ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

З-ЗАК, ЗАН-ЗАТ, ЗАУ-ЗЕМ, ЗЕН-ЗОР, ЗОТ-ЗЯН

зра_, зре_, зуа_, зуб_, зул_, зум_, зун_, зур_, зъм_, зън_

зотка; зотка - Опашка

зра - Виждам, гледам, съзирам

зрелище; зрелище - Театрална сцена, театър

зуав; зуав - (фр. zouave от ар.) - 1. Войник от алжирските полкове на френската армия; 2. Войник от пехотата на султанска Турция

НАЧАЛО

зубря; зубря - (от рус. зубрить) - Уча наизуст, често без да разбирам, папагалски

зубър, европейски бизон; зубър - (Bison bonasus) - Чифтокопитен преживен бозайник от семейство  кухороги. Тялото е с масивна предна част, покрито с кафява груба вълна, по-дълга по шията и главата. Едро животно, тялото е с дължина до 3,5м и височина до 1,9м; тежи до 900кг. Преди е населявал обширни райони в Европа, включително и българските земи. През XX в. разпространението му е ограничено в Беловежката гора (на границата между Полша и Белорус, един от най-старите резервати в Европа, под защитата на ЮНЕСКО), през Втората световна война 1939-45г. е застрашен от изчезване, но сега изкуствено се разселва и числеността му се увеличава. В България е пренесен в ловното стопанство „Воден”, Разградска област, където бързо се аклиматизира. Храни се с груби треви и храсти.

зулум; зулум - (ар.-тур. zulüm) - остар. 1. Насилие, грабеж; изнасилване; 2. Пакост, поразия

зулумджия; зулумджия - (от тур.) - Човек, който върши зулуми

зулумлук; зулумлук - (от тур.) - Вършене зулум, вършене на пакост, проява на насилие

НАЧАЛО

зумер; зумер - (нем. Summer) - техн. Електромагнитен уред за автоматично спиране или пускане на ток, с приложение в радиотехниката, при микрофонни устройства, звънчеви инсталации и др.

зумпф - (нем. Sumpf) - 1. Яма в дъното на рудник за стичане на водата в нея; 2. Част от машина или двигател, която е като коритце, за да се събира в нея маслото или да се утаяват нечистотиите; 3. Ямка, в която се утаява и очиства наливаният метал

зуница; зуница - (от гр. ζουνίτσα) - 1. Пояс; 2. Небесна дъга

зурна, зурла; зурна, зурла - (пер.-тур. zurna) - Дървен аерофонен инструмент в българския фолклор с двойна тръстикова пластинка (езичета, стройка), разностранен главно сред населението на Пиринския край, Лудогорието и Кърджалийско. Корпусът на зурната, изработван от дрян, череша, явор, е едноставна цилиндрична тръба с конусовидно разширение в края с размери от 30 до 62см. На лицевата страна са разположени седем пръстови отвора, а на задната - един. Освен пръстовите отвори към края на тръбата се намират още пет (може един, два или седем) отвора, които имат същата роля както „дяволскитедупки при кавала. Двойната тръстикова пластинка, стройката, в долния си край с намотка от конци, се поставя в наустника (калема), който представлява малка тръбичка с дължина 5-6см. Тя от своя страна в долния си край има също намотка от конци и се влага в канала на муфата (башлъка), която се прави от дърво и съединява тръбата на корпуса с тази на наустника. Около шийката на муфата се намотават конци за уплътняване при поставянето й в горния край на корпуса на зурната.
Зурната има тонов обем около две октави (при основен тон „ре1” амбитусът й достига до „ре3”), като за по-високите тонове се използва пренадуване. Тонът на зурната е силен, рязък, със специфичен тембър, поради което се употребява при солово изпълнение на открито в комбинация с тъпан. В Пиринския край е характерна употребата на две зурни по подобие на двугласното вокално изпълнение със съпровод на тъпан.

зурнаджия; зурнаджия - (от пер.-тър. zurnacı) - Свирач на зурна

НАЧАЛО

зъмя и зъмъ; зъмя и зъмъ - Змия

зънкало; зънкало - Желязно клепало

НАЧАЛО

 

зюл_, зюм_, зюр_, зян_

зърдав; зърдав - (от тур. zerdeva) - Който е от кожа на белка

зъркели; зъркели - Очи

зърнастец; зърнастец - (Rhamnus) - Род храсти или ниски дръвчета от семейство  зърностецови. Съществуват 52 вида в Европа, Средиземноморието, Азия и Америка. В България растат 5 вида храсти, някои бодливи. По сухи скални и каменливи места се срещат лъжливияτ зърнастец (Rhamnus falax) - разпространението му е ограничено в планините Славянка и Пирин, каменистият зърнастец (Rhamnus rupestris) - предимно по варовити терени в планините Родопи и Славянка, и скалният зърнастец (Rhamnus saxatilis) - най-често по варовити скали, почти из цялата страна. Из храсталаци, предимно край реките растат слабителният зърнастец (Rhamnus саthartica) и чупливият зърнастец (Rhamnus frangula). Преди появата на анилиновите бои зърнастците са едни от най-широко използваните багрилни растения. Багрилата, които се получават от кората, листата и плодовете на зърнастецът, са трайни, съдържат светлочувствителни вещества, поради което при интензивна светлина цветовете изглеждат по-тъмни и дават флуоресцентен ефект. Зърнастците се използват широко като декоративни растения, за живи огради и в народната медицина

зърнояди; зърнояди - (Bruchidae) - Бръмбари от семейство  зърнояди. Съществуват над 900 вида, разпространени в Европа, Южна Африка, Азия, Северна и Централна Америка. В България се срещат навсякъде. Вредят по зърната, най-вече на бобовите растения, сенникоцветните, поветицовите и др. При масова поява повреждат до 70-90% от зърната. Зърноядите имат продълговато-овално тяло, с основно черен цвят, покрито с власинки, с дължина от 3 до 5мм. Опасни неприятели са грахοвияτ зърнояд (Bruchus pisi) - с дължина 3-5мм; поврежда семената на граха; фиевият зърнояд (Bruchus rufimanus) - с дължина 3,5-4,5мм, вреди по фия, баклата, граха, нахута, фасула и полското секирче; лещеният зърнояд (Bruchus lentis) - с дължина 3-3,5мм, вреди по лещата и бурчака. Към вътрешнокарантинните зърнояди се отнасят фасулевият зърнояд (Acanthoscelides obtectus) - с дължина 2-4,2мм, вреди по фасула, баклата, лещата, граха, нахута и жълтата лупина; папудовият зърнояд (Callosobruchus quadrimaculatus) - с дължина 2,4-4,5мм, развива се по папудата, граха, баклата и секирчето. Борбата със зърноядите се води чрез обеззаразяване на семената в складовете с фумиганти и пръскане на посевите с органофосфорни инсектициди и други.

зърцала; зърцала - Очила

НАЧАЛО

зюлове; зюлове - вж. зилове

зюмбюл; зюмбюл - (тур. sümbül; Hyacinthus)  - 1. Род многогодишни луковични растения от семейство  кринови. Включва около 30 вида, разпространени в Южна Африка, Средиземноморието и Азия. В България видът Hyacinthus leucophaeus расте по каменливи и сухи баири и из храсталаци. В цветарството се отглеждат главно 2 вида. Обикновен холандски зюмбюл (Hyacinthus orientalis) - произхожда от Източното Средиземноморие. Създадени са много сортове с прости или кичести цветове, различни по багри, едрина, аромат, по време и продължителност на цъфтежа. В България се отглеждат сортовете: Иносанс, Карнеги, Пинк Пърл, Ана Мария, Лейди Дерби, Бисмарк; местните - Видински и Карловски и др.. Използват се за цветни лехи и бордюри, за отрязан цвят и като саксийна култура. Капският зюмбюл (Hyacinthus candicans) произхожда от Южна Африка и има високо до 1м стъбло и бели, едри, увиснали цветове. Използва се за цветни групи и отрязан цвят; 2. вж. зимбил

зюмруд; зюмруд - Изумруд

НАЧАЛО

зюрт - (чуж.) - Бедняк, голтак

зян - (пер.-тур. ziyan) - Загуба, щета: ставам (отивам) зян - Съсипвам се, погубвам се

зяндисвам, зандисам; зяндисвам, зандисам - вж. зяносвам

зянлък; зянлък - Пакост, щета, зян

зяносвам (се), зяносам (се); зяносвам, зяносам - Погубвам (се), съсипвам (се), правя зян

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги