ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

Северно черноморско крайбрежие
Природен резерват и плаж Болата

Северно Черноморие

море, плаж

мухулиман

Болата

Болата, военно поделение

птиче ято

папуняк

ветрогенератор

табела

В общи линии – старая се, когато съм на  море, допира ми до цивилизацията да се изчерпи с някое малко село колкото може по-рядко, но понякога се случва или налага да ходя из крайморски град или градче. Гледам хора, които се прибират или отиват на плаж, приличащи на сергиите наоколо – накачулени с дюшеци, лодки, топки, чадъри, термочанти, хавлиени кърпи, стъписващи изделия от пластмаса... Мигар всичко това ще им бъде нужно или ще им донесе удоволствие на мръсния плаж, срещу който роптаят или във водата, като рядка боза, в която ще влязат с цялата тази ерзац “екипировка” за отдих, купена за “само ХХ лева”. Пуфтят от жега и носят ли, носят – от квартирата до плажа и от плажа до квартирата... Спират се, гледат картички с чуждоземни пусти, диви плажове, кристална вода и бездънно синьо небе, неми и с преглътната въздишка се обръщат и пак по пътя... “...И лучец еж, водица пий и пак поглеж - дий, воле, дий.” Лучецът ще е вечерта в капанчето за туристи. Какво пречи на тези хора да погледнат от плажа на север или юг и да се запитат, вгледани в трептящата омара на чезнещата далечина, “какво ли има там”? Какво им пречи да отворят картата, да затворят очи, да прокарат показалец по бреговата ивица и когато в един миг спрат пръста си и погледнат да помислят – “ще отида там”. И приключението им ще започне. Приключение, в което неизменния спътник са тръните, а най-честия въпрос - “какво търся тук”. Понякога се случва да се види и отговора. Тогава брадата трепери и очите не мигат. Тогава гледаш, гледаш, гледаш. Вечерта споделяш напитката си с тишината, прибоя и Млечния път.
И живееш.

Старото име на Болата е “Мухулиман” и представлява каньоновидно всечена долина на нашето северно Черноморие, на 2,5км северно от нос Калиакра. Заблатеното й устие е лиман, изпълнен с дебели до 35м холоценски седименти.  В източната част на лимана има два карстови извора. Пясъчен плаж отделя Болата от морето.

Да си кажа правичката, първата ми среща с Болата преди години беше тривиална – казаха ми, че плажът е чудесен за деца, но там усетих, че това място абсолютно обладава свой дух и лице. Ако не Ви кажат за него, плод на много щастлива съдба ще е да го откриете случайно. Намирайки се около GPS точка (на плажа) с координати:

N 43° 23” 00.3”
E 28° 28’ 12.4”

Болата представлява малък залив, който поради това, че е затворен от 2 буни, е станал смайващо плитък и топъл. Най-дълбоката му част в пролива между двата бетонни кея, непосредствено преди да се излезе в “открито” море е не повече от човешки ръст. Останалата част от залива е плитка средно около половин метър. Няма течения, няма вълни – идеално място за деца.

Над залива са кулата и сградата на военно поделение. Твърди се, че кабелът, който е свързвал някога и вероятно още свързва България със СССР (сега Русия) се потапя в морето тук, а поделението е съществувало, за да го пази.

Болата е част от природен резерват “Калиакра”, който освен територия, съдържа в себе си и акватория. Част е от Via Pontica и поради недостъпността, в скалните ниши и дупки гнездят много птици. Изградени са площадки за наблюдение по време на миграция.

Десетки ветрогенератори са изправени в непосредствена близост (в най-добрия случай) до резервата – прекрасни паметници на нашенските тесногръди лакомия и цинизъм, а перките им не спират да създават “забавления” за птиците.

Реакцията през 2007 г. на БДЗП за изграждането на ветрогенераторите може да прочетете тук.

Текст и снимки - Велин Стойчев

 

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги