ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

"Oculi avidiores sunt, quam venter"
/"Очите са по-алчни от корема" - латинска сентенция/

Понякога ми се иска да пиша различно. Дотолкова, че тайно си мечтая времето да е друго – минало или бъдеще... Кой знае. После се замислям, че времето не определя нищо. Дори се мери различно - според календарите. След това си задавам въпроса “защо искам да не е сега”? Отговорът почти винаги е един - защото е грозно. Нещото, за което ми се иска да разкажа, сега е грозно, а до неотдавна е било хубаво, вероятно в обозримото минало е било дори прекрасно. Естествено – прекрасно според моята ценностна система, според моето око и възприятие. Защо сега е грозно? Какво е било? Хубаво ли е било? Прекрасно дори? Нищо, създадено от природата не е грозно по начало. Всичко е красиво по своему. И разлиствам страниците на отдавна издадени книги, енциклопедии – все неща, извикващи усмивки на снизхождение в наши дни. А там пише интересни неща. Дотолкова интересни, че на сегашния млад читател може да се сторят дори странни и на моменти невероятни. Някога сладкодумният разказвач започваше приказките с “Имало едно време...”, а в скоро време началото им ще е “имало/имаше преди няколко години...”. Аз не съм сладкодумен, не съм и разказвач, но ще се опитам да споделя за двете си посещения в парк Росенец.

Изоставеното минало на парка: /клик върху снимка ще я увеличи/

На първо място искам да благодаря на моя водач и да му поднеса извинение, че този материал толкова се забави.

Имало допреди няколко години парк. Той бил обособен и създаден за почивка на бургазлии. Старото име на местността било Отманлий /Росен баир/ – един от крайните северни ридове на Странджа планина. Росен баир е изграден от горнокредни  /сенонски/  андезити и андезитни туфи. Образувал се е в началото на терциера от силни тектонски движения. Склоновете му са полегати и на 120 – 160м. н. в. във вулканитите е изсечена младоплиоценска денудационна повърхнина. В благуново – церовите гори на Росен баир  се срещали пъдпъдъци, яребици и чакали. В горите от дъб, бор, цер и други дървесни видове на парк “Росенец” се разхождали елени, сърни, фазани.

В парка, в годините на червения тоталитаризъм били изградени площадки за “отдих, спорт и туризъм на трудещите се”.  Въпреки, че сега за мнозина тази фраза звучи отблъскващо, кратък размисъл върху нея довежда до различни съждения – освен предлаганите от червената върхушка съботно – неделни забавления, всеки любител на дивата природа е можел на воля да я наблюдава, снима, изследва, като навлезе в горите на парка. Досами масовите забавления е могло да се намери тихо усамотение. Личен автомобил не е бил нужен – градският транспорт на Бургас е обслужвал парка в събота и неделя.  Дошли политическите промени от 1989г. и предложението за свобода се изродило в лакомия за слободия.
От друга страна, в началото на 90-те години Община Бургас решила да направи в този район селище на рибарите, но процедурата се затлачила, а годините минавали. Капитали, връзки, шмекерии, влияния, кръгове, имунитет, периметър на лична власт се смесвали като бактерии в цирей, докато най-накрая започнали строежите.