ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

З-ЗАМ, ЗАН-ЗАТ, ЗАУ-ЗЕМ, ЗЕН-ЗОР, ЗОТ-ЗЯН

зао_, зап_

заначаля; заначаля - Започна отначало

занаят; занаят - (тур. zanaat от араб. sanat) - 1. Производственa стопанскa дейност, при която преобладава ръчният труд. Усвоява се чрез дълго и системно обучение. В българските земи занаятите се появяват в древността успоредно със земеделието и животновъдството. Първоначално (докъм VIII в.) занаятите съществуват главно като домашни занаяти - приготвяне на хляб и ястия, преработване на мляко в млечни продукти, консервиране на хранителни припаси, изработване на домашни съдове и други битови грънчарски изделия, примитивна обработка на кожи за обувки и облекло, предене и тъкане, шиене на дрехи, плетене на чорапи, ръкавици, дантели, шевици, рибарски мрежи и др., изработване на селскостопански оръдия на труда (рала, вили, брани и др.), на домашни потреби (столчета, корита, кобилици, хурки, лъжици, кошници и др.), на музикални инструменти, транспортни уреди (части за коли, шейни и др.). Всичко се произвежда в домашна обстановка за нуждите на семейството. С прехода към класово общество при траките (от V в. пр. н. е.) по изключение някои занаяти (рударство и добив на метали, изработване на накити, на оръжия и конски снаряжения, художествена стенопис и др.) се превръщат в обособени професии, заплащани и поощрявани от военно-племенната аристокрация, чиито нужди задоволяват.
През периода на римското владичество в българските земи (особено през I-II в.) с развитието на градския живот много занаятчийски дейности се отделят от селското стопанство. Обособяват се занаятите на златари, медникари, производители на сребърни изделия, дърводелци, каменоделци, скулптори, майстори на надгробни плочи и оброчни плочки, обущари, хлебари и др. По образец на източните елински провинции на Римската империя те се организират по производствен принцип. В селата и в по-малките полуземеделски градове мнозина занаятчии, съвместяват земеделието с работата по поръчка на потребителя (често с негови материали). Някои занаятчийски дейности се изпълняват и от роби (в именията на робовладелческата аристокрация). След III и особено към IV-VII в. при упадъка на робовладелския строй се наблюдава известно западане на градския живот и връщане към по-ранните фази на занаятите.
При славяните и прабългарите по време на заселването им на Балканския п-в и непосредствено след създаването на Първата българска държава (681г.) са развити почти само домашните занаяти. Към IX-X в. от селското стопанство се отделят много занаяти - железаро-ковачество, грънчарство, тъкачество, шивачество и др. При разкопки на Плиска са намерени различни железарски произведения - стрели, копия, мечове, коси, секири, сърпове, мотики, тесли, ножове, подкови и др. Към началото на X в. железаро-ковачи има във всички по-големи селища. Бързо се развиват занаяти, необходими за задоволяване на потребностите на оформящата се феодална аристокрация (златарство, строителни занаяти). За занаятчиите по това време споменава Йоан Екзарх в „Шестоднев”. Занаятчиите постепенно усъвършенстват умението си в духа на националните традиции, въпреки че в някои области усвояват и опита на византийските занаятчии. По-голяма част от занаятчиите са свободни и живеят в по-големите градове, но се срешат и зависими занаятчии (τ. нар. парици и клирици). Свободните занаятчии работят обикновено по поръчка на клиента с негови материали. В най-големите градове някои занаятчии произвеждат артикули за масова употреба (грънчарски изделия, земеделски сечива и др.), предназначени за анонимния потребител на пазара. Стоковото занаятчийско производство не получава широко развитие поради малкия относителен дял на градското население, натуралния характер на икономиката, принудителните доставки на някои занаятчийски артикули за държавни нужди (особено за войската) и др.
По време на византийското иго (1018-1186г.) се засилва византийското влияние върху занаятите, което продължава и по време на Втората българска държава (1186-1396г.). През XIII-XIV в. се увеличава броят на занаятите (около 50) и занаятчиите, обемът и разновидностите на продукцията им. Това проличава от археологическите разкопки, от сведения на френски летописци и историци и от др. писмени и архитектурни паметници от тази епоха. През XIV в. в някои големи градове се появяват отделни занаятчийски махали (например хълмът Момина крепост и Долната махала в Търново, занаятчийският квартал в с. Червен, Русенска област, и др.). В занаятите настъпва и известен качествен напредък. Усъвършенства се занаятчийската техника при производство на оръжие и на много битови предмети, като се прилагат по-умела термообработка, ковашка заварка, отчасти циментация и др. Напредък има и в производството на накити от благородни метали, стъкло и кост. Създава се обобщено понятие за занаятчия-художник - „технитар” (от гр. téchne - „изкуство”). Повечето от занаятчиите са свободни, но продължават да съществуват и зависими занаятчии в по-едрите манастирски и болярски стопанства. Има и наемни занаятчии (в строителните занаяти), които работят срещу надница с материали и инструменти на феодалите, черквите и заможните граждани. Археологически материали свидетелстват за определено стандартизиране на производството на много занаятчийски изделия, което предполага преход към по-масово стоково производство за пазара. За това говори голямото количество монети, открити при разкопките на занаятчийските махали в Търново и с. Червен. Работата по поръчка на клиента се запазва частично. По мащаби на занаятчийското производство до края на XIV в. България изостава от страните в Западна и Централна Европа.
През първите векове на османското иго (1396-1878г.) разрушенията и разстройството на стопанския живот и етническите промени в градовете (заселването на турско население) въздействат отрицателно върху занаятите. Едва през II половина на XVIII в. и началото на XIX в. има оживление в занаятчийското производство. Издигат се много занаятчийски центрове - Габрово, Самоков, Сливен, Копривщица, Карлово, Калофер, Котел, Шумен и др. Работата по поръчка на клиента е напълно изместена от стоково производство не само за вътрешния пазар, но и за износ за малоазиатските провинции на Османската империя и за Египет. Значителен потребител на занаятчийски изделия е и редовната турска войска, създадена през 1826г.. Особено се развива производството на груби вълнени платове (аба, шаяк), което през 30-те и 40-те години на XIX в. достига около 3 милиона метра плат годишно (вж. абаджийство). Други широко разпространени текстилни занаяти са мутафчийството, халачеството, платнарството, гайтанджийството, текстилното бояджийство, тепавичарството, даракчийството, басмаджийството, производството на копринени тъкани. Развиват се кожарството, кожухарството и обущарството. На основата на занаятчийско-манифактурния добив на желязо в Самоковско, Неврокопско-Демирхисарско, около Етрополе, с. Сестримо, Костенец, Пещера-Брацигово и Трънско широко развитие получават и много металообработващи занаяти - ножарство, налбантство, дюкмеджийство, казанджийство и др. В по-големите градове се развива и златарството (куюмджийството). Занаятите за обработка на дърво (дограмаджийство, бъчварство, резбарство и др.) имат по-ограничено производство. Локален характер имат и грънчарството, свещарството, сапунджийството и някои занаяти за производство на хранителни продукти. Мащабите на занаятчийските работилници и степента на диференциация сред занаятчиите са различни - по-големи са при производства, свързани с възможности за износ в по-далечни пазари на Османската империя. Правят се и известни подобрения в занаятчийската техника. За уреждане на стопанско-правните отношения и за защита на производствените интереси на занаятчиите съществуват еснафски организации, които с фермана на Мустафа хан III (1773г.) получават официално признание от османската държава. От 1830г. се обособяват заможни майстори и търговци, организатори на разпръснати манифактури. За късния разцвет на занаятите допринася скъпият транспорт на внасяните европейски фабрични стоки и скъпото търговско посредничество в Цариград и Солун, които са основни канали на вноса.
През II половина на XIX в. бързо се засилва вносът на по-евтини и качествени европейски фабрични произведения при ниски вносни мита. В някои отрасли (производство на груби вълнени платове, платнарство, копринено текстилно производство и др.) се появява конкуренция и от страна на започналото местно фабрично производство. Настъпва период на застой и упадък на занаятите (особено през последното десетилетие преди Освобождението 1878г.), който не засяга еднакво всички занаятчийски отрасли и се изразява главно в намаляване на реалните доходи и влошаване на материалното положение на производителите, без да се стига до пълното им разоряване. Силните до средата на XIX в. еснафски организации започват да губят авторитета си и много от своите функции. Ниското жизнено равнище на по-голямата част от населението до Освобождението е причина за задържането на много занаятчийски дейности в селата във фазата на домашни занаяти, които се подразделят на мъжки (производство на оръдия и съоръжения за селското стопанство, на домашни потреби, на рибарски и ловни съоръжения, музикални инструменти и др.) и женски (тъкане, предене, приготвяне на храната, шиене, плетене и др.). Много занаятчии участвуват активно в национал-освободителната борба.
През I десетилетие след Освобождението броят на самостоятелните занаятчии в България значително намалява. Много дребни производители се разоряват от конкуренцията на европейските фабрични стоки, чийто внос расте поради ниското мито и поевтиняването на транспортните разходи. Появяват се все повече местни текстилни, сапунени, железарски и др. фабрики. Със Закона за уредба на еснафите (1898г.) държавата се опитва да задържи изкуствено еснафските организации. Образуват се занаятчийски кооперации - трудовопроизводителни и кооперации за общи доставки. Кооперираните занаятчии насочват усилията си към въвеждане на по-усъвършенствани технически способи в производството.
От II половина на 90-те години на XIX в. успоредно със западането на старите занаяти се появяват и много нови, неконкурирани от фабричното производство: за поддържане на новата машинна техника в индустрията и транспорта, за обслужване на градското население (канализация, поддържане на водопроводната мрежа, електротехника, фризьорство и др.). Броят на самостоятелните занаятчии в условията на капиталистическия пазар е колеблив (1888г. - около 78 000, 1900г. - около 81 000, 1910г. - 68 000, 1926г. - 87 000, 1934г. - около 73 000). Броят на калфите и чираците бележи тенденция към намаляване. Сред самостоятелните занаятчии непрекъснато става диференциация, в резултат на която някои занаятчии стават дребни или средни капиталисти. Най-многочислени са шивачите, обущарите, бръснаро-фризьорите, зидарите и др. В селата се запазват остатъци от домашни занаяти.
След 1944г. на основата на занаятчийските кооперации се образуват трудово-производителни кооперации (ТПК). До края на 1950г. повече от половината частни занаятчии се включват (обикновено насилствено) в кооперативния сектор. Броят на ТПК нараства от 738 през 1947г. на 1231 през 1950г.. През 70-те години започва концентрация и специализация на ТПК, в резултат на което броят на кооперативните промишлени предприятия намалява от 631 през 1960г. на 169 през 1977г. Домашните занаяти почти изчезват. Майсторите на художествени занаяти са обединени в Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Въвежда се почетното звание „Заслужил деятел на родното изкуство” („Заслужил майстор на художествените занаяти”). Полаганите грижи за запазване и развитие на художествените занаяти за периода 1944-89г. са обречени на неуспех, поради липсата на пазарна среда; 2. прен. Поминък, професия

зандан; зандан - (пер.-тур. zindan) - 1. Затвор, тъмница; 2. прен. Студено, мрачно помещение

Зандеров апарат; Зандеров апарат - (от собс.) - Уред за изправяне на изкривени части на човешкото тяло

занегря се; занегря се - Запретна се

занемам, занема; занемам, занема - (от рус. занять) - Заемам: занемаше място до него - Заемаше място до него

занимавам и занимам, занимая; занимавам и занимам, занимая - (рус. занимать) - Заемам: занимам служба - Заемам служба

занимлив; занимлив - (срхр. занимьив) - Интересен, занимателен

заница; заница - Готварница

занца; занца - Килер, задница: помещение със стопанско предназначение в уземните и странджанските възрожденски къщи в България

занятие; занятие - (рус.) - Занимание, работа

 

НАЧАЛО

заоножвам; заоножвам - Направям някому нещо (когато говорещия не знае точно какво, или не желае да го назове)

заопружвам; заопружвам - Слагам някого да опъне крака, да протегне крака

заочи; заочи - Привидно

заочно; заочно - (рус. заочно) - Не лично, задочно

западам, западна; западам, западна - Дълбоко заляга в съзнанието

запаза; запаза - Защита, отбрана

запазник; запазник - Пазител

запаленик; запаленик - Немирник, пакостник

запалник; запалник - Подпалвач

запалница; запалница - Изгора

запапъркам; запапъркам - Запърпоря: камионът запапърка, изпъшка и спря

запарастя; запарастя - Нахвърля се върху някого

запарпулям; запарпулям - вж. заперпелкам: запарпуля заклана кокошка

запарта; запарта - (ит.-тур. zaparta) - Нападки, хокане, бой

запас; запас - (рус.) - 1. Количество продукти, материали, отделяни за бъдеща употреба или за крайна нужда; резерв; 2. прен.  Обем от знания, умения, които някой има; 3. воен. Част от армията, в която влизат лицата, отбили военната си служба, които се водят на отчет и се всикват при нужда

заперпелкам и заперпеля; заперпелкам и заперпеля - Размахвам криле, запърпоря: платнището заперпелка от вихрушката, като птица

запетлавам се, запетлая се; запетлавам се, запетлая се - Замотавам

запетляя; запетляя - Закопчая: запетлях палтото

запецвам (се), запецна (се); запецвам, запецна - Закачвам (се), затисвам (се), запъвам (се)

запив; запив - Годеж, гощавка след годеж

запивам, запия; запивам, запия - Пия на годеж или сватба

запилисан; запилисан - Улисан

запинам (се); запинам - Дърпам, запъвам, спъвам

запинане и запинание; запинане и запинание - Заекване, запъване

запинячка; запинячка - Ключалка

запиполя; запиполя - Започвам пак да пипам: той запиполи слепешката върху копчетата, за да се закопчее

запир; запир - Спиране, почивка: воденица на запир - Воденица, която при маловодие спира, за да се набере вода във вадата

запирам и запра; запирам и запра - Изнемощявам, отпадам

запис; запис - Полица

записник; записник - 1. Бележник; 2. Списък, архив

запищувам, запищя; запищувам, запищя - Заприщвам

заплав; заплав - Равно място с речен нанос

заплавям; заплавям - Заливам с вода и речен нанос

заплатен -а, -о; заплатен - Закърпен

заплеша; заплеша - Заиграя ръченица или хоро

заплихтя; заплихтя - Заиграя

запна; запна - Приготвя оръжие за стрелба

заповест; заповест - (срхр. заповест) - Заповед

заповядвам; заповядвам - Поканя: заповяда ме вътре - Покани ме вътре

запойка; запойка - Отвара от билки за лекуване или магия

запорка; запорка - (рус. запорка) - Заключалка

запофича; запофича - Захвърлям небрежно надалече

запохитвам; запохитвам - Захвърлям небрежно

започетък; започетък - Започване, начало

запразнен, -а, -о; запразнен  - Зает, запълнен с нещо: ръцете й бяха запразнени от покупки - Ръцете й бяха заети с покупки

запразнявам, запразня; запразнявам, запразня - Почвам да празнувам

запразням, запразня; запразням, запразня - Заемам, запълвам: запразни ръцете му - Зае ръцете му

запрета; запрета - (от рус. запрет) - Забрана

запретам; запретам - Заровя нещо в гореща пепел, за да се изпече

запретан; запретан - Посипан с гореща пепел

запрещам, запретя; запрещам, запретя - Поръчвам: запретих й да направи кафе - Поръчах й да направи кафе

запрещение; запрещение - (рус. запрещение) - Забрана

запрос; запрос - (рус. запрос) - Запитване

запрошна; запрошна - Отплесна се: ти, къде запрошна - Ти, къде се отплесна

запръпвам; запръпвам - Захвърлям: запръпват го в калта - Захвърлят го в калта

запрял; запрял - Отслабнал, изнемощял

запт - (ap.-тур. zabt) - държа, вардя запт - Държа в подчинение, ограничение

заптие; заптие - (тур. zaptiye от араб. dabtiyyä) - ист. Най-низшата полицейска длъжност в Османската империя. Въведена е след реформите във военно-полицейската организация през 30-те гидини на XIX в.. Заптиетата изпълняват охранителни, контролни и куриерски функции в селищата.

заптийски; заптийски - Който е присъщ на заптие

заптисвам, заптисам; заптисвам, заптисам - (ар.-тур. zaptetmek) - 1. Задържам, възпирам, усмирявам, обуздавам; 2. Слагам ръка на нещо, завладявам

заптия; заптия - вж. заптие

заптьосвам, заптьосам; заптьосвам, заптьосам - вж. заптисвам

запусна се; запусна се - Впусна се, изтичам: запусни се до читалището - Изтичай до читалището

запустеница; запустеница - Изоставена къща

запустявам, запустя; запустявам, запустя - Карам нещо да запустее

запчеля; запчеля - Изпълня като с пчели: снежинките запчелиха гъсто въздуха - …изпълниха въздуха като пчели

запънка; запънка - 1. Спусък на пушка или пищов; 2. Част от механизъм, при натискането на която той действа

запъпрям, запъпря; запъпрям, запъпря - Заравям

запърша (се); запърша - Запретна, извия (се)

запъщам се; запъщам се - Запътвам се

запянкам; запянкам - Почна да моля настоятелно

НАЧАЛО

 

зас_, зат_

зap; зap - (от пер.-тур. zira) - Нима?: зар не знаеш - Нима не знаеш

зар - (тур. zar) - 1. Кокалено, дървено или от друга материя кубче за игра на табла и др., върху чиито страни са отбелязани точки от 1 до 6; 2. прен. Щастие

зар - вж. зара

зара; зара - Далечна светлина като от пожар

зараже, -а, -о; заражен - (от рус. заражённый) - Заразен

заражение; заражение - (рус. заражение) - Зараза

заразни болести, инфекциозни болести; заразни болести - Заболявания в резултат на проникване, размножаване и натрупване на болестотворни микроби, вируси, хламидии или рикетции в организма на хората. Някои заразни болести протичат тежко, с висока смъртност. Предават се от болните на здравите, които живеят или работят с тях. Разпространяват се под форма на епидемии, по време на които боледуват много хора, затова имат важно здравно и социално-икономическо значение. Заразните болести са повече от 1300, а в България се срещат 43.
Широко разпространените в миналото особено опасни инфекции (ООИ) - чума, вариола и холера - са отдавна ликвидирани на Балканския п-ов и в България. Последната епидемия от чума е преминала през 1838г. Вариолата, едрата шарка, е ликвидирана, след като през 1885г. е въведена задължителна ваксинация на децата с жива ваксина, получавана от руския лекар Б. Окс, дошъл в България по време на Руско-турската война 1877-78г.. Последните 2 случая от едра шарка в България са регистрирани във Видинско през 1927г.. Холерата, разпространявала се през XIX в. в Европа и по света 6 пъти като тежки епидемии, е била внасяна и по нашите земи. Най-широко разпространение получава сред войските на фронта и в някои райони на страната през Балканската война 1912-13г.. Седмата пандемия (60-те години на XX в.) обхваща и балканските страни, но в България не са допуснати случаи на заболявания. През последните години тежки заразни болести, широко разпространени в България в миналото, са ликвидирани или заболеваемостта от тях е рязко намалена. Например заболеваемостта от петнист тиф (също ООИ) е под 0,05%οοο през 1959г. и не се среща от 1967г. като екзогенна форма на заболяването. Последните случаи от ποлиомиелит, детски паралич, са регистрирани през 1969г.. Дифтерията от 1970г. е със заболеваемост под 0,1%οοο, а през 1974г. и 1977г. са регистрирани съответно 2 и 1 случая от тази болест. Възвратният тиф и бесът са ликвидирани. Рязко е намалена заболеваемостта от коремен< тиф, който в миналото за редица градове и райони е ендемична, тежко протичаща болест; през последните години са регистрирани единични случаи. Много малко са заболяванията от антракс и тетанус - по заболеваемост от тях България е сред страните с най-ниски показатели. Рязко е намалена заболеваемостта и от широко разпространените в миналото т. нар. детски инфекции - морбили (брусница), паротит (заушка) и др.
Все още има заразни болести, които са широко разпространени не само в България, но и в повечето райони на Земята поради липса на ефикасни средства срещу тях. Голям световен проблем е инфекциозният хепатит. Дизентерията, макар че протича не така тежко, както в миналото, е също важен проблем на здравеопазването и епидемиологията поради високата заболеваемост и възможностите за епидемично разпространение. Колитите и ентероколитиτе, както и др. заболявания, предизвикани от условно патогенни микроорганизми, се срещат главно при кърмачета и деца от ранна възраст. Протичат тежко и като вътреболнични инфекции имат голямо епидемиологично значение. Сτафилококовата болест (циреи, мастит, нагнояване на рани) е най-тежко протичащото през последните четиридесет години заболяване (особено у новородени и кърмачета), с висок леталитет. Грипът в наше време бързо се разпространява епидемично и панендемично поради голямата изменчивост на грипните вируси, краткия инкубационен период, полиморфната клинична картина на болестта, въздушно-капковия механизъм на предаване на заразата, краткотрайния и напрегнат типово и видово специфичен имунитет, бързата миграция в съвременното човешко общество, струпването на много хора на едно място. В панендемични периоди от него боледуват милиони. Заболяването протича тежко при децата, възрастните и болните от други болести (диабет, сърдечни заболявания, туберкулоза и др.). Разпространени са скарлатината, рубеолата, варицелата, острите респираторни заболявания и др..

заранен, -нна, -нно; заранен - Утринен: заранният ветрец - Утринния ветрец

зарар; зарар - (ap.-тур. zarar) - Загуба, вреда, щета, пакост

зарарсъз; зарарсъз - (ap.-тур. zararsiz) - Добър, безобиден, безвреден

зараря; зараря - Понасям загуба, зарар: пепел продавай, че печели, а не елмази, че да зарариш - …, че да загубиш

зарасличе; зарасличе - вж. оман

зарвам, зарна; зарвам, зарна - Зървам

зарган, морска бекаса; зарган - (гр.-тур. zargana; Belone Ьеlone) - Морска пелагична риба от семейство зарганови. Тялото е стреловидно, дълго до 75 см, челюстите са удължени като човка, костите са със зелен цвят. Разпространен в Черно море, в западната част на Азовско море и в Мраморно море. По Българското крайбрежие се явява през април, когато мигрира към северозападната част на морето за отхранване и размножаване. Пред българските брегове остават сравнително малък брой заргани, които в късна есен мигрират на юг. Снася хайвера си върху подводната растителност. Храни се главно с дребна пелагична риба - хамсия, трицона, атерина и др. Месото е нежно и вкусно. Има слабо стопанско значение, лови се в малки количества (през 70-те години на XX в. - 10-20 τона годишно).

зардишав; зардишав - (пер.-тур. zerdeçal) - Жълто растително багрило

Зарев месец; Зарев месец - Август месец

заревка; заревка - Зариване, загърляне: заревка на царевица - Зариване на царевица

зарево; зарево - (рус. зарево) - Далечна светлина като от пожар

зареда, заемане на труд; зареда - 1. Заедно (работят, пеят), с последователно редуване при извършване на работа или при изпълнение на песен: жънат на зареда - Всички жънат нивата, в която е узряло житото, сменят се, за да се работи от изгрев до здрач и това продължава, докато се пожънат всички ниви на участващите на зареда; 2. Вид договор в българското обичайно право, при който едно лице предоставя на друго определен труд (един или няколко дни полска работа) срещу задължение на второто лице да му върне същото количество труд. Например копането на лозята, царевицата, бостаните и др. се извършва от членовете на няколко семейства: първо се помага на едното семейство, после на другото, докато се прекопае всичко. Заредата е характерна за българското стопанство преди Освобождението 1878г.. Разпространена е поради голямата изостаналост на селското стопанство и нуждата от работна ръка. Малоимотното население задоволява тази нужда чрез взаимно подпомагане.

заредя (се); заредя - Работя на заем, за да ми работят после: моля те, да се заредим - … да се редуваме да си помагаме

зарезявам, зарезя; зарезявам, зарезя - Заключвам, затварям вратата с резе

заpек; заpек - 1. Взаимно обещание; 2. Заричане, отказ

зарен, -рна, -рно; заpeн - Лъчист

зареч; зареч: не давам и зареч - Не давам да се каже, да се спомене

зарзават; зарзават - (тур. zarzavat от перс.) - Зеленчук

зарзала; зарзала - (тур. zardali през гр. zárzalon) - 1. Кайсия; 2. Дива кайсия (не култивирана), с по-дебни, по-продълговати и по-ароматни плодове от кайсията и горчива ядка

зарзоря; зарзоря - Треперя

заробял; заробял - Сбит, плах като роб

заруболя; заруболя - Затрополя

зарудея; зарудея - Заруменея

заружвам се, заружа се; заружвам се, заружа се - Скривам се, отделям се, спотаявам се

заручавам (се), заруча (се); заручавам, заруча - (от рус. заручаться) - Осигурявам (се

зарф - (ар.-тур. zarf) - Метална подложка за кафена чашка, изглежда като паничка

заръкавен, -а, -о; заръкавен - Който е със запретнати ръкави

заръкавя се; заръкавя се - Запретна се

заръпам; заръпам - Заровя, закопая

заръщя; заръщя - Затършувам

заря; заря - (рус.) - 1. Ярко светеща светлина на хоризонта пред изгрев и след залез; зора; 2. Времето за поява на тази светлина, предимно ранно утро; 3. воен. Сигнал за вечерен сбор или за ставане сутрин в казарми, лагери и други; 4. Вечерен тържествен публичен митинг за отдаване на почит на загинали по време на войни или на борците за свободата; 5. прен. Начало, зародиш на нещо светло, радостно

заря се; заря се - Озарявам се

заряд; заряд - (рус.) - 1, Количество избухливо вещество, необходимо за един взрив; 2. Количеството електричество, което се намира в някое тяло; товар, пълнеж

зарян; зарян - Зареян

НАЧАЛО

засада; засада - (рус.) - 1. Скрито място, от където се извършва внезапно нападение; 2. Внезапно нападение от такова място

засвета; засвета - Като за пред хора

засебен, -бна, -бно; засебен - (срхр. засебан) - Отделен, особен: затвориха го в засебна стая - … в отделна стая

засевки; засевки - Обредно сеене за брашно за сватбен хляб

засек; засек - Засечено място: там, където удряше с брадвата зина дълбок засек

засека; засека - Преграда от натрупани дървета, камъни и др.

заскоря; заскоря - Забързам, ускоря крачките си

заслевосан; заслевосан - Прикрит, замазан

заслужа; заслужа - (срхр. заслужити) - Спечеля с работа: занесох стоката на пазара да си заслужа някоя парица - … да спечеля някоя парица

заслъщам (се); заслъщам - Закривам, затулям, скривам се зад надеждна преграда: дрехата заслъща формите на тялото - Дрехата закрива …; заслъщаха се в дюкяните си - Скриваха се (зад затворените кепенци), затуляха се в дюкяните си

засмея; засмея - За смях

засолени почви; засолени почви - Почви, които съдържат големи количества водноразтворими минерални соли (над 0,25% от теглото им). Вследствие на високата концентрация на солите селскостопанските култури загиват, развива се солеустойчива, главно тревиста растителност. Засолените почви са с влошени химически и физически свойства и понижено плодородие: безструктурни, водонепропускливи, набъбват при намокряне, напукват се при изсъхване и се обработват много трудно. Имат алкална реакция, бедни са на хумус и на хранителни елементи. В България са разпространени 2 типа засолени почви - солончаци и солонци. Заемат общо около 250 000 дка (0,5% от обработваемата площ), но при постоянното увеличаване на поливните площи в някои райони се създават условия за вторично засоляване. Солончаците съдържат над 1% водноразтворими соли. Заемат ограничени площи в пресушените блата край Дунав и Черно море. Сοлοнциτе включват над 20% обменен натрий в сорбционния си капацитет. Разпространени са най-много в Горнотракийската низина (Пловдивска, Сливенска и Ямболска област). Засолените почви се използват непълноценно като мери и пасища. Подобряването им е трудно и скъпо мероприятие - прави се дълбок и ефикасен дренаж на терена, след което се прилага химическа мелиорация (гипсуване) за изместване на обменния натрий от поглъщателния комплекс на почвата с обменен калций или промиване с чисти поливни води.

засрещам, засрещна; засрещам, засрещна - Подхващам, укорявам: засрещат го с думите - Укоряват го

застава; застава - (рус.). 1. Малко войсково отделение за пазене на войските от внезапно нападение; 2. Малко отделение войска, което охранява определен участък от държавна граница

заставка; заставка - Едноцветна или многоцветна декоративна композиция в началото на книга или глава от нея; един от елементите на художественото оформление на средновековните ръкописи. Представлява проста лента или сложна плетеница от растителни или геометрични мотиви. Разновидност на заставката е лицеваτа заставка - в медальон или в каре се поставя образът на автора на книгата или на някого от евангелистите. Заставката се свързва по композиция със заглавието на книгата и със заглавката. Образите се дават и отделно във фронтиспис като миниатюра (Врачанско евангелие от XIII-ХІVв., Слепченското евангелие от XV в. и др.). Заставката се появява в старобългарските ръкописи от IX-X в.; заимствувана е от византийските ръкописи. Отличава се обикновено със строго очертаване на рамките, в основата на които са залегнали определени геометрични фигури - правоъгълник, квадрат, триъгълник и окръжност. От различните съчетания на формите се създават разнообразни заставки - вътре са запълнени с мотиви, характерни за византийския, неовизантийския, тератологичния и балканския стил. По краищата заставката завършва със стилизирани листа, пъпки, цветове, клончета, а над нея се изобразяват обикновено пауни или щъркели (религ. символи на безсмъртието и на Рождество Христово) около гърне с мед или извор (символ на Христовата вяра) и дървото на живота. Фонът на заставките обикновено е златен, тоновете наситени. От XII в. в българските ръкописи се срещат и по-опростени заставки - рамката обикновено е правоъгълна; на червен или жълт фон или без фон е развит мотивът на стилизираната клонка. След XIV в. заставката в българските ръкописи значително губи от предишната си орнаментална свежест (тератологачни, растителни и др. елементи) и често се превръща в плетеница от ленти с най-разнообразни геометрични фигури. От XV-XVI в. много български ръкописи имат лицеви заставки (евангелия от поп Йоан Кратовски, ръкописи от Етрополската книжовна школа). Разновидност на заставката е винетката (от лат. vinea - „лоза”) - по-малка и обикновено по-скромно украсена заставка, изписвана във форма на лоза или лозови листа. Поставя се пред предговори, глави, таблици и др..

застопанявам; застопанявам - (рус. застопорить, от стопор „болт”, от англ. stopper) - Поставям нещо, което спира, пречи на падането, откачането или движението на обекта, спирам

застопанявам се; застопанявам се - Засядам, настанявам се

застрехвам, застреха; застрехвам, застреха - Засенчвам, засланям

заструг, заструзи; заструг - Малък кръгъл дървен съд с похлупак; захлупци, похлупци; вж. гаванка

засуканица; засуканица - Вита баница

засуркам; засуркам - Повлека краката си с шум; затътря

засуха - Суша, засушаване, липса на валежи

засълвам, засълна; засълвам, засълна - Засенчвам, закривам, затулям: тялото му засълваше входа - … закриваше входа

засъткам; засъткам - Засъскам

НАЧАЛО

зата; зата - вж. затъ

затвор; затвор - Запек: докарват на децата пролив или затвор - предизвикват при децата дрисък или запек

затегалка; затегалка - Корсет

зателняла; зателняла - за крава: - Станала телна, предстои й да има теленце

затепам; затепам - Тръгна с тупане на краката, тръгвам издавайки шум с крака, затупуркам

затея; затея - (рус. затея) - Хрумване, прищявка: нова затея - Ново хрумване

затимбрувам; затимбрувам - Залепвам пощенска марка, тимбра

затинен, -а, -о; затинен - Изцапан с кал

затиням; затиням - затиням в калта - Замърсявам, изцапвам, погубвам

затиска; затиска - Запушалка

затицам; затицам - Нахвърлям се, нападам: затицаше го като квачка - Нападаше го

затичам се; затичам се - Насъбера се: беше ми се затекло у ръцете - беше се насъбрало

заткавалник; заткавалник - женски заткавалник - Мъж, който обича да се навърта около жените у дома.

затмение; затмение - (рус. затмение) - Затъмнение

заточеници; заточеници - Българи, осъдени от османската власт на заточение заради участие в национал-освободителното движение през Възраждането. Заточения, единични или масови, има след всяка по-значителна революционна акция и във връзка с движението за национална просвета и национална черква. На заточение са пращани водачите на черковно-националната борба Иларион Макариополски, Неофит Хилендарски Бозвели, Авксентий Велешки и др. За разпространение на забранени книги учителят Т. Хрулев е заточен в Диарбекир, където умира (1865г.). След разкриването на Велчовата завера 1835г. капитан Г. С. Мамарчов повече от 10 г. е на заточение отначало в малоазийския гр. Коня, а поеле на о-в Самос, където умира. Броят на заточениците се увеличава много през II пол. на XIX в., когато национал-освободителното движение навлиза в решителната си фаза. Според запазените непълни списъци на заточениците през 60-те и 70-те г. на XIX в. те са стотици. Най-масови са заточенията във връзка с Търновското въстание 1862г., четата на Филип Тотьо (1867г.), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868г.), Арабаконашкия обир (1872г.), Хасковското съзаклятие 1873г., Старозагорското въстание 1875г., Априлското въстание 1876г. и свързаните с него чети на Хр. Ботев и Т. Стоянов. Заточенията продължават и по време на подготовката и обявяването на Руско-турската война 1877-78г., както и по-късно във връзка с Илинденско-Преображенското въстание 1903г.. Осъдените, най-често до живот, са изпращани в крепостите на Диарбекир (в малоазийската част на Турция), в Акя (в Северна Палестина), Кютахия (Западна Анадола), Аргана Мадени (днес Ергани, Мала Азия), Мосул (в областта Кюрдистан в Северен Ирак) и другаде, както и на о-вите Самос, Родос, Кипър и др. За тежките, нечовешки условия, при които са поставени заточениците, свидетелстват многобройните им писма и по-късни спомени: „...Трябваше да се чака да се уголеми зеницата на окото, за да можем да разгледаме всичко: най-напред видяхме мъжделивите кандила, които блещукаха из кюшетата на затвора, макар че беше денем още и сред пладне. Все тук забележихме двете малки дупки, които бяха отворени на тавана на зданието, през които се поемаше чистия въздух на 80 и повече души. През дупката едвам можеше да прекарат слънчев лъч; след туй близу при себе си съгледахме оназ дълбока яма, изкопана в дупката, за да ходят по себе затворниците, която яма вреше и кипеше като джибри в каца и издаваше един миризлив и тежък газ на развалени яйца. Стените на дупката бяха черни и покрити с паяжина, а таванът със свод и цялото здание гевгир. Отдолу под нас беше послана скъсана рогозка, послана в калта, която се образуваше от пикоча, който изтичаше от ямата. По рогозките лазеха червеи, които се раждат особено там, дето има силни гниения..." (Ст. Каракостов. Диарбекирски заточеници, с. 36-37). Турските власти съзнателно и преднамерено поддържат тези условия, вследствие на което част от заточениците измират. Някои от тях, подпомогнати от местното население, успяват да избягат. Доживелите Освобождението са амнистирани през 1878г. по силата на Санстефанския мирен договор. Съдбата на заточениците вълнува българския народ. Много градски и селски общини подават молби и изложения за облекчаване на участта им и за тяхното освобождаване.

затра; затра - 1. Загубен, дребен човек; 2. Нещо дребно, незначително, хилаво; 3. Загуба

затрепан; затрепан - Оплескан

затривам (се) затрия (се); затривам, затрия - Погубвам (се)

затруднея; затруднея - за жена - Стана трудна, бременна е

затул; затул - Затулено, запазено място

затъ; затъ - (ар.-тур. zatl) - Всъщност, наистина

затъпам; затъпам - Тръгна, като издавам шум с краката си

затърмъча; затърмъча - Почна да събирам с гребло, с търмък

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги