ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Константин Иречек - чешки историк, от 1879 до 1884 в България, заемал висши административни длъжности.

Бургаското пристанища - гравюра в книгата на К. Иречек - Княжество България, част 2 - "Пътувания по България". Пловдив, изд. Хр. Г. Дановъ 1899г.

Отворите по зида са от сантрач.

В долната дясна част на снимката се вижда гроба на тракийския войн.

Администрацията на портала съветва всички, желаещи да посетят кулата, да използват подходящи обувки.

"...По-нататък се захваща вече вътрешната ниска задна част на залива със споменатите три езера. Само най-южната от тези лагуни има постоянно съобщение с морето, Мáндренското éзеро (тур. – Мандра-гьолю), наречено тъй от селото Мандра на западния край, 10 километра дълго, на най-широките места два, на най-тесните по-малко от един километър широко. В западния му край, заобиколен с пространни мочури, се вливат две реки, Русокастренската и Карабунарската, а на южния му бряг се влива в него през тесен горист дол трета - доста воднатата Факийска река (средновековната Скафида). От действието на тези реки се образува слабо, но постоянно течение, което ни обяснява, защо това езеро е запазило съобщението си с морето; останалите две лагуни нямат толкова силни притоци. Тесният пролив, който съединява езерните води с морето, се нарича Пóрос и под това име е вече отбелязан в средновековните италиански карти. То е особено място, което посетих от Бургас (около 1 ч. плавание) в голема компания, с отворена варка с платна;...
...На източната страна на Порос се намират остатъци от стара четвъртоъгълна кула, от едната страна промивани от морските вълни. Беше 8 метра широка и очевидно доста висока; стените стърчат още 4 метра високо. Основите са направени от огромни одялани балвани. През по-високите стени, иззидани от недялани обли камъни и твърда като скала вар се виждат на пряко на кръст правилни дупки от скара, която е крепяла цялата сграда; в някои лежат прогнили късове от греди, през други се вижда от единия край до другия. Кулата, отбелязана още на картите от 1828 г. като старина, първоначално е служила навярно и за отбрана на устието и за фар."

Константин Иречек - Княжество България, част 2 - "Пътувания по България". Пловдив, изд. Хр. Г. Дановъ 1899г.

***

Полуостров “Форос” започва да разкрива историческите си богатства през 2008г., след като екип специалисти от РИМ – Бургас правят поредица от проучвания по територията му, която години наред е недостъпна поради военните бази в съседство. Установява се наличието на две укрепления от ІV – VІв. и съпътстващите ги постройки. Открита е голямо количество керамика – строителна и битова със същата датировка, както и каменен блок  с надпис на гръцки език от Римската епоха, в който се споменава името на император Гордиан ІІІ. Според археолозите, находките увеличават историята на град Бургас на около 20 века, като в миналото, градът се е казвал Бургос /гр. Пиргос, ит. Порос или Форос/.

Кулата – фар при отока на Мандренското езеро е построена през средата на ІІв – около 155г., за което свидетелства откритата амфорна тара и монета, сечена от император Антонин Пий /138-161г., живял 86-161г./. В близост до нея е открита по-малка кула, която е служила за помощно съоръжение при обслужване на голямата. Находка при разкопките е  погребение от ІІІв. пр. Хр. на тракийски войн с рядък меч – “тракийска ромфея”, който се е използвал в гладиаторски боеве.
Кулата е висока около 5м. и широка около 7м. Твърде вероятно е през времето на използването си да е била по-висока.  Градежът е каменна зидария със сантрачи. Използвана е за навигация на плавателните съдове към пристанището до укреплението. След акостиране на кораба, стоките са поемали към вътрешността на територията на римската провинция Деултум с лодки по Мандренското езеро /каботажно плаване/. Има следи, които сочат, че в случаи на нужда, на кулата се е палил сигнален огън.

Околовръс е била и пътническата станция Пудизо, която фигурира в Певтингеровата карта през ІVв. Разкрити са кладенец и уземни хижи, както и следи от огнища.
Археологическите проучвания са финансирани от Община Бургас.

Певтингеровата карта е първата карта на античния свят, в която са отбелязани пътищата, пътническите станции /манзио/ и пристанища.

Певтингерова карта
изтегляне (7,62МВ)

Околността е известна и с битка, състояла се през 1304г. В началото на ХІVв. младият български цар Тодор Светослав Тертер започва възстановяването на българските граници на юг от Балкана. След възвръщането на крепостта Русокастро и черноморските пристанища Месембрия и Созопол, византийският император Андроник ІІ /1295- 1320г./ изпраща голяма войска, предвождана от сина му и съимператор Михаил ІХ Андроник, придружаван от рутинирания пълководец Михаил Глава Траханиот.  Тодор Светослав Тертер се оказва по-добрия стратег и за решителната битка избира земите около крепостта Порос. Тогава отока на Мандренското езеро се е възприемал като отделна река, която се е наричала Скеф или Скафида. Римският хронист Георги Пахимер пише “... Когато византийските войски преминаха така безредно през реката Скафида, сполетя ги нещастие, мостът се срути и така реката и мечът си разделиха нещастниците, като настъпи необикновено избиване... .. и съгласно обичая българите пуснали да си отидат всички пленници с изключение на знатните...” С тази победа цар Тодор Светослав Тертер постига без бой разширяването на границата на юг до Ахтопол.

Администрацията на портала благодари на н. с. д-р Цоня Дражева за съдействието, отделеното време и споделената информация при подготвянето на материала!