ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

З-ЗАМ, ЗАН-ЗАТ, ЗАУ-ЗЕМ, ЗЕН-ЗОР, ЗОТ-ЗЯН

заб_, зав_, заг_, зад_

заабит(ин); заабит(ин) - вж. забит(ин)

зааде; зааде - вж. зеде

зааре; зааре - вж. зайре

забавачница; забавачница - Възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст

забела; забела - Първо разсъмване, предутрин

забирам, забера; забирам, забера - 1. Започвам; 2. Подкарвам, повеждам; 3. Карам се, хокам; 4. за рана: Загноява

забит(ин); забит(ин) - (ар.-тур. zabit) - Полицейски чиновник, който управлява град или село

забитлик и забитлък; забитлик и забитлък - (ар.-тур. zabitlik) - Полицейска част

забловен, -а, -о; забловен - Направен от зебло

заблово; заблово - Зебло

забой; забой - (рус.) - Работна площ в мина

забрадка, шамия, мумия, брадя, τюлбен, месал; забрадка - Елемент от националното облекло; квадратна кърпа от домашна или фабрична тъкан, прегъната по диагонал, с която жените забраждат главите си. В миналото забрадката е белег за омъжена жена. Започва да се носи след венчаването (момите са с открита коса). Старите жени обикновено носят черна забрадка. При работа на полето се носят бяла забрадка. С развитието на манифактурното производство се разпространяват фабрично изработени забрадки.

забрало; забрало - (рус. забрало) - Част на шлем, която се спуща над лицето и го предпазва в бой; наличник

забрана; забрана - Защита, отбрана

забранявам, забраня; забранявам, забраня - Защитавам, отбранявам

забрат; забрат - Подбран, събран

забрисан; забрисан - Блъскан, брулен

забрискам; забрискам - Започвам да удрям, да ровя

забрутен, -а, -о, забрутял; забрутен, забрутял - Който има юначен вид

забун; забун - (тур. zibin) - Къса дреха, обикновено без ръкави

забуря се; забуря се - Забравя се с някого: идвай, да не се забуриме - Идвай, да не се забравиме

забусавял; забусавял - Обрасъл, с дълга брада и /или/ коса

забуювам; забуювам - Започвам да бучи, забучавам

забъкам; забъкам - Започвам де се бъкам, да вря

забъкна се; забъкна се - Задавя се, смутя се

забъшам, забъша; забъшам, забъша - Укривам, потулвам

НАЧАЛО

заваал; заваал - (от тур.) - Досада, притеснение

завалия; завалия - (ар.-тур. zavalli) - Който е за окайване; клет, злочест, жалък, беден, нещастен

завално; завално - за говорене: Неясно, завалено

завалям, заваля; завалям, заваля - Събарям на земята, повалям

завалям се, заваля се; завалям се, заваля се - Залитам, клатушкам се

завана, завани; завана, завани - Малко, назъбено извито трионче (нож) с къса дървена дръжка. Металическата част може да бъде неподвижно скачена или да се сгъва към дръжката в процеп. Дължината на завана е 25-30см. Използва се като сечиво за рязане на лозовите пръчки около периода 1900-1910г., когато става замяната на косера със съвременната лозарска ножица. Работата със завана, както и с косера става от долу нагоре, като отрезът се прави полегато. Двете сечива се използват и при гроздобера за отрязване на гроздовете.

завасвам, завасам; завасвам, завасам - Смогвам, сдобивам се

завдигам се, завдигна се; завдигам се, завдигна се - Започвам да оздравявам

заведвам; заведвам - (от рус. заведовать) - Управлявам, ръководя

завера; завера - (тур. sefer „поход" от ар. по нар. етим. „за вяра”) - 1. ист. Гръцко въстание за освобождаване от османското робство (1821-1827 г.), в което са участвали и много българи; 2. Въстание на християнско население против турска власт; Велчoва завера - Търновското въстание от 1835 г.; 3. Заговор

завераджия; завераджия - Участник в завера

завербувам; завербувам - вж. вербувам

завеска и завешка; завеска и завешка - Престилка или пола; вж. вълненик

завзеклендисвам се; завзеклендисвам се - вж. зевзеклендисвам се

завид; завид - Завист

завиден, -дна, -дно; завиден - Завистлив: гледа със завидно око - Гледа  завистливо

завод; завод - (рус.) - Голямо промишлено предприятие за производство на стоки

заводи се; заводи се - за крава или биволица: заплоди се

заврага; заврага - Дявол да го вземе: това, заврага, е лошо - Това, дявол да го вземе, е лошо

завторя се; завторя се - Повтаря се

завтрак; завтрак - (рус. завтрак) - Предобедна закуска

завушка; завушка - Вид горна женска дреха

завъзгам; завъзгам - Захленча, замрънкам

завъзля; завъзля - Завържа на възел в кърпа: завъзля една жълтица в кърпа - Завърза на възел в кърпа една жълтица

завъртя; завъртя - Запазя, отгледам: от три деца, едно завъртяха живо - От три деца, отгледаха едно

НАЧАЛО

загеча; загеча - (от тур. geç) - Закъснея, забавя се

заглаве; заглаве - Възглавница

заглавен, -а, -о; заглавен - Сгоден

заглавиквам, загалвиквам, заглавикам; заглавиквам, загалвиквам, заглавикам - Залисвам, отвличам вниманието на някого: ханджията загалвиква пътниците - Ханджията залисва пътниците

заглавиквам се, загалвикам се; заглавиквам се, загалвикам се - Залисвам се, отвличам вниманието си: заглавиках се с работа - Залисах се с работа

заглавка, инициал, началка; заглавка - Уголемена начална буква, с която започва книга, глава на книга, строфа. В средновековните ръкописи заглавката заедно със заставката над началния текст образуват изящно орнаментално-декоративно съчетание. Заглавките биват едноцветни или многоцветни, образувани от съчетанието на растителни и животински мотиви, човешки образи и фигури, жанрови сценки и др. В България заглавките са заимствани от византийските ръкописи и се появяват още в глаголическите ръкописи от X-XI в. (Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски требник и др.). В ръкописите на кирилица от XII-XIV в. (Хилендарски листове, Слепченски апостол, Битолски триод, Енински апостол и др.) заглавките са съчетание от плетеници с растителни и тератологични елементи и човешки образи. В по-късните ръкописни книги в заглавките преобладава плетеницата. В печатните книги също понякога се употребяват уголемени и по-художествено изработени заглавки.

заглавуша; заглавуша - Ударя

заглавя се; заглавя се - Затъна, та не мога да изляза

заглебвам (се),  заглебна (се) и заглебя (се); заглебвам (се),  заглебна (се) и заглебя (се) - Затъвам

заглъбам; заглъбам - Започна да газя: потъна в калта и заглъбна към черквата - Потъна в калта и загази към черквата

заглъбна; заглъбна - Потъна

заглюхлам; заглюхлам - Заспя, захъркам

загна; загна - Подгоня

загна се; загна се - Затека се, спусна се

загнетя; загнетя - Напъхам, нагнета

Заговезни, Ποκлади; Заговезни - (старобълг. говети - „постя”) - Денят преди постите (в който за последен път се яде блажно) за празниците Великден, Летровден, Успение Богородично и Коледа. Различните Заговезни са свързани с различни обичаи. Най-зачитани са Великденските Заговезни, които са Сирни и Месни Заговезни. Месните Заговезни са една седмица преди Сирни Заговезни. След тях се пости само от месо, а след Сирните - и от млечни храни. И на едните, и на другите Заговезни, а някъде и през седмицата между тях играят кукери. Сирните Заговезни се наричат и „Простени поклади” или „Простени Заговезни”, защото в този ден по-младите от семейството и роднините церемониално искат от по-старите прошка (ако нещо са сгрешили през годината, да им бъде простено), като им целуват ръка и изричат „Прощавай”, а възрастните отговарят „Просто да е” или „Господ да прощава”, „Да си простен”. За Заговезни се приготвят празнични ястия на трапезата през деня и главно за вечерта. След вечерята над трапезата се окачва на конец яйце, сирене или халва, някъде и угасен въглен. Конецът се залюлява и всички се стремят в надпревара да хванат с уста окачения предмет, който се изяжда или се оставя за лекарство (въгленът). Конецът след това се запалва и по бързината на горенето му гадаят за плодородие и за други важни събития през годината. На Сирни (някъде и на Месни) Заговезни момците палят вън от селото големи огньове (ойдалии, кладникупни, гаро) от слама, хвойна или намазани с катран кошове. Около тях младите играят хора, момците стрелят с пушки и прескачат огньовете и казват високо любовни пожелания. Други палят големи факли от слама, привързана в разцепени дървени дръжки (оратници, фенери, лапардии), които въртят около главите си. Смисълът на този обичай е прогонване на бълхите от жилищата. На много места, най-вече в Южна България, е разпространен обичаят туйкане - вечерта момците хвърлят с първобитни лъкове дървени стрели със запалени върхове (чавги) в дворовете на изгорите си.
Днес Заговезни все още се празнуват по отношение на празничната трапеза, въпреки че постите рядко се спазват. На някои места се практикува и опрощаването.

загонен, -а, -о; загонен - за женско добиче: Оплодено

заграднина; заграднина - Ограда

загрезна; загрезна - Затъна в тиня, в кал

загрижа; загрижа - Безпокоя се, грижа се

загробя; загробя - Погреба, закопая в гроб

загугля; загугля - Покрия отгоре с гугла

загълвиквам, загълвикам; загълвиквам, загълвикам - вж. заглавиквам

загълголам; загълголам - Забълбукам, закълколя

загълна; загълна - Увлека се

загърличе; загърличе - Дребно тревисто растение с бели цветове

загърчен, -а, о; загърчен - Притиснат, заобиколен

загюхвам, загюхна; загюхвам, загюхна - Захърквам

НАЧАЛО

задавка; задавка - Задача

задатки; задатки - (рус. задатки) - Заложби, дарби

задатък; задатък - Задача, задължение

заджизъркам; заджизъркам - Започна да цвъртя

задир; задир - Задиряне

задирка; задирка - Закачка, задиряне

задихкам; задихкам - Започна да дишам усилено

задиям; задиям - Дишам тежко: задиял, като разпран ковашки мях - Дишал тежко, като …

задкулисен; задкулисен - (по фр. coulisse) - 1. Който става зад кулисите; 2. Потаен, скрит

задним; задним - Заднешком, назад, отзад

заднисвам се, заднисам се; заднисвам се, заднисам се - Отстъпвам и се движа назад или настрани

задоволен, -лна, -лно; задоволен - Доволен: роднините са задоволни, живеят задоволно - Роднините са доволни, живеят доволно

задорен, -рна, -рно; задорен - (рус. задорный) - Заядлив

задостя се; задостя се - (от пер.-тур. dost) - Сприятеля се, стана дост

задочен; задочен - (от рус. задочный) - 1. Който става в отсъствие на заинтересованото лице; 2. Който става чрез самостоятелна подготовка, без да се посещават редовни часове, лекции (за обучение, образование)

задочник; задочник - (рус.) - Ученик или студент, който продължава образованието си, без да се откъсва от производството; в определено време отива само за кратко на лекции и държи изпити

задувам, задуя; задувам, задуя - Запилявам се някъде

задруга, корен, къща, купчина, дом, домочадие; задруга - Патриархална челядна общност с неподелени средства за производство и общо ползване на благата на труда. При южните славяни се среща до края на XIX в. Може да се приеме, че в България задругата съществува още по време на българската феодална държава. Категорични данни за съществуването й има от времето на османското иго (1396-1878г.). Свързана е с неразвитите икономически отношения и затвореното натурално стопанство. Задругата е производствено-потребителен семеен колектив, който се състои от няколко поколения потомци от един баща с жените и децата им. Обхваща обикновено от 20 до 50 души, които живеят и работят заедно. Организирани са на принципите на обичайното право. Начело на задругата стои старият (старейшина, домакин) - обикновено най-възрастният или най-способният и най-разпоредителният мъж. Той представя задругата пред властта и администрацията, разпределя и организира работата на полето, грижи се за прехраната и облеклото на членовете на задругата, държи общата каса. Домашната работа се ръководи от жената на стария - старата (домакинята). Задругата има демократичен характер - всички по-важни въпроси (съдене на членовете, покупки и продажби на земя и др.) се решават от семейния съвет, който се състои от възрастните мъже и жени. Отделните членове на задруга имат ограничена имуществена правоспособност, т. е. те имат права и задължения само като членове на задругата, която е носител на имуществените права, придобити от отделни нейни членове. Всички участници в задругата имат еднакво право да се ползват от имуществото, тъй като то се счита общо. Ако някой от членовете на задругата умре, семейството му не получава дял от общия имот, защото починалият няма лична собственост (освен дрехите, покъщнината и имотите, донесени като зестра, които са собственост на семейството и не се делят при разпадане на задругата). Имотът се поделя между членовете обикновено когато задругата толкова се разрасне, че трудно се управлява и имотите трудно се обработват. В др. случаи задругата се разпада поради свади и недоразумения или когато бащата умира и синовете поделят имота. Понякога, след като поживяват известно време разделени, братята отново образуват задруга.
Задругите са предимно земеделски - за обработване на земята и за отглеждане на селскостопански животни. Съществуват и занаятчийски задруги, чиито членове са също в кръвно родство помежду си, но основният поминък е някакъв занаят - бакърджийство, абаджийство, зидарство и др.. Османското иго забавя социално-икономическото развитие на българите. Селското стопанство е изостанало - с примитивна техника, на отделното домакинство се налагат многобройни и тежки данъци. Това става причина за запазване на задругата като самозадоволяваща се стопанска единица в българските земи през време на османския феодализъм. Задругата реално спъва частната инициатива и с оформянето на капиталистическите производствени отношения запада. Старият патриархален бит се сблъсква с новите стоково-парични отношения (този процес намира отражение в художествената литература - напр. „Гераците” от Елин Пелин, 1911г.). Западането на задругите, започнало преди Освобождението 1878г., се засилва през 90-те г. на XIX в. Малкото семейство започва да измества вековната задруга най-напред в подбалканските селища и в източната части на България, където занаятите и търговията са сравнително най-добре развити. През 1900г. в България има 31 106 задруги (26 966 задруги с 11-15 души; 3 405 - с 16-20 души, 699 - с 21-30 души и 36 - с над 30 души). През XX в. се среща рядко. В Западна България (Трънско, Софийско, Самоковско) се запазва до Балканската война 1912-13 година.

задудна; задудна - Отида някъде, запилея се

задумчив; задумчив - (рус. задумчивый) - Замислен, угрижен

задушница, мъртва събота, мъртъв ден, одуша; задушница - Ден за помен на всички мъртви, зачитан навсякъде в България. Води начало от народното вярване за съществуването на душата независимо от тялото. Става винаги в съботен ден (тогава Господ Иисус Христос е също Покойник в гроба); 3 пъти през годината според Православната църква: преди Великденските заговезни; след Спасовден срещу Петдесетница (Спасовска, Черешова или Русалска задушница) и преди Димитровден или Архангеловден (Голяма задушница). На тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида. Предварително се занася в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (по време на Литургията за упокой и на Общата панахида). В някои краища на България правят задушница и на Св. Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов (17 септември, Черна задушница).
След богослужението молитвени възпоменания за покойниците се правят и на техните гробове, като свещеникът прикади с тамян и прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за хората, като запалим църковна свещ и като раздадем всичко приготвено на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости умрелите!". Поменът на задушница става с варено и подсладено с мед или захар жито, наричано „жито за умрелите”, „коливо” или в някои източно български краища „куча”, с пита, вино, риба, плодове и сладкиши. Суеверните езически традиции придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Ястията се разполагат на месал върху гроба и се оставят там. Голямата задушница е най-многолюдна и „задължителна”, защото според суеверните вярвания душите трябва да зазимуват и да прекарат далеч от земята в задгробния живот до март - преди Великденските заговезни. Тогава мъртвите души „слизат” на гробището и чакат да бъдат „поменати”, т. е. нахранени и напоени. Според Православната църква покойниците нямат нужда от храна и вино, защото техните души са нематериални и храната им също е невеществена. Днес задушница загубва религиозния си характер и много от обредите и вярванията, свързани с нея, отпадат.

задъдна; задъдна - Забуча, забръмча

задъхам; задъхам - Замириша

задянка; задянка - Цедило за гръб, здрава вълнена правоъгълна кърпа за носене на бебета, малки деца и товари на гръб

НАЧАЛО

заз_, заи_, зай_, зал_, зак_, зал_, зам_

заекна се; заекна се - Отворя дума, заговоря

заере; заере - вж. зайре

заецвам; заецвам - Заеквам

зазирам се, зазра се; зазирам се, зазра се - Взирам се, вглеждам се, втренчвам се

зазмеявам, зазмея; зазмеявам, зазмея - Вия се като змия

зазмия се; зазмия се - Извия се като змия

зазнайство; зазнайство - (рус.) - Възгордяване

зазная; зазная - Опозная

зазорен, -рна, -рно; зазорен - Срамен, позорен

зазъбица; зазъбица - правя зазъбици - Възбуждам желанието, примамвам

НАЧАЛО

заим(ин); заим(ин) - (от ар.-тур. zaim) - Владетел на голям имот

заим; заим - (ар.-тур. zaim) - 1. ист. Турски големец, спахия, който бил длъжен по време на война да изкара поне 20 конници със свои средства; 2. Крепостно владение на такъв спахия

заиф; заиф - (от ар.-тур. zayif) - Слаб, мършав

зайде; зайде - (тур. ziyade от ар.) - Повече, в излишък

зайкаджия; зайкаджия - (от рус. заяц) - Контрабандист

зайре; зайре - (ар.-тур. zahire) - Зърнени храни

зайци; зайци - (Leporidae) - Семейство бозайници от разред зайцеподобни. Тялото е дълго до 75 см, покрито с мека козина. Съществуват 8 рода с около 50 вида, разпространени почти по цялата суша. В България живее сивият (дивият) заек (Lepus europaeus), който обитава Европа, Предна Азия и източните части на Африка, пренесен е в Америка, Австралия, Нова Зеландия. Разпространен е из цялата страна. От него са намерени останки от терциера, които са едни от най-ранните в Европа. От по-късно време са намерени останки край човешки жилища в пещерата Темната дупка, Софийска област. Тялото е с дължина до 68 см, опашката - до 8 см, тежи до около 5 кг. Задните крака са пригодени за скачане, дълги до 35 см, а предните - до 20 см. Козината варира от ръждивокафява до сиво-кафява, по корема е бяла. Предимно нощно животно. Женската ражда годишно 3-4 пъти по 1-4 зайчета, окосмени, способни да се движат. Храната е растителна. При масова поява нанася щети на горски и овощни дървета, като изгризва кората. Ценен ловен обект, числеността му се регулира от Закона за лова (1948). Месото е с високи хранителни и вкусови качества, кожата служи за изработване на различни изделия.
Домашният заек произлиза от заека-подземник (Oryctolagus cuniculus), чиято родина е Пиренейският полуостров. Одомашнен е в Китай (IV в. пр. н. е.), Испания (I в. пр. н. е.) и другаде. Домашният заек живее 7-10 г., но стопански се използват до 3 г. Полова зрелост достига на 3-4 месеца. За разплод се използват от 5- до 8-месечна възраст. Бременността продължава 28-32 дни. Ражда през цялата година (6-8 до 10 пъти по 6-8 до 18 зайчета). Отглежда се в клетки на открито или на закрито. Храни се със сочни, груби, концентрирани и други фуражи. Първите сведения за културни породи заек са от XIII в. Създадени са около 60 породи, които се отнасят към 4 основни групи - за месо; за месо и кожи; за кожи и за вълна. В България домашни зайци се отглеждат из цялата страна във ферми и лични стопанства. От породите за месо са застъпени белгийски великан, бял великан и др., които са едни от най-старите породи и са използвани при създаването на много нови породи. Те са сравнително къснозрели, с високо живо тегло (6-8 до 12 кг) и дават сравнително големи кожи. Селекционирани са скорозрели породи (бял новозеландски заек; калифорнийски заек и др.), които имат интензивен растеж и се отглеждат за бройлери (на 56 дни достигат 1,8-2,0 кг). Месото им е сочно, лесносмилаемо и с високи вкусови и диетични качества. Кланичен рандеман 47-60%. Най-широко разпространени са породите за месо и кожи (чинчила, виенски син заек и др.), които имат гъста, гладка, с копринен блясък, понякога зонално оцветена космена покривка. Кожите се обработват, без да се подстригват и боядисват. Породите за кожи (рекс, тюленов заек и др.) имат сравнително по-къса (1,6-2,0 см), по-гъста (до 20 000 косъма на 1 кв. см) и по-мека космена покривка, поради което са ценна суровина за кожухарската промишленост. Специализирани за вълна са ангорският заек, белият пухов заек и др. Те дават годишно от 170 до 700 грама и повече вълна с нежност на пуховите влакна - 12-15 мкм, дължина 15-25 см и висок рандеман (над 90%), от която се изработват фин трикотаж и др. изделия.

зайча сянка, аспарагус, аспержа; зайча сянка - (Asparagus) - Род многогодишни тревисти растения, полухрасти и храсти от семейство лилиецветни. Съществуват около 100 вида в Европа, Азия и Африка. В България растат 7 вида. Широко разпространени са τънколистната зайча сянка (Asparagus tenuifolius) - из храсталаци и гори; медицинската зайча сянка (Asparagus officinalis) - из ливади, храсталаци и гори, прешленестата зайча сянка (Asparagus verticillatus) - из храсталаци, по скали, главно в равнините на Южна България. Ограничено разпространение имат морската зайча сянка (Asparagus maritimus) - из храсталаци и горички по Черноморието, край р. Тунджа в Ямболско и р. Дунав при Оряхово, бодливолистната зайча сянка (Asparagus acutifolius) - по Черноморието, в Странджа планина, източната част на Родопите и южната част на долината на р. Струма, власинколистната зайча сянка (Asparagus trichophullus) - из храсталаци по Черноморието и в Елховско. Много рядък вид е безлистната зайча сянка (Asparagus aphyllus) - расте по сухите ослънчени хълмове край Созопол. Стопански качества има медицинската зайча сянка, която се използват в народната медицина. Нейният вариетет е зеленчуковото растение аспержа (Asparagus officinalis altilis). Българските видове зайча сянка, както и някои екзотични видове са декоративни; известни в цветарството под названието аспарагус.

зайчина; зайчина - (Coronilla) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения и ниски храсти от семейство бобови. Съществуват 20 вида и се срещат в Средиземноморието, Югозападна Азия и Европа. В България растат 5 вида, главно треви, по сухи склонове и скалисти сипеи, предимно в низините и долния планински пояс. Най-широко разпространена е пъстрата зайчина (Coronilla vaгіа). Разпространението й достига над 2000 м надморска височина, в низините често расте като плевел и бурен. По-рядко са разпространени изящната зайчина (Coronilla elegans) - в Северна България, храстовата (Coronilla emeroides), критската (Coronilla cretica) и сκοрпионовата зайчина (Coronilla scorpioides). Храстовата и изящната зайчина имат декоративни качества; пъстрата зайчина съдържа гликозида коронилан и се използват в народната медицина като регулиращо сърдечната дейност и кръвното налягане и като слабително средство.

НАЧАЛО

залист; залист - (Ruscus) - Вечнозелени полухрасти с пълзящо коренище и многогодишни треви от семейство лилиецветни. Двудомни. Листата са редуцирани, люсповидни и ролята им се изпълнява от видоизменени листоподобни клонки (филокладии). Съществуват 5 вида и се срещат в Средиземноморието, Кавказ, Балканския п-в, Средна и Западна Европа и другаде. В България растат 2 вида. Бодливият залист, наричан още див чемшир, миши трън (Ruscus aculeatus) е полухраст с кожести твърди и бодливи филокладии, расте из гори и храсталаци в цялата страна. Подезичният залист (Ruscus hypoglossum) е многогодишно тревисто растение с кожести небодливи филокладии, расте по каменливи места, в сенчести широколистни гори и храсталаци, в предпланините и планините почти из цялата страна. Залистите са декоративни растения, използватт се и в народната медицина.

заказ; заказ - (рус. заказ) - Заповед, нареждане

закамя; закамя - Покрия с камък

заканен, -а, -о; заканен - Заканителен: с поглед заканен - Със заканителен поглед

заканеркам; заканеркам - (от гр. κανονάρχω) - Зачета на глас черковни молитви

закачина; закачина - Вземане-даване, отношения: няма да имам закачина с него - Няма да имам вземане-даване

закачка; закачка - Клуп на цървул

заке; заке - (фр.-гр. ηακέ) - Къса горна дреха

закепенчен, -а, -ο; закепенчен - Затворен с кепенци /дървени капаци за прозорци и витрини/

закиркам се; закиркам се - Захиля се, закискам се

закиша с; закиша се - 1. за времето - Станва кишаво; 2. Стана отпуснат, бездеен

заклекна; заклекна - Преседна, заседна: заклекна на гърлото - Заседна в гърлото

заклекуцам; заклекуцам - Тръгна да върви с подклекване

заклечен, -а, -о; заклечен - Заловен, прикрепен с клечка

заклискам; заклискам - Тръгвам отпуснато

заклопвам, заклопя; заклопвам, заклопя - Затварям, склопвам: заклопва клепачи - Затварям очи

заклоцам; заклоцам - за квачка: Започва да клочи, да кудкудяка

заклупя; заклупя - Направя клуп /примка/: заклупи въжето - Направи примка на въжето

заключ; заключ - Заключалка

закоклъцвам; закоклъцвам - Задявам, подигравам: стига си ме закоклъцвал - Стига ме задява

закол; закол - Горната част на гръкляна под брадата

законник; законник - 1. Сборник от закони; 2. Познавач на законите

закукя; закукя - Закача с кука

закум; закум - (тур. zakkum от ар.) - Декоративен вечнозелен храст; олеандър - вж. зокум

закълбявам се, закълбя се; закълбявам се, закълбя се - Ставам на кълбо

закълкам; закълкам - Почна да кълкам: вдигна шишето и закълка; помпата равномерно закълка - за звук издаван при преминаване на течности през малък отвор на голям съд

закърбалям се; закърбалям се - Заклатя се

закърджавял; закърджавял - Изсъхнал, недоразвит

закърченял; закърченял - Недоразвит

закъсня; закъсня - 1. Направя нещо по-късно, отколкото е трябвало: закъсниха нивата, обикновено първа я косят; 2. Ставам причина да закъснее някой: трябва да тръгват, ще ги закъсните

закъткам; закъткам - Почна да къткам, да издавам звук с който извиквам кокошките да дойдат

закюля; закюля - Забия, заметна

закюфам и закюхам; закюфам и закюхам - 1. за куче - Започва да издава особен лай, когато надуши лов

закюхам; закюхам - 2. Започна да кашлям

НАЧАЛО

зала; зала - (нем. Saal) - 1. Голямо и просторно помещение в обществени сгради, пригодено за многолюдни събрания или за специална цел; салон; 2. Самостоятелна архитектурна сграда за събрания, конгреси, концерти, театрални и кинопредставления, спортни упражнения и прояви и др.

заливосвам, заливосам; заливосвам, заливосам - Замазвам, заглаждам

залинкам се; залинкам се - Защуря се, заклатя се

залипвам, залипна; залипвам, залипна - Захлипвам, задявам се /обикновено от плач/

залис; залис - 1. Залисия; 2. Замайване

залисвам; залисвам - (от гр. zalízō „замайвам, обърквам”) - 1. Отвличам внимание; 2. Занимавам, забавлявам

залиша; залиша - Залисам

Залмоксис; Залмоксис - (гр. Zàlmoxis, Sàlmoxis) - в древнотракийската религия: Божество или богочовек. Древногръцкият историк Херодот (V в. пр. н. е.) предава 2 версии за Залмоксис, от които личи, че е почитан като божество. Според първата версия - на гетите, хората са безсмъртни, тъй като душите им отиват при бог Залмоксис. Във връзка с тази вяра те му пренасят на всеки 4 години човешка жертва. Според втората версия - „на гърците по Хелеспонта и Понта”, Залмоксис е човек и роб на философа Питагор (VI в. пр. н. е.), впоследствие обожествен. При други автори (Страбон - I в. пр. н. е. - I в. и Лукиан - II в.) Залмоксис е считан за бог. Според някои учени Залмоксис е действително лице, един от царете-жреци, който е обоготворен.

заложник и заложница; заложник и заложница - Близък роднина на единия от младоженците при сватба

залошавея и залошея; залошавея и залошея - Залинея, отслабна

залп - (от лат. salve „здравей” през фр.) - воен. Едновременен изстрел от много пушки или оръдия

залуден, -дна, -дно; залуден - Напразен, безполезен

залухан; залухан - Замаян, смахнат

залхана; залхана - Кланица, салхана

залъф; залъф - (от пер.-тур. zülüf) - Накъдрена или ситно сплетена коса между ухото и сляпото око; сколуф

залюдно; залюдно - Като за пред хора

залюскам; залюскам - Отида безцелно

НАЧАЛО

зам да; зам да - За да

замайване; замайване - Забавяне

заман; заман - (от ар.-тур. zaman) - Всякога, винаги

заман; заман - (ар.-тур. zaman) - Време; зорзаман - Крайна нужда, тежко положение, усилно време; аман-заман - Израз на голяма молба

замангильосвам; замангильосвам - Залъгвам

замандаля; замандаля - Заключа с мандало

замахорен, -а, -о; замахорен - Който се покрива с мъх

замашен, -шна, -шно; замашен - Който е със замах, силен

замашка; замашка - (рус. замашка) - Начин на действие, навик; Маниер, похват

замба; замба - (тур. zimba) - 1. спец. Железен печат за поставяне белег върху твърди предмети; 2. Ръчен инструмент за пробиване дупки на кожа, тенекия и др.

замбак; замбак - (тур. zambak) - Цвете крин, лилия

замбо; замбо - (исп. zambo) - Мелез от чернокож и американска индианка

замедлявам, замедля; замедлявам, замедля - (рус. замедлять) - Забавям

замесарка; замесарка - Девойка, която взема участие в замесването на обредни хлябове на сватба и посреща и изпраща гостите

замет; замет - Леха в нива

заметен, -а, -о; заметен - Объркан

заметеризен, -а, -о; заметеризен - Който е застанал скрит в метериз /окоп, бойница/

заметна; заметна - Заключа с ключ, кука и под: заметна го отвън - Заключи го отвън

замеча; замеча - Започна да се отнасям враждебно

замечавам, замеча; замечавам, замеча - (рус. замечать) - Забелязвам

замечание; замечание - (рус. замечание) - Забележка

замечателен, -лна, -лно; замечателен - (рус. замечательный) - Забележителен

замирисвам; замирисвам - Мяркам се, припарям: младите нито замирисваха покрай кръчмата - Младите не припарваха до кръчмата

замирявам; замирявам - Усмирявам

замк - (ар.-тур. zamk) - остар. Лепило от смола; клей

замохорен; замохорен - вж. замахорен

замощен, -щна, -щно; замощен - 1. Силен, замашен; 2. Заможен

замъгвам, замъгна; замъгвам, замъгна - Задрямвам, унасям се в сън

замъжество; замъжество - (рус. замужество) - Женитба, омъжване

замък; замък - (чеш. zámek през рус.) - Старинен дворец, граден основно с каменна зидария

замървя; замървя - Заровя в пепел

замървям (се) и замървовам се; замървям (се) и замървовам се - Заличавам нещо написано

замърликам; замърликам - Затананикам

замъртям се; замъртям се - Закротявам се, заставам неподвижен

замърчее (се) и замърчи (се); замърчее и замърчи - Мръкне

замъта; замъта - Замътване, помътване, причерняване

замъцукам; замъцукам - Тръгна тежко, тромаво

НАЧАЛО