ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Пивоварна „Св. Петка” на левия бряг на р. Русенски Лом
(клик върху снимка ще я увеличи)

Схема на Русчук от 1878г.: 1. Депо за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” (сега ЛВЗ); 2. Мелница на Капитан Яни; 3. Пивоварната фабрика „Света Петка”
(клик върху изображението ще го увеличи)

Изглед „А” от десния към левия бряг на р. Русенски Лом в местност „Ломски отдел” (посоката и гледната точка са означени с зелено на горната схема).
(Клик върху снимка ще я увеличи)

Съвременен изглед от левия към десния бряг на р. Русенски Лом - мостовете на пътя Русе – София: левият е „дъговият”, строен през 60-те; десният е от 80-те години на ХХ век

Фамилия Милде; В двора на пивоварна „Св. Петка” през 20-те години на ХХ век
(клик върху снимка ще я увеличи)

Пощенски плик на пивоварно дружество „Св. Петка”

„Хаберман” и „Св. Петка” с градини-ресторанти по виенски образец
(клик върху изображение ще го увеличи)

Фабрика „Хаберман”, закупена от Шуменската пивоварна; начало на ХХ век

Дъговият мост, при строежа на който е затрупана средновековната скална църква „Св. Петка”

Естествено – всички знаем кога е измислена бирата – на следващия ден, в който е измислена ракията. И всички знаем каква е първата глътка... Несравнима! След нея са часовете с хората, мили на сърцето, мезета,  потни халби, но първата глътка – за нея често пъти съм готов да изгледам дори мач от футболното ни първенство. Тя е несравнима. Ни повече, ни по-малко.

От известно време една, построена от абсурдни клишета телевизионна реклама, усърдно се опитва да внуши, че Каменица била първата бира на България. Точно с тези думи – “Каменица – първата бира на България”. Интересно! Дали това е така. Бърз поглед в нета и човек се натъква на няколко неща: Каменица се гордее с липсата на сайт, но за сметка на това някой е използвал популярността на Уикипедия и е написал статия, на която администраторите са сложили гриф “Тази статия съдържа излишни суперлативи”. После идва ред на вестниците и книгите от онова време. Ето какво са документирали те на страниците си:

В годината, в която пивоварната на Каменица официално започва да произвежда бира (1883г., запазената марка Каменица е от 1881г.), в Русе работят две такива фабрики – “Света Петка” и “Хаберман”. Кога точно е заработила първата бирена фабрика не можах да установя, но най-ранното свидетелство за съществуването на такава е вестник “Дунавъ” IV, бр. 340, 29 декември 1868г., в който е отбелязано, че през 1868г. за бирената фабрика се превозват въглища от Мачим с дунавски параходи*. Мачим (Măcin, Мъчин) е пристанищен град на река Дунав; днес - административен център на окръг Тулча в Северна Добруджа, Румъния; до 1940г. – с преобладаващо българско население, принудено от Крайовската спогодба да се изсели в България.

През 1877-78г. производството на бира е поставено на по-широка фабрична основа**. След Освобождението на Русе – 31. 01. 1878г. фабриката е разширена и  наречена „Света Петка” по името на близко разположената средновековна скална църква***. Временната руска управа на Русчук прави равносметка на наследството останало от османската епоха. Като най-значими предприятия са оценени: депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” (сега ЛВЗ), Мелницата на Капитан Яни и Пивоварната фабрика „Света Петка”. По това време Каменица все още не съществува.

В „Български алманах” от 1896г. е поместен „Списък на по-главните търговци в България”. Фабриките са описани с имената на собствениците си: „Руссе: Фабрика за пиво: Албертъ”. През 1897г., пак в “Български алманах”, описът е с имената на дружествата: „Пивоварно дружество Св. „Петка”. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.” Следва ли от това, че собственик на пивоварно дружество „Св. Петка” е бил Алберт – не мога да твърдя. Името, което русенци свързват със зората на пивоварството е на рода Милде. Главен пивовар на „Света Петка” е бил Франц Милде. Част от братята Милде са работили и в „Хаберман”.

Главната производствена сграда на фабрика „Света Петка” е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има мивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Св. Петка”.

С откриването на втора пивоварна от австриеца Йозеф Хаберман през 1883г. Русе се превръща в център за биропроизводството. Двете русенски фабрики устройват по виенски образец градини-ресторанти****. Популярността на бирата расте, подпомогната и от намаленото производство на вино, вследствие на филоксерата по лозята (1883-1911). През 1892г. годишното производство на бира на двете фабрики надхвърля 400 000 литра. На следващата година „Хаберман”, наричана неясно защо „Първа българска парна пивоварна” влиза в състава на акционерно дружество „Шумен-Русе”. Новото дружество закупува значителни имоти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Разград. През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза и през 1929г. пивоварното дружество „Света Петка” изпада в несъстоятелност и е обявено за разпродажба. От 1932г. дружество „Шумен-Русе” носи името „Придворно българско пивоварно дружество”. Продукцията му отново се изнася зад граница, а бившата русенска фабрика „Хаберман” се специализира в производството на малц. Това слага край на пивоварството в Русе. Останки от старата, неведнъж преустроявана фабрика „Света Петка” все още съществуват, а при строителството на дъговия мост през 60-те години е затрупана средновековната скална църква „Св. Петка”.

Това е, почитаеми читателю, документираната история на началото на биропроизводството в България. Този материал е скромната благодарност, която администраторите на “Нашето отечество България” дължат на хората, сварили първата глътка бира за България.

текст - арх. Елица Виткова, Велин Стойчев

* в. Дунав, IV, бр. 340, 29 декември 1868г.

**Р. Велинова, М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе 1878-1947г., Русе, 1995, стр. 25

*** К. Шкорпил. Опис на старините по течението на р. Русенски Лом. София, 1914, стр. 154

**** П. Иванов. Русе някога, София, 1986, стр. 42
Други източници:
Т. Бакърджиева, С. Йорданов. Русе. Пространство и история. Русе, стр. 108
Р. Златкова. Градителите на Русе – Вратата на Европа
К. Попов. Стопанска България. София, 1916
ystoyanov - линк

Български алманах – 1896 и 1897г.