ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

З-ЗАК, ЗАН-ЗАТ, ЗАУ-ЗЕМ, ЗЕН-ЗОР, ЗОТ-ЗЯН

заф_, зах_, зац_, зач_, заш_, защ_, заю_, збе_, зби_, зва_, зве_, зви_, зво_, зву_, звъ_

заушавам, зауша; заушавам, зауша - Удрям плесница

заушки, заушка, паротит; заушки - Заразна (инфекциозна) болест: възпаление на околоушната железа;  вж. заразни болести

зафелквам; зафелквам - Говоря неясно, заеквам

зафирцвам; зафирцвам - Сърбам с шум

зафуча; зафуча - Захвърля със сила: зяфучи ръкописа - Захвърли ръкописа

НАЧАЛО

захар; захар - (гр. sákcharon от инд.) - 1. Бяло кристално вещество със сладък вкус, което се получава от захарното цвекло и захарната тръстика; 2. хим. мн. ч. Въглехидрати със сладък вкус

захариметър; захариметър - (захар и гр. métron „мярка”) - 1. Уред за измерване съдържанието на захар в разтвор; 2. Специален уред за измерване гъстотата на захарни разтвори, по която се определя процентното съдържание на захар в разтворите

захарин; захарин - (от инд. sakkara, нгр. sákcharon) - Бял кристален прах, 550 пъти по-сладък от захарта

захарификация; захарификация - (захар и лат. facio „правя”) - Превръщане в захар

захарно цвекло; захарно цвекло - (Beta vulgaris var. saccharifera) - Двугодишно кореноплодно растение от семейство лободови. Първата година развива листа и месест кореноплод в почвата, през втората - от кореноплода израстват цветоносни стъбла. Като културно растение захарното цвекло е създадено в Германия преди около 240 г. Отглежда се за кореноплодите (съдържат средно 16-18% захари), от които се получава бялата кристална захар. Листата и отпадъците при преработката (цвеклови резанки и меласа) се използват като фураж. Меласата се използва все по-широко за получаване и на спирт, глицерин и др. индустриални продукти. В България е внесено за пръв път от Западна Европа в края на XIX в. Първата захарна фабрика е пусната в експлоатация през 1898г. в София. Захарното цвекло се отглежда в Северна и Югоизточна България. Посевната площ през 1978г. е 634 030 декара, общото производство - 1,600 млн. т, среден добив - 2636 кг/дка. Основните сортове, разпространени в България, са А. Я. поли 2 и А. Я. поли-кама (от Полша) и българските сортове 22x10 поли, Хибрид 9-поли и Хибрид поли Е-1.Стопанското значение на захарното цвекло е голямо. От получената суровина се задоволяват около 50% от нуждите на захарната промишленост. От страничните продукти животновъдството получава ценен фураж. Включването на захарното цвекло в сеитбообращенията е за очистване на площта от плевели, подобряване на обработката на почвата, за повишаване на добивите от следващите култури.

захароза; захароза - (гр. sakchárōsis) - Съдържащата се захар в растенията (цвекло, тръстика)

захаромицети; захаромицети - (захар и гр. mýkes ,гъба”) - Квасни гъбички, които причиняват спиртовата ферментация

захере и захире; захере и захире - вж. зайре

захлебява се; захлебява се - за жито: Наедряват му зърната

захлестен, -а, -ο; захлестен - Задъхан

захлупци - вж. гаванка

захлюсвам; захлюсвам - Тръгвам безцелно

захмет; захмет - (тур. zahmet от ар. zahmä) - Труд, усилие; грижа, затруднение, безпокойство

заход; заход - 1. Залез; 2. Запад

заход; заход - Отходно място, нужник

заходен, -а, -о; заходен - за ерген или мома: Преминал, застарял за женитба

заходник; заходник - Отходно място; нужник

захождам; захождам - Минавам през някъде

захромя; захромя - Започна да хромя, да куцам

НАЧАЛО

зацелея; зацелея - Заздравея

зацепя се; зацепя се - Вкопча се, закача се

зач - (тур. zaç) - Сярна киселина

зачало; зачало - Начало

зачамам; зачамам - Закрея, започна да слабея

зачебръснат; зачебръснат - Глупав, смахнат

зачелкам; зачелкам - Посърна, отслабна, залинея

зачепарестя, зачепарастя; зачепарестя, зачепарастя - Подхвана здравата, положа усилие над нещо: да зачепарестим работата - Да подхванем здраво работата

зачот; зачот - (рус.) - Проверка на знанията на студент, без да се прави оценка с бележка, а само с „да" и „не" (зачита се и не се зачита)

зачубръсвам и зачобръсвам, зачобръсна; зачубръсвам и зачобръсвам, зачобръсна - Засягам, докосвам: прескочи, без да зачобръсне препятствието - … без да докосне препятствието

зачя; зачя - (ар.-тур. zaçyaği) - Сярна киселина

НАЧАЛО

зашепвам, зашепя; зашепвам, зашепя - Вземам, загрибам с шепи

зашлевуша; зашлевуша - Ударя силно, ударя плесница

зашлякам; зашлякам - Заследя, проследя

зашна се; зашна се - Захласна се, прехласна се

защрапам; защрапам - Започна да ходя, да щапам шумно: защрапаха конски копита

защъкам; защъкам - Започна да ходя, да се движа насам натам

заюсна; заюсна - Заспя

заюсна се; заюсна се - Засиля се

НАЧАЛО

Збелсурд; Збелсурд - (Zbelth(i)urdos, Zbelsurdos) - Тракийски бог, отъждествяван със Зевс. Предполага се, че името означава „който държи мълнията”. Изобразяван е както Зевс Гръмовержец: брадат мъж, прав, гол или наметнат с мантия, с мълния в дясната ръка и орел в лявата (върху релефи от с. Бозаджии, Сливенска област, с. Кардам, Търговишка област). Намерени са посвещения на Зевс - Збелсурд в светилището му между с. Шатрово и с. Големо село - Кюстендилска област, в с. Капитан-Димитриево, Пазарджишка област, и на др. места. В редица релефи без надписи или без точно означаване в посвещението и в бронзови статуйки на Зевс Гръмовержец е представен фактически Зевс - Збелсурд (релефите, намерени в с. Паскалевец и с. Самоводене - Великотърновска област, и др.).

збир - вж. с6ир

НАЧАЛО

званичен, -чна, -чно; званичен - (срхр. званичан) - Официален

звездан; звездан - (Lotus) - Род едногодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти от семейство бобови. Съществуват около 100 вида. В България се срещат 6 вида из естествените ливади, пасищата и тревистите места. Като културни растения, предимно в смески, се засяват обикновеният звездан (Lotus corniculatus) - на влажни богати почви, и блатният звездан (Lotus uliginosus), подходящ за затревяване на пресушени блата и заливни места. Зелената маса и сеното (13-19% протеин и 70-260 мг/кг каротин) имат добри фуражни качества и се приемат с охота от всички видове селскостопански животни. Дава до 600 кг/дка сено. Звезданът подобрява физичните качества и плодородието на почвата и я предпазва от ерозия. Много добро медоносно растение е. Някои видове звездан са декоративни

звездел, димитровче; звездел - (Aster) - 1. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни. Съществуват около 200 (според др. автори около 500) вида, разпространени предимно в Америка, но и в Европа, Азия и Африка. В България растат 5 вида. Алпийският звездел (Aster alpinus) расте из високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Пирин. Широко разпространени са обикновеният звездел, димитровче (Aster amellus) - из сухи ливади, храсталаци и каменливи места, илинолистният звездел (Aster linosyris). Ограничено разпространение имат влакнестият звездел (Aster villosus) - в Североизточна България и на Голо бърдо, и крайморският звездел (Aster tripolum) - из влажни места предимно по Черноморието. Звезделите са декоративни растения с красиви цветове, някои са обект на цветарството под названието астри; 2. Вид ливадна трева

звездица, мишакиня; звездица - (Stellaria) - Род многогодишни, по-рядко едногодишни и двугодишни тревисти растения от семейство карамфилови. Съществуват около 100 вида, почти по цялата суша. В България растат 8 вида - от морския бряг до 2250 м надморска височина. Широко разпространени, с изключение на блатната звездица (Stellaria palustris), която се среща из блатни и мочурливи места в Дупнишко и Самоковско. Горската звездица (Stellaria nemorum) и едроцветнаτа звездица (Stellaria holostea) растат из гори, храсталаци и сенчести места; мοчурнаτа звездица (Stellaria alsine) расте край планински потоци и извори; едрата звездица (Stellaria neglecta) - по влажни и сенчести места и като плевел; тревната звездица (Stellaria graminea) - из ливади и пасища до 1850 м надморска височина. Врабчовите чревца (Stellaria media) и бледата< звездица (Stellaria pallida) са плевели из ниви, градини, лозя. Някои видове са отровни (горска звездица), други - декоративни (тревна звездица).

звездоброец; звездоброец - (Uranoscopus scaber) - Морска дънна риба от семейство звездобройци. Тялото е с дължина до 28 см, главата е голяма, очите са на горната страна. Разпространена е в източната част на Атлантическия океан, в Средиземно, Мраморнo и Черно море. Звездоброецът е обичаен вид по пясъчното дъно на Българското крайбрежие. Придържа се на дълбочина до 20 м, на по-голяма дълбочина отива през зимните месеци. Българските екземпляри имат дължина до 20 см. Размножава се през летните месеци. Храни се с дребни риби и безгръбначни. Има вкусно месо, но няма стопанско значение (ловят се единични екземпляри).

звездобройник и звездочетец; звездобройник и звездочетец - Звездоброец

звек - Тъп звънтеж

звекало; звекало - Дрънкулка

звено; звено - (рус.) - 1. Съставна част на нещо цяло, на някаква общност; 2. Малка работна група във войската или в някаква организация, дейност; 3. Метално колелце от верига; халка

Зверинен стил; Зверинен стил - Условно наименование на вид орнаментика в приложните изкуства и архитектурата, при която се използват стилизирани изображения на животни. Зверинният стил се среща за първи път в Египет и Месопотамия, но най-широко е разпространен в Тракия (края на II хилядолетие пр. н. е. - IIIв. пр. н. е.), в Предна Азия (след края на II хилядолетие пр. н. е.), в Южен Сибир (след VIII в. пр. н. е.), в Скития (след VII в. пр. н. е.).
Зверинните изображения при траките се характеризират последователно от 5 стилни направления - примитивизъм (култова брадва от с. Карлуково, Ловешка област, от ХII - XI в. пр. н. е.; бронзова статуетка на бик от с. Водица, Търговишка област, от XI - X в. пр. н. е. и др.), геометризъм (култова брадва от с. Чомаковци, Врачанска област, от VIII в. пр. н. е.; бронзова статуетка на елен от Севлиевско от VII в. пр. н. е. и др.), схематизъм (матрицата от с. Гърчиново, Търговишка област, от края на VI в. пр. н. е.; конска амуниция от Брезово, средата на V в. пр. н. е., и от с. Лазар Станево, Ловешка област; амуницията от Могиланската могила във Враца, по-голямата част от Луковитското съкровище от IV в. пр. н. е. и др.), условен реализъм (златната каничка от Враца, сребърните съдове от Боровското съкровище от IV в. пр. н. е. и др.) и натурализъм (по- голямата част от апликациите в Летнишкото съкровище, наколенникът от Враца и др. от IV в. пр. н. е.). След III в. пр. н. е. животинските изображения в паметниците на изкуството от Тракия губят оригиналния си облик и постепенно отмират. За Тракийския зверинен стил е характерно подчиняването на фигурите на предварително определена рамка, което води до изопачаване на формите и пропорциите. Независимо от това фигурите са елегантни и експресивни, с изключителен усет за ритъм, изградени от уверени и решителни линии и повърхности. Друга особеност е преливането на едно животно в друго, моделирането на крайниците, разклоненията на рогата, бедрата или раменете. Най-често изобразявани животни са кон, лъв, грифон и бик, а най-срещани сюжети са борба между животни, хералдически разположени фигури и конници. Археологическите открития в България и Румъния показват, че тракийските зверинни изображения възникват на базата на трако-микенската културна общност в края на бронзовата епоха и се развиват на своя собствена стилна основа, като се обогатяват в сюжетно, стилно и композиционно отношение от връзките с Иран, Мала Азия и Древна Гърция. Общуването между скити и траки в средата на I хилядолетие пр. н. е. довежда до разпространение на тракийските художествени традиции в Скития. Наследен от сарматитите, Зверинният стил се разпространява в южноруските степи, откъдето по-късно се възприема от прабългарите и се връща на Балканския п-в силно видоизменен. Зверинният стил е характерен и за средновековното българско изкуство. Животински изображения се срещат по токи за колани, амулети, архитектурни детайли, глинени съдове (изпълнени в техника „сграфито”), метални съдове. Особено широко разпространение получават те след въвеждането на старобългарската писменост - за украса на ръкописи, миниатюри, обков на черковни книги (вж. Тератологичен стил), в дърворезбите. Най-често се изобразяват кон, лъв и грифон. Най-високи художествени достойнства притежават изображенията на лъв, лъвица и лъвче върху 2 каменни плочи от олтарни прегради от X в. от Стара Загора, конници, грифони и др. на златното Нагисентмиклошко съкровище (II пол. на IX в.), птици, лъвове и др. на глинени съдове от Търновската школа за художествена керамика (XII - XIV в.) и др. Здраво вплетен в художествените традиции на средновековното българско изкуство, Зверинният стил преживява епохата на османското владичество и преминава в епохата на Възраждането - в стенописите на черкви, манастири, в украсата на черковни книги и по много етнографски паметници.

Зверини празници - вж. Вълчи празници

зверница; зверница - Място, където се държат диви зверове; зоологическа градина

НАЧАЛО

звирка; звирка - вж. зирка

звиска; звиска - вж. дзвизка

звон - Черковна камбана

звонарница; звонарница - Камбанария

звонк - (от рус. звонкий) - Метални пари, монети

звукар; звукар - Учител, който преподава по звуковата метода

звъниче, звъника; звъниче, звъника - Растение жълт кантарион, вж. кантарион

звънчарство; звънчарство - занаят за изработване на звънци за домашни животни. Известен е още в древността. В българските земи е разпространен преди новата ера. При разкопките на тракийски селище при с. Варвара, Пазарджишка област, между костите на животни е намерен бронзов звънец със свободно закрепен отвътре език. Кратки сведения за звънци има и в старобългарската книжнина. Звънчарството се развива особено силно през XIX в., когато е в тясна връзка с развитието на животновъдството. Известен център на Звънчарството е Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев), където е имало около 20 работилници и звънчарска чаршия. Други звънчарски центрове в миналото са Пловдив, Пазарджик, Банско, Габрово, с. Нова махала (Габровско), Самоков и Смолянско.
Звънчарството е разновидност на дюкмеджийството. По начина на работа и метала, от който са направени, звънците биват бронзови (лети) и медни (ковани). Бронзовата сплав (наричана тунч или туч) се получава от мед, цинк и калай (в съотношение 100 : 15 : 15), за по-голяма мелодичност се прибавя и малко сребро; разтопява се в глинени поти, загрявани в открито огнище с обикновено ковашко духало. Отливането на звънците става в глинени калъпи, приготвяни по постоянни по размер звънчеви модели. За тази цел се употребяват конусовидни бронзови каси, затягани с винтове, в които глината силно се пресова. Бронзовите звънци имат форма на пресечен конус със слабо елипсовидна основа и са различни по големина: дълги са от 4 до 30 см и тежки от 0,23 до 4,2 кг. Горният край на звънеца завършва с дръжка (ухо, опашка) за окачване. От вътрешната страна на дъното на звънеца още при отливането му в калъпа се поставя желязна скоба (кука), на която се закача ударникът (език, жало в Софийско; гласник - Пазарджишко, глагурец - Трънско). На големите бронзови звънци за ударник обикновено служи малко звънче. Изработват се и дребни звънчета (препорци), предназначени за гердани на файтовджийски коне. Отливаните бронзови звънци се наричат най-често звънци, в повечето краища на Южна България - тунчове, тучове и чанове или двοянκи. За стада от над 150-200 овце стопанинът купува обикновено цяла дузина (дизия) звънци с избрани от него тонове. Чановете са наредени така, че да образуват октава и половина. По същия начин се изработват и черковни камбани, като калъпите се вкопават в земята за по-лесно опериране.
Медните звънци са ковани и са различни по форма, големина и звучност. Най-големите, които са валчести, се наричат меденяци, тюмбелеци или лумбаци, по-малките - клопатари, гломотари, хлопки, траки и др. Кованите звънци имат по-изпъкнали или по-плоски форми, получавани чрез изковаване на металическия лист върху дървени калъпи. Ударниците на звънците са малки звънчета, малки железни или оловни топки или конусчета; прикрепват се в дъната на звънците с тел. След Първата световна война 1914-18г.  едрото овцевъдство и звънчарството западат.

Източници: Ив. Κачулев. Звънчарството в град Гоце Делчев. Известия на Института за музика. Кн. 2-3. С, 1955; Ан. Примовски. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 54. С, 1974, с. 319-321

звънче; звънче - вж. камбанка

НАЧАЛО

 

зде_, здр_, зеб_, зев_, зед_, зей_, зел_, зем_

звекна; звекна - Издавам метален звън; дрънкам

здешний u здешен, -шна, -шно; здешний, здешен - (рус. здешнии) - Тукашен

здравец; здравец - (Geranium) - Род многогодишни и едногодишни тревисти растения от семейство здравецови. Съществуват около 400 вида, предимно в умерения пояс на Северното полукълбо. В България растат 23 вида. Срещат се по разнообразни терени из цялата страна. Обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum), горският здравец (Geranium sylvaticum), блестящият здравец (Geranium lucidum) и др. са широко разпространени в планините, предимно по влажни места. Кръглолистният здравец (Geranium rotundifolium), дребният здравец (Geranium pusillum), гълъбовият здравец (Geranium columbinum) и др. растат в цялата страна по сухи, тревисти и каменливи места, из храсталаци, край пътища, най-често като бурени. Ограничено са разпространени бохемският здравец (Geranium bohemicum), едростълбчестият здравец (Geranium macrostylum), блатният здравец (Geranium palustre) и др. Здравеците са ароматни растения (съдържат етерично масло - здравецово масло), използват се в парфюмерията и в народната медицина. Имат добри декоративни качества, някои видове (обикновен здравец и др.) са популярни градински и паркови растения

здравецови; здравецови - (Geraniaceae) - Семейство двусемеделни растения. Съществуват около 700 вида с 11 рода. Тревисти, рядко полухрасти, разпространени в умерените пояси, малък брой в тропиците и субтропиците. В България растат 27 вида, представители на родовете здравец и часовниче. Растат из цялата страна, на различни терени и при разнообразни климатични условия - в топлите райони и по високите планини. Някои са широко разпространени. Представителите предимно на рода здравец имат стопанско приложение. Широко разпространени са южноафриканските видове мушкато и индрише, култивирани като етерично-маслени и декоративни растения, използватт се в народната медицина и другаде.

НАЧАЛО

зебек; зебек - (тур. zeybek) - Народно название на човек от мохамеданско племе в Анадол

зебешки; зебешки Който се отнася до зебек

зебилен, -лна, -лно; зебилен - (ар.-тур. zebil) - Оскъден, беден, сиромах

зебне ми; зебне ми - Побиват ме тръпки: ще ти зебне, ако ходиш бос по снега - Ще те побият тръпки, ако …

зебоид; зебоид - (зебу и гр. éidos „вид”) - зоол. Мелез от едър рогат добитък и зебу

зебра; зебра - (фр. zèbre от афр.) - зоол. Африкански бозайник от групата на конете, с бял или жълт цвят и черни напречни линии

зеброид; зеброид - (зебра и гр. éidos „вид”) - зоол. Мелез от кон или магаре със зебра

зебу; зебу - (на фр. zébu от инд.) - зоол. Вид домашен бик с малка гърбица; среща се в Азия и Африка

зевгар; зевгар - (гр. ζευγάρι; новогр. zéugari „чифт”) - 1. за биволи, волове: Чифт, двойка за впрягане; 2. Кола (талига) с впрегнати два чифта волове; 3. (гр. zeugári - „чифт”) - Ангария в средновековна България; спомената във Ватопедската (1230г.) и Рилската (1378г.) грамота - селяните трябвало да изпълняват различни видове задължения към държавата, като използват своите коне, волове (зевгари) и осли (магарета). Зевгарът е и участък земя, който се обработва с помощта на чифт волове. С названието зевгар е означаван и данък, за такова парче земя.

зевгма; зевгма - (гр. zéûgma „свръзка”) - литер. Стилна фигура, при която глагол, глаголна форма или прилагателно име се свързват с две и повече съществителни, но в буквалното си значение подхождат само към едно от тях, а при другите се подразбира смисъла: напр. „протягайки ръце и очи”, подразбира се „протягайки ръце и обръщайки очи”

зевзек; зевзек - (тур. zevzek) - разг. Смешник, шегобиец

зевзеклендисвам се; зевзеклендисвам се - (тур. zevzeklenmek) - Правя смешки, подигравам се

Зевс - (пр. Zéus) - 1. мит. Древногръцки върховен бог, гръмовержец, син на Кронос и Рея; баща на боговете и хората, бог на небето, мълниите и бурите. В римската митология е отъждествен с Юпитер. Зевс е почитан широко и в българските земи. Изобразяван като брадат мъж, прав, гол или наметнат с мантия, с жезъл или със свещена паница в ръце, с орел, който е в ръката му или е застанал до него. Представян е сам или с други божества - релефи от с. Бащино (Старозагорска област), от района на Търговище, с. Русаля (Великотърновска област), с. Шишманци (Пловдивска област), Пловдив, Брезово и др. Паметници на Зевс от пред-римската епоха почти липсват (тракийски монети от края на IV - началото на III в. пр. н. е. и II-I в. пр. н. е. с изображения на Зевс; надпис от Несебър, III в, пр. н. е.). От римската епоха са намерени много релефи, оброчни плочки, бронзови статуетки, алтари с надписи и др.. Изобразен е върху монетите на почти всички градове, които имат емисии. Открити са много светилища на Зевс (при с. Бабяк, Благоевградска област; с. Копиловци, Кюстендилска област, и др.). Поради силното смесванее на култовете през тази епоха Зевс се явява синкретизиран с Дионис, Сабазий и др. божества. Силно развитият култ към Зевс в българските земи се дължи на наличието на аналогично божество у траките. Най-разпространените тракийски съответствия на Зевс са Збелсурд и Тракийският Херос, представян на кон; 2. прен. Твърд и самовластен човек; великан

Зевс - Збелсурд - вж. Збелсурд

НАЧАЛО

зеде и зейде; зеде и зейде - (ар.-тур. ziyade) - Излишно, в повече; повече, отколкото трябва

зейбек; зейбек - вж. зебек

зейгеруване; зейгеруване - (от нем.) - Процес на разделяне твърдите сплави на съставните им части, основан върху различните температури на тяхното топене; при нагряване стопените метали изтичат, а тия, които се топят при по-висока температура, остават като рохкава маса

зейпазар; зейпазар - Заплес, зяпльо

зеле; зеле - (Brassica) - Род едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения от семейство кръстоцветни. Съществуват около 100 вида в Европа и Азия, голям брой са средиземноморски. В България растат 6 вида, предимно в равнините, най-често като бурени край пътища, посеви, някои се явяват и като плевели. Пиринското зеле (Brassica jordanoffii) е български ендемит, расте по сипеи, каменисти, скалисти места, по варовикови терени на Пирин планина от 2100 до 2500 м. надморска височина. Дългометличестото зеле (Brassica elongata) обикновено расте по сухи каменисти и скалисти места. Стопански качества притежават осем от стоте вида и някои техни разновидности се култивират. Бяла ряпа, ряпа, репица (Brassica rapa) - расте като бурен, отчасти и като плевел; култивират се подвидовете турнепс, бяла ряпа (Brassica rapa rapa) - като зеленчуково растение, и репица, рапица (Brassica rapa oleifera) - като маслодайно растение. Брюква, едра рапица, рапс (Brassica napus) - расте като бурен и плевел. Kултивира се (в България ограничено) вариететът брюква, бърдоква, подземен алабаш (Brassica napus var. rapifeıa) като фуражно или зеленчуково растение и бяла рапица, рапс (Brassica napus var. oleifera) - като маслодайно. Черна горчица, черен синап (Brassica nigra) - расте в ниските части (до 500 м надморска височина), понякога като бурен. Култивира се в някои райони заради семената (съдържат 30% масло), използватни в медицината за пластири, усилващи кръвообращението по кожата, за получаване на синапов спирт, а смесени със семената на белия синап се използват за приготвяне на горчица. Сарептска горчица (Brassica juncea) - расте в източната части на страната, из буренливи места. Медоносно и маслодайно растение е, служи за приготвяне на горчица, в България не се култивира. В българската растителност не се срещат диворастящи представители на зелевите култури.

зелеви култури; зелеви култури - Група двугодишни и едногодишни листостъблени зеленчукови култури от род зеле (Brassica) на семейство кръстоцветни. От тях в България най-разпространено е главестото зеле (Brassica capitata) - заема средно годишно около 80 000 дка и е двугодишна култура. През първата година образува листна зелка, която е богата на витамини (С, В1, В2, РР, К), въглехидрати и мин. соли. Консумира се в прясно (на салата), сготвено или консервирано (кисело зеле) състояние. Отглеждат се сортовете: Балкан, Средец, Кьосе 17, Бяло ликоришко 7, Марица 48/5, Пазарджишко подобрено 16, Синьо сръбско, Дитмарско ранно, Амагер и др. На второ място по разпространение е цвеτнoто зеле, карфиол (Brassica cauliflora) - едногодишно растение. Образува глава от къси, силно надебелени, сбити помежду си бели, крехки цветоносни стъбла (разклонения). Богата е на витамини (С, В1, В2) и на лесно усвоими белтъчини. Използва се за приготовление на ястия с висока хранителна стойност. Отглежда се ограничено сортът Ерфуртско джудже. Алабашът (Brassica caulorapa) е двугодишно растение. През първата година образува овален стъблоплод (гулия) с различна големина (от 200г до 3кг). Отвън е оцветен светлозелено или виолетово. Съдържа захари, витамин С, минерални соли и др. Употребява се за храна предимно в прясно състояние. Отглеждат се на малки площи сортовете Дворски бял (дребен, светлозелен) и Турски (едър, виолетов). Брюкселското зеле (Brassica gemmifera) е двугодишно растение. През първата година образува в пазвите на листата малки (диаметър 2,5-5см) зелчета, които се консумират сготвени или консервирани. Отглежда се в единични градини. Къдравото (савойско) зеле (Brassica sabauda) е подобно на главестото, но образува по-дребни и по-рехави глави от силно набръчкани листа. В България почти не се отглежда. Листното зеле (Brassica subspontanea) е двугодишно растение. През първата година образува цилиндрично или вретеновидно стъбло, покрито с едри, елиптични, силно нарязани гладки или набръчкани листа. Има зеленчукови, фуражни и декоративни сортове. В България се отглежда ограничено като фуражна култура. След прибиране на реколтата отпадъците от всички зелеви култури се използват за фураж.

зелен, -а, -о; зелен - Неопитен поради младостта си

зеленика; зеленика - Название на различни видове растения от българската флора, между които няма родствени връзки. Най-често се отнася за грипата (Phyllirea media) и за единия от българските видове рододендрон, наричан странджанска зеленика (Rhododendron ponticum).

зеленика; зеленика - (Chloris chloris) - Пойна птица от семейство чинкови. Теглото й достига до 20-28 г. Крилото й е с дължина около 90 мм. Живее в Европа, Азия и Африка. В България е широко разпространена, постоянна (не е прелетна), представена от географска раса Chloris chloris mühlei. Живее предимно в равнините, из обработваеми земи, окрайнини на широколистни гори, в селищата: из паркове, градини и другаде. Изгражда гнездото си на ниски клони, мъти 2 пъти годишно по 4-5 яйца. Храни се главно с дребни семена на плевели, по-рядко с насекоми и ларвите им, с др. безгръбначни, с плодове и т. н. Зелениката е защитен обект.

зеленило; зеленило - Зелена трева, листа или др.

зеленица; зеленица - 1. Неузрял плод; 2. Продажба „на зелено"; 3. Зелена плесен

зеленич; зеленич - вж. зеленило

зеленище; зеленище - вж. зеленило

зелен; зелено: на зелено - Предварително, преди да са узрели земеделските произведения: продаде тютюна на зелено - … преди да е обран

зеленика - вж. грипа

зеленушки; зеленушки - (Labridae) - Семейство морски риби от разред костурови. Тялото е с дължина до 30-40см, странично сплеснато, разнообразно оцветено. Съществуват около 400 вида дънни, крайбрежни, в поясите с топъл и умерен климат. По Българското черноморско крайбрежие живеят 5 вида, представители на 2 рода (Crenilabrus и Ctenolabrus) - 1 вид зеленушка и 4 вида лапина. Зелевушката (Crenilabrus ocellatus) е риба с дължина до 12 см. Цветът на тялото й се изменя от сиво-зелен до жълто-зелен или портокалово-жълт. Живее в Средиземно и Черно море. В българските води живее в близката до брега зона с каменисто дъно, сред водораслите. Размножава се през май-юни. Храни се с дребни дънни безгръбначни и водорасли. Представителите на семейство зеленушки нямат стопанско значение.

зеленчук; зеленчук - Зеленина: момичета, накичени с разни зеленчуци - … с китки

зелка; зелка - Турска глава с чалма, турчин: паднали са много зелки - отсечени са много турски глави

зелник; зелник - Вид тестено ястие от рода на баницата. Приготвя се с точени листове от ръжено или пшеничено тесто, които се нареждат един върху друг в тепсия; между тях се поставя плънка от скълцано кисело зеле, добре подблажнено с масло или олио и смесено с орехи, сирене, яйца и др. Названието се свързва с по-общото значение на думата „зеле” - „всякакъв вид зеленчук”; плънката може да бъде от киселец, праз лук, лапад, спанак или друго зеленило. Зелникът е празнично ястие.

зелопатия; зелопатия - (гр. zelóō „ревнувам” и páthos „страдание”) - Страдание от завист или съперничество

зелот; зелот - (гр. zēlōtēs) - Радетел, усърден привърженик

НАЧАЛО

зема си; зема си - Позволя си: бих си зел свободата - Бих си позволил свободата

зембелек; зембелек - (пер.-тур. zemberek) - Пружина

зембил, зимбил; зембил, зимбил - (тур. zembil) - остар. Платнена торба или чанта за продукти

земеделски училища; земеделски училища - Служат за подготовка на специалисти и добиване на грамотност в областта селскостопанските науки. Обучението се води по програми, които включват общообразователни и специални дисциплини.
Земеделските училища, се откриват непосредствено след Освобождението 1878г.. Първите мъжки земеделски училища са земеделското училище „Образцов чифлик” край Русе, създадено с указ на Министерството на финансите от 1879г., и Земеделското училище в Садово - с решение на Областното събрание на Източна Румелия от 1881г.. Нуждата от селскостопанска просвета налага откриването на практически земеделски училища, на зимни земеделски училища за възрастни (1914г.). От 1906г. училищата в Садово, Русе и Плевен стават средни, а от 1915-16г. с 5-годишен срок на обучение над прогимназия. Начало на девическото земеделско-домакинско образование се поставя с практическото земеделско-домакинско училище в Ботевград (1910г.). През 1924г. се откриват допълнителни земеделски училища, задължителни за всички селски младежи, завършили прогимназия, които не продължават образованието си в други училища. За подготовка на учители се откриват полувисш девически земеделско-домакински институт в Пазарджик (1920г.) и земеделски курсове в София и Плевен (1921г., за мъже). През 1925г. се създава Закон за земеделското образование, който утвърждава системата на земеделското образование до 1944г.: практически и допълнителни земеделски училища с 2-годишен срок на обучение и средни земеделски училища с 5-годишен срок на обучение над прогимназия; полувисш девически земеделско-домакински институт в Пазарджик с 2-годишен срок на обучение над гимназия и Агрономически факултет при Софийския университет. След 19 май 1934г. средните земеделски училища се закриват и се създават практически специални земеделски училища: в Плевен - по лозаро-винарство и градинарство, в Айтос - по земеделско домакинство. Училищата в Русе и Садово се закриват. През 1936г. средните земеделски училища се възстановяват. Откриват се и нови практически специални земеделски училища за изпълнителски кадри: по млекарство в Пирдоп (1935г.) и Брезник (1941г.); по градинарство в Г. Оряховица (1939г.); по декоративно градинарство в София (1939г., от 1942г. в Пловдив); по тютюна - в с. Козарско, Пловдивска област (1939г., от 1940г. в Асеновград), и в Дупница (1942г.); за техници по скотовъдство в Кнежа (1941г.); за техници по земеделски машини „Бузема” в София (1941г.); по бубарство във Враца (1943г.). За специалисти със средно образурание по отделните отрасли на земеделското стопанство през 1943г. се създават 6 средни специални земеделски училища: по скотовъдство при завода за добитък край Плевен (след това Промишлен животновъден комплекс „Г. Димитров”), по тютюна в Пещера, по лозаро-винарство и градинарство в Ямбол, по земеделско домакинство в Кюстендил, Провадия и Долен чифлик. До 1944г. в България съществуват 218 допълнителни земеделски училища. Сред тях - 46 практически земеделски училища (от тях 18 мъжки, 20 девически и 8 специални), 10 средни земеделски училища, 1 полувисш институт.
След  1944г. земеделски училища се преустройват. Съществуват следните видове селскостопански училищаща: техникуми с 4 г. срок на обучение (специалности - полевъдство, лозаро-винарство, овощаро-градинарство, поливно земеделие, тютюнопроизводство и тютюнева техника, животновъдство, ветеринарна медицина, механизация на селското стопанство), средни професионално-технически училища с 3 г. срок на обучение (професии - животновъд-механизатор, механизатор в растениевъдството, механизатор на поливно земеделие, зеленчукопроизводител-механизатор, тютюнопроизводител-механизатор, лозаро-механизатор, тракторист-машинист), професионално-технически училища с 2 г. срок на обучение (професиите са както в средно професионално-техническите училища, но има и ветеринарен хигиенист и машинист на помпени станции), професионални учебни центрове (повишават квалификацията на работници от производството с кратък курс на обучение). През 1978г. в България има 35 техникума (12 по селско стопанство, 11 по механизация на селското стопанство, 9 по хранително-вкусова промишленост, 2 по ветеринарна медицина, 1 по механотехника), 59 средни професионално-технически училища (49 по селско стопанство, 6 по хранително-вкусова промишленост, 4 по селскостопанско машиностроене), 2 професионално-технически училища и 127 професионални учебни центрове.

земеровки; земеровки - (Soricidae) - Семейство бозайници от разред насекомоядни. Предимно дребни представители, с дължина от 3,5-4,5см и тегло 1,2-1,7г (при етруската земеровка, която е най-дребният бозайник) и достигат до 18см и 100-150г, но обикновено дължината на тялото им е 6-8см. Приличат на мишки. Очите са много малки, муцуната е изострена, често силно удължена. Най-лакомите животни, дневно консумират храна (главно насекоми и ларвите им), която превишава теглото им. Съществуват 17 рода със 170 вида, разпространени почти из цялата суша. В България се срещат 7 вида, представители на 3 рода - кафявозъбки, водни земеровки и белозъбки. Кафявозъбките са представени с вида: обикновена кафявозъбка (Sorex araneus) и малка кафявозъбка (Sorex minutus) - най-дребната българска земеровка с дължина 4,5-6см и тегло 4-5г. Живеят в гори, край реки и потоци. Вοдниτе земеровки са 2 вида: голяма водна земеровка (Neomys fodiens) - най-едрата българска земеровка, с дължина 8,5-9,5см, и малка водна земеровка (Neomys anomalus): полуводни животни, хранят се най-често с риба. Големите водни земеровки могат да нанесат сериозни щети в рибарниците. Белозъбките са 3 вида: белокоремна белозъбκа (Crocidura leucodon), сивокоремна белозъбκа (Crocidura ruscula) и малка белозъбκа (Crocidura suaveolens). Всички видове земеровки в България са защитени.

землище; землище - Територията, върху която се простира властта на съответен местен държавен орган. В землището на едно населено място влизат всички покрити и непокрити имоти (гори, ниви, градини, ливади, лозя, пътища, мини, речни корита, язовири и др.).

землянка, уземница, уземна къща, земник, коптор, бордей; землянка - Вид жилище, вкопано изцяло или частично в земята. Използва се още от римляните и славяните. Масово е строена главно в западната част на Дунавската равнина, където се запазва до началото на XX в. Понякога се строи в изкоп на наклонен терен, като входът е изцяло над земята. Землянката се състои от едно или повече помещения: вход (чардак), пруст (преддверие и лятно жилище), зимник (обор) и бряг (спалня). Често последните 2 помещения са обединени в едно (през зимата хората спят заедно с животните). Странично на пруста е долепено „къщито” или „в’къщи” (помещението с огнище).
Източник: Г. Ст. Γунчев. Уземните къщи в Дунавска България. - Годишник на Соф. унив. I. Историко-филологически фак. XXX, 1933-1934г. С. 1934г.

землячество; землячество - (рус.) - Организация или сдружение на хора от една народност, които живеят извън родната си страна. Целта на организацията е културното и материално подпомагане (отначало предимно на студенти) и общуване

земни бълхи; земни бълхи - (Phyllotreta) - Бръмбари от семейство листояди. Разпространени са в Европа, Азия и другаде. В България се срещат навсякъде. Вредят по различни културни и диви видове от семейство кръстоцветни - зеле, репички, ряпа, алабаш, хрян, дива ряпа, родилна трева, злина и др. Земните бълхи са дребни, продълговатоовални с дължина до 4мм. Едни видове надлъжно имат по-тясна или по-широка жълта ивица на черен фон, а други са изцяло черни. Бедрата на задните крака са силно удебелени, което им позволява да подскачат. Най-често се срещат видовете: обикновена вълнистоивичеста земна бълха (Phyllotreta undulata) с дължина на тялото 2-2,8мм; светлокрака земна бълха (Phyllotreta nemorum) с дължина 2,5-3,5мм; чернокрака земна бълха (Phyllotreta nigripes) - 2,8мм; черна земна бълха (Phyllotreta atra) с дължина 2-4мм. Възрастните изгризват ямички по листата, а ларвите се хранят с корените, като дълбаят ходове или нагризват страничните коренчета. Борбата със земните бълхи се води чрез агротехнически мероприятия и пръскане с органофосфорни инсектициди.

земни и каменни пирамиди; земни и каменни пирамиди - Ерозионни земеповърхни форми: земните пирамиди - в полуспоени наносни материали (слабо споени пясъчници, конгломерати, вулкански туфи и др.) и  каменните пирамиди - в твърди скали (варовици, пясъчници). Образуват се от действието на изветрянето и денудацията. Някои от земните пирамиди са покрити със скален блок („шапка”), който временно предпазва лежащите отдолу слабоспоени скални материали от денудацията. Размерите и формите им са много разнообразни. В България най-известни са следните групи земни и каменни пирамиди: Белоградчишките скали, Земенските пирамиди (каменни пирамиди в Земенския пролом - приличат на игли, кули, животни, човешки глави; най-импозантни са Гълъбинските скали, Сараят, Ритлите, високи до стотици метри), Кърджалийските пирамиди, Кътинските пирамиди (земни пирамиди при с. Кътина, Софийска област - образувани в различно обагрени песъчливо-глинести делувиални наноси; приличат на замъци, игли, статуи; високи са до 30м), Мелнишките пирамиди, Старидолските пирамиди (земни пирамиди при с. Джерман, Кюстендилска област - изградени от кафяво-червени глини и чакъли; високи до 8-10м), Стобските пирамиди.

земни пчели; земни пчели - вж. пчели

земник - вж. землянка

земно; земно - Пръстен под

земноводни; земноводни - (Amphibia) - Клас гръбначни животни. Произлезли през долен (среден) девон от рибите ръкоперки. Живеят в сладки водоеми, край бреговете, на сушата (само на влажни места), но яйцата им се развиват във водата. Съществуват 2135 (според други автори 2800) вида, разпространени в топлите (особено във влажните тропични гори) и умерените пояси. Разпределени са в 3 разреда: безкраки земноводни (Apoda) - 55 вида, опашати земноводни (Caudata) - 280 вида, и безопашати земноводни, жаби (Anura) - 1800 вида. В България се срещат 16 вида, представители на 2 разреда: опашатите земноводни включват 4 вида - дъждовник и 3 вида тритони; безопашатите земноводни, жабите, включват 12 вида, от които 5 вида водни жаби, 2 вида бумки, 2 вида крастави жаби, 2 вида чесновници и 1 вид дървесница. Земноводните са разпространени най-широко във високите планини и ограждащите ги полета в Западна България (14 вида), а най-слабо по Черноморското крайбрежие, в Добруджа и Горнотракийската низина (по 11 вида). Типични планински видове са планинската жаба - живее до 2650м надморска височина, и алпийският тритон - до 2200м надморска височина. Равнинни видове са червенокоремната бумка, чесновниците и малката водна жаба. В цялата страна са разпространени големият и малкият гребенест тритон, жълтокоремната бумка, краставите жаби, дървесницата, голямата водна жаба и горската жаба. Земноводните са полезни, унищожават големи количества насекоми. Някои водни жаби нанасят щети на рибарниците, понеже ядат малки рибки. Водни жаби се консумират и са обект на търговия. Тритоните, дъждовникът, дървесницата, краставите жаби и гръцката водна жаба са защитени животни.

земпаре; земпаре - (тур. zampara) - Женкар

земперик; земперик - (пер.-тур. zemberek) - Езиче на ключалка

земски; земски - Местен, тукашен; 2. Земен; 3. Световен; 4. (рус. земский) - Областен

земство; земство - (рус.) - ист. 1. Система от учреждения за местно самоуправление в дореволюционна Русия с дворянско-буржоазен състав (1864 г.); 2. Самоуправително ръководство на губерния, окръг и т. н.

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги