ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

З-ЗАК, ЗАН-ЗАТ, ЗАУ-ЗЕМ, ЗЕН-ЗОР, ЗОТ-ЗЯН

зео_, зер_, зеф_, зех_, зиа_, зиб_, зиг_, зид_, зиж_, зик_, зил_, зим_, зип_, зир_, зиф_, зия_, зла_

зенгеледисам; зенгеледисам - (от тур. zenginlemek) - Забогатея

зенгин(ин); зенгин(ин) - (тур. zengin) - Богаташ, богат, имотен

зенгия и зингия; зенгия и зингия - (пер.-тур. üzengi) - Приспособление за поставяне краката при езда; стреме

зендски език; зендски език - (от собс.) - езиков. Авестийски език

зенит; зенит - (фр. zénith от ар.)1. астр. Най-високата точка от видимата небесна полусфера, в която я пробожда перпендикулярът спрямо хоризонталната равнина, издигнат от точката на наблюдението; 2. прен. Най-висока точка, най-горна степен; апогей

зенитен; зенитен - (от ар.) - 1. Който се отнася до зенит; насочен нависоко; 2. воен. Определен за стреляне срещу летателни апарати

зенкер; зенкер - (нем. Senker) - Режещ инструмент с два или повече режещи зъба за разширяване на цилиндрични отвори, за обработване на стени на конични отвори или за обработване на челни повърхности

НАЧАЛО

зеолити; зеолити - (гр. zéō - „кипя", и líthos - „камък”) - Група минерали, алумосиликати на натрия, калция и по-рядко на калия и бария, съдържащи свободни водни молекули. Имат силно изразени йоннообменни и молекулно-ситови свойства. Обикновено са бели, жълтеникави или розови с малка твърдост. Срещат се като влакнести, прътести, люспести, плочести или изометрични кристали, като кечевидни, радиалнолъчести, люспести или зърнести агрегати. Широко са разпространени в среднобазичните (андезитов тип) вулканични скали от Средногорието и Източните Родопи; запълват жили с малка дебелина и миндали заедно с карбонатни минерали, кварц, пренит, епидот и др. Сред тях са установени зеолитовите минерали: аналцим, хабазит, натролит, сколецит, мезолит, томсонит, морденит, стилбит, хейландит, епистилбит, Са-клиноптилолит, фериерит, хар-мотом. В миндали, в базалтите от Северна България и Стара планина са намерени томсонит, гонардит и филипсит. Аналцим като скалообразуващ минерал се среща в някои базалти от Източните Родопи. В седиментни скали, образувани при промяна главно на вулканично стъкло, се срещат аналцим (Източни Родопи и Средна гора), морденит (в Източните Родопи), филипсит (във Варненско), хейландит (в долината на река Места) и клиноптилолит (в Източните Родопи и Варненско). В Кърджалийско клиноптилолитът е основен скалообразуващ минерал на вулканични туфи, дебели до няколкостотин метра, и е обект на промишлена експлоатация. Използва се в циментовата и химическата промишленост, селското стопанство и другаде.

зер - (тър. zira от перс.) - 1. Я; разбира се; 2. За усилване на потвърждение; 3. За изразяване на възражение, неудобрение; 4. съюз: Тъй като, понеже

зера таркан; зера таркан - Прабългарска военна титла, употребявана по време на Първата българска държава (681- 1018г.) В разреда на тарканите заема пето място след боила таркан, жупан таркан, копан таркан и бори таркан. Известен е зера таркан Онегавон от рода Кувиар. В негова памет хан Омургаг издига мемориален надпис.

зергобул; зергобул - Погрешно изписване на прабългарската титла ичиргу боила в някои извори: приписката в Чивидалското евангелие, протоколите на VIII вселенски събор, писмо на папа Йоан VIII, където е споменат зергобулът Стасис.

зере и зерем; зере и зерем - (от пер.-тур. zira) - Тъй като, понеже, защото

зеро; зеро - (фр. zéro от ар.) - 1. Нула, нулев знак; 2. прен. Нищо

зерцало; зерцало - (рус. зерцало) - Огледало

НАЧАЛО

зефет; зефет - вж. зияфет

зефир; зефир - (гр. zéphyros) - 1. при древните гърци: Западен вятър; 2. Тих, приятен ветрец; 3. Вид тънък памучен плат

зефирен; зефирен - (гр. zéphyros) - 1. Приятен, лек; 2. Направен от зефир (3.)

зефк - (ар.-тур. zevk) - Удоволствие, развлечение, веселба

зехир и зеир; зехир и зеир - (пер.-тур. zehir) - Отрова: по-добре сух хляб с мир, а не много есте със зехир- …много ястия с отрова

зехтин; зехтин - (тур. zeytin от ар.) - Маслинено масло, дървено масло

НАЧАЛО

зиамет; зиамет - (тур. zeamet) - ист. Голям военен лен - послужбено феодално владение в Османската империя с годишен доход 20 000 - 100 000 акчета; спахилък. В по-ранните документи се споменава и с общия за всички спахилъци термин тимар. Дава се от централната власт със специална грамота (берат) на бойци и военачалници във феодално опълчение за проявени войнски качества. В зиамета се включват доходоносни владения (градове, пристанища, мини). Всеки зиамет има определен и неизменен минимум от доходи (калъч), събирани от подвластното население под форма на феодална рента (в Румелия е 20 000 акчета годишно). Чрез зиамета като основа на спахилъка се осигурява материалната издръжка на провинциалното спахийство. Притежаването на зиамет е условно и ограничено - за бойно отличие или служебно усърдие владението се увеличава, за неизпълнение на задълженията се отнема. Държателят му се нарича заим. Той е длъжен да участва заедно с въоръжени от него бойци във военните походи. Унаследяването на зиамета е също условно и свързано с военната служба; синовете получават част от зиамета на баща си само ако станат спахии. С поземлената реформа през 1834г. зиаметът е отменен заедно с цялата тимарска система.

зиафет; зиафет - вж. зияфет

зибелин; зибелин - (фр. zibeline от ит. zibellino) - 1. Сибирско животно с ценна кожа, самур; 2. Кожата на това животно; 3. Плат, имитиращ тази кожа

зибелинен, -а, -о и зибелинов; зибелинен, зибелинов - (лат. zibellinus) - Който е от сибирска белка

зибидия; зибидия - (тур. zibidi) - Загубен човек

НАЧАЛО

зигзаг; зигзаг - (фр. zigzag) - Ъгловато начупена линия; криволичене

зигоморфен; зигоморфен - (гр. zéûgos „чифт” и morphé „форма”) - Който може да се раздели на две равни половини; симетричен

зигоспора; зигоспора - (гр. zéûgos „чифт” и sporá „семе”) - бот. Резултатът от полово сливане на две спори (при някои водорасли и гъби)

зигота; зигота - (гр. Zygōtē) - биол. Клетка (оплодено яйце). Получава се от сливане на мъжката и женската полова клетка

зидарки; зидарки - (Sittidae) - Семейство пойни птици. Дължинатя на тялото им е 110-180мм, тегло 20-40г. Съществуват около 30 вида, в Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка и Северна Австралия.  България обитават 2 вида. Горската зидарка (Sitta europaca) е с дължина на тялото 130-160мм и тегло 22-25г. Представена е с географската раса Sitta europaca caesia. Постоянна е, обитава широколистни, смесени, по-рядко иглолистни гори. Мъти по 6-8 яйца в дървесни хралупи - изоставени дупки на кълвачи. Храни се с насекоми, семена и плодове. Скалната зидарка (Sitta neumayeri) е малко по-дребна. Представена е с географската раса Sitta neumayeri neumayeri. Постоянна е, обитава южните планини, скалисти местности, обикновено при голяма надморска височина. Мъти по 6-13 яйца в скални пукнатини, ниши, облепени с кал, сламки и пясък. Храни се с насекоми и други безгръбначни, със семена и плодове. Зидарките ловко лазят по стъблата на дървета и по отвесни скали. Полезни птици, и двата вида зидарки в България са защитени.

зидарство, дюлгерство; зидарство - Старинен и широко разпространен занаят за строителство на обществени, жилищни и други сгради и инженерни съоръжения - мостове, чешми, канали, водопроводи и др. С дюлгерство се занимават жителите на много селища в България, главно в планинските райони със слабо развито земеделие. В миналото по-важни райони и селища, откъдето излизат големи строителни групи със сръчни майстори, са Габровско, Великотърновско, Горнооряховско, Трънско, централната част на Родопите (особено с. Левочево, Фатово, Писаница, Карлуково - днес Славейно, Петково - Смолянско, Устово и Райково - днес квартали на Смолян, и др.), Разложко; много селища из югозападна България и югозападните български покрайнини; села в Странджа, Малкотърновско; Асеновградско (Югово, Добростан и др.); Брацигово, Дряново, Самоков и много др.. Дюлгерството достига разцвет през Възраждането, особено през XIX в.. Запазени са много строежи, дело на прочути и талантливи майстори-строители - Димитър Ошанеца, Алекси Рилец, Н. Фичев, Уста Генчо Кънев, С. Киряков, Уста Васил и др..
Характерът на занаята налага пътувания и отсъствие от родното място през по-голямата част на годината. Всеки зидар упражнява занаята си в определено място (юрия), което се предава от поколение на поколение и се смята за обичайно наследствено право. Зидарите заминават на гурбет на групи (тайфи) през пролетта и се връщат при семействата си за Коледа; остават в дома си до края на март и пак отиват в юриите си. Гурбетчийството се прекъсва не само по време на празници, но и заради жътва, коситба и др. важни полки работи. Дюлгерството обхваща разнородни, близки и тясно свързани дейности: зидарство, дърводелство, каменарство, мазане и варосване на стени, покриване е плочи и керемиди, изработване на дограма. Някои от зидарите са и варджии. При неравни и скалисти терени зидарите изравняват мястото за постройката, правят изкопите за зимниците, определят и размерите на постройката според желанието на собственика. Всеки зидар носи сечивата си - чук, мистрия, мала (маламашка, пердашка), тесла, свредел, отвее, пергел, дюлгерски струг, метър (в миналото вместо метър носят тояга - жоп, която е дълга 1 аршин - 75 см). Зидарите се обединяват в зидарски сдружения - дюлгерски еснафски организации. За най-стар зидарски устав се смятат Рагулите на дюлгерския еснаф в Брацигово (1845г.). Дюлгерски еснафи има в много занаятчийски градове и села.

зидство и зидчество; зидство и зидчество - Зидане, архитектура

зидя; зидя - вж. зеде

НАЧАЛО

зиждение; зиждение - Изграждане, строеж, зидане

зиждителен, -лна, -лно; зиждителен - (рус. зиждительный) - Градивен, творчески

зикмашина; зикмашина - (от нем. sieken „подгъвам" и машина) - техн. Машина за подгъване на краищата на ламаринени изделия; има голямо приложение в консервната промишленост и пр.

зилбергрош; зилбергрош - (нем. Silbergroschen) - ист. Стара пруска сребърна монета

зилове, зил, чампари; зилове - (зил - (тур. zil) - 1. Народен музикален инструмент от типа на насрещно удрящи се тонални идиофони. Представлява ковани от стомана или месинг кръгли металически пластинки със сводеста форма, които се завързват срещуположно за палеца и безименния или средния пръст. При удряне една в друга пластинките издават металически звук. Отделните кръгове могат да се монтират върху тройно разклоняваща се маша (зил-маша). Зилът служи за ритмичен съпровод при песни и танци; чинели; 2. Кръгли метални пластинки при дайрето, монтирани в прорезите на дървения обръч; 3. Метални кастанети

НАЧАЛО

зимаза; зимаза - (от гр. zýmē „мая”) - Спиртов фермент, образуван при ферментация

зимбил; зимбил - (ар.-тур. zembil) - Торба плетена от лико или папур

зимвим; зимвим - Зимувам: зиме да зимвиш - Зиме да зимуваш

зимзелен; зимзелен - (Vinca) - Род вечнозелени многогодишни тревисти растения от семейство тойнови. Съществуват 7 вида в Европа и Западна Азия. В България расте 1 вид - тревистият зимзелен (Vinca herbacea). Среща се из храсталаци и по сухи каменливи места, почти из цялата страна. Често се отглежда из дворове заради красивите му сини цветове. Отровно растение, използват се в народната медицина. В паркове и градини се култивират екзотичните видове Vinca minor и Vinca major, също със сини цветове.

зимология; зимология - (гр. „мая" zýmē и lógos „наука”) - Отдел от химията, който изучава ферментацията на органичните вещества

зимотехника; зимотехника - (гр. zýmē „мая" и техника) - Пивоварство

зимотичен; зимотичен - (от гр. zymōtikós) - Ферментационен

НАЧАЛО

зипна; зипна - Удря, килна: зипна назад калпака - Килна назад …

зирав; зирав - Мижав, кривоглед

зирка; зирка - Пролука

зифт - (тур. zift) - Черна смола, получена при дестилация на земно масло или на каменни въглища; асфалт

зияфет; зияфет - (ар.-тур. ziyafet) - остар. Пир, гощавка, веселба; Угощение на българите от периода на Възраждането, което обикновено ставало край някое чучурче вън от града. При циганска музика веселящите се яли, пили, гърмели с пушки и пищови, биели на „нишан” а на свършване надвечер често възсядали разкошните си атове, за да си правят визити един друг из домовете.

НАЧАЛО

злак - Прясна зеленина

златарство; златарство - Художествен занаят за изработване на накити, черковна утвар и др. предмети от сребро, злато или бронз, на които понякога се поставят и скъпоценни камъни. Според техническите изпълнение златарските изделия са лети, ковани, филигранни и емайлирани. В България са намерени дребни златарски изделия от енеолита (колелца, пластинки с дупки, накити и др. предмети, свързани вероятно с идолопоклонството) - златното съкровище от селищната могила при с. Хотница, Великотърновска област; находки от енеолитния некропол край Варна, от могили край Русе. От XIII-XII в. пр. н. е. е златното Вълчитрънско съкровище. От IV-III в. пр. н. е. са Панагюрското съкровище с изящно скулптирани форми от злато, които отразяват светогледа през елинистичната епоха; и Летнишкото съкровище, чиито примитивни и стилово условни форми могат да се припишат на тракийски златар. Тракийско е и Врачанското съкровище, съставено от предмети с оригинални форми. Редица други находки също свидетелстват за някогашния културен живот по българските земи.
Намерени са множество фибули, гривни и торкви от първите векове на новата ера. Фибулите служели за закрепване на дрехата. Гривните са направени от извита метална лента или оплетени от тел. Торквите (някои от времето на Първата българска държава) са знаци за военно отличие, които по-късно се превръщат в накити. Старобългарският писател Йоан Екзарх в „Шестоднев” описва богатата торква (цетава) на княз Симеон. Тя се вижда и на намерения оловен печат на цар (и княз) Симеон.
През Първата българска държава (681-1018г.) златарските изделия (най-вече обеци и гривни) са широко разпространени сред населението. За богатите са характерни гривни и обеци от злато и сребро със сложна изработка, а за бедните - отливки от бронз и месинг. Типични за това време са още токите и краищата на коланите. Металният край на колана виси отпред на дрехата, както е при романския костюм (IX-X в.). Техники, използватни в златарството от времето на Първата българска държава са коването, отливането, филигранът от дебел тел и гранулирането (покриване на цялата повърхност на предмета или част от него с метални зрънца или с метален пясък). От IX в. е забележителното Нагисентмжлошко съкровище. Повечето от съдовете му са с ритуално предназначение; формите и украсата им имат ориенталски и елинистичен характер. В Преслав е намерена сребърна чаша на жупан Сивин; във формата и украсата й могат да се открият белези на далечна връзка с нагисентмиклошкото съкровище. Такива белези имат и три други златни съда, намерени в Шуменско. Златарските изделия носят особеностите на старата славянска и българска култура и влияние от художествената култура на авари, скити, византийци и др. Преобладават токи, торкви, части от въоръжение и снаряжение на коне.
През Втората българска държава (1186-1396) богатата художествена традиция в българското златарство се изявява и в обковите на евангелия и икони. Върху кожената подвързия на Иван-Александровото евангелие (1356г.) има златни апликации, украса от скъпи камъни и коприна. Намерени са 2 фрагмента от позлатена сребърна обкова на икона (на хълма Трапезица във Велико Търново), бронзов позлатен медальон с изображение на 2 лъва, релефно изпълнени върху основа от червен емайл (Велико Търново), миниатюрна икона на Богородица от злато и емайли (край гр. Елена). При разкопки на Царевец са открити токи и краища на колани, пръстени, големи и малки обеци, сферични копчета, различни гривни и др., художествено изпълнени и украсени с миниатюрни релефи и цветни камъни, и пафти (вероятно от по-късно време, бележещи края на коланите с токи и метални краища). В Бориловия синодик (XIII в.) се съобщава, че Иван Асен II основал много манастири и ги украсил със злато, бисери и скъпоценни камъни; наредил да приготвят златоковани кандила за гроба на сръбския светец Сава, който починал в Търново. Намерени са златни пръстени с гравирани на плочките им имена на боляри, златен пръстен с надпис Калоянов пръстен (през 1973 в черквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново), оловни печати на Иван Асен II, на Борил; златният печат на Иван Шишман. През този период златарските изделия се отличават с по-голямо разнообразие и с подчертан финес.
При нашествието на турците значителните паметници на златарството са ограбени или изнесени от България. През османското иго (1396-1878г.) златарски центрове са Чипровци, Видин, Враца, София, Самоков, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив и Търново. Поробителите донасят в България ориенталски образци, по които българските златари трябвало да изпълняват поръчките им. Това оказва влияние върху формите и декорацията на българските златарски произведения (чипровските златари от XVII в. използват типични растителни мотиви от турската орнаментика). Много произведения от това време са надписани и датирани. Изработват се и изображения на светци и сцени от Библията, предназначени за черквата - Крупнишкото евангелие и евангелие от 1581г. на черквата „Св. Петка Самарджийска” в София с обкови от софийския златар Матей. Повечето златарски произведения, предназначени за черквите и манастирите, са от XVII в. Характерни за тях са декоративността, комбинирането на различни материали - мед, сребро, злато, цветни камъни, филигран, емайли. В духа на постиженията, които XVII в. бележи в областта на иконописта, златарите търсят цветност и в златарските изделия. Използват като акценти емайлите, а в емайлираните полета проблясват скъпоценни камъни в друг цвят. Върхово постижение на златарството е големият проскомидиен дискос от 1644г., изработен за Бачковския манастир от чипровския майстор Петър Йоан. През XVIII в. златарството се развива интензивно, особено серийното производство на накити, неделима част от облеклото главно на селската жена. За градовете са по-характерни герданите, големите обеци, гривните, пръстените, металните колани (цели или съставени от отделни пластинки) и тепелиците, които се пришиват върху малките червени шапчици на жените. Много разнообразни по форми и украса са пафтите. От това време са: подарените на Бачковския манастир от Йеромонах Дамаскин - голям сребърен съд за светена вода, украсен с релефни изображения и емайли, и няколко обкови на евангелия, също украсени с емайли. От XVIII в. са запазени сребърни рипиди и голям хоругвен кръст на пазарджишката черква „Св. Богородица", мощехранителница на Черепишкия манастир, изработена от врачанския златар майстор Тошо, много кръстове, кадилници, кандила, ореоли на икони, обкови на евангелия.
През XIX в. селското население все още се придържа към традиционните костюми и старите тежки накити, но с проникването на западноевропейската култура в Османската империя, в облеклото и накитите на турското и на българското градско население настъпват промени. Много майстори-златари ограничават работата си в отливане на накити (дюкмеджийство) и на дребни битови предмети. Други използватт новите механични способи за обработка на благородни и цветни метали. От това златарските произведения и черковните утвари загубват свежестта и красотата си, постигани при ръчното изработване. Много златари са принудени постепенно да заменят ръчната работа с отливки и пресовани релефи, защото от чужбина се донасят евтини, серийно произвеждани кръстове, дискоси, кандила, дарохранителници, рипиди и черковни книги, обковани с месингова тенекия.
След Освобождението 1878г. в няколко златарски центъра се развива филигранът. Жицата, от която се прави филигран, не се изтегля вече от златаря от сребро, с примитивни инструменти, а се получава готова, и то от мед, много по-евтина. Скъпоценните камъни се заменят с цветно стъкло. Тенекиените накити и декоративните предмети, с които западноевропейските страни заливат пазарите, водят до упадък на златарството.

златея; златея - Изпъквам със златножълтия си цвят

златиста папрат, навал; златиста папрат - (Ceterach officinarum) - Дребно многогодишно тревисто растение от семейство многоножкови папрати. Коренището е с черни люспи. Листата са кожести, запазват се през зимата, събрани са на снопчета, на горната страна обикновено са голи, сиво-зелени; на долната са покрити с ръждиви люспи. Расте в Европа и Азия. В България е разпространена в цялата страна до 1500 м надморска височина. Расте по пукнатини на скали на слънчеви места. През неблагоприятния сух период част от листата окапват, а други се навиват. Златиста папрат се използва в народната медицина.

златица; златица - вж.  жълтица

златка; златка - (Martes martes) - Хищен бозайник от семейство порове. Тялото е стройно, гъвкаво, с дължина 38-58 см, опашката е дълга 17-26 см. Козината е гъста, мека, на гръбната страна кафява, на гърдите с жълтеникаво петно. Златката живее из горите на Европа и Азия. България е южната граница на разпространението й на Балканския п-в. Обитава планините, предимно стари широколистни или смесени гори. Устройва си убежище в хралупи, гнезда на катерици, скални пукнатини. Женската ражда през пролетта (април) от 2 до 6 малки. Излиза на лов предимно през нощта. Полезна е, тъй като унищожава големи количества мишевидни гризачи, но вреди, като изтребва катерици, птици и яйцата им. Напада дори зайци. Малка част от храната й е растителна. Кожата й е ценна. В България златката няма значение на ловен стопански обект, понеже числеността й е намалена и ловуването й е крайно ограничено.

злачен, -чна, -чно; злачен - Който е покрит със зеленина, със злак

НАЧАЛО

 

зло_, зма_, зме_, зми_, зна_, зоа_, зог_, зод_, зоз_, зои_, зок_, зол_, зом_, зон_, зоо_, зор_

зли мухи; зли мухи - (Simuliidae) - Семейство двукрили насекоми. Дребни, със скъсено тяло, с дължина 1,5-7мм, с къси и широки криле. Съществуват около 500 вида, широко разпространени почти из цялата суша, предимно край реките, особено многочислени в северните гори (тайгата). В България се срещат около 70 вида, в цялата страна, по-често в планинските райони. Яйцата, ларвите и какавидите се развиват във водна среда, предимно в реки, по дъното, възрастните излитат през лятото. Широко разпространени са Odagmia ornata - във всякакви водоеми, из цялата страна; Prosimulium rufipes - в чисти води, предимно в планинските реки и потоци; Boophthoria erythrocephala - живее и в заблатени места. Женските на повечето видове смучат кръв от топлокръвни животни и хора (мъжките се хранят със сокове на растения). При пробождането на кожата вкарват отровен секрет. При масова поява на зли мухи от ухапванията им могат да загинат едри животни и хора. Смърт може да настъпи и при попадане на голям брой зли мухи в дихателните пътища. Злите мухи са преносители на причинителите на инфекциозни болести. Особено много щети нанася Simulium columbaschensis, разпространена предимно край река Дунав, женските прелитат на 20-30 км от водоемите, през някои години предизвикват смъртта на голям брой едър рогат добитък.

зловол; зловол - Зложелателен, злобен

зловолен, лна,- лно; зловолен - зложелателен

злолетница; злолетница - (Erigeron) - Род многогодишни, по-рядко едногодишни и двугодишни тревисти растения и полухрасти от семейство сложноцветни. Съществуват около 200 вида, по цялата суша, предимно в Америка. В България растат 5 вида, почти всички са многогодишни треви. Обикновената злолетница (Erigeron асег) е широко разпространена в цялата страна из храсталаци, ливади, каменливи места. Канадската злолетница (Erigeron canadensis) е бурен. Алпийската злолетница (Erigeron alpinus) и атинската злолетница (Erigeron atticus) растат в горните части на високите планини, по скалисти и каменливи места. Полиморфната злолетница (Erigeron polymorphus) има ограничено разпространение - само по скалните върхове на Пирин. Алпийската злолетница е декоративно растение. Канадската злолетница съдържа етерично масло, а обикновената злолетница - дъбилни вещества и се използват в народната медицина.

злорек; злорек - Злоречив: надут, гневлив и злорек селянин

злосмутен, -тна, -тно; злосмутен - Обезпокоителен, тревожен

злота; злота - (поле. zloty) - Монетна единица в Полша, преди влизането на държавата в Европейския съюз, с равностойност 100 гроша

злотворен, -рна, -рно; злотворен - Който причинява зло; злосторен, вреден

злотворец и злотворник; злотворец и злотворник - Злодеец, злодей, вършещ злини

злотворство; злотворство - Постъпка на злотворник, злодеиство

злочестен, -стна, -стно, и злочестив; злочестен, злочестив - Злочест

злочинец; злочинец - Злодеец, злодей

злочиние и злочинство; злочиние и злочинство - Злодейство, престъпление

злочинко; злочинко - Престъпник: нехранимайко и злочинко - Нехранимайко и престъпник

НАЧАЛО

змарид; змарид - (гр. σμαρίδα) - Вид морска риба

змей - Митично същество, което според народните представи има човешко лице, покрито с люспи тяло, ръце и криле и рибешка опашка. Обитава дълбоки пещери или непристъцни канари. Невидим е, но когато пожелае, става видим. Може да хвърчи, да се бие с халите, когато водят градоносни облаци, и да отклонява градушките. Когато лети, пръска искри, пламък и светкавици; затова го наричат и змей - огнянин. Отношението му към хората е приятелско. Може да се превръща в човек, в красив момък и да се движи между хората. Това става обикновено, ако се влюби в някоя хубава мома, която отвлича, като пристига с огнени колесници с много змейове и змеици. Змеят има семейство и поколение. С билки човек може да бъде превърнат в змей, а змеят може да бъде прогонен. Народните поверия за змейове са широко отразени в народното творчество.

змейничева; змейничева - за мома: Която се люби със змей

змейови дупки, змейови къщи - вж. долмени

змиевидни морски звезди; змиевидни морски звезди - вж. иглокожи

змии; змии - (Serpentes, Ophidia) - Подразред на разред люспести от клас влечуги. Тялото е удължено, с голям брой прешлени, без крайници (при семейство боа - недоразвити), покрито е с люспи, има дължина от 8-10см до 10м (анаконда). Голям брой видове имат отровни зъби на горната челюст. Хранят се почти изключително с гръбначни животни, обикновено с бозайници и птици. Съществуват около 2700 вида, обединени в 12 семейства, разпространени предимно в топлите климатични области. България е една от европейските страни, в които живеят най-много видове змии - 16 вида, представители на 4 семейства. Семейство червейници (Typhlopidae) е представено с вида червейница. Семейство удушвачи (Boidae) включва вида πясъчница, турска боа (Егух jaculus) с дължина на тялото до 60-80см. Разпространена е в Западна Азия, Северна Африка и Европа - в югозападните бивши съветски републики и на Балкански п-в. В България има изолирани находища - в южната части на Горнотракийската низина, в Свищовско и Петричко. Живее под камъни, заравя се в рохкава почва. Семейство смоци (Colubridae) включва 10 вида. Семейство усойници (Viperidae) е представено с 4 вида. Най-голям брой видове змии има в Благоевградска област - 14 вида, в Хасковска област - 12 вида, и по Черноморското крайбрежие, южно от Бургас - 11 вида. В Северна България са разпространени 10 вида. Повечето видове са полезни, унищожават голямо количество вредни гризачи. Отровата на пепелянката и усойницата е суровина за производство на медицински препарати. Освен водните змии всички видове змии в България са защитени.

змийска хурка; змийска хурка - вж. змиярник

змийски грах, фий, глушина; змийски грах - вж. глушина

змийско грозде; змийско грозде - вж. змиярник

змиорка; змиорка - (Anguilla anguilla) - Риба от семейство речни змиорки. Тялото е удължено, с дължina до 1-1,5м. Живее в сладки водоеми, свързани с Атлантическия океан - в Северна Америка, Европа, Африка (на юг до тропиците), и в Средиземно и Черно море. На възраст 4-6г. змиорките навлизат в морски води и се отправят към Саргасово море, където се размножават. Ларвите (с форма на върбов лист) пресичат Атлантическия океан за около 3 години и видоизменени като малки змиорки („стъклени змиорки”) навлизат в сладките води, където отрастват. В България змиорки има в басейните на реките, които се вливат в Бяло море - Марица, Места, Струма, в някои черноморски езера, в река Дунав. Навсякъде змиорката е рядка, представена от единични екземпляри, особено напоследък, поради което няма стопанско значение.

змиярник, змийска хурка, змийско грозде; змиярник - (Arum) - Род многогодишни тревисти растения с грудка от семейство змиярникови. Съществуват около 15 вида в Европа и Предна Азия. В България растат три вида. Из гори и храсталаци в равнините и долния планински пояс се срещат италианският змиярник (Arum italicum) и източният змиярник (Arum Orientale). В сенчести и влажни гори и храсталаци, най-често в планинския пояс, до 1800м надморска височина, из цялата страна расте петнистият змиярник (Arum maculatum). Отровни растения са, съдържат сапонини и глюкозиди. Използватт се в народната медицина (предимно петнистият змиярник).

НАЧАЛО

знаителка; знаителка - Жена, която знае много работи и може да лекува

знаком; знаком - (рус. знакомый) - Познат, познайник

знакомство; знакомство - (рус. знакомство) - Познанство, запознаване

зналец; зналец - Човек, който разбира от много неща, особено от болести

знаменитически; знаменитически - Знаменит

знача се; знача се - Бележа се, соча се

зоанти; зоанти - (гр. zōós „жив" и ánthos „цвят”) - Полипи

зоантропия; зоантропия - (гр. zôon „животно” и ánthropos „човек”) - Лудост, при която болният се мисли за превърнат в животно

НАЧАЛО

зограф(ин); зограф(ин) - (гр. ζωγράφος; zōgráphos) - 1. остар. Живописец, художник; 2. Иконописец

зографисвам, зографисам; зографисвам, зографисам - (гр. ζωγραφίζω) - Изписвам храм с икони

зографисвам; зографисвам - (от гр.) - Рисувам икони, украсявам с икони

зография; зография - (гр. ζωγραφιά - zōós „жив" и gráphō „пиша”) - 1. Църковна живопис, иконопис, рисунка; 2. прен. Икона

Зографска грамота; Зографска грамота - Документ даден от цар Иван-Александър (1331-71г.) през 1342г. на Зографския манастир на полуостров Атон. С нея се дарява във феодално владение на манастира с. Хантар, Струмишко. Тъй като по това време селото се владее от Византия, цар Иван-Александър го издейства от византийския император Йоан V Палеолог и го подарява на манастира. Със Зографската грамота с. Хантар и манастирът, като негов собственик са освободени от задължението към централната власт - 50 перпери за житарство, горнина и градозидане. Зографската грамота е ценен извор за феодалните отношения в България и Византия през XIV век и за политическите отношения между двете държави.

зодиак; зодиак - (гр. zōdiakós kýklos „животински кръг”) - астр. Небесен пояс, по който се намират 12 съзвездия (Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби) и по който става видимото движение на Слънцето по еклиптиката

зодия; зодия - (гр. zōdion „животинче”) - 1. Съзвездие от зодиака; 2. прен. Съдба; 3. разг. Странен, своеобразен човек

зодчески; зодчески - (рус. зодческий) - Строителен, архитектурен

зодчество; зодчество - (рус. зодчество) - Строителство, архитектура

зодчия; зодчия - (рус. зодчий) - Строител, архитект

НАЧАЛО

зоза; зоза - (ср. фр. zazou) - Момиче или млада жена с „леко” поведение и ексцентрично облекло

зоизъм; зоизъм - (гр. sōïsmós) - Жизнен процес

Зоил; Зоил - (гр. Zóilos) - 1. Гръцки критик от IV в. пр. н. е., известен с пристрастна и остра критика на Омир; 2. прен. Зъл критик, несправедлив критик

зокум, олеандър; зокум - (ар.-тур. zakkum; Nerium Oleander) - Вечнозелен декоративен храст от семейство  Apocynaceae. Произхожда от Средиземноморието. В България се отглежда като саксийно растение. Лятно време се изнася на открито, слънчево място. Достига височина 4-5м. Листата са ланцетни, кожести. Цветовете са ароматни, едри, бели, розови, кремави, оранжеви или червени. Цъфти от май до октомври. Всички части на растението са отровни - съдържат гликозид, който се използват в медицината за лечение на сърдечносъдова недостатъчност. Зокумът подхожда за украса на балкони, тераси, градини, алеи и др.

НАЧАЛО

зола; зола - (рус. золото) - Трийсет пари или петнайсет стотинки

зола; зола - (рус.) - 1. Неизгарящ остатък от неорганични вещества, останал след изгарянето на гориво от органичен произход (дърва, въглища, смазки и др.); пепел; 2. Гореща дървена пепел; 3. Пепелива вода за пране и за приготовляване на сапун; луга

золав; золав - Остър, корав, груб

золотник; золотник - (рус.) - Руска мярка за тежест, равна на 4,25 грама

золум; золум - вж. зулум

золумджия; золумджия - вж. зулумджия

золумлук; золумлук - вж. зулумлук

НАЧАЛО

зомби; зомби - (англ. zombi от африкански zumbi „фетиш”) - 1. Бог-змия в африканските култови схващания; 2. Свръхестествена сила, мъртвец, излязъл от гроба, когото магьосник използва според целите си (според вуду); 3. Човек, който няма собствена воля, който действа механично, сякаш командван от външна сила

зомбирам; зомбирам - (от зомби) - Оказвам силно психологическо въздействие, което сковава човека, маниполира го като безволево същество

зона; зона - (гр. zōnē) - 1. Част от повърхността на сфера, ограничена между два паралелни кръга; 2. Пояс от земното кълбо, който се характеризира с определени признаци (почвени, климатични, растителни, население и т. н.); 3. Ограничена област, в която се развива дадено действие или която е подложена на известно влияние (забранена зона, зона на мълчанието); 4. геол. Пласт, слой; 5. прен. Област, среда на действие

зонален; зонален - (от гр.) - Който се отнася до зона, намиращ се в някоя зона

зондирам; зондирам - (рус. зондировать) - Сондирам

НАЧАЛО

зоо - (гр. zôon „животно”) - Като първа съставна част на сложни думи означава отношение към животинския свят

зооген; зооген - (зоо- и гр. génos „род”) - 1. биол. Протоплазма; 2. Желатин

зоогения; зоогения - (зоо- и гр. génos „род”) - Наука за произхода и развитието на животните

зоогеография; зоогеография - (зоо- и география) - Наука за разпространението и разпределението на животните по земното кълбо

зооглея; зооглея - (зоо- и гр. gloiá „лепило”) - Пихтиеста маса с много живи и размножаващи се клетки

зооглифит; зооглифит - (зоо- и гр. glýphō „дълбая”) - Камък, върху който има отпечатана стъпка на животно

зоогониди; зоогониди - (зоо- и гр. gónos „раждане”) - Движещи се клетки на водорасли

зоогония; зоогония - (зоо- и гр. gónos „раждаш”) - Наука за произхода на животните

зоограф; зоограф - (зоо- и гр. graphō „пиша”) - Специалист, занимаващ се с описване на животни

зоография; зоография - (зоо- и graphō „пиша”) - Наука за описване на животните по външния им вид и строеж; описателна зоология

зоолатрия; зоолатрия - (зоо- и гр. latréia „поклонение”) - Култ към животните, почитане на животните като божества

зоолит; зоолит - (зоо- и гр líthos „камък”) - Вкаменено животно

зоолог; зоолог - (гр. zōológos) - Специалист по зоология

зоологически; зоологически - (от гр.) - Който се отнася до животни

зоология; зоология - (зоо- и гр. lógos „наука”) - 1. Наука за всестранно изучаване на животните; 2. Учебник по зоология

зооморфизъм; зооморфизъм - (зоо- и гр. morphē „образ”) - мит. Представяне на богове в образи на животни

зооноз; зооноз - (зоо- и гр. nōsos „болест”) - мед. Заразна болест по животните, която се предава и на човека (сап, бяс и др.)

зоономия; зоономия - (зоо- и гр. nómos „закон”) - Наука за жизнените закони при животните

зоопалеонтология; зоопалеонтология - (зоо- и палеонтология) - Наука за изкопаемите животни

зоопарк; зоопарк - (зоо- и парк) - Зоологическа градина

зоопатология; зоопатология - (зоо- и патология) - Наука за болестите по животните

зоопсихология; зоопсихология - (зоо- и психология) - Наука за поведението и навиците у животните

зооспора; зооспора - (зоо- и гр. sporá „семе”) - Зародишната спора на водорасли и гъби, която се движи във водата с помощта на реснички

зооспорангий; зооспорангий - (зоо- и спорангий) - 1. бот. Орган за безполово размножаване на някои водорасли и гъби; 2. Вместилище, в което се образуват зооспори

зоотерапия; зоотерапия - (зоо- и терапия) - Лекуване на животни; ветеринарна медицина

зоотехник; зоотехник - (зоо- и техник) - Специалист по отглеждане на животни; животновъд

зоотехника; зоотехника - (зоо- и техника) - Наука за храненето, развъждането, отглеждането и използуването на домашните животни и за повишаване на тяхната продуктивност; животновъдство

зоотехнически; зоотехнически - (от гр.) - Който се отнася до зоотехниката

зоотехния; зоотехния - вж. зоотехника

зоотом; зоотом - (зоо- и гр. tomē „рязане”) - Специалист по зоотомия

зоотомия; зоотомия - (зоо- и гр. tomē „рязане”) - Наука за изучаване строежа на животинското тяло; анатомия на животните

зоофаг; зоофаг - (зоо- и гр. phágomai „ям”) - Който яде месо от животни; месояд

зоофармакология; зоофармакология - (зоо- и фармакология) - Наука за лекарствата на животните

зооферма; зооферма - (зоо- и ферма) - Стопанство за развъждане на диви животни с научни, стопански и др. цели

зоофизиология; зоофизиология - (зоо- и физиология) - Наука, която се занимава с устройството (физиологията) на животните

зоофит; зоофит - (зоо- и гр. phytón „растение”) - Животно с изглед на растение (актинии и др.)

зоофобия; зоофобия - (зоо- и гр. phóbos „страх”) - Болезнен страх от някои животни

зоофор; зоофор - (зоо- и гр. phóros „носещ”) - Детайл от сграда с образ на животно

зоохигиена; зоохигиена - (зоо- и хигиена) - Наука за запазване здравето на домашните животни и за увеличаване на продуктивността им

зоохимия; зоохимия - (зоо- и химия) - Отдел от химията, който изучава реакциите в животинските организми

зоохория; зоохория - (зоо- и гр. chōréō „разпространявам се”) - Разпространение на семената, плодовете и спорите на растенията с помощта на животни

зооцид; зооцид - (зоо- и лат. caedo „убивам”) - Химически препарат за унищожаване на гризачи от насаждения

НАЧАЛО

зор - (от пер.-тур. zor) - Голямо усилие, мъчение;

зор-заман; зор-заман - (от пер.-тур. zor и ар.-тур. zaman) - Крайна нужда, тежко положение;

зор-зоруна и зор-зорана; зор-зоруна и зор-зорана - (тур. zorzoruna) - С мъка, с много усилия

зорбаджилък; зорбаджилък - (от пер.-тур. zorba) - Насилие

зорбаджия; зорбаджия - (от пер.-тур. zorba) - Насилник

зоре; зоре - 1. Утро, сутрин; 2. Утре

зорладисвам (се), зорладисам (се); зорладисвам, зорладисам - (от пер.-тур. zorlamak) - Принуждавам (се), притеснявам(се)

зорле, зорлем, зорлен; зорле, зорлем, зорлен - (от тур. zorlan) - 1. Едвам, с усилие; 2. Насила

зороастризъм; зороастризъм - (от собств.) - Религиозно учение на древните народи от Азия, според което светът се управлява от две същества - добро и зло. Основано е според легендата през VI век пр. н. е. от Зороастър (Заратустра)

 

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги