ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

Област Софийска
"Едно посещение на историческата Копривщица" - очерк от Петър Ив. Загоров

Петър Загоров

Забележка: 1) При всичко, че Копривщица влиза в числото на градовете по нейните жители, по навик я наричат село, затова и ние в своя очерк ще я наричаме така.

Отдавна желаех да посетя Копривщица и да се запозная с това славно и историческо село което е родило Каблешкова, Бенковски, Каравелова и други славни български светила, които геройски загинаха за свободата на България, като оставиха след себе си едно светло възпоминание.
Най-после аз изпълних моето горещо желание:
На 13 Септемврий 189….год., тръгнах от Пирдоп за Копривщица, придружен от един мой другар и приятел на име К-в. Денят бевше един от най- прекрасните дни на месец Септемврий, зaтова нашето пътувание беше едно от най-приятните. Ний пътувахме на коне през „Климашът", през тая стръмна, висока и гориста местност, която горделиво се издига над Душанци и Копривщица, и която в Турско време е погълнала толкова невинни жертви и е разплакала толкова майки, сестри и братя, колкото близоседната и зловещата й сестра „Козница".

НАЧАЛО

Като заминахме ,,Груюв гроб" и „Почековата чешма", ний почнахме да наближаваме към Копривщица, която след малко се яви пред нас и ни се представи във всичкото си историческо величие! Тя е разположена в една дълбока и безплодна долина и е заобиколена с високи и скалисти баири, които през всичкото време на Турското владичество са й служели като естествена крепост и непристъпна позиция, гдето свободно се е развивал народния дух на Копривщенските герои.
Часът беше 7 по европейски, когато ний пристигнахме в предметното село и влязохме в ханът на Чичо Танко Лютов. Тук в ханът имаше няколко души Копривщенци, които играеха на табла и които, като ни видяха, поздравиха ни с „добре дошли". След това, поканиха ни да седнем.

-От где сте ваша милост? Ме попита един от копривщенците.
-От Пирдоп съм, но живея в София — му отговорих.
-Да! Милостта му е наш Пирдопчанин — прибави другаря ми и побърза да ме запознае със седящите около нас, като им обади, че целта на моето дохождание в тяхната славна Копривщица е да се запозная по от близо с нейната слава и с родното място на нейните славни герои.
- Ех! Копривщица беше на времето... продължи с въздишка друг един от новопознатите. Сега тя нищо не струва, сега тя е запустяла … Вий да сте дошли няколко години преди Освобождението на България да видите где беше нейния край!      
-Че защо Копривщица не е сега така както е била преди време?- попитах аз.
-Защо ли? — Защото сега няма никакъв поминък, никаква търговия, а пък най добрите, най богатите хора се изселиха. Ако се поразходите из селото, вий ще видите колко къщи са затворени, колко са запустели, в колко гаргите грачат и вият гнездата си!

Ний прекъснахме  разговорът,  защото бае Лулчо Шушолов, с когото правди три дни бяхме се запознали в Пирдоп, ме чакаше да ме води у тях на гости. Като преметнахме по една чаша бяла рада, аз и другаря ми тръгнахме с бае Лулча, който след малко време отвори една висока порта и ни каза „заповядайте"!


 

1 2 3 4 5 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги