ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

Област Софийска
Копривщенската носия - Лука Н. Ослеков, публ 1926г. Оригинално заглавие - "Носия"

Пред друго кафене или кръчма стоят по-младите представители на завърналите се от чужбина еснафлии, облечени с най-разнообразни носии, каквито тогавашната Турция е имала: тук виждаш дънестите потури на Измир; чохените шалвари на беломорските острови и Египет; отрупаните с гайтани носии на анадолските майстори от Бурса, Бала-кесер, Пергама, Ески-шехир, Сиври-хисар, Ангора; а също и разнообразните потури на цариградските абаджии, чорапчии и терликчии, размесени с онези на Гелиболските, на Чорла, Баба-ески, Айрабол, Узун-кюпрю, Кешан, Фере и още на къде ли не.

еснаф

Генчо (Георги) Шулев – копривщенски въстаник, заточен в Синап – от дясно с по-белезникавата салтамарка

Млади калфи с най-разнообразни по кроеж потури минават бързо из улицата или мегдана, като поздравляват свенливо майсторите. Много от тях са с маниерите на гръцки паликарета из Турция, но се прикриват, додето завият из някоя улица, през която преминавате често, за да видят някоя мома, която е пооткрехнала портата, ако не наднича през някоя зирка между дъските. Из мегдана стърчат на групи размесено овчари и земледелци с бели навуща и червени пояси, местни занаятчии и друг свят, който с пъстротата на облеклото си представлява като-чели сборище на хора от различни места, дошли на сбор, панаир или поради друг някой случай. Надвечер в неделя, когато надойдат за пазара, който и в далечното минало е бил в понеделник, и селяни-турци, и българи от околността, та се размесят калпаци, фесове и гъжви и всичко се разшава, струва ти се, че се намираш в някой от пазарите на голям турски град, дето картините се меняват като в калайдескоп.

2. Алафранга дрехи

До колкото се помни от стари хора, европейско мъжко облекло пръв в Копривщица е носел Найден Геров, който, след свръшването на образованието си в Русия, се установява в началото на 1846—1847 уч. година за учител в Копривщица и открива още през същата учебна година класно училище.

 

НАЧАЛО

Найден Геров

Найден Геров – учител от 1846-47 учебна година

Той е носел през първите месеци на учителствуването си ученишкото си облекло, а за коледа на 1846 г. си ушил от черна чоха европейски дрехи, каквито носело тогава интелигентното турско чиновничество, а също и гръцката младежка аристокрация в Пловдив. Също такъва носия е имал и Яким Груев, който от 1849—1850 г. замества Герова, който отива в Пловдив, за да открие епархиалното училище. През първите години от Герова насам, само някои учители захвърлят потурите и шалварите и носят европейско облекло. Едва към 1860 г. и млади видни граждани започват да заменят старото облекло с модното. Разказват, че мнозина такива напредничави граждани, като обличали за пръв път новото си облекло, дълго се разхождали из къщата, слизали по двора, но се срамували да излязат на улицата. Някои по-досетливи граждани, когато се обличали за пръв път с модно облекло, поканвали нарочно у дома си гости, с които тръгвали по-после по визита за да имат възможност да се смесят с малката навалица и така да ходят из публичните места. Според най-старите фотографии, това облекло се състои от панталони, които по кройка са били горе и в коленете много широки, а в крачолите — тесни. Джелетката много наподобява сегашната, но е била доста открита на гърдите, а палтото, което се наричало „сако", е било дълго до коленете и доста широко. Колосани яки дълго време не са били носени, а вместо тях е била обличана под джелетката бяла риза, хасената широка яка на която се подвивала на вън, за да се завърже под нея някаква черна лента за вратовръзка. На главата си модерният за онова време човек е поставял фес от формата на онези, който е носел царсгвующияте султан (фес Меджидие, Азизие и пр.). В джоба на джелетката е имало сахат (часовник) с ланец, както сега. Обущата са били плитки кундури и се надявали върху чисто бели вълнени чорапи. И интелигентният човек, за когото тогава се казвало, че се носи „алафранга", е събувал обущата си, когато е отивал на гости, още пред стълбата и е влизал вътре.В къща, където на някой празник са дохождали много гости, още от вечерта едно от децата е назначавано за нареждач на обущата. Къща, в която обущата на гостите не са нареждани в прави редове, се е смятала за къща, в която цари безредие.

назад 1 2 3 4 5 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги