др.; 2. вж. гумно

въхав; въхав - Ароматен, ухаен

НАЧАЛО

въшкоберник; въшкоберник - Въшлива дреха

вьорс - (от тур. örs) - Наковалня

вюрм - (нем. Würm) - геол. Последният от четирите ледникови периоди на кватернера

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги