ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

Област Софийска
Копривщенската носия - Лука Н. Ослеков, публ 1926г. Оригинално заглавие - "Носия"

3. Женска носия.

Женската носия не е била тъй разнообразна, както мъжката. Различието тук се е състояло главно в качеството на материята, от която са шити дрехите, както и в украшенията, с които са били накичвани.

Женска носия, Копривщенска носия

Лулчо Д. Каблешков с втората си жена Ана, сестра си Пена и децата си Андон, Никола, Парашкева и Анна

Има сигурни сведения, че горната дреха на жената през  18 век, както и през цялата почти първа четвъртина на 19 в., е бил сукманът, който е шит от шаяк, изработван в семействата от доброкачествена вълна. Платът е бил умерено дебел и с тъмно­син цвет. Сукманите по кройка наподобяват доста сегашните комбинизони, само че в полите са били доста широки, на гърдите са били отворени, а ръкави не са имали, както такива нямат и комбинизоните. По полите и пазвите сукманът е бил украсен с особени кенета, подобни на сегашните сутажи, които в основата си са представлявали една вълнообразна плетка, в падините на която е имало вплетени старовременни шарки в форма на цветя, пъпки или комбинации на геометрически фигури и природни обекти. Тези кенета са били изцяло изработени от коприна, а много рядко от друг материал. В тях са преобладавали главно жълтите и червени цветове. По полите и пазвите кенетата са зашивани на 2—3 сантиметра от краищата на плата, а за да не се виждат долните дрехи на гърдите, поставяни са били тъй наречените „нагръдки". Последните са се шили от копринено платно или от платно с шарки от бяла или жълта коприна и имате приблизително формата на сегашните мъжки нагръдници, само че по средата си са били разцепени и силно набърчени. Нагръдките около шията са били обточени с копринени кенета от домашна направа. В тези кенета е преобладавал белият цвят, прошарен тук там с червени, розови и сини шарки във форма на звездички и на части от някакво цвете. Двата краища на надгръдките на самата шия са закопчавани с обикновени телени копчета, върху едно от които е била зашита една рубия (златна турска монета).

Копривщенска женска носия

Нешо Поп Брайков – от ляво - баща му, от двете му страни -сестрите му

НАЧАЛО

За да се не виждат ръкавите на долната риза, навличали са се „ръкавници", горните краища на които са завръзвани с конец над лактите. Ръкавниците у младите жени са били от копринено платно с широки долни краища, обшити с копринени кенета. У старите жени те са били от скъпа копринена материя, най-често от джанфез с жълти и кафяви, напреки пресечени линии. Краищата им отпред на ръката са били във форма на уши или рогчета по едно на всяка страна, както у късата горна дреха на ръкавите у родопските жени. Връз сукмана през кръста са препасвани чопразите (павти), които са били със средна големина, направени от сребро, а често и позлатени. Самият колан е бил обшит със сърма. Като горна дреха е служела салтамарката, която е била ушита от бледо или тъмно-зеленикава чоха и е имала ниска и права яка. Около якета и полите са били прикачени по-тесни или по-широки сърмени кенета, които са били и по краищата на ръкавите. Салтамарката е била подплатена с кожи, които по яката и отпред по полите са били от жълта лисича кожа. Чорапите са били изплетени от доброкачествена домашна бяла вълна с цветни шарки на пръстите и петите, а често и по глезените, наречени „кукули". Шарките по глезените са имали форма на цветя. Обувките са били леки папукчийски обуща, у младите — плитки като чехли. На главата е носена „кърпа" (шамия), краищата на която са били обточени със „зарафлъци" — копринени скъпи кенета, които и сега се работят много, но се продавате само на селянките из цялата Татар-Пазарджикска и Панагюрска околии. В ушите са били окачени „менгуши", които имат нещо много общо с онези на старите тракийци.

Такава е била старата носия на богатите семейства до времето, когато в началото на 19 в. си пробила път и модата на християните из големите турски градове. Женската носия, както я описахме до тук, е била само за по-възрастните момичета и младите булки.

 


 

назад 1 2 3 4 5 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги