ФОРУМ
ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти
РЕКЛАМА
Копривщенската носия - Лука Н. Ослеков, публ 1926г. Оригинално заглавие - "Носия"
Едрите скотовъдци са носели потури с къси дъна, направени от домашен шаяк. Поясът е бил в повечето случаи с вишнев цвят, а върху антерията е обличана шаячна салтамарка, подплатена с обикновени кожи. На главата е слаган кожен калпак. Краката са били обути с бели чорапи, върху които са надянати шаячни „лапчини", а в някои случаи, особено у старците, калцуни бели или черни, които достигали до под коленете. Обущата са били плитки кундури за праздничен ден и „емении" за делничен. Най-горнята дреха е била кюркът, който е бил от домашен чер шаяк.
Курбетчиите - абаджии или чорапчии са носели шаячни шалвари или потури, всякога с тъмносин цвят или потури с най-различна кройка: дънести, дъното на които е достигало чак до глезените; потури с по-средно по дължина дъно, което се спускало малко под коленете; у някои не е достигало до тях, а някои са носели опнати потури силно набрани около четала и с много гайтани по джебовете, колчеците и между шевовете. Потурите на някои са били и с колчаци на коленете. Много от богатите майстори са носели и чохени дрехи. Поясите са били дълги, а по цвят алени, вишневи и тараболуси. Последните са носени главно от тези, които са носели чохени или най-малко дрехи с тъмносин цвят. Салтамарките, минтаните и кюрковете са били от цвета на потурите или шалварите. През шията е бил преметнат кьостек за часовник, който в старите времена е бил доста голям и във форма на захлупци.
Тъй наречените „домашари", които съставлявали местните еснафи: кръчмари, бакали, сапунджии, яханджии, кондурджии, папукчии, терзии и пр. носели в повечето случаи дънести потури от тъмен карнобатски шаяк, по-рядко тъмносин, с умерени редове гайтани по джебовете, между шевовете и крачолите. И техните салтамарки и кюркове са били като на цариградските абаджии. Под коленете са били опасвани тъй наречените „подвръзки", които са били едни тесни ленти до 2 см. с червен или вишнев цвят, завършващи на двата края с пискюли. Подвръзките са били изработвани от много тънки вълнени конци или от по-дебела коприна.
Калфите и чираците на разните еснафи никога не са носели разкошните потури на майсторите. Носията им всякога е била такъва, че да отговаря на материалното им състояние.
Обикновените овчари, земледелци и всички мъже от по-долня ръка са носели обикновени потури с къси дъна и малко гайтани, а антериите и абите им са били от най-проста направа. Те са се срамували даже да подплатят салтамарките си с кожа, макар често и материално да са били доста добре. Шаякът в повечето случаи е бил правен от черна вълна. Това съсловие не е носело никога кюрк и кундури, а всякога цървули с бели навуща до коленете, кръстосани с черни връви у младите и с бели у старите. Само по-възрастните в празничен ден са обували плитки папукчийски емении върху бели или черни калцуни.
Когато през пролетта някогашна цветуща Копривщица се напълняла от своите чада, които през есента и зимата са били на „тежка печала" из далечните краища не само на Европейска Турция, но и на Анадола, на островите на Архипелага и на Египет, улиците и мегданите на градеца са представлявали една много интересна гледка. Пред някое кафене, напр., от стария тип стърчат прави или седнали богатите старци с шалвари и дънести потури, облечени или наметнати с кюркове, с патерици най-различни, които замествали сегашните бастони, с дълги божигробски седефлиени, кехлибарени или от друго вещество броеници, пият кафе, пушат с дълги чебуци или надуват наргелетата и приказват за далечното минало, за търговията си из обширната тогава Турция, за приключенията и патилата си при дългите и уморителни пътувания или пък критикуват всякой новодошъл млад от далечна чужбина, претеглюват го с своето прекомерно чувствително кантарче и се произнасяте за неговото бъдеще, като в повечето случаи сполучливо присаждат, че ще бъде тежък търговец или нехранимайко.
Чорбаджи Цоко Д. Каблешков