ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

ЧЕРНОМОРИЕ
Черно море

Историята на Черно море започва в началото на палеогена /пр. 65 000 000г./. Тогава голямата Арало-Каспий­ска низина е покрита с море, което се е простирало до Южна Европа и там се е свързвало с океана. През миоцена /пр. 25 000 000г./, то е заливало Австроунгарския басейн, Галиция, Полша, Молдавия, Долнодунавската низина и някои земи от днешна Русия. Тогава е било свързано с океана чрез един тесен проток, който започвал от Долнодунавската низи­на и през Кавказ и Крим достигал до Арало-Каспийската низина. След това, през така наречената сарматска епоха, тази връзка с океана се прекъснала. Образувало се ново море, което заемало площта между Виена и Средна Азия. Това е било Сарматското море.
Впоследствие Сарматското море се разкъсало на отделни морета, някои от които постепенно започнали да изчезват. Едно от тях заемало част от площта на днешното Черно море, като на север се простирало между реките Прут и Манич. Това море не е било свързано с Каспийско море, с което в сарматската епоха е представлявало обща водна маса. На юг то се е свързвало чрез проток с друго море, което заемало мястото на днешното Мраморно море, а на мястото на Егейското море се простирала суша, осеяна с езера.
В началото на кватернера /1 600 000г./ в цялата Егейска област станали силни снишавания на сушата. Образувал се Дарданелският проток. Той дал възможност на средиземноморските води да нахлуят в Мраморно море, а оттам и в свързаната с него част на някогашното Сарматско море. Така се образувало ново море — сегашното Черно море.
През различните исторически епохи морето е носело различни имена. Най-старото му име е скитското Акшаена, което значи Тъмноцветно. По-късно древните гърци го нарекли Аксейнос Понтос — Негостоприемно море, защото не само бурите, които бушували в него, но и тракийските и други племена, заселени по западното му крайбрежие, посрещнали враждебно техните кораби. Но когато робовладелска Елада основала цветущи колонии по същите тези негостоприемни брегове, морето станало Гостоприемно — Евксинос Понтос. Днешното му име се утвърдило през средните векове.
Повърхнината му е 423 000 km². Средната му дълбочина е 1250 метра, а най-голямата – 2245м. Намира  се северозападно от Синоп до Анадолския бряг.
Нахлулата солена средиземноморска вода причи­нила огромни промени в Черно море. Осоляването на почти сладководното море станало причина да измрат всички дотогавашни негови обитатели, които не могли да се приспособят към новите условия. Те се утаили на дъното му, започнали да гният в отсъствие на кислород и образували сапропел — гнилостна тиня, която е източник на бъдещи петролни образувания.
Днес солеността на черноморската вода е средно 17.5—18.5 на хиляда, докато средното съдържание на соли във водите на Средиземно море е 38, на Адриатическо море — 37, а на Мраморно море — 25 на хиляда. Това се дължи най-вече на големия приток на сладка вода, която се втича в него от огромния му водосборен басейн, възлизащ на около 2.5 милиона квадратни километра. Дунав, Днестър и Днепър са трите най-големи реки, които се вливат в него.

Слабата соленост на водата е най-важната причина за ограничения брой видове типична морска фауна, които обитават Черно море. Докато в Средиземно море живеят 6000 вида животни, в Черно море се наброяват само 1500. За това влияе и присъствието на сероводород в дълбочините му. Изследвано е, че на повече от 120—200 метра дълбочина в Черно море няма нито животни, нито растения. Спорен въпрос е смаляването на съдържащата кислород дълбочина. Границата, до която достигат животните, зависи също така и от топлината и солеността на водата, затова тя е различна в различните му краища. Най-дълбока е при бреговете на Кавказ. Под тази граница се срещат само някои бактерии, а най-много микро-спирата acstuarii — анаеробна бактерия, за която се смята, че предизвиква отделянето на сероводород от сулфатите.

НАЧАЛО

Черно море е характерно с рибно си богатство, поради изобилието на планктон и многото кислород, който се отделя при асимилацията на водораслите. На хектар водна площ продуктивността на Черно море е два и половина пъти по-голяма, отколкото на Средиземно море.

По плитките части на Черно море има богата флора. Най-разпространени са водораслите. Досега са открити около 220 форми микроскопични и едри водорасли.
До зоната на сероводорода в черноморските води съществуват най-различни представители на морската фауна — от едноклетъчни до бозайници. Най-интересно едноклетъчно животно е нощносветката, която през летните месеци предизвиква фосфоресцирането на морето нощем. Ракообразните са представени с около 130 вида, най-често срещаните от които са кривите раци и скаридите. На някои места в голямо изобилие е и ракът-пустинник, чието тяло не е покрито с черупка и затова той се заселва в празните черупки на малки охлювчета, които сменя, когато му утеснеят. Мекотелите са над 100 вида. От тях най-интересна е мидата-каменопробивачка, която прояжда дървените повърхности.
В Черно море живеят около 120 вида риби. От тях 80 вида са обитатели на далечните води и се доближават до бреговете само през периода на хвърлянето на хайвера. Три четвърти от всички видове са обект на риболов. По нашето Черноморие се лови скумрия, паламуд, калкан, лефер, карагьоз, кефал, барбуня, сафрид, илария, хамсия, попчета, смарид и други риби.
В Черно море се срещат и няколко вида отровни риби, а също така и два вида акули, които са безопасни за човека. Морските бозайници са представени с три вида делфини: обикновен, черен и пъхтун. От семейството на тюлените в нашите води живее само фокът /тюлен монах/, който обитава пустинните скалисти брегове с пещери. Тюленът монах е критично застрашен вид!!!
Водите на Черно море съдържат значително количество натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви, хлорни, бромни, сулфатни и бикарбонатни йони, а също и органични вещества. Те са най-концентрирани по нашето крайбрежие. Цветът на водата се колебае от светлозелен до тъмносин и зависи от органичните и неорганичните частици, които плават в нея, от солеността, от дълбочината, от оцветеността на морското дъно, от силата на светлината и други условия.
В Черно море преобладават североизточните ветрове. Те духат най-често през зимата, като поня­кога повдигат спиращи корабоплаването големи бури. Мъглите са по-редки, отколкото в дру­ги морета, и обикновено падат през пролетта. Черно море по българското крайбрежие замръзва рядко. Климатът е мек, приятен. Лятото по черноморското крайбрежие е по-прохладно, а през зимата е по-топла, отколкото във вътрешността на страната. Дължината на българското черноморско крайбрежие е 378км.

Вие може да напишете допълнение или коментар, които евентуално да бъдат добавени тук във Форум за туризъм и пътешествия.

Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS"