ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

От тук започва рибарското селище / клик върху снимка ще я увеличи/

Това също е част от рибарското селище:

Рибарските лодки и продължението на рибарското селище по плажната ивица.

Близостта на нефтеното пристанище:

Кеят, предвиден за бъдещи яхти:

Земите северно от канала са все още на военните. Вероятно по подобен начин е изглеждал и този плаж доскоро.

Бетон, тухли и всичко останало... И всевъзможни проекти, материали, собственически хрумвания, кичозни вкусове... За да стане парк Росенец това, което виждате на снимките – отблъскваща смес от нелепите полюции на интелектуално импотентни сметкодържатели, подкупни чиновници, някакви архитекти и всевъзможна пасмина от обслужващата чиновническа периферия.

Трудно е за непредубеден човек да си представи такова гротескно струпване и оползотворяване на всевъзможни материали - не само строителни, а всякакви - стига да не са абсолютно негодни за употреба. Всеки опит да бъде задържан погледа някъде е обречен на крах. Тези насила сглобени форми на бита, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени "постройки", а още по-малко "къщи" или "вили", приличат повече на курешки от някое пъстро, разнородно птиче ято, отколкото на обиталища, създадени от разумен биологичен вид. Всъщност, не се сещам за същество, което да може така умело да живее в отпадъците, които създава и тази част на парк "Росенец" е великолепен пример. Освен довлечените кой знае откъде безполезни вехтории, с дивна страст се изграждат видните от сниките огромни заграждения на незаконно придобити имоти. Според думите на моя водач, на всички обитаващи масивни постройки са издадени актове за незаконно строителство. Това, обаче, не е довело до каквато и да било промяна - напротив - по-новите подобия на къщи са далеч по-големи и масивни, както и заграбените терени около тях. От снимките по-долу се вижда, че строежите са стигнали току до нефтеното пристанище. Единственото, което по минимален начин възпира този "подем" са змиите. Колкото и парадоксално да звучи, поради близостта с гората и близката река Отманлий, влечугите са чести гости в дворовете и фобията и страха от тях възпират донякъде това извратено "урбанизиране".

По непотвърденни данни, голяма част от територията на рибарското селище предстои да се усвои от групировка, в която участва български политик с небългарско име, имащ заявени интереси към парка /на страница 3 са дадени връзки към публикации в световната мрежа/. Дори това да стане съгласно буквата на закона, за никой не е неясна целта на притежание на такъв имот - нов лъскав и претенциозен строеж. Естественият въпрос, който изниква е - къде ще се струпа всичкия строителен буклук, който ще се появи след събарянето на сега съществуващите постройки? На коя педя още българска земя и природа ще бъде посегнато, за да може да се задоволява постоянно крещящата простащина на силните днес комплексирани еснафи? И всъщност - защо! Мигар някой, забогатял от подкупи с по-голямо удовлетворение харчи парите си, само защото са повече? Мигар ще си купи един миг повече на Земята? Една радост повече? Или се чувства на върха на сивата финансова хранителна верига? Жалко ефимерно пиянство! Тъжно е да се гледа цялото това струпване на естетическа и душевна човешка нечистотия.

Северно от река Отманлий гледката е друга. Притежание на военните, територията се е запазила от хаотичните строежи. Блатата, означени по картите, са все още факт. Релефът е по-полегат и със сигурност местността буди силни апетити. Дано нейната съдба е по-близо до човешкото в хората!