ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

Област Софийска
Копривщенската носия - Лука Н. Ослеков, публ 1926г. Оригинално заглавие - "Носия"

/Бележка на администратора - в обозримо бъдеще в сайта ще бъде качен речник за значението на остарели и излезли от употреба думи и мерки като "ока" "аба", "салтамарка" и др. Надявам се да Ви бъде полезен!/

* * *

Копривщенинът от отдавнашни времена е бил обхванат от един доста аристократичен дух. Макар че той е наричал своето родно място село, а не касаба (град), водел е един живот, в който изпъкват класи, които се личали още при пръв поглед. Тук има класа на чорбаджиите, в която са влизали големите бегликчии, богатите джелепи, едрите скотовъдци и застарелите абаджии, които, като имали напечелено голямо богатство, не ходели вече на „курбет" (странствуване на чужбина), а оставали в селото си, за да се предадат на почивка и обществена дейност. Личните представители на горните съсловия са съставлявали управляющата класа, която е поставяла на чело на обществените работи тези от своята среда, които са се отличавали по ум, богатство и по размера на благотворителността си. — Ще опишем носията на класите по общественото им положение и пол.

1. Мъжка носия

Потури, шалвари, чоха, гайтан антерия аладжа, петелка, салтамарка, тараболус, триполитански, бегликчия, джелеп, абаджия, касаба, битме, кюрк, пешове, кундур, постал

Христо В. Пулеков – учител преди Найден Геров до 1845-46 учебна година

Богатият чорбаджия носи дънести потури или шалвари, скроени от доброкачествена и лъскава черна чоха и ушити често с копринени гайтани. Над ризата той е обличал къса до подкръста ентерия от копринена аладжа с маслинен цвят и шарки. Отпред и на ръкавите тя се закопчава с множество яйцевидни петелки (дюймета), изплетени от копринени конци. Върху нея и потурите или шалварите се опасвал през кръста дълъг тараболус (триполитански) — пояс със сивобял цвят, попръскан с черни капки (петна). Въз антерията се обличала къса до кръста салтамарка с гайтани по яката, полите и ръкавите, па и с копчета на последните. Яко е била предназначена за лятно време, хастарът й е бил тънка червена чоха, прикрепена към полите с тънки битмета. Яко тази салтамарка е била за зиме, подплащана е била с кожи, които по яката и отпред са били от добро качество — самур, белка и пр.

Зимно време е обличан дълъг до под коленете кюрк, ушит от чоха и с широка яка. Вътрешната му подплата са били кожи от средно качество, а по яката и пешовете — от скъпи кожи, които у младите са били и от лисица.

НАЧАЛО

Краката са били обути лете само в бели чорапи, върху които са обувани плитки обуща, наричани тогава кундури или постали. Когато се е влизало от двора в къщата, обущата са събувани пред вратата и вътре се е влизало по чорапи. При пътуване по работа, ако чорбаджията е бил бегликчия, обличал е върху салтамарката или върху ентерията ачмалия аба, ръкавите на която са били окачени само на раменете, а под мишниците са били незакачени, та при по-топло време са прехвърляни към гърба, за да висят отзад. Тази аба е била с множество гайтани по краищата и между шевовете, а подплатата й е била обязателно червена чоха. Кюркът и ямурлукът, ако не са били облечени, са били свити и завързани отзад на седлото на коня. На главата в такъв случай е носен висок кожен калпак, а в някои случаи фес с черна кърпа около му. Бегликчият яздел на раскошен „ат", оседлан отлично. При пътуване, около кръста връз пояса се препасвал кожен силях, в който са набучени два пищови, голям ятаган с бяла или черна костена дръжка с уши, чебук и арбия, а от лявата страна е провисен рог за барут и сачми или металическа барутница. След бегликчият са вървели неговите ясакчии (телохранители), възседнали на отбрани коне и отрупани с разновидно оръжие. Техните потури са били от син шаяк, с много гайтани и средни по дължината си дъна, които не са падали по-долу от коленете. Опасани са били с червени пояси, върху които е бил коженият силях с всичките му принадлежности. Ачмалията аба е била от по-долна материя, а на главата са имали пискюлия фес, обвит с възчерна  кърпа.
Богатите джелепи са носели дрехи като бегликчиите, но не са имали свита от телохранители, а са придружавани от кехаите и овчарите, когато са отивали да събират овци или овни.

Бегликчия

Беглигчийски саиджия от средата на 19 век


 

1 2 3 4 5 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги